Скъпи приятели, поместваме настоящата важна и належаща информация, която получихме от „Ходатаи за Израел”, Ерусалим, наше партньорско служение, и която вярваме, че може да ни послужи за по-голяма информираност и прицелване в молитва.
Екип на Християни приятели на Израел - България
ХОДАТАИ ЗА ИЗРАЕЛ
Молитвени точки, 4 март 2011, Ерусалим
Псалм 97– Господ царува сред размириците в Близкия изток. „Правда и съд са основа на престола Му.“ (Ст.2)
Ние Те славим и Ти благодарим. Твоята същност е любов, праведност, милост и щедрост. Обещанията Ти са вечни. Никой не може да вземе скиптъра от ръката Ти. Ти си винаги верен, истинен, Канарата и нашата висока Кула. Ти смири себе Си, за да бъдеш нашия Спасител.
Алелуя, защото нашият всемогъщ Господ владее.
2. Изправени сме пред много трудна ситуация. Полицията събори „нелегален“ аванпост в Самария. Имаше голямо насилие и от двете страни. Няма убити, но полицията използва гумени куршуми срещу заселниците.
Според Мандата за Палестина на Лигата на Нациите (по-късно ООН) евреите могат да живеят навсякъде между река Йордан и Средиземно море. Това е и библейското повеление. Както във всяка друга страна, правителството постановява критерии за строителство– кой може да строи, какво и къде. Въпреки че стоим в подкрепа на правото на евреите да строят по цялата Земя, ние не можем да подкрепяме анархията.
Вчерашният ден бе обявен от заселниците за „Ден на гнева“. Гневът си е гняв – Бог не се удоволства в такова поведение. Този вид реакция е в разрез с поставената цел, защото тя само допълнително отчуждава онези израелци, които поначало не вярват в населяването на Юдея и Самария. Това е лошо за взаимоотношенията в обществото и може да внесе разделение между народа ни. Равините казват, че 2000 годишното изгнание на народа ни е било поради това, че „брат повдига ръката си срещу брата“.
„Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, и разногласията им са като лостове на крепост.“ (Притчи 18:19)
Гневът се ражда от омраза.
„Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.“ (1 Йоан 3:15)
Ние се молихме заселниците да приемат Притчи 18:19 като предупреждение и да искат от Бога да премахне омразата от техните сърца.
Ние изповядахме греха на народа ни – както греха на разрушаване на жилища, така и греха на гнева/омразата.
Ние искахме от Господа да изобличи сърцата им за грях – за повдигане на ръка срещу полицията и за неуместна полицейска акция.
Господи, донеси изцеление и възстановяване, нека познаем Твоето разрешение на проблема.
Води народа Си към истинското познаване на тези Писания.
Открий противоречието между „любов към Земята” и „гняв срещу законите на Земята”.
Помогни ни да видим нуждата си да сме обединени отвътре, когато има толкова враждебност, идваща отвън. Нека заселниците си спомнят думите на равините – че нацията бе съборена поради омразата на народа. Нека се покаят от омразата и греха.
Грешка е да се имитира гнева на арабските страни. Нека заселниците намерят Божия начин да протестират срещу разрушението на домовете си.
Нека да няма причина Исус да продължава да плаче за този град!
Научи ни как да изразяваме несъгласие, без да причиняваме разделения. Нека равините проповядват ясно слово от Писанията по време на техните служби на шабат (събота), призовавайки към покаяние и единство като народ.
„Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му, угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението, живота до века.“ (Псалм 133:1-3)
Нуждаем се да можем да правим разлика между правилен принцип и неправилно сърце. Това трябва да е урок за всички ни.
Нека медиите дадат точно отразяване на събитието, за да екипират молителите да се молят правилно.
3. Нека Бог да използва тази ужасна ситуация, за да привлече хора към себе Си, принуждавайки ги да изпитват мотивите си и да питат: „Какво правя аз тук?“
Господи, превърни в добро онова, което врагът планираше за погубление. Открий Себе Си на един изгубен народ! Ти си определил да се разкриеш върху планините на Израел –Юдея и Самария.
Води ги в живи взаимоотношения с живия Бог.
Йеремия 30:18,19– Ти връщаш народа Си обратно. Нека познаят Господа – да се обърнат и да Те намерят.
Йеремия 29:11-14– Еврейският народ се завръща в Земята от над 100 нации, но втората част на обещанието още не е изпълнена: „Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете, та ще Ми се помолите“.
Раздвижи заселническото движение и им дай да те потърсят с цяло сърце – да познаят живия Бог.
Нека Словото Ти да не бъде сухи, прашни букви за тях, но дихание на Божия Дух.
4. Говори се, че премиерът е на път да произнесе новаторска реч, която да доведе до създаване на палестинска държава с временни граници. Има силен натиск върху Нетаняху. Коментатори казват, че министър-председателят е изгубил всякакво доверие към себе си както в Израел, така и по света.
Ние, вярващите, живеем сякаш в кула от слонова кост. На определено ниво бъдещето на страната не зависи от нас. Ние сме склонни да виждаме нещата или бели, или черни, без да сме изпитали натиска, който е върху онези, от които очакваме да вземат богоугодни решения за Земята ни.
Президентът на САЩ не е приятел на Израел и не харесва министър-председателя, въпреки че имаме поддръжници в Конгреса.
Трябва да издигаме премиера пред трона на Бога. Предстои му да произнесе реч. Не знаем къде и кога. Смята се, че ще бъде по време на съвместна сесия на американския Конгрес.
Какво знаем?
- Липсват ни приятели по света.
- Разделянето на Земята е грях.
- Голяма част от Църквата няма (или има малко) откровение за Божиите цели за възстановяването на нацията Израел.
- Четворката ще бъде тук следващата седмица, за да окаже натиск върху премиера да инициира мирния процес.
- Нелогично е да се счита, че това е точното време да се „разреши“ проблема между Израел и палестинците. Логиката би ни довела до мисълта, че точно сега НЕ е времето.
- Всички опити на Израел да спечели благоволението на света чрез отстъпки за арабските/палестинските искания, не са донесли добър плод – нито за Израел, нито за палестинците, и не са ни спечелили никакво положително отношение от страна световната общност. Това е реалността!
Молете се за министър-председателя - да бъде основан на Канарата на Израел (според Декларацията за независимост на еврейската държава "Израел е основан на Канарата на Израел“).
Нека решенията и думите на премиера не наскърбяват Бога на Израел, ако и да наскърбят света.
Много по-важно е какво Нетаняху казва и прави.
Молете се за премиера и съветниците му.
Сред силния натиск, на който е подложен Израел, притечи се на помощ, Господи. Ти, Който си главния пастир на народа Си, дай мъдрост на този овчар, който си поставил. Напомни на министър-председателя, че отиването на Ехуд Барак в Камп Дейвид коства на Израел 1000 еврейски живота и 3000 палестински живота и светът все още ни обвинява за това.
Шарон бе приветстван за това, че облекчи натиска върху Израел чрез изтеглянето от Газа, но войната продължава и светът продължава да ни обвинява. Няма мир чрез отстъпване. Открий това на настоящия премиер на власт, така че той да знае, че не може да отстъпва Земята.
Нека духът на живия Бог бъде върху Биби Нетаняху, така че той да Те познае, а не просто да знае за Теб. Нека има лични взаимоотношения с Теб. Както Моисей беше приятел с Теб, нека той бъде още повече: син/дете на Бога. Нека познае Господ Йешуа. Нека Биби бъде като Давид – със сърце, разположено за Теб. Давид беше грешник. Той се провали, но имаше сърце за Теб. Той те търсеше за напътствие. Нека Биби Те търси и му дай кураж, смелост и вътрешна сила да следва Твоята воля.
Йоил 3:1, 2 предупреждава премиера, че ще доведе нацията и себе си на съд, ако се опита да раздели Земята.
5. Нуждата от вода – отдаваме хвала за дъжда, който имахме, но той не промени много състоянието на Галилейското езеро. На планината Ермон падна малко сняг. Ситуацията е критична.
Молете се за дъжд, за извори от сняг за Земята.
Отвори небесата. Нека дъждовният сезон не свършва, преди нуждите да бъдат снабдени – Галилейското езеро напълнено, подземните водни източници напълнени-така както Ти пожелаеш да го сториш. Имай милост върху обиталищата на Израел.
Молете се народът на Израел да осъзнае реалността и да извика към Бога в този критичен момент.
Имай милост върху тази Земя и върху Твоето пророческо слово. Нека нациите не кажат, че Ти ни върна, но не можа да ни опазиш в Земята.
6. Иран се възползва от размириците в ислямския свят.
Молете се Иран да бъде разобличен за участието си в предизвикването на проблемите. Светът ще пренебрегне това, но може би неколцина ще видят светлината и тръгнат към нея.
Иран цели да управлява ислямския свят и целия свят чрез ислямски бунтове, чрез закона шария и сдобиване с атомно оръжие. Иран е очевидна и реална заплаха за света днес.
Разкрий степента на иранската намеса – чрез агенти-провокатори, чрез изпращане на пари и/или оръжия, или по какъвто и да е начин на действие. Покажи го толкова ясно, че нациите да бъдат принудени да реагират срещу Иран.
Нека Иран да няма успех срещу Израел. Осуети опита му да подбуди ислямския свят срещу Израел. Нека се провали в опитите си да се сдобие с ядрено оръжие.
7. Разбуди вярващите в Църквата по света.
Използвай тези бунтове, за да събудиш Църквата. Нека получи откровение за алията (завръщането на евреите в Земята) и за това, което Бог прави в Израел. Църквата трябва да види и прогласи това, което Бог прави в Израел.
Ти си Бог на историята и владееш над събитията по света. Нека Твоите люде разпознават това и възприемат събитията в светлината на Твоето Слово и се молят за изпълнението на Твоята воля. Дай на Църквата Си да застане смело на правилната позиция.
8. Завършихме, прогласявайки Божията благост и верност.
„Оду л’Адонай, ки тов, ки леолам хасдо” - Отдайте благодарение на Господа, защото Той е добър! Защото милостта му пребъдва довека. (Псалм 118:1)
Шабат шалом от екипа на „Ходатаи за Израел” в Ерусалим
Monday, March 7, 2011
Wednesday, March 2, 2011
Wednesday, January 26, 2011
Води се война и наградата сме ние
22-ри януари 2011 / 17-ти шеват 5771
Шемот/ Изход18:1-20:23
Йешаяху/ Исая6:1-7:6; 9:5-6
Матитяху/ Матей5:17-32
Иврим/ Евреи12:18-24
Шемот (Изход) {20:16} "Не свидетелствувай лъжливо против ближния си”.
Има Един, който никога не лъже. Ноима и един друг, който непрекъснато лъже. Този, който е лъжец, и Този, който никога не лъже, са във война и бойното поле сме ние - хората. Тази война се води за това кой от тях ще контролира живота ни.
Наистина ли казваме истината, цялата истина и нищо друго освен истината? Казваме ли истината за това на колко години сме, колко тежим; казваме ли истината за продуктите, които продаваме, за данъците, които би трябвало да плащаме, и дори казваме ли истината за Бога? Това не са дребнави или несъществени въпроси! Причината е, че те имат последици за вечността. Трябва да разберем, че в Божиите очи това е въпрос на почтеност.
Този, който говори само истината, е Йешуа А’Машиах. Онзи, който непрекъснато лъже, е Сатана. Дори и в този момент и двамата работят в живота ни. От къде знам ли? Знам, защото всеки един от нас, в един или друг момент, по един или друг начин, е изричал лъжа.
Йоханан (Йоан) {8:44} "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.”
И така, днес за нас се води битка между Сатана, който е пълен с лъжа, и Йешуа, който е пълен с истина. Ти и аз сме в центъра и причината за тази война. Ние сме бойното поле! Ние сме територията, на която войната може да бъде спечелена или загубена. Залогът е репутацията на Бога, посланието на Царството и това къде ще прекараме вечността. Всичко се върти около един факт, една абсолютна константа на Бога, а именно - заповедта: „Да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.” Ако го правиш, автоматично ти „няма да свидетелстваш лъжливо”, но ще говориш истината, цялата истина и нищо друго освен истината, с Божията помощ!
Какво означава лъжливо свидетелство? Човек, който лъжесвидетелства, е някой, който разкрива посредством разговор, свидетелство, изречено или написано слово, нещо относно друг човек, което е по-малко или различно от истината – без значение колко тънка и едва забележима може да е разликата! Човек може да лъжесвидетелства в съда. Можем да лъжесвидетелстваме в процеса на някакъв спор. Можем да лъжесвидетелстваме във взаимоотношенията си. Можем да лъжесвидетелстваме във всекидневните си разговори. Лъжесвидетелстваме, когато повтаряме дори една празна дума или клюка. Лъжесвидетелстваме, когато сме саркастични в говоренето си. Знаете какво имам предвид: всякакви двусмислени фрази и извъртания, повдигане на вежди и намигане с очи. Всъщност ние лъжесвидетелстваме, когато изговорим лъжа за някого или за нещо, а Бог мрази лъжците!
Мишлей (Притчи) {6:16} „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му {6:17} Надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв...”
Йешуа, от друга страна, е олицетворението на всяка истина.
Йоханан (Йоан) {8:32} „...и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”
Степента, до която говорим истината, почитаме истината и живеем истината, е степента, до която ще имаме свободата в Месията да живеем изпълнен с Духа живот. Ако говорим лъжи, ставаме роби на лъжите, които говорим. Ако повярваме на лъжа, ще загубим връзката си с реалността и ще се окажем роби на лъжите, които сме повярвали. Истината е тази, която ни освобождава! Всеки път, когато кажем истината, ние издигаме и почитаме Бога и това ни освобождава. Всеки път, когато сме изкушени да излъжем, но вместо това кажем истината, ние унижаваме Сатана и това ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, това ни освобождава от греха и от вината, която е следствие на лъжата. Всеки път, когато кажем истината, ние прекъсваме закономерността на лавинообразния ефект, който се изразява в измислянето на нова лъжа, която да покрие предната лъжа и т.н. Това също ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, ние утвърждаваме характера на Бога като абсолютната реалност и това ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, ние свидетелстваме пред един свят на лъжа, че принадлежим на Бога на истината и това ни прави свободни.
Казването на истината е въпрос на почтеност. Води се война и войната е за това кой ще има контрол върху твоя и моя живот. Затова, следващия път, когато някой ви се обади по телефона и не ви се иска да говорите с него, не карайте някого да каже, че не сте си у дома, когато сте там. Когато отидете на работа утре и шефът ви попита дали сте завършили проекта, който ви е дал, а вие не сте, не започвайте да извъртате и да му хвърляте прах в очите, просто кажете „Не” – това ще ви направи свободни. Ако ви попитат дали сте платили сметката за телефона и знаете, че все още стои на бюрото ви, не казвайте „Да” и след това да се затичате да я плащате. Кажете „Не, забравих” и това ще ви направи свободни!
Йешуа е съвършената истина. Всяко отклонение от съвършената истина ни кара да спрем да пребъдваме в Него. Ако пребъдвате в Него, то и Той ще пребъдва във вас и вие ще имате близко познаване на първоизточника на истината и истината ще ви направи свободни.
В небето се води война между бащата на лъжата и Бога на всяка истина. Ти и аз сме бойното поле. Добрата вест е, че битката вече е била спечелена в Йешуа А’Машиах. Просто казвайки истината, ние ставаме победители.
Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер
Шемот/ Изход18:1-20:23
Йешаяху/ Исая6:1-7:6; 9:5-6
Матитяху/ Матей5:17-32
Иврим/ Евреи12:18-24
Шемот (Изход) {20:16} "Не свидетелствувай лъжливо против ближния си”.
Има Един, който никога не лъже. Ноима и един друг, който непрекъснато лъже. Този, който е лъжец, и Този, който никога не лъже, са във война и бойното поле сме ние - хората. Тази война се води за това кой от тях ще контролира живота ни.
Наистина ли казваме истината, цялата истина и нищо друго освен истината? Казваме ли истината за това на колко години сме, колко тежим; казваме ли истината за продуктите, които продаваме, за данъците, които би трябвало да плащаме, и дори казваме ли истината за Бога? Това не са дребнави или несъществени въпроси! Причината е, че те имат последици за вечността. Трябва да разберем, че в Божиите очи това е въпрос на почтеност.
Този, който говори само истината, е Йешуа А’Машиах. Онзи, който непрекъснато лъже, е Сатана. Дори и в този момент и двамата работят в живота ни. От къде знам ли? Знам, защото всеки един от нас, в един или друг момент, по един или друг начин, е изричал лъжа.
Йоханан (Йоан) {8:44} "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.”
И така, днес за нас се води битка между Сатана, който е пълен с лъжа, и Йешуа, който е пълен с истина. Ти и аз сме в центъра и причината за тази война. Ние сме бойното поле! Ние сме територията, на която войната може да бъде спечелена или загубена. Залогът е репутацията на Бога, посланието на Царството и това къде ще прекараме вечността. Всичко се върти около един факт, една абсолютна константа на Бога, а именно - заповедта: „Да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.” Ако го правиш, автоматично ти „няма да свидетелстваш лъжливо”, но ще говориш истината, цялата истина и нищо друго освен истината, с Божията помощ!
Какво означава лъжливо свидетелство? Човек, който лъжесвидетелства, е някой, който разкрива посредством разговор, свидетелство, изречено или написано слово, нещо относно друг човек, което е по-малко или различно от истината – без значение колко тънка и едва забележима може да е разликата! Човек може да лъжесвидетелства в съда. Можем да лъжесвидетелстваме в процеса на някакъв спор. Можем да лъжесвидетелстваме във взаимоотношенията си. Можем да лъжесвидетелстваме във всекидневните си разговори. Лъжесвидетелстваме, когато повтаряме дори една празна дума или клюка. Лъжесвидетелстваме, когато сме саркастични в говоренето си. Знаете какво имам предвид: всякакви двусмислени фрази и извъртания, повдигане на вежди и намигане с очи. Всъщност ние лъжесвидетелстваме, когато изговорим лъжа за някого или за нещо, а Бог мрази лъжците!
Мишлей (Притчи) {6:16} „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му {6:17} Надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв...”
Йешуа, от друга страна, е олицетворението на всяка истина.
Йоханан (Йоан) {8:32} „...и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”
Степента, до която говорим истината, почитаме истината и живеем истината, е степента, до която ще имаме свободата в Месията да живеем изпълнен с Духа живот. Ако говорим лъжи, ставаме роби на лъжите, които говорим. Ако повярваме на лъжа, ще загубим връзката си с реалността и ще се окажем роби на лъжите, които сме повярвали. Истината е тази, която ни освобождава! Всеки път, когато кажем истината, ние издигаме и почитаме Бога и това ни освобождава. Всеки път, когато сме изкушени да излъжем, но вместо това кажем истината, ние унижаваме Сатана и това ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, това ни освобождава от греха и от вината, която е следствие на лъжата. Всеки път, когато кажем истината, ние прекъсваме закономерността на лавинообразния ефект, който се изразява в измислянето на нова лъжа, която да покрие предната лъжа и т.н. Това също ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, ние утвърждаваме характера на Бога като абсолютната реалност и това ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, ние свидетелстваме пред един свят на лъжа, че принадлежим на Бога на истината и това ни прави свободни.
Казването на истината е въпрос на почтеност. Води се война и войната е за това кой ще има контрол върху твоя и моя живот. Затова, следващия път, когато някой ви се обади по телефона и не ви се иска да говорите с него, не карайте някого да каже, че не сте си у дома, когато сте там. Когато отидете на работа утре и шефът ви попита дали сте завършили проекта, който ви е дал, а вие не сте, не започвайте да извъртате и да му хвърляте прах в очите, просто кажете „Не” – това ще ви направи свободни. Ако ви попитат дали сте платили сметката за телефона и знаете, че все още стои на бюрото ви, не казвайте „Да” и след това да се затичате да я плащате. Кажете „Не, забравих” и това ще ви направи свободни!
Йешуа е съвършената истина. Всяко отклонение от съвършената истина ни кара да спрем да пребъдваме в Него. Ако пребъдвате в Него, то и Той ще пребъдва във вас и вие ще имате близко познаване на първоизточника на истината и истината ще ви направи свободни.
В небето се води война между бащата на лъжата и Бога на всяка истина. Ти и аз сме бойното поле. Добрата вест е, че битката вече е била спечелена в Йешуа А’Машиах. Просто казвайки истината, ние ставаме победители.
Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер
ЕДНОСТРАННО ОБЯВЯВАНЕ НА ПАЛЕСТИНСКА ДЪРЖАВА?
От известно време ПВ, раздразнена от слабите шансове за успех на мирните преговори, започна да заплашва едностранно да обяви държава. Тази идея придоби известно благоволение в някои нации по света, сред които Бразилия, Аржентина, Боливия и Турция, които вече „признаха” тази несъществуваща държава. Цялото това движение в посока към едностранно обявяване на палестинска държава е изпълнено с опасности. На 29 декември Джоел Розенберг (месиански евреин в САЩ, автор на няколко бестселъра – бел. прев.) писа в блога си:
„С бързи темпове се задава една нова много сериозна заплаха за мира и сигурността на Израел – вероятността палестинските лидери едностранно да обявят своя независима, суверенна държава през лятото на 2011 г., както и опит за разделяне на Ерусалим. Светът по-скоро ще се опита да накара Израел да приеме тази нова държава, отколкото да настоява палестинците да седнат и да постигнат справедливо споразумение, което и двете страни да приемат.” След това той казва: „Не се заблуждавайте: едностранното обявяване на палестинска държава не е рецепта за мир.
Това е рецепта за война.”
Изглежда Европа и САЩ не гледат благосклонно на подобен едностранен ход, макар и някога везните им да са се накланяли в тази посока. На 29 декември в статия за CBN Джули Стаал пише: „САЩ и Европа се отдалечават от идеята за едностранно признаване на палестинска държава”, съобщи израелският вицепремиер Моше Яалон. В интервю за държавното радио Яалон каза, че Египет и Йордания, заедно с Израел, се боят „Хамас” да не се опита да вземе властта в Юдея и Самария – Западния бряг – който в момента е под контрола на подкрепяния от Запада лидер на ПВ Махмуд Абас.
Според Яалон в една едностранно обявена палестинска държава ще царува анархия, враждебност и в крайна сметка тя ще се превърне в Хамастан (това е нова дума, която свързва „Хамас” и наставката „стан” от персийски, която означава „дом на”, „място на”).
През декември Израел и САЩ отправиха критики към южноамериканските страни, които едностранно признаха палестинската държава, основана върху това, което те твърдят, че са границите от 1967 г. Преди две седмици Камарата на представителите на САЩ единодушно одобриха резолюция, в която се казва, че „истински и траен мир между Израел и палестинците може да бъде постигнат единствено посредством директни преговори между двете страни”. Те настояха американските лидери да „отхвърлят всякакво едностранно обявяване на палестинска държава”, както и да наложат вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН, имаща за цел създаването на палестинска държава извън рамките на постигнато споразумение”.
Изглежда идеята за едностранно обявяване на държава няма да доведе до нищо. Освен няколкото клонящи към лявото политическо пространство държави с твърде слабо влияние в света, нито една спазваща международните закони страна не би обърнала внимание на една подобна „държава”. Не само това, но следва да си зададем и един много важен въпрос: „Готови ли са палестинците за държава?” Какво да кажем за конфликта между „Хамас” и ПВ? Разрешен ли е? Няма ли да се създаде положение, в което отделните фракции ще се бият помежду си за контрол върху палестинците? Всичко това кара здравомислещите хора да се отнасят с подозрение към подобно развитие на нещата.
С това не целим да обидим палестинците. Господ има Своите Си люде и сред тях, и освен земя за избрания Си народ Бог иска и най-доброто за палестинците. Нека и нашите молитвите бъдат в тази насока.
„Защото от изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико между народите, защото Моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите” (Малахия 1:11).
В Месията, Лони Мингс
„С бързи темпове се задава една нова много сериозна заплаха за мира и сигурността на Израел – вероятността палестинските лидери едностранно да обявят своя независима, суверенна държава през лятото на 2011 г., както и опит за разделяне на Ерусалим. Светът по-скоро ще се опита да накара Израел да приеме тази нова държава, отколкото да настоява палестинците да седнат и да постигнат справедливо споразумение, което и двете страни да приемат.” След това той казва: „Не се заблуждавайте: едностранното обявяване на палестинска държава не е рецепта за мир.
Това е рецепта за война.”
Изглежда Европа и САЩ не гледат благосклонно на подобен едностранен ход, макар и някога везните им да са се накланяли в тази посока. На 29 декември в статия за CBN Джули Стаал пише: „САЩ и Европа се отдалечават от идеята за едностранно признаване на палестинска държава”, съобщи израелският вицепремиер Моше Яалон. В интервю за държавното радио Яалон каза, че Египет и Йордания, заедно с Израел, се боят „Хамас” да не се опита да вземе властта в Юдея и Самария – Западния бряг – който в момента е под контрола на подкрепяния от Запада лидер на ПВ Махмуд Абас.
Според Яалон в една едностранно обявена палестинска държава ще царува анархия, враждебност и в крайна сметка тя ще се превърне в Хамастан (това е нова дума, която свързва „Хамас” и наставката „стан” от персийски, която означава „дом на”, „място на”).
През декември Израел и САЩ отправиха критики към южноамериканските страни, които едностранно признаха палестинската държава, основана върху това, което те твърдят, че са границите от 1967 г. Преди две седмици Камарата на представителите на САЩ единодушно одобриха резолюция, в която се казва, че „истински и траен мир между Израел и палестинците може да бъде постигнат единствено посредством директни преговори между двете страни”. Те настояха американските лидери да „отхвърлят всякакво едностранно обявяване на палестинска държава”, както и да наложат вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН, имаща за цел създаването на палестинска държава извън рамките на постигнато споразумение”.
Изглежда идеята за едностранно обявяване на държава няма да доведе до нищо. Освен няколкото клонящи към лявото политическо пространство държави с твърде слабо влияние в света, нито една спазваща международните закони страна не би обърнала внимание на една подобна „държава”. Не само това, но следва да си зададем и един много важен въпрос: „Готови ли са палестинците за държава?” Какво да кажем за конфликта между „Хамас” и ПВ? Разрешен ли е? Няма ли да се създаде положение, в което отделните фракции ще се бият помежду си за контрол върху палестинците? Всичко това кара здравомислещите хора да се отнасят с подозрение към подобно развитие на нещата.
С това не целим да обидим палестинците. Господ има Своите Си люде и сред тях, и освен земя за избрания Си народ Бог иска и най-доброто за палестинците. Нека и нашите молитвите бъдат в тази насока.
„Защото от изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико между народите, защото Моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите” (Малахия 1:11).
В Месията, Лони Мингс
ЕВРОПЕЙСКОТО ДЯСНО ПРОСТРАНСТВО СЕ ОПИТВА ДА СЕ СБЛИЖИ С ИЗРАЕЛ
Според статия на Ройтерс наскоро, крайно десните партии в Европа засилват анти-мюсюлманската си реторика и изграждат транс-гранични връзки; те стигнаха дотам, че да посетят Израел и да приветстват еврейската държава като бастион на защита срещу войнствения ислям. Разбира се, тази идея не е нова. Консервативните наблюдатели отдавна казват, че ако Ерусалим и Тел Авив паднат, следващите ще са Ню Йорк, Париж и Амстердам. Либералите се присмиваха на тази идея. В Европа, която, обаче, стремително върви към ислямизация, някои политически лидери започват да се пробуждат и да осъзнават какво става. Френски, швейцарски и холандски десни лидери са някои от онези, които започват да усещат заплахата.
Геерт Уилдърс, холандският политик, който наскоро бе изправен на съд за „клевета” срещу исляма, е един от главните лидери на това движение.
В началото на декември Уилдърс посети Израел и изрази подкрепата си за заселищата в Западния бряг, като каза, че палестинците, които живеят там, трябва да се преселят в Йордания. Заедно с него на посещение в Израел бяха негови съмишленици от Германия, Австрия, Белгия, Швеция и др. Уилдърс каза: „Нашата култура е основана на християнство, юдаизъм и хуманизъм и борбата, която израелците водят, е нашата борба. Ако Ерусалим падне, ние ще сме следващите.”
По-рано през 2010 г. бившият испански премиер Хосе Мария Азнар написа статия в английския вестник „Таймс”, в която категорично заяви подкрепата си за Израел и за борбата му срещу крайния ислям от един малко по-различен ъгъл. Той каза: „Коренът на проблема в Близкия изток се крие в неясния и често погрешен начин, по който твърде много западни държави реагират на ситуацията там. Лесно е да обвиним Израел за всички злини в Близкия изток. Някои дори говорят така, все едно с мюсюлманския свят може да се постигне ново разбирателство, само ако сме готови да пренесем в жертва еврейската държава в името на тази цел. Това ще бъде безумие.”
Азнар продължава: „Ако изоставим Израел на произвола на съдбата точно в този момент, това само ще покаже колко дълбоко сме затънали и колко безжалостно изглежда падението ни. Не можем да позволим това да се случи. Мотивиран от нуждата да възродим западните ценности, изразявайки дълбока загриженост относно вълната на агресия срещу Израел и осъзнавайки, че един силен Израел означава, че ние сме силни, а един слаб Израел, означава, че ние сме слаби, реших да започна една нова инициатива „Приятели на Израел” с помощта на някои изтъкнати хора....”
След което той назовава имената на няколко известни лидери,
сред които Дейвид Тримбъл от Ирландия, Джон Болтън от САЩ и др.).
Геерт Уилдърс, холандският политик, който наскоро бе изправен на съд за „клевета” срещу исляма, е един от главните лидери на това движение.
В началото на декември Уилдърс посети Израел и изрази подкрепата си за заселищата в Западния бряг, като каза, че палестинците, които живеят там, трябва да се преселят в Йордания. Заедно с него на посещение в Израел бяха негови съмишленици от Германия, Австрия, Белгия, Швеция и др. Уилдърс каза: „Нашата култура е основана на християнство, юдаизъм и хуманизъм и борбата, която израелците водят, е нашата борба. Ако Ерусалим падне, ние ще сме следващите.”
По-рано през 2010 г. бившият испански премиер Хосе Мария Азнар написа статия в английския вестник „Таймс”, в която категорично заяви подкрепата си за Израел и за борбата му срещу крайния ислям от един малко по-различен ъгъл. Той каза: „Коренът на проблема в Близкия изток се крие в неясния и често погрешен начин, по който твърде много западни държави реагират на ситуацията там. Лесно е да обвиним Израел за всички злини в Близкия изток. Някои дори говорят така, все едно с мюсюлманския свят може да се постигне ново разбирателство, само ако сме готови да пренесем в жертва еврейската държава в името на тази цел. Това ще бъде безумие.”
Азнар продължава: „Ако изоставим Израел на произвола на съдбата точно в този момент, това само ще покаже колко дълбоко сме затънали и колко безжалостно изглежда падението ни. Не можем да позволим това да се случи. Мотивиран от нуждата да възродим западните ценности, изразявайки дълбока загриженост относно вълната на агресия срещу Израел и осъзнавайки, че един силен Израел означава, че ние сме силни, а един слаб Израел, означава, че ние сме слаби, реших да започна една нова инициатива „Приятели на Израел” с помощта на някои изтъкнати хора....”
След което той назовава имената на няколко известни лидери,
сред които Дейвид Тримбъл от Ирландия, Джон Болтън от САЩ и др.).
АМЕРИКАНСКА ТУРИСТКА УБИТА В ИЗРАЕЛ
На 18 декември две жени, едната от които американка, са се разхождали в национален парк недалеч от Бет Шемеш, когато са били нападнати от двама араби; арабите убиват едната и тежко раняват другата. Кристин Лукен, на около 40 г., е дошла в Израел на учебно пътуване с „Крайст Чърч” (една от най-старите евангелски църкви в Ерусалим –бел. прев.). Заедно с нейна приятелка - Кей Уилсън, която е направила алия от Великобритания и работи като екскурзовод, двете жени са се разхождали в гората на шабат (събота), когато двама араби са се приближили и са им поискали вода. Опасявайки се от намеренията на мъжете, двете жени бързо се отдалечили. След малко, обаче, двамата мъже се появили изненадващо и ги нападнали с ножове. Кристин Лукен е била убита, а Кей Уилсън, която е била много тежко ранена, се е престорила на мъртва, което й е спасило живота. Когато мъжете се отдалечили, очевидно влачейки със себе си умиращата си приятелка, тя изпълзяла до близкия паркинг, където хора й оказали помощ.
Според израелската позиция инцидентът е бил политически мотивиран – т.е. се разглежда като терористичен акт, но не се изключва това да е изцяло криминално деяние. Никой не е поел отговорност за случая, което предполага, че това е по-скоро дело на отделни хора, а не на войнствена групировка. Към този момент двама мъже са били арестувани във връзка с убийството, но още не са им предявени обвинения.
Означава ли това, че вече не е безопасно за туристи да посещават Израел? Не, не означава, тъй като милиони туристи посещават Святата земя всяка година и подобни инциденти са единици. Но трябва да се изтъкне, че не е разумно две жени (а и не само жени) да се разхождат в гората или планината сами. Със сигурност причина да се чувстват в безопасност е била любовта им към Божията земя, която и двете са споделяли.
Според израелската позиция инцидентът е бил политически мотивиран – т.е. се разглежда като терористичен акт, но не се изключва това да е изцяло криминално деяние. Никой не е поел отговорност за случая, което предполага, че това е по-скоро дело на отделни хора, а не на войнствена групировка. Към този момент двама мъже са били арестувани във връзка с убийството, но още не са им предявени обвинения.
Означава ли това, че вече не е безопасно за туристи да посещават Израел? Не, не означава, тъй като милиони туристи посещават Святата земя всяка година и подобни инциденти са единици. Но трябва да се изтъкне, че не е разумно две жени (а и не само жени) да се разхождат в гората или планината сами. Със сигурност причина да се чувстват в безопасност е била любовта им към Божията земя, която и двете са споделяли.
МЕСЕЦ НА ОПУСТОШИТЕЛНИ ПОЖАРИ
Пожарът, обхванал планината Кармил, който започна на 2 декември, бе наречен най-тежкото гражданско бедствие в историята на Израел. Огънят бушува няколко дни, унищожавайки хиляди акри красива гора и отнемайки живота на 44 души. Тъй като повечето от вас вече знаят за пожарите, няма да се впускаме в подробности. Един от най-лошите аспекти на този пожар бе това, че той показа сериозната липса на готовност от страна на Израел за реагиране при подобна мащабна катастрофа.
В една бъдеща война стотици ракети могат да уцелят населени места в Израел, предизвиквайки много повече пожари, отколкото Израел може да овладее. За потушаването на пожара в Кармил трябваше да бъдат извикани на помощ пожарникари и техника, а също и самолети, от няколко страни. Израел нае огромен американски танкер „Боинг 747”, който макар и да пристигна късно, изглежда изигра решаваща роля в овладяването на стихията.
Този пожар разтърси повечето израелци, които шокирани питаха: „Какво още ще се случи на страната ни?”. Не трябваше да чакат дълго, за да получат отговор. В края на декември избухна още един голям пожар – този път във влак, който пътуваше към гр. Шфаим в централната част на Израел. Според сведенията пожарът, избухнал в задния локомотив, е бил причинен от неизправност в електрическите кабели, и е започнал да се разпространява към вагоните. Той е засегнал три вагона, като един от тях е бил почти напълно изгорен. Вратите на влака не са се отворили автоматично, както би трябвало, но за щастие пътниците са успели да счупят прозорците и да разбият вратите и пострадалите са само със средно тежки наранявания.
В една бъдеща война стотици ракети могат да уцелят населени места в Израел, предизвиквайки много повече пожари, отколкото Израел може да овладее. За потушаването на пожара в Кармил трябваше да бъдат извикани на помощ пожарникари и техника, а също и самолети, от няколко страни. Израел нае огромен американски танкер „Боинг 747”, който макар и да пристигна късно, изглежда изигра решаваща роля в овладяването на стихията.
Този пожар разтърси повечето израелци, които шокирани питаха: „Какво още ще се случи на страната ни?”. Не трябваше да чакат дълго, за да получат отговор. В края на декември избухна още един голям пожар – този път във влак, който пътуваше към гр. Шфаим в централната част на Израел. Според сведенията пожарът, избухнал в задния локомотив, е бил причинен от неизправност в електрическите кабели, и е започнал да се разпространява към вагоните. Той е засегнал три вагона, като един от тях е бил почти напълно изгорен. Вратите на влака не са се отворили автоматично, както би трябвало, но за щастие пътниците са успели да счупят прозорците и да разбият вратите и пострадалите са само със средно тежки наранявания.
Израел - анализ на събитията
"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)
Месечно издание от Ерусалим
ЯНУАРИ 2011/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
“Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.” (2 Летописи 20:9)
СЛАБАТА АМЕРИКАНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ЗАПЛАХА ЗА ИЗРАЕЛ
През последните дни и седмици Уикилийкс доказа това, което мнозина вече подозираха: че определен брой арабски страни отчаяно искат САЩ да спрат ядрената програма на Иран. Например саудитският крал Абдула многократно е настоявал САЩ да унищожат ядрената програма на Иран, казвайки: „Трябва да отрежете главата на змията.” Той също така е казал на американските дипломати: „В крайна сметка на иранците не може да се вярва.” Дипломати от Йордания също са призовали иранската програма да бъде спряна „с всички възможни средства”, а служители от ОАЕ и Египет са нарекли иранския режим „зъл” и „заплаха за съществуването им”.
Въпреки това американският президент Обама отказва да направи каквото и да било по въпроса, освен да разпореди някои санкции, които вече са показали, че са неефективни за целта. Не само че администрацията на САЩ е отказвала да предприеме каквито и да е военни действия срещу Иран, но и е предприела мерки за предотвратяване на всякакви планове на Израел да нанесе удар срещу реакторите в Бушер и Натанц. Нещо по-лошо: икономическите несгоди на САЩ може би са изпратили послание до света, че Америка е един гигант с отслабнала сила, който вече не може да предизвиква страха и уважението, които е предизвиквал в миналото.
И макар че отслабването на мощта на САЩ, което мнозина забелязват, може и да не означава неминуем крах на Америка, това поставя нейния съюзник Израел в много опасно положение. Разочаровани от действията на Америка – или по-скоро от липсата на такива – някои държави в Близкия изток, които някога бяха приятелски настроени към САЩ и към Израел, започнаха да правят стъпки за сближаване с Техеран. Например йорданският крал Абдула е приел покана за посещение на Иран и е призовал за подобряване на отношенията между Иран и Йордания. В същото време той предприема действия за прекратяване на отношенията на кралството с Израел. Очевидно според него Израел е на губещата страна.
В заключение, враговете на Израел – Сирия, „Хизбула” и „Хамас” са укрепили връзките си с Иран, докато Египет, Йордания и Саудитска Арабия все още обмислят своето малко или много мирно съжителстване с Израел. Опитите за сближаване с еврейската държава от страна на Гърция са окуражителни, но не обещават твърде силна подкрепа за Израел. Заобиколен от врагове – или в най-добрия случай от съмнителни приятели – според мнозина, времето на Израел изтича.
Може би трябва да се стигне до там, за да могат лидерите на Израел да се обърнат към Бога на Авраам, Исаак и Яков за помощ. Със сигурност трябва да се молим това да бъде положителния изход за Израел от това състояние на „шах и мат”. Но докато самият Израел може и да е притиснат до стената, неговият Цар определено не е поставен в шах!
Месечно издание от Ерусалим
ЯНУАРИ 2011/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
“Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.” (2 Летописи 20:9)
СЛАБАТА АМЕРИКАНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ЗАПЛАХА ЗА ИЗРАЕЛ
През последните дни и седмици Уикилийкс доказа това, което мнозина вече подозираха: че определен брой арабски страни отчаяно искат САЩ да спрат ядрената програма на Иран. Например саудитският крал Абдула многократно е настоявал САЩ да унищожат ядрената програма на Иран, казвайки: „Трябва да отрежете главата на змията.” Той също така е казал на американските дипломати: „В крайна сметка на иранците не може да се вярва.” Дипломати от Йордания също са призовали иранската програма да бъде спряна „с всички възможни средства”, а служители от ОАЕ и Египет са нарекли иранския режим „зъл” и „заплаха за съществуването им”.
Въпреки това американският президент Обама отказва да направи каквото и да било по въпроса, освен да разпореди някои санкции, които вече са показали, че са неефективни за целта. Не само че администрацията на САЩ е отказвала да предприеме каквито и да е военни действия срещу Иран, но и е предприела мерки за предотвратяване на всякакви планове на Израел да нанесе удар срещу реакторите в Бушер и Натанц. Нещо по-лошо: икономическите несгоди на САЩ може би са изпратили послание до света, че Америка е един гигант с отслабнала сила, който вече не може да предизвиква страха и уважението, които е предизвиквал в миналото.
И макар че отслабването на мощта на САЩ, което мнозина забелязват, може и да не означава неминуем крах на Америка, това поставя нейния съюзник Израел в много опасно положение. Разочаровани от действията на Америка – или по-скоро от липсата на такива – някои държави в Близкия изток, които някога бяха приятелски настроени към САЩ и към Израел, започнаха да правят стъпки за сближаване с Техеран. Например йорданският крал Абдула е приел покана за посещение на Иран и е призовал за подобряване на отношенията между Иран и Йордания. В същото време той предприема действия за прекратяване на отношенията на кралството с Израел. Очевидно според него Израел е на губещата страна.
В заключение, враговете на Израел – Сирия, „Хизбула” и „Хамас” са укрепили връзките си с Иран, докато Египет, Йордания и Саудитска Арабия все още обмислят своето малко или много мирно съжителстване с Израел. Опитите за сближаване с еврейската държава от страна на Гърция са окуражителни, но не обещават твърде силна подкрепа за Израел. Заобиколен от врагове – или в най-добрия случай от съмнителни приятели – според мнозина, времето на Израел изтича.
Може би трябва да се стигне до там, за да могат лидерите на Израел да се обърнат към Бога на Авраам, Исаак и Яков за помощ. Със сигурност трябва да се молим това да бъде положителния изход за Израел от това състояние на „шах и мат”. Но докато самият Израел може и да е притиснат до стената, неговият Цар определено не е поставен в шах!
КАКВО ПО-ТОЧНО Е БЕЖАНЕЦ?
„Горко на ония, които измислят беззаконие” (Михей 2:1). Има всякакви определения, които могат да се отнесат към този термин. Едно от по-интересните такива е определението на Организацията за бежанците към ООН, която носи отговорност за заселването на палестинските бежанци след израелско-арабската война от 1948 г. Според определението на ООН „…[палестинските] бежанци са хора, чието място на обитаване е било Палестина между юни 1946 и май 1948 г., които са загубили както домовете си, така и средствата си на препитание в резултат на арабско-израелския конфликт от 1948 г., т.е. те са обитавали този район минимум две години.” С други думи, всеки гостуващ арабин от която и да е част на арабския свят, който е попаднал в района на войната по това време, може официално да се класифицира като „палестински бежанец” на базата на това определение и да настоява за жителство в Израел днес! (Източник: www.unrwa.org/etemplate.php?id=86). Ако такива хора са живели в „Палестина” поне две години, защо да не могат да се завърнат в страната, от която произхождат? Ако разгледаме европейската история през същия период, не може да не забележим, че проблемът с бежанците там съвсем не е бил разрешен през 1948 г. и много хора не са могли да се завърнат в местата, които са били техен дом по редица причини. Ако приложим същия критерий, който ООН използва спрямо палестинците, днес Европа все още щеше да е залята от бежанци. Но в крайна сметка хората са осъзнали, че са преминали през една опустошителна война и е време да продължат напред! Трудно е да си представим хаоса в следвоенна Европа, без да знаем някои сурови факти от онова време. Въпреки споразумението между Съюзниците, стотици хиляди етнически немци, жители на Югославия и Румъния, са били транспортирани в трудови лагери в СССР, в окупираната от Съюзниците Германия и след това съответно в ГДР, Австрия и ФРГ. Това е най-големият трансфер на население в историята – милиони хора са били засегнати от това и милиони са загинали в процеса на преустрояването. Между края на Втората световна война и построяването на Берлинската стена през 1961 г. почти 600 000 бежанци от Източна Германия преминаха в Западна Германия в търсене на убежище от СССР. Пред същия период милиони бивши руски граждани бяха насилствено репатрирани против волята им в СССР независимо, че те не желаеха това. Тези принудителни операции по репатриране на население се случиха между 1945 и 1947! Със сигурност споменът за цялото това преустройство в Европа не може да е потънал в бездънната яма на политическото забвение само ЕДНА ГОДИНА по-късно, когато в Близкия изток избухна геноцида срещу евреите, живеещи в Палестина. Защо бе направено такова изключение за палестинските араби, които останаха без домове в резултат на войната, започната от техните роднини? Оправдано ли е да питаме дали не са съществували – и продължават да съществуват – двойни стандарти от изключителен калибър, на които ставаме свидетели? Арабско-израелската война от 1948 г. бе отбранителна война, наложена на суверенната израелска държава от арабите и техните немски и британски съюзници, докато в по-голямата част от Европа продължаваха процесите на реконструкция. В същото време почти 750 000 евреи бяха оставени без домове и собствеността им бе конфискувана в арабските страни, където те са живели в продължение на векове. Разбира се, най-ужасяваща беше катастрофата на Холокоста и смъртта на 6 милиона еврейски мъже, жени и деца. Евреите, които бяха убити, както и оцелелите от Холокоста, са живели в своите градове и села в продължение на десетилетия и дори поколения, но това нямаше значение за нацистите. Истината е, че като народ те са били бежанци през последните 2000 г., откакто са били прокудени от древната си родина от римляните. Те са били толерирано малцинство сред не-евреи, но през по-голямата част от тези 2000 г. са били лишавани от правото да обработват и притежават земя, да не говорим за собствена страна. Когато им е било изгодно, управниците на съответните държави, където са живеели евреи, просто са ги депортирали от териториите си! Ето защо призоваваме както тези християни, които демонизират Израел, пренебрегвайки фактите, така и онези, които обичат Израел: Нека да се молим усърдно и да предприемат конкретни действия по този въпрос, за да не бъдем държани отговорни от Всемогъщия Бог за това как сме постъпили с народа Му! Кога, кога ние, християните, ще кажем категорично НЕ на такива двойни стандарти спрямо еврейския народ? „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата, и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той...” (Авакум 2:1) След тези кратки разсъждения остава въпросът: Кои са истинските бежанци в света?
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
срещу унищожителния атеизъм в Израел. „Ти непременно ще се убоиш от Мене” (Софония 3:7)
МОЛЕТЕ СЕ
членовете на израелския парламент да решат да положат усилия да изпълняват Божията воля за народа Му.
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да издигне знаме на любов над еврейския народ, върху който се упражнява все по-силен натиск да бъде асимилиран и да стане като другите народи.
МОЛЕТЕ СЕ за по-голяма морална сила на духа сред религиозните и политически лидери, които ръководят еврейския народ – както в Израел, така и в диаспората. „Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите” (Захария 1:3)
МОЛЕТЕ СЕ
специално за СВОБОДА за Гилад Шалит. Молете се за нуждите на „Християни приятели на Израел” (ХПИ), за Божията мъдрост и водителство за служението, както и за здравето на Рей и Шарън Сандърс, които продължават да ръководят служението в Израел.
Молете се за всички представители на ХПИ в нациите
В Месията,
Франк и Карен Селч
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
срещу унищожителния атеизъм в Израел. „Ти непременно ще се убоиш от Мене” (Софония 3:7)
МОЛЕТЕ СЕ
членовете на израелския парламент да решат да положат усилия да изпълняват Божията воля за народа Му.
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да издигне знаме на любов над еврейския народ, върху който се упражнява все по-силен натиск да бъде асимилиран и да стане като другите народи.
МОЛЕТЕ СЕ за по-голяма морална сила на духа сред религиозните и политически лидери, които ръководят еврейския народ – както в Израел, така и в диаспората. „Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите” (Захария 1:3)
МОЛЕТЕ СЕ
специално за СВОБОДА за Гилад Шалит. Молете се за нуждите на „Християни приятели на Израел” (ХПИ), за Божията мъдрост и водителство за служението, както и за здравето на Рей и Шарън Сандърс, които продължават да ръководят служението в Израел.
Молете се за всички представители на ХПИ в нациите
В Месията,
Франк и Карен Селч
Молитвено писмо на стражата
“До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига.” (Авакум 1:2-3.)
ЯНУАРИ 2011 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
ВРЕМЕТО ЗА МИРА ИЗТИЧА?
„Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; страх има, а не мир... Защо са лицата на всичките пребледнели? Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал; именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него.” (Еремия 30:6-7) Тези отрезвяващи думи на пророк Еремия са в умовете на мнозина през последните десетилетия. И ако се вгледаме внимателно в духовното състояние на нашия свят, логично е да се запитаме: „Дали условията, които наблюдаваме, не са предшественици на идването на Машиах (Месията)?” „Аз съм за мир... но те са за война...” (Псалм 120:7) Мирът има за цел да установи справедливост между две страни. Ето защо не е трудно да разберем какво казва израелският президент Шимон Перес, който по време на конференция в Галилея на 14 декември заяви, че според него отворената врата за мир между Израел и съседите му няма да остане отворена още дълго: „Започваме последното преброяване и времето изтича. Свидетели сме на опитите Израел да бъде обявен за незаконна държава, на все по-голямо надигане на радикалния ислям в региона и на ядреното въоръжаване на Иран. Трябва да се осъзнаем сега, тъй като времето за преговори изтича.” Дали Шимон Перес е песимист заради провала на Ословското споразумение, за което той бе активен радетел, или опасенията му са оправдани?
НАРОДИТЕ НА ЗЕМЯТА
Само ден преди това - на 13 декември - Европейският съюз стигна само на крачка от обявяването на палестинска държава, като потвърди готовността си да признае „палестинската държава в подходящия момент”. Освен това през последните седмици на израелците им бе поднесена неочаквана изненада, когато Бразилия, Аржентина, Боливия и Венецуела признаха „независимата Палестинска държава със столица Ерусалим”! Ако вземем предвид голямата вероятност другите южноамерикански страни – Уругвай, Парагвай, Чили, Перу, Еквадор и Салвадор - да ги последват, изказването на президента Перес може би е твърде уместно. Определено тук можем да говорим за ефекта на доминото, особено като се има предвид, че 55 от възможните 192 държави членки на ООН са ислямски нации, които по всяка вероятност ще гласуват в полза на едностранно обявяване на палестинска държава. Сега, когато и ЕС заяви намерението си да подкрепи ПВ, смеем ли да се запитаме какъв още тласък е необходим за събарянето на цялото домино, което и без това вече е силно разклатено? „Всички земни народи ще се съберат против него...” (Захария 12:3) Не е нужно човек да е любител на теории за конспирации или разпространител на тревожни слухове, когато говорим за положението на Израел в света и за всички оръжия, насочени срещу него. Двойните стандарти, откритата омраза към еврейския народ от страна на голяма част на т.нар. цивилизован свят, както и демонизирането на Израел и опитите да се представи за незаконна държава, дори и в средите на църквата, са извършили своето дяволско дело. Не се и съмнявам, че сме на път да навлезем в един период с епични размери, когато Бог ще покаже делото на десницата Си по непогрешим начин, но чуйте какво казва пророкът:
„Яков ще бъде избавен от него...!” (Еремия 30:7)
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
християните да осъзнаят, че няма неутрална зона, когато става въпрос за Израел – той е граничната бразда за света. „Който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8)
МОЛЕТЕ СЕ
Божията светлина да бъде върху нациите на света в този час на вземане на решения.
„Множества, множества в долината, където ще се отсъди за тях...” (Йоил 3:14)
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да заеме категорична позиция в защита на Израел в неговото време на нужда.
„Ще благословя тези, които благославят народа Ми...” (Битие 12:3)
МОЛЕТЕ СЕ
Израел да разпознае този момент на истина – че единствената му възможност е да се върне към Бога на бащите си с цяло сърце „Ето, вика на израилтяните стигна до Мене..” (Изход 3:9)
ЯНУАРИ 2011 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
ВРЕМЕТО ЗА МИРА ИЗТИЧА?
„Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; страх има, а не мир... Защо са лицата на всичките пребледнели? Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал; именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него.” (Еремия 30:6-7) Тези отрезвяващи думи на пророк Еремия са в умовете на мнозина през последните десетилетия. И ако се вгледаме внимателно в духовното състояние на нашия свят, логично е да се запитаме: „Дали условията, които наблюдаваме, не са предшественици на идването на Машиах (Месията)?” „Аз съм за мир... но те са за война...” (Псалм 120:7) Мирът има за цел да установи справедливост между две страни. Ето защо не е трудно да разберем какво казва израелският президент Шимон Перес, който по време на конференция в Галилея на 14 декември заяви, че според него отворената врата за мир между Израел и съседите му няма да остане отворена още дълго: „Започваме последното преброяване и времето изтича. Свидетели сме на опитите Израел да бъде обявен за незаконна държава, на все по-голямо надигане на радикалния ислям в региона и на ядреното въоръжаване на Иран. Трябва да се осъзнаем сега, тъй като времето за преговори изтича.” Дали Шимон Перес е песимист заради провала на Ословското споразумение, за което той бе активен радетел, или опасенията му са оправдани?
НАРОДИТЕ НА ЗЕМЯТА
Само ден преди това - на 13 декември - Европейският съюз стигна само на крачка от обявяването на палестинска държава, като потвърди готовността си да признае „палестинската държава в подходящия момент”. Освен това през последните седмици на израелците им бе поднесена неочаквана изненада, когато Бразилия, Аржентина, Боливия и Венецуела признаха „независимата Палестинска държава със столица Ерусалим”! Ако вземем предвид голямата вероятност другите южноамерикански страни – Уругвай, Парагвай, Чили, Перу, Еквадор и Салвадор - да ги последват, изказването на президента Перес може би е твърде уместно. Определено тук можем да говорим за ефекта на доминото, особено като се има предвид, че 55 от възможните 192 държави членки на ООН са ислямски нации, които по всяка вероятност ще гласуват в полза на едностранно обявяване на палестинска държава. Сега, когато и ЕС заяви намерението си да подкрепи ПВ, смеем ли да се запитаме какъв още тласък е необходим за събарянето на цялото домино, което и без това вече е силно разклатено? „Всички земни народи ще се съберат против него...” (Захария 12:3) Не е нужно човек да е любител на теории за конспирации или разпространител на тревожни слухове, когато говорим за положението на Израел в света и за всички оръжия, насочени срещу него. Двойните стандарти, откритата омраза към еврейския народ от страна на голяма част на т.нар. цивилизован свят, както и демонизирането на Израел и опитите да се представи за незаконна държава, дори и в средите на църквата, са извършили своето дяволско дело. Не се и съмнявам, че сме на път да навлезем в един период с епични размери, когато Бог ще покаже делото на десницата Си по непогрешим начин, но чуйте какво казва пророкът:
„Яков ще бъде избавен от него...!” (Еремия 30:7)
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
християните да осъзнаят, че няма неутрална зона, когато става въпрос за Израел – той е граничната бразда за света. „Който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8)
МОЛЕТЕ СЕ
Божията светлина да бъде върху нациите на света в този час на вземане на решения.
„Множества, множества в долината, където ще се отсъди за тях...” (Йоил 3:14)
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да заеме категорична позиция в защита на Израел в неговото време на нужда.
„Ще благословя тези, които благославят народа Ми...” (Битие 12:3)
МОЛЕТЕ СЕ
Израел да разпознае този момент на истина – че единствената му възможност е да се върне към Бога на бащите си с цяло сърце „Ето, вика на израилтяните стигна до Мене..” (Изход 3:9)
Sunday, January 23, 2011
Писмо до българските вярващи
Скъпи приятели,
През последните четири години стотици протестантски църкви в България заедно с хиляди църкви в Европа участват в инициативата „Да се поучим от историята”. От 2005 г. тази инициатива ежегодно се организира от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, 27 януари. Тази година, както и досега, в неделната служба най-близо до този ден (30 януари, 2011г.) ние ще почетем паметта на жертвите на Холокоста и ще си спомним за тази чудовищна трагедия в историята на човечеството, за да не позволим тя някога да се повтори.
Като част от подготовката на тазгодишната кампания, Европейска коалиция за Израел се обръща към християните в Европа със специален призив – да почетем не само жертвите, но и оцелелите от Холокоста, които днес живеят в Израел. Броят на тези хора е около 200 000 души, като една трета от тях живеят в условия на бедност и лишения. Всички те са много възрастни и в повечето случаи живеят сами, тъй като съпрузите или съпругите им са починали. Поради кошмара, през който тези хора са преминали в нацистките лагери, много от тях страдат от сериозни болести, които се влошават с напредването на възрастта им и постоянно се нуждаят от средства за медицинска помощ.
Всеки евреин, оцелял от Холокоста, получава социална помощ и обезщетения от Държавата Израел, но те не са достатъчни, за да покрият нуждите на тези хора. Въпреки че израелската икономика продължава да просперира, правителството е принудено да отделя голяма част от държавния бюджет за нужди, свързани с отбраната и сигурността поради постоянната заплаха от унищожение на Израел от страна на враговете му. Също така, в израелското общество има много други групи от нуждаещи се хора, които държавата подпомага, като например жертвите на терора и новите имигранти. Това са основните причини, поради които държавната финансова помощ за хората, оцелели от Холокоста, не е по-голяма.
На уебсайта ни можете да видите видеоклипа на ЕКИ, специално посветен на тази тема и да го изтеглите, за да го покажете във вашите църкви. Това е една вълнуваща презентация за това как можем да докоснем сърцата на тези скъпоценни хора.
Молим ви също да прочетете писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт, което прилагаме тук. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление. За много от хората, оцелели от Холокоста, 2011-а може да се окаже тяхната последна година. Според статистиките, на всеки 30 минути в Израел умира един от тях. За нас това може да е последният ни шанс да изразим любовта и подкрепата си към тези хора.
На нашия уебсайт може да намерите нови материали за провеждането на възпоменателна служба в неделя, 30 януари, 2011 г., а също така и да регистрирате своето участие в кампанията:
Както мнозина от вас знаят, през последните три години българската кампания по отбелязването на Международния ден за възпоминание на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като изключително успешна национална кампания и пример, от който останалите европейски страни биха могли да се поучат. Този успех се дължи на всеки един от вас, който е участвал досега. Вярваме, че тазгодишната кампания ще бъде още по-успешна и с още по-значимо духовно влияние, ако всеки от нас положи усилие чрез своето даване да докосне поне един човешки живот.
Ваши в Христос,
Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София,
Представител за България на Европейска коалиция за Израел
Митка Атанасова,
Представител за България на Християни приятели на Израел
През последните четири години стотици протестантски църкви в България заедно с хиляди църкви в Европа участват в инициативата „Да се поучим от историята”. От 2005 г. тази инициатива ежегодно се организира от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, 27 януари. Тази година, както и досега, в неделната служба най-близо до този ден (30 януари, 2011г.) ние ще почетем паметта на жертвите на Холокоста и ще си спомним за тази чудовищна трагедия в историята на човечеството, за да не позволим тя някога да се повтори.
Като част от подготовката на тазгодишната кампания, Европейска коалиция за Израел се обръща към християните в Европа със специален призив – да почетем не само жертвите, но и оцелелите от Холокоста, които днес живеят в Израел. Броят на тези хора е около 200 000 души, като една трета от тях живеят в условия на бедност и лишения. Всички те са много възрастни и в повечето случаи живеят сами, тъй като съпрузите или съпругите им са починали. Поради кошмара, през който тези хора са преминали в нацистките лагери, много от тях страдат от сериозни болести, които се влошават с напредването на възрастта им и постоянно се нуждаят от средства за медицинска помощ.
Всеки евреин, оцелял от Холокоста, получава социална помощ и обезщетения от Държавата Израел, но те не са достатъчни, за да покрият нуждите на тези хора. Въпреки че израелската икономика продължава да просперира, правителството е принудено да отделя голяма част от държавния бюджет за нужди, свързани с отбраната и сигурността поради постоянната заплаха от унищожение на Израел от страна на враговете му. Също така, в израелското общество има много други групи от нуждаещи се хора, които държавата подпомага, като например жертвите на терора и новите имигранти. Това са основните причини, поради които държавната финансова помощ за хората, оцелели от Холокоста, не е по-голяма.
На уебсайта ни можете да видите видеоклипа на ЕКИ, специално посветен на тази тема и да го изтеглите, за да го покажете във вашите църкви. Това е една вълнуваща презентация за това как можем да докоснем сърцата на тези скъпоценни хора.
Молим ви също да прочетете писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт, което прилагаме тук. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление. За много от хората, оцелели от Холокоста, 2011-а може да се окаже тяхната последна година. Според статистиките, на всеки 30 минути в Израел умира един от тях. За нас това може да е последният ни шанс да изразим любовта и подкрепата си към тези хора.
На нашия уебсайт може да намерите нови материали за провеждането на възпоменателна служба в неделя, 30 януари, 2011 г., а също така и да регистрирате своето участие в кампанията:
Както мнозина от вас знаят, през последните три години българската кампания по отбелязването на Международния ден за възпоминание на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като изключително успешна национална кампания и пример, от който останалите европейски страни биха могли да се поучат. Този успех се дължи на всеки един от вас, който е участвал досега. Вярваме, че тазгодишната кампания ще бъде още по-успешна и с още по-значимо духовно влияние, ако всеки от нас положи усилие чрез своето даване да докосне поне един човешки живот.
Ваши в Христос,
Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София,
Представител за България на Европейска коалиция за Израел
Митка Атанасова,
Представител за България на Християни приятели на Израел
Да помним да Не се повтори
Скъпи пастори, братя и сестри, приятели.
Изпращаме ви писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление.
До християнските лидери в Европа
5 януари, 2011 г.
Скъпи приятели,
През последните няколко години ние – християнските църкви и общности в Европа – заедно отбелязвахме Международния ден в памет на Холокоста, посвещавайки на това неделята, която е най-близо до този ден, 27 януари. Европейска коалиция за Израел разполага с информация за хиляди църкви из цяла Европа, които са участвали в тази инициатива, целяща да почетем паметта на жертвите на Холокоста и да се поучим от историята.
Тази година бихме искали да направим още една крачка напред, като послужим на оцелелите от Холокоста, живеещи в Израел. В тази връзка се обръщаме към вас с молба за финансова подкрепа за тези хора.
В Израел общият брой на оцелелите от Холокоста е 200 000 души. Наскоро ние разбрахме, че днес, 66 години след освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, една трета от тези хора живеят в бедност. Всички те са в много напреднала възраст и не малко от тях са болни. За много от тях 2011-а може да се окаже тяхната последна година.
За нас, последователите на Исус Христос, това може би е последният ни шанс да достигнем тези хора с любов и състрадание. Бихте ли ни помогнали да докоснем сърцата им чрез дарение от името на християните в Европа? Заедно ние можем да направим така, че тази тъмна глава в европейската история да завърши в дух на изкупление.
Моля помогнете ни да разпространим това писмо до всички ваши партньорски общности, за да можем да мобилизираме за участие колкото е възможно повече църкви. Може да използвате нашия 12-минутен видеоклип, за да почетете оцелелите хора от Холокоста в неделята на 30 януари, 2011 г.
На страницата ни скоро ще може да намерите и бележки за поучение по темата.
При заявено желание, можем да изпратим отделно DVD на видеоклипа на всяка църква, която участва в събирането на средства.
30 януари, 2011 г. е централната дата за тази инициатива, но ви молим да разпространите тази информация също преди и след тази дата.
Важно е да отбележим, че кампанията се провежда в сътрудничество с три от официално признатите организации в Израел, подпомагащи оцелелите от Холокоста. Така можем да сме сигурни, че финансовата помощ ще отиде при онези, които най-много се нуждаят от нея.
Благодарим ви за вашето партньорство с нас и през тази година. За тези от вас, които желаят, можем да ви изпратим лична покана за събитието по повод на Международния ден в памет на Холокоста, организирано от ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел. То ще се състои на 25 януари, 2011 г. и главен говорител ще бъде Председателят на Европейския парламент, г-н Йежи Бузек.
Ваши в Господа
и от името на Европейска коалиция за Израел,
Харалд Екерт Томас Сандел
Председател Директор
Скъпи пастори, братя и сестри, приятели.
Изпращаме ви писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление.
До християнските лидери в Европа
5 януари, 2011 г.
Скъпи приятели,
През последните няколко години ние – християнските църкви и общности в Европа – заедно отбелязвахме Международния ден в памет на Холокоста, посвещавайки на това неделята, която е най-близо до този ден, 27 януари. Европейска коалиция за Израел разполага с информация за хиляди църкви из цяла Европа, които са участвали в тази инициатива, целяща да почетем паметта на жертвите на Холокоста и да се поучим от историята.
Тази година бихме искали да направим още една крачка напред, като послужим на оцелелите от Холокоста, живеещи в Израел. В тази връзка се обръщаме към вас с молба за финансова подкрепа за тези хора.
В Израел общият брой на оцелелите от Холокоста е 200 000 души. Наскоро ние разбрахме, че днес, 66 години след освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, една трета от тези хора живеят в бедност. Всички те са в много напреднала възраст и не малко от тях са болни. За много от тях 2011-а може да се окаже тяхната последна година.
За нас, последователите на Исус Христос, това може би е последният ни шанс да достигнем тези хора с любов и състрадание. Бихте ли ни помогнали да докоснем сърцата им чрез дарение от името на християните в Европа? Заедно ние можем да направим така, че тази тъмна глава в европейската история да завърши в дух на изкупление.
Моля помогнете ни да разпространим това писмо до всички ваши партньорски общности, за да можем да мобилизираме за участие колкото е възможно повече църкви. Може да използвате нашия 12-минутен видеоклип, за да почетете оцелелите хора от Холокоста в неделята на 30 януари, 2011 г.
На страницата ни скоро ще може да намерите и бележки за поучение по темата.
При заявено желание, можем да изпратим отделно DVD на видеоклипа на всяка църква, която участва в събирането на средства.
30 януари, 2011 г. е централната дата за тази инициатива, но ви молим да разпространите тази информация също преди и след тази дата.
Важно е да отбележим, че кампанията се провежда в сътрудничество с три от официално признатите организации в Израел, подпомагащи оцелелите от Холокоста. Така можем да сме сигурни, че финансовата помощ ще отиде при онези, които най-много се нуждаят от нея.
Благодарим ви за вашето партньорство с нас и през тази година. За тези от вас, които желаят, можем да ви изпратим лична покана за събитието по повод на Международния ден в памет на Холокоста, организирано от ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел. То ще се състои на 25 януари, 2011 г. и главен говорител ще бъде Председателят на Европейския парламент, г-н Йежи Бузек.
Ваши в Господа
и от името на Европейска коалиция за Израел,
Харалд Екерт Томас Сандел
Председател Директор
Friday, December 10, 2010
Споделяне от сърцето
Скъпи пастори и приятели,
Благодарим ви сърдечно за молитвите и застъпничеството ви пред Бога за потушаване на унищожителните пожари в Израел. Слава на Бога, че най-лошото отмина и пожарите бяха овладяни, като вчера – 7 декември – бе съобщено, че Бог е изпратил и така жадувания дъжд в Земята.
Последствията от пожарите са с изключително големи размери, като най-тежка е загубата на 42 скъпоценни души. Над 5 млн. дървета по склоновете на планината Кармил са унищожени. Според експертите ще са необходими около 40 г., за да се възстанови растителността в районите, засегнати от пожарите. Властите обявиха, че земята ще бъде оставена в това състояние една година, за да може да протекат естествените природни процеси и едва след това ще започне засаждането на нови дървета.
Повече от 17 000 израелци в северен Израел са загубили домовете си и са били евакуирани през последната седмица и ще трябва да започнат живота си отначало. Както и в други критични ситуации – евакуирането на евреите от Гуш Катиф, войната в Ливан през 2006 и др. – Християни Приятели на Израел създаде специален фонд за подпомагане на засегнаните от това бедствие. По-долу поместваме писмото на директорите на ХПИ–Ерусалим - Рей и Шарън Сандърс - с призив християните в нациите да се притекат на помощ с жертвоготовно даване за семействата от северен Израел, които са изгубили почти всичко. Нека се молим Бог да утеши людете Си – особено онези, които изгубиха скъпи хора – и да снабди всяка тяхна нужда според Своето богатство в слава.
Благодарим Му за привилегията да бъдем използвани от Него като стражи на стените на Ерусалим и като приятел, който „обича всякога и е роден, като брат за време на нужда.” (Притчи 17:17)
С благословения,
Митка Атанасова и екип на ХПИ-България
П.П. За да имаме адресите и за да можем да изпращаме разписки за получените дарения, молим да се изпращат със запис на адрес:
Пловдив 4023
П.К.95
ХПИ
Митка Запрянова Атанасова
Отбележете, че дарението е за: Фонд „Кармил” - подпомагане на засегнатите от опустошителните пожари в Израел
Фонд „Кармил” - подпомагане на засегнатите от опустошителните пожари в Израел
5 декември 2010, Ерусалим
Скъпи християни приятели на Израел в нациите,
Сърцата ни скърбят, че по време на този сезон на Празника на светлината – Ханука - изпращаме до вас тъжни вести. Повечето от вас знаят какво преживява народът на Израел през последните дни. Опустошителните пламъци на най-ужасните пожари, обхванали горите на планината Кармил, оставиха хиляди израелци без домове; броят на загиналите продължава да расте и над 5 милиона дървета бяха унищожени.
Пожарникари и доброволци работят без почивка, за да потушат пламъците и да открият телата на загиналите. Сигурни сме, че сте видели ужасяващите кадри по CNN, Fox News и други световни медии. Доброволците имат трудната задача да установят местоположението на изчезналите и на жертвите от автобуса с надзиратели от близкия затвор, които бяха изпепелени, попадайки в капана на пожарите. Доброволци от екипите на ZAKA – израелска организация за идентифициране на жертвите при бедствия и атентати – споделят една от най-съкрушителните истории, свързани с издирването.
Група доброволци се сблъсква със смразяваща гледка по склона на планината, където автобусът от затвора е бил обхванат от пламъците. Докато работят по установяването самоличността на телата, извадени от автобуса, екипът на ZAKA получава обаждане да изпрати хора на друго място в гората. Задно с един пожарникар екипът се спуска по склона с помощта на въжета и там се натъква на най-ужасяващата и сърцесъкрушителна гледка. Пред тях се открива не само едно тяло, но прегърнатите тела на 15 от кадетите, които са били в автобуса и са се опитали да избягат от огнения ад, но безуспешно. Думите са безсилни да опишат ужасната гледка на хора, които са били изгорени живи, докато са се опитвали да избягат и които са посрещнали смъртта в прегръдка. Тази гледка заедно с миризмата на обгорените тела ще остане завинаги в съзнанието на доброволците от ZAKA. Кадрите от пътя към с. Бейт Орен също са ужасяващи – тела, подредени в редици на шосето. В един момент торбите за труповете са свършили и е трябвало да чакат да им доставят допълнително. Дори и най-опитните от доброволците не издържат и са съкрушени от размерите на трагедията, с която се сблъскват. Мнозина казват, че гледката им напомня за Холокоста....
След приключването на потушаването на пожарите дори и доброволците на ZAKA ще получат психологическа помощ и духовна и емоционална подкрепа, за да могат да продължат жертвоготовната си работа.
Всички тези хора имат нужда от молитвите ни – сега е времето да откликнем като християни приятели на Израел в нациите!
Християни Приятели на Израел – Ерусалим и представителите ни в нациите призоваваме приятелите на Израел по света да подпомогнат народа на Израел в това критично време на нужда в Земята. Голям брой семейства в северен Израел са загубили всичко - дом, реколта, скъпи на сърцата им хора. Офисът ни в Ерусалим вече получава обаждания с молба за помощ и започваме набирането на средства. Подпомагането на засегнатите от пожарите ще е належаща нужда през следващите няколко месеца и ви призоваваме да откликнете според Божието водителство в сърцата ви.
Отбележете, че дарението е за: Фонд „Кармил” - подпомагане на засегнатите от опустошителните пожари в Израел
Искрено ваши,
Рей и Шарън Сандърс,
ХПИ-Ерусалим
Благодарим ви сърдечно за молитвите и застъпничеството ви пред Бога за потушаване на унищожителните пожари в Израел. Слава на Бога, че най-лошото отмина и пожарите бяха овладяни, като вчера – 7 декември – бе съобщено, че Бог е изпратил и така жадувания дъжд в Земята.
Последствията от пожарите са с изключително големи размери, като най-тежка е загубата на 42 скъпоценни души. Над 5 млн. дървета по склоновете на планината Кармил са унищожени. Според експертите ще са необходими около 40 г., за да се възстанови растителността в районите, засегнати от пожарите. Властите обявиха, че земята ще бъде оставена в това състояние една година, за да може да протекат естествените природни процеси и едва след това ще започне засаждането на нови дървета.
Повече от 17 000 израелци в северен Израел са загубили домовете си и са били евакуирани през последната седмица и ще трябва да започнат живота си отначало. Както и в други критични ситуации – евакуирането на евреите от Гуш Катиф, войната в Ливан през 2006 и др. – Християни Приятели на Израел създаде специален фонд за подпомагане на засегнаните от това бедствие. По-долу поместваме писмото на директорите на ХПИ–Ерусалим - Рей и Шарън Сандърс - с призив християните в нациите да се притекат на помощ с жертвоготовно даване за семействата от северен Израел, които са изгубили почти всичко. Нека се молим Бог да утеши людете Си – особено онези, които изгубиха скъпи хора – и да снабди всяка тяхна нужда според Своето богатство в слава.
Благодарим Му за привилегията да бъдем използвани от Него като стражи на стените на Ерусалим и като приятел, който „обича всякога и е роден, като брат за време на нужда.” (Притчи 17:17)
С благословения,
Митка Атанасова и екип на ХПИ-България
П.П. За да имаме адресите и за да можем да изпращаме разписки за получените дарения, молим да се изпращат със запис на адрес:
Пловдив 4023
П.К.95
ХПИ
Митка Запрянова Атанасова
Отбележете, че дарението е за: Фонд „Кармил” - подпомагане на засегнатите от опустошителните пожари в Израел
Фонд „Кармил” - подпомагане на засегнатите от опустошителните пожари в Израел
5 декември 2010, Ерусалим
Скъпи християни приятели на Израел в нациите,
Сърцата ни скърбят, че по време на този сезон на Празника на светлината – Ханука - изпращаме до вас тъжни вести. Повечето от вас знаят какво преживява народът на Израел през последните дни. Опустошителните пламъци на най-ужасните пожари, обхванали горите на планината Кармил, оставиха хиляди израелци без домове; броят на загиналите продължава да расте и над 5 милиона дървета бяха унищожени.
Пожарникари и доброволци работят без почивка, за да потушат пламъците и да открият телата на загиналите. Сигурни сме, че сте видели ужасяващите кадри по CNN, Fox News и други световни медии. Доброволците имат трудната задача да установят местоположението на изчезналите и на жертвите от автобуса с надзиратели от близкия затвор, които бяха изпепелени, попадайки в капана на пожарите. Доброволци от екипите на ZAKA – израелска организация за идентифициране на жертвите при бедствия и атентати – споделят една от най-съкрушителните истории, свързани с издирването.
Група доброволци се сблъсква със смразяваща гледка по склона на планината, където автобусът от затвора е бил обхванат от пламъците. Докато работят по установяването самоличността на телата, извадени от автобуса, екипът на ZAKA получава обаждане да изпрати хора на друго място в гората. Задно с един пожарникар екипът се спуска по склона с помощта на въжета и там се натъква на най-ужасяващата и сърцесъкрушителна гледка. Пред тях се открива не само едно тяло, но прегърнатите тела на 15 от кадетите, които са били в автобуса и са се опитали да избягат от огнения ад, но безуспешно. Думите са безсилни да опишат ужасната гледка на хора, които са били изгорени живи, докато са се опитвали да избягат и които са посрещнали смъртта в прегръдка. Тази гледка заедно с миризмата на обгорените тела ще остане завинаги в съзнанието на доброволците от ZAKA. Кадрите от пътя към с. Бейт Орен също са ужасяващи – тела, подредени в редици на шосето. В един момент торбите за труповете са свършили и е трябвало да чакат да им доставят допълнително. Дори и най-опитните от доброволците не издържат и са съкрушени от размерите на трагедията, с която се сблъскват. Мнозина казват, че гледката им напомня за Холокоста....
След приключването на потушаването на пожарите дори и доброволците на ZAKA ще получат психологическа помощ и духовна и емоционална подкрепа, за да могат да продължат жертвоготовната си работа.
Всички тези хора имат нужда от молитвите ни – сега е времето да откликнем като християни приятели на Израел в нациите!
Християни Приятели на Израел – Ерусалим и представителите ни в нациите призоваваме приятелите на Израел по света да подпомогнат народа на Израел в това критично време на нужда в Земята. Голям брой семейства в северен Израел са загубили всичко - дом, реколта, скъпи на сърцата им хора. Офисът ни в Ерусалим вече получава обаждания с молба за помощ и започваме набирането на средства. Подпомагането на засегнатите от пожарите ще е належаща нужда през следващите няколко месеца и ви призоваваме да откликнете според Божието водителство в сърцата ви.
Отбележете, че дарението е за: Фонд „Кармил” - подпомагане на засегнатите от опустошителните пожари в Израел
Искрено ваши,
Рей и Шарън Сандърс,
ХПИ-Ерусалим
Monday, December 6, 2010
Призив за спешма молитвена подкрепа
Скъпи пастири и приятели,
Изпращаме ви спешен молитвен призив за Земята и народа на Израел, предвид продължаващите пожари в района на гр. Хайфа и планината Кармил. В прикачения файл ще намерите конкретни молитвени точки, които получихме вчера и преведохме, за да могат да достигнат до Тялото Христово в България. Призивът е от петъчната молитва в Ерусалим на партньорското ни служение "Ходатаи за Израел", чиито лидери са месианските евреи - Чък Коен, Елиаху Бен Хаим и Офер Амитай. Мнозина от вас ги познават чрез бюлетина "Стражите от Ерусалим", който превеждаме на български език.
Нека се присъединим към молитвите на светиите в Ерусалим и по света и викаме към Бога за милост към Земята и народа Му. Нека се молим в този сезон на Ханука, когато евреите по света и в Израел празнуват чудесата, които Бог е извършил за народа Си, Бог, който е верен, отново да извърши чудо и опустошителните пожари да бъдат овладяни.
Можете да препращате призива на свои приятели и партньори.
С благословения,
Митка Атанасова и екип на ХПИ-България
CFI
P.O.Box 95
Plovdiv 4023
BULGARIA
web: http://cfibul.daznam.com
Изпращаме ви спешен молитвен призив за Земята и народа на Израел, предвид продължаващите пожари в района на гр. Хайфа и планината Кармил. В прикачения файл ще намерите конкретни молитвени точки, които получихме вчера и преведохме, за да могат да достигнат до Тялото Христово в България. Призивът е от петъчната молитва в Ерусалим на партньорското ни служение "Ходатаи за Израел", чиито лидери са месианските евреи - Чък Коен, Елиаху Бен Хаим и Офер Амитай. Мнозина от вас ги познават чрез бюлетина "Стражите от Ерусалим", който превеждаме на български език.
Нека се присъединим към молитвите на светиите в Ерусалим и по света и викаме към Бога за милост към Земята и народа Му. Нека се молим в този сезон на Ханука, когато евреите по света и в Израел празнуват чудесата, които Бог е извършил за народа Си, Бог, който е верен, отново да извърши чудо и опустошителните пожари да бъдат овладяни.
Можете да препращате призива на свои приятели и партньори.
С благословения,
Митка Атанасова и екип на ХПИ-България
CFI
P.O.Box 95
Plovdiv 4023
BULGARIA
web: http://cfibul.daznam.com
Saturday, December 4, 2010
Покана
Запалване на Ханукия- 5 декември 18 часа , площад Батенберг, на мястото на бившия мавзолей,концерт на Етиен Леви с еврейски песни.
Ще има почерпка със суфганийот(еврейски сладкиш).
Ще има почерпка със суфганийот(еврейски сладкиш).
Историята на празника Ханука
През 242 г. пр. н. е. Антиох ІV Епифан, владетел на Сирия, нахлул в Йерусалим и без особени затруднения го завладял. След като убил много хора и разграбил града, той се върнал в Сирия.
Две години по-късно, Антиох отново се завръща в Йерусалим със своята армия, отнасяйки се към евреите с голяма жестокост. Той разрушил градските стени, опожарил най-добрата част от града и заграбил всички златни съдове и съкровища от храма, пречейки на евреите да жертват и да се покланят. На всичко отгоре осквернил олтара, като пожертвал на него прасе и издигнал жертвеник на Зевс в храма. Евреите били принудени да спрат поклонението на Израилевия Бог, да престанат да празнуват всички еврейски празници и им било заповядано да не обрязват повече синовете си. Хората, които се осмелявали да нарушат тези заповеди, били измъчвани, осакатявани, разпъвани или обесвани.
Един еврейски свещеник на име Мататия, събрал голям въоръжен отряд и възстанал срещу сирийците, преобръщайки езическите им олтари и убивайки тези, които жертвали на тях. Той също така наредил всички еврейски деца от мъжки пол да бъдат обрязани. Тогава те избягали със семействата си в пустинята и заживели в пещери. Сирийците тръгнали да ги преследват и успели да убият над хиляда души, изгаряйки ги в пещерите.
След като ги предвождал в продължение на една година, Мататия се разболял и починал, оставяйки своя син Юда Макабеус като техен водач. Юда Макабеус (Judas Maccabeus) и неговите братя продължили да се борят срещу сирийците и през 164 г. пр. н. е. те ги прогонили от страната. След победата, Юда казал на еврейския народ, че Бог очаква от тях да отидат в Йерусалим, да очистят храма и да принесат жертви. Хората отишли, възстановили олтара и върнали святите съдове в храма.
Когато те вече били готови да запалят светилника в храма (менората), успели да намерят само една друза (малко съдче, в което се съхранявало олио или миро, бел. прев.) с масло (олио), което щяло да им стигне само за един ден. Поставяйки вярата си в Словото на Господа, те запалили менората и по чудо маслото не свършило. Светилникът продължил да гори по свръхестествен начин през всичките осем дни, без да угасва, докато евреите можели да приготвят още олио. Това е осем-дневното „Чудо на светлините", празнувано от евреите през всички години до днес като „Празникът на освещението на Храма" или „Празникът Ханука".
Виждаме прилика между гореописаната история и случката с пророк Илия, разказана в ІІІ Царе 17:10-16 „И тъй, той стана та отиде в сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия."
Бог винаги има достатъчно и винаги промисля необходимото за тези, които Му се покоряват и слушат Неговия глас! Той е нашият Снабдител, Богът, Който промишлява!
Месията Йешуа, Царят на евреите и Спасителят на света, който проля Своята кръв за нашите грехове, празнуваше Ханука, според както ние четем в Евангелието на Йоан 10:22-23 „И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; и Исус отиде в Соломоновия трем на храма." Исус Христос е Светлината на света и Той е център на нашето внимание през този сезон на чудесата!
През първата вечер от празника Ханука, преди свещите на менората да бъдат запалени, се изговарят следните три благословения:
Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, asher kidshanu b'mitzvotav, v'tzivanu l'hadlik ner shel Hanukkah. – Благословен да си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който ни освещаваш чрез Твоите заповеди, и си ни повелил да запалим светлините на Ханука.
Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, sheh-asa nisim la'avoteynu, ba'yamim ha-haim ba'zman ha-zeh. – Благословен да си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си извършил чудесата за нашите бащи, през дните на този празник.
Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, she-heh-cheyanu, v'kiy'manu, v'higianu la'zman ha-zeh. – Благословен да си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който ни даряваш жизнено дихание, и си ни позволил да отпразнуваме днешния ден.
How To Light the Hanukkah Menorah – http://www.youtube.com/watch?v=ZAj3lPdnLbA&feature=player_embedded#!
Първа вечер: Исая 60:19, Псалм 27:1.
Втора вечер: Псалм 119:105, 130, Притчи 6:23.
Трета вечер: Матей 5:16, Лука 11:30.
Четвърта вечер: Лука 11:34, Деяния 26:18.
Пета вечер: Йоан 1:4-5, 8:12, 12:35-36.
Шеста вечер: Деяния 26:12-18.
Седма вечер: Ефесяни 5:8-15, I Петрово 2:9, I Йоан 1:5-9.
Осма вечер: Филипяни 2:14-16.
Две години по-късно, Антиох отново се завръща в Йерусалим със своята армия, отнасяйки се към евреите с голяма жестокост. Той разрушил градските стени, опожарил най-добрата част от града и заграбил всички златни съдове и съкровища от храма, пречейки на евреите да жертват и да се покланят. На всичко отгоре осквернил олтара, като пожертвал на него прасе и издигнал жертвеник на Зевс в храма. Евреите били принудени да спрат поклонението на Израилевия Бог, да престанат да празнуват всички еврейски празници и им било заповядано да не обрязват повече синовете си. Хората, които се осмелявали да нарушат тези заповеди, били измъчвани, осакатявани, разпъвани или обесвани.
Един еврейски свещеник на име Мататия, събрал голям въоръжен отряд и възстанал срещу сирийците, преобръщайки езическите им олтари и убивайки тези, които жертвали на тях. Той също така наредил всички еврейски деца от мъжки пол да бъдат обрязани. Тогава те избягали със семействата си в пустинята и заживели в пещери. Сирийците тръгнали да ги преследват и успели да убият над хиляда души, изгаряйки ги в пещерите.
След като ги предвождал в продължение на една година, Мататия се разболял и починал, оставяйки своя син Юда Макабеус като техен водач. Юда Макабеус (Judas Maccabeus) и неговите братя продължили да се борят срещу сирийците и през 164 г. пр. н. е. те ги прогонили от страната. След победата, Юда казал на еврейския народ, че Бог очаква от тях да отидат в Йерусалим, да очистят храма и да принесат жертви. Хората отишли, възстановили олтара и върнали святите съдове в храма.
Когато те вече били готови да запалят светилника в храма (менората), успели да намерят само една друза (малко съдче, в което се съхранявало олио или миро, бел. прев.) с масло (олио), което щяло да им стигне само за един ден. Поставяйки вярата си в Словото на Господа, те запалили менората и по чудо маслото не свършило. Светилникът продължил да гори по свръхестествен начин през всичките осем дни, без да угасва, докато евреите можели да приготвят още олио. Това е осем-дневното „Чудо на светлините", празнувано от евреите през всички години до днес като „Празникът на освещението на Храма" или „Празникът Ханука".
Виждаме прилика между гореописаната история и случката с пророк Илия, разказана в ІІІ Царе 17:10-16 „И тъй, той стана та отиде в сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия."
Бог винаги има достатъчно и винаги промисля необходимото за тези, които Му се покоряват и слушат Неговия глас! Той е нашият Снабдител, Богът, Който промишлява!
Месията Йешуа, Царят на евреите и Спасителят на света, който проля Своята кръв за нашите грехове, празнуваше Ханука, според както ние четем в Евангелието на Йоан 10:22-23 „И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; и Исус отиде в Соломоновия трем на храма." Исус Христос е Светлината на света и Той е център на нашето внимание през този сезон на чудесата!
През първата вечер от празника Ханука, преди свещите на менората да бъдат запалени, се изговарят следните три благословения:
Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, asher kidshanu b'mitzvotav, v'tzivanu l'hadlik ner shel Hanukkah. – Благословен да си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който ни освещаваш чрез Твоите заповеди, и си ни повелил да запалим светлините на Ханука.
Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, sheh-asa nisim la'avoteynu, ba'yamim ha-haim ba'zman ha-zeh. – Благословен да си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си извършил чудесата за нашите бащи, през дните на този празник.
Baruch atah Adonai, eloheynu melech ha-olam, she-heh-cheyanu, v'kiy'manu, v'higianu la'zman ha-zeh. – Благословен да си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който ни даряваш жизнено дихание, и си ни позволил да отпразнуваме днешния ден.
How To Light the Hanukkah Menorah – http://www.youtube.com/watch?v=ZAj3lPdnLbA&feature=player_embedded#!
Първа вечер: Исая 60:19, Псалм 27:1.
Втора вечер: Псалм 119:105, 130, Притчи 6:23.
Трета вечер: Матей 5:16, Лука 11:30.
Четвърта вечер: Лука 11:34, Деяния 26:18.
Пета вечер: Йоан 1:4-5, 8:12, 12:35-36.
Шеста вечер: Деяния 26:12-18.
Седма вечер: Ефесяни 5:8-15, I Петрово 2:9, I Йоан 1:5-9.
Осма вечер: Филипяни 2:14-16.
Tuesday, October 26, 2010
ОТНОВО ПРОВАЛ В МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ?
Явно всеки американски президент трябва да се пробва и до сега всеки един се е опарил. Не случайно Писанието обещава, че в последните дни Ерусалим ще бъде утегчителен камък и онези, които се опитат да го преместят, ще се наранят
(Захария 12:3)
Президентът Обама също мислеше (явно следвайки лош съвет), че трябва да се опита да „разреши” израелско-арабския проблем, макар че и у дома си има достатъчно проблеми. И така, той докара Нетаняху и Абас във Вашингтон и в една атмосфера на обновени надежди за пореден път даде летящ старт на мирните преговори.
Една от разликите този път, обаче, е, че досега повечето американски президенти бяха доста про-израелски настроени. Не и Обама. След като бе доста критикуван дори от своите си, Обама промени тактиката си. Но дълбоко в сърцето си той не е истински приятел на Израел. Сега той упражнява силен натиск върху Израел да продължи забраната за строителство на еврейски домове в Юдея и Самария. Строителството, обаче, вече започна и противниците на Израел гледат на него като на поредния саботаж на мирните преговори. Какво казахме, че е определението на „безумие”?
Палестинският президент Махмуд Абас неколкократно се зарича да напусне преговорите, ако строителството започне отново. Продължаването на мораториума върху строителството не се случи; официално забраната бе вдигната на 26 септември и заселниците се приготвиха да продължат строежите.
Несигурните до последния момент разговори продължиха до рано сутрин в понеделник на 27 септември, докато израелски, палестински и американски лидери се опитваха да спасят близкоизточните мирни преговори от поредния крах. Нетаняху два пъти говори по телефона с американския държавен секретар Хилъри Клинтън, докато в същото време заселниците се приготвяха да продължат строителните работи.
На 28 септември премиерът Нетаняху все още се надяваше мирния процес да продължи, а Абас, макар и да заплашваше да преустанови преговорите, още не го е направил. В разговор по време на полет от Париж до Аман Абас се задоволи да каже, че „ако преговорите се провалят, вината ще е на Израел.” Той още каза: „Нетаняху трябва да знае, че мирните преговори са по-важни от заселищата.”
Същия ден в разговори по телефона с френския президент Саркози и с Държавния секретар на САЩ Клинтън Нетаняху им каза, че вярва, че е възможно да се постигне мирно споразумение до една година. Повечето хора иронично биха казали: „Е, желаем ви успех.” Като вярващи ние можем да се молим Бог да извърши съвършената Си воля.
“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим...
В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света... В оня ден ще направя Юдовите началници като жарник с огън между дърва, и като запален факел всред снопове; те ще погълнат всичките околни племена отдясно и отляво, и Ерусалим пак ще се насели на своето си място.” (Захария 12:2,3,6).
В Месията, Лони Мингс
(Захария 12:3)
Президентът Обама също мислеше (явно следвайки лош съвет), че трябва да се опита да „разреши” израелско-арабския проблем, макар че и у дома си има достатъчно проблеми. И така, той докара Нетаняху и Абас във Вашингтон и в една атмосфера на обновени надежди за пореден път даде летящ старт на мирните преговори.
Една от разликите този път, обаче, е, че досега повечето американски президенти бяха доста про-израелски настроени. Не и Обама. След като бе доста критикуван дори от своите си, Обама промени тактиката си. Но дълбоко в сърцето си той не е истински приятел на Израел. Сега той упражнява силен натиск върху Израел да продължи забраната за строителство на еврейски домове в Юдея и Самария. Строителството, обаче, вече започна и противниците на Израел гледат на него като на поредния саботаж на мирните преговори. Какво казахме, че е определението на „безумие”?
Палестинският президент Махмуд Абас неколкократно се зарича да напусне преговорите, ако строителството започне отново. Продължаването на мораториума върху строителството не се случи; официално забраната бе вдигната на 26 септември и заселниците се приготвиха да продължат строежите.
Несигурните до последния момент разговори продължиха до рано сутрин в понеделник на 27 септември, докато израелски, палестински и американски лидери се опитваха да спасят близкоизточните мирни преговори от поредния крах. Нетаняху два пъти говори по телефона с американския държавен секретар Хилъри Клинтън, докато в същото време заселниците се приготвяха да продължат строителните работи.
На 28 септември премиерът Нетаняху все още се надяваше мирния процес да продължи, а Абас, макар и да заплашваше да преустанови преговорите, още не го е направил. В разговор по време на полет от Париж до Аман Абас се задоволи да каже, че „ако преговорите се провалят, вината ще е на Израел.” Той още каза: „Нетаняху трябва да знае, че мирните преговори са по-важни от заселищата.”
Същия ден в разговори по телефона с френския президент Саркози и с Държавния секретар на САЩ Клинтън Нетаняху им каза, че вярва, че е възможно да се постигне мирно споразумение до една година. Повечето хора иронично биха казали: „Е, желаем ви успех.” Като вярващи ние можем да се молим Бог да извърши съвършената Си воля.
“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим...
В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света... В оня ден ще направя Юдовите началници като жарник с огън между дърва, и като запален факел всред снопове; те ще погълнат всичките околни племена отдясно и отляво, и Ерусалим пак ще се насели на своето си място.” (Захария 12:2,3,6).
В Месията, Лони Мингс
РУСИЯ СНАБДЯВА СИРИЯ С РАКЕТИ
Израелците може и да са по-щастливи напоследък, но това не се дължи на липсата на заплахи. Както Иран, така и Русия, изглеждат решени да вдигнат военните залози по северната граница. Наскоро Русия снабди отявления враг на Израел – Сирия – с нови, усъвършенствани крилати ракети с обсег 300 км. Тези нови ракети се казват „P-800 Яхонт”.
Въпреки че САЩ и Израел помолиха Русия да не предоставя тези ракети на Сирия, руският министър на отбраната Сердюков каза: „Ще доставим ракетите Яхонт на Сирия, ще изпълним договора.” Очевидно този договор е подписан през 2007 г., но се изпълнява едва сега. Думата „яхонт” означава „рубинен” или „сапфирен”, което е странно име за такъв инструмент на смъртта.
Според статия в Oriental Review Израел е „бесен” на Путин за това, че е разрешил продажбата на ракетите. Авторът на статията в Oriental Review казва: „На Израел му причерня, когато руският министър на отбраната Сердюков каза във Вашингтон, че въпреки всичко Русия ще достави крилатите ракети в Сирия. Водещият израелски вестник „Йедиот Ахронот” нарече решението на Москва „персонален шамар от руския премиер Путин в лицето на израелския министър на отбраната Ехуд Барак.”
Израелски служители възнамеряват да поискат обяснение от Русия за този план и някои израелски политици дори достигнаха до ултиматуми и заплахи в реториката си, предлагайки Русия да бъде изнудвана, като се възобновят преговорите за продажба на военно оборудване на Грузия (включително и безпилотни самолети). След кратката война между Грузия и Русия през август 2008, руските лидери убедиха израелските си колеги да спрат да подкрепят отмъстителната политика на грузинския президент спрямо Русия. Всичко това може да се промени, тъй като Русия сметна за добре да наруши оръжейния баланс по северната граница на Израел.
Въпреки че САЩ и Израел помолиха Русия да не предоставя тези ракети на Сирия, руският министър на отбраната Сердюков каза: „Ще доставим ракетите Яхонт на Сирия, ще изпълним договора.” Очевидно този договор е подписан през 2007 г., но се изпълнява едва сега. Думата „яхонт” означава „рубинен” или „сапфирен”, което е странно име за такъв инструмент на смъртта.
Според статия в Oriental Review Израел е „бесен” на Путин за това, че е разрешил продажбата на ракетите. Авторът на статията в Oriental Review казва: „На Израел му причерня, когато руският министър на отбраната Сердюков каза във Вашингтон, че въпреки всичко Русия ще достави крилатите ракети в Сирия. Водещият израелски вестник „Йедиот Ахронот” нарече решението на Москва „персонален шамар от руския премиер Путин в лицето на израелския министър на отбраната Ехуд Барак.”
Израелски служители възнамеряват да поискат обяснение от Русия за този план и някои израелски политици дори достигнаха до ултиматуми и заплахи в реториката си, предлагайки Русия да бъде изнудвана, като се възобновят преговорите за продажба на военно оборудване на Грузия (включително и безпилотни самолети). След кратката война между Грузия и Русия през август 2008, руските лидери убедиха израелските си колеги да спрат да подкрепят отмъстителната политика на грузинския президент спрямо Русия. Всичко това може да се промени, тъй като Русия сметна за добре да наруши оръжейния баланс по северната граница на Израел.
МОЖЕ БИ НЯМА НУЖДА ОТ ВОЕНЕН УДАР СРЕЩУ ИРАН?
Очевидно израелците се притесняват за ядрената програма на Иран, подстрекателствата на Ахмадинеджад към геноцид и заплахата му да изтрие Израел от лицето на земята с тази бомба. Ако през последните дни Нетаняху изглежда твърде зает и не много загрижен за атаките на „Хамас” и други проблеми със сигурността, може би това е защото той е много по-загрижен относно Иран. Или може би се дължи на това, че той знае за някаква тайна операция и чака да види какъв ще е изходът от нея?
През последните дни Иран призна, че компютрите в завода за ядрените му съоръжения са били заразени с мистериозен и много усъвършенстван вирус, наречен „Стъкснет”. Иранските лидери обявиха това за акт на „електронна война” от страна на Запада. За пръв път чух тази новина от сайта на Debkafile, но я приех с доза недоверие. След това тя се разпространи из всички агенции и Foxnews също написаха статия за това. Метафорично вирусът бе наречен „кибер ракета”. Тя може да причини катастрофални физически или материални щети. Може евентуално не само да изключи ядрената програма на Иран, но и напълно да изключи цялата инфраструктура на страната (и за съжаление на други страни също).
Какво представлява вирусът „Стъкснет”? Той е от много висок клас, много заразен, стартира се и се управлява сам и цели проникването и ре-програмирането на контролната система на дадено индустриално съоръжение, като ядрен завод, водно-електрическа централа, нефтен тръбопровод или електрическа мрежа. Компютърният вирус атакува компютърните кодове и превзема цялата система.
Възниква въпросът: бил ли е създаден този вирус специално за атака срещу Иран? Автор на статия в „The Week” казва: „Изглежда да. Поне 60% от заразените компютри, за които се знае, са в Иран; няколко експерти по сигурността открито заявяват, че вирусът е имал за цел да саботира напредналата ядрена програма на Иран, въпреки че за това няма конкретни доказателства.” Един експерт по кибер-сигурността казва: „Може би Иран бе мишената, или просто той не разполага с добра защита на тези свои системи.”
Във всеки случай цялата тази история е от голямо значение за Израел. Хората ще искат да знаят дали Израел има нещо общо с този вирус. Към този момент това е хипотетичен казус. Според Debkafile проблемът е, че иранските лидери вече са обявили повсевместна война на извършителите на тази кибер-атака. Засега пръстът на Иран сочи към Запада, а може би и Израел.
През последните дни Иран призна, че компютрите в завода за ядрените му съоръжения са били заразени с мистериозен и много усъвършенстван вирус, наречен „Стъкснет”. Иранските лидери обявиха това за акт на „електронна война” от страна на Запада. За пръв път чух тази новина от сайта на Debkafile, но я приех с доза недоверие. След това тя се разпространи из всички агенции и Foxnews също написаха статия за това. Метафорично вирусът бе наречен „кибер ракета”. Тя може да причини катастрофални физически или материални щети. Може евентуално не само да изключи ядрената програма на Иран, но и напълно да изключи цялата инфраструктура на страната (и за съжаление на други страни също).
Какво представлява вирусът „Стъкснет”? Той е от много висок клас, много заразен, стартира се и се управлява сам и цели проникването и ре-програмирането на контролната система на дадено индустриално съоръжение, като ядрен завод, водно-електрическа централа, нефтен тръбопровод или електрическа мрежа. Компютърният вирус атакува компютърните кодове и превзема цялата система.
Възниква въпросът: бил ли е създаден този вирус специално за атака срещу Иран? Автор на статия в „The Week” казва: „Изглежда да. Поне 60% от заразените компютри, за които се знае, са в Иран; няколко експерти по сигурността открито заявяват, че вирусът е имал за цел да саботира напредналата ядрена програма на Иран, въпреки че за това няма конкретни доказателства.” Един експерт по кибер-сигурността казва: „Може би Иран бе мишената, или просто той не разполага с добра защита на тези свои системи.”
Във всеки случай цялата тази история е от голямо значение за Израел. Хората ще искат да знаят дали Израел има нещо общо с този вирус. Към този момент това е хипотетичен казус. Според Debkafile проблемът е, че иранските лидери вече са обявили повсевместна война на извършителите на тази кибер-атака. Засега пръстът на Иран сочи към Запада, а може би и Израел.
ЗАЩО ИЗРАЕЛЦИТЕ СЕ ОТНАСЯТ ПОДОЗРИТЕЛНО КЪМ МИРНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
Ако израелците все по-малко се интересуват от мира, за това си има някои много основателни причини.
Първо, израелците са уморени до смърт от „мирния процес”, който продължава с години и не е довел до нищо. Алберт Айнщайн казва, че „безумието е да вършиш едно и също нещо по един и същ начин и да очакваш различен резултат”. Израелците са твърди умни и осъзнават, че в регион, където властва ислямът, жителите му най-вероятно никога няма напълно да приемат една демократична (и в известен смисъл западна) държава.
Второ, израелците знаят, че „мирът” обикновено означава смърт. Това е единственото, до което доведе „мирното” споразумение с Арафат: една интифада с взривяване на автобуси, кафенета, стрелба срещу евреи и много други страдания.
И трето, израелците знаят, че ако изобщо могат да бъдат поне малко щастливи на тази земя, те просто трябва да продължат напред с живота си. С други думи трябва да живеят за деня – в противен случай може изобщо да не са живи. Това е една от причините, поради които понякога израелските родители позволяват твърде много на децата си. Поне отчасти това се дължи на факта, че те знаят, че много скоро тези деца отиват в армията, откъдето някои никога не се завръщат. „Децата ни са с нас днес, утре може да ги няма. Нека да им позволим малко радост”, така разсъждават много от по-възрастните израелци.
Ако журналистът Карл Вик наистина знаеше нещо за положението на евреите в Израел днес, той можеше да разбере някои от тези причини. Както често се случва, западните журналисти, се опитва да пишат – а понякога дори и да диктуват поведението – за жителите на даден регион, за който знаят много малко или почти нищо.
Първо, израелците са уморени до смърт от „мирния процес”, който продължава с години и не е довел до нищо. Алберт Айнщайн казва, че „безумието е да вършиш едно и също нещо по един и същ начин и да очакваш различен резултат”. Израелците са твърди умни и осъзнават, че в регион, където властва ислямът, жителите му най-вероятно никога няма напълно да приемат една демократична (и в известен смисъл западна) държава.
Второ, израелците знаят, че „мирът” обикновено означава смърт. Това е единственото, до което доведе „мирното” споразумение с Арафат: една интифада с взривяване на автобуси, кафенета, стрелба срещу евреи и много други страдания.
И трето, израелците знаят, че ако изобщо могат да бъдат поне малко щастливи на тази земя, те просто трябва да продължат напред с живота си. С други думи трябва да живеят за деня – в противен случай може изобщо да не са живи. Това е една от причините, поради които понякога израелските родители позволяват твърде много на децата си. Поне отчасти това се дължи на факта, че те знаят, че много скоро тези деца отиват в армията, откъдето някои никога не се завръщат. „Децата ни са с нас днес, утре може да ги няма. Нека да им позволим малко радост”, така разсъждават много от по-възрастните израелци.
Ако журналистът Карл Вик наистина знаеше нещо за положението на евреите в Израел днес, той можеше да разбере някои от тези причини. Както често се случва, западните журналисти, се опитва да пишат – а понякога дори и да диктуват поведението – за жителите на даден регион, за който знаят много малко или почти нищо.
Израел - анализ на събитията
Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)
ОКТОМВРИ Месечно издание от Ерусалим 2010/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
“Те не ще бъдат вече корист на народите, и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши. И ще им направя прочуто по плодородие садение; и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене на народите” (Езекиил 34:28-29)
ТВЪРДЕ ЩАСТЛИВИ ЛИ СА ИЗРАЕЛЦИТЕ?
В статия от 13 септември в сп. „Таймс”, озаглавена „Защо Израел не се интересува от мира?”, журналистът Карл Вик казва, че израелците вече не са особено загрижени за мира. Те са продължили напред, радват се на живота и смятат, че могат да живеят и без да има мирен договор с палестинците.
„Истината е”, пише Вик, „че израелците вече не мислят твърде много за мира. Те се занимават с друго: печелят пари, наслаждават се на слънчевите лъчи. За света, който ги наблюдава, страната им може би все още е белязана от кървавата вражда с арабите, но израелците казват, че са продължили напред. След две и половина години без почти нито един голям самоубийствен атентат на територията на Израел; с икономика, която процъфтява; с души, уморени от големите изначални човешки проблеми, израелското общество предпочита да получава удовлетворение от личните си постижения.”
„Чуйте ме”, казва Ели Бенгози, роден в бившата съветска република Грузия, който от 40 г. живее в Израел. „Мир? Забравете за това. Никога няма да има мир. Спомнете си, че Клинтън даде на Арафат 99% от исканията му и вместо да се задоволят с това, какво последва? Интифада!”
Вик продължава статията си с факта, че в Израел „добрият живот е реалност”. След това описва красивите плажове, прекрасните градове, спокойствието на уличните кафенета, изобилието от храна, процъфтяващия бизнес и т.н. Той посочва, че според проучване през 2007 г., 95% от израелците се определят като „щастливи”, а една трета смятат, че са „много щастливи”.
Той казва, че израелците са се съсредоточили върху ежедневието си и все по-малко се интересуват от политика. Много хора дори не искат да гледат вече новините. От икономическа гледна точка Израел процъфтява.
Що се отнася до Защитната стена – която продължава да се строи – авторът посочва, че единственото нещо, което минава през нея сега, е това, което се „изхвърля” отгоре, т.е боклук. Признавайки, че силно дискутираната и спорна стена наистина донесе сигурност на израелците, той казва: „Бетонната стена, която Израел издигна на изток по време на втората интифада, спря не само атентаторите самоубийци, но и почти всички палестинци. „Стената”, удивлява се един бивш преговарящ за мир израелски политик, „изпрати палестинците на луната.” Под това той има предвид, че израелците рядко срещат палестинци. (Не става въпрос за израелските араби, които имат израелско гражданство и живеят в израелските градове, наброявайки над 20% от населението на Държавата Израел. Става въпрос само за арабите палестинци, които живеят в т.нар. автономни палестински територии в Западния бряг, т.е. Юдея и Самария. Бел. прев.)
Статията на Вик, която между другото е доста дълга, може да се възприеме по два начина и аз познавам хора, които я приемат различно. Възможно е да смятаме, че Вик доста обективно описва щастливото състояние, в което израелците се намират и най-после могат да се радват на сравнително спокойствие и благоденствие в страната си. От друга страна може да се заключи, че Вик порицава израелците за това, че са твърде щастливи и не се интересуват от страданието на палестинците.
ОКТОМВРИ Месечно издание от Ерусалим 2010/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
“Те не ще бъдат вече корист на народите, и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши. И ще им направя прочуто по плодородие садение; и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене на народите” (Езекиил 34:28-29)
ТВЪРДЕ ЩАСТЛИВИ ЛИ СА ИЗРАЕЛЦИТЕ?
В статия от 13 септември в сп. „Таймс”, озаглавена „Защо Израел не се интересува от мира?”, журналистът Карл Вик казва, че израелците вече не са особено загрижени за мира. Те са продължили напред, радват се на живота и смятат, че могат да живеят и без да има мирен договор с палестинците.
„Истината е”, пише Вик, „че израелците вече не мислят твърде много за мира. Те се занимават с друго: печелят пари, наслаждават се на слънчевите лъчи. За света, който ги наблюдава, страната им може би все още е белязана от кървавата вражда с арабите, но израелците казват, че са продължили напред. След две и половина години без почти нито един голям самоубийствен атентат на територията на Израел; с икономика, която процъфтява; с души, уморени от големите изначални човешки проблеми, израелското общество предпочита да получава удовлетворение от личните си постижения.”
„Чуйте ме”, казва Ели Бенгози, роден в бившата съветска република Грузия, който от 40 г. живее в Израел. „Мир? Забравете за това. Никога няма да има мир. Спомнете си, че Клинтън даде на Арафат 99% от исканията му и вместо да се задоволят с това, какво последва? Интифада!”
Вик продължава статията си с факта, че в Израел „добрият живот е реалност”. След това описва красивите плажове, прекрасните градове, спокойствието на уличните кафенета, изобилието от храна, процъфтяващия бизнес и т.н. Той посочва, че според проучване през 2007 г., 95% от израелците се определят като „щастливи”, а една трета смятат, че са „много щастливи”.
Той казва, че израелците са се съсредоточили върху ежедневието си и все по-малко се интересуват от политика. Много хора дори не искат да гледат вече новините. От икономическа гледна точка Израел процъфтява.
Що се отнася до Защитната стена – която продължава да се строи – авторът посочва, че единственото нещо, което минава през нея сега, е това, което се „изхвърля” отгоре, т.е боклук. Признавайки, че силно дискутираната и спорна стена наистина донесе сигурност на израелците, той казва: „Бетонната стена, която Израел издигна на изток по време на втората интифада, спря не само атентаторите самоубийци, но и почти всички палестинци. „Стената”, удивлява се един бивш преговарящ за мир израелски политик, „изпрати палестинците на луната.” Под това той има предвид, че израелците рядко срещат палестинци. (Не става въпрос за израелските араби, които имат израелско гражданство и живеят в израелските градове, наброявайки над 20% от населението на Държавата Израел. Става въпрос само за арабите палестинци, които живеят в т.нар. автономни палестински територии в Западния бряг, т.е. Юдея и Самария. Бел. прев.)
Статията на Вик, която между другото е доста дълга, може да се възприеме по два начина и аз познавам хора, които я приемат различно. Възможно е да смятаме, че Вик доста обективно описва щастливото състояние, в което израелците се намират и най-после могат да се радват на сравнително спокойствие и благоденствие в страната си. От друга страна може да се заключи, че Вик порицава израелците за това, че са твърде щастливи и не се интересуват от страданието на палестинците.
МЕСИАНСКИТЕ ЕВРЕИ В ИЗРАЕЛ
Месианска Църква „Адонай Рои” (Господ е пастир мой) – Тел Авив с пастор Ави Мизрахи
Историята на Ривка (от Ави Мизрахи)
На 16 май почина моята майка, Ривка. Погребахме я в гробището близо до дома й и пазихме шива (еврейски траур за 7 дни) в къщата на брат ми, който живее в кибуц. Въпреки скръбта и болката по загубата на майка си, днес аз мога истински да се радвам, защото знам, че по Божията милост, тя сега е в небето заедно с Йешуа, нейния Месия.
И двамата ми родители са родени в София, България. Майка ми Ривка (еврейския вариант на Ревека) се изселва в Израел с младежка ционистка група. Тя се запознава с баща ми в Яфо, който е библейския град Йопа) на юг от Тел Авив, след Войната за независимост през 1948 г. и скоро след това те се оженват.
Родителите ми са потомци на евреите, които са били изгонени от Испания през 1492 г. и говорят ладино (юдео-испански) у дома, докато се интегрират в израелското общество. През онези първи дни животът е изключително труден за общността на новите еврейски имигранти. Храната е на дажби и хората живеят много оскъдно, а и сегашните институции, които се грижат за завръщащите се евреи, тогава още не съществуват.
След раждането на по-голямата ми сестра Симха, майка ми изпада в пост-натална (следродилна) депресия. Загубва надежда и няма желание за живот. Чува за един равин от България, който живее в Яфо и помага на хората, и решава да го посети в синагогата му. След сутрешните молитви равин Даниел Цион, бивш главен равин на София, България (изиграл ключова роля по времето на спасяването на българските евреи – бел. прев.), излиза от синагогата и вижда майка ми, изпълнена със скръб, изпаднала в депресия и държейки в ръце бебето си Симха. Той я пита на ладино: „Дете мое, какво ти тежи?” Тя му отговаря, че не иска повече да живее. Той влиза в синагогата и се връща при нея с една книга, която й дава и я моли да прочете. Полага също така ръка на главата й и се моли за нея.
Когато се връща в къщи, Ривка започва да чете книгата, която равинът й е дал. Това е Новият Завет. Когато го прочита, тя има много въпроси и се връща в синагогата да разговаря с равина. Равин Даниел Цион, ортодоксален еврейски равин, който вярва в Йешуа, започва да й обяснява Евангелието. Ривка повярва в Йешуа и е изцелена от депресията си. Баща ми вижда промяната в нея, но не може да разбере какво се е случило. Едва след много години, когато сестра ми Симха също повярва в Йешуа, баща ми предава живота си на Йешуа и го приема за свой Месия и Господ.
Слава на Бога за тази среща с равин Даниел Цион, която променя живота на майка ми завинаги.
Историята на Ривка (от Ави Мизрахи)
На 16 май почина моята майка, Ривка. Погребахме я в гробището близо до дома й и пазихме шива (еврейски траур за 7 дни) в къщата на брат ми, който живее в кибуц. Въпреки скръбта и болката по загубата на майка си, днес аз мога истински да се радвам, защото знам, че по Божията милост, тя сега е в небето заедно с Йешуа, нейния Месия.
И двамата ми родители са родени в София, България. Майка ми Ривка (еврейския вариант на Ревека) се изселва в Израел с младежка ционистка група. Тя се запознава с баща ми в Яфо, който е библейския град Йопа) на юг от Тел Авив, след Войната за независимост през 1948 г. и скоро след това те се оженват.
Родителите ми са потомци на евреите, които са били изгонени от Испания през 1492 г. и говорят ладино (юдео-испански) у дома, докато се интегрират в израелското общество. През онези първи дни животът е изключително труден за общността на новите еврейски имигранти. Храната е на дажби и хората живеят много оскъдно, а и сегашните институции, които се грижат за завръщащите се евреи, тогава още не съществуват.
След раждането на по-голямата ми сестра Симха, майка ми изпада в пост-натална (следродилна) депресия. Загубва надежда и няма желание за живот. Чува за един равин от България, който живее в Яфо и помага на хората, и решава да го посети в синагогата му. След сутрешните молитви равин Даниел Цион, бивш главен равин на София, България (изиграл ключова роля по времето на спасяването на българските евреи – бел. прев.), излиза от синагогата и вижда майка ми, изпълнена със скръб, изпаднала в депресия и държейки в ръце бебето си Симха. Той я пита на ладино: „Дете мое, какво ти тежи?” Тя му отговаря, че не иска повече да живее. Той влиза в синагогата и се връща при нея с една книга, която й дава и я моли да прочете. Полага също така ръка на главата й и се моли за нея.
Когато се връща в къщи, Ривка започва да чете книгата, която равинът й е дал. Това е Новият Завет. Когато го прочита, тя има много въпроси и се връща в синагогата да разговаря с равина. Равин Даниел Цион, ортодоксален еврейски равин, който вярва в Йешуа, започва да й обяснява Евангелието. Ривка повярва в Йешуа и е изцелена от депресията си. Баща ми вижда промяната в нея, но не може да разбере какво се е случило. Едва след много години, когато сестра ми Симха също повярва в Йешуа, баща ми предава живота си на Йешуа и го приема за свой Месия и Господ.
Слава на Бога за тази среща с равин Даниел Цион, която променя живота на майка ми завинаги.
Шофар
СЕПТЕМВРИ, 2010
Периодично издание на Християни Приятели на Израел - България
"Всички вие жители на света, и вие
обитатели на земята, гледайте,
когато се издигне знаме на
планините, и слушайте, когато
засвири тръбата " (Исаия 18:3
ПИСМО ОТ ЗЕМЯТА
Скъпи български християни приятели на Израел,
Шалом и благословения от Ерусалим!
През септември целият Израел и евреите по света ще празнуват Господните празници Рош Ашана, Йом Кипур, Сукот. Слава на Бога, критичните за Израел летни месеци минаха без избухване на война, за която мнозина се опасяваха, но заплахата съвсем не е отминала. Напрежението по северната граница с Ливан продължава, както и усилията на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
В средата на август в интервю за „Ал-Джазира” Махмуд Ахмадинеджад отправин предизвикателство към Израел (и САЩ) като каза, че „Израел е твърде слаб, за да се изправин пред военната мощ на Иран, а САЩ не успяха да се преборят дори с малката армия на Ирак”. „Израел няма куража да ни нападне и не смятам, че трябва да вземаме заплахата му на сериозно.” Ахмадинеджад също прогнозира, че арабските страни в Залива няма да позволят американските бази в региона да бъдат използвани за атака срещу Иран, и заяви, че „Америка няма интерес да започне военен конфликт с нас”.
Наистина подкрепата на САЩ към еврейската държава отслабва все повече и повече и Израел осъзнава, че е оставен сам пред заплахата на Иран. Слава на Бога, че Святият Израилев никога не е оставял и няма да изостави народа Си! Нека продължаваме да се молим за Божията протекция над Земята и народа Му и за мъдрост и сила за израелските лидерите начело с Бинямин Нетаняху, които са под огромен натиск от страна на световните сили. Нека също така се молим за Божията милост към народа на Иран и за Неговата защита върху вярващите там, чиито брой все повече нараства.
В това издание на „Шофар” повечето материали са за вярващите в Израел –както месианските евреи, така и арабите-християни. Нека продължаваме да подкрепяме ръцете им в молитва и нека се молим по време на Господните празници, и особено по време на Йом Кипур, Исусовите братя и сестри по плът, които все още не са Го познали, да получат откровение за Този, в когото е съвършеното изкупление и който предаде живота Си за техните и нашите грехове.
Както ще прочетете, не малко от месианските евреи в Израел са с български корени и затова и публикуваме историята на равин Даниел Цион – главен равин на България по време на Втората световна война, който също е познал Йешуа, Месията на Израел.
В началото на август на посещение в България бе израелският президент Шимон Перес. По време на срещите му с нашите държавници бе изразено желание България да стане посредник/домакин на директни мирни преговори между Израел и палестинците. При срещата му с българския президент Георги Първанов Шимон Перес каза: „България е много добро място за среща между нас и палестинците. Не мога да си представя по-добро място”. Като българи е възможно да се чувстваме почетени от тези думи; като християни, които познават Божието Слово и Божия план за Израел, трябва да знаем, че мирът в Близкия изток никога няма да бъде постигнат с човешки усилия. Истинският шалом ще настъпи единствено при завръщането на Княза на мира като Цар на Израел. Виждаме как мирните инициативи и планове на световни лидери се провалят едни след други, защото конфликтът между Израел и палестинците не е само териториален, а конфликт между Бога на Израел, Създател на цялата Вселена и фалшивия бог на исляма Аллах. Един от централните пунктове, по които двете страни не могат да се споразумеят, е спорът за Ерусалим, който е вечна столица на еврейския народ и в който Господ е настанил името Си. Божието Слово ни казва: „В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света” (Захария 12:3) Виждаме как това слово се изпълнява за много световни лидери и нации, които се опитват да се „натоварят” с този камък и да разделят Божията Земя. Въпреки че нашите държавници със сигурност са водени от добри чувства, предлагайки България да стане домакин на опитите за споразумение между Израел и палестинците, нека се молим усърдно страната ни да не се причисли към племената, които се „натоварват с утегчителния камък Ерусалим”, опитвайки се да решават съдбата на Божията Земя. Вместо това нека се молим държавниците ни и народът ни да заявят открито подкрепата си за Израел (както направин през август гръцкият премиер по време на среща с Бинямин Нетаняху в Атина).
Бог е верен, който е обещал да благослови онзи, който благославя Израел!
В Месията на Израел,
Гергана Петрова – ХПИ-България
Периодично издание на Християни Приятели на Израел - България
"Всички вие жители на света, и вие
обитатели на земята, гледайте,
когато се издигне знаме на
планините, и слушайте, когато
засвири тръбата " (Исаия 18:3
ПИСМО ОТ ЗЕМЯТА
Скъпи български християни приятели на Израел,
Шалом и благословения от Ерусалим!
През септември целият Израел и евреите по света ще празнуват Господните празници Рош Ашана, Йом Кипур, Сукот. Слава на Бога, критичните за Израел летни месеци минаха без избухване на война, за която мнозина се опасяваха, но заплахата съвсем не е отминала. Напрежението по северната граница с Ливан продължава, както и усилията на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
В средата на август в интервю за „Ал-Джазира” Махмуд Ахмадинеджад отправин предизвикателство към Израел (и САЩ) като каза, че „Израел е твърде слаб, за да се изправин пред военната мощ на Иран, а САЩ не успяха да се преборят дори с малката армия на Ирак”. „Израел няма куража да ни нападне и не смятам, че трябва да вземаме заплахата му на сериозно.” Ахмадинеджад също прогнозира, че арабските страни в Залива няма да позволят американските бази в региона да бъдат използвани за атака срещу Иран, и заяви, че „Америка няма интерес да започне военен конфликт с нас”.
Наистина подкрепата на САЩ към еврейската държава отслабва все повече и повече и Израел осъзнава, че е оставен сам пред заплахата на Иран. Слава на Бога, че Святият Израилев никога не е оставял и няма да изостави народа Си! Нека продължаваме да се молим за Божията протекция над Земята и народа Му и за мъдрост и сила за израелските лидерите начело с Бинямин Нетаняху, които са под огромен натиск от страна на световните сили. Нека също така се молим за Божията милост към народа на Иран и за Неговата защита върху вярващите там, чиито брой все повече нараства.
В това издание на „Шофар” повечето материали са за вярващите в Израел –както месианските евреи, така и арабите-християни. Нека продължаваме да подкрепяме ръцете им в молитва и нека се молим по време на Господните празници, и особено по време на Йом Кипур, Исусовите братя и сестри по плът, които все още не са Го познали, да получат откровение за Този, в когото е съвършеното изкупление и който предаде живота Си за техните и нашите грехове.
Както ще прочетете, не малко от месианските евреи в Израел са с български корени и затова и публикуваме историята на равин Даниел Цион – главен равин на България по време на Втората световна война, който също е познал Йешуа, Месията на Израел.
В началото на август на посещение в България бе израелският президент Шимон Перес. По време на срещите му с нашите държавници бе изразено желание България да стане посредник/домакин на директни мирни преговори между Израел и палестинците. При срещата му с българския президент Георги Първанов Шимон Перес каза: „България е много добро място за среща между нас и палестинците. Не мога да си представя по-добро място”. Като българи е възможно да се чувстваме почетени от тези думи; като християни, които познават Божието Слово и Божия план за Израел, трябва да знаем, че мирът в Близкия изток никога няма да бъде постигнат с човешки усилия. Истинският шалом ще настъпи единствено при завръщането на Княза на мира като Цар на Израел. Виждаме как мирните инициативи и планове на световни лидери се провалят едни след други, защото конфликтът между Израел и палестинците не е само териториален, а конфликт между Бога на Израел, Създател на цялата Вселена и фалшивия бог на исляма Аллах. Един от централните пунктове, по които двете страни не могат да се споразумеят, е спорът за Ерусалим, който е вечна столица на еврейския народ и в който Господ е настанил името Си. Божието Слово ни казва: „В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света” (Захария 12:3) Виждаме как това слово се изпълнява за много световни лидери и нации, които се опитват да се „натоварят” с този камък и да разделят Божията Земя. Въпреки че нашите държавници със сигурност са водени от добри чувства, предлагайки България да стане домакин на опитите за споразумение между Израел и палестинците, нека се молим усърдно страната ни да не се причисли към племената, които се „натоварват с утегчителния камък Ерусалим”, опитвайки се да решават съдбата на Божията Земя. Вместо това нека се молим държавниците ни и народът ни да заявят открито подкрепата си за Израел (както направин през август гръцкият премиер по време на среща с Бинямин Нетаняху в Атина).
Бог е верен, който е обещал да благослови онзи, който благославя Израел!
В Месията на Израел,
Гергана Петрова – ХПИ-България
Стражите от Ерусалим
септември-октомври, 2010
Шалом приятели,
Все по-често ставаме свидетели на събития, които можем да окачествими като родилните болки на последното време, които не само зачестяват, но и се засилват. Каква трябва да е нашата реакция? Трябва да се фокусираме върху Божията същност и Неговото слово. Идва нощ, когато никой не може да работи. (Йоан 9:4б; Римляни 13:12; 1 Солунци 5:5) Очите на целия свят могат да видят изпълнението на Божието Слово чрез събитията около Израел днес. Какво извинение ще имаме ние, като вярващи, ако не успеем да разпознаем знаменията на времето и не откликнем в молитва и покорство?
„О несмислени и мудни по сърце...”
След възкресението Си Йешуа каза на двама от учениците Си:
„И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания” (Танаха – Стария Завет) (Лука 24:25-27)
Дали Йешуа не би казал нещо подобно на онези от учениците Му, които или не съзнават, или пренебрегват възраждането на Израел в последното време –възстановяването на еврейската държава в наши дни в подготовка за Неговото завръщане? Ако би могъл да отмести вниманието им от всичко, което ги отклонява от Божието Слово, дали не би им посочил пророчествата в Танаха, които се изпълняват буквално пред очите им?
По-късно същия ден Йешуа обясни на всичките Си ученици, че всичко, което е записано в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите относно Него, трябва да бъде изпълнено (Лука 24:44). Това се отнася и за Израел – иначе Бог, който е обещал и е изпълнил всичко, което е казал за Месията, ще се окаже лъжец, ако е обещал и не е изпълнил това, което е казал в словото Си относно възкресението на Израел в последните дни. Разбира се, това е невъзможно. „Бог не е човек, та да излъже, Той каза и няма ли да извърши?” (Числа 23:19)
По време на годишната молитвена конференция на Ходатаи за Израел в Шотландия Чък получи това слово: „Да вярва, че Аз възстановявам Израел в последните дни - това вече не е просто въпрос на избор за Моето Тяло. Или Тялото Ми ще подкрепя това, което върша с цялото Си сърце и с цялата Си душа (Еремия 32:41) или ще се намери все по-далеч от Мен чрез всякакви заблудителни учения и доктрини. Времето е кратко. Днес, ако чуете гласа Ми, не закоравявайте сърцата си, но застанете заедно с Мен и бъдете свидетели на истината, че бързам да изпълня Словото Си! (Еремия 1:12)”
"Когато Бог се закълне с клетва"
В книгата на Дерек Принс „Пророчески съдби”, (издавана и под други заглавия), са посочени 46 пасажа, в които Бог дава клетва да даде земята на Израел на Авраам, Исаак, Яков и потомците им. Тъй като Бог повтаря това 46 пъти не можем да се съмняваме в Божиите намерения. Това, че Бог се заклева с клетва, разсейва всякакво съмнение. „<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва (Евреи 6:17) И въпреки това голяма част от Църквата все още се колебае между две мнения (3 Царе 18:21).
По-голямата част от цитираните по-долу стихове са в Тората – първите пет книги на Библията, които са основополагащите доктрини на всичко, което следва – включително и Новия завет.
“Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.” (Битие 24:7)
Към Исаак:
„...остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама.” (Битие 26:3)
„След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.” (Битие 50:24)
„И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. (Изход 6:8)
„Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.” (Изход 32:13)
„Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова....” (Второзаконие 9:5)
Към Исус Навин:
"Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.." (Исус Навин 1:6)
„И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века (Съдии 2:1)
„Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, Завета, който направи с Авраама, и клетвата Му към Исаака, която и утвърди на Якова за повеление, на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя за дял на наследството ви...” (1 Летописи 16:15-18 & Псалм 105:8-11)
„Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.” (Неемия 9:15)
”...за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!” (Еремия 11:5)
„.. в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях, земя гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.” (Езекиил 20:6)
Всеки вярващ, който се съмнява в онова, в което Бог изрично се е заклел, не може да познава Бога на Библията или Неговото Слово.
"Ерусалим е над политиката"
Ели Визел, писател, носител на Нобелова награда и оцелял от Холокоста, публикува материали, заемащи цели страници в големи американски вестници, в които изразява загрижеността си за този град:
„За мен, евреина, Ерусалим е над политиката. Той се споменава над 600 пъти в Библията и нито един път в Корана. Няма по-разтърсваща молитва от молитвата, изразяваща копнежа ни да се завърнем в Ерусалим. Това е нещо, което свързва един евреин с друг, което е трудно да се обясни. Когато един евреин посети Ерусалим за пръв път, това не е първо посещение, това е завръщане... Проблемът с Ерусалим не е свързан с някаква недвижима собственост, а с национална памет... Ерусалим е сърцето на нашето сърце, душата на нашата душа...” (Аруц 7, 18.04.10)
Визел написа цитирания по-горе материал, защото Ерусалим се е превърнал в център на задаваща се дипломатическа буря, която може да доведе до криза с най-важния съюзник на Израел – Америка.
По време на администрациите на Буш и Клинтън, САЩ като цяло не обръщаха внимание на строителството в големите, установени и признати за еврейски квартали в източен Ерусалим, където живеят около 200 000 евреи. Администрацията на Обама промени тази линия на политика и настоява Израел да спре всяко строителство в тези области.
Автономната палестинска власт (ПВ) се възползва от тази нова американска политика, за да засили натиска върху Израел. На среща на Арабската лига през март, палестинският президент Абас каза, че „Ерусалим и околностите му са под опеката на Аллах... Дълг на всеки един от нас е да го спасим от заселническото чудовище и опасността от юдаизация...” (ЕП, 11 май 2010).
Израелският премиер Биби Нетаняху, по време на парада за Деня на Ерусалим, цитира Исая 62:1: „Заради Сион няма да замълча и заради Ерусалим няма да престана...”
След това той каза: „Битката за Ерусалим е битка за истината... Не може да има справедливост без истината и ако има изкривяване на справедливостта за нашия град и нация, това означава, че е била изопачена и истината, защото истината е, че Ерусалим е наш град... Ние ще продължим да строим Ерусалим.” (Аруц 7, 12 май 2010)
Преговарящият за ПВ Саеб Ерекат не хареса това, че Биби използва Библията, за да покаже връзката на Израел с Ерусалим. Той го обвини, че използва религията, за да подстрекава към омраза и страх. (Аруц 7, 14 май 2010)
Сълзите на Еремия за този град са актуални и днес... „Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.” (Плач на Еремия 1:2)
Фиаското с флотилията на свободата
В края на май флотилия кораби от Турция, използвайки като фасада „хуманитарна помощ” се опитаха да пробият израелската морска блокада на ивицата Газа. Тя е наложена в съгласие с международното право, за да попречи на лидерите на „Хамас”, които управляват Газа и чиято цел е унищожението на Израел, (както многократно открито са заявявали), да внасят контрабанда оръжия за същата тази цел. Един от корабите – Мави Мармара – имаше на борда си терористи, които се бяха приготвили да нападнат всеки израелски войник, който се качи на борда. Много войници бяха ранени, преди да бъдат убити девет терористи. По-голямата част от света незабавно обвини Израел, с изключение на Америка, която изчака да се изяснят фактите.
След като Съветът за сигурност на ООН набързо прие резолюция, заклеймяваща Израел, външният министър А. Либерман се обърна към Генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун, отбелязвайки, че само през последния месец са били убити 500 души при различни инциденти в Тайланд, Афганистан, Пакистан, Ирак и Индия, но международната общност е запазила мълчание, докато Израел бива осъден за действия, които без съмнение са чисто защитни.
Нетаняху каза, че Израел отново е изправен пред лицемерие, пред прибързано и пристрастно осъждение... Миналата година Израел предприе действия за спиране на ракетния обстрел срещу израелски градове от страна на „Хамас”. И въпреки това отново Израел, а не „Хамас” бе обвинен от ООН за военни престъпления. За съжаление отново се случва същото....
„Хамас” внася в Газа хиляди ирански ракети и оръжие, чийто обсег застрашава много израелски градове. Съгласно международния закон, дори според здравия разум и общо благоприличие, Израел има всяко право да се опита да спре контрабандата на това оръжие и да претърсва кораби, които могат да го пренасят. Израел многократно е залавял кораби, пренасящи стотици тонове оръжие, предназначено за „Хизбула” и „Хамас” от Иран.
Нетаняху каза, че „нито Израел, нито международната общност могат да си позволят Иран да се сдобие с пристанище на Средиземно море” и продължи, като каза, че „на Израел непрекъснато му се казва от международната общност, че има право да се защитава, но бива обвиняван всеки път, когато упражни това си право... Право, което не можеш да упражниш, е безмислено... Израел съжалява за загубата на живот, но никога няма да се извиним затова, че сме защитили гражданите си...” (2.06.10)
Дейвид Харис коментира изкривената световна перспектива в тази ситуация, като пише, че „Хамас” е финансирана от Иран групировка, преследваща джихад, чийто устав призовава за унищожението на Израел и създаването на фундаменталистка ислямска държава. Както САЩ, така и ЕС смятат „Хамас” за терористична организация. И все пак обект на протестите е отново Израел, който иска да упражни правото си на самозащита. (ЕП, 1.06.10)
Алан Дершовиц е съгласен. В свят, в който Северна Корея потопява южно-корейски кораб, избивайки десетки хора; Иран въоръжава терористи, които избиват стотици; Русия бомбардира Чечня, избивайки хиляди; САЩ и Великобритания, борейки се срещу „Ал Кайда” и талибаните, убиват неустановен брой цивилни – единствено Израел е обект на „международно разследване”... Защо само Израел?” (ЕП, 6.06.10) Вие имате ли отговор?
Съветът на равините в Юдея и Самария има отговор и каза, че реакцията на света прилича много на библейското описание за Гог и Магог, когато светът се насочва срещу Израел, но в крайна сметка това води до третото и окончателно изкупление. Съветът добавя, че светският ционизъм иска Израел да е обичан от света, но правото на съществуване на нашия народ не произлиза от нациите, а от Тората, която ни учи, че Израел е народ, който ще обитава отделно и няма да се счита сред нациите. (Числа 23:9) (Аруц 7, 3.06.10)
Газа, „Хамас” и безумието на Запада
Израел се поддаде на натиска на Запада и създаде комитет за разследване на инцидента, като премахна най-важните ограничения, въпреки че като цяло запази блокадата по море. Ефраим Инбар, професор по политически науки в университета Бар Илан смята, че премахването на ограниченията „няма никакъв стратегически смисъл, защото помага на „Хамас”, която е съюзник на революционния ислямистки Иран. И двете са анти-западни сили, които целят унищожаването на еврейската държава. Тъй като Газа е вражеска територия, тя не заслужава специално отношение от страна на Израел, освен законовите му действия в самозащита. Израел като всяка суверенна държава има всяко право да затвори границата си с всяка воюваща страна. (ЕП, 29.06.10)
През юни американският президент Обама каза, че ситуацията в Газа е неустойчива и налага фундаментална промяна. Бари Рубин коментира: „Човек би очаквал, че думите „неустойчива” и „налага фундаментална промяна” означават, че президентът иска сваляне на режима на „Хамас”. Но в действителност той иска точно обратното – неговото стабилизиране.
Рубин задава въпроса: „Искат ли САЩ дългосрочното съществуване на революционна ислямска мини-държава на Средиземно море, която разпространява тероризъм и антисемитизъм и иска да воюва с Израел... да гони християните, да потиска жените и подронва устоите на умерените арабски държави? Очевидно е така. Обама планира да даде $200 млн. на народа на Газа...” (ЕП, 27.06.10)
Египетски журналист потвърди, че няколко западни репортери са имали доблестта да съобщят наскоро, че всъщност Газа не е под обсада и потискането на местните палестинци не се осъществява от Израел, а от техни сънародници араби.
Ашраф ал-Хул пише, че в Газа преобладава чувството на абсолютен просперитет... и че гледката на стоките и лукса, изпълващи Газа, го шокират. Той дори открива, че повечето стоки в Газа са много по-евтини от тези в Египет. Журналистът наистина вижда широкоразпространена бедност, която обаче се дължи на факта, че около 20% от жителите на Газа контролират почти цялото богатство и почти всички са тясно свързани с „Хамас”. Но за останалата част от хората безработицата е почти 45%. Това са жителите на Газа, които западните медии непрекъснато показват като продукт на т.нар. „израелско потистничество”. В резултат на това, светът налива още повече пари в Газа, които съответно отиват в ръцете на богатите и в крайна сметка ги правят още по-богати...” („Израел днес”, 30.07.10)
"Ако Израел падне, всички падаме"
Хосе Мария Азнар, премиер на Испания между 1996-2004 г. написа отговор на всички анти-израелски реакции на фиаското с флотилията. Твърде дълго в Европа е непопулярно да се говори в защита на Израел. В светлината на последния инцидент е трудно да си представим по-непопулярна кауза за защитаване. И въпреки това той се опита, казвайки, че истината за Израел трябва да се заяви.
Първо, Държавата Израел бе създадена с решение на ООН. Легитимността й не трябва да е под въпрос.
Второ, поради своите корени, история и ценности Израел е пълноправна западна държава. Това е една нормална западна държава, заобиколена от ненормални обстоятелства – единствената демокрация, чието съществуване се поставя под въпрос от самото начало.
В началото съседните на Израел страни го нападат, използвайки конвенционални оръжия. След това той става обект на терористични нападения в продължение на няколко вълни на интифада. Сега, под натиска на радикалните ислямисти и техните симпатизанти, Израел е изправен пред кампания, която оспорва правото му на съществуване посредством международното право и дипломация. 62 години след създаването си, Израел продължава да се бори за своето съществуване. Според Азнер истинската заплаха за стабилността в региона не е липсата на мир между Израел и палестинците, а надигането на радикалния ислям, за който унищожението на Израел е реализация на религиозната му същност...
Толкова е лесно да обвиняваме Израел за всичкото зло в Близкия изток. Някои дори смятат, че ще постигнем ново разбирателство с мюсюлманския свят, ако сме готови да жертваме на олтара еврейската държава. Това ще е глупаво. Ако Израел падне, всички падаме. Имаме нужда от морална и стратегическа яснота, която да гарантира правото на мирно съществуване и сигурни граници – яснота, която като че ли е изчезнала в Европа. САЩ показват обезпокоителни признаци, че са се насочили в същата посока.
Западът минава през период на объркване, причинен от един вид мазохистично съмнение относно собствената му идентичност, ръководен от правилото за политическа коректност, от мулти-културализъм, който ни кара да падаме на колене пред другите, от секуларизъм, който ни заслепява дори и когато сме изправени пред воини на джихада, които искат да прокарат най-фанатичното въплъщение на своята вяра. Да изоставим Израел означава да покажем колко дълбоко сме потънали и колко неумолим изглежда нашия упадък. Не можем да позволим това да се случи... Израел е фундаментална част от Запада. Западът е това, което е, благодарение на юдео-християнските си корени. Ако еврейският елемент от тези корени е изкоренен и Израел е загубен, тогава сме загубени и ние. Независимо дали ни харесва или не, съдбите ни са неразривно преплетени. (Сп. „Таймс”, 17. 06.10)
Съблазънта на „мира” (Езекиил 13:10б)
Мнозина смятат, че „мирният” процес между Израел и палестинците ще сложи край на всички световни злини. Това заслепение и безумие от страна на иначе умни хора вероятно се дължи на това, че „те не приеха да обичат истината”. Бог изпраща силна заблуда и те започват да вярват в лъжа: „..тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа.“ (2 Солунци 2:9-11)
Халед Абу Тоаме, арабски журналист във в-к „Ерусалим Пост” казва, че администрацията на САЩ трябва да си зададе някои трудни въпроси за „мирните” преговори, като например:
1. Има ли мнозинство от палестинци, които са готови да направят значителни отстъпки в контекста на мирно споразумение с Израел?
2. Има ли палестински лидер, който е готов да направи компромис по въпроса с Ерусалим, заселищата и „правото на завръщане”?
3. Може ли Абас да убеди повечето палестици, живеещи в бежански лагери в арабския свят, да приемат мирно споразумение, което ще изключва тяхното завръщане в селата им от преди 1948 г.? Нито един палестински лидер досега не се е осмелил публично дори и да намекне за това.
4. Имат ли Абас и премиерът Фаяд достатъчно доверие и подкрепа сред палестинците, за да могат да ги спечелят за мирно споразумение с Израел?
След като показва, че отговорът на всички тези въпроси е „не”, Тоаме пита защо светът продължава с „мирните” преговори, но пренебрегва факта, че Абас не е способен да спази своята част от ангажиментите? И накрая защо светът пренебрегва факта, че палестинците вече имат две държави: Газа – под управлението на „Хамас”; и Западния бряг - под управлението на „Фатах”?
Може би преди да се търсят начини за постигане на мир между евреи и палестинци, трябва да се намери начин да се постигне мир между палестинци и палестинци. (Аруц 7, 1.07.10)
На 6 юли 2010 г. официалният ежедневник на ПВ „Ал Хаят Ал Джадида” разкри, че по време на среща на Арабската лига през март Абас е казал на арабските лидери: „Ако искате война и ако всички ще се биете срещу Израел, ние сме „за”. Но палестинците няма да се борят сами, защото не са способни да го направят.” („Израел днес”, 8.07.10)
В края на юли в Кайро Абас е участвал в специална среща на външните министри на Арабската лига, на която се е обсъждала възможността за започване на директни преговори. Въпреки натиска от САЩ и ЕС Абас и фракцията му „Фатах” са казали, че няма да започнат директни разговори, докато Израел не спре изцяло строителството в заселищата, строителството в източен Ерусалим и не се обвърже със създаването на палестинска държава, базирана на границите от 4 юни 1967 г. Те няма да преговарят, те единствено искат гаранции. И тъй като ПВ е решила да търси подкрепата на арабските нации при всяка стъпка от мирния процес, всъщност Израел е изправен пред преговори с целия арабски свят. (ЕП, 28.07.10)
Външните министри на арабските страни са решили да хвърлят решението обратно в двора на Абас. Той може да започне директни преговори, когато реши, че е дошло подходящото време. И така арабите остават в добри отношения с ЕС и САЩ, а Абас трябва да се оправя сам. Палестинците са пешка, използвана от арабския свят като оръжие срещу Израел.
Сянката на Иран надвисва над света
Един бивш студент по право от Иран, който е „завършил с отличие” от иранските затвори, където е бил измъчван заради студентската си дейност, казва за настоящите управляващи в Иран: „Откакто те завзеха властта преди 30 г., когато режимът се сдоби с камъни, той ги използва срещу нашите жени; когато се сдоби с въжета, ги използва да беси нашите мъже; когато се сдоби с оръжие, го използва на нашите улици... Съмнява ли се някой какво ще направи този незаконен режим, когато се сдобие с ядрено оръжие?” (ЕП, 4.05.10)
През юли Нетаняху присъства на среща на Съвета за международни отношения, на която той сподели някои неща относно Иран. Той каза, че повечето от световните лидери, включително и арабските, сега разбират, че ако най-големият поддръжник на тероризма в света се сдобие с най-опасното оръжие в света, това е заплаха за целия свят...
Но как да преминем от разбиране към действия? Трябва да запитаме дали светът може да живее с ядрен Иран. След това Нетаняху казва, че много влиятелни хора сравняват ядрен Иран с бившия СССР. В крайна сметка СССР също разполагаше с ядрено оръжие, но бе овладян. Според мнозина ядрен Иран също може да бъде овладян.
Но СССР бе различен. Той имаше световни, идеологически амбиции, но в международните отношения действаше с изключителна рационалност. Всеки път, когато бе изправен пред избора между идеологията си и оцеляването, СССР избираше оцеляването... Иранският режим е движен от военна идеология, основаваща се на напълно различни ценности, които могат да ни изглеждат напълно ирационални, но са с много голяма сила и обхват....
Биби Нетаняху каза, че Иран вече отрича Холокоста, открито призовава за унищожаването на Израел, снабдява „Хизбула” и „Хамас” с ракети, изпраща саботьори и терористични отряди в Египет и Йемен и директно заплашва Саудитска Арабия.
Това Иран прави днес, когато още не разполага с ядрено оръжие. Помислете си какво ще направи утре. Не бива да позволяваме най-опасните режими в света да се сдобият с най-опасните оръжия. (8.07.10)
Един дезертьор от Иранската революционна гвардия, който е бил и шпионин на ЦРУ казва: „Санкциите са измислица, една илюзия. Спрете да мечтаете... нямате си работа с рационални хора.”
Според него повечето иранци нямат нищо против Израел и много малко ги е грижа за палестинците, но въпреки това Революционната гвардия използва омразата към Израел като основна кауза.
Той също така споменава, че много иранци слушат новините на персийския отдел на израелкото радио. Те вярват на израелското радио много повече отколкото на Би Би Си и „Гласът на Америка”. (ЕП, 11.07.10)
На 1 юли при подписването на санкциите за Иран президентът Обама каза, че САЩ и международната общност са решени да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
На 12 юли руският президент Медведев в едно необичайно силно изявление каза, че Иран се приближава значително към потенциала за създаване на ядрено оръжие.
Тази ескалация в реториката на световните лидери е придружена от едно по-силно от всякога послание за подкрепа на санкциите от много посоки, дори с някои намеци за военни действия срещу Иран...
Посланието „бомбата на Иран е по-лоша от бомбардирането на Иран” започва да се появява в различни изявления, приписвани дори на представители на някои арабски държави в Залива. (ЕП, 20.07.10)
В края на юли по иранската телевизия Ахмадинеджад обвини САЩ в планове за нападение поне над две държави в региона през следващите три месеца. Това е много опасна игра, тъй като Иран се опитва да отклони създалия се напоследък натиск. Ако Иран започне война – като разреши на „Хизбула” да атакува Израел както през 2006 г., той ще може да каже: „Нали ви казахме.” Не ние сме виновни, а САЩ и Израел. Към този момент напрежението по северната граница на Израел е много голямо. (27.07.10)
Пророчески знамения
Аятола Хазари, лидер на иранския клон на „Хизбула” и потенциален кандидат за следващите президентски избори в Иран, нарече създаването на „Велик Иран”, който да се простира от Афганистан до Израел, „предвестник на идването на ислямския месия”. Той каза, че Иран ще трябва да унищожи Израел и всички мюсюлмани сунити в региона, като Саудитска Арабия, всички светски партии като „Баат” в Ирак и Сирия и всички араби християни. (ICEJ News, 17 May 2010)
Връзката между Иран, Сирия и Турция все повече се заздравява, което може и да е едно пророческо подреждане на силите. През май турски и сирийски войски проведоха заедно военни учения, а Иран и Сирия искат да сфромират регионален икономически блок с Турция и Ирак.
Ахмадинеджад се похвали, че опазването на сигурността в региона и налагането на нов световен ред са най-важните задължения на Иран и Турция. (Аруц 7, 3.05.10)
Арогантният Ахмадинеджад каза, че евреите само изглеждат човешки същества. Той смята, че неговият режим има за цел да промени световния ред и заяви новата мисия на своето правителство – да освободи американската нация от „недемократичния и потиснически режим, който я малтретира”. (MEMRI, 18. 06. 2010)
През юни по време на среща на партията си „Ликуд” Биби Нетаняху каза, че трябва да се приготвим за трудни дни..., тъй като се намираме сред много трудна и продължителна битка за Държавата Израел. (14.06.10)
Сигнал за молитва: Септември 2010
Септември често е месец, когато Бог разтърсва различни неща. Доклад на агенция „Стратфор” наскоро съобщава: „Светът продължава да „резонира” от двата шока - през септември 2001 и септември 2008 – джихадът срещу САЩ и световната финансова криза. (12.07.10) Между двете събития има точно 7 години.
През този септември се падат всички есенни Господни празници (Левит 23:23): Рош Ашана – 9 септември; Йом Кипур – 18 септември и Сукот – 23-30 септември.
Има няколко неща, върху които да държим вниманието си:
• Турция поема председателството на Съвета за сигурност на ООН.
• В Турция ще се проведе референдум за основни промени в конституцията на държавата, които ако бъдат приети, ще дадат повече власт на силите на радикалния ислям.
• Рамадан – ислямският свещен месец свършва на 9 септември.
• Испания, чиято икономика е почти в толкова лошо състояние, колкото и гръцката, ще гласува бюджета си за 2011 г. В случай на проблеми, това ще предизвика още една икономическа криза в ЕС.
• Иран започва отново разговори с постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия относно ядрената му програма.
• Първият ядрен завод на Иран трябва да бъде пуснат в действие.
• С Божията помощ ще приключи десетмесечното замразяване на строителството в заселищата в Израел.
Господните празници са назначени от Него за срещи с народа Му. Дали струпването на всички тези събития през септември е съвпадение? Насърчаваме ви да бдите и да се молите. (Марк 13:33)
„А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва” (1 Петрово 4:7)
Чък и Карен Коен
Шалом приятели,
Все по-често ставаме свидетели на събития, които можем да окачествими като родилните болки на последното време, които не само зачестяват, но и се засилват. Каква трябва да е нашата реакция? Трябва да се фокусираме върху Божията същност и Неговото слово. Идва нощ, когато никой не може да работи. (Йоан 9:4б; Римляни 13:12; 1 Солунци 5:5) Очите на целия свят могат да видят изпълнението на Божието Слово чрез събитията около Израел днес. Какво извинение ще имаме ние, като вярващи, ако не успеем да разпознаем знаменията на времето и не откликнем в молитва и покорство?
„О несмислени и мудни по сърце...”
След възкресението Си Йешуа каза на двама от учениците Си:
„И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания” (Танаха – Стария Завет) (Лука 24:25-27)
Дали Йешуа не би казал нещо подобно на онези от учениците Му, които или не съзнават, или пренебрегват възраждането на Израел в последното време –възстановяването на еврейската държава в наши дни в подготовка за Неговото завръщане? Ако би могъл да отмести вниманието им от всичко, което ги отклонява от Божието Слово, дали не би им посочил пророчествата в Танаха, които се изпълняват буквално пред очите им?
По-късно същия ден Йешуа обясни на всичките Си ученици, че всичко, което е записано в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите относно Него, трябва да бъде изпълнено (Лука 24:44). Това се отнася и за Израел – иначе Бог, който е обещал и е изпълнил всичко, което е казал за Месията, ще се окаже лъжец, ако е обещал и не е изпълнил това, което е казал в словото Си относно възкресението на Израел в последните дни. Разбира се, това е невъзможно. „Бог не е човек, та да излъже, Той каза и няма ли да извърши?” (Числа 23:19)
По време на годишната молитвена конференция на Ходатаи за Израел в Шотландия Чък получи това слово: „Да вярва, че Аз възстановявам Израел в последните дни - това вече не е просто въпрос на избор за Моето Тяло. Или Тялото Ми ще подкрепя това, което върша с цялото Си сърце и с цялата Си душа (Еремия 32:41) или ще се намери все по-далеч от Мен чрез всякакви заблудителни учения и доктрини. Времето е кратко. Днес, ако чуете гласа Ми, не закоравявайте сърцата си, но застанете заедно с Мен и бъдете свидетели на истината, че бързам да изпълня Словото Си! (Еремия 1:12)”
"Когато Бог се закълне с клетва"
В книгата на Дерек Принс „Пророчески съдби”, (издавана и под други заглавия), са посочени 46 пасажа, в които Бог дава клетва да даде земята на Израел на Авраам, Исаак, Яков и потомците им. Тъй като Бог повтаря това 46 пъти не можем да се съмняваме в Божиите намерения. Това, че Бог се заклева с клетва, разсейва всякакво съмнение. „<така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва (Евреи 6:17) И въпреки това голяма част от Църквата все още се колебае между две мнения (3 Царе 18:21).
По-голямата част от цитираните по-долу стихове са в Тората – първите пет книги на Библията, които са основополагащите доктрини на всичко, което следва – включително и Новия завет.
“Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.” (Битие 24:7)
Към Исаак:
„...остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама.” (Битие 26:3)
„След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.” (Битие 50:24)
„И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. (Изход 6:8)
„Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.” (Изход 32:13)
„Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова....” (Второзаконие 9:5)
Към Исус Навин:
"Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.." (Исус Навин 1:6)
„И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века (Съдии 2:1)
„Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, Завета, който направи с Авраама, и клетвата Му към Исаака, която и утвърди на Якова за повеление, на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя за дял на наследството ви...” (1 Летописи 16:15-18 & Псалм 105:8-11)
„Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.” (Неемия 9:15)
”...за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!” (Еремия 11:5)
„.. в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях, земя гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.” (Езекиил 20:6)
Всеки вярващ, който се съмнява в онова, в което Бог изрично се е заклел, не може да познава Бога на Библията или Неговото Слово.
"Ерусалим е над политиката"
Ели Визел, писател, носител на Нобелова награда и оцелял от Холокоста, публикува материали, заемащи цели страници в големи американски вестници, в които изразява загрижеността си за този град:
„За мен, евреина, Ерусалим е над политиката. Той се споменава над 600 пъти в Библията и нито един път в Корана. Няма по-разтърсваща молитва от молитвата, изразяваща копнежа ни да се завърнем в Ерусалим. Това е нещо, което свързва един евреин с друг, което е трудно да се обясни. Когато един евреин посети Ерусалим за пръв път, това не е първо посещение, това е завръщане... Проблемът с Ерусалим не е свързан с някаква недвижима собственост, а с национална памет... Ерусалим е сърцето на нашето сърце, душата на нашата душа...” (Аруц 7, 18.04.10)
Визел написа цитирания по-горе материал, защото Ерусалим се е превърнал в център на задаваща се дипломатическа буря, която може да доведе до криза с най-важния съюзник на Израел – Америка.
По време на администрациите на Буш и Клинтън, САЩ като цяло не обръщаха внимание на строителството в големите, установени и признати за еврейски квартали в източен Ерусалим, където живеят около 200 000 евреи. Администрацията на Обама промени тази линия на политика и настоява Израел да спре всяко строителство в тези области.
Автономната палестинска власт (ПВ) се възползва от тази нова американска политика, за да засили натиска върху Израел. На среща на Арабската лига през март, палестинският президент Абас каза, че „Ерусалим и околностите му са под опеката на Аллах... Дълг на всеки един от нас е да го спасим от заселническото чудовище и опасността от юдаизация...” (ЕП, 11 май 2010).
Израелският премиер Биби Нетаняху, по време на парада за Деня на Ерусалим, цитира Исая 62:1: „Заради Сион няма да замълча и заради Ерусалим няма да престана...”
След това той каза: „Битката за Ерусалим е битка за истината... Не може да има справедливост без истината и ако има изкривяване на справедливостта за нашия град и нация, това означава, че е била изопачена и истината, защото истината е, че Ерусалим е наш град... Ние ще продължим да строим Ерусалим.” (Аруц 7, 12 май 2010)
Преговарящият за ПВ Саеб Ерекат не хареса това, че Биби използва Библията, за да покаже връзката на Израел с Ерусалим. Той го обвини, че използва религията, за да подстрекава към омраза и страх. (Аруц 7, 14 май 2010)
Сълзите на Еремия за този град са актуални и днес... „Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.” (Плач на Еремия 1:2)
Фиаското с флотилията на свободата
В края на май флотилия кораби от Турция, използвайки като фасада „хуманитарна помощ” се опитаха да пробият израелската морска блокада на ивицата Газа. Тя е наложена в съгласие с международното право, за да попречи на лидерите на „Хамас”, които управляват Газа и чиято цел е унищожението на Израел, (както многократно открито са заявявали), да внасят контрабанда оръжия за същата тази цел. Един от корабите – Мави Мармара – имаше на борда си терористи, които се бяха приготвили да нападнат всеки израелски войник, който се качи на борда. Много войници бяха ранени, преди да бъдат убити девет терористи. По-голямата част от света незабавно обвини Израел, с изключение на Америка, която изчака да се изяснят фактите.
След като Съветът за сигурност на ООН набързо прие резолюция, заклеймяваща Израел, външният министър А. Либерман се обърна към Генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун, отбелязвайки, че само през последния месец са били убити 500 души при различни инциденти в Тайланд, Афганистан, Пакистан, Ирак и Индия, но международната общност е запазила мълчание, докато Израел бива осъден за действия, които без съмнение са чисто защитни.
Нетаняху каза, че Израел отново е изправен пред лицемерие, пред прибързано и пристрастно осъждение... Миналата година Израел предприе действия за спиране на ракетния обстрел срещу израелски градове от страна на „Хамас”. И въпреки това отново Израел, а не „Хамас” бе обвинен от ООН за военни престъпления. За съжаление отново се случва същото....
„Хамас” внася в Газа хиляди ирански ракети и оръжие, чийто обсег застрашава много израелски градове. Съгласно международния закон, дори според здравия разум и общо благоприличие, Израел има всяко право да се опита да спре контрабандата на това оръжие и да претърсва кораби, които могат да го пренасят. Израел многократно е залавял кораби, пренасящи стотици тонове оръжие, предназначено за „Хизбула” и „Хамас” от Иран.
Нетаняху каза, че „нито Израел, нито международната общност могат да си позволят Иран да се сдобие с пристанище на Средиземно море” и продължи, като каза, че „на Израел непрекъснато му се казва от международната общност, че има право да се защитава, но бива обвиняван всеки път, когато упражни това си право... Право, което не можеш да упражниш, е безмислено... Израел съжалява за загубата на живот, но никога няма да се извиним затова, че сме защитили гражданите си...” (2.06.10)
Дейвид Харис коментира изкривената световна перспектива в тази ситуация, като пише, че „Хамас” е финансирана от Иран групировка, преследваща джихад, чийто устав призовава за унищожението на Израел и създаването на фундаменталистка ислямска държава. Както САЩ, така и ЕС смятат „Хамас” за терористична организация. И все пак обект на протестите е отново Израел, който иска да упражни правото си на самозащита. (ЕП, 1.06.10)
Алан Дершовиц е съгласен. В свят, в който Северна Корея потопява южно-корейски кораб, избивайки десетки хора; Иран въоръжава терористи, които избиват стотици; Русия бомбардира Чечня, избивайки хиляди; САЩ и Великобритания, борейки се срещу „Ал Кайда” и талибаните, убиват неустановен брой цивилни – единствено Израел е обект на „международно разследване”... Защо само Израел?” (ЕП, 6.06.10) Вие имате ли отговор?
Съветът на равините в Юдея и Самария има отговор и каза, че реакцията на света прилича много на библейското описание за Гог и Магог, когато светът се насочва срещу Израел, но в крайна сметка това води до третото и окончателно изкупление. Съветът добавя, че светският ционизъм иска Израел да е обичан от света, но правото на съществуване на нашия народ не произлиза от нациите, а от Тората, която ни учи, че Израел е народ, който ще обитава отделно и няма да се счита сред нациите. (Числа 23:9) (Аруц 7, 3.06.10)
Газа, „Хамас” и безумието на Запада
Израел се поддаде на натиска на Запада и създаде комитет за разследване на инцидента, като премахна най-важните ограничения, въпреки че като цяло запази блокадата по море. Ефраим Инбар, професор по политически науки в университета Бар Илан смята, че премахването на ограниченията „няма никакъв стратегически смисъл, защото помага на „Хамас”, която е съюзник на революционния ислямистки Иран. И двете са анти-западни сили, които целят унищожаването на еврейската държава. Тъй като Газа е вражеска територия, тя не заслужава специално отношение от страна на Израел, освен законовите му действия в самозащита. Израел като всяка суверенна държава има всяко право да затвори границата си с всяка воюваща страна. (ЕП, 29.06.10)
През юни американският президент Обама каза, че ситуацията в Газа е неустойчива и налага фундаментална промяна. Бари Рубин коментира: „Човек би очаквал, че думите „неустойчива” и „налага фундаментална промяна” означават, че президентът иска сваляне на режима на „Хамас”. Но в действителност той иска точно обратното – неговото стабилизиране.
Рубин задава въпроса: „Искат ли САЩ дългосрочното съществуване на революционна ислямска мини-държава на Средиземно море, която разпространява тероризъм и антисемитизъм и иска да воюва с Израел... да гони християните, да потиска жените и подронва устоите на умерените арабски държави? Очевидно е така. Обама планира да даде $200 млн. на народа на Газа...” (ЕП, 27.06.10)
Египетски журналист потвърди, че няколко западни репортери са имали доблестта да съобщят наскоро, че всъщност Газа не е под обсада и потискането на местните палестинци не се осъществява от Израел, а от техни сънародници араби.
Ашраф ал-Хул пише, че в Газа преобладава чувството на абсолютен просперитет... и че гледката на стоките и лукса, изпълващи Газа, го шокират. Той дори открива, че повечето стоки в Газа са много по-евтини от тези в Египет. Журналистът наистина вижда широкоразпространена бедност, която обаче се дължи на факта, че около 20% от жителите на Газа контролират почти цялото богатство и почти всички са тясно свързани с „Хамас”. Но за останалата част от хората безработицата е почти 45%. Това са жителите на Газа, които западните медии непрекъснато показват като продукт на т.нар. „израелско потистничество”. В резултат на това, светът налива още повече пари в Газа, които съответно отиват в ръцете на богатите и в крайна сметка ги правят още по-богати...” („Израел днес”, 30.07.10)
"Ако Израел падне, всички падаме"
Хосе Мария Азнар, премиер на Испания между 1996-2004 г. написа отговор на всички анти-израелски реакции на фиаското с флотилията. Твърде дълго в Европа е непопулярно да се говори в защита на Израел. В светлината на последния инцидент е трудно да си представим по-непопулярна кауза за защитаване. И въпреки това той се опита, казвайки, че истината за Израел трябва да се заяви.
Първо, Държавата Израел бе създадена с решение на ООН. Легитимността й не трябва да е под въпрос.
Второ, поради своите корени, история и ценности Израел е пълноправна западна държава. Това е една нормална западна държава, заобиколена от ненормални обстоятелства – единствената демокрация, чието съществуване се поставя под въпрос от самото начало.
В началото съседните на Израел страни го нападат, използвайки конвенционални оръжия. След това той става обект на терористични нападения в продължение на няколко вълни на интифада. Сега, под натиска на радикалните ислямисти и техните симпатизанти, Израел е изправен пред кампания, която оспорва правото му на съществуване посредством международното право и дипломация. 62 години след създаването си, Израел продължава да се бори за своето съществуване. Според Азнер истинската заплаха за стабилността в региона не е липсата на мир между Израел и палестинците, а надигането на радикалния ислям, за който унищожението на Израел е реализация на религиозната му същност...
Толкова е лесно да обвиняваме Израел за всичкото зло в Близкия изток. Някои дори смятат, че ще постигнем ново разбирателство с мюсюлманския свят, ако сме готови да жертваме на олтара еврейската държава. Това ще е глупаво. Ако Израел падне, всички падаме. Имаме нужда от морална и стратегическа яснота, която да гарантира правото на мирно съществуване и сигурни граници – яснота, която като че ли е изчезнала в Европа. САЩ показват обезпокоителни признаци, че са се насочили в същата посока.
Западът минава през период на объркване, причинен от един вид мазохистично съмнение относно собствената му идентичност, ръководен от правилото за политическа коректност, от мулти-културализъм, който ни кара да падаме на колене пред другите, от секуларизъм, който ни заслепява дори и когато сме изправени пред воини на джихада, които искат да прокарат най-фанатичното въплъщение на своята вяра. Да изоставим Израел означава да покажем колко дълбоко сме потънали и колко неумолим изглежда нашия упадък. Не можем да позволим това да се случи... Израел е фундаментална част от Запада. Западът е това, което е, благодарение на юдео-християнските си корени. Ако еврейският елемент от тези корени е изкоренен и Израел е загубен, тогава сме загубени и ние. Независимо дали ни харесва или не, съдбите ни са неразривно преплетени. (Сп. „Таймс”, 17. 06.10)
Съблазънта на „мира” (Езекиил 13:10б)
Мнозина смятат, че „мирният” процес между Израел и палестинците ще сложи край на всички световни злини. Това заслепение и безумие от страна на иначе умни хора вероятно се дължи на това, че „те не приеха да обичат истината”. Бог изпраща силна заблуда и те започват да вярват в лъжа: „..тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа.“ (2 Солунци 2:9-11)
Халед Абу Тоаме, арабски журналист във в-к „Ерусалим Пост” казва, че администрацията на САЩ трябва да си зададе някои трудни въпроси за „мирните” преговори, като например:
1. Има ли мнозинство от палестинци, които са готови да направят значителни отстъпки в контекста на мирно споразумение с Израел?
2. Има ли палестински лидер, който е готов да направи компромис по въпроса с Ерусалим, заселищата и „правото на завръщане”?
3. Може ли Абас да убеди повечето палестици, живеещи в бежански лагери в арабския свят, да приемат мирно споразумение, което ще изключва тяхното завръщане в селата им от преди 1948 г.? Нито един палестински лидер досега не се е осмелил публично дори и да намекне за това.
4. Имат ли Абас и премиерът Фаяд достатъчно доверие и подкрепа сред палестинците, за да могат да ги спечелят за мирно споразумение с Израел?
След като показва, че отговорът на всички тези въпроси е „не”, Тоаме пита защо светът продължава с „мирните” преговори, но пренебрегва факта, че Абас не е способен да спази своята част от ангажиментите? И накрая защо светът пренебрегва факта, че палестинците вече имат две държави: Газа – под управлението на „Хамас”; и Западния бряг - под управлението на „Фатах”?
Може би преди да се търсят начини за постигане на мир между евреи и палестинци, трябва да се намери начин да се постигне мир между палестинци и палестинци. (Аруц 7, 1.07.10)
На 6 юли 2010 г. официалният ежедневник на ПВ „Ал Хаят Ал Джадида” разкри, че по време на среща на Арабската лига през март Абас е казал на арабските лидери: „Ако искате война и ако всички ще се биете срещу Израел, ние сме „за”. Но палестинците няма да се борят сами, защото не са способни да го направят.” („Израел днес”, 8.07.10)
В края на юли в Кайро Абас е участвал в специална среща на външните министри на Арабската лига, на която се е обсъждала възможността за започване на директни преговори. Въпреки натиска от САЩ и ЕС Абас и фракцията му „Фатах” са казали, че няма да започнат директни разговори, докато Израел не спре изцяло строителството в заселищата, строителството в източен Ерусалим и не се обвърже със създаването на палестинска държава, базирана на границите от 4 юни 1967 г. Те няма да преговарят, те единствено искат гаранции. И тъй като ПВ е решила да търси подкрепата на арабските нации при всяка стъпка от мирния процес, всъщност Израел е изправен пред преговори с целия арабски свят. (ЕП, 28.07.10)
Външните министри на арабските страни са решили да хвърлят решението обратно в двора на Абас. Той може да започне директни преговори, когато реши, че е дошло подходящото време. И така арабите остават в добри отношения с ЕС и САЩ, а Абас трябва да се оправя сам. Палестинците са пешка, използвана от арабския свят като оръжие срещу Израел.
Сянката на Иран надвисва над света
Един бивш студент по право от Иран, който е „завършил с отличие” от иранските затвори, където е бил измъчван заради студентската си дейност, казва за настоящите управляващи в Иран: „Откакто те завзеха властта преди 30 г., когато режимът се сдоби с камъни, той ги използва срещу нашите жени; когато се сдоби с въжета, ги използва да беси нашите мъже; когато се сдоби с оръжие, го използва на нашите улици... Съмнява ли се някой какво ще направи този незаконен режим, когато се сдобие с ядрено оръжие?” (ЕП, 4.05.10)
През юли Нетаняху присъства на среща на Съвета за международни отношения, на която той сподели някои неща относно Иран. Той каза, че повечето от световните лидери, включително и арабските, сега разбират, че ако най-големият поддръжник на тероризма в света се сдобие с най-опасното оръжие в света, това е заплаха за целия свят...
Но как да преминем от разбиране към действия? Трябва да запитаме дали светът може да живее с ядрен Иран. След това Нетаняху казва, че много влиятелни хора сравняват ядрен Иран с бившия СССР. В крайна сметка СССР също разполагаше с ядрено оръжие, но бе овладян. Според мнозина ядрен Иран също може да бъде овладян.
Но СССР бе различен. Той имаше световни, идеологически амбиции, но в международните отношения действаше с изключителна рационалност. Всеки път, когато бе изправен пред избора между идеологията си и оцеляването, СССР избираше оцеляването... Иранският режим е движен от военна идеология, основаваща се на напълно различни ценности, които могат да ни изглеждат напълно ирационални, но са с много голяма сила и обхват....
Биби Нетаняху каза, че Иран вече отрича Холокоста, открито призовава за унищожаването на Израел, снабдява „Хизбула” и „Хамас” с ракети, изпраща саботьори и терористични отряди в Египет и Йемен и директно заплашва Саудитска Арабия.
Това Иран прави днес, когато още не разполага с ядрено оръжие. Помислете си какво ще направи утре. Не бива да позволяваме най-опасните режими в света да се сдобият с най-опасните оръжия. (8.07.10)
Един дезертьор от Иранската революционна гвардия, който е бил и шпионин на ЦРУ казва: „Санкциите са измислица, една илюзия. Спрете да мечтаете... нямате си работа с рационални хора.”
Според него повечето иранци нямат нищо против Израел и много малко ги е грижа за палестинците, но въпреки това Революционната гвардия използва омразата към Израел като основна кауза.
Той също така споменава, че много иранци слушат новините на персийския отдел на израелкото радио. Те вярват на израелското радио много повече отколкото на Би Би Си и „Гласът на Америка”. (ЕП, 11.07.10)
На 1 юли при подписването на санкциите за Иран президентът Обама каза, че САЩ и международната общност са решени да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
На 12 юли руският президент Медведев в едно необичайно силно изявление каза, че Иран се приближава значително към потенциала за създаване на ядрено оръжие.
Тази ескалация в реториката на световните лидери е придружена от едно по-силно от всякога послание за подкрепа на санкциите от много посоки, дори с някои намеци за военни действия срещу Иран...
Посланието „бомбата на Иран е по-лоша от бомбардирането на Иран” започва да се появява в различни изявления, приписвани дори на представители на някои арабски държави в Залива. (ЕП, 20.07.10)
В края на юли по иранската телевизия Ахмадинеджад обвини САЩ в планове за нападение поне над две държави в региона през следващите три месеца. Това е много опасна игра, тъй като Иран се опитва да отклони създалия се напоследък натиск. Ако Иран започне война – като разреши на „Хизбула” да атакува Израел както през 2006 г., той ще може да каже: „Нали ви казахме.” Не ние сме виновни, а САЩ и Израел. Към този момент напрежението по северната граница на Израел е много голямо. (27.07.10)
Пророчески знамения
Аятола Хазари, лидер на иранския клон на „Хизбула” и потенциален кандидат за следващите президентски избори в Иран, нарече създаването на „Велик Иран”, който да се простира от Афганистан до Израел, „предвестник на идването на ислямския месия”. Той каза, че Иран ще трябва да унищожи Израел и всички мюсюлмани сунити в региона, като Саудитска Арабия, всички светски партии като „Баат” в Ирак и Сирия и всички араби християни. (ICEJ News, 17 May 2010)
Връзката между Иран, Сирия и Турция все повече се заздравява, което може и да е едно пророческо подреждане на силите. През май турски и сирийски войски проведоха заедно военни учения, а Иран и Сирия искат да сфромират регионален икономически блок с Турция и Ирак.
Ахмадинеджад се похвали, че опазването на сигурността в региона и налагането на нов световен ред са най-важните задължения на Иран и Турция. (Аруц 7, 3.05.10)
Арогантният Ахмадинеджад каза, че евреите само изглеждат човешки същества. Той смята, че неговият режим има за цел да промени световния ред и заяви новата мисия на своето правителство – да освободи американската нация от „недемократичния и потиснически режим, който я малтретира”. (MEMRI, 18. 06. 2010)
През юни по време на среща на партията си „Ликуд” Биби Нетаняху каза, че трябва да се приготвим за трудни дни..., тъй като се намираме сред много трудна и продължителна битка за Държавата Израел. (14.06.10)
Сигнал за молитва: Септември 2010
Септември често е месец, когато Бог разтърсва различни неща. Доклад на агенция „Стратфор” наскоро съобщава: „Светът продължава да „резонира” от двата шока - през септември 2001 и септември 2008 – джихадът срещу САЩ и световната финансова криза. (12.07.10) Между двете събития има точно 7 години.
През този септември се падат всички есенни Господни празници (Левит 23:23): Рош Ашана – 9 септември; Йом Кипур – 18 септември и Сукот – 23-30 септември.
Има няколко неща, върху които да държим вниманието си:
• Турция поема председателството на Съвета за сигурност на ООН.
• В Турция ще се проведе референдум за основни промени в конституцията на държавата, които ако бъдат приети, ще дадат повече власт на силите на радикалния ислям.
• Рамадан – ислямският свещен месец свършва на 9 септември.
• Испания, чиято икономика е почти в толкова лошо състояние, колкото и гръцката, ще гласува бюджета си за 2011 г. В случай на проблеми, това ще предизвика още една икономическа криза в ЕС.
• Иран започва отново разговори с постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия относно ядрената му програма.
• Първият ядрен завод на Иран трябва да бъде пуснат в действие.
• С Божията помощ ще приключи десетмесечното замразяване на строителството в заселищата в Израел.
Господните празници са назначени от Него за срещи с народа Му. Дали струпването на всички тези събития през септември е съвпадение? Насърчаваме ви да бдите и да се молите. (Марк 13:33)
„А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва” (1 Петрово 4:7)
Чък и Карен Коен
Subscribe to:
Posts (Atom)
