Израел - анализ на събитията април 2016

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ ОТ ЕРУСАЛИМ ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ – ДОРИ И В ИЗРАЕЛ В света днес се шири идеята за политическата коректност и нещата, които до преди известно време са били черно-бели, днес се поставят под въпрос, а целият свят е обърнат с главата надолу. Положението е зле в САЩ, но е още по-зле в Европа. В някои европейски страни мисленето е толкова изкривено, че много хора са готови да „погалят змията”, която се стреми да ги ухапе. Това мислене е повлияло дори и Израел, където до сега, в общи линии, хората се водеха от здравия разум. Наскоро израелски войник застреля палестинец, който малко преди това беше намушкал с нож друг войник в Хеврон. Проблемът беше, че палестинецът вече е бил ранен и е лежал на земята. Това предизвика серия протести, тъй като очевидно това е било в разрез с етичния кодекс на израелската армия. Войникът беше арестуван и разпитван от военна полиция. Беше установено, че палестинецът е бил облечен с дебело яке въпреки топлото време и войникът е заподозрял, че може да носи колан с експлозиви. Очевидно войникът е постъпил според правилата на армията – да не поема риск с терористи. В крайна сметка израелците многократно са страдали от „ухапванията на тази змия”, но така или иначе случаят все още се разследва. Войникът, който беше ранен с нож, е бил отведен в болница, като нараняванията му се определят като сериозни. Палестински арабски източници идентифицираха нападателите. Това са двама мъже на 20 и 21 г. На среща на Кабинета след инцидента израелският премиер Натаняху каза: „Всяко предизвикателство към морала на израелската армия е неприемливо и възмутително. Войниците в израелската армия – нашите деца – поддържат високи морални ценности в битката си срещу кръвожадни убийци при изключително трудни условия. Уверен съм, че във всички случаи, както и в този, разследването ще вземе под внимание всички обстоятелства. Всички ние трябва да подкрепяме командванетона израелската армия и нашите войници, които се грижат за сигурността ни.” Министърът на образованието Нафтали Бенет защити войника. Той каза: „Да не сме си изгубили ума? Ние водим война; война срещу брутален тероризъм.” Както обикновено световните медии побързаха да заклеймят атаката като „екзекуция”. Специалният координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток нарече случилото се „неморален и несправедлив акт”, без да споменава, че преди това палестинецът е намушкал с нож друг войник. (Breaking News at Newsmax.com). Трябва да се отбележи, че настоящата вълна от насилие срещу израелците е пряк резултат от подстрекателствата на радикални ислямисти и терористични елементи, които призовават палестинските младежи да убиват евреи. От 13 септември 2015 г. са убити 34 души при терористични нападения, а 411 (сред които 4 араби) са били ранени. Извършени са 211 нападения с нож, 84 с огнестрелно оръжие и 42 автомобилни атаки. Започналата през септември вълна на насилие отне живота и на 200 палестинци, но трябва да се отбележи, че повечето от тях са били убити, докато са извършвали едно от горепосочените нападения. Истинският „апартейд” Въпреки че и преди в изданията сме засягали темата за обвиненията в апартейд срещу Израел, бих искал да я разгледаме отново от малко по-различен ъгъл. Кампанията за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции срещу Израел е социална „болест”, която засяга редица западни държави, компании, организации, университети и за съжаление дори и някои църкви. Според определението в Уикипедия това е „глобална кампания, целяща да засили икономическия и политически натиск върху Израел, за да го принуди да приеме целите на движението, а именно: край на „окупацията” и „колонизацията” на палестински земи и Голанските височини, пълно равенство за палестинските граждани на Израел и право на завръщане на палестинските „бежанци” – крайно двусмислен и противоречив термин. Движението за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции срещу Израел обикновено изтъква, че не е водено от антисемитски настроения, а само се противопоставя на „несправедливостта” в израелската политика. Британският министър на правосъдието Майкъл Гоув обаче не е съгласен. В реч срещу антисемитизма на конференция в Берлин наскоро той остро разкритикува движението за бойкот и санкции срещу Израел, казвайки: „Израел е обект на системни, изпълнени с предразсъдъци атаки, които оспорват самото съществуване на еврейската държава. От нас зависи да покажем солидарност с евреите и да защитим правото им на национален суверенитет.” Движението за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции срещу Израел често обвинява еврейската държава, че води политика на „апартейд”. Според Гоув именно призоваващите за бойкот срещу Израел „използват методи на апартейд, като призовават за бойкот на израелски стоки, недопускане до световни университети на еврейски учени и санкции срещу търговията с Израел.” Цялото движение за бойкот срещу Израел бе инициирано от оплакванията на палестинските араби, повечето от които са мюсюлмани. Мюсюлманите често наричат евреите „синове на прасета и маймуни”. Това е не само директен цитат от Корана (5:59,60), но и форма на апартейд, невиждана дори и в най-лошите дни на сегрегацията в Южна Африка. На конференцията в Берлин се изказа и бившият израелски министър и политик Ципи Ливни, която каза, че „Антисемитизмът се крие зад критиките към политиката на Израел. Движението за бойкот успява, защото хората не разбират, че то съществува не за да помага на палестинците, нито за да протестира срещу конкретни политики на Израел, а защото напълно отрича съществуването на Държавата Израел.” (Israel Today magazine) И наистина, движението за бойкот и санкции срещу Израел е просто старият, познат ни до болка, антисемитизъм, облечен в нови дрехи. Има хора, като например студенти в някои университети, които дори не знаят какво казват, когато призовават за „бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции срещу Израел”. Много от тях биха били удивени да разберат, че в Израел има мюсюлмани-офицери в армията, мюсюлмани-депутати в Кнесета (израелския парламент), мюсюлмани-съдии във Върховния съд и т.н. Често студентите се включват в бунтове или демонстрации, размахват плакати и скандират, без да знаят за както всъщност протестират. Точно сега, когато голяма част от цивилизования свят е разкъсван от демонизирани терористи, Израел може би е единствената нация, която може да помогне на свободния свят да прозре случващото се и да му помогне да обуздае тероризма. Сега не е време за бойкот и санкции, когато има толкова по-сериозни проблеми. Сега, когато лидерите на няколко западни държави (като Швеция например), показват склонност да оправдават действията на онези, които искат да ги унищожат, светът има нужда от здравия разум на Израел, за да се противопостави на обърканото мислене на такива лидери. „Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави” (Псалм 138:7). В Месията, Лони Мингс