Повърхностните неща

Колосяни 3:22-24 „Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи, като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа! Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци, понеже знаете, че като награда от Господа ще получите наследство!” І Коринтяни 14:40 „Обаче, всичко нека става с приличие и ред!” Вярвам сте слушали израза: „Направил си работата на две-на три, отгоре-отгоре.” Това значи, че работата е свършена набързо, некачествено и прибързано. Повърхностната работа е лекомислена. Няма задълбочаване в правилното и точното. Такава работа за хората е несериозна. Повърхностните неща, това са незрялите неща, плитките и незадълбочените. Лошо е, когато това се случва в духовния ни живот. Съществува повърхностно човешко разбиране за нещата, когато поради липса на опит и знание, няма достатъчно разбиране в по-дълбок смисъл, например, ако човек е религиозен, вярва в Бога и чете Библията, но не разбира някои духовни неща. Словото Божие обаче казва, че духовните неща се разбират от духовни човеци (1 Коринтяни 2:13). Новорождението и кръщението със Святия Дух отварят ума на повярвалия, за да разбира по-задълбочено. Повърхностно разбиране има, когато християнинът не може да прецени добре дали една проповед е с помазание или не. Някои казват: „Ами нали се проповядва Словото?” Аз мисля, че не трябва да ми бъде безразлично дали ще консумирам топла храна или студена. Много е важна духовната зрялост. Непослушанието спрямо Бога и Неговото Слово, говори за повърхностно отношение към самия Бог. Малката вяра например, е повърхностната вяра, която не може да угоди на Бога. Много често ние мислим, че вярваме, както трябва, но по-късно разбираме, че нашата вяра не е била на ниво. Повърхностно нещо е още, когато не се разпознава значението на Господната вечеря. Да не би да вземаме от нея, понеже другите вземат, понеже трябва да се взема, или понеже, ако не взема, другите може да си помислят нещо. Но в І Коринтяни 15:28-29 ясно се казва: „Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата! Защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” Човек трябва да разпознае себе си, къде е съгрешил. Не направим ли това, ние вземаме господната вечеря повърхностно. Повърхностно нещо е да се ходи на църква с години, а да не знаем къде са писани много основни и важни неща – например неща като вяра, новорождение, спасение, любов, кръщение във вода и др. Ако човек ходи 20 години на църква, а не знае къде се намират в Библията тези неща, това е повърхностно отношение и незаинтересованост. Ние обаче сме призовани да растем и в познание на Словото. Притчи 24:5 „Човек със знание расте в сила.” Колосяни 1:10 „като растете в познаването на Бога.” Първо опознаваме Бог чрез Словото Му. Липсата на знание ни прави недостатъчни в благовестието. Как ще цитираш на някого за новорождението, ако не му покажеш къде го пише? Повърхностно нещо е още да обикаляш постоянно църквите и все да не можеш да решиш къде да се установиш за постоянно. Това говори за повърхностно християнство и прави лошо впечатление. То е липса на духовна ориентация. Постоянно търсиш и не харесваш. Такива хора са склонни да критикуват, недоволстват и винаги нещо да не харесват. Това е признак на неутвърденост. Повърхностно нещо е и да се разграничава трудно святостта. Когато човек се пита „Грях ли е това или не?”, вероятно ще допуска много неправилни неща. Но, колкото повече растеш в Господа, толкова повече Святият Дух ще те прави да разбираш. Лесното отпадане и охлаждане във вярата е пак повърхностна работа. Трябва да знаем, че проявата на повърхностни неща, говори за нестабилност. Така е и при отпадането. Еремия 2:19 „Твоето нечестие ще те накаже, и твоите отстъпления ще те изобличат. Познай прочие, че е зло и горчиво нещо, дето си оставил своя Бог и нямаш страх от Мене, казва Господ на силите.” Ако един християнин спре да чете и да се моли само няколко дни, той ясно ще почувства в себе си своето отпадане и охлаждане. Както и да отпадне човек, било от вярата, или от църквата, или от благодатта, все е лошо. Излагаме се и пред себе си, и пред хората и пред Господа. А всяко отпадане си има причина, която човекът знае. Ако молитвата ни е слаба и незадълбочена, и правим тайни грехове, това е повърхностно християнство. Вярвам, че вярата изисква достойни дела. Както Словото казва: „Да правим дела, съответстващи на покаянието ни.” Друго плитко и повърхностно нещо е, когато християнинът е непоследователен и навлиза в духовни приливи и отливи. Веднъж духовно е добре, друг път си взима духовна отпуска. Християнският живот става повърхностен още, когато вярващият допуска системно лъжи, преувеличаване на нещата, неизпълнение на обещанията, вършене на неправилни работи, ласкателство, измама и т.н. Сериозността изисква да се пазим от такива неща. Но как чувстваме сега нашия живот. Задълбочен ли е или повърхностен? Понеже християнството е сериозна работа, задаваме ли си въпроса: „С кого си имаме работа?” Мисля, че ако сме разбрали кой всъщност е Бог за нас, ще гледаме да не се предаваме на повърхностните неща. Господ, който създаде всичко, също и нашите души, не благоволява в плитки и повърхностни неща. Да не забравяме, че имаме възможност веднъж да живеем на тази земя, за кратко време. И нека да използваме това време, за да се закрепяваме в Господа, защото ни чака вечен живот. Ако не се готвим за идването на Исус, ние сме живeли повърхностен християнски живот! В заключение, нека помним значението и последиците на лесните неща, като се пазим и внимаваме!