Кой е в контрол?

(В НАЧАЛОТО) Битие 1:1-6:8 Исая 42:5-43:10 Йоан 1:1-18 (Битие) {2:4} Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.{2:5} А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; {2:6} но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. {2:7} И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. {2:8} И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. {2:9} И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. {2:10} И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. {2:11} Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато; {2:12} И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък. {2:13} Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. {2:14} Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. {2:15} И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. {2:16} И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш: {2:17} но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." Една от негативните характеристики на човека след грехопадението е, че винаги иска да е в контрол. За онези от вас, които не знаете за какво говоря, когато казвам това, нека обясня. В райската градина Адам напълно зависеше от Бога. Не се налагаше да обработва земята, да я плеви, да се притеснява къде ще живее или какво ще яде, защото Бог му беше осигурил всичко. Но очевидно човекът не беше доволен от това и след заблудата на сатана той съгреши, опитвайки се да стане независим и да разчита на себе си и се разбунтува срещу Бога. След грехопадението човекът отпадна от това изцяло да зависи и разчита на Бога и навлезе в един живот, управляван от греха и желанието за автономност. Бог, обаче, знаеше, че човекът ще Го отхвърли и имаше план. Неговият план осигури Изкупител, който да изкупи човека от състоянието, в което беше изпаднал след грехопадението. Изкупителят беше Месията, който дойде и плати наказанието за греха – Йешуа А’Машиах. Йешуа дойде, за да възроди духовно човека, връщайки го отново към състоянието, в което той отново напълно ще разчита и зависи от Бога и то по собствено желание. За съжаление не всеки иска да приеме това, което Месията извърши за нас, и отхвърляйки Божия план за изкупление тези хора си остават духовно мъртви! Не бихте ли се съгласили с мен, че животът на Адам беше доста добре подреден? Колко от нас биха искали да бъдат на негово място без да се безпокоят за каквото и да е в този свят. Ако сме гладни, просто се пресягаме към някое дърво и ядем; ако се уморим да ядем, лягаме и спим. Навсякъде около нас е красота, спокойствие и хармония. Това е нещо, което днес съществува само в приказките. Някога мечтали ли сте просто да избягате на тропически остров и да живеете сред слънцето, морето и кокосовите орехи? Е, това беше животът на Адам, но той не беше доволен. Защо? Защото искаше да контролира нещата! Искаше да контролира собствения си живот. Да зависи от някого, пък било то и Бог, не беше достатъчно за него. Предполага се, че когато някой приеме жертвата на Йешуа А’Машиах и вече е спасен и духът му възроден, няма да има проблем с това да предаде живота си на Бога и да Му позволи да бъде в пълен контрол, но не е така! Едно от най-трудните неща за човек, дори и за спасения човек, е да предаде контрола на живота си на Бога. Всички ние отчаяно се опитваме да се държим за тази последна характерна черта на човешкия характер – искаме да контролираме нещата. В Библията четем как децата на Израел се разбунтуваха срещу Бога. Защо беше този бунт? Защото искаха да вършат нещата по собствения си начин. Ние с вас не сме по-различни. Изпадаме в паника, когато не контролираме ситуацията. Безпокоим се, когато не можем да видим разрешението на проблема, а през цялото време Бог ни казва да оставим всичко на Него. Децата на Израел оплескаха всичко, оплескаха живота си и поради желанието си да бъдат в контрол си понесоха последствията и продължават да ги понасят и до ден днешен. В крайна сметка пред Бога ние сме същите като Адам и децата на Израел. (Битие){3:17} А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. {3:18} Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. {3:19} С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш." Помнете това: Бог си има начини да ни покаже, че не сме в контрол! Той ни поставя в ситуации, от които не можем да се измъкнем сами. Той ни изпраща трагедии в живота, понякога болести или смърт на любим човек и го прави, за да ни покаже, че не сме в контрол. Какво ще направиш, когато нещо лошо ти се случи? Ще размахаш юмрук срещу Бога и ще Го обвиниш за всичките си проблеми? Или ще го отдадеш на лоша карма или лоши гени или късмет? Или ще осъзнаеш, че Бог се опитва да ти каже да оставиш всичко на Него и да Му позволиш Той да се погрижи? Децата на Израел все още не са научили този урок. Дори и Холокостът не можа да ги накара да предадат контрола на живота си на Бога. Питам те: какво трябва да направи Бог, за да оставиш всичко в ръката Му? Замисли се!! Матей {6:25} „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? {6:26} Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?{6:27} И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? {6:28} И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; {6:29} но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. {6:30) Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? {6:31} И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?{6:32} (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. {6:33} Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. {6:34} Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията февруари 2015

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ ОТ ЕРУСАЛИМ Седемнадесет ранени след нападение с нож в автобус в Тел Авив В леко иронична статия списанието „Израел днес” съобщава: „Отново както средностатистическият палестинец, така и тези на високи постове, показаха готовността и желанието си да постигнат мир с Израел, като отпразнуваха бруталната терористичната атака в Тел Авив”. На 21 януари 22-годишен арабин от Тулкарем се качи в обществен автобус и намушка с нож 17 евреи. Няколко часа след атаката палестинските социални медии и арабски вестници ентусиазирано разпространяваха карикатура, възхваляваща нападението над 10 (оповестения към този момент брой на жертвите) ционисти на фона на надпис „Окупиран Тел Авив”. (Нашите читатели трябва да знаят, че Тел Авив никога не е принадлежал на палестинците, така че в този случай думата„окупиран” е плод на анти-израелската им фантазия). Освен това служител на „Хамас” на име Изат ал-Ришак приветства атаката като „героична и смела”. Друг лидер на „Хамас” написа във Фейсбук, че групировката „приветства този изключителен акт” и призова към „още по-дълбоко посвещение и отдаденост”. В основата на всичко това стои силната омраза, която раздира Близкия изток и изпива силите на западното общество. Източникът на тази омраза е самият ислям. „Никъде в Корана Мохамед не заповядва на мюсюлманите да обичат хора от различни религии. Напротив, има над тридесет стиха, в които на мюсюлманите се казва да се бият с тези, които не са мюсюлмани… Около 500 стиха говорят, че мястото на „неверниците” е в ада. И те са от различни периоди в живота на Мохамед и са навсякъде из 87-те глави от общо 114 глави на Корана” (thereligionofpeace.com). Коранът също съдържа стихове, които описват евреите с грозни и омразни думи и ги нарича прасета и маймуни (Сура 5, ст. 59-60). Не бива да забравяме, че „Хамас” управлява Газа и т.нар. „умерен” палестински лидер Махмуд Абас продължава да „ухажва” лидерите на „Хамас”, за да сформира правителство на единството. В деня на нападението в Тел Авив той така и не заклейми този терористичен акт. Израелският министър на външните работи Авигдор Либерман заяви, че Абас и режимът му в Рамала носят също толкова вина за кръвопролитието, колкото и „Хамас”. Той каза: „Палестинските лидери отричат правото на Израел да съществува като еврейска държава и за тях няма значение дали става въпрос за Юдея, Самария, Негев, Галилея, Тел Авив или Ерусалим”. Ескалация на напрежението в северна Галилея Беше съобщено, че на 18 януари израелската армия е извършила въздушно нападение по конвой на „Хизбула”, пътуващ в Сирия. В резултат от нападението са убити ирански генерал, както и висш командир на „Хизбула”. Когато Иран заплаши да нанесе ответен удар, израелските служби за сигурност съобщиха, че не са знаели за пътуването на ирански генерал в конвоя. Това предизвика опасения за сигурността на израелската северна граница с Ливан и Сирия. Въпреки че еврейската държава не е потвърдила официално извършването на въздушния удар по конвоя близо до сирийското гранично село Кунейтра, мнозина считат, че именно Израел стои зад атаката. Наблюдатели на ООН по границата съобщиха, че са видели израелски безмоторни самолети в околността преди атаката. Според един източник израелските въоръжени сили са предполагали, че мишената е била група членове на шиитската организация „Хизбула” с не много висок чин, които са се сражавали на страната на силите на сирийския президент Башар Асад. Израелският кабинет по сигурността се събра на заседание, докато наблюдатели коментираха, че Израел се опитва да ограничи последиците от покушението над генерал Мохамед Алахдади от Иранската революционна гвардия. Що се отнася до това защо Алахдади изобщо е бил толкова близо до границата с Израел, според някои източници той е имал задачата да инспектира новите ракетни установки на „Хизбула”. „Не очаквахме такова развитие на събитията, що се отнася до чина на убитите – със сигурност не на иранския генерал”, каза един израелски източник. „Мислехме, че нанасяме удар по вражески отряд, който се готви да нападне постовете ни по границата… Получихме сигнал, забелязахме превозното средство, идентифицирахме го като вражески обект и стреляхме. Това беше рутинна, тактическа операция.” Израел предполагаше, че се очаква ответен удар и че вероятно той ще бъде извършен от „Хизбула”, поради което разположи установки на противоракетната система „Железен купол” по северната граница с Ливан. (The Guardian, 20.01.2015). На 28 януари „Хизбула” нанесе трансграничен удар от Ливан по северен Израел, при който автомобил на израелската армия беше улучен от противотанкова ракета и бяха убити двама израелски войници и ранени още седем. Срещу северен Израел бяха изстреляни снаряди, които улучиха военен пост на връх Хермон и подпалиха къща в село Гаджар, в близост до границата. Към този момент както Израел, така и „Хизбула” заявяват, че не желаят ескалация в региона. Израел предупреди, че ще реагира остро на всяко нападение от ливанска или сирийска територия. Нова иранска ракета с далечен обсег Според репортаж, излъчен наскоро по израелската телевизия, Иран е създал 27-метрова ракета, която може да изстреля бойни глави, включително и ядрени, до „всяка част на Европа”. Ракетата е разположена на установка близо до Техеран. В репортажа бяха излъчени първите сателитни снимки на ракетата. Беше изтъкнато също така, че освен за пренасянето на бойни глави, ракетата може да бъде използвана и за изстрелването на космически кораби и сателити. Репортажът, излъчен по Канал 2, показа и сателитни снимки, които документират „бързия напредък” на производството на ракети с далечен обсег в Иран. Беше показана снимка на място близо до Техеран, където Иран е разработвал ракетите си с далечен обсег и за което Западът е знаел от две години. Беше показана и снимка на друго място, където е разположена въпросната 27-метрова ракета, която западните страни все още не са виждали. Според репортажа снимките са взети от сателита за наблюдение на Земята „Ерос В”, който е разработен и произведен от Israel Aircraft Industries и пуснат в употреба през 2006 г. Външният министър на Канада е оптимист относно Израел Канада поддържа про-израелската си позиция, откакто консервативното правителство на премиера Стивън Харпър пое управлението на страната през 2006 г. Поради това палестинците не бяха доволни от посещението на външния министър на Канада Джон Беърд в Израел. Когато Беърд направи грешката да посети Рамала, колата му беше замервана с яйца и обувки (в арабската култура хвърлянето на обувка по някого е най-голямата обида). Беърд и досега очаква извинение от палестинска страна – не защото колата му беше замервана, а защото един висш палестински служител си позволи да сравни Израел с „Ислямска държава”. „Мнозина може да не са съгласни с нашата позиция по отношение на Израел, но това няма значение”, каза той на 20 януари, в края на посещението си. „Винаги е добре да се говори с пълна яснота”. Той каза също така, че въпреки непоколебимото приятелство на Отава с еврейската държава „ние се радваме на добри отношения и с повечето арабски страни в региона”. Но очевидно отношенията с палестинците не са толкова добри. Докато палестинските протестиращи скандираха и казваха на Беърд, че не е добре дошъл сред тях, висшият служител и бивш главен преговарящ за ПА Саеб Ерекат направи изявление, заклеймяващо Беърд и призоваващо го да поиска прошка от палестинския народ за непоколебимата подкрепа на страната му към Израел. Канадците, от друга страна, биха искали Ерекат да се извини за „обидните и абсурдни” коментари, съобщи говорителят на Беърд Рик Рот. По отношение на Израел Канада остава непоколебима. „Съществуването на страна, която всички евреи могат да нарекат свой дом, беше изключително важно след Втората световна война и остава също толкова важно и сега през 2015 г.”, каза Беърд. „Предвид нарастването на антисемитизма на толкова много места по света, вероятно днес е още по-важно, отколкото преди няколко години, да има еврейска държава, където хората да могат да намерят прибежище”. (The Times of Israel, January 21, 2015). Слава на Бога за подкрепата на Канада. „Ще ги паса в добро пасбище, и кошарата им ще бъде на високите Израилеви хълмове; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите хълмове. Сам Аз ще паса овцете Си, и Аз ще ги успокоя, казва Господ Иеова” (Езекиил 34:14-15). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата ФЕВРУАРИ 2015

„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). ФЕВРУАРИ 2015 / ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5775 Часът на каденето „След това да вземе кадилница, пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен тамян, счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата” (Левит 16:12,13). „И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън” (Лука 1:10). Часът на каденето е обозначавал времето, когато тамянът е бил поставян на олтара в Святото място. Тамянът е символ на молитвата (Откровение 8:3-4). Той е вещество, което отделя сладка миризма при горене. Kогато децата на Всемогъщия Бог тичат при Него, за да се молят, да ходатайстват и да стоят в подкрепа на възлюбения Му народ Израел, това носи дълбока наслада на Неговото сърце. По време на часа на каденето в Храма ароматите и благоуханията са горели като акт на поклонение. Също така времето, което прекарваме с Господа, е акт на поклонение, в което Той обича да пребъдва. Както невястата в древен Израел беше покривана с всякакви аромати, така и Невястата на Йешуа трябва да бъде украсена с този сладък аромат и благоухание. В Псалм 141:2 се казва: „Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва”. Така ние можем да кажем: „Господи, нека молитвата ми да бъде пред Тебе благоухание, което да Ти донесе наслада”. Тамянът е трябвало да съдържа много различни и специално избрани компоненти. Така компонентите на нашата молитва за Израел трябва да включват милост, благост, любов, утеха и загрижени сърца за тези, които Той обича. Нека всеки един от нас, който с любов издига Израел пред Бога, идвайки в присъствието на Святия Дух и в името на Йешуа, да бъде благоуханна миризма, носеща наслада на Бога. Нека всеки страж на стените на Ерусалим бъде тамян на любов за Неговия народ на олтара на молитвата. Бог познава ходатаите; Той ги търси и когато намери онези, които стоят в пролома за народа Му, Той се радва изключително много. НЕКА ДА ОТИДЕМ ЗАЕДНО ПРЕД БОЖИЯ ПРЕСТОЛ: БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА за това, че е издигнал премиера Бинямин Натаняху за време като това. Наскоро той се обърна към участниците в годишното състезание по познаване на Библията в Ерусалим със следните думи: „Не се завърнахме на Стената на плача след 2000 години, за да отиваме на молитва там, придружавани от въоръжена охрана. Стената на плача ще остане в наши ръце завинаги; целият Ерусалим ще остане неразделен и завинаги под израелски суверенитет.” Благодарете на Бога, че пази Натаняху като лидер на Израел днес. Много малко международни лидери биха застанали пред ООН или други институции, цитирайки Библията дословно. Трябва да хвалим Бога за него. „И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност” (1 Тимотей 2:1-2). УСЪРДНО СЕ МОЛЕТЕ израелската армия да става все по-силна и да може да посрещне предизвикателствата, които предстоят, изпълнявайки мисията си да защитава Израел. МОЛЕТЕ СЕ войниците да бъдат посветени и екипирани, да действат в дух на единство и да очакват помощта от Господа, осъзнавайки, че не могат да защитят земята си без Неговата помощ. МОЛЕТЕ СЕ за безопасността и изкуплението на всеки войник. „Ти си ни заповядал за правилата си, да ги пазим грижливо” (Псалм 119:4). ИЗВИКАЙТЕ КЪМ БОГА С ЦЯЛО СЪРЦЕ срещу „Ислямска държава”, която не е далеч от границите на Израел. Нека Божията силна ръка да я възпре от това да навлезе в тази страна. Молете се израелските войници да имат свръхестествена бдителност срещу ИС. „Ако не беше Господ с нас, (нека рече сега Израил), ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас, тогава те биха ни погълнали живи, когато яростта им пламтеше против нас, Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов! Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята” (Псалм 124:1-3, 6,8). МОЛЕТЕ СЕ УСЪРДНО „Хамас”, която се опитва да завладее Юдея и Самария (или т.н. Западнен бряг), да бъде разгромена от Израел. „Хамас” се хвали, че е „освободила” Газа и че се готви да наложи присъствието си в цяла „Палестина”. „В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат” (Захария 12:3). Нека се молим онези, които безразсъдно искат да унищожат земята, съградена от самия Бог – която включва Юдея и Самария, т.е. самото сърце на Израел – нека се молим всички тези хора да осъзнаят, че войната им е обречена на провал, защото е война срещу Всемогъщия Бог. Нека не забравяме, че молитвата е акт на поклонение. Тя напомня за аромата на тамяна, който се издига към Бога. Бог е доволен от усърдните ни молитви, когато ние, стражите на стените на Ерусалим, ги изпълваме с аромата на сърцата си. Някой беше казал, че всички искрени молитви са безсмъртни и че Бог пази тези молитви като тамяна в златни съдове. Докато Той дойде, Шарън Сандърс „Християни приятели на Израел” – Ерусалим