Факти по спасяването на българските евреи

Протестите на българите срещу мерките, предприети от правителството по отношение на “лицата от еврейски произход”, започват още преди обнародването на Закона за защита на нацията на 21 януари 1941 г. Изпратени са множество протестни писма на граждани от различни избирателни райони в София, Пловдив, на различни професионални сдружения (вкл. на писателите, адвокатите, лекарите, художниците); има протести от страна на самата еврейска общност и протести от страна на Православната църква в защита на покръстените евреи. Редица народни представители (вкл. бившият министър-председател Никола Мушанов) се изказват против приемането на закона.
Въпреки тези протести, законът е приет и прилаган с пълна сила почти до края на войната. Този закон не само предвижда ограничаването на правата на евреите, лишаването им от имущество, забраната да упражняват определени професии, да сключват бракове с не-евреи, но постановява и изпращането на мъжете на възраст от 20 до 46 години в трудови лагери. В резултат на това, през периода от началото на 1941 г. до септември 1944 г., огромният процент от работоспособното мъжко еврейско население се намира в т.нар “еврейски работни групи”. Тези евреи работят по строителството и поддръжката на шосейни и ж.п. пътища, по отводняването на низините край р. Дунав, по корекциите на леглата на разни реки в страната и по общински строителни обекти. Условията за работа и живот са много тежки, при високи трудови норми, лоша храна, масово боледуване, липса на каквото и да е медицинско обслужване и злоупотреби от страна на по-голямата част от надзорния персонал.
След създаването на Комисарство по еврейските въпроси (29 август 1942 г.), което да се занимава с “разрешаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси” следва подписване на двустранен договор между Александър Белев, комисар по еврейските въпроси и Теодор Данекер, съветник на германския полицейски аташе по еврейските въпроси, за депортирането на 20 000 евреи от България. Министерският съвет одобрява това споразумение и, за да бъде то изпълнено, гласува 7 постановления, свързани с депортирането на евреите. Депортацията включва всички евреи от “новоосвободените земи” Беломорска Тракия и Вардарска Македония (на брой 11 343), които биват допълнени с “нежелателните евреи” от старите предели на царството – всички онези, които са обществено активни, изявени като водачи на еврейската общност, по-богати или с противо-държавни прояви.
Въпреки опитите за чуждестранна намеса и застъпничество от страна на Англия (представлявана от Шарл Редар, швейцарски пълномощен министър в София), а впоследствие и на САЩ, Испания и други държави, на депортацията е даден ход. Евреите от Тракия са събрани на 4 март и след престой в тютюневите складове на Дупница и Горна Джумая, на 18 и 19 март, са изпратени през Лом за Виена и оттам – за лагера “Треблинка”. От 4221 депортирани до края на войната оцеляват 100 човека. Евреите от Македония са събрани на 11 март в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са изпратени за Качаник и за “Треблинка”. От 7122 депортирани оцеляват около 200 човека.
На влаковете с преминаващи през старите български територии евреи стават свидетели стотици хора. Един от тях е софийският митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Цар Борис ІІІ с молба да се застъпи за тях. На събраните в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов. Успоредно с депортацията на евреите от “новите територии” тече и подготовка за депортация на евреите от старите територии. Всички евреи от Дупница са поставени под домашен арест, тези от Кюстендил са затворени в училището, пловдивските – също, а на 10 март е издадена заповед за арестуването на софийските евреи.
По изрично настояване на П. Габровски, министър на вътрешните работи на България, цялата операция по депортирането на евреите е била държана в тайна и от широката общественост, и дори от Народното събрание. Това е било възможно по силата на закона, с който Министерският съвет упълномощава Комисарството по еврейските въпроси да поеме изцяло политиката на страната по отношение на евреите. По силата на този закон, Комисарството може да издава укази по “еврейските въпроси”, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.
След като мнозина българи стават очевидци и на депортирането на евреите от новите територии, и на подготовката на депортирането на евреите от старите територии, се подемат различни инициативи и протести, целящи спирането на депортациите. Протестна делегация от Кюстендил още на 8 март 1943 г. пристига в София и иска среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Те уведомяват Пешев за това какво се случва в града им, след което искат среща с министър-председателя Богдан Филов. Филов отказва да приеме делегацията. Заради тяхната намеса, обаче, министърът на вътрешните работи П. Габровски нарежда да бъде отменена депортацията на евреите от Кюстендил и те са освободени.
След общоградска интервенция биват освободени евреите от Дупница. Пловдивският митрополит Кирил се намесва в полза на събраните в еврейското училище пловдивски евреи (1500-1600 човека, по негови данни). Има застъпничество от страна на народни представители, митрополити и най-обикновени поданици на Царството за евреите и в други градове на страната. Ситуацията изглежда овладяна, но, при все това, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев подготвя протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов срещу изселването на евреите извън границите на страната. Изложението е връчено на 17 март 1943 г. и е подписано от 43-ма народни представители от правителственото мнозинство. Това протестно изложение се тълкува като критика на цялостната политика на правителството на Б. Филов, в резултат на което той иска да се гласува вот на доверие на правителството. След изключително “унизителна”, по думите на самия Пешев, процедура по гласуване, в която министър-председателят разпитва един по един всички подписали се под протестното изложение продължават ли да го подкрепят или не, само 30 от тях остават верни на подписите си. Филов успява да получи вот на доверие от присъстващите 114 народни представители от мнозинството по цялостната политика на правителството, включително и по еврейския въпрос.

На 26 март 1943 г. се гласува вот на недоверие на Димитър Пешев и той е освободен от длъжност. Междувременно евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани извън страната, а тези от “старите предели” са само временно “спасени”. Още в началото на май Комисарят по еврейските въпроси Белев има нов план: “Да се изселят вън от царството всички евреи”, като се изпратят в германските източни области 25 000 евреи от София и 23 000 от провинцията, като предаването им стане предимно през Лом и Сомовит. Белев предлага на министър Габровски (който съответно предлага на Цар Борис ІІІ) два варианта: а) – да се изселят наведнъж всички евреи към германските източни области; б) – да се изселят най-напред софийските евреи в провинцията. Самият Белев е подкрепял план “а”, въпреки че за него, дори и по думите на полицейския аташе при германската легация Хофман, не е имало достатъчно полицейски сили, за да се извърши в необходимия кратък срок. Цар Борис ІІІ разпорежда незабавното преселване на евреите във вътрешността на страната.
На 21 май 1943 г. Министерският съвет приема 70-то постановление, с което се нарежда на Комисарството по еврейските въпроси да изсели всички софийски евреи във вътрешността на страната, с изключение на женените за лица от нееврейски произход, граждански мобилизираните, покръстените и заразноболните. На 23 май Комисарството започва да връчва заповеди за изселване в тридневен срок. От докладите на комисаря Белев до министъра на вътрешните работи Габровски става ясно, че се цели “настаняването на евреите временно в лагери, а след това предаването им на германските власти при вдигането им”.
По повод изселването на софийските евреи започват нови вълни на протестни писма, демонстрации и недоволства. На 24 май 1943г., използвайки празника, няколко хиляди евреи и не-евреи организират шествие, което е имало за цел да завърши с протест пред Двореца. На площад “Възраждане”, обаче, шествието е пресрещнато от конна и пеша полиция, като демонстрантите (предимно жени, старци и младежи) са били разпръснати, а 400 души са арестувани. От тях 120 евреи са изпратени във концентрационния лагер при Сомовит.
3 Протестна делегация, предвождана от равините Ашер Хананел и Даниел Цион отива при митрополит Стефан и му разказва за случилото се с демонстрантите и за новите мерки, предприети срещу евреите. Митрополитът се опитва безуспешно да се свърже с Цар Борис и след това се отправя за предварително запланувания тържествен молебен на площада пред “Александър Невски”. В словото си пред събралите се той говори против мерките за изселването на софийските евреи и се изказва в защита на еврейската общност като цяло.
Следват и протестни писма от народни представители, общественици, интелектуалци и духовници. Независимо от протестите, софийските евреи са изселени извън столицата. В доклада си до Главното имперско управление за сигурност германският полицейски аташе Хофман пише, че “покъщнината на изселените евреи от София веднага след опразването на жилищата се продава на търг. Жилищата се дават под наем. Подслоняването в градовете в провинцията, в някои от които се препратиха до 5000 евреи, представлява само една преходна мярка, понеже училищните сгради могат да се използват само през време на училищните ваканции”.
Въпреки неразбирането и несъпричастността от страна на българския народ, правителството продължава да се готви за окончателното разрешаване на еврейския въпрос. В строго поверително писмо, изпратено от Министерството на вътрешните работи до областните директори, на 1 юли 1943 г. се нарежда изселените от София евреи, пръснати в много населени места (което затруднява контрола върху тях), да бъдат повторно изселени в по-малък брой градове, “близо до ж.п. линия, за да може да се извърши превозването на евреите”.
От 24 май, когато софийските евреи са изселени, до 25 август 1943 г. се променя и вътрешната, и външнополитическата, и военната обстановка. На 15 август Главното имперско управление за сигурност прави трети опит за натиск по отношение на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос”. Отговорът на българското правителство е, че моментът не е подходящ. Въпреки това, въпросът щял да бъде окончателно решен “веднага щом германските войски минат на преден план и с това нахлуващата в момента враждебна политическа офанзива мине на заден план”.
На 27 август 1943 г. умира Цар Борис ІІІ. В средата на септември кабинетът на Филов подава оставка. През октомври подава оставка и комисарят по еврейските въпроси Ал. Белев. Интересно е да се отбележи, че Белев е едновременно обвинен (от българска страна пред чуждестранни правителства), че едва ли не еднолично е депортирал евреите от Тракия и Македония; и (от немска страна), че е еднолично отговорен за провала на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос” в България.
Въпреки обратите, положението на евреите остава непроменено. Облекченията, които се дават, са незначителни – снемане на жълтите звезди и отмяна на забраната да се преминава през определени улици и да се посещават обществени заведения. Огромният процент от мъжете в трудоспособна възраст остават в трудовите лагери до края на войната. Няколкото правителства, които се сменят през този период, гласуват отмяна на някои членове от Закона за защита на нацията, но евреите не са възстановени нито на старите си местожителства, нито получават обратно имуществата си или правото да работят каквато работа пожелаят.
Извънредно тежките условия на живот и дискриминацията на евреите в България по време на войната са факт. Факт е също така, че нито един евреин - български поданик, който се намира на територията на царството през това време, не е бил депортиран извън пределите на страната и предаден на смърт. Въпреки правителствената политика и усиления германски натиск опазването на тези евреи става възможно заради застъпването на хора от всякакви прослойки на обществото – синдикални и граждански сдружения, народни представители, бивши министри, общественици, интелектуалци и, не на последно място, заради непрестанното застъпничество от страна на Светия синод на Българската православна църква.
“Българинът не намира у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях”, пише германският пълномощен министър Бекерле в докладите си през цялото време на войната. Според него “тук (в България, бел.авт.) не съществуват нито идеологическите, нито расовите предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случаят в Райха”. Германските представители продължават да смятат, че българската общественост така и не разбира истинското значение на еврейския проблем.
(Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995.)

История

27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста – избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже – американския президент Бил Клинтън, британския министър-председател Тони Блеър и шведския министър- председател Горан Персон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави.
През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията.
Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!

Да се поучим от историята

Холокостът не започва в концентрационните лагери. Много преди това той се ражда в умовете и сърцата на зли хора и води до унищожението на шест милиона евреи поради пасивността на повечето почтени хора. Мнозина вярват, че 1938 г. е решаващата година, когато нациите по света имат последен шанс да конфронтират Хитлер и да спасят евреите. Вместо това тези нации избират фалшивото примирие.
Международната конференция в Евиан, Франция през юли 1938 г. не заклеймява действията на Хитлер и не разрешава проблема с еврейските бежанци. Правителствата на държавите-участнички просто обръщат гръб на евреите и така дават зелена светлина на Хитлер за Холокоста; чрез поведението си те показват, че не желаят да помогнат на евреите, въпреки че имат шанса да го направят. Само няколко месеца по-късно, на 9 ноември 1938 г. „Кристалната нощ” задава тона за последвалото масово унищожение на евреите в Европа.
1938 година е история. 2009 година е настояще. Ние можем и трябва да поискаме прошка от Бог за провала на нашите нации да помогнат и за провала на Църквата да се застъпи за евреите. Трябва да приложим в действие един от най-важните уроци от 1938 г., а именно – че трябва да издигнем гласа си в защита на еврейския народ, преди да е станало късно.
Каква позиция ще заеме Църквата през 2009 г., когато антисемитизмът отново стремглаво нараства в Европа и когато Държавата Израел е заплашена от Иран с атомно унищожение? Това е нашият шанс да издигнем гласа си навреме. Затова ви насърчаваме да участвате в Международния ден в памет на Холокоста – неделя, 25 януари 2009 г. Чрез възпоменанието на Холокоста на вашите неделни служби, молитвата за Израел и действията в защита на тази нация днес, когато тя е изправена пред втори Холокост, а също и чрез финансова подкрепа за Европейска Коалиция за Израел, вие можете да окажете силно положително влияние в страните си и в Европа като цяло.
Колкото повече църкви се регистрират и участват, толкова по-сериозно ще бъде нашето послание на предупреждение към лидерите на Европейския съюз и толкова по-силно нашето послание на подкрепа и насърчение към Израел.
Кампанията „Да се поучим от историята” е инициатива на Европейска коалиция за Израел в сътрудничество с лидерски екип, който включва следните пастори:
П-р Сънди Аделая, Божие посолство, Киев, Украйна; П-р Андрей Аврамов, Християнски център „Победа”, София, България; П-р Бен Бенати, Евангелска църква на Ница, Франция; П-р Колин Дай, Кенсингтън Темпъл, Лондон, Обединено кралство; П-р Улф Екман, църква „Слово на живот”, Упсала, Швеция; П-р Инголф Елсел, Председател, Европейско петдесятно движение; Мохтар Есид, Корнърстоун министриз, Холандия; П-р Еди Фернандес, Ривърсайд Чърч, Лисабон, Португалия; Йоханес Фихтенбауер, Главен дякон, Католическа епархия на Виена, Австрия; Джеф Фаунтън, Директор на „Младежи с мисия” – Европа и Председател на Кръгла маса „Надежда за Европа”; Преп. Вилем Гласхоувер, Реформирана църква на Холандия и Председател на Европейска коалиция за Израел; П-р Моймир Калус, Винярд, Прага, Чехия; П-р Волфхард Маргис, Църквата на Пътя, Берлин, Германия; П-р Джордж Маркакис, Център „Шалом”, Атина, Гърция; П-р Леонид Падун, църква „Слово на живот”, Донецк, Украйна; П-р Мариуш Сиедлецки, църква „Блага вест”, Пабянице, Полша; Матс Тунехаг, Председател на Евангелски алианс, Швеция; Реймънд Вандепут, Председател на Административния съвет на протестантски и евангелски църкви, Брюксел, Белгия; Преп. Ханс Вайхброт, Църква на Швеция, ОАС – Лютеранско възобновително движение; Митрополит Юри, Украинска православна църква, Донецк и Мариопол, Украйна; Преп. Фридрих Ашоф, „Заедно за Европа”, Клостерлехфелд, Германия.

Холокостът на евреите от Тракия и Македония

Официалните исторически източници са категорични, че България и Дания са единствените страни, спасили своите евреи от геноцид по време на Втората световна война. В някои официални статистики дори за Дания се посочва цифрата от 9 убити евреи по времето на войната, докато за България тази цифра продължава да бъде твърдо 0.
В този контекст въпросът за съдбата на евреите от Македония и Беломорието и политическата вина на България за изпращането на 11 343 души от тези земи на сигурна смърт в лагера “Треблинка” придобива изключителна важност. Ролята на българския народ за спасяването на евреите - български поданици от т.нар. “стари територии” на Царство България (на брой около 49 000 души) е безспорна. За съжаление, безспорна е и вината на българското правителство за изпращането на 11 343 евреи - не български поданици от т.нар. “новоосвободени земи” в “източните територии” на Германия.
На 24 декември 1940г. Народното събрание приема окончателно Закона за защита на нацията, който е обнародван, заедно с указ на Цар Борис ІІІ, на 21 януари 1941г. Този закон предвижда редица рестрикции за евреите, като на практика ги лишава от имущество, от финанси, от правото да участват равнопоставено в стопанския живот на страната, да сключват брак с не-евреи и, ако не са имали българско поданство до този момент, им забранява да получават такова. Законът забранява на евреите да си сменят адреса (освен с изрично позволение от Генерална дирекция на полицията), но, за сметка на това, позволява на Дирекцията на полицията да определя кварталите, улиците и градовете, в които евреите имат право да живеят и тези, в които нямат право да живеят.
На 1 март 1941г. Царство България се присъединява към Германския блок – т.нар. “ос” Рим – Берлин – Токио . Същата година българското правителство осъществява “мечтата”, останала нереализирана през последните три войни: официалното присъединяване на Беломорска Тракия и Вардарска Македония към териториите на Царството. Лицата от български произход, намиращи се на тези територии, автоматично получават българско поданство. Всички останали имат три опции: да поискат българско поданство, да си останат там, където са, с каквото поданство имат до този момент или да напуснат страната до 1 април 1943г. Единствените, които са изключени от тези три опции за “всички останали”, са евреите. (По силата на Закона за защита на нацията лицата от еврейски произход, които не са имали българско поданство до датата на обнародването на закона, нямат право да получат такова след това).
На 19 август 1942 г. германската легация в София получава нареждане да започне преговори за депортирането на българските евреи. Министърът на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски (по данни на Бекерле, германския пълномощен министър в София) настоява да не се дава никаква гласност на това, което предстои да се извърши, и обществеността по никакъв начин да не бъде информирана. Още на 9 август 1942 г. се прокарва закон, с който на правителството се възлага да вземе всички мерки по решаването на еврейския въпрос и други въпроси, свързани с него. Този закон предвижда правителството да може да издава по тези въпроси постановления, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.
На 29 август 1942 г. се издава наредба на правителството, с която се създава Комисарство по еврейските въпроси при МВР, оглавявано от Александър Белев. С тази наредба се разширява кръга от забранени за евреите дейности (за евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония това означава забрана за упражняването на каквато и да било професия); евреите се задължават да носят отличителен символ – Давидовата звезда; вместо лична карта имат розова легитимация. Комисариатът определя кварталите, в които могат да живеят евреи. Излизането им от населените места става само с разрешение на полицейските власти. В докладна записка на Лутер, държавен подсекретар и началник на отдел “Германия” при германското министерство на външните работи до Й. Рибентроп, министър на външните работи на Германия от 11 септември 1942 г., се казва, че в България “от блокираните еврейски капитали ще се образува един фонд за настаняването на евреите в специални лагери и места; тези “еврейски общини” ще трябва да послужат за подготовката на изселването или преселването на еврейското население”.
Внимание заслужава и фактът, че Александър Белев, новоизбраният комисар по еврейските въпроси, е бил кoмандирован в Берлин и уведомен за решенията, взети на свиканата от Райнхард Хайдрих конференция в централата на Гестапо (проведена на 20 януари, 1942 г.), на която се е обсъждало “окончателното разрешаване на еврейския въпрос в Европа”. На тази конференция е бил представен списък с еврейското население на всяка една страна в Европа, възлизащо на 11 291 500 души, в които се включват и 48 398 български евреи (последната цифра е според данни от преброяването в България през 1934 г.). Нелогично е да се предполага, че българското правителство, като официален съюзник на Германия във войната, не е било осведомено какво означава фразата “окончателно разрешаване на еврейския въпрос в Европа” и е наивно да се твърди, че не е било наясно защо Германия изисква изселването на евреите.
През декември 1942 г. в България пристига и СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер, който е назначен като съветник на полицейското аташе. Данекер е работил по депортирането на френските евреи. Той встъпва в длъжност на 21 януари 1943 г. На 22 февруари 1943 г. Данекер и Белев подписват “Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи в германските източни области”. Българското правителство, в лицето на комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев, дава съгласието си за депортирането на 20 000 евреи от териториите на Царството. Цифрата 20 000 се попълва с всички евреи от “новоосвободените земи” плюс тези евреи от “старите земи”, които са ръководители на еврейската общност, имат позиции сред обществото или са по-видни и по-богати. Това са т.нар. “нежелателни евреи”. В споразумението от 22 февруари 1943г. се предвижда, че “след потвърждаване от Министерския съвет, ще се готвят 20 000 евреи – без разлика на възрастта и пола – за изселване”. Комисар Белев заминава за “новите земи” още преди официалното подписване на споразумението и одобряването му от правителството, за да проучи и започне подготовката на временните лагери и окончателната депортация на евреите.
Не по-късно от 23 февруари 1943г. на служителите на Комисариата по еврейските въпроси, мобилизирани за целите на акцията, са раздадени следните “общи упътвания”: “Във всеки случай трябва да се избягват уличните сцени. Прибирането в лагери би могло да се извърши чрез пуснати от общините повиквателни карти, с които мъжете евреи от 17 до 55 години, прибрани в някоя казарма, ще бъдат задължени да вземат със себе си облекло, храна и завивки за няколко дни. Вечерта мъжете да бъдат отведени в лагери, а на сутринта рано да се пуснат ударни групи от полицаи и чиновници за прибиране на жените и децата. Всяка група ще може за един ден да се справи най-малко с 30 семейства. На жените да се обясни, че ще бъдат отведени при мъжете им, за да бъдат настанени заедно с тях в старите предели на Царството”.
По данни от дневника на Данекер, Ал. Белев “е обещал да обяви в първите дни на март имената на отправните гари и числото на евреите, което ще се падне на всяка от тях. Той (Белев, бел авт.) разчита твърдо, че отпътуването ще започне в края на март”. Трябва да се отбележи и фактът, че още в края на 1942 г. различни радиостанции и печатни издания на опозицията предупреждават, че евреите в България са събирани, за да бъдат откарани на смърт в лагерите в Полша, както това вече се е случило с евреи от други европейски страни. (Към средата на декември 1942 г. броят на загиналите в Европа евреи достига 2 милиона души).
На 2 март 1943 г. Министерският съвет приема 7 постановления, които се отнасят до депортирането на евреите. Постановление №3 засяга депортирането на 20 000 евреи от новите и старите предели на страната, лишаването им от българско поданство и отчуждаването на техните имоти. Постановление 114 възлага на Главната дирекция на железниците “да превози без заплащане с нарочни влакове или поединично с отделни вагони всички лица от еврейски произход, живущи в Македония, Беломорието или старите предели на страната, подлежащи на настаняване в лагери до местата, определени от Комисарството по еврейските въпроси”. Постановление 116 предвижда лишаването от българско поданство “на всички лица от еврейски произход, които бъдат изселени вън от пределите на страната, ако дотогава са имали българско поданство”. 127-мо постановление възлага на комисаря по еврейските въпроси “да изсели от пределите на страната в споразумение с германските власти до 20 000 души евреи, заселени в новоосвободените земи”.
Още преди 1943 г. е било ясно, че в “новоосвободените земи” няма 20 000 евреи. След присъединяването на тези земи към България живущите там евреи не са получили българско поданство, т.е., текстът на 116-то постановление за лишаване от поданство явно се отнася до изселването на евреите от “старите предели”, които са имали такова.
От 8 март 1943 г. датира и планът за превозването по БДЖ на евреи от старите предели до гарите Пирот и Радомир, предвидено за 10,11 и 12 март 1943г. Тези евреи трябва да се вземат от 23 града: 2500 от София, а останалите 3250 от Сливен, Видин, Лом, Берковица, Фердинанд (Монтана), Враца, Плевен, Русе, Разград, Шумен, Добрич, Провадия, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора и Нова Загора. Към тази дата всички евреи от Беломорска Тракия вече се намират затворени в тютюневите складове в Дупница и Горна Джумая. По данни на тогавашния Софийски митрополит Стефан, към 28 февруари населението в Дупница вече е знаело за подготвяния лагер, в който ще бъдат настанени тези евреи. В сряда, 10 март 1943 г., е била издадена заповед за арестуването на всички софийски евреи, а депортирането на евреите от Вардарска Македония започва на 11 март.
Факт е, че депортирането на 4221 евреи от Тракия и на 7122 от Македония е част от един и същи план за депортирането на 2500 евреи от София и 3250 от други градове в старите предели на Царството. Това са едни и същи “до 20 000 евреи – без значение от пол и възраст”, които българското правителство, според споразумението от 22 февруари, се е задължило да превози за своя сметка до “източните територии” на Германия, без да изисква когато и да било когото и да било от тях обратно.
Според инструкциите и със силите на българския Комисариат по еврейските въпроси, евреите от Драма, Серес, Зиляхово, Деде агач, Гюмюрджина, Кавала, о-в Тасос, Ксанти и Сара Шабан биват събрани на 4 март 1943 г. и откарани в Горна Джумая и Дупница и настанени в тютюневите складове. На 18 и 19 март 1943 г. те са откарани до пристанище Лом (т.е., престояват затворени на българска територия около две седмици), където са натоварени на шлепове и през Виена са изпратени в лагера “Треблинка” в Полша.
Евреите от Скопие, Битоля, Щип, Гевгели, Струмица, Велес, Враня и Удово на 11 март 1943 г. са откарани в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са депортирани към Качаник (т.е., престояват затворени на българска територия между 11 и 17 дни), откъдето са изпратени в “Треблинка”.
Местното население от градовете в Тракия и Македония се застъпва за еврейските си съграждани, но полицията прогонва всички, като заплашва тези, които се опитват да помагат, с глоби, затвор и дори изпращане в лагерите. Католическият епископ на Скопие прави безуспешен опит да се застъпи за събраните в града евреи. Именно на събраните за депортиране в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов, един от хората, сезирали подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев за подготвяната депортация на събраните вече и кюстендилски евреи. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от евреите от старите територии, които имат и българско поданство и представителство, евреите от „новите територии” не са имали нито поданство, нито свое представителство в българския парламент, които да могат да влияят върху правителството. Така те са лишени в голяма степен от лостове за промяна върху хода на събитията.
Преминаващите влакове с натоварените евреи от Беломорска Тракия са били видени от стотици очевидци, включително и от Софийския митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Царя с молба да разпореди освобождаването им.
Въпреки опитите на правителството акцията да остане в пълна тайна, още в самото начало на март голяма част от подробностите по готвената депортация стават ясни на широката общественост. На 8 март 1943 г. в София пристига делегация от Кюстендил, потресена от арестуването на кюстендилските евреи, която иска среща с Димитър Пешев. Министър-председателят П. Габровски отрича да е давал нареждане за изселването на кюстендилските евреи, но на 9 март се обажда, за да разпореди отмяна на депортацията и освобождаването на събраните в града евреи.
Протестното изложение срещу депортирането на евреите, което е подготвено от Димитър Пешев и, по негово настояване, е подписано само от представители на парламентарното мнозинство, е връчено на 17 март 1943 г. Това означава, че, ако някой в българското правителство е имал желание да спре депортирането на евреите от Тракия и Македония под същия претекст, под който е станало това с евреите от “старите предели” – протести от страна на някои политически сили, протести от страна на гражданите и външнополитически натиск (защото и трите са били на лице, дори от страна на Англия е имало опит да склони българското правителство да изсели евреите от “новите земи” в Палестина, а не в Полша), той определено е можел да го направи. Тези евреи не само, че са пребивавали на българска територия и са били под разпореждането на българското правителство, но те, на практика, е трябвало да бъдат лишени от гражданство (каквото и да е то) чак при преминаването на границата, където и са били предавани на немските СС войски. До преминаването на границата, те са били напълно и изцяло под българска власт.
И по силата на юридическата логика, и по силата на елементарната логика, правителството на съответната страна отговаря за това дали, по искане на трети страни, ще се съгласи, или ще откаже да депортира лица, намиращи се на негова територия, независимо от това чии граждани са те. Факт е, че и министър-председателят Богдан Филов (и съответно - правителството), и лично Цар Борис ІІІ са имали на разположение между 10 и 17 дни (времето, в което евреите от Тракия и Македония са се намирали събрани на българска територия), за да могат поне да поискат отлагане (за да не кажат “отмяна”) на депортирането. Факт е, че по същия начин (и по същото време!), по който министърът на вътрешните работи е наредил да бъдат освободени задържаните в Кюстендил кюстендилски евреи, е можел да разпореди да бъдат освободени и събраните в Дупница тракийски евреи. А след официалното внасяне на протеста на Д. Пешев (17 март), е можел да разпореди и освобождаването на македонските евреи, които вече са били събрани в Скопие.
Протести е имало срещу събирането и на евреите - български поданици, и на тези от “новоосвободените земи”. Интересно е да се отбележи, че през цялото време “новоосвободените земи” са били третирани като български, местното население – като българско или друго, а евреите – като “чужди”. Включително митрополит Стефан, който нееднократно се застъпва за тях (макар и безуспешно), говори за това, че “за беломорските евреи като чужди, а не наши граждани, всяка интервенция се оказа неефикасна”.
Българското правителство, въпреки протестите на българския народ и на Българската православна църква, изпраща на сигурна смърт 11 343 евреи - небългарски поданици, които по онова време са имали местожителство в “новоосвободените” български земи. От тези 11 343 оцеляват около 300 души – 100 от тракийските 4221 евреи и около 200 от македонските 7122.
(Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995).

Изказване на пастор Андрей Аврамов

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа европарламентаристи,
Уважаеми официални гости,
Уважаеми дами и господа,
Бих искал да започна изказването си по начин, подобаващ на служител на Евангелието, като прочета стих от Библията. В книгата Изход четем следните думи: „И умря Йосиф и всичките му братя и цялото онова поколение. И се издигна нов цар в Египет, който не познаваше Йосиф”. (Изход 1:6,8).
Старите поколения си отиват и нови поколения идват, минава време и хората забравят миналото. И точно както се случи в древността след смъртта на Йосиф, когато дойде нов цар и ново поколение от хора, които не знаеха историята и миналото, това може да се случи и днес. Какво ще бъде отношението на днешното поколение към антисемитизма зависи от способността ни да се поучим от историята.
В началото на тази година, за втори пореден път, протестантски църкви в България отбелязаха Международния ден в памет на Холокоста, 27 януари. В България кампанията се провежда под името „Да помним, за да не се повтори”. Кампанията е насочена срещу безпрецедентния за България антисемитизъм и работи за въвличането на протестантските църкви в активно образование на съвременните поколения относно ужасяващото умъртвяване на шест милиона мъже, жени и деца по времето на Втората световна война в лагерите на смъртта. Целта на кампанията „Да помним, за да не се повтори” бе да бъдат информирани българските протестантски църкви и служения за честването на този важен ден и християнските лидери на национално и локално ниво да получат необходимите ресурси, за да могат да направят специална служба, посветена на трагичните събития около Холокоста.
За целта ние създадохме интернет сайт, съдържащ разнообразна информация от проповеди, поучения, брошури, снимки, плакати и видео филми, които да могат да бъдат използвани за провеждането на специална възпоминателна служба, посветена на Деня на Холокоста. Също така, над 500 цветни брошури, заедно с проповеди и поучения по темата, бяха изпратени по пощата на пастори и църковни лидери от страната, които нямат достъп до интернет. За кратък период от време, интернет сайтът, посветен на кампанията, беше посетен от много хора. Въпреки това, когато сайтът бе пуснат в няколко младежки чат форуми, за броени минути той получи няколкостотин отзиви, от които за съжаление около 80% бяха негативни. Това показва, че антисемитизмът, който не е характерен за по-възрастните поколения в България, вече е пуснал своята отрова всред по-младите поколения българи. В момента няма почва за антисемитизъм в България като цяло, но нивото на антисемитски настроения сред младите хора е безпрецедентно и напълно неприемливо.
От друга страна, положителните реакции към съдържанието на сайта, макар и значително по-малко, бяха изключително насърчаващи и са свидетелство за силното влияние, което кампанията може да има сред млади хора, които не са знаели нищо за Холокоста. Ние получихме писма от младежи, които казваха, че са чували за унищожението на шест милиона евреи по времето на Втората световна война, но никога не са виждали снимки или документални снимки и сега, когато са видели подобни материали на сайта, са били в шок. Бих искал да ви прочета част от писмото, изпратено до нас от едно 15-годишно момиче от град Варна:
„Всеки път, когато гледам снимки от Холокоста, изтръпвам от ужас. Знам, че се е случило, виждам, но не мога да си го представя. А когато видях снимката на децата, от които почти нищо не е останало, се разплаках. Как е възможно човек да направи това на друг човек?! Не харесвали евреите - добре, решили да ги убиват - жестокост и безчестие, но да правиш опити и да изтезаваш така деца... Помъчих се да разгледам целия сайт, но не успях. Стигнах до снимките и наистина не можех повече да гледам. Трябваше да го изключа. Знам, че много хора са умрели. Това вече не може да се поправи. Ние единствено можем да живеем като ги помним и уважаваме. Знам, че най-добрият начин е като познаваме цялата истина и запаметим ужаса от тези снимки...”
В резултат от кампанията 216 протестантски църкви в България са регистрирали своето участие, отбелязвайки Международния ден в памет на Холокоста със специални събития. Това означава, че около 25% от всички протестантски църкви в страната са участвали. На различни места, по инициатива на християни учители, или по инициатива на местни църкви, бяха организирани образователни мероприятия за Холокоста, насочени специално към учители и ученици.
Днес, седемдесет години след „Кристалната нощ” в Германия, ние говорим за ценностите в Европа, защото историята трябва да бъде пазена и предадена на следващите поколения. Ако не бъде запазена или предадена правилно, тя ще изчезне и поколенията, които ще се родят, ще изгубят нещо съществено за своето развитие. Миналото е важно и без способността ни да се поучим или вдъхновим от историята ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем.
Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се. Че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. и затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: не забравяйте това, което се случи! помнете го, за да не се повтори!....
Тази година българският народ отбелязва 65 години от спасяването на българските евреи. Преди 65 години по времето на Холокоста в България беше опазен живота на над 49 000 евреи. Само след десет дни, през последната седмица на ноември 2008, по инициатива на няколко български евангелски християни от България и Израел, ще бъде проведен международният фестивал „Песни на живота”, посветен на тази важна годишнина. Хорове от различни страни и професионални филхармонични оркестри от България и Израел ще обединят усилията си, изнасяйки четири концерта в София, Пловдив, Йерусалим и Тел Авив. На 23 ноември хиляди евангелски християни ще излязат по улиците на българската столица, София, по улиците на втория по големина град, Пловдив и още няколко други големи града в страната, за да помогнат на еврейската общност в България в раздаването на 49 000 цветя на българския народ. Всяко цвете ще бъде придружено с картичка като тази, която държа в ръката си и на която пише: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България, като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”. Това ще бъде уникално събитие, каквото никога не е било правено досега.
Днес ние можем с право да се гордеем с постъпката на онова поколение българи, което не се уплаши да говори и да се противопостави на антисемитизма. Но днес е нов ден и днес е време ние да говорим и ние да действаме. Да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да обединим усилията си, за да предпазим днешните поколения. Бъдещето ще бъде това, което ние с вас го направим и след това ще трябва да го изживеем! В края на войната нацистите направиха опит да скрият следите от престъпленията си, те разрушиха лагерите и крематориумите. Те знаеха какво бяха направили, но се опитаха да скрият истината за това, което бе извършено! Има сили, които не искат хората да знаят това, което е било станало! И затова нашето посвещение към истината трябва да бъде силно и това е времето, в което трябва да действаме и да говорим! И ще завърша с думите на Псалм 78, където на нас ни е било поръчано да говорим на поколенията след нас.
„Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
няма да го скрием от синовете ни в бъдещото поколение”(Пс.78:3-4).
Ние ще разкажем и ясно ще предадем тези неща на следващите поколения, така че децата, които се родят, да знаят и да предадат истината на техните деца!
Благодаря ви за вниманието!

падат диаманти от небето

http://www.dailymotion.com/video/x5inia_jam-miracle_people - падат диаманти от небето

Интересна статия

Един приятел ми написа следното послание. По-надолу е моят отговор до него, и аз се моля той да назидае хора. Считайте го като моето послание за този сезон, вместо пожелания за Рождество.

По време на Рождество като сезон, всичко трябва да е свързано с Христос (а не с красивите дървета или дядо Коледа), а посланието по-долу е фокусирано върху Христос!

Мой приятел ни написа следното:
Снощи, докато се молех, чух гласа на Господ, който ми казваше: "153", което ми напомни за 153-те риби уловени от Неговите ученици (Йоан 21:11). Словото "Това е Господ!" в стих 21:7, разстърси сърцето ми и бях изпълнен със Святия Дух и плаках и плаках, понеже усетих, че "Това е Господ" означава "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста".

Аз му отговорих следното:
Миналият септември, когато бяхме в Израел, екскурзоводът ни ни каза нещо, което не знаех преди. Той обясни значението на числото 153. В еврейския език числата се изписват с букви.

Ако напишете 153 на еврейски, можете да го прочетете и като:A NI ELOHIM – това означава: "АЗ СЪМ БОГ…"!

Ето защо, когато учениците преброиха рибите и те бяха 153, те знаеха, че Исус им казва "АЗ СЪМ БОГ".

Ето защо, сигурно е, че си чул Господ да ти говори, да ти обяснява Писанията и да свидетелства за себе Си. Но, вероятно, Господ се опитва да ти каже нещо повече, отколкото си мислил. Да използваме следния пример, за да разберем как умът ни може да ни спре да не приемем това, което Господ ни казва, понеже интерпретираме Словото Му със собственото си разбиране.

Ти каза: "думите "Това е Господ!" в глава 21:7, разтърсиха сърцето ми и бях изпълнен със Святи Дух, и плаках, и плаках, понеже усетих, че "Това е Господ" означава "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста".

Нека да разгледаме твоето разбиране в светлината на Писанията, които ти цитира - какво беше основното и централно послание на ситуацията, описана в Йоан 21? Стих 1 целта на the report, че Исус изяви себе си по един особен начин, за който разбираме от разказа - ние четем следното в Йоан 21:1 (NKJV): "След тези неща, Исус яви себе си отново на учениците си при Тивериадското езеро, и им се яви по този начин:"

Затова човек трябва да си зададе следния въпрос: "По какъв начин Исус изяви себе си?"

Твоята интерпретация на словото "Това е Господ!" беше: "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста". Но, дали това е, което Писанията ни казват точно в този разказ? Говори ли се тук за Исус, че беше бит или разпнат? Не, изобщо!

Така, пропускаш цялата идея на поучението, което Святи Дух се е опитвал да ти даде, поради собствената ти умствена интерпретация основана на това, което знаеш от миналото. Имало е време в миналото, когато си научил от Святи Дух за "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста". Това е чудесно послание както и, вероятно, най-важното послание в цялата вселена! Никога не трябва да забравяме, да оставяме, или да позволяваме на това послание да се смали в сърцата ни.

В същото време, колкото и чудесно да е това послание, то Не е посланието, което идва чрез този определен разказ от Йоан 21.

Ако цялата Библия носеше само това послание ("Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста"), то тогава Книгата нямаше да е толкова дебела колкото е. Библията би била в такъв случай само няколко страници - вероятно би съдържала Йоан 1, 3, 21 или 22 глави. Може би и Деяния 2!

Какво е ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ в разказа от Йоан 21?

Дали уловени 153-те риби означаваше, че тези рибари няма да са гладни този ден? … разбира се, че ДА! Гладът и липсата бяха заменени от Много Храна!

Възможно ли е разказът също да съдържа проявление на Божиите благословения от Второзаконие 28 гл., като означава, че тези рибари сега вече бяха богати? Със сигурност Да! Това е божествено снабдяване отвъд и над това, от което се нуждаем за собствените ни нужди – това е преливащо снабдяване в изобилие!

Дали също означаваше, че Исус комуникира с тях, че те трябва да бъдат водени от Него дори на работното си място, ежедневните им работи? Вярвам това!

Имаше ли и друго послание - че Той ще ги води да станат ловци на хора? Вероятно да.

Сигурен съм, че може да откриеш дори повече послания в този разказ, но няма основания за това той да се тълкува като послание за страданията на Исус.

Има други писания, които свидетелстват за страданията на Исус. Трябва да познаваме както тях така и Йоан 21. Трябва да знаем и, че Святи Дух ни води във ВСЯКА истина, а не винаги обратно към същото фундаментално послание за спасение чрез страданията на Исус.

Всеки път, когато получа послание от Господ, което вече знам много добре понеже ми е било открито преди, Аз винаги се чудя какво Господ наистина се опитва да ми каже. То е все едно нашият собствен баща да дойде и да ни каже "Знаеш ли, че аз съм баща ти?". Какво ще си помислим? Вероятно: "Хайде де, татко, знам, че си баща ми. И знам, че знаеш, че знам, че си мой баща. Защо ми казваш очевидното?"

Ако Святи Дух дойде и ми каже: "Аз Съм Бог и те обичам, сине мой", ще съм много благдоарен, но също бих попитал: "какво наистина се опитващ да ми кажеш?". Посланието "Аз Съм Бог и те обичам, сине мой" е АБСОЛЮТНО ЧУДЕСНО слово. но то не ми разкрива повече от Исус, не ми казва нещо ново, с което да се идентифицирам и не ме води в цялата истина.

Ето защо е съществено винаги да интерпретираме и разпознаваме живото слово на Бог в Светлината на целта, заради която то ни е изпратено. Бог иска да продължаваме да растем в Него всеки ден като сме хранени от божествена Манна, която е Прясна и Нова всеки ден. Ако манната е от вчера, тя вече е загнила и не може да се яде. Ако я ядем, няма да растем. Ние трябва да събираме Днешната Прясна Манна.

Библията ни показва, че целта на това да приемаме неща от Бог е дапродължим да растем, докато станем като Исус. Също така трябва да подновяваме ума си, за да може да бъдем преобразени в Неговия образ и подобие.

Интерпретацията "Аз, Господ, който бях бит и разпнат на кръста" не е прясна, не назидава, не обновява ума, не ни помага да порастнем или да бъдем трансформирани. Единственият резултат, който тази интерпретация може да предизвика е емоционален ("плаках и плаках").

Да плачеш е чудесна емоция, от която всички бебета се нуждаят, за да може да се оформи емоционалният им свят, но за възрастните то е добро само, когато е при покаяние, окуражаване или утеха. Вероятно от това си имал нужда, но това не е което Йоан 21 ни предава като послание. Посланието в Йоан 21 не е нито емоционално, нито води до покаяние. То е послание, което ни уверява, че Бог е реален в живота ни дори на работното място в ежедневната ни работа.

Какъв може да е проблемът в ума ти, скъпи приятелю, който те е накарал да интерпретираш погрешно това, което Святи Дух ти казва?

И друг въпрос - ти каза: Словото "Това е Господ!" в стих 21:7, разстърси сърцето ми и бях изпълнен със Святия Дух. Наистина ли е бил Святи Дух, с който си бил изпълнен? Може ли Святи Дух да те води в празни емоции, които не те назидават и които са противоположни на контекста на Писанията? Не съм толкова сигурен за това. Със сигурност си бил изпълнен с емоции, но не съм сигурен, че те сас от Святи Дух. Мисля, че един от уроците, в които си призван да порастнеш чрез този пример е, че НЕ всички емоции са задължително от Господ. Всъщност, повечето пъти емоциите ни Не са от Господ, когато плътската ни природа е все още много активна в нас.

Какво тогава може да е проблема, който те е накарал да приемеш различно послание от това, което се предава чрез Йоан 21?

Не знам със сигурност, но ето някои възможни духовни причини: дух на религия, който обикновено ни връща към вчерашната манна, за да не порастнем в по-дълбоко разбиране на Божията истина. Може да трябва да се покаеш от този дух на религия и да го изгониш.

Друг проблем може да е дух на липса и бедност. Контекстът на Йоан 21 е послание за снабдяване в изобилие и преливащо богатство, когато сме водени от Господ. Духът на бедност не би искал да неприемеш това послание! Предлагам ти да се покаеш от духа на бедност и да го изгониш.

Следваща възможна причина: контекстът на Йоан 21 показва и посланието: "КОГАТО ОТИДЕМ ДА РАБОТИМ И БОГ Е С НАС, ТОЙ СНАБДЯВА ЗА НАС С БОЖЕСТВЕНО СНАБДЯВАHE". Но какво щеше да стане, ако тези ученици си бяха останали у дома и спяха вместо да отидат на работа? Дали Исус пак щеше да снабди за тях? Не е много вероятно. Ето защо, част от посланието е, че трябва да сме заети с работата чрез която Бог снабдява за нас. Ако сме мързеливи или отказваме да работим по каквато и да е причина, то ние изпускаме Неговото божествено снабдяване. Вероятно Господ се опитва да ти каже, че трябва да имаш работа, която да вършиш с ревност - както го правеха тези ученици. Не мога да знам дали това е посланието на Господ за теб - само казвам, че това е една възможна интерпретация.

Сигурен съм, че може да има повече интерпретации на Йоан 21, които Господ може да използва да говори на хора в определени ситуации, но това, което вече написах е достатъчно, за да можеш да мислиш и да се молиш за него.

Надявам се, че това е било изграждащо послание и ти е било от полза да порастнеш в разбирането ти на живия Господ и писаното слово.

Нека дух на божествена мъдрост и откровение да ти бъде даден отгоре, така че да очите на сърцето ти да бъдат просветени, за да виждаш повече от Бижията истина и да станеш повече като Него във всички неща.

Мир и благодат, Джордж

Знаете ли че днес в Израел има лъже-месии?

За близо двете хилядолетия от времето на Йешуа насам е имало повече от 25 лъже-месии сред евреите, всеки от тях с много последователи. Някои от най-известните са:
Симон Бар Кохба – 2 век; Мойсей от Крит – 5 век; Давид Алрой – 16 век; Сабатай Зеви – 17 век.
Всички тези фалшиви месии през вековете са мъртви и забравени. Но дори и днес, през 21 век има трима равина, които са считани за месия от десетки хиляди евреи.
Менахем Мендел Шнеерсон, ребе Любавичер (Хабад), (ребе означава равин), който почина преди 15 г. на 92-годишна възраст в Ню Йорк, има десетки хиляди последователи по света, които вярват, че той е еврейският месия.
Раби Нахман, ребе от Брецлав, който е умрял през 1810 г., също е лъже-месия. Въпреки че е живял преди 200 г., повече от 20 000 евреи от Израел и по света посещават гроба му в Украйна всеки септември на Рош Ашана, вярвайки че така греховете им ще бъдат простени. Цитат от книгата "Мъдростта на раби Нахман": "Всеки, който дойде на гроба ми и каже 10 псалма и даде колкото и да е малко милостиня в мое име, колкото и да са тежки греховете му – аз ще направя всичко по силите ми да го очистя и закрилям."
Исраел Дов Одесер, наричан още "Саба" (дядо) също е умрял преди 15 г. на 106-годишна възраст. Той настоява последователите му да не го наричат раби, а дядо. Погребан е в Ерусалим и хиляди евреи редовно посещават гроба му, за да им бъдат простени греховете. В Лука 21:8 Йешуа казва: "А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях."
На оживените кръстовища в Израел можете да видите последователи на раби Нахман, които раздават религиозна литература на хората. Освен това те спират по средата на улиците и започват да пеят и танцуват. Обикновено пеят песни за раби Нахман, които те вярват, че ще донесат изкупление на света. Някои от тях викат: "Последни дни са! Краят на света наближава!"
Един от последователите на Саба казва: "Най-важни са дървото на знанието и дървото на живота и ако се свържеш с тях посредством Саба, ще бъдеш очистен и ще имаш вечен живот. Всеки ден все повече евреи в Ерусалим и по света научават истината и стават последователи на Саба, Месията. Много е важно да говорим на евреите за Саба, защото изкуплението на света зависи от това дали те вярват, че той е Месия. Готови сме да инвестираме цялото си време и пари, за да може повече евреи да научат за Саба. Когато Саба се открие на света, което може да стане всеки момент, евреите, които вярват в него, ще се спасят! Трябва да отидете на гроба на Саба и да се молите там. Ще почувствате нещо много специално, голяма радост, която ще промени живота ви. Когато отидете на гроба му, трябва само да прочетете от Библията тези 10 псалма (15, 32, 41, 42, 59, 67, 90, 105, 137 и 150) и да изповядате греховете си на Саба! Вярвам, че Саба е Божи син."
В Матей 24:24 Йешуа казва: " защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните. "
Според последователите на Саба неговите книги са по-божествено вдъхновени от самата Библия и именно те са откровението за нашите дни, тъй като е последно време и той е пророкувал, че в последните дни в Израел ще бъде много опасно; ще има много природни бедствия и нациите ще нападнат Израел. След това Саба ще се открие на света и евреите ще познаят, че той е месията.
Въпреки че някои от последователите на Саба знаят, че Йешуа е пророкувал същите неща в Евангелията, те бързо заявяват, че той не може да е Месията, защото еврейските мъдреци, които са живели по времето на Исус, са го познавали, но не са повярвали, че Той е Месията! "Исус може и да е вършил чудеса, но много хора са вършили чудеса; това не доказва, че те са Месия", казват те. "Освен това, помислете си за всичкото зло, което е извършено в името на Исус! В продължение на 2000 г. християните са ни избивали – Холокоста, испанската инквизиция, погромите, кръстоносните походи, в които милиони евреи са избити от християни католици, протестанти и православни! Очевидно е, че Исус не може да е Месията! Дори само това е доказателство, че Той не е Месията!".
Нека се молим Бог да отвори очите на народа Си, за да видят истинския Месия на Израел!

Заобиколени от враждебност

Църквата на Бас също бе обект на няколко атаки от страна на ортодоксални екстремисти. На 24.12.2005 няколко стотици ортодоксални евреи нападнаха служба на църквата, като разрушиха оборудване в църквата, тероризираха вярващите и хвърлиха Бас в басейна за водно кръщение. Църквата заведе дело срещу анти-мисионерската организация "Яд Л’ахим", която бе отговорна за организиране на нападението. Този месец се очаква съдът да се произнесе с решение. На интернет страницата си "Яд Лахим" обвинява мисионерите, че са "измамници и че се опитват да унищожат еврейския народ". Въпреки многобройни опити не сме успели да се свържем с организацията за коментар.
Хауърд Бас посочва, че тази седмица в Израел бе публикувана книга със заглавие "Тората на царя", която насърчава избиването на неевреи и всеки, който представлява заплаха за Израел. "Виждаме да се надига дух, който оправдава убийството на всеки, който е заплаха за еврейската държава." По повод издаването на книгата Давид Ортиз е съгласен с Бас, че атентатът и други нападения срещу месиански евреи са "сянка на това, което предстои". Относно това, което сем. Ортиз очаква след залавянето на Тайтел, Леа Ортиз каза, че се надява той да получи присъда "равносилна на престъплението, което е извършил". В Израел няма смъртно наказание, така че най-вероятно той ще получи доживотна присъда. Независимо от решението на съда, членовете на сем. Ортиз казват, че са простили на Тайтел. Давид Ортиз се надява един ден да може да седне лице в лице с Тейтел и да разговарят. Той каза, че се надява Тайтел да се превърне в съвременен апостол Павел. "Нещо в него го кара да иска убива хора. Ако Бог е милостив към мен, Той има милост и за хора като Тайтел. Бог е простил на цар Давид и много други хора в Библията –молитвата ми е той да се покае и да бъде спасен".

АРЕСТУВАН Е ЗАПОДОЗРЯН В ИЗПРАЩАНЕТО НА БОМБАТА

В средата на ноември израелските власти отправиха обвинения към мъж, заподозрян в изпращането на бомбата в дома на сем. Ортиз, която едва не уби сина на месианския пастор Давид Ортиз. 20 месеца по-късно 16-годишният Ами отново ходи на училище и играе баскетбол.
Джак Тайтел на 37 г., ултра-ортодоксален евреин, бе задържан за опит за убийство, посредством бомбата, скрита в подаръка, изпратен на сем. Ортиз. Срещу него са отправени и редица други обвинения.
Джак Тайтел е американски евреин, баща на 4 деца и живее в заселище в Западния бряг. Когато той бе изправен пред съда, той извика, че Бог се гордее с него. "За мен бе удоволствие и чест да служа на моя Бог. Бог се гордее с това, което извърших. Нямам никакви угризения." Според полицията Тайтел е ултра-ортодоксален евреин и националист, който е набелязвал мишените си въз основа на националистическата си философия.
Освен за атентата срещу сем. Ортиз, полицията обвинява Тайтел за убийството на палестинския таксиметров шофьор Самир Баблиши, който бе намерен мъртъв в таксито си през юни 1997. Два месеца по-късно Тайтел е застрелял Иса Джабарин, палестински овчар, който е давал на Тайтел указания как да стигне до Ерусалим.
Полицията също смята, че Тайтел се е опитал да опожари манастир и безуспешно е заложил няколко бомби. Той е обвинен и в атентата срещу професор Зеев Щернхел от Еврейския университет в Ерусалим през 2008 г., при който професорът по история бе леко ранен. Тайтел каза на полицията, че се е опитал да убие Давид Ортиз, а не да рани сина му. Като цяло Тайтел е обвинен за две предумишлени убийства, три опита за убийства, притежание на оръжие, производство на оръжие, притежание на незаконно оръжие и подстрекателства към насилие. Адвокатът на Тайтел Ади Кайдер каза, че клиентът му е умствено нестабилен. Той цитира признания на клиента му в дела, които той не е извършил. След психиатрична проверка държавата реши, че Тайтел може да се яви на процес.
Давид Ортиз каза, че не е изненадан от изказванията на Тайтел, че Бог се гордее с него. Ортиз цитира библейски стихове, в които първите християни са предупредени, че един ден хората ще ги убиват, мислейки, че вършат Божията воля. Ортиз каза, че Тайтел счита него и семейството му за врагове на народа на Израел. "За него ние сме лъжливи пророци" , каза Ортиз. Полицията каза, че не са открили доказателства Тайтел да има други съучастници. Но според Леа Ортиз Тайтел е работил заедно с други хора. Съседът на Тайтел, Йосиф Еспиноза бе задържан за разпит от полицията, след което е бил освободен. Тайтел не говори иврит, но когато бе арестуван, той е разпространявал брошури на иврит, критикуващи хомосексуалистите в Израел. Когато апартаментът му бе обискиран, полицията откри кашони с нелегално оръжие. Ортиз също така каза, че записът на камерата в деня на атентата срещу Ами показва, че Тайтел е бил доведен до апартамента на Ортиз с автомобил, каран от друг човек. Леа Ортиз отхвърля твърденията, че Тайтел е имал политически мотив да извърши атентата. Според нея той използва политиката и религията, за да оправдае деянието си. "Той е сериен убиец“, каза тя. Въпреки болката от преживяното Лея Ортиз каза, че са видели и много добро в резултат на трагедията, включително и чудотворно изцеление. Според нея атентатът е помогнал на хората в Израел да смекчат отношението си към евреите, които вярват, че Исус е обещаният Месия. "Много хора трябваше да преосмислят представата си за Исус", смята тя.
Хауърд Бас, лидер на месианска църква в Беершева, не е напълно убеден в това. "Не е толкова просто", каза той, добавяйки, че тези атаки могат да помогнат на толерантните хора да се противопоставят на насилието, но други могат да бъдат насърчени от тези атентати. "Това им показва колко далеч те могат да стигнат в омразата си към месианските евреи. Това излага нещата на светлината и кара хората ясно да разграничат между добро и зло ".

БИБЛИЯТА И ОРЪЖИЕТО

Това, което прави живота в Израел уникален, е пророческата връзка с Библията – явна във всяка област на живота тук. Израел може и да е светска държава, но е основана на библейски принципи. Това може да се види навсякъде – от улиците, които носят имена на пророци, до предградия на Ерусалим като Мевасерет Цион (Исая 40:9).
Наскоро можах да изпитам тази връзка по време на клетвата на моята дъщеря в армията. Никоя друга армия в света не въвежда войниците си в служба на родината с думите: "Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го... Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. " (Исус Навин 1:3,9)
Очевидна е връзката с историята за спасението на евреите и влизането в Обещаната Земя: Бог, който въведе Исус Навин и израелтяните тогава, е Този, който ги води и сега. Той е "Бог на израилевото войнство" (1 Царе 17:45).
Когато войниците в израелската армия се заклеват, те получават Библия в едната си ръка и оръжие в другата. И в естествения, и в духовния свят "мечът на Духа" (Ефесяни 6:17) и естественият меч вървят ръка за ръка. Дори когато сам Бог въведе Израел в Земята, Той изпълни плана Си, използвайки и земни оръжия.
Така е и днес. Армията е съществена част от ционизма: тя свързва народа на Израел със Земята и общата съдба, която Бог им е определил.
В знак на солидарност родители и роднини на войниците присъстват на тези церемонии по полагане на клетва. И за родителите, и за войниците това е място на среща на всички слоеве на израелското общество. Там присъстват евреи-цабарим (които са родени в Израел), евреи-олим хадашим, (които са се завърнали в Израел), сфарадим (евреи с ориенталски произход), ашкеназим (евреи с европейски произход), американски, етиопски, руски евреи, със светла и тъмна кожа, високи и ниски, богати и бедни. Така че не можем да говорим за еврейски стериотип!
Докато на 18 години децата на запад отиват в колеж, аз съм щастлив, че мога да изпратя децата си в армията. Това им дава чувство на идентичност и възможност за служене, свързвайки ги още по-силно с народа и Земята на Израел.
Всички очакваме и се молим за деня, когато "народите ще изковат мечовете си на палешници" (Исая 2:4), но дотогава нека Бог да благослови израелската армия!

(от Шломо Мордехай)

ЕВРЕИ И АРАБИ ИЗДИГАТ ЗАЕДНО РЪЦЕ В ХВАЛА НА ЙЕШУА

Когато Рик и Пати Райдингс се приготвяха за откриването на конференцията "Към Него" през есента на 2009, те не се обезпокоиха от надвисналите облаци и прогнози за дъжд. Напротив, това ги зарадва. Освен факта, че би било чудо да видим дъжд в Израел толкова рано, за тях това бе потвърждение на слово, което Бог им бе дал в молитва. В Изход 19:16 Бог казва на Мойсей да приготви чадата на Израел за третия ден, когато Той ще се яви пред народа. "Сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха ".
Това бе третата поредна младежка конференция, организирана от "Сукат Халел", молитвено служение за 24 часа хваление и поклонение, което сем. Райдингс основават в Ерусалим преди 10 г. Те определено очакваха Божият Дух да слезе над младежите и не се разочароваха!
Младежите се молиха едни за други, животът на мнозина бе променен, тела и умове бяха изцелени, сърца се посветиха в служба на Бога.
"Беше просто изумително", каза един участник. "Божията благодат бе изумителна, животът ми е променен. Мисля, че всеки един на тази конференция преживя Бога. Болните бяха изцелени! Когато дойдохме на конференцията не се познавахме, но сега сме като братя."
Едно от най-невероятните преживявания бе да видим месиански евреи и арабски вярващи да се покланят заедно и да изпитат помирението в Йешуа.
От около 850 участници 500 бяха месиански младежи от Израел, над 100 – араби, двама от които бяха дошли от Газа и 40 от Витлеем. Имаше над 10 сесии за поклонение – на иврит, арабски и английски.
"Арабски младежи от Газа се молиха за израелски младежи в армията и израелските войници се молиха за арабските младежи", каза Рик за сп. "Израел днес". "Някои от израелските войници ни казаха, че им е било трудно да намерят общ език с арабските войници, защото в армията ги учат да ''изключват" емоциите си. След като се молихме за тях, много от тях споделиха, че за били силно докоснати от Бога и Той е излял любовта Си в сърцата им".
Темата на конференцията бе приемане "Духа на осиновление" в сърцата и умовете на израелските и арабските младежи и запечатването ни като вярващи за Божието царство. Целта бе да послужим на "отхвърлените и изоставените за приемане духа на синовство, чрез който можем да извикаме към нашия Абба Татко, и за укрепяване на вярващите в лицето на гоненията и преследването", сподели Рик.
Друга тема бе движенето в силата на Святия Дух. "Това стана реалност за младежите, когато те започнаха да се молят едни за други и мнозина бяха изцелени", каза Рик.
По време на конференцията бе оказана и емоционална подкрепа на много израелски младежи, които са единствените вярващи в дома си, училището или армейския отряд. Това още по-силно важи и за арабските вярващи (особено онези, които идват от Газа), защото те буквално рискуваха живота си, за да дойдат на конференцията.
Сред гостите говорители бяха Хайди Бейкър, която заедно със съпруга си Роланд оглавява служение в Мозамбик и са създали над 5000 църкви в Африка, предимно в мюсюлмански райони. Служението им изхранва над 7000 деца всеки ден. Историите им за променения живот на стотици деца от улиците в Африка наелектризираха израелските и арабските младежи.
В тази земя, раздирана от конфликти, конференцията донесе надежда, помирение и съживление.
"Бих искал да споделя с вас, че тазгодишната конференция бе най-силната от последните три години", каза един арабски пастор. "Младежите ни наистина бяха докоснати от Господа. Мнозина бяха освободени, изцелени и запалени да служат още повече на Бога!"

ПИСМО ОТ ЗЕМЯТА

"Ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тая Земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа..." (Еремия 32:41)

Скъпи български християни приятели на Израел,
Шалом и благословения от Ерусалим!
Алията (завръщането на еврейския народ в Земята им) несъмнено е част от Божия план за Израел в последните дни и е неоспоримо доказателство, че Бог е верен към народа Си и не го е отхвърлил. Думата алия буквално означава "възкачване " в Сион и също носи в себе си значението на "приближаване към Бога". Нека се молим всеки евреин, който съзнателно или несъзнателно се е покорил на Божия глас да се завърне в Земята на предците си, да преживее среща с живия Бог и Неговия Месия!
Еремия 32:41 ни казва, че Божието сърце е за алията на Неговия народ! Бог казва, че влага "цялото Си сърце и душа в това да насади чадата Си в тая Земя – Земята на Израел – и да върши добро за тях"! Ако алията заема такова важно място в Божието сърце, нека ние като християни, които познават Бога и желаят да вършат това, което Му е угодно, да не спираме да се молим и подкрепяме завръщането на евреите от четирите краища на света. Бог е заповядал в словото Си "Развеселете се, народи, с людете Му; защото ще въздаде на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си." (Второзаконие 32:43)
През тази година се забелязва значително увеличаване на броя на евреите, завръщащи се от Западните страни – САЩ, Канада, Франция и др. Наскоро в Разпределителния център посрещнахме три момичета, които са направили алия от Париж. Те споделиха, че антисемитизмът там се разраства и нападенията срещу евреите зачестяват. Нека се молим френските евреи, които наброяват повече от 500 000 да се завърнат у дома преди да е станало късно! Чрез тайни операции Израел помогна на няколко семейства от Иран и Йемен, където антисемитските атаки също ескалират, да направят алия.
В този брой поместваме снимки на малка част от евреите, които можахме да благословим в центъра през последните 2-3 месеца. Молете се за тях и за това Бог да продължава да снабдява финанси, дрехи и всичко необходимо за завръщащите се в Земята Му Негови деца!
В Месията на Израел,
Гергана Петрова – Християни Приятели на Израел – България
"Възкликнете, запейте заедно, запустели ерусалимски места; защото Господ утеши людете Си, изкупи Ерусалим." (Исая 52:9)

Шофар-преглед

"Всички вие жители на света, и вие
обитатели на земята, гледайте,
когато се издигне знаме на
планините, и слушайте, когато
засвири тръбата " (Исаия 18:3)





Периодично издание на Християни Приятели на Израел - България

ДЕКЕМВРИ, 2009

Писмо от земята | ЕВРЕИ И АРАБИ ИЗДИГАТ ЗАЕДНО РЪЦЕ В ХВАЛА НА ЙЕШУА | БИБЛИЯТА И ОРЪЖИЕТО | АМИ ОРТИЗ | ЛЪЖЕ МЕСИИ | Еврейските празници 2009

ПИСМО ОТ ЗЕМЯТА

"Ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тая Земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа..." (Еремия 32:41)

Скъпи български християни приятели на Израел,
Шалом и благословения от Ерусалим!

Алията (завръщането на еврейския народ в Земята им) несъмнено е част от Божия план за Израел в последните дни и е неоспоримо доказателство, че Бог е верен към народа Си и не го е отхвърлил. Думата алия буквално означава "възкачване " в Сион и също носи в себе си значението на "приближаване към Бога". Нека се молим всеки евреин, който съзнателно или несъзнателно се е покорил на Божия глас да се завърне в Земята на предците си, да преживее среща с живия Бог и Неговия Месия!

Еремия 32:41 ни казва, че Божието сърце е за алията на Неговия народ! Бог казва, че влага "цялото Си сърце и душа в това да насади чадата Си в тая Земя – Земята на Израел – и да върши добро за тях"! Ако алията заема такова важно място в Божието сърце, нека ние като християни, които познават Бога и желаят да вършат това, което Му е угодно, да не спираме да се молим и подкрепяме завръщането на евреите от четирите краища на света. Бог е заповядал в словото Си "Развеселете се, народи, с людете Му; защото ще въздаде на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си." (Второзаконие 32:43)

През тази година се забелязва значително увеличаване на броя на евреите, завръщащи се от Западните страни – САЩ, Канада, Франция и др. Наскоро в Разпределителния център посрещнахме три момичета, които са направили алия от Париж. Те споделиха, че антисемитизмът там се разраства и нападенията срещу евреите зачестяват. Нека се молим френските евреи, които наброяват повече от 500 000 да се завърнат у дома преди да е станало късно! Чрез тайни операции Израел помогна на няколко семейства от Иран и Йемен, където антисемитските атаки също ескалират, да направят алия.

В този брой поместваме снимки на малка част от евреите, които можахме да благословим в центъра през последните 2-3 месеца. Молете се за тях и за това Бог да продължава да снабдява финанси, дрехи и всичко необходимо за завръщащите се в Земята Му Негови деца!

В Месията на Израел,
Гергана Петрова – Християни Приятели на Израел – България

"Възкликнете, запейте заедно, запустели ерусалимски места; защото Господ утеши людете Си, изкупи Ерусалим." (Исая 52:9)

[В началото]

ЕВРЕИ И АРАБИ ИЗДИГАТ ЗАЕДНО РЪЦЕ В ХВАЛА НА ЙЕШУА

(по материали на сп. "Израел днес")

Когато Рик и Пати Райдингс се приготвяха за откриването на конференцията "Към Него" през есента на 2009, те не се обезпокоиха от надвисналите облаци и прогнози за дъжд. Напротив, това ги зарадва. Освен факта, че би било чудо да видим дъжд в Израел толкова рано, за тях това бе потвърждение на слово, което Бог им бе дал в молитва. В Изход 19:16 Бог казва на Мойсей да приготви чадата на Израел за третия ден, когато Той ще се яви пред народа. "Сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха ".

Това бе третата поредна младежка конференция, организирана от "Сукат Халел", молитвено служение за 24 часа хваление и поклонение, което сем. Райдингс основават в Ерусалим преди 10 г. Те определено очакваха Божият Дух да слезе над младежите и не се разочароваха!

Младежите се молиха едни за други, животът на мнозина бе променен, тела и умове бяха изцелени, сърца се посветиха в служба на Бога.

"Беше просто изумително", каза един участник. "Божията благодат бе изумителна, животът ми е променен. Мисля, че всеки един на тази конференция преживя Бога. Болните бяха изцелени! Когато дойдохме на конференцията не се познавахме, но сега сме като братя."

Едно от най-невероятните преживявания бе да видим месиански евреи и арабски вярващи да се покланят заедно и да изпитат помирението в Йешуа.

От около 850 участници 500 бяха месиански младежи от Израел, над 100 – араби, двама от които бяха дошли от Газа и 40 от Витлеем. Имаше над 10 сесии за поклонение – на иврит, арабски и английски.

"Арабски младежи от Газа се молиха за израелски младежи в армията и израелските войници се молиха за арабските младежи", каза Рик за сп. "Израел днес". "Някои от израелските войници ни казаха, че им е било трудно да намерят общ език с арабските войници, защото в армията ги учат да ''изключват" емоциите си. След като се молихме за тях, много от тях споделиха, че за били силно докоснати от Бога и Той е излял любовта Си в сърцата им".

Темата на конференцията бе приемане "Духа на осиновление" в сърцата и умовете на израелските и арабските младежи и запечатването ни като вярващи за Божието царство. Целта бе да послужим на "отхвърлените и изоставените за приемане духа на синовство, чрез който можем да извикаме към нашия Абба Татко, и за укрепяване на вярващите в лицето на гоненията и преследването", сподели Рик.

Друга тема бе движенето в силата на Святия Дух. "Това стана реалност за младежите, когато те започнаха да се молят едни за други и мнозина бяха изцелени", каза Рик.

По време на конференцията бе оказана и емоционална подкрепа на много израелски младежи, които са единствените вярващи в дома си, училището или армейския отряд. Това още по-силно важи и за арабските вярващи (особено онези, които идват от Газа), защото те буквално рискуваха живота си, за да дойдат на конференцията.

Сред гостите говорители бяха Хайди Бейкър, която заедно със съпруга си Роланд оглавява служение в Мозамбик и са създали над 5000 църкви в Африка, предимно в мюсюлмански райони. Служението им изхранва над 7000 деца всеки ден. Историите им за променения живот на стотици деца от улиците в Африка наелектризираха израелските и арабските младежи.

В тази земя, раздирана от конфликти, конференцията донесе надежда, помирение и съживление.

"Бих искал да споделя с вас, че тазгодишната конференция бе най-силната от последните три години", каза един арабски пастор. "Младежите ни наистина бяха докоснати от Господа. Мнозина бяха освободени, изцелени и запалени да служат още повече на Бога!"

[В началото]

БИБЛИЯТА И ОРЪЖИЕТО
(от Шломо Мордехай)

Това, което прави живота в Израел уникален, е пророческата връзка с Библията – явна във всяка област на живота тук. Израел може и да е светска държава, но е основана на библейски принципи. Това може да се види навсякъде – от улиците, които носят имена на пророци, до предградия на Ерусалим като Мевасерет Цион (Исая 40:9).

Наскоро можах да изпитам тази връзка по време на клетвата на моята дъщеря в армията. Никоя друга армия в света не въвежда войниците си в служба на родината с думите: "Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го... Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. " (Исус Навин 1:3,9)

Очевидна е връзката с историята за спасението на евреите и влизането в Обещаната Земя: Бог, който въведе Исус Навин и израелтяните тогава, е Този, който ги води и сега. Той е "Бог на израилевото войнство" (1 Царе 17:45).

Когато войниците в израелската армия се заклеват, те получават Библия в едната си ръка и оръжие в другата. И в естествения, и в духовния свят "мечът на Духа" (Ефесяни 6:17) и естественият меч вървят ръка за ръка. Дори когато сам Бог въведе Израел в Земята, Той изпълни плана Си, използвайки и земни оръжия.

Така е и днес. Армията е съществена част от ционизма: тя свързва народа на Израел със Земята и общата съдба, която Бог им е определил.

В знак на солидарност родители и роднини на войниците присъстват на тези церемонии по полагане на клетва. И за родителите, и за войниците това е място на среща на всички слоеве на израелското общество. Там присъстват евреи-цабарим (които са родени в Израел), евреи-олим хадашим, (които са се завърнали в Израел), сфарадим (евреи с ориенталски произход), ашкеназим (евреи с европейски произход), американски, етиопски, руски евреи, със светла и тъмна кожа, високи и ниски, богати и бедни. Така че не можем да говорим за еврейски стериотип!

Докато на 18 години децата на запад отиват в колеж, аз съм щастлив, че мога да изпратя децата си в армията. Това им дава чувство на идентичност и възможност за служене, свързвайки ги още по-силно с народа и Земята на Израел.

Всички очакваме и се молим за деня, когато "народите ще изковат мечовете си на палешници" (Исая 2:4), но дотогава нека Бог да благослови израелската армия!

[В началото]

АМИ ОРТИЗ – АРЕСТУВАН Е ЗАПОДОЗРЯН В ИЗПРАЩАНЕТО НА БОМБАТА ДО СЕМ. ОРТИЗ

В средата на ноември израелските власти отправиха обвинения към мъж, заподозрян в изпращането на бомбата в дома на сем. Ортиз, която едва не уби сина на месианския пастор Давид Ортиз. 20 месеца по-късно 16-годишният Ами отново ходи на училище и играе баскетбол.

Джак Тайтел на 37 г., ултра-ортодоксален евреин, бе задържан за опит за убийство, посредством бомбата, скрита в подаръка, изпратен на сем. Ортиз. Срещу него са отправени и редица други обвинения.

Джак Тайтел е американски евреин, баща на 4 деца и живее в заселище в Западния бряг. Когато той бе изправен пред съда, той извика, че Бог се гордее с него. "За мен бе удоволствие и чест да служа на моя Бог. Бог се гордее с това, което извърших. Нямам никакви угризения." Според полицията Тайтел е ултра-ортодоксален евреин и националист, който е набелязвал мишените си въз основа на националистическата си философия.

Освен за атентата срещу сем. Ортиз, полицията обвинява Тайтел за убийството на палестинския таксиметров шофьор Самир Баблиши, който бе намерен мъртъв в таксито си през юни 1997. Два месеца по-късно Тайтел е застрелял Иса Джабарин, палестински овчар, който е давал на Тайтел указания как да стигне до Ерусалим.

Полицията също смята, че Тайтел се е опитал да опожари манастир и безуспешно е заложил няколко бомби. Той е обвинен и в атентата срещу професор Зеев Щернхел от Еврейския университет в Ерусалим през 2008 г., при който професорът по история бе леко ранен. Тайтел каза на полицията, че се е опитал да убие Давид Ортиз, а не да рани сина му. Като цяло Тайтел е обвинен за две предумишлени убийства, три опита за убийства, притежание на оръжие, производство на оръжие, притежание на незаконно оръжие и подстрекателства към насилие. Адвокатът на Тайтел Ади Кайдер каза, че клиентът му е умствено нестабилен. Той цитира признания на клиента му в дела, които той не е извършил. След психиатрична проверка държавата реши, че Тайтел може да се яви на процес.

Давид Ортиз каза, че не е изненадан от изказванията на Тайтел, че Бог се гордее с него. Ортиз цитира библейски стихове, в които първите християни са предупредени, че един ден хората ще ги убиват, мислейки, че вършат Божията воля. Ортиз каза, че Тайтел счита него и семейството му за врагове на народа на Израел. "За него ние сме лъжливи пророци" , каза Ортиз. Полицията каза, че не са открили доказателства Тайтел да има други съучастници. Но според Леа Ортиз Тайтел е работил заедно с други хора. Съседът на Тайтел, Йосиф Еспиноза бе задържан за разпит от полицията, след което е бил освободен. Тайтел не говори иврит, но когато бе арестуван, той е разпространявал брошури на иврит, критикуващи хомосексуалистите в Израел. Когато апартаментът му бе обискиран, полицията откри кашони с нелегално оръжие. Ортиз също така каза, че записът на камерата в деня на атентата срещу Ами показва, че Тайтел е бил доведен до апартамента на Ортиз с автомобил, каран от друг човек. Леа Ортиз отхвърля твърденията, че Тайтел е имал политически мотив да извърши атентата. Според нея той използва политиката и религията, за да оправдае деянието си. "Той е сериен убиец“, каза тя. Въпреки болката от преживяното Лея Ортиз каза, че са видели и много добро в резултат на трагедията, включително и чудотворно изцеление. Според нея атентатът е помогнал на хората в Израел да смекчат отношението си към евреите, които вярват, че Исус е обещаният Месия. "Много хора трябваше да преосмислят представата си за Исус", смята тя.

Хауърд Бас, лидер на месианска църква в Беершева, не е напълно убеден в това. "Не е толкова просто", каза той, добавяйки, че тези атаки могат да помогнат на толерантните хора да се противопоставят на насилието, но други могат да бъдат насърчени от тези атентати. "Това им показва колко далеч те могат да стигнат в омразата си към месианските евреи. Това излага нещата на светлината и кара хората ясно да разграничат между добро и зло ".

Заобиколени от враждебност

Църквата на Бас също бе обект на няколко атаки от страна на ортодоксални екстремисти. На 24.12.2005 няколко стотици ортодоксални евреи нападнаха служба на църквата, като разрушиха оборудване в църквата, тероризираха вярващите и хвърлиха Бас в басейна за водно кръщение. Църквата заведе дело срещу анти-мисионерската организация "Яд Л’ахим", която бе отговорна за организиране на нападението. Този месец се очаква съдът да се произнесе с решение. На интернет страницата си "Яд Лахим" обвинява мисионерите, че са "измамници и че се опитват да унищожат еврейския народ". Въпреки многобройни опити не сме успели да се свържем с организацията за коментар.

Хауърд Бас посочва, че тази седмица в Израел бе публикувана книга със заглавие "Тората на царя", която насърчава избиването на неевреи и всеки, който представлява заплаха за Израел. "Виждаме да се надига дух, който оправдава убийството на всеки, който е заплаха за еврейската държава." По повод издаването на книгата Давид Ортиз е съгласен с Бас, че атентатът и други нападения срещу месиански евреи са "сянка на това, което предстои". Относно това, което сем. Ортиз очаква след залавянето на Тайтел, Леа Ортиз каза, че се надява той да получи присъда "равносилна на престъплението, което е извършил". В Израел няма смъртно наказание, така че най-вероятно той ще получи доживотна присъда. Независимо от решението на съда, членовете на сем. Ортиз казват, че са простили на Тайтел. Давид Ортиз се надява един ден да може да седне лице в лице с Тейтел и да разговарят. Той каза, че се надява Тайтел да се превърне в съвременен апостол Павел. "Нещо в него го кара да иска убива хора. Ако Бог е милостив към мен, Той има милост и за хора като Тайтел. Бог е простил на цар Давид и много други хора в Библията –молитвата ми е той да се покае и да бъде спасен".

[В началото]

Знаете ли че днес в Израел има лъже-месии?

За близо двете хилядолетия от времето на Йешуа насам е имало повече от 25 лъже-месии сред евреите, всеки от тях с много последователи. Някои от най-известните са:

Симон Бар Кохба – 2 век; Мойсей от Крит – 5 век; Давид Алрой – 16 век; Сабатай Зеви – 17 век.

Всички тези фалшиви месии през вековете са мъртви и забравени. Но дори и днес, през 21 век има трима равина, които са считани за месия от десетки хиляди евреи.

Менахем Мендел Шнеерсон, ребе Любавичер (Хабад), (ребе означава равин), който почина преди 15 г. на 92-годишна възраст в Ню Йорк, има десетки хиляди последователи по света, които вярват, че той е еврейският месия.

Раби Нахман, ребе от Брецлав, който е умрял през 1810 г., също е лъже-месия. Въпреки че е живял преди 200 г., повече от 20 000 евреи от Израел и по света посещават гроба му в Украйна всеки септември на Рош Ашана, вярвайки че така греховете им ще бъдат простени. Цитат от книгата "Мъдростта на раби Нахман": "Всеки, който дойде на гроба ми и каже 10 псалма и даде колкото и да е малко милостиня в мое име, колкото и да са тежки греховете му – аз ще направя всичко по силите ми да го очистя и закрилям."

Исраел Дов Одесер, наричан още "Саба" (дядо) също е умрял преди 15 г. на 106-годишна възраст. Той настоява последователите му да не го наричат раби, а дядо. Погребан е в Ерусалим и хиляди евреи редовно посещават гроба му, за да им бъдат простени греховете. В Лука 21:8 Йешуа казва: "А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях."

На оживените кръстовища в Израел можете да видите последователи на раби Нахман, които раздават религиозна литература на хората. Освен това те спират по средата на улиците и започват да пеят и танцуват. Обикновено пеят песни за раби Нахман, които те вярват, че ще донесат изкупление на света. Някои от тях викат: "Последни дни са! Краят на света наближава!"

Един от последователите на Саба казва: "Най-важни са дървото на знанието и дървото на живота и ако се свържеш с тях посредством Саба, ще бъдеш очистен и ще имаш вечен живот. Всеки ден все повече евреи в Ерусалим и по света научават истината и стават последователи на Саба, Месията. Много е важно да говорим на евреите за Саба, защото изкуплението на света зависи от това дали те вярват, че той е Месия. Готови сме да инвестираме цялото си време и пари, за да може повече евреи да научат за Саба. Когато Саба се открие на света, което може да стане всеки момент, евреите, които вярват в него, ще се спасят! Трябва да отидете на гроба на Саба и да се молите там. Ще почувствате нещо много специално, голяма радост, която ще промени живота ви. Когато отидете на гроба му, трябва само да прочетете от Библията тези 10 псалма (15, 32, 41, 42, 59, 67, 90, 105, 137 и 150) и да изповядате греховете си на Саба! Вярвам, че Саба е Божи син."

В Матей 24:24 Йешуа казва: " защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните. "

Според последователите на Саба неговите книги са по-божествено вдъхновени от самата Библия и именно те са откровението за нашите дни, тъй като е последно време и той е пророкувал, че в последните дни в Израел ще бъде много опасно; ще има много природни бедствия и нациите ще нападнат Израел. След това Саба ще се открие на света и евреите ще познаят, че той е месията.

Въпреки че някои от последователите на Саба знаят, че Йешуа е пророкувал същите неща в Евангелията, те бързо заявяват, че той не може да е Месията, защото еврейските мъдреци, които са живели по времето на Исус, са го познавали, но не са повярвали, че Той е Месията! "Исус може и да е вършил чудеса, но много хора са вършили чудеса; това не доказва, че те са Месия", казват те. "Освен това, помислете си за всичкото зло, което е извършено в името на Исус! В продължение на 2000 г. християните са ни избивали – Холокоста, испанската инквизиция, погромите, кръстоносните походи, в които милиони евреи са избити от християни католици, протестанти и православни! Очевидно е, че Исус не може да е Месията! Дори само това е доказателство, че Той не е Месията!".

Нека се молим Бог да отвори очите на народа Си, за да видят истинския Месия на Израел!

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)

Месечно издание от Ерусалим
НОЕМВРИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770

“Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.” (Второзаконие 28:13)

ГЛАВА, А НЕ ОПАШКА
Наскоро американският уебсайт "The Daily Beast" публикува интересна статия от Дан Сенор и Сол Сингер, която насочва вниманието към един факт за Израел, известен на малцина, а именно, че всред световната икономическа криза Израел – като държава – процъфтява икономически. Авторите посочват, че Израел е на първо място в света по концентрация на нововъведения, високи технологии и предприемачество. Авторите казват, че от години световни инвеститори и високо-технологични компании постоянно инвестират в Израел. Дори през 2008 инвестициите на глава на населението в Израел са 2.5 пъти по-високи от тези в САЩ, 30 пъти повече от тези в Европа, 80 пъти повече от тези в Китай и 350 пъти повече от тези в Индия. Израел е на първо място в света по откриване на нови компании (общо 3850 – една за всеки 1844 израелци). На американската стокова борса има повече израелски компании от колкото тези от Европа, Китай, Индия, Корея и Япония взети заедно.
Докато доларът продължава да пада, шекелът в момента е с добри показатели – около 3.70 шекела за долар. Въпреки че в Израел все още има много бедност, израелците са оптимистично настроени за бъдещето на страната си и този оптимизъм допринася за стабилното финансово положение. Всичко това звучи като изпълнение на пророчеството във Второзаконие, цитирано по-горе. Каква е тайната на тези икономически надежди, които са в противоречие с всички прогнози за криза в световната икономика?
Можем да оставим настрана надеждата, че авторите на статията ще отдадат почит на Бога, който благославя народа Си. Сенор и Сингер предлагат по-недуховно обяснение. Те казват, че стабилността на израелската икономика и това, че успя да посрещне световната криза се дължи на това, че правителствената политика насърчава уникалното предприемачество. Това включва новаторска политика, насърчаваща алията и непропорционални разходи за изследвания и развитие (Израел е световен лидер в процента, който икономиката му отделя за изследвания и развитие). Но според авторите истинският "турбодвигател" за икономиката в Израел е задължителната военна подготовка и армейска служба.
Това означава, че колкото и да е странно, докато враговете на Израел се оплакват, че са "жертва" и искат парична помощ от по-богатите си събратя, строгата военна подготовка, на която те принуждават Израел да изисква от младежите си, всъщност способства за финансовия просперитет на страната. Ето как се получава това, казват Сенор и Сингър: "Докато учениците в другите страни са заети да решават в кой колеж да отидат, израелските младежи преценят предимствата на различните военни отряди. И както учениците във всички страни мислят какво трябва да направят, за да влязат в най-добрите училища, израелските младежи кандидатсват за елитните армейски отряди."
Една година преди да достигнат възрастта за влизане в армията, всички 17-годишни момчета и момичета трябва да се явят за първоначална еднодневна проверка, която включва оценяване на талантите и психологически тестове, интервюта и медицински прегледи. В края на деня се прави здравна и психометрична оценка и пред младежите се представят различните възможности. Както във всяка страна, влизането в престижните израелски университети е трудно, но еквивалентите на Харвард, Принстън и Йейл в Израел са елитните военни отряди. Отрядът, в който младежът е служил, показва на бъдещите работодатели подборът, през който той е преминал и какви умения и опит той вече е натрупал.
Авторите посочват, че в Израел академичните постижения на човек са по-малко важни от военните му постижения. Един от въпросите, задавани при интервю за работа, е къде си служил в армията? "Има нещо необяснимо в иновациите на Израел", казва един чуждестранен наблюдател. "Мисля, че всичко се свежда до зрялост. Това е така, защото никъде другаде в света хората, които работят в център за технологични нововъведения, трябва да служат и в армията и да ходят запас всяка година."
Казано накратко, службата в израелската армия способства за съзряването на израелските мъже и жени, за развиване на талантите и уменията, за придобиване на сериозен подход към живота и към разрешаване на проблемите. Съществува и факторът нетърпение. В Израел хората никога не знаят какво ще се случи утре. Затова човек, който иска да започне бизнес, ще го започне веднага, вместо да изчаква година. Това е едно предимство на израелските бизнесмени в бизнеса и финансовия свят.

РАЗОЧАРОВАЩИЯТ ДОКЛАД ГОЛДСТОУН
МЕдва ли можехме да очакваме от Ричард Голдстоун нещо друго освен пристрастност в доклада. Голдстоун, който е евреин, е съдия и прокурор от Южна Африка, където вече си е спечелил репутацията на издаващ пристрастни, едностранчиви решения и присъди. Той е също така известен с антипатията си към правителството на Де Кларк и с подкрепата си за Африканския национален конгрес, с това че пренебрегва актовете на насилие, които АНС извършват, като от друга страна е бил безкомпромисен към насилието от страна на белите в Южна Африка. Изглежда той е човек, който винаги иска да осъди някого.
Когато се премества на север, той започва работа като разследващ прокурор в Международния трибунал за Югославия и се забърква в каша, свързана с разследването на хора, замесени във военни престъпления в Югославия. По-късно той си подава оставката и предава поста на друг човек. Голдстоун е много амбициозен и се надяваше да бъде назначен за Генерален секретар на ООН след Бутрус Гали.
Известен с това, че решава повечето си дела по бързата процедура, прибързва с предявяване на обвинения, не взема под внимание всички доказателства, бе изненадващо, че Ричард Голдстоун бе избран да оглави комисията по разследването на операцията в Газа. Но от друга страна може би не е толкова изненадващо, като се има предвид, че той бе назначен от Съвета за човешките права към ООН. Като се има предвид, че ООН е пристрастна спрямо Израел, как можем да очакваме техният Съвет да назначи някой друг освен подобен човек, който вече е известен с това, че на всяка цена е решен да накаже "лошите" (т.е. "белите" или "поддръжниците на ционизма").
Вече ползващ се с недобра репутация сред евреите по целия свят, рейтингът на Голдстоун се "покачи" още повече след като публикува своя доклад от 575 страници. Дори безпристрастни наблюдатели отбелязаха, че докладът му е безнадеждно едностранчив, особено като се има предвид, че е получил всичките си доказателства от "Хамас".
Като жест към Израел, докладът обвинява и двете страни – включително и палестинците – във военни престъпления, но по-голямата част от обвиненията са срещу Израел. Докладът призовава и двете страни да проведат саморазследване и да предадат резултатите за определен срок от време. В противен случай комисията ще предаде и двете страни – но особено Израел – на Международния трибунал в Хага.
Израел напълно отхвърли доклада. Президентът Перес обобщи реакцията на Израел: "Докладът на комисията "Голдстоун" е подигравка с историята. В него не се прави разлика между агресора и държавата, която упражнява правото си на защита... На практика докладът легитимизира тероризма, умишлените нападения и убийства, пренебрегвайки правото и задължението на една държава да се защитава, което е изрично заявено в хартата на ООН."
Бе съобщено, че по-късно Голдстоун е оттеглил някои от заключенията си поради нови доказателства. На 16 октомври в Женева той е изразил съжаление, че докладът е бил използван като оръжие срещу Израел. Но при интервю за BBC след това той не е повторил тази си позиция.

ИЗРАЕЛ И „Джей Стрийт (”УЛИЦА „J”)
Някои от читателите ни може би са чували през последните седмици за „Джей Стрийт” („улица „J”), чудейки се какво означава това. Ето накратко обяснение какво означава това за Израел: В столицата на САЩ в един определен район улиците са наречени на букви от азбуката. Има улица “I” и улица “К”, но поради някаква причина липсва улица “J”, може би за да се избегне объркването с улица “I”. През април 2008 г. в САЩ бе сформирана група, която цели да помогне на американските лидери да разрешат арабско-израелския кофликт "по мирен и дипломатичен начин". Групата се нарекла с името на липсващата "улица J". Това е нестопанствена организация за лобиране с насоченост към Вашингтон.
Докато проучвах тази организация, си спомних за израелската партия "Мир сега", въпреки че между тях двете има огромни разлики. Макар че е съставена предимно от евреи, в „Джей Стрийт” са добре дошли и евреи, и неевреи. Организацията лансира нова посока на американската политика за Близкия изток – дипломатически подход вместо военни такива. Тя иска да покаже, че голям брой американци подкрепят политически кандидати, които вярват, че новата посока на американската политика ще е в полза на американските интереси в Близкия изток и ще донесе истински мир и сигурност за Израел и региона.
На 25-28 октомври във Вашингтон се състоя конференция на "Джей Стрийт". Израел, който не е особено доволен от тази организация, има един важен въпрос: е ли „Джей Стрийт” про-израелски насторена? Според мнозина тя още не е показала това. Наскоро израелският посланик в САЩ отказа да се срещне с представители на групата, посочвайки, че възгледите й може да са в ущърб на Израел. Въпреки че правителството на Обама е положително настроено към „Джей Стрийт”, Израел има своите подозрения. Това накара подръжниците на групата да излязат с подобни изявления: "Проблемът е, че израелското правителство не е доказало, че наистина иска да положи усилия за реални преговори." Освен всичко останало „Джей Стрийт” смята, че еврейските заселища са голям проблем.
"Израел трябва да положи усилия да преговаря и да намери общ език с арабите", смятат от „Джей Стрийт” Според мен „Джей Стрийт” е поредната лява организация, която не може да разбере какво всъщност искат арабите, а имено - пълното унищожение на Израел. Как може да се преговаря с някого, който използва преговорите единствено като уловка или тактика за окончателното ликвидиране на Държавата Израел? Основният проблем на „Джей Стрийт” е, че тя не разбира реалността в Близкия изток.

ПО СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА Е ВСЕ ТАКА ОПАСНО
Сценарият се повтаря: на 27 октомври от Ливан отново бе изстреляна ракета "Катюша". Тя се приземи в полето и няма жертви или щети. Това е първият подобен инцидент от месец насам и показва, че по северната граница "Хизбула" държи "пръста си на спусъка", готова за война. В деня след инцидента ливанските войски намериха още 4 ракети, готови за изстрелване, които те унищожиха. Явно "Хизбула" ще се радва да започне поредната война срещу Израел, но се страхува, като за момента се задоволява с играта на "котка и мишка". Израел отвърна на този пореден инцидент с артилерийски огън, но от ливанска страна няма жертви.
Въпреки че по границата с Ливан е значително спокойно след кратката, но ожесточена война между Израел и "Хизбула" през лятото на 2006 г., от тогава срещу Израел бяха изстреляни 9 ракети. Лидерът на партията "Ликуд" Ципи Ливни каза, че "Ливан носи отговорност за всичко, което се случва на негова територия". Ливни каза за радио "Израел", че страната ни трябва да изпрати категорично послание, че няма да се примирява повече с изстрелването на ракети по северната граница.
Само часове преди нападението министърът на отбраната Ехуд Барак бе на обиколка в северен Израел и заяви желанието на Израел да поддържа относително спокойствие в тази част на страната. Но той също така даде да се разбере, че Израел е готов за следващия "тест", ако "Хизбула" е достатъчно глупава да го започне.
Така че животът в Израел продължава, израелците постепенно развиват икономиката си, но като строителите на Ерусалим, предвождани от Неемия, трябва с една ръка да държат меча. И ако някой се изкуши да критикува подобно отношение, нека не забравяме, че това е концепция, подобна на американския орел, който от едната страна държи маслинена клонка, а от другата стрели. Това означава, че ние винаги се надяваме на мир, но сме готови да защитаваме родината си.
И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха Еврейски: Бяха зад.* целия Юдов дом. Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;… затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.” (Неемия 4:16,17, 20)
В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)

ДЕКЕМВРИ 2009 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770

“До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие, и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3)
ХАНУКА
“И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима..." (Йоан 10:22)
В Йоан 10 се разказва как Йешуа отиде в Соломоновия трем на Храма, където евреите искаха Той да им каже ясно дали е Месията или не (ст. 23-24). Защо те свързваха вероятността Йешуа да е Месията с Празника на освещението?
Празникът на освещението, за който се говори в Йоан 10 е Ханука. Той се празнува на 25 Кислев и отбелязва борбата на евреите за запазване на идентичността им и победата на Макавеите над цар Антиох през 2 век пр. Хр. Това, срещу което Макавеите се бориха, не бе само асимилирането в гръцката култура тогава, но и приемането на езическите нрави и обичаи и поклонението на идолите. Така че когато за Йешуа се говореше, че може би е дългоочакваният Месия или избавител, за мнозина присъствието Му в Храма можеше да се окаже застрашително, подхранвайки надеждата за избавление от римляните!
В миналия брой писахме за това как Израел се оказва сам сред "Васанските телци" (или нациите в света). Еврейският народ е трън в очите на света днес, така както и преди 2000 г. и затова непрекъснато се намира под натиск да изостави еврейската си идентичност, дори и в собствената си земя. По времето на Антиох голям брой евреи подкрепяха процеса на "елинизация" и сътрудничеха на гръцките си господари в това. Днес виждаме да се случва нещо подобно под натиска на много влиятелното ляво крило на политическия спектър евреи, както в Израел, така и в диаспората. В Израел това ляво крило лансира нов вид "елинизация" под формата на хуманистично мислене. Тези хора използват политиката, за да се опитат да попречат на Израел да запази специфичния си облик като еврейска държава.
Еврейският празник Ханука е чудесен повод за християните да размишляват върху забележителната история на еврейския народ, Божията верност към него и оцеляването му, противно на всяко очакване! За нас като християни е важно, че сам Йешуа е почитал този празник и доказателство за това е присъствието Му в Храма. Това ни говори, че християните трябва да намерят начини да подкрепят оцеляването на евреите в собствената им Земя.
Тази година Ханука се пада в периода 12 -18 декември. Можем да размишляваме върху значението на празника, запалвайки заедно с евреите по целия свят по една свещ за всеки от тези осем дни. На осмия ден на Ханука се запалват осем свещи в памет на чудото на маслото в Храма. Според традицията, един съд с масло, който бил достатъчен само за един ден, бил стигнал за 8 дни, когато Макавеите осветили себе си и Храма, възстановявайки го отново да бъде в служба на Бога през 164 г. пр. Хр.
СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
• МОЛЕТЕ СЕ Бог да отвори очите на евреите да осъзнаят, че асимилацията им не е ОТГОВОР. Въпреки че им е трудно да го повярват, те са Божието специално притежание. Псалм 135:4
• МОЛЕТЕ СЕ Бог да укрепи евреите, които призовават народа си към покаяние – към това Израел да се завърне при своя Бог. Второзаконие 30:1-10
• ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за лидери на църкви по целия свят – Бог да отвори очите им за нуждата на Църквата да се върне към еврейските си корени. Римляни 11:17-25
• МОЛЕТЕ СЕза обединение на отделните еврейски фракции – религиозни и светски евреи да могат да се отнасят едни към други с приемане и разбиране.
НАТИСКЪТ ЗА ОТСТЪПКИ НА ТЕРИТОРИЯ
Натискът върху Израел за териториални отстъпки продължава. "Аруц 7" и "Ерусалим Пост" съобщиха на 17 ноември, че арабският свят заедно с ПВ оказват натиск в ООН за едностранно признаване/обявяване на Палестина за 23-та арабска държава на териториите в Юдея, Самария и Газа.
Не трябва да забравяме, че борбата между Израел и ПВ никога не е била за "земя". Палестинците можеха да имат своя държава още през 1948 г. редом с Израел, но Йордания и Египет решиха друго и поставиха палестинците в положение на окупиран народ в продължение на 19 години, потискайки правата им, докато Израел не си върна обратно оспорваните територии от окупаторите.
Ясер Арафат можеше да се сдобие с палестинска държава, когато основа организацията си за джихад ООП през 1964 г. – три години преди Израел да си върне Ерусалим – но не го направи! Той имаше втори шанс за създаване на палестинска държава в Кемп Дейвид, когато Ехуд Барак му предложи 97% от Юдея и Самария, както и Източен Ерусалим, но и тогава той отказа!
Към този момент САЩ и ЕС са против такава едностранна декларация от страна на арабските държави, но кой знае до кога!
Вярваме, че този въпрос е много важен за Църквата. Християните навсякъде по света трябва да са наясно, че не става въпрос просто за военното, законово и морално право на Израел да съществува в тази част на Близкия изток – става въпрос за истинността на Божиите обещания!
Писанието ни казва, че Израел ще мине през две изгнания – едно във Вавилон, и второто в "пустинята между племената" (Езекиил 20:35-36). В контекста на второто изгнание пророкът говори за възстановяването на Израел.
Думите на апостол Павел в Ефесяни 2 са недвусмислени, когато той казва, че вярващите в Йешуа са "съграждани на светиите и членове на Божието семейство" (Ефесяни 2:12-19).
Кои са тези "светии"? Несъмнено Божият древен народ!
СТРАТЕГЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ
• МОЛЕТЕ СЕ за онези, които поучават Божието Слово – както евреи, така и не-евреи – Бог да им даде мъдрост от небето и да ги ръководи в истината. Притчи 8:21-25
• МОЛЕТЕ СЕ Бог да ни даде разбиране за истинското значение на това са си "присаден", за да можем да знаем как да изискваме невероятното наследство, което имаме в и чрез Йешуа.
• ХОДАТАЙСТВАЙТЕ пред Бога да докосне сърцата на евреите в диаспората да се завърнат в древното си отечество и да завладеят наследството си.
НОВИЯТ АНТИСЕМИТИЗЪМ
Въпреки че Австрия трябва да се стреми да избягва всяко връщане към антисемитизма, следващите редове показват, че старите навици трудно се изоставят. Женският отбор по фехтовка на Израел спечели няколко златни медала в европейския турнир, провел се в Мьодлинг, Австрия през ноември. Заставайки на победителския подиум да получат медалите си, шампионите се изправиха пред поредното предизвикателство: организаторите не пуснаха израелския химн и участниците трябваше да го запеят акапела.
Треньорът на националния отбор Яков Фридман каза за "Аруц 7", че израелският отбор постоянно се сблъсква с политически предизвикателства на международни турнири.
На турнир в Гьотеборг, Швеция, през януари тази година Израел спечели сребърен медал и когато медалистите вече бяха на подиума организаторите информирали Фридман, че не разполагат със запис на израелския химн.
В Мьодлинг, каза Фридман, организаторите дошли при него отново когато победителите вече били на подиума и му казали, че "нямат запис на новия израелски химн, а само на стария". Фридман ги уведомил, че доколкото знае Израел е имал само един химн "АТИКВА" – още от основаването на съвременен Израел през 1948 г.
Тъй като вниманието често е съсредоточено единствено върху омразата на арабите към Израел, лесно е да се пропусне факта, че омразата към Израел и всичко еврейско е все още жива навсякъде по света.
СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
• МОЛЕТЕ СЕ Бог да променя отношението към Израел в нациите по света. МОЛЕТЕ СЕ нашият небесен Отец да дава разпознаване на Църквата по отношение на антисемитизма.
• МОЛЕТЕ СЕ за смелост да заставаме срещу неправдата, на която Израел системно е подлаган.
• МОЛЕТЕ СЕза тези, които са преследвани от своите "братя-християни" заради позицията си в подкрепа на Израел.
• МОЛЕТЕ СЕБог да очисти Църквата от всеки скрит антисемитизъм.
• МОЛЕТЕ СЕБог да изобличи всеки скрит антисемитизъм по света, така че Църквата да застане в молитва срещу всяко зло.
• МОЛЕТЕ СЕза всички поддръжници на Израел в Габон и Франция – да устоят на атаките на антисемитизъм предвид нарастващото мюсюлманско население в тези страни.
В Месията,
Франк и Карен Селч