Спасението на българските евреи

Най – големият подвиг на България: спасяването на българските евреи по време на Втората Световна Война. 10 Март е датата, на която честваме спасяването на българските евреи от изпращане в газовите камери в лагерите на смърта през 1943 година.



Има много войни и битки, които българският народ е спечелил. Много от тях са пример на героизъм с който възпитаваме новите поколения в родолюбие и саможертва.



Има една битка, която е спасила над 48 000 живота! Тази битка е най - големият подвиг в историята на българския народ!



Всяка друга битка е победа за едните и поражение за другите. Последствията неизбежно са загуба на живот, невъзвратима загуба на баща, син или други роднини в семейството, разруха, унищожение на роден дом и поминък, социални имигрантски кризи и икономически катастрофи. Всяка такава битка е с въпросителна за ползата от нея. Страданието винаги преследва победители и победени.



Има битка, която е актуална и днес: битката на вярата. Вярата в това, че Бог е начинателят на живота, че Той е сътворил хората, всеки човек с право на живот и съществуване, с власт да твори съдбата си и със свобода да изразява себе си. Тази вяра и убеждения са дали сила на зам. председателя на Народното Събрание Димитър Пешев, 43-ма народни представители, Метрополитите Кирил Пловдивски и Стефан Софийски, свободомислещи представители на интелигенцията и други будни личности на българския народ, да не мълчат, а да водят битка за безценния човешки живот.



Такава битка е нужна и днес. Можем ли да оценим уникалността на човешкия живот? Можем ли да спечелим битката за живот с абортите, с другите язви, които унищожават народа ни и тормозят нашето битие днес? Можем ли да приемем различните? Можем ли да устояваме правата им, дори това да причини неудобство и проблеми и за нас самите? Имаме ли принципи и смелост да ги защитим?



Дано се научим да бъдем способни на истински героизъм и на неоспорими подвизи за нашето време днес от проповедта на Пастор Мартин Нимьолер, относно времето на нациска Германия, произнесена на 06.януари.1946 в църква в гр. Франкфурт, Германия:



„Първо дойдоха за комунистите и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо,
защото не бях синдикалист.
После дойдоха за евреите и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен,
... но тогава не беше останал вече никой, който да каже нещо за мен."


Който спасява един живот, спасява целия свят!

Пастор Иван, Християнски Център София