Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ЯНУАРИ 2013 „И Аз ще върна от плен людете Си Израиля; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, и ще направят градини и ядат плода им. И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ твоя Бог” (Амос 9:14-15). ЗАСЕЛВАНЕ НА ЗЕМЯТА? Когато израелците – независимо дали са „заселници” в обичайния смисъл на думата или не – строят домовете си на места, които не са включени в територията, дадена на Израел при разделянето на „Палестина” от ООН през 1947 г., светът ги осъжда, казвайки, че незаконно са окупирали нечия чужда земя. Заселниците, от друга страна, вярват, че поради Божията милост са успели да си възвърнат земята на предците си и считат, че имат библейски мандат да покрият тази земя с домове и общности. Светът обаче продължава да твърди, че това е незаконно. Не е възможно някой незаконно да окупира територия, ако тя не принадлежи на някой друг. Въпреки че палестинците казват, че земята им принадлежи, всъщност никъде ясно не е посочено, че е тяхна. В най-добрия случай това е „спорна” земя. Когато върху дадена територия не съществува суверенна държава, която да създава закони и да очертава граници, жителите са свободни да строят домовете си, където изберат. Подобен е случаят със заселването на Северна Америка от европейците. Въпреки че светът е пълен с хора, които смятат, че местните индианци са били ощетени (и това е така до известна степен), в крайна сметка Бог е този, който решава кой къде ще живее. Той даде на аморейците 400 години да се покаят и тъй катоте не го направиха, Бог доведе израелтяните в тази земя и изгони аморейците. Що се отнася до Палестина, много хора добре са обяснили, че земята е била дотолкова пренебрегната от Османската империя, че един известен писател я е обявил за „изоставена от Бога”. Имайки това предвид, хората, които са живеели там по онова време (т.нар. палестинци), са заслужавали нещо по-добро от управлението на османските турци. Днес еврейските граждани (т.нар. „заселници”) отново потвърждават библейското си право за притежание на земята. Обикновено евреите облагородяват земята, където и да отидат. Това личи по красивите бели домове, червените тухлени покриви, добре поддържаните градини и паркове и добре подредените улици на еврейските градове (например Сдерот). Новата територия, за която в момента се води спор, е заселището Оз Сион, разположено близо до Бет-Ел (Ветил) в Самария (част от библейската сърцевина на Земята Израел). Наскоро израелската армия се опита да евакуира заселището, но имаше сблъсък с около 150 заселници, решени да спрат евакуирането; в резултат на това поне петима гранични полицаи бяха ранени. Всъщност заселището Оз Сион е било евакуирано и повторно заселвано няколко пъти. Сега, опитвайки се отново да разчисти територията, израелската армия срещна силна съпротива. Към този момент евакуирането се провали, отчасти поради настъпването на шабат. Носи се слух, че израелската армия се опитва да убеди заселниците да напуснат доброволно. Очаква се службите за сигурност да останат в заселището, за да наблюдават областта и да се опитат да предотвратят идването на още активисти в района. Говорителят на израелската армия каза, че заселището ще бъде евакуирано в събота вечер след края на шабат. ИНТЕРЕСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Навярно сте чували старата поговорка, която гласи: „Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите”. Възможно е Израел и палестинците да се връщат към началото т.е. да са изправени пред споразумение, подобно на ситуацията през 1967 г., когато Йордания притежаваше част от земята и повечето палестинци се смятаха за йордански граждани или най-малкото имаха взаимоотношения с Йордания. Наскоро премиерът Бинямин Натаняху проведе среща с крал Абдула, на която двамата лидери разискваха възможността за конфедерация между палестинска държава в Западния бряг и Хашемитското кралство Йордания. На тази среща не беше решено нищо и двамата лидери се съгласиха да проведат допълнителни разговори в бъдеще. Очевидно тази идея започва да се превръща в основа за разговори в Аман, Вашингтон и палестинските центрове. Според агенция Debkafile Натаняху е повдигнал някои много конкретни въпроси в конфиденциалната си среща с хашемитския крал: Доколко Йордания ще поеме отговорност за контрола на сигурността и разузнаването в Западния бряг? Какви са плановете на краля за разширяване на контрола от Западния бряг в ивицата Газа? Как намеренията на Йордания ще се впишат в гаранциите за сигурността, които Израел иска да има като част от споразумението с палестинците? Според американски и йордански източници целта на следващия етап от израелско-палестинските преговори в идните месеци е да се постигне дългосрочно временно споразумение. В него няма да бъдат включени спорните въпроси за постоянните граници, Ерусалим, палестинските бежанци и бъдещето на израелските заселища в Юдея и Самария. Тези въпроси ще се разискват в някакъв неопределен момент в бъдещето. Не е никак сигурно обаче, че палестинците ще приемат такова споразумение. Създаването на палестинско-йорданска конфедерация може да избегне въпроса за взаимното признаване, а именно: палестинска държава, призната от Израел и признаване на Държавата Израел от палестинците; така двете държави могат да поддържат дипломатически отношения. „Управляващото тяло на конфедерацията ще може да признае Израел без палестинците да приемат официална декларация за целта. Също така на Израел няма да се наложи официално да приема палестинската държава и ще може просто да приветства новосъздадената конфедерация, гарантирайки сътрудничеството си с нея; на практика това сътрудничество ще бъде реализирано чрез Йордания или друг мюсюлмански участник в процеса” (Debkafile 27.12.12). Изглежда, че палестинските лидери обмислят подобна възможност. В началото на декември председателят на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас тайно посъветва палестинските лидери да бъдат „готови за конфедерация с Йордания и други участници в международната общност”. Под други участници той може би има предвид Египет, Турция и Катар – с други думи някои от про-американски настроените сунитски арабски държави. КОНФЛИКТЪТ НЕ Е ЗА ТЕРИТОРИИ В своя реч наскоро премиерът Бинямин Натаняху каза, че е време светът най-после да схване истината, че израелско-арабският конфликт не е за територии, а по-скоро за правото на съществуване на еврейска държава в Близкия изток. В началото на 20 век, когато еврейската алия започва да набира скорост, Емир Фейсал великодушно заявява: „Сърдечно приветстваме евреите у дома”. Явно обаче той е имал предвид кратко посещение, а не трайно заселване; очевидно арабската поговорка „Моят дом е и твой дом” не се отнася за евреите. В реч пред Националния обществен дипломатически форум Натаняху каза: „Главната цел на нашата дипломация е да разясним, че коренът на този конфликт не е териториален.” Той каза, че последният конфликт в Газа е още едно свидетелство за това. „За какво беше този конфликт? За нашето съществуване. Ние напуснахме ивицата Газа – една от териториите, които бяхме завладели по време на Шестдневната война през 1967 г., а сега срещу нас от Газа се изстрелват ракети”, каза той. Натаняху напомни на слушателите си, че и преди 1967 г., когато Израел все още не беше завоювал въпросните територии, атаките срещу тази нация не спряха. Атаките срещу Израел продължиха дори по време на т. нар. мирен процес. „Ден след ден, отново и отново палестинците проповядват, че Израел няма право на съществуване” продължи Натаняху. „Тази лъжа е пуснала корени и няма друг начин да се борим с лъжата освен чрез истината”. Някои хора, дори и в Израел, ще изтъкнат, че палестинският лидер Махмуд Абас е признал Израел. Това, което Абас признава, е фактът на съществуването на Израел; има обаче голяма разлика между признаването на този факт и признаване на правото на съществуване, което е основно искане на Израел. Ако бъдещите поколения палестинци не бъдат научени, че Израел има правото да съществува, а вярват точно обратното, условията за поддържане на един постоянен конфликт са налице. Без да бъде признато публично правото на Израел да съществува като суверенна държава и без промяна на палестинската образователна система, която да отрази тази истина, нито едно подписано споразумение няма да доведе до истински, траен мир. (Ryan Jones, Israel Today, 5.12.2012). КАНАДА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАНАТ САМИ През последните години под управлението на президента Обама приятелството и подкрепата на САЩ към Израел са поставени под съмнение. Затова е още по-насърчителен фактът, че Канада е непоколебим поддръжник на Израел – поне що се отнася до управлението на Стивън Харпър. Наскоро, преди гласуването за палестинска държава в ООН, канадският външен министър Джон Беърд произнесе реч в подкрепа на Израел. Той каза: „Канадското правителство няма да изостави еврейския народ и Държавата Израел, когато времената станат трудни.” В интервю по телефона от Ню Йорк Беърд каза, че той „няма никакви колебания” за това да застане пред ООН и да се противопостави на искането на палестинците за създаване на палестинска държава – нещо, което той знае, че не е популярна гледна точка сред останалите представители в залата. Канадският външен министър разкритикува президента на ПА Махмуд Абас за враждебния тон в речта му. „Знаейки, че има толкова значителна подкрепа сред страните-членки, това беше възможност за него да подаде ръка на правителството и народа на Израел, да говори за надеждите си за мир и да бъде великодушен” каза Беърд. „За съжаление той произнесе една по-скоро агресивна реч, която с нищо няма да допринесе за напредъка на мирния процес или за постигането на мир”. Беърд също така каза, че е разочарован от решението на някои европейски страни да не застанат зад Израел. Според него лидерите на Чешката република са постъпили изключително смело, заемайки позиция в подкрепа на Израел и разграничавайки се от ЕС. Чехия беше единствената европейска страна, която гласува срещу резолюцията на палестинците и заедно с Израел и Канада сформира групата от девет страни, отхвърлящи резолюцията. Библията обещава благословения за онези, които са приятели на Израел. Вярвам, че дълго време САЩ получаваха тези благословения. Но ако Америка оттегли подкрепата си за Израел, Бог несъмнено може да прехвърли това благословение върху нацията на Канада. „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:2-3). В Месията, Лони Мингс