Д’ВАР ТОРА ВАЙЕХИ – И ТОЙ ЖИВЯ БЕРЕШИТ (БИТИЕ) 47.28-50.26

Берешит / Битие 47:28-50:26
Мелахим Алеф / 3 Царе 2:1-12
Кифа Алеф / 1 Петрово 1:3-9

Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Когато внимателно четох тези стихове, забелязах нещо много интересно. И преди съм говорил за това как Бог употребява имената Израел и Яков, когато говори за един и същ човек. Понякога Бог нарича сина на Исаак Яков, а друг път го нарича Израел. Както знаем, Бог е този, който промени името на Яков на Израел в Битие 32:28. Яков означава „онзи, който измести”, а Израел означава „Божий княз”. Промяната от едното към другото име не е на посоки, тъй като нищо в Библията не е случайно. Истината е, че Бог целенасочено употребява едното или другото име, за да направи разлика между двете природи на един и същ човек.
Името Яков се отнася към плътската природа, старото естество, което често се проявява в отношенията му с други хора в Библията. А името Израел се отнася към духовната му природа, към новото му естество. Според мен Бог използва двете имена в пасажа по-горе, именно по този начин. Нека да погледнем и да видим как Бог го прави и какво се опитва да ни каже, като използва и двете имена – Яков и Израел.

Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Смятам, че тук ни се казва, че докато Яков и семейството му живееха в Египет, те бяха духовно свързани и имаха взаимоотношения с Бога. Това, че живееха в земята Гесен, означава, че те бяха изолирани, като изгнаници в една безбожна материалистична земя. Виждаме, че семейството, въпреки че беше сред Египет, продължаваше да е в духовни взаимоотношения с Бога.
Берешит (Битие) {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Смятам, че тук ни се казват две неща. Първо, употребата на името Яков ни посочва, че той бе повлиян от материализма на Египет. Второ, Бог ни съобщава за физическата смърт на този човек и годините, които той е живял на тази земя. Мъдреците дори отбелязват, че когато Тората говори за 17-те години живот на Яков в Египет, те включват и физическата почивка, която той получава след духовните борби, които е изпитвал до този момент.
Берешит (Битие) {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Мисля, че този пасаж ни дава изключително много информация. Първо Бог ни казва, че със смъртта на Яков ще дойде и духовната смърт за нацията. Това е ясно от факта, че името се променя на Израел, когато става дума за смъртта на Яков.
Друго интересно наблюдение е защо Яков извика своя син Йосиф, когато разбра, че идва времето му да умре? Не бяха ли при него и другите му единадесет синове? Защо не повика някой от тях? Към този момент Йосиф не бе главата на семейството. Според мен отговорът се крие в това, че Йосиф е прототип на Йешуа. Бог ни показва бъдещето. Яков иска Йешуа да му обещае, че ще възстанови духовните взаимоотношения на нацията с техния Бог и ще ги насели отново в Земята на обещание.
Както знаем, след смъртта на Яков народът е поробен в Египет за повече от 200 г. През това време те загубват концепцията си за взаимоотношенията си с Бога на небето и земята и приемат обичаите на египтяните. За съжаление и до днес по-голямата част от нацията на Израел (еврейския народ) все още живее в изгнание и духовен мрак. Но скоро Йешуа ще се върне и ще възстанови техните взаимоотношения с Бога и ще ги върне в Земята на обещание.




Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер