Увереност в спасението

Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог
пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това
познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа
Си. - І ЙОАН 4:12,13

Новородих се на 22 април 1933 година, когато бях тийнейджър на
болнично легло. Оттогава никога не ми е идвала на ум мисълта, че
може би не съм спасен.
Дори като млад християнин можех уверено да застана срещу хора,
които твърдяха, че не съм спасен, понеже не принадлежи към тяхната
църква или понеже не съм кръстен по техния начин и т.н.
Нищо от това не можа да ме разколебае. Дори се смеех, защото имах
вътрешно свидетелство. Римляни 8:16 казва: “Така самият Дух
свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.” Имах също
любов: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото
любим ...” (І Йоан 3:14).
Аз имах свидетелство и любов. Затова не се съмнявах в спасението си.
Ходех в любов, доколкото мога, и се радвах на свидетелството на
Божия Дух вътре в мен.

Изповед: В себе си имам свидетелство. Божият Дух свидетелства
в духа ми, че съм Божие дете. Аз имам любов. Знам, че съм
преминал от смърт в живот. Бог обитава в мен. Любовта Му е
съвършена в мен. Зная, че аз обитавам в Него и Той обитава в мен,
защото ми е дал Духа Си.