Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)

Месечно издание от Ерусалим
СЕПТЕМВРИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769



„Пази ме от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават. Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво. Те обиколиха вече стъпките ми...” (Псалм 17:8-11)

Това съветват три статии в два главни консервативни вестника в Иран – „Джомхури-е Еслами” и „Кайян”. Два от тези вестника излагат подробно позицията на Иран във връзка с мирния план на САЩ. Те твърдят, че САЩ и Израел се опитват да наложат на палестинците мирен план, който защитава собствените им интереси и поставя палестинците в неизгодно положение. Ежедневникът „Джомхури-е Еслами” призовава палестинците да засилят съпротивата си и да не се съгласяват на нищо по-малко от унищожението на Израел. Авторът на статията добавя, че това е цел, която е напълно постижима.

Имайки предвид Египет и вероятно Йордания, един от вестниците споменава „арабите, които са в подкрепа на мира”, като ги нарича „лицемерите на ислямската нация”, които „сътрудничат за изпълнението на ционистко-американската версия на мира, като дават на американците зелена светлина”. Очевидно противопоставяйки се на мира, същият ирански вестник казва, че всеки един мир, независимо дали е по арабска или американска формула, е равностоен на признаването на „бруталния и фалшив ционистки режим”. Вестникът заявява, че никакъв мир не може да има в Близкия изток, докато „този режим” не бъде напълно изличен от политическата карта на региона.

В друга статия вестник „Кайян” призовава мюсюлманските страни да не участват в преговорите със САЩ и ционистите, които са насочени за септември 2009. Този вестник също призовава за унищожението на Израел и казва, че съществуването на две държави – палестинска и ционистка – ще бъде равносилно на „пълното погазване на правата на палестинския народ, вместо да гарантира спазването им”. Също така се отбелязва, че очевидният „конфликт” между САЩ и Израел не е истински, а заблуда, която цели да изкара арабите от „лагера на мира”.

Явно нищо не се е променило в Иран. Тъй като горе-цитираните коментари са от статии във вестници, ясно е, че поне част от хората са съгласни с Ахмадинеджад, който не се е отказал от целта си да унищожи Израел.

НОВА ОС?

Друг развой на събитията, който е повод за притеснение, е срещата между иранския президент Ахмадинеджад и сирийския президент Башар Ассад през май т.г., когато двамата лидери се „сдушиха”, предизвиквайки тревогите на мнозина. В общо изявление след срещата те заявиха, че взаимоотношенията между Иран и Сирия са стратегически и трябва да бъдат за пример за региона и света като цяло. Те също така казаха, че Иран и Сирия повеждат драматическа трансформация на региона, която ще е част от „новия световен ред”, който ще замени стария световен ред, в който САЩ е начело от края на Втората световна война.

В изявлението се настоява за „изгонване на чуждите сили от региона”, като се набляга, че Близкият Изток вече ще се управлява от местните народи под ръководството на Сирия и Иран. Също така се наблегна на важността за укрепяване на Ирак и изтеглянето на американските сили от там, както и нуждата от „сътрудничество на Четворката в региона”, т.е. Иран, Сирия, Ирак и Турция.

Изглежда, че след тази среща Дамаск изрично е приел иранската анти-американска позиция и категорично е минал на страната на Иран. Всъщност сирийците са усвоили някои от ключовите фрази на Ахмадинеджад – като „нов световен ред”, „отваряне на нови ключалки със стари ключове” – които сирийските вестници са използвали в статиите си, отразяващи посещението на Ахмадинеджад.

Може да зададем на Ассад въпроса: „Кво вадис, Башар?” (Накъде отиваш?) До скоро той говори за преговори с Израел, а съпругата му бе поканила Обама в Дамаск. Сега явно той вече е направил избора си и той е да мине на страната на Иран. Това може само да означава, че според него Америка си е изпяла песента. В противен случай той не би се съюзил с иранския диктатор. Това не само поставя Ассад срещу САЩ и Израел, но и срещу голяма част от арабските страни, които вече са се дистанцирали от Иран.

В такъв случай виждаме да се оформя нова ос, която към този момент определено включва Иран и Сирия. Не се знае кой още ще се присъедини към тази ос, макар че според Иран, Ирак и Турция определено ще бъдат част от нея. Тези сили ще бъдат част от „новия световен ред”, който няма да включва САЩ и Израел. Въпреки че не можем да твърдим със сигурност, тези развития сочат към един сценарий, който ще се разгърне в последните дни, и който определено набира скорост.

НЕОСНОВАТЕЛНИ ОБВИНЕНИЯ ЗА „ТЪРГОВИЯ С ОРГАНИ”

Наскоро един шведски вестник, наречен “Афтонбледет”, публикува странна статия, обвинявайки израелските войници, че убиват палестинци, за да използват органите им. Тази статия е написана от репортера Доналд Бостром, който очевидно е прекарал известно време в Западния бряг. Въпреки че израелската армия – понеже се състои от човешки същества – прави понякога грешки, твърдението, че войници залавят цивилни, за да търгуват с органите им, е абсолютно невероятно. В един европейски блог наскоро Нийл Унгерлайдер казва: „Дори фактът, че уважаван вестник като “Афтонбледет” е публикувал подобна статия, е недопустим... Това показва някои неща за настоящия политически климат в Европа – че дори нещо толкова глупаво с привкус на градски легенди, може да бъде публикувано.”

Ето част от статията, появила се в шведския вестник “Афтонбледет”: „Засегнатите семейства от Западния бряг и Газа са сигурни какво се е случило с техните синове. „Синовете ни бяха използвани за търговия с органи”, казват роднини на Нафе Кхалед от Наблус... Защо задържаха телата им пет дни преди да можем да ги погребем? Какво са правили с телата им през това време? И защо им бе направена аутопсия против волята ни, след като причината за смъртта им бе ясна? И защо телата им ни бяха върнати през нощта? Защо имаше военни карти? Защо района на погребението бе отцепен? Защо спря електричеството? Въпросите са много и предизвикаха яростта на чичото на Нафе. Семействата на убитите палестинци вече не се съмняват какво се е случило със синовете им.”

По време на операцията Израел “винаги е защитавал нашите ценности като държава и армия”, каза Пелед по време на интервю за Армейското радио. “Трябва да отбележим, че въпросният войник не бе на бойното поле по това време”, продължи той. Явно войникът е казвал неща, които само е чувал. Пелед добави: “Мога да кажа, че в нито един момент цивилни не са били използвани като живи щитове. Никога не сме изпращали цивилни пред нас в нито едно място.”

Говорителят на израелската армия каза, че обвиненията за търговия с органи са изфабрикувани от палестинците. Всички убити палестинци се подлагат на аутиопсия”, каза той.

Статията в “Афтонбледет” също твърди, че палестински младежи са били отвлечени от селата им посред нощ и след това били погребани с липсващи части от тялото им. Бостром казва, че е бил уведомен за тези жестокости от служители на ООН, докато е работил върху книга в Западния бряг.

Разбираемо е, че израелските власти бяха разгневени от обвиненията. „Статията е чиста проба расизъм”, каза говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор, в обръщение за CNN.

„Този вид средновековни обвинения не трябва да бъдат толерирани в нито едно общество и шведската общественост и правителство трябва да заклеймят и отхвърлят тези ужасяващи инсинуации, преди някой да бъде повлиян от тази статия и да бъде подтикнат към извършване на престъпления на расова основа”.

РЕАКЦИЯТА НА ШВЕЦИЯ

Посредством посланика си в Стокхолм, Швеция, Израел настоя шведското правителство да заклейми статията. Когато CNN се свърза с шведското външно министерство, то нямаше коментар за статията, публикувана на 18 август, като заяви, че медиите в Швеция имат „свобода на словото”. Но шведският посланик в Израел отхвърли статията, като каза, че шведското посолство „трябва категорично да се дистанцира от нея”.

По-късно Бостром каза, че няма доказателства, че израелски войници са откраднали органи, а че целта на статията е била да призове за разследване на множеството подобни обвинения от 1991 г. насам за подобна дейност. Едно от тези обвинения е от семейството на Билал Ахмед Гханем на 19 г., за когото се твърди, че е бил застрелян от израелски войници в село Иматин в Западния бряг през 1992 г. Бостром твърди, че е бил там по това време и е видял как Гханем е бил отведен и по-късно тялото му е било върнато и е имал шевове по гръдния си кош.

Само че палестинското семейство, което е в центъра на всичко това, казва, че няма доказателства, че от сина му са били извадени органи и не знае дали тези обвинения са верни или не. (Забележка: Ако те не знаят, откъде знае Бостром?) Това семейство живее в село Иматин в северната част на Западния бряг. Синът им е бил активист на „Фатах”, който е бил издирван от израелската армия за участието му в терористични актове. Джалал, брат на Гханем, каза, че брат му е бил евакуиран от израелската армия с хеликоптер и по-късно е бил върнат на семейството няколко дни след като е бил застрелян. Майката отрича да е казала пред чуждестранен журналист, че органите на сина й са били откраднати.

Очевидно цялата история е силно преувеличена и Бостром просто е писал неща, които мисли, че може да са вярни, поради силната симпатия, която изпитва към палестинците в Западния бряг. Но човек може да симпатизира на палестинците и без да изкарва израелците чудовища. Бостром, обаче, явно не го е направил.

Междувременно израелски адвокат е завел дело за $7.5 милиона във Върховния съд в Манхатън срещу вестник “Афтонбледет” и автора на статията Бостром.

БЕЗ ДА ИСКА, ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ ХВАЛИ ИЗРАЕЛ

В статия, публикувана на уебсайта paltoday.com, висшият служител на „Хамас” Гази Хамад казва, че арабите трябва да спрат да описват пораженията си като победи и да се поучат от израелците. Той казва, че палестинците трябва да спрат да разчитат на лозунги и емоции и цветист език и да започнат да наричат нещата с истинските им имена.

„Не искаме емоциите и помпозните лозунги да изместят и заемат мястото на фактите, ограбвайки ги от възможността да ни убедят да приемем болезнената действителност. Емоциите и вълненията, лозунгите, виковете и митингите не могат да ни донесат истинска победа, а ни карат да вярваме в една илюзия.”

Авторът също казва, че арабите нямат куража да назначат комисия за разследвания, каквито израелците рутинно назначават.

„Странно е, че се радваме много, когато видим, че израелците назначават комисии за разследване след всяка война, за да се поучат от грешките си. Комисиите разпитват премиера, министъра на отбраната, генерал-щаба и офицери, от които искат сметка за грешките. Нещо повече, Израел публично признава грешките и провалите си, докато ние ликуваме, когато те се „провалят”....

КЪДЕ Е ДОВЕРИЕТО?

„Ние, от друга страна, дори нямаме куража да назначим една такава комисия – нито една – която да ни покаже голата истина и да я раздели от емоциите и лозунгите, както и да говори открито с обществеността. Нямаме истинска смелост да признаем грешките си, а ги покриваме с митинги. Къде е доверието, ако истината е прикрита или опакована в целофан?”

По-нататък Хамад порицава палестинците за разделенията между тях, за дърпанията и вътрешните борби, като казва, че те се нуждаят от единство, за да постигнат „победа”. Макар че не можем да симпатизираме на мотивите, стоящи зад неговите забележки (целящи унищожението на Израел), можем да се възхищаваме от честността и директния му подход към проблемите на палестинците. Можем да се надяваме този човек да отиде и по-нататък и да признае, че израелците имат много какво да предложат в областта на икономиката, медицинските изследвания, религията, културата, и да стигне до заключението, че е по-добре за палестинците да спрат да се борят срещу Израел и да постигнат мир. В крайна сметка любовта му към истината изисква той да признае, че положението на палестинците и животът на всички в региона ще се подобри много повече, ако си сътрудничат с Израел, отколкото ако продължават да са в опозиция.

ОЩЕ ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ, КОЙТО СЕ ЗАБЛУЖДАВА

Главният ислямски съдия на ПВ шейх Тайсер Раджаб Тамими наскоро каза, че няма доказателства, които да подкрепят твърденията, че евреите са живели в Ерусалим или че Храмът някога е съществувал. Нещо повече, използвайки „сензационни разкрития”, той заяви, че израелски археолози са „признали”, че Ерусалим никога не е бил населяван от евреи.

Тамими освен това заяви, че всички археологически разкопки, извършени от Израел след 1967 г., не са успели да „докажат, че евреите са имали история или присъствие в Ерусалим или че техният храм някога е съществувал.”

Затова нека продължаваме да се молим за мира на Ерусалим. Особено през тази Нова 5770 Година – нека той да бъде град на мир и град на молитва за всички, които го обичат и за всички, които обичат Бога на Авраам, Ицхак и Яков.


“…. евусците, жителите на земята говориха на Давида, казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука. Обаче Давид превзе крепостта Сион; която и нарече Давидов град.” (2 Царе 5:6-9) (около 1000 г. пр. Хр)

В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)





СЕПТЕМВРИ 2009 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769

МОСТ НАД ПРОПАСТТА

“Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си” (Второзаконие 32:43).

Един от най-силните и ефективни символи в разпространяването на Евангелието е идеята за Йещуа, който е мостът, свързващ Бога и човека. Това определено е вярно за евангелизирането на езическия свят, но не бива да забравяме, че 2000 г. преди Йешуа Бог протегна ръка на света, избирайки народ за Себе Си – евреите. Това стана възможно чрез верността и послушанието на един човек – Авраам. Бог обеща на Авраам: „…В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.” (Битие 22:16-18).

Предвид обстоятелствата, в които Израел се намира и постоянния натиск върху него от почти целия свят, смятаме, че е необходимо да си припомним дълга, който имаме към еврейския народ.

Апостол Павел много красноречиво обяснява в Ефесяни, “Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани - с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израелевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.” (Ефесяни 2:11-12).

След това в стихове 19-21 Павел продължава, “Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа;”

Какво изумително и незаслужено благословение имаме да бъдем съграждани и сънаследници с Божия народ!

Предвид всички тези фактори, не е ли разумно да очакваме последователите на Йешуа днес да правят всичко по силите си да премахнат пропастта между евреите и езичниците, както Йешуа положи живота Си, за да бъдем и ние присадени? Не трябва ли да сме готови да положим живота си за Неговите братя и сестри по плът?

МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:

* МОЛЕТЕ СЕ Бог да премахне заслепението на толкова много християни, за да могат да осъзнаят какво означава това, че са присадени към маслината и да постъпват според тази истина.
* МОЛЕТЕ Бог да положи товар на сърцата на християните да желаят единствено доброто на Израел и еврейския народ.
* МОЛЕТЕ СЕ евреите в Израел и диаспората да продължат да откликват на Божия призив за тях и да започнат да признават и осъзнават призива си и Божиите цели за целия свят и да действат според този призив и цели.


ИСЛЯМЪТ И ХРАМОВИЯТ ХЪЛМ

На 6 август агенцията World Net Daily съобщи, че един влиятелен турски мюсюлмански лидер Аднан Октар, който е известен писател в мюсюлманския свят, се е обърнал към Синедриона в Ерусалим с предложение да възстанови Соломоновия храм. Според израелското национално радио предложението – въпреки разбираемия и значителен скептицизъм – е било сериозно обсъдено от израелските равини. Това, което прави предложението особено интересно, е фактът, че мюсюлманският лидер, който използва псевдонима Харун Яхуа, предлага „Храмът” да стане дом за поклонение на всички нации – особено на евреи, християни и мюсюлмани!

Мотивите на г-н Октар са настъпването на траен световен мир чрез превръщането на най-святото място в света в район, достъпен за всички вери! Не е ли възможно той да се опитва да предизвика появата на ислямския махди (месия) чрез заблуда? Или Аднан Октар е обсебен от някаква илюзия за лично величие? Или може би приближаваме изпълнението на пророчеството в Данаил за мерзостта, която докарва запустение (Данаил 7:25; 11:31; 12:8-12)?

Ще наложи ли този проект разрушаването на Омаровата джамия? Не – тя ще бъде включена в проекта на Храма! Времето за изграждане на този грандиозен проект е едва една година!

Ето защо мнозина биха сметнали това за интересна възможност, ако не и идеалното разрешение за напредък в мирния процес, който не сме наблюдавали досега.

Въпреки че от политическа гледна точка проектът изглежда твърде идеалистичен, не бива да забравяме духовните измерения за евреите и християните според библейските пророчества! Могат ли Йеова и Ваал (Аллах) да съжителстват в едно място? Ще сподели ли Творецът на Вселената Святия Си Хълм с някой, който оспорва Неговото величие? Отговорът е и ще остане категорично НЕ! Защото Той е казал: „Да нямаш други богове освен Мен (буквално пред лицето Ми).” (Изход 20:3, Второзаконие 5:7; 4:39.)

Въпреки че в пророците Бог заявява, че „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички нации” (Исая 56:7) и “Името Ми ще бъде велико сред народите....” (Малахия 1:11), никъде в Библията не се споменава за такъв дом за поклонение за евреи, християни и мюсюлмани!

Омаровата джамия (която е отделна от джамията Ал Акса) се счита от ислямския свят за третото най-свято място за мюсюлманите, както и за единствената автентична структура върху Храмовия хълм. Ето защо подобен опит за обединяване на християни, евреи и мюсюлмани под един покрив би бил най-голямата екуменическа заблуда, някога осъществявана в света. Въпреки че много религиозни и политически лидери ще направят всичко по силите си да убедят последователите си, че разликите между трите вери са минимални, ислямът никога няма да се съгласи да замени името на Аллах с Йеова, тъй като Коранът ясно учи, че всички религии трябва да се покорят на Аллах (Сура 3:64; 8:39)!

МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:

* МОЛЕТЕ СЕ християните да получат откровение за библейското значение на Храмовия хълм.
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да даде на народа Си – и евреи и християни – дух на мъдрост и разпознаване в тези трудни времена на масова заблуда.
* МОЛЕТЕ СЕ християните да се въоръжат с Божието слово, да бдят и постоянстват в молитвите си за Ерусалим, Израел и еврейския народ.



ДЕНЯТ НА МЕСИЯТА

“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, така че той седи както бог в Божия храм и представя себе си за Бог.” (2 Солунци 2:1-4)

Приближаваме ли се към този ден? Твърде вероятно е, но кой може да каже със сигурност? Това, което със сигурност знаем на този етап, е, че нациите в света се обединяват срещу Израел, така че той да се окаже в безизходно положение, както политически, така и духовно. Тези от нас, които разбират значението на Земята на Израел и еврейския народ като цяло, ще продължат да викат към Господа: „Да не бъде!” От друга страна не пророкува ли Данаил: „и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” (Даниил 7:24б-25).

Фактите показват, че светът все повече се отдалечава от Господа и прегръща хуманизма, който вярва в един “сътворен бог”. Сега е времето последователите на Йешуа да извикат към Бога да обедини народа Си – и евреи, и тези, които са прибегнали под крилете на Израилевия Бог – за да застанат срещу тази лавина на безбожност, която залива света.

Нека бъдем бдителни и готови, да не би този ден да ни застигне като крадец в нощта! Както казва псалмистът:

МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:

* МОЛЕТЕ СЕ всички Божии люде да получат просветление и разбиране за времето, в което живеем.
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да ни открива как да ходатайстваме за Израел и за всички Божии люде в тези трудни дни.
* МОЛЕТЕ СЕдумите на пророк Йоил да бъдат изпълнени и сред нас да се издигнат истински пророци.

В Месията,
Франк и Карен Селч

Messianic Dance - Days Of Elijah

Messianic Dance - Walk In The Light

Rosh Hashanah

Rosh HaShanah: "Mikamocha Song"

Rosh Hashanah song

Mordechai Ben David (MBD) - Shema Ysrael

Shema Israel - Sarit Hadad-eng subs

Rahem

Mordechai Ben David (MBD) - Lo Omus

Произхода на еврейския народ

Името евреин най-напред е било дадено на Авраам (Бит. 14:13) и въобще се предполага, че е произлязло от Евера - последният от дългогодишните патриарси. Евер преживял 6 поколения (430 години) от потомците си. Вижда се, че Юдеите са били известни под името евреи на чужденците, а помежду си се наричали „Синове Израилеви”. Името юдеи произлязло от Юда, и им било дадено после, като станали жители на Юдея. (4 Царе 16:6). Авраам е великият основател на Еврейския народ. Той е син на Тара, потомък на Сим (един от Ноевите синове). Роден в град Ур Халдейски през 2008 г. Пр. Хр. Там той е живял 70г, когато по Божие повеление напуска идолослужащия си род и се заселва в Хараан, в Месопотамия (Деяние 7:2-4), придружен от баща си, жена си Сара, братята си Нахор и Аран и племенника си Лот. Няколко години след смъртта на баща си той се преселва пак по Божие повеление,с жена си и братята си и влиза в обетованата земя като скитник овчар. Като живял няколко години в Сихем, успял да направи олтар на Господа, Който му се явил и му обещал тази земя на потомството му. Като се местел от място на място за по-добра паша, той е бил принуден да отиде в Египет. Двамата със Сара били бездетни. Когато бил на 86г. му се родил син Исмаил от Египетската слугиня Агар, която Сара му пратила, а когато бил на 100 г., Сара му родила син Исак. Авраам влиза в споразумение (завет) с Бога, при което му се обещава, че ще има голям род, народи ще му бъдат наследници и те ще притежават Ханаанската земя. Умира на 175 години. Синът му и внукът му, Исак и Яков, наследили бащиния и дядовия си занаят. По Божие провидение, Йосиф, един от 12 Яковови синове, станал пръв министър на Египет; и по едно време, когато настъпил глад, Йосиф повикал бащиното си семейство да се засели в една част на египетската земя. В Египет евреите останали 430г., но през това време те били поробени. При едно видение на Яков, Бог му казва: „Няма да се именуваш Яков, а Израил.” ( Бит 32:28). От тук държавата Израел получава своето име. От тежкото робство Яхве или Еова ги избавил чрез Моисей, който ги извел с големи знамения и чудеса, наречени „язвите на Египет". Моисей – име на знаменит пророк и законодател на Евреите, който ги извежда от Египет и ги завежда до пределите на Обетованата земя. Той е роден през 1571 г. пр. Хр. Бил син на Амрам, от Левиевото племе и имал по-малки брат и сестра (Аарон, Мариам.). Животът му е разделен на 3 периода, всеки от по 40 години. I период – детство. Когато бил хвърлен в река Нил и намерен и осиновен от фараоновата дъщеря, до бягството му в Мадиам. През това време той живял в Египетския двор и бил научен на всички египетски мъдрости, и силен на слово и дело. II период обхваща бягството и завръщането в Египет. През цялото това време той е живял в Мадиам. Тук той се оженил за Сапфор, дъщеря на мъдреца Йотор и се запознал с живота в пустинята. По този начин Бог го приготвил да послужи като средство за избавление на хората, през 3 период от „Изхода от Египет” до смъртта му.
След като се среща със своя брат и със старейшините на Израил (Изх 4:27), Моисей отива заедно с Арон при фараона и го моли да пусне евреите да принесат жертва на Йехова в пустинята. Фараонът обаче им отказва, изразявайки презрението си към тях (Изх 5:1). Не е изненадващо, че за Моисей не се оказва трудно да се срещне с фараона, особено ако той е Рамзес II. Фактът, че фараонът обвинява работниците в безделие (Изх 5:9), също е засвидетелстван в документи от онази епоха. Поредицата напасти (язви) ( Изх 7-12 глава) показва на фараона силата на израелския Бог. Непосредствено преди последната напаст, когато са поразени всички първородни от мъжки пол- от животното до човека във всеки израелски дом, евреите заколват по едно агне и с него намазват двата стълба и горния праг на вратите си , като белег, който да ги предпази от възмездието. От тук води началото си Пасхата. След това Моисей извежда евреите от Египет. Те като че ли попадат в капан между морето, към което са тръгнали. Но Бог извежда своя народ през Червно море (Изх 14-15 гл.). Тогава Моисей отива на планината Синай, за да приеме Божиите заповеди, които формират основата на завета между Бога и неговия народ. (Изход 20-23 гл.).На втората година след излизането от Египет Моисей изпраща 12 съгледвачи в Ханаан - „Обетованата (обещаната) земя”. Вестите на повечето от тях карат израилтяните да тръгнат да бягат от страх. Те се възпротивяват на Бог и той ги осъжда на 40 години странстване в пустинята, вместо да ги изведе направо в земята, която им е предопределил. (Числа 10-14 гл.). Следват бунтове, водени от Корей и Датан. Изпаднал в отчаяние и безсилие, Моисей престъпва границата на своята власт като Божий служител Кадис (Кадес) – варни и е наказан от Бог да не влезе в Ханаан – нещо, от което той много страда.(Числа 20гл.; Втр. 3:24). При един по-късен бунт Моисей още веднъж се озовава в ролята на ходатай за сънародниците си (Числа 21 гл.). Към края на живота си той води своя народ към победни битки – след едно нищо не предизвикано нападение на амонците. (Числа 21гл.) и срещу мадиамците. Той подготвя Израил за влизането в Ханаан, вижда Завета с Бог обновен и успява от далаче да зърне Ханаан, преди да умре (Числа 29-34гл.). Умира на 120г. За наследник на народа бил определен Исус Навиев, който бил от ефремовото племе, и който ги завел в обещаната земя и я поделил между израелските племена.
: Рувимовото племе, Симеоновото племе, Гадовото племе, Юдовото племе, Исахаровото племе, Завулоновото племе, Ефремовото племе, Манасиевото племе, Дановото племе, Асировото племе, Нефталимовото племе.След разпределянето на племената в обетованата земя, както Моисей, така и Исус Навиев, ги управлявал до смъртта си (110г.). След това те са били управлявани в името на Бога, от главатари, съдии или родоначалници, до Самуилово време, когато правителството се променило на монархическо. Израилтяните виждали, че другите народи били управлявани от царе, и заради това помолили пророк Самуил да помоли Бог да им даде цар. Самуил го помолил и Бог му казал да помаже Саул. От тогава започнало управлението на царете. Саул е от вениаминовото племе и е син на Киш. Той е помазан за цар на Израел през 1095 г. Пр. Хр. Вдига Израил срещу Амонците, за да освободи Явсе-Галаад, а после официално е обявен в Галгал за цар (I Царе 9:11). Въодушавени от нападението което Йонатан и оръженосецът му предприемат срещу филистимците който са пазели на стража при Михмаш, Израилтяните прогонват филистимците от Михмаш доЕалон ( I Царе 14гл.). След като се допитват в Ен-дор до запитвачка на зли духове Саул умира в битка с филистимците на хълма Гелвуй. Царува 40г, и живял около 65години. След царуването на Саул за цар е помазан Давид. Той е най-малкият син на Йесей и е от Юдовото племе. Роден е във Витлеем през 1085 г. пр. Хр., и е правнук на Вооз и Рут. Синът на Саул Исвостей е цар в Маханаам. Войските на двете царства се срещат в битка при Гаваонския водоем, след което разгромените израилтяни преминават повторно река Йордан и се връщатв Механаим (II Царе 2:12-32). В Хеврон, Авенир влиза в съзаклятие с Давид и предава Исвостей и отнася главатаму на Давид в Хеврон (II Царе 4 гл.) – така израилтяните признават Давид за свой цар. След 7 години управление в Хеврон той превзема и Йерусалим и го обявява за свой престолен град. ( II Царе 5:1-10). Разположен между Юда и Вениамин, той е неуязвим за съперничеството между различните племена. Давид пренася в Йерусалим и ковчегът на завета. (II Царе 6 гл.) и така градът става Свято място. Със завоеванията си Давид разширява земите на царството. Покорява филистимците, чието владичество след смъртта на Саул се простира чак до Бет-Син. Те нахлуват в Рефаимската долина, югозападно от Йерусалим, но Давид ги побеждава първо при Ваалферазин, както и в долината, преследва ги от Гива до Гезер, така ги отстранява като заплаха за владенията си (II Царе 5:17-25). Разгромява в Солната долина и сирийците, поставя гарнизони из цял Едом и така владенията му достигат Червено море ( II Царе 8:13-14; III Царе 11:15-16). Моавците в Трансйордания също са покорени и стават поданици на Давид (II ЦАре 8:2). Съюзът на Амонците със Сирииците от Вет-рехов и Сова и с хората на цар Мааха и на Тов е осуетен от Йоав, а Давид разбива при Елам сирийците и салга гарнизони в „Дамаска Сирия”.(II Царе 8:3-8; 10:6-19). Амонците са покорени, разгромени и взети в робство, а столицата им Раава е обсадена ( II Царе 11:1; 12:26-31).Давид влиза в изгодни за него съюзи с ематския цар Тоа и царя на Тир Хирам ( II Царе 5:11; 8:9-11).Имало е и раздори при царуването на Давид. Във Ваал-Хацор слугите на Авесалом убиват брат му Амнон, а Авесалом бяга в Гесур. С помоща на една жена от Текоа, Йоав се застъпва за Авесалом и той се връща, а по-късно се обявява в Хеврон за цар.Давид бяга към Маслинения хълм ( Елионската палнина), сетне през пустинята и река Йордан отивав Механаим ( II Царе 13-17 гл.). След битката при Ефремовия лес Авесалом е убит и Юда е помолен да върне Давид в Йерусалим ( II Царе 18-19 гл.). Огорчени, израилтяните възстават под предводителството на Савей Вениаминеца. След като убива при Гаваон своя съперник Амаса, Йоав обсажда Савей в Авел на Вет-мааха и царството е спасено ( II Царе 20 гл.). Когато Давид вече е на смъртно легло, опитите на Адония да се качи на престола са осуетени и Соломон е помазан в Гион за цар. Давид е живял 71 години и е царувал 40 години.Соломон е роден от Виасавее през 1033 г. пр.хр. Скоро след като се качва на престола, Авиатар е заточен в Анатот, Адония и Йоав са убити, убит е и Симей, тръгнал към Гет да гони избягалите роби. ( III Царе 3гл.). Чрез строго управление, държавен монопол върху търговията, система на принудителен труд и политически изгодни бракове Соломон постига мир и благоденствие в своето обединено царство, и го покрива със слава. Владенията са му разделени на 12 административни окръга,

Йерусалим се прославя благодарение на Соломон.Той построява в града великолепни обществени сгради, например храма и двореца. Но той не строи само в Йерусалим. Също така строи градовете Хацор, Мегидон, Гезер, Долен Ветхорон, Ваалат, Тамар ( III Царе 9:15-18). Археологическите разкопки, най-вече в Хацор и Мегидон, разкриват размаха и характера на гражданското строителство. Укрепените градски порти в Гезер, Хацор и Мегидон носят отпечатъка на същите майстори архитекти. Соломон строи градове за житници, конюшни за свойте жребци, навеси за колесниците и сгради за войската си ( III Царе 4:26; 9:19; 10:26), внася от Египет коне и колесници за продан. Огромните постройки в Мегидон, за който се смята, че са служели за конюшни, спадат по-скоро към периода на Ахав, но дори и предназначението им се оспорва. По времето на Соломон добиването на мед в долината е държавен монопол, същото важи и за търговията по бреговете на Червено море от пристанището Ецион-гебер. Тирският цар Хирам доставя на Соломон кедри и кипариси за дървен материал и той от части се разплаща с него, като му преотстъпва 20 града в областта Галилея, наричана Земите на Кавул ( III Царе 9:10-13). По време на царуването си Соломон има за противници Адад от Едомската област, Резон от Сова, който става цар на Дамаск и владее Сирия и Еровоам, ефремец от Цереда. Последният е насърчен от Ахия от Сило да вдигне бунт, но после е принуден да търси убежище в Египет ( III Царе 11:14-40). Царува 40 години и живее 58 години.След смъртта на Соломон обединеното царство се разпада, но потомците на Давид продължават да властват на престола в Йерусалим над Юдея, а пророците правят всичко възможно да възстановят обединеното царство с владетел от Давидовото коляно. Бог е имал промисъл и за този народ. Европа е била заселена с много дивашки племена, когато евреите са градили своята история. Ето те са уповавали на Библията и на Бог и заради това Той ги е извел напред. Бог има промисъл за всички нас. Ако изпълняваме Неговите закони и Му служим вярно, ще бъдем благословени и преуспяващи.

The Origins of Rosh HaShanah

Latest Peace Plan Update from Judea & Samaria

МОЛЕТЕ СЕ ЗА ИЗРАЕЛ

“Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде. А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на
Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.”
(I Царе 12:22,23)




“... СТРАЖИ,... НЕ ЗАМЪЛЧАВАЙТЕ И НЕ МУ ДАВАЙТЕ ПОЧИВКА, ДОГДЕТО НЕ УТВЪРДИ ЕРУСАЛИМ, И ДОГДЕТО НЕ ГО НАПРАВИ ПОХВАЛЕН ПО ЗЕМЯТА.”(Исаия 62:6,7)

“Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде!” (Псалм 102:13)

Когато нациите застават срещу Израел и еврейския народ, ходатаите в Тялото на Месията трябва да се молят на Бога за Неговия народ.

Молете се еврейския народ да се върне към вярата в Бога.
(Еремия 24:7)

Молете се те да осъзнаят, че Бог е направил с тях завет за наследство на Земята Израел.
(Второзаконие 11:24)

Молете се евреите да се завърнат у дома в Израел.
(Езекиил 37:12; Захария 8:7-8; Второзаконие 30:4-5)

“... върху всяко Божие дете лежи отговорността не само да стои с Израел и еврейския народ, но да ги обича с чисто сърце. Тази любов ще ни води до такава молитва, която само Святия Дух може да даде, тази любов ще ни доведе до усилена молитва, която е настойчива до толкова, че да не дава мира на Бога” – Ланс Ламбърт




Молете се те да имат откровение за техния Месия, който идва скоро.
(Захария 12:10)

Молете се Бог да ги опазва от всичките им враговете, които желаят тяхното унищожение.

(Исаия 59:19)

Молете се еврейския народ да получи ново сърце.
(Езекиил 36:26)

Молете се Святия Дух да вдъхне духовен живот в тях.
( Езекиил 37:14)
Молете се за мира на Ерусалим. (Псалм 122:6)

About The Music Video

Aviad Cohen's "Israel" music video was shot on location in the Old City of Jerusalem in both the Jewish and Arab quarters in Israel. Aviad would like to thank everyone who prayed for him, encouraged him and supported him on the 9 month mission trip to Israel to share the Good News with the Jews, Arabs and people of many nations. Many seeds of Truth were planted during this time. Aviad would also like to thank the body of Messiah in Israel for their prayers and encouragement as well as the people in Israel who took the time to hear the Good News and have respectable conversations with Aviad about God and His Word. For the first time many people got the chance to read and hear Aviad read to them from the Bible and to hear that Yeshua is their Messiah. Israel is open to hearing the Good News of salvation through Yeshua Messiah.

The video was directed and edited by Aviad Cohen and videographed by a friend of Aviad's. The "Israel" song is available on the Fire Starter album at www.aviadcohen.com

An interesting note, during the main alleyway scene in the Arab quarter, a number of young Arab children were standing around listening to Aviad sing the "Israel" song as it was videotaped for the music video. At the Wailing Wall, Ultra Orthodox and other Jewish onlookers were also present during the time the music video was recorded. It was an intense spiritual moment in both locations but perhaps God uses those moments to plant seeds of Truth amongst the people. He does not want any of them to perish but to come to know their Messiah Yeshua (Jesus), repent of their sins, to follow Him and to have everlasting life.

Aviad Cohen - Israel

Messianic Worship

Shema Israel

http://www.youtube.com/watch?v=i_HCmLP3EZs

Mordechai Ben David (MBD) - Anachnu Ma'aminim