Месианско послание

                      Кой друг народ е толкова велик?

Д‘ВАР ТОРА

ВАЕТХАНАН – УМОЛЯВАХ

ДВАРИМ (ВТОРОЗАКОНИЕ) 3:23-7:11

 

9/08/2014

 

                 

Тора:                           Дварим/ Второзаконие 3:23-7:11

Афтара:                      Йешаяху /Исая 40:1-26

Брит Хадаша:             Мордехай / Марк 12:28-34

           Дварим (Второзаконие) {4:7} Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем? {4:8} Или кой народ е толкова велик, че да има толкова справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който излагам днес пред вас?{4:9} Само внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си;

            Преди няколко дни гледах документален филм за основаването на Държавата Израел през 1948 г. Бяха показани документални кадри – аудио и видео – с Давид Бен Гурион – първият министър-председател на Израел, който насърчава събраната от всички нации армия от патриоти, които се бият за новосъздадената си държава. Те трябваше да се бият срещу ордите войници от арабските нации, които ги нападнаха и обградиха. Положението изглеждаше невъзможно. И въпреки че израелската армия беше малка на брой, зле подготвена, ако изобщо можем да кажем, че е била подготвена; с недостатъчно  оръжие, тя разгроми врага и отново се появи еврейската държава, заобиколена от враждебни нации, които искат унищожението й. Само Бог можеше да им спечели тази победа. Все едно се бяхме върнали в библейски времена, когато Израел с Божията помощ разгромяваше армии, които го превъзхождаха многократно.

         {4:7} Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем?

        Нашият Бог е мощен Бог и е близо до народа Си и закриля Земята Си.

        Аз редовно поддържам връзка с приятели в Израел и от тях разбирам какво се случва там – неща, които западните медии не съобщават. Например, разбрах за една ракета, която „Хамас“ е изстреляла и според чиято траектория тя е трябвало да удари централната автогара в Тел Авив. Това е гъсто населен и оживен район, с големи офис сгради и голям търговски център, който винаги е пълен с хора. Израел е изстрелял прихващаща ракета чрез системата „Железен купол“, но опитът е бил неуспешен – нещо, което рядко се случва. Бил е направен и втори и трети опит – и те неуспешни, което почти никога не се случва. Незабавно са били изпратени екипи да евакуират района и медицинските екипи са били готови да поемат евентуални пострадали. Всички знаели, че ако ракетата улучи, ще има безпрецедентна загуба на живот и много щети. Изведнъж се задал силен вятър – толкова мощен и силен, че променил посоката на ракетата и тя паднала в морето. Дали това е просто случайно или е чудо? Истината е, че много подобни неща се случват по време на настоящата война в Газа, неща, които не могат да се обяснят със случайност, защото са чудеса.  

         „Хамас“ и другите арабски народи не могат да победят, никога няма да победят. Не защото противникът им е по-добре екипиран и подготвен, а защото се бият срещу Бога на Израел, Който не е обещал земята на тях, а на децата на Израел.

        {4:7} Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем?

         Дерзайте, всички вие, които сте част от Божия народ – както евреи, така и не-евреи, защото вие служите на един мощен Бог и сте част от народа, за който Той се грижи, така че можете да кажете с увереност:

      {4:7} Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем?

 

Барух А‘Шем,

Равин Яков Фарбер 

Месианско послание

Просто защото Той е Бог

Д’ВАР ТОРА

НАСО – ИЗДИГНИ

Б’МИДБАР (ЧИСЛА) 4:21-7:89

Б’Мидбар/ Числа 4:21-7:89

•           Шофтим/ Съдии 13:2-25

•           Йоханан/ Йоан 11:1-54

            Б’Мидбар (Числа) {4:24} Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им на товари {4:25} ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане, {4:26} и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват.{4:29} Ще преброиш и мерарийците по семействата им, по бащините им домове; {4:30} от тридесет години и нагоре до петдесет години ще ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане. {4:31} И ето нещата, които са длъжни да носят през всичкото си слугуване в шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й  {4:32}  и стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им, въжата им, заедно с всичките им прибори и всичко що им принадлежи; и да определяте по име вещите, които те са длъжни да носят.

            Б’Мидбар (Числа) {7:9} А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена.

            След като прочетохте тази параша, кое от трите свещенически семейства според вас имаше най-тежката работа? А чия работа беше най-важна? Истината е, че не е наша работа да определяме това. Истината е, че всички са важни и трудни, тъй като трите свещенически клана трябваше да работят като екип. Ако единият не си свърши работата на време или както трябва, това щеше да се отрази на цялостното преместване на Скинията и щеше да настъпи хаос. Когато става въпрос за служене на Господа, всяка работа е важна без значение колко трудна или дребна е.           

            Твърде много вярващи смятат, че ако това, което вършат за Бога, не се вижда от цялото събрание, то не е важно. Истината е, че няма неважна работа. Само помислете какво ще се случи, ако човекът, който се грижи за изхвърлянето на боклука, не си свърши работата, или онзи, който отключва вратите за сутрешната молитва, не се появи на време в средата на зимата. Какъв хаос би настъпил!

            Бог няма да ни възнагради въз основа на това колко работа вършим или колко е трудна или колко е важна. Бог ще ни възнагради въз основа на това колко сме верни във вършенето на това, което ни е призвал да правим. Ако си мислите: „Работата, която върша, не ми беше възложена от Бога, а от лидерите на събранието. На мен не ми харесва, затова няма да дам най-доброто от себе си”, помислете си отново. Всяко решение на сърцето се ръководи от Господа. Ако са ви поверили някаква дребна задача, сам Бог ви я е поверил, без значение чрез кого. Това, което интересува Бог, е верността ни.

            Лука {17:7} А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? {17:8} Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? {17:9} Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. {17:10} Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

            Като слуги на Бога не трябва да очакваме благодарност или оценяване на работата си за Господа. Нито пък трябва да очакваме някакви отличия. Подобни очаквания биха били знак за греха на гордостта. Ние трябва да вършим задълженията си като за Господа като Негови верни слуги, просто защото Той е Бог.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Милост, а не жертви

Д’ВАР ТОРА

ШЕМИНИ – ОСМИ

ВАИКРА (ЛЕВИТ) 9:1-11:47

 

22/03/2014

 

 

•           Ваикра/ Левит 9:1-11:47

•           Йехезкел/ Езекиил 36:16-38

•           Иврим/ Евреи 7:1-19

            Ваикра (Левит) {10:16} И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: {10:17} Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? {10:18} Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. {10:19} Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? {10:20} И като чу това Моисей видя му се задоволително.

            Това, което ме впечатли в този пасаж от Писанието, е отношението на Аарон и Моисей към ситуацията. Чрез този пасаж виждаме една друга страна на характера на законодателя Моисей, когато той ядосано порицава Аарон, че не е спазил точно инструкциите на Бога. Той много добре знаеше, че Аарон е изгубил двамата си синове. Да не би да мислеше, че брат му е от камък? Естествено, че ще скърби за синовете си и може би беше дори малко ядосан на Бога. И въпреки това изглежда, че Моисей не взема това предвид. Явно той е бил от типа хора, които се фокусират върху задачата и следват правилата и смятат, че човек трябва да подтисне чувствата си и да продължи с делото си въпреки извънредните обстоятелства. Мисля, че Моисей забрави, че Бог е казал:

             Осия {6:6} Защото милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.

            Йешуа А’Машиах също повтори и потвърди това Слово, като каза:

             Матей {12:7} Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: „Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

            Като вярващи в Йешуа А’Машиах ние трябва да знаем, че ако искаме милост, трябва и да показваме милост. Когато има извънредни ситуации, не можем винаги да се придържаме строго към правилата.    

            Също така тук можем да видим и една страна от характера на Аарон. Той скърбеше и не можеше да служи пред Господа с чисто сърце. Със сигурност той можеше да изпълни всички обряди и да се преструва, че всичко е наред, но не искаше да го прави така! Аарон не искаше да е лицемер. Той не искаше да изпълнява задълженията си на свещеник с неосвободено сърце.

           Псалм {100:2} Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост.

            Бог не иска ние да бъдем лицемери. Ако решим да Му служим, трябва да Му служим с цялото си сърце и внимание. Ако умът ни е зает с нещата от този свят или с обстоятелствата, в които се намираме, не с възможно да отидем при Него с веселие. Аарон постъпи правилно, като не яде от приноса. В състоянието, в което се намираше, и предвид начина, по който се чувстваше, той нямаше да бъде очистен, а да се покаже като лицемер.

              Откровение {3:15} Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

            Когато служим на Господа, като вярващи, ние не можем да Му служим, ако не е с цяло сърце, защото няма да бъдем продуктивни. Господ не ни е заповядал да Му служим с тъга и натежало сърце, а с радост.

           И накрая този пасаж ни показва и характера на Бога. В крайна сметка Той прие обяснението на Аарон и това означава много. Това ни говори, че служенето ни пред Бога не бива да е според предписанията на религията, а трябва да е движено от личните ни взаимоотношения с Бога. Би било безмислено, ако следваме заповедта, която ни е дал, само защото ни я е дал. Трябва да пазим заповедите Му, защото Го обичаме и искаме да Му угодим и да го следваме, така както ни е казал.

Йешуа А’Машиах каза:   Йоан {14: 15} Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Месианско послание

Грехът е заразен

Д’ВАР ТОРА

МЕЦОРА – ПОРАЗЕН ОТ ПРОКАЗА

ВАИКРА (ЛЕВИТ) 14:1-15:33

 

5/04/2014

•           Ваикра  /Левит 14:1-15:33

•           Мелахим Бет / 4 Царе  7:3-20

•           Матитяху / Матей 23:16-24:2, 30-31

            Ваикра (Левит) {14:1} Господ говори още на Моисея, казвайки: {14:2} Ето законът за прокажения в деня, когато се очиства: да се заведе при свещеника;

            Когато четем тази параша, можем лесно да се оплетем в сляпа религиозна практика. Това се случва в ортодоксалния и ултра-ортодоксалния юдаизъм. Или можем да станем негативни като Църквата и да кажем „Законът беше премахнат.” Според мен, обаче, ако разгледаме тази параша, както Бог би искал, ще придобием напълно различна картина и няма да се оплетем в религия, а ще изградим взаимоотношения.           

            Според мен цялата 14 глава е за греха. Но тази глава описва греха като проказа. Бог ни е създал съвършени и здрави; всъщност Той ни е обещал, че ако следваме заповедите Му, нито една от болестите на Египет, няма да се допре до нас.

            Изход {15:26} Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

            Всички пасажи в тази параша говорят за едно и също нещо – греха. Затова, ако Бог ни е създал съвършени и ни е обещал, че спазването на заповедите Му ще ни пази от болест, то болестите, за които четем тук, представляват последствията от греха.           

В 14 глава Бог иска да ни покаже, че грехът не само ни отделя от Него, но и един от друг. Тук Бог говори за проказата, но този термин може да се отнася за всякакъв вид кожна болест, всъщност за която и да е болест. От къде знаем това? Ами просто от факта, че свещеникът не извършваше ритуала, описан в тази параша, за да изцели човека, а по-скоро с цел очистване и то очистване от грях.

            Нека да разгледаме целия процес. Казва ни се, че човекът с проказата е трябвало да бъде доведен при Свещеника. Ако приемем, че той е прототип на Йешуа А’Машиах, за да бъде човек изцелен от болестта на греха, той е трябвало да бъде доведен при Месията. Къде е Месията? Той е в небето! Ето защо, за да бъдем изцелени, трябва да се представим пред небето. След това ни се казва:

            Левит {14:3} и свещеникът, като излезе вън от стана да прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата,

            Изцелението на греха се случва в небето, но очистването от греха се случва на земята:

            Евреи {2:16} (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство). {2:17} Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

            В нашата параша свещеникът трябваше да излезе от стана и да провери и очисти прокажения, и по същия начин Йешуа А’Машиах трябваше да напусне небето, за да очисти хората от греховете им. Грехът трябва да бъде изповядан пред Отца, който е на небесата и след това да бъде очистен от Онзи, Който напусна небесата – Йешуа А’Машиах.           

            1 Йоан {1:7}  Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

            Левит 15 глава, която е също част от парашата, също може да накара човек да изпадне в легализъм. Ако погледнем всички тези писания като цяло, те ни учат на три неща. Първо, на физическо ниво ни учат, че е важно да спазваме лична хигиена. Второ, на духовно ниво ни учат, че е важно да се явяваме пред Бога духовно чисти. Трето, отново на духовно ниво, това ни учи колко лесно грехът може да се разпространи от човек на човек.     

          2 Коринтяни {6:17} Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Месианско послание

Сатана –фалшификаторът

Д’ВАР ТОРА

ТЕЦАВЕ – ЩЕ ЗАПОВЯДАШ

ШМОТ (ИЗХОД) 27:20-30:10

 

8/02/2014

 

 

•           Шмот/ Изход 27:20-30:10

•           Йехезкил/ Езекиил 43:10-27

•           Мордехай/ Марк 4:35-5:43

            Шмот (Изход) {28:29} Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа. {28:30} На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.

            Никой не знае точно какво е представлявал Урим и Тумим. Знаем, че е бил част от нагръдника на Първосвещеника; нещо, което само той е можел да използва. От този пасаж става ясно, че е можело да се използва само когато Първосвещеникът е влизал в Божието присъствие в Светая Светих. Освен това става ясно, че е бил използван за вземането на решения.           

          Намерих още два пасажа в Писанието, които показват важността на използването на Урим и Тумим от Първосвещеника. Също става ясно и важността на това да има Първосвещеник, който да може да се допитва до Бога в Неговото присъствие.

            Ездра {2:63} И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

            Неемия {7:65} И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

            Не, не съм сгрешил. Не съм написал два пъти един и същи стих, а съм ги взел от книгите Ездра и Неемия. И Ездра, и Неемия са написали едно и също нещо. Помним, че тези двама мъже имаха отговорността да възстановят Храма и стените на Ерусалим след Вавилонския плен. Следователно виждаме важността на Урим и Тумим в библейски времена.           

            Разбира се, днес нямаме Урим и Тумим, защото нямаме функциониращ Храм. Освен това нямаме нужда от Урим и Тумим, защото имаме Йешуа А’Машиах за свой Първосвещеник и когато застанем пред Него в молитва, получаваме отговори на молитвите си чрез Святия Дух, който обитава в нас.

            Интересното е, че Сатана фалшифицира Урим и Тумим и Святия Дух. Как го прави ли? Чрез окултизма! Не знам за вас, но когато бяхме малки с приятелите ми играехме на дъска за викане на духове. Задавахме въпроси и използвахме тази дъска, която насочваше ръцете ни към отговора. Но когато се спасих, разбрах, че тази дъска ме е изложила на влиянието на демоните и че тя е един сатанински фалшификат на Урим и Тумим. Не дъската насочваше ръцете ни, а невидимите демони, които оказваха влияние върху нас. Разбира се, отдавна съм се покаял за това, че съм използвал тази дъска, но виждам че те все още са в употреба днес. Сатана също е фалшифицирал и Святия Дух. Сигурен съм, че много от нас, преди да се спасят са ходили при врачки или екстрасенси, които да ни предскажат бъдещето. Посланието, което получаваме от тях, идва директно от духове, които се преструват на Духа на светлината. След като повярвах, се покаях и за всичките си такива посещения. Писанието ни предупреждава:

            1 Йоан {4:1} Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.  {4:2} По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; {4:3} а никой, който не изповядва Спасителя Исуса, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света.

            Внимавайте как тълкувате тези стихове. Сатана може и ще признае, че Йешуа А’Машиах дойде в плът, така че тук не става въпрос са това. Има се предвид, че макар и да признават, че Той дойде в плът, животът и посвещението на тези хора отрича този факт: По плодовете им ще ги познаете. Това е нещо, което анти-Христ не може да направи.           

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Божият план за живота на всеки един от нас

Шмот/ Изход 1:1-6:1 Йешаяху/ Исая 27:6-28:13; 29:22-23 Йермиаху/ Еремия1:1-2:28 Коринтим Алеф/ 1 Коринтяни14:13-25 Шмот (Изход) {2:1} В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. {2:2} И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. {2:3} Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. {2:4} А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. {2:5} И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. {2:6} Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. {2:7} Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? {2:8} И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. {2:9} И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. {2:10} А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. Тук се случва нещо много интересно. Фараонът издаде заповед всички новородени момчета евреи да бъдат хвърлени в река Нил. Разбира се, това означаваше или да бъдат изядени от крокодилите или да се удавят. Интересното е, че фараоновата дъщеря престъпи волята на баща си и не само спаси новороденото момче-евреин, но и го осинови. Какво се случва тук? Еврейските мъдреци обясняват това, като казват, че дъщерята на Фараона е приела юдаизма и затова се е намирала до реката в този момент, тъй като е получавала кръщение в новоприетата си религия. Те също така казват, че когато синовете на Израел напускат Египет, тя е тръгнала с тях. Всичко е възможно, но не всичко е вероятно. Ето защо, като имаме предвид, че всичко говори точно обратното, много ми е трудно да повярвам това, което твърдят нашите мъдреци. Но никак не ми е трудно да повярвам, че това събитие беше суверен акт на Бога в живота на онези, които Той бе избрал да повлияят еврейската история. Дъщерята на Фараона не правеше нищо различно от това, което правеше всеки ден. Тя е слизала до реката, за да се къпе всеки ден, само че този ден така се случи, че Моисей минаваше от там в плетената кошница. Най-вероятно Бог вече беше докоснал сърцето ѝ относно тежкото положение на евреите или може и да ѝ е дал сън или видение за това, че ще се сдобие с дете. Каквото и да беше, всичко се случи докато животът ѝ се развиваше както обикновено. Какво научаваме от този библейски разказ? Научаваме, че Бог може да докосне сърцето и живота на всеки човек, дори и той да се намира на висок пост, така че този човек да направи противно на това, което е свикнал или което би застрашило поста му. Притчи {21:1} Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща. Бог има суверен план за живота на всеки един от нас и чудесното е, че като вярващи в Йешуа А’Машиах не е нужно да вършим някакви необикновени неща, за да изпълним волята Му за живота ни. Просто трябва да живеем живота си. Бог ще нареди обстоятелствата и ще говори на сърцата на когото трябва, за да направим това, което иска, или да бъдем, където Той иска. И като знаем, че Бог ни обича с вечна любов и иска единствено доброто за нас, можем да Му вярваме. Еремия {29:11} Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Така че нека да спрем да се оплакваме за живота си и да позволим на Бога да изработи плана Си за живота ни за Негова слава и за наше добро. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Месианско послание-СТРАХ ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ

Шмот/ Изход 6:2-9:35 Йехезкел/ Езекиил 28:25-29:21 Ромим/ Римляни 9:14-25 Шмот (Изход) {6:12} Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани} устни? {6:13} Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. В предните стихове на тази параша Бог точно бе насърчил Моисей, казвайки, че ще изпълни завета Си с децата на Израел и че те ще завладеят Земята, която Той им е обещал. Помним, че Моисей отиде при децата на Израел с посланието, което прие от Бога, но те го отхвърлиха и му се присмяха. Сега Бог казва на Моисей да отиде при Фараона и да му каже да пусне народа Му. Реакцията на Моисей е негативна и причината за това е, че той страда от остра форма на страх от отхвърляне. Не важи ли същото и за нас! Намирам, че това е особено вярно, когато става дума за благовестието. Ние се вълнуваме и сме въодушевени от това, че можем да споделим вярата си с други хора и затова се присъединяваме към тима за евангелизиране в църквата. Заедно излизаме на улиците и сме нетърпеливи да говорим с минувачите за Йешуа. Но вместо да бъдем приети, ние сме обиждани, крещи ни се и дори плюят по нас. Какъв е резултатът? Отдалечаваме се с подвита опашка, чувствайки се отхвърлени. И което е по-лошо – вече не искаме да споделяме вярата си с други хора, тъй като се страхуваме какво може да се случи. Така беше и с Моисей – поради предишно отхвърляне той се страхуваше да не бъде отхвърлен отново. Какво да правим, ако ни отхвърлят първи път, втори път или дори трети път? Истината е, че чрез отхвърлянето Бог изпитва вярата ни! Защо приемаме за даденост, че само защото сме Божии деца, всичко ще върви добре в живота ни? Ще претърпим отхвърляне, но това, което е от значение, е как ние реагираме на това отхвърляне, а не факта, че са ни отхвърлили! Йоханан (Йоан) {16:33} Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света. Мисля, че в този стих Йешуа много ясно ни казва, че нещата не винаги ще се развиват така, както на нас ни се иска. Ще имаме проблеми, ще бъдем отхвърляни. Но Йешуа ни утешава, като ни казва, че Той е победил всичко това. Чрез Него ние можем да имаме мир сред скръбта и в лицето на отхвърлянето. Какво от това, че децата на Израел отхвърлиха Моисей първия път, когато той отиде при тях? В крайна сметка той не отиде при тях по собствена инициатива. Той отиде при тях по заповед и с властта на Царя на вселената. Със сигурност след като Моисей видя чудесата, които Бог извърши за тях, когато Бог го призова, щеше да разбере това. За съжаление, обаче, не беше така! Отхвърлянето от страна на децата на Израел беше тест за Моисей. Всички ние трябва да преодолеем страха си от отхвърляне и да осъзнаем, че Бог изпитва вярата ни, като допуска от време на време да бъдем отхвърлени. Да вземем например споделянето на вярата ни с хората. Знаем, че Бог иска да споделяме вярата си и че Той е Този, който спасява, а не ние. Ето защо, когато свидетелстваме на някого и не бъдем приети, той не отхвърля нас, а Бога. Затова това не трябва да ни спира да споделяме вярата си само защото някой е отхвърлил посланието ни последния път, когато сме го споделили. Посланието, което Моисей трябваше да донесе на Фараона, не беше негово, то беше на Бога. Моисей нямаше защо да се страхува от Фараона, защото ако той отхвърлеше посланието, той не отхвърляше Моисей, а Бога, но Бог не се влияе от отхвърляне, нито пък може да бъде подигран. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер