Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2012 „Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14) „ПО ПРИНЦИП СМЕ ГОТОВИ ДА ДЕЙСТВАМЕ” Това бяха думите на шефа на генерал-щаба на израелската армия Бени Ганц в интервю малко преди началото на тържествата по повод Деня на независимостта на Израел, който тази година се падна на 26 април. Той каза за репортерите, че израелската армия е готова да нанесе удар срещу ядрените съоръжения на Иран. В интервю за „Йедиот Ахронот” Ганц заяви, че 2012 г. ще бъде „критична година” в нажежената криза между Иран и Израел. „Държавата Израел вярва, че притежаването на ядрени оръжия от страна на Иран е много лош вариант и че светът и Израел трябва да направят всичко възможно това да не се случи. Подготвяме плана си за действие в тази посока.” Шефът на армията също така засегна вероятността от избухването на по-широкомащабна регионална война в близко бъдеще: „Сведенията на разузнаването ни потвърждават, че предвид стратегическата реалност и нестабилност в региона, рискът от война е по-голям отколкото в миналото. Няма признаци за война, но вероятността положението да се влоши и да се стигне до такава е по-голяма отпреди.” По време на интервюто Ганц също така разкри, че операциите на израелската армия зад граница също са се засилили: „Не мисля, че е имало време, когато някъде по света не се е случвало нещо”, каза той. „Степента на риска също се е увеличила. Това не е нещо, което Бени Ганц е направил. Не си приписвам никакви заслуги. Просто ускорявам всички тези специални операции.” Беше изтъкнато също така, че Израел е изгубил търпение по отношение на президента Обама и че времето за вземане на едностранно решение спрямо Иран много бързо наближава. Новинарски източници съобщават, че ако се случи, то най-вероятно ще се случи преди лятото. Това означава, че крайният срок може да е месец май. Искам да добавя, че повечето израелски граждани подкрепят удар срещу Иран, ръководен от САЩ, докато по-малък брой са за това Израел да предприеме едностранни действия срещу Иран. Като се има предвид, че САЩ разполагат изтребители F-22 Raptors в ОАЕ близо до Иран, може да се случи и първият вариант. НОВИ ЗАПЛАХИ ОТ ГАЗА Ако някога Израел се окаже в положение да няма за какво да се притеснява, винаги може да разчита на проблеми с Газа. Това блато на човешкото нещастие, което палестинците сами си създават, винаги може да бъде източник на нови вълни на омраза и всяване на страх. Последната такава вълна е призивът на ислямските лидери в ивицата Газа за отвличане на израелци, които да бъдат използвани като разменна монета, за да се осигури освобождаването на хиляди палестинци от израелските затвори. В крайна сметка, щом това даде резултат с Шалит, защо да не даде резултат отново и отново? Наскоро около 2000 затворници започнаха безсрочна гладна стачка, протестирайки срещу условията в израелските затвори и хиляди палестинци организираха митинг в Газа в тяхна подкрепа. „Трябва да работим усилено, за да се сдобием с израелци, които да ни помогнат да освободим нашите братя в затворите”, каза на тълпата Халид Ал-Бач, висш служител на „Ислямски джихад”. „Казвам на всички въоръжени фракции: пътят към свободата на затворниците е чрез размяна... Арест за арест, свобода за свобода. Това е начинът”, каза той. Миналата година Израел освободи около 1000 палестинци в замяна за освобождаването на Гилад Шалит – войника, който бе отвлечен през 2006 г. и бе държан в плен от ислямската групировка „Хамас” в продължение на 5 години. Организацията "HumanSources” казва, че поне 4700 палестинци се намират в израелски затвори, много от които излежават присъди за насилствени престъпления. Палестинските лидери искат те да бъдат третирани като военнопленници – нещо, което Израел отхвърля. Исмаил Ханийе, лидерът на „Хамас” в Газа, каза, че палестинските войнствени групировки никога „няма да изоставят” затворниците. „Разменната сделка бе послание към израелската окупация, че съпротивата и палестинският народ ще извърви и най-трудния път, за да разруши оковите от ръцете на тези герои”, каза той. „Ние водим битка за затворниците и или ще спечелим, или ще спечелим”, добави той. На митинга в петък участниците размахваха зелените и черни знамена на „Хамас” и на „Ислямски джихад” – знак за сближаването между двете групировки, които споделят една и съща ислямистка теология и проповядват унищожението на Държавата Израел. Затворниците са считани за герои в техните общности и масовата гладна стачка оказва натиск върху лидерите да откликнат. Израел сключи сделка с двама затворника тази година, които се съгласиха да сложат край на гладната си стачка, но отказва да прави други отстъпки (Ройтерс, 28 април 2012). НАСИЛИЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА В ИЗРАЕЛ Някои стари вражди не умират и израелско-арабският конфликт е един такъв пример. В края на април милиони израелци радостно отпразнуваха 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава с тържества и пикници на много места. За съжаление радостта и тържествата бяха помрачени от насилие. Например Ципи Шукрун и роднините й се опитаха да отпразнуват Деня на независимостта с пикник в долината Еном, в близост до Стария град на Ерусалим. Но банда арабски младежи от близкия квартал Абу Тор бяха решили да провалят събирането им. Ципи Шукрун каза на журналистите, че няколко младежи нападнали семейството й с железни пръти, камшици и ножове, крещейки им да напуснат района. Трима членове на семейството са били ранени и били приети в болница. Един от ранените братя, Йонатан Шукрун, разказа инцидента за израелската агенция Ynetnews. „Осем араби на възраст между 15 и 22 години пристигнаха, точно когато се приготвяхме да си тръгваме. В един момент те се приближиха и се опитаха да стигнат до малките деца – на 2, 8 и 10 г.”, каза Йонатан. „Когато се опитахме да ги спрем, те извадиха камшик и нож, и започнаха да ни удрят. Аз бях ударен с прът. Успяхме да защитим жените и децата, но не беше лесно.” По-късно полицията арестува четирима заподозряни във връзка с нападението. Приблизително по същото време едно 11-годишно момче бе ранено, когато араби започнаха да замерват с камъни семейството му при Лъвовата порта в другия край на Стария град. При друг инцидент късно вечерта, отново в Стария град, двама арабски младежи нападнаха ортодоксален евреин. Във връзка с Деня на независимостта хиляди араби в северен Израел участваха в протестен марш срещу възстановяването на Израел, което те виждат като „катастрофа” за своята общност. Тези подстрекателства бяха насърчавани от арабски членове на израелския парламент. Арабските депутати Джамал Захалка и Ахмед Тиби взеха участие в анти-израелските демонстрации, проведени на Деня на независимостта, очевидно напълно слепи за факта, че собствената им позиция в израелското общество напълно противоречи на твърденията им за „ционистки апартейд и подтисничество”. (Израел днес) МИРНИЯТ ПРОЦЕС ЗА НИКЪДЕ Наскоро в статия за Ynetnewsжурналистите Дона Дивайн и Асаф Ромировски писаха: „Нещо ужасно се е объркало в палестинско-израелския мирен процес. Решението на палестинският премиер Салям Фаяд наскоро да не се срещне с израелския премиер Бинямин Нетаняху е последният пример за това. Това е и причината за широкоразпространения песимизъм относно посоката на мирния процес”. Когато четях тази статия, видях, че авторите се опитваха да бъдат безпристрастни. Като приятел на Държавата Израел и автор за „Християни приятели на Израел” аз не съм безразличен към Божия избран народ, когато пиша за конфликта в Близкия изток. В същото време имам приятели сред арабите и то арабски вярващи, които са не само наши приятели, но братя и сестри. Осъзнаваме техните надежди и съчувстваме на страданията им. Казвайки това, искам да споделя, че бях доста впечатлен от някои от нещата, които авторите изтъкват в статията си. Те казват, че е станало по-трудно, а не по-лесно да се обуздава конфликта в Близкия изток, след като палестинските и израелските лидери са започнали да полагат усилия да го разрешават чрез преговори. „Наистина почти две десетилетия преговори не са успели да покажат на палестинските и израелските лидери начина да си поделят земята и ресурсите й. И всъщност в основата на конфликта е по-скоро съжителстването в една и съща земя вместо разделянето й.” Авторите казват, че и „двете страни се държат по-здраво за националните си повествования (начина на представяне на историята) отколкото за предложенията, които могат да си разменят за правене на отстъпки. Това е така, тъй като пропастите са не толкова между двата екипа преговарящи, а между действителността и мечтите, които обикновените палестинци и израелци са били насърчавани да мечтаят за окончателното разрешение. Националните повествования поне дават на израелците и палестинците ясно определение за колективните им идентичности, дори и те да ги заклещват в този конфликт.” Тук трябва да отбележа обаче, че „повествованието” на едната страна е дадено от Бога, водейки началото си от планината Синай, докато „повествованието” на другата страна е дело на човек и ограничено. Авторите казват: „За палестинците повествованието, основано на несправедливостта и подтисничеството, е за предпочитане пред основаването на палестинска държава. В тази държава няма да има място за многото бежанци, които не могат да се измъкнат от бежанските лагери (в арабските страни - бел. ред.), създадени преди десетилетия, уж за временно настаняване. За израелците, чиято национална история се корени в оцеляването на еврейския народ, е за предпочитане да си запазят контрола над Териториите. Тези територии служат като площадка за организиране на терористични атаки срещу Израел – въпреки че патрулите, КПП-та и разделителните бариери често са описвани като белег на подтисничество. Израелците предпочитат да си запазят контрола над тези територии, вместо да предадат земята си без ясни гаранции от палестинска страна за спиране на войната и недоволството срещу еврейската държава.” Бих искал да добавя, че Израел няма да може да оцелее, ако не запази контрол над тези територии. „И така конфликтът продължава, преговорите са в задънена улица и призивите на международната общност за компромиси чрез Четворката приличат повече на един словесен ритуал вместо на заповед за действия”, казват авторите. И макар че палестинците заслужават държава и приличен, добър живот, вярвам, че тяхното повествование е нереално и непостижимо. Дори и всеки евреин в Израел да си отиде и да им остави Земята, това малко парче земя не би могло да събере милионите бежанци, които си мислят, че един ден ще си отидат „у дома”. Освен това има толкова много разделения сред арабите в Израел – между „Хамас” и палестинската власт, между тези, които предпочитат мирното съществуване и тези, които разпалват омраза и насилие, между християни и мюсюлмани – не би могло да има мир в тази земя, дори и думата „евреин” никога вече да не бъде чута тук. Авторите заключават: „Ето защо мирният процес не може да има успех, ако двете страни не се пуснат от повествованията, за които са се хванали толкова здраво и които поддържат конфликта. А това може да стане само ако и палестинци, и израелци започнат да имат различни преживявания едни с други и различни очаквания за това как ще изглеждат двете държави, съжителстващи една до друга.” Лично аз не мисля, че ционисткото повествование ще бъде изоставено от израелците, нито пък мисля, че това трябва да бъде направено. Съгласен съм обаче с едно нещо от цитата по-горе. Евреите и арабите трябва да започнат „да имат различни преживявания едни с други”. Възможно е, случва се и може да се случва по-често, ако бълващите огън и жупел имами спрат да наливат масло в огъня, което само ожесточава непостижимото палестинско повествование и тяхната въображаема утопия в тази малка земя. „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). В Месията, Лони Мингс