Духовни капани

Това са хитростите на сатана. Това са опасности за християните. Дяволът предлага на вярващия да влезне в неговите капани. Пс. 39:1”Рекох:ще внимавам в пътищата си,за да съгреша с езика си.” 2Лет.19:6,7”...Внимавайте какво правите...нека бъде върху вас страх от Господа,внимавайте в делата си,защото у Господа нашия Бог няма неправда...” Пс.119:9”Как ще очисти младежът(християнина) пътя си?Като му дава внимание според твоето Слово.” Мар.13:33”Внимавайте,бдете и молете се,защото не знаете кога ще настане времето...” Всички тези стихове ни предупреждават да внимаваме на капаните,чрез които дявола иска да ни излъже.Вижте например...естествените капани,с които се ловят животни.Тяхната цел и предназначение е, животното да бъде хванато,а после убито.Жертвата се хваща изненадващо.Капанът се замаскирва да не се вижда.Когато жертвата се хване,тя чувства и преживява не само разочорование,но и болка,кръв,рани,счупена кост,изобщо лоши последствия.Подобни неща стават с капаните на дявола.Жертвата е човешката душа и тяло,които са наранени.И тук капанът е замаскиран и изглежда нещо невинно,съблазнително,нещо,което и други хора правят и защо и аз да не го направя? Дяволските капани отнемат от душата на вярващия радостта на спасението,идват и разочорования,болки и душевни рани.Целта е бавно,но сигурно отделяне от духовното състояние.дяволът по всякакъв начин иска да ни убие.По принцип той прави това внимателно,с цел вярващия да не разбере неговата хитрост.Дяволът е като духовен паяк,който тъче мрежа за теб и мен.Простира я пред християнина и чака...Целта е да бъдем заблудени,изкушени и излъгани...ударени и повалени...хванати в примка...бутнати надолу...в по-ниско духовно ниво.Когато християнина угажда на света и на дявола,Божията благодат се отдръпва...а горчивина,мъка и страдание идва в душата на човека.Какви капани се изпречват на пътя на вярващия?Те не изглеждат нещо лошо!Може да ти изглеждат привлекателни.Първоначално много грехове така изглеждат.Дяволът е лъжец.Библията казва това.Той представя лъжите така,че да изглеждат като истина.И така...какви капани?Ето някои от тях: -Заминаване за постоянно живеене в чужбина...(не временно).А там…много работа...проблеми с езика...а слушането на Словото? Дали ще имаш време за църква...а и да отидеш не разбираш всичко...трябват ти години,за да разбираш всичко...а през това време или ще отпаднеш,или ще охладнееш.Някои в чужбина работят на две работи...изморени.Основното в чужбина е стремежът за забогатяване и надежда за по-лек живот. -Друг капан,който е крадец на време-това е телевизора.Ами децата и телевизора.... -След това,капанът на разводите в семействата.Смятат,че като се разделят,всеки ще живее по-хубаво.Самостоятелният живот ги блазни...Пренебрегва се търпението,любовта,смирението.Дава се преднина на гневни чувства,яд и непростителност.Някъде бях чел,че има семейства,без да са разведени,живеят така,сякаш са разведени.Много е лошо човек да живее ежедневно с някакъв грях...и то ден след ден. -Следващ капан,това е желанието за забогатяване.Богатството,многото пари,може да те направи щастлив само при едно условие:ако с богатството служим на Бога,без да е вързано сърцето за него.В противен случай богатството ограбва духовното в човека.Това ще рече,че в процеса към забогатяване, е за сметка на духовното израстване.Някои дори отпадат,не издържат да бъдат и с Господа и с грижите за придобиване на богатство.Хората в света казват,че две дини под една мишница трудно се носят. -Капанът:''Губене на време.'' Празни неща през деня...Ами вечер като човек вечеря,какво прави след това?Сигурно празни приказки,одумване,телевизия...и преди да си легне човекът се сеща и че трябва да се помоли!Какво време отделяме за Господа в четене,молитва,посещения,и колко време отделяме за приказки и ненужни неща? В някои църкви,когато проповядвам такива или подобни неща,слушам някои въздишат и казват:Ох,...така е!? Ако ние чувстваме,че е така и с нас, трябва да вземем мерки.Да не допускаме с живота си да разочароваме Бога. -Друг капан...непростителност с години...ходим на църква,а не прощаваме от сърце. -Залитане в идолопоклонство-традиции,светии и тяхните празници с курбани и т.н. -Отпадане.Не ти се ходи на църква,не ти се моли.Грехът не ти изглежда вече толкова страшен... -Духовна заблуда...криви учения.Неразбиране на някои духовни неща и човека продължава да живее с криви разбирания. Съществуват още заблудителни капани,но важното е да не се хващаме в тях.Дяволът,може да държи един християнин в своя капан до тогава,докато вярващия не се осъзнае,да се покае и да се поправи.Ние искаме победи,а Христос чака да коригираме живота си. Агей1:7''Така казва Господ на Силите:Помислете за постъпките си?'' Сега е удобно да преценим живота си-как сме живяли до този момент?Защо да внимаваме на постъпките си?Защото,ако не сме послушни на Бога и закоравяваме себе си,за да не вървим по Божия път...капаните на дявола ще ни прегърнат!!!Трябва в себе си да се съгласим да не угаждаме на стария човек.Да помним,че сме ново създание в Христа Исуса.Духовните сили идват в нас,когато не правим компромиси с честността,със справедливостта и греха.За да не се мъчим в капаните,Бог е дал Своето Слово-Библията,която не само да я четем,но на нужното време да я прилагаме.Който е разумен...чете Библията и се съобразява.А за неразумния Библията казва:''върви напред и страда''...блъска си главата поради непослушание. Въпросът е: Ще се хванем ли на капаните,или ще ги заобиколим? Кога не можем да ги схванем и да ги видим?Когато не виждаме добре духовно,когато сърцето ни не следва изцяло Господа. А кога ще забележим капаните? Когато сме будни,ревностни,внимателни и разумни.Трябва да се освобождаваме от всичко,което ни пречи,всичко,което ни ограбва времето за Господа. Осакати ли се пребъдването ни,ние вече не ходим във верност към Бога.А това се отразява на поведението ни и на взаимоотношенията ни с хората. Бог да ни даде откровение и допълнителна светлина,за да виждаме ясно опасностите около себе си. Марка13:37 ’’А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете’’!!!

Мисли с думата РАЗПОЗНАЙ

Тези мисли могат да бъдат въпроси, призив и зов към всеки един от нас. Те са и неща, чрез които можем да изпитаме себе си. Думата РАЗПОЗНАЙ ни приканва да мислим, да сравняваме, да изпитваме нещата. Това е като да разпознаеш ценното от фалшивото, истинското от лъжливото. Думата РАЗПОЗНАЙ ни призовава и към внимаване, към осторожност. Затова ще центрирам и някои стихове: Второзаконие 4:9а, 15-16, 23: „Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели... Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ) да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена... Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил.” Второзаконие 6:12 „Внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.” Когато човек внимава, той по-лесно ще разпознава. Животът е пълен с много неща, които можем да разпознаем и това ще бъде за наша полза. Когато сме с Бога, Той ще ни помага в това разпознаване. Ето и някои неща (15 на брой), които можем да разпознаем: Да разпознаем дали наистина сме във вярата както трябва – 2 Коринтяни 13:5 „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си (разпознайте себе си) Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?” (порицан=смъмрен) Тези размисли ни помагат да влезнем в следващото състояние, а то е: разпознай себе си. Това включва не само да внимаваш на себе си, но и по-подробно да прегледаш себе си като направиш ревизия или преглед на живота си, да разпознаеш плюсове и минуси в живота си. По-лесно е да разпознаеш слабостите на другите, отколкото своите собствени слабости. Може би ако разпознаем себе си, ще останем изненадани. Разпознаваме ли, наистина сме новородени. Или има още нещо, което пречи? Разпознай твоята най-голяма нужда. А това е Христос в теб и в мен. Ако Исус не присъства в нас, ние се разминаваме с истинския живот и с вечния живот. А когато Христос е в нас, ние лесно ще го разпознаем... Когато имаме Христос в живота си, другите благословения няма да закъснеят. Разпознаваме ли слабостите си, онова, което ни пречи и спъва да растем в святост. Важното е не само да разпознаем слабостите, но да имаме сили да ги преодолеем. Не е лесно да се разделиш със слабост или навик, с които си живял години. Нужно е усилие, търпение, вяра. Разпознай кои са най-важните неща, които първо трябва да направиш през деня. Разпознай нападките на тъмните сили. Можеш да спреш злото, което те изкушава още от самото начало. Разпознай хората, които искат да те предизвикат. Христос каза: „Бдете всякога!” (Лука 21:36) Разпознай точно кога трябва да търпиш! Пропуснеш ли този момент, идват смущения в чувствата, в душата ти. Няма ли търпение, няма и Божия мир. Търпението усъвършенства. Води към благородство. Разпознай дали не вървиш назад. Много е важно да разпознаваме това състояние. Разбираме ли кога охладняваме духовно? Разпознай духовните хора. Защо? Защото да общуваш с тях е полезно. Ще се учиш и насърчаваш. Разпознаваме ли кое ни губи времето за четене на Библията и за молитва? Който не обръща внимание на тези неща, ще изостане духовно. I Коринтяни 7:29 „Само това казвам братя, че останалото време е кратко.” I Петрово 4:7 „А краят на всичко е наближил. И тъй живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.” Разпознаваме ли духа на последното време? Пророчествата се изпълняват пред нашите очи. Разпознаваме ли това? Разпознаваме ли коя е причината да идват в нас горчиви чувства и лоша настройка към другите? Трябва да се пазим. Това са горчиви корени, които искат да виреят в нас. Тук е необходимо да имаме съобразителност и положителна реакция от наша страна, за да сме духовни хора. Писано е да побеждаваме злото чрез добро: Римляни 12:21 „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро.” Неща като омраза, презрение, горчивина, обидчивост и други подобни само ще ни тровят. Разпознай кой влияе зле на духовния ти живот. Библията предупреждава, че лошите приятели могат да разрушат добрия характер в нас. Да се събираме с вярващи, с духовни хора. Смятам, че изброените до тук неща могат да хвърлят допълнителна светлина в нас и да се замислим върху стремежа си към разпознаваме.

Божият план за живота на всеки един от нас

Шмот/ Изход 1:1-6:1 Йешаяху/ Исая 27:6-28:13; 29:22-23 Йермиаху/ Еремия1:1-2:28 Коринтим Алеф/ 1 Коринтяни14:13-25 Шмот (Изход) {2:1} В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. {2:2} И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. {2:3} Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. {2:4} А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. {2:5} И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. {2:6} Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. {2:7} Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? {2:8} И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. {2:9} И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. {2:10} А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. Тук се случва нещо много интересно. Фараонът издаде заповед всички новородени момчета евреи да бъдат хвърлени в река Нил. Разбира се, това означаваше или да бъдат изядени от крокодилите или да се удавят. Интересното е, че фараоновата дъщеря престъпи волята на баща си и не само спаси новороденото момче-евреин, но и го осинови. Какво се случва тук? Еврейските мъдреци обясняват това, като казват, че дъщерята на Фараона е приела юдаизма и затова се е намирала до реката в този момент, тъй като е получавала кръщение в новоприетата си религия. Те също така казват, че когато синовете на Израел напускат Египет, тя е тръгнала с тях. Всичко е възможно, но не всичко е вероятно. Ето защо, като имаме предвид, че всичко говори точно обратното, много ми е трудно да повярвам това, което твърдят нашите мъдреци. Но никак не ми е трудно да повярвам, че това събитие беше суверен акт на Бога в живота на онези, които Той бе избрал да повлияят еврейската история. Дъщерята на Фараона не правеше нищо различно от това, което правеше всеки ден. Тя е слизала до реката, за да се къпе всеки ден, само че този ден така се случи, че Моисей минаваше от там в плетената кошница. Най-вероятно Бог вече беше докоснал сърцето ѝ относно тежкото положение на евреите или може и да ѝ е дал сън или видение за това, че ще се сдобие с дете. Каквото и да беше, всичко се случи докато животът ѝ се развиваше както обикновено. Какво научаваме от този библейски разказ? Научаваме, че Бог може да докосне сърцето и живота на всеки човек, дори и той да се намира на висок пост, така че този човек да направи противно на това, което е свикнал или което би застрашило поста му. Притчи {21:1} Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща. Бог има суверен план за живота на всеки един от нас и чудесното е, че като вярващи в Йешуа А’Машиах не е нужно да вършим някакви необикновени неща, за да изпълним волята Му за живота ни. Просто трябва да живеем живота си. Бог ще нареди обстоятелствата и ще говори на сърцата на когото трябва, за да направим това, което иска, или да бъдем, където Той иска. И като знаем, че Бог ни обича с вечна любов и иска единствено доброто за нас, можем да Му вярваме. Еремия {29:11} Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Така че нека да спрем да се оплакваме за живота си и да позволим на Бога да изработи плана Си за живота ни за Негова слава и за наше добро. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Месианско послание-СТРАХ ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ

Шмот/ Изход 6:2-9:35 Йехезкел/ Езекиил 28:25-29:21 Ромим/ Римляни 9:14-25 Шмот (Изход) {6:12} Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани} устни? {6:13} Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. В предните стихове на тази параша Бог точно бе насърчил Моисей, казвайки, че ще изпълни завета Си с децата на Израел и че те ще завладеят Земята, която Той им е обещал. Помним, че Моисей отиде при децата на Израел с посланието, което прие от Бога, но те го отхвърлиха и му се присмяха. Сега Бог казва на Моисей да отиде при Фараона и да му каже да пусне народа Му. Реакцията на Моисей е негативна и причината за това е, че той страда от остра форма на страх от отхвърляне. Не важи ли същото и за нас! Намирам, че това е особено вярно, когато става дума за благовестието. Ние се вълнуваме и сме въодушевени от това, че можем да споделим вярата си с други хора и затова се присъединяваме към тима за евангелизиране в църквата. Заедно излизаме на улиците и сме нетърпеливи да говорим с минувачите за Йешуа. Но вместо да бъдем приети, ние сме обиждани, крещи ни се и дори плюят по нас. Какъв е резултатът? Отдалечаваме се с подвита опашка, чувствайки се отхвърлени. И което е по-лошо – вече не искаме да споделяме вярата си с други хора, тъй като се страхуваме какво може да се случи. Така беше и с Моисей – поради предишно отхвърляне той се страхуваше да не бъде отхвърлен отново. Какво да правим, ако ни отхвърлят първи път, втори път или дори трети път? Истината е, че чрез отхвърлянето Бог изпитва вярата ни! Защо приемаме за даденост, че само защото сме Божии деца, всичко ще върви добре в живота ни? Ще претърпим отхвърляне, но това, което е от значение, е как ние реагираме на това отхвърляне, а не факта, че са ни отхвърлили! Йоханан (Йоан) {16:33} Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света. Мисля, че в този стих Йешуа много ясно ни казва, че нещата не винаги ще се развиват така, както на нас ни се иска. Ще имаме проблеми, ще бъдем отхвърляни. Но Йешуа ни утешава, като ни казва, че Той е победил всичко това. Чрез Него ние можем да имаме мир сред скръбта и в лицето на отхвърлянето. Какво от това, че децата на Израел отхвърлиха Моисей първия път, когато той отиде при тях? В крайна сметка той не отиде при тях по собствена инициатива. Той отиде при тях по заповед и с властта на Царя на вселената. Със сигурност след като Моисей видя чудесата, които Бог извърши за тях, когато Бог го призова, щеше да разбере това. За съжаление, обаче, не беше така! Отхвърлянето от страна на децата на Израел беше тест за Моисей. Всички ние трябва да преодолеем страха си от отхвърляне и да осъзнаем, че Бог изпитва вярата ни, като допуска от време на време да бъдем отхвърлени. Да вземем например споделянето на вярата ни с хората. Знаем, че Бог иска да споделяме вярата си и че Той е Този, който спасява, а не ние. Ето защо, когато свидетелстваме на някого и не бъдем приети, той не отхвърля нас, а Бога. Затова това не трябва да ни спира да споделяме вярата си само защото някой е отхвърлил посланието ни последния път, когато сме го споделили. Посланието, което Моисей трябваше да донесе на Фараона, не беше негово, то беше на Бога. Моисей нямаше защо да се страхува от Фараона, защото ако той отхвърлеше посланието, той не отхвърляше Моисей, а Бога, но Бог не се влияе от отхвърляне, нито пък може да бъде подигран. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ЯНУАРИ 2013 „И Аз ще върна от плен людете Си Израиля; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, и ще направят градини и ядат плода им. И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ твоя Бог” (Амос 9:14-15). ЗАСЕЛВАНЕ НА ЗЕМЯТА? Когато израелците – независимо дали са „заселници” в обичайния смисъл на думата или не – строят домовете си на места, които не са включени в територията, дадена на Израел при разделянето на „Палестина” от ООН през 1947 г., светът ги осъжда, казвайки, че незаконно са окупирали нечия чужда земя. Заселниците, от друга страна, вярват, че поради Божията милост са успели да си възвърнат земята на предците си и считат, че имат библейски мандат да покрият тази земя с домове и общности. Светът обаче продължава да твърди, че това е незаконно. Не е възможно някой незаконно да окупира територия, ако тя не принадлежи на някой друг. Въпреки че палестинците казват, че земята им принадлежи, всъщност никъде ясно не е посочено, че е тяхна. В най-добрия случай това е „спорна” земя. Когато върху дадена територия не съществува суверенна държава, която да създава закони и да очертава граници, жителите са свободни да строят домовете си, където изберат. Подобен е случаят със заселването на Северна Америка от европейците. Въпреки че светът е пълен с хора, които смятат, че местните индианци са били ощетени (и това е така до известна степен), в крайна сметка Бог е този, който решава кой къде ще живее. Той даде на аморейците 400 години да се покаят и тъй катоте не го направиха, Бог доведе израелтяните в тази земя и изгони аморейците. Що се отнася до Палестина, много хора добре са обяснили, че земята е била дотолкова пренебрегната от Османската империя, че един известен писател я е обявил за „изоставена от Бога”. Имайки това предвид, хората, които са живеели там по онова време (т.нар. палестинци), са заслужавали нещо по-добро от управлението на османските турци. Днес еврейските граждани (т.нар. „заселници”) отново потвърждават библейското си право за притежание на земята. Обикновено евреите облагородяват земята, където и да отидат. Това личи по красивите бели домове, червените тухлени покриви, добре поддържаните градини и паркове и добре подредените улици на еврейските градове (например Сдерот). Новата територия, за която в момента се води спор, е заселището Оз Сион, разположено близо до Бет-Ел (Ветил) в Самария (част от библейската сърцевина на Земята Израел). Наскоро израелската армия се опита да евакуира заселището, но имаше сблъсък с около 150 заселници, решени да спрат евакуирането; в резултат на това поне петима гранични полицаи бяха ранени. Всъщност заселището Оз Сион е било евакуирано и повторно заселвано няколко пъти. Сега, опитвайки се отново да разчисти територията, израелската армия срещна силна съпротива. Към този момент евакуирането се провали, отчасти поради настъпването на шабат. Носи се слух, че израелската армия се опитва да убеди заселниците да напуснат доброволно. Очаква се службите за сигурност да останат в заселището, за да наблюдават областта и да се опитат да предотвратят идването на още активисти в района. Говорителят на израелската армия каза, че заселището ще бъде евакуирано в събота вечер след края на шабат. ИНТЕРЕСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Навярно сте чували старата поговорка, която гласи: „Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите”. Възможно е Израел и палестинците да се връщат към началото т.е. да са изправени пред споразумение, подобно на ситуацията през 1967 г., когато Йордания притежаваше част от земята и повечето палестинци се смятаха за йордански граждани или най-малкото имаха взаимоотношения с Йордания. Наскоро премиерът Бинямин Натаняху проведе среща с крал Абдула, на която двамата лидери разискваха възможността за конфедерация между палестинска държава в Западния бряг и Хашемитското кралство Йордания. На тази среща не беше решено нищо и двамата лидери се съгласиха да проведат допълнителни разговори в бъдеще. Очевидно тази идея започва да се превръща в основа за разговори в Аман, Вашингтон и палестинските центрове. Според агенция Debkafile Натаняху е повдигнал някои много конкретни въпроси в конфиденциалната си среща с хашемитския крал: Доколко Йордания ще поеме отговорност за контрола на сигурността и разузнаването в Западния бряг? Какви са плановете на краля за разширяване на контрола от Западния бряг в ивицата Газа? Как намеренията на Йордания ще се впишат в гаранциите за сигурността, които Израел иска да има като част от споразумението с палестинците? Според американски и йордански източници целта на следващия етап от израелско-палестинските преговори в идните месеци е да се постигне дългосрочно временно споразумение. В него няма да бъдат включени спорните въпроси за постоянните граници, Ерусалим, палестинските бежанци и бъдещето на израелските заселища в Юдея и Самария. Тези въпроси ще се разискват в някакъв неопределен момент в бъдещето. Не е никак сигурно обаче, че палестинците ще приемат такова споразумение. Създаването на палестинско-йорданска конфедерация може да избегне въпроса за взаимното признаване, а именно: палестинска държава, призната от Израел и признаване на Държавата Израел от палестинците; така двете държави могат да поддържат дипломатически отношения. „Управляващото тяло на конфедерацията ще може да признае Израел без палестинците да приемат официална декларация за целта. Също така на Израел няма да се наложи официално да приема палестинската държава и ще може просто да приветства новосъздадената конфедерация, гарантирайки сътрудничеството си с нея; на практика това сътрудничество ще бъде реализирано чрез Йордания или друг мюсюлмански участник в процеса” (Debkafile 27.12.12). Изглежда, че палестинските лидери обмислят подобна възможност. В началото на декември председателят на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас тайно посъветва палестинските лидери да бъдат „готови за конфедерация с Йордания и други участници в международната общност”. Под други участници той може би има предвид Египет, Турция и Катар – с други думи някои от про-американски настроените сунитски арабски държави. КОНФЛИКТЪТ НЕ Е ЗА ТЕРИТОРИИ В своя реч наскоро премиерът Бинямин Натаняху каза, че е време светът най-после да схване истината, че израелско-арабският конфликт не е за територии, а по-скоро за правото на съществуване на еврейска държава в Близкия изток. В началото на 20 век, когато еврейската алия започва да набира скорост, Емир Фейсал великодушно заявява: „Сърдечно приветстваме евреите у дома”. Явно обаче той е имал предвид кратко посещение, а не трайно заселване; очевидно арабската поговорка „Моят дом е и твой дом” не се отнася за евреите. В реч пред Националния обществен дипломатически форум Натаняху каза: „Главната цел на нашата дипломация е да разясним, че коренът на този конфликт не е териториален.” Той каза, че последният конфликт в Газа е още едно свидетелство за това. „За какво беше този конфликт? За нашето съществуване. Ние напуснахме ивицата Газа – една от териториите, които бяхме завладели по време на Шестдневната война през 1967 г., а сега срещу нас от Газа се изстрелват ракети”, каза той. Натаняху напомни на слушателите си, че и преди 1967 г., когато Израел все още не беше завоювал въпросните територии, атаките срещу тази нация не спряха. Атаките срещу Израел продължиха дори по време на т. нар. мирен процес. „Ден след ден, отново и отново палестинците проповядват, че Израел няма право на съществуване” продължи Натаняху. „Тази лъжа е пуснала корени и няма друг начин да се борим с лъжата освен чрез истината”. Някои хора, дори и в Израел, ще изтъкнат, че палестинският лидер Махмуд Абас е признал Израел. Това, което Абас признава, е фактът на съществуването на Израел; има обаче голяма разлика между признаването на този факт и признаване на правото на съществуване, което е основно искане на Израел. Ако бъдещите поколения палестинци не бъдат научени, че Израел има правото да съществува, а вярват точно обратното, условията за поддържане на един постоянен конфликт са налице. Без да бъде признато публично правото на Израел да съществува като суверенна държава и без промяна на палестинската образователна система, която да отрази тази истина, нито едно подписано споразумение няма да доведе до истински, траен мир. (Ryan Jones, Israel Today, 5.12.2012). КАНАДА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАНАТ САМИ През последните години под управлението на президента Обама приятелството и подкрепата на САЩ към Израел са поставени под съмнение. Затова е още по-насърчителен фактът, че Канада е непоколебим поддръжник на Израел – поне що се отнася до управлението на Стивън Харпър. Наскоро, преди гласуването за палестинска държава в ООН, канадският външен министър Джон Беърд произнесе реч в подкрепа на Израел. Той каза: „Канадското правителство няма да изостави еврейския народ и Държавата Израел, когато времената станат трудни.” В интервю по телефона от Ню Йорк Беърд каза, че той „няма никакви колебания” за това да застане пред ООН и да се противопостави на искането на палестинците за създаване на палестинска държава – нещо, което той знае, че не е популярна гледна точка сред останалите представители в залата. Канадският външен министър разкритикува президента на ПА Махмуд Абас за враждебния тон в речта му. „Знаейки, че има толкова значителна подкрепа сред страните-членки, това беше възможност за него да подаде ръка на правителството и народа на Израел, да говори за надеждите си за мир и да бъде великодушен” каза Беърд. „За съжаление той произнесе една по-скоро агресивна реч, която с нищо няма да допринесе за напредъка на мирния процес или за постигането на мир”. Беърд също така каза, че е разочарован от решението на някои европейски страни да не застанат зад Израел. Според него лидерите на Чешката република са постъпили изключително смело, заемайки позиция в подкрепа на Израел и разграничавайки се от ЕС. Чехия беше единствената европейска страна, която гласува срещу резолюцията на палестинците и заедно с Израел и Канада сформира групата от девет страни, отхвърлящи резолюцията. Библията обещава благословения за онези, които са приятели на Израел. Вярвам, че дълго време САЩ получаваха тези благословения. Но ако Америка оттегли подкрепата си за Израел, Бог несъмнено може да прехвърли това благословение върху нацията на Канада. „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:2-3). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми” (Неемия 6:9). Божието дело винаги ще среща съпротива. Много от нас са свидетели на това как Бог използва враждебни за нас обстоятелства и обръща злото за наше добро. Писанията ни казват, че Бог е добър и никой не може да Му се противопостави (Матей 10:18). Въпреки това мнозина погрешно смятат Сатана за равностоен противник на Бога. Тъй като злото винаги е присъствало сред доброто, ние не винаги можем да разпознаем злото. За съжаление гласът на злото често заглушава всичко останало и предизвиква страх у много хора. Виждайки, че злото се разпространява все повече в тези последни дни, в които живеем, трябва да пазим Божието Слово в живота си и да познаваме гласа Му. Всеки, който се покори на Неговия глас, ще бъде победител. Неемия беше пример за човек, който не се плашеше лесно. Макар че беше еврейски пленник в чужда земя, той взе присърце разрушените стени и опожарените порти на Ерусалим,, които бяха срам за града и го правеха беззащитен срещу набезите на врага. Със сигурност мнозина от вас познават товара, който Неемия носеше – както от Писанията, така и от личните си молитви за Израел. „Молитвата ни прави способни първо вътрешно да победим врага и след това да се справим с него отвън. Всички, които са се борили срещу врага коленичейки, ще го видят победен, когато се изправят” (Уочмън Ний). Когато действаме без да се молим, нямаме плод и сме изтощени. Неемия прекара четири месеца в пост и молитва, преди да отиде при царя на Персия. В резултат на това той не само получи одобрението на царя и писма от него, които да гарантират пътуването му; Неемия получи и дървен материал от царските гори, за да възстанови Ерусалим, така че той отново да стане център на поклонение. Хоронецът Санавалат, амонецът Товия и арабинът Гисам, които бяха Божии врагове, почувстваха заплаха за властта си от съживлението, което започваше в земята на Юда. Затова те започнаха да се присмиват с такава злоба и злъч, които биха разколебали и най-опитните лидери:„Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?” (Неемия 2:19) „А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!” (Неемия 4:3) Подигравките и дразненето, които те отправяха към Божия народ през 5 в. пр. Хр., са много подобни на омразата и презрението, насочени към Израел в наши дни. Плановете за съграждане на Израел предизвикаха надигането на много хора като Санавалат, Товия и Гисам. Нека се молим богоугодните лидери да останат твърди пред всеки опит за сплашване. „Тогава пратих до него човеци да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си. Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми” (Неемия 6:8-9). В обръщение към кабинета премиерът Бинямин Натаняху каза, че Израел е видял истинското лице на враговете си. Върховният лидер на „Хамас” Машаал целуна земята и победоносно заяви, че арабите никога няма да отстъпят нито един сантиметър от Палестина, като каза, че цялата територия на Израел принадлежи на палестинците” (www.israelnationalnews.com). Израелският премиер насърчава строителството и заселването на Ерусалим и на целия Израел и ние вярваме, че той върши това по Божието водителство. Трябва да се молим той да остане непоколебим под натиска на световната общност. Натискът на световната общност често може да предизвика страх и да обърка лидера на нацията до такава степен, че той да се откаже от поста си, но „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила любов и себевладение” (2 Тимотей 1:7). Противникът ни търси кого да погълне (1 Петър 5:8). Той е обвинителят на братята пред Божия трон и неговата цел е да изтощи светиите (Откровение 12:10; Даниил 7:25) така, че те да бъдат негодни за Божието дело. Не трябва да забравяме важната роля на молитвата предвид обстоятелствата, в които се намираме. МОЛЕТЕ СЕ СВЕТИИТЕ ДА СА ЕКИПИРАНИ ЗА ДЕЛОТО И БИТКАТА Благодарим ви, че се молите за служителите на ХПИ- Ерусалим. Продължавайте да се молите за доброволците от нациите, които служат в Израел – за сила, защита и за единството, което гарантира ефективността на работата ни. „Така се свърши стената на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни. И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог” (Неемия 6:15-16). „И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом. Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене. И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други; затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас” (Неемия 4:16-20). МОЛЕТЕ СЕ СЪГРАЖДАНЕТО НА ЕРУСАЛИМ ДА ПРОДЪЛЖИ „Стори добро на Сион според благоволението Си; съгради стените на Ерусалим”(Псалм 51:18). „Господ гради Ерусалим, събира Израилевите заточеници. Изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им” (Псалм 147:2-3). МОЛЕТЕ БОГА ДА ОСУЕТИ ПЛАНОВЕТЕ НА ВРАГОВЕТЕ НА ИЗРАЕЛ Една статия наскоро съобщава, че Машаал е отправил хвалби към „съпротивата” и е обещал да „освободи” цялата Палестина. Той и председателят на Палестинската автономия Аббас са съставили план, в който най-важно място заема „съпротивата”. В речта си по повод 25-годишнината от създаването на „Хамас”, той каза: „Има различни видове съпротива – политическа, дипломатическа, обществена, правна и др.” Той също така даде ясно да се разбере, че Западният бряг и Ерусалим ще бъдат завладяни сантиметър по сантиметър. МОЛЕТЕ СЕ СРЕЩУ ШИРЕЩАТА СЕ В СВЕТА ЗАБЛУДА „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата”(2 Петър 3:3-5). „Всеки мами ближния си, никога не говорят истината, научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие. Жилището ти е всред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ” (Еремия 9:5-6). МОЛЕТЕ СЕ ЗА ИЗРАЕЛСКАТА АРМИЯ Израелската армия защитава Израел на всички фронтове. Тези млади момчета и момичета трябваше да засилят присъствието си в Юдея и Самария след нарастване на опитите за терористични атентати. На места имаше сблъсъци със силите на ПА и в Хеврон имаше бунтове, в които палестинци нападнаха израелски войници. (www.jpost.com/Defense/Article.aspx?id=295398). Областният управител на Хеврон заплаши Израел с трета интифада (israelnationalnews.com15/12/12). От Ерусалим, Роби и Томи Колман

father and son