Tuesday, January 24, 2012
Monday, January 23, 2012
Thursday, January 19, 2012
МОЛИТВЕНОТО ПИСМО НА СТРАЖАТА ЯНУАРИ 2012
“Любовта не е написана на хартия, защото написаното може да бъде изтрито. Нито пък е издълбана на камък, защото камъкът може да се счупи. Но тя е написана на сърцето, защото там може да остане завинаги.” (Неизвестен автор)
Божията любов е тази, която върна народа Му. Неговата любов възстанови народа на Израел в Земята им и тъй като Бог обича народа Си, Неговата воля за тях е начертана на сърцето Му и ще остане там завинаги. Бог никога няма да си промени мнението. Неговият избран народ ще си остане Негов народ (Църквата е прибавена към този „избран” народ чрез Йешуа, еврейския Месия и Спасител на света) и Неговият избор за възлюбения Му град – Ерусалим – и избраната Земя, където Той ще съгради земното си царство, са завинаги вкоренени в сърцето Му.
През първи век един евреин, който е искал да стане ученик на даден равин, е трябвало да напусне семейството си и работата си и да последва своя равин (учител). Той вече е трябвало да живее с него, да е с него по 24 часа в денонощието, да пътува с него, да поучава, да се учи и да работи. Учениците са обсъждали с равина си Писанията, учили са ги наизуст и са ги прилагали в живота си. Призивът на ученика, според както е описан в еврейските Писания, е бил да „се покрие с прахта от нозете на учителя си”, попивайки всяка негова дума. Ученикът е следвал равина си толкова близко, че е „ходил в прахта му”. По този начин той ставал като равина, като учителя си. Симон, Андрей, Яков и Йоан знаеха за този тип взаимоотношения, към които ги призоваваше Йешуа и затова незабавно оставиха работата си и Го последваха. Три години те стояха близо до Йешуа, слушайки всяка Негова дума и заповед, виждайки чудесата Му, учейки се от Него по всеки начин и „ходейки в прахта Му”.
Днес като християни, които обичат своя Учител и Равин Йешуа, ние можем да „ходим в прахта Му”, като изучаваме Библията, от която и Йешуа поучаваше: Тората, Танаха. Не бива да се наричаме само „новозаветни вярващи”, а християни, които вярват и приемат цялата Библия. Като прекарваме време, изучавайки цялата Библия, ще разберем много по-добре това, което Йешуа поучаваше и ще можем да приложим принципите Му в живота си. Тогава ще приличаме все повече и повече на нашия равин и Господ. „И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16). От коя книга четеше Йешуа? Това бе свитъкът на Исая – част от днешния т.нар. Стар завет.
Когато изучаваме Писанията, които Йешуа четеше, ще видим какво пророците на Израел говореха за идването на Месията, за това как трябва да се роди (Исая 7:14), къде трябва да се роди (Михей 5:2) и по какъв начин ще умре (Псалм 22). Те също ни говорят за копнежа на Божието сърце: „дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа” (Еремия 32:41).
Бог ни казва, че е вложил цялото Си сърце в това да види народа Си в притежание на Неговата земя. Той се удоволства в този процес и Израел ще бъде благословен. Всъщност Бог казва, че Той ги взема от нациите в света и ги засява като семе в Земята. Бог завършва това твърдение, като казва, че Той ще го извърши с цялото Си сърце (с цялата Си същност) и с всичкия Си Дух. Това не е маловажно или тривиално твърдение. Това ясно ни показва, че всеки народ, племе или нация, които излизат срещу Божията воля за Неговия народ и земя, ще се сблъскат с Бога и Неговия съд.
Още от 1948 г. насам враждебните арабски нации се стремят да унищожат Израел, когото Бог съгражда и еврейския народ, когото Бог връща у дома отсред народите по света. Тези, които мразят Израел, могат да се опитат да го изтрият от картите; те обаче няма да успеят, тъй като Бог е постановил Израел да остане в земята си. Сам Бог е обещал тази земя на евреите чрез Авраам, Исаак и Яков и техните потомци. Потомците на Исмаил получиха толкова много земя, че те нямат нужда от тази малка ивица. Но Израел им е трън в очите, защото там действа “друг дух”.
“Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24) “Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.” (Езекиил 36:28)
Като стражи ние сме поставени да бдим на кулите (4 Царе 9:17; Исая 21:5), на стените на градовете (Исая 62:6), по улиците на градовете (Псалм 127:1) и около Храма в Ерусалим (4 Царе 11:6). Стражите често обикаляха улиците през цялата нощ, за да гарантират реда, особено във време на опасност. Често те трябваше да увеличават броя си (Еремия 51:12) и да бият тревога при наближаването на врага (Езекиил 33:2,3). Те често се сменяха (Неемия 7:3), защото е много опасно да заспиш, когато си на стража (Матей 28:13, 14). Когато стражата не е давал предупреждение за идещата опасност, той е бил наказван със смърт (Езекиил 33:6). Стражата е бдял в очакване на утрото. Сега, когато ви съобщаваме за случващото се в Израел с това Молитвено писмо, нека да се обединим като една духовна войска по целия свят и да се погрижим за това в стената да няма дупки; нека да се бием в Духа, като част от екипа на стражите.
Израел казва, че отново ще навлезе в Газа
Висшестоящи израелски военни служители и законодатели казват, че повторното навлизане в Газа е неизбежно, за да може да се парира терористичната заплаха на “Хамас”.
Терористите от Газа продължиха 11-годишната война, изстрелвайки два снаряда на първи януари срещу западен Негев. Не се съобщава за ранени или щети.
Израелската армия съобщи, че две ракети, изстреляни от Газа, са се приземили в района на Ешкол, където живеят около 11 000 израелци.
Терористичните организации на Народното съпротивително движение, които бяха участници в отвличането на Гилад Шалит през юни 2006 г., поеха отговорност за атаките. Според израелската армия правителството на “Хамас” в Газа носи директна отговорност за нападенията. Практиката на Израел е в случаи на такива нападения в рамките на 24 часа да нанесе контра удар по ракетните остановки на терористите, фабриките им за производство на оръжие и тунелите, които те използват за контрабанда на оръжие в Газа.
На 30 декември израелските военно-въздушни сили елиминираха висшестоящ терорист, след като засякоха екип от терористи, които се готвеха да изстрелят ракети срещу израелски цивилни. През последните години “Хамас” на няколко пъти обяви примирие, но всеки път то траеше по няколко седмици, а понякога часове. Стотици ракети и снаряди бяха изстреляни срещу южен Израел през изминалата година, която е единадесетата поредна година от започването на Втората интифада, ръководена от Палестинската власт (ПВ).
Тази война също е позната като “Войната след Осло” по името на провалилото се Ословско споразумение. То буквално се взриви в лицето на Израел, след като ПВ отхвърли предложението на тогавашния министър Ехуд Барак през 2000 г. Това предложение имаше за цел създаването на независима палестинска държава върху почти цялата територия на Ерусалим, Юдея и Самария, които Израел си възстанови по време на Шестдневната война през 1967 г. (Аруц 7).
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за свръхестествена защита за израелските войници, които рискуват живота си, за да опазят народа на Израел от изстрелваните ракети.
* БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че пази синовете и дъщерите на Израел, които отиват в битка за доброто на народа си.
* УМОЛЯВАЙТЕ БОГА Неговата десница да ръководи командирите и отрядите и да им дава сили за битките.
* МОЛЕТЕ СЕ да се случват чудеса, които да доведат много войници до по-дълбоко посвещение и вяра в Бога и нека те да намерят своя Месия.
“Хамас” призовава за сформирането на арабска армия за освобождението на Ерусалим
Уеб сайт на “Ал Касам” съобщава, че отделът на “Хамас” по въпросите с бежанците настоява палестинският премиер Исмаил Ханийе да работи за сформирането на арабска армия за освобождаването на ислямския град Ерусалим от “окупацията”. В съобщение за пресата “Хамас” изтъкна, че палестинските бежанци в арабските страни трябва да застанат в предните редици на тази армия; „Хамас” призова арабските страни, които преживяха арабската пролет, да положат началото, като започнат подготвителни стъпки за сформирането на такава армия. Първата от тези стъпки е да се създаде отряд на “Ал Кудс” във всяка една от тези арабски страни, приканяйки палестинските бежанци да се включат в нея и да се основе арабски военен команден център, който да постанови плановете и да ръководи армията. Тази идея е дошла в резултат на засилващите се „опасности” срещу Ерусалим и останалите “окупирани” палестински земи. “Ние сме уверени, че битката за освобождение на Ерусалим е по-близо от всякога и Аллах ни е обещал сигурна победа”. (23.12.2011)
Стратегически и молитвени точки:
* УМОЛЯВАЙТЕ Господа да осуети сформирането на такава армия. Нека всички планове, които целят да навредят на Божия свят град, да се провалят. (Захария 12:3, 9) “Всички, които се натоварят с него, ще се смажат… В оня ден ше потърся да изтребя всичките народи, които идат против Ерусалим”. “Бог ще съди между много племена... нито ще се учат вече на война” (Михей 4:3). МОЛЕТЕ СЕ за идването на този ден на мир, който може да донесе единствено Княза на мира.
* БЛАГОДАРЕТЕ НА ГОСПОДА, че ще защити и закриля Ерусалим, така както Той е обещал в Захария 12:8: “В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители…” Според Библията в последните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове т.е. няма да бъде разрушен или завзет от нито една чужда армия. (Михей 4:1)
* ХВАЛЕТЕ БОГА за обещанието Му “да излее дух на благодат и на моление на Давидовия дом и на ерусалимските жители” (Захария 12:9), за да донесе спасение и изкупление на Израел.
Проблеми в сърцето на Израел
Хълмовете на Юдея се споменават за пръв път в книгата на Исус Навин, когато израелтяните завладяваха Обещаната земя. От тогава до днес – за повече от 3000 г. – името Юдея се употребява, за да опише територията на юг от Ерусалим по протежение на юдейските планини, които се простират на изток от планините до Мъртво море. Хълмистата територия на север и запад от Ерусалим е известна като Самария (Шомрон) от времето на цар Йеровоам – първият цар, при когото десетте племена на Израел бяха откъснати след смъртта на цар Соломон. Юдея и Самария са познати с тези имена от много векове и са регистрирани така в официалните документи и карти, от международните институции и справочници до 1950 г. Историческата родина на еврейския народ винаги е била “Пътеката на патриасите” сред юдейските хълмове. Блокът от общности Гуш Ецион е разположен върху древните планини между Ерусалим, Давидовия град и Хеврон, Града на патриарсите. Светът нарича тези общности “заселища”. За тези, които вярват в Библията и живеят в Израел, тези “заселища” са еврейски общности и това с право е така. Но с продължаващата демонизация на еврейските жители на Юдея и Самария, както от страна на международната общност, така и от левите институции в самия Израел, изглежда, че насилственото им изкореняване вече не е необходимо, тъй като Израел вече започва да се разделя на две отделни еврейски държави. Така че докато външният дипломатически натиск може и да не успее да раздели Земята на Израел, той успява да раздели народа на Израел и това е много важна молитвена нужда. (Израел днес)
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за новия бригаден генерал Агай Мордехай, който е назначен за командир на израелската армия в Юдея и Самария.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за новото стратегическо командване, което израелската армия сформира наскоро. Нищо не може да работи или функционира без Божието благословение и сила. МОЛЕТЕ СЕ, ако това ново командване е от Бога, то да успее.
* ИЗВИКАЙТЕ за командирите на израелската армия – Бог да им даде мъдрост да вземат правилните решения на правилното време.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за войниците и се молете те да не излизат в собствената си сила, но да се молят преди битка и да ходят в силата на Господа, Бога на Израел. “Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи както когато воюва в ден на бой.” (Захария 14:3)
Ханийе в Судан: “Хамас” никога няма да признае Израел
Премиерът на “Хамас” в Газа Исмаил Ханийе потвърди на 31 декември, че неговата организация никога няма да признае Израел и никога няма да се откаже от Ерусалим, съобщи Канал 10.
Ханийе каза това по време на разговори в суданската столица Хартум, където преди няколко дни той се срещна с президента Омар ал-Башир. Посещението в Судан е част от първата официална обиколка на Ханийе в региона откакто “Хамас” завзе властта в Газа през 2007 г.
Бе съобщено, че Ханийе е направил тези коментари по време на т. нар. “Ерусалимски форум”, който се е провел в Хартум. Канал 10 съобщи, че по време на дискусиите хората на Ханийе са се срещнали с висшестоящи служители на екстремисткото движение “Мюсюлманско братство”. Според сведенията целта на срещата е била да се обсъди възможността “Хамас” да се присъедини към “Мюсюлманско братство”.
Въпреки че коментарите на Ханийе са подобни на онези, които той направи наскоро по време на 24-та годишнина на “Хамас”, когато той каза, че дългосрочната стратегическа цел на “Хамас” е да елиминира целия Израел, те не съответстват с коментарите на други лидери на “Хамас” през последната седмица.
Шефът на политбюро на “Хамас” Халед Машаал каза миналата седмица, че засега “Хамас” възнамерява да се фокусира по-скоро върху национални протести в духа на арабската пролет, отколкото върху въоръжената съпротива срещу Израел.
Коментарите на Машаал дойдоха след преговорите за помирение между “Фатах” и “Хамас” в Кайро миналата седмица, които завършиха със заявлението, че “Хамас”, “Ислямски джихад” и другите тетористични фракции ще се присъединят към ООП. Съоснователят на “Хамас” Махмуд ал-Заар по-късно потвърди думите на Машаал. (Аруц 7)
Стратегически и молитвени точки:
*МОЛЕТЕ СЕ за спасението на арабите, които са под заблудата на исляма. Техните души трябва да бъдат освободени, за да познаят истината за Господа и Спасителя.
*УМОЛЯВАЙТЕ Господа за повече срещи с Бога като тази на апостол Павел по пътя за Дамаск и нека повече хора да бъдат спасени в тези последни дни преди да е твърде късно за тях.
*ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за разрушаване на коалициите между враговете на Израел и се молете за объркване в лагера на онези, които мразят и целят унищожението и убийството на израелци.
*СТОЙТЕ В МОЛИТВА срещу отвличането на израелски войници. Това е непрекъсната заплаха за израелските бойци. Покривайте всички части и командири в молитва за Божията протекция.
В началото на Новата година изпращаме поздрави от Ерусалим на всички вас, християните приятели на Израел в нациите. Нека Господ, Богът на Израел, единственият жив Бог да бъде с вас и нека Месията на Израел и Спасител на света – Йешуа – да дойде по специален начин през тази година в живота на всеки от вас. Нека Неговото присъствие и помазание да бъде с всички вас, които “стоите в пролома”, затваряйки чрез молитва всяко място в стените, където враговете на Израел могат да навлязат в Земята.
Докато Той дойде,
Шарън Сандърс
Божията любов е тази, която върна народа Му. Неговата любов възстанови народа на Израел в Земята им и тъй като Бог обича народа Си, Неговата воля за тях е начертана на сърцето Му и ще остане там завинаги. Бог никога няма да си промени мнението. Неговият избран народ ще си остане Негов народ (Църквата е прибавена към този „избран” народ чрез Йешуа, еврейския Месия и Спасител на света) и Неговият избор за възлюбения Му град – Ерусалим – и избраната Земя, където Той ще съгради земното си царство, са завинаги вкоренени в сърцето Му.
През първи век един евреин, който е искал да стане ученик на даден равин, е трябвало да напусне семейството си и работата си и да последва своя равин (учител). Той вече е трябвало да живее с него, да е с него по 24 часа в денонощието, да пътува с него, да поучава, да се учи и да работи. Учениците са обсъждали с равина си Писанията, учили са ги наизуст и са ги прилагали в живота си. Призивът на ученика, според както е описан в еврейските Писания, е бил да „се покрие с прахта от нозете на учителя си”, попивайки всяка негова дума. Ученикът е следвал равина си толкова близко, че е „ходил в прахта му”. По този начин той ставал като равина, като учителя си. Симон, Андрей, Яков и Йоан знаеха за този тип взаимоотношения, към които ги призоваваше Йешуа и затова незабавно оставиха работата си и Го последваха. Три години те стояха близо до Йешуа, слушайки всяка Негова дума и заповед, виждайки чудесата Му, учейки се от Него по всеки начин и „ходейки в прахта Му”.
Днес като християни, които обичат своя Учител и Равин Йешуа, ние можем да „ходим в прахта Му”, като изучаваме Библията, от която и Йешуа поучаваше: Тората, Танаха. Не бива да се наричаме само „новозаветни вярващи”, а християни, които вярват и приемат цялата Библия. Като прекарваме време, изучавайки цялата Библия, ще разберем много по-добре това, което Йешуа поучаваше и ще можем да приложим принципите Му в живота си. Тогава ще приличаме все повече и повече на нашия равин и Господ. „И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16). От коя книга четеше Йешуа? Това бе свитъкът на Исая – част от днешния т.нар. Стар завет.
Когато изучаваме Писанията, които Йешуа четеше, ще видим какво пророците на Израел говореха за идването на Месията, за това как трябва да се роди (Исая 7:14), къде трябва да се роди (Михей 5:2) и по какъв начин ще умре (Псалм 22). Те също ни говорят за копнежа на Божието сърце: „дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа” (Еремия 32:41).
Бог ни казва, че е вложил цялото Си сърце в това да види народа Си в притежание на Неговата земя. Той се удоволства в този процес и Израел ще бъде благословен. Всъщност Бог казва, че Той ги взема от нациите в света и ги засява като семе в Земята. Бог завършва това твърдение, като казва, че Той ще го извърши с цялото Си сърце (с цялата Си същност) и с всичкия Си Дух. Това не е маловажно или тривиално твърдение. Това ясно ни показва, че всеки народ, племе или нация, които излизат срещу Божията воля за Неговия народ и земя, ще се сблъскат с Бога и Неговия съд.
Още от 1948 г. насам враждебните арабски нации се стремят да унищожат Израел, когото Бог съгражда и еврейския народ, когото Бог връща у дома отсред народите по света. Тези, които мразят Израел, могат да се опитат да го изтрият от картите; те обаче няма да успеят, тъй като Бог е постановил Израел да остане в земята си. Сам Бог е обещал тази земя на евреите чрез Авраам, Исаак и Яков и техните потомци. Потомците на Исмаил получиха толкова много земя, че те нямат нужда от тази малка ивица. Но Израел им е трън в очите, защото там действа “друг дух”.
“Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24) “Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.” (Езекиил 36:28)
Като стражи ние сме поставени да бдим на кулите (4 Царе 9:17; Исая 21:5), на стените на градовете (Исая 62:6), по улиците на градовете (Псалм 127:1) и около Храма в Ерусалим (4 Царе 11:6). Стражите често обикаляха улиците през цялата нощ, за да гарантират реда, особено във време на опасност. Често те трябваше да увеличават броя си (Еремия 51:12) и да бият тревога при наближаването на врага (Езекиил 33:2,3). Те често се сменяха (Неемия 7:3), защото е много опасно да заспиш, когато си на стража (Матей 28:13, 14). Когато стражата не е давал предупреждение за идещата опасност, той е бил наказван със смърт (Езекиил 33:6). Стражата е бдял в очакване на утрото. Сега, когато ви съобщаваме за случващото се в Израел с това Молитвено писмо, нека да се обединим като една духовна войска по целия свят и да се погрижим за това в стената да няма дупки; нека да се бием в Духа, като част от екипа на стражите.
Израел казва, че отново ще навлезе в Газа
Висшестоящи израелски военни служители и законодатели казват, че повторното навлизане в Газа е неизбежно, за да може да се парира терористичната заплаха на “Хамас”.
Терористите от Газа продължиха 11-годишната война, изстрелвайки два снаряда на първи януари срещу западен Негев. Не се съобщава за ранени или щети.
Израелската армия съобщи, че две ракети, изстреляни от Газа, са се приземили в района на Ешкол, където живеят около 11 000 израелци.
Терористичните организации на Народното съпротивително движение, които бяха участници в отвличането на Гилад Шалит през юни 2006 г., поеха отговорност за атаките. Според израелската армия правителството на “Хамас” в Газа носи директна отговорност за нападенията. Практиката на Израел е в случаи на такива нападения в рамките на 24 часа да нанесе контра удар по ракетните остановки на терористите, фабриките им за производство на оръжие и тунелите, които те използват за контрабанда на оръжие в Газа.
На 30 декември израелските военно-въздушни сили елиминираха висшестоящ терорист, след като засякоха екип от терористи, които се готвеха да изстрелят ракети срещу израелски цивилни. През последните години “Хамас” на няколко пъти обяви примирие, но всеки път то траеше по няколко седмици, а понякога часове. Стотици ракети и снаряди бяха изстреляни срещу южен Израел през изминалата година, която е единадесетата поредна година от започването на Втората интифада, ръководена от Палестинската власт (ПВ).
Тази война също е позната като “Войната след Осло” по името на провалилото се Ословско споразумение. То буквално се взриви в лицето на Израел, след като ПВ отхвърли предложението на тогавашния министър Ехуд Барак през 2000 г. Това предложение имаше за цел създаването на независима палестинска държава върху почти цялата територия на Ерусалим, Юдея и Самария, които Израел си възстанови по време на Шестдневната война през 1967 г. (Аруц 7).
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за свръхестествена защита за израелските войници, които рискуват живота си, за да опазят народа на Израел от изстрелваните ракети.
* БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че пази синовете и дъщерите на Израел, които отиват в битка за доброто на народа си.
* УМОЛЯВАЙТЕ БОГА Неговата десница да ръководи командирите и отрядите и да им дава сили за битките.
* МОЛЕТЕ СЕ да се случват чудеса, които да доведат много войници до по-дълбоко посвещение и вяра в Бога и нека те да намерят своя Месия.
“Хамас” призовава за сформирането на арабска армия за освобождението на Ерусалим
Уеб сайт на “Ал Касам” съобщава, че отделът на “Хамас” по въпросите с бежанците настоява палестинският премиер Исмаил Ханийе да работи за сформирането на арабска армия за освобождаването на ислямския град Ерусалим от “окупацията”. В съобщение за пресата “Хамас” изтъкна, че палестинските бежанци в арабските страни трябва да застанат в предните редици на тази армия; „Хамас” призова арабските страни, които преживяха арабската пролет, да положат началото, като започнат подготвителни стъпки за сформирането на такава армия. Първата от тези стъпки е да се създаде отряд на “Ал Кудс” във всяка една от тези арабски страни, приканяйки палестинските бежанци да се включат в нея и да се основе арабски военен команден център, който да постанови плановете и да ръководи армията. Тази идея е дошла в резултат на засилващите се „опасности” срещу Ерусалим и останалите “окупирани” палестински земи. “Ние сме уверени, че битката за освобождение на Ерусалим е по-близо от всякога и Аллах ни е обещал сигурна победа”. (23.12.2011)
Стратегически и молитвени точки:
* УМОЛЯВАЙТЕ Господа да осуети сформирането на такава армия. Нека всички планове, които целят да навредят на Божия свят град, да се провалят. (Захария 12:3, 9) “Всички, които се натоварят с него, ще се смажат… В оня ден ше потърся да изтребя всичките народи, които идат против Ерусалим”. “Бог ще съди между много племена... нито ще се учат вече на война” (Михей 4:3). МОЛЕТЕ СЕ за идването на този ден на мир, който може да донесе единствено Княза на мира.
* БЛАГОДАРЕТЕ НА ГОСПОДА, че ще защити и закриля Ерусалим, така както Той е обещал в Захария 12:8: “В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители…” Според Библията в последните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове т.е. няма да бъде разрушен или завзет от нито една чужда армия. (Михей 4:1)
* ХВАЛЕТЕ БОГА за обещанието Му “да излее дух на благодат и на моление на Давидовия дом и на ерусалимските жители” (Захария 12:9), за да донесе спасение и изкупление на Израел.
Проблеми в сърцето на Израел
Хълмовете на Юдея се споменават за пръв път в книгата на Исус Навин, когато израелтяните завладяваха Обещаната земя. От тогава до днес – за повече от 3000 г. – името Юдея се употребява, за да опише територията на юг от Ерусалим по протежение на юдейските планини, които се простират на изток от планините до Мъртво море. Хълмистата територия на север и запад от Ерусалим е известна като Самария (Шомрон) от времето на цар Йеровоам – първият цар, при когото десетте племена на Израел бяха откъснати след смъртта на цар Соломон. Юдея и Самария са познати с тези имена от много векове и са регистрирани така в официалните документи и карти, от международните институции и справочници до 1950 г. Историческата родина на еврейския народ винаги е била “Пътеката на патриасите” сред юдейските хълмове. Блокът от общности Гуш Ецион е разположен върху древните планини между Ерусалим, Давидовия град и Хеврон, Града на патриарсите. Светът нарича тези общности “заселища”. За тези, които вярват в Библията и живеят в Израел, тези “заселища” са еврейски общности и това с право е така. Но с продължаващата демонизация на еврейските жители на Юдея и Самария, както от страна на международната общност, така и от левите институции в самия Израел, изглежда, че насилственото им изкореняване вече не е необходимо, тъй като Израел вече започва да се разделя на две отделни еврейски държави. Така че докато външният дипломатически натиск може и да не успее да раздели Земята на Израел, той успява да раздели народа на Израел и това е много важна молитвена нужда. (Израел днес)
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за новия бригаден генерал Агай Мордехай, който е назначен за командир на израелската армия в Юдея и Самария.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за новото стратегическо командване, което израелската армия сформира наскоро. Нищо не може да работи или функционира без Божието благословение и сила. МОЛЕТЕ СЕ, ако това ново командване е от Бога, то да успее.
* ИЗВИКАЙТЕ за командирите на израелската армия – Бог да им даде мъдрост да вземат правилните решения на правилното време.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за войниците и се молете те да не излизат в собствената си сила, но да се молят преди битка и да ходят в силата на Господа, Бога на Израел. “Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи както когато воюва в ден на бой.” (Захария 14:3)
Ханийе в Судан: “Хамас” никога няма да признае Израел
Премиерът на “Хамас” в Газа Исмаил Ханийе потвърди на 31 декември, че неговата организация никога няма да признае Израел и никога няма да се откаже от Ерусалим, съобщи Канал 10.
Ханийе каза това по време на разговори в суданската столица Хартум, където преди няколко дни той се срещна с президента Омар ал-Башир. Посещението в Судан е част от първата официална обиколка на Ханийе в региона откакто “Хамас” завзе властта в Газа през 2007 г.
Бе съобщено, че Ханийе е направил тези коментари по време на т. нар. “Ерусалимски форум”, който се е провел в Хартум. Канал 10 съобщи, че по време на дискусиите хората на Ханийе са се срещнали с висшестоящи служители на екстремисткото движение “Мюсюлманско братство”. Според сведенията целта на срещата е била да се обсъди възможността “Хамас” да се присъедини към “Мюсюлманско братство”.
Въпреки че коментарите на Ханийе са подобни на онези, които той направи наскоро по време на 24-та годишнина на “Хамас”, когато той каза, че дългосрочната стратегическа цел на “Хамас” е да елиминира целия Израел, те не съответстват с коментарите на други лидери на “Хамас” през последната седмица.
Шефът на политбюро на “Хамас” Халед Машаал каза миналата седмица, че засега “Хамас” възнамерява да се фокусира по-скоро върху национални протести в духа на арабската пролет, отколкото върху въоръжената съпротива срещу Израел.
Коментарите на Машаал дойдоха след преговорите за помирение между “Фатах” и “Хамас” в Кайро миналата седмица, които завършиха със заявлението, че “Хамас”, “Ислямски джихад” и другите тетористични фракции ще се присъединят към ООП. Съоснователят на “Хамас” Махмуд ал-Заар по-късно потвърди думите на Машаал. (Аруц 7)
Стратегически и молитвени точки:
*МОЛЕТЕ СЕ за спасението на арабите, които са под заблудата на исляма. Техните души трябва да бъдат освободени, за да познаят истината за Господа и Спасителя.
*УМОЛЯВАЙТЕ Господа за повече срещи с Бога като тази на апостол Павел по пътя за Дамаск и нека повече хора да бъдат спасени в тези последни дни преди да е твърде късно за тях.
*ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за разрушаване на коалициите между враговете на Израел и се молете за объркване в лагера на онези, които мразят и целят унищожението и убийството на израелци.
*СТОЙТЕ В МОЛИТВА срещу отвличането на израелски войници. Това е непрекъсната заплаха за израелските бойци. Покривайте всички части и командири в молитва за Божията протекция.
В началото на Новата година изпращаме поздрави от Ерусалим на всички вас, християните приятели на Израел в нациите. Нека Господ, Богът на Израел, единственият жив Бог да бъде с вас и нека Месията на Израел и Спасител на света – Йешуа – да дойде по специален начин през тази година в живота на всеки от вас. Нека Неговото присъствие и помазание да бъде с всички вас, които “стоите в пролома”, затваряйки чрез молитва всяко място в стените, където враговете на Израел могат да навлязат в Земята.
Докато Той дойде,
Шарън Сандърс
Д’ВАР ТОРА ВАЙЕХИ – И ТОЙ ЖИВЯ БЕРЕШИТ (БИТИЕ) 47.28-50.26
Берешит / Битие 47:28-50:26
Мелахим Алеф / 3 Царе 2:1-12
Кифа Алеф / 1 Петрово 1:3-9
Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Когато внимателно четох тези стихове, забелязах нещо много интересно. И преди съм говорил за това как Бог употребява имената Израел и Яков, когато говори за един и същ човек. Понякога Бог нарича сина на Исаак Яков, а друг път го нарича Израел. Както знаем, Бог е този, който промени името на Яков на Израел в Битие 32:28. Яков означава „онзи, който измести”, а Израел означава „Божий княз”. Промяната от едното към другото име не е на посоки, тъй като нищо в Библията не е случайно. Истината е, че Бог целенасочено употребява едното или другото име, за да направи разлика между двете природи на един и същ човек.
Името Яков се отнася към плътската природа, старото естество, което често се проявява в отношенията му с други хора в Библията. А името Израел се отнася към духовната му природа, към новото му естество. Според мен Бог използва двете имена в пасажа по-горе, именно по този начин. Нека да погледнем и да видим как Бог го прави и какво се опитва да ни каже, като използва и двете имена – Яков и Израел.
Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Смятам, че тук ни се казва, че докато Яков и семейството му живееха в Египет, те бяха духовно свързани и имаха взаимоотношения с Бога. Това, че живееха в земята Гесен, означава, че те бяха изолирани, като изгнаници в една безбожна материалистична земя. Виждаме, че семейството, въпреки че беше сред Египет, продължаваше да е в духовни взаимоотношения с Бога.
Берешит (Битие) {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Смятам, че тук ни се казват две неща. Първо, употребата на името Яков ни посочва, че той бе повлиян от материализма на Египет. Второ, Бог ни съобщава за физическата смърт на този човек и годините, които той е живял на тази земя. Мъдреците дори отбелязват, че когато Тората говори за 17-те години живот на Яков в Египет, те включват и физическата почивка, която той получава след духовните борби, които е изпитвал до този момент.
Берешит (Битие) {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Мисля, че този пасаж ни дава изключително много информация. Първо Бог ни казва, че със смъртта на Яков ще дойде и духовната смърт за нацията. Това е ясно от факта, че името се променя на Израел, когато става дума за смъртта на Яков.
Друго интересно наблюдение е защо Яков извика своя син Йосиф, когато разбра, че идва времето му да умре? Не бяха ли при него и другите му единадесет синове? Защо не повика някой от тях? Към този момент Йосиф не бе главата на семейството. Според мен отговорът се крие в това, че Йосиф е прототип на Йешуа. Бог ни показва бъдещето. Яков иска Йешуа да му обещае, че ще възстанови духовните взаимоотношения на нацията с техния Бог и ще ги насели отново в Земята на обещание.
Както знаем, след смъртта на Яков народът е поробен в Египет за повече от 200 г. През това време те загубват концепцията си за взаимоотношенията си с Бога на небето и земята и приемат обичаите на египтяните. За съжаление и до днес по-голямата част от нацията на Израел (еврейския народ) все още живее в изгнание и духовен мрак. Но скоро Йешуа ще се върне и ще възстанови техните взаимоотношения с Бога и ще ги върне в Земята на обещание.
Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер
Мелахим Алеф / 3 Царе 2:1-12
Кифа Алеф / 1 Петрово 1:3-9
Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Когато внимателно четох тези стихове, забелязах нещо много интересно. И преди съм говорил за това как Бог употребява имената Израел и Яков, когато говори за един и същ човек. Понякога Бог нарича сина на Исаак Яков, а друг път го нарича Израел. Както знаем, Бог е този, който промени името на Яков на Израел в Битие 32:28. Яков означава „онзи, който измести”, а Израел означава „Божий княз”. Промяната от едното към другото име не е на посоки, тъй като нищо в Библията не е случайно. Истината е, че Бог целенасочено употребява едното или другото име, за да направи разлика между двете природи на един и същ човек.
Името Яков се отнася към плътската природа, старото естество, което често се проявява в отношенията му с други хора в Библията. А името Израел се отнася към духовната му природа, към новото му естество. Според мен Бог използва двете имена в пасажа по-горе, именно по този начин. Нека да погледнем и да видим как Бог го прави и какво се опитва да ни каже, като използва и двете имена – Яков и Израел.
Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Смятам, че тук ни се казва, че докато Яков и семейството му живееха в Египет, те бяха духовно свързани и имаха взаимоотношения с Бога. Това, че живееха в земята Гесен, означава, че те бяха изолирани, като изгнаници в една безбожна материалистична земя. Виждаме, че семейството, въпреки че беше сред Египет, продължаваше да е в духовни взаимоотношения с Бога.
Берешит (Битие) {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Смятам, че тук ни се казват две неща. Първо, употребата на името Яков ни посочва, че той бе повлиян от материализма на Египет. Второ, Бог ни съобщава за физическата смърт на този човек и годините, които той е живял на тази земя. Мъдреците дори отбелязват, че когато Тората говори за 17-те години живот на Яков в Египет, те включват и физическата почивка, която той получава след духовните борби, които е изпитвал до този момент.
Берешит (Битие) {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Мисля, че този пасаж ни дава изключително много информация. Първо Бог ни казва, че със смъртта на Яков ще дойде и духовната смърт за нацията. Това е ясно от факта, че името се променя на Израел, когато става дума за смъртта на Яков.
Друго интересно наблюдение е защо Яков извика своя син Йосиф, когато разбра, че идва времето му да умре? Не бяха ли при него и другите му единадесет синове? Защо не повика някой от тях? Към този момент Йосиф не бе главата на семейството. Според мен отговорът се крие в това, че Йосиф е прототип на Йешуа. Бог ни показва бъдещето. Яков иска Йешуа да му обещае, че ще възстанови духовните взаимоотношения на нацията с техния Бог и ще ги насели отново в Земята на обещание.
Както знаем, след смъртта на Яков народът е поробен в Египет за повече от 200 г. През това време те загубват концепцията си за взаимоотношенията си с Бога на небето и земята и приемат обичаите на египтяните. За съжаление и до днес по-голямата част от нацията на Израел (еврейския народ) все още живее в изгнание и духовен мрак. Но скоро Йешуа ще се върне и ще възстанови техните взаимоотношения с Бога и ще ги върне в Земята на обещание.
Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер
ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ЯНУАРИ 2012
„Ето люде, които ще се заселят отделно, и няма да се считат между народите... Господ Бог негов с него е, и царско възклицание има между тях” (Числа 23:9, 21).
ИЗРАЕЛ САМ СРЕЩУ ПОЛУМЕСЕЦА
Някога питали ли сте се откъде идват определени „поговорки”? Всъщност, освен в библейската книга Притчи (която вярвам, че е Боговдъхновена), различните афоризми и поговорки възникват, защото изразяват добре потвърдени и изпитани истини за човешката (или животинската) природа. Поговорката за „сварената жаба” определено е една от тях. Както повечето от вас знаете, ако сложите една жаба във вода и бавно увеличавате температурата, жабата ще остане във водата и няма да разбере как се сварява. Причината за това е, че тя или не знае, че ще умре, или не го разбира навреме, за да изскочи от водата.
Използвам този пример във връзка с влиянието на исляма върху света и особено върху Запада. Има някои гласове, които се надигат, предупреждавайки света срещу възраждащия се войнствен ислям, който бавно засилва натиска си върху враговете си. Но очевидно „температурата” се увеличава толкова бавно, че повечето от западните лидери не забелязват, че скоро ще стигнат точката на кипене. Предупреждавам за това от няколко години, но често чувствам, че предупрежденията остават незабелязани. Не става въпрос, че имам някакво специално знание или прозрение за тези неща. Просто знаците са толкова ясни и очевидни, че всеки, който не ги вижда, или е заспал, или е умишлено сляп.
С всичко това искам да кажа, че има само една нация в света, чиито лидери изглежда напълно осъзнават опасността, пред която сме изправени. И това е Израел. Израел е наясно, че през всичките години на краткото си съществуване от 1948 г. насам е изправен сам срещу мюсюлманските нации. За Израел е ясно в какво се корени конфликта и той не се нуждае от закони, забраняващи говоренето против исляма. В Израел няма синагоги, които се отдават под наем на ислямски общества или еврейски равини, които посещават джамии, опитвайки се да създадат нова смесица от евреи и мюсюлмани (подобна на хрисляма). Израел не се нуждае от Съвет за еврейско-ислямски връзки или други подобни организации, чиято скрита цел е да прокарат исляма сред нищо неподозиращите граждани на съответната страна. Не, това не се случва в Израел, защото разграничителните линии са ясно очертани.
Изправен срещу мюсюлманските си (и други) врагове, Израел се оказва все по-изолиран. Израелският посланик в САЩ Майкъл Орен пише:
„Твърдението за изолацията на Израел, отекващо от лидерите и на демократите, и на републиканците, започва да се превръща във факт. Наскоро Джон Хайлеман писа за списание „Ню Йорк”: „Израел се намира във все по-голяма изолация, обсаден от всички страни.” Сп. „Икономист” съобщава, че „изолацията на Израел се задълбочава и предвид влошаването на отношенията му с Турция и Египет”. Журналистът в „Ню Йорк Таймс” Николас Кристоф обвини израелския премиер Бинямин Нетаняху, че „поставя страната си в изолация”, а Томас Фрийдман описа Израел като „самотен остров”.
Интересно е, че Орен казва: „Изолацията не е непременно знак за лоша политика. Великобритания бе в изолация в началото на Втората световна война, когато се изправи срещу Германия. Силите на съюзниците също бяха в изолация в началото на Гражданската война. Младият Джордж Вашингтон пише: „По-добре да си сам, отколкото в лоша компания.” Според Орен Израел не е толкова изолиран, колкото смятат някои и посочва мирните договори на Израел с Йордания и Египет, добрите му отношения със страни като Гърция, Индия, Китай и разбира се, на пръв поглед, непоклатимите отношения със САЩ.” (Вашингтон пост, 13.10.2011)
Но факт е, че Израел остава все по-сам и основната причина за тази изолация е, че светът просто не разбира това, което Израел разбира: че силите на исляма са си поставили за цел да завладеят целия свят, а що се отнася до Близкия изток - единствено Израел им пречи да го извършат. Мюсюлманите са завладявали Ерусалим поне два пъти (през 638 г . и 1187 г.) и изглежда са уверени, че могат да го завладеят отново.
КОНФЛИКТ В СЕМЕЙСТВОТО
Исус предупреди, че разделен дом не може да устои. Днес наблюдаваме обезпокоителни признаци за сериозни разделения в еврейската държава, не само по културен и религиозен принцип, но и в политически аспект. Според статия в сп. „Израел днес”, която излезе наскоро, все повече и повече евреи, живеещи в Юдея и Самария се чувстват „извън” Държавата Израел.
Списанието пише: „В Юдея и Самария вече наблюдаваме еврейски протести, които медиите и правителството се опитват да скрият от обществото. Идеята за отделяне от Израел набира поддръжници, заради доброто на Израел... Все повече заселници разбират, че те са тук въпреки израелската държава и виждат все повече различия между себе си и израелците...”.
Но различията не се наблюдават единствено в заселищата. Отношението на ултра-ортодоксалните евреи към жените наскоро доста се изостри, дори и в градовете. Един от най-сериозните инциденти се случи в Бет Шемеш, където един ултра-ортодоксален евреин демонстрирал своето отношение към жените, като наплюл едно осемгодишно момиче на име Наама. Причината, която той изтъкнал за това, била, че момичето не било облечено както трябва. Този (и някои други инциденти наскоро) доведоха до размирици, които наложиха намесата на полицията. Бяха арестувани поне шест ултра-ортодоксални демонстранти. Планират се още такива протести, включително и в Ерусалим.
Към този момент повечето израелци са на страната на малкото момиче и родителите, приятелите и връстниците й. Една статия във вестник „Ерусалим пост” наскоро бе озаглавена „Силата на сълзите на Наама”. Авторът казва: „През последната седмица сълзите на едно осемгодишно момиче на име Наама Марголис станаха основният образ в конфликта между ултра-ортодоксалните и не-религиозните евреи. Наама се страхува да ходи на училище в Бет Шемеш поради тормоза на ултра-ортодоксални екстремисти. Страхът на Наама да измине 300 метра до училището си докосна струна дълбоко в сърцето на израелското общество.”
Конфликтът е започнал по повод използването на някаква сграда в Бет Шемеш, която се намира близо (или в) ултра-ортодоксален квартал. Няма да повтаряме тази дълга история, но основният конфликт явно е за тази сграда и за това кой да я използва, а не само във връзка с този инцидент с малкото момиче, което не е било облечено „както трябва” според определени стандарти на ултра-ортодоксалните.
Авторът на статията в „Ерусалим пост” казва: „Тормозът по време на отварянето на училището за момичета „Орот” в Бет Шемеш през септември привлече вниманието на медиите и предизвика недоволството на обществото, но то не може да се сравни с инцидента през последната седмица. Случаят с Наама предизвика критиките на премиера, на началника на полицията, на финансовия министър и редица депутати и политици, да не говорим за арестите на мъже, обвинени, че са наплюли жени и са нападнали медийни екипи. Единствено сълзите на Наама имаха силата да развълнуват толкова много хора.”
Подобни инциденти се случват и в Ерусалим и в много от случаите причина за това са предразсъдъците на ултра-ортодоксалните евреи към жените. За наша изненада дори и министърът на вътрешните работи Ели Ишай се произнесе по случая и заклейми отношението към малкото момиче като нарече подобно поведение от страна на ултра-ортодоксалните „отвратително” и „възмутително”. Браво на него, като се има предвид, че той самият е ортодоксален евреин (но не ултра-ортодоксален, които се смятат за една стъпка по-горе в йерархията).
Бих искал да кажа, че от публикуваните снимки на Наама Марголис не мислим, че е възможно да е била облечена неприлично. Всъщност на една от снимките, където тя е седнала до майка си, дори и майка й е облечена подобно да ортодоксалните еврейки, като главата й е покрита с шал.
ПАЛЕСТИНСКАТА АВТОНОМНА ВЛАСТ КАЗВА, ЧЕ МОЖЕ „ДА ОТМЕНИ” ПРИЗНАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ
От многото партии, групи и фракции в Близкия изток ПВ (Палестинската автономна власт) представлява мнозинството палестинци в Западния бряг и се счита за една от по-умерените групировки, с които Израел може да преговаря. През последните месеци, обаче, може би след искането ООН да признае палестинската държава – ПВ, начело с Абас, заема все по-твърди и крайни позиции.
Това, което още повече влошава положението, е започналата кампания за единство между ПВ и „Хамас”. Най-голямата разлика между двете (освен факта, че „Хамас” управлява Газа, а ПВ управлява палестинците в Западния бряг) е това, че „Хамас” многократно е заявявала и се е заклевала, че никога няма да признае Израел, докато ПВ дефакто признава Израел, тъй като участва в мирните преговори с израелските лидери.
Сега, явно поради нуждата да се сближат с „Хамас”, лидерите на ПВ казват, че може да „отменят” признаването на Израел. Мохамед Штайе, член на централния комитет на „Фатах” и един от преговарящите за ПВ с Израел, бе цитиран да казва на 25 декември, че палестинците може да отменят споразуменията, подписани между ООП и Израел.
(Обяснение: В резултат на споразумението от Осло, ООП учреди временен административен орган: Палестинската автономна власт, която изпълнява правителствени функции в части на Западния бряг. Така че ООП си остава главната организация, докато ПВ е органът с управленчески функции в ООП.)
Отменянето на споразуменията с Израел ще подготви почвата за включването на „Хамас” и другите радикални групировки в ООП. Това също така ще означава, че всички палестинци изведнъж ще се окажат радикалисти и в резултат на това преговорите ще бъдат прекратени и ще настъпи продължително състояние на война (което няма да е толкова различно от сегашното състояние). Но – и това е важно „но” – има редица лидери на ПВ, които критикуват Абас за това, че се е съгласил да приеме „Хамас” в ООП. Освен това сам Израел каза, че няма да преговаря с ПВ, ако „Хамас” влезе в състава й.
Един израелски лидер наскоро заяви, че може да мине „още едно десетилетие” преди да се постигне някакво стабилно споразумение с палестинците. Изглежда, че състоянието на война се очаква да продължи. Израел отчаяно се нуждае от молитвите ни.
ЧУДО НА ХАНУКА
На 27 декември един бдителен войник от израелската армия може би предотврати мащабен терористичен акт в голям израелски град. Войниците и командирите нарекоха това Ханукално чудо. Във вторник сутринта израелски войник арестува един млад арабин, който е носил две големи бомби и е бил на път за Ар Браха в централна Самария.
Вниманието на войника е било привлечено от необикновено голямата раница, която е носил арабинът. Войникът спрял подозрителния човек, който се изкачвал по хълма, водещ към Ар Браха, недалеч от Шомрон. Войникът сграбчил раницата на 18-годишния арабин и открил, че в нея има не само бомби, но и коктейли „Молотов” и амуниции. Арабинът незабавно е бил арестуван за разпит. След като войниците са претърсили района, са открили и втора раница с подобно съдържание.
„Аруц 7” отбеляза, че мястото, на което е бил арестуван арабинът, е само на няколко метра от бившия КПП Хауара, който бе премахнат по заповед на премиера Бинямин Нетаняху и министъра на отбраната Ехуд Барак. Когато КПП-то все още действаше, войниците редовно залавяха терористи, които се опитват да внасят контрабанда оръжие в централен Израел.
Председателят на Съвета на Самария Гершон Месика позвъни на командира на отряда, който извърши ареста, и му благодари за усилията на войниците. (Аруц 7, 27.12.2011) Без съмнение животът на много хора е бил спасен поради бдителността на този войник – едно истинско Ханукално чудо.
„Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Бог, който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми, учи ръцете ми да воюват,
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала” (Псалм 18:30-35).
В Месията,
Лони Мингс
ИЗРАЕЛ САМ СРЕЩУ ПОЛУМЕСЕЦА
Някога питали ли сте се откъде идват определени „поговорки”? Всъщност, освен в библейската книга Притчи (която вярвам, че е Боговдъхновена), различните афоризми и поговорки възникват, защото изразяват добре потвърдени и изпитани истини за човешката (или животинската) природа. Поговорката за „сварената жаба” определено е една от тях. Както повечето от вас знаете, ако сложите една жаба във вода и бавно увеличавате температурата, жабата ще остане във водата и няма да разбере как се сварява. Причината за това е, че тя или не знае, че ще умре, или не го разбира навреме, за да изскочи от водата.
Използвам този пример във връзка с влиянието на исляма върху света и особено върху Запада. Има някои гласове, които се надигат, предупреждавайки света срещу възраждащия се войнствен ислям, който бавно засилва натиска си върху враговете си. Но очевидно „температурата” се увеличава толкова бавно, че повечето от западните лидери не забелязват, че скоро ще стигнат точката на кипене. Предупреждавам за това от няколко години, но често чувствам, че предупрежденията остават незабелязани. Не става въпрос, че имам някакво специално знание или прозрение за тези неща. Просто знаците са толкова ясни и очевидни, че всеки, който не ги вижда, или е заспал, или е умишлено сляп.
С всичко това искам да кажа, че има само една нация в света, чиито лидери изглежда напълно осъзнават опасността, пред която сме изправени. И това е Израел. Израел е наясно, че през всичките години на краткото си съществуване от 1948 г. насам е изправен сам срещу мюсюлманските нации. За Израел е ясно в какво се корени конфликта и той не се нуждае от закони, забраняващи говоренето против исляма. В Израел няма синагоги, които се отдават под наем на ислямски общества или еврейски равини, които посещават джамии, опитвайки се да създадат нова смесица от евреи и мюсюлмани (подобна на хрисляма). Израел не се нуждае от Съвет за еврейско-ислямски връзки или други подобни организации, чиято скрита цел е да прокарат исляма сред нищо неподозиращите граждани на съответната страна. Не, това не се случва в Израел, защото разграничителните линии са ясно очертани.
Изправен срещу мюсюлманските си (и други) врагове, Израел се оказва все по-изолиран. Израелският посланик в САЩ Майкъл Орен пише:
„Твърдението за изолацията на Израел, отекващо от лидерите и на демократите, и на републиканците, започва да се превръща във факт. Наскоро Джон Хайлеман писа за списание „Ню Йорк”: „Израел се намира във все по-голяма изолация, обсаден от всички страни.” Сп. „Икономист” съобщава, че „изолацията на Израел се задълбочава и предвид влошаването на отношенията му с Турция и Египет”. Журналистът в „Ню Йорк Таймс” Николас Кристоф обвини израелския премиер Бинямин Нетаняху, че „поставя страната си в изолация”, а Томас Фрийдман описа Израел като „самотен остров”.
Интересно е, че Орен казва: „Изолацията не е непременно знак за лоша политика. Великобритания бе в изолация в началото на Втората световна война, когато се изправи срещу Германия. Силите на съюзниците също бяха в изолация в началото на Гражданската война. Младият Джордж Вашингтон пише: „По-добре да си сам, отколкото в лоша компания.” Според Орен Израел не е толкова изолиран, колкото смятат някои и посочва мирните договори на Израел с Йордания и Египет, добрите му отношения със страни като Гърция, Индия, Китай и разбира се, на пръв поглед, непоклатимите отношения със САЩ.” (Вашингтон пост, 13.10.2011)
Но факт е, че Израел остава все по-сам и основната причина за тази изолация е, че светът просто не разбира това, което Израел разбира: че силите на исляма са си поставили за цел да завладеят целия свят, а що се отнася до Близкия изток - единствено Израел им пречи да го извършат. Мюсюлманите са завладявали Ерусалим поне два пъти (през 638 г . и 1187 г.) и изглежда са уверени, че могат да го завладеят отново.
КОНФЛИКТ В СЕМЕЙСТВОТО
Исус предупреди, че разделен дом не може да устои. Днес наблюдаваме обезпокоителни признаци за сериозни разделения в еврейската държава, не само по културен и религиозен принцип, но и в политически аспект. Според статия в сп. „Израел днес”, която излезе наскоро, все повече и повече евреи, живеещи в Юдея и Самария се чувстват „извън” Държавата Израел.
Списанието пише: „В Юдея и Самария вече наблюдаваме еврейски протести, които медиите и правителството се опитват да скрият от обществото. Идеята за отделяне от Израел набира поддръжници, заради доброто на Израел... Все повече заселници разбират, че те са тук въпреки израелската държава и виждат все повече различия между себе си и израелците...”.
Но различията не се наблюдават единствено в заселищата. Отношението на ултра-ортодоксалните евреи към жените наскоро доста се изостри, дори и в градовете. Един от най-сериозните инциденти се случи в Бет Шемеш, където един ултра-ортодоксален евреин демонстрирал своето отношение към жените, като наплюл едно осемгодишно момиче на име Наама. Причината, която той изтъкнал за това, била, че момичето не било облечено както трябва. Този (и някои други инциденти наскоро) доведоха до размирици, които наложиха намесата на полицията. Бяха арестувани поне шест ултра-ортодоксални демонстранти. Планират се още такива протести, включително и в Ерусалим.
Към този момент повечето израелци са на страната на малкото момиче и родителите, приятелите и връстниците й. Една статия във вестник „Ерусалим пост” наскоро бе озаглавена „Силата на сълзите на Наама”. Авторът казва: „През последната седмица сълзите на едно осемгодишно момиче на име Наама Марголис станаха основният образ в конфликта между ултра-ортодоксалните и не-религиозните евреи. Наама се страхува да ходи на училище в Бет Шемеш поради тормоза на ултра-ортодоксални екстремисти. Страхът на Наама да измине 300 метра до училището си докосна струна дълбоко в сърцето на израелското общество.”
Конфликтът е започнал по повод използването на някаква сграда в Бет Шемеш, която се намира близо (или в) ултра-ортодоксален квартал. Няма да повтаряме тази дълга история, но основният конфликт явно е за тази сграда и за това кой да я използва, а не само във връзка с този инцидент с малкото момиче, което не е било облечено „както трябва” според определени стандарти на ултра-ортодоксалните.
Авторът на статията в „Ерусалим пост” казва: „Тормозът по време на отварянето на училището за момичета „Орот” в Бет Шемеш през септември привлече вниманието на медиите и предизвика недоволството на обществото, но то не може да се сравни с инцидента през последната седмица. Случаят с Наама предизвика критиките на премиера, на началника на полицията, на финансовия министър и редица депутати и политици, да не говорим за арестите на мъже, обвинени, че са наплюли жени и са нападнали медийни екипи. Единствено сълзите на Наама имаха силата да развълнуват толкова много хора.”
Подобни инциденти се случват и в Ерусалим и в много от случаите причина за това са предразсъдъците на ултра-ортодоксалните евреи към жените. За наша изненада дори и министърът на вътрешните работи Ели Ишай се произнесе по случая и заклейми отношението към малкото момиче като нарече подобно поведение от страна на ултра-ортодоксалните „отвратително” и „възмутително”. Браво на него, като се има предвид, че той самият е ортодоксален евреин (но не ултра-ортодоксален, които се смятат за една стъпка по-горе в йерархията).
Бих искал да кажа, че от публикуваните снимки на Наама Марголис не мислим, че е възможно да е била облечена неприлично. Всъщност на една от снимките, където тя е седнала до майка си, дори и майка й е облечена подобно да ортодоксалните еврейки, като главата й е покрита с шал.
ПАЛЕСТИНСКАТА АВТОНОМНА ВЛАСТ КАЗВА, ЧЕ МОЖЕ „ДА ОТМЕНИ” ПРИЗНАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ
От многото партии, групи и фракции в Близкия изток ПВ (Палестинската автономна власт) представлява мнозинството палестинци в Западния бряг и се счита за една от по-умерените групировки, с които Израел може да преговаря. През последните месеци, обаче, може би след искането ООН да признае палестинската държава – ПВ, начело с Абас, заема все по-твърди и крайни позиции.
Това, което още повече влошава положението, е започналата кампания за единство между ПВ и „Хамас”. Най-голямата разлика между двете (освен факта, че „Хамас” управлява Газа, а ПВ управлява палестинците в Западния бряг) е това, че „Хамас” многократно е заявявала и се е заклевала, че никога няма да признае Израел, докато ПВ дефакто признава Израел, тъй като участва в мирните преговори с израелските лидери.
Сега, явно поради нуждата да се сближат с „Хамас”, лидерите на ПВ казват, че може да „отменят” признаването на Израел. Мохамед Штайе, член на централния комитет на „Фатах” и един от преговарящите за ПВ с Израел, бе цитиран да казва на 25 декември, че палестинците може да отменят споразуменията, подписани между ООП и Израел.
(Обяснение: В резултат на споразумението от Осло, ООП учреди временен административен орган: Палестинската автономна власт, която изпълнява правителствени функции в части на Западния бряг. Така че ООП си остава главната организация, докато ПВ е органът с управленчески функции в ООП.)
Отменянето на споразуменията с Израел ще подготви почвата за включването на „Хамас” и другите радикални групировки в ООП. Това също така ще означава, че всички палестинци изведнъж ще се окажат радикалисти и в резултат на това преговорите ще бъдат прекратени и ще настъпи продължително състояние на война (което няма да е толкова различно от сегашното състояние). Но – и това е важно „но” – има редица лидери на ПВ, които критикуват Абас за това, че се е съгласил да приеме „Хамас” в ООП. Освен това сам Израел каза, че няма да преговаря с ПВ, ако „Хамас” влезе в състава й.
Един израелски лидер наскоро заяви, че може да мине „още едно десетилетие” преди да се постигне някакво стабилно споразумение с палестинците. Изглежда, че състоянието на война се очаква да продължи. Израел отчаяно се нуждае от молитвите ни.
ЧУДО НА ХАНУКА
На 27 декември един бдителен войник от израелската армия може би предотврати мащабен терористичен акт в голям израелски град. Войниците и командирите нарекоха това Ханукално чудо. Във вторник сутринта израелски войник арестува един млад арабин, който е носил две големи бомби и е бил на път за Ар Браха в централна Самария.
Вниманието на войника е било привлечено от необикновено голямата раница, която е носил арабинът. Войникът спрял подозрителния човек, който се изкачвал по хълма, водещ към Ар Браха, недалеч от Шомрон. Войникът сграбчил раницата на 18-годишния арабин и открил, че в нея има не само бомби, но и коктейли „Молотов” и амуниции. Арабинът незабавно е бил арестуван за разпит. След като войниците са претърсили района, са открили и втора раница с подобно съдържание.
„Аруц 7” отбеляза, че мястото, на което е бил арестуван арабинът, е само на няколко метра от бившия КПП Хауара, който бе премахнат по заповед на премиера Бинямин Нетаняху и министъра на отбраната Ехуд Барак. Когато КПП-то все още действаше, войниците редовно залавяха терористи, които се опитват да внасят контрабанда оръжие в централен Израел.
Председателят на Съвета на Самария Гершон Месика позвъни на командира на отряда, който извърши ареста, и му благодари за усилията на войниците. (Аруц 7, 27.12.2011) Без съмнение животът на много хора е бил спасен поради бдителността на този войник – едно истинско Ханукално чудо.
„Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Бог, който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми, учи ръцете ми да воюват,
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала” (Псалм 18:30-35).
В Месията,
Лони Мингс
Защо християните са призвани да бъдат приятели на Израел?
*Защото Бог е направил вечен завет с наследниците на Авраам, Исаак и Яков.
„Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: „Аз съм Бог Всемогъщи; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много.” Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки; „Ето, Моят завет с тебе; и ти ще станеш отец на много народи. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.” (Битие 17:1-8)
*Защото Бог е показал верността Си към този завет, като е запазил евреите като народ с отличаваща се идентичност пред Него.
„Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина на деня и нарежда луната и звездите за светлина през нощта, Който повдига морето така щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му: Ако изчезнат тия наредби от пред Мене, казва Господ, тогава и израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили, казва Господ.” (Еремия 31:35-37)
*Защото нашето спасение е дошло чрез евреите.
„... защото спасението е от юдеите.” (Йоан 4:22)
Библията, която говори за нашето спасение, беше написана от евреи. Месията Йешуа, който ни донесе спасението, дойде на света като евреин. Учениците, които първи донесоха Божието послание за спасението на езичниците, бяха евреи.
*Защото, когато са били разпръснати между народите, към евреите са се отнасяли позорно и то често хора, които са наричали себе си християни.
„Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” (Битие 12:3)
„Недей влиза в портата на людете Ми в деня на бедствието им; Да! Не гледай злорадо злощастието им в деня на бедствието им, нито да туриш ръка на имота им в деня на бедствието им.” (Авдий 13)
*Защото завръщането на евреите в Земята им е в изпълнение на библейските пророчества.
„А вие, израилеви планини, ще изкарате клоните си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.” (Езекиил 36:8)
„Защото ще ви взема из сред народите, и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24)
*Защото възстановената еврейска държава, с Ерусалим като нейна столица, ще бъде седалището на управлението на Месията при Неговото завръщане.
„И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и Словото Господно от Ерусалим. Бог ще съди между народите и ще решава между много племена; и те ще изковат ножовете си на палечници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.” (Исая 2:3-4)
*Защото Бог има план да направи Израел благословение и за арабите, за които ние също се молим.
„В оня ден ще има път от Египет за Асирия; и асирийците ще дойдат в Египет, и египтяните в Асирия, и египтяните с асирийците ще служат Господу. В оня ден Израил ще бъде с Египет и с Асирия; трето благословение всред земята; защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми.” (Исая19:23-25)
ДА ЗАСТАНЕМ ЗА ИЗРАЕЛ
Библията ясно ни говори, че християните са призвани да бъдат приятели на еврейския народ и да подкрепят нацията Израел и правото му на съществуване. Сега повече от всякога евреите се нуждаят от християни, които не само да се молят за мира на Ерусалим, но и открито да застанат рамо до рамо с тях.
„Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения, което изговори на Авраама... утвърди на Якова... на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя.” (Псалм 105:8-11)
„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” ( Римляни 11:1,2,29)
ОСНОВОПОЛОЖНИ ПРИНЦИПИ
Като християни, които са приели от Бога любовта към Израел и евреите, ние искаме да ги благословяме в името на Месията Исус.
Ранната Църква беше еврейска. Християнството е с еврейски корени и никога не е преставало да бъде свързано и задължено на евреите.
Вярваме, че възстановяването на евреите в земята на Израел е в изпълнение на обещанията в Божието Слово, и че Божието време за „благоволение към Сион” е започнало.
Ние вярваме, че Израел (народ, земя и нация) има предопределено от Бога, славно бъдеще, и че Бог нито е отхвърлил, нито е заменил Своя народ - евреите.
Ние съзнаваме, че бариерите, които днес съществуват между евреи и християни, се дължат до голяма степен на християнския антисемитизъм и гонението на евреите от страна на хора, наричащи себе си християни.
Ние вярваме в еврейския произход на Исус и на Новия Завет.
Въпреки че вярваме, че нашият Господ Исус е Месията на Израел и Спасителят на света, нашата подкрепа за Израел не е условна и не се основава на това дали еврейският народ приема вярата ни или не.
ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ (ХПИ)
Международното служение „Християни приятели на Израел” е основано през 1985 г. с център гр. Ерусалим. ХПИ има представители в страни по целия свят, включително и България от 1997 г.
„Приятел обича всякога ... ” (Притчи 17:17)
Основни цели:
• Да показва на дело приятелството и солидарността на християните към Израел и еврейския народ по целия свят.
• Да се противопоставя и бори срещу всякакви форми на антисемитизъм, включително и сред християните.
• Да информира Църквата за събитията в Израел и да насърчава християните по целия свят да се молят и ходатайстват за еврейския народ.
• Да осигурява практическа подкрепа на нуждаещите се в Израел.
• Да помага на евреите в диаспората да се завърнат в Земята Израел.
• Да насърчава и да се моли за помирението между евреи и араби.
За контакти:
Пловдив 4023
П.К.95
Митка Атанасова –ХПИ
Email: cfi_bg@yahoo.com;
Web: http://cfibul.daznam.com
„Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: „Аз съм Бог Всемогъщи; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много.” Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки; „Ето, Моят завет с тебе; и ти ще станеш отец на много народи. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.” (Битие 17:1-8)
*Защото Бог е показал верността Си към този завет, като е запазил евреите като народ с отличаваща се идентичност пред Него.
„Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина на деня и нарежда луната и звездите за светлина през нощта, Който повдига морето така щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му: Ако изчезнат тия наредби от пред Мене, казва Господ, тогава и израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили, казва Господ.” (Еремия 31:35-37)
*Защото нашето спасение е дошло чрез евреите.
„... защото спасението е от юдеите.” (Йоан 4:22)
Библията, която говори за нашето спасение, беше написана от евреи. Месията Йешуа, който ни донесе спасението, дойде на света като евреин. Учениците, които първи донесоха Божието послание за спасението на езичниците, бяха евреи.
*Защото, когато са били разпръснати между народите, към евреите са се отнасяли позорно и то често хора, които са наричали себе си християни.
„Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” (Битие 12:3)
„Недей влиза в портата на людете Ми в деня на бедствието им; Да! Не гледай злорадо злощастието им в деня на бедствието им, нито да туриш ръка на имота им в деня на бедствието им.” (Авдий 13)
*Защото завръщането на евреите в Земята им е в изпълнение на библейските пророчества.
„А вие, израилеви планини, ще изкарате клоните си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.” (Езекиил 36:8)
„Защото ще ви взема из сред народите, и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24)
*Защото възстановената еврейска държава, с Ерусалим като нейна столица, ще бъде седалището на управлението на Месията при Неговото завръщане.
„И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и Словото Господно от Ерусалим. Бог ще съди между народите и ще решава между много племена; и те ще изковат ножовете си на палечници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.” (Исая 2:3-4)
*Защото Бог има план да направи Израел благословение и за арабите, за които ние също се молим.
„В оня ден ще има път от Египет за Асирия; и асирийците ще дойдат в Египет, и египтяните в Асирия, и египтяните с асирийците ще служат Господу. В оня ден Израил ще бъде с Египет и с Асирия; трето благословение всред земята; защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми.” (Исая19:23-25)
ДА ЗАСТАНЕМ ЗА ИЗРАЕЛ
Библията ясно ни говори, че християните са призвани да бъдат приятели на еврейския народ и да подкрепят нацията Израел и правото му на съществуване. Сега повече от всякога евреите се нуждаят от християни, които не само да се молят за мира на Ерусалим, но и открито да застанат рамо до рамо с тях.
„Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения, което изговори на Авраама... утвърди на Якова... на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя.” (Псалм 105:8-11)
„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” ( Римляни 11:1,2,29)
ОСНОВОПОЛОЖНИ ПРИНЦИПИ
Като християни, които са приели от Бога любовта към Израел и евреите, ние искаме да ги благословяме в името на Месията Исус.
Ранната Църква беше еврейска. Християнството е с еврейски корени и никога не е преставало да бъде свързано и задължено на евреите.
Вярваме, че възстановяването на евреите в земята на Израел е в изпълнение на обещанията в Божието Слово, и че Божието време за „благоволение към Сион” е започнало.
Ние вярваме, че Израел (народ, земя и нация) има предопределено от Бога, славно бъдеще, и че Бог нито е отхвърлил, нито е заменил Своя народ - евреите.
Ние съзнаваме, че бариерите, които днес съществуват между евреи и християни, се дължат до голяма степен на християнския антисемитизъм и гонението на евреите от страна на хора, наричащи себе си християни.
Ние вярваме в еврейския произход на Исус и на Новия Завет.
Въпреки че вярваме, че нашият Господ Исус е Месията на Израел и Спасителят на света, нашата подкрепа за Израел не е условна и не се основава на това дали еврейският народ приема вярата ни или не.
ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ (ХПИ)
Международното служение „Християни приятели на Израел” е основано през 1985 г. с център гр. Ерусалим. ХПИ има представители в страни по целия свят, включително и България от 1997 г.
„Приятел обича всякога ... ” (Притчи 17:17)
Основни цели:
• Да показва на дело приятелството и солидарността на християните към Израел и еврейския народ по целия свят.
• Да се противопоставя и бори срещу всякакви форми на антисемитизъм, включително и сред християните.
• Да информира Църквата за събитията в Израел и да насърчава християните по целия свят да се молят и ходатайстват за еврейския народ.
• Да осигурява практическа подкрепа на нуждаещите се в Израел.
• Да помага на евреите в диаспората да се завърнат в Земята Израел.
• Да насърчава и да се моли за помирението между евреи и араби.
За контакти:
Пловдив 4023
П.К.95
Митка Атанасова –ХПИ
Email: cfi_bg@yahoo.com;
Web: http://cfibul.daznam.com
Subscribe to:
Posts (Atom)
