Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2012 „Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14) „ПО ПРИНЦИП СМЕ ГОТОВИ ДА ДЕЙСТВАМЕ” Това бяха думите на шефа на генерал-щаба на израелската армия Бени Ганц в интервю малко преди началото на тържествата по повод Деня на независимостта на Израел, който тази година се падна на 26 април. Той каза за репортерите, че израелската армия е готова да нанесе удар срещу ядрените съоръжения на Иран. В интервю за „Йедиот Ахронот” Ганц заяви, че 2012 г. ще бъде „критична година” в нажежената криза между Иран и Израел. „Държавата Израел вярва, че притежаването на ядрени оръжия от страна на Иран е много лош вариант и че светът и Израел трябва да направят всичко възможно това да не се случи. Подготвяме плана си за действие в тази посока.” Шефът на армията също така засегна вероятността от избухването на по-широкомащабна регионална война в близко бъдеще: „Сведенията на разузнаването ни потвърждават, че предвид стратегическата реалност и нестабилност в региона, рискът от война е по-голям отколкото в миналото. Няма признаци за война, но вероятността положението да се влоши и да се стигне до такава е по-голяма отпреди.” По време на интервюто Ганц също така разкри, че операциите на израелската армия зад граница също са се засилили: „Не мисля, че е имало време, когато някъде по света не се е случвало нещо”, каза той. „Степента на риска също се е увеличила. Това не е нещо, което Бени Ганц е направил. Не си приписвам никакви заслуги. Просто ускорявам всички тези специални операции.” Беше изтъкнато също така, че Израел е изгубил търпение по отношение на президента Обама и че времето за вземане на едностранно решение спрямо Иран много бързо наближава. Новинарски източници съобщават, че ако се случи, то най-вероятно ще се случи преди лятото. Това означава, че крайният срок може да е месец май. Искам да добавя, че повечето израелски граждани подкрепят удар срещу Иран, ръководен от САЩ, докато по-малък брой са за това Израел да предприеме едностранни действия срещу Иран. Като се има предвид, че САЩ разполагат изтребители F-22 Raptors в ОАЕ близо до Иран, може да се случи и първият вариант. НОВИ ЗАПЛАХИ ОТ ГАЗА Ако някога Израел се окаже в положение да няма за какво да се притеснява, винаги може да разчита на проблеми с Газа. Това блато на човешкото нещастие, което палестинците сами си създават, винаги може да бъде източник на нови вълни на омраза и всяване на страх. Последната такава вълна е призивът на ислямските лидери в ивицата Газа за отвличане на израелци, които да бъдат използвани като разменна монета, за да се осигури освобождаването на хиляди палестинци от израелските затвори. В крайна сметка, щом това даде резултат с Шалит, защо да не даде резултат отново и отново? Наскоро около 2000 затворници започнаха безсрочна гладна стачка, протестирайки срещу условията в израелските затвори и хиляди палестинци организираха митинг в Газа в тяхна подкрепа. „Трябва да работим усилено, за да се сдобием с израелци, които да ни помогнат да освободим нашите братя в затворите”, каза на тълпата Халид Ал-Бач, висш служител на „Ислямски джихад”. „Казвам на всички въоръжени фракции: пътят към свободата на затворниците е чрез размяна... Арест за арест, свобода за свобода. Това е начинът”, каза той. Миналата година Израел освободи около 1000 палестинци в замяна за освобождаването на Гилад Шалит – войника, който бе отвлечен през 2006 г. и бе държан в плен от ислямската групировка „Хамас” в продължение на 5 години. Организацията "HumanSources” казва, че поне 4700 палестинци се намират в израелски затвори, много от които излежават присъди за насилствени престъпления. Палестинските лидери искат те да бъдат третирани като военнопленници – нещо, което Израел отхвърля. Исмаил Ханийе, лидерът на „Хамас” в Газа, каза, че палестинските войнствени групировки никога „няма да изоставят” затворниците. „Разменната сделка бе послание към израелската окупация, че съпротивата и палестинският народ ще извърви и най-трудния път, за да разруши оковите от ръцете на тези герои”, каза той. „Ние водим битка за затворниците и или ще спечелим, или ще спечелим”, добави той. На митинга в петък участниците размахваха зелените и черни знамена на „Хамас” и на „Ислямски джихад” – знак за сближаването между двете групировки, които споделят една и съща ислямистка теология и проповядват унищожението на Държавата Израел. Затворниците са считани за герои в техните общности и масовата гладна стачка оказва натиск върху лидерите да откликнат. Израел сключи сделка с двама затворника тази година, които се съгласиха да сложат край на гладната си стачка, но отказва да прави други отстъпки (Ройтерс, 28 април 2012). НАСИЛИЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА В ИЗРАЕЛ Някои стари вражди не умират и израелско-арабският конфликт е един такъв пример. В края на април милиони израелци радостно отпразнуваха 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава с тържества и пикници на много места. За съжаление радостта и тържествата бяха помрачени от насилие. Например Ципи Шукрун и роднините й се опитаха да отпразнуват Деня на независимостта с пикник в долината Еном, в близост до Стария град на Ерусалим. Но банда арабски младежи от близкия квартал Абу Тор бяха решили да провалят събирането им. Ципи Шукрун каза на журналистите, че няколко младежи нападнали семейството й с железни пръти, камшици и ножове, крещейки им да напуснат района. Трима членове на семейството са били ранени и били приети в болница. Един от ранените братя, Йонатан Шукрун, разказа инцидента за израелската агенция Ynetnews. „Осем араби на възраст между 15 и 22 години пристигнаха, точно когато се приготвяхме да си тръгваме. В един момент те се приближиха и се опитаха да стигнат до малките деца – на 2, 8 и 10 г.”, каза Йонатан. „Когато се опитахме да ги спрем, те извадиха камшик и нож, и започнаха да ни удрят. Аз бях ударен с прът. Успяхме да защитим жените и децата, но не беше лесно.” По-късно полицията арестува четирима заподозряни във връзка с нападението. Приблизително по същото време едно 11-годишно момче бе ранено, когато араби започнаха да замерват с камъни семейството му при Лъвовата порта в другия край на Стария град. При друг инцидент късно вечерта, отново в Стария град, двама арабски младежи нападнаха ортодоксален евреин. Във връзка с Деня на независимостта хиляди араби в северен Израел участваха в протестен марш срещу възстановяването на Израел, което те виждат като „катастрофа” за своята общност. Тези подстрекателства бяха насърчавани от арабски членове на израелския парламент. Арабските депутати Джамал Захалка и Ахмед Тиби взеха участие в анти-израелските демонстрации, проведени на Деня на независимостта, очевидно напълно слепи за факта, че собствената им позиция в израелското общество напълно противоречи на твърденията им за „ционистки апартейд и подтисничество”. (Израел днес) МИРНИЯТ ПРОЦЕС ЗА НИКЪДЕ Наскоро в статия за Ynetnewsжурналистите Дона Дивайн и Асаф Ромировски писаха: „Нещо ужасно се е объркало в палестинско-израелския мирен процес. Решението на палестинският премиер Салям Фаяд наскоро да не се срещне с израелския премиер Бинямин Нетаняху е последният пример за това. Това е и причината за широкоразпространения песимизъм относно посоката на мирния процес”. Когато четях тази статия, видях, че авторите се опитваха да бъдат безпристрастни. Като приятел на Държавата Израел и автор за „Християни приятели на Израел” аз не съм безразличен към Божия избран народ, когато пиша за конфликта в Близкия изток. В същото време имам приятели сред арабите и то арабски вярващи, които са не само наши приятели, но братя и сестри. Осъзнаваме техните надежди и съчувстваме на страданията им. Казвайки това, искам да споделя, че бях доста впечатлен от някои от нещата, които авторите изтъкват в статията си. Те казват, че е станало по-трудно, а не по-лесно да се обуздава конфликта в Близкия изток, след като палестинските и израелските лидери са започнали да полагат усилия да го разрешават чрез преговори. „Наистина почти две десетилетия преговори не са успели да покажат на палестинските и израелските лидери начина да си поделят земята и ресурсите й. И всъщност в основата на конфликта е по-скоро съжителстването в една и съща земя вместо разделянето й.” Авторите казват, че и „двете страни се държат по-здраво за националните си повествования (начина на представяне на историята) отколкото за предложенията, които могат да си разменят за правене на отстъпки. Това е така, тъй като пропастите са не толкова между двата екипа преговарящи, а между действителността и мечтите, които обикновените палестинци и израелци са били насърчавани да мечтаят за окончателното разрешение. Националните повествования поне дават на израелците и палестинците ясно определение за колективните им идентичности, дори и те да ги заклещват в този конфликт.” Тук трябва да отбележа обаче, че „повествованието” на едната страна е дадено от Бога, водейки началото си от планината Синай, докато „повествованието” на другата страна е дело на човек и ограничено. Авторите казват: „За палестинците повествованието, основано на несправедливостта и подтисничеството, е за предпочитане пред основаването на палестинска държава. В тази държава няма да има място за многото бежанци, които не могат да се измъкнат от бежанските лагери (в арабските страни - бел. ред.), създадени преди десетилетия, уж за временно настаняване. За израелците, чиято национална история се корени в оцеляването на еврейския народ, е за предпочитане да си запазят контрола над Териториите. Тези територии служат като площадка за организиране на терористични атаки срещу Израел – въпреки че патрулите, КПП-та и разделителните бариери често са описвани като белег на подтисничество. Израелците предпочитат да си запазят контрола над тези територии, вместо да предадат земята си без ясни гаранции от палестинска страна за спиране на войната и недоволството срещу еврейската държава.” Бих искал да добавя, че Израел няма да може да оцелее, ако не запази контрол над тези територии. „И така конфликтът продължава, преговорите са в задънена улица и призивите на международната общност за компромиси чрез Четворката приличат повече на един словесен ритуал вместо на заповед за действия”, казват авторите. И макар че палестинците заслужават държава и приличен, добър живот, вярвам, че тяхното повествование е нереално и непостижимо. Дори и всеки евреин в Израел да си отиде и да им остави Земята, това малко парче земя не би могло да събере милионите бежанци, които си мислят, че един ден ще си отидат „у дома”. Освен това има толкова много разделения сред арабите в Израел – между „Хамас” и палестинската власт, между тези, които предпочитат мирното съществуване и тези, които разпалват омраза и насилие, между християни и мюсюлмани – не би могло да има мир в тази земя, дори и думата „евреин” никога вече да не бъде чута тук. Авторите заключават: „Ето защо мирният процес не може да има успех, ако двете страни не се пуснат от повествованията, за които са се хванали толкова здраво и които поддържат конфликта. А това може да стане само ако и палестинци, и израелци започнат да имат различни преживявания едни с други и различни очаквания за това как ще изглеждат двете държави, съжителстващи една до друга.” Лично аз не мисля, че ционисткото повествование ще бъде изоставено от израелците, нито пък мисля, че това трябва да бъде направено. Съгласен съм обаче с едно нещо от цитата по-горе. Евреите и арабите трябва да започнат „да имат различни преживявания едни с други”. Възможно е, случва се и може да се случва по-често, ако бълващите огън и жупел имами спрат да наливат масло в огъня, което само ожесточава непостижимото палестинско повествование и тяхната въображаема утопия в тази малка земя. „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). МАЙ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Обърнал си плача ми на играние за мене; съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие” (Псалм 30:11). Малката нация Израел наскоро (през април) преживя една от най-тъжните си и същевременно радостни седмици. Заедно със съпруга ми бяхме в северен Израел и по-точно в Галилея, където участвахме в някои от възпоменателните служби заедно с еврейския народ. Намирахме се на брега на Галилейското езеро в един кибуц и се наслаждавахме на гледката, когато зазвучаха познатите сирени в памет на жертвите от Холокоста. В същото време целият Израел, където и да се намираха хората – в колите си, в автобуси, на улицата или в къщи – спираха и заставаха неподвижни, припомняйки си цената, която еврейският народ плати по време на Втората световна война. След няколко дни сирените отново зазвучаха в памет на всички загинали израелски войници и жертви на терористични атентати. В края на този ден започнаха тържествата за Деня на независимостта на Израел послучай 64 години от възстановяването на еврейската държава. Навсякъде в Израел имаше фойеверки, авио-шоута, концерти, хората готвеха барбекю на открито, прекарваха цялата нощ навън заедно, точно както израелтяните в древни времена са прекарвали в палатки. Връщайки се в Ерусалим, минахме през Йорданската долина, наслаждавайки се на красивата земя, в която Бог е върнал народа Си. Направихме много снимки; една от тях беше на храст с розови цветове, който растеше сред пустошта и пясъците. Прославихме Бога за Неговата творческа сила и красотата на тази земя. По време на церемониите в памет на загиналите израелски войници Израел отново си спомни за почти 23 000 войници, служители на службите за сигурност и жертви на тероризма, които са дали живота си за основаването и защитата на Държавата Израел, като само през последната година техният брой достигна 100. Поради тяхната жертва много израелци все още живеят и работят за развиването на тази процъфтяваща нация. Докато мнозина от нас спят спокойно всяка вечер, хиляди израелски войници стоят на стража по границите със съседните арабски страни, пазейки нацията, която Бог им е дал. Мнозина са могли да се насладят на постиженията на тази малка държава не поради собствените й възможности, но поради това, което Всемогъщият Бог е извършил. Той е тяхната сила. Той е вложил в тях находчивостта и изобретателността им. Той ги е насадил в тази земя с цялото Си сърце. Кой би се осмелил да се изправи срещу този могъщ Бог? Само безумните и невярващите. Да, последните дни в Израел бяха дни на „игране и веселие”, но нека не си мислим, че това може да продължи вечно, тъй като заговорите и кроежите на лукавия продължават. Не трябва да сваляме гарда. Стражи, „така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой” (4 Царе 11:6 б). Стражите на царя пазеха дома на Господа и царя със своите оръжия. Нашата задача е да изграждаме един силен духовен щит около Израел чрез молитва. Когато всеки страж стоеше на мястото си, с оръжието си, царят бе защитен. Същото е и с Израел. Ние имаме сериозна отговорност и не трябва да заспиваме на поста си. Бог е техният Защитник, но ние сме призвани да бъдем „помощници на Израел”. Ние помагаме, като се молим за това, което Бог ни е заповядал. МОЛЕТЕ СЕ! Израел се нуждае от нашето усърдно, горещо и искрено ходатайство! Един от нашите ходатаи пише: „Когато четях Словото днес, Бог привлече вниманието ми към това, че в един момент Израел, предвождан от Моисей, не можа да продължи, защото „границата на амонците бе твърде силна и укрепена”. (Рос Полтън, Австралия). Рос е изброил няколко молитвени точки, които бихме искали да споделим с вас, за да се молите и вие: Молете се границите на Израел да са СИЛНИ и УКРЕПЕНИ! Господи, укрепи Израел със Своите войнствени ангели, които да пазят стража по суша, въздух и море. Ходатайствайте за сила срещу Ливан, „Хизбула” и ракетите им. Сила срещу Сирия и химическото й оръжие. Сила срещу Йордания и иранските елементи, които се промъкват там. Сила срещу Египет и „Мюсюлманското братство”. Сила срещу Газа, „Хамас”, и ракетите им. Сила срещу палестинските амбиции, коренящи се в огорчение, заблуда и тероризъм. Сила срещу духа на крадеца, който иска да открадне земята, която Бог даде на Израел. Сила срещу Иран и всякакво ядрено и химическо оръжие. Господи, УКРЕПИ границите на Израел! „Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво”(4 Царе 14:26).Така, както Господ видя притеснението на Израел в древността, така Той вижда и борбите му днес. Последната част на 4 Царе 14 глава говори за това как Бог не намери никой, който да помогне на Израел. Днес, ние – молитвените воини – трябва да застанем, да се издигнем, да прогласим, да се молим, да ходатайстваме и да стоим в пролома, съдействайки на Божиите планове и цели за Израел в тези последни дни. Какво би трябвало да видим? „Молитвата е най-висшата енергия, на която е способен човешкият ум, молитвата е пълна концентрация на способностите ни. По-голямата част от хората в света и учените хора са абсолютно неспособни да се молят” – Самуел Тейлър Колридж Актът на молитвата за повечето от нас, които четем това Молитвено писмо е носенето на даден ни от Духа товар вътре в сърцето ни – товар да ходатайстваме за най-стратегическото (от всяка гледна точка) място в света: Израел. Когато се молим и се целим в конкретните „мишени” чрез силата на Святия Дух, Той ни показва как да вземем власт над нещата, към които Бог привлича вниманието ни. Ние сме силни в Духа, защото разполагаме с Божието Слово – нашето оръжие срещу силите на злото, които действат срещу Божията земя и народ. Трябва да сме винаги готови и въоръжени с истината на Словото. Това ще ни помогне да бъдем напълно концентрирани и да сме наясно със стратегиите на врага и това какво Господ казва по въпроса. Продължавайте да стоите в Словото и да стоите в молитва! Това ще ни помогне да „видим” в духовната област и да бъдем водени от Господа в ходатайството си пред Него. Така по целия свят ще има една духовна армия, която ефективно ще изпълнява Божиите цели за Неговия избран народ. Божият Дом е дом на молитва за всички нации! Някои казват, че последните минути изтичат по отношение на ситуацията с Иран. Други казват, че Израел няма да предупреди останалите нации, ако реши да нанесе удар срещу Иран. Никой не знае със сигурност какво ще се случи, освен Бог: Той знае със сигурност! Не трябва да закъсняваме с молитвите си, но да бъдем духовно нащрек. През последните дни Израел си спомни за много „паднали” герои. Твърде много синове на Израел са загинали, защитавайки страната си, защото са искали да живеят в мир със съседите си. „В Израел нещата се променят на минутата – от скръб нацията преминава в радост. Скърбим, защото трябва да си спомним за онези, които са загинали, защитавайки страната ни или просто живеейки в тази земя. Нещо ме стяга в гърлото, когато се замисля за това.” (Джонатан Фелдщайн) Никога паралелът между скръбта и радостта не е бил толкова осезаем както бе през тази година. Преди церемониите в Ерусалим се случи трагичен инцидент, когато се издигаше скелето за сцената на тържествата. То се срути, при което загина едно 20-годишно момиче от израелската армия, а няколко други бяха ранени. Тя не беше в битка, просто подготвяше тържествата заедно с приятелите си. Понякога границата между скръбта и радостта тук в Израел е много тясна – като че ли едното неминуемо е свързано с другото. Ще има дни на празнуване в бъдеще, но ще има и дни на борба и разочарование. Ние, помощниците на Израел, трябва да бъдем до него и да не напускаме поста си. Бог е този, който вижда нашата верност. Онези, които са призвани да бъдат стражи, плащат цена – времето, прекарано в ходатайство. Нека да отидем заедно в Тронната зала · Четете и изучавайте специалните псалми на благодарност и възхвала (Псалм 113-118), които израелците добавиха към молитвите си тази година за 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава. · Молете се Израел да намери начин за трайно и дългосрочно възпиране на обезумелия си враг (Иран), с което да защити не само себе си, но и другите нации по света. · Молете се израелските военни да могат по свръхестесвен начин да предотвратят всяка самоубийствена ядрена атака. · Ходатайствайте за милионите заблудени хора, които следват шиитската есхатология. Молете се за тяхното спасение и за отварянето на очите им за истината на Божието Слово, който е самият Йешуа. · Умолявайте Бога Израел да запази и усъвършенства плановете си за защита на гражданите си. Бог е техният Защитник. Молете се израелците да се обърнат към Бога за отговори! Едно проучване показа, че 80% от израелците вярват в Бога. Сега е времето сърцата им да се обърнат към Него за пълното откровение за Неговата личност. · Ходатайствайте за мобилните части на службите за сигурност в Израел, за да могат да обучат обикновените хора как да са готови във всяка една ситуация, която може да промени хода на живота им. · Бъдете посветени в молитва за това Израел да бъде силен, силен като армия, която да защитава народа си. · Ходатайствайте за лидерите на Израел във военните части – да започнат да изучават как Бог е използвал обстоятелствата в Библията в древни дни, за да възпре враговете им, да ги отблъсне и как внимателно да планират военните си мисии. · Молете се за спасението на милиони араби по света, които не осъзнават, че са заблудени и за милионите израелци, които се нуждаят да познаят Господа. · Ходатайствайте за премиера Бинямин Нетаняху, който трябва да провежда срещи с генерал-щаба на армията, със съветниците по националната сигурност, разузнаването, полицията и граничните служби, за вземане на правилни стратегически решения. Изговаряйте Словото над този важен за Израел лидер, който е поставен в позиция на власт за време като това, но винаги прогласявайки, че Бог е истинският водач на тази нация. · Молете се, ако Израел трябва да вземе решение „сам”, без другите нации, той да вземе това решение „с Бога” и да го изпълни според Божието водителство. · Ходатайствайте за християните и вярващите, които работят и служат на Господа в Израел днес. Молете се за защита, сила и духовна проницателност във всичко, което Бог върши за Израел и нациите. · Благодарете на Бога за невероятните свидетелства на пастори и лидери от конференцията за Близкия изток, която наскоро се проведе в Истанбул, Турция. Там бяха дадени свидетелства от Сирия, Судан, Египет, Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен, Ливан, Кувейт, Йордания и дори Иран – за това как Евангелието достига до мнозина и за многото вярващи в Йордания, които се молят за Израел. Бе споделено, че в Иран мюсюлманите виждат видения и имат сънища и приемат Йешуа. Смята се, че в Иран има около милион вярващи. „Те мразеха Израел, но сега обичат и се молят за Израел”. Още една чудесна причина да благодарим на Бога: Поради изобилните дъждове, за които споменахме в предния брой, тази година цялата земя на Израел е покрита с цветове. Както споменах с последното си писмо, „дъждът е чудесен преобраз на освежаването от Святия Дух, което само Богът на Израел може да донесе на народа Си”. Бог определено е дал на Израел причина да не отстъпва земята си, да се гордее с нея (разбира се, в Него) и да обича земята, която само Бог би могъл да даде на народа Си. Нека всички мъже и жени се предават на молитва за Израел, тъй като ние сме стражите, които бдим в Духа. Пребъдвайки и работейки в Него, докато Той дойде, Шарън Сандърс

Д’ВАР ТОРА ТЕЦАВЕ – ЗАПОВЯДАЙ ШМОТ (ИЗХОД) 27.20-30.10

Шмот/ Изход 27:20-30:10
Йехезкил/ Езекиил 43:10-27
Иврим/ Евреи13:10-17

Шмот (Изход) {28:1} А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. {28:2} И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие. {28:3} И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.

В тези стихове от парашата ни за тази седмица се спрях на този, който говори за духа на мъдрост.

Изход {28:3} И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост...

Има една стара поговорка, която гласи: „Твърде скоро остарял, твърде късно помъдрял.” В тези трудни дни, в които живеем, с толкова много заблуда и фалшиви учения около нас, ако има нещо, от което Божиите деца се нуждаят повече от всичко, то това е мъдрост.

Светът ни учи, че мъдростта идва с възрастта. Не мога напълно да се съглася, защото има много възрастни хора, които не са спасени и са обречени на една вечност, отделени от Бога. Ако имаха мъдрост, щяха да видят от Писанията, че Йешуа е Месията и щяха да бъдат спасени и да прекарат вечността с Бога. Вярвам, че с възрастта се натрупва опит и светът погрешно нарича това мъдрост.

Според пасажа, с който започнахме, Бог е този, който ни изпълва с мъдрост. Той каза: „…които Аз изпълних с дух на мъдрост...” Как получаваме тази мъдрост от Бога? В случая, описан в парашата, Бог даде мъдрост на хората, които Той бе определил да направят свещеническите дрехи. Той се нуждаеше от квалифицирани хора, които да извършат работата и от целия Израел избра онези, които щеше да дари с мъдрост, за да свършат работата. От тук и поговорката: „Бог не призовава квалифицираните, Той квалифицира призованите”. Писанието ни казва и за друг начин, по който можем да получим мъдрост.

Псалм {111:10} Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

Преди сме обсъждали какво означава да се страхуваш от Бога. Означава да Го почиташ, да Го считаш за достоен. Това естествено ще доведе до изпълнение на заповедите Му, което е началото на мъдростта. Най-добрият начин да получиш мъдрост е да поискаш от Бога.

Яков {1:5} Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

Това е начинът, по който цар Соломон се сдоби с мъдрост. Той призна, че е недостатъчен да може да ръководи и управлява Божия народ и поиска мъдрост от Бога.

2 Летописи {1:8} А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него {1:9} Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, което Ти даде на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята. {1:10} Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам} прилично пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?

Поискай мъдрост от Бога и Той няма да ти откаже. Има една молитва, която е част от сутрешните молитви в синагогата, която може да ти помогне в тази област. Малко съм я променил, за да я направя по-лична.

Ти милостиво даряваш човека с мъдрост и даваш прозрение на немощния простосмъртен. Дари ни с милост, като ни дадеш мъдрост, прозрение и проницателност. Благословен да си Ти, който благосклонно ни даваш мъдрост.

Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер

Урокът за днешно време

До преизбирането на Нетаняху за премиер на Израел, предишните премиери от Рабин през Шарон и до Олмерт бяха като Ахаав – милостиви към Арафат, Абас и другите палестински терористични лидери. Хуманистичният манталитет се противи на Божия закон, че убиецът ще бъде убит (Битие 9:5-6; Числа 35:16-18, 30-31 и др.). Рабин възкреси Арафат и неговата умираща ООП и направи завет с него - Ословското мирно споразумение. Рабин плати за това с живота си и израелците платиха с кръв – точно както Бог бе казал на Ахаав и както Исая каза за онези, които влизат в завет със смъртта и се съгласяват с ада (Исая 28:14-22).

Днес Израел има лидер, който изглежда разбира това по-добре от повечето други лидери на демокрации. Затова и духът на този свят го мрази и използвайки други лидери и световните медии, оказва натиск върху него да направи „компромис”. Мъже като Биби имат нужда от нашите молитви, за да продължат да заемат правилната позиция. Всъщност ние трябва да се молим за всички, които са на власт в нашите нации (1 Тимотей 2:2:1-4).

Разбира се, нашият Бог е милостив,

но тази част от Неговото естество не може да се отдели от цялата Негова същност. Бог е любящ и мил, но също така е праведен и справедлив. Той обича грешника, но мрази греха. Чрез Месията Йешуа милостта на Бог достигна до нас, привличайки ни към Него. „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми” (Псалм 23:6а). Но ако хората се присмиват и отхвърлят Божията милост, те ще се срещнат с Бога като съдия. „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд” (Евреи 9:27).

В Библията четем, че отделните хора ще бъдат съдени пред белия престол (Откровение 20:11-15), а нациите ще пожънат това, което са посели в отношението си спрямо Божия заветен народ. Като част от това понякога Бог поставя лидери, за да покаже Своя суверенитет, като ги свали от власт (Римляни 9:14-24; Данаил 2:21; 4:17, 34-35; Откровение 17:17).

Що се отнася до Израел, Псалм 102:1-9 изглежда описва Холокоста, а след това в стих 13 говори за положението, в което Израел се намира днес: „Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.”

Бог не се стреми да бъде политически коректен, нито пък е светски хуманист! Понякога можем да си мислим, че Той прави или позволява нещо, което не е в съответствие с характера Му. И въпреки това, един напълно разбираем бог, би бил бог, който сме си създали сами, за да ни е удобен на нас. Бог (Яхве) е разбираем само дотолкова, доколкото е избрал да ни се открие чрез Словото Си (Псалм 36:9; 119:130; 2 Тимотей 3:16-17), чрез Сина Си (Йоан 14:9; 2 Коринтяни 4:6) и чрез творението Си (Римляни 1:18-20).

Урок от Библейската история

Един епизод от живота на цар Ахаав е много показателен за днешно време. Сирийският цар Венадад поиска богатството на цар Ахаав. Ахаав му даде каквото искаше (3 Царе 20:4). Разбира се, колкото повече се стремиш да угодиш на насилника, толкова повече той иска и Венадад поиска още (ст. 5-6). Този път Ахаав му отказа (ст. 8-9) и това разгневи сирийския цар, който в пиянското си безумие изпрати армията си и съюзниците си срещу Израел.

Един пророк каза на Ахаав, че Бог ще разгроми враговете на Израел, за да познае царят, че Той е Бог (ст. 13). Израел победи, но по-късно Венадад отново нападна Израел. Както и днес, в естественото изглежда, че Израел няма шанс; децата на Израел, събрани пред сирийската армия, изглеждат като две малки стада, а сирийците изпълниха страната (ст.27). Бог каза на Ахаав, че той ще победи и този път Израел ще познае, че „Аз съм Господ” (ст. 28).

След поражението на Сирия Венадад молеше Ахаав за милост, тъй като знаеше, че израелските царе са милостиви (ст. 31)! Ахаав не само запази живота му, но и нарече Венадад свой брат (ст. 32) и направи (буквално разсече) завет с него (ст. 34).

След това Бог смъмри Ахаав за това, че е бил милостив към онзи, който Бог бе осъдил! „Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде” (ст. 42).

Стражите от Ерусалим

Шалом от Сион,

Въпреки че никой не знае какво предстои през 2012 г., знаем Кой държи времената и годините. Благославяме ви за вашите молитви и подкрепа за нас през всичките тези години.

„Нека ви благослови от Сиона Господ, който направи небето и земята” (Псалм 134:3).

Насърчаване на любовта към Божието Слово

Събитията в историята на Израел често са пример за нас днес (1 Коринтяни 10:11). Това е една от причините, поради която се молим лидерите на Израел да започнат да четат и изучават Божието Слово. Ето защо се зарадвахме, когато разбрахме, че израелският премиер Бинямин (Биби) Нетаняху обяви, че възстановява изучаването на Библията в резиденцията си в Ерусалим. Той добави, че първият премиер на Израел Давид Бен Гурион е възприемал Библията като указ за страната ни и като уникалното духовно, културно и историческо наследство на нашия народ, както и за крайъгълен камък на човешката култура.

По времето на премиера Менахем Бегин в резиденцията също се е провеждало изучаване на Библията. Целта на Биби чрез възстановяването на това библейско изучаване е да насърчи любовта към Библията сред правителствените служители и по този начин и в цялата нация. (Израел днес, 11.12.2011)

Нетаняху: Светът мълчи пред лицето на заплахите за унищожение на Израел

Премиерът Бинямин Нетаняху използва специалното пленарно заседание, на което бе отбелязан Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, за да предизвика вниманието на световната общественост към заплахите срещу съществуването на Израел днес.

„70 години след Холокоста, голяма част от света мълчи пред лицето на открито заявеното намерение на Иран да изтрие Израел от лицето на земята”, каза Нетаняху.

„Голяма част от света мълчи на призивите на „Хизбула” за унищожението на Израел и продължаващите смъртоносни действия срещу Израел. Мнозина мълчат на призивите на „Хамас” за убийството на евреи навсякъде по света. Живеем в дни, когато повечето световни правителства мълчат на призивите на палестинските мюфтии за унищожението на евреите. Защо световните лидери не осъждат подстрекателствата на тези мюфтии? Не мюфтиите в миналото, а тези, които подстрекават към насилие днес? Международният ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста трябва да е ден, в който светът да застане зад думите „Никога вече””, каза Нетаняху.

Той добави: „Това е ден, когато светът трябва да се обедини срещу реалната опасност оръжията за масово унищожение да попаднат в ръцете на жестоки режими, като ръководения от аятоласите режим в Иран и съюзниците му. Поздравявам европейските лидери за важната стъпка, която предприеха, налагайки санкции срещу Иран.” Той също така порица някои ключови клиенти на иранския нефт, които засега отказват да участват в санкциите срещу Иран и поради което износът на петрол от Техеран продължава.

„Важно е и другите страни в света да се присъединят към тези санкции. Имам предвид Китай, Япония, Индия и Северна Корея. Само съчетаването на много строги санкции с реална военна заплаха срещу Иран могат да го принудят да преосмисли ядрената си програма”, добави той.

„Трябва да си зададем въпроса дали сме научили уроците от Холокоста. Можем ли да приемем смъртните заплахи насериозно или нашето поколение евреи не вижда опасността, пред която сме изправени? Не можем да си заровим главата в пясъка. Иранският режим открито призовава за унищожението на Израел, планира унищожението на Израел и всеки ден работи за унищожението на Израел. Урокът от Холокоста би трябвало да подтикне света към действие днес”, каза Нетаняху.

Иран нарича Израел „държава, за която е необходима само една бомба”.

My love Israel

Az Yashir

Silent Scream

Alabanza

Yerushalayim

Rahem

Shema Yisroel

Cry No More by Yaakov Shwekey

Milost

CFOIC FINAL

Концерт на Етиен Леви - Фестивал "Израел моя възлюбен"

"ЧУЙ ИЗРАЕЛ"

МОЛИТВЕНОТО ПИСМО НА СТРАЖАТА ЯНУАРИ 2012

“Любовта не е написана на хартия, защото написаното може да бъде изтрито. Нито пък е издълбана на камък, защото камъкът може да се счупи. Но тя е написана на сърцето, защото там може да остане завинаги.” (Неизвестен автор)

Божията любов е тази, която върна народа Му. Неговата любов възстанови народа на Израел в Земята им и тъй като Бог обича народа Си, Неговата воля за тях е начертана на сърцето Му и ще остане там завинаги. Бог никога няма да си промени мнението. Неговият избран народ ще си остане Негов народ (Църквата е прибавена към този „избран” народ чрез Йешуа, еврейския Месия и Спасител на света) и Неговият избор за възлюбения Му град – Ерусалим – и избраната Земя, където Той ще съгради земното си царство, са завинаги вкоренени в сърцето Му.
През първи век един евреин, който е искал да стане ученик на даден равин, е трябвало да напусне семейството си и работата си и да последва своя равин (учител). Той вече е трябвало да живее с него, да е с него по 24 часа в денонощието, да пътува с него, да поучава, да се учи и да работи. Учениците са обсъждали с равина си Писанията, учили са ги наизуст и са ги прилагали в живота си. Призивът на ученика, според както е описан в еврейските Писания, е бил да „се покрие с прахта от нозете на учителя си”, попивайки всяка негова дума. Ученикът е следвал равина си толкова близко, че е „ходил в прахта му”. По този начин той ставал като равина, като учителя си. Симон, Андрей, Яков и Йоан знаеха за този тип взаимоотношения, към които ги призоваваше Йешуа и затова незабавно оставиха работата си и Го последваха. Три години те стояха близо до Йешуа, слушайки всяка Негова дума и заповед, виждайки чудесата Му, учейки се от Него по всеки начин и „ходейки в прахта Му”.
Днес като християни, които обичат своя Учител и Равин Йешуа, ние можем да „ходим в прахта Му”, като изучаваме Библията, от която и Йешуа поучаваше: Тората, Танаха. Не бива да се наричаме само „новозаветни вярващи”, а християни, които вярват и приемат цялата Библия. Като прекарваме време, изучавайки цялата Библия, ще разберем много по-добре това, което Йешуа поучаваше и ще можем да приложим принципите Му в живота си. Тогава ще приличаме все повече и повече на нашия равин и Господ. „И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16). От коя книга четеше Йешуа? Това бе свитъкът на Исая – част от днешния т.нар. Стар завет.
Когато изучаваме Писанията, които Йешуа четеше, ще видим какво пророците на Израел говореха за идването на Месията, за това как трябва да се роди (Исая 7:14), къде трябва да се роди (Михей 5:2) и по какъв начин ще умре (Псалм 22). Те също ни говорят за копнежа на Божието сърце: „дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа” (Еремия 32:41).
Бог ни казва, че е вложил цялото Си сърце в това да види народа Си в притежание на Неговата земя. Той се удоволства в този процес и Израел ще бъде благословен. Всъщност Бог казва, че Той ги взема от нациите в света и ги засява като семе в Земята. Бог завършва това твърдение, като казва, че Той ще го извърши с цялото Си сърце (с цялата Си същност) и с всичкия Си Дух. Това не е маловажно или тривиално твърдение. Това ясно ни показва, че всеки народ, племе или нация, които излизат срещу Божията воля за Неговия народ и земя, ще се сблъскат с Бога и Неговия съд.
Още от 1948 г. насам враждебните арабски нации се стремят да унищожат Израел, когото Бог съгражда и еврейския народ, когото Бог връща у дома отсред народите по света. Тези, които мразят Израел, могат да се опитат да го изтрият от картите; те обаче няма да успеят, тъй като Бог е постановил Израел да остане в земята си. Сам Бог е обещал тази земя на евреите чрез Авраам, Исаак и Яков и техните потомци. Потомците на Исмаил получиха толкова много земя, че те нямат нужда от тази малка ивица. Но Израел им е трън в очите, защото там действа “друг дух”.
“Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24) “Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.” (Езекиил 36:28)

Като стражи ние сме поставени да бдим на кулите (4 Царе 9:17; Исая 21:5), на стените на градовете (Исая 62:6), по улиците на градовете (Псалм 127:1) и около Храма в Ерусалим (4 Царе 11:6). Стражите често обикаляха улиците през цялата нощ, за да гарантират реда, особено във време на опасност. Често те трябваше да увеличават броя си (Еремия 51:12) и да бият тревога при наближаването на врага (Езекиил 33:2,3). Те често се сменяха (Неемия 7:3), защото е много опасно да заспиш, когато си на стража (Матей 28:13, 14). Когато стражата не е давал предупреждение за идещата опасност, той е бил наказван със смърт (Езекиил 33:6). Стражата е бдял в очакване на утрото. Сега, когато ви съобщаваме за случващото се в Израел с това Молитвено писмо, нека да се обединим като една духовна войска по целия свят и да се погрижим за това в стената да няма дупки; нека да се бием в Духа, като част от екипа на стражите.

Израел казва, че отново ще навлезе в Газа

Висшестоящи израелски военни служители и законодатели казват, че повторното навлизане в Газа е неизбежно, за да може да се парира терористичната заплаха на “Хамас”.

Терористите от Газа продължиха 11-годишната война, изстрелвайки два снаряда на първи януари срещу западен Негев. Не се съобщава за ранени или щети.
Израелската армия съобщи, че две ракети, изстреляни от Газа, са се приземили в района на Ешкол, където живеят около 11 000 израелци.

Терористичните организации на Народното съпротивително движение, които бяха участници в отвличането на Гилад Шалит през юни 2006 г., поеха отговорност за атаките. Според израелската армия правителството на “Хамас” в Газа носи директна отговорност за нападенията. Практиката на Израел е в случаи на такива нападения в рамките на 24 часа да нанесе контра удар по ракетните остановки на терористите, фабриките им за производство на оръжие и тунелите, които те използват за контрабанда на оръжие в Газа.
На 30 декември израелските военно-въздушни сили елиминираха висшестоящ терорист, след като засякоха екип от терористи, които се готвеха да изстрелят ракети срещу израелски цивилни. През последните години “Хамас” на няколко пъти обяви примирие, но всеки път то траеше по няколко седмици, а понякога часове. Стотици ракети и снаряди бяха изстреляни срещу южен Израел през изминалата година, която е единадесетата поредна година от започването на Втората интифада, ръководена от Палестинската власт (ПВ).
Тази война също е позната като “Войната след Осло” по името на провалилото се Ословско споразумение. То буквално се взриви в лицето на Израел, след като ПВ отхвърли предложението на тогавашния министър Ехуд Барак през 2000 г. Това предложение имаше за цел създаването на независима палестинска държава върху почти цялата територия на Ерусалим, Юдея и Самария, които Израел си възстанови по време на Шестдневната война през 1967 г. (Аруц 7).
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за свръхестествена защита за израелските войници, които рискуват живота си, за да опазят народа на Израел от изстрелваните ракети.
* БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че пази синовете и дъщерите на Израел, които отиват в битка за доброто на народа си.
* УМОЛЯВАЙТЕ БОГА Неговата десница да ръководи командирите и отрядите и да им дава сили за битките.
* МОЛЕТЕ СЕ да се случват чудеса, които да доведат много войници до по-дълбоко посвещение и вяра в Бога и нека те да намерят своя Месия.
“Хамас” призовава за сформирането на арабска армия за освобождението на Ерусалим
Уеб сайт на “Ал Касам” съобщава, че отделът на “Хамас” по въпросите с бежанците настоява палестинският премиер Исмаил Ханийе да работи за сформирането на арабска армия за освобождаването на ислямския град Ерусалим от “окупацията”. В съобщение за пресата “Хамас” изтъкна, че палестинските бежанци в арабските страни трябва да застанат в предните редици на тази армия; „Хамас” призова арабските страни, които преживяха арабската пролет, да положат началото, като започнат подготвителни стъпки за сформирането на такава армия. Първата от тези стъпки е да се създаде отряд на “Ал Кудс” във всяка една от тези арабски страни, приканяйки палестинските бежанци да се включат в нея и да се основе арабски военен команден център, който да постанови плановете и да ръководи армията. Тази идея е дошла в резултат на засилващите се „опасности” срещу Ерусалим и останалите “окупирани” палестински земи. “Ние сме уверени, че битката за освобождение на Ерусалим е по-близо от всякога и Аллах ни е обещал сигурна победа”. (23.12.2011)
Стратегически и молитвени точки:
* УМОЛЯВАЙТЕ Господа да осуети сформирането на такава армия. Нека всички планове, които целят да навредят на Божия свят град, да се провалят. (Захария 12:3, 9) “Всички, които се натоварят с него, ще се смажат… В оня ден ше потърся да изтребя всичките народи, които идат против Ерусалим”. “Бог ще съди между много племена... нито ще се учат вече на война” (Михей 4:3). МОЛЕТЕ СЕ за идването на този ден на мир, който може да донесе единствено Княза на мира.

* БЛАГОДАРЕТЕ НА ГОСПОДА, че ще защити и закриля Ерусалим, така както Той е обещал в Захария 12:8: “В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители…” Според Библията в последните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове т.е. няма да бъде разрушен или завзет от нито една чужда армия. (Михей 4:1)

* ХВАЛЕТЕ БОГА за обещанието Му “да излее дух на благодат и на моление на Давидовия дом и на ерусалимските жители” (Захария 12:9), за да донесе спасение и изкупление на Израел.

Проблеми в сърцето на Израел
Хълмовете на Юдея се споменават за пръв път в книгата на Исус Навин, когато израелтяните завладяваха Обещаната земя. От тогава до днес – за повече от 3000 г. – името Юдея се употребява, за да опише територията на юг от Ерусалим по протежение на юдейските планини, които се простират на изток от планините до Мъртво море. Хълмистата територия на север и запад от Ерусалим е известна като Самария (Шомрон) от времето на цар Йеровоам – първият цар, при когото десетте племена на Израел бяха откъснати след смъртта на цар Соломон. Юдея и Самария са познати с тези имена от много векове и са регистрирани така в официалните документи и карти, от международните институции и справочници до 1950 г. Историческата родина на еврейския народ винаги е била “Пътеката на патриасите” сред юдейските хълмове. Блокът от общности Гуш Ецион е разположен върху древните планини между Ерусалим, Давидовия град и Хеврон, Града на патриарсите. Светът нарича тези общности “заселища”. За тези, които вярват в Библията и живеят в Израел, тези “заселища” са еврейски общности и това с право е така. Но с продължаващата демонизация на еврейските жители на Юдея и Самария, както от страна на международната общност, така и от левите институции в самия Израел, изглежда, че насилственото им изкореняване вече не е необходимо, тъй като Израел вече започва да се разделя на две отделни еврейски държави. Така че докато външният дипломатически натиск може и да не успее да раздели Земята на Израел, той успява да раздели народа на Израел и това е много важна молитвена нужда. (Израел днес)
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за новия бригаден генерал Агай Мордехай, който е назначен за командир на израелската армия в Юдея и Самария.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за новото стратегическо командване, което израелската армия сформира наскоро. Нищо не може да работи или функционира без Божието благословение и сила. МОЛЕТЕ СЕ, ако това ново командване е от Бога, то да успее.
* ИЗВИКАЙТЕ за командирите на израелската армия – Бог да им даде мъдрост да вземат правилните решения на правилното време.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за войниците и се молете те да не излизат в собствената си сила, но да се молят преди битка и да ходят в силата на Господа, Бога на Израел. “Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи както когато воюва в ден на бой.” (Захария 14:3)
Ханийе в Судан: “Хамас” никога няма да признае Израел
Премиерът на “Хамас” в Газа Исмаил Ханийе потвърди на 31 декември, че неговата организация никога няма да признае Израел и никога няма да се откаже от Ерусалим, съобщи Канал 10.
Ханийе каза това по време на разговори в суданската столица Хартум, където преди няколко дни той се срещна с президента Омар ал-Башир. Посещението в Судан е част от първата официална обиколка на Ханийе в региона откакто “Хамас” завзе властта в Газа през 2007 г.
Бе съобщено, че Ханийе е направил тези коментари по време на т. нар. “Ерусалимски форум”, който се е провел в Хартум. Канал 10 съобщи, че по време на дискусиите хората на Ханийе са се срещнали с висшестоящи служители на екстремисткото движение “Мюсюлманско братство”. Според сведенията целта на срещата е била да се обсъди възможността “Хамас” да се присъедини към “Мюсюлманско братство”.
Въпреки че коментарите на Ханийе са подобни на онези, които той направи наскоро по време на 24-та годишнина на “Хамас”, когато той каза, че дългосрочната стратегическа цел на “Хамас” е да елиминира целия Израел, те не съответстват с коментарите на други лидери на “Хамас” през последната седмица.
Шефът на политбюро на “Хамас” Халед Машаал каза миналата седмица, че засега “Хамас” възнамерява да се фокусира по-скоро върху национални протести в духа на арабската пролет, отколкото върху въоръжената съпротива срещу Израел.
Коментарите на Машаал дойдоха след преговорите за помирение между “Фатах” и “Хамас” в Кайро миналата седмица, които завършиха със заявлението, че “Хамас”, “Ислямски джихад” и другите тетористични фракции ще се присъединят към ООП. Съоснователят на “Хамас” Махмуд ал-Заар по-късно потвърди думите на Машаал. (Аруц 7)
Стратегически и молитвени точки:
*МОЛЕТЕ СЕ за спасението на арабите, които са под заблудата на исляма. Техните души трябва да бъдат освободени, за да познаят истината за Господа и Спасителя.
*УМОЛЯВАЙТЕ Господа за повече срещи с Бога като тази на апостол Павел по пътя за Дамаск и нека повече хора да бъдат спасени в тези последни дни преди да е твърде късно за тях.
*ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за разрушаване на коалициите между враговете на Израел и се молете за объркване в лагера на онези, които мразят и целят унищожението и убийството на израелци.
*СТОЙТЕ В МОЛИТВА срещу отвличането на израелски войници. Това е непрекъсната заплаха за израелските бойци. Покривайте всички части и командири в молитва за Божията протекция.
В началото на Новата година изпращаме поздрави от Ерусалим на всички вас, християните приятели на Израел в нациите. Нека Господ, Богът на Израел, единственият жив Бог да бъде с вас и нека Месията на Израел и Спасител на света – Йешуа – да дойде по специален начин през тази година в живота на всеки от вас. Нека Неговото присъствие и помазание да бъде с всички вас, които “стоите в пролома”, затваряйки чрез молитва всяко място в стените, където враговете на Израел могат да навлязат в Земята.

Докато Той дойде,
Шарън Сандърс

Д’ВАР ТОРА ВАЙЕХИ – И ТОЙ ЖИВЯ БЕРЕШИТ (БИТИЕ) 47.28-50.26

Берешит / Битие 47:28-50:26
Мелахим Алеф / 3 Царе 2:1-12
Кифа Алеф / 1 Петрово 1:3-9

Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Когато внимателно четох тези стихове, забелязах нещо много интересно. И преди съм говорил за това как Бог употребява имената Израел и Яков, когато говори за един и същ човек. Понякога Бог нарича сина на Исаак Яков, а друг път го нарича Израел. Както знаем, Бог е този, който промени името на Яков на Израел в Битие 32:28. Яков означава „онзи, който измести”, а Израел означава „Божий княз”. Промяната от едното към другото име не е на посоки, тъй като нищо в Библията не е случайно. Истината е, че Бог целенасочено употребява едното или другото име, за да направи разлика между двете природи на един и същ човек.
Името Яков се отнася към плътската природа, старото естество, което често се проявява в отношенията му с други хора в Библията. А името Израел се отнася към духовната му природа, към новото му естество. Според мен Бог използва двете имена в пасажа по-горе, именно по този начин. Нека да погледнем и да видим как Бог го прави и какво се опитва да ни каже, като използва и двете имена – Яков и Израел.

Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Смятам, че тук ни се казва, че докато Яков и семейството му живееха в Египет, те бяха духовно свързани и имаха взаимоотношения с Бога. Това, че живееха в земята Гесен, означава, че те бяха изолирани, като изгнаници в една безбожна материалистична земя. Виждаме, че семейството, въпреки че беше сред Египет, продължаваше да е в духовни взаимоотношения с Бога.
Берешит (Битие) {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Смятам, че тук ни се казват две неща. Първо, употребата на името Яков ни посочва, че той бе повлиян от материализма на Египет. Второ, Бог ни съобщава за физическата смърт на този човек и годините, които той е живял на тази земя. Мъдреците дори отбелязват, че когато Тората говори за 17-те години живот на Яков в Египет, те включват и физическата почивка, която той получава след духовните борби, които е изпитвал до този момент.
Берешит (Битие) {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Мисля, че този пасаж ни дава изключително много информация. Първо Бог ни казва, че със смъртта на Яков ще дойде и духовната смърт за нацията. Това е ясно от факта, че името се променя на Израел, когато става дума за смъртта на Яков.
Друго интересно наблюдение е защо Яков извика своя син Йосиф, когато разбра, че идва времето му да умре? Не бяха ли при него и другите му единадесет синове? Защо не повика някой от тях? Към този момент Йосиф не бе главата на семейството. Според мен отговорът се крие в това, че Йосиф е прототип на Йешуа. Бог ни показва бъдещето. Яков иска Йешуа да му обещае, че ще възстанови духовните взаимоотношения на нацията с техния Бог и ще ги насели отново в Земята на обещание.
Както знаем, след смъртта на Яков народът е поробен в Египет за повече от 200 г. През това време те загубват концепцията си за взаимоотношенията си с Бога на небето и земята и приемат обичаите на египтяните. За съжаление и до днес по-голямата част от нацията на Израел (еврейския народ) все още живее в изгнание и духовен мрак. Но скоро Йешуа ще се върне и ще възстанови техните взаимоотношения с Бога и ще ги върне в Земята на обещание.




Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер

ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ЯНУАРИ 2012

„Ето люде, които ще се заселят отделно, и няма да се считат между народите... Господ Бог негов с него е, и царско възклицание има между тях” (Числа 23:9, 21).

ИЗРАЕЛ САМ СРЕЩУ ПОЛУМЕСЕЦА
Някога питали ли сте се откъде идват определени „поговорки”? Всъщност, освен в библейската книга Притчи (която вярвам, че е Боговдъхновена), различните афоризми и поговорки възникват, защото изразяват добре потвърдени и изпитани истини за човешката (или животинската) природа. Поговорката за „сварената жаба” определено е една от тях. Както повечето от вас знаете, ако сложите една жаба във вода и бавно увеличавате температурата, жабата ще остане във водата и няма да разбере как се сварява. Причината за това е, че тя или не знае, че ще умре, или не го разбира навреме, за да изскочи от водата.
Използвам този пример във връзка с влиянието на исляма върху света и особено върху Запада. Има някои гласове, които се надигат, предупреждавайки света срещу възраждащия се войнствен ислям, който бавно засилва натиска си върху враговете си. Но очевидно „температурата” се увеличава толкова бавно, че повечето от западните лидери не забелязват, че скоро ще стигнат точката на кипене. Предупреждавам за това от няколко години, но често чувствам, че предупрежденията остават незабелязани. Не става въпрос, че имам някакво специално знание или прозрение за тези неща. Просто знаците са толкова ясни и очевидни, че всеки, който не ги вижда, или е заспал, или е умишлено сляп.
С всичко това искам да кажа, че има само една нация в света, чиито лидери изглежда напълно осъзнават опасността, пред която сме изправени. И това е Израел. Израел е наясно, че през всичките години на краткото си съществуване от 1948 г. насам е изправен сам срещу мюсюлманските нации. За Израел е ясно в какво се корени конфликта и той не се нуждае от закони, забраняващи говоренето против исляма. В Израел няма синагоги, които се отдават под наем на ислямски общества или еврейски равини, които посещават джамии, опитвайки се да създадат нова смесица от евреи и мюсюлмани (подобна на хрисляма). Израел не се нуждае от Съвет за еврейско-ислямски връзки или други подобни организации, чиято скрита цел е да прокарат исляма сред нищо неподозиращите граждани на съответната страна. Не, това не се случва в Израел, защото разграничителните линии са ясно очертани.
Изправен срещу мюсюлманските си (и други) врагове, Израел се оказва все по-изолиран. Израелският посланик в САЩ Майкъл Орен пише:
„Твърдението за изолацията на Израел, отекващо от лидерите и на демократите, и на републиканците, започва да се превръща във факт. Наскоро Джон Хайлеман писа за списание „Ню Йорк”: „Израел се намира във все по-голяма изолация, обсаден от всички страни.” Сп. „Икономист” съобщава, че „изолацията на Израел се задълбочава и предвид влошаването на отношенията му с Турция и Египет”. Журналистът в „Ню Йорк Таймс” Николас Кристоф обвини израелския премиер Бинямин Нетаняху, че „поставя страната си в изолация”, а Томас Фрийдман описа Израел като „самотен остров”.
Интересно е, че Орен казва: „Изолацията не е непременно знак за лоша политика. Великобритания бе в изолация в началото на Втората световна война, когато се изправи срещу Германия. Силите на съюзниците също бяха в изолация в началото на Гражданската война. Младият Джордж Вашингтон пише: „По-добре да си сам, отколкото в лоша компания.” Според Орен Израел не е толкова изолиран, колкото смятат някои и посочва мирните договори на Израел с Йордания и Египет, добрите му отношения със страни като Гърция, Индия, Китай и разбира се, на пръв поглед, непоклатимите отношения със САЩ.” (Вашингтон пост, 13.10.2011)
Но факт е, че Израел остава все по-сам и основната причина за тази изолация е, че светът просто не разбира това, което Израел разбира: че силите на исляма са си поставили за цел да завладеят целия свят, а що се отнася до Близкия изток - единствено Израел им пречи да го извършат. Мюсюлманите са завладявали Ерусалим поне два пъти (през 638 г . и 1187 г.) и изглежда са уверени, че могат да го завладеят отново.
КОНФЛИКТ В СЕМЕЙСТВОТО
Исус предупреди, че разделен дом не може да устои. Днес наблюдаваме обезпокоителни признаци за сериозни разделения в еврейската държава, не само по културен и религиозен принцип, но и в политически аспект. Според статия в сп. „Израел днес”, която излезе наскоро, все повече и повече евреи, живеещи в Юдея и Самария се чувстват „извън” Държавата Израел.

Списанието пише: „В Юдея и Самария вече наблюдаваме еврейски протести, които медиите и правителството се опитват да скрият от обществото. Идеята за отделяне от Израел набира поддръжници, заради доброто на Израел... Все повече заселници разбират, че те са тук въпреки израелската държава и виждат все повече различия между себе си и израелците...”.
Но различията не се наблюдават единствено в заселищата. Отношението на ултра-ортодоксалните евреи към жените наскоро доста се изостри, дори и в градовете. Един от най-сериозните инциденти се случи в Бет Шемеш, където един ултра-ортодоксален евреин демонстрирал своето отношение към жените, като наплюл едно осемгодишно момиче на име Наама. Причината, която той изтъкнал за това, била, че момичето не било облечено както трябва. Този (и някои други инциденти наскоро) доведоха до размирици, които наложиха намесата на полицията. Бяха арестувани поне шест ултра-ортодоксални демонстранти. Планират се още такива протести, включително и в Ерусалим.

Към този момент повечето израелци са на страната на малкото момиче и родителите, приятелите и връстниците й. Една статия във вестник „Ерусалим пост” наскоро бе озаглавена „Силата на сълзите на Наама”. Авторът казва: „През последната седмица сълзите на едно осемгодишно момиче на име Наама Марголис станаха основният образ в конфликта между ултра-ортодоксалните и не-религиозните евреи. Наама се страхува да ходи на училище в Бет Шемеш поради тормоза на ултра-ортодоксални екстремисти. Страхът на Наама да измине 300 метра до училището си докосна струна дълбоко в сърцето на израелското общество.”

Конфликтът е започнал по повод използването на някаква сграда в Бет Шемеш, която се намира близо (или в) ултра-ортодоксален квартал. Няма да повтаряме тази дълга история, но основният конфликт явно е за тази сграда и за това кой да я използва, а не само във връзка с този инцидент с малкото момиче, което не е било облечено „както трябва” според определени стандарти на ултра-ортодоксалните.

Авторът на статията в „Ерусалим пост” казва: „Тормозът по време на отварянето на училището за момичета „Орот” в Бет Шемеш през септември привлече вниманието на медиите и предизвика недоволството на обществото, но то не може да се сравни с инцидента през последната седмица. Случаят с Наама предизвика критиките на премиера, на началника на полицията, на финансовия министър и редица депутати и политици, да не говорим за арестите на мъже, обвинени, че са наплюли жени и са нападнали медийни екипи. Единствено сълзите на Наама имаха силата да развълнуват толкова много хора.”

Подобни инциденти се случват и в Ерусалим и в много от случаите причина за това са предразсъдъците на ултра-ортодоксалните евреи към жените. За наша изненада дори и министърът на вътрешните работи Ели Ишай се произнесе по случая и заклейми отношението към малкото момиче като нарече подобно поведение от страна на ултра-ортодоксалните „отвратително” и „възмутително”. Браво на него, като се има предвид, че той самият е ортодоксален евреин (но не ултра-ортодоксален, които се смятат за една стъпка по-горе в йерархията).

Бих искал да кажа, че от публикуваните снимки на Наама Марголис не мислим, че е възможно да е била облечена неприлично. Всъщност на една от снимките, където тя е седнала до майка си, дори и майка й е облечена подобно да ортодоксалните еврейки, като главата й е покрита с шал.

ПАЛЕСТИНСКАТА АВТОНОМНА ВЛАСТ КАЗВА, ЧЕ МОЖЕ „ДА ОТМЕНИ” ПРИЗНАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

От многото партии, групи и фракции в Близкия изток ПВ (Палестинската автономна власт) представлява мнозинството палестинци в Западния бряг и се счита за една от по-умерените групировки, с които Израел може да преговаря. През последните месеци, обаче, може би след искането ООН да признае палестинската държава – ПВ, начело с Абас, заема все по-твърди и крайни позиции.

Това, което още повече влошава положението, е започналата кампания за единство между ПВ и „Хамас”. Най-голямата разлика между двете (освен факта, че „Хамас” управлява Газа, а ПВ управлява палестинците в Западния бряг) е това, че „Хамас” многократно е заявявала и се е заклевала, че никога няма да признае Израел, докато ПВ дефакто признава Израел, тъй като участва в мирните преговори с израелските лидери.

Сега, явно поради нуждата да се сближат с „Хамас”, лидерите на ПВ казват, че може да „отменят” признаването на Израел. Мохамед Штайе, член на централния комитет на „Фатах” и един от преговарящите за ПВ с Израел, бе цитиран да казва на 25 декември, че палестинците може да отменят споразуменията, подписани между ООП и Израел.

(Обяснение: В резултат на споразумението от Осло, ООП учреди временен административен орган: Палестинската автономна власт, която изпълнява правителствени функции в части на Западния бряг. Така че ООП си остава главната организация, докато ПВ е органът с управленчески функции в ООП.)

Отменянето на споразуменията с Израел ще подготви почвата за включването на „Хамас” и другите радикални групировки в ООП. Това също така ще означава, че всички палестинци изведнъж ще се окажат радикалисти и в резултат на това преговорите ще бъдат прекратени и ще настъпи продължително състояние на война (което няма да е толкова различно от сегашното състояние). Но – и това е важно „но” – има редица лидери на ПВ, които критикуват Абас за това, че се е съгласил да приеме „Хамас” в ООП. Освен това сам Израел каза, че няма да преговаря с ПВ, ако „Хамас” влезе в състава й.

Един израелски лидер наскоро заяви, че може да мине „още едно десетилетие” преди да се постигне някакво стабилно споразумение с палестинците. Изглежда, че състоянието на война се очаква да продължи. Израел отчаяно се нуждае от молитвите ни.

ЧУДО НА ХАНУКА
На 27 декември един бдителен войник от израелската армия може би предотврати мащабен терористичен акт в голям израелски град. Войниците и командирите нарекоха това Ханукално чудо. Във вторник сутринта израелски войник арестува един млад арабин, който е носил две големи бомби и е бил на път за Ар Браха в централна Самария.
Вниманието на войника е било привлечено от необикновено голямата раница, която е носил арабинът. Войникът спрял подозрителния човек, който се изкачвал по хълма, водещ към Ар Браха, недалеч от Шомрон. Войникът сграбчил раницата на 18-годишния арабин и открил, че в нея има не само бомби, но и коктейли „Молотов” и амуниции. Арабинът незабавно е бил арестуван за разпит. След като войниците са претърсили района, са открили и втора раница с подобно съдържание.
„Аруц 7” отбеляза, че мястото, на което е бил арестуван арабинът, е само на няколко метра от бившия КПП Хауара, който бе премахнат по заповед на премиера Бинямин Нетаняху и министъра на отбраната Ехуд Барак. Когато КПП-то все още действаше, войниците редовно залавяха терористи, които се опитват да внасят контрабанда оръжие в централен Израел.
Председателят на Съвета на Самария Гершон Месика позвъни на командира на отряда, който извърши ареста, и му благодари за усилията на войниците. (Аруц 7, 27.12.2011) Без съмнение животът на много хора е бил спасен поради бдителността на този войник – едно истинско Ханукално чудо.

„Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Бог, който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми, учи ръцете ми да воюват,
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала” (Псалм 18:30-35).



В Месията,
Лони Мингс

Защо християните са призвани да бъдат приятели на Израел?

*Защото Бог е направил вечен завет с наследниците на Авраам, Исаак и Яков.

„Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: „Аз съм Бог Всемогъщи; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много.” Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки; „Ето, Моят завет с тебе; и ти ще станеш отец на много народи. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.” (Битие 17:1-8)

*Защото Бог е показал верността Си към този завет, като е запазил евреите като народ с отличаваща се идентичност пред Него.

„Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина на деня и нарежда луната и звездите за светлина през нощта, Който повдига морето така щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му: Ако изчезнат тия наредби от пред Мене, казва Господ, тогава и израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили, казва Господ.” (Еремия 31:35-37)

*Защото нашето спасение е дошло чрез евреите.

„... защото спасението е от юдеите.” (Йоан 4:22)

Библията, която говори за нашето спасение, беше написана от евреи. Месията Йешуа, който ни донесе спасението, дойде на света като евреин. Учениците, които първи донесоха Божието послание за спасението на езичниците, бяха евреи.

*Защото, когато са били разпръснати между народите, към евреите са се отнасяли позорно и то често хора, които са наричали себе си християни.

„Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” (Битие 12:3)

„Недей влиза в портата на людете Ми в деня на бедствието им; Да! Не гледай злорадо злощастието им в деня на бедствието им, нито да туриш ръка на имота им в деня на бедствието им.” (Авдий 13)

*Защото завръщането на евреите в Земята им е в изпълнение на библейските пророчества.

„А вие, израилеви планини, ще изкарате клоните си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.” (Езекиил 36:8)

„Защото ще ви взема из сред народите, и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24)

*Защото възстановената еврейска държава, с Ерусалим като нейна столица, ще бъде седалището на управлението на Месията при Неговото завръщане.

„И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и Словото Господно от Ерусалим. Бог ще съди между народите и ще решава между много племена; и те ще изковат ножовете си на палечници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.” (Исая 2:3-4)

*Защото Бог има план да направи Израел благословение и за арабите, за които ние също се молим.

„В оня ден ще има път от Египет за Асирия; и асирийците ще дойдат в Египет, и египтяните в Асирия, и египтяните с асирийците ще служат Господу. В оня ден Израил ще бъде с Египет и с Асирия; трето благословение всред земята; защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми.” (Исая19:23-25)

ДА ЗАСТАНЕМ ЗА ИЗРАЕЛ

Библията ясно ни говори, че християните са призвани да бъдат приятели на еврейския народ и да подкрепят нацията Израел и правото му на съществуване. Сега повече от всякога евреите се нуждаят от християни, които не само да се молят за мира на Ерусалим, но и открито да застанат рамо до рамо с тях.

„Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения, което изговори на Авраама... утвърди на Якова... на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя.” (Псалм 105:8-11)

„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” ( Римляни 11:1,2,29)

ОСНОВОПОЛОЖНИ ПРИНЦИПИ

Като християни, които са приели от Бога любовта към Израел и евреите, ние искаме да ги благословяме в името на Месията Исус.

Ранната Църква беше еврейска. Християнството е с еврейски корени и никога не е преставало да бъде свързано и задължено на евреите.

Вярваме, че възстановяването на евреите в земята на Израел е в изпълнение на обещанията в Божието Слово, и че Божието време за „благоволение към Сион” е започнало.

Ние вярваме, че Израел (народ, земя и нация) има предопределено от Бога, славно бъдеще, и че Бог нито е отхвърлил, нито е заменил Своя народ - евреите.

Ние съзнаваме, че бариерите, които днес съществуват между евреи и християни, се дължат до голяма степен на християнския антисемитизъм и гонението на евреите от страна на хора, наричащи себе си християни.

Ние вярваме в еврейския произход на Исус и на Новия Завет.

Въпреки че вярваме, че нашият Господ Исус е Месията на Израел и Спасителят на света, нашата подкрепа за Израел не е условна и не се основава на това дали еврейският народ приема вярата ни или не.

ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ (ХПИ)

Международното служение „Християни приятели на Израел” е основано през 1985 г. с център гр. Ерусалим. ХПИ има представители в страни по целия свят, включително и България от 1997 г.

„Приятел обича всякога ... ” (Притчи 17:17)

Основни цели:
• Да показва на дело приятелството и солидарността на християните към Израел и еврейския народ по целия свят.
• Да се противопоставя и бори срещу всякакви форми на антисемитизъм, включително и сред християните.
• Да информира Църквата за събитията в Израел и да насърчава християните по целия свят да се молят и ходатайстват за еврейския народ.
• Да осигурява практическа подкрепа на нуждаещите се в Израел.
• Да помага на евреите в диаспората да се завърнат в Земята Израел.
• Да насърчава и да се моли за помирението между евреи и араби.


За контакти:
Пловдив 4023
П.К.95
Митка Атанасова –ХПИ
Email: cfi_bg@yahoo.com;
Web: http://cfibul.daznam.com

Sarit Hadad Sh'ma Israel превод

Господното Слово от Ерусалим

Наскоро Бог даде слово чрез Ланс Ламбърт. Когато го чухме, се удивихме не толкова от пророкуваните наказания, които идват, колкото от спешността на това послание и призива за ходатайство. Ето някои откъси:

Добре е, че ходатайствате за спасението на Израел, защото Моят план е да го спася. Аз ще завърша цикъла на изкупление, който започна с Авраам и с Моето обещание, че от него ще произлезе велик народ и че в него всички народи по земята ще бъдат благословени. Това се случи! Израел стана проводникът, чрез който Словото Ми, Моето спасение и познаването на Моя план стигнаха до всички народи. Преди всичко чрез този народ дойде Месията. Скоро ще се изпълни числото на езичниците и Аз отново ще се обърна към Израел, Моя еврейски народ. Те ще бъдат присадени отново към собствената си маслина и обещанието Ми към Авраам ще бъде изпълнено в слава. Каменните им сърца ще се отмахнат и очите им ще се отворят, страданията им ще се заменят със сияйна Слава. Това е Моят непоколебим план и Аз няма да се отвърна от него. Скоро ще бъде изпълнен. Ще обърна слабостта им в невероятна сила и ще използвам тази нация като последен свидетел в света за това Кой Съм Аз.

Отнасяйте се много сериозно към това, което се случва в арабския свят. Това не е добре за Израел! Това не е ход към свобода и истинска демокрация, а към голямо предимство за войнствения ислям. Те ще се опитат да унищожат и ликвидират Израел, но не само че ще се провалят, a и силата и мощта им ще бъдат разрушени и ще има голяма жътва на души сред тях.

Чуйте Ме, призовавам ви към ходатайство! Няма да е лесно. Всичките сили на врага Ми са насочени към осуетяване на плана Ми този народ да влезе в Моето изкупление и спасение. Но врагът ще се провали! Затова търся хора, които ще застанат в пролома, които ще изградят стената; които ще застанат на мястото на ходатайство.

Не след дълго ще започна съда над западните народи. Ще ги преобърна, ще осуетя плановете им; ще ги стрия на прах. Няма да разберат какво се случва с тях. Нищо няма да остане от тях, след като приключа с тях, особено с онази супер-сила. Ще сломя силата й и тя вече няма да е супер-сила, а народите ще я окайват.

Чуйте това Мое Слово; призовавам ви да ходатайствате за онези, които Ми принадлежат сред тези народи; те ще бъдат избавени от този съд! Чуйте този вик. Сърцето Ми копнее за онези, които Ми принадлежат, за това те да имат ясно разбиране, ясна посока за ходенето си сред всичко това. Чуйте Ме! Защото говоря на вас, които Ме обичате, които Ме помните. Аз не желая да изливам съда Си, но тези нации ще бъдат сполетени от много сериозен и опустошителен съд. Чуйте това Слово от Мен и се покорете на призива Ми за ходатайство!

ШОФАР НОЕМВРИ, 2011

Скъпи български християни приятели на Израел,

През последните седмици наблюдаваме много важен развой на събитията в и около Израел, за които Божият народ в нациите – т.е. ние, християните – трябва да сме наясно, за да можем да се молим.

ГЛАСУВАНЕТО В ООН

Палестинската власт получи статут на пълноправен член на ЮНЕСКО – културния и образователен клон на ООН въпреки опозицията от Европейския съюз (ЕС). 107 страни гласуваха „за”, 14 – „против” и 52 се въздържаха. Това се случи, докато ПВ все още се опитва да получи статут на пълноправен член в ООН. Европейският съюз се противопостави и повечето страни членки на ЕС се въздържаха да гласуват.

Палестинската власт се надява да представи молбата си за членство пред Съвета за сигурност на ООН отново на 11 ноември 2011. САЩ обещаха да наложат вето, ако се стигне до гласуване. Приемането на ПВ в ЮНЕСКО предизвика буря във Вашингтон. Малко след като това се случи Държавният департамент на САЩ обяви, че замразява около 60 млн. долара, които планираше да прехвърли на ООН през ноември. Канада също отряза част от фондовете за ООН.

В същото време генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун изненадващо посъветва Палестинската власт да се откаже от усилията си да бъде призната за пълноправен член на ООН, а да се задоволи с това, че е приета в ЮНЕСКО. Нещо повече, той е казал, че „това няма да е полезно нито за палестинците, нито за когото и да е било.”

След като САЩ и Канада отмениха част от финансирането си за ООН явно генералният секретар осъзна колко важна е подкрепата на САЩ за организацията и посъветва палестинците да не полагат усилия да бъдат приети и в други международни организации като независима държава, каквито са били плановете на Махмуд Абас. Някои от тези организации са Световната здравна организация, Световната търговска организация и други. Израелският премиер Бинямин Нетаняху също каза, че Израел ще прекрати плащанията си към ЮНЕСКО. Към този момент Израел плащаше по 2 млн. долара годишно на ЮНЕСКО. Освен това като реакция на приемането на ПВ в ЮНЕСКО израелското правителство реши да одобри и ускори построяването на още 2000 домове в Ерусалим, Юдея и Самария.

Смята се, че ПВ почти няма вече шансове да спечели победа, ако на 11 ноември се стигне до гласуване в ООН, тъй като още три държави взеха решение да се въздържат, между които Великобритания, Франция и Колумбия. Въпреки това, обаче, и въпреки съветите на Бан Ки-Мун, ръководството на ПВ е настроено много решително да направи всичко за каузата си. „След цялата борба, жертви и усилия на палестинския народ не искаме да се задоволим с ролята на наблюдател в ООН. Няма да се съгласим с нито едно решение, което ни даде по-малко от това, което заслужаваме, а именно – пълноправно членство” - заяви министърът на външните работи на ПВ. Той каза, че ако това гласуване се провали, ПВ ще продължи да кандидатства за членство, докато не бъде приета.

В същото време на 4 ноември група евреи, отправили се да посетят гроба на Исус Навин, станаха жертва на жестоко нападение от страна на палестинците. Един от пострадалите се намира в тежко състояние. Израелската армия разследва инцидента, случил се в близост до град Ариел в Самария. Подобен инцидент се случи и недалеч от град Сихем, когато 18-годишни младежи се опитаха да посетят гроба на Йосиф, без да предупредят израелската армия. Тази група също била нападната от палестинците, но младежите успели да избягат невредими. Между еврейските общности в Самария и армията отдавна съществуват противоречия по въпроса за посещенията на свещените гробници. Израелската армия настоява посещенията да се съгласуват с нея, тъй като самостоятелните визити по тези места носят опасност за живота. Но фактите са, че евреите нямат свободен достъп до гробовете на праотците си.



МОЛЕТЕ СЕ така както Бог обърка хората, които искаха да построят Вавилонската кула (която на иврит означава „кула на объркване”), Той да продължи да всява объркване в редиците на враговете на Израел, да разрушава техните нечестиви съюзи и да не позволи създаването на палестинска държава в Земята на Своя народ. „Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят (объркат) Ония, които ми мислят зло.” (Псалм 35:4)

ЗАСИЛВАНЕ НА РАКЕТНИЯ ОБСТРЕЛ ОТ ГАЗА

В същото време, въпреки че палестинците полагат усилия да бъдат приети от международната общност, те продължават да изстрелват ракети срещу израелски населени места от ивицата Газа. В края на октомври този ракетен обстрел се засили, като бяха уцелени няколко училища, синагога и др. Опитвайки се да предотвратят загубата на човешки живот училищата в южен Израел бяха затворени в продължение на три дни, което засегна около 200 000 ученици. Причината за това е, че повечето училища нямат бомбоубежища срещу ракетни нападения.



Последните ракетни нападения преди няколко дни дадоха и човешки жертви. Моше Ами на 56 г. загина при ракетния обстрел срещу Ашдод. Едно момиче бе ранено, когато се опитваше да се скрие от ракета, изстреляна срещу Ашдод, а мъж на средна възраст бе ранен от шрапнел в Ган Явне. Бе съобщено, че около 20 души са били ранени в един ден, когато ракетният обстрел бе най-интензивен, а десетки други са изпаднали в шок. Повечето от жителите на южен Израел са били принудени да прекарват нощите в бомбоубежищата.

Редица наблюдатели отбелязаха, че засилването на ракетния обстрел от Газа, който вече има много по-голям обхват и използваните ракети достигат все повече градове във вътрешността на страната, стана след освобождаването на израелския войник Гилад Шалит. Гилад Шалит бе освободен от Хамас, след като прекара над 5 г. в плен в замяна за над 1000 терористи, чиито ръце са изцапани с кръвта на израелски цивилни мъже, жени и деца. Израелският президент Шимон Перес нарече последната вълна от ракети, „декларация на война от страна на Хамас”.

Малко след размяната телевизията на „Хамас” Ал Акса в Газа излъчи репортаж, който показа тази размяна като прототип на бъдещата стратегия на „Хамас”. В репортажа се призовава за отвличането на още шест израелски войника, които в последствие да бъдат разменени за оставащите 6000 палестински терористи в израелските затвори.

Израелският премиер Бинямин Нетаняху посрещна Гилад Шалит

МОЛЕТЕ СЕ Бог да даде мъдрост на израелските лидери и военачалници как да се справят с ракетния обстрел. МОЛЕТЕ СЕ Бог да осуетява изстрелването на ракетите и те да се развалят още докато биват изстрелвани.

МОЛЕТЕ СЕ Бог да дава мир в сърцата на жителите на населените места около Газа, които живеят в постоянен страх. МОЛЕТЕ СЕ за цялото младо поколение, което израства в сянката на тероризма. „Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем” (Псалм 91:5).

ЩЕ НАНЕСЕ ЛИ ИЗРАЕЛ УДАР СРЕЩУ ИРАН?

През последната седмица все повече се говори за потенциален удар срещу Иран, в който могат да участват САЩ, Великобритания и Израел. По повод ядрената заплаха, която представлява Иран, израелският премиер Нетаняху каза тази седмица: „Ядрен Иран представлява сериозна заплаха за Близкия изток и за целия свят, а за нас заплахата е непосредствена и много директна.” Президентът Шимон Перес намекна, че Израел е по-близо от всякога до нанасянето на военен удар срещу иранската ядрена програма, тъй като е ясно, че дипломацията се е провалила. Той каза: „Трябва да направим, каквото е необходимо да спрем Иран. Това е политически и морален дълг на всички страни, това не е само наш проблем, но и техен.”

МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост на израелските и световните лидери, ако това е единственият начин да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.

МОЛЕТЕ СЕ Бог да събуди Църквата Си и тя да заеме позицията си, воювайки срещу духовните сили. (Ефесяни 6:12) МОЛЕТЕ СЕ за Христовото тяло в Иран. Благодарете на Господа, че нашите братя и сестри там се увеличават и се МОЛЕТЕ Бог да ги укрепи и закриля.



Митка Атанасова и екип на ХПИ - България

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6)



Месечно издание от Ерусалим НОЕМВРИ 2011/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772



„Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.” (Лука 15:32)

НАЙ-ПОСЛЕ У ДОМА!

След пет години в плен, през които родителите на Гилад се надяваха и отчайваха, надяваха и отчайваха, прекарвайки понякога дни в палатка пред офиса на премиера, Гилад най-после си е у дома, спи в собственото си легло и започва да се възстановява. Е, може би „Хамас” не са били толкова лоши все пак? Навярно са се грижили добре за него, поддържайки здравето и теглото му и най-накрая, обзети от непреодолимо състрадание, са го пуснали да си ходи? Съвсем не. Шалит се превърна в една пионка, която „Хамас” използва, за да постигне точно това, към което отдавна се стреми – освобождаването на повече от хиляда терористи, които излежават присъдите си в израелски затвори. Когато камерите за пръв път показаха Гилад и видях как дрехите му стоят като на закачалка, се разплаках. Израел плати висока цена за свободата на Шалит, но повечето добри хора смятат, че си струваше.

Казах си, че ако това бе моят син, бих освободил и 2000 затворници, за да го видя свободен. Не може да се определи цена за сигурността и благоденствието на собствената ти плът и кръв. Всеки път, когато собственият ми син пътува по опасни магистрали, се моля за безопасността му. Не мога да си представя как бих се чувствал, ако синът ми бе някъде в плен, държан от терористи, известни с жестокостта си.

Въпреки че по-голямата част от свободния свят се радваше от освобождаването на Шалит, той не изглеждаше добре, когато го видяхме за пръв път. Беше много слаб и под очите му имаше тъмни кръгове. Още никой не може да каже дали с него са се отнасяли добре или зле. Без съмнение ежедневният стрес е бил почти непоносим, тъй като той не е знаел колко още ще живее. Един служител на „Хамас” в Дамаск – Сала Аларори – каза, че не е имало само насилие, понякога пазачите му са се смеели и шегували заедно с него. Но също така е имало и трудни моменти, когато му е липсвало семейството, каза Аларори. (Сериозно??!) Той също така отбеляза, че Шалит е черпил сили от това, че израелското общество цени човешкия живот изключително много. Аларори каза, че като техен враг би предпочел Израел да не „ценеше толкова много човешкия живот”. С това той разкри важна подробност за ценностите на мюсюлманите –и за нас не е изненада да научим, че за радикалните мюсюлмани човешкият живот е „евтин”.

Над хиляда палестински затворници, голяма част от тях с изцапани с кръв ръце, бяха освободени от Израел в замяна за Шалит. Някои от тях бяха изпратени в Газа, други бяха депортирани, други бяха допуснати до Западния бряг. Но дори и онези, които бяха депортирани, могат да вилнеят там, където са, без съмнение планирайки още убийства и кръвопролитие. Предвид омразата им към Израел, може би е само въпрос на време преди тези терористи отново да се опитат да извършат атентат. Следващият път Израел може да не е толкова благосклонен към тях, тъй като вече се чуват гласове в подкрепа на това Израел направо да екзекутира терористите, които успее да залови. Това може и да не се случи, но много хора започват да говорят за това.

Междувременно Гилад си почива у дома, прави кратки разходки, кара колело, играе пинг-понг и се среща със стари приятели. Когато баща му Ноам бе помолен да коментира твърдението на „Хамас”, че към него не са се отнасяли зле, докато е бил в плен, той каза: „Не бих приемал всичко, което „Хамас” казват, за чиста монета.” В крайна сметка всичко ще излезе наяве, защото предстои Гилад да разкаже историята си с подробности. За момента той е под наблюдение на израелски лекари и в близко бъдеще ще премине през обстойни медицински изследвания.


ИСЛЯМСКА ЗИМА

Както посочва списание „Израел днес”, „арабската пролет” бе посрещната от наивните западни лидери като едно положително развитие, което ще донесе на масите в Близкия изток демокрация, подобна на западната. Човек вече започва да се чуди дали западните лидери някога ще започнат да разбират това, което се случва в Близкия изток. За щастие някои – но много малко – разбират и някои анализатори прогнозират, че т.нар. „арабска пролет” може да доведе до „ислямска зима”.

Както мнозина знаят, Тунис бе първата страна, където масовите протести и бунтове доведоха до сваляне на дългогодишния диктатор. Проведоха се избори и партията „Енахда” спечели доста голямо мнозинство, поемайки контрола на парламента. Западните медии определят „Енахда” като „умерена” ислямска група, но това е подвеждащо определение. Идеологията на партията е основана върху идеологията на египетското Мюсюлманско братство, което цели да наложи върху целия свят ислямския закон шария. Лидерът на партията „Енахда” наскоро обяви, че ще наложи това, което той нарече „умерен” закон шария върху нацията, която доскоро бе известна като една от най-прогресивните в арабския свят. (Израел днес, 24.10.2011)

Подобни явления се наблюдават в Египет и Либия. Това, което със сигурност знаем, е, че Мюсюлманското братство заема стабилни позиции и на двете места. Що се отнася до Либия, след епохата на Кадафи страната ще приеме закона шария като основа за всичките си граждански закони. Временният лидер Мустафа Абдул Джалил вече промени няколко закона, които не се вписваха в шария, като забрани местните банки да вземат лихва и отново разреши практиккуването на полигамията.

В Египет все още се вземат решения какво да бъде политическото и идеологическо развитие на страната. Там предстои да се проведат избори след свалянето на бившия диктатор Хосни Мубарак, но според всички оценки Мюсюлманското братство или ще спечели мнозинство в парламента, или ще има толкова голям процент, че всяко бъдещо правителство ще трябва да се съобразява с него. Египетското Мюсюлманско братство е предтеча на всички ектремистки ислямистки групи в региона и пряк родоначалник на организации като „Хамас”. (Израел днес, 24.10.2011) Ислямистите вече консолидират силите си с Турция и Ливан, въпреки че не настояват за масови бунтове, за да постигнат целите си там.

Всички тези развития пряко засягат сигурността на Израел, ако не и самото му съществуване. Генерал Еял Айзенберг, главнокомандващ военното управление за защита на гражданското население, предупреди преди няколко месеца, че в резултат на арабската пролет Близкият изток ще се превърне в пристан за радикална идеология, която ще повиши рисковете от повсевместна война, като това може да включи дори употребата на „оръжия за масово унищожаване”. Когато Близкият изток се управляваше от бившите диктатори, те имаха интерес да поддържат стабилността и статуквото в региона. Тогава Израел можеше поне да предполага, че срещу него няма да бъдат използвани оръжия за масово унищожение или поне не в големи мащаби. С идването на власт на фанатиците, тази увереност се изпарява и Израел е изправен пред една мрачна реалност.

АСАД ДЪРЖИ ТЕЛ АВИВ ЗА „ЗАЛОЖНИК”

През последните три месеца сирийският президент Башар Асад успява да предотврати военен удар срещу Сирия от страна на Турция или НАТО като държи 1.2 милиона жители на Тел Авив заложници, заплашвайки с ответен ракетен удар. (Debkafile, 4.10.2011) Изглежда, че Иран и „Хизбула” са част от тази заплаха. Според разузнавателни източници на Запада Сирия, Иран и „Хизбула” са разработили обща военна операция за нападение над Тел Авив – финансовия, индустриален и културен център на Израел. Смята се, че ще бъдат изстреляни едновременно хиляди ракети, като „Хамас” и други палестински военни групировки ще открият огън от ивицата Газа.

Очевидно Израел не е признал публично, че такава заплаха съществува, но западни източници съобщиха, че Израел е изпратил предупреждение от своя страна: ако дори и една сирийска ракета бъде изстреляна срещу Тел Авив, Дамаск ще е първият, който ще си плати, а ако ракетният обстрел продължи, един след друг ще бъдат унищожени всички сирийски градове. Това послание до Асад цитира и по-ранни предупреждения на министъра на отбраната Ехуд Барак, че ако Тел Авив попадне под ракетен обстрел от север, не само Бейрут, но и целият Ливан ще избухне в пламъци. Асад бе уверен, че със Сирия ще се случи същото, ако се включи в ракетно нападение срещу Израел. Имайки предвид ситуацията в страните в Близкия изток към този момент, подобна реторика, за съжаление, явно е необходима.

Американският министър на отбраната Леон Панета, който наскоро посети Израел, вярва, че разривът между Израел и Турция е в полза на сирийския диктатор и му дава свободата да отправя злокобни заплахи към Израел, за да не позволи на Турция и НАТО да използват военна сила срещу режима му. Това може да звучи нелогично, тъй като отношенията между Израел и Турция не са добри. Но Турция е достатъчно прагматична, за да не желае дестабилизация на региона, която със сигурност ще настъпи, ако Асад атакува Тел Авив.

Според агенция Debkafileза първи път Сирия е заплашила Израел с ответен удар на 9 август, когато турският външен министър Ахмет Давутоглу проведе шестчасова среща с Башар Асад, опитвайки се от свое име и от името на НАТО да го убеди да сложи край на клането, което войските му извършват върху собствения му народ. Очевидно Давутоглу е предупредил Асад, че ако не промени действията си, ще го постигне същата съдба като тази на Кадафи в ръцете на НАТО и на турските сили. Отговорът на Асад бе груб: „От момента, в който срещу Сирия бъде отправен удар, ще ни трябват само шест часа, за да унищожим Тел Авив и да възпламеним целия Близък изток.”

Асад просто повтори и разшири предупреждението, отправено на 10 май от негов стар приятел – международният бизнес-магнат Рами Маклуф, който тогава каза: „Ако няма стабилност тук, в Сирия, не може да има стабилност и в Израел. Никой не може да гарантира какво ще се случи, ако, не дай Бог, нещо се случи с режима на Асад.”

ИЗРАЕЛ ИЗПРАЩА ПОМОЩ НА ТУРЦИЯ

Когато земетресение със сила 7.2 по скалата на Рихтер разлюля Турция в региона на езерото Ван на 23 октомври, Израел бе един от първите, който предложи да изпрати специализирани екипи, за сда помогнат с издирването и спасяването на оцелели. Правителството на Турция първоначално отхвърли предложението на Израел за помощ, като заяви, че може да се справи с кризата само. Но след повторна оценка на ситуацията и рязък спад на температурите, Турция реши да приеме помощ от 30 страни, между които и Израел.

Израел изпрати в Турция самолет Боинг 747, пълен с помощи, включително и сглобяеми къщи с електричество, в които хората веднага могат да се нанесат да живеят; топли дрехи, одеала и матраци. В близките дни ще бъдат изпратени още два самолета. Израел демонстрира не само готовността си да помага на изпадналите в нужда, но и готовност да споделя опита си дори и с онези, с които не е в най-добрите политически отношения.

ТЕРОРИСТИТЕ В ИЗРАЕЛ СА ГЕРОИ ЗА ПАЛЕСТИНЦИТЕ

На 18 октомври във вестник „Ерусалим пост” Марк Белзберг пише в отговор на Басам Насер в изданието от предния ден: „Убийците, които освободихме, не са периферията на палестинското общество, те са самото общество”. Белзберг е отчасти прав с това твърдение, което посочва една фундаментална и вероятно непреодолима пропаст между възгледите на палестинците и тези на Израел относно конфликта в региона.

Безлберг пише: „Насер твърди, че просто не е честно, че ние израелците гледаме на затворниците, освободени в замяна за Гилад Шалит, като на терористи-убийци. В крайна сметка всички в Газа ги боготворят и издигат в култ. Трябва да разберем, че те са герои, източник на гордост и чест за своите родители и семейства, най-желаните съпрузи за всички млади палестински жени. Политически и социални организации ще започнат да настояват за срещи с освободените убийци, за да лансират имената и платформите си. Те не са периферията на обществото или отклонение от него, те са самото общество. Те са адвокати, лекари, мъже и жени, млади и стари, професори и неграмотни.”

Израелският автор продължава: „Картината на палестинското общество, която Насер с такава гордост обрисува, категорично показва на всички, че лидерите на Газа и гражданите й като цяло съставляват едно от най-презрените и отвратителни общества в историята на човечеството. Нито едно холивудско студио не е създавало злодей подобен на Халед Машаал, Аятола Рухола Хумейни или Хасан Назрала.”

Въпреки че това може да е малко преувеличено, можем да разберем позицията на Белзберг. Мюсюлманското общество, с малки изключения, възвеличава насилието и убийствата. Понякога изглежда, че разрешението на всеки проблем е някой да бъде убит. Проливането на кръв не се смята за нещо ужасно, което трябва да се избягва, освен когато не се налага в случаите на война или самозащита. През 2000 г. двама израелски войници се изгубиха в палестинските територии, бяха арестувани от полицията на ПВ, след което буквално бяха разкъсани от тълпата. Арабинът, който бе наречен тогава „касапинът от Рамала”, с гордост показваше окървавените си ръце през прозореца на ликуващата тълпа. Това бе посрещнато като славно дело. Този човек бе считан за герой. Нямаше и следа от чувството, че не бива да се радваме от бруталната смърт на враговете си, което е белег на всяко цивилизовано общество.

Ще побързам да кажа, че не всички палестинци мислят така, не всички палестинци реагират така. Това определено не е вярно за повечето араби-християни. Но за съжаление това изглежда е отличителна черта на ислямското общество и поради тази причина често наричам убийството „фаталния недостатък на исляма”. Особено удовлетворение и изумление ми носи това, че когато един мюсюлманин приеме Йешуа за свой Господ и Спасител, омразата му към евреите изчезва! За своя изненада и в пълен контраст с предишното си поведение, той открива, че сега обича евреите!

Нека Бог да ни даде в тези трудни дни да видим голям брой мюсюлмани – мъже и жени – да познаят Йешуа, Княза на мира и Спасителя на света. Междувременно нека продължаваме да се молим усърдно Израел да бъде опазен от омразата, която идва от княза на тъмнината и неговите слуги.

„А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му” (1 Йоан 2:11).

В Месията,

Лони Мингс

Вяра и упование (емуна в’битахон)

Берешит/ Битие 12:1-17:27
Йешаяху/ Исая 40:27-41:16
Ромим/ Римляни 4:1-25

Берешит (Битие) {13:8} Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. {13:9} Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво. {13:10} Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. {13:11} За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.
Лот избра Содом, защото за него той изглеждаше като красива, добре напоена долина. Само че знаем, че това бе една помийна яма, покварена до крайна степен. Тук има един много важен принцип, който трябва да научим и който съм сигурен, че сте чували и преди: „Не всичко, което блести, е злато”.
Едва ли има телевизионен канал днес, който да не излъчва реклами за закупуване на злато като мярка срещу обезценяващия се долар. Казва ни се, че златото винаги ще има стойност и е чудесна гаранция срещу едно бъдещо сриване на пазара, което, както всички смятат, неизбежно предстои. За съжаление, мисля, че има и много вярващи, които са налапали въдицата и са се включили в треската за злато.
Не се съмнявам, че златото е чудесен скъпоценен метал, който е бил използван за търговия още от библейски времена. Но когато вярващ в Йешуа А’Машиах купува злато като защита срещу обезценяващия се долар, какво говори това за вярата му?
Колко от нас, които четат този коментар, си спомнят паниката, която обзе света точно преди влизането в новото хилядолетие. Хората изпаднаха в паника, когато им се каза, че светът ще бъде постигнат от апокалипсис, защото компютрите не могат да превключат на новата дата. Имаше прогнози, че банките ще бъдат затворени, че спестяванията ще изчезнат, че ще има недостиг на храна, че стоковите борси ще се сринат и какво ли още не. Но както знаем и досега – 2011 г. – не се е случило нищо такова. Всъщност човечеството премина в 2000 година без каквито и да е инциденти.
Това, което искам да кажа, не е, че в бъдеще не могат да се развият апокалиптични сценарии или че стоковите пазари не могат да се сринат или че доларът не може да обезценее – всичко това може да се случи. Това, което искам да кажа, е много по-сериозно.
Преди смяната на хилядолетието, още докато бяхме в 1999 г., паниката, която обзе света, също така обзе и Божията църква. Имаше вярващи, които изпаднаха в паника, също както и невярващите. Те започнаха да се запасяват с храна, вода, пари и други стоки - дори и със злато, като смятаха, че това ще ги предпази от онова, което мислеха, че ще се случи, когато часовникът удари 12 на 31 декември 1999. Истината е, че същото се случва сега с купуването на злато. Вярващи и невярващи еднакво се опитват да се защитят от очакваната икономическа депресия.
Няма нищо лошо в това да притежаваш злато и в това да имаш запаси от храна и вода, но е погрешно, когато вярващите изпадат в паника и поставят упованието си в запасите или златото, в което са превърнали спестяванията си.
Нашето бъдеще не се състои в нещата от този свят. Бъдещето ни изцяло зависи от нашите взаимоотношения с Бога. Няма значение какви са условията в света или какво ще се случи в бъдеще – нашата сигурност е в Бога. Бог е нашият източник. Вярвате ли това? Ако не, трябва да изпитате вярата си. Всичко друго, в което поставите упованието си, е идолопоклонство, а идолопоклонниците няма да имат място в живота, който очакваме.
Матитяху (Матей) {6:25} Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? {6:26} Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? {6:27} И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? {6:28} И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; {6:29} но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. {6:30} Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? {6:31} И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? {6:32} (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. {6:33} Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. {6:34} Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Събудете се обезверени вярващи, време е да направим справка с действителността.
Равин Яков Фарбер