Наскоро Бог даде слово чрез Ланс Ламбърт. Когато го чухме, се удивихме не толкова от пророкуваните наказания, които идват, колкото от спешността на това послание и призива за ходатайство. Ето някои откъси:
Добре е, че ходатайствате за спасението на Израел, защото Моят план е да го спася. Аз ще завърша цикъла на изкупление, който започна с Авраам и с Моето обещание, че от него ще произлезе велик народ и че в него всички народи по земята ще бъдат благословени. Това се случи! Израел стана проводникът, чрез който Словото Ми, Моето спасение и познаването на Моя план стигнаха до всички народи. Преди всичко чрез този народ дойде Месията. Скоро ще се изпълни числото на езичниците и Аз отново ще се обърна към Израел, Моя еврейски народ. Те ще бъдат присадени отново към собствената си маслина и обещанието Ми към Авраам ще бъде изпълнено в слава. Каменните им сърца ще се отмахнат и очите им ще се отворят, страданията им ще се заменят със сияйна Слава. Това е Моят непоколебим план и Аз няма да се отвърна от него. Скоро ще бъде изпълнен. Ще обърна слабостта им в невероятна сила и ще използвам тази нация като последен свидетел в света за това Кой Съм Аз.
Отнасяйте се много сериозно към това, което се случва в арабския свят. Това не е добре за Израел! Това не е ход към свобода и истинска демокрация, а към голямо предимство за войнствения ислям. Те ще се опитат да унищожат и ликвидират Израел, но не само че ще се провалят, a и силата и мощта им ще бъдат разрушени и ще има голяма жътва на души сред тях.
Чуйте Ме, призовавам ви към ходатайство! Няма да е лесно. Всичките сили на врага Ми са насочени към осуетяване на плана Ми този народ да влезе в Моето изкупление и спасение. Но врагът ще се провали! Затова търся хора, които ще застанат в пролома, които ще изградят стената; които ще застанат на мястото на ходатайство.
Не след дълго ще започна съда над западните народи. Ще ги преобърна, ще осуетя плановете им; ще ги стрия на прах. Няма да разберат какво се случва с тях. Нищо няма да остане от тях, след като приключа с тях, особено с онази супер-сила. Ще сломя силата й и тя вече няма да е супер-сила, а народите ще я окайват.
Чуйте това Мое Слово; призовавам ви да ходатайствате за онези, които Ми принадлежат сред тези народи; те ще бъдат избавени от този съд! Чуйте този вик. Сърцето Ми копнее за онези, които Ми принадлежат, за това те да имат ясно разбиране, ясна посока за ходенето си сред всичко това. Чуйте Ме! Защото говоря на вас, които Ме обичате, които Ме помните. Аз не желая да изливам съда Си, но тези нации ще бъдат сполетени от много сериозен и опустошителен съд. Чуйте това Слово от Мен и се покорете на призива Ми за ходатайство!
Thursday, November 10, 2011
ШОФАР НОЕМВРИ, 2011
Скъпи български християни приятели на Израел,
През последните седмици наблюдаваме много важен развой на събитията в и около Израел, за които Божият народ в нациите – т.е. ние, християните – трябва да сме наясно, за да можем да се молим.
ГЛАСУВАНЕТО В ООН
Палестинската власт получи статут на пълноправен член на ЮНЕСКО – културния и образователен клон на ООН въпреки опозицията от Европейския съюз (ЕС). 107 страни гласуваха „за”, 14 – „против” и 52 се въздържаха. Това се случи, докато ПВ все още се опитва да получи статут на пълноправен член в ООН. Европейският съюз се противопостави и повечето страни членки на ЕС се въздържаха да гласуват.
Палестинската власт се надява да представи молбата си за членство пред Съвета за сигурност на ООН отново на 11 ноември 2011. САЩ обещаха да наложат вето, ако се стигне до гласуване. Приемането на ПВ в ЮНЕСКО предизвика буря във Вашингтон. Малко след като това се случи Държавният департамент на САЩ обяви, че замразява около 60 млн. долара, които планираше да прехвърли на ООН през ноември. Канада също отряза част от фондовете за ООН.
В същото време генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун изненадващо посъветва Палестинската власт да се откаже от усилията си да бъде призната за пълноправен член на ООН, а да се задоволи с това, че е приета в ЮНЕСКО. Нещо повече, той е казал, че „това няма да е полезно нито за палестинците, нито за когото и да е било.”
След като САЩ и Канада отмениха част от финансирането си за ООН явно генералният секретар осъзна колко важна е подкрепата на САЩ за организацията и посъветва палестинците да не полагат усилия да бъдат приети и в други международни организации като независима държава, каквито са били плановете на Махмуд Абас. Някои от тези организации са Световната здравна организация, Световната търговска организация и други. Израелският премиер Бинямин Нетаняху също каза, че Израел ще прекрати плащанията си към ЮНЕСКО. Към този момент Израел плащаше по 2 млн. долара годишно на ЮНЕСКО. Освен това като реакция на приемането на ПВ в ЮНЕСКО израелското правителство реши да одобри и ускори построяването на още 2000 домове в Ерусалим, Юдея и Самария.
Смята се, че ПВ почти няма вече шансове да спечели победа, ако на 11 ноември се стигне до гласуване в ООН, тъй като още три държави взеха решение да се въздържат, между които Великобритания, Франция и Колумбия. Въпреки това, обаче, и въпреки съветите на Бан Ки-Мун, ръководството на ПВ е настроено много решително да направи всичко за каузата си. „След цялата борба, жертви и усилия на палестинския народ не искаме да се задоволим с ролята на наблюдател в ООН. Няма да се съгласим с нито едно решение, което ни даде по-малко от това, което заслужаваме, а именно – пълноправно членство” - заяви министърът на външните работи на ПВ. Той каза, че ако това гласуване се провали, ПВ ще продължи да кандидатства за членство, докато не бъде приета.
В същото време на 4 ноември група евреи, отправили се да посетят гроба на Исус Навин, станаха жертва на жестоко нападение от страна на палестинците. Един от пострадалите се намира в тежко състояние. Израелската армия разследва инцидента, случил се в близост до град Ариел в Самария. Подобен инцидент се случи и недалеч от град Сихем, когато 18-годишни младежи се опитаха да посетят гроба на Йосиф, без да предупредят израелската армия. Тази група също била нападната от палестинците, но младежите успели да избягат невредими. Между еврейските общности в Самария и армията отдавна съществуват противоречия по въпроса за посещенията на свещените гробници. Израелската армия настоява посещенията да се съгласуват с нея, тъй като самостоятелните визити по тези места носят опасност за живота. Но фактите са, че евреите нямат свободен достъп до гробовете на праотците си.
МОЛЕТЕ СЕ така както Бог обърка хората, които искаха да построят Вавилонската кула (която на иврит означава „кула на объркване”), Той да продължи да всява объркване в редиците на враговете на Израел, да разрушава техните нечестиви съюзи и да не позволи създаването на палестинска държава в Земята на Своя народ. „Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят (объркат) Ония, които ми мислят зло.” (Псалм 35:4)
ЗАСИЛВАНЕ НА РАКЕТНИЯ ОБСТРЕЛ ОТ ГАЗА
В същото време, въпреки че палестинците полагат усилия да бъдат приети от международната общност, те продължават да изстрелват ракети срещу израелски населени места от ивицата Газа. В края на октомври този ракетен обстрел се засили, като бяха уцелени няколко училища, синагога и др. Опитвайки се да предотвратят загубата на човешки живот училищата в южен Израел бяха затворени в продължение на три дни, което засегна около 200 000 ученици. Причината за това е, че повечето училища нямат бомбоубежища срещу ракетни нападения.
Последните ракетни нападения преди няколко дни дадоха и човешки жертви. Моше Ами на 56 г. загина при ракетния обстрел срещу Ашдод. Едно момиче бе ранено, когато се опитваше да се скрие от ракета, изстреляна срещу Ашдод, а мъж на средна възраст бе ранен от шрапнел в Ган Явне. Бе съобщено, че около 20 души са били ранени в един ден, когато ракетният обстрел бе най-интензивен, а десетки други са изпаднали в шок. Повечето от жителите на южен Израел са били принудени да прекарват нощите в бомбоубежищата.
Редица наблюдатели отбелязаха, че засилването на ракетния обстрел от Газа, който вече има много по-голям обхват и използваните ракети достигат все повече градове във вътрешността на страната, стана след освобождаването на израелския войник Гилад Шалит. Гилад Шалит бе освободен от Хамас, след като прекара над 5 г. в плен в замяна за над 1000 терористи, чиито ръце са изцапани с кръвта на израелски цивилни мъже, жени и деца. Израелският президент Шимон Перес нарече последната вълна от ракети, „декларация на война от страна на Хамас”.
Малко след размяната телевизията на „Хамас” Ал Акса в Газа излъчи репортаж, който показа тази размяна като прототип на бъдещата стратегия на „Хамас”. В репортажа се призовава за отвличането на още шест израелски войника, които в последствие да бъдат разменени за оставащите 6000 палестински терористи в израелските затвори.
Израелският премиер Бинямин Нетаняху посрещна Гилад Шалит
МОЛЕТЕ СЕ Бог да даде мъдрост на израелските лидери и военачалници как да се справят с ракетния обстрел. МОЛЕТЕ СЕ Бог да осуетява изстрелването на ракетите и те да се развалят още докато биват изстрелвани.
МОЛЕТЕ СЕ Бог да дава мир в сърцата на жителите на населените места около Газа, които живеят в постоянен страх. МОЛЕТЕ СЕ за цялото младо поколение, което израства в сянката на тероризма. „Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем” (Псалм 91:5).
ЩЕ НАНЕСЕ ЛИ ИЗРАЕЛ УДАР СРЕЩУ ИРАН?
През последната седмица все повече се говори за потенциален удар срещу Иран, в който могат да участват САЩ, Великобритания и Израел. По повод ядрената заплаха, която представлява Иран, израелският премиер Нетаняху каза тази седмица: „Ядрен Иран представлява сериозна заплаха за Близкия изток и за целия свят, а за нас заплахата е непосредствена и много директна.” Президентът Шимон Перес намекна, че Израел е по-близо от всякога до нанасянето на военен удар срещу иранската ядрена програма, тъй като е ясно, че дипломацията се е провалила. Той каза: „Трябва да направим, каквото е необходимо да спрем Иран. Това е политически и морален дълг на всички страни, това не е само наш проблем, но и техен.”
МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост на израелските и световните лидери, ако това е единственият начин да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
МОЛЕТЕ СЕ Бог да събуди Църквата Си и тя да заеме позицията си, воювайки срещу духовните сили. (Ефесяни 6:12) МОЛЕТЕ СЕ за Христовото тяло в Иран. Благодарете на Господа, че нашите братя и сестри там се увеличават и се МОЛЕТЕ Бог да ги укрепи и закриля.
Митка Атанасова и екип на ХПИ - България
През последните седмици наблюдаваме много важен развой на събитията в и около Израел, за които Божият народ в нациите – т.е. ние, християните – трябва да сме наясно, за да можем да се молим.
ГЛАСУВАНЕТО В ООН
Палестинската власт получи статут на пълноправен член на ЮНЕСКО – културния и образователен клон на ООН въпреки опозицията от Европейския съюз (ЕС). 107 страни гласуваха „за”, 14 – „против” и 52 се въздържаха. Това се случи, докато ПВ все още се опитва да получи статут на пълноправен член в ООН. Европейският съюз се противопостави и повечето страни членки на ЕС се въздържаха да гласуват.
Палестинската власт се надява да представи молбата си за членство пред Съвета за сигурност на ООН отново на 11 ноември 2011. САЩ обещаха да наложат вето, ако се стигне до гласуване. Приемането на ПВ в ЮНЕСКО предизвика буря във Вашингтон. Малко след като това се случи Държавният департамент на САЩ обяви, че замразява около 60 млн. долара, които планираше да прехвърли на ООН през ноември. Канада също отряза част от фондовете за ООН.
В същото време генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун изненадващо посъветва Палестинската власт да се откаже от усилията си да бъде призната за пълноправен член на ООН, а да се задоволи с това, че е приета в ЮНЕСКО. Нещо повече, той е казал, че „това няма да е полезно нито за палестинците, нито за когото и да е било.”
След като САЩ и Канада отмениха част от финансирането си за ООН явно генералният секретар осъзна колко важна е подкрепата на САЩ за организацията и посъветва палестинците да не полагат усилия да бъдат приети и в други международни организации като независима държава, каквито са били плановете на Махмуд Абас. Някои от тези организации са Световната здравна организация, Световната търговска организация и други. Израелският премиер Бинямин Нетаняху също каза, че Израел ще прекрати плащанията си към ЮНЕСКО. Към този момент Израел плащаше по 2 млн. долара годишно на ЮНЕСКО. Освен това като реакция на приемането на ПВ в ЮНЕСКО израелското правителство реши да одобри и ускори построяването на още 2000 домове в Ерусалим, Юдея и Самария.
Смята се, че ПВ почти няма вече шансове да спечели победа, ако на 11 ноември се стигне до гласуване в ООН, тъй като още три държави взеха решение да се въздържат, между които Великобритания, Франция и Колумбия. Въпреки това, обаче, и въпреки съветите на Бан Ки-Мун, ръководството на ПВ е настроено много решително да направи всичко за каузата си. „След цялата борба, жертви и усилия на палестинския народ не искаме да се задоволим с ролята на наблюдател в ООН. Няма да се съгласим с нито едно решение, което ни даде по-малко от това, което заслужаваме, а именно – пълноправно членство” - заяви министърът на външните работи на ПВ. Той каза, че ако това гласуване се провали, ПВ ще продължи да кандидатства за членство, докато не бъде приета.
В същото време на 4 ноември група евреи, отправили се да посетят гроба на Исус Навин, станаха жертва на жестоко нападение от страна на палестинците. Един от пострадалите се намира в тежко състояние. Израелската армия разследва инцидента, случил се в близост до град Ариел в Самария. Подобен инцидент се случи и недалеч от град Сихем, когато 18-годишни младежи се опитаха да посетят гроба на Йосиф, без да предупредят израелската армия. Тази група също била нападната от палестинците, но младежите успели да избягат невредими. Между еврейските общности в Самария и армията отдавна съществуват противоречия по въпроса за посещенията на свещените гробници. Израелската армия настоява посещенията да се съгласуват с нея, тъй като самостоятелните визити по тези места носят опасност за живота. Но фактите са, че евреите нямат свободен достъп до гробовете на праотците си.
МОЛЕТЕ СЕ така както Бог обърка хората, които искаха да построят Вавилонската кула (която на иврит означава „кула на объркване”), Той да продължи да всява объркване в редиците на враговете на Израел, да разрушава техните нечестиви съюзи и да не позволи създаването на палестинска държава в Земята на Своя народ. „Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят (объркат) Ония, които ми мислят зло.” (Псалм 35:4)
ЗАСИЛВАНЕ НА РАКЕТНИЯ ОБСТРЕЛ ОТ ГАЗА
В същото време, въпреки че палестинците полагат усилия да бъдат приети от международната общност, те продължават да изстрелват ракети срещу израелски населени места от ивицата Газа. В края на октомври този ракетен обстрел се засили, като бяха уцелени няколко училища, синагога и др. Опитвайки се да предотвратят загубата на човешки живот училищата в южен Израел бяха затворени в продължение на три дни, което засегна около 200 000 ученици. Причината за това е, че повечето училища нямат бомбоубежища срещу ракетни нападения.
Последните ракетни нападения преди няколко дни дадоха и човешки жертви. Моше Ами на 56 г. загина при ракетния обстрел срещу Ашдод. Едно момиче бе ранено, когато се опитваше да се скрие от ракета, изстреляна срещу Ашдод, а мъж на средна възраст бе ранен от шрапнел в Ган Явне. Бе съобщено, че около 20 души са били ранени в един ден, когато ракетният обстрел бе най-интензивен, а десетки други са изпаднали в шок. Повечето от жителите на южен Израел са били принудени да прекарват нощите в бомбоубежищата.
Редица наблюдатели отбелязаха, че засилването на ракетния обстрел от Газа, който вече има много по-голям обхват и използваните ракети достигат все повече градове във вътрешността на страната, стана след освобождаването на израелския войник Гилад Шалит. Гилад Шалит бе освободен от Хамас, след като прекара над 5 г. в плен в замяна за над 1000 терористи, чиито ръце са изцапани с кръвта на израелски цивилни мъже, жени и деца. Израелският президент Шимон Перес нарече последната вълна от ракети, „декларация на война от страна на Хамас”.
Малко след размяната телевизията на „Хамас” Ал Акса в Газа излъчи репортаж, който показа тази размяна като прототип на бъдещата стратегия на „Хамас”. В репортажа се призовава за отвличането на още шест израелски войника, които в последствие да бъдат разменени за оставащите 6000 палестински терористи в израелските затвори.
Израелският премиер Бинямин Нетаняху посрещна Гилад Шалит
МОЛЕТЕ СЕ Бог да даде мъдрост на израелските лидери и военачалници как да се справят с ракетния обстрел. МОЛЕТЕ СЕ Бог да осуетява изстрелването на ракетите и те да се развалят още докато биват изстрелвани.
МОЛЕТЕ СЕ Бог да дава мир в сърцата на жителите на населените места около Газа, които живеят в постоянен страх. МОЛЕТЕ СЕ за цялото младо поколение, което израства в сянката на тероризма. „Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем” (Псалм 91:5).
ЩЕ НАНЕСЕ ЛИ ИЗРАЕЛ УДАР СРЕЩУ ИРАН?
През последната седмица все повече се говори за потенциален удар срещу Иран, в който могат да участват САЩ, Великобритания и Израел. По повод ядрената заплаха, която представлява Иран, израелският премиер Нетаняху каза тази седмица: „Ядрен Иран представлява сериозна заплаха за Близкия изток и за целия свят, а за нас заплахата е непосредствена и много директна.” Президентът Шимон Перес намекна, че Израел е по-близо от всякога до нанасянето на военен удар срещу иранската ядрена програма, тъй като е ясно, че дипломацията се е провалила. Той каза: „Трябва да направим, каквото е необходимо да спрем Иран. Това е политически и морален дълг на всички страни, това не е само наш проблем, но и техен.”
МОЛЕТЕ СЕ за мъдрост на израелските и световните лидери, ако това е единственият начин да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
МОЛЕТЕ СЕ Бог да събуди Църквата Си и тя да заеме позицията си, воювайки срещу духовните сили. (Ефесяни 6:12) МОЛЕТЕ СЕ за Христовото тяло в Иран. Благодарете на Господа, че нашите братя и сестри там се увеличават и се МОЛЕТЕ Бог да ги укрепи и закриля.
Митка Атанасова и екип на ХПИ - България
Израел - анализ на събитията
"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6)
Месечно издание от Ерусалим НОЕМВРИ 2011/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772
„Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.” (Лука 15:32)
НАЙ-ПОСЛЕ У ДОМА!
След пет години в плен, през които родителите на Гилад се надяваха и отчайваха, надяваха и отчайваха, прекарвайки понякога дни в палатка пред офиса на премиера, Гилад най-после си е у дома, спи в собственото си легло и започва да се възстановява. Е, може би „Хамас” не са били толкова лоши все пак? Навярно са се грижили добре за него, поддържайки здравето и теглото му и най-накрая, обзети от непреодолимо състрадание, са го пуснали да си ходи? Съвсем не. Шалит се превърна в една пионка, която „Хамас” използва, за да постигне точно това, към което отдавна се стреми – освобождаването на повече от хиляда терористи, които излежават присъдите си в израелски затвори. Когато камерите за пръв път показаха Гилад и видях как дрехите му стоят като на закачалка, се разплаках. Израел плати висока цена за свободата на Шалит, но повечето добри хора смятат, че си струваше.
Казах си, че ако това бе моят син, бих освободил и 2000 затворници, за да го видя свободен. Не може да се определи цена за сигурността и благоденствието на собствената ти плът и кръв. Всеки път, когато собственият ми син пътува по опасни магистрали, се моля за безопасността му. Не мога да си представя как бих се чувствал, ако синът ми бе някъде в плен, държан от терористи, известни с жестокостта си.
Въпреки че по-голямата част от свободния свят се радваше от освобождаването на Шалит, той не изглеждаше добре, когато го видяхме за пръв път. Беше много слаб и под очите му имаше тъмни кръгове. Още никой не може да каже дали с него са се отнасяли добре или зле. Без съмнение ежедневният стрес е бил почти непоносим, тъй като той не е знаел колко още ще живее. Един служител на „Хамас” в Дамаск – Сала Аларори – каза, че не е имало само насилие, понякога пазачите му са се смеели и шегували заедно с него. Но също така е имало и трудни моменти, когато му е липсвало семейството, каза Аларори. (Сериозно??!) Той също така отбеляза, че Шалит е черпил сили от това, че израелското общество цени човешкия живот изключително много. Аларори каза, че като техен враг би предпочел Израел да не „ценеше толкова много човешкия живот”. С това той разкри важна подробност за ценностите на мюсюлманите –и за нас не е изненада да научим, че за радикалните мюсюлмани човешкият живот е „евтин”.
Над хиляда палестински затворници, голяма част от тях с изцапани с кръв ръце, бяха освободени от Израел в замяна за Шалит. Някои от тях бяха изпратени в Газа, други бяха депортирани, други бяха допуснати до Западния бряг. Но дори и онези, които бяха депортирани, могат да вилнеят там, където са, без съмнение планирайки още убийства и кръвопролитие. Предвид омразата им към Израел, може би е само въпрос на време преди тези терористи отново да се опитат да извършат атентат. Следващият път Израел може да не е толкова благосклонен към тях, тъй като вече се чуват гласове в подкрепа на това Израел направо да екзекутира терористите, които успее да залови. Това може и да не се случи, но много хора започват да говорят за това.
Междувременно Гилад си почива у дома, прави кратки разходки, кара колело, играе пинг-понг и се среща със стари приятели. Когато баща му Ноам бе помолен да коментира твърдението на „Хамас”, че към него не са се отнасяли зле, докато е бил в плен, той каза: „Не бих приемал всичко, което „Хамас” казват, за чиста монета.” В крайна сметка всичко ще излезе наяве, защото предстои Гилад да разкаже историята си с подробности. За момента той е под наблюдение на израелски лекари и в близко бъдеще ще премине през обстойни медицински изследвания.
ИСЛЯМСКА ЗИМА
Както посочва списание „Израел днес”, „арабската пролет” бе посрещната от наивните западни лидери като едно положително развитие, което ще донесе на масите в Близкия изток демокрация, подобна на западната. Човек вече започва да се чуди дали западните лидери някога ще започнат да разбират това, което се случва в Близкия изток. За щастие някои – но много малко – разбират и някои анализатори прогнозират, че т.нар. „арабска пролет” може да доведе до „ислямска зима”.
Както мнозина знаят, Тунис бе първата страна, където масовите протести и бунтове доведоха до сваляне на дългогодишния диктатор. Проведоха се избори и партията „Енахда” спечели доста голямо мнозинство, поемайки контрола на парламента. Западните медии определят „Енахда” като „умерена” ислямска група, но това е подвеждащо определение. Идеологията на партията е основана върху идеологията на египетското Мюсюлманско братство, което цели да наложи върху целия свят ислямския закон шария. Лидерът на партията „Енахда” наскоро обяви, че ще наложи това, което той нарече „умерен” закон шария върху нацията, която доскоро бе известна като една от най-прогресивните в арабския свят. (Израел днес, 24.10.2011)
Подобни явления се наблюдават в Египет и Либия. Това, което със сигурност знаем, е, че Мюсюлманското братство заема стабилни позиции и на двете места. Що се отнася до Либия, след епохата на Кадафи страната ще приеме закона шария като основа за всичките си граждански закони. Временният лидер Мустафа Абдул Джалил вече промени няколко закона, които не се вписваха в шария, като забрани местните банки да вземат лихва и отново разреши практиккуването на полигамията.
В Египет все още се вземат решения какво да бъде политическото и идеологическо развитие на страната. Там предстои да се проведат избори след свалянето на бившия диктатор Хосни Мубарак, но според всички оценки Мюсюлманското братство или ще спечели мнозинство в парламента, или ще има толкова голям процент, че всяко бъдещо правителство ще трябва да се съобразява с него. Египетското Мюсюлманско братство е предтеча на всички ектремистки ислямистки групи в региона и пряк родоначалник на организации като „Хамас”. (Израел днес, 24.10.2011) Ислямистите вече консолидират силите си с Турция и Ливан, въпреки че не настояват за масови бунтове, за да постигнат целите си там.
Всички тези развития пряко засягат сигурността на Израел, ако не и самото му съществуване. Генерал Еял Айзенберг, главнокомандващ военното управление за защита на гражданското население, предупреди преди няколко месеца, че в резултат на арабската пролет Близкият изток ще се превърне в пристан за радикална идеология, която ще повиши рисковете от повсевместна война, като това може да включи дори употребата на „оръжия за масово унищожаване”. Когато Близкият изток се управляваше от бившите диктатори, те имаха интерес да поддържат стабилността и статуквото в региона. Тогава Израел можеше поне да предполага, че срещу него няма да бъдат използвани оръжия за масово унищожение или поне не в големи мащаби. С идването на власт на фанатиците, тази увереност се изпарява и Израел е изправен пред една мрачна реалност.
АСАД ДЪРЖИ ТЕЛ АВИВ ЗА „ЗАЛОЖНИК”
През последните три месеца сирийският президент Башар Асад успява да предотврати военен удар срещу Сирия от страна на Турция или НАТО като държи 1.2 милиона жители на Тел Авив заложници, заплашвайки с ответен ракетен удар. (Debkafile, 4.10.2011) Изглежда, че Иран и „Хизбула” са част от тази заплаха. Според разузнавателни източници на Запада Сирия, Иран и „Хизбула” са разработили обща военна операция за нападение над Тел Авив – финансовия, индустриален и културен център на Израел. Смята се, че ще бъдат изстреляни едновременно хиляди ракети, като „Хамас” и други палестински военни групировки ще открият огън от ивицата Газа.
Очевидно Израел не е признал публично, че такава заплаха съществува, но западни източници съобщиха, че Израел е изпратил предупреждение от своя страна: ако дори и една сирийска ракета бъде изстреляна срещу Тел Авив, Дамаск ще е първият, който ще си плати, а ако ракетният обстрел продължи, един след друг ще бъдат унищожени всички сирийски градове. Това послание до Асад цитира и по-ранни предупреждения на министъра на отбраната Ехуд Барак, че ако Тел Авив попадне под ракетен обстрел от север, не само Бейрут, но и целият Ливан ще избухне в пламъци. Асад бе уверен, че със Сирия ще се случи същото, ако се включи в ракетно нападение срещу Израел. Имайки предвид ситуацията в страните в Близкия изток към този момент, подобна реторика, за съжаление, явно е необходима.
Американският министър на отбраната Леон Панета, който наскоро посети Израел, вярва, че разривът между Израел и Турция е в полза на сирийския диктатор и му дава свободата да отправя злокобни заплахи към Израел, за да не позволи на Турция и НАТО да използват военна сила срещу режима му. Това може да звучи нелогично, тъй като отношенията между Израел и Турция не са добри. Но Турция е достатъчно прагматична, за да не желае дестабилизация на региона, която със сигурност ще настъпи, ако Асад атакува Тел Авив.
Според агенция Debkafileза първи път Сирия е заплашила Израел с ответен удар на 9 август, когато турският външен министър Ахмет Давутоглу проведе шестчасова среща с Башар Асад, опитвайки се от свое име и от името на НАТО да го убеди да сложи край на клането, което войските му извършват върху собствения му народ. Очевидно Давутоглу е предупредил Асад, че ако не промени действията си, ще го постигне същата съдба като тази на Кадафи в ръцете на НАТО и на турските сили. Отговорът на Асад бе груб: „От момента, в който срещу Сирия бъде отправен удар, ще ни трябват само шест часа, за да унищожим Тел Авив и да възпламеним целия Близък изток.”
Асад просто повтори и разшири предупреждението, отправено на 10 май от негов стар приятел – международният бизнес-магнат Рами Маклуф, който тогава каза: „Ако няма стабилност тук, в Сирия, не може да има стабилност и в Израел. Никой не може да гарантира какво ще се случи, ако, не дай Бог, нещо се случи с режима на Асад.”
ИЗРАЕЛ ИЗПРАЩА ПОМОЩ НА ТУРЦИЯ
Когато земетресение със сила 7.2 по скалата на Рихтер разлюля Турция в региона на езерото Ван на 23 октомври, Израел бе един от първите, който предложи да изпрати специализирани екипи, за сда помогнат с издирването и спасяването на оцелели. Правителството на Турция първоначално отхвърли предложението на Израел за помощ, като заяви, че може да се справи с кризата само. Но след повторна оценка на ситуацията и рязък спад на температурите, Турция реши да приеме помощ от 30 страни, между които и Израел.
Израел изпрати в Турция самолет Боинг 747, пълен с помощи, включително и сглобяеми къщи с електричество, в които хората веднага могат да се нанесат да живеят; топли дрехи, одеала и матраци. В близките дни ще бъдат изпратени още два самолета. Израел демонстрира не само готовността си да помага на изпадналите в нужда, но и готовност да споделя опита си дори и с онези, с които не е в най-добрите политически отношения.
ТЕРОРИСТИТЕ В ИЗРАЕЛ СА ГЕРОИ ЗА ПАЛЕСТИНЦИТЕ
На 18 октомври във вестник „Ерусалим пост” Марк Белзберг пише в отговор на Басам Насер в изданието от предния ден: „Убийците, които освободихме, не са периферията на палестинското общество, те са самото общество”. Белзберг е отчасти прав с това твърдение, което посочва една фундаментална и вероятно непреодолима пропаст между възгледите на палестинците и тези на Израел относно конфликта в региона.
Безлберг пише: „Насер твърди, че просто не е честно, че ние израелците гледаме на затворниците, освободени в замяна за Гилад Шалит, като на терористи-убийци. В крайна сметка всички в Газа ги боготворят и издигат в култ. Трябва да разберем, че те са герои, източник на гордост и чест за своите родители и семейства, най-желаните съпрузи за всички млади палестински жени. Политически и социални организации ще започнат да настояват за срещи с освободените убийци, за да лансират имената и платформите си. Те не са периферията на обществото или отклонение от него, те са самото общество. Те са адвокати, лекари, мъже и жени, млади и стари, професори и неграмотни.”
Израелският автор продължава: „Картината на палестинското общество, която Насер с такава гордост обрисува, категорично показва на всички, че лидерите на Газа и гражданите й като цяло съставляват едно от най-презрените и отвратителни общества в историята на човечеството. Нито едно холивудско студио не е създавало злодей подобен на Халед Машаал, Аятола Рухола Хумейни или Хасан Назрала.”
Въпреки че това може да е малко преувеличено, можем да разберем позицията на Белзберг. Мюсюлманското общество, с малки изключения, възвеличава насилието и убийствата. Понякога изглежда, че разрешението на всеки проблем е някой да бъде убит. Проливането на кръв не се смята за нещо ужасно, което трябва да се избягва, освен когато не се налага в случаите на война или самозащита. През 2000 г. двама израелски войници се изгубиха в палестинските територии, бяха арестувани от полицията на ПВ, след което буквално бяха разкъсани от тълпата. Арабинът, който бе наречен тогава „касапинът от Рамала”, с гордост показваше окървавените си ръце през прозореца на ликуващата тълпа. Това бе посрещнато като славно дело. Този човек бе считан за герой. Нямаше и следа от чувството, че не бива да се радваме от бруталната смърт на враговете си, което е белег на всяко цивилизовано общество.
Ще побързам да кажа, че не всички палестинци мислят така, не всички палестинци реагират така. Това определено не е вярно за повечето араби-християни. Но за съжаление това изглежда е отличителна черта на ислямското общество и поради тази причина често наричам убийството „фаталния недостатък на исляма”. Особено удовлетворение и изумление ми носи това, че когато един мюсюлманин приеме Йешуа за свой Господ и Спасител, омразата му към евреите изчезва! За своя изненада и в пълен контраст с предишното си поведение, той открива, че сега обича евреите!
Нека Бог да ни даде в тези трудни дни да видим голям брой мюсюлмани – мъже и жени – да познаят Йешуа, Княза на мира и Спасителя на света. Междувременно нека продължаваме да се молим усърдно Израел да бъде опазен от омразата, която идва от княза на тъмнината и неговите слуги.
„А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му” (1 Йоан 2:11).
В Месията,
Лони Мингс
Месечно издание от Ерусалим НОЕМВРИ 2011/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772
„Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.” (Лука 15:32)
НАЙ-ПОСЛЕ У ДОМА!
След пет години в плен, през които родителите на Гилад се надяваха и отчайваха, надяваха и отчайваха, прекарвайки понякога дни в палатка пред офиса на премиера, Гилад най-после си е у дома, спи в собственото си легло и започва да се възстановява. Е, може би „Хамас” не са били толкова лоши все пак? Навярно са се грижили добре за него, поддържайки здравето и теглото му и най-накрая, обзети от непреодолимо състрадание, са го пуснали да си ходи? Съвсем не. Шалит се превърна в една пионка, която „Хамас” използва, за да постигне точно това, към което отдавна се стреми – освобождаването на повече от хиляда терористи, които излежават присъдите си в израелски затвори. Когато камерите за пръв път показаха Гилад и видях как дрехите му стоят като на закачалка, се разплаках. Израел плати висока цена за свободата на Шалит, но повечето добри хора смятат, че си струваше.
Казах си, че ако това бе моят син, бих освободил и 2000 затворници, за да го видя свободен. Не може да се определи цена за сигурността и благоденствието на собствената ти плът и кръв. Всеки път, когато собственият ми син пътува по опасни магистрали, се моля за безопасността му. Не мога да си представя как бих се чувствал, ако синът ми бе някъде в плен, държан от терористи, известни с жестокостта си.
Въпреки че по-голямата част от свободния свят се радваше от освобождаването на Шалит, той не изглеждаше добре, когато го видяхме за пръв път. Беше много слаб и под очите му имаше тъмни кръгове. Още никой не може да каже дали с него са се отнасяли добре или зле. Без съмнение ежедневният стрес е бил почти непоносим, тъй като той не е знаел колко още ще живее. Един служител на „Хамас” в Дамаск – Сала Аларори – каза, че не е имало само насилие, понякога пазачите му са се смеели и шегували заедно с него. Но също така е имало и трудни моменти, когато му е липсвало семейството, каза Аларори. (Сериозно??!) Той също така отбеляза, че Шалит е черпил сили от това, че израелското общество цени човешкия живот изключително много. Аларори каза, че като техен враг би предпочел Израел да не „ценеше толкова много човешкия живот”. С това той разкри важна подробност за ценностите на мюсюлманите –и за нас не е изненада да научим, че за радикалните мюсюлмани човешкият живот е „евтин”.
Над хиляда палестински затворници, голяма част от тях с изцапани с кръв ръце, бяха освободени от Израел в замяна за Шалит. Някои от тях бяха изпратени в Газа, други бяха депортирани, други бяха допуснати до Западния бряг. Но дори и онези, които бяха депортирани, могат да вилнеят там, където са, без съмнение планирайки още убийства и кръвопролитие. Предвид омразата им към Израел, може би е само въпрос на време преди тези терористи отново да се опитат да извършат атентат. Следващият път Израел може да не е толкова благосклонен към тях, тъй като вече се чуват гласове в подкрепа на това Израел направо да екзекутира терористите, които успее да залови. Това може и да не се случи, но много хора започват да говорят за това.
Междувременно Гилад си почива у дома, прави кратки разходки, кара колело, играе пинг-понг и се среща със стари приятели. Когато баща му Ноам бе помолен да коментира твърдението на „Хамас”, че към него не са се отнасяли зле, докато е бил в плен, той каза: „Не бих приемал всичко, което „Хамас” казват, за чиста монета.” В крайна сметка всичко ще излезе наяве, защото предстои Гилад да разкаже историята си с подробности. За момента той е под наблюдение на израелски лекари и в близко бъдеще ще премине през обстойни медицински изследвания.
ИСЛЯМСКА ЗИМА
Както посочва списание „Израел днес”, „арабската пролет” бе посрещната от наивните западни лидери като едно положително развитие, което ще донесе на масите в Близкия изток демокрация, подобна на западната. Човек вече започва да се чуди дали западните лидери някога ще започнат да разбират това, което се случва в Близкия изток. За щастие някои – но много малко – разбират и някои анализатори прогнозират, че т.нар. „арабска пролет” може да доведе до „ислямска зима”.
Както мнозина знаят, Тунис бе първата страна, където масовите протести и бунтове доведоха до сваляне на дългогодишния диктатор. Проведоха се избори и партията „Енахда” спечели доста голямо мнозинство, поемайки контрола на парламента. Западните медии определят „Енахда” като „умерена” ислямска група, но това е подвеждащо определение. Идеологията на партията е основана върху идеологията на египетското Мюсюлманско братство, което цели да наложи върху целия свят ислямския закон шария. Лидерът на партията „Енахда” наскоро обяви, че ще наложи това, което той нарече „умерен” закон шария върху нацията, която доскоро бе известна като една от най-прогресивните в арабския свят. (Израел днес, 24.10.2011)
Подобни явления се наблюдават в Египет и Либия. Това, което със сигурност знаем, е, че Мюсюлманското братство заема стабилни позиции и на двете места. Що се отнася до Либия, след епохата на Кадафи страната ще приеме закона шария като основа за всичките си граждански закони. Временният лидер Мустафа Абдул Джалил вече промени няколко закона, които не се вписваха в шария, като забрани местните банки да вземат лихва и отново разреши практиккуването на полигамията.
В Египет все още се вземат решения какво да бъде политическото и идеологическо развитие на страната. Там предстои да се проведат избори след свалянето на бившия диктатор Хосни Мубарак, но според всички оценки Мюсюлманското братство или ще спечели мнозинство в парламента, или ще има толкова голям процент, че всяко бъдещо правителство ще трябва да се съобразява с него. Египетското Мюсюлманско братство е предтеча на всички ектремистки ислямистки групи в региона и пряк родоначалник на организации като „Хамас”. (Израел днес, 24.10.2011) Ислямистите вече консолидират силите си с Турция и Ливан, въпреки че не настояват за масови бунтове, за да постигнат целите си там.
Всички тези развития пряко засягат сигурността на Израел, ако не и самото му съществуване. Генерал Еял Айзенберг, главнокомандващ военното управление за защита на гражданското население, предупреди преди няколко месеца, че в резултат на арабската пролет Близкият изток ще се превърне в пристан за радикална идеология, която ще повиши рисковете от повсевместна война, като това може да включи дори употребата на „оръжия за масово унищожаване”. Когато Близкият изток се управляваше от бившите диктатори, те имаха интерес да поддържат стабилността и статуквото в региона. Тогава Израел можеше поне да предполага, че срещу него няма да бъдат използвани оръжия за масово унищожение или поне не в големи мащаби. С идването на власт на фанатиците, тази увереност се изпарява и Израел е изправен пред една мрачна реалност.
АСАД ДЪРЖИ ТЕЛ АВИВ ЗА „ЗАЛОЖНИК”
През последните три месеца сирийският президент Башар Асад успява да предотврати военен удар срещу Сирия от страна на Турция или НАТО като държи 1.2 милиона жители на Тел Авив заложници, заплашвайки с ответен ракетен удар. (Debkafile, 4.10.2011) Изглежда, че Иран и „Хизбула” са част от тази заплаха. Според разузнавателни източници на Запада Сирия, Иран и „Хизбула” са разработили обща военна операция за нападение над Тел Авив – финансовия, индустриален и културен център на Израел. Смята се, че ще бъдат изстреляни едновременно хиляди ракети, като „Хамас” и други палестински военни групировки ще открият огън от ивицата Газа.
Очевидно Израел не е признал публично, че такава заплаха съществува, но западни източници съобщиха, че Израел е изпратил предупреждение от своя страна: ако дори и една сирийска ракета бъде изстреляна срещу Тел Авив, Дамаск ще е първият, който ще си плати, а ако ракетният обстрел продължи, един след друг ще бъдат унищожени всички сирийски градове. Това послание до Асад цитира и по-ранни предупреждения на министъра на отбраната Ехуд Барак, че ако Тел Авив попадне под ракетен обстрел от север, не само Бейрут, но и целият Ливан ще избухне в пламъци. Асад бе уверен, че със Сирия ще се случи същото, ако се включи в ракетно нападение срещу Израел. Имайки предвид ситуацията в страните в Близкия изток към този момент, подобна реторика, за съжаление, явно е необходима.
Американският министър на отбраната Леон Панета, който наскоро посети Израел, вярва, че разривът между Израел и Турция е в полза на сирийския диктатор и му дава свободата да отправя злокобни заплахи към Израел, за да не позволи на Турция и НАТО да използват военна сила срещу режима му. Това може да звучи нелогично, тъй като отношенията между Израел и Турция не са добри. Но Турция е достатъчно прагматична, за да не желае дестабилизация на региона, която със сигурност ще настъпи, ако Асад атакува Тел Авив.
Според агенция Debkafileза първи път Сирия е заплашила Израел с ответен удар на 9 август, когато турският външен министър Ахмет Давутоглу проведе шестчасова среща с Башар Асад, опитвайки се от свое име и от името на НАТО да го убеди да сложи край на клането, което войските му извършват върху собствения му народ. Очевидно Давутоглу е предупредил Асад, че ако не промени действията си, ще го постигне същата съдба като тази на Кадафи в ръцете на НАТО и на турските сили. Отговорът на Асад бе груб: „От момента, в който срещу Сирия бъде отправен удар, ще ни трябват само шест часа, за да унищожим Тел Авив и да възпламеним целия Близък изток.”
Асад просто повтори и разшири предупреждението, отправено на 10 май от негов стар приятел – международният бизнес-магнат Рами Маклуф, който тогава каза: „Ако няма стабилност тук, в Сирия, не може да има стабилност и в Израел. Никой не може да гарантира какво ще се случи, ако, не дай Бог, нещо се случи с режима на Асад.”
ИЗРАЕЛ ИЗПРАЩА ПОМОЩ НА ТУРЦИЯ
Когато земетресение със сила 7.2 по скалата на Рихтер разлюля Турция в региона на езерото Ван на 23 октомври, Израел бе един от първите, който предложи да изпрати специализирани екипи, за сда помогнат с издирването и спасяването на оцелели. Правителството на Турция първоначално отхвърли предложението на Израел за помощ, като заяви, че може да се справи с кризата само. Но след повторна оценка на ситуацията и рязък спад на температурите, Турция реши да приеме помощ от 30 страни, между които и Израел.
Израел изпрати в Турция самолет Боинг 747, пълен с помощи, включително и сглобяеми къщи с електричество, в които хората веднага могат да се нанесат да живеят; топли дрехи, одеала и матраци. В близките дни ще бъдат изпратени още два самолета. Израел демонстрира не само готовността си да помага на изпадналите в нужда, но и готовност да споделя опита си дори и с онези, с които не е в най-добрите политически отношения.
ТЕРОРИСТИТЕ В ИЗРАЕЛ СА ГЕРОИ ЗА ПАЛЕСТИНЦИТЕ
На 18 октомври във вестник „Ерусалим пост” Марк Белзберг пише в отговор на Басам Насер в изданието от предния ден: „Убийците, които освободихме, не са периферията на палестинското общество, те са самото общество”. Белзберг е отчасти прав с това твърдение, което посочва една фундаментална и вероятно непреодолима пропаст между възгледите на палестинците и тези на Израел относно конфликта в региона.
Безлберг пише: „Насер твърди, че просто не е честно, че ние израелците гледаме на затворниците, освободени в замяна за Гилад Шалит, като на терористи-убийци. В крайна сметка всички в Газа ги боготворят и издигат в култ. Трябва да разберем, че те са герои, източник на гордост и чест за своите родители и семейства, най-желаните съпрузи за всички млади палестински жени. Политически и социални организации ще започнат да настояват за срещи с освободените убийци, за да лансират имената и платформите си. Те не са периферията на обществото или отклонение от него, те са самото общество. Те са адвокати, лекари, мъже и жени, млади и стари, професори и неграмотни.”
Израелският автор продължава: „Картината на палестинското общество, която Насер с такава гордост обрисува, категорично показва на всички, че лидерите на Газа и гражданите й като цяло съставляват едно от най-презрените и отвратителни общества в историята на човечеството. Нито едно холивудско студио не е създавало злодей подобен на Халед Машаал, Аятола Рухола Хумейни или Хасан Назрала.”
Въпреки че това може да е малко преувеличено, можем да разберем позицията на Белзберг. Мюсюлманското общество, с малки изключения, възвеличава насилието и убийствата. Понякога изглежда, че разрешението на всеки проблем е някой да бъде убит. Проливането на кръв не се смята за нещо ужасно, което трябва да се избягва, освен когато не се налага в случаите на война или самозащита. През 2000 г. двама израелски войници се изгубиха в палестинските територии, бяха арестувани от полицията на ПВ, след което буквално бяха разкъсани от тълпата. Арабинът, който бе наречен тогава „касапинът от Рамала”, с гордост показваше окървавените си ръце през прозореца на ликуващата тълпа. Това бе посрещнато като славно дело. Този човек бе считан за герой. Нямаше и следа от чувството, че не бива да се радваме от бруталната смърт на враговете си, което е белег на всяко цивилизовано общество.
Ще побързам да кажа, че не всички палестинци мислят така, не всички палестинци реагират така. Това определено не е вярно за повечето араби-християни. Но за съжаление това изглежда е отличителна черта на ислямското общество и поради тази причина често наричам убийството „фаталния недостатък на исляма”. Особено удовлетворение и изумление ми носи това, че когато един мюсюлманин приеме Йешуа за свой Господ и Спасител, омразата му към евреите изчезва! За своя изненада и в пълен контраст с предишното си поведение, той открива, че сега обича евреите!
Нека Бог да ни даде в тези трудни дни да видим голям брой мюсюлмани – мъже и жени – да познаят Йешуа, Княза на мира и Спасителя на света. Междувременно нека продължаваме да се молим усърдно Израел да бъде опазен от омразата, която идва от княза на тъмнината и неговите слуги.
„А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му” (1 Йоан 2:11).
В Месията,
Лони Мингс
Monday, November 7, 2011
Вяра и упование (емуна в’битахон)
Берешит/ Битие 12:1-17:27
Йешаяху/ Исая 40:27-41:16
Ромим/ Римляни 4:1-25
Берешит (Битие) {13:8} Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. {13:9} Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво. {13:10} Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. {13:11} За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.
Лот избра Содом, защото за него той изглеждаше като красива, добре напоена долина. Само че знаем, че това бе една помийна яма, покварена до крайна степен. Тук има един много важен принцип, който трябва да научим и който съм сигурен, че сте чували и преди: „Не всичко, което блести, е злато”.
Едва ли има телевизионен канал днес, който да не излъчва реклами за закупуване на злато като мярка срещу обезценяващия се долар. Казва ни се, че златото винаги ще има стойност и е чудесна гаранция срещу едно бъдещо сриване на пазара, което, както всички смятат, неизбежно предстои. За съжаление, мисля, че има и много вярващи, които са налапали въдицата и са се включили в треската за злато.
Не се съмнявам, че златото е чудесен скъпоценен метал, който е бил използван за търговия още от библейски времена. Но когато вярващ в Йешуа А’Машиах купува злато като защита срещу обезценяващия се долар, какво говори това за вярата му?
Колко от нас, които четат този коментар, си спомнят паниката, която обзе света точно преди влизането в новото хилядолетие. Хората изпаднаха в паника, когато им се каза, че светът ще бъде постигнат от апокалипсис, защото компютрите не могат да превключат на новата дата. Имаше прогнози, че банките ще бъдат затворени, че спестяванията ще изчезнат, че ще има недостиг на храна, че стоковите борси ще се сринат и какво ли още не. Но както знаем и досега – 2011 г. – не се е случило нищо такова. Всъщност човечеството премина в 2000 година без каквито и да е инциденти.
Това, което искам да кажа, не е, че в бъдеще не могат да се развият апокалиптични сценарии или че стоковите пазари не могат да се сринат или че доларът не може да обезценее – всичко това може да се случи. Това, което искам да кажа, е много по-сериозно.
Преди смяната на хилядолетието, още докато бяхме в 1999 г., паниката, която обзе света, също така обзе и Божията църква. Имаше вярващи, които изпаднаха в паника, също както и невярващите. Те започнаха да се запасяват с храна, вода, пари и други стоки - дори и със злато, като смятаха, че това ще ги предпази от онова, което мислеха, че ще се случи, когато часовникът удари 12 на 31 декември 1999. Истината е, че същото се случва сега с купуването на злато. Вярващи и невярващи еднакво се опитват да се защитят от очакваната икономическа депресия.
Няма нищо лошо в това да притежаваш злато и в това да имаш запаси от храна и вода, но е погрешно, когато вярващите изпадат в паника и поставят упованието си в запасите или златото, в което са превърнали спестяванията си.
Нашето бъдеще не се състои в нещата от този свят. Бъдещето ни изцяло зависи от нашите взаимоотношения с Бога. Няма значение какви са условията в света или какво ще се случи в бъдеще – нашата сигурност е в Бога. Бог е нашият източник. Вярвате ли това? Ако не, трябва да изпитате вярата си. Всичко друго, в което поставите упованието си, е идолопоклонство, а идолопоклонниците няма да имат място в живота, който очакваме.
Матитяху (Матей) {6:25} Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? {6:26} Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? {6:27} И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? {6:28} И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; {6:29} но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. {6:30} Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? {6:31} И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? {6:32} (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. {6:33} Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. {6:34} Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Събудете се обезверени вярващи, време е да направим справка с действителността.
Равин Яков Фарбер
Йешаяху/ Исая 40:27-41:16
Ромим/ Римляни 4:1-25
Берешит (Битие) {13:8} Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. {13:9} Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво. {13:10} Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. {13:11} За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.
Лот избра Содом, защото за него той изглеждаше като красива, добре напоена долина. Само че знаем, че това бе една помийна яма, покварена до крайна степен. Тук има един много важен принцип, който трябва да научим и който съм сигурен, че сте чували и преди: „Не всичко, което блести, е злато”.
Едва ли има телевизионен канал днес, който да не излъчва реклами за закупуване на злато като мярка срещу обезценяващия се долар. Казва ни се, че златото винаги ще има стойност и е чудесна гаранция срещу едно бъдещо сриване на пазара, което, както всички смятат, неизбежно предстои. За съжаление, мисля, че има и много вярващи, които са налапали въдицата и са се включили в треската за злато.
Не се съмнявам, че златото е чудесен скъпоценен метал, който е бил използван за търговия още от библейски времена. Но когато вярващ в Йешуа А’Машиах купува злато като защита срещу обезценяващия се долар, какво говори това за вярата му?
Колко от нас, които четат този коментар, си спомнят паниката, която обзе света точно преди влизането в новото хилядолетие. Хората изпаднаха в паника, когато им се каза, че светът ще бъде постигнат от апокалипсис, защото компютрите не могат да превключат на новата дата. Имаше прогнози, че банките ще бъдат затворени, че спестяванията ще изчезнат, че ще има недостиг на храна, че стоковите борси ще се сринат и какво ли още не. Но както знаем и досега – 2011 г. – не се е случило нищо такова. Всъщност човечеството премина в 2000 година без каквито и да е инциденти.
Това, което искам да кажа, не е, че в бъдеще не могат да се развият апокалиптични сценарии или че стоковите пазари не могат да се сринат или че доларът не може да обезценее – всичко това може да се случи. Това, което искам да кажа, е много по-сериозно.
Преди смяната на хилядолетието, още докато бяхме в 1999 г., паниката, която обзе света, също така обзе и Божията църква. Имаше вярващи, които изпаднаха в паника, също както и невярващите. Те започнаха да се запасяват с храна, вода, пари и други стоки - дори и със злато, като смятаха, че това ще ги предпази от онова, което мислеха, че ще се случи, когато часовникът удари 12 на 31 декември 1999. Истината е, че същото се случва сега с купуването на злато. Вярващи и невярващи еднакво се опитват да се защитят от очакваната икономическа депресия.
Няма нищо лошо в това да притежаваш злато и в това да имаш запаси от храна и вода, но е погрешно, когато вярващите изпадат в паника и поставят упованието си в запасите или златото, в което са превърнали спестяванията си.
Нашето бъдеще не се състои в нещата от този свят. Бъдещето ни изцяло зависи от нашите взаимоотношения с Бога. Няма значение какви са условията в света или какво ще се случи в бъдеще – нашата сигурност е в Бога. Бог е нашият източник. Вярвате ли това? Ако не, трябва да изпитате вярата си. Всичко друго, в което поставите упованието си, е идолопоклонство, а идолопоклонниците няма да имат място в живота, който очакваме.
Матитяху (Матей) {6:25} Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? {6:26} Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? {6:27} И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? {6:28} И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; {6:29} но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. {6:30} Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? {6:31} И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? {6:32} (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. {6:33} Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. {6:34} Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Събудете се обезверени вярващи, време е да направим справка с действителността.
Равин Яков Фарбер
Subscribe to:
Posts (Atom)
