Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6)



Месечно издание от Ерусалим НОЕМВРИ 2011/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772



„Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.” (Лука 15:32)

НАЙ-ПОСЛЕ У ДОМА!

След пет години в плен, през които родителите на Гилад се надяваха и отчайваха, надяваха и отчайваха, прекарвайки понякога дни в палатка пред офиса на премиера, Гилад най-после си е у дома, спи в собственото си легло и започва да се възстановява. Е, може би „Хамас” не са били толкова лоши все пак? Навярно са се грижили добре за него, поддържайки здравето и теглото му и най-накрая, обзети от непреодолимо състрадание, са го пуснали да си ходи? Съвсем не. Шалит се превърна в една пионка, която „Хамас” използва, за да постигне точно това, към което отдавна се стреми – освобождаването на повече от хиляда терористи, които излежават присъдите си в израелски затвори. Когато камерите за пръв път показаха Гилад и видях как дрехите му стоят като на закачалка, се разплаках. Израел плати висока цена за свободата на Шалит, но повечето добри хора смятат, че си струваше.

Казах си, че ако това бе моят син, бих освободил и 2000 затворници, за да го видя свободен. Не може да се определи цена за сигурността и благоденствието на собствената ти плът и кръв. Всеки път, когато собственият ми син пътува по опасни магистрали, се моля за безопасността му. Не мога да си представя как бих се чувствал, ако синът ми бе някъде в плен, държан от терористи, известни с жестокостта си.

Въпреки че по-голямата част от свободния свят се радваше от освобождаването на Шалит, той не изглеждаше добре, когато го видяхме за пръв път. Беше много слаб и под очите му имаше тъмни кръгове. Още никой не може да каже дали с него са се отнасяли добре или зле. Без съмнение ежедневният стрес е бил почти непоносим, тъй като той не е знаел колко още ще живее. Един служител на „Хамас” в Дамаск – Сала Аларори – каза, че не е имало само насилие, понякога пазачите му са се смеели и шегували заедно с него. Но също така е имало и трудни моменти, когато му е липсвало семейството, каза Аларори. (Сериозно??!) Той също така отбеляза, че Шалит е черпил сили от това, че израелското общество цени човешкия живот изключително много. Аларори каза, че като техен враг би предпочел Израел да не „ценеше толкова много човешкия живот”. С това той разкри важна подробност за ценностите на мюсюлманите –и за нас не е изненада да научим, че за радикалните мюсюлмани човешкият живот е „евтин”.

Над хиляда палестински затворници, голяма част от тях с изцапани с кръв ръце, бяха освободени от Израел в замяна за Шалит. Някои от тях бяха изпратени в Газа, други бяха депортирани, други бяха допуснати до Западния бряг. Но дори и онези, които бяха депортирани, могат да вилнеят там, където са, без съмнение планирайки още убийства и кръвопролитие. Предвид омразата им към Израел, може би е само въпрос на време преди тези терористи отново да се опитат да извършат атентат. Следващият път Израел може да не е толкова благосклонен към тях, тъй като вече се чуват гласове в подкрепа на това Израел направо да екзекутира терористите, които успее да залови. Това може и да не се случи, но много хора започват да говорят за това.

Междувременно Гилад си почива у дома, прави кратки разходки, кара колело, играе пинг-понг и се среща със стари приятели. Когато баща му Ноам бе помолен да коментира твърдението на „Хамас”, че към него не са се отнасяли зле, докато е бил в плен, той каза: „Не бих приемал всичко, което „Хамас” казват, за чиста монета.” В крайна сметка всичко ще излезе наяве, защото предстои Гилад да разкаже историята си с подробности. За момента той е под наблюдение на израелски лекари и в близко бъдеще ще премине през обстойни медицински изследвания.


ИСЛЯМСКА ЗИМА

Както посочва списание „Израел днес”, „арабската пролет” бе посрещната от наивните западни лидери като едно положително развитие, което ще донесе на масите в Близкия изток демокрация, подобна на западната. Човек вече започва да се чуди дали западните лидери някога ще започнат да разбират това, което се случва в Близкия изток. За щастие някои – но много малко – разбират и някои анализатори прогнозират, че т.нар. „арабска пролет” може да доведе до „ислямска зима”.

Както мнозина знаят, Тунис бе първата страна, където масовите протести и бунтове доведоха до сваляне на дългогодишния диктатор. Проведоха се избори и партията „Енахда” спечели доста голямо мнозинство, поемайки контрола на парламента. Западните медии определят „Енахда” като „умерена” ислямска група, но това е подвеждащо определение. Идеологията на партията е основана върху идеологията на египетското Мюсюлманско братство, което цели да наложи върху целия свят ислямския закон шария. Лидерът на партията „Енахда” наскоро обяви, че ще наложи това, което той нарече „умерен” закон шария върху нацията, която доскоро бе известна като една от най-прогресивните в арабския свят. (Израел днес, 24.10.2011)

Подобни явления се наблюдават в Египет и Либия. Това, което със сигурност знаем, е, че Мюсюлманското братство заема стабилни позиции и на двете места. Що се отнася до Либия, след епохата на Кадафи страната ще приеме закона шария като основа за всичките си граждански закони. Временният лидер Мустафа Абдул Джалил вече промени няколко закона, които не се вписваха в шария, като забрани местните банки да вземат лихва и отново разреши практиккуването на полигамията.

В Египет все още се вземат решения какво да бъде политическото и идеологическо развитие на страната. Там предстои да се проведат избори след свалянето на бившия диктатор Хосни Мубарак, но според всички оценки Мюсюлманското братство или ще спечели мнозинство в парламента, или ще има толкова голям процент, че всяко бъдещо правителство ще трябва да се съобразява с него. Египетското Мюсюлманско братство е предтеча на всички ектремистки ислямистки групи в региона и пряк родоначалник на организации като „Хамас”. (Израел днес, 24.10.2011) Ислямистите вече консолидират силите си с Турция и Ливан, въпреки че не настояват за масови бунтове, за да постигнат целите си там.

Всички тези развития пряко засягат сигурността на Израел, ако не и самото му съществуване. Генерал Еял Айзенберг, главнокомандващ военното управление за защита на гражданското население, предупреди преди няколко месеца, че в резултат на арабската пролет Близкият изток ще се превърне в пристан за радикална идеология, която ще повиши рисковете от повсевместна война, като това може да включи дори употребата на „оръжия за масово унищожаване”. Когато Близкият изток се управляваше от бившите диктатори, те имаха интерес да поддържат стабилността и статуквото в региона. Тогава Израел можеше поне да предполага, че срещу него няма да бъдат използвани оръжия за масово унищожение или поне не в големи мащаби. С идването на власт на фанатиците, тази увереност се изпарява и Израел е изправен пред една мрачна реалност.

АСАД ДЪРЖИ ТЕЛ АВИВ ЗА „ЗАЛОЖНИК”

През последните три месеца сирийският президент Башар Асад успява да предотврати военен удар срещу Сирия от страна на Турция или НАТО като държи 1.2 милиона жители на Тел Авив заложници, заплашвайки с ответен ракетен удар. (Debkafile, 4.10.2011) Изглежда, че Иран и „Хизбула” са част от тази заплаха. Според разузнавателни източници на Запада Сирия, Иран и „Хизбула” са разработили обща военна операция за нападение над Тел Авив – финансовия, индустриален и културен център на Израел. Смята се, че ще бъдат изстреляни едновременно хиляди ракети, като „Хамас” и други палестински военни групировки ще открият огън от ивицата Газа.

Очевидно Израел не е признал публично, че такава заплаха съществува, но западни източници съобщиха, че Израел е изпратил предупреждение от своя страна: ако дори и една сирийска ракета бъде изстреляна срещу Тел Авив, Дамаск ще е първият, който ще си плати, а ако ракетният обстрел продължи, един след друг ще бъдат унищожени всички сирийски градове. Това послание до Асад цитира и по-ранни предупреждения на министъра на отбраната Ехуд Барак, че ако Тел Авив попадне под ракетен обстрел от север, не само Бейрут, но и целият Ливан ще избухне в пламъци. Асад бе уверен, че със Сирия ще се случи същото, ако се включи в ракетно нападение срещу Израел. Имайки предвид ситуацията в страните в Близкия изток към този момент, подобна реторика, за съжаление, явно е необходима.

Американският министър на отбраната Леон Панета, който наскоро посети Израел, вярва, че разривът между Израел и Турция е в полза на сирийския диктатор и му дава свободата да отправя злокобни заплахи към Израел, за да не позволи на Турция и НАТО да използват военна сила срещу режима му. Това може да звучи нелогично, тъй като отношенията между Израел и Турция не са добри. Но Турция е достатъчно прагматична, за да не желае дестабилизация на региона, която със сигурност ще настъпи, ако Асад атакува Тел Авив.

Според агенция Debkafileза първи път Сирия е заплашила Израел с ответен удар на 9 август, когато турският външен министър Ахмет Давутоглу проведе шестчасова среща с Башар Асад, опитвайки се от свое име и от името на НАТО да го убеди да сложи край на клането, което войските му извършват върху собствения му народ. Очевидно Давутоглу е предупредил Асад, че ако не промени действията си, ще го постигне същата съдба като тази на Кадафи в ръцете на НАТО и на турските сили. Отговорът на Асад бе груб: „От момента, в който срещу Сирия бъде отправен удар, ще ни трябват само шест часа, за да унищожим Тел Авив и да възпламеним целия Близък изток.”

Асад просто повтори и разшири предупреждението, отправено на 10 май от негов стар приятел – международният бизнес-магнат Рами Маклуф, който тогава каза: „Ако няма стабилност тук, в Сирия, не може да има стабилност и в Израел. Никой не може да гарантира какво ще се случи, ако, не дай Бог, нещо се случи с режима на Асад.”

ИЗРАЕЛ ИЗПРАЩА ПОМОЩ НА ТУРЦИЯ

Когато земетресение със сила 7.2 по скалата на Рихтер разлюля Турция в региона на езерото Ван на 23 октомври, Израел бе един от първите, който предложи да изпрати специализирани екипи, за сда помогнат с издирването и спасяването на оцелели. Правителството на Турция първоначално отхвърли предложението на Израел за помощ, като заяви, че може да се справи с кризата само. Но след повторна оценка на ситуацията и рязък спад на температурите, Турция реши да приеме помощ от 30 страни, между които и Израел.

Израел изпрати в Турция самолет Боинг 747, пълен с помощи, включително и сглобяеми къщи с електричество, в които хората веднага могат да се нанесат да живеят; топли дрехи, одеала и матраци. В близките дни ще бъдат изпратени още два самолета. Израел демонстрира не само готовността си да помага на изпадналите в нужда, но и готовност да споделя опита си дори и с онези, с които не е в най-добрите политически отношения.

ТЕРОРИСТИТЕ В ИЗРАЕЛ СА ГЕРОИ ЗА ПАЛЕСТИНЦИТЕ

На 18 октомври във вестник „Ерусалим пост” Марк Белзберг пише в отговор на Басам Насер в изданието от предния ден: „Убийците, които освободихме, не са периферията на палестинското общество, те са самото общество”. Белзберг е отчасти прав с това твърдение, което посочва една фундаментална и вероятно непреодолима пропаст между възгледите на палестинците и тези на Израел относно конфликта в региона.

Безлберг пише: „Насер твърди, че просто не е честно, че ние израелците гледаме на затворниците, освободени в замяна за Гилад Шалит, като на терористи-убийци. В крайна сметка всички в Газа ги боготворят и издигат в култ. Трябва да разберем, че те са герои, източник на гордост и чест за своите родители и семейства, най-желаните съпрузи за всички млади палестински жени. Политически и социални организации ще започнат да настояват за срещи с освободените убийци, за да лансират имената и платформите си. Те не са периферията на обществото или отклонение от него, те са самото общество. Те са адвокати, лекари, мъже и жени, млади и стари, професори и неграмотни.”

Израелският автор продължава: „Картината на палестинското общество, която Насер с такава гордост обрисува, категорично показва на всички, че лидерите на Газа и гражданите й като цяло съставляват едно от най-презрените и отвратителни общества в историята на човечеството. Нито едно холивудско студио не е създавало злодей подобен на Халед Машаал, Аятола Рухола Хумейни или Хасан Назрала.”

Въпреки че това може да е малко преувеличено, можем да разберем позицията на Белзберг. Мюсюлманското общество, с малки изключения, възвеличава насилието и убийствата. Понякога изглежда, че разрешението на всеки проблем е някой да бъде убит. Проливането на кръв не се смята за нещо ужасно, което трябва да се избягва, освен когато не се налага в случаите на война или самозащита. През 2000 г. двама израелски войници се изгубиха в палестинските територии, бяха арестувани от полицията на ПВ, след което буквално бяха разкъсани от тълпата. Арабинът, който бе наречен тогава „касапинът от Рамала”, с гордост показваше окървавените си ръце през прозореца на ликуващата тълпа. Това бе посрещнато като славно дело. Този човек бе считан за герой. Нямаше и следа от чувството, че не бива да се радваме от бруталната смърт на враговете си, което е белег на всяко цивилизовано общество.

Ще побързам да кажа, че не всички палестинци мислят така, не всички палестинци реагират така. Това определено не е вярно за повечето араби-християни. Но за съжаление това изглежда е отличителна черта на ислямското общество и поради тази причина често наричам убийството „фаталния недостатък на исляма”. Особено удовлетворение и изумление ми носи това, че когато един мюсюлманин приеме Йешуа за свой Господ и Спасител, омразата му към евреите изчезва! За своя изненада и в пълен контраст с предишното си поведение, той открива, че сега обича евреите!

Нека Бог да ни даде в тези трудни дни да видим голям брой мюсюлмани – мъже и жени – да познаят Йешуа, Княза на мира и Спасителя на света. Междувременно нека продължаваме да се молим усърдно Израел да бъде опазен от омразата, която идва от княза на тъмнината и неговите слуги.

„А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му” (1 Йоан 2:11).

В Месията,

Лони Мингс