Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2012 „Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14) „ПО ПРИНЦИП СМЕ ГОТОВИ ДА ДЕЙСТВАМЕ” Това бяха думите на шефа на генерал-щаба на израелската армия Бени Ганц в интервю малко преди началото на тържествата по повод Деня на независимостта на Израел, който тази година се падна на 26 април. Той каза за репортерите, че израелската армия е готова да нанесе удар срещу ядрените съоръжения на Иран. В интервю за „Йедиот Ахронот” Ганц заяви, че 2012 г. ще бъде „критична година” в нажежената криза между Иран и Израел. „Държавата Израел вярва, че притежаването на ядрени оръжия от страна на Иран е много лош вариант и че светът и Израел трябва да направят всичко възможно това да не се случи. Подготвяме плана си за действие в тази посока.” Шефът на армията също така засегна вероятността от избухването на по-широкомащабна регионална война в близко бъдеще: „Сведенията на разузнаването ни потвърждават, че предвид стратегическата реалност и нестабилност в региона, рискът от война е по-голям отколкото в миналото. Няма признаци за война, но вероятността положението да се влоши и да се стигне до такава е по-голяма отпреди.” По време на интервюто Ганц също така разкри, че операциите на израелската армия зад граница също са се засилили: „Не мисля, че е имало време, когато някъде по света не се е случвало нещо”, каза той. „Степента на риска също се е увеличила. Това не е нещо, което Бени Ганц е направил. Не си приписвам никакви заслуги. Просто ускорявам всички тези специални операции.” Беше изтъкнато също така, че Израел е изгубил търпение по отношение на президента Обама и че времето за вземане на едностранно решение спрямо Иран много бързо наближава. Новинарски източници съобщават, че ако се случи, то най-вероятно ще се случи преди лятото. Това означава, че крайният срок може да е месец май. Искам да добавя, че повечето израелски граждани подкрепят удар срещу Иран, ръководен от САЩ, докато по-малък брой са за това Израел да предприеме едностранни действия срещу Иран. Като се има предвид, че САЩ разполагат изтребители F-22 Raptors в ОАЕ близо до Иран, може да се случи и първият вариант. НОВИ ЗАПЛАХИ ОТ ГАЗА Ако някога Израел се окаже в положение да няма за какво да се притеснява, винаги може да разчита на проблеми с Газа. Това блато на човешкото нещастие, което палестинците сами си създават, винаги може да бъде източник на нови вълни на омраза и всяване на страх. Последната такава вълна е призивът на ислямските лидери в ивицата Газа за отвличане на израелци, които да бъдат използвани като разменна монета, за да се осигури освобождаването на хиляди палестинци от израелските затвори. В крайна сметка, щом това даде резултат с Шалит, защо да не даде резултат отново и отново? Наскоро около 2000 затворници започнаха безсрочна гладна стачка, протестирайки срещу условията в израелските затвори и хиляди палестинци организираха митинг в Газа в тяхна подкрепа. „Трябва да работим усилено, за да се сдобием с израелци, които да ни помогнат да освободим нашите братя в затворите”, каза на тълпата Халид Ал-Бач, висш служител на „Ислямски джихад”. „Казвам на всички въоръжени фракции: пътят към свободата на затворниците е чрез размяна... Арест за арест, свобода за свобода. Това е начинът”, каза той. Миналата година Израел освободи около 1000 палестинци в замяна за освобождаването на Гилад Шалит – войника, който бе отвлечен през 2006 г. и бе държан в плен от ислямската групировка „Хамас” в продължение на 5 години. Организацията "HumanSources” казва, че поне 4700 палестинци се намират в израелски затвори, много от които излежават присъди за насилствени престъпления. Палестинските лидери искат те да бъдат третирани като военнопленници – нещо, което Израел отхвърля. Исмаил Ханийе, лидерът на „Хамас” в Газа, каза, че палестинските войнствени групировки никога „няма да изоставят” затворниците. „Разменната сделка бе послание към израелската окупация, че съпротивата и палестинският народ ще извърви и най-трудния път, за да разруши оковите от ръцете на тези герои”, каза той. „Ние водим битка за затворниците и или ще спечелим, или ще спечелим”, добави той. На митинга в петък участниците размахваха зелените и черни знамена на „Хамас” и на „Ислямски джихад” – знак за сближаването между двете групировки, които споделят една и съща ислямистка теология и проповядват унищожението на Държавата Израел. Затворниците са считани за герои в техните общности и масовата гладна стачка оказва натиск върху лидерите да откликнат. Израел сключи сделка с двама затворника тази година, които се съгласиха да сложат край на гладната си стачка, но отказва да прави други отстъпки (Ройтерс, 28 април 2012). НАСИЛИЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА В ИЗРАЕЛ Някои стари вражди не умират и израелско-арабският конфликт е един такъв пример. В края на април милиони израелци радостно отпразнуваха 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава с тържества и пикници на много места. За съжаление радостта и тържествата бяха помрачени от насилие. Например Ципи Шукрун и роднините й се опитаха да отпразнуват Деня на независимостта с пикник в долината Еном, в близост до Стария град на Ерусалим. Но банда арабски младежи от близкия квартал Абу Тор бяха решили да провалят събирането им. Ципи Шукрун каза на журналистите, че няколко младежи нападнали семейството й с железни пръти, камшици и ножове, крещейки им да напуснат района. Трима членове на семейството са били ранени и били приети в болница. Един от ранените братя, Йонатан Шукрун, разказа инцидента за израелската агенция Ynetnews. „Осем араби на възраст между 15 и 22 години пристигнаха, точно когато се приготвяхме да си тръгваме. В един момент те се приближиха и се опитаха да стигнат до малките деца – на 2, 8 и 10 г.”, каза Йонатан. „Когато се опитахме да ги спрем, те извадиха камшик и нож, и започнаха да ни удрят. Аз бях ударен с прът. Успяхме да защитим жените и децата, но не беше лесно.” По-късно полицията арестува четирима заподозряни във връзка с нападението. Приблизително по същото време едно 11-годишно момче бе ранено, когато араби започнаха да замерват с камъни семейството му при Лъвовата порта в другия край на Стария град. При друг инцидент късно вечерта, отново в Стария град, двама арабски младежи нападнаха ортодоксален евреин. Във връзка с Деня на независимостта хиляди араби в северен Израел участваха в протестен марш срещу възстановяването на Израел, което те виждат като „катастрофа” за своята общност. Тези подстрекателства бяха насърчавани от арабски членове на израелския парламент. Арабските депутати Джамал Захалка и Ахмед Тиби взеха участие в анти-израелските демонстрации, проведени на Деня на независимостта, очевидно напълно слепи за факта, че собствената им позиция в израелското общество напълно противоречи на твърденията им за „ционистки апартейд и подтисничество”. (Израел днес) МИРНИЯТ ПРОЦЕС ЗА НИКЪДЕ Наскоро в статия за Ynetnewsжурналистите Дона Дивайн и Асаф Ромировски писаха: „Нещо ужасно се е объркало в палестинско-израелския мирен процес. Решението на палестинският премиер Салям Фаяд наскоро да не се срещне с израелския премиер Бинямин Нетаняху е последният пример за това. Това е и причината за широкоразпространения песимизъм относно посоката на мирния процес”. Когато четях тази статия, видях, че авторите се опитваха да бъдат безпристрастни. Като приятел на Държавата Израел и автор за „Християни приятели на Израел” аз не съм безразличен към Божия избран народ, когато пиша за конфликта в Близкия изток. В същото време имам приятели сред арабите и то арабски вярващи, които са не само наши приятели, но братя и сестри. Осъзнаваме техните надежди и съчувстваме на страданията им. Казвайки това, искам да споделя, че бях доста впечатлен от някои от нещата, които авторите изтъкват в статията си. Те казват, че е станало по-трудно, а не по-лесно да се обуздава конфликта в Близкия изток, след като палестинските и израелските лидери са започнали да полагат усилия да го разрешават чрез преговори. „Наистина почти две десетилетия преговори не са успели да покажат на палестинските и израелските лидери начина да си поделят земята и ресурсите й. И всъщност в основата на конфликта е по-скоро съжителстването в една и съща земя вместо разделянето й.” Авторите казват, че и „двете страни се държат по-здраво за националните си повествования (начина на представяне на историята) отколкото за предложенията, които могат да си разменят за правене на отстъпки. Това е така, тъй като пропастите са не толкова между двата екипа преговарящи, а между действителността и мечтите, които обикновените палестинци и израелци са били насърчавани да мечтаят за окончателното разрешение. Националните повествования поне дават на израелците и палестинците ясно определение за колективните им идентичности, дори и те да ги заклещват в този конфликт.” Тук трябва да отбележа обаче, че „повествованието” на едната страна е дадено от Бога, водейки началото си от планината Синай, докато „повествованието” на другата страна е дело на човек и ограничено. Авторите казват: „За палестинците повествованието, основано на несправедливостта и подтисничеството, е за предпочитане пред основаването на палестинска държава. В тази държава няма да има място за многото бежанци, които не могат да се измъкнат от бежанските лагери (в арабските страни - бел. ред.), създадени преди десетилетия, уж за временно настаняване. За израелците, чиято национална история се корени в оцеляването на еврейския народ, е за предпочитане да си запазят контрола над Териториите. Тези територии служат като площадка за организиране на терористични атаки срещу Израел – въпреки че патрулите, КПП-та и разделителните бариери често са описвани като белег на подтисничество. Израелците предпочитат да си запазят контрола над тези територии, вместо да предадат земята си без ясни гаранции от палестинска страна за спиране на войната и недоволството срещу еврейската държава.” Бих искал да добавя, че Израел няма да може да оцелее, ако не запази контрол над тези територии. „И така конфликтът продължава, преговорите са в задънена улица и призивите на международната общност за компромиси чрез Четворката приличат повече на един словесен ритуал вместо на заповед за действия”, казват авторите. И макар че палестинците заслужават държава и приличен, добър живот, вярвам, че тяхното повествование е нереално и непостижимо. Дори и всеки евреин в Израел да си отиде и да им остави Земята, това малко парче земя не би могло да събере милионите бежанци, които си мислят, че един ден ще си отидат „у дома”. Освен това има толкова много разделения сред арабите в Израел – между „Хамас” и палестинската власт, между тези, които предпочитат мирното съществуване и тези, които разпалват омраза и насилие, между християни и мюсюлмани – не би могло да има мир в тази земя, дори и думата „евреин” никога вече да не бъде чута тук. Авторите заключават: „Ето защо мирният процес не може да има успех, ако двете страни не се пуснат от повествованията, за които са се хванали толкова здраво и които поддържат конфликта. А това може да стане само ако и палестинци, и израелци започнат да имат различни преживявания едни с други и различни очаквания за това как ще изглеждат двете държави, съжителстващи една до друга.” Лично аз не мисля, че ционисткото повествование ще бъде изоставено от израелците, нито пък мисля, че това трябва да бъде направено. Съгласен съм обаче с едно нещо от цитата по-горе. Евреите и арабите трябва да започнат „да имат различни преживявания едни с други”. Възможно е, случва се и може да се случва по-често, ако бълващите огън и жупел имами спрат да наливат масло в огъня, което само ожесточава непостижимото палестинско повествование и тяхната въображаема утопия в тази малка земя. „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). МАЙ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Обърнал си плача ми на играние за мене; съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие” (Псалм 30:11). Малката нация Израел наскоро (през април) преживя една от най-тъжните си и същевременно радостни седмици. Заедно със съпруга ми бяхме в северен Израел и по-точно в Галилея, където участвахме в някои от възпоменателните служби заедно с еврейския народ. Намирахме се на брега на Галилейското езеро в един кибуц и се наслаждавахме на гледката, когато зазвучаха познатите сирени в памет на жертвите от Холокоста. В същото време целият Израел, където и да се намираха хората – в колите си, в автобуси, на улицата или в къщи – спираха и заставаха неподвижни, припомняйки си цената, която еврейският народ плати по време на Втората световна война. След няколко дни сирените отново зазвучаха в памет на всички загинали израелски войници и жертви на терористични атентати. В края на този ден започнаха тържествата за Деня на независимостта на Израел послучай 64 години от възстановяването на еврейската държава. Навсякъде в Израел имаше фойеверки, авио-шоута, концерти, хората готвеха барбекю на открито, прекарваха цялата нощ навън заедно, точно както израелтяните в древни времена са прекарвали в палатки. Връщайки се в Ерусалим, минахме през Йорданската долина, наслаждавайки се на красивата земя, в която Бог е върнал народа Си. Направихме много снимки; една от тях беше на храст с розови цветове, който растеше сред пустошта и пясъците. Прославихме Бога за Неговата творческа сила и красотата на тази земя. По време на церемониите в памет на загиналите израелски войници Израел отново си спомни за почти 23 000 войници, служители на службите за сигурност и жертви на тероризма, които са дали живота си за основаването и защитата на Държавата Израел, като само през последната година техният брой достигна 100. Поради тяхната жертва много израелци все още живеят и работят за развиването на тази процъфтяваща нация. Докато мнозина от нас спят спокойно всяка вечер, хиляди израелски войници стоят на стража по границите със съседните арабски страни, пазейки нацията, която Бог им е дал. Мнозина са могли да се насладят на постиженията на тази малка държава не поради собствените й възможности, но поради това, което Всемогъщият Бог е извършил. Той е тяхната сила. Той е вложил в тях находчивостта и изобретателността им. Той ги е насадил в тази земя с цялото Си сърце. Кой би се осмелил да се изправи срещу този могъщ Бог? Само безумните и невярващите. Да, последните дни в Израел бяха дни на „игране и веселие”, но нека не си мислим, че това може да продължи вечно, тъй като заговорите и кроежите на лукавия продължават. Не трябва да сваляме гарда. Стражи, „така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой” (4 Царе 11:6 б). Стражите на царя пазеха дома на Господа и царя със своите оръжия. Нашата задача е да изграждаме един силен духовен щит около Израел чрез молитва. Когато всеки страж стоеше на мястото си, с оръжието си, царят бе защитен. Същото е и с Израел. Ние имаме сериозна отговорност и не трябва да заспиваме на поста си. Бог е техният Защитник, но ние сме призвани да бъдем „помощници на Израел”. Ние помагаме, като се молим за това, което Бог ни е заповядал. МОЛЕТЕ СЕ! Израел се нуждае от нашето усърдно, горещо и искрено ходатайство! Един от нашите ходатаи пише: „Когато четях Словото днес, Бог привлече вниманието ми към това, че в един момент Израел, предвождан от Моисей, не можа да продължи, защото „границата на амонците бе твърде силна и укрепена”. (Рос Полтън, Австралия). Рос е изброил няколко молитвени точки, които бихме искали да споделим с вас, за да се молите и вие: Молете се границите на Израел да са СИЛНИ и УКРЕПЕНИ! Господи, укрепи Израел със Своите войнствени ангели, които да пазят стража по суша, въздух и море. Ходатайствайте за сила срещу Ливан, „Хизбула” и ракетите им. Сила срещу Сирия и химическото й оръжие. Сила срещу Йордания и иранските елементи, които се промъкват там. Сила срещу Египет и „Мюсюлманското братство”. Сила срещу Газа, „Хамас”, и ракетите им. Сила срещу палестинските амбиции, коренящи се в огорчение, заблуда и тероризъм. Сила срещу духа на крадеца, който иска да открадне земята, която Бог даде на Израел. Сила срещу Иран и всякакво ядрено и химическо оръжие. Господи, УКРЕПИ границите на Израел! „Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво”(4 Царе 14:26).Така, както Господ видя притеснението на Израел в древността, така Той вижда и борбите му днес. Последната част на 4 Царе 14 глава говори за това как Бог не намери никой, който да помогне на Израел. Днес, ние – молитвените воини – трябва да застанем, да се издигнем, да прогласим, да се молим, да ходатайстваме и да стоим в пролома, съдействайки на Божиите планове и цели за Израел в тези последни дни. Какво би трябвало да видим? „Молитвата е най-висшата енергия, на която е способен човешкият ум, молитвата е пълна концентрация на способностите ни. По-голямата част от хората в света и учените хора са абсолютно неспособни да се молят” – Самуел Тейлър Колридж Актът на молитвата за повечето от нас, които четем това Молитвено писмо е носенето на даден ни от Духа товар вътре в сърцето ни – товар да ходатайстваме за най-стратегическото (от всяка гледна точка) място в света: Израел. Когато се молим и се целим в конкретните „мишени” чрез силата на Святия Дух, Той ни показва как да вземем власт над нещата, към които Бог привлича вниманието ни. Ние сме силни в Духа, защото разполагаме с Божието Слово – нашето оръжие срещу силите на злото, които действат срещу Божията земя и народ. Трябва да сме винаги готови и въоръжени с истината на Словото. Това ще ни помогне да бъдем напълно концентрирани и да сме наясно със стратегиите на врага и това какво Господ казва по въпроса. Продължавайте да стоите в Словото и да стоите в молитва! Това ще ни помогне да „видим” в духовната област и да бъдем водени от Господа в ходатайството си пред Него. Така по целия свят ще има една духовна армия, която ефективно ще изпълнява Божиите цели за Неговия избран народ. Божият Дом е дом на молитва за всички нации! Някои казват, че последните минути изтичат по отношение на ситуацията с Иран. Други казват, че Израел няма да предупреди останалите нации, ако реши да нанесе удар срещу Иран. Никой не знае със сигурност какво ще се случи, освен Бог: Той знае със сигурност! Не трябва да закъсняваме с молитвите си, но да бъдем духовно нащрек. През последните дни Израел си спомни за много „паднали” герои. Твърде много синове на Израел са загинали, защитавайки страната си, защото са искали да живеят в мир със съседите си. „В Израел нещата се променят на минутата – от скръб нацията преминава в радост. Скърбим, защото трябва да си спомним за онези, които са загинали, защитавайки страната ни или просто живеейки в тази земя. Нещо ме стяга в гърлото, когато се замисля за това.” (Джонатан Фелдщайн) Никога паралелът между скръбта и радостта не е бил толкова осезаем както бе през тази година. Преди церемониите в Ерусалим се случи трагичен инцидент, когато се издигаше скелето за сцената на тържествата. То се срути, при което загина едно 20-годишно момиче от израелската армия, а няколко други бяха ранени. Тя не беше в битка, просто подготвяше тържествата заедно с приятелите си. Понякога границата между скръбта и радостта тук в Израел е много тясна – като че ли едното неминуемо е свързано с другото. Ще има дни на празнуване в бъдеще, но ще има и дни на борба и разочарование. Ние, помощниците на Израел, трябва да бъдем до него и да не напускаме поста си. Бог е този, който вижда нашата верност. Онези, които са призвани да бъдат стражи, плащат цена – времето, прекарано в ходатайство. Нека да отидем заедно в Тронната зала · Четете и изучавайте специалните псалми на благодарност и възхвала (Псалм 113-118), които израелците добавиха към молитвите си тази година за 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава. · Молете се Израел да намери начин за трайно и дългосрочно възпиране на обезумелия си враг (Иран), с което да защити не само себе си, но и другите нации по света. · Молете се израелските военни да могат по свръхестесвен начин да предотвратят всяка самоубийствена ядрена атака. · Ходатайствайте за милионите заблудени хора, които следват шиитската есхатология. Молете се за тяхното спасение и за отварянето на очите им за истината на Божието Слово, който е самият Йешуа. · Умолявайте Бога Израел да запази и усъвършенства плановете си за защита на гражданите си. Бог е техният Защитник. Молете се израелците да се обърнат към Бога за отговори! Едно проучване показа, че 80% от израелците вярват в Бога. Сега е времето сърцата им да се обърнат към Него за пълното откровение за Неговата личност. · Ходатайствайте за мобилните части на службите за сигурност в Израел, за да могат да обучат обикновените хора как да са готови във всяка една ситуация, която може да промени хода на живота им. · Бъдете посветени в молитва за това Израел да бъде силен, силен като армия, която да защитава народа си. · Ходатайствайте за лидерите на Израел във военните части – да започнат да изучават как Бог е използвал обстоятелствата в Библията в древни дни, за да възпре враговете им, да ги отблъсне и как внимателно да планират военните си мисии. · Молете се за спасението на милиони араби по света, които не осъзнават, че са заблудени и за милионите израелци, които се нуждаят да познаят Господа. · Ходатайствайте за премиера Бинямин Нетаняху, който трябва да провежда срещи с генерал-щаба на армията, със съветниците по националната сигурност, разузнаването, полицията и граничните служби, за вземане на правилни стратегически решения. Изговаряйте Словото над този важен за Израел лидер, който е поставен в позиция на власт за време като това, но винаги прогласявайки, че Бог е истинският водач на тази нация. · Молете се, ако Израел трябва да вземе решение „сам”, без другите нации, той да вземе това решение „с Бога” и да го изпълни според Божието водителство. · Ходатайствайте за християните и вярващите, които работят и служат на Господа в Израел днес. Молете се за защита, сила и духовна проницателност във всичко, което Бог върши за Израел и нациите. · Благодарете на Бога за невероятните свидетелства на пастори и лидери от конференцията за Близкия изток, която наскоро се проведе в Истанбул, Турция. Там бяха дадени свидетелства от Сирия, Судан, Египет, Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен, Ливан, Кувейт, Йордания и дори Иран – за това как Евангелието достига до мнозина и за многото вярващи в Йордания, които се молят за Израел. Бе споделено, че в Иран мюсюлманите виждат видения и имат сънища и приемат Йешуа. Смята се, че в Иран има около милион вярващи. „Те мразеха Израел, но сега обичат и се молят за Израел”. Още една чудесна причина да благодарим на Бога: Поради изобилните дъждове, за които споменахме в предния брой, тази година цялата земя на Израел е покрита с цветове. Както споменах с последното си писмо, „дъждът е чудесен преобраз на освежаването от Святия Дух, което само Богът на Израел може да донесе на народа Си”. Бог определено е дал на Израел причина да не отстъпва земята си, да се гордее с нея (разбира се, в Него) и да обича земята, която само Бог би могъл да даде на народа Си. Нека всички мъже и жени се предават на молитва за Израел, тъй като ние сме стражите, които бдим в Духа. Пребъдвайки и работейки в Него, докато Той дойде, Шарън Сандърс