Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2014/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

„Повърхностно са лекували те раната на людете Ми,като са казвали: Мир, мир! А пък няма мир” (Еремия 6:14).

По-далеч от преди

Мирни преговори – празнодумство, вилнеене, маневриране, надежда, отчаяние, отказване. Това е накратко историята на мирните преговори между Израел и палестинците. Ясно е, че мнозина в Близкия изток не желаят мир. Да, те искат предимствата, които би им донесъл мирът в региона, но не искат да направят отстъпките, които истинският мир с Израел изисква.

Наскоро палестинците закоравиха позицията си, като се опитаха да постигнат помирение с „Хамас“. „Хамас“ обаче побърза да увери своята публика, че Аббас е в „голяма грешка“. Всъщност говорителят на „Хамас“ Тахир Нуну заплаши да осъди в-к „Вашингтон поуст“ за това, че е цитирал негови думи относно готовност за отстъпки спрямо Израел. Омразата им към Израел е толкова голяма, че биха осъдили човек даже само за предположение относно промяна на позицията им. Все едно казват: „Не, ние таим вечна, варварска омраза и ще ви осъдим, дори само да намекнете обратното.“

Очевидно е, че ако Палестинската автономия (ПА) се помири с „Хамас“, няма да има мир с Израел. Премиерът Натаняху ясно заяви наскоро: „Той [Абас] трябва да избере дали иска мир с „Хамас“ или с Израел”. Не може и двете. Той още каза: „Какво искат – да се обединят с „Хамас“ или да се разоръжат? Когато поискат мир, нека да ни кажат“.

Стъпката към помирение с ПА дойде от страна на „Хамас“. Нейният лидер Ханийе каза: „Необходимо е да се сформира едно правителство, една политическа система и една национална програма за палестинските араби.“ Той още каза: „Продължаващото разделение между „Хамас“ и ПА е непоносимо.“ Той съобщи, че в края на юни ще бъде представено правителство.

Проблемът е, че терористите от ивицата Газа продължават да изстрелват ракети срещу израелски граждани. Те също така критикуват Аббас за това, че участва в мирни преговори с Израел. Какво добро тогава може да се роди от помирението с ПА? Или ПА трябва да се справи с терористите в Газа, или „Хамас“ ще превърне ПА в още по-терористична организация. Не може и двете. Според мен помирението ще се провали, както се е случвало и преди и Газа ще остане варварско място с непоносимост към мира, каквото е сега.

Всъщност ПА може би вече е направила избор в полза на тероризма. Въпреки че твърди, че е заинтересован от постигането на мир, Аббас продължава да отказва да признае еврейската държава, настоявайки за освобождаването на печално известните терористи от израелските затвори, насърчава подстрекаването към насилие и възхвалява терористите.

„Апартейд“ в Израел?

Израел отдавна е обвиняван в апартейд от хора, на които не им харесва неговото отношение към арабските му съседи и това обвинение вече започва да става банално. Сега вече и Джон Кери започна да повтаря това, като предупреди, че Израел може да се превърне в апартейдна държава (все пак не се осмели да каже, че Израел вече е такава държава).

Какво е „апартейд“? Това е ситуация, при която две групи хора живеят наблизо, но по-силната група упражнява политическа, икономическа и друг вид дискриминация към малцинствената група. Както мнозина знаят, такава ситуация съществуваше дълго време в Южна Африка. Израел обаче никога не е водил такава политика към арабите на своя територия. Ето някои причини, поради които можем да кажем, че в Израел нямаапартейд: 1. Голям брой араби живеят в близост до израелски населени места. Те имат същите права като израелците и някои от тях дори служат в израелската армия. 2. Израелски араби работят на високи постове във Върховния съд и са министри в правителството и депутати в Кнесета. 3. Много араби казват, че предпочитат израелското правителство пред правителство на „Хамас“ или ПА. 4. Палестинците имат същия достъп до болници, зъболекари и много други израелски институции и ресурси. 5. Единствените араби, срещу които има някаква дискриминация, са онези, които извършват враждебни действия срещу Израел и открито се опитват да унищожат еврейската държава. Нима това не би било така във всяка една друга страна? Повечето спазващи закона, нормални правителства биха арестували и осъдили всеки човек, който избива гражданите им, независимо от това каква е етническата принадлежност на такъв човек.

Досега висши американски служители много рядко са си позволявали да използват думата „апартейд“ във връзка с Израел. Дори Обама каза, че този термин не се отнася за еврейската държава. Може би неговият държавен секретар не е схванал това. Използването на този термин от страна на Кери разгневи еврейските лидери в САЩ, да не говорим за тези в Израел. Говорител на Държавния департамент каза, че Кери просто е искал да каже, че единственият начин Израел да остане еврейска държава и да живее в мир с палестинците е съществуването на две държави една до друга. Кога всички ще осъзнаят, че това не е разрешение?

Палестинско момиче разобличава лъжите за Израел

Според списание „Израел днес“ една млада палестинска християнка от Витлеем е направила видео, в което разобличава лъжите, според които Израел е виновен за страданията на палестинците и за бягството на християните от Витлеем. Младата жена, чието име е Кристи Анастас, „говори свободно английски и е много смела“.

Тази година в реч пред студентите в Упсала тя изрази позицията си, че неудобствата и страданията, причинени на семейството й и на други палестинци, не могат да се припишат на Израел. Всъщност християнското население нарасна в годините, когато Витлеем беше под „израелска окупация“, т.е. военно правителство, каза тя, като по този начин „сложи край на лъжите, че Израел извършва някакво етническо прочистване, особено срещу християните“ (Israel Today).

Истинските виновници, каза Кристи, са собственият й народ. Тя описа как при избухването на Втората интифада през 2000 г., тя е можела да вижда всичко с очите си, тъй като домът на семейството й се е намирал близо до гроба на Рахил. Тя каза, че палестинците са извършвали нападения над гроба на Рахил ден и нощ, умишлено излагайки на опасност живота на цивилните  палестинци в региона. Но по-виновна от тези „бойци за свобода“ с промити мозъци е самата Палестинска автономия (ПА), която е поела ангажимента да поддържа обществения ред и да разпространява принципите на мира, напомни Анастас на слушателите си. Вместо това палестинският режим активно насърчава младите араби да излизат на улиците и да упражняват насилие.

Сред всичко това, каза Анастас, местните християни във Витлеем бързо започнали да осъзнават, че мюсюлманските бойци умишлено откриват огън срещу израелците, използвайки християнски домове, така че ответният удар на Израел да нанесе щети или да разруши тези домове. Това дало резултат и християните започнали да напускат, страхувайки се от ответните удари на Израел.

В потвърждение на идеята, че палестинците са най-големият враг на самите себе си, младата жена разказа, че по това време чичо й е решил да спре да плаща джизя – данък, който не-мюсюлманите плащат за правото си да живеят в доминирано от мюсюлмани общество. (Нима това все още съществува? Да, според Israel Today, това все още съществува в „Палестина“.) В отговор палестински бойци арестували, измъчвали и в крайна сметка екзекутирали чичо й. Можем да добавим, че ако израелската армия все още управляваше Витлеем, това нямаше да се случи.

Младата жена също каза: „Вярвам, че Бог е дал тази земя на евреите за вечен завет… Колко мюсюлмански страни има в света? Защо евреите не могат да имат една държава?“

Тя отбелязва, че палестинските деца са насърчавани да се конфронтират с израелските войници, за да умрат като мъченици и подстрекателствата към това включвали пари, изпращани от иракския диктатор Саддам Хюсеин и ПА, които се дават на семействата на убитите палестинци. 

Кристи също така се обърна директно към преговарящия за ПА Саеб Ерекат, като го попита дали наистина, когато бъде постигнато мирно споразумение, ще има свобода и справедливост, включително и за нейното семейство, след като тя открито конфронтира лъжите. Ерекат отговори общо, казвайки че според него крайният резултат ще бъде свободна, отворена и отговорна палестинска държава. Нямаме търпение да видим това!

Бог да благослови Кристи. Тя вече е заплашвана за това, че се е осмелила да говори истината и е нужно да се молим за нейната безопасност.

Онези, които отричат Холокоста, не са малко

За съжаление Махмуд Аббас, който е лидер на ПА, е известен с отричането на Холокоста като историческа действителност. Наскоро списание Tablet Magazine публикува следното:

„Една от не толкова лицеприятните страни на биографията на палестинския лидер Махмуд Абас е неговата дисертация, която му е спечелила докторска степен и в която той отрича Холокоста. Неговата дисертация от 1982 г. със заглавие „Другата страна: тайната връзка между нацизма и ционизма“ твърди, че ционистите са сътрудничели на нацистите, за да подтикнат повече  евреи да имигрират в Палестина. Той обяснява: „Ционисткото движение води широка кампания на подстрекателство срещу евреите, които живеят под управлението на нацистите, за да предизвикат омразата на правителството, което да предприеме ответни действия и да се предизвика масово унищожение.“ Според неговия труд „ционистите са били основният съучастник на Третия Райх.“ В дисертацията също така се твърди, че цифрата от шест милиона жертви е преувеличена с политическа цел и  се изказва предположението, че действителната цифра е от порядъка на един милион” (tablet mag.com).

Вестник „Ню Йорк Таймс“ смята, че Абас вече е опровергал тези твърдения, тъй като наскоро е признал, че Холокостът е бил действителност  и е изразил съболезнованията си към евреите, които са пострадали. Но това може да е прибързано заключение. Съмнително е, че той си е променил мнението. Явно той вярва, че Холокостът е бил действителност, но счита, че евреите са сътрудничели с нацистите и са спомогнали това да се случи – което е просто абсурдно.

Дори и някой да каже нещо против волята си, той не си променя мнението. За съжаление мюсюлманите продължават да считат евреите за свой враг, както заради писаното в Корана, така и заради примера на самия Мохамед, който е водил битки срещу няколко еврейски общности и е отговорен за смъртта на много евреи.

Бог обаче счита евреите за Свой народ. Дори и само един остатък да е верен и покорен на Бога днес, те продължават да са „възлюбени заради бащите“.

„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.Защото даровете и призванието от Бога са неотменими” (Римляни 11:1, 29).

В Месията,

Лони Мингс