септември-октомври, 2010
Шалом приятели,
Все по-често ставаме свидетели на събития, които можем да окачествими като родилните болки на последното време, които не само зачестяват, но и се засилват. Каква трябва да е нашата реакция? Трябва да се фокусираме върху Божията същност и Неговото слово. Идва нощ, когато никой не може да работи. (Йоан 9:4б; Римляни 13:12; 1 Солунци 5:5) Очите на целия свят могат да видят изпълнението на Божието Слово чрез събитията около Израел днес. Какво извинение ще имаме ние, като вярващи, ако не успеем да разпознаем знаменията на времето и не откликнем в молитва и покорство?
„О несмислени и мудни по сърце...”
След възкресението Си Йешуа каза на двама от учениците Си:
„И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания” (Танаха – Стария Завет) (Лука 24:25-27)
Дали Йешуа не би казал нещо подобно на онези от учениците Му, които или не съзнават, или пренебрегват възраждането на Израел в последното време –възстановяването на еврейската държава в наши дни в подготовка за Неговото завръщане? Ако би могъл да отмести вниманието им от всичко, което ги отклонява от Божието Слово, дали не би им посочил пророчествата в Танаха, които се изпълняват буквално пред очите им?
По-късно същия ден Йешуа обясни на всичките Си ученици, че всичко, което е записано в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите относно Него, трябва да бъде изпълнено (Лука 24:44). Това се отнася и за Израел – иначе Бог, който е обещал и е изпълнил всичко, което е казал за Месията, ще се окаже лъжец, ако е обещал и не е изпълнил това, което е казал в словото Си относно възкресението на Израел в последните дни. Разбира се, това е невъзможно. „Бог не е човек, та да излъже, Той каза и няма ли да извърши?” (Числа 23:19)
По време на годишната молитвена конференция на Ходатаи за Израел в Шотландия Чък получи това слово: „Да вярва, че Аз възстановявам Израел в последните дни - това вече не е просто въпрос на избор за Моето Тяло. Или Тялото Ми ще подкрепя това, което върша с цялото Си сърце и с цялата Си душа (Еремия 32:41) или ще се намери все по-далеч от Мен чрез всякакви заблудителни учения и доктрини. Времето е кратко. Днес, ако чуете гласа Ми, не закоравявайте сърцата си, но застанете заедно с Мен и бъдете свидетели на истината, че бързам да изпълня Словото Си! (Еремия 1:12)”
"Когато Бог се закълне с клетва"
В книгата на Дерек Принс „Пророчески съдби”, (издавана и под други заглавия), са посочени 46 пасажа, в които Бог дава клетва да даде земята на Израел на Авраам, Исаак, Яков и потомците им. Тъй като Бог повтаря това 46 пъти не можем да се съмняваме в Божиите намерения. Това, че Бог се заклева с клетва, разсейва всякакво съмнение. „<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва (Евреи 6:17) И въпреки това голяма част от Църквата все още се колебае между две мнения (3 Царе 18:21).
По-голямата част от цитираните по-долу стихове са в Тората – първите пет книги на Библията, които са основополагащите доктрини на всичко, което следва – включително и Новия завет.
“Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.” (Битие 24:7)
Към Исаак:
„...остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама.” (Битие 26:3)
„След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.” (Битие 50:24)
„И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. (Изход 6:8)
„Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.” (Изход 32:13)
„Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова....” (Второзаконие 9:5)
Към Исус Навин:
"Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.." (Исус Навин 1:6)
„И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века (Съдии 2:1)
„Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, Завета, който направи с Авраама, и клетвата Му към Исаака, която и утвърди на Якова за повеление, на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя за дял на наследството ви...” (1 Летописи 16:15-18 & Псалм 105:8-11)
„Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.” (Неемия 9:15)
”...за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!” (Еремия 11:5)
„.. в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях, земя гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.” (Езекиил 20:6)
Всеки вярващ, който се съмнява в онова, в което Бог изрично се е заклел, не може да познава Бога на Библията или Неговото Слово.
"Ерусалим е над политиката"
Ели Визел, писател, носител на Нобелова награда и оцелял от Холокоста, публикува материали, заемащи цели страници в големи американски вестници, в които изразява загрижеността си за този град:
„За мен, евреина, Ерусалим е над политиката. Той се споменава над 600 пъти в Библията и нито един път в Корана. Няма по-разтърсваща молитва от молитвата, изразяваща копнежа ни да се завърнем в Ерусалим. Това е нещо, което свързва един евреин с друг, което е трудно да се обясни. Когато един евреин посети Ерусалим за пръв път, това не е първо посещение, това е завръщане... Проблемът с Ерусалим не е свързан с някаква недвижима собственост, а с национална памет... Ерусалим е сърцето на нашето сърце, душата на нашата душа...” (Аруц 7, 18.04.10)
Визел написа цитирания по-горе материал, защото Ерусалим се е превърнал в център на задаваща се дипломатическа буря, която може да доведе до криза с най-важния съюзник на Израел – Америка.
По време на администрациите на Буш и Клинтън, САЩ като цяло не обръщаха внимание на строителството в големите, установени и признати за еврейски квартали в източен Ерусалим, където живеят около 200 000 евреи. Администрацията на Обама промени тази линия на политика и настоява Израел да спре всяко строителство в тези области.
Автономната палестинска власт (ПВ) се възползва от тази нова американска политика, за да засили натиска върху Израел. На среща на Арабската лига през март, палестинският президент Абас каза, че „Ерусалим и околностите му са под опеката на Аллах... Дълг на всеки един от нас е да го спасим от заселническото чудовище и опасността от юдаизация...” (ЕП, 11 май 2010).
Израелският премиер Биби Нетаняху, по време на парада за Деня на Ерусалим, цитира Исая 62:1: „Заради Сион няма да замълча и заради Ерусалим няма да престана...”
След това той каза: „Битката за Ерусалим е битка за истината... Не може да има справедливост без истината и ако има изкривяване на справедливостта за нашия град и нация, това означава, че е била изопачена и истината, защото истината е, че Ерусалим е наш град... Ние ще продължим да строим Ерусалим.” (Аруц 7, 12 май 2010)
Преговарящият за ПВ Саеб Ерекат не хареса това, че Биби използва Библията, за да покаже връзката на Израел с Ерусалим. Той го обвини, че използва религията, за да подстрекава към омраза и страх. (Аруц 7, 14 май 2010)
Сълзите на Еремия за този град са актуални и днес... „Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.” (Плач на Еремия 1:2)
Фиаското с флотилията на свободата
В края на май флотилия кораби от Турция, използвайки като фасада „хуманитарна помощ” се опитаха да пробият израелската морска блокада на ивицата Газа. Тя е наложена в съгласие с международното право, за да попречи на лидерите на „Хамас”, които управляват Газа и чиято цел е унищожението на Израел, (както многократно открито са заявявали), да внасят контрабанда оръжия за същата тази цел. Един от корабите – Мави Мармара – имаше на борда си терористи, които се бяха приготвили да нападнат всеки израелски войник, който се качи на борда. Много войници бяха ранени, преди да бъдат убити девет терористи. По-голямата част от света незабавно обвини Израел, с изключение на Америка, която изчака да се изяснят фактите.
След като Съветът за сигурност на ООН набързо прие резолюция, заклеймяваща Израел, външният министър А. Либерман се обърна към Генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун, отбелязвайки, че само през последния месец са били убити 500 души при различни инциденти в Тайланд, Афганистан, Пакистан, Ирак и Индия, но международната общност е запазила мълчание, докато Израел бива осъден за действия, които без съмнение са чисто защитни.
Нетаняху каза, че Израел отново е изправен пред лицемерие, пред прибързано и пристрастно осъждение... Миналата година Израел предприе действия за спиране на ракетния обстрел срещу израелски градове от страна на „Хамас”. И въпреки това отново Израел, а не „Хамас” бе обвинен от ООН за военни престъпления. За съжаление отново се случва същото....
„Хамас” внася в Газа хиляди ирански ракети и оръжие, чийто обсег застрашава много израелски градове. Съгласно международния закон, дори според здравия разум и общо благоприличие, Израел има всяко право да се опита да спре контрабандата на това оръжие и да претърсва кораби, които могат да го пренасят. Израел многократно е залавял кораби, пренасящи стотици тонове оръжие, предназначено за „Хизбула” и „Хамас” от Иран.
Нетаняху каза, че „нито Израел, нито международната общност могат да си позволят Иран да се сдобие с пристанище на Средиземно море” и продължи, като каза, че „на Израел непрекъснато му се казва от международната общност, че има право да се защитава, но бива обвиняван всеки път, когато упражни това си право... Право, което не можеш да упражниш, е безмислено... Израел съжалява за загубата на живот, но никога няма да се извиним затова, че сме защитили гражданите си...” (2.06.10)
Дейвид Харис коментира изкривената световна перспектива в тази ситуация, като пише, че „Хамас” е финансирана от Иран групировка, преследваща джихад, чийто устав призовава за унищожението на Израел и създаването на фундаменталистка ислямска държава. Както САЩ, така и ЕС смятат „Хамас” за терористична организация. И все пак обект на протестите е отново Израел, който иска да упражни правото си на самозащита. (ЕП, 1.06.10)
Алан Дершовиц е съгласен. В свят, в който Северна Корея потопява южно-корейски кораб, избивайки десетки хора; Иран въоръжава терористи, които избиват стотици; Русия бомбардира Чечня, избивайки хиляди; САЩ и Великобритания, борейки се срещу „Ал Кайда” и талибаните, убиват неустановен брой цивилни – единствено Израел е обект на „международно разследване”... Защо само Израел?” (ЕП, 6.06.10) Вие имате ли отговор?
Съветът на равините в Юдея и Самария има отговор и каза, че реакцията на света прилича много на библейското описание за Гог и Магог, когато светът се насочва срещу Израел, но в крайна сметка това води до третото и окончателно изкупление. Съветът добавя, че светският ционизъм иска Израел да е обичан от света, но правото на съществуване на нашия народ не произлиза от нациите, а от Тората, която ни учи, че Израел е народ, който ще обитава отделно и няма да се счита сред нациите. (Числа 23:9) (Аруц 7, 3.06.10)
Газа, „Хамас” и безумието на Запада
Израел се поддаде на натиска на Запада и създаде комитет за разследване на инцидента, като премахна най-важните ограничения, въпреки че като цяло запази блокадата по море. Ефраим Инбар, професор по политически науки в университета Бар Илан смята, че премахването на ограниченията „няма никакъв стратегически смисъл, защото помага на „Хамас”, която е съюзник на революционния ислямистки Иран. И двете са анти-западни сили, които целят унищожаването на еврейската държава. Тъй като Газа е вражеска територия, тя не заслужава специално отношение от страна на Израел, освен законовите му действия в самозащита. Израел като всяка суверенна държава има всяко право да затвори границата си с всяка воюваща страна. (ЕП, 29.06.10)
През юни американският президент Обама каза, че ситуацията в Газа е неустойчива и налага фундаментална промяна. Бари Рубин коментира: „Човек би очаквал, че думите „неустойчива” и „налага фундаментална промяна” означават, че президентът иска сваляне на режима на „Хамас”. Но в действителност той иска точно обратното – неговото стабилизиране.
Рубин задава въпроса: „Искат ли САЩ дългосрочното съществуване на революционна ислямска мини-държава на Средиземно море, която разпространява тероризъм и антисемитизъм и иска да воюва с Израел... да гони християните, да потиска жените и подронва устоите на умерените арабски държави? Очевидно е така. Обама планира да даде $200 млн. на народа на Газа...” (ЕП, 27.06.10)
Египетски журналист потвърди, че няколко западни репортери са имали доблестта да съобщят наскоро, че всъщност Газа не е под обсада и потискането на местните палестинци не се осъществява от Израел, а от техни сънародници араби.
Ашраф ал-Хул пише, че в Газа преобладава чувството на абсолютен просперитет... и че гледката на стоките и лукса, изпълващи Газа, го шокират. Той дори открива, че повечето стоки в Газа са много по-евтини от тези в Египет. Журналистът наистина вижда широкоразпространена бедност, която обаче се дължи на факта, че около 20% от жителите на Газа контролират почти цялото богатство и почти всички са тясно свързани с „Хамас”. Но за останалата част от хората безработицата е почти 45%. Това са жителите на Газа, които западните медии непрекъснато показват като продукт на т.нар. „израелско потистничество”. В резултат на това, светът налива още повече пари в Газа, които съответно отиват в ръцете на богатите и в крайна сметка ги правят още по-богати...” („Израел днес”, 30.07.10)
"Ако Израел падне, всички падаме"
Хосе Мария Азнар, премиер на Испания между 1996-2004 г. написа отговор на всички анти-израелски реакции на фиаското с флотилията. Твърде дълго в Европа е непопулярно да се говори в защита на Израел. В светлината на последния инцидент е трудно да си представим по-непопулярна кауза за защитаване. И въпреки това той се опита, казвайки, че истината за Израел трябва да се заяви.
Първо, Държавата Израел бе създадена с решение на ООН. Легитимността й не трябва да е под въпрос.
Второ, поради своите корени, история и ценности Израел е пълноправна западна държава. Това е една нормална западна държава, заобиколена от ненормални обстоятелства – единствената демокрация, чието съществуване се поставя под въпрос от самото начало.
В началото съседните на Израел страни го нападат, използвайки конвенционални оръжия. След това той става обект на терористични нападения в продължение на няколко вълни на интифада. Сега, под натиска на радикалните ислямисти и техните симпатизанти, Израел е изправен пред кампания, която оспорва правото му на съществуване посредством международното право и дипломация. 62 години след създаването си, Израел продължава да се бори за своето съществуване. Според Азнер истинската заплаха за стабилността в региона не е липсата на мир между Израел и палестинците, а надигането на радикалния ислям, за който унищожението на Израел е реализация на религиозната му същност...
Толкова е лесно да обвиняваме Израел за всичкото зло в Близкия изток. Някои дори смятат, че ще постигнем ново разбирателство с мюсюлманския свят, ако сме готови да жертваме на олтара еврейската държава. Това ще е глупаво. Ако Израел падне, всички падаме. Имаме нужда от морална и стратегическа яснота, която да гарантира правото на мирно съществуване и сигурни граници – яснота, която като че ли е изчезнала в Европа. САЩ показват обезпокоителни признаци, че са се насочили в същата посока.
Западът минава през период на объркване, причинен от един вид мазохистично съмнение относно собствената му идентичност, ръководен от правилото за политическа коректност, от мулти-културализъм, който ни кара да падаме на колене пред другите, от секуларизъм, който ни заслепява дори и когато сме изправени пред воини на джихада, които искат да прокарат най-фанатичното въплъщение на своята вяра. Да изоставим Израел означава да покажем колко дълбоко сме потънали и колко неумолим изглежда нашия упадък. Не можем да позволим това да се случи... Израел е фундаментална част от Запада. Западът е това, което е, благодарение на юдео-християнските си корени. Ако еврейският елемент от тези корени е изкоренен и Израел е загубен, тогава сме загубени и ние. Независимо дали ни харесва или не, съдбите ни са неразривно преплетени. (Сп. „Таймс”, 17. 06.10)
Съблазънта на „мира” (Езекиил 13:10б)
Мнозина смятат, че „мирният” процес между Израел и палестинците ще сложи край на всички световни злини. Това заслепение и безумие от страна на иначе умни хора вероятно се дължи на това, че „те не приеха да обичат истината”. Бог изпраща силна заблуда и те започват да вярват в лъжа: „..тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа.“ (2 Солунци 2:9-11)
Халед Абу Тоаме, арабски журналист във в-к „Ерусалим Пост” казва, че администрацията на САЩ трябва да си зададе някои трудни въпроси за „мирните” преговори, като например:
1. Има ли мнозинство от палестинци, които са готови да направят значителни отстъпки в контекста на мирно споразумение с Израел?
2. Има ли палестински лидер, който е готов да направи компромис по въпроса с Ерусалим, заселищата и „правото на завръщане”?
3. Може ли Абас да убеди повечето палестици, живеещи в бежански лагери в арабския свят, да приемат мирно споразумение, което ще изключва тяхното завръщане в селата им от преди 1948 г.? Нито един палестински лидер досега не се е осмелил публично дори и да намекне за това.
4. Имат ли Абас и премиерът Фаяд достатъчно доверие и подкрепа сред палестинците, за да могат да ги спечелят за мирно споразумение с Израел?
След като показва, че отговорът на всички тези въпроси е „не”, Тоаме пита защо светът продължава с „мирните” преговори, но пренебрегва факта, че Абас не е способен да спази своята част от ангажиментите? И накрая защо светът пренебрегва факта, че палестинците вече имат две държави: Газа – под управлението на „Хамас”; и Западния бряг - под управлението на „Фатах”?
Може би преди да се търсят начини за постигане на мир между евреи и палестинци, трябва да се намери начин да се постигне мир между палестинци и палестинци. (Аруц 7, 1.07.10)
На 6 юли 2010 г. официалният ежедневник на ПВ „Ал Хаят Ал Джадида” разкри, че по време на среща на Арабската лига през март Абас е казал на арабските лидери: „Ако искате война и ако всички ще се биете срещу Израел, ние сме „за”. Но палестинците няма да се борят сами, защото не са способни да го направят.” („Израел днес”, 8.07.10)
В края на юли в Кайро Абас е участвал в специална среща на външните министри на Арабската лига, на която се е обсъждала възможността за започване на директни преговори. Въпреки натиска от САЩ и ЕС Абас и фракцията му „Фатах” са казали, че няма да започнат директни разговори, докато Израел не спре изцяло строителството в заселищата, строителството в източен Ерусалим и не се обвърже със създаването на палестинска държава, базирана на границите от 4 юни 1967 г. Те няма да преговарят, те единствено искат гаранции. И тъй като ПВ е решила да търси подкрепата на арабските нации при всяка стъпка от мирния процес, всъщност Израел е изправен пред преговори с целия арабски свят. (ЕП, 28.07.10)
Външните министри на арабските страни са решили да хвърлят решението обратно в двора на Абас. Той може да започне директни преговори, когато реши, че е дошло подходящото време. И така арабите остават в добри отношения с ЕС и САЩ, а Абас трябва да се оправя сам. Палестинците са пешка, използвана от арабския свят като оръжие срещу Израел.
Сянката на Иран надвисва над света
Един бивш студент по право от Иран, който е „завършил с отличие” от иранските затвори, където е бил измъчван заради студентската си дейност, казва за настоящите управляващи в Иран: „Откакто те завзеха властта преди 30 г., когато режимът се сдоби с камъни, той ги използва срещу нашите жени; когато се сдоби с въжета, ги използва да беси нашите мъже; когато се сдоби с оръжие, го използва на нашите улици... Съмнява ли се някой какво ще направи този незаконен режим, когато се сдобие с ядрено оръжие?” (ЕП, 4.05.10)
През юли Нетаняху присъства на среща на Съвета за международни отношения, на която той сподели някои неща относно Иран. Той каза, че повечето от световните лидери, включително и арабските, сега разбират, че ако най-големият поддръжник на тероризма в света се сдобие с най-опасното оръжие в света, това е заплаха за целия свят...
Но как да преминем от разбиране към действия? Трябва да запитаме дали светът може да живее с ядрен Иран. След това Нетаняху казва, че много влиятелни хора сравняват ядрен Иран с бившия СССР. В крайна сметка СССР също разполагаше с ядрено оръжие, но бе овладян. Според мнозина ядрен Иран също може да бъде овладян.
Но СССР бе различен. Той имаше световни, идеологически амбиции, но в международните отношения действаше с изключителна рационалност. Всеки път, когато бе изправен пред избора между идеологията си и оцеляването, СССР избираше оцеляването... Иранският режим е движен от военна идеология, основаваща се на напълно различни ценности, които могат да ни изглеждат напълно ирационални, но са с много голяма сила и обхват....
Биби Нетаняху каза, че Иран вече отрича Холокоста, открито призовава за унищожаването на Израел, снабдява „Хизбула” и „Хамас” с ракети, изпраща саботьори и терористични отряди в Египет и Йемен и директно заплашва Саудитска Арабия.
Това Иран прави днес, когато още не разполага с ядрено оръжие. Помислете си какво ще направи утре. Не бива да позволяваме най-опасните режими в света да се сдобият с най-опасните оръжия. (8.07.10)
Един дезертьор от Иранската революционна гвардия, който е бил и шпионин на ЦРУ казва: „Санкциите са измислица, една илюзия. Спрете да мечтаете... нямате си работа с рационални хора.”
Според него повечето иранци нямат нищо против Израел и много малко ги е грижа за палестинците, но въпреки това Революционната гвардия използва омразата към Израел като основна кауза.
Той също така споменава, че много иранци слушат новините на персийския отдел на израелкото радио. Те вярват на израелското радио много повече отколкото на Би Би Си и „Гласът на Америка”. (ЕП, 11.07.10)
На 1 юли при подписването на санкциите за Иран президентът Обама каза, че САЩ и международната общност са решени да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
На 12 юли руският президент Медведев в едно необичайно силно изявление каза, че Иран се приближава значително към потенциала за създаване на ядрено оръжие.
Тази ескалация в реториката на световните лидери е придружена от едно по-силно от всякога послание за подкрепа на санкциите от много посоки, дори с някои намеци за военни действия срещу Иран...
Посланието „бомбата на Иран е по-лоша от бомбардирането на Иран” започва да се появява в различни изявления, приписвани дори на представители на някои арабски държави в Залива. (ЕП, 20.07.10)
В края на юли по иранската телевизия Ахмадинеджад обвини САЩ в планове за нападение поне над две държави в региона през следващите три месеца. Това е много опасна игра, тъй като Иран се опитва да отклони създалия се напоследък натиск. Ако Иран започне война – като разреши на „Хизбула” да атакува Израел както през 2006 г., той ще може да каже: „Нали ви казахме.” Не ние сме виновни, а САЩ и Израел. Към този момент напрежението по северната граница на Израел е много голямо. (27.07.10)
Пророчески знамения
Аятола Хазари, лидер на иранския клон на „Хизбула” и потенциален кандидат за следващите президентски избори в Иран, нарече създаването на „Велик Иран”, който да се простира от Афганистан до Израел, „предвестник на идването на ислямския месия”. Той каза, че Иран ще трябва да унищожи Израел и всички мюсюлмани сунити в региона, като Саудитска Арабия, всички светски партии като „Баат” в Ирак и Сирия и всички араби християни. (ICEJ News, 17 May 2010)
Връзката между Иран, Сирия и Турция все повече се заздравява, което може и да е едно пророческо подреждане на силите. През май турски и сирийски войски проведоха заедно военни учения, а Иран и Сирия искат да сфромират регионален икономически блок с Турция и Ирак.
Ахмадинеджад се похвали, че опазването на сигурността в региона и налагането на нов световен ред са най-важните задължения на Иран и Турция. (Аруц 7, 3.05.10)
Арогантният Ахмадинеджад каза, че евреите само изглеждат човешки същества. Той смята, че неговият режим има за цел да промени световния ред и заяви новата мисия на своето правителство – да освободи американската нация от „недемократичния и потиснически режим, който я малтретира”. (MEMRI, 18. 06. 2010)
През юни по време на среща на партията си „Ликуд” Биби Нетаняху каза, че трябва да се приготвим за трудни дни..., тъй като се намираме сред много трудна и продължителна битка за Държавата Израел. (14.06.10)
Сигнал за молитва: Септември 2010
Септември често е месец, когато Бог разтърсва различни неща. Доклад на агенция „Стратфор” наскоро съобщава: „Светът продължава да „резонира” от двата шока - през септември 2001 и септември 2008 – джихадът срещу САЩ и световната финансова криза. (12.07.10) Между двете събития има точно 7 години.
През този септември се падат всички есенни Господни празници (Левит 23:23): Рош Ашана – 9 септември; Йом Кипур – 18 септември и Сукот – 23-30 септември.
Има няколко неща, върху които да държим вниманието си:
• Турция поема председателството на Съвета за сигурност на ООН.
• В Турция ще се проведе референдум за основни промени в конституцията на държавата, които ако бъдат приети, ще дадат повече власт на силите на радикалния ислям.
• Рамадан – ислямският свещен месец свършва на 9 септември.
• Испания, чиято икономика е почти в толкова лошо състояние, колкото и гръцката, ще гласува бюджета си за 2011 г. В случай на проблеми, това ще предизвика още една икономическа криза в ЕС.
• Иран започва отново разговори с постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия относно ядрената му програма.
• Първият ядрен завод на Иран трябва да бъде пуснат в действие.
• С Божията помощ ще приключи десетмесечното замразяване на строителството в заселищата в Израел.
Господните празници са назначени от Него за срещи с народа Му. Дали струпването на всички тези събития през септември е съвпадение? Насърчаваме ви да бдите и да се молите. (Марк 13:33)
„А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва” (1 Петрово 4:7)
Чък и Карен Коен
