Ще започна с това, че не е възможно да се покрие темата за Израел, Исляма и Църквата с една или две проповеди. Това, което можем да направим, е да получим разбиране за какво всъщност е битката в Близкия изток.
Това, на което сме свидетели да става в Израел днес, всъщност не е и няма как да бъде само конфликт между два етноса - евреи и палестинци. Поредният военен конфликт в Ливан ясно показа, че битката не е само между евреите и палестинците. Изобщо не става дума за това! Защото решение може да бъде намерено, ако това беше конфликт между два народа. Онези, които смятат, че ако палестинците получат право на своя държава, всичко ще се оправи, грешат. Защо? Защото това никога не е било целта на конфликта. Исторически и Западният бряг, и Газа, и Източен Ерусалим са били арабски територии, и въпреки това, докато те са били арабски територии, конфликтът с Израел никога не е спирал. За период от 20 години - между 1948 и 1967 г. - тези територии са били арабски. Но нито Йордания, нито Египет използват това време, за да създадат там палестинска държава, защото това не е било никога в техен интерес. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) няма как да е била създадена, за да освобождава Газа, Западния бряг и Източен Ерусалим, за да има там палестинска държава. Защото ООП е създадена през 1964 година - три години преди Израел да завладее от Египет Газа, а от Йордания Западния бряг и Източен Ерусалим. Това прави невъзможно ООП да е имала за цел връщането на тези територии и създаването на палестинска държава.
Фактически, ООП е създадена от Йордания и Египет, а не от палестинците. Така че зад създаването на тази организация стои една различна цел. За постигането й арабският свят искаше да използва ООП. Арабският свят никога не е имал интерес от създаването на нова държава Палестина, нито е имал и има интерес от решаването на Палестинския въпрос. И всичко това, което става, е на гърба на страданията на палестинците. И няма съмнение, че палестинците са страдали и продължават да страдат повече от останалите арабски народи. Но истината е, че това не е само заради конфликта с Израел, но и заради
интересите на другите арабски държави.
От самото начало трагедията и страданията на палестинския народ са използвани от останалите арабски народи, за да оказват преса върху западния свят, без това да означава, че арабските държави някога са искали създаването на палестинска държава. За да разберем това, трябва да знаем неща за принципите, върху които е изграден исляма.
На пръв поглед изглежда, че това няма много общо с Библията, но повярвайте ми, ние се нуждаем да знаем това.
Не можем да разберем конфликта между Палестина и Израел, нито как арабският свят използва палестинската кауза, без да знаем някои неща за исляма и каква е целта му.
Когато Мохамед основава религията на исляма през 622 година, в началото той вярва, че е пророк на Бога, и че и юдеите, и християните ще го приемат като пророк. Когато това не става, той решава, че е бил призован от Бога да бъде пророк на арабите. Той вижда, че юдеите и християните имат свои писания, а арабите нямат своя свята книга. И той започва да проповядва, чрез така нареченото "откровение", че е пророк, изпратен до арабите, и че има само един Бог. След като основава исляма в Медина, той отива в
Ерусалим при евреите и иска те да го признаят за пророк на Бога. Евреите му дават ясно да разбере, че не го приемат за Божий пророк, защото Мохамед не е евреин и не може да чете Светите Писания. Така той бива отхвърлен от евреите, а след това и от християните. В този момент Мохамед е изправен пред това да вземе едно важно решение, защото евреите и християните, които той е очаквал да засвидетелстват, че е пророк на Бога, го отхвърлят. Така че, какво е можел да направи той?
Ние трябва да осъзнаем, че
Мохамед прави уникален ход
и в някакъв смисъл проницателността, която той има спрямо Свещеното Писание, е била духовна, но разбира се - демонично духовна. Мохамед много точно вижда, че ключовата фигура в Писанията и за евреите, и за християните е личността на Авраам. И това, което Мохамед започва да проповядва, е, че Авраам, който е бащата на всяка истинска вяра, не е бил евреин. Авраам е дошъл от земята на Сирия и евреите стават народ, едва когато Бог сключва
завет с тях чрез Моисей, при планината Синай. Авраам също няма как да бъде и християнин, защото християнството идва много по-късно, когато се появява Христос… Така, че Авраам не е евреин, не е християнин, тогава, пита Мохамед, какъв беше Авраам?... И Мохамед започва да проповядва, че Авраам беше един, който се покори на Божия закон. Авраам беше ханииф, в превод правоверен - човекът, който се покорява на Божия закон, е мюсюлманин. И така Мохамед започва да проповядва, че Авраам беше мюсюлманин, т.е правоверен и понеже и той, Мохамед, също е един, който се покорява на Божия закон, то и той е мюсюлманин. Мохамед започва да проповядва също, че той е действителният наследник на Авраам. Така, че много хитро Мохамед връща исляма, създаден през 622 година след Христос, до самото начало на появата на вярата в Бога.
Твърдения в Корана
И ако погледнем какво се казва в Корана, в Сура 30, стих 30, ще видим там да се твърди, че ислямът е първоначалната религия на хората, която е изповядвал Иибрахим или Авраам. И също, че ислямът е и в природата на хората. Това означава, че в един момент ислямът прави завой и заявява, че той не е просто една от монотеистичните религии и вяра, но че е оригиналната, единствената истинска религия и вяра, която е в природата на всеки човек.
Ние смятаме, че ислямът е религия, която е започнала сред арабите и касае само тях, но за един мюсюлманин и в неговото мислене ислямът е единствената първоначална религия, дадена от Бога.
Мюсюлманите вярват, че Адам също е бил мюсюлманин. Те вярват, че Бог е създал всеки човек мюсюлманин и ако хората не го вярват, то е защото или не го знаят, или са били заблудени от учения, които са се отклонили от правата вяра. И така, ако едно човешко същество не е мюсюлманин, то е вън от естеството си, то е извън Божия план и воля и не може да бъде угодно на Бога. Затова Мохамед започва да проповядва, че Бог е направил опит с юдеите, че в началото те са били избраните от Бога хора да дадат исляма на света. В Корана Мохамед учи, че и юдеите, и християните са били първоначално мюсюлмани, правоверни, но са отпаднали и сега Бог го е призовал него, Мохамед, да върне всяко човешко същество обратно до мюсюлманството. Така в мисленето на мюсюлманите юдеите са били призовани от Бог, но са се провалили и са отпаднали. Християните също са били призовани, но са се провалили и отпаднали,
защото са направили Исус, който е човек, да бъде Бог. Затова Бог е трябвало да започне всичко отново и Той бил намерил Мохамед, който е истинският наследник на Авраам. И задачата на Мохамед и на всички правоверни, т.е. на всички мюсюлмани, е да доведат цялото човечество обратно до правата вяра, т.е. да станат и те мюсюлмани.
Концепцията на Корана и на исляма е, че Бог е взел обратно от юдеите и от християните Своите обещания и наследство, което им е бил дал някога и го е дал на истинските мюсюлмани. Така Мохамед се обявява за най-великия пророк, над всички други пророци, защото само той е истински мюсюлманин и никой преди него не е успял да извърши Божията воля както трябва. Така че, според Корана, ислямът е не само единствената права вяра, но също е наследник на всичко, което Бог е обещал на евреите и на християните. Например, ако за нас е нормално да говорим, че Давид е един от царете на евреите, за мюсюлманите това не е очевидно, защото за тях Давид е мюсюлмански пророк. Ето защо има много мюсюлмани, които носят името Дауд. Или ако вземем Соломон, който е цар на юдеите, за мюсюлманите това не е така, защото и Соломон, и Мойсей, Муса, са пророци на исляма. Включително и Исус Христос, Иса, е пророк на исляма. Ние трябва да разберем, че в мисленето на един мюсюлманин и в неговата чувствителност, всичко, което отнасяме до юдео-християнството, т.е. до Израел и до Църквата, за него то принадлежи на исляма.
Затова и Ерусалим, градът на пророците, по правило принадлежи на исляма и на мюсюлманите. Ерусалим е алкудц, свят град и в началото мюсюлманите са се молили с лице, обърнато към Ерусалим, а не към Мека. В Корана има цяла Сура, която се занимава да обясни защо Мохамед е променил посоката, в която мюсюлманите трябва да се молят.
Целта на изповядващите исляма
е да доведат всички останали нации под управлението на исляма. За тях откровението, дадено на Мохамед, трябва да бъде прието от всеки човек. В мисленето на един мюсюлманин светът се разделя на две части. Едната е тази, в която ислямът е вече установен. Адругата е там, където той още не е и трябва да се утвърди. Има различни методи това да стане и един от тях е свещена война или джихад.
Днес мисленето на исляма се представя като едно едва ли не толерантно, демократично и хуманно учение, но това не е така. Днес има едно голямо усилие ислямът да бъде представен като религия на мира, която е почти същата като юдаизма и християнството - но това не е истина. Ислямът няма нищо общо с Библията, а Исус Христос от Корана няма нищо общо с Исус Христос от Библията. Точно обратното - фактически според Корана, Мохамед е изместил и е заел мястото на Исус Христос. Защото Корана казва:Който се покорява на Мохамед, се покорява на Бога, който не се покорява на Мохамед, не се покорява на Бога!...
Как може ислямът да бъде приемлива вяра, щом в него има смъртна присъда за този, който смени мюсюлманската си вяра с друга? Що за учение е това? И защо отказването от исляма се наказва със смърт? Защото това е обида срещу бога на исляма. А всеки, който обиди бога на исляма, заслужава смърт. Ако обидиш Мохамед, ти също обиждаш бога, защото Мохамед е неговият пророк и това също се наказва със смърт. В Пакистан например и днес, ако говориш срещу Мохамед, влизаш в затвора и дори може да бъдеш убит.
Ислямът е религия, която е решена да завладее света
за този, когото те наричат бог. Всички трябва да застанат под властта на исляма, защото това е, което учи тази религия. Когато говорим всичко това, ние говорим за учението на исляма, а не за хората, които вярват в него. Защото мюсюлманите са хора като всички останали - грешници, които се нуждаят от
спасение. Когато говорим за Иран, Сирия, Саудитска Арабия, всъщност става дума за милиони хора, които Исус обича, но те са поробени от учение, от лъжлив дух, който владее вече 1400 години върху тези народи и племена, а също и върху Ерусалим.
Ислямът винаги е учил, че Бог ще даде победа на тези, които следват бога на исляма, че ще им даде да покорят целия свят. Но един ден се появява тази отхвърлена, презряна, малка група от хора - евреите, които се връщат обратно в земята си - земя, която е била вече покорена под властта на исляма. И когато се връщат в Обещаната земя, те побеждават армиите на арабските народи, които вярват в исляма.
Разбираме ли, че автоматично тази малка държава Израел се превръща в най-голямата заплаха за автентичността и идентичността на исляма? Защото тези, които богът на исляма е отхвърлил и презрял и чието наследство е било дадено на онези, които вярват в исляма, тези хора - евреите, се връщат, побеждавайки исляма и си вземат обратно онова, което е било във властта му хиляди години.
Като църква ние даваме ли си сметка, че това прави съществуването на Израел най-страшната заплаха за теологията и учението на исляма? Трябва да разберем, че Бог използва народа на Израел и Държавата Израел не само, за да предизвика всички нации, но и за
да бъдат изявени началствата
и властите, които стоят зад различните държавни политики и идеологии. Бог използва Израел и евреите, за да покаже какво има в сърцата на хората и кои са духовните сили, които стоят зад тях.
Истината е, че преди Израел да се върне обратно в Обещаната земя, потресен и впечатлен от двете световни войни, светът беше позабравил какво е истинското лице на исляма. Но със създаването на Израел природата и същността на исляма беше отново открита на света. Ислямът и цялата му претенция към върховенство и доминиране станаха явни. Бог използва тази, в голямата си част, безбожна и светска държава Израел, за да изяви една духовна истина за природата на религията на исляма.
Създаването на Държавата Израел също напомни на Църквата нейната отговорност за достигането на народите, които са под исляма.
Това, което виждаме днес като война между Израел и исляма, е всъщност битка, която за ислямските народи определя кой е бил избраният от Бога.
Защото ако евреите наистина могат да завладеят Ерусалим, да задържат земята си и да запазят държавата си, това ще постави под въпрос автентичността на учението на исляма. Защото всеки мюсюлманин би се запитал: Как така тези проклети и отхвърлени от Бога хора могат да се противопоставят на целия ислямски свят? Как така те могат да печелят победа след победа над исляма?... Защото това, евреите да имат Ерусалим - града на пророците, в мисленето на един мюсюлманин означава те да имат позицията и властта на пророците. Затова въпросът изобщо не е само в разпределянето на земята и създаването на палестинска държава - за арабските държави на исляма това е
битка със съвсем друго значение
Нека помислим каква е първата визуална асоциация, която изниква във всеки от нас, когато чуе името Ерусалим? Кое е най-характерното нещо за визията на града Ерусалим? Ако разгледаме снимки от Ерусалим, ще видим, че първото нещо, което свързваме с образа на Ерусалим, е джамията Ал Акса! Или това е ислямското присъствие в Ерусалим. А между другото християни дават идеята на мюсюлманите да построят тази джамия върху мястото на Храма на Израел.
Посланието-ултиматум, изстреляно срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, беше: Съобразявайте се с исляма!”
През 638 година, когато халиф Омар завладява Ерусалим, патриархът на града пожелава да му покаже своето благоразположение и го завежда на мястото на Храма. По това време мястото на Храма е било превърнато в сметище, защото Църквата, позовавайки се на стиховете в Деяния 1: 16-20 за Юда Искариотски, че "жилището му ще запустее и няма да има кой да живее в него…", решава да ги приложи за цялата еврейска нация. Логиката е: понеже мястото на Храма, където е жилището на техния Бог, е свято за евреите, то това място трябва да запустее и да няма кой да живее в него. Патриархът завежда Халиф Омар І на мястото на Храма и му казва, че ако построи джамия тук, ще демонстрира на целия свят, че ислямът е победил над еврейския народ, защото това е градът на пророците. И халиф Омар І се съгласява с това. Той заповядва да се
разчисти мястото и впоследствие там бива построена джамията на Ал Акса.
Ерусалим е ключов в Корана, затова Мохамед трябвало да бъде обявен за пророк на бога, защото този град е на пророците на Бога. Затова Мохамед не можел да излети от Мека с коня си за небето, трябвало е да излети от Ерусалим и да отиде да получи от своя бог неговите заповеди. И в Сура 17 на Корана се разказва, че Мохамед бил вързал коня си на Стената на плача. За да бъде признат за върховен пророк, Мохамед трябвало да отиде на Небето от мястото на Храма в Ерусалим. Затова ислямът трябва да изгони евреите от Израел и от Ерусалим. За ислямските народи унищожаването на Държавата Израел е въпрос на доказване на истинността на тяхната вяра. Защото съществуването на Израел не е просто трън в плътта на исляма, а е анулирането на божествения произход на това учение.
Съществуването на Израел поставя под съмнение всичко, което ислямът твърди! Нищо чудно, че Израел е обект на такава омраза от страна на ислямските народи. Именно за това целта на ислямските
народи няма как да бъде създаването на палестинска държава. По-редно е да се каже, че създаването на палестинска държава е само крачка към постигането на целта, която е премахването на Държавата Израел от лицето на земята. Ако чуем какво проповядват проповедниците на исляма по джамиите, ще разберем, че те не говорят за създаване на палестинска държава и сключване на мир с Израел. Те не говорят, че искат Източен Ерусалим, те няма как да говорят за това. Техните проповеди са за това, че ислямът ще си върне Тел Авив, Хайфа и всичко, което евреите са им взели, и че ще изличат от картата на Близкия изток тази държава, защото бог им бил дал тази земя на тях. Наивност е, когато западните демокрации и понякога дори хората в Израел, започват да вярват, че става въпрос за мир, за споразумение, за компромиси. Изобщо не става дума за това. В теологията на исляма няма опция, която да позволява сключването на мир при тези условия, които в момента са налице.
Колко от нас са чували думата худна? Западните държави смятат, че ислямските народи могат да сключат худна с Израел и да настъпи траен мир, но това е дълбоко наивно. За мюсюлманите сключването на худна е само, когато се чувстват слаби. В момента, в който те са отново силни - худна приключва. Защото никога ислямът не сключва мир със своите врагове, освен ако те не са покорени под него.
И сега ислямските народи са свидетели, че поради някаква причина тази малка държава Израел отказва да бъде победена. Ислямът не може да я победи, разбира се, основно заради подкрепата, която тази държава получава от САЩ. Така че ислямът си поставя за цел да намери съюзници в тази битка срещу Израел. Днес има надигащ се антисемитизъм в цяла Европа, който се крие зад думите анти-израелизъм. Европейците казват: Ние не сме антисемити, ние сме против това, което прави Държавата Израел. Даваме ли си сметка колко нелепа е подобна формулировка? Но ислямът е напълно наясно, че не може да се справи с Израел сам. Стратегията е да бъде оказан натиск върху западните държави, така че те да застанат срещу Израел - за да може ислямът да се справи с тази ужасна ситуация - съществуването на Държавата Израел. Затова арабските държави започнаха този натиск най-напред използвайки петрола, но след време осъзнаха, че Западът не се влияе много и не може да бъде променен само по този начин. След дълги опити да повлияе на Запада, ислямът разбра, че същият този Запад ще започне да работи с исляма срещу Израел, само ако трябва да пази своята собствена кожа и ако изгуби протекцията и спокойствието си. Много важно е Църквата да разбере, че ислямът вече знае, че това работи.
Посланието - 11 септември
Това, което светът видя на 11 септември в Ню Йорк, е просто едно съобщение, изпратено от исляма до западния свят. И посланието много просто и ясно гласи: „Вижте, нас не ни интересуват международните правила! Ако вие не ни помогнете да се справим с Израел, ако вие не оттеглите подкрепата си от Израел, ние сме в състояние да ви нараним, където и да се намирате!” Защото за исляма няма нищо по-лошо и позорно от това, да загуби земя, територия, която някога е имал. Ислямът вече е наясно, че тази тактика работи. Ако ти заплашиш живота на западния човек, той ще се размърда и ще започне да сътрудничи, за да опази своята кожа. Тероризмът не е нещо ново за исляма. И днес това е оръжие, с което ислямът казва: „Ние ще ви принудим да работите с нас”. Истината, е че онези нации, които откажат да сътрудничат на исляма, ще видят много повече тероризъм, отколкото предполагат. Защото ислямът не е глупав и вижда, че отстъпилият от християнската вяра западен човек не се интересува от друго, освен от своето спокойствие и сигурност. Опасността и заплахата ще накарат западния свят да сътрудничи. Когато страхът стане достатъчно голям – те ще се огънат. Това, което ислямският свят казва днес, е: „Ако искате да покажете, че сте наши приятели и уважавате исляма и нас, тогава помогнете ни да се отървем от Израел!”
Днес има две неща, които са истинска заплаха за исляма.
Първото е съществуването на Държавата Израел. Второто са християните, които проповядват Благата вест на мюсюлманите, като не се страхуват да кажат, че ислямът е лъжеучение и не може да бъде от Бога. Защото това учение държи повече от един милиард хора далеч от спасението и от това да получат вечен живот чрез Исус Христос. Ако ние си позволим да кажем, че това учение е антихристиянско, защото е основано на лъжа, на страх и на измама, ислямът ще реагира много, много агресивно.
Изводи за Църквата
Църквата трябва да разбере, че ислямът винаги работи с насилие и страх. Защото това е стилът на дявола - насилие, страх, заплаха. За Църквата трябва да стане ясно какво точно се случва след всяка една терористична атака. Вижте, ислямът не се притеснява от средствата, ако постига целта си. Защото това, което се случи веднага след 11 септември, бе, че видни политици и общественици от цял свят започнаха да говорят, че ислямът е религия на мира, че това, което се случи в Ню Йорк, не е лицето на истинския ислям. Това, което терористите искаха да стане, беше ислямът да бъде третиран с респект и уважение от западния свят. И Западът днес говори за исляма така, както от векове не е говорил. Причината е ясна - ако има милиони мюсюлмани, които живеят в твоята държава - това е скрито оръжие. Ти не искаш да пострадаш и ще говориш с уважение.
Неотдавна например лидерът на Хизбула много ясно призова мюсюлманите, живеещи в Европа, да бъдат готови да откликнат, когато бъдат призовани, защото те са оръжието на исляма. От само себе си се разбира, че не всеки мюсюлманин е терорист, но много от мюсюлманите, които са наистина правоверни, са в робство на това учение и те могат да станат живо оръжие в ръката на духа, който стои зад исляма. По цялата земя днес
ислямът се радикализира
Нека помислим какво стана в Испания след терористичните атаки в Мадрид? Всички нелегални имигранти мюсюлмани получиха възможност за легален статут. Мадрид изтегли всичките си войски от Ирак обратно в Испания, мюсюлманите получиха нови права за образованието на децата си в исляма и вярата си. С други думи всичко, което те искаха още преди това, но не им се даваше, сега го получиха.
А какво стана във Великобритания след бомбените атаки в Лондон миналата година? Тони Блеър и сие седнаха на масата заедно с мюсюлманските лидери да дискутират как може мюсюлманите във Великобритания да бъдат интегрирани в британското общество и да развиват своята култура. Във Великобритания днес живеят повече от два милиона мюсюлмани. Ислямът получи правото да построи в
Лондон най-голямата джамия в Европа. Същото се случи и в Германия, която се размина на косъм от бомбени атентати в няколко влака. И ето какво стана след това: "Децата в Германия ще учат ислям. Държавните училища в Южна Германия въвеждат официално в учебната програма уроци по ислям." В Германия живеят около 3,5 милиона мюсюлмани... Какво става, защо ще се учи ислям? Защото всяка атака на исляма върху нация, която няма духовна сила да противостои на този дух, защото е отстъпила от Бога, прави тази нация да се покори и огъне. Защо? Защото хората ги е страх! И защото духът на исляма може да бъде победен само с духовна сила, в която няма страх от смъртта. Ако Църквата не се изправи и не започне да свидетелства, ислямът няма как да бъде спрян! Не можеш да победиш вяра, която иска да завладее света, със споразумения за хуманност и толерантност. Единственото решение на този конфликт е мюсюлманите да чуят Евангелието (Откровение 12: 10-11). Докато ислямът не чуе за Благовестието и любовта на Исус, конфликтът с Израел и света няма отговор! Тук ние виждаме мястото на Църквата! Ислямът не може да устои на посланието за Божията любов. Църквата може да разплете възела! Тя има сила чрез Кръста да прекрати враждата!
Според преброяването от 2001 г. общият брой на мюсюлманите в страната ни е 966 978 души или 12,3% от населението. Те чували ли са Евангелието? Ние не трябва да се страхуваме да говорим на мюсюлманите Благовестието, което Исус ни е дал. Как могат те да бъдат достигнати с Благата вест ? Само чрез хора, които показват любовта на Исус към тях и които не се страхуват за живота си. Защото, ако някой се страхува за живота си, той няма да устои срещу духа на исляма. Понеже ислямът работи основно чрез страха от хора. И ако християните ги е страх, тогава Църквата няма какво да каже на ислямския свят.
В това време на страх, трябва да има хора, които не се страхуват от духа на исляма. Подходът на хора като Волен Сидеров е абсурден и няма как да спечели битката, защото това е път на омразата, а не на любовта. Това е пътят на кръстоносните походи, който не води до живот! И между другото: Колко знаят, че единствените хора, които се опитаха да алармират българската общественост за явлението „Атака”, бяха пастори от София? Още през 2003 г., когато никой не вземаше на сериозно издателството на Волен Сидеров, което издаваше антисемитска литература и книгите на Хитлер, седем пастори от София направихме пресконференция и обявихме, че това е нещо, на което трябва да се реагира веднага. Никой не ни обърна внимание. Днес, когато Волен Сидеров получи 25% от гласовете, всички са притеснени.
Ако Църквата не покаже пътя на любовта, пътят на омразата ще успява! Защото това, на което сме свидетели днес относно Църквата, е нещо близко до шизофрения. Виждаме хората от целия ислямски свят, които са поробени от едно празно и не даващо нищо учение, но са готови да жертват живота си в самоубийствени атаки заради една лъжа. А Църквата, Божиите хора, които имат откровението за един невероятен Бог, които са наследници на едно невероятно бъдеще, се страхуват и това, което ги интересува е дали ще бъде безопасно за тях.
Знам, че докато сте ме слушали тази вечер, на някои от вас са дошли тези мисли на страх и на безпокойство: „О, ами не е ли опасно да се говори за всичко това? Какво ще стане, ако някои хора чуят това, което се говори тук?...” Приятели, ние не бива да забравяме, че причината да имаме вярата в Исус Христос днес, е защото през вековете стотици хиляди братя и сестри са платили с живота си това да може да бъде така. Говорим за хора, които са били убити заради вярата си в Исус.
Вярвам, че е време да видим истинския апостолски дух на смелост за Евангелието и любов към враговете ни да бъде възстановен в Църквата на Исус Христос! "Защото ние побеждаваме силите на мрака чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на нашето свидетелство, защото не обичаме живота си до толкова, че да бягаме от смъртта!"
Това слово бе освободено по време на конференцията "Израел, Ислямът и Църквата”, състояла се неотдавна в София.
Андрей Аврамов е основател и главен пастор на Християнски център "Победа" в София. Той е подпомагал изграждането на църкви и постоянно участва в обучението и екипирането на пастори от страната. Неговото поръчение надхвърля рамките на служението в местната църква. Имайки еврейски произход, п-р Аврамов е признат от Христовото Тяло в България за един от утвърдените говорители по темата за Израел, исляма, Църквата и библейските пророчества в последните дни. Той редовно проповядва за Израел в България, както и извън нея.
Sunday, February 28, 2010
Защо Църквата трябва да обича народа на Израел?
Отговорът на този въпрос е в Божието Слово. „Тогава какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания”. (Римляни 3: 1-2). На първо място, това, което отличава народа на Израел от всички останалите народи, е че Бог им се довери със Словото Си – Той им повери Божествените писания. Бог не повери Библията на нито един друг народ. Бог определи евреите да бъдат настойници на Писанията. Това не беше нещо, което те трябваше да притежават само за себе си, но те трябваше да го получат, запишат и запазят за ползата на всички останали народи на земята. Те изпълниха съвършенно това настойничество – те записаха, упазиха и предадоха на целия свят текста на Божието Слово така, както го бяха получили от Бог; днес тези текстове се намират в Библията и са достояние на всички народи.
„...които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужентието и обещанията, чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин.” (Римляни 9: 4-5). Апостол Павел посочва още осем неща, които отделят народа на Израел от всички останали народи на земята. Всички те принадлежат изключително и само на народа на Израел. Последните две обаче са най-съществени. Първо отците, патриарсите Авраам, Исаак и Яков бяха евреи и накрая Господ Исус Христос, Месията по плът беше евреин. Бог не просто стана човек, Бог стана човек в еврейска плът. Така че имаме девет факта, които отличават народа на Израел от всички останaли народи.
Много християни неохотно признават, че Исус беше евреин по времето на Неговия земен живот, но Библията казва, че Исус запази своята еврейска идентичност и във вечността. „И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. Но един от старците ми каза: „Недей плака, ето лъва, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата”. (Откровение 5: 4-5) Апостол Йоан се разплаква от безсилие, защото никой не може да отвори книгата на Живота, но един от старците му казва, че Исус Христос може. И ето какви са титлите на Господ Исус Христос във вечността: Във вечността Исус е наречен Лъвът от Юда и Давидовият корен. Той е Лъвът от Юда и винаги ще бъде Лъвът от Юда, Той е Давидовият корен и винаги ще бъде Давидовият корен!
Накрая ние имаме и още едно заявление, направено от самия Господ Исус Христос в Йоан 4: 22 при разговора му с една жена, която не беше еврейка. „Вие се покланяте на онова, което не знаете, ние се покланяме на онова, което знаем, защото спасението е от юдеите!” И тези думи “ние се покланяме” означават „ние, евреите”. Господ Исус казва: „Ние знаем на Кого се кланяме, защото спасението е от юдеите”. Тези думи са от изключително значение. Спасението идва само от една нация - от евреите. Така че ако ги нямаше евреите, нямаше да ги има патриарсите, нямаше да ги има пророците, нямаше да ги има апостолите, нямаше да я има Библията, нямаше да я има Църквата, нямаше да Го има Спасителя – Исус Христос. Тогава колко спасение щяхме да имаме ние без евреите? Николко! Затова искат или не искат всички народи имат дълг към евреите.
Нека да изясним духовната ролята и мястото на народа на Израел в спасението на света. „Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. (Римляни 11: 11-24).
В този текст апостол Павел дава пример, с който обяснява връзката между народа на Израел и езическите народи, повярвали в Исус Христос. От думите на апостол Павел, който сам е евреин и фарисей от Вениаминовото племе, става ясно, че Бог има само едно култивирано дърво. Той е посадил, отгледал и култивирал в историята на човечеството само едно дърво т.е. само един народ. Бог няма две или три дървета, Той има едно култивирано дърво и това дърво е Израел. И апостол Павел казва, че първоначално езическите народи не са били част от това дърво. Евреите са народ, култивиран от Бога, докато езичниците не са били част от питомното, култивираното дърво; те са клони от дива маслина.
Но Бог е земеделецът и какво прави Той? Същото, което прави и овощарят: овощарят взема нож и прави разрез в стъблото на дървото, който обикновено е с формата на кръст; там дивият клон се втъква в ствола на дървото, връзва се здраво и така се присажда към ствола на питомното дърво. Този разрез с формата на кръст, който земеделецът прави върху стъблото на дървото т.е. мястото, където езическите народи се присаждат и се свързват с питомното дърво, е кръстът на Господ Исус Христос. И това, което кръстът на Исус Христос направи възможно, бе езическите нации да станат част от посаденото от Бога дърво. Със Своята смърт на кръста Христос даде възможност на останалите народи, клоните на дивата маслина, да станат част от питомното дърво. Но кое е питомното дърво? Това е народът на Израел. Следователно не ние, християните, държим Израел, а Израел държи нас. Народът на Израел е тлъстият корен на питомната маслина. И от това следва, че ако отсечеш корена на дървото, цялото дърво ще умре.
Това не означава, че езическите народи стават евреи, те си остават различни народи, но са присадени към дървото на Бога и сега соковете на това дърво, които са вярата на Авраам, на Исаак, на Яков и вярата на Господ Исус Христос, вече текат и в тях. Така че езическите народи са били присадени против естеството си към питомното дърво чрез вяра в Исус Христос, а клоните, които по естество са част от дървото, поради неверие са се отрязали. Но казва апостол Павел: „Не се гордей, не се надувай над питомните клони, защото те са част по естество от това дърво на вяра, което Бог е бил посадил”. За съжаление Църквата сред езичниците много бързо забравя предупрежденията на апостол Павел.
Също така много ясно апостол Павел казва, че първо е имало едно „свято тесто” – евреите, към което е било прибавено и „друго тесто” – повярвалите в Христос езичници, което, когато е било смесено със святото тесто, и то е станало свято. И понеже коренът – Израел – е свят, то и присадените клони към дървото – християните не-евреи – са станали святи. Това означава, че чрез народа на Израел езическите народи са получили своето освещение и право да общуват с Бога на Авраам, Исаак и Яков и Отец на нашия Господ Исус Христос. Нашето освещение, вяра и достъп до Бога дойдоха чрез народа на Израел и по никакъв друг начин!
И накрая апостол Павел разкрива една тайна – закоравяването на евреите към Евангелието е частично и ще бъде до време. Целта на това закоравяване към Исус Христос е спасението на езическите народи и когато „пълното число на езичниците се спаси”, Бог отново ще започне да работи с Израел. Тези думи на апостол Павел правят невалидни всички обвинения, на които са били подложени евреите в продължение на векове, за това че не са били повярвали в Исус Христос.
Но народите са горди. Те не желаят да се смирят и да признаят колко много е дал народът на Израел на човечеството. За нас, християните, обаче това не би трябвало да бъде така. Ние трябва да помним, че всяко едно духовно благословение, което днес имаме, го дължим на евреите. И ако има възможност да направим нещо за народа на Израел, за да се отплатим за това, което сме получили, ние не би трябвало да се колебаем. Основателно предизвикани от народа на Израел и тяхното поведение, ние трябва винаги да помним думите на апостол Павел: „Колкото за Благовестието те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” (Римляни 11: 28-29).
Понякога християни казват: „Какво общо имаме ние с евреите? Какъв дълг? Та те са противници на Благовестието! Те отхвърлиха Исус Христос и гонеха християните.” Те са като християните не-евреи от първи век, за които апостол Павел написа, че гледаха на поведението на евреите тогава и си мислеха: „Та те се отсякоха, за да се присaдя аз”. И апостол Павел казва: „Това е неправилно, Бог не гледа на еврейския народ като вас. Това, че вие сте станали християни и сте отишли при Отец чрез вяра в Исус Христос, няма да накара Бог да забрави клетвата и обещанието, което е дал на приятеля Си Авраам.” Бог обича евреите не заради това, което те правят или не правят днес, но заради вярата на Авраам, Исаак и Яков и това, което тези мъже направиха за Него някога. Той ги обича заради слугата Си Мойсей, който написа Тората (Петокнижието) и го даде на човешката раса. Той ги обича заради пророк Исая, Еремия, Данаил и всички останали пророци, които записаха Светото Писание и ни го предадоха. Той ги обича заради цар Давид, на когото обеща, че Месията ще се роди от неговото потомство. Бог обича евреите заради това, че направиха възможно Неговия Син Исус Христос да се роди в плът; Той ги обича защото в деня на Петдесятница те родиха ранната Църква; Той ги обича заради апостолите Петър, Яков, Йоан и Павел, които проповядваха Евангелието на целия свят.
Защо Църквата трябва да обича народа на Израел? Защото са възлюбени от Бога поради бащите, защото даровете и призванието от Бог са неотменими. Любовта на Отец е излята в сърцето ни (Римляни 5: 5). Църквата трябва да обича народа на Израел, защото Бог продължава да им бъде верен. „Понеже ако някои от тях (евреите) бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! Нека Бог да бъде признат за верен, а всеки човек за лъжлив!”. (Римляни 3: 3-4).
Дали това, което казва Божието Слово, ни харесва или не, е без значение – това е учението на Новия Завет.
„...които са израиляни, на които принадлежат осиновението и славата, заветите и даването на закона, богослужентието и обещанията, чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен довека. Амин.” (Римляни 9: 4-5). Апостол Павел посочва още осем неща, които отделят народа на Израел от всички останали народи на земята. Всички те принадлежат изключително и само на народа на Израел. Последните две обаче са най-съществени. Първо отците, патриарсите Авраам, Исаак и Яков бяха евреи и накрая Господ Исус Христос, Месията по плът беше евреин. Бог не просто стана човек, Бог стана човек в еврейска плът. Така че имаме девет факта, които отличават народа на Израел от всички останaли народи.
Много християни неохотно признават, че Исус беше евреин по времето на Неговия земен живот, но Библията казва, че Исус запази своята еврейска идентичност и във вечността. „И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. Но един от старците ми каза: „Недей плака, ето лъва, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата”. (Откровение 5: 4-5) Апостол Йоан се разплаква от безсилие, защото никой не може да отвори книгата на Живота, но един от старците му казва, че Исус Христос може. И ето какви са титлите на Господ Исус Христос във вечността: Във вечността Исус е наречен Лъвът от Юда и Давидовият корен. Той е Лъвът от Юда и винаги ще бъде Лъвът от Юда, Той е Давидовият корен и винаги ще бъде Давидовият корен!
Накрая ние имаме и още едно заявление, направено от самия Господ Исус Христос в Йоан 4: 22 при разговора му с една жена, която не беше еврейка. „Вие се покланяте на онова, което не знаете, ние се покланяме на онова, което знаем, защото спасението е от юдеите!” И тези думи “ние се покланяме” означават „ние, евреите”. Господ Исус казва: „Ние знаем на Кого се кланяме, защото спасението е от юдеите”. Тези думи са от изключително значение. Спасението идва само от една нация - от евреите. Така че ако ги нямаше евреите, нямаше да ги има патриарсите, нямаше да ги има пророците, нямаше да ги има апостолите, нямаше да я има Библията, нямаше да я има Църквата, нямаше да Го има Спасителя – Исус Христос. Тогава колко спасение щяхме да имаме ние без евреите? Николко! Затова искат или не искат всички народи имат дълг към евреите.
Нека да изясним духовната ролята и мястото на народа на Израел в спасението на света. „Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. (Римляни 11: 11-24).
В този текст апостол Павел дава пример, с който обяснява връзката между народа на Израел и езическите народи, повярвали в Исус Христос. От думите на апостол Павел, който сам е евреин и фарисей от Вениаминовото племе, става ясно, че Бог има само едно култивирано дърво. Той е посадил, отгледал и култивирал в историята на човечеството само едно дърво т.е. само един народ. Бог няма две или три дървета, Той има едно култивирано дърво и това дърво е Израел. И апостол Павел казва, че първоначално езическите народи не са били част от това дърво. Евреите са народ, култивиран от Бога, докато езичниците не са били част от питомното, култивираното дърво; те са клони от дива маслина.
Но Бог е земеделецът и какво прави Той? Същото, което прави и овощарят: овощарят взема нож и прави разрез в стъблото на дървото, който обикновено е с формата на кръст; там дивият клон се втъква в ствола на дървото, връзва се здраво и така се присажда към ствола на питомното дърво. Този разрез с формата на кръст, който земеделецът прави върху стъблото на дървото т.е. мястото, където езическите народи се присаждат и се свързват с питомното дърво, е кръстът на Господ Исус Христос. И това, което кръстът на Исус Христос направи възможно, бе езическите нации да станат част от посаденото от Бога дърво. Със Своята смърт на кръста Христос даде възможност на останалите народи, клоните на дивата маслина, да станат част от питомното дърво. Но кое е питомното дърво? Това е народът на Израел. Следователно не ние, християните, държим Израел, а Израел държи нас. Народът на Израел е тлъстият корен на питомната маслина. И от това следва, че ако отсечеш корена на дървото, цялото дърво ще умре.
Това не означава, че езическите народи стават евреи, те си остават различни народи, но са присадени към дървото на Бога и сега соковете на това дърво, които са вярата на Авраам, на Исаак, на Яков и вярата на Господ Исус Христос, вече текат и в тях. Така че езическите народи са били присадени против естеството си към питомното дърво чрез вяра в Исус Христос, а клоните, които по естество са част от дървото, поради неверие са се отрязали. Но казва апостол Павел: „Не се гордей, не се надувай над питомните клони, защото те са част по естество от това дърво на вяра, което Бог е бил посадил”. За съжаление Църквата сред езичниците много бързо забравя предупрежденията на апостол Павел.
Също така много ясно апостол Павел казва, че първо е имало едно „свято тесто” – евреите, към което е било прибавено и „друго тесто” – повярвалите в Христос езичници, което, когато е било смесено със святото тесто, и то е станало свято. И понеже коренът – Израел – е свят, то и присадените клони към дървото – християните не-евреи – са станали святи. Това означава, че чрез народа на Израел езическите народи са получили своето освещение и право да общуват с Бога на Авраам, Исаак и Яков и Отец на нашия Господ Исус Христос. Нашето освещение, вяра и достъп до Бога дойдоха чрез народа на Израел и по никакъв друг начин!
И накрая апостол Павел разкрива една тайна – закоравяването на евреите към Евангелието е частично и ще бъде до време. Целта на това закоравяване към Исус Христос е спасението на езическите народи и когато „пълното число на езичниците се спаси”, Бог отново ще започне да работи с Израел. Тези думи на апостол Павел правят невалидни всички обвинения, на които са били подложени евреите в продължение на векове, за това че не са били повярвали в Исус Христос.
Но народите са горди. Те не желаят да се смирят и да признаят колко много е дал народът на Израел на човечеството. За нас, християните, обаче това не би трябвало да бъде така. Ние трябва да помним, че всяко едно духовно благословение, което днес имаме, го дължим на евреите. И ако има възможност да направим нещо за народа на Израел, за да се отплатим за това, което сме получили, ние не би трябвало да се колебаем. Основателно предизвикани от народа на Израел и тяхното поведение, ние трябва винаги да помним думите на апостол Павел: „Колкото за Благовестието те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” (Римляни 11: 28-29).
Понякога християни казват: „Какво общо имаме ние с евреите? Какъв дълг? Та те са противници на Благовестието! Те отхвърлиха Исус Христос и гонеха християните.” Те са като християните не-евреи от първи век, за които апостол Павел написа, че гледаха на поведението на евреите тогава и си мислеха: „Та те се отсякоха, за да се присaдя аз”. И апостол Павел казва: „Това е неправилно, Бог не гледа на еврейския народ като вас. Това, че вие сте станали християни и сте отишли при Отец чрез вяра в Исус Христос, няма да накара Бог да забрави клетвата и обещанието, което е дал на приятеля Си Авраам.” Бог обича евреите не заради това, което те правят или не правят днес, но заради вярата на Авраам, Исаак и Яков и това, което тези мъже направиха за Него някога. Той ги обича заради слугата Си Мойсей, който написа Тората (Петокнижието) и го даде на човешката раса. Той ги обича заради пророк Исая, Еремия, Данаил и всички останали пророци, които записаха Светото Писание и ни го предадоха. Той ги обича заради цар Давид, на когото обеща, че Месията ще се роди от неговото потомство. Бог обича евреите заради това, че направиха възможно Неговия Син Исус Христос да се роди в плът; Той ги обича защото в деня на Петдесятница те родиха ранната Църква; Той ги обича заради апостолите Петър, Яков, Йоан и Павел, които проповядваха Евангелието на целия свят.
Защо Църквата трябва да обича народа на Израел? Защото са възлюбени от Бога поради бащите, защото даровете и призванието от Бог са неотменими. Любовта на Отец е излята в сърцето ни (Римляни 5: 5). Църквата трябва да обича народа на Израел, защото Бог продължава да им бъде верен. „Понеже ако някои от тях (евреите) бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! Нека Бог да бъде признат за верен, а всеки човек за лъжлив!”. (Римляни 3: 3-4).
Дали това, което казва Божието Слово, ни харесва или не, е без значение – това е учението на Новия Завет.
Болезнената връзка на Израел и Църквата
Този текст* има за цел да обясни болезнената връзка между Израел и църквата и страданията на народа на Израел, причинени от Христовата Църква.
Народите се различават по своята история, бит и култура и в повечето случаи между народите има големи различия. Но няма други толкова близки и в същото време отдалечили се през своята история и съдба групи като евреите и християните. Между евреите и християните има една връзка, която трае вече повече от двадесет века. Тази връзка е почти родствена, но исторически е много болезнена. Моето желание е да ви разкажа за тази болезнена връзка между Израел и Църквата, за страданието на народа на Израел и за грешките на Църквата на Исус Христос, които са донесли толкова страдание на еврейския народ. Моето убеждение е, че тази тема касае всеки християнин. И когато говоря за Христовата Църква, аз имам предвид Църквата в Европа и света, а не Църквата в България.
Но нека преди това да ви покажа нещо за мисията на народа на Израел в историята на човечеството. Римляни 11: 26-29 казва: “И така целият Израел ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яков; И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им." Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” Това е едно много важно изявление. Тези стихове ни казват ясно, че има някакви дарби и призвание върху Израел, които са неотменими. Което означава, че Бог няма да си ги вземе обратно. И макар тези думи да звучат познато на повечето от нас, защото са употребявани вън от контекста им, малцина са християните, които да могат да кажат какво точно съдържа това неотменимо призвание и дарби, които са върху Израел. Какъв е дарът и призванието върху Израел? За 19 века Църквата гледа на това призвание като нещо, което е приключило. Но тук се казва, че това призвание и дар са неотменими, т.е. те съществуват непрекъснато. Тогава: Какви са тези дарби и призвание, които лежат върху народа на Израел?
Битие 12: 1-3 казва “Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” Когато Бог повика Авраам, то беше поради Божия план за спасението на всичките народи. Авраам беше повикан от Бог за едно свещеническо служение на протекция и спасение на всички останали нации. В твоето потомство ще се благословят всички останали народи. Това бе Божията цел за създаването на Израел като народ. Израел беше създаден и призован за едно свещеническо служение към нациите, т.е. да представи, доведе народите при Бога. Призванието на Израел бе да бъде инструментът за спасението на целия свят. И това призвание е неотменимо върху този народ и част от това призвание бе прехвърлено и върху нас, езическата Църква. Но то е неотменимото призвание и дарба, която е върху евреите. Защото Бог започна това спасение, като сключи завет с Авраам. И в Битие 22: 1-3 ние имаме базисния текст, от който можем да разберем дарбата и призванието на Израел –
“След тия събития Бог изпита Авраам, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.” Бог поиска от Авраам да принесе в жертва сина си Исаак. И му каза: “Вземи своя син Исаак, единствения си син, когото обичаш”. Авраам стана рано, взе сина си отиде на мястото, което Бог му посочи, върза момчето, то покорно се съгласи, вдигна ножа и когато замахваше, Бог спря ръката му. Какво стана? Бог получи това, от което се нуждаеше. Защото в жертвата на Исаак Бог видя доказателството, че заветът, който Авраам и Той бяха сключили, е по-скъп на Авраам от собственото му единствено дете. А животът на Исаак беше най-скъпото нещо, което Авраам имаше. Бог каза: “Щом Авраам можа да го направи, аз ще го направя.” В този миг, когато замахваше с ножа, евреинът Авраам сключи завет с Бога от името на цялото човечество. Защото въз основа на тази жертва Бог също даде това, което беше най-скъпото за Него – своя син Исус. Обещанието бе дадено на Авраам, защото Авраам не пожали сина си, Бог обаче пожали Исаак. И заради това, което Авраам направи, Бог обеща, че ще даде своя Син за нас и няма да го пожали! И Бог обеща на Авраам да даде Исус. Затова Исус каза на евреите, че Авраам го видя и се зарадва. Ние трябва да разберем, че жертвата на Исус Христос бе дадена заради един мъж, който направи възможно това, като не пожали своето единствено любимо дете, но беше готов да го принесе в жертва. Благодарение на този свещенически акт на Авраам заветът бе сключен, обещанието дадено и целият свят беше спасен.
И Бог беше удовлетворен от Авраам и в него Той видя човек, чието сърце е изцяло покорно. А Авраам беше първият евреин според Битие 14: 13. Така евреинът Авраам беше този, който даде условията за това Исус Христос да бъде даден за нас и ние никога не бива да забравяме този факт. И точно тук ние откриваме свещеническото призвание и дарба на Израел. Неотменимото призвание и дарбата на Израел е да извиква и освобождава благословение върху цялото човечество.
В Римляни 11: 1, 11-26 пише “И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе... Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост тия, които са моя плът, и да спася някои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яков.” Това е единственото библейско, новозаветно учение за Израел, което Христовата Църква има. Предупреждението на апостол Павел към езичниците християни да не се възгордяват, но “да помнят, че не те държат корена, а коренът държи тях, защото те са само едни диви клони в дървото” се оказва повече от уместно. Днес ние виждаме, че неговите думи са били пророчески. Сякаш апостол Павел, вдъхновен от Святия Дух, е предвиждал това, което е щяло да стане през вековете след него. Чудя се дали когато апостолът е писал тези думи, е съзнавал колко трагично прав е бил? Тези стихове ни показват какво би трябвало да бъде поведението на езическите народи към Израел. Но каква е действителността? Какво е действителното поведение на християнската Църква в Европа към Израел? Запази ли Христовата Църква учението на Исус Христос и апостолите чисто?
За 2000 години Сатана успешно е внасял омраза и вражда между Църквата и Израел. Трябва да признаем някои големи успехи на дявола в това отношение. Първо той успява да накара дивите клони да отрежат питомните и след това отрязва и дивите клони от корена на дървото. И поради непокорство на думите на Павел в Римляни 11 глава християни са мразели и преследвали евреите и това продължава и до днес. Още през втори век, езическата Църква изгубва своето разбиране за неотменимия дар и призвание на Израел. Защото езическата Църква започва да мисли по този начин: “Понеже цялата Църква е Царство от царе и свещеници вече (според I Петрово 2: 5), свещеническото служение и призвание на Израел вече приключи. Освен това те не приеха Месия и затова са отхвърлени от Бога.” И това е една централна грешка, направена от така наречените Отци на езическата Църква. Защото ние прочетохме Павел изрично да набляга, че независимо от служението на езичниците дарбата и призванието върху Израел са неотменими и Бог не е отхвърлил своите люде.
На 13 август 1920 година един човек, когото човечеството по-късно ще нарече най-злокобната личност на двадесети век, Адолф Хитлер, казва следното: “Аз вярвам, че моето отношение към евреите е в съгласие с волята на Всемогъщия Бог. Заставайки открито срещу евреите, аз съм инструмент в Божията ръка”. Кое дава основание на още младия Адолф Хитлер да заяви това? Един бегъл поглед в историята на Европа ще ни покаже, че за период от деветнадесет века в пределите на християнска Европа има постоянен опит за геноцид над еврейския народ. Но Холокоста по времето на фашизма е най-ужасяващото нещо, което човечеството някога е преживявало. Холокоста е Ада на земята! За период от двадесет века християнска Европа избива около десет милиона евреи. Шест милиона от тях са избити и изгорени в лагерите на смъртта за период от 4 – 5 години. Това става само преди по-малко от 65 години. От живеещите в Европа преди войната девет милиона и половина евреи оцеляват едва три милиона и половина. Вината за това не може да бъде приписана само на Хитлер. Омразата към евреите е вече предварително насадена в християнска Европа. Адолф Хитлер не е имал голям проблем да доведе до пълно развитие вече установените в обществото антисемитски разбирания. Тези предразсъдъци и разбирания са вече столетия наред преди това здраво установени в германското общество и европейските народи от християнската Църква. Огромната вина на християнската Църква е в канонизирането на така наречената “заместителска теология”, според, която Бог е прекъснал своя завет с “физическия Израел” и има завет само с “духовния Израел”, който е Църквата. И понеже “физическия Израел” отхвърлиха Исус Христос, те са отхвърлени от Него и са Негови врагове. Думите на апостол Павел биват забравени, учението на апостолите бива потъпкано.
В този смисъл фашизмът стъпва върху една вече изградена през столетията антисемитска основа. Идеята, че германският народ не е знаел за случващото се, не може да бъде приета. Както и идеята, че народите, които са дали своите евреи, не са знаели какво Хитлер ще прави с тях, също не може да бъде приета. Хитлер може да бъде обвинен в много неща, но никой не може да го обвини, че е скрил от последователите си вида Германия и нов световен ред, който е искал да изгради. Точно обратното, антисемитската пропаганда е напълно открита и мястото на евреите в плановете на фашизма никога не е било скривано. В този смисъл, хвърлянето на цялата вина за Холокоста върху фашизма не може да бъде обективно. Голямата отговорност лежи върху християнската Църква на Европа.
Трябва да се върнем стотици години назад в историята на Църквата, много преди Църквата да се раздели на Източноправославна и Римокатолическа, за да можем ние като християни да видим кои са причините за всички тези трагични събития. Според Библията, когато всичко това, наречено християнство и Църква започва в земята на Израел от евреина Исус Христос, когато Святия Дух се излива в деня на Петдесятница в Ерусалим и Църквата на Исус Христос се ражда, сред членовете на Църквата няма и един християнин, който да не е бил евреин. Цялата ранна Църква беше еврейска. Евангелието се проповядва на иврит в Синагогите на Израел и в храма. Църквата на евреина Исус Христос е родена като нещо еврейско, а не езическо. Евреи написват текстовете на Новият Завет на Исус Христос. Църквата е започната чрез евреи в Ерусалим и е ръководена от евреи през първите деветдесет-сто години от своето съществуване. И тогава идва един момент, когато Бог изпраща евреите християни да проповядват Евангелието на езичниците и езичниците се спасяват. И Библията описва колко трудно е на евреите, повярвали в Исус Христос, да приемат, че езическите народи могат да станат християни. Искам да обърна вниманието ви на този факт. Нашите еврейски праотци, живели през първи век след Христа, не са могли да си представят, че християнската вяра може да бъде дадена на езическите народи. За вярващите в Исус Христос евреи през първи век християнската вяра е нещо само еврейско”. И когато накрая езичниците се покайват и стават християни, те идват и се присъединяват към еврейската Църква и това създава страшно много проблеми. Една сериозна част от Новия Завет е посветена на уреждането на проблемите между евреите, вярващи в Исус, и новоповярвалите езичници-християни. Основни въпроси на Новия Завет са: “Трябва ли езичниците да се обрязват като евреите и трябва ли езичниците да пазят еврейските традиции и закона на Мойсей? Или езичниците могат да вярват в Исус Христос и да имат своята културна различност от евреите?” В своята мъдрост еврейските отци на Църквата освобождават езичниците от пазенето на Мойсеевия Закон.
Впоследствие, около 70 година, след дълга обсада римските легиони превземат и унищожават Ерусалим и храма в Ерусалим и Еврейската държава, която и без това е под Римска власт, окончателно спира да съществува. Евреите са пръснати по целия свят, според пророческите думи на Исус; започва т.нар. “диаспора”. Но какво става всъщност? Не само Израел като държава спира да съществува, не само Израел като народ е пръснат по лицето на земята и впоследствие ние виждаме, че евреи живеят в над сто държави по земното кълбо, но още нещо се случва в този момент. Пръсването на евреите води до разрушаването на еврейските Църкви. На пръв поглед несъществено, маловажно събитие, довело до непобиращи се от ума последици за народа на Израел в по-късните векове. С пръскането и разрушаването на еврейските църкви от Юдея, Самария и Галилея и растящия брой езичници, вярващи в Исус Христос, месианските евреи се претопяват сред християните езичници и, всъщност, от този момент еврейската Църква престава да съществува и еврейският оригинален вкус на християнското богослужение изчезва. Това създава условия еврейските корени на Христовата Църква да бъдат отрязани. От друга страна, пръснати сред други народи, бежанците евреи се хващат за своята еврейска идентичност и култура, юдейска религия, език и традиции, за да не се претопят и изчезнат. И когато впоследствие езическата Църква започва да преследва евреите, Християнската вяра изгубва окончателно своя еврейски произход и идентичност в очите на еврейските хора. Така Христовата Църква, започнала като нещо чисто еврейско, се отдалечава напълно от еврейството и постепенно се изпълва с езическата култура на различните народи.
Езическата Църква от своя страна не само се откъсва от връзката си с еврейската Църква, но отрязва своите юдейски корени и произход. Това става чрез създаването на небиблейската антисемитска заместителска теология. С изчезването на еврейските църкви Църквата на езичниците предприема политика евреите, вярващи в Исус, и останалите евреи да бъдат изключени от християнското семейство и да бъдат анатемосани като “враговете на Исус”. Викът “Те са убийците на Исус!” започва да звучи още в края на 1-ви век и това прави вече повече от деветнадесет века. Християнската Църква никога не е разрешавала тази историческа несправедливост, довела до толкова много скръб и страдание на народа на Израел.
Каква е историята на Църквата? След първи век отношението на Църковните лидери към евреите, вярващи в Исус Христос, и еврейския народ се променят драматично. През първи век евреите християни са били уважавани като родителите, стареите на Църквата. Исус Христос беше евреин и апостолите бяха евреи. Следват три исторически събития, които променят всичко. Разрушаването на Ерусалим и храма, разпръсването на евреите по земята и последвалото изгонване на всички евреи от столицата Рим довеждат до едно ново отношение към евреите. Много скоро в Църквата се появява идеята, че поради особеното гонение, което евреите преживяват от всички страни, те вероятно са окончателно прокълнати от Бога и отхвърлени. Църквата на езичниците започва да гледа на себе си като на новия Израел, който напълно е подменил и изместил стария Израел. Историците имат документи, от които се вижда, че месианските евреи и евреите са били отхвърлени и анатемосани от Църквата. Църквата обявява, че ако си евреин християнин и живееш като евреин, това е ерес. Свети Юлиян мъченик, един от отците на Църквата, написва: “Този, който иска да бъде едновременно християнин и евреин, не може да бъде нито християнин, нито евреин.” Само каква несправедливост и липса на благодарност към еврейския народ. Малко по-късно отците на църквата обявяват, че ако си евреин християнин и живееш като евреин, това е ерес. Това бива канонизирано като ерес на II Никейски Събор на Църквата и остава канон до средата на 19 век. Когато един евреин е изповядвал вяра в Исус, той е бил задължаван да презира другите евреи, да се отрече от всички еврейски практики, да смени своето име с християнско, да нарушава съботата и да яде свинско. Има много документи с решения по тези въпроси, взети от Църквата. Всичко това довежда евреите до отвращение към християнската вяра.
Случилото се в края на първи и втори век след Христос е престъпление и тежък морален грях към месианските евреи. Езическата Църква, наследница на евреите апостоли и еврейската Църква, които дадоха свобода на езичниците да не стават юдеи като пазят закона на Мойсей, принуждава евреите да изоставят своето еврейство. Какъв срам пред Исус Христос, който се гордееше с това, че е евреин. И се стига до това евреите да са единствената етническа група в историята на човечеството, на която е отказано да има етническа Църква. Защото на евреина вярващ му се забранява да бъде евреин и трябва да бъде напълно асимилиран от друга етническа група. Антисемитизмът, който избуява в Европа на тази благодатна почва, е потресаващ. През пети век Хризостом отбелязва, че евреите са въплътени дяволи. Кръстоносните походи постановяват, че избиването на евреи е един Божествен акт на вярност към Исус Христос. Това поразително напомня на исляма и свещената война джихад и няма нищо общо с Евангелието. Кръстоносците избиват хиляди по хиляди евреи по пътя за Святата земя и Ерусалим. Но гонението на евреите започва далеч преди средните векове.
Ето малко исторически факти:
През 70 година Римските легиони потушават въстанието в Ерусалим. Храмът е разрушен. Римляните избиват един милион и сто хиляди евреи и откарват в плен над 97 хиляди.
През 135 година император Адриан потушава въстанието на евреите, водено от Бар Кохба, и избива над 500 000 евреи. Той изселва евреите окончателно от Израел, преименува земята на Палестина, а Ерусалим на Елия Капитолия. Той е първият император, забранил практикуването на юдейската религия в империята.
Първите писмени антиеврейски теологически разработки датират от 200 година след Христос. Един от бащите на вярата Тертулиан, който е бил син на римски центурион и е учил римско право, приема християнската вяра през 196 година и впоследствие става презвитер на църква. Това е човекът, който формулира доктрината за Тридинството и въвежда много от терминологията, която и до днес е фундаментална за християнството. Влиянието на Тертулиан върху Отците на вярата и върху формирането на теологията на Църквата е едно от най-големите. До днес са запазени 31 от неговите трактати за молитвата, за кръщението и т.н. За съжаление, наред с добрите неща, той е първият човек, който залага антисемитизма като част от теологията на Църквата. Той пише няколко явни антисемитски трактата срещу евреите.
Император Константин, който приема вярата към 312 година и я обявява за официална в Римската империя през 325 година, приема политика, подкрепяща антиеврейските закони.
През 379 година Теодосий Велики забранява евреи да заемат държавни позиции и позволява имотите на евреите да бъдат конфискувани.
Йоан Хризостом, един от бащите на вярата, през 386 година написва осем антиеврейски трактата срещу евреите в Антиохия.
През 406 година император Теодосий ІІ възстановява забраната на Адриан за практикуването на юдаизма в империята.
През 612 година евреи, които отказват да бъдат кръстени, са изгонени от Испания. Всички еврейски деца до 7 години биват взети от родителите си и дадени за отглеждане от християнски семейства и направени християнчета. През 632 година император Ираклий І заставя всички евреи на територията на Византийската империя да бъдат покръстени и при отказ да бъдат избити.
През 628 година крал Дагобер изгонва всички евреи от Франция. През 694 година в Испания се приема закон, с който всички евреи стават роби, собствеността им е конфискувана, юдейската религия е поставена извън закона.
През средните векове стават едни от най-големите масови погроми на евреи в Европа. През 1096 година се осъществява първият кръстоносен поход в Германия през градовете по поречието на река Рейн. Резултатът е избиването на 12 000 евреи. През 1121 година евреите са изгонени от Белгия, докато не се покаят, че са убили Христос. Списъкът от злодеянията срещу евреите, извършени през средните векове, е почти безкраен.
През 1348 година от Китай бива пренесена чумата в Европа. Най-напред тя избухва в Сицилия и в Генуа и впоследствие обхваща 1/3 от населението на Европа. 1/3 от населението на Европа става жертва на чумната епидемия. Това е най-жестоката епидемия, която светът някога е познавал. Единствено Бохемия и Полша минават по-леко поради строга карантина, която налагат. В същата година в Южна Франция започва да се разпространява лъжата, че “Евреите са виновни за чумата!” И какво били направили евреите? Те били отровили кладенците на много места в Европа едновременно. Така на евреите отново биват приписани неща, които те не са извършили, както много векове преди това се е правело. За евреите се е казвало, че ядат християнски деца и то преди всичко по време на Великденските празници. И винаги се е афиширало, че те са дяволи в човешка плът. И християните са вярвали на това. Хиляди християни, които всяка неделя са отивали на църква, за да се поклонят на Исус, са слушали антисемитски проповеди и са вярвали на тези лъжи. Лъжата за чумата, причинена от евреите, започва от Южна Франция, разпространява се из цяла Франция и води до изгарянето на много евреи и до унищожаването на техните синагоги. Това е било нещо жестоко и това са били ужасни дни. И не е имало кой да се противопостави на всичко това. Тази лъжа залива цяла Европа и преминава в масови насилия и убийства.
В Базел на 17 януари 1349 година започват убийствата на евреи. 200 еврейски синагоги са били изгорени в Германия. Така на 24 юли 1349 година във Франкфурт гражданите на града окупират еврейския квартал. Те нахълтват в квартала и принуждават под заплаха беззащитните евреи да запалят сами домовете си. След което един по един хвърлят и хората в пламъците. Можете ли да си представите каква болка е това? Тези въоръжени тълпи отиват и евреите стоят напълно безпомощни и беззащитни, това са тези, чиито бащи са направили същото нещо около 100 години преди това, през 1241 година. Мъже, жени и деца са били бити до смърт или са били изгорени. Стотици хиляди евреи умират на кладите и всичко, което са виждали, преди да умрат, е бил кръстът на Исус Христос. В името на Исус хора, които са се наричали “християни”, избиват по зверски начин невинни хора, само защото са евреи. Това е много дълбока рана и грях. Това е нараняване на евреите, което не може да бъде лесно забравено. И ние трябва да се запитаме: “Нима това безобразие може да се забрави? Не трябва ли еврейският народ да чуе поне едно “Извинявайте и простете ни” от нас, християните. Нима не е време да кажем, че тези дела са срам и позор за Христовата Църква?”
Причиненото от Християнската Църква в продължение на двадесет века страдание на еврейския народ е голям срам за Църквата на Исус Христос. Зад тези злодеяния, извършени в името на християнската вяра, не стои Господ Исус Христос. Това не е учението и практиката на евреина Исус. Ние трябва да обясним това на евреите. Двадесет века езичниците християни са лъгали и съблазнявали евреите в Исус Христос. Исус Христос няма нищо общо с погромите, убийствата и зверствата, които в Неговото име християни са вършили с еврейския народ. Този Христос и Месия, в когото ние вярваме, е евреин и обича всеки евреин и никога не се е отричал от своето еврейство. Евреинът Христос е бил опорочен пред очите на евреите. Ние трябва да помолим за прошка евреите, ако това изобщо е възможно. Нашият дълг към евреите е прекалено голям и ние не можем да го покрием никога. Но ние можем да направим нещо днес, ние можем да стоим зад Израел и зад евреите с всичко, което можем.
Когато чета историята на еврейския народ през последните двадесет века, съм изумен от това колко много съдбата на народа на Израел прилича на тази на Исус Христос. Исус Христос и Израел са много подобни в своето страдание. Има една тясна връзка между тях, тяхното призвание и техните съдби. Бог призова народа на Израел да бъде светлина и спасение на народите. Исус Христос дойде да даде светлина и спасение на народите. Исус Христос страда напълно невинен, обвинен и осъден несправедливо. И еврейският народ страда напълно невинен, обвинен несправедливо през последните две хиляди години. Когато през тъмните векове или по времето на фашизма евреите биваха обвинявани и осъждани, те не бяха сторили нищо лошо. Евреите отиваха в камерите на смъртта или на ешафода, или на кладата поради единствената вина, че просто бяха евреи. Исус не беше виновен, Израел също не беше виновен.
Левит 16: 20-22 казва “А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.” В продължение на близо двадесет века евреите са като този жертвен козел от Стария Завет, върху когото първосвещеникът на Израел полагаше греховете на нацията в Деня на умилостивението. Век след век народът на Израел беше натоварван с проклятия, обвинения и вина за греховете на човечеството. Почти няма народ в Европа, който в историята си да не е стоварил собствените си грехове или незаслужена вина върху евреите, живеещи на негова територия. За какво ли не са били виновни евреите – че са причинили болести, че са виновни за сушата, че са виновни за дъжда, появи ли се проблем, виновни са евреите. И след това са били избивани напълно невинни. Почти двадесет века, помислете само, те са поемали бедите и греховете на човечеството, ставайки виновни, макар и невинни. Но не е ли именно това, за което Исус Христос дойде и умря на Голготския кръст? Исус беше невинен и взе върху себе си вината, греховете и беззаконията на хората. Ние отново виждаме тази особена връзка в съдбата на Исус Христос и народа на Израел. Сякаш не можем да ги разделим.
Последните две хиляди години е имало много малко любов и разбиране към народа на Израел. През последните двадесет века християните не са показали любовта, която народът на Израел заслужава. Осмелявам се обаче да кажа, че днес евреите вече имат приятели в Христовата Църква. И тези приятели на Израел се увеличават с всеки изминал ден. Ние никога няма да забравим, че благословението и спасението дойдоха върху нас чрез Израел.
* Текстът е базиран върху поучение на пастор Андрей Аврамов.
Народите се различават по своята история, бит и култура и в повечето случаи между народите има големи различия. Но няма други толкова близки и в същото време отдалечили се през своята история и съдба групи като евреите и християните. Между евреите и християните има една връзка, която трае вече повече от двадесет века. Тази връзка е почти родствена, но исторически е много болезнена. Моето желание е да ви разкажа за тази болезнена връзка между Израел и Църквата, за страданието на народа на Израел и за грешките на Църквата на Исус Христос, които са донесли толкова страдание на еврейския народ. Моето убеждение е, че тази тема касае всеки християнин. И когато говоря за Христовата Църква, аз имам предвид Църквата в Европа и света, а не Църквата в България.
Но нека преди това да ви покажа нещо за мисията на народа на Израел в историята на човечеството. Римляни 11: 26-29 казва: “И така целият Израел ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яков; И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им." Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” Това е едно много важно изявление. Тези стихове ни казват ясно, че има някакви дарби и призвание върху Израел, които са неотменими. Което означава, че Бог няма да си ги вземе обратно. И макар тези думи да звучат познато на повечето от нас, защото са употребявани вън от контекста им, малцина са християните, които да могат да кажат какво точно съдържа това неотменимо призвание и дарби, които са върху Израел. Какъв е дарът и призванието върху Израел? За 19 века Църквата гледа на това призвание като нещо, което е приключило. Но тук се казва, че това призвание и дар са неотменими, т.е. те съществуват непрекъснато. Тогава: Какви са тези дарби и призвание, които лежат върху народа на Израел?
Битие 12: 1-3 казва “Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” Когато Бог повика Авраам, то беше поради Божия план за спасението на всичките народи. Авраам беше повикан от Бог за едно свещеническо служение на протекция и спасение на всички останали нации. В твоето потомство ще се благословят всички останали народи. Това бе Божията цел за създаването на Израел като народ. Израел беше създаден и призован за едно свещеническо служение към нациите, т.е. да представи, доведе народите при Бога. Призванието на Израел бе да бъде инструментът за спасението на целия свят. И това призвание е неотменимо върху този народ и част от това призвание бе прехвърлено и върху нас, езическата Църква. Но то е неотменимото призвание и дарба, която е върху евреите. Защото Бог започна това спасение, като сключи завет с Авраам. И в Битие 22: 1-3 ние имаме базисния текст, от който можем да разберем дарбата и призванието на Израел –
“След тия събития Бог изпита Авраам, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.” Бог поиска от Авраам да принесе в жертва сина си Исаак. И му каза: “Вземи своя син Исаак, единствения си син, когото обичаш”. Авраам стана рано, взе сина си отиде на мястото, което Бог му посочи, върза момчето, то покорно се съгласи, вдигна ножа и когато замахваше, Бог спря ръката му. Какво стана? Бог получи това, от което се нуждаеше. Защото в жертвата на Исаак Бог видя доказателството, че заветът, който Авраам и Той бяха сключили, е по-скъп на Авраам от собственото му единствено дете. А животът на Исаак беше най-скъпото нещо, което Авраам имаше. Бог каза: “Щом Авраам можа да го направи, аз ще го направя.” В този миг, когато замахваше с ножа, евреинът Авраам сключи завет с Бога от името на цялото човечество. Защото въз основа на тази жертва Бог също даде това, което беше най-скъпото за Него – своя син Исус. Обещанието бе дадено на Авраам, защото Авраам не пожали сина си, Бог обаче пожали Исаак. И заради това, което Авраам направи, Бог обеща, че ще даде своя Син за нас и няма да го пожали! И Бог обеща на Авраам да даде Исус. Затова Исус каза на евреите, че Авраам го видя и се зарадва. Ние трябва да разберем, че жертвата на Исус Христос бе дадена заради един мъж, който направи възможно това, като не пожали своето единствено любимо дете, но беше готов да го принесе в жертва. Благодарение на този свещенически акт на Авраам заветът бе сключен, обещанието дадено и целият свят беше спасен.
И Бог беше удовлетворен от Авраам и в него Той видя човек, чието сърце е изцяло покорно. А Авраам беше първият евреин според Битие 14: 13. Така евреинът Авраам беше този, който даде условията за това Исус Христос да бъде даден за нас и ние никога не бива да забравяме този факт. И точно тук ние откриваме свещеническото призвание и дарба на Израел. Неотменимото призвание и дарбата на Израел е да извиква и освобождава благословение върху цялото човечество.
В Римляни 11: 1, 11-26 пише “И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе... Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба, дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост тия, които са моя плът, и да спася някои от тях. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Яков.” Това е единственото библейско, новозаветно учение за Израел, което Христовата Църква има. Предупреждението на апостол Павел към езичниците християни да не се възгордяват, но “да помнят, че не те държат корена, а коренът държи тях, защото те са само едни диви клони в дървото” се оказва повече от уместно. Днес ние виждаме, че неговите думи са били пророчески. Сякаш апостол Павел, вдъхновен от Святия Дух, е предвиждал това, което е щяло да стане през вековете след него. Чудя се дали когато апостолът е писал тези думи, е съзнавал колко трагично прав е бил? Тези стихове ни показват какво би трябвало да бъде поведението на езическите народи към Израел. Но каква е действителността? Какво е действителното поведение на християнската Църква в Европа към Израел? Запази ли Христовата Църква учението на Исус Христос и апостолите чисто?
За 2000 години Сатана успешно е внасял омраза и вражда между Църквата и Израел. Трябва да признаем някои големи успехи на дявола в това отношение. Първо той успява да накара дивите клони да отрежат питомните и след това отрязва и дивите клони от корена на дървото. И поради непокорство на думите на Павел в Римляни 11 глава християни са мразели и преследвали евреите и това продължава и до днес. Още през втори век, езическата Църква изгубва своето разбиране за неотменимия дар и призвание на Израел. Защото езическата Църква започва да мисли по този начин: “Понеже цялата Църква е Царство от царе и свещеници вече (според I Петрово 2: 5), свещеническото служение и призвание на Израел вече приключи. Освен това те не приеха Месия и затова са отхвърлени от Бога.” И това е една централна грешка, направена от така наречените Отци на езическата Църква. Защото ние прочетохме Павел изрично да набляга, че независимо от служението на езичниците дарбата и призванието върху Израел са неотменими и Бог не е отхвърлил своите люде.
На 13 август 1920 година един човек, когото човечеството по-късно ще нарече най-злокобната личност на двадесети век, Адолф Хитлер, казва следното: “Аз вярвам, че моето отношение към евреите е в съгласие с волята на Всемогъщия Бог. Заставайки открито срещу евреите, аз съм инструмент в Божията ръка”. Кое дава основание на още младия Адолф Хитлер да заяви това? Един бегъл поглед в историята на Европа ще ни покаже, че за период от деветнадесет века в пределите на християнска Европа има постоянен опит за геноцид над еврейския народ. Но Холокоста по времето на фашизма е най-ужасяващото нещо, което човечеството някога е преживявало. Холокоста е Ада на земята! За период от двадесет века християнска Европа избива около десет милиона евреи. Шест милиона от тях са избити и изгорени в лагерите на смъртта за период от 4 – 5 години. Това става само преди по-малко от 65 години. От живеещите в Европа преди войната девет милиона и половина евреи оцеляват едва три милиона и половина. Вината за това не може да бъде приписана само на Хитлер. Омразата към евреите е вече предварително насадена в християнска Европа. Адолф Хитлер не е имал голям проблем да доведе до пълно развитие вече установените в обществото антисемитски разбирания. Тези предразсъдъци и разбирания са вече столетия наред преди това здраво установени в германското общество и европейските народи от християнската Църква. Огромната вина на християнската Църква е в канонизирането на така наречената “заместителска теология”, според, която Бог е прекъснал своя завет с “физическия Израел” и има завет само с “духовния Израел”, който е Църквата. И понеже “физическия Израел” отхвърлиха Исус Христос, те са отхвърлени от Него и са Негови врагове. Думите на апостол Павел биват забравени, учението на апостолите бива потъпкано.
В този смисъл фашизмът стъпва върху една вече изградена през столетията антисемитска основа. Идеята, че германският народ не е знаел за случващото се, не може да бъде приета. Както и идеята, че народите, които са дали своите евреи, не са знаели какво Хитлер ще прави с тях, също не може да бъде приета. Хитлер може да бъде обвинен в много неща, но никой не може да го обвини, че е скрил от последователите си вида Германия и нов световен ред, който е искал да изгради. Точно обратното, антисемитската пропаганда е напълно открита и мястото на евреите в плановете на фашизма никога не е било скривано. В този смисъл, хвърлянето на цялата вина за Холокоста върху фашизма не може да бъде обективно. Голямата отговорност лежи върху християнската Църква на Европа.
Трябва да се върнем стотици години назад в историята на Църквата, много преди Църквата да се раздели на Източноправославна и Римокатолическа, за да можем ние като християни да видим кои са причините за всички тези трагични събития. Според Библията, когато всичко това, наречено християнство и Църква започва в земята на Израел от евреина Исус Христос, когато Святия Дух се излива в деня на Петдесятница в Ерусалим и Църквата на Исус Христос се ражда, сред членовете на Църквата няма и един християнин, който да не е бил евреин. Цялата ранна Църква беше еврейска. Евангелието се проповядва на иврит в Синагогите на Израел и в храма. Църквата на евреина Исус Христос е родена като нещо еврейско, а не езическо. Евреи написват текстовете на Новият Завет на Исус Христос. Църквата е започната чрез евреи в Ерусалим и е ръководена от евреи през първите деветдесет-сто години от своето съществуване. И тогава идва един момент, когато Бог изпраща евреите християни да проповядват Евангелието на езичниците и езичниците се спасяват. И Библията описва колко трудно е на евреите, повярвали в Исус Христос, да приемат, че езическите народи могат да станат християни. Искам да обърна вниманието ви на този факт. Нашите еврейски праотци, живели през първи век след Христа, не са могли да си представят, че християнската вяра може да бъде дадена на езическите народи. За вярващите в Исус Христос евреи през първи век християнската вяра е нещо само еврейско”. И когато накрая езичниците се покайват и стават християни, те идват и се присъединяват към еврейската Църква и това създава страшно много проблеми. Една сериозна част от Новия Завет е посветена на уреждането на проблемите между евреите, вярващи в Исус, и новоповярвалите езичници-християни. Основни въпроси на Новия Завет са: “Трябва ли езичниците да се обрязват като евреите и трябва ли езичниците да пазят еврейските традиции и закона на Мойсей? Или езичниците могат да вярват в Исус Христос и да имат своята културна различност от евреите?” В своята мъдрост еврейските отци на Църквата освобождават езичниците от пазенето на Мойсеевия Закон.
Впоследствие, около 70 година, след дълга обсада римските легиони превземат и унищожават Ерусалим и храма в Ерусалим и Еврейската държава, която и без това е под Римска власт, окончателно спира да съществува. Евреите са пръснати по целия свят, според пророческите думи на Исус; започва т.нар. “диаспора”. Но какво става всъщност? Не само Израел като държава спира да съществува, не само Израел като народ е пръснат по лицето на земята и впоследствие ние виждаме, че евреи живеят в над сто държави по земното кълбо, но още нещо се случва в този момент. Пръсването на евреите води до разрушаването на еврейските Църкви. На пръв поглед несъществено, маловажно събитие, довело до непобиращи се от ума последици за народа на Израел в по-късните векове. С пръскането и разрушаването на еврейските църкви от Юдея, Самария и Галилея и растящия брой езичници, вярващи в Исус Христос, месианските евреи се претопяват сред християните езичници и, всъщност, от този момент еврейската Църква престава да съществува и еврейският оригинален вкус на християнското богослужение изчезва. Това създава условия еврейските корени на Христовата Църква да бъдат отрязани. От друга страна, пръснати сред други народи, бежанците евреи се хващат за своята еврейска идентичност и култура, юдейска религия, език и традиции, за да не се претопят и изчезнат. И когато впоследствие езическата Църква започва да преследва евреите, Християнската вяра изгубва окончателно своя еврейски произход и идентичност в очите на еврейските хора. Така Христовата Църква, започнала като нещо чисто еврейско, се отдалечава напълно от еврейството и постепенно се изпълва с езическата култура на различните народи.
Езическата Църква от своя страна не само се откъсва от връзката си с еврейската Църква, но отрязва своите юдейски корени и произход. Това става чрез създаването на небиблейската антисемитска заместителска теология. С изчезването на еврейските църкви Църквата на езичниците предприема политика евреите, вярващи в Исус, и останалите евреи да бъдат изключени от християнското семейство и да бъдат анатемосани като “враговете на Исус”. Викът “Те са убийците на Исус!” започва да звучи още в края на 1-ви век и това прави вече повече от деветнадесет века. Християнската Църква никога не е разрешавала тази историческа несправедливост, довела до толкова много скръб и страдание на народа на Израел.
Каква е историята на Църквата? След първи век отношението на Църковните лидери към евреите, вярващи в Исус Христос, и еврейския народ се променят драматично. През първи век евреите християни са били уважавани като родителите, стареите на Църквата. Исус Христос беше евреин и апостолите бяха евреи. Следват три исторически събития, които променят всичко. Разрушаването на Ерусалим и храма, разпръсването на евреите по земята и последвалото изгонване на всички евреи от столицата Рим довеждат до едно ново отношение към евреите. Много скоро в Църквата се появява идеята, че поради особеното гонение, което евреите преживяват от всички страни, те вероятно са окончателно прокълнати от Бога и отхвърлени. Църквата на езичниците започва да гледа на себе си като на новия Израел, който напълно е подменил и изместил стария Израел. Историците имат документи, от които се вижда, че месианските евреи и евреите са били отхвърлени и анатемосани от Църквата. Църквата обявява, че ако си евреин християнин и живееш като евреин, това е ерес. Свети Юлиян мъченик, един от отците на Църквата, написва: “Този, който иска да бъде едновременно християнин и евреин, не може да бъде нито християнин, нито евреин.” Само каква несправедливост и липса на благодарност към еврейския народ. Малко по-късно отците на църквата обявяват, че ако си евреин християнин и живееш като евреин, това е ерес. Това бива канонизирано като ерес на II Никейски Събор на Църквата и остава канон до средата на 19 век. Когато един евреин е изповядвал вяра в Исус, той е бил задължаван да презира другите евреи, да се отрече от всички еврейски практики, да смени своето име с християнско, да нарушава съботата и да яде свинско. Има много документи с решения по тези въпроси, взети от Църквата. Всичко това довежда евреите до отвращение към християнската вяра.
Случилото се в края на първи и втори век след Христос е престъпление и тежък морален грях към месианските евреи. Езическата Църква, наследница на евреите апостоли и еврейската Църква, които дадоха свобода на езичниците да не стават юдеи като пазят закона на Мойсей, принуждава евреите да изоставят своето еврейство. Какъв срам пред Исус Христос, който се гордееше с това, че е евреин. И се стига до това евреите да са единствената етническа група в историята на човечеството, на която е отказано да има етническа Църква. Защото на евреина вярващ му се забранява да бъде евреин и трябва да бъде напълно асимилиран от друга етническа група. Антисемитизмът, който избуява в Европа на тази благодатна почва, е потресаващ. През пети век Хризостом отбелязва, че евреите са въплътени дяволи. Кръстоносните походи постановяват, че избиването на евреи е един Божествен акт на вярност към Исус Христос. Това поразително напомня на исляма и свещената война джихад и няма нищо общо с Евангелието. Кръстоносците избиват хиляди по хиляди евреи по пътя за Святата земя и Ерусалим. Но гонението на евреите започва далеч преди средните векове.
Ето малко исторически факти:
През 70 година Римските легиони потушават въстанието в Ерусалим. Храмът е разрушен. Римляните избиват един милион и сто хиляди евреи и откарват в плен над 97 хиляди.
През 135 година император Адриан потушава въстанието на евреите, водено от Бар Кохба, и избива над 500 000 евреи. Той изселва евреите окончателно от Израел, преименува земята на Палестина, а Ерусалим на Елия Капитолия. Той е първият император, забранил практикуването на юдейската религия в империята.
Първите писмени антиеврейски теологически разработки датират от 200 година след Христос. Един от бащите на вярата Тертулиан, който е бил син на римски центурион и е учил римско право, приема християнската вяра през 196 година и впоследствие става презвитер на църква. Това е човекът, който формулира доктрината за Тридинството и въвежда много от терминологията, която и до днес е фундаментална за християнството. Влиянието на Тертулиан върху Отците на вярата и върху формирането на теологията на Църквата е едно от най-големите. До днес са запазени 31 от неговите трактати за молитвата, за кръщението и т.н. За съжаление, наред с добрите неща, той е първият човек, който залага антисемитизма като част от теологията на Църквата. Той пише няколко явни антисемитски трактата срещу евреите.
Император Константин, който приема вярата към 312 година и я обявява за официална в Римската империя през 325 година, приема политика, подкрепяща антиеврейските закони.
През 379 година Теодосий Велики забранява евреи да заемат държавни позиции и позволява имотите на евреите да бъдат конфискувани.
Йоан Хризостом, един от бащите на вярата, през 386 година написва осем антиеврейски трактата срещу евреите в Антиохия.
През 406 година император Теодосий ІІ възстановява забраната на Адриан за практикуването на юдаизма в империята.
През 612 година евреи, които отказват да бъдат кръстени, са изгонени от Испания. Всички еврейски деца до 7 години биват взети от родителите си и дадени за отглеждане от християнски семейства и направени християнчета. През 632 година император Ираклий І заставя всички евреи на територията на Византийската империя да бъдат покръстени и при отказ да бъдат избити.
През 628 година крал Дагобер изгонва всички евреи от Франция. През 694 година в Испания се приема закон, с който всички евреи стават роби, собствеността им е конфискувана, юдейската религия е поставена извън закона.
През средните векове стават едни от най-големите масови погроми на евреи в Европа. През 1096 година се осъществява първият кръстоносен поход в Германия през градовете по поречието на река Рейн. Резултатът е избиването на 12 000 евреи. През 1121 година евреите са изгонени от Белгия, докато не се покаят, че са убили Христос. Списъкът от злодеянията срещу евреите, извършени през средните векове, е почти безкраен.
През 1348 година от Китай бива пренесена чумата в Европа. Най-напред тя избухва в Сицилия и в Генуа и впоследствие обхваща 1/3 от населението на Европа. 1/3 от населението на Европа става жертва на чумната епидемия. Това е най-жестоката епидемия, която светът някога е познавал. Единствено Бохемия и Полша минават по-леко поради строга карантина, която налагат. В същата година в Южна Франция започва да се разпространява лъжата, че “Евреите са виновни за чумата!” И какво били направили евреите? Те били отровили кладенците на много места в Европа едновременно. Така на евреите отново биват приписани неща, които те не са извършили, както много векове преди това се е правело. За евреите се е казвало, че ядат християнски деца и то преди всичко по време на Великденските празници. И винаги се е афиширало, че те са дяволи в човешка плът. И християните са вярвали на това. Хиляди християни, които всяка неделя са отивали на църква, за да се поклонят на Исус, са слушали антисемитски проповеди и са вярвали на тези лъжи. Лъжата за чумата, причинена от евреите, започва от Южна Франция, разпространява се из цяла Франция и води до изгарянето на много евреи и до унищожаването на техните синагоги. Това е било нещо жестоко и това са били ужасни дни. И не е имало кой да се противопостави на всичко това. Тази лъжа залива цяла Европа и преминава в масови насилия и убийства.
В Базел на 17 януари 1349 година започват убийствата на евреи. 200 еврейски синагоги са били изгорени в Германия. Така на 24 юли 1349 година във Франкфурт гражданите на града окупират еврейския квартал. Те нахълтват в квартала и принуждават под заплаха беззащитните евреи да запалят сами домовете си. След което един по един хвърлят и хората в пламъците. Можете ли да си представите каква болка е това? Тези въоръжени тълпи отиват и евреите стоят напълно безпомощни и беззащитни, това са тези, чиито бащи са направили същото нещо около 100 години преди това, през 1241 година. Мъже, жени и деца са били бити до смърт или са били изгорени. Стотици хиляди евреи умират на кладите и всичко, което са виждали, преди да умрат, е бил кръстът на Исус Христос. В името на Исус хора, които са се наричали “християни”, избиват по зверски начин невинни хора, само защото са евреи. Това е много дълбока рана и грях. Това е нараняване на евреите, което не може да бъде лесно забравено. И ние трябва да се запитаме: “Нима това безобразие може да се забрави? Не трябва ли еврейският народ да чуе поне едно “Извинявайте и простете ни” от нас, християните. Нима не е време да кажем, че тези дела са срам и позор за Христовата Църква?”
Причиненото от Християнската Църква в продължение на двадесет века страдание на еврейския народ е голям срам за Църквата на Исус Христос. Зад тези злодеяния, извършени в името на християнската вяра, не стои Господ Исус Христос. Това не е учението и практиката на евреина Исус. Ние трябва да обясним това на евреите. Двадесет века езичниците християни са лъгали и съблазнявали евреите в Исус Христос. Исус Христос няма нищо общо с погромите, убийствата и зверствата, които в Неговото име християни са вършили с еврейския народ. Този Христос и Месия, в когото ние вярваме, е евреин и обича всеки евреин и никога не се е отричал от своето еврейство. Евреинът Христос е бил опорочен пред очите на евреите. Ние трябва да помолим за прошка евреите, ако това изобщо е възможно. Нашият дълг към евреите е прекалено голям и ние не можем да го покрием никога. Но ние можем да направим нещо днес, ние можем да стоим зад Израел и зад евреите с всичко, което можем.
Когато чета историята на еврейския народ през последните двадесет века, съм изумен от това колко много съдбата на народа на Израел прилича на тази на Исус Христос. Исус Христос и Израел са много подобни в своето страдание. Има една тясна връзка между тях, тяхното призвание и техните съдби. Бог призова народа на Израел да бъде светлина и спасение на народите. Исус Христос дойде да даде светлина и спасение на народите. Исус Христос страда напълно невинен, обвинен и осъден несправедливо. И еврейският народ страда напълно невинен, обвинен несправедливо през последните две хиляди години. Когато през тъмните векове или по времето на фашизма евреите биваха обвинявани и осъждани, те не бяха сторили нищо лошо. Евреите отиваха в камерите на смъртта или на ешафода, или на кладата поради единствената вина, че просто бяха евреи. Исус не беше виновен, Израел също не беше виновен.
Левит 16: 20-22 казва “А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.” В продължение на близо двадесет века евреите са като този жертвен козел от Стария Завет, върху когото първосвещеникът на Израел полагаше греховете на нацията в Деня на умилостивението. Век след век народът на Израел беше натоварван с проклятия, обвинения и вина за греховете на човечеството. Почти няма народ в Европа, който в историята си да не е стоварил собствените си грехове или незаслужена вина върху евреите, живеещи на негова територия. За какво ли не са били виновни евреите – че са причинили болести, че са виновни за сушата, че са виновни за дъжда, появи ли се проблем, виновни са евреите. И след това са били избивани напълно невинни. Почти двадесет века, помислете само, те са поемали бедите и греховете на човечеството, ставайки виновни, макар и невинни. Но не е ли именно това, за което Исус Христос дойде и умря на Голготския кръст? Исус беше невинен и взе върху себе си вината, греховете и беззаконията на хората. Ние отново виждаме тази особена връзка в съдбата на Исус Христос и народа на Израел. Сякаш не можем да ги разделим.
Последните две хиляди години е имало много малко любов и разбиране към народа на Израел. През последните двадесет века християните не са показали любовта, която народът на Израел заслужава. Осмелявам се обаче да кажа, че днес евреите вече имат приятели в Христовата Църква. И тези приятели на Израел се увеличават с всеки изминал ден. Ние никога няма да забравим, че благословението и спасението дойдоха върху нас чрез Израел.
* Текстът е базиран върху поучение на пастор Андрей Аврамов.
Tuesday, February 23, 2010
Върни се към Мен-23.02.2010
Израел,мой възлюбен,
ела върни се при Мен.
Безпокойства и грижи ти остави
и към Мене се приближи.
Аз те обичам Ти си Моят избран
народ,затова изпратих
Моят Син да се роди на тази земя,
за да ви покажа,колко е
голяма любовтта Ми към вас.
Ела,върни се Израел,Господ,
Твоят Бог те чака.
Не,не бягай ти от Мен и не
слушай лъжливите пророци.
Един е Месията знай и само
Той е верен докрай! Амин
ела върни се при Мен.
Безпокойства и грижи ти остави
и към Мене се приближи.
Аз те обичам Ти си Моят избран
народ,затова изпратих
Моят Син да се роди на тази земя,
за да ви покажа,колко е
голяма любовтта Ми към вас.
Ела,върни се Израел,Господ,
Твоят Бог те чака.
Не,не бягай ти от Мен и не
слушай лъжливите пророци.
Един е Месията знай и само
Той е верен докрай! Амин
Saturday, February 20, 2010
edno poslanie ot George Markakis ot Greece.
Един приятел ми написа следното послание. По-надолу е моят отговор до него, и аз се моля той да назидае хора. Считайте го като моето послание за този сезон, вместо пожелания за Рождество.
По време на Рождество като сезон, всичко трябва да е свързано с Христос (а не с красивите дървета или дядо Коледа), а посланието по-долу е фокусирано върху Христос!
Мой приятел ни написа следното:
Снощи, докато се молех, чух гласа на Господ, който ми казваше: "153", което ми напомни за 153-те риби уловени от Неговите ученици (Йоан 21:11). Словото "Това е Господ!" в стих 21:7, разстърси сърцето ми и бях изпълнен със Святия Дух и плаках и плаках, понеже усетих, че "Това е Господ" означава "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста".
Аз му отговорих следното:
Миналият септември, когато бяхме в Израел, екскурзоводът ни ни каза нещо, което не знаех преди. Той обясни значението на числото 153. В еврейския език числата се изписват с букви.
Ако напишете 153 на еврейски, можете да го прочетете и като:A NI ELOHIM – това означава: "АЗ СЪМ БОГ…"!
Ето защо, когато учениците преброиха рибите и те бяха 153, те знаеха, че Исус им казва "АЗ СЪМ БОГ".
Ето защо, сигурно е, че си чул Господ да ти говори, да ти обяснява Писанията и да свидетелства за себе Си. Но, вероятно, Господ се опитва да ти каже нещо повече, отколкото си мислил. Да използваме следния пример, за да разберем как умът ни може да ни спре да не приемем това, което Господ ни казва, понеже интерпретираме Словото Му със собственото си разбиране.
Ти каза: "думите "Това е Господ!" в глава 21:7, разтърсиха сърцето ми и бях изпълнен със Святи Дух, и плаках, и плаках, понеже усетих, че "Това е Господ" означава "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста".
Нека да разгледаме твоето разбиране в светлината на Писанията, които ти цитира - какво беше основното и централно послание на ситуацията, описана в Йоан 21? Стих 1 целта на the report, че Исус изяви себе си по един особен начин, за който разбираме от разказа - ние четем следното в Йоан 21:1 (NKJV): "След тези неща, Исус яви себе си отново на учениците си при Тивериадското езеро, и им се яви по този начин:"
Затова човек трябва да си зададе следния въпрос: "По какъв начин Исус изяви себе си?"
Твоята интерпретация на словото "Това е Господ!" беше: "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста". Но, дали това е, което Писанията ни казват точно в този разказ? Говори ли се тук за Исус, че беше бит или разпнат? Не, изобщо!
Така, пропускаш цялата идея на поучението, което Святи Дух се е опитвал да ти даде, поради собствената ти умствена интерпретация основана на това, което знаеш от миналото. Имало е време в миналото, когато си научил от Святи Дух за "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста". Това е чудесно послание както и, вероятно, най-важното послание в цялата вселена! Никога не трябва да забравяме, да оставяме, или да позволяваме на това послание да се смали в сърцата ни.
В същото време, колкото и чудесно да е това послание, то Не е посланието, което идва чрез този определен разказ от Йоан 21.
Ако цялата Библия носеше само това послание ("Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста"), то тогава Книгата нямаше да е толкова дебела колкото е. Библията би била в такъв случай само няколко страници - вероятно би съдържала Йоан 1, 3, 21 или 22 глави. Може би и Деяния 2!
Какво е ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ в разказа от Йоан 21?
Дали уловени 153-те риби означаваше, че тези рибари няма да са гладни този ден? … разбира се, че ДА! Гладът и липсата бяха заменени от Много Храна!
Възможно ли е разказът също да съдържа проявление на Божиите благословения от Второзаконие 28 гл., като означава, че тези рибари сега вече бяха богати? Със сигурност Да! Това е божествено снабдяване отвъд и над това, от което се нуждаем за собствените ни нужди – това е преливащо снабдяване в изобилие!
Дали също означаваше, че Исус комуникира с тях, че те трябва да бъдат водени от Него дори на работното си място, ежедневните им работи? Вярвам това!
Имаше ли и друго послание - че Той ще ги води да станат ловци на хора? Вероятно да.
Сигурен съм, че може да откриеш дори повече послания в този разказ, но няма основания за това той да се тълкува като послание за страданията на Исус.
Има други писания, които свидетелстват за страданията на Исус. Трябва да познаваме както тях така и Йоан 21. Трябва да знаем и, че Святи Дух ни води във ВСЯКА истина, а не винаги обратно към същото фундаментално послание за спасение чрез страданията на Исус.
Всеки път, когато получа послание от Господ, което вече знам много добре понеже ми е било открито преди, Аз винаги се чудя какво Господ наистина се опитва да ми каже. То е все едно нашият собствен баща да дойде и да ни каже "Знаеш ли, че аз съм баща ти?". Какво ще си помислим? Вероятно: "Хайде де, татко, знам, че си баща ми. И знам, че знаеш, че знам, че си мой баща. Защо ми казваш очевидното?"
Ако Святи Дух дойде и ми каже: "Аз Съм Бог и те обичам, сине мой", ще съм много благдоарен, но също бих попитал: "какво наистина се опитващ да ми кажеш?". Посланието "Аз Съм Бог и те обичам, сине мой" е АБСОЛЮТНО ЧУДЕСНО слово. но то не ми разкрива повече от Исус, не ми казва нещо ново, с което да се идентифицирам и не ме води в цялата истина.
Ето защо е съществено винаги да интерпретираме и разпознаваме живото слово на Бог в Светлината на целта, заради която то ни е изпратено. Бог иска да продължаваме да растем в Него всеки ден като сме хранени от божествена Манна, която е Прясна и Нова всеки ден. Ако манната е от вчера, тя вече е загнила и не може да се яде. Ако я ядем, няма да растем. Ние трябва да събираме Днешната Прясна Манна.
Библията ни показва, че целта на това да приемаме неща от Бог е дапродължим да растем, докато станем като Исус. Също така трябва да подновяваме ума си, за да може да бъдем преобразени в Неговия образ и подобие.
Интерпретацията "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста" не е прясна, не назидава, не обновява ума, не ни помага да порастнем или да бъдем трансформирани. Единственият резултат, който тази интерпретация може да предизвика е емоционален ("плаках и плаках").
Да плачеш е чудесна емоция, от която всички бебета се нуждаят, за да може да се оформи емоционалният им свят, но за възрастните то е добро само, когато е при покаяние, окуражаване или утеха. Вероятно от това си имал нужда, но това не е което Йоан 21 ни предава като послание. Посланието в Йоан 21 не е нито емоционално, нито води до покаяние. То е послание, което ни уверява, че Бог е реален в живота ни дори на работното място в ежедневната ни работа.
Какъв може да е проблемът в ума ти, скъпи приятелю, който те е накарал да интерпретираш погрешно това, което Святи Дух ти казва?
И друг въпрос - ти каза: Словото "Това е Господ!" в стих 21:7, разстърси сърцето ми и бях изпълнен със Святия Дух. Наистина ли е бил Святи Дух, с който си бил изпълнен? Може ли Святи Дух да те води в празни емоции, които не те назидават и които са противоположни на контекста на Писанията? Не съм толкова сигурен за това. Със сигурност си бил изпълнен с емоции, но не съм сигурен, че те сас от Святи Дух. Мисля, че един от уроците, в които си призван да порастнеш чрез този пример е, че НЕ всички емоции са задължително от Господ. Всъщност, повечето пъти емоциите ни Не са от Господ, когато плътската ни природа е все още много активна в нас.
Какво тогава може да е проблема, който те е накарал да приемеш различно послание от това, което се предава чрез Йоан 21?
Не знам със сигурност, но ето някои възможни духовни причини: дух на религия, който обикновено ни връща към вчерашната манна, за да не порастнем в по-дълбоко разбиране на Божията истина. Може да трябва да се покаеш от този дух на религия и да го изгониш.
Друг проблем може да е дух на липса и бедност. Контекстът на Йоан 21 е послание за снабдяване в изобилие и преливащо богатство, когато сме водени от Господ. Духът на бедност не би искал да неприемеш това послание! Предлагам ти да се покаеш от духа на бедност и да го изгониш.
Следваща възможна причина: контекстът на Йоан 21 показва и посланието: "КОГАТО ОТИДЕМ ДА РАБОТИМ И БОГ Е С НАС, ТОЙ СНАБДЯВА ЗА НАС С БОЖЕСТВЕНО СНАБДЯВАHE". Но какво щеше да стане, ако тези ученици си бяха останали у дома и спяха вместо да отидат на работа? Дали Исус пак щеше да снабди за тях? Не е много вероятно. Ето защо, част от посланието е, че трябва да сме заети с работата чрез която Бог снабдява за нас. Ако сме мързеливи или отказваме да работим по каквато и да е причина, то ние изпускаме Неговото божествено снабдяване. Вероятно Господ се опитва да ти каже, че трябва да имаш работа, която да вършиш с ревност - както го правеха тези ученици. Не мога да знам дали това е посланието на Господ за теб - само казвам, че това е една възможна интерпретация.
Сигурен съм, че може да има повече интерпретации на Йоан 21, които Господ може да използва да говори на хора в определени ситуации, но това, което вече написах е достатъчно, за да можеш да мислиш и да се молиш за него.
Надявам се, че това е било изграждащо послание и ти е било от полза да порастнеш в разбирането ти на живия Господ и писаното слово.
Нека дух на божествена мъдрост и откровение да ти бъде даден отгоре, така че да очите на сърцето ти да бъдат просветени, за да виждаш повече от Бижията истина и да станеш повече като Него във всички неща.
Мир и благодат, Джордж
По време на Рождество като сезон, всичко трябва да е свързано с Христос (а не с красивите дървета или дядо Коледа), а посланието по-долу е фокусирано върху Христос!
Мой приятел ни написа следното:
Снощи, докато се молех, чух гласа на Господ, който ми казваше: "153", което ми напомни за 153-те риби уловени от Неговите ученици (Йоан 21:11). Словото "Това е Господ!" в стих 21:7, разстърси сърцето ми и бях изпълнен със Святия Дух и плаках и плаках, понеже усетих, че "Това е Господ" означава "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста".
Аз му отговорих следното:
Миналият септември, когато бяхме в Израел, екскурзоводът ни ни каза нещо, което не знаех преди. Той обясни значението на числото 153. В еврейския език числата се изписват с букви.
Ако напишете 153 на еврейски, можете да го прочетете и като:A NI ELOHIM – това означава: "АЗ СЪМ БОГ…"!
Ето защо, когато учениците преброиха рибите и те бяха 153, те знаеха, че Исус им казва "АЗ СЪМ БОГ".
Ето защо, сигурно е, че си чул Господ да ти говори, да ти обяснява Писанията и да свидетелства за себе Си. Но, вероятно, Господ се опитва да ти каже нещо повече, отколкото си мислил. Да използваме следния пример, за да разберем как умът ни може да ни спре да не приемем това, което Господ ни казва, понеже интерпретираме Словото Му със собственото си разбиране.
Ти каза: "думите "Това е Господ!" в глава 21:7, разтърсиха сърцето ми и бях изпълнен със Святи Дух, и плаках, и плаках, понеже усетих, че "Това е Господ" означава "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста".
Нека да разгледаме твоето разбиране в светлината на Писанията, които ти цитира - какво беше основното и централно послание на ситуацията, описана в Йоан 21? Стих 1 целта на the report, че Исус изяви себе си по един особен начин, за който разбираме от разказа - ние четем следното в Йоан 21:1 (NKJV): "След тези неща, Исус яви себе си отново на учениците си при Тивериадското езеро, и им се яви по този начин:"
Затова човек трябва да си зададе следния въпрос: "По какъв начин Исус изяви себе си?"
Твоята интерпретация на словото "Това е Господ!" беше: "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста". Но, дали това е, което Писанията ни казват точно в този разказ? Говори ли се тук за Исус, че беше бит или разпнат? Не, изобщо!
Така, пропускаш цялата идея на поучението, което Святи Дух се е опитвал да ти даде, поради собствената ти умствена интерпретация основана на това, което знаеш от миналото. Имало е време в миналото, когато си научил от Святи Дух за "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста". Това е чудесно послание както и, вероятно, най-важното послание в цялата вселена! Никога не трябва да забравяме, да оставяме, или да позволяваме на това послание да се смали в сърцата ни.
В същото време, колкото и чудесно да е това послание, то Не е посланието, което идва чрез този определен разказ от Йоан 21.
Ако цялата Библия носеше само това послание ("Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста"), то тогава Книгата нямаше да е толкова дебела колкото е. Библията би била в такъв случай само няколко страници - вероятно би съдържала Йоан 1, 3, 21 или 22 глави. Може би и Деяния 2!
Какво е ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ в разказа от Йоан 21?
Дали уловени 153-те риби означаваше, че тези рибари няма да са гладни този ден? … разбира се, че ДА! Гладът и липсата бяха заменени от Много Храна!
Възможно ли е разказът също да съдържа проявление на Божиите благословения от Второзаконие 28 гл., като означава, че тези рибари сега вече бяха богати? Със сигурност Да! Това е божествено снабдяване отвъд и над това, от което се нуждаем за собствените ни нужди – това е преливащо снабдяване в изобилие!
Дали също означаваше, че Исус комуникира с тях, че те трябва да бъдат водени от Него дори на работното си място, ежедневните им работи? Вярвам това!
Имаше ли и друго послание - че Той ще ги води да станат ловци на хора? Вероятно да.
Сигурен съм, че може да откриеш дори повече послания в този разказ, но няма основания за това той да се тълкува като послание за страданията на Исус.
Има други писания, които свидетелстват за страданията на Исус. Трябва да познаваме както тях така и Йоан 21. Трябва да знаем и, че Святи Дух ни води във ВСЯКА истина, а не винаги обратно към същото фундаментално послание за спасение чрез страданията на Исус.
Всеки път, когато получа послание от Господ, което вече знам много добре понеже ми е било открито преди, Аз винаги се чудя какво Господ наистина се опитва да ми каже. То е все едно нашият собствен баща да дойде и да ни каже "Знаеш ли, че аз съм баща ти?". Какво ще си помислим? Вероятно: "Хайде де, татко, знам, че си баща ми. И знам, че знаеш, че знам, че си мой баща. Защо ми казваш очевидното?"
Ако Святи Дух дойде и ми каже: "Аз Съм Бог и те обичам, сине мой", ще съм много благдоарен, но също бих попитал: "какво наистина се опитващ да ми кажеш?". Посланието "Аз Съм Бог и те обичам, сине мой" е АБСОЛЮТНО ЧУДЕСНО слово. но то не ми разкрива повече от Исус, не ми казва нещо ново, с което да се идентифицирам и не ме води в цялата истина.
Ето защо е съществено винаги да интерпретираме и разпознаваме живото слово на Бог в Светлината на целта, заради която то ни е изпратено. Бог иска да продължаваме да растем в Него всеки ден като сме хранени от божествена Манна, която е Прясна и Нова всеки ден. Ако манната е от вчера, тя вече е загнила и не може да се яде. Ако я ядем, няма да растем. Ние трябва да събираме Днешната Прясна Манна.
Библията ни показва, че целта на това да приемаме неща от Бог е дапродължим да растем, докато станем като Исус. Също така трябва да подновяваме ума си, за да може да бъдем преобразени в Неговия образ и подобие.
Интерпретацията "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста" не е прясна, не назидава, не обновява ума, не ни помага да порастнем или да бъдем трансформирани. Единственият резултат, който тази интерпретация може да предизвика е емоционален ("плаках и плаках").
Да плачеш е чудесна емоция, от която всички бебета се нуждаят, за да може да се оформи емоционалният им свят, но за възрастните то е добро само, когато е при покаяние, окуражаване или утеха. Вероятно от това си имал нужда, но това не е което Йоан 21 ни предава като послание. Посланието в Йоан 21 не е нито емоционално, нито води до покаяние. То е послание, което ни уверява, че Бог е реален в живота ни дори на работното място в ежедневната ни работа.
Какъв може да е проблемът в ума ти, скъпи приятелю, който те е накарал да интерпретираш погрешно това, което Святи Дух ти казва?
И друг въпрос - ти каза: Словото "Това е Господ!" в стих 21:7, разстърси сърцето ми и бях изпълнен със Святия Дух. Наистина ли е бил Святи Дух, с който си бил изпълнен? Може ли Святи Дух да те води в празни емоции, които не те назидават и които са противоположни на контекста на Писанията? Не съм толкова сигурен за това. Със сигурност си бил изпълнен с емоции, но не съм сигурен, че те сас от Святи Дух. Мисля, че един от уроците, в които си призван да порастнеш чрез този пример е, че НЕ всички емоции са задължително от Господ. Всъщност, повечето пъти емоциите ни Не са от Господ, когато плътската ни природа е все още много активна в нас.
Какво тогава може да е проблема, който те е накарал да приемеш различно послание от това, което се предава чрез Йоан 21?
Не знам със сигурност, но ето някои възможни духовни причини: дух на религия, който обикновено ни връща към вчерашната манна, за да не порастнем в по-дълбоко разбиране на Божията истина. Може да трябва да се покаеш от този дух на религия и да го изгониш.
Друг проблем може да е дух на липса и бедност. Контекстът на Йоан 21 е послание за снабдяване в изобилие и преливащо богатство, когато сме водени от Господ. Духът на бедност не би искал да неприемеш това послание! Предлагам ти да се покаеш от духа на бедност и да го изгониш.
Следваща възможна причина: контекстът на Йоан 21 показва и посланието: "КОГАТО ОТИДЕМ ДА РАБОТИМ И БОГ Е С НАС, ТОЙ СНАБДЯВА ЗА НАС С БОЖЕСТВЕНО СНАБДЯВАHE". Но какво щеше да стане, ако тези ученици си бяха останали у дома и спяха вместо да отидат на работа? Дали Исус пак щеше да снабди за тях? Не е много вероятно. Ето защо, част от посланието е, че трябва да сме заети с работата чрез която Бог снабдява за нас. Ако сме мързеливи или отказваме да работим по каквато и да е причина, то ние изпускаме Неговото божествено снабдяване. Вероятно Господ се опитва да ти каже, че трябва да имаш работа, която да вършиш с ревност - както го правеха тези ученици. Не мога да знам дали това е посланието на Господ за теб - само казвам, че това е една възможна интерпретация.
Сигурен съм, че може да има повече интерпретации на Йоан 21, които Господ може да използва да говори на хора в определени ситуации, но това, което вече написах е достатъчно, за да можеш да мислиш и да се молиш за него.
Надявам се, че това е било изграждащо послание и ти е било от полза да порастнеш в разбирането ти на живия Господ и писаното слово.
Нека дух на божествена мъдрост и откровение да ти бъде даден отгоре, така че да очите на сърцето ти да бъдат просветени, за да виждаш повече от Бижията истина и да станеш повече като Него във всички неща.
Мир и благодат, Джордж
Saturday, February 13, 2010
ПОКАНА
"ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ - ЕРУСАЛИМ" ОТБЕЛЯЗВА 25 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА СЛУЖЕНИЕТО В ИЗРАЕЛ И ВИ КАНИ НА КОНФЕРЕНЦИЯ ПОД НАСЛОВ:
"ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВСИЧКО"
31 май – 3 юни 2010
“… когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.” (Деяния 3:20-21)
Някои от главните говорители: Ланс Ламбърт, Д-р Марвин Уилсън, Морис Склар, Рувен Рос.
Хвалители: Бари и Батя Сегал, Рик и Пати Райдингс, Морис Склар, Алваро Санчес, както и местни хвалители от Израел
Поздравления ще бъдат отправени от кмета на Ерусалим, Министерството на туризма и други гости от Израел.
Повече информация: Конференцията ще се проведе в хотел „Рамада” – Ерусалим. ХПИ предлага специален пакет за гостите, които ще отседнат в хотела и които се освобождават от такса за участие в конференцията.
Цена на пакета: 460 долара на човек. Цената включва:
* 4 нощувки (двойна стая) с включени закуска и вечеря;
* Две екскурзии (като част от конференцията)
* Участие във всички десет сесии на конференцията
Забележка: Участниците, които изберат да отседнат в други хотели в Ерусалим, трябва да платят такса за участие в конференцията 175 долара на човек и сами да осигурят настаняването си.
*Посочените цени не включват самолетни билети и други допълнителни разходи. (Цената на самолетен билет България – Израел (отиване и връщане) е около 350 евро.
Християни Приятели на Израел организира и шестдневна екскурзия след конференцията (4-10 юни 2010).
Цена 640 долара на човек. Цената включва: 6 нощувки в хотел със закуска и вечеря и пътуването с автобуса. Участниците в екскурзията ще посетят: Ключови места в Ерусалим; Юдея и река Йордан; Галилейското езеро; Голанските височини; долината Йезраел и Тел Авив и др. вълнуващи места в Израел.
Забележка: Участниците, които изберат предложените пакети, трябва да внесат пълните суми до 30 април 2010 по банков път или чрез чек директно в Израел. При проявен интерес от ваша страна ще ви изпратим информация по електронната поща как да стане това
Изпратено от admin на Съб., 13/02/2010 - 02:29.
"ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВСИЧКО"
31 май – 3 юни 2010
“… когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.” (Деяния 3:20-21)
Някои от главните говорители: Ланс Ламбърт, Д-р Марвин Уилсън, Морис Склар, Рувен Рос.
Хвалители: Бари и Батя Сегал, Рик и Пати Райдингс, Морис Склар, Алваро Санчес, както и местни хвалители от Израел
Поздравления ще бъдат отправени от кмета на Ерусалим, Министерството на туризма и други гости от Израел.
Повече информация: Конференцията ще се проведе в хотел „Рамада” – Ерусалим. ХПИ предлага специален пакет за гостите, които ще отседнат в хотела и които се освобождават от такса за участие в конференцията.
Цена на пакета: 460 долара на човек. Цената включва:
* 4 нощувки (двойна стая) с включени закуска и вечеря;
* Две екскурзии (като част от конференцията)
* Участие във всички десет сесии на конференцията
Забележка: Участниците, които изберат да отседнат в други хотели в Ерусалим, трябва да платят такса за участие в конференцията 175 долара на човек и сами да осигурят настаняването си.
*Посочените цени не включват самолетни билети и други допълнителни разходи. (Цената на самолетен билет България – Израел (отиване и връщане) е около 350 евро.
Християни Приятели на Израел организира и шестдневна екскурзия след конференцията (4-10 юни 2010).
Цена 640 долара на човек. Цената включва: 6 нощувки в хотел със закуска и вечеря и пътуването с автобуса. Участниците в екскурзията ще посетят: Ключови места в Ерусалим; Юдея и река Йордан; Галилейското езеро; Голанските височини; долината Йезраел и Тел Авив и др. вълнуващи места в Израел.
Забележка: Участниците, които изберат предложените пакети, трябва да внесат пълните суми до 30 април 2010 по банков път или чрез чек директно в Израел. При проявен интерес от ваша страна ще ви изпратим информация по електронната поща как да стане това
Изпратено от admin на Съб., 13/02/2010 - 02:29.
Tuesday, February 2, 2010
Празника Пурим
Мили приятели,
Изпращам ви кратка история за празника Пурим.
Книгата на Естер припомня кратък но жизнен характер в Еврейската история. По това време Евреите били в Персия,под властта на Цар Ахасуерос.Хаман заговоричал за унищожаването на Еврейския народ.
Вместо това чудо се случило и деня на унищожаване станал ден на празнуване.14 от Адар бил подчертан като ден на празнество. Оттогава Евреите имат празнество Празник на Пурим,наименуван за съдбите които ние рискувахме за разрешаване на деня Евреите да бъдат убити (Естер 9:26). Светото Писание отбелязва празнуването на този празник много ясно: „като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите”(Естир 9:22).
Тази година 14 от Адар се пада на 28 Февруари.
На този хубав ден,Евреите по целият свят празнуват Пурим с велики семейни угощения, весели празнества и изпращат кошници с лакомства на съседи и приятели.
Изпращам ви кратка история за празника Пурим.
Книгата на Естер припомня кратък но жизнен характер в Еврейската история. По това време Евреите били в Персия,под властта на Цар Ахасуерос.Хаман заговоричал за унищожаването на Еврейския народ.
Вместо това чудо се случило и деня на унищожаване станал ден на празнуване.14 от Адар бил подчертан като ден на празнество. Оттогава Евреите имат празнество Празник на Пурим,наименуван за съдбите които ние рискувахме за разрешаване на деня Евреите да бъдат убити (Естер 9:26). Светото Писание отбелязва празнуването на този празник много ясно: „като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите”(Естир 9:22).
Тази година 14 от Адар се пада на 28 Февруари.
На този хубав ден,Евреите по целият свят празнуват Пурим с велики семейни угощения, весели празнества и изпращат кошници с лакомства на съседи и приятели.
Subscribe to:
Posts (Atom)
