Friday, January 29, 2010

Why Jesus?

Friday, January 15, 2010

МОЛЕТЕ СЕ ТЕ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ

Параша Ки Таво / Когато дойдеш
Деварим / Второзаконие 26:20-29:8
Йешаяху / Исаия 60:1-22
Ма’Асеи Талмидим / Деяния на апостолите 7:30-36

Второзаконие 29: 1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. 2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; 3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; 4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. 5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти

Не всички, но много от децата на Израел бяха вече достатъчно възрастни, когато те напуснаха Мицраим (Египет), за да могат да запомнят великите чудеса, които Бог направи за тях, когато ги извеждаше от робството. Тези, които са били твърде малки, за да помнят научаваха от своите родители или от своите баби и дядовци. Но въпреки това, в случай, че не бяха запомнили, Моше им припомни, че докато сас китали в пустинята нито обувките, нито дрехите им се износиха, но им служиха през цялото време, докато бяха в пустинята.

Разбирате ли какво Бог казва на децата на Израел тук? Надявам се, че е така, защото може би Той го казва на тези, които са в Израел днес и дори на някой от нас, които четем този коментар, в този момент. Въпреки всичко, което Бог беше направил за децата на Израел, те все още не бяха схванали това и на Моше му се наложи да ги укорява заради затъпяването на сърцето им и липсата на вникване в нещата,че дори след всичко, което Бог беше направил, те все още не му се доверяваха. Той се надяваше, че те ще бъдат по-добри от техните майки и бащи, баби и дядовци, които поради неверитето си измряха в пустинята, докато остане само новото поколение. Разбирате ли?

Бих искал да проследим развитието на децата на Израел през историята, защото толкова често те просто не разбираха какво Бог прави за тях. Ние четем в тази параша как Моше ги укоряваше заради неверието им и заради липсата им на упование в Него. Хиляда години по-късно ние виждаме, че нищо не се е променило, защото още веднъж те чуват същите думи от друг пророк – Йешаяху (Исаия):

Исаия 6: 10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

Много пророци са се издигали преди и след Йешаяху, но децата на Израел все още не са разбрали.

Стотици години след Йешаяху, този път в Брит Хадаша (Подновения Завет) откриваме,ч е апостол Павел (рав. Шаул) казва на децата на Израел същите неща.

Римляни 11: 8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
Тъжно е, че дори двете хиляди ходини, които са минали от Павел до днес, ние все още казваме същите неща на децата на Израел, но те още не са го разбрали. Не е ли тъжно?

Дали Моше, Йешаяху, Шаул (Павел) казваха на Израел, че техните очи не виждат и техните уши не чуват, защото Бог е изключил сетивността и чувствителността им? Не те вече бяха изключени от самите тях, и всичките тези пророци и слуги на Бога казваха това, защото Бог искаше чувствителността на децата на Израел към Неговия глас да се възвърне.

Ако си спрял да чуваш Бог, поради закоравено сърце, защото си спрял да вярваш, тогава няма значение кой и какво ти говори за Бога и за Неговата истина. Няма да има значение, колко е красноречив един човек, когато ти говори Бесора Това (Евангелието) и дори няма да е от значение какви чудеса виждаш да се случват, защото ти все още ще имаш очи, които не виждат и уши, които не чуват.

Лука 16: 31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Представете си да обикаляте 40 години в пустинята без да ти овехтеят дрехите и без да ти се скъсат обувките. Сигурен съм, че хората може да кажат, че ако им се случи нещо такова днес, те ще повярват. Истината, обаче е, че те няма. Стиховете от Лука (Ури) доказват това. Дори днес, след период от две хиляди години яростното отхвърляне на Машиях от традиционните еврейски общности само доказва това твърдение.

Хората не вярват, не защото няма достатъчно доказателства, че Йешуа е Машиях, напротив, но те не вярват, защото сърцата им са закоравени. Същината на човешккото сърце е зла и заради това хората се противят на Бога.

Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?

Съвременната държава Израел е видяла толкова много велики чудеса през последните 60 години. Основаването на Държавата Израел е само едно от тях. Войната през 1948 е друго и Шест-дневната война е още едно, а има и много други. Дори до днес продължават да се случват чудеса, но повечето хора продължават да стоят в неверие, духовно слепи и глухи.

Псалм 81: 10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; отвори широко устата си, и ще ги изпълня. 11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше. 12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения. 13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, да беше ходил Израил по Моите пътища! 14 Скоро бих покорил неприятелите им, и срещу противниците им бих обърнал ръката Си

Факта, че от основаването на модерната Държава Израел, не е имала истински мир е доказателство за закоравените сърца. Молете се за тях! Молете се, те да видят своя Машиях и да бъдат спасени!

Барух А’Шем,
Раби Яков Фарбер

ЖИВЕЙ В ЗЕМЯТА И ПОБЕДИ БОЖИИТЕ ВРАГОВЕ

Месианско послание

„Ти стоиш” и „Той отиде”

Деварим / Второзаконие 29:9-31:30
Йешаяху / Исаия 61:10-63:9
Ромим / Римляни 7:7-12

В параша Ницавим Бог иска на Израел да му стане много ясно, а това се отнася за всички нас, че Той иска те да спазват Неговите заповеди (мицвот) точно, както Той ги е заповядал и тогава всички те ще живеят добре.

Второзаконие 29: 29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

Няма съмнение, че има много неща, които Бог иска да ни открие, както е сигурно, че с нашия ограничен ум има много неща от Бога, които не бихме могли да разберем. Аз все още не мога да разбера, как Бог може да се изявява по различни начини, които са независими един от друг и в същото време да е продължава да бъде един Бог. Също така не разбирам напълно, защо Бог даде заповед за различните храни, които може и които не може да се ядат. Но въпреки, че не разбирам, точно тази параша ми казва, че аз дори не се нуждая да знам и да разбирам. Бог е запазил причината за себе Си. Но все пак Бог в тази параша ни казва, че всичко, което е записано в Тората, независимо дали го разбираме или не – трябва да го пазим и изпълняваме.

Второзаконие 29: 14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;

Независимо, дали сме в земята на Израел или не, дали сме евреи или сме просто вярващи в Йешуа А’Машият (Месията) от нееврейски произход, то всичко, което Той е казал за децата на Израел се отнася и се прилага и за нас днес.

Земята, в която ние като вярващи в Йешуа сме влезнали е Божието Царство. Преди ние сме били извън това Царство, поради греха си. Днес чрез приемането на изкуплението (капора), което Йешуа направи, Той плати цената за нашия грях, поради което ние сме придобили достъп до Неговото царство и сме влезнали в земята, която Бог е приготвил за тези, които Го обичат. Но ние не трябва да забравяме, че в това Царство има Цар, който управлява над него. Бог ни казва, че Той е ревнив Цар, изискващ Цар, който ни е дал закона Си, правилата Си, които очаква ние да изпълняваме. Той също обаче е и благ, милостив и доброжелателен. Той обещава да ни благослови в земята Му, когато ние следваме Неговите заповеди, точно както обеща на децата на Израел, когато те влизаха в Ханаан, за да стане тя Ерец Израел.

Рабирате ли? Земята на Израел в Библията представляваше Божието Царство. Но това царство не е духовно, то е физическо и ние сме това царство. Това царство съществува и днес и всички вярващи в Йешуа А’Машиях представляват това царство. Днес то може да изглежда малко в сравнение със светското царство, но един ден то ще бъде единственото на земята. Тогава неговия цар Йешуа ще се завърне и ще царува и управлява от Неговия трон в Ерусалим.

В случай, че ние искам е да кажем, както много хора казват: „Не е възможно в днешния интензивен, модерен свят да изпълним всички изисквания на Бога”:

Второзаконие 30: 11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч. 12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 14 Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш.

Нека да го разберем, пред Бога няма извинения!

Второзаконие 31: 3 Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори. 4 И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби. 5 Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.

Децата на Израел щяха да срещнат съпротива при превземането на Земята. Това не беше разходка в парка. Там живееха ханаанците и хетите и те нямаше просто да пуснат децата на Израел да ги изгонят, без да се съпротивяват. Ние също ще имаме съпротива от враговете на Бога, които населяват тази планета заедно с нас. Корупция, аморалност, упадък, неверие и др. – всичко това ще застане срещу нас. Но както и на Израел Бог ни казва днес:

Второзаконие 31: 6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.

Нека да си научим урока от историята на Израел, защото както Бог се отнасяше към Израел, така ще се отнася и към нас. Така, че трябва да се поучим от техните грешки и да изпълняваме всичките Негови заповеди, за да можем да обитаваме дълго земята Му и да победим всички Негови врагове.

Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер

СПЕЧЕЛИ ДУШИ ЗА ЦАРСТВОТО

Месианско послание


Параша Йом Теруа (Рош А’Шана)
Деня на тръбите(Началото на Новата година)

Берешит/ Битие 21:1-30
Бамидбар / Числа 29:1-6
Шмуел Алеф / Първо Царе 1:1-2:10
Тесолониким Алеф / Първо Солунци 4:13-18

Тази седмица порцията от Тората има особенно значение, защото се чете специално на Рош А’Шана, еврейската нова година. Рош А’Шана е наименование дадено от равините на Йом Теруа, което всъщност е Библейското име на празника. Нашите мъдреци свързват Рош А’Шана с раждането на света. Днес на този ден по сингогите се чете Битие 21:1-30 – историята за раждането на Ицхак. Мъдреците свързват раждането на Ицхак с раждането на Израел. Точно тази история е постановено от равините да се чете още от около 500 година преди Христа. Това от своя страна е променило деня, в който се празнува раждането на света с дена, в който се е родил първия човек, за когото е можело да се каже, че се е родил „евреин”.

Докато четях парашата забелязах нещо, което ми направи силно впечатление, нещо, което както вярвам може да бъде от голямо значение предвид конфликта, който днес съществува в Израел.

Битие 21: 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

Равините в миналото са избрали тази часто отТората да бъде четена на Йом Теруа, заради раждането на Ицхак, но отделяйки тези стихове от другуте можем да видим, че те представляват едно универсално посляние.

Както знаем, Бог повика Авраам да излезе от земята на идолопоклонството, за да стане първия монотеистично вярващ човек. То стиховете, които прочитаме виждаме, че Авраам не е само баща на евресйкия народ (Ицхак), но и на Ишмаел сина на Агар. Чрез сина си Ишмаел Авраам стана праотец и на арабските нации, както и чрез правнука си Исав (наречен Едом). Също така според някои равински митове, Авраам е и баща на Рим и по-късно на Християнската империя.

Забележителното тук е това, че никъде, в никой античен текст не се споменава за някой бог, който да е изобразен да говори, да обещава или да гледа благосклонно на някой, който не е от тези, които са избрани, още повече да е така настроен към някой, който е бил опредеелн да бъде исторически враг.

Значимото тук е, че Бог говори на Агар! От това ние можем да разберем, че в Библейски времена Бог не е говорил само на децата на Израел.

Нашият Бог създаде целия свят и създаде всички хора в света по Негов образ, не само избраните. Именно затова Той говори на всички хора и привлича цялото човечество към Себе Си.

Според евресйката традиция едно от най-уникалните неща в шатрата на Сара е било, че тя е имала отвори към четирите краища на света. Нашите мъдреци казват,ч е това е било, за да може тя да вижда пътниците, които се приближават от всяка посока. Но защо й е било необходимо това? Защото Писанията ни казват, че Сара и Авраам бяха хора, които печелеха души.

Битие 12: 5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората (на еврейски: неф’шим, което означава души), които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

Този пасаж означава, че Авраам доведе много души, които да познават Единния Истинен Бог. Равинската традиция ни учи, че Авраам е правил това с мъжете, докато, Сара се е занимавала с жените. Как са правили това? Ние знаем, че Авраам е бил много гостоприемен човек, който често стоеше пред входа на шатъра си в очакване да премине някой. И в случай че той виждаше такива пътници, той се затичваше, посрещаше ги, поздравяваше и ги канеше да отседнат при него, докато Сара приготвяше изобилно храна за тях. Вярва се, че и двамата са използвали тези възможности, за да споделят вярата си в Истинския Бог. И дори днес храната е използвана като евангелизационен инструмент, например Алфа програмите.

В днешно време ние трябва да възстановим разбирането за шатрата на Сара. Ние трябва да занесем "Добрата вест" за Машиях Йешуа до всеки, който пресече пътя ни. Ние живеем във времето на Елул – време на евангелизиране. Целия свят трябва да узнае за Йешуа А’Машиях, особено нашите братовчеди арабите, които са забравили Бог на баща им Авраам. Бъди като Авраам, бъди като Сара и използвай своето гостоприемство за да спечелиш души за Царството на Бог.

Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер

ОЩЕ ЛИ СТОИШ В ГРЕХА?

Месианско послание

Послушай

Второзаконие 32:1-52
Осия 14:2-10
Йоил 2:11-27
Михей 7:18-20
Римляни 10:14-11:12

Второзаконие 32: 1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми. 2 Учението ми ще капе като дъжд; думата ми ще слезе като роса, като тънък дъжд на зеленище, и като пороен дъжд на трева. 3 Понеже ще провъзглася името на Господа, отдайте величие на нашия Бог. 4 Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той. 5 Те се развратиха; порокът им не подобава на Неговите чада; те са поколение извратено и криво. 6 Така ли въздавате Господу, люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

Параша А’азину е песен, която Моше написа за децата на Израел (бней Исраел), която те да пеят и да декламират. Как занем, че това е песен? Ами беше ни казано в предишната параша миналата седмица.

Второзаконие 31: 22 И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея. 23 А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.

Това, което събуди интереса ми е стих 6, където Моше казва, „Не е ли Той твоя Баща (Ав), Който те изкупи? Той те направи и те утвърди.” Представям си колко странно са звучали тези думи в ушите на децата на Израел. Вероятно са си казвали, „Какво има предвид Моше, като казва, че Бог, нашия Баща ни е изкупил?” Факта, че Бог ги утвърди като народ и ги освободи от египетското робство, не бе трудно за разбиране, но да бъдат купени от Бога може би звучеше странно в ушите им

От детството им, на децата на Израел им беше казвано, че Бог ги е направил от пръстта на земята. Затова вероятно не разбираха, защо Той ще трябва да ги купува. Но Моше направи да им стане съвсем ясно чрез тази песен, че точно това се е случило – Бог купи децата на Израел! Сигурен съм, че много от нас, и по вероятно тези, които не са вярващи в Йешуа А’Машиях не разбират тази концепция за Бог, Който купува хора. За нашите уши това определено няма да звучи като освобождение, а по-скоро като преминаване от едно робство в друго.

Факт обаче е, че Бог купи децата на Израел и песента на Моше е точна! Той ги купи, или по-точно ги спечели като корист от битка. Но независимо от смисъла, който влагаме, врага на Израел и на Бога, в този случай Мицраим (Египет), имаше изискване за народа, който Бог беше отделил за Свой собствен народ, Неговото специално съкровище („сегула” на иврит). Египтяните ги третираха като роби и затова Бог трябваше да ги откупи от това робство.

Псалми 135: 4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.

Каква беше цената за тази покупка? Това беше смъртта на Фараон, смъртта на този, който имаше изискване за децата на Израел и който ги държеше като роби за собствените си цели. Ако човек може да види и разбере това, тогава ще може да разбере и приеме това, което Брит Хадаша (Новия завет) ни казва, че Йешуа А’Машиях, Бог, който дойде на земята като човешко същество, за да умре за нас и да ни откупи отново за Бога. Но този път Бог не откупи само децата на Израел, но целия свят. Защо, трябваше Той отново да ни откупува, след като сме били веднъж откупени? Истината е, че ние отново се продадохме самите себе си, но този път не на човеци, а на греха. Ние станахме роби на греха. По този начин ние всички продадохме душите си на дявола, на Сатана (което означава враг) и той започна да ни притежава като роби.

Йоан 8: 34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
Цар Соломон (Шломо А’Мелех) ни казва:

Еклисиаст 7: 20 Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.

Ние със собствените си действия се продадохме като роби, роби на греха. Но Бог, който толкова много ни обича искаше да ни изкупи обратно. Той искаше да изкупи обратно хората, които Той създаде както евреи, така и неевреи от сатана, който ги държеше в робство, чрез греха. Но за да може да приключи с тази транзакция, трябваше да има цена за откупването, трябваше да има нещо, с което да бъдат разменени нашите души. За децата на израел във времето на Моше, беше Фараон и неговата армия, за целия свят (евреи и неевреи) днес е Йешуа А’Машиях.

Евреи 2: 14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, 15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

Йешуа, А’Машиях е тази откупна цена; Той е размяната за нашите души. Неговата смърт плати за нас и за нашия грях, така че сатана да няма повече изискване към нас. Бог самия стана тази цена във формата на Йешуа А’Машиях. Йешуа беше едновременно и копувач и продавач. Йешуа ни освободи, за да можем да служим на Бога в дух и истина.

Галатяни 5: 1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

Ако още не сте приели Йешуа А’Машияй като ваш спасител то тогава вие сте още роби на греха. Тогава значението и цената на Неговата смърт не се отнася за вас. ЗАщо не приемете Йешуа, като свой спасител и не станете част от тази изкупителна и освободителна транзакция, която Бог издейства за вас?!!

Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер

КАКВО ОЗНАЧАВА, „ДА СЕ БОИШ ОТ ГОСПОДА”?

Осмият ден на събранието

Второзаконие 14:22-16:17
Числа 29:35-30:1
3 Царе 8:54-9:1
Марко 12:28-34

На този Шабат е „Осмият ден на събранието”, въпреки че Шемини Ацерет е включен в празнуването на Сукот, не е част от празника. Това е самостоятелен празничен ден.

Числа 29: 35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

На този празничен ден се чете специална порция от Тората. Аз искам да разгледаме следния пасаж:

Второзаконие 14: 22 Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година. 23 И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.

Какво отношение има даването на десятък към страха от Бога? Отговорът е много прост. Ако не даваме десятък, то не се боим от Него, след като Той ни е заповядал да го правим. За да разберем какво означава това, нека да погледнем какво Писанията ни казват за страха от Бога.

Има много видове страх, които се свързват с Бога. Има вид страх от Бога, който не произхожда от Него и се нарича суеверие. Повечето пъти хората са суеверни, поради страх от наказание или от Божието осъждение. Суеверните хора често придават на определени предмети определени сили, например „ръката” (хамаш), която се носи от евреите, за да ги пази от зло или „Корницело”- носено от италианците по същата причина. Суеверието също така кара хората да правят неща или да избягват да правят други, като например да избягват да преминават под стълби или да не счупят огледало. Нито едно от тези неща не произхожда от Бога, нито пък Той има нещо общо с тях. Въпреки това, суеверните хора свързват тези дейности с това, че Бог ще вдигне защитата си от техния живот. Суеверието във всичките му форми е необосновано и свързано с невежество относно Бога.

Има и истински страх от Бога. Този страх кара човека да внимава да не се противопоставя на Бога или да Го оскърбява, поради което прави всичко възможно да живее според Неговите заповеди и да постъпва според Неговата воля. Това е здравословен страх, който демонстрира почит, благоговение и уважение към Бог и Неговото Слово. Думите почит, благоговение и уважение, когато се използват в Писанието, могат да бъдат синоним на „здравословен страх”. В Писанието ни се казва, че децата трябва да се боят от (уважават) родителите си.

Левит 19: 3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.

Сърпугите трябва да уважават техните съпрузи.

Ефесяни 5: 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

Слугите - техните господари.

Ефесяни 6: 5 Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.

Трябва да ви предупредя, за да може да имаме съвършено здравословен страх от Бога, трябва също така да обичаме Бог. Страхът и любовта трябва да съществуват заедно, за да могат и двете да бъдат здравословни и да можем да угаждаме и служим на Бога. Същото се прилага към съпругите, децата и слугите (в съвременните термини – работници, служители).

Псалм 111: 10 Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

Така че какво отношение има даването на една десета част от доходите ни за Бога с научаването да имаме страх от Него? Даването на десятък е нещо, което ние се нуждаем да се научим да правим. Оствени на нашето собствено, егоистично, себеслужещо си „себе”, ние определено не бихме участвали, нито служили с нашите пари. Но ако се научим да бъдем верни в десятъците си в съчетание с покорството на другите заповеди на Бога, тогава ще видим, как Бог ни възнаграждава с духовни, материални и финансови благословения.

Малахия 3: 10 Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.

Страха от Бога има съвсем различно значение за невярващите (тези, които нямат лично взаимоотношение с Йешуа А’Машиях ). За тях страха от Бога е да бъдат суеверни, което от своя страна им дава добра причина да са спохождани от страхове, че ще бъдат наказани. Те са така, защото нямат изкупление за греховете си, а делата, на който и да е човек не са достатъчни да го изкупят от греха му. Така че един ден те ще трябва да застанат пред Бога и Той със сигурност ще ги порицае.

Матей 10: 28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

Въпреки че има неоспорими доказателства, както в Писанието, така и в историята, че Йешуа е обещания Машиях едновременно за евреи и езичници, днес повечето хора и от двете групи отказват да Го приемат. Именно затова те имат разбираема причина да са суеверни и да се страхуват от наказание. Този вид страх от Бога в повечето случаи не води до покаяние и спасение. По-скоро кара хората да се скрият от Бога или отново и отново да отричат Неговото съществуване.

Псалм 14:1 Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог”. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро.

Вярвам, че никой от вас, който чете това послание, не се крие от Бога, нито отрича Неговото съществуване. Вярвам, че не сте безумни.

Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер

БОГ МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ НОВО СЪРЦЕ

Месианско послание

Битие 1:1-6:8
1 Царе 20:18-42
Йоан 1:1-5


Битие 6: 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

Смятам, че аз съм обикновен и нормален човек, но понякога се стряскам от мислите, които идват в главата ми. Например, може да говоря с някого и изведнъж, без предупреждение ужасни мисли ми идват на ум. Разбира се аз веднага ги подчинявам на Йешуа А’Машиях, но можете ли да си представите какво би било, ако всички можехме да четем мислите на другите? Просто си помислете, какво би било, ако хората можеха да ни видят такива, каквито сме, а не такива, каквито се стараем да изглеждаме, нито такива, каквито си мислим, че сме. Много страшничко, нали? Какво, ако все пак беше възможно? Какво биха си мислили хората за нас тогава?

Нашите мисли са истинското ни „аз” и Бог може винаги да вникне в нашите сърца. Ако това, което е в сърцето ни е гняв, отмъстителност, омраза, завист или каквото и да е друго зло, тогава Бог ни вижда като такива. Той чува мислите ни. Той ни вижда такива, каквито сме.

1 Летописи 28: 9 И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.

Ние не можем да излъжем Бога. Той вижда директно в сърцето. Ние трябва да отидем далеч отвъд нашата политическа коректност и нашата фалшива любезност и да се вгледаме в отношението на сърцата ни, защото това е, което Бог гледа, и това е, което Той съди.

Ако някой ни засипва с нападки или ни използва, какво се ражда в ума ни? Тези мисли, са истинското ни „аз”. Ако някой ни оскърби, ние можем да останем тихи и се въздържим, но вътре в нас нещо ни изгаря и иска да му върнем оскърблението. Ето това е истинското ни „аз”.
За да бъдем честни с Бога е необходимо да изпитваме всички мисли, които минават през главата ни. Така можем да разпознаем, дали това е истинското ни „аз”, защото това е, което Той вижда.

Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае? 10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.

Тук Бог ни казва, че това, което е в сърцето ни, това сме самите ние и че без Неговата Божествена намеса, нашите сърца са най-измамливото нещо на света. Всъщност нищо и никой не може да ни излъже така, както може да ни измами собственото ни сърце. И не стига това, че сърцето ни е измамливо, но и отчайващо порочно. Това означава, че никой от нас не е наследил доброта. Ако някой е добър и морален човек, то това е, защото той постъпва под действието на ограничения и на страх от последствията, за които неговите родители са му казали или поради последствията, които може да дойдат от неспазването на определен закон. И в двата случая, това е само външно ограничение. Единствения начин да бъдеш вътрешно добър и морален човек е да бъдеш вярващ в Йешуа А’Машиях.

Исаия 64: 6 Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист, и нашите беззакония ни завличат както вятъра.

Не мисля, че може да бъде казано по-ясно. Оценката на Бога за нашата ситуация, когато сме отделени от трансформиращата сила на Руах А’Кодеш (Святия Дух), който ни дава ново сърце и който написва Тората на сърцето ни! Може да си мислим, че сме добри личности, човечни и религиозни, праведни личности, достойни за святост. За Бога, обаче нашата правда е като мръсна дрипа. Това е само, защото без Святия Дух мотивите ни не са от Бога, поради това ние сме измамени от сърцето ни и затова Бог казва в Писанието, че сърцето е много измамливо и отчайващо порочно.

Езекиил 36: 26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.

Ако сме вярващи в Йешуа А’Машиях, тогава Бог работи в това, което Той нарича наше сърце. Той е направил обиталище в онази част от нас, в която според Него се взимат решенията за живота ни. В резултат на това, Бог е в процес на препрограмиране на сърцето ни, който отнема целия ни живот. Това е, защото светът желае да бъдем по неговите стандарти, а Словото на Бог да ни променя по стандартите на Бога и постоянно има битка между двете.

Римляни 12: 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Думата „обновяване” означава нещо старо да бъде сменено с ново. Това означава, че изборите, които ежедневно правим и които в миналото сме правили, за да задоволяваме собствените си желания, сега да бъдат заменени с избори, които да угаждат на Бога. За да може това да се случи, Святият Дух трябва да положи Словото на Бог в мястото, където се взимат решенията. Божият Дух написва Тората директно върху сърцето ни, за да можем да взимаме правилните решения. Той буквално променя сърцата ни.

Докато не променим мотивите на сърцата си, няма да се променим. Бог заплати за нашия грях, така че да можем да живеем в победа, но решенията, които взимаме в живота си определят дали ние ще ходим в тази победа.

Ако ти не си го направил до сега, покани Йешуа А’Машиях в твоя живот, така че Бог да ти даде ново сърце.

Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер

ПРИЕМ ЗА ХРИСТИЯНСКИ ЛИДЕРИ

На 28 декември израелският президент Шимон Перес даде прием за християнски лидери в резиденцията си в Ерусалим, като им пожела Щастлива Нова Година и Честито Рождество Христово. Сред присъстващите бяха гръцкият патриарх в Eрусалим Теофил III, латинският патриарх в Ерусалим Фуад Туал, архиепископът на арменската църква Арис Ширваниян, гръко-католическият архиепископ Елиас Шакур и др.

По време на приема Перес каза: „Израел има отговорността да гарантира на всеки вярващ правото да се моли на своя Бог. Израел се е посветил да защитава светите места на всяка религия.” По-нататък той каза: „Знам, че между нас има някои различия, но има и много прилики. Като цяло вярвам, че събралите се тук религиозни и духовни лидери съставляват лагер на мира.”

Призивите на Перес за мир бяха подкрепени от Теофил III, както и от други лидери, които изтъкнаха, че мирът е от първостепенна важност. Те се въздържаха да осъждат Израел, вероятно от почит към повода, по който бяха се събрали – идването в света на Княза на мира!

“И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:13-14).

В Месията, Лони Мингс

ИЗРАЕЛ ПРОДЪЛЖАВА СТРОИТЕЛСТВОТО С БЪРЗИ ТЕМПОВЕ

На 28 декември министерството на строителството обяви, че Израел планува да построи почти 700 нови апартамента в източен Ерусалим. Това предизвика критики от много страни, включително и от страна на поддръжниците на Израел, които смятат, че строителството в заселищата е пречка пред мира. Спорът за Източен Ерусалим е най-взривоопасният въпрос в израелско-палестинския конфликт. Палестинците изискват Източен Ерусалим да бъде столица на бъдещата им държава и смятат еврейските квартали за заселища. Израел, от друга страна, счита целия град за своя вечна столица, което той всъщност е.

Министър-председателят Бинямин Нетаняху наскоро обяви замразяване на новото строителство в Западния бряг, с надеждата за подновяване на мирния процес. Но това решение не включва Източен Ерусалим.

"Ние правим разграничение между Западния бряг и Ерусалим ", заяви правителственият говорител Марк Регев. "Ерусалим е столицата ни и остава такава." Министерството на строителството заяви, че са одобрени общо 692 нови апартамента в три съществуващи вече еврейски квартали, населени с няколко хиляди души.

Израел не смята кварталите на източен Ерусалим за заселища. Той си възвърна източната част на града по време на Шестдневната война от 1967 г. и веднага присъедини района към столицата. Международната общност не признава анексирането. Независимо от факта, че отношенията с администрацията на Обама се затоплят през последните седмици, обявяването на строителството на нови апартаменти поставя израелското правителство в положение на сблъсък с правителството на САЩ.

От само себе си се разбира, че това предизвика гнева на палестинците. "Ние осъждаме израелската политика за продължаване дейността в заселищата и се надяваме това да отвори очите на администрацията на САЩ и други членове на международната общност", заяви палестинският държавник Саеб Ерекат. Това обаче звучи несъстоятелно, защото онези, които не познават ситуацията в Близкия изток осъзнават, че това, което палестинците наистина искат, не е "справедлив дял" от тортата, а цялата торта. И онези от тях, които са радикални мюсюлмани, не ще се спрат пред нищо, за да го получат.

"ЗА МЕН Е УДОВОЛСТВИЕ ДА СЛУЖА НА БОГА"

Това бяха думите на Яков Тайтел, заподозрян в извършването на атентата в дома на сем. Ортиз преди година и половина, в който почти бе убит Ами Ортиз. Каква ирония, че и мюсюлмани, и ортодоксални евреи вярват, че служат на Бога, като убиват хора.

Според информацията на уебстраницата на Ами Ортиз, заподозреният, който бе арестуван, не е виновен само за опита за убийство на сем. Ортиз, но и вероятно носи вина за серия убийства и атентати през последните 12 години. Полицията, която дълго време не правеше нищо по случая, сега се опитва да открие връзката между Тайтел и други убийства, сред които и убийствата на двама полицая в йорданската долина преди 8 месеца. Този случай предизвика много вълнения в Израел и мнозина се питат как е възможно службите за сигурност да не успеят да заловят убиеца по-рано. Освен това бе арестуван и друг заподозрян в съучастничество в престъпленията на Тайтел.

Интересното е, че на записа от камерата от дома на сем. Ортиз може да се види как Тайтел доставя бомбата. На записа се вижда как Тайтел се качва по стълбите, стига до предпазната врата, която той прескача, защото не успява да отвори, и поставя бомбата на пода. Както знаем, след това домашната помощница на семейството намира бомбата и я внася вътре. Ами я намира на масата, опакована като подарък, и се опитва да го отвори след което бомбата експлодира.

Израелците казват, че Ами Ортиз вероятно е "израелецът, който най-тежко е пострадал от еврейския тероризъм". В съда скоро ще започне дълга съдебна битка с голяма публичност, поради което сем. Ортиз ще са признателни за молитвите ви. Лея Ортиз казва: "Семейството ни се нуждае от много молитва и подкрепа, за да можем да устоим до край и Тайтел да получи присъда, равностойна на извършеното от него деяние срещу Ами и другите му жертви".

Това, разбира се, не е единственият случай, в който вярващи в Йешуа в Израел са преследвани заради вярата си. Въпреки че в повечето случаи не става въпрос за насилие от такъв калибър, вярващите в Арад и на други места са подложени на системни гонения. Исус каза: "В този свят ще имате скърб, но дерзайте Аз победих света" (Йоан 16:33).

“ОБЛАЧНО С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ”

На 27 декември в-к „Ерусалим Пост” публикува статия на журналиста Бари Рубин, в която той прави интересна оценка на региона, включвайки теми като сигурността на Израел, изгледи за мир, отношенията със САЩ и с палестинците. Той посочва, че небето над Близкия изток често е покрито с облаци, но това не винаги означава дъжд. Той заключава, че положението, в което се намира Израел днес, не е толкова зле. Някои от изводите, които прави са следните:


* Потенциалният сблъсък със САЩ е избегнат, вероятно до края на мандата на президента Обама. Повечето от уроците, които САЩ получиха в региона – доколкото са ги научили – са в полза на Израел и показват, че Израел е готов да подпомогне усилията на САЩ, като в същото време демонстрират колко е трудно да се постигне мир и колко малко отсрещната страна (палестинците) e готовa да сътрудничи. Според него вероятността за сближаване между САЩ и Иран, или Сирия е унищожена поради липсата на готовност за сътрудничество от другата страна.
* На повърхността положението на Израел не изглежда добро, но от много страни Израел се ползва с подкрепа. Правителствата на Франция, Германия и Италия са положително настроени, докато „приемливо” позитивният режим във Великобритания скоро ще бъде сменен от нов, който ще е по-предразположен към Израел. Според Бари Рубин.

* Въпреки реториката, палестинските лидери са в общи линии доволни от статуквото. Техните стратегии да принудят Израел на отстъпки без да дадат нищо в замяна, ги карат да се чувстват самодоволни, но без изгледи за успех. Според Бари Рубин опасността „Хамас” да поемe властта и в Западния бряг е отминала. Икономическото положение в Западния бряг е по-добро от всякога и лидерите на ПВ предпочитат да не подновяват насилието. Това не е състояние на „нирвана”, но не е зле.

* „Хизбула” не желае нова война тази година, като вместо това се стреми да нанася отмъстителни терористични атаки по границата на Ливан с Израел. „Хамас” вероятно все още се възстановява от операцията в Газа в началото на 2009 г. (външните наблюдатели не осъзнават степента, до която нейните бойци се уплашиха, криейки се зад цивилни граждани, но лидерите на „Хамас” са наясно с това).

* Въпреки че международната финансова криза удари и Израел, страната бе предпазена от голяма част от негативните последствия повече отколкото се надявахме. Нововъведенията и високите технологии в областта на науката, медицината и селското стопанство напредват изключително бързо.

* Правителството на Израел се ползва с подкрепата на много голяма част от народа. Изглежда че след много неквалифицирани и „изобретателни” планове, които не дадоха никакъв резултат, израелското правителство най-после е поело правилната посока. По стандартите на Израел правителството се ползва с голяма степен на национално доверие.

* И на последно място Бари Рубин посочва, че Иран все още не разполага с ядрени оръжия. В същото време той заявява, че липсва реален натиск от страна на САЩ върху Иран и че администрацията на Обама не се кани да направи нещо по въпроса. Той смята, че до края на годината (2009) ще стане ясно, че санкциите не дават резултат. Според него 2010 ще е решаващата година, за да бъде спрян Иран.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ УВЕРЯВА ИЗРАЕЛ В ПОДКРЕПАТА СИ

Така или иначе, добрата новина е, че много британски граждани осъзнават проблема и външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд обяви, че страната му няма да толерира подобно отношение към високопоставени израелски граждани. В изявление наскоро, направено след среща с израелския посланик в Кралството, Милибанд каза, че британският закон, позволяващ на съдиите да издават заповеди за арест на чуждестранни граждани без предварителна информация или консултация с прокурор, трябва да бъде преосмислен. Той каза, че британското правителство е решено да не позволи издаването на заповеди за арест за държавници от ранга на Ливни.

„Израел е стратегически партньор и близък приятел на Обединеното кралство”, каза Милибанд. „Ние ще защитаваме и развиваме тези взаимоотношения. Израелските лидери – както лидерите на други страни – трябва да могат да посещават страната ни и да провеждат диалог с британското правителство.”

В допълнение на това Милибанд се обади на Ливни и заяви, че е шокиран от заповедта за арест и обеща да се заеме с проблема незабавно. Ливни каза, че не приема заповедта като лична обида, но като нещо, което засяга целия Израел. Тя добави, че това е и в ущърб на усилията за съвместни действия срещу индивиди, представляващи заплаха за сигурността на двете държави.

Изглежда, че отговорът на въпроса, с който започнахме, е: „Не, Англия не е сред враговете на Израел.” Но ако клоненето към лявото пространство и ислямските тенденции продължат както досега и мюсюлманите придобиват все по-голямо влияние в английското общество, Великобритания може да се събуди един ден като ислямска държава. Когато и ако това се случи, тя може наистина да се окаже сред враговете на Израел.

Израел - анализ на събитията

ЯНУАРИ 2010/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770


Месечно издание от Ерусалим


"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)


“А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?” (2 Царе16:17).

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ?

Тези от нас, които винаги са уважавали Великобритания, нейния народ и институции, бяха шокирани от посоката, която изглежда Кралството наскоро пое. Вече в продължение на много години Англия е отворила вратите си за хиляди мюсюлмани, които наводняват Великобритания, като че ли са бежанци в резултат на някаква война. Постепенно бяха построени редица джамии, включително и в бивши църкви; беше разрешено въвеждането на закона шария, който дори бе наложен в някои райони и всеки четвърти по улиците вече носи бурка или джалабия. Британски политически лидери (това се отнася и за американските лидери) очевидно са слепи за тактиките на исляма, който изпраща млади семейства или неженени мюсюлмани в чужбина, за да се заселят, да създадат големи семейства и така да започнат да упражняват натиск върху институциите на тази страна, като крайната им цел е да завладеят тази страна отвътре.

Сега Англия отиде и по-далеч и позволи на мюсюлманите – и по-конкретно на „Хамас” – да повлияе на британските съдии до толкова, че да променят законите на кралството в ущърб на Израел и израелските граждани. Много израелски войници и политици избягват да пътуват до Англия поради заплахи за арест. Адвокати, които работят за палестински активисти през последните години, са си поставили за цел да арестуват израелски политици и военни фигури по силата на „международната юрисдикция”. Този неясен правов термин позволява на съдии да издават заповеди за арест на чужди държавници на посещение в Англия по обвинения във военни престъпления в конфликти на чужда територия. (Тази правова тактика в последствие може да се обърне срещу Обама или Путин, например.)

Последната мишена на тoзи законов трик е Ципи Ливни, бившият външен министър на Израел и настоящ лидер на опозицията, която непоколебимо защитава операцията на Израел срещу „Хамас”в ивицата Газа през януари 2009. Наскоро бе оповестено, че Ливни е отменила планирано посещение в Англия, тъй като тайно е била издадена заповед за нейния арест.

ИЗРАЕЛ – ЖЕРТВЕНОТО АГНЕ НА СВЕТОВНИЯ МИР?

В светлината на продължаващия натиск върху Израел да се поддаде на исканията на нациите да отстъпи територията си и липсата на подкрепа за освобождаването на Гилад Шалит, става все по-ясно, че никога няма да има по човешки постигнат мир за Израел.

Не обяви ли премиерът Нетаняху едностранно "спиране на строителството" както и премахването на редица КПП-та като жест на добра воля? Отговорът от страна на ПВ – "неприемливо", САЩ – "разумно начало", ЕС – "ами Ерусалим"?

Не само, че ПВ счита жестът на Израел за неприемлив, но и Махмуд Аббас обяви, че няма да има повече преговори, докато територията на Израел не се върне до границите от 1967 г.!

Какво е особеното в границите от 1967 г.? Абсолютно нищо! Това е просто мястото, където боевете спряха през 1967г. върху територията, която преди това Йордания бе присъединила към своята. Неинформитаните хора смятат, че това е територия, която Израел е „откраднал” от палестинците. Това се използва като прикритие, за да се постави Израел в положение, в което няма да има никаква надежда за оцеляване като нация. Всички световни политици знаят това, защото е много лесно да се изчисли реално защитимата територия, която ще остане за Израел, ако Газа се свърже с Юдея и Самария.

Световните сили като че ли нямат търпение да пожертват Израел в чест на нефтения арабски "Молох". Трагедията е там, че Израел търпи удари и отвътре от страна на лявото политическо пространство, където вече няма страх от Бога. Всеки мислещ човек би потреперал при асоциацията с Псалм 83, особено стих 4: "Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израел."

СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:

* МОЛЕТЕ СЕ Църквата да осъзнае това, което е пророкувано в Библията и да предприеме действия.
* МОЛЕТЕ СЕ за смелите семейства в Хеврон, Гуш Ецион и в Самария, които са прегърнали Божиите обещания към предците им.
* МОЛЕТЕ СЕза тези, които са преследвани от своите "братя-християни" заради позицията си в подкрепа на Израел.
* МОЛЕТЕ СЕизраелската армия да продължи да бъде бдителна за Господа и да държи враговете на Израел надалеч – особено в светлината на ядрените амбиции на Иран.
* МОЛЕТЕ СЕза полицаите, които често прилагат прекомерна сила спрямо заселниците в Юдея и Самария, но не обръщат внимание на арабите, които тероризират еврейски градове и села.
* МОЛЕТЕ СЕБог да обърне сърцата на израелските политически лидери към себе си.

В Месията,
Франк и Карен Селч

БОЛКАТА НА ИЗРАЕЛ

Често се чудя как бих се чувствал, ако знам, че Създателят на Вселената ме е избрал чрез предците ми преди много години, за да изпълня Неговия план. Това е нещо изключително! Когато обаче осъзная, че поради този избор ще се превърна в обект на омраза за целия свят, в мен биха се появили някои сериозни съмнения. Всъщност безброй евреи през вековете са се борили с този въпрос. Вероятно най-лесното разрешение да се справиш с причинената болка е да бъдеш асимилиран с хората, сред които живееш.

Скептици, араби и антисемити многократно обвиняват евреите, че са самозванци и дори християни им казват, че Бог е приключил с тях и ги е сменил с по-нов модел! Някои академични среди пък обвиняват евреите, че "са фалшифицирали историята и идентичността си" и специалисти по религия твърдят, че евреите са заимствали "закона" си от други народи около тях – ханаанци, халдейци, финикийци и др.

Наскоро арабите започнаха да твърдят, въпреки всички доказателства за противоположното, че в Юдея и Ерусалим никога не е имало евреи и че двата Храма, за които се говори в Библията никога не са съществували. Според тях древните евреи са били всъщност араби и палестинци!

Не мога да не си задавам въпроса, мислейки си за еврейския народ, какво стои зад тази омраза, която е насочена срещу тях в продължение на хиляди години? Те са обвинявани, че са фалшифицирали историята си, но защо да го правят и така сами да си причинят толкова страдания? Защо един народ да си навлече толкова страдание, ако същестуването му е базирано на лъжа? Възможно ли е всичко това да е поради факта, че еврейският народ е единственото живо доказателство за изхода от Египет, за даването на заповедите на планината Синай и за съществуването на Твореца?

Това, че еврейският народ продължава да съществува въпреки войните, погромите, гоненията, инквизицията и изпитанията противно на очакванията, е доказателство за народите, че Бог е реален. Ето защо омразата към еврейския живот не е нищо друго освен прикрита омраза към Живия Бог!

СТРАТЕГЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ

* МОЛЕТЕ СЕ светът да осъзнае, че Богът на Израел не е изоставил народа Си. Псалм 14:1-2; Еремия 31:31-37
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да укрепи народа Си за делото, за което ги е избрал, когато призова патриарсите. Битие 15:1-7
* МОЛЕТЕ СЕравините в Израел да не отслабват и да продължават да водят народа към живот в праведност въпреки тежките обстоятелства.

Молитвено писмо на стражата

ЯНУАРИ 2010 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770



“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)








"Покойната велика израелска държава"

…. е заглавие на книгата на Аарон Клайн, публикувана през април 2009 г. Клайн е директор на ерусалимския отдел в новинарската агенция WorldNet Daily и е експерт по политическия живот в Израел. Заглавието на книгата е заимствано от книгата на Хал Линдзи "Великата покойна планета Земя", публикувана през 1970 г. Най-важната разлика между двете книги е, че книгата на Линдзи е базирана върху противоречиви тълкувания на т.нар. пророчества за "последното време", докато книгата на Клайн има за солидна основа жестоката реалност на живота в Израел.

Тази реалност се изразява в това, че настойчивото ляво крило на политическия живот в Израел – ако и понякога лидерите му да се смятат за десни – е поставило оцеляването на нацията, по човешки казано, на карта.

Най-голямата грешка на политиците (израелски и други) е да приемат, че Израел е като всички останали нации и че Земята на Израел – Ерец Исраел – е просто още едно парче земя на планетата.

Изглежда, че болшинството от самите евреи не са осъзнали какво означава да бъдат нация, отделена за Божиите цели. Въпреки уроците и което е още по-тежко – ужасите на Холокоста, голяма част от евреите по света все още вярват, че светът ще ги приеме, ако "играят по правилата". Така, както елинистите по времето на Макавеите бяха готови да продадат братята си евреи на гърците, така и евреите с леви убеждения са готови, ако не и нетърпеливи, да се откажат от библейското си наследство, включително и Храмовия хълм, в името на въображаем мир и глобалната икономика.

Свят може да ни се завие, като гледаме как един след друг израелски политици ходят от врата на врата при световни лидери, предлагайки един или друг план за това как да угодят на света. Например израелският премиер Нетаняху обяви спиране на строителството в Юдея и Самария, без каквито и да е отстъпки или ангажираност от страна на ПВ. Кметът на Ерусалим Нир Баркат отиде още по-далеч като обяви, че възнамерява със задна дата да узакони голяма част от незаконните арабски домове в източен Ерусалим. (Аруц 7, 13.12.09)

На 14.12.09 в-к "Ерусалим Пост" съобщи, че "ежедневно ционистки активисти в Еврейския университет са подложени на тормоз от страна на студенти с леви убеждения, които ги сравняват с Хитлер и Ку Клукс Клан."

Християнският свят трябва да се поучи от историята и да осъзнае, че битката за оцеляването на Божия народ е война, която се води от древността и която в крайна сметка ще погълне всички, които не са на Божията страна. А Божията страна е винаги в подкрепа на Израел.

СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:

* МОЛЕТЕ СЕ Израел да осъзнае отговорността, която Бог е дал на тази нация да бъде светлина на народите. /li>
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да премахне стремежа на много евреи да се асимилират и да бъдат като нациите около тях
* МОЛЕТЕ СЕхристияните да се събудят за факта, че дължим спасението си на еврейския Месия и не можем да бъдем безразлични към страданието на еврейския народ. Римляни 11:29-31

Wednesday, January 13, 2010

Mordechai Ben David (MBD) - Anachnu Ma'aminim



Anachnu ma'aminim bnei ma'aminim
(We are believers, children of believers)
(Nosotros somos creyentes, hijos de creyentes)

ve'ein lanu al mi lehisha'en
(and we don't have anyone on whom to rely)
(Y no tenemos en quién confiar)

ela ela al avinu
(Except Our Father)
(excepto en Nuestro Padre)

avinu shebashamaim
(Who is in heaven)
(que está en los cielos)

Yisrael, Yisrael betach b'HaShem
(Ysrael, Ysrael relies on HaShem)
(Israel, Israel confia en HaShem)

ezram umeginam hu
(He is your help and your shield)
(Él es tu ayuda y tu escudo)

Hitler Jews And Genocide 2

Hitler Jews And Genocide 1

holocaust movie