Стражите от Ерусалим

Шалом от Сион,

В последно време се сблъскваме с една дума. Наскоро Господ ни даде тази дума след нещо, което се случи с Чък. Чък чакаше таксито да го откара до летището, за да замине за Шотландия, където бе поканен да служи. Беше малко преди 1 ч. сутринта в Израел. Изведнъж от носа на Чък започна да шурти кръв, което продължи толкова силно през следващите 10-15 мин., че Карен вече мислеше да извика линейка. Най-после кървенето спря. И двамата бяхме разтърсени; Чък продължи към летището, а Карен остана в къщи.

След като кацна във Франкфурт за смяна на самолета, Чък вече се беше успокоил достатъчно, за да попита Господа за какво бе всичко това и много ясно той чу думата: „Внезапно!”. Той веднага се сети за това как цунамито изведнъж се надига от морето, за поредицата торнада, които опустошиха голяма част от Америка, за размириците в Близкия изток и за това как президентът Обама в миг на око промени националната политика на САЩ към Израел.

Думата „внезапно” в Писанията...

... означава точно това – бързо, неочаквано. Понякога това се отнася за нещо добро, но често Бог ни предупреждава за нещо.

Понякога Божиите наказания могат да дойдат внезапно:
„Защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който внезапно ще те изтреби.” (Второзаконие 7:4)

„Затова погубването му ще дойде внезапно; изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.” (Притчи 6:15; 29:1)

„От древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.” (Исая48:3)

Божиите благословения също могат да дойдат внезапно.
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.” (Деяния 2:1-2)

„Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.” (Деяния 16:25-26; Вижте също така: Малахия 3:1; Лука2:13-14; Деяния9:3)

Божиите праведни съдби в Господния Ден и връщането на Месията Йешуа също ще се случат внезапно, но онези, които бдят и се молят, няма от какво да се страхуват:
„Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите, защото Господ ще бъде твое упование, и ще опази ногата ти да се не хване.” (Притчи3:25-26)

„Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.” (Марк 13:35-37)

„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.” (1 Солунци 5:1-3)

„Наистина ида скоро. Амин!” (Откровение 22:20) Вижте също Еклесиаст9:12; Матей 24:27.

Великата блудница Вавилон – тази световна последна религия-цивилизация ще бъде внезапно разрушена.
„Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.” (Откровение 18:8; сравни с Исая 47:9)

„И земните царе ще заплачат и заридаят за нея: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!” (Откровение 18:9-10; вижте също така стихове 15-19 и забележете колко често се повтаря в един час; сравнете с Еремия 51:8)

Господното Слово от Ерусалим

Наскоро Бог даде слово чрез Ланс Ламбърт. Когато го чухме, се удивихме не толкова от пророкуваните наказания, които идват, колкото от спешността на това послание и призива за ходатайство. Ето някои откъси:

Добре е, че ходатайствате за спасението на Израел, защото Моят план е да го спася. Аз ще завърша цикъла на изкупление, който започна с Авраам и с Моето обещание, че от него ще произлезе велик народ и че в него всички народи по земята ще бъдат благословени. Това се случи! Израел стана проводникът, чрез който Словото Ми, Моето спасение и познаването на Моя план стигнаха до всички народи. Преди всичко чрез този народ дойде Месията. Скоро ще се изпълни числото на езичниците и Аз отново ще се обърна към Израел, Моя еврейски народ. Те ще бъдат присадени отново към собствената си маслина и обещанието Ми към Авраам ще бъде изпълнено в слава. Каменните им сърца ще се отмахнат и очите им ще се отворят, страданията им ще се заменят със сияйна Слава. Това е Моят непоколебим план и Аз няма да се отвърна от него. Скоро ще бъде изпълнен. Ще обърна слабостта им в невероятна сила и ще използвам тази нация като последен свидетел в света за това Кой Съм Аз.

Отнасяйте се много сериозно към това, което се случва в арабския свят. Това не е добре за Израел! Това не е ход към свобода и истинска демокрация, а към голямо предимство за войнствения ислям. Те ще се опитат да унищожат и ликвидират Израел, но не само че ще се провалят, a и силата и мощта им ще бъдат разрушени и ще има голяма жътва на души сред тях.

Чуйте Ме, призовавам ви към ходатайство! Няма да е лесно. Всичките сили на врага Ми са насочени към осуетяване на плана Ми този народ да влезе в Моето изкупление и спасение. Но врагът ще се провали! Затова търся хора, които ще застанат в пролома, които ще изградят стената; които ще застанат на мястото на ходатайство.

Не след дълго ще започна съда над западните народи. Ще ги преобърна, ще осуетя плановете им; ще ги стрия на прах. Няма да разберат какво се случва с тях. Нищо няма да остане от тях, след като приключа с тях, особено с онази супер-сила. Ще сломя силата й и тя вече няма да е супер-сила, а народите ще я окайват.

Чуйте това Мое Слово; призовавам ви да ходатайствате за онези, които Ми принадлежат сред тези народи; те ще бъдат избавени от този съд! Чуйте този вик. Сърцето Ми копнее за онези, които Ми принадлежат, за това те да имат ясно разбиране, ясна посока за ходенето си сред всичко това. Чуйте Ме! Защото говоря на вас, които Ме обичате, които Ме помните. Аз не желая да изливам съда Си, но тези нации ще бъдат сполетени от много сериозен и опустошителен съд. Чуйте това Слово от Мен и се покорете на призива Ми за ходатайство!

Времето да застанем в пролома е сега!

През май станахме свидетели на сблъсък между израелския премиер Бинямин (Биби) Нетаняху и президента Обама. Колкото повече Биби се приближава до библейската позиция относно Израел, толкова повече Обама се отдалечава, което не вещае нищо добро за Америка.

Много американци и голяма част от американските християни-ционисти не са съгласни с Обама, но Божието Слово е категорично – Той или благославя, или наказва нациите в зависимост от това какво правят техните лидери. За световните лидери това зависи от отношението им към Яков/Израел – т.е. към еврейския народ и Земята, която Бог им е обещал. (Захария 2:8; Битие 12:3; Псалм 83:1-18; Исая 60:9; Езекиил 35:2-5; Йоил 3:1-2; Авдий 1:10; Захария 12:9, и др.) Америка и повечето други нации в света днес са на път да се сблъскат с Бога на Израел.

В словото по-горе Бог ни призовава да се молим. Чрез ходатайство Божиите наказания могат да бъдат отклонени, поне отчасти.

„И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.” (Езекиил 22:30-31a; вижте също така Изход 32:9-14; Лука 18:1-8)

Обама срещу Израел

Лиат Колинс отбелязва, че по време на вечеря по случай Песах в Белия дом през април Обама е сравнил бунтовете в арабския свят с историята на изхода от Египет. Това е перфектното послание за интернет поколението. Обама взе най-епичното събитие в четири-хилядолетната история на еврейския народ и от перспективата едва на три месеца го принизи до най-ниския възможен общ знаменател, при това изопачавайки го. (1.05.2011)

Това, което последва, бе още по-зле. Обама шокира Нетаняху само часове преди срещата им в Белия дом, като внесе радикални промени във външната политика на САЩ, обръщайки гръб на Израел и съгласявайки се с предварителните условия за преговори, които постави председателят на ПВ Абас, като призова за пълно поетапно изтегляне на израелските сили от „окупираните палестински земи” до границите от 1967 г.

Неговата цел: две държави за два народа с граници от 1967 г., които всъщност са границите от примирието през 1949 г., след което Йордания окупира Юдея и Самария за 19 години. Тези граници от примирието, считани за твърде уязвими и незащитими от експертите по сигурността, често са наричани „Аушвиц граници” в Израел.

Обама иска Израел като еврейска държава за еврейския народ и Палестина като палестинска държава за палестинския народ. Но Палестинската власт (ПВ) отказва да признае Израел като еврейска държава. И въпреки това той оказва натиск върху Израел да направи отстъпки и мечтае за окончателни преговори с постоянни граници, преди да има разрешение на въпроса със сигурността на Израел, бъдещето на Ерусалим и палестинските „бежанци” – основните въпроси, по които двете страни не могат да се споразумеят. (Аруц 7, 20.05.2011)

Обама подкрепи всички искания на ПВ, а пренебрегна повечето условия на Израел за постигане на мир. Каролайн Глик обобщава:

Той каза, че Израел трябва да отстъпи правото си на защитими граници като предварително условие за преговорите; но не каза, че е против искането на палестинците за имигрирането на милиони араби в Израел. Той отново пренебрегна писмото на Буш до Шарон през 2004 г., с което той се обявява против връщането към границите от примирието през 1949 г., подкрепя еврейските заселища и защитимите граници и се противопоставя на масовата имиграция на араби в Израел. Обама каза, че ще остави Ерусалим на страна, но всъщност не го направи, като призова Израел да се върне към границите от 1949 г. Той призова Израел да бъде разделен на две, когато настоя палестинската държава да бъде неделима. Призовавайки палестинската държава да има граница с Йордания, той всъщност призова Израел да се изтегли от долината на р. Йордан, което ще го направи неспособен да се защити в случай на нападение. Концептуално и по същество Обама обърна гръб на съюза на САЩ с Израел. (www.carolineglick.com, 20. 05. 2011)

Гама Хелал, бивш съветник на няколко американски президенти по въпросите на Близкия изток, отбелязва обръщането на Обама към арабите, за които границите от 1967 г. винаги са били начална точка за мирния процес. За тях това е така, понеже не вярват, че би трябвало да се разделят с територии като следствие от усилията им преди няколко десетилетия да унищожат Израел. (Израел днес, 23.05.2011)

Израелският премиер Нетаняху отвръща на удара

По време на срещата си с Обама на следващия ден Нетаняху публично, учтиво, с търпение, но все пак категорично обясни защо отговорът му е „Не”. Много ционисти, дори и в САЩ, одобриха неговия смел отговор. В Израел рейтингът на Нетаняху се покачи в резултат на това, че той се противопостави на небиблейските постановления на Обама.

Анализаторът от „Ерусалим пост” Хърб Кейнън смята, че настоящите трудности в отношенията между САЩ и Израел не са просто „сблъсък на характери”, а сблъсък на концепции... Обама вярва във формулата „земя за мир” и че това, което ще разреши израелско-арабския конфликт е болезненото отстъпване на израелска земя. Нетаняху, от друга страна, вярва, въз основа на миналия си опит, че това няма да донесе сигурност за Израел – така че можем да забравим за това.

Също така Обама мисли, че точно сега когато Близкият изток е пълен с размирици, е времето за разрешаване на арабско-израелския конфликт. Но Биби вярва, че предвид всичко, което се случва в арабския свят и това, че Израел не е сигурен какво ще се случи с партньорите му в региона, сега е време да се изчака нещата да се уталожат, преди да се правят следващите съдбовни крачки. (ЕП, 21.05.2011)

Обама също така каза, че т.нар. проблем с палестинските бежанци може да бъде разрешен след постановяване на границите. Нетаняху не е съгласен. Арабското нападение над Израел през 1948 г. доведе до два проблема с бежанци – палестински и еврейски, като броят и на двете групи е приблизително равностоен. Евреите, които бяха изгонени от арабските страни, където са живяли още от библейски времена, бяха приети в малката държава Израел, докато огромният арабски свят отказа да приеме палестинските бежанци.

И въпреки това днес палестинците настояват Израел да приеме милиони от потомците на тези бежанци, като по този начин целта им е да унищожат бъдещето на Израел като еврейска държава. (Аруц 7, 22.05.2011)

Няколко дни по-късно Биби произнесе реч пред Американския конгрес. И макар че не изложи някакви нови инициативи от страна на Израел, това, което направи, както той сподели в частни разговори, бе да зададе някои основни положения, които да не могат да бъдат променени от надигащите се ветрове в региона... Няма да има завръщане към границите от 1967 г., няма да има завръщане на бежанци, няма да се преговаря с палестинско правителство, което включва „Хамас” и най-наложителното – палестинците трябва да признаят Израел като национален дом за еврейския народ.

Това, което направи тази реч толкова важна, бе начинът, по който тя бе приета. Израелският премиер получи всеобщи овации от двете камари на Конгреса, което изпрати важно послание за подкрепа както към приятелите, така и към враговете. Той знаеше символичното значение на един чуждестранен лидер пред общо събрание на Конгреса – нещо, което се случва само около четири пъти в годината. Въпреки че знаеше, че Обама не аплодира нито съдържанието на речта, нито факта, че той отиде в Конгреса, за да я произнесе, Нетаняху заложи на това, че в крайна сметка както той, така и Израел, според него, ще получат повече в резултат на това, че истината бе смело изложена пред власт-имащите. (ЕП, 27.05.2011)

Да говорим директно

Американската ционистка организация остро разкритикува речта на Обама за политиката на САЩ в Близкия изток. Тя го обвини, че в момент, когато подобната на нацистите терористична организация „Хамас”, която е пълномощник на Иран и чийто устав призовава за убийството на всеки евреин (член 7) и унищожението на Израел (член 12), се обединява с фракцията „Фатах” на Абас, за да направят правителство на единството, Обама може да призовава за Палестинска държава, оставяйки Израел с незащитимите граници от 1967 г... (www.zoa.org., 19. 05. 2011)

Месианското списание „Израел днес” пише, че Абас също така е решен да пренапише новата история на региона. В статия за „Ню Йорк Таймс” на 17 май Абас заявява, че след като ООН е решила да раздели „Палестина” на еврейска и арабска държави през 1947 г., „ционистите” са започнали офанзива, която с нищо не е била провокирана от арабите и са принудили околните арабски държави да се намесят. Това е направо смешно, но в този контекст Абас настоява, че през септември ООН трябва да поправи тази историческа грешка, като признае независимата палестинска държава.

Нетаняху отново защити истината, като каза, че статията на Абас е пренаписване на историята в стила на Сталин; че тя е грубо изопачаване на добре познати и документирани факти; че арабите са тези, които са пренебрегнали плана за разделяне на териториите, който еврейските лидери са приели, след което шест арабски армии са нападнали Израел с цел да го унищожат.

Той взе под внимание и нещо друго, което Абас писа – че създаването на палестинска държава ще отвори врати на Израел за предявяване на искове в ООН. Биби каза, че от 1993 г. Израел е участвал в мирния процес с гаранцията, че създаването на палестинска държава ще сложи край на конфликта. Но от статията на Абас човек може да стигне до извода, че палестинските лидери гледат на създаването на палестинска държава като на средство за продължаване борбата срещу Израел. (Израел днес, 18.05.2011)

„Защо историята е от значение: Шестдневната война от 1967 г.”

е заглавието на статия от Дейвид Харис, изпълнителен директор на Американския еврейски комитет.

„Преди 44 години избухна Шестдневната война. И докато някои войни се забравят, тази война има толкова голямо значение днес, колкото през 1967 г. Много от основните причини за нея останаха неразрешени. Политици, дипломати и журналисти продължават да се занимават с последиците от тази война, но без да ни дават контекста. А без контекст някои от съществено важните неща не могат да бъдат разбрани.

Първо, през юни 1967 г. нямаше държава Палестина. Не съществуваше и никога не е съществувала. Създаването й, предложено от ООН през 1947 г., бе отхвърлено от арабския свят, тъй като заедно с нея трябваше да бъде основана и еврейска държава. Второ, Западният бряг и Източен Ерусалим бяха в йордански ръце. Нарушавайки официалните споразумения, Йордания отказа на евреите достъп до техните най-святи места в Източен Ерусалим. И което е още по-зле, йорданците разрушиха много от тези места... Трето, арабският свят можеше да създаде палестинска държава в Западния бряг, Източен Ерусалим и Газа по всяко време. Но не го направи. Това дори не бе въпрос за обсъждане. Четвърто, границите от 1967 г. преди войната не бяха нищо повече от границите на примирието от 1949 г., след като арабските армии атакуваха Израел през 1948 г., опитвайки се да го унищожат. Те не успяха. Бяха очертани граници на примирието, но това не бяха официални граници... Пето, ООП бе основана през 1964 г. (три години преди избухването на войната през 1967 г.) с целта да се унищожи Израел. Трябва да помним, че през 1964 г. единственото заселище бе самият (целият) Израел! Шесто, в седмиците преди юни 1967 г. египетските и сирийските лидери непрекъснато повтаряха, че наближава война и че целта им е да изтрият Израел от картата... Двадесет и две години след Холокоста още един враг искаше да унищожи евреите... Седмо, египетският президент Насер поиска разположените в региона мироопазващи сили на ООН, които се намираха там в продължение на 10 години, да бъдат отзовани. За срам на ООН, тя се подчини.

Египет блокира израелските кораби в Червено море, което бе възприето като военен акт от Ерусалим. САЩ казаха, че ще се присъединят към други страни да пробият блокадата, но не го направиха...

В дните преди войната Израел предаде послание на Йордания посредством ООН и САЩ, настоявайки Йордания да не се намесва в предстоящия конфликт. Йорданският крал Хюсеин пренебрегна молбата на Израел и се присъедини към Египет и Сирия. Войските му бяха разгромени от Израел и той загуби контрола над Западния бряг и Източен Ерусалим.

След като спечели, Израел се надяваше, че ново-присъединените територии ще послужат за основа за споразумение „земя за мир”. Бяха изпратени пратеници. Официалният отговор дойде на 1 септември 1967 г., когато на срещата си в Хартум лидерите на арабските нации обявиха: Никакъв мир, никакво признаване, никакви преговори с Израел.

Всички войни имат последици и тази не прави изключение. Но арабските агресори не желаят да поемат отговорност за действията, които те започнаха. Те искат светът да повярва, че построените след 1967 г. еврейски заселища са ключ към арабско-израелския конфликт. Но Шестдневната война е доказателство, че същинският проблем се корени в това дали арабският свят приема правото на евреите да имат собствена държава. (ЕП, 9.06.2011)

Просто кажете „Не!” на палестинска държава

Статия в „Ерусалим пост” обяснява опасната ситуация, пред която Израел може да се изправи през месец септември.

„Палестинците се радват на небивал успех в опитите си да съберат международна подкрепа за признаването на „Палестина” и се очаква да отправят искане до Съвета за сигурност на ООН или Общото събрание през септември да бъде призната такава държава с „граници” от преди 4 юни 1967 г. Това е географска област с голямо историческо значение за евреите, която обхваща не само Юдея, Самария и Газа, но и големи части от Ерусалим, включително и Стената на плача... Половин милион израелци, които живеят в тези райони, могат да се окажат не само „окупатори”, но и нарушители на суверенитета на Палестина.” (ЕП, 5.04.2011)

Палестинските лидери редовно поставят спънки в пътя на мирния процес, което пречи на повечето израелци да кажат „да”. Най-голямата такава спънка е „правото на завръщане” на арабските „бежанци” от 1948 г. и техните потомци. Абас каза, че палестинските лидери никога няма да се откажат от правото на завръщане, тъй като „родната земя е крайната им цел”. Освен това съществува и Ерусалим – Божият „утегчителен камък” (Захария 12:3), за който Абас каза: „Никога няма да приемем палестинска държава без столица Ерусалим”. (14.05.2011)

Друга спънка е това, че палестинците отричат еврейската история. В Деня на независимостта на Израел, който арабите наричат „Накба” или „трагедия”, Абас отрече евреите да имат историческа връзка със Земята на Израел и настоя, че палестинците имат 9000-годишна история, която датира от 7000 г. пр. Хр. Той също така каза на Нетаняху: „Вие сте просто случайност в историята, ние сме народът на историята. Историята ни принадлежи.”

Тази версия на историята е безсрамно изопачаване на известни факти. Юдейската / израелската история в Земята на Израел датира от хиляди години и е документирана от древни еврейски и не-еврейски източници, а също така е потвърдена от многобройни археологически находки. За разлика от това никой друг освен палестинците не смее да твърди, че някога е съществувала древна палестинска история, тъй като никога дори не се споменава за палестинско-арабска нация в древността. Дори Коранът споменава за народа на Израел и разрушаването на Храма (сура 17), но не и за палестинци. (IMRA, 24.05. 2011)

Вестник „Ерусалим пост” потвърждава това, като казва, че ПВ не подготвя народа си за мир с Израел. Подстрекателствата срещу самото съществуване и легитимност на Израел продължават със същата сила. И твърде много палестинци, разглезени от международната общност, продължават да хранят надежди, че милионите потомци на бежанците ще получат разрешение да се върнат в Израел и да унищожат демографски еврейската държава. Би ли било разумно предвид тези обстоятелства, когато нестабилността и ислямските протести заливат региона да се създаде 22-ра палестинска държава, която най-вероятно само ще допринесе за още по-голямата нестабилност на региона? (ЕП, 23.06.2011)

„Фатах” и „Хамас”

Докато беше главен редактор на „Ерусалим пост”, Давид Хоровиц писа: „Откакто „Фатах” и „Хамас” обявиха споразумението си за „примирие”, съм в очакване международната общност да надигне глас в негодувание и да заклейми ПВ и президента Абас затова, че са избрали да свържат бъдещето си с една организация, която идеологически е решена да унищожи еврейската държава. Но чаках напразно. Глупава, заблудена или просто анти-семитска – международната общност пренебрегва инструкциите за избиване на евреи, които се съдържат в хартата на „Хамас”.”

Въпреки че това „примирие” се разпадна в средата на лятото, факт е, че по-голямата част от света е готова да го приеме, което е по-голяма причина за тревога, отколкото ако беше успяло.

Хоровиц също казва: „На 28 април шефът на администрацията на Белия дом У. Дейли отбеляза, че „Хамас” е терористична организация, която убива цивилни граждани. Ето защо моралът задължава международната общност да я лиши от всякаква легитимност, да направи всичко възможно да ѝ попречи да се въоръжава и ясно да демонстрира, че „Хамас” няма място в международните отношения. В същото си изказване, обаче, Дейли заяви, че САЩ подкрепя помиряването между палестинците, ако то доведе до напредък в мирния процес. Що за двуличие е това и то от един привидно морален лидер на свободния свят?” (2.05.2011)

Ерусалим – столица на Израел

В деня на годишнината от обединението на Ерусалим тази година премиерът Нетаняху каза: „Преди 44 г. израелските войници изпълниха видението на пророците и върнаха Ерусалим на правилното му място (Захария 12:6). Ерусалим никога повече няма да бъде разделен. Ние ще защитаваме Ерусалим, неговото единство, ще го съграждаме и развиваме”.

Проучване на общественото мнение за Деня на Ерусалим показа, че значително мнозинство от хора подкрепя политиката на Биби, тъй като 66% не са склонни Ерусалим да бъде разделен дори и като част от едно всеобхватно мирно споразумение. (сп. „Израел днес”, 1.06.2011)

Битката за този град е интензивна. Сатана всява заблуди, като разпространява лъжи за всичко, което е свято за Бога. Например един палестинец, опитващ се да преиначи историята, каза, че добре известният стих от еврейския Псалм: „Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си”, не е от еврейски източник. Той каза, че думите са били изречени от християнски кръстоносец и едва наскоро са били „заимствани” от евреите, които са ги преиначили в името на ционизма. (IMRA, 9.05. 2011)

Пророчески знаци

Нещо, което да ни разтърси и събуди:

Според статистиките само от първото полугодие на тази година, 2011 г. е годината с най-много загуби досега, вземайки предвид необичайното струпване на природни бедствия, между които земетресенията в Япония и Нова Зеландия, торнада и наводнения в САЩ и Нова Зеландия и др. В световен план се говори за 265 милиарда долара загуби само до края на юни, което надвишава цифрите за цялата 2005 г., която до този момент бе годината с най-много загуби... ( www.munichamerica.com, 12.07. 2011)

Геоложка карта, показана в Еврейския университет миналата седмица, показа, че басейнът Левант, който включва огромното газово поле Левиатан, може да съдържа големи количества нефт в дълбоките слоеве.

Израел също така може би разполага с огромни залежи на шистов нефт и Израелската компания за енергийни инициативи се надява да стартира пилотен проект до края на тази година, който да доведе до производството на 50 000 барела на ден, което е една пета от потребителството в Израел. Езекиил 38:12-13 казва на два пъти, че Гог и Магог ще атакуват Израел, за да „вземат користи”. Възможно ли е тези открития да доведат до това? (Аруц 7, 1.06.2011)

Честит 63-ти рожден ден, Израел!

Дейвид Харис отбелязва, че за повечето нации 63 години „може само да предизвика едно свиване на раменете. Е, и какво толкова? Но не и за Израел. Как е възможно тази малка нация, с размерите на щата Ню Джърси или Уелс, да се защити срещу многобройните си, добре въоръжени и решени да я унищожат врагове? Как е възможно този малък къс земя, лишен от всякакви естествени източници до скоро (когато бяха открити залежи на природен газ) да се нареди сред най-напредналите технически нации в света?

Древното пожелание и копнеж на сърцето на еврейския народ „Следващата година в Ерусалим” вече е тази година...

Древният език е възроден.

Една суха, безплодна почва днес изобилства с плодовете на земята.

Един народ, който бе почти унищожен от нацистите, преживя суверенното си възраждане само три години след Холокоста.

Една нация, заплашена с унищожение още от първия ден на зараждането й, никога не се предаде, нито отстъпи...

Израелското общество се разви бързо, обогатено от вълните на завръщащи се евреи от четирите краища на света. През последните години дори хиляди християни и мюсюлмани от Африка, рискувайки живота си и бягайки от размирни региони, минавайки през враждебни земи като Египет, дойдоха да търсят ново начало в Израел.

Работата все още не е завършена и предизвикателствата са много. Но за кратките 63 години израелците доказаха, че покойният премиер Бен Гурион беше прав, когато каза: „В Израел, за да си реалист, трябва да вярваш в чудеса”. (9.05.2011)

„И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ, твоят Бог.” (Амос 9:15)

Чък и Карен Коен

Чък Коен е бил дълги години пастир на най-големия месиански център в Израел „Цар на царете” и по-късно международен директор и съосновател на молитвеното служение „Ходатаи за Израел”, партньорско служение на „Християни приятели на Израел”.


Изрпрати тази страница на приятел

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6)




Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2011/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771

„Виж неприятелите ми, защото са много, и с люта ненавист ме мразят. Пази душата ми и избави ме; да се не посрамя, защото на Тебе уповавам” (Псалм 25:19-20).

ИЗРАЕЛ Е ПОД БЕЗМИЛОСТНА ОБСАДА

Докато пишем това издание, Израел е подложен на нападения. Едно сравнително малко по мащаби терористично нападение в близост до границата с Египет на 18 август, при което терористите използваха снаряди и огнестрелно оръжие, за отрицателно време предизвика нова вълна от ракетен обстрел от Газа, като че ли терористите на „Хамас” само са чакали сигнал. В резултат на тази двупосочна атака бяха убити осем израелци. Август се оказа „горещ” месец в много отношения. Един известен говорител наскоро каза: „Терористът си е терорист”. Въпреки че положението бе сравнително спокойно през първата половина на лятото, закоравените терористи в Газа без съмнение са чакали само удобен момент да продължат да вършат това, което умеят най-добре: да атакуват Израел. Към този момент Израел е подложен на постоянни нападения срещу няколко от най-големите градове в южната част на страната.

След първоначалните атаки израелските въздушни сили предприеха контра-действия срещу обекти на терористите в Газа. Това доведе до ескалиране на действията от двете страни и ракетите започнаха да се сипят в южните израелски градове Беершева, Ашдод и Ашкелон. Прочутата противоракетна система на Израел „Железен купол” успя да улови някои от ракетите преди да се приземят в Израел, но голям брой от тях успяха да убягнат на радарите. (Трябва да имаме предвид все пак, че когато се установи, че дадена ракета няма да уцели населена област, системата не се задейства). Оказва се, че Израел има нужда от поне още 13 подобни системи, които да бъдат разположени из цялата страна.

Няколко ракети успяха да пробият защитните системи на Израел и голям брой мъже, жени и деца бяха ранени. На 19-21 август бе съобщено, че най-малко 500 000 израелци е трябвало да прекарат дните в бомбоубежища. Израел заяви, че няма намерение да нахлува по суша в Газа, а ще се съсредоточи върху целенасочени въздушни нападения срещу терористични клетки. Твърде вероятно eИзраел да е изправен пред най-голямата криза, която еврейската държава е преживявала досега.

От дълго време Палестинската власт говори за обявяване на държава. Окуражен от хладното отношение на президента Обама към Израел, палестинският президент Абас закорави собствената си позиция и реши да прекъсне преговорите с Израел и дори да прекрати всякакви контакти. Вместо това палестинците решиха едностранно да обявят държава и да призоват ООН да я признае. Както се и очакваше, арабските медии подкрепиха Абас и обвиниха за това Израел. Един египетски вестник писа: „Израел, особено сега, когато е ръководен от екстремисткото си и расистко правителство, е обърнал гръб на всички мирни инициативи, придържайки се към политиката си на агресия и строеж на заселища, която подкопава стабилността не само в Израел и палестинските територии, но и в целия Близък изток.” (Ал Гумхория, 19 август)

20 СЕПТЕМВРИ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ КРИТИЧНА ДАТА

Палестинците са определили 20 септември, вторник, като деня, когато ще поискат от ООН да ги признае за страна-членка. Какво ще се случи след този ден – никой не може да бъде сигурен. Един законодателен експерт в Израел прогнозира хаос. „Има огромни законови последствия от обявяването на държава”, каза Даниел Райзнер, дългогодишен участник в мирните преговори от израелска страна, както и бивш шеф на отдела за международно право в израелската армия. „Всички законови документи, които са подписани с палестинците, ще бъдат невалидни.” Това включва документи, свързани с водите, финансите, електричеството, ежедневния трансфер на палестински работници в Израел и всички основни механизми, към които Израел и палестинците се придържат след Ословското споразумение. „Много е възможно да навлезем в един огромен правов хаос”, каза той. (CNN, 16 август)

Както се очаква, Ханан Ашрауи от палестинска страна има по-различно мнение. „Израелците заплашват с Армагедон”, казва тя. „Но техните правови съвети са в грешка. Палестина поиска и получи световно признание като държава през 1988 г. (когато ООП в изгнание прогласи създаването на палестинска държава). Вече сме минали по този път. Това не анулира никакви вече подписани споразумения. Всъщност така те само ще бъдат подсилени”.

Интересно е, че CNN, която като цяло е новинарска агенция с ляв уклон в политическото пространство, е малко скептично настроена към палестинските усилия. Ето техният коментар: „Кой е прав? Може би щяхме да сме наясно, ако знаехме какво точно възнамеряват да направят палестинските лидери в Ню Йорк на 20 септември. Но те крият картите си, ако изобщо сами са ги погледнали. И ако изобщо картите са били раздадени.” (CNN, 16 август)

ПАЛЕСТИНСКА ДЪРЖАВА С ИЛИ БЕЗ „ХАМАС”?

Някога задавали ли сте си въпроса защо толкова много държави в Близкия изток са – или някога са били – управлявани от диктатори като Саддам Хюсеин или Кадафи? Според мен това е така, защото тези държави все още живеят с феодален манталитет. При феодализма слабият човек поверява сигурността си на силния, който обещава да защитава слабия, докато той му е верен и го подкрепя. Демокрацията не е арабска концепция, въпреки че може да има наченки в някои части на арабския свят. Поради тази причина въпреки че в някои места диктаторите са свалени, никъде в тези страни не може да има истинска демокрация. По-скоро наблюдаваме как се подготвя сцената за едно общо мюсюлманско правителство и управление на Халифат.

Имайки предвид това, възниква въпросът как палестинците биха могли да имат държава, когато не могат да постигнат съгласие по най-обикновени въпроси? Преди известно време се говореше, че „Хамас” и „Фатах” преговарят как да преодолеят различията си и да се обединят. Повечето хора биха си помислили: ами, трябва да се обединят, ако искат да имат държава. Това обаче не е случаят. Те не само че досега не са се помирили, но дори не изглежда, че това би могло да се случи в близко време. Това е типичен пример за феодализма, в който живеят много от арабите.

Към този момент палестинският президент Абас дори не може да посети Газа. Според лидерът на „Хамас” Махмуд Заар срещу Абас има отправени смъртни заплахи, които му пречат да посети ивицата. В изявление наскоро Заар отхвърли всякакви опити на Абас да възобнови изпадналия в застой процес на помирение между лидерите на „Хамас” и „Фатах”, като каза, че те са безполезни, тъй като: „Споразумение за помирение бе постигнато в Кайро, но изпълнението му отдавна е отмряло.”Заар отрече между служители на „Фатах” и „Хамас” да са се състояли някакви стойностни преговори, като каза, че са били обсъждани само „незначителни неща”. (ЕП, 30 август)

Част от проблема явно е свързан с бившия служител на „Фатах” Мохамед Далан, който открито критикува Абас. Далан заявява, че откакто Абас е поел управлението на „Фатах”, са изчезнали около 1 млрд. долара. Той отправи тези обвинения няколко дни след като силите на „Фатах” нахлуха в дома му в Рамала, конфискувайки документи, оръжие и лични луксозни автомобили.

Ето каква е основата на проблема: Ако „Фатах”, „Хамас” и други палестински племенни и военни фракции се обединят така, че да сформират държава, която да бъде призната от ООН през септември, тя в крайна сметка или ще трябва да бъде управлявана от диктатор като Саддам Хюсеин, или в противен случай ще се разпадне.


ПАЛЕСТИНЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА КАЗВАТ „НЕ” НА ЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВА – НЯКОЙ ЧУВА ЛИ?

Отдавна се знае, че „Хамас” категорично отказва да признае еврейската държава, но се смяташе, че палестинският президент Абас има малко по-положително отношение към Израел и е склонен да го признае. Нетаняху наскоро напомни, че за да има мир, Абас трябва само да каже думите: „Приемам еврейската държава”. Досега обаче Абас отказва да го направи. Това е част от закоравяването му към Израел, което се наблюдава, след като Обама стана президент на САЩ.

На 28 август Абас произнесе „огнена реч” пред ислямски духовници в Рамала, по време на която той предупреди международната общност да не настоява той да признае Израел като „еврейска държава”. Международната общност „не може да ни принуди да признаем същността на Държавата Израел”, заяви Абас. „Не ни принуждавайте да признаем еврейската държава. Ние няма да я приемем.” (Израел днес, 28 август)

Абас също така отново заяви, че няма да приеме милионите т.нар. „палестински бежанци” в новата палестинска държава. Въпреки че се смята „умерен” във възгледите си, Абас поддържа хардлайнерската позиция, че Израел трябва да отвори границите си за тези милиони араби, които демографски ще унищожат Израел.

Израелският външен министър Авигдор Либерман каза, че предизвикателната реч на Абас е само още едно доказателство за истинската същност на палестинската държава, за която ООН ще трябва да гласува през септември. „Нациите в света ще трябва да покажат ясно на Абас, че единствениият начин палестинците да имат собствена държава, е, като се сложи край на техния опит за унищожение на единствената еврейска държава в света”, каза Либерман пред репортери.

Израел се опитва да събере подкрепата на нациите, които се предполага, че са против едностранното обявяване на палестинска държава и подкрепят мирния процес в Близкия изток, включващ и двете страни. Изненадващото обаче е, че много от тях са дали сигнал, че ще гласуват в подкрепа на Палестинската власт или в най-добрия случай ще се въздържат. Смята се, че САЩ ще наложат вето над гласуването в Съвета за сигурност на ООН, но е много вероятно вотът да бъде приет в необвързващото гласуване на Общото събрание на ООН. (Израел днес)

Палестинците или няма да получат държава през септември, или в Западния бряг и Газа ще настъпи хаос.

ИЗРАЕЛ СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ПОТЕНЦИАЛЕН РАЗВОЙ НА СЪБИТИЯТА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Осъзнавайки сериозността на ситуацията, Израел не оставя нищо на случайността в лицето на заплахата през септември. Според агенция Debkafile, израелската армия, полиция и службите за сигурност Шин Бет провеждат различни учения, разиграващи потенциални сценарии, включващи безредици, масови протести и дори терористични атентати от страната на палестинците, въпреки че към този момент разузнаването няма данни за някаква конкретна заплаха. Властите обаче са се погрижили за това да не се окажат неподготвени както на 15 май, когато палестинска тълпа внезапно премина през сирийската граница.

Според източници на разузнаването нито една организирана палестинска групировка не се подготвя активно за безредици или терористични актове извън Западния бряг, а президентът на ПВ Махмуд Абас не е назначил служители, които да организират подобни действия. Външният министър на Израел Авигдор Либерман обаче смята, че палестинците може да планират „безпрецедентни кръвопролития”. „Колкото повече палестинците говорят за не-насилствени действия, толкова по-интензивно се подготвят за кръвопролития”, каза той. „Когато планираш десетки хиляди хора да минат през границите и контролно-пропускателните пунктове и да нахлуят в Израел, не е трудно да си представим какво ще се случи, ако 30 000 – 40 000 души атакуват един КПП. Палестинците подготвят всичко до последната подробност”.

Според Debkafil eтази прогноза не е потвърдена от службите за сигурност, които смятат, че тя просто се базира на най-лошото, за което армията, полицията и Шин Бет са длъжни да се подготвят – дори и да няма конкретни доказателства за това.

В същото време военни източници съобщиха, че три израелски организации, свързани с опазването на сигурността, са създали „септемврийски командни центрове” за координация в случай на екстремни събития, като палестински демонстрации и насилствени действия, трансгранични нападения и терористични атентати, подкрепяни от Сирия, Ливан и ивицата Газа. Както режимът на Асад, така и „Хамас” имат интерес от подобни действия. Първите – за да отклонят вниманието от неговите жестоки нападения срещу цивилното население в Сирия, а вторите – за да омаловажат успеха на Махмуд Абас, ако ООН признае независимата палестинска държава.

ДОБРО ДЕЛО Е ВЪЗНАГРАДЕНО С ЕКСПЛОЗИЯ НА СНАРЯД

Израел има политика да не отказва медицинска помощ на нуждаещите се, независимо дали става дума за хора в палестинските територии, жертви на природни бедствия в която и да е точка по света и др.

На 29 август в съответствие с тази си политика, линейка на израелската армия е пътувала за палестинските територии, за да окаже медицинска помощ, когато медиците са чули силен тътен. Когато погледнали назад към шосето, те видели пожар зад линейката. Оказало се, че линейката е била ударена от коктейл „Молотов” (самоделна запалителна бомба). Медиците продължили натам, накъдето са се били запътили и оказали медицинска помощ на палестинско семейство, ранено в пътен инцидент; едва след като си свършили работата, откарали линейката да бъде инспектирана за щети.

Пара-медиците на израелската армия оказват съдействие както на израелските, така и на палестинските медицински служби и често отиват до отдалечени райони в Юдея и Самария. Те помагат на жертви на пътни инциденти, както и в други случаи, изискващи медицинска помощ. Оказвайки помощ точно при един такъв случай, израелската линейка е била подложена на атака. (IDFwebsite)

„Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си” (Захария 7:9).

В Месията,

Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

“До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3).




ОКТОМВРИ 2011 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772



„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14).

РОШ АШАНА И ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРАЗНИЦИ

„Господ още говори на Моисея, казвайки: Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание. В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.” (Левит 23:23-25)

Израел навлиза в сезона на есенните празници. Празникът на тръбите, който е известен като еврейската Нова година (Рош Ашана), заедно с Деня на умилостивението (Йом Кипур) и празника Шатроразпъване (Сукот), имат необикновено значение и стойност. Тази година, обаче, това значение бе допълнено от някои небиблейски източници.

Стивън Лий Майерс и Дейвид Къркпатрик от в-к „Ню Йорк Таймс” (14.09.2011 г.) смятат маневрите на американската администрация, които доведоха до вота в ООН за признаване на палестинска държава, за упражнение в авантюризъм. Напрежението в Близкия изток отново се засили благодарение на влошаването на отношенията между три от близките съюзници на САЩ в региона: Египет, Израел и Турция. Сред всичко това стои палестинският въпрос, който просто не намира разрешение.

Израел е забъркан в нещо, което Бог никога не е планирал за Земята Си! Настъпващият празничен сезон е предназначен да донесе освежаване и обновление в Израел чрез покаяние и прошка, което да доведе до период на помирение с Бога и радост в Неговото снабдяване по време на Сукот.

Рош Ашана също така е и Съдният ден или Йом Труа (Празникът на тръбите), който започва със звука на шофара и поставя началото на десетдневен период, водещ до най-святия ден в еврейския календар – Йом Кипур или Деня на умилостивението. Йом Кипур е свързан и с инцидента със златното теле в подножието на планината Синай, когато Мойсей разкри благородството на характера си. Беше му дадена възможността сам той да стане родоначалник на велик народ, но той отклони това предложение и избра да се застъпи за народа си.

Днес, когато еврейският народ бива заплашван от враговете си, че ще изгуби библейското сърце на Земята Израел, е от решаващо значение християните по цялата земя да застанат пред Бога и да ходатайстват за нацията на Израел, както направи Мойсей.

МОЛЕТЕ СЕ Бог да покаже милост на Израел както някога, когато те Му съгрешиха с идолопоклонството си на златното теле.

МОЛЕТЕ СЕ Бог отново да им прости тяхната гордост, за да се избегне това голямо бедствие.

***

ИЗКРИВЕНА ПЕРСПЕКТИВА

Турският премиер Ердоган наскоро заяви, че предстоящият вот в ООН в подкрепа на едностранното обявяване на палестинска държава „не е въпрос на избор, а на необходимост.” Исторически погледнато, едно такова изявление на турски лидер е парадокс! Забравил ли е турският премиер, че Турция някога управляваше територията, наречена Палестина, в продължение на 400 г.? През този период нито един османски лидер не е изразил желание да подари „държава” на никоя етническа група, която се е опитала да отдели част от територията му.

Турция бе превърнала „Палестина” в земя на блата и пустиня, а Ерусалим бе град, гъмжащ от болести, който дори не можеше да се нарече град. Нито един мюсюлманин не го беше грижа за Ерусалим и ние трябва да припомняме този факт на света, който погрешно си мисли, че градът винаги е бил това, което е днес.

Златният купол на Омаровата джамия се появи едва по време на йорданското управление (1948-1967 г.). Преди това тази джамия беше поредното мюсюлманско капище без особено значение. Всъщност самият ислям не бе нищо повече от една интроспективна религия на пустинята, а арабите бяха презряна етническа група в очите на турците!

Как Турция направи такъв скок от това да счита арабите в Палестина за маловажен народ до това да смята Палестинската държава за „необходимост”? „Необходимост” за кого?

Доскоро Израел считаше Турция за приятел. Но нарастващата ислямизация в Турция предизвиква все по-агресивна позиция към Израел – позиция, която е в подкрепа на изцяло ислямски Близък изток. Това е нещо, което трябва да породи загриженост у християните и евреите във всички точки на света. Ако съдим по йорданското управление над Ерусалим, един напълно ислямизиран Близък изток може само да ни върне към миналите времена, когато християните и евреите рискуваха живота си, опитвайки се да посетят святите за тях места.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:

МОЛЕТЕ СЕ истината да бъде открита, така че светът да отвори очите си.

МОЛЕТЕ СЕ Бог във великата Си милост да събуди заспалата църква.

***

БЕДСТВЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ИЗРАЕЛ

„Връзките на преизподнята ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха. В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; от храма Си Той чу гласа ми, и викането ми пред Него стигна в ушите Му. Избави ме от силния ми неприятел, от ония, които ме мразеха; защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на бедствието ми; но Господ ми стана подпорка.” (Псалм 18:5-6, 17-18)

Днес Израел отново е заобиколен от враговете си. Пасажът от Псалмите, цитиран по-горе, е много точно и силно описание на положението, в което се намира Израел днес. Израел е заобиколен от хора, които обичат смъртта повече от живота, и онези, които обичат Тората, често се измъчват поради по-силното влияние на светските елементи в обществото.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:

МОЛЕТЕ СЕ пророчествата в Езекиил 37 да се изпълнят в наши дни.

МОЛЕТЕ СЕ И ПОСТЕТЕ пророческото послание на този псалм да намери изпълнение в наши дни.

МОЛЕТЕ СЕ църквите да започнат да викат за справедливост в отношението на ООН към Израел.

***

ПРЕНАПИСВАНЕ НА ИСТОРИЯТА, ОСНОВАНО ВЪРХУ ЛЪЖИТЕ НА ИСЛЯМА

„И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, в милосърдие и милости. Ще те сгодя за Себе Си във вярност; и ще познаеш Господа.” (Осия 2:19-20)

Този пасаж е едно от най-красивите и нежни изявления на Всемогъщия Бог към народа, който Той избра в Авраам. Също така това е един от многото пасажи, които отново и отново потвърждават Божията вярност към Израел. Да отхвърлим тези изявления означава да обявим Писанията за невалидни и недействителни; а ако християните ги отхвърлят, те всъщност казват, че на Бога не може да се вярва да спази „вечните” Си обещания. Ако Всемогъщият Бог не може да се покаже верен към Израел, как можем да очакваме, че ще спази обещанията Си към нас (Левит 26:40-46; Езекиил 36:22)?

Това, което се случва пред очите ни днес, е пълно пренаписване на историята на Израел, за да се стигне до “положителен” изход за арабския свят – особено за палестинците. Нищо положително обаче не може да се очаква от планираната агресивна сензация на Палестинската власт в Общото събрание на ООН през септември. Ключови международни фигури, включително и Тони Блеър, както и американски дипломати, призоваха Палестинската власт да се въздържа от едностранни действия. Но според в-к „Аарец” от 18 септември, Абас е казал, че молбата му ООН да обяви палестинска държава с граници от 1967 г. е достигнала точка, от която няма връщане назад, и той не може да я оттегли. Като цяло светът е за създаването на палестинска държава, както обяви Генералният секретар на ООН пред репортери в Канбера, Австралия: „Подкрепям исканията на палестинците за държава. Една независима, суверенна държава с името Палестина отдавна трябваше да е факт.”

Намеренията са тази държава да бъде създадена точно върху ивицата земя, дадена на Авраам и потомството му завинаги. Божието бъдеще за Израел бе начертано много отдавна, но днес, през 2011 г., международни политици, заедно с ислямистки и други режими по света, се опитват да се противопоставят на Всемогъщия Бог и да превърнат Земята Му (Псалм 83) в поредната арабска държава.
Бог постанови, че „жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, и ония на поляните филистимците, ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; а Вениамин ще владее Галаад; и тая пленена войска на израилтяните ще владее земята на Ханаанците до Сарепта; и пленените ерусалимци, които са в Сефарад, ще владеят южните градове...” (Авдий 19-20)

Въпреки Божиите обещания, ислямистите са постановили, че Земята на Израел трябва да се върне под арабско управление и че евреите нямат никакво право да живеят в Земята на предците си.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:

МОЛЕТЕ СЕ САЩ да не се поддадат на натиска на арабските искания и да останат твърди и непоколебими в подкрепата си за Израел.

МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост за християнските лидери, които да ръководят хората си според библейските истини.

***

МОЛЕТЕ СЕ за Рей и Шарън Сандърс, които са на обиколка на църкви и молитвени групи в САЩ и Далечния изток от септември до ноември.

МОЛЕТЕ СЕ за всички представители на ХПИ в нациите.

МОЛЕТЕ СЕ за предстоящата конференция на ХПИ през 2012 г. в Ерусалим.

***

МОЛЕТЕ СЕ за СВОБОДА за Гилад Шалит.

В Месията,
Франк и Карен Селч

Benjamin Netanyahu U.N. Address 9.23.11 (FULL VERSION)

Молитвено писмо на стражата

“До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3).


СЕПТЕМВРИ 2011 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771


„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14).

НОВА АРАБСКА ДЪРЖАВА?

„Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже; защото, ето, враговете Ти правят размирие, и ненавистниците Ти са издигнали глава. Коварен съвет правят против Твоите люде, и се наговарят против скритите Твои. Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израиля. Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе, - шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци. Стори им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явина при потока Кисон, които загинаха в Ендор, ставайки тор на земята. Направи благородните им като Орива и Зива, дори всичките им първенци като Зевея и Салмана, които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.” (Псалм 83:1-12)

Този текст е написан преди 2500-3000 г., но прилича на част от статия в някоя от днешните световни медии. Възможно е този септемрви да доведе до значителни промени в Близкия изток. Когато ООН открие сесията си през септември, има голяма вероятност Палестинската власт да поиска представителите на страните-членки да подкрепят създаването на най-новата арабска държава: Палестина!

Някой може да попита какво лошо има в това. Нямат ли право палестинците на собствена държава? В крайна сметка мирният процес продължи достатъчно дълго. Само че, както сме изтъквали и преди, проблемът не е в създаването на палестинска държава, а в целта на палестинците да унищожат Израел. Този проблем няма просто да изчезне и всеки евреин и християнин трябва да е дълбоко загрижен за това. Както наскоро съобщи Аруц 7 (18.08.2011), „палестинските детски градини показаха какво децата са научили през последната година. Петгодишните момчета и момичета изиграха терористичен атентат пред своите родители. Родителите бяха до сълзи развълнувани, виждайки децата им да „умират” като мъченици... По време на церемонията за завършването на учебната година децата изпълниха две пиеси, възвеличаващи смъртта в борбата срещу Израел заради каузата на исляма.”

Този процес на възвеличаване на смъртта в умовете и сърцата на палестинските деца продължава още от ранните дни на Ясер Арафат и обхваща най-малко две поколения палестинци. Така че проблемът не е в създаването на още една арабска държава, а в създаването на държава, която има за цел унищожението на Израел!

Като че ли това не притеснява лидерите на демократичния Запад, нито дори и мнозина от християнските лидери. Те не изглеждат смутени от факта, че това предложение за палестинска държава е основано единствено на лъжи и изфабрикувана история. Всеки християнин, който вярва в Библията или поне я чете, би трябвало да е разгневен от това, че арабският свят си позволява напълно безнаказано да пренапише еврейската история и да претендира за територии, които не са били негови.

Наскоро няколко души, които получават това издание, споделиха с нас, че техните собствени пастори не са им позволили да говорят за Израел в църквите си, защото това „би било обезпокоително за някои от членовете им”. Една голяма църква в нашия регион поставяше Молитвеното писмо на стената си с бюлетини, но наскоро трябвало да спре да го прави поради оплакванията на някои членове на църквата с мюсюлмански произход!

След като Псалмите говорят за желанието на съседите на Израел да го унищожат и в наши дни сме свидетели на подобни настроения и действия, какво трябва да се случи, за да се надигне християнският свят в енергична защита на народа, който ни даде Библията?

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:

МОЛЕТЕ СЕ църквите да започнат да виждат нуждата от подкрепа на Израел на международната сцена.
МОЛЕТЕ СЕ Бог да отвори очите на църковните лидери преди да е твърде късно.
МОЛЕТЕ СЕ Бог да издигне хора в църквите, които да заемат позиция в подкрепа на Израел, без да се страхуват от лидерите си.


БОЖИЯТА МИЛОСТ КЪМ ИЗРАЕЛ

„Защото не се вършее къклица с диканя, нито колело от кола се завърта върху кимиона; но с тояга се очуква къклицата, и с прът кимионът. А житото за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, нито го стрива с колелото на колата си, нито го разтрошава с копитата на конете си. Също и това произлиза от Господа на Силите, който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.” (Исая 28:27-29)

Този пасаж следва друг пасаж на много силно наказание, изговорено върху корумпирани управници, свещеници и пророци. Тук пророкът изтъква невероятната благост и милост на Господа, след като е заявил, че Бог строго ще съди Израел за греховете му. Този паралел присъства в отношенията на Бога с избрания Му народ още от времето, когато ги събра на планината Синай и им даде Закона. (Виж Левит 26:1-46).

На Църквата като цяло е много трудно да разбере тези древни пророчества, дадени на един народ, който светът демонизира и представя като аутсайдер и нещо вредно. Тази борба продължава и днес, въпреки очевидната Божия намеса във възстановяването на Израел като нация през 1948 г. и връщането на Ерусалим под еврейски суверенитет след почти 2000 г. , през 1967 г.

Колко време още ще е необходимо на Църквата да разбере предупреждението на апостол Павел в Римляни 11:32, че „Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост” ? Две хиляди години християнство не показаха повече покорство към Бога от страна на езичниците, отколкото евреите Му показаха преди това. Шарън Сандърс описва християнската история по отношение на еврейския народ като „църковната зала на срама”! Всички ние се нуждаем от Божията милост, както казва апостолът: "всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23). Дори само тази мисъл трябва да накара всеки вярващ да се надигне и да хвали Бога за това, че ставаме свидетели на Неговата милост в действие при възстановяването на Израел в наши дни. Дори само това разбиране ни е повече от достатъчно, за да търсим доброто на Израел, движени от Божието състрадание в сърцата си и закриляйки народа Му от омразата на нациите.

Исая пише: „Никой не изважда праведна призовка (за Израел) и никой не съди по истината (сред нациите); уповават на суетата (на политиците) и говорят лъжите (на медиите); които зачеват злоби и раждат беззаконие” (адаптирано от Исая 59:4).

Въпреки че думите на този пасаж бяха отправени към Израел, те много точно описват безмилостния подход на целия свят – включително и Църквата – към Израел и еврейския народ. Някой беше нарекъл това най-дълго продължилата омраза в човешката история! Струва си да се замислим за това!

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:

МОЛЕТЕ СЕ Църквата да осъзнае и публично да признае несправедливото отношение към Израел.
МОЛЕТЕ СЕ църквите да започнат да призовават за справедливост в отношението на ООН към Израел.


СЪГРАЖДАНЕ НА ЕРУСАЛИМ

„Ето, нозете ни стоят отвътре портите ти, Ерусалиме. Ерусалиме, който си съграден като град сглобен ведно; гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израиля, за да славят името Господно.” (Псалм 122:2-4)

Още откакто Израел си възвърна Стария град на Ерусалим след около 2000 г. чуждо владичество, светът се опитва да го превърне в град на трите монотеистични религии, където всяка от тях да има своите свещени места. Въпреки добрата воля на Израел, палестинците правят всичко възможно да изтрият всякаква следа от еврейска история в града и да върнат града под пълно арабско управление.

На 10.08.2011 г. телевизията на Палестинската власт излъчи следното като част от документален филм за плановете на палестинците относно бъдещето на разделения Ерусалим според границите от 1967 г:

„Те (израелците) със сигурност знаят, че нашите (палестински) корени са по-дълбоки от тяхната фалшива история. От балконите на нашите домове ние гледаме ислямските светини и виждаме греха и мръсотията (евреите, които се молят на Стената на плача) в едно място, където имаше арабски домове. Ние чертаем нови карти. Когато те (израелците) изчезнат от пейзажа, като забравена глава от страниците на историята на нашия град, ние ще построим нови домове. Кварталът „Муграби” отново ще бъде построн тук – (върху Стената на плача).”

http://www.commentarymagazine.com/2011/08/17/palestinians-incitement-western-wall/

Важно е да се отбележи, че през 1967 г. Израел имаше право да анексира Храмовия хълм. Но Моше Даян, който тогава беше министър на отбраната на Израел, постанови, че Храмовият хълм, за който всяко еврейско сърце е копняло през последните 2000 г., трябва да остане в ръцете на мюсюлманите, за да може Израел да изгради отношения с арабския свят.

Риториката на горе-цитираните редове от филма на палестинската телевизия следва модела на йорданците от 1949 г. По това време Йордания прие Еврейския квартал на Ерусалим, който еврейските войски предадоха. Още на следващия ден, йорданците разрушиха синагогите в Стария град и забраниха на евреите да влизат там без специално разрешение от йорданските власти.

През следващите години те оскверниха всичко свято за евреите – не пожалиха дори мъртвите и разрушиха еврейските гробове. Разбира се, Западът продължава да живее с илюзията, че палестинците ще уважават еврейските свещени места, ако градът бъде разделен.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:

МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост за израелските лидери, за да знаят как да отвръщат на исканията на света.
МОЛЕТЕ СЕ САЩ да не отстъпят под натиска на арабските искания.
МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост за християнските лидери, за да знаят как да ръководят поверените им хора според библейските истини.


МОЛЕТЕ СЕ за Рей и Шарън Сандърс, които се подготвят за обиколка на църкви и молитвени групи в САЩ и Далечния изток през септември и ноември.

МОЛЕТЕ СЕ за всички представители на ХПИ в нациите.

МОЛЕТЕ СЕ за предстоящата конференция на ХПИ през 2012 г. в Ерусалим.



МОЛЕТЕ СЕ за СВОБОДА за Гилад Шалит.



В Месията,
Франк и Карен Селч

ШОФАР-СЕПТЕМВРИ 2011

Нова вълна от насилие в Израел
Призив за 40-дневен пост и молитва за Израел – 30 август - 10 октомври 2011 (призив на „Молитвената армия на Илия” и „Християни приятели на Израел” – Ерусалим)
На 18 август 2011 г. започна нова вълна от насилие в Израел, когато в южната част на страната, близо до гр. Ейлат, бяха извършени няколко терористични нападения срещу пътуващи в автобуси и автомобили цивилни граждани и един военен камион. Най-малко 8 души загинаха, над 40 са ранените, сред които и няколко деца. Нападенията бяха извършени в близост до граничен пост с Египет, като се смята, че терористите са навлезли в Израел през границата с Египет. Това е ясен показател за промяната в Египет по отношение на Израел след падането на режима на Мубарак. Досега Египет спазваше мирното споразумение, подписано с Израел и египетската армия не позволяваше на терористи да преминават Синай и да навлизат в Израел.
Един от автобусите, унищожен по време на терористичните нападения на 18.08.2011.
Шофьорът на автобуса загина.


„Ще родя в скръб”

Това, което би трябвало да е ден на радост за Лилах Шушан – раждането на третото й дете – ще бъде ден на голяма скръб. Бременната в деветия месец Лилах погреба съпруга си на 21 август. Той бе една от жертвите на повече от 100 палестински ракети, които бяха изстреляни срещу израелски населени места в южната част на страната в дните след 18 август. Обляната в сълзи, Лилах трябваше да присъства на погребението на носилка, тъй като имаше опасност да роди всеки момент. „Семейството бе всичко за него”, каза Лилах за съпруга си. „Беше толкова прекрасен баща – винаги поставяше радостта на децата си пред собствените си желания. Според всички, които го познаваха, Йоси Шушан с нетърпение е очаквал раждането на третото си дете и първи син. „Той гореше в очакване да види първия си син и това бе всичко, за което говореше”, каза Лилах. „За съжаление заради няколко подлеци той никога няма да види малкото си момче. Все още си мисля, че това е един ужасен сън и Йоси ще влезе през вратата всеки момент.”

Уви, той няма да се върне. Йоси Шушан издъхна от раните от шрапнел в главата си, след като ракета „Град”, изстреляна от ивицата Газа, експлодира на магистрала в гр. Беершева на 20 август. В този момент Йоси е бил на тази магистрала, бързайки да се прибере у дома, за да бъде с бременната си съпруга и изплашените деца, след като сирените, предупреждаващи за ракетна атака, са били задействани.

Лилах не е единствената, която скърби. В град Кфар Саба, в централната част на Израел, хиляди хора се събраха на погребенията на Моше и Флора Газ и Дов и Шула Карлински. Двете семейства бяха убити в тройното нападение близо до Ейлат на 18 август, което постави началото на нова вълна от насилие в Израел. Флора и Шула, които са сестри, са пътували заедно със съпрузите си за Ейлат за няколко дни семейна ваканция, когато противотанкова ракета се разбила в колата им. След това към тях се приближил терорист, който надупчил телата им с куршуми, за да се увери, че са мъртви.

Израелският министър на външните работи Авигдор Либерман наскоро предупреди, че Палестинската власт планира да започне нова вълна от насилие срещу Израел, която да съвпадне с молбата за обявяване на палестинска държава в ООН през септември. Палестинското ръководство „планира насилие и кръвопролития в мащаби, които още не сме виждали тук”, каза Либерман пред журналисти в Кнесета (израелския парламент). Той добави: „Колкото повече говорят за желанието си да действат в областта на дипломацията, толкова повече виждам, че се приготвят за насилие и кръвопролитие. Можете ли да си представите какво ще се случи, ако 30-40 хиляди души се опитат насилствено да проникнат в Израел? Как трябва да реагират войниците ни?”.

Смятаме, че наложителността за ходатайство и молитва е повече от очевидна!
Сесията на ООН през септември
„Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израиля.” (Псалм 83:4)
На 19-20 септември 2011 г. палестинците планират да представят молбата си пред Общото събрание на ООН за обявяване на палестинска държава, което всъщност означава разделяне на Божи ята земя, включително и Ерусалим. На следващия ден в Ню Йорк ще започне Третата конференция на ООН за защита на човешките права „Дърбан III”, която е добре позната досега с крещящия си антисемитизъм и омраза към Израел. (Засега шест държави са отменили участието си в Дърбан III: САЩ, Италия, Канада, Чехия, Холандия и Израел). Едновременно с тези събития палестинците планират масови демонстрации, които е много вероятно да доведат до насилие. Никой не знае какво точно ще се случи, но палестинските жертви на доброволни „мъченици”, както сме били свидетели в подобни случаи, най-вероятно отново ще настроят света срещу Израел в една грозна война. Можем да си припомним случая с 12-годишния Мохамед Дура, който издъхна в ръцете на баща си пред телевизионните камери в началото на втората интифада (2000 г). Разследванията след това показаха, че той е загинал от куршум, изстрелян от собствения му народ, но разбира се, всички обвиниха Израел. Това постави началото на вълна от тероризъм срещу Израел и еврейския народ по света, която се възпламени за отрицателно време. Общественото мнение никога не чака резултатите от внимателни разследвания.
Една седмица след събитията в Ню Йорк започва Празникът на тръбите, известен като Рош Ашана. С него започват есенните празници на Господа и Десетте дни на благоговение, които водят до Йом Кипур – Деня на умилостивението. Пролетните празници (Песах / Пасха и Шавуот / Петдесятница) пророкуват за първото идване на Месията като Божий Агнец, за умирането Му като изкупителна жертва за нашите грехове и за изливането на Святия Дух; есенните празници говорят за завръщането в сила и слава на Лъва от племето на Юда, който ще се бие за Израел и ще съди света в правда.
„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред”. (1 Солунци 4:16)

Господните празници през 2011 година:
Рош Ашана – 28-30 септември
Йом Кипур – 7-8 октомври
Сукот (Шатроразпъване) – 12-19 октомрви
Интересно е да се отбележи, че с настъпването на новото хилядолетие сезонът около есенните празници става все по-критичен и интензивен. През 2000 г. точно на Празника на тръбите (Рош Ашана) избухна втората палестинска интифада, позната също като Войната след Осло. Една година по-късно, една седмица преди Рош Ашана според библейския календар, на 11 септември 2001 г. бе атаката срещу кулите-близнаци в Ню Йорк. Седем години по-късно, точно преди началото на есенните празници, стоковата борса в Ню Йорк се срина, което доведе света до финансова криза.
Предвид това, че ООН започва годишната си работна сесия по това време на годината с повишен интерес и фокус върху Израел и Близкия изток, есенните празници стават все по-критичен период в световната политика. Идеята на Празника на тръбите (Рош Ашана) е това, че Бог е Цар, който ще съди света чрез Месията. Предстои конфронтация особено по въпроса с Ерусалим, което в крайна сметка ще доведе до пророческото изпълнение на Празника на тръбите в идването на Месията:
„Защото така ми казва Господ: Както лъвът, даже младият лъв, ръмжи над лова си, когато се свикат против него множество овчари, но не се плаши от гласа им, нито се сгърчва от шума им, така Господ на Силите ще слезе; за да воюва за хълма на Сион и за неговата възвишеност. Както птиците треперят над своите пилета, така Господ на Силите ще защити Ерусалим; ще го защити и избави, ще го пощади и запази.” (Исая 31:4-5)

Месец Елул
На 30 август започва шестия месец от библейския календар – месец Елул. Този месец е месец на покаяние и подготовка за настъпващите есенни празници. Всяка сутрин в синагогите свири шофар; целта на това е хората да се събудят за предстоящия Ден на съда на Празника на тръбите (Рош Ашана) и Дните на благоговението, които настъпват след Рош Ашана. Според еврейската традиция Мойсей е започнал 40-дневния си пост на 1-ви Елул, молейки Бога да прости на Израел греха им със златното теле и да поднови завета Си. Счита се, че неговият пост е завършил на Йом Кипур – Деня на умилостивението.
„Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си. Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.” (Изход 32:11-13,31-32)
40-те дни от 1-ви Елул до Йом Кипур са време на покаяние, пост и молитва за еврейския народ още от древни времена. Възможно е и Йешуа да е имал своя 40-дневен пост в пустинята, който е записан в Евангелията, по това време.
Вярваме, че през този период е много важно да застанем в пролома за Израел в молитва и пост – особено тази година. Затова отправяме призив за 40-дневен пост от вечерта на 30 август до вечерта на 10 октомври. Молим ходатаите да постят и да се молят за Израел през тези 40 дни.
Палестинците много ясно са заявили какво искат: нищо по-малко от унищожението на Израел! Те никога не са променяли целта си. Не само хартата на „Хамас”, но и хартата на ООП призовава за унищожението на Израел. Клаузите в тези харти, които призовават за пълното унищожение на Израел, не са премахнати и до ден днешен, въпреки че това е част от Ословското споразумение. Това е дневният ред, който повечето нации искат да подкрепят в ООН през септември.

40-дневен пост и молитва за Израел – 30 август - 10 октомври 2011
Призоваваме стражите на стените на Ерусалим в нациите да засилят молитвите си за Израел през идните 40 дни - от 1-ви Елул до Йом Кипур (30 август – 10 октомври) и да поемат отговорност поне за един ден пост от залез слънце до залез слънце през тези четиридесет дни. Някои от нашите партньори споделиха, че Бог също е говорил на сърцата им да влязат в пост, подобен на поста на Естир или на Данаил. Насърчаваме ви също така да разпространите този призив до колкото се може повече молители. Нека изградим защитна стена около Израел с молитва и пост в този съдбовен момент от историята!
Не можем напълно да предотвратим нападенията на враговете на Израел над Божия народ. Тези нападения са част от пророческото слово, което ясно ни казва, че това ще се случи. Нациите в света ще се обърнат срещу Израел и Ерусалим в последните дни. Но ние можем да се молим за Божията помощ и защита от тези нападения. Отговорността за това е наша и можем да сме уверени в победата. Бог вече е постановил какъв ще бъде изходът за враговете Му: „Ще паднеш върху израилевите планини, ти, и всичките ти пълчища, и племената, които са с тебе.” (Езекиил 39:4)
МОЛЕТЕ СЕ за Божията милост към Израел и за това Той да си спомни завета Си с Авраам, Исаак и Яков! (Изход 32:11-13,31-32)
МОЛЕТЕ СЕ Бог да се надигне и да защити народа Си! (Псалм 83:1-4)
ПРОГЛАСЕТЕ Божието величие! (Исая 40:12-16)
МОЛЕТЕ СЕ Бог да осуети плановете на нациите! (Псалм 33:8-11)
ХВАЛЕТЕ Бога за спасението, изкуплението и победата, които е приготвил за народа Си! (Псалм 149)
МОЛЕТЕ СЕ за благословението и протекцията на израелските заселища в Юдея и Самария, които са оградени от враждебно настроените палестинци. (Исая 61:4-5)
МОЛЕТЕ СЕ Бог да изпрати объркване в лагера на врага, така че терористите да се изправят едни срещу други! (2 Летописи 20:22-23)
МОЛЕТЕ СЕ Бог да разпръсне враговете на Израел и да ги посрами! (Псалм 83:11-16)
МОЛЕТЕ СЕ Бог да издигне силни пророчески гласове, които да прогласят истината и да предупредят световните лидери от опасностите на разделянето на Господната Земя! (Псалм 2:1-2,10-12)
МОЛЕТЕ СЕ за защитна стена около Ерусалим! (Захария 2:5)
МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост и сила за лидерите на Израел, особено за премиера Нетаняху! (Исая 1:26)
МОЛЕТЕ СЕ Израел да постави упованието си в Господа! (Псалм 33:16-22)
МОЛЕТЕ СЕ Божият Дух да бъде излят върху Израел, така че те да погледнат и да видят Онзи, който бе прободен за тях и да се покаят! (Захария 12:9-10)
МОЛЕТЕ СЕ за мощна жътва за Божието царство в мюсюлманския свят! (Римляни 15:12)
МОЛЕТЕ СЕ за областта Синай, която е под египетски контрол. През последните месеци тази област се превърна в гнездо на екстремисти, където цари беззаконие и от където терористи навлизат в Израел. Хаосът в Близкия изток през последните месеци ни показва колко отчаяно се нуждаем да дойде Божието царство и Йешуа (Исус) да установи управлението Си на земята.
МОЛЕТЕ Бога да освободи палестинците от духа на жестока омраза към еврейския народ.
ПОКРИЙТЕ границите на Израел с молитва, като молите Бога да изпрати ангелите си, така че нито един опит за нахлуване на територията на Израел да не успее.

„Защото Господ ми рече така: Иди постави СТРАЖ, та нека възвестява каквото види.” (Исая 21:6)

Еврейската дума за стражи е „ноцрим”. Очевидно Бог е определил ролята ни като християни, тъй като на иврит и думата християни също е „ноцрим”. Стражите трябва внимателно да следят какво се случва в Израел и около него. Бог ни призовава да бъдем „стражи на стените на Ерусалим”. (Исая 62:2) Като стражи трябва да внимаваме какво говори Духът и да знаем как да се молим. Когато стражите се молят за Ерусалим, те се молят за Божията воля и за това, което е скъпоценно за Божието сърце. За Ерусалим Словото казва, че „сам Всевишният го е утвърдил” (Псалм 87:5) и че той е „Божият град” (Псалм 87:3). Бог е обещал, че ще направи Ерусалим „радост за цялата земя” (Псалм 48:2). Ако за Бога Ерусалим е нещо важно и е като „царска корона” в ръката Му, той трябва да бъде важен и за нас (Исая 62:3).



Нека Бог да ви благослови като стражи на стените на Ерусалим!
Митка Атанасова и екип на „Християни приятели на Израел” – България

СТРАЖИТЕ ОТ ЕРУСАЛИМ

Шалом от Сион,
В последно време се сблъскваме с една дума. Наскоро Господ ни даде тази дума след нещо, което се случи с Чък. Чък чакаше таксито да го откара до летището, за да замине за Шотландия, където бе поканен да служи. Беше малко преди 1 ч. сутринта в Израел. Изведнъж от носа на Чък започна да шурти кръв, което продължи толкова силно през следващите 10-15 мин., че Карен вече мислеше да извика линейка. Най-после кървенето спря. И двамата бяхме разтърсени; Чък продължи към летището, а Карен остана в къщи.
След като кацна във Франкфурт за смяна на самолета, Чък вече се беше успокоил достатъчно, за да попита Господа за какво бе всичко това и много ясно той чу думата: „Внезапно!”. Той веднага се сети за това как цунамито изведнъж се надига от морето, за поредицата торнада, които опустошиха голяма част от Америка, за размириците в Близкия изток и за това как президентът Обама в миг на око промени националната политика на САЩ към Израел.
Думата „внезапно” в Писанията...
... означава точно това – бързо, неочаквано. Понякога това се отнася за нещо добро, но често Бог ни предупреждава за нещо.
Понякога Божиите наказания могат да дойдат внезапно:
„Защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който внезапно ще те изтреби.” (Второзаконие 7:4)
„Затова погубването му ще дойде внезапно; изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.” (Притчи 6:15; 29:1)
„От древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.” (Исая 48:3)
Божиите благословения също могат да дойдат внезапно.
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.” (Деяния 2:1-2)
„Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.” (Деяния 16:25-26; Вижте също така: Малахия 3:1; Лука 2:13-14; Деяния 9:3)
Божиите праведни съдби в Господния Ден и връщането на Месията Йешуа също ще се случат внезапно, но онези, които бдят и се молят, няма от какво да се страхуват:
„Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите, защото Господ ще бъде твое упование, и ще опази ногата ти да се не хване.” (Притчи 3:25-26)
„Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.” (Марк 13:35-37)
„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.” (1 Солунци 5:1-3)
„Наистина ида скоро. Амин!” (Откровение 22:20) Вижте също Еклесиаст 9:12; Матей 24:27.
Великата блудница Вавилон – тази световна последна религия-цивилизация ще бъде внезапно разрушена.
„Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.” (Откровение 18:8; сравни с Исая 47:9)
„И земните царе ще заплачат и заридаят за нея: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!” (Откровение 18:9-10; вижте също така стихове 15-19 и забележете колко често се повтаря в един час; сравнете с Еремия 51:8)
Господното Слово от Ерусалим
Наскоро Бог даде слово чрез Ланс Ламбърт. Когато го чухме, се удивихме не толкова от пророкуваните наказания, които идват, колкото от спешността на това послание и призива за ходатайство. Ето някои откъси:
Добре е, че ходатайствате за спасението на Израел, защото Моят план е да го спася. Аз ще завърша цикъла на изкупление, който започна с Авраам и с Моето обещание, че от него ще произлезе велик народ и че в него всички народи по земята ще бъдат благословени. Това се случи! Израел стана проводникът, чрез който Словото Ми, Моето спасение и познаването на Моя план стигнаха до всички народи. Преди всичко чрез този народ дойде Месията. Скоро ще се изпълни числото на езичниците и Аз отново ще се обърна към Израел, Моя еврейски народ. Те ще бъдат присадени отново към собствената си маслина и обещанието Ми към Авраам ще бъде изпълнено в слава. Каменните им сърца ще се отмахнат и очите им ще се отворят, страданията им ще се заменят със сияйна Слава. Това е Моят непоколебим план и Аз няма да се отвърна от него. Скоро ще бъде изпълнен. Ще обърна слабостта им в невероятна сила и ще използвам тази нация като последен свидетел в света за това Кой Съм Аз.

Отнасяйте се много сериозно към това, което се случва в арабския свят. Това не е добре за Израел! Това не е ход към свобода и истинска демокрация, а към голямо предимство за войнствения ислям. Те ще се опитат да унищожат и ликвидират Израел, но не само че ще се провалят, a и силата и мощта им ще бъдат разрушени и ще има голяма жътва на души сред тях.

Чуйте Ме, призовавам ви към ходатайство! Няма да е лесно. Всичките сили на врага Ми са насочени към осуетяване на плана Ми този народ да влезе в Моето изкупление и спасение. Но врагът ще се провали! Затова търся хора, които ще застанат в пролома, които ще изградят стената; които ще застанат на мястото на ходатайство.

Не след дълго ще започна съда над западните народи. Ще ги преобърна, ще осуетя плановете им; ще ги стрия на прах. Няма да разберат какво се случва с тях. Нищо няма да остане от тях, след като приключа с тях, особено с онази супер-сила. Ще сломя силата й и тя вече няма да е супер-сила, а народите ще я окайват.

Чуйте това Мое Слово; призовавам ви да ходатайствате за онези, които Ми принадлежат сред тези народи; те ще бъдат избавени от този съд! Чуйте този вик. Сърцето Ми копнее за онези, които Ми принадлежат, за това те да имат ясно разбиране, ясна посока за ходенето си сред всичко това. Чуйте Ме! Защото говоря на вас, които Ме обичате, които Ме помните. Аз не желая да изливам съда Си, но тези нации ще бъдат сполетени от много сериозен и опустошителен съд. Чуйте това Слово от Мен и се покорете на призива Ми за ходатайство!
Времето да застанем в пролома е сега!
През май станахме свидетели на сблъсък между израелския премиер Бинямин (Биби) Нетаняху и президента Обама. Колкото повече Биби се приближава до библейската позиция относно Израел, толкова повече Обама се отдалечава, което не вещае нищо добро за Америка.
Много американци и голяма част от американските християни-ционисти не са съгласни с Обама, но Божието Слово е категорично – Той или благославя, или наказва нациите в зависимост от това какво правят техните лидери. За световните лидери това зависи от отношението им към Яков/Израел – т.е. към еврейския народ и Земята, която Бог им е обещал. (Захария 2:8; Битие 12:3; Псалм 83:1-18; Исая 60:9; Езекиил 35:2-5; Йоил 3:1-2; Авдий 1:10; Захария 12:9, и др.) Америка и повечето други нации в света днес са на път да се сблъскат с Бога на Израел.
В словото по-горе Бог ни призовава да се молим. Чрез ходатайство Божиите наказания могат да бъдат отклонени, поне отчасти.
„И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.” (Езекиил 22:30-31a; вижте също така Изход 32:9-14; Лука 18:1-8)
Обама срещу Израел
Лиат Колинс отбелязва, че по време на вечеря по случай Песах в Белия дом през април Обама е сравнил бунтовете в арабския свят с историята на изхода от Египет. Това е перфектното послание за интернет поколението. Обама взе най-епичното събитие в четири-хилядолетната история на еврейския народ и от перспективата едва на три месеца го принизи до най-ниския възможен общ знаменател, при това изопачавайки го. (1.05.2011)
Това, което последва, бе още по-зле. Обама шокира Нетаняху само часове преди срещата им в Белия дом, като внесе радикални промени във външната политика на САЩ, обръщайки гръб на Израел и съгласявайки се с предварителните условия за преговори, които постави председателят на ПВ Абас, като призова за пълно поетапно изтегляне на израелските сили от „окупираните палестински земи” до границите от 1967 г.
Неговата цел: две държави за два народа с граници от 1967 г., които всъщност са границите от примирието през 1949 г., след което Йордания окупира Юдея и Самария за 19 години. Тези граници от примирието, считани за твърде уязвими и незащитими от експертите по сигурността, често са наричани „Аушвиц граници” в Израел.
Обама иска Израел като еврейска държава за еврейския народ и Палестина като палестинска държава за палестинския народ. Но Палестинската власт (ПВ) отказва да признае Израел като еврейска държава. И въпреки това той оказва натиск върху Израел да направи отстъпки и мечтае за окончателни преговори с постоянни граници, преди да има разрешение на въпроса със сигурността на Израел, бъдещето на Ерусалим и палестинските „бежанци” – основните въпроси, по които двете страни не могат да се споразумеят. (Аруц 7, 20.05.2011)
Обама подкрепи всички искания на ПВ, а пренебрегна повечето условия на Израел за постигане на мир. Каролайн Глик обобщава:
Той каза, че Израел трябва да отстъпи правото си на защитими граници като предварително условие за преговорите; но не каза, че е против искането на палестинците за имигрирането на милиони араби в Израел. Той отново пренебрегна писмото на Буш до Шарон през 2004 г., с което той се обявява против връщането към границите от примирието през 1949 г., подкрепя еврейските заселища и защитимите граници и се противопоставя на масовата имиграция на араби в Израел. Обама каза, че ще остави Ерусалим на страна, но всъщност не го направи, като призова Израел да се върне към границите от 1949 г. Той призова Израел да бъде разделен на две, когато настоя палестинската държава да бъде неделима. Призовавайки палестинската държава да има граница с Йордания, той всъщност призова Израел да се изтегли от долината на р. Йордан, което ще го направи неспособен да се защити в случай на нападение. Концептуално и по същество Обама обърна гръб на съюза на САЩ с Израел. (www.carolineglick.com, 20. 05. 2011)
Гама Хелал, бивш съветник на няколко американски президенти по въпросите на Близкия изток, отбелязва обръщането на Обама към арабите, за които границите от 1967 г. винаги са били начална точка за мирния процес. За тях това е така, понеже не вярват, че би трябвало да се разделят с територии като следствие от усилията им преди няколко десетилетия да унищожат Израел. (Израел днес, 23.05.2011)
Израелският премиер Нетаняху отвръща на удара
По време на срещата си с Обама на следващия ден Нетаняху публично, учтиво, с търпение, но все пак категорично обясни защо отговорът му е „Не”. Много ционисти, дори и в САЩ, одобриха неговия смел отговор. В Израел рейтингът на Нетаняху се покачи в резултат на това, че той се противопостави на небиблейските постановления на Обама.
Анализаторът от „Ерусалим пост” Хърб Кейнън смята, че настоящите трудности в отношенията между САЩ и Израел не са просто „сблъсък на характери”, а сблъсък на концепции... Обама вярва във формулата „земя за мир” и че това, което ще разреши израелско-арабския конфликт е болезненото отстъпване на израелска земя. Нетаняху, от друга страна, вярва, въз основа на миналия си опит, че това няма да донесе сигурност за Израел – така че можем да забравим за това.
Също така Обама мисли, че точно сега когато Близкият изток е пълен с размирици, е времето за разрешаване на арабско-израелския конфликт. Но Биби вярва, че предвид всичко, което се случва в арабския свят и това, че Израел не е сигурен какво ще се случи с партньорите му в региона, сега е време да се изчака нещата да се уталожат, преди да се правят следващите съдбовни крачки. (ЕП, 21.05.2011)
Обама също така каза, че т.нар. проблем с палестинските бежанци може да бъде разрешен след постановяване на границите. Нетаняху не е съгласен. Арабското нападение над Израел през 1948 г. доведе до два проблема с бежанци – палестински и еврейски, като броят и на двете групи е приблизително равностоен. Евреите, които бяха изгонени от арабските страни, където са живяли още от библейски времена, бяха приети в малката държава Израел, докато огромният арабски свят отказа да приеме палестинските бежанци.
И въпреки това днес палестинците настояват Израел да приеме милиони от потомците на тези бежанци, като по този начин целта им е да унищожат бъдещето на Израел като еврейска държава. (Аруц 7, 22.05.2011)
Няколко дни по-късно Биби произнесе реч пред Американския конгрес. И макар че не изложи някакви нови инициативи от страна на Израел, това, което направи, както той сподели в частни разговори, бе да зададе някои основни положения, които да не могат да бъдат променени от надигащите се ветрове в региона... Няма да има завръщане към границите от 1967 г., няма да има завръщане на бежанци, няма да се преговаря с палестинско правителство, което включва „Хамас” и най-наложителното – палестинците трябва да признаят Израел като национален дом за еврейския народ.
Това, което направи тази реч толкова важна, бе начинът, по който тя бе приета. Израелският премиер получи всеобщи овации от двете камари на Конгреса, което изпрати важно послание за подкрепа както към приятелите, така и към враговете. Той знаеше символичното значение на един чуждестранен лидер пред общо събрание на Конгреса – нещо, което се случва само около четири пъти в годината. Въпреки че знаеше, че Обама не аплодира нито съдържанието на речта, нито факта, че той отиде в Конгреса, за да я произнесе, Нетаняху заложи на това, че в крайна сметка както той, така и Израел, според него, ще получат повече в резултат на това, че истината бе смело изложена пред власт-имащите. (ЕП, 27.05.2011)
Да говорим директно
Американската ционистка организация остро разкритикува речта на Обама за политиката на САЩ в Близкия изток. Тя го обвини, че в момент, когато подобната на нацистите терористична организация „Хамас”, която е пълномощник на Иран и чийто устав призовава за убийството на всеки евреин (член 7) и унищожението на Израел (член 12), се обединява с фракцията „Фатах” на Абас, за да направят правителство на единството, Обама може да призовава за Палестинска държава, оставяйки Израел с незащитимите граници от 1967 г... (www.zoa.org., 19. 05. 2011)
Месианското списание „Израел днес” пише, че Абас също така е решен да пренапише новата история на региона. В статия за „Ню Йорк Таймс” на 17 май Абас заявява, че след като ООН е решила да раздели „Палестина” на еврейска и арабска държави през 1947 г., „ционистите” са започнали офанзива, която с нищо не е била провокирана от арабите и са принудили околните арабски държави да се намесят. Това е направо смешно, но в този контекст Абас настоява, че през септември ООН трябва да поправи тази историческа грешка, като признае независимата палестинска държава.
Нетаняху отново защити истината, като каза, че статията на Абас е пренаписване на историята в стила на Сталин; че тя е грубо изопачаване на добре познати и документирани факти; че арабите са тези, които са пренебрегнали плана за разделяне на териториите, който еврейските лидери са приели, след което шест арабски армии са нападнали Израел с цел да го унищожат.
Той взе под внимание и нещо друго, което Абас писа – че създаването на палестинска държава ще отвори врати на Израел за предявяване на искове в ООН. Биби каза, че от 1993 г. Израел е участвал в мирния процес с гаранцията, че създаването на палестинска държава ще сложи край на конфликта. Но от статията на Абас човек може да стигне до извода, че палестинските лидери гледат на създаването на палестинска държава като на средство за продължаване борбата срещу Израел. (Израел днес, 18.05.2011)
„Защо историята е от значение: Шестдневната война от 1967 г.”
е заглавието на статия от Дейвид Харис, изпълнителен директор на Американския еврейски комитет.
„Преди 44 години избухна Шестдневната война. И докато някои войни се забравят, тази война има толкова голямо значение днес, колкото през 1967 г. Много от основните причини за нея останаха неразрешени. Политици, дипломати и журналисти продължават да се занимават с последиците от тази война, но без да ни дават контекста.
А без контекст някои от съществено важните неща не могат да бъдат разбрани.
Първо, през юни 1967 г. нямаше държава Палестина. Не съществуваше и никога не е съществувала. Създаването й, предложено от ООН през 1947 г., бе отхвърлено от арабския свят, тъй като заедно с нея трябваше да бъде основана и еврейска държава.
Второ, Западният бряг и Източен Ерусалим бяха в йордански ръце. Нарушавайки официалните споразумения, Йордания отказа на евреите достъп до техните най-святи места в Източен Ерусалим. И което е още по-зле, йорданците разрушиха много от тези места...
Трето, арабският свят можеше да създаде палестинска държава в Западния бряг, Източен Ерусалим и Газа по всяко време. Но не го направи. Това дори не бе въпрос за обсъждане.
Четвърто, границите от 1967 г. преди войната не бяха нищо повече от границите на примирието от 1949 г., след като арабските армии атакуваха Израел през 1948 г., опитвайки се да го унищожат. Те не успяха. Бяха очертани граници на примирието, но това не бяха официални граници...
Пето, ООП бе основана през 1964 г. (три години преди избухването на войната през 1967 г.)
с целта да се унищожи Израел.
Трябва да помним, че през 1964 г. единственото заселище бе самият (целият) Израел!
Шесто, в седмиците преди юни 1967 г. египетските и сирийските лидери непрекъснато повтаряха, че наближава война и че целта им е да изтрият Израел от картата... Двадесет и две години след Холокоста още един враг искаше да унищожи евреите...
Седмо, египетският президент Насер поиска разположените в региона мироопазващи сили на ООН, които се намираха там в продължение на 10 години, да бъдат отзовани. За срам на ООН, тя се подчини.
Египет блокира израелските кораби в Червено море, което бе възприето като военен акт от Ерусалим. САЩ казаха, че ще се присъединят към други страни да пробият блокадата, но не го направиха...
В дните преди войната Израел предаде послание на Йордания посредством ООН и САЩ, настоявайки Йордания да не се намесва в предстоящия конфликт. Йорданският крал Хюсеин пренебрегна молбата на Израел и се присъедини към Египет и Сирия. Войските му бяха разгромени от Израел и той загуби контрола над Западния бряг и Източен Ерусалим.
След като спечели, Израел се надяваше, че ново-присъединените територии ще послужат за основа за споразумение „земя за мир”. Бяха изпратени пратеници. Официалният отговор дойде на 1 септември 1967 г., когато на срещата си в Хартум лидерите на арабските нации обявиха: Никакъв мир, никакво признаване, никакви преговори с Израел.
Всички войни имат последици и тази не прави изключение. Но арабските агресори не желаят да поемат отговорност за действията, които те започнаха. Те искат светът да повярва, че построените след 1967 г. еврейски заселища са ключ към арабско-израелския конфликт. Но Шестдневната война е доказателство, че същинският проблем се корени в това дали арабският свят приема правото на евреите да имат собствена държава. (ЕП, 9.06.2011)
Просто кажете „Не!” на палестинска държава
Статия в „Ерусалим пост” обяснява опасната ситуация, пред която Израел може да се изправи през месец септември.
„Палестинците се радват на небивал успех в опитите си да съберат международна подкрепа за признаването на „Палестина” и се очаква да отправят искане до Съвета за сигурност на ООН или Общото събрание през септември да бъде призната такава държава с „граници” от преди 4 юни 1967 г. Това е географска област с голямо историческо значение за евреите, която обхваща не само Юдея, Самария и Газа, но и големи части от Ерусалим, включително и Стената на плача... Половин милион израелци, които живеят в тези райони, могат да се окажат не само „окупатори”, но и нарушители на суверенитета на Палестина.” (ЕП, 5.04.2011)
Палестинските лидери редовно поставят спънки в пътя на мирния процес, което пречи на повечето израелци да кажат „да”. Най-голямата такава спънка е „правото на завръщане” на арабските „бежанци” от 1948 г. и техните потомци. Абас каза, че палестинските лидери никога няма да се откажат от правото на завръщане, тъй като „родната земя е крайната им цел”. Освен това съществува и Ерусалим – Божият „утегчителен камък” (Захария 12:3), за който Абас каза: „Никога няма да приемем палестинска държава без столица Ерусалим”. (14.05.2011)
Друга спънка е това, че палестинците отричат еврейската история. В Деня на независимостта на Израел, който арабите наричат „Накба” или „трагедия”, Абас отрече евреите да имат историческа връзка със Земята на Израел и настоя, че палестинците имат 9000-годишна история, която датира от 7000 г. пр. Хр. Той също така каза на Нетаняху: „Вие сте просто случайност в историята, ние сме народът на историята. Историята ни принадлежи.”
Тази версия на историята е безсрамно изопачаване на известни факти. Юдейската / израелската история в Земята на Израел датира от хиляди години и е документирана от древни еврейски и не-еврейски източници, а също така е потвърдена от многобройни археологически находки. За разлика от това никой друг освен палестинците не смее да твърди, че някога е съществувала древна палестинска история, тъй като никога дори не се споменава за палестинско-арабска нация в древността. Дори Коранът споменава за народа на Израел и разрушаването на Храма (сура 17), но не и за палестинци. (IMRA, 24.05. 2011)
Вестник „Ерусалим пост” потвърждава това, като казва, че ПВ не подготвя народа си за мир с Израел. Подстрекателствата срещу самото съществуване и легитимност на Израел продължават със същата сила. И твърде много палестинци, разглезени от международната общност, продължават да хранят надежди, че милионите потомци на бежанците ще получат разрешение да се върнат в Израел и да унищожат демографски еврейската държава. Би ли било разумно предвид тези обстоятелства, когато нестабилността и ислямските протести заливат региона да се създаде 22-ра палестинска държава, която най-вероятно само ще допринесе за още по-голямата нестабилност на региона? (ЕП, 23.06.2011)
„Фатах” и „Хамас”
Докато беше главен редактор на „Ерусалим пост”, Давид Хоровиц писа: „Откакто „Фатах” и „Хамас” обявиха споразумението си за „примирие”, съм в очакване международната общност да надигне глас в негодувание и да заклейми ПВ и президента Абас затова, че са избрали да свържат бъдещето си с една организация, която идеологически е решена да унищожи еврейската държава. Но чаках напразно. Глупава, заблудена или просто анти-семитска – международната общност пренебрегва инструкциите за избиване на евреи, които се съдържат в хартата на „Хамас”.”
Въпреки че това „примирие” се разпадна в средата на лятото, факт е, че по-голямата част от света е готова да го приеме, което е по-голяма причина за тревога, отколкото ако беше успяло.
Хоровиц също казва: „На 28 април шефът на администрацията на Белия дом У. Дейли отбеляза, че „Хамас” е терористична организация, която убива цивилни граждани. Ето защо моралът задължава международната общност да я лиши от всякаква легитимност, да направи всичко възможно да ѝ попречи да се въоръжава и ясно да демонстрира, че „Хамас” няма място в международните отношения. В същото си изказване, обаче, Дейли заяви, че САЩ подкрепя помиряването между палестинците, ако то доведе до напредък в мирния процес. Що за двуличие е това и то от един привидно морален лидер на свободния свят?” (2.05.2011)
Ерусалим – столица на Израел
В деня на годишнината от обединението на Ерусалим тази година премиерът Нетаняху каза: „Преди 44 г. израелските войници изпълниха видението на пророците и върнаха Ерусалим на правилното му място (Захария 12:6). Ерусалим никога повече няма да бъде разделен. Ние ще защитаваме Ерусалим, неговото единство, ще го съграждаме и развиваме”.
Проучване на общественото мнение за Деня на Ерусалим показа, че значително мнозинство от хора подкрепя политиката на Биби, тъй като 66% не са склонни Ерусалим да бъде разделен дори и като част от едно всеобхватно мирно споразумение. (сп. „Израел днес”, 1.06.2011)
Битката за този град е интензивна. Сатана всява заблуди, като разпространява лъжи за всичко, което е свято за Бога. Например един палестинец, опитващ се да преиначи историята, каза, че добре известният стих от еврейския Псалм: „Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си”, не е от еврейски източник. Той каза, че думите са били изречени от християнски кръстоносец и едва наскоро са били „заимствани” от евреите, които са ги преиначили в името на ционизма. (IMRA, 9.05. 2011)
Пророчески знаци
Нещо, което да ни разтърси и събуди:
Според статистиките само от първото полугодие на тази година, 2011 г. е годината с най-много загуби досега, вземайки предвид необичайното струпване на природни бедствия, между които земетресенията в Япония и Нова Зеландия, торнада и наводнения в САЩ и Нова Зеландия и др. В световен план се говори за 265 милиарда долара загуби само до края на юни, което надвишава цифрите за цялата 2005 г., която до този момент бе годината с най-много загуби... ( www.munichamerica.com, 12.07. 2011)
Геоложка карта, показана в Еврейския университет миналата седмица, показа, че басейнът Левант, който включва огромното газово поле Левиатан, може да съдържа големи количества нефт в дълбоките слоеве.
Израел също така може би разполага с огромни залежи на шистов нефт и Израелската компания за енергийни инициативи се надява да стартира пилотен проект до края на тази година, който да доведе до производството на 50 000 барела на ден, което е една пета от потребителството в Израел. Езекиил 38:12-13 казва на два пъти, че Гог и Магог ще атакуват Израел, за да „вземат користи”. Възможно ли е тези открития да доведат до това? (Аруц 7, 1.06.2011)
Честит 63-ти рожден ден, Израел!
Дейвид Харис отбелязва, че за повечето нации 63 години „може само да предизвика едно свиване на раменете. Е, и какво толкова? Но не и за Израел. Как е възможно тази малка нация, с размерите на щата Ню Джърси или Уелс, да се защити срещу многобройните си, добре въоръжени и решени да я унищожат врагове? Как е възможно този малък къс земя, лишен от всякакви естествени източници до скоро (когато бяха открити залежи на природен газ) да се нареди сред най-напредналите технически нации в света?
Древното пожелание и копнеж на сърцето на еврейския народ „Следващата година в Ерусалим”
вече е тази година...
Древният език е възроден.
Една суха, безплодна почва днес изобилства с плодовете на земята.
Един народ, който бе почти унищожен от нацистите, преживя суверенното си възраждане само три години след Холокоста.
Една нация, заплашена с унищожение още от първия ден на зараждането й, никога не се предаде, нито отстъпи...
Израелското общество се разви бързо, обогатено от вълните на завръщащи се евреи от четирите краища на света. През последните години дори хиляди християни и мюсюлмани от Африка, рискувайки живота си и бягайки от размирни региони, минавайки през враждебни земи като Египет, дойдоха да търсят ново начало в Израел.
Работата все още не е завършена и предизвикателствата са много. Но за кратките 63 години израелците доказаха, че покойният премиер Бен Гурион беше прав, когато каза: „В Израел, за да си реалист, трябва да вярваш в чудеса”. (9.05.2011)
„И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ, твоят Бог.” (Амос 9:15)
Чък и Карен Коен

Rachem (Милост)

ЗЕМЯТА НА ИСУС

Това, което не знаехте за Назарет

Ето някои малко известни факти за града, където Исус е израснал.

1. Назарет е бил малък град. Археологическите находки ни показват, че по времето на Исус само около 120-150 души са живеели в Назарет. В Йоан 1:46 Натанаил задава известния въпрос: „Може ли нещо добро да излезе от Назарет?”. Това малко земеделско градче, разположено високо на хълм и далеч от главните търговски пътища, е последното място, където някой би търсил Месията на Израел. Освен ако не е достатъчно умен да разбере следното пророчество...

2. Исая пророкува, че Месията ще дойде от Назарет около 600 г. преди съществуването на града. В 8 век. преди раждането на Христос Исая пророкува: „И ще израсне пръчка из Есеевия пън и отрасъл из корените му ще носи плод” (Исая 11:1) Думата „отрасъл” (или клонка) на иврит е нецер и е има същия корен като името на града Назарет, което на иврит е Нацерет. Според някои историци Назарет е бил наречен „Града на отрасъла”, което означавало „мястото, където живее Отрасълът на Давид” (Еремия 23:5; 33:15). В Новия завет Матей свързва Назарет с пророчеството в Исая 11:1: „Дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.” (Матей 2:23) (Назарей в този стих няма нищо общо с човек, който не пие спиртно питие (назирей), каквито са били Самсон, Йоан Кръстител и др. Двете думи са с различен корен на иврит и в Матей 2:23 се използва нецер – отрасъл – отнасящо се към Исая 11:1. Исус не е бил назирей, тъй като знаем, че е пиел вино. Бел.прев.)

3. Повечето от жителите на Назарет са били с царско потекло. През 538 г. пр. Хр. персийският цар Кир издава указ евреите, заточени във Вавилон, да получат разрешение да се върнат в Юдея – процес, който продължава през следващите 400-500 г. Около 100 г. пр. Хр. един род от потомството на Давид се връща в Израел и се установява в гр. Назарет. Но съществува въпросът, ако те са били от потомството на Давид и племето Юда, защо не се върнат в Ерусалим и не проявят претенции към престола? Или защо не се върнат във Витлеем, който е родния град на Давид? Отговорът е, че те са се страхували за живота си. По това време престолът вече е бил завзет от династия, която е нямала нищо общо с Давид – Хасмонеите, които по-късно са изместени от Ирод Велики. Ирод, който не е бил евреин, е бил такъв параноик относно съмнителния си произход, че е изгорил всички обществени родословия на евреите, мислейки, че неговият произход би бил много по-достоверен, ако останалите също не могат да докажат откъде произлизат корените им. Ирод е изпитвал особен страх към потомците на царския Давидов род. Матей потвърждава историческите сведения за параноята на Ирод, като описва във втора глава избиването на младенците във Витлеем, за да се елиминира вероятността някой да прояви претенции към престола. Тогава ангелът предупреждава Йосиф да отведе Исус временно в Египет. Така че заселването в град далеч от Ерусалим е било добре за потомците на Давид.

4. Повечето от хората в Назарет най-вероятно са били роднини. Въпреки че Ирод успял да изгори голяма част от родословията, много частни родословия оцелели и били тайно предавани и записвани в семействата. Такива сведения сочат, че най-вероятно Назарет е бил дом на един голям клан или клон (отново тази дума нецер) по линията на Давид. Целият град е бил буквално едно голямо семейство. Така че когато Исус се изправил в синагогата и заявил, че е Месията, за когото говори Исая, хората, които са се разгневили на него, са били неговите лели, чичовци, братовчеди и братя. Представете си брат ви да заяви, че е отговор от Бога за спасението на човечеството! Роднините на Исус и съседите му са реагирали меко казано остро на това му изявление: те се опитват да го хвърлят от една скала.

5. Назарет вероятно е бил вдъхновение за много от притчите на Исус. Археологическите разкопки в Назарет разкриват древна преса за вино, терасовидни хълмове, където са се отглеждали лозя, напоителна система и три наблюдателни кули, всички които датират от времето на Исус. Исус може би си е спомнял града на детството си, когато е разказвал причата за сеяча, за житото и плевелите, за работниците в лозето и за злите настойници на лозето.

(Източник: CBN.com)