Самуил Ардити от Израел пред ПИК: Знайте, цар Борис ІІІ спаси българските евреи

Самуил Ардити (на снимката с книгата си за цар Борис) е 80-годишен и живее в Тел Авив, Израел. Той от български произход, строителен инженер е, а баща му Бениамин Ардити е бил сред лидерите на евреите у нас през Втората световна война. Покрай него Самуил е пряк свидетел на събития, които днес са скрити или забравени, за да се всее внушението, че България е виновна за изпращането на 11 000 евреи от Беломорието и Македония в камерите на смъртта. Истината е коренно различна, твърди Ардити в интервю за агенция ПИК. То бе дадено в София при откриването на изложба в Етнографския музей, посветена на връзките на царското семейство с еврейската общност у нас.

Днес, 30 януари,  се навършват 120 години от рождението на цар Борис ІІІ.

 -  Г-н Ардити, кой според вас спаси българските евреи?

 - Дойдох тук да защитавам българския народ и за тази изложба, наречена  „Записани в книгата на живота“. Така се казва в една наша молитва от празника Йом Кипур. Този празник е един баланс на живота – какво си направил през последната година. И ние вярваме, че тогава Господ ще реши кой ще продължи и ще стигне следващия Йом Кипур - кой ще бъде записан в Книгата на живота и кой не.

Българският народ записа българските евреи в Книгата на живота до самия край на Втората световна война. И би било най-естествено българските евреи да бъдат на първа бойна линия да защитят българския народ. За мое голямо съжаление, не виждам това явление. Бих казал, че аз съм може би единственият, който защитава честта им.

 - Защо? Това в Израел ли се случва?

 - Аз в Израел защитавам България. Особено, когато наскоро се отбеляза 70-годишнината от спасяването им. И беше голяма грешка, че то започна от 10 март. На тази дата, 10 март 1943 г., отбелязваме депортацията на македонските евреи и на евреите от Беломорска Тракия. Истинският празник е 24 май.

 -  Защо?

- На 9 март 1943 г. е подписан договор за изпращането на 20 000 евреи, а тях(германците) не ги интересува какъв паспорт имат евреите, защото в Аушвиц няма паспортен контрол. Приемат си ги всички в газовите камери. Комисарят по еврейскитевъпроси Белев и Даникер, който е офицер от СС и е предствител на Адолф Айхман, подписват договор за 20 000 души да бъдат изпратени. На 9 март депортацията набългарските евреи е анулирана. Тя трябваше да е в 2 часа през нощта на 9-ти срещу 10-ти март.

Аз съм роден 1935 г., разказвам ви всичко по мои преки спомени. Депортацията е анулирана от цар Борис ІІІ. Според мен той дори не е знаел за нея. Той е знаел, че ще има депортация от Македония, но не е можел да направи нищо, защото това не са негови(български поданици) евреи. Той казва: „Не можех нищо да направя“.

Тогава Македония е част от Югославия. Югославия е превзета страна от Вермахта. Тя не е присъединена официално към България и никой не я признава като българска, освен министър-председателят Богдан Филов. Даже и германците не бяха съгласни, че тези земи са български. Те казали за Македония: „Ще свърши войната и ще видим“. Това е временно административно положение.

- Българите какво са правили в Скопие по това време?

- Те са били гражданско управление. А пък военните работи и външната политика са изцяло в ръцете на германците. Това важи и за Македония, и за Беломорието.

-  Но там е имало български войски?

- Да, не отричам, че е имало български войски. Не отричам, че евреите са били вдигнати от български войници и полицаи, но и от германски. Фактите не се отричат. Но кой им дава заповед? Това е важното.

Българските войници не са отишли на своя глава да събират евреите в Македония и Беломорието. Те са принудени от германците да участват в тази акция. Те им ги предават, но не са убили нито един евреин. Те са ги предали на германците или на шлепове, или на гемии, които не са били български – били са три югославски и една австрийска. Въобще не са били българи. Българските власти са ги предали на парахода.

А в Скопие, в Монопола – както се е наричал голям склад за тютюн, евреите от Беломорието са били докарани вече, защото те са били вдигнати още на 4 март 1943 г . В пълна тайна, без никой да знае. Тогава не е имало телевизия, мобилни телефони... Младото поколение не разбира – днес ако стане нещо в Беломорието, веднага ще разберем. И те тогава са закарани в Монопола. Сега, истината е, че македонските евреи и евреите от Беломорието не се противят, защото Белев ги лъже. Той им казва: „Ние ви вдигаме, защото тук е военна зона, може да има военни сражения. Ще ви взема в България, в концентрационни лагери в България“. А пък евреите знаят, че българите са добри хора, няма да им направят зло, нито полицаите, нито политиците. Всички го знаят. И когато ги докарват на гарата и виждат германците, те разбират, че са били измамени.

По мои лични спомени от това време, майка ми извика мен и по-големият ми брат – Йожи, и ни каза, че ще ни вземат в лагери в Полша. Това баща ми го е разбрал от един офицер от Трети участък. Тя ни приготви едни ранички вътре с чорапи, малко долно бельо, няколко бучки захар. Да си кажа право как една майка може да каже това на децата си....аз не бих могъл да го направя.

- Тя предполагала ли е какво може да се случи?

- Ние знаехме. Евреите знаехме – думата Полша беше еквивалент на „смърт“. И затова ние, еврейските деца, станахме възрастни по-рано. Спомням си тези нощи – ние отиваме да спим, прегръщам раничката и чакаме. Те идваха в 2 часа призори да прибират хората. И ние спим и чакаме. И тези нощи не мога да ги забравя до ден днешен. Това ме гони до ден днешен. Стражарите останаха долу. Ние бяхме на първия етаж, стражарите не се качиха. И аз затова реших да посветя живота си на тези благородни българи, които ми дадоха възможност да живея. Моят живот е харизан живот. Българите ми дадоха живота. Как да не се боря за тях? Сега ние сме в едно сюреалистично положение – обвиняват българите, че са били убийци и т.н.

- Кой ги обвинява и защо?

- Имаше един конгрес в Хелзинки. Дойде един мой сънародник от Лос Анджелис. Добре платен, казва се Майкъл Беренбаум, някакъв учен. Билетът му от САЩ не го плаща той. И той каза: „Българите са били хем спасители, хем убийци“. В Кюстендил българите са били спасители, но като минат Крива паланка – границата, са убийци. Такова животно няма! Има или убийци, или спасители. Не може човек да е хем убиец, хем спасител.

Общественото мнение в света не приема тези политически манипулации, защото Адолф Бекерле през септември 1944 г. получава заповед от Берлин да бяга към Македония. Той вместо това бяга към Цариград. На границата го спират руски агенти, арестуван е и прекарва 10-11 години в Москва, в Любянка. След това го връщат в Германия, къдетопрокуратурата го обвинява, че е отговорен за депортацията и смъртта на тези 11 000 мъченици. Т.е. германците не ядат тази манджа, че българите са виновни.

Нито българското правителство, нито царят, нито местната администрация можеха да отменят тази депортация, защото македонските евреи бяха граждани на кралство Югославия, а евреите от Беломорието – на кралство Гърция. Как можем да докажем това? Евреите от Южна Добруджа имат българско гражданство и никой не ги пипа.

- А македонските евреи тогава – 1941-1943 г., са югославски поданици, така ли?

 - Те не са членове на еврейската консистория в София. Македония тогава не е България, който е живял тогава го знае. Днес има манипулации и лъжи от много антибългари и много българоубийци. Но тогава населението на Македония няма народни представители в Народното събрание в София. Те са превзета страна. Нямат представители. Пък и самите македонци не са цвете за мирисане. Те са били доста антисемити. Една част от полицаите са били македонци. 

Сега чета спомените на един човек на моя възраст, който е бил арестуван. Той казва -трябва да се събират тези архивни материали и да се четат. Баща му бил богат човек, имал мелница. Той не живеел в квартала на евреите, а в по-аристократичен квартал в Скопие. Евреите от махалата са открити бързо, но стражарите тръгват да търсят тези (богатите – б. р.). Македонци им показват пътя: „Ето тук живее евреинът“. И те участват вграбежа на вещите на евреите. Този човек пише това в Израел, озаглавил го е „До Монопола и обратно“.

 - Как София спасява българските евреи?

- В София през Втората световна война действа еврейски таен спасителен комитет.Фактите за този комитет отдавна са потулени. Не е писано нищо от нито един отбългарските историци. В този комитет членуват еврейски ционистки партии – център и десница. От левицата по разбираеми причини не участват в този комитет, за да не излезе, че това е антидържавна организация. Моят баща – Бенямин Ардити, е представител на еврейското дясно пространство.

- Как действа този комитет?

- Те ходатайстват. Тук не е можело да има въоръжена борба. Това е глупост. 25 000 евреи в София, 800 000 българи. Тези, които си го представяха, че с въоръжена борба ще спасят евреите – това е глупост. В комитета решават така: „Господине, Вие познаватели писатели? – Да, познавам. – Добре, имате връзки. Т.е. Ще идете при писателите, ти при лекарите, при запасните офицери. Ти имаш връзки с македонците? – Върви и говори с хората на македонците, които имат голямо влияние тогава в София“.

Баща ми имаше връзки с католиците. Тогава той е пратен заедно с още двама при монсеньор Ронкали. Монсеньорът казва, че веднага ще иде при царицата, която е католичка и той е неин изповедник. След два дни се връща, казва, че е говорил, но билоневъзможно да се спре депортацията. Както и цар Борис не можел да я спре. Евреите са в ръцете на германците. Няма какво да се правим. Това е много жалко, много ужасно! Даже един човек само да е унищожен, това само по себе си е ужасно. Няма какво да се прави.

Но царица Йоанна обещава чрез връзките си с правителството, че евреи-поданици на католически страни, ще бъдат освободени от временните лагери. Даже аз си спомнямтова, защото съм човек, който идва от там. Оставете тези хора, който са родени през 1954 г. и казват :“Родителите ми разправят...“! Техните спомени са от втора ръка.Спомням си един евреин с испанско гражданство беше смъкнат на гара София от влака и спасен! Ние му дадохме храна и т.н. И горе-долу 220 души бяха освободени от лагерите и даже измъкнати от влаковете. Имат италиански, испански, унгарски паспорт...

 - Значи София няма правомощия да ги спаси, така ли?

- Точно така, но докато цар Борис ІІІ спаси 49 000 български евреи, за да му се отблагодарят в Израел после му свалиха плочите. А тези плочи сега могат да се видят доСтоличната община, до църквата „Св. София“. Те смъкнаха и плочата на царица Йоанна. Гръцки спасени евреи вземат решение плочата да бъде разтурена. Но в това време Стефан Софиянски, (бившият кмет на София – б. р.) взема плочите и те днес могат да се видят на ул. “Московска “. Това са хора с мироглед черна неблагодарност. 

- Не изяснихте защо спасяването на българските евреи трябва да се чества на 24 май, а не на 10 март? 

 - Защото знам истината за събитията тези дати. На 9 март 1943 г. още никой не знае, че ще карат евреите към лагерите в Полша. Това е световно откритие. Това е една автобиография, написана от Юда Афаса. Това е детективски роман. Тук е напрежение. Той е председател на еврейската консистория през март 1943 г. Негов подпредседател е д-р Бокулеви. Той пише: „На 8 март сутринта рано пристига един човек пред общината, един делегат от комисарството. Той работи с Аврам Афаса. Името не е написано. Във всеки град, във всяко училище и еврейски институт Белев има представители, които да държат евреите в клещи, така да се каже. Той му разкрива тази тайна и му казва: „Утре в 14 часа или в 12 часа утре ще те вдигна теб и още 860 евреи или 800 евреи от София. Влакът вече е композиран на гара Подуене. Той е готов за Полша“. И това се пази в пълна тайна, никой не знае. Даже май и царят не е знаел.

Като научава това, подпредседателят д-р Бокулеви получава шок. На 8 март той казва: „Свърши се с българското еврейство. Това е краят“. Той има трима синове – „Няма да видя синовете си“.  Първият ден е в шок, нищо не прави. Вторият ден тръгва на работа. Той е български евреин, той знае да получава заплата – отива си на работа. Не вдига патардия за опасността, да не чуят хората, да стане олелия. Докато ходи към работата си, която е в еврейския народен дом, минава край общината и изведнъж – удря се по главата – осенен е от голяма идея.

През месец януари той е бил при екзарх Стефан, който казал, че е баща на угнетените и онеправданите, а и познава Търновската конституция – според нея царят може да промени решението. Той не знае кой е решил, не знае нищо, защото този делегат е нисш ранг. Той е делегат на Белев, той стои там от време на време. Той за всяко задание си взима парички. И той хуква към Стефан, пристига, вижда там един висок мъж, блондин.

Екзарх Стефан свършва с човека, кани го да седне и му казва: „Виждаш ли кой беше тук – Теодор Даникер“. Той идва при Стефан. Той знае, че човекът, който ще се противи на депортацията , това ще бъде екзарх Стефан. Той си взима предварителни мерки. Казва на Юда: „Нито му дадох стола, нито чаша вода му дадох. И хайде - разкарах го“.

Стефан казва: „Никой не знае за това. Как може той да знае за това?“. Юда Аврамов му казал: „Аз ако ти кажа името, утре ще бъда на бесилото“. Затова нито тогава му казва името, нито го пише в книгата. Какво казва Стефан: „Аз ще отида при царя“. А пък царя казва: „Аз царувам, не владея“. Но каквото и да е. Взима колата и отива в двореца сутрин рано. Царят се намира в кревата. Той може би си мисли, че той е дошъл за македонските евреи. И казва: „Не се чувствам добре“. Стефан взима стол до портата на спалнята, сяда и казва: „Аз ще те чакам тук, докато оздравееш“. 

Царят вижда, че тук няма кръшкане. Екзарх Стефан му казва: „ Как може ти да пазиш тези хора, които са....т.н.“.Царят е мислил, че той идва за македонските евреи. Това си е мое мнение, защото всичко е било в пълна тайна. Решението на правителство е само за евреи от новите територии – има там 11 000, това има.

Тогава Стефан му казва: „Виж какво, аз ще дам нареждане на всички църкви, на всички манастири, на всички попове и монаси да бият камбаните, да приберат евреите в църквите и манастирите, да видим как ще ги изкараш“. И Борис казва: „Добре, ще видя да направя нещо.“ – „Ееее“ – казал екзархът –  Ще ми дадеш царска дума“. И тогава царят дава царска дума на Стефан. Това е сутринта рано на 9-ти март.

-  Какво значи царска дума?

-  Това е казана дума - няма назад. Какво става? Историята ни разказва за делегацията от Кюстендил, която пристига и се среща с еврейския спасителен отряд. Горе-долу на обед те са при Габровски. С кого е говорил – никога няма да знаем. Има хора, които казва, че е говорил с Богдан Филов, но това е лъжа. Богдан Филов беше антисемит, от него не е дадена заповед за анулиране. Царят сутринта рано е обещал на църквата. Изведнъж гледа националистите – Димитър Пешев и делегацията, които един от тях е народен представител - Владимир Кутев е от македонската партия ВМРО, които са много силни тогава. Те не дават евреите. Щом те не ги дават, значи няма да ги даваме. Народът не дава евреите. Спасението е постигнато в двореца, а не в Народното събрание. Това е истината за 9-ти март – против историята, че спасението е в Народното събрание, то е в двореца.

Тъй като живея в Израел, имам възможност да намеря тези документи. Нямам оригиналът на тази автобиография, но ще ви разкажа. Юда Аврама Анфаса чува камбаните и взима своята автобиография, в която знае, че има много важни исторически данни. Отива при моя баща и му казва: „Буби, вземи автобиографията, аз вече съм на пътя. Ти си историк, ще я пазиш“.  Баща ми я пази, докато умира през 1981 г. и минава после в мое притежание до 1983 г. Но междувременно баща ми живееше в една паянтова къща, беше народен представител, имаше две паянтови стаи и всичко беше в плесен. Тогава на съвещание с майка ми и брат ми решихме, че ще го продадем за 16 000 долара, дадоха ни 12 000 долара. Дойдоха с един камион и взеха архива и днес в Яд Вашем. Има архив на име Ардити – сбирка Ардити. Това относно Юда Аврама Анфаса.

- А на 24 май 1943 г. какво става с евреите в България, че трябва да се чества тази дата според вас?          

- Сега истината за 24 май. Тогава се провежда еврейска демонстрация по улиците на София. Действат главно равинът Даниел Цион и неговият пръв помощник в синагогата – Габай. Те са членове на Дънов, на Бялото братство. Не знам дали са членове, това става с членска карта, симпатизират му. Те хукват към Семинарията, където е Дънов. Там ги среща Любомир Лулчев и казва: „трябва да се организира ден на демонстрация, пост и молитва пред двореца“. И Лулчев им пише молитвата. Имам я тази молитва. Демонстрацията е наредена от двореца, защото Лулчев е един от първите съветници на Борис, не е случаен съветник. Царят го праща, ама тихичко, да говори на евреите. Значи царят е човекът, който е организирал тази демонстрация.

Тълпата се стича в централната синагога. Еврейските водачи решават да затворят и да има молитва в друг храм, който е далеч от центъра на града. Какво разбират еврейските лидери? Че ако манифестацията стигне до двореца, в този ден има манифестации и на българските младежи за 24 май - денят на славянската писменост. Ще има стълкновение, размирици, ще има кръв.

Започва демонстрацията и от демонстрантите една делегация, която се състои от новия и стария равин, Моис Маджер, който е юрист консулт на консисторията и Менахем Мосонов, който е габай, значи енориаш. Те пристигат в къщата на екзарх Стефан още преди молебена.

Той телефонира в двореца, казват му, че царят не е там. Тогава екзарх Стефан телефонира на Павел Груев, който е секретар на тайния кабинет на царя. Царят го няма в София, въпросът е как той се свързва. На 22 май 1943 г. царят прокарва решение в Министерския съвет, че ще има преселване на евреите от София в провинцията -  в пределите на царството. Германците изпращат специален делегат от Хитлер да търси Борис, за да накара царя да анулира това решение. Какво прави обаче Борис? Взима автомобила, шофьор е Сава Джеврев, който му е личният му шофьор, лакеят на царя – Свилен, и още един – ловец – тогава бодигардите се наричаха „ловец“.

Те пътуват за Чамкория, днес Боровец, там му е дворецът царска Бистрица. Оставят Свилен на телефона, свързан с двореца в София, а те тримата се качват пеша на хижа Ястребец. В тази хижа има един полеви телефон до царска Бистрица. Полеви телефон – говори се само между двама човека, от място на място. Т.е. царят може да говори, но никой не може да му се обади на него. Лошите езици казват, че царят е избягал от евреите. Това са глупости. Евреите нямахме право да се движим. Евреин нямаше как да стигне до царска Бистрица, до Ястребец – глупости. Царят се е скрил от германците. Казва на ловеца и на Джеврев: „Не си изкарвайте носа навън, да не ви види никой!“. 

Когато екзарх Стефан телефонира на Груев, Груев телефонира до царска Бистрица, от царска Бистрица – с полеви телефон до Ястребец говори с царя и след това говори обратно със София, с Груев. Груев обявил на екзарх Стефан, че няма да има изселване извън пределите на царството!. Той дава на делегацията голяма надежда и те се връщат в синагогата и тогава Даниел Цион обявява: „Господ чу нашата молитва! Няма да има изселване извън пределите на страната“. Датата е 24 май 1943 г. Свещен ден за българските евреи!

Това е. помнете какво ви разказах, защото засега няма откъде другаде да го чуете. Аз затова живея - да пазя истината за спасяването на българските евреи и за ролята на цар Борис ІІІ и царица Йоанна.