НАДЕЖДАТА ИМА НЕ ЩЕ БЪДЕ ПОСРАМЕНА

През годините съм присъствала на различни церемонии и тържества в израелската армия. Тези, които са най-вълнуващи за мен, обикновено се състоят пред Стената на плача. Наскоро бях поканена там на церемония по завършването на основно военно обучение за войници без родители в Израел. Когато пристигнах, вече се свечеряваше. Някои от войниците танцуваха, други се молеха пред Стената, трети се снимаха за спомен с роднини.

Малко след като пристигнах, ме заведоха на платформата, от където трябваше да се обърна към 150 войници, които бяха дошли в Израел от различни части на света. Срещнах се с командирите на ротите и с равина им, като всички те благодариха на Християни Приятели на Израел за помощта, която оказваме на войниците без родители в Израел. В обръщението си към войниците им казах за хилядите християни по целия свят, които се молят за тях и ги благославят. Напомних им също така, че ако и да са без семействата си в Израел, те никога не са “сами” и че не са тук случайно, но са избрани от Бога на Израел да служат в най-великата армия в света!

След церемонията един от войниците Ави от Австралия ме попита дали случайно не съм свързана с организацията, която подпомага завърналите се в Израел евреи и която се намира до централната автостанция в Ерусалим (Ави имаше предвид нашия Разпределителен център). Казах му, че да, това е една и съща организация. С усмивка Ави сподели колко е благодарен за помощта и отношението към него в центъра.

По-късно същата вечер тези 150 войника, заедно с още около 1000 други, положиха клетва за вярност към Държавата Израел. Не мога да ви опиша величието на момента, когато всички тези войници в един глас извикаха: “Заклевам се, заклевам се, заклевам се” на иврит, обещавайки да защитават народа и Земята си. В края на церемонията всички присъстващи пяха химна на Израел “Атиква” („Надеждата”).
Стиховете на “Атиква” са били написани през 1878 г., много преди възстановяването на еврейската държава, от Нафтали Херц Имбер от Украйна. Първоначалната цел на “Атиква” е била да пробуди евреите и да ги обедини в усилията им за завръщане в Обещаната земя. Песента е била написана не само за евреите в Израел, но и за обединяване на евреите по целия свят.

По-късно “Атиква” е приета за химн на ционисткото движение по време на Първия ционистки конгрес през 1897 г.

Преводът на националния химн на Израел е следният:

Докато вътре в сърцето,
все още душата на евреина копнее
и взорът му е отправен на изток
и очите му гледат към Сион

дотогава няма да се изгуби надеждата ни -
надежда – двехилядигодишна:
Да бъдем свободен народ в Земята ни,
Земята на Сион и Ерусалим.

Вярвам, че много скоро в Обещаната земя ще зазвучи още една песен. Много скоро еврейският народ и нациите ще запеят “песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.” (Откровение 15:3-4)

На иврит
כל עוד בלבב פנימה
נפש יהודי הומיה
ולפאתי מזרח קדימה
עין לציון צופיה
עוד לא אבדה תקוותנו
התקווה בת שנות אלפיים
להיות עם חופשי בארצנו
ארץ ציון וירושלים

Транслитерация
Кол од балевав пенима -
нефеш йеhуди hомия
улфаатей мизрах-кадима
аин ле цион цофия.

Од ло авда тикватену
атиква бат шнот алпаийм:
лиhйот ам хофши бе арцеину -
Ерец, Цийон в’Ирушала
им.

(Карен Луис, координатор на проекта “Щитът на Давид”)