Израел - анализ на събитията

Въпреки преговорите Иран е съвсем близо до сдобиване с ядрена бомба В статия за Ynet News Рон Бен Ишай изразява опасенията си по повод последните преговори, които доведоха до удължаване на срока на Женевското временно споразумение с Иран. Въпреки че и Иран, и Израел подкрепиха удължаването на срока, Бен Ишай казва: „Работа на западните разузнавателни служби е да сведат до минимум рисковете и да попречат на Иран да използва следващите седем месеца, за да се приближи до реализиране на ядрените си амбиции.” Разбира се, Иран приветства решението, защото то му дава повече време за работа върху бомбата. Израел беше в подкрепа на решението, защото то дава повече време на лидерите му преди „Деня” (на възможен конфликт). Временното споразумение, постигнато в Женева преди година, е максималният компромис, който световните сили успяха да постигнат с Иран. „Опитът да се постигне постоянно споразумение, което напълно би елиминирало риска Иран да се сдобие с ядрено оръжие, в замяна на премахване на санкциите, се провали. Иран не желае да се откаже от своите планове за сдобиване с ядрено оръжие и е готов да плати висока икономическа цена за това.” Бен Ишай продължава: „Нещо повече: Иран се стреми да съкрати максимално периода, нужен за постигане на пробив в създаването на ядрено оръжие. С това Иран цели да попречи на западното разузнаване да открие бъдещо производство на атомно оръжие, както и на бъдещи военни действия, които биха спрели аятоласите, преди да преминат критичната линия.” Западът – и главно САЩ – все още се водят от наивните си „надежди”. Кери и съюзниците му се „надяват”, че ситуацията ще се промени към по-добро през идните седем месеца. Кери иска да създаде у Конгреса илюзията, че през последните години има повече напредък отколкото изглежда. В противен случай Конгресът може да настоява за засилване на санкциите. Според Бен Ишай, ако това се случи, Хаменей и Революционната гвардия могат да нарушат правилата на играта и да преминат към създаване на бомбата. В такъв случай САЩ и/или Израел ще трябва да решават дали да нанесат удар срещу Иран, за да предотвратят подобен сценарий. Посланикът изважда истината наяве Наскоро посланикът на Израел в ООН Рон Просор каза пред Общото събрание на ООН: „Стоя тук, знаейки, че днес в това събрание истината ще бъде изопачена и моралът ще бъде загърбен. Когато международната общност заговори за израелско-палестинския конфликт, като че ли над нея се спуска мъгла, която засенчва всякаква логика и морална яснота.” Просор продължава: „Безспирното занимаване на света с израелско-палестинския конфликт е несправедливост по отношение на милионите жертви на тирания и тероризъм в Близкия изток. И в този момент язиди, бахаи, кюрди, християни и мюсюлмани биват екзекутирани и изселвани от радикални екстремисти със скорост 1000 души на месец. Колко резолюции сте приели миналата седмица във връзка с тази криза? И колко специални сесии сте свикали? Отговорът е нула. Какво ни говори това за загрижеността на международната общност за човешкия живот? Не много, но със сигурност говори много за лицемерието на международната общност. Стоя тук пред вас, за да кажа истината. От 300 млн. араби в Близкия изток и Северна Африка, по-малко от половин процент са наистина свободни и всички те са граждани на Израел. Израелските араби са едни от най-образованите араби в света. Те са сред нашите водещи лекари и хирурзи, те са депутати в парламента и съдии във Върховния съд. Милиони мъже и жени в Близкия изток биха приветствали такива възможности и свободи. И въпреки това, представителите на нация след нация излизат на този подиум и критикуват Израел – този малък остров на демокрация в регион, населяван от тирания и потисничество.” Накрая Просор каза нещо изключително важно, което съм подчертал: „Нашият конфликт никога не е бил за създаването на палестинска държава. Той винаги е бил за съществуването на еврейската държава.”Той спомена плана на ООН за разделяне на земята през 1947 г. – част от нея за еврейска държава и част за арабска държава. Евреите казаха „да”. Арабите казаха „не”. Но те не само казаха „не”. Египет, Йордания, Сирия, Ирак, Саудитска Арабия и Ливан започнаха война за унищожението на новосъздадената държава. Това е историческата истина, която арабите се опитват да изопачат. Историческата грешка на арабите продължава да носи трагични последици – жертвите във войните, жертвите на тероризма и жертвите на тесногръдите арабски политически интереси.” Речта на Рон Просор продължи поне осем минути и в пълната си форма обхваща шест страници, които не можем да поместим тук. Въпросът е „Някой слушаше ли?” Можем само да се надяваме за това. „Зеленият принц” призовава Израел да унищожи „Хамас” Мосаб Хасан Юсеф, познат също като „Зеленият принц” (зеленото е цветът на знамето на „Хамас”) е син на един от лидерите на „Хамас” в Западния бряг – шейх Хасан Юсеф. Неговата история е описана в книгата „Син на Хамас”, за която сме споменавали и преди. От терорист, работещ за „Хамас”, Мосаб става агент на израелското вътрешно разузнаване „Шин Бет”, докато накрая среща Христос и става християнин. Наскоро Мосаб заяви, че политиката на Израел за примирие с „Хамас” е фундаментална грешка, защото това просто дава на „Хамас” време да се въоръжи отново. Той казва: „За да постигне мир с палестинците, Израел трябва да унищожи „Хамас” в Газа колкото е възможно по-скоро.” Мосаб продължава: „Избирам да говоря открито, защото не можем да се справим с реалността, като бягаме от нея. Не може да се задоволим с временни решения. „Хамас” трябва да бъде унищожена от корен, да бъде изкоренена веднъж завинаги и сега е моментът за това. Колкото по-дълго чака Израел, толкова по-опасен враг ще стане „Хамас” и толкова по-трудна ще бъде битката.” В момента Мосаб живее в САЩ, но наскоро посети Израел и даде интервю за Ави Исахароф, което беше публикувано в изданието The Times of Israel. Той още каза: „Не чакайте до другото лято, когато „Хамас” ще ви изненада отново. Нанесете им удар тази зима, когато не са готови. Ако можете да решите проблема с „Хамас” в Газа, това ще подготви почвата в Западния бряг и с Абу Мазен (Абас). В момента той използва методи, които ми напомнят за Втората интифада. Хвърлянето на камъни и запалителна течност в Ерусалим и извършването на терористични атентати са неща, които карат терористите да си мислят, че са силни. Точно сега Израел трябва да демонстрира сила, като в същото време постъпва отговорно и предпазва цивилните граждани. Той също така каза: „Не знаете колко много хората в Газа не харесват, дори мразят „Хамас”. „Хамас” се страхува от дългосрочна борба с Израел, защото знае, че няма капацитета да издържи дълго.” В края на интервюто Мосаб каза: „Когато „Ислямска държава” започне да наранява хора в Европа, европейците също няма вече да търпят атаките и двойствеността. Свободният свят ще разбере, че е въвлечен в битка срещу идеологически организации, които използват тероризъм и ще промени отношението си към палестинците и към Абас. Но дотогава Израел трябва да продължи операцията си в Газа. Само по този начин би имало реална възможност за постигане на мир.” Арабски лидери надигат глас срещу екстремизма Освен Мосаб Юсеф и други араби започват да призовават за толерантност в Близкия изток. Професор в университета „Ал Кудс” казва: „Диктаторите потискаха региона в продължение на десетилетия, през които се ширеше корупция и нямаше свобода на словото.” Палестинският автор Ахмед Метани е написал роман, с който той се надява, че ще насърчи палестинците да приемат „културата на толерантността”. „През последните три или четири години не можеш да включиш телевизора, без да чуеш за убийства и без да видиш кръв. Хората крещят „Алах уАкбар” и показват един ислям, изпълнен с насилие. Аз отхвърлям подобни убийства.” Романът на Метани разказва за учител, който се опитва да убеди необразован палестинец, че жените имат право да ходят на училище. Разбира се, в някои части на арабския свят не е позволено жените дори да излизат от дома си сами, нито пък да ходят на училище. Метани също казва, че имамите, които ръководят молитвите и проповядват седмичните проповеди в джамиите, могат да помогнат за изграждането на култура на толерантността, като проповядват срещу употребата на насилие и като призовават към толерантност. Въпреки че точно в тази статия, публикувана от Ynet News, Метани не казва нищо конкретно за евреите, се надявам неговото отношение на толерантност да включва и израелците. „Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Матей 5:43-48). В Месията, Лони Мингс

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2014/ 

„Прекратяването” на огъня започва – с изстрелване на ракети

Всички вече знаят, че за „Хамас” прекратяване на огъня означава следното: Израел спира, а терористите продължават с обстрела. Последното примирие, постигнато с посредничеството на Египет, започна с ракети, които „Хамас” продължи да изстрелва срещу Израел. Към този момент „Хамас” най-после прекрати обстрела. Това може да означава само, че „Хамас” е изчерпала ресурсите си – поне за сега – въпреки че за пред хората терористичната организация празнува „победата си”. Никой не се съмнява, че предстои поредният конфликт, освен ако не се случи нещо драстично, което да обезсили „Хамас” и да наклони значително везните.

Философията на „Хамас” очевидно се базира на „aлжирския модел”, при който 20 години на съпротива срещу френската окупация най-после дадоха резултат и френските войници се изтеглиха. Но това няма да се случи с Израел. Французите имаха „дом”, където да се върнат; израелците нямат друг дом. Те са си у дома и затова ще останат тук. Лидерите на „Хамас” доказаха, че Газа не е техен дом. Когато стане трудно за тях, те бягат в Катар или в други арабски страни, оставяйки народа си да страда. Следователно те са пришълците, а не Израел. „Хамас” доказа това с поведението си. Същевременно е повече от очевидно, че евреите са си у дома. Това личи ясно от любовта им към земята, за която те се грижат, и от начина, по който те се бият, за да я защитават. Teне бягат, когато избухне война.

Сега, когато нещата малко поутихнаха, „Хамас” твърди, че е постигнала „голяма победа”. Те или са загубили връзка с реалността, или просто се опитват да заблудят народа си. Забелязал съм следното сред хора като членовете на „Хамас” и други терористични организации (което не се отнася за всички араби): Те очевидно се опитват да създадат собствена реалност, стремейки се да се убедят, че нещо е вярно, когато знаят (или би трябвало да знаят), че не е така. Палестинските лидери казват на народа си да не се безпокои, защото Израел скоро няма да го има. Те твърдят, че няма археологически доказателства за това, че евреите някога са имали храм в Ерусалим. Те твърдят, че тази земя никога не е била родина на евреите. Твърдят, че Холокостът е преувеличение, ако изобщо някога се е случил.

Що се отнася до това дали евреите имат място в „Палестина”, мюсюлманите трябва внимателно да прочетат Корана. В Сура 5:20, където се говори за евреите, се казва: „Той издигна пророци сред вас, направи ви царе и ви даде това, което не е дал на никой друг народ. Влезте, народе Мой, в святата земя, която Бог е дал на вас”. Сура 10:93: „Населихме израелтяните в безопасна земя и ги наситихме с блага”. Сура 17:103: „Тогава казахме на израелстяните: „Обитавайте в земята. Когато бъдещото обещание се изпълни, ще ви съберем заедно”.

Както казахме, „Хамас” обяви, че е спечелила „славна победа” в конфликта (Haviv Gur,The Times of Israel). Но „Палестина” става все по-малка и положението там е все по-отчайващо. Според условията на примирието Палестинската автономия, а не „Хамас”, трябва да отговаря за граничните пунктове. Това означава, че всички „предварителни условия”, които „Хамас” поставяше за примирие, а именно – пристанище, отваряне на граничния пункт в Рафа, неограничен достъп на строителни материали и т.н. – няма да се вземат под внимание в бъдещите преговори. С други думи „Хамас” се отказа от всичките си предварителни условия и прие предложената сделка едва сега, без да успее да премахне от програмата за преговори условието на Израел за разоръжаване на Газа. Така „Хамас” не постигна нищо за Газа с всички тези седмици на военни действия, през които отхвърли няколко предложения за примирие, подобни на това, дори и след като Израел ги беше приел (The Times of Israel).

Защо левите и ислямът се консолидират срещу Израел

Една статия в интернет изданието The Wittenberg Door наскоро гласи: „Странното съдружие между левите и ислямистите”. Смята се, че левите защитават политическата философия на свобода, либерализъм, социална справедливост, правата на жените, правата на животните и на гей движението. От друга страна ислямът се бори за въвеждане на закона шария, ограничава ролята на жените в обществото и семейството, беси хомосексуалисти, подтиска свободата на словото (горко ви, ако обидите „Пророка Мохамед”) и е отговорен за по-голямата част от случаите на тероризъм в света. Ислямът позволява изнасилванията, педофилията и използва деца за атентатори-самоубийци. Към този момент „Ислямска държава” настоява жените да бъдат обрязвани.

Но левите се обединяват с тях срещу Израел.

Wittenberg Door пише: „Ислямът мрази Израел и това е видно от историята, а левите са срещу Израел тъй като считат, че Израел е несправедлив спрямо съседите си”. Иначе ислямът и левите нямат почти нищо общо. Но мълчанието на левите по отношение на гореизброените нарушения на човешките права от страна на исляма е многозначително.”

Авторът на статията продължава: „Мисля, че има по-сериозна причина за омразата на левите към Израел, а именно – бунтът срещу Божието действие в хода на историята. Библията е категорична, че Земята Израел принадлежи на наследниците на Исаак, тъй като той беше синът на обещание. Исмаил се роди от робинята Агар. Това изправя исляма срещу юдаизма и християнството, тъй като според исляма земята и благословенията са били узурпирани от Исаак, а не са му били дадени от Бога. Ислямът винаги ще воюва срещу евреите и евреите знаят това. Ако Израел бъде унищожен като държава, евреите няма да намерят мир в нито една друга държава по света. Ислямът ще се погрижи да унищожи всички потомци на Исаак.”

„Израел има библейско, историческо, морално, законно, политическо и теологично право над земята си”, заключава с право авторът. „Левите не разбират това, тъй като тях не ги е грижа за християнското богословие. Следователно те не могат да схванат, че това, което се случва в Израел, ще продължи. Левите имат някакво относително разбиране за „човешки права” и „социална справедливост”. Справедливост е терористите да бъдат отблъснати и наказани. Но ако за левите изстрелването на ракети от болници, училища и домове е нещо добро, а ответният удар не е, основните морални понятия на тези хора са твърде объркани. Според левите, които се ръководят от омраза към Израел, всяка една атака срещу тази страна е оправдана. Същото се отнася и за исляма, затова въпреки че левите могат да са объркани и несъгласни по много въпроси с исляма, по отношение на Израел те определено са съюзници”.

Искате да бойкотирате Израел? Помислете си пак

Наскоро върховният лидер на Иран Али Хаменей насърчи мюсюлманския свят да бойкотира всичко, което е свързано с еврейския народ. Един аптекар предлага да „помогне” на онези, които искат да бойкотират Израел (това се отнася за всички, но особено за мюсюлманите):

·         Всеки, който страда от сърце, не трябва да използва Digitalis, което е откритие на евреина Лудвиг Траубе. Ако ви боли зъб, не трябва да използвате Novocaine, което също е откритие на евреите Видал и Вайл.

·         Ако страдате от диабет, не трябва да използвате инсулин, който е разработен от евреина Минковски. Ако имате главоболие, не трябва да използвате Pyramidon или Antypyrin, които са изобретени от евреи.

·         Ако имате конвулсии, трябва да се примирите с тях, тъй като евреинът Оскар Либрайх е изобретил лекарството за тях - Chloral Hydrate.

·         Също така хората трябва да се примирят с психичните си заболявания, защото Фройд – бащата на психоанализата – също е евреин.

·         Ако детето ви страда от дифтерит, избягвайте лекарството Schick, защото е създадено от еврейката Бела Шик.

·         Мюсюлманите не трябва да се ползват от лечението при засягане на ушния нерв и мозъка, което е разработено от носителя на Нобелова награда Робърт Барам, който е евреин.

·         Хората трябва да се примирят с детския паралич, защото ваксината срещу него е дело на евреина Джонас Салк.

·         Също така трябва да откажете да бъдете лекувани със стрептомицин и вероятно да умрете от туберкулоза, защото евреинът Залман Ваксман е изобретил лекарството срещу тази смъртоносна болест.

·         Лекарите трябва да спрат да използват всички открития и подобрения на дерматолога Джудас Сейн Бенедикт или пулмолога Фронкел, както и на много други признати еврейски учени и медицински експерти.

·         И накрая, ако искате да бойкотирате евреите от все сърце, не се обаждайте на лекаря си от мобилния си телефон, защото той е изобретен от еврейски инженер. (danielpipes.org, July 2012).

Не всичко е толкова зле

Но новините не са толкова лоши и не всички палестинци мразят евреите. Наскоро едно еврейско семейство пътувало през арабско село в Западния бряг и палестинци започнали да замерват колата им с камъни. Един от камъните с големината на пъпеш разбил предното стъкло и ударил шофьора Йедая в лицето. Той загубил контрол над колата и се блъснал в една бариера, при което колата се обърнала и паднала в канавка.

Докато семейството било заклещено в колата, към тях се приближили палестинци. Жената, на име Хадаса, се изплашила, но палестинците я успокоили: „Не се страхувай; дойдохме да ви помогнем”. Следвайки инструкциите ѝ (тя е медицинска сестра), те извадили от колата първо бебето и помогнали и на останалите. Йедая е бил сериозно ранен и отведен в болница в Ерусалим, където лекарите открили, че раните по главата застрашават живота му. Към този момент той все още е в болница. Палестинците, помогнали на семейството, заслужават благодарност за направеното.

Речта на премиера

Ето откъс от речта на премиера Бинямин Натаняху във военна база след края на военните действия:

„Бих искал да отправя искрените си пожелания за бързо и пълно възстановяване на нашите ранени войници. Посетих някои от тях в болница и съм впечатлен от тяхната сила на духа. Също така бях впечатлен от любовта на семействата им и на обществото към тях. Всеки един от тях ми е скъп, както и всеки един от загиналите ни войници. Познавам болката и скръбта по загубата, която изпитват семействата им. На тях казвам тази вечер думите, които четохме от пророците преди няколко седмици от Исая 40:1: „Утешавайте, утешавайте народа Ми...” Утехата може да дойде от този силен и единен народ, който живее в Земята Израел, който е решен да брани нашата държава Израел – в единство и с подкрепата на всички. Проведохме военната операция, както обещахме – с отговорност и здравомислие, с визия за едно сигурно бъдеще за всички граждани на Израел.”

 „Ето, един цар ще царува с правда и началници ще управляват с правосъдие;И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя” (Исая 32:1-2).

В Месията,

Лони Мингс 

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим АВГУСТ 2014/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

„Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;и десницата Ти ще ме избави”(Псалм 138:7).

„Не трябва да има примирие”

През последните дни чувам хората да говорят, че Израел води война срещу палестинците. Първо, Израел не е заинтересован да води война срещу когото и да било. Второ, военните действия на Израел от последните седмици НЕса насочени срещу палестинците. Има много палестинци в Израел, с които евреите живеят в мир. Трето, не Израел започна тази война. Тя беше започната в отговор на: 1) непрестанния ракетен обстрел срещу градовете в южен Израел и 2) отвличането на трима израелски младежи.

Да, палестинците страдат, но поглеждайки назад в историята, никой не е страдал повече от евреите. Те продължават да страдат и днес, защото една варварска, терористична организация се опитва да довърши онова, което Хитлер не успя – да изтрие евреите от лицето на земята. Трудно е да изпитваме съчувствие към „Хамас” и е явно, че дори в арабския свят симпатиите към тях намаляват. „Хамас” провежда ужасна политика и потърпевшите от нея са жените и децата”, каза един шофьор на такси от Египет. „Те разчитат на насилието и не използват диалог.”

Обикновено египтяните критикуват Израел за жертвите сред палестинците в Газа, но не и този път. Отявленото зло на „Хамас” става очевидно за всеки, който не е предубеден в тяхна полза – като този египтянин. „Хамас” обича смъртта, както неведнъж е казвала, подобно на други екстремистки групировки. Но това, което забелязвам, е, че лидерите на „Хамас” живеят в безопасност в арабските столици, където Израел не може да ги достигне, поне засега. Или може би те имат предвид, че обичат смъртта на жените и децата в Газа, а не своята собствена. 

Това, което „Хамас” прави, използвайки цивилното население като жив щит, за да навреди на Израел, е олицетворение на злото. Това е омраза, която рядко се среща в историята. Със сигурност има и добри мюсюлмани – аз самият познавам такива – но те не подкрепят „Хамас”. Всъщност някои от тях настояват Израел да довърши започнатото и да се отърве от „Хамас” веднъж завинаги.

Институтът „Гейтстоун“, който се намира в Ню Йорк и се ръководи от Джон Болтън, публикува статия на 25 юли, в която настоява Израел да не рискува, съгласявайки се на прекратяване на огъня с „Хамас”. Авторът Денис Макойн пише: „Дори и в най-голямата си уязвимост, щеше ли Великобритания да се съгласи на примирие с нацистка Германия, знаейки, че Хитлер редовно нарушава обещанията си?”

„Криейки се зад обичайната смесица от загриженост за човешките права и лицемерие, няколко държави се намесиха в конфликта между Израел и Газа, настоявайки за примирие. Египет изигра важна роля в това, но „Хамас” отхвърли всички условия, на които настоява египетският президент. Международният натиск за постигане на примирие е огромен. Но както и преди, прекратяването на огъня означава единствено, че „Хамас” ще получи поредния шанс да се превъоръжи и да постигне целите си, които ясно е формулирала – да изтрие Израел от картата на света” (MacEoin, July 25).

Южен Израел в шок

В усилията си да унищожи лабиринта от подземни тунели на „Хамас” Израел откри, че под градовете в Южен Израел има сложна система. Стана ясно, че някои от тунелите са много по-големи, отколкото се предполагаше. В някои от тях могат да преминават превозни средства, да се пренасят ракети и друго оръжие, което да се използва в бързи, масови терористични атаки срещу израелци. Израелските селища в южната част на страната бяха шокирани от това, какво би могло да се случи с цивилните граждани в случай на внезапно нападение от множество тунели.

Аруц 7 съобщи: „Намерението на „Хамас” е било да извърши нападение, изпращайки множество терористи през тунелите, които да навлязат в Израел от най-различни посоки. Целта е била терористите да извършат масово клане, избивайки колкото се може повече хора. Планът е бил това да се извърши на Рош Ашана (Нова Година през септември). Намереното в тунелите показва как е трябвало да се извърши всичко. Автоматично оръжие, експлозиви, ракетни остановки и дори униформи на израелската армия са били открити в тунелите. В началото жертвите са щели да бъдат с впечатлението, че срещу тях стрелят израелски войници”.

Израел Медад казва: „Смъртта на тримата израелски младежи най-вероятно ни спаси от този развой на събитията. Ако подобен сценарий се беше осъществил, това щеше да доведе до десетки хиляди жертви и парализа на системата ни за сигурност, дори без даотчитаме вероятното включване на израелски араби в нападенията. Израелските военно-въздушни сили нямаше да могат да унищожат тунелите и това щеше да даде възможност на терористите да стигнат през тях чак до Ерусалим.”

Врагът има силна военна машина и обмислени стратегии как да се отърве от Израел. Същото може да се каже и за плановете и действията на Хитлер през миналия век, но знаем какво се случи с него.

Искам да подчертая, че не всички мюсюлмани мразят Израел. Всъщност Израел има някои много здравомислещи и добронамерени съседи. Нека Бог да ги закриля и увеличава броя им.

Отклонила се ракета на „Хамас” удря училище на ООН

Преди няколко дни се вдигна много шум, когато ракета улучи училище на ООН в Газа, при което бяха убити 17 деца и няколко служители на ООН. Както обикновено медиите обвиниха Израел, този път – в масово убийство на деца. Трябва да изясним няколко неща относно този инцидент. Първо, когато се води война, винаги има странични жертви. Всеки, който се намира в района на боевете, може да бъде ранен или убит. Израел никога не е имал и няма да има за мишена жени и деца.

Второ, смята се, че не израелска ракета е ударила първоначално сградата и е причинила по-голямата част от щетите. Израелската армия съобщи – и ООН потвърди – че ракета на „Хамас” се е отклонила и е експлодирала в района на училището. Не е тайна, че „Хамас” използва училища и болници в района като терористични бази. Израел обстрелва мишени на „Хамас” и понякога има отклонения в траекторията им, така че е възможно и ударът да е бил нанесен от Израел, но при всички случаи това не е било умишлено.

Израел прави и невъзможното да опази жените и децата в тази война. Армията пуска листовки, обажда се по телефоните и дори ходи от врата на врата да предупреждава цивилните граждани да напуснат района, който предстои да бъде обстрелван. Обикновено най-напред се изстрелва ракета с малък обсег срещу къщата, в която има подозрения, че се намират бойци на „Хамас”, след което се използва по-голяма бомба, за да се елиминира мишената. Никоя друга армия в света не е полагала такива усилия, за да осигури безопасността на цивилното население, но имайки предвид яростната омраза на „Хамас”, Израел винаги ще бъде обвиняван, независимо какво се случва. Когато жителите на Газа се опитват да напуснат районите на боевете, „Хамас” им заповядва да останат и дори ги наказва, ако не се подчинят. Искам да подчертая следното: Целта на „Хамас” е да има колкото е възможно повече цивилни жертви, защото това очерня образа на Израел в очите на света. Но „Хамас” не е на ясно, че очите на Онзи, който знае всичко, виждат какво се случва.

Генералният секретар Бан Ки-мун на няколко пъти изрази загриженост, че в училища на ООН са намерени ракети. Той обаче явно не е толкова загрижен, че тези ракети са били отново предадени на „местните власти“, а именно – на „Хамас”!

Разоръжаване на „Хамас”

Да молим „Хамас” да се разоръжи е все едно да молим католически свещеник да приеме юдаизма, каза бившият шеф на военното разузнаване Амос Ядлин в неделя. „Това е тяхната идеология, в която вярват, това е тяхната съпротива. Те няма да разоръжат Газа доброволно. Единственият, който може да го направи, е израелската армия”.  

Ядлин, който понастоящем е ръководител на Института за национална сигурност в Тел Авив, каза, че Израел трябва да приложи „по-голям военен натиск” върху военното крило на „Хамас”, срещу което той смята, че е бил нанесен „не достатъчно силен удар”. Нито лидерите на „Хамас”, нито „главните й бойци” са елиминирани, каза Ядлин. „Единственият начин за постигане на трайно примирие и политическо решение в крайна сметка е чрез отслабване на военната мощ или дори унищожението на „Хамас”, каза той.  

Богът на Израел спасява

В този конфликт се случиха редица събития, които бихме могли да определим като „чудо”. Ето един разказ на техник от израелската система „Железен купол”, която прихваща ракетите на „Хамас”. Преди този инцидент този мъж не е бил сигурен, че Бог съществува:

„Видях Божията ръка със собствените си очи. Сега знам със сигурност, че Бог съществува! Никой не ми го е казал, не го чух от някого, видях това да се случва със собствените си очи. Аз работя със системата „Железен купол”. Преди няколко дни получихме информация, че една ракета е насочена директно към Тел Авив – към трите най-високи сгради в града, в които са разположени бизнес и търговски центрове. Изпратихме наша ракета да прихване вражеската. Не успяхме. Изпратихме втора и пак пропуснахме. Изпратихме и трета и пак не успяхме. Подобно нещо се е случвало само веднъж, доколкото знам. Ние сме добри в това, което вършим и не пропускаме мишените. Така че е почти невъзможно да имаме три пропуска подред. Но този път се случи. Знаехме, че предстои нещо ужасно. Предупредихме екипите за спешно реагиране в Тел Авив да евакуират хората, но към този момент, вече не можеше да се направи почти нищо. Ракетата на „Хамас” щеше да се разбие само след няколко минути. Започнахме процедура по изстрелването на една последна ракета в опита си да уловим вражеската, преди да се разбие, но знаехме, че жертвите са неизбежни.

Изведнъж, докато полагахме последни усилия да спасим Тел Авив, изведнъж от нищото се появи силен вятър и отвя ракетата в морето, където тя падна, без да уцели никого и без да причини никакви щети! До преди секунди нямаше и следа от вятъра и той се появи от нищото – силен вятър, който отвя ракетата на километри от целта й! Ракетата просто изчезна в морето! След всичко това не мога повече да отричам съществуването на Бог (www. yahadisrael.com).

„В онзи ден ще направя Йерусалим тежък камък за всички племена… всички, които се натоварят с него, ще се смажат;и против него ще се съберат всички народи на света.В онзи ден ще потърся да изтребя всички народи,които идват против Йерусалим” (Захария 12:3,9

Спешна нужда от молитва

Повече от всякога Израел се нуждае от молитвите ни. Терористичната организация „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ засилва позициите си, което отчасти обяснява арогантността, с която действат „Хамас” и дори „Фатах“. Те вярват, че печелят. Всъщност не е така, но Израел може силно да пострада в целия този процес, особено в близко бъдеще. Молете се за Израел!

 „Молете се за мира на Йерусалим: Нека благоденстват онези, които те обичат! Мир да бъде отвътре зад стените ти, благоденствие в палатите ти!” (Псалм 122:6-7).

В Месията,

Лони Мингс 

  

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ФЕВРУАРИ 2014/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

„Молете се за мира на Ерусалим; нека благоденствуват ония, които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, благоденствие в палатите ти!” (Псалм 122:6-7)

Мирните преговори не водят до никъде

Повечето от вас сигурно са чули, че мирните преговори, инициирани от Държавния секретар на САЩ  Джон Кери, се натъкнаха на трудности. Израел е готов да разговаря и палестинските лидери също изглеждат склонни да разговарят – но донякъде. Абас и екипът му поставят огромни пречки на пътя на всяко бъдещо мирно споразумение. Освен това наскоро стана ясно, че палестинците като цяло не са съгласни с преговорите.

На 25 януари хиляди палестински араби излязоха по улиците на градовете в Западния бряг, настоявайки лидерите им да спрат участието си в мирните преговори с Израел, които се провеждат с посредничеството на САЩ. Организирани от леви палестински политически движения, те се обявиха против мирните предложения на Кери, казвайки, че тези предложения легитимират „израелската окупация”, съобщи новинарската агенция Ма’ан от Витлеем.

Израел отдавна е заявил, че една от основните пречки за мира е неспособността на Палестинската автономия (ПА) да научи народа си, че за постигането на мир с Израел са необходими отстъпки и от двете страни. За палестинците, както и за техните лидери, въпросът е „всичко или нищо”. На 25 януари висш служител на управляващата партия „Фатах” каза пред арабските медии, че е време палестинците да се откажат от преговорите и да започнат отново атаките срещу Израел. Тауфик Тирауи каза: „Трябва да възобновим действията си, защото те могат да променят много неща. Имам предвид съпротивата във всичките ѝ аспекти.” Това бяха думите му за разположения в Бейрут сателитен канал „Ал Маядиин”. Запознатите с конфликта знаят, че „съпротива във всичките ѝ аспекти” означава самоубийствени атентати и други терористични нападения срещу израелски цивилни граждани (Israel Today).

В резултат на това дори и най-либералните кръгове в Израел явно започват да виждат истината и да се пробуждат за реалните проблеми, които стоят пред преговорите. В интервю за израелския Канал 2 министърът на правосъдието Ципи Ливни, която ръководи преговорите с палестинците, каза, че позицията на палестинския лидер Махмуд Абас е „не само неприемлива за нас, но и за целия свят и ако той продължи да се придържа към нея, палестинците ще са тези, които ще трябва да платят цената”.

Това изказване беше доста шокиращо за мнозина израелци, защото Ливни отдавна е един от най-горещите защитници на Абас като достоен партньор за мир. Въпреки изказването си обаче и въпреки скорошното проучване на Канал 2 (показващо, че 87% от израелците смятат, че настоящите преговори няма да доведат до мирно споразумение), Ливни продължава да настоява, че тези резултати не могат да повлияят на преговорите.

Ливни е непреклонна в позицията си, че ако на масата бъде сложено разумно предложение за мир, повечето израелци ще променят мнението си и ще подкрепят мирните преговори. При всичките ми уважения към нея, не мога да не кажа, че това нейно отношение я прави също толкова заблудена, колкото и някои от палестинците.

Министърът на отбраната Аялон „обиди” Джон Кери

Според израелския вестник Йедиот Ахаронот наскоро Моше Аялон „нахокал” мирните преговори, ръководени от американския държавен секретар Джон Кери, казвайки, че „не заслужават хартията, на която са напечатани” и че няма да доведат до сигурност за Израел. Очевидно Аялон също така е казал, че Кери е „необяснимо обсебен от месианската си идея” да постигне мирно споразумение между двете страни. Аялон още казал: „Кери няма на какво да ме научи за конфликта с палестинците”. Без съмнение това твърдение е много вярно.

„Можем да се спасим само ако Джон Кери спечели Нобелова награда и ни остави на мира,” казал още Аялон. Тези забележки предизвикаха дипломатическа буря и на двата бряга, като израелските лидери се дистанцираха от коментарите на Аялон, а САЩ остро го разкритикуваха затова, че е „обидил” Кери. По-късно Аялон си взе думите назад, казвайки: „Дори и да има несъгласия между нас и американците, те не трябва да застрашават общите ни цели и интереси”.

Аялон, който е считан за един от най-крайните десни политици в Израел, и преди е изразявал скептицизма си по повод плановете за изтегляне на Израел от Западния бряг и категорично се противопоставя на изтеглянето на Израел от Йорданската долина.

В частен разговор Аялон е казал, че американският план по въпросите на сигурността, който привидно ще улесни безопасното изтегляне на Израел и който ще наложи електронно наблюдение на Западния бряг вместо израелско военно присъствие, „гарантира, че летище „Бен Гурион” и Натания ще се превърнат в мишени на ракетен обстрел”. Аялон добавя: „Единствено нашето присъствие в Юдея, Самария и Йорданската долина може да предотврати това”.

Когато наскоро Кери направи наивната забележка, че неговото предложение за мир ще направи източната граница на Израел по-спокойна от тази между САЩ и Канада, Аялон не можа да се сдържи и попита: „За какво изобщо говори той?”. Предвид подобни глупави забележки от страна на САЩ, мнозина от нас трябва да се съгласят с Аялон поне по този въпрос.

Аялон също така отбеляза: „Предлагате ни план, основан на високи технологии – сателити, сензори, военни стаи с телевизионни екрани – но без военно присъствие на Израел в областта. Как тези технологии ще ни помогнат, когато терористична клетка на „Ислямски джихад” или на някоя друга организация се опита да нападне израелски мишени? Как сателитите ще спрат ракетната индустрия, която процъфтява в Наблус и която ще започне да изстрелва ракети срещу Тел Авив и централната част на Израел?”.

Той също така остро разкритикува президента на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас, казвайки, че той продължава да управлява в Западния бряг само благодарение на Израел. „В мига, в който напуснем Юдея и Самария, с него е свършено. На практика през последните месеци ние не водим преговори с палестинците, а с американците”, каза Аялон.

Той също така заяви, че палестинците тепърва трябва да правят отстъпки, докато Израел вече е „освободил убийци”, имайки предвид поредицата освобождаване на затворници, благодарение на която 78 закоравели палестински терористи бяха освободени през последните месеци. „Стига вече”, заяви Аялон. (TheTimes of Israel, January 27).

Израел прави разбор на участието си във войната в Сирия

На специална прес-конференция за чуждестранни кореспонденти на 24 януари висш израелски офицер от разузнаването, който пожела да остане анонимен, съобщи, че в Сирия действат над 30 000 свързани с „Ал Кайда” бойци. Техният брой е нараснал изключително много през последните две години, тъй като през 2011-2012 г. в района са се намирали само около 2000 джихадисти. Имайки предвид, че те контролират сирийската територия по северната граница на Израел, висшият офицер каза: „У нас се водят много дискусии при закрити врати относно вероятното преосмисляне на стратегията ни на неутралитет в гражданската война в Сирия” (Debkafile, January 25).

Това, което се подразбира от тези заключения, е, че за пръв път в тригодишния граждански конфликт в Сирия Израел може би е готов да предприеме транс-гранични военни действия, които да неутрализират тази заплаха. На прес-конференцията израелският офицер подчерта, че ислямистките бунтовнически групи в Сирия открито заплашват след като свалят Асад, да се насочат към Израел.

Той също така съобщи, че още 1 200 свързани с „Ал Кайда” бойци са пристигнали в управляваната от „Хамас” ивица Газа. Освен това се е засилило сътрудничеството между клоновете на „Ал Кайда” в Сирия и египетската част на Синай, където местните салафисти са основали джихадистка коалиция, наричайки себе си „Ансар Бейт ал Макдис” (Ерусалимски фронт). Според Debkafile тази групировка е виновна за извършването на четири атаки в Кайро на 24 януари, при които бяха убити поне 6 души, а над 60 бяха ранени. За пръв път станахме свидетели на координирана терористична атака в египетската столица. Промяната в политиката на Израел, която този военен служител описа, предполага потенциална израелска намеса в Сирия с цел обезвреждане на заплахата от страна на джихадистите срещу северните села и градове на Израел.

Израел е следващата мишена след Сирия и Ирак

Хиляди чуждестранни бойци от целия мюсюлмански свят, както и от Европа и Северна Америка, се стичат към Сирия, за да подпомогнат свързаните с „Ал Кайда” групировки, които действат там. Тяхната цел е създаването на голяма независима ислямска държава в сърцето на Близкия изток. Такова е заключението на експерти от разузнаването, основано на контра-терористични и военни източници. Целта е на първо време тази държава да обхване големи части от Иран и Сирия, след което основателите ѝ ще насочат погледа си към Израел и Йордания. Ако, обаче, тяхната първа цел – свалянето на режима на Асад – бъде осуетена от съюза между Русия, Сирия, Иран и „Хизбула”, те са готови направо да се насочат към Израел – или поне така казват самите те.

Това, което повечето мюсюлмани искат, е халифат, който ще се простира през целия Близък изток. Този халифат ще обхваща всички мюсюлмански земи с изключение на Израел, който те се надяват да е изчезнал до тогава. Някои биха искали столицата да е в Анкара, други в Багдад, а трети – дори в Дамаск. Разположена в това море от арабски държави, малката еврейска държава се нуждае от молитвите ни както никога преди. Въпреки че знаем, че Израел ще устои, той все пак се нуждае от нашата подкрепа – както материална, така и духовна. Молим ви, не забравяйте да се молите за мира на Ерусалим!

„Защото Господ избра Сиона, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах” (Псалм 132:13-14).

В Месията,

Лони Мингс 

  

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ДЕКЕМВРИ 2013/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774 „Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилата Си от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават" (Псалм 17:8-9). Ядрените оръжия в Близкия изток Саудитски принцове и служители дадоха да се разбере, че ако Иран се сдобие с ядрено оръжие или се приближи до последния етап на разработването му, Саудитска Арабия няма да „се бави”. Към този момент (3 декември) се смята, че Иран има материал поне за четири атомни бомби. Според агенция Debkafile всичко, което Рияд трябва да направи сега, е да се позове на споразумението, подписано в Исламабад през 2004 г., според което саудитците са финансирали пакистанската ядрена програма в замяна на това да се изработят някои от бомбите или бойните глави. Явно е необходимо Саудитска Арабия само да каже и доставката ще й бъде изпратена, снабдена със съответните ракети. Както се очакваше, Пакистан отрече да е правил такава доставка. Военни и разузнавателни експерти на Запад считат, че макар и доставка да е нямало все още, тя със сигурност скоро ще бъде осъществена, като се има предвид етапа, до който са стигнали преговорите между Иран и Запада. В разговор със саудитския крал Абдула наскоро президентът Обама насочи усилията си към това да не позволява на Саудитска Арабия (а не на Иран) да се сдобие с ядрена бомба. Явно той вече е приел, че Иран ще се превърне в ядрена сила в региона. Историята ни учи какво се случва, когато прекалено много се опитваш да угодиш на някой, но Обама явно не е научил този урок, ако дори изобщо го е чувал. От 2008 г. насам израелският премиер Бинямин Натаняху многократно е заявявал, че ще попречи на Иран да стигне до направата на бомбата, давайки да се разбере, че ако се наложи, израелските въоръжени сили ще бъдат изпратени в действие. Според Debkafile, обаче, на него може да се вярва, колкото и на Обама по този въпрос. Но тази преценка не е обективна. Възможностите на Натаняху са значително ограничени поради отношението на западните лидери, особено на тези в САЩ. В известен смисъл, ако Натаняху заповяда удар срещу Иран сега, това означава да се изправи срещу целия западен свят, само със саудитците и може би египетската армия на своя страна. Това, което някои искат Натаняху да направи, изобщо не е лесна задача. Времето за бомбардиране с единичен удар на ядрен реактор като Осирак (Ирак) и след това победоносно прибиране у дома е отминало. В онези дни малкият Давид нападна гиганта и го сломи. Сега обаче става въпрос за цяла армия от добре въоръжени гиганти, които не само искат да победят Израел, но и да го изтрият от лицето на земята. На 11 ноември на Стената на плача, в навечерието на Ханука, Натаняху перифразира популярна песен за празника и заяви: „Дойдохме да изтласкаме мрака и най-големият мрак, който застрашава света днес, е ядрен Иран!” Журналист от Debkafile пита: „Какво искаше да каже той с тези думи, ако не възнамерява да се възползва от военната възможност Израел да изтласка мрака?” Генерал-майор от запаса Яков Амидрор, бивш съветник по националната сигурност на премиера, каза миналата седмица за The New York Times, че Иран вече има достатъчно обогатен уран за четири бомби. „Всъщност обсъжданията в Женева изобщо не засегнаха ядрената заплаха”, каза той. Иран вече стигна на този етап преди една година. Затова сега критиците искат да знаят как да използват многократните закани на премиера, че „Израел ще действа сам”, за да попречат това да се случи. Някои казват, че „възможността за военен удар на Натаняху” губи доверието на хората, както у дома в Израел, така и в чужбина. При последния разговор на Обама с Натаняху се твърди, че президентът е описал подробно мерките, които САЩ ще предприеме, за да се увери, че Иран ще спази своята част от сделката, постигната в Женева. Той също така каза, че всички сведения ще бъдат предоставени на Израел, който ще може да даде своето мнение и преценка. Сделката в Женева? Даже ако Иран спази условията на сделката, това не означава, че всичко ще бъде наред. Дори и в такъв случай Иран ще бъде на едно от челните места в ядрената надпревара в Близкия изток. Имайки предвид иранската доктрина за идващия ислямски Махди, който ще се появи, когато светът е в хаос, не можем да очакваме, че целта на Иран е създаването на дружелюбен, благоденстващ Близък изток. Що се отнася до мира с Израел, иранският министър на външните работи Джавад Зариф каза по повод американско-израелското сътрудничество по въпроса с Иран: „Такова нещо никога няма да се случи и ние определено няма да бъдем в една стая с представители на ционисткия режим!”. Иранският президент Рухани освен това заяви, че „Иран никога няма да разглоби атомните си съоръжения”. Дотук с изгледите за мирен Близък изток. В крайна сметка Израел може да разчита само на един Приятел и това е Бога на Авраам, Исаак и Яков. Името "Йешуа" предизвика фурор в южен Израел Списанието „Израел днес” съобщи, че наскоро един генерал от израелската армия забелязал плакати с името „Йешуа” по магистралата, която води към базата му в Беершева. По-късно в базата той повикал батальона си на специално събрание и обяснил на войниците си кои са „месианските евреи” и какво вярват относно Йешуа. Въпреки че може да се каже, че този генерал се е отнесъл относително добре към кампанията на организацията „Евреи за Исус”, не всички имаха това отношение. „Нека името му бъде изличено за винаги”, заяви Офер Каради – член на ултра-ортодоксалната партия „Шас”, когато един месиански евреин си позволи да спомене името на Йешуа (Исус) по сутрешната програма на местната радио-станция. В тази програма радиото интервюирало местните представители на „Шас”, заедно със заместник-кмета на Беершева и местен месиански евреин. „Толкова ли сте изпаднали, че да позволявате на този нечестив неверник да говори по радиото?” извика Каради по адрес на месианския евреин. „Недопустимо е да позволяваме на тези неверници да говорят за тези неща в града ни”. Той също така заяви: „Всичко това са лъжи. Нека месианските евреи да отидат при бедуините и да им говорят за Йешу (подигравателно име, с което ултра-ортодоксалните евреи наричат Йешуа). Никога не трябваше да давате микрофона на този неверник. Трябваше да го ударите по главата с микрофона!”. Умолявайки Каради да даде на другите възможност да отговорят, водещият го призова да „прояви уважение към останалите”. „Аз уважавам всички”, каза той. „Докъде можете да изпаднете, вие хора! Тези хора са престъпници срещу човечеството. Те нямат нищо. Нямат интелект. От къде вземат всички тези глупости? Трябва да бъдат изселени от страната”. В крайна сметка водещият успя да попита месианския евреин: „Какво бихте искали да кажете за кампанията, която дава възможност на хората да се запознаят с името на Йешуа?”. Нашият брат отговори: „Някои хора в месианската общност са против подобни публични кампании, въпреки че всеки вярващ трябва да споделя вярата си с хората. Всеки трябва поне да има възможността да провери за себе си това, на което ни учи еврейската Библия за Месията”. „Как можете да давате думата на тези празноглави хора”, прекъсна го Каради. „Те са екстремисти. Те ще предизвикат гражданска война в Израел!” [Авторът на статията в „Израел днес” коментира: „Това всъщност означава, че ако месианските евреи проповядват Евангелието в Израел, ортодоксалните ще се надигнат срещу тях с насилие”]. „Толкова ли е слаб юдаизмът, че трябва да отправяте подобни заплахи към евреите, които вярват в Йешуа?”, попита водещият. Когато Каради продължи да крещи анти-месиански възгласи, водещият му каза „Довиждане”, след което му изключи микрофона. По-късно в програмата водещият попита месианския евреин: „Какво ще кажете за всичко това?” и ето отговора, който последва: „Йешуа е като Йосиф, за когото четохме в парашата от Тората тази седмица. Той все още е скрит за народа Си, но идва ден, когато ще им се открие. Всеки трябва да има възможността да прочете сам за себе си какво Писанието учи за Месията и да си направи своите изводи. Ние сме евреи, които вярваме, че Йешуа е обещаният Месия на Израел. Ние сме тук, за да дадем на всеки възможност да реши сам дали Йешуа е нашият Месия”. След това водещият попита заместник-кмета: „Какво ще кажете за всичко това?” Той отговори: „Аз представлявам всички граждани на Беершева и искам да бъдем приятели с хората и от двете страни”. Списанието „Израел днес” заключава: „Това не е лесна задача, имайки предвид религиозните страсти, които се разпалват сред ултра-ортодоксалните евреи, когато техни сънародници повярват в Исус”. Арабски шейх оправдава анти-семитизма в името на Коран В интервю за египетска телевизия, излъчено на 25 октомври, Ахмад Ал-Тайеб, шейх в университета Ал-Азар се изказа против ционизма и юдаизма. Главното му оплакване изглежда се коренеше в следното: „Вижте колко страдаме днес от глобалния ционизъм и юдаизъм”. Разбира се, всеки, който говори по този начин, игнорира страданията, които ислямът е причинил на другите – предимно не-мюсюлмани. Също така се подминават и добрините, които евреите и „ционистите” са направили по света и продължават да правят. „Това е историческа перспектива, която не се е променила до днес”, продължи шейхът. „Вижте как страдаме днес от глобалния ционизъм и юдаизъм, докато нашето мирно съжителство с християните е устояло на времето. От създаването на исляма преди 1400 г. ние страдаме от еврейската и ционистка намеса в живота на мюсюлманите. Това е най-голямата беда на мюсюлманите”. Това е широко застъпена тема в мюсюлманските политически речи. Много често в мисленето на мюсюлманите целта не е обективната истина, а по-скоро последователите на исляма целят създаването на своя собствена реалност, съобщавайки неща независимо дали са верни или не. Шейхът продължава: „Коранът казва и историята го доказва: Ще намериш, че най-силните сред хората, които са врагове на вярващите, са евреите и политеистите”. Това е първата част. А втората е: „Ще намериш, че най-близките в любов към вярващите са онези, които казват: „Ние сме християни”. Третата част обяснява защо християните са „най-близките в любов към вярващите”, докато евреите и политеистите са точно обратното”. Това е интересно като се има предвид, че в Египет християните са подложени на същите гонения, както евреите на други места. В крайна сметка мюсюлманите не толерират религиозни различия. Или си мюсюлманин, или получаваш смъртна присъда. (Алтернативата е да плащаш специален данък, която май вече не се прилага). Израелски лекари спасяват човешки животи във Филипините В пълно противоречие с отрицателните възгледи на шейха, съществуват безброй неоспорими факти, които недвусмислено доказват, че израелците ценят живота навсякъде по света и често са първите, които се притичат на помощ в случай на бедствие. Последният опустошителен тайфун във Филипините е поредният пример за това. Когато тайфунът Хайян удари средната част на Филипините на 8 ноември, 148-членен израелски медицински екип започна да се събира, за да се отправи натам. Пристигайки в силно засегнатата част Таклован седмица по-късно, израелският екип завари безпрецедентни разрушения и неописуеми страдания. Екипът издигна полева болница в гр. Бого и незабавно започна работа. В статия на уебсайта Times of Israel се казва: „Израелската болница в гр. Бого на остров Себи стана медицинският център в тази част на засегнатия от тайфуна регион, обслужвайки население от 250 000 и лекувайки над 300 пациента на ден, каза управителят на полевата болница на израелската армия миналата седмица”. В продължение на период от две седмици израелският екип е прегледал 2 686 пациента, извършил е 60 животоспасяващи операции и е изродил 36 бебета. Освен това е помогнал за ремонта на училища, засегнати от тайфуна, както и за създаването на инфраструктура за доставка на вода и храна за местното население. Когато си заминаха за Израел, израелците оставиха част от оборудването си, за да се използва от други, които могат да дойдат след тях, съобщи уебсайтът jewishpress.com (November 27). Те също така са транспортирали две деца от Филипините до Израел за допълнителни медицински изследвания. Това е, което Израел в действителност прави. Но, както обикновено, тези смели и жертвоготовни действия намират слаб отзвук в светските медии. „Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си" (Захария 7:9). В Месията, Лони Мингс

Израел - анализ на събитията Месечно издание от Ерусалим ЮЛИ 2013

„В нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни” (2 Летописи 20:12). ВЕЧЕ МОЖЕ ДА Е „НЕВЪЗМОЖНО” ДА СЕ СПРЕ ИРАНСКАТА БОМБА Според списание The Economist Иран е по-склонен да приеме санкции, които вредят на икономиката му отколкото споразумение, което ограничава ядрената му програма. Иран вече разполага с капацитет да обогати много повече уран отколкото му е необходим за произвеждане на ядрена енергия и за провеждане на медицински изследвания. Както всички знаем, „дружелюбният” ирански президент неведнъж е споделял желанието си да изтрие Израел от картата на света. Всичко това подсказва на наблюдателите, че иранската държава възнамерява да се сдобие с ядрено оръжие, когато пожелае. Иран продължава да отрича, че иска да се сдобие с бомба и посочва, че съществува фатва (указ) срещу притежаването и употребата на ядрено оръжие. Тогава колко близо е Иран до производството на ядрена бомба? В гореспоменатата статия от 20 юни се отбелязва, че за да се превърне в ядрена сила, една държава трябва да има както делящия се материал за бомбата, така и средствата да я изпрати точно в мишените, които е набелязала. Смяташе се, че Иран е спрял работата си по последното изискване, но към този момент МААЕ (Международната агенция по атомна енергия) не е толкова сигурна в това. Освен това, за да произведе ядрено оръжие, Иран ще трябва да превърне високо обогатения уран в метална сфера и да направи достатъчно малък детонатор, който да се вмести в бойната глава на балистична ракета. Очевидно, това не е непостижимо за иранските технологични умения. Авторът на статията пита: Има ли Иран достатъчно уран за бомба? За да се произведе бомба, има нужда от около 20 кг високо обогатен уран. Обяснявайки подробно обогатяването на урана, статията посочва, че Иран вече е извършил по-трудната част от процеса (стигайки от 2% до 20% обогатяване) и поради това е напълно способен да стигне докрай. Британски и американски разузнавателни източници смятат, че Иран има още около година преди да се сдобие с достатъчно обогатен уран за ядрена бомба и е още доста далеч от усъвършенстването на технологиите, необходими за създаването на толкова малка ядрена бойна глава. Но Дейвид Олбрайт, бивш оръжеен инспектор към ООН, който е президент на Института за наука и международна сигурност, смята, че до средата на 2014 г. Иран ще има капацитета за производството на достатъчно количество делящ се материал за една бомба в рамките на една или две седмици, ако пожелае. Изглежда невероятно Иран да бъде принуден да се откаже от намеренията си само поради международния натиск. „Най-доброто, на което можем да се надяваме, е Иран да реши, че не иска или няма нужда от ядрено оръжие”, е заключението на статията. Ари Шавит написа за вестник Аарец статия, озаглавена: „Изненада: Бинямин Натаняху беше прав относно Иран”. Той казва: „Това, което светът обещаваше, че никога няма да се случи, се случва. Това, което израелските военни обещаваха, че никога няма да се случи, се случва. Иран се превръща в ядрена сила, а Израел остава сам”. „Ако Израел беше здравомислеща държава” , пише Шавит, „тази седмица щяхме да се занимаваме само с едно нещо: статията в списание The Economist. Британският седмичник е водещо, качествено западно списание и един от малкото медийни източници, които дават гласност на сериозни стратегически и икономически новини, идващи от световния елит. Затова, когато тази седмица списанието обяви, че е невъзможно да се спре Иран, важността на това твърдение трябваше да прикове вниманието на всеки израелец. За разлика от мнозинството журналисти, пишещи за вестник Аарец, някои от нас не са изненадани, че Натаняху е бил прав (Статията на Шавит се появи във вестник, свързан с лявото политическо пространство в Израел, чиито представители обикновено са склонни да критикуват вижданията и политиката на Натаняху). Въпросът сега е дали има нещо, което Израел може да направи в естественото или можем само да уповаваме на Бога за свръхестествена намеса. РУСИЯ ЕВАКУИРА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ ОТ СИРИЯ На 26 юни Русия обяви, че евакуира целия си военен и дипломатически персонал от Сирия, включително и военно-морската база в Тартус. „Русия реши да изтегли персонала си поради рисковете от конфликта в Сирия, както и поради опасенията от инцидент, в който участието на руските военни би имало мащабни последици”, каза служител на министерството на отбраната в Москва. Той подчерта, че състоящата се от 16 кораба флотилия остава на пост в Средиземно море и доставките на оръжия, включително и противовъздушни оръжия, ще продължат според предишните споразумения със сирийското правителство. Дали Русия знае нещо, което другите не знаят? Очаква ли се ескалация на войната в Сирия, за която другите не знаят? Ако е така, това не е тайна за Израел. На 26 юни пехотната бригада „Голани” на израелската армия започна необявени официално военни маневри в Голанските възвишения, на които присъстваха Бинямин Натаняху и висши военни офицери. В Лондон премиерът Дейвид Камерън събра Съвета за национална сигурност на сесия за обсъждане на положението в Сирия. Лидерът на опозицията Ед Милибанд беше поканен да присъства на сесията, което се случва само когато се обсъждат много сериозни въпроси, свързани със сигурността. Приблизително по същото време агенция Debkafile публикува специален доклад под надслов: „Путин и Обама кръстосаха шпаги по въпроса за Сирия. Какво следва?” Debkafile казва: „Враждебната конфронтация между президентите Путин и Обама на срещата на Г8 в Северна Ирландия миналата седмица обрече Сирия на още пет месеца ескалиращ, нерешен, яростен конфликт – поне до следващата среща на двамата лидери през септември. Засега между Вашингтон и Москва прехвърчат искри по въпроса със Сирия и други проблеми, като неуловимия американски беглец Едуард Сноудън. Според Debkafile наблюдатели от американското и израелско разузнаване смятат, че кризата в Сирия минава през седем зловещи фази: 1. Петмесечна кървава баня, в центъра на която е битката за Алепо – град с над 2.2 млн. жители. Сирийската армия заедно със съюзниците си и напълно мобилизираната опозиция ще хвърлят цялата си мощ и оръжия, за да спечелят битката за града. Военните експерти не смятат, че бунтовниците ще могат да удържат фронта срещу силите на Асад след края на август. 2. Нито една от страните няма достатъчно бойци или стратегически оръжия, за да спечели окончателно войната – освен ако президентите Обама и Путин не се намесят, за да наклонят везните. 3. САЩ и Русия са готови за военна намеса в конфликта почти до участие във военен сблъсък на сирийска земя. Американското разузнаване е преценило, че Путин е готов да стигне до край срещу САЩ заради Сирия. Междувременно руският президент умишлено подтиква Вашингтон към конфликт и нагорещява страстите, като си играе на криеница с Едуард Сноудън, бивш сътрудник на американската Национална агенция по сигурността. 4. Иран, Хизбула и Ирак също ще заявят присъствието си на бойното поле в идните дни и седмици. 5. Подготвя се ожесточен сблъсък между шиитите в Близкия изток, които се стичат в Сирия, за да спасят режима на Асад заедно с Русия и доминираните от сунитите бунтовници, които са подкрепяни от САЩ. Това може да саботира тайните преговори между САЩ и Иран, обект на които е иранската ядрена програма и които бяха стимулирани след избирането на прагматичния Хасан Рухани за президент. 6. Конференцията Женева-2 за политическо решение на сирийската криза е в задънена улица. Москва и САЩ не могат да се съгласят по принципни въпроси като например дали Башар Асад трябва да остане или да бъде свален от власт и дали има легитимни причини за иранското участие в конфликта. 7. Докато дипломатическите преговори за решаване на конфликта в Сирия буксуват, изгледите за избухване на регионална война поради конфликта в Сирия се увеличават. Иран, Израел, Йордания и Ливан може да бъдат въвлечени в нея всеки момент, ако вече не са, както Ливан например. Малка грешка от страна на една от воюващите страни в Сирия може да предизвика ответен удар от страна на Израел и конфликтът може да обхване целия регион. Този мрачен сценарий се базира на доклад на агенцияDebkafile от 26 юни. ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ ИЗРАЕЛСКИТЕ ВОЕННИ КРИЗАТА В СИРИЯ? Висши израелски военни офицери, особено от северното командване, смятат, че участието на израелската армия е едва 40% от това, което се изисква за защита на северната граница предвид засилващите се заплахи в района на Голанските възвишения. Според източниците израелското разузнаване се ръководи от погрешната представа, че дните на Башар Асад са преброени и подценява бойната ефективност на „Хизбула” във войната в Сирия. На 28 юни най-после противоракетната система „Железен купол” беше разположена на север от гр. Хайфа, след като от израелските лидери започнаха да се чуват друг вид становища. Обръщайки се към войниците от бригадата „Голани”, които бяха извикани на изненадващо военно учение на 26 юни, премиерът Бинямин Натаняху каза категорично: „Това не е теоретично учение; ситуацията около нас е лесно възпламенима и Израел е готов за всякакво развитие на събитията. Трябва да пречупим врага и да го накараме да трепери, за да победим”. (С други думи той казва, че Израел трябва да намери начин да накара враговете си да се страхуват от смъртта. Това може да се окаже трудно, като се има предвид, че враговете на Израел са мюсюлмани, които с нетърпение очакват да се срещнат със своите „72 девици в рая”). На следващия ден на церемонията по завършването на пилоти от военновъздушните сили в базата „Ацерим” началникът на Генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Бени Ганц каза: „Регионът се тресе от юг до север. Сирия кърви и в Ливан огънят започна да подпалва края на робата на лидера на „Хизбула” шейх Насрала. Вие, които завършвате, от сега нататък сте неделима част от усилията, които полагаме, за да бъдем в пълна бойна готовност за посрещане на тези предизвикателства.” Командващият военновъздушните сили генерал-майор Амир Ешел беше едновременно загадъчен и откровен, когато каза, че по-голямата част от дейността на ВВС е „скрита и невидима, граничеща с фантазията.” Тя може да е скрита и невидима, но аз лично се съмнявам, че тук има някаква „фантазия”. Според Debkafile причината Израел да се колебае да изпрати достатъчно сили за защита на северната граница е прекалената координация с темпото на американските военни операции в контекста на конфликта в Сирия. Според военните източници на Debkafile САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания се подготвят за навлизане в част от южна Сирия, за да компенсират неспособността си да предотвратят падането на Алепо. Идеята е да позволят на сирийския лидер да установи контрол на север, докато САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания изтласкат сирийската армия и „Хизбула” от южната част на Сирия – „едно доста непостоянно разделяне, което трудно можем да си представим, че Техеран ще приеме безропотно.” Но засега това са прогнозите и никой не знае със сигурност защо Израел все още изчаква преди да изпрати повече сили по северната си граница. „Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.… застанете и вижте извършеното от Господа избавление” (2 Летописи 20:15,17). В Месията, Лони Мингс

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ЯНУАРИ 2013 „И Аз ще върна от плен людете Си Израиля; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, и ще направят градини и ядат плода им. И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ твоя Бог” (Амос 9:14-15). ЗАСЕЛВАНЕ НА ЗЕМЯТА? Когато израелците – независимо дали са „заселници” в обичайния смисъл на думата или не – строят домовете си на места, които не са включени в територията, дадена на Израел при разделянето на „Палестина” от ООН през 1947 г., светът ги осъжда, казвайки, че незаконно са окупирали нечия чужда земя. Заселниците, от друга страна, вярват, че поради Божията милост са успели да си възвърнат земята на предците си и считат, че имат библейски мандат да покрият тази земя с домове и общности. Светът обаче продължава да твърди, че това е незаконно. Не е възможно някой незаконно да окупира територия, ако тя не принадлежи на някой друг. Въпреки че палестинците казват, че земята им принадлежи, всъщност никъде ясно не е посочено, че е тяхна. В най-добрия случай това е „спорна” земя. Когато върху дадена територия не съществува суверенна държава, която да създава закони и да очертава граници, жителите са свободни да строят домовете си, където изберат. Подобен е случаят със заселването на Северна Америка от европейците. Въпреки че светът е пълен с хора, които смятат, че местните индианци са били ощетени (и това е така до известна степен), в крайна сметка Бог е този, който решава кой къде ще живее. Той даде на аморейците 400 години да се покаят и тъй катоте не го направиха, Бог доведе израелтяните в тази земя и изгони аморейците. Що се отнася до Палестина, много хора добре са обяснили, че земята е била дотолкова пренебрегната от Османската империя, че един известен писател я е обявил за „изоставена от Бога”. Имайки това предвид, хората, които са живеели там по онова време (т.нар. палестинци), са заслужавали нещо по-добро от управлението на османските турци. Днес еврейските граждани (т.нар. „заселници”) отново потвърждават библейското си право за притежание на земята. Обикновено евреите облагородяват земята, където и да отидат. Това личи по красивите бели домове, червените тухлени покриви, добре поддържаните градини и паркове и добре подредените улици на еврейските градове (например Сдерот). Новата територия, за която в момента се води спор, е заселището Оз Сион, разположено близо до Бет-Ел (Ветил) в Самария (част от библейската сърцевина на Земята Израел). Наскоро израелската армия се опита да евакуира заселището, но имаше сблъсък с около 150 заселници, решени да спрат евакуирането; в резултат на това поне петима гранични полицаи бяха ранени. Всъщност заселището Оз Сион е било евакуирано и повторно заселвано няколко пъти. Сега, опитвайки се отново да разчисти територията, израелската армия срещна силна съпротива. Към този момент евакуирането се провали, отчасти поради настъпването на шабат. Носи се слух, че израелската армия се опитва да убеди заселниците да напуснат доброволно. Очаква се службите за сигурност да останат в заселището, за да наблюдават областта и да се опитат да предотвратят идването на още активисти в района. Говорителят на израелската армия каза, че заселището ще бъде евакуирано в събота вечер след края на шабат. ИНТЕРЕСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Навярно сте чували старата поговорка, която гласи: „Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите”. Възможно е Израел и палестинците да се връщат към началото т.е. да са изправени пред споразумение, подобно на ситуацията през 1967 г., когато Йордания притежаваше част от земята и повечето палестинци се смятаха за йордански граждани или най-малкото имаха взаимоотношения с Йордания. Наскоро премиерът Бинямин Натаняху проведе среща с крал Абдула, на която двамата лидери разискваха възможността за конфедерация между палестинска държава в Западния бряг и Хашемитското кралство Йордания. На тази среща не беше решено нищо и двамата лидери се съгласиха да проведат допълнителни разговори в бъдеще. Очевидно тази идея започва да се превръща в основа за разговори в Аман, Вашингтон и палестинските центрове. Според агенция Debkafile Натаняху е повдигнал някои много конкретни въпроси в конфиденциалната си среща с хашемитския крал: Доколко Йордания ще поеме отговорност за контрола на сигурността и разузнаването в Западния бряг? Какви са плановете на краля за разширяване на контрола от Западния бряг в ивицата Газа? Как намеренията на Йордания ще се впишат в гаранциите за сигурността, които Израел иска да има като част от споразумението с палестинците? Според американски и йордански източници целта на следващия етап от израелско-палестинските преговори в идните месеци е да се постигне дългосрочно временно споразумение. В него няма да бъдат включени спорните въпроси за постоянните граници, Ерусалим, палестинските бежанци и бъдещето на израелските заселища в Юдея и Самария. Тези въпроси ще се разискват в някакъв неопределен момент в бъдещето. Не е никак сигурно обаче, че палестинците ще приемат такова споразумение. Създаването на палестинско-йорданска конфедерация може да избегне въпроса за взаимното признаване, а именно: палестинска държава, призната от Израел и признаване на Държавата Израел от палестинците; така двете държави могат да поддържат дипломатически отношения. „Управляващото тяло на конфедерацията ще може да признае Израел без палестинците да приемат официална декларация за целта. Също така на Израел няма да се наложи официално да приема палестинската държава и ще може просто да приветства новосъздадената конфедерация, гарантирайки сътрудничеството си с нея; на практика това сътрудничество ще бъде реализирано чрез Йордания или друг мюсюлмански участник в процеса” (Debkafile 27.12.12). Изглежда, че палестинските лидери обмислят подобна възможност. В началото на декември председателят на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас тайно посъветва палестинските лидери да бъдат „готови за конфедерация с Йордания и други участници в международната общност”. Под други участници той може би има предвид Египет, Турция и Катар – с други думи някои от про-американски настроените сунитски арабски държави. КОНФЛИКТЪТ НЕ Е ЗА ТЕРИТОРИИ В своя реч наскоро премиерът Бинямин Натаняху каза, че е време светът най-после да схване истината, че израелско-арабският конфликт не е за територии, а по-скоро за правото на съществуване на еврейска държава в Близкия изток. В началото на 20 век, когато еврейската алия започва да набира скорост, Емир Фейсал великодушно заявява: „Сърдечно приветстваме евреите у дома”. Явно обаче той е имал предвид кратко посещение, а не трайно заселване; очевидно арабската поговорка „Моят дом е и твой дом” не се отнася за евреите. В реч пред Националния обществен дипломатически форум Натаняху каза: „Главната цел на нашата дипломация е да разясним, че коренът на този конфликт не е териториален.” Той каза, че последният конфликт в Газа е още едно свидетелство за това. „За какво беше този конфликт? За нашето съществуване. Ние напуснахме ивицата Газа – една от териториите, които бяхме завладели по време на Шестдневната война през 1967 г., а сега срещу нас от Газа се изстрелват ракети”, каза той. Натаняху напомни на слушателите си, че и преди 1967 г., когато Израел все още не беше завоювал въпросните територии, атаките срещу тази нация не спряха. Атаките срещу Израел продължиха дори по време на т. нар. мирен процес. „Ден след ден, отново и отново палестинците проповядват, че Израел няма право на съществуване” продължи Натаняху. „Тази лъжа е пуснала корени и няма друг начин да се борим с лъжата освен чрез истината”. Някои хора, дори и в Израел, ще изтъкнат, че палестинският лидер Махмуд Абас е признал Израел. Това, което Абас признава, е фактът на съществуването на Израел; има обаче голяма разлика между признаването на този факт и признаване на правото на съществуване, което е основно искане на Израел. Ако бъдещите поколения палестинци не бъдат научени, че Израел има правото да съществува, а вярват точно обратното, условията за поддържане на един постоянен конфликт са налице. Без да бъде признато публично правото на Израел да съществува като суверенна държава и без промяна на палестинската образователна система, която да отрази тази истина, нито едно подписано споразумение няма да доведе до истински, траен мир. (Ryan Jones, Israel Today, 5.12.2012). КАНАДА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАНАТ САМИ През последните години под управлението на президента Обама приятелството и подкрепата на САЩ към Израел са поставени под съмнение. Затова е още по-насърчителен фактът, че Канада е непоколебим поддръжник на Израел – поне що се отнася до управлението на Стивън Харпър. Наскоро, преди гласуването за палестинска държава в ООН, канадският външен министър Джон Беърд произнесе реч в подкрепа на Израел. Той каза: „Канадското правителство няма да изостави еврейския народ и Държавата Израел, когато времената станат трудни.” В интервю по телефона от Ню Йорк Беърд каза, че той „няма никакви колебания” за това да застане пред ООН и да се противопостави на искането на палестинците за създаване на палестинска държава – нещо, което той знае, че не е популярна гледна точка сред останалите представители в залата. Канадският външен министър разкритикува президента на ПА Махмуд Абас за враждебния тон в речта му. „Знаейки, че има толкова значителна подкрепа сред страните-членки, това беше възможност за него да подаде ръка на правителството и народа на Израел, да говори за надеждите си за мир и да бъде великодушен” каза Беърд. „За съжаление той произнесе една по-скоро агресивна реч, която с нищо няма да допринесе за напредъка на мирния процес или за постигането на мир”. Беърд също така каза, че е разочарован от решението на някои европейски страни да не застанат зад Израел. Според него лидерите на Чешката република са постъпили изключително смело, заемайки позиция в подкрепа на Израел и разграничавайки се от ЕС. Чехия беше единствената европейска страна, която гласува срещу резолюцията на палестинците и заедно с Израел и Канада сформира групата от девет страни, отхвърлящи резолюцията. Библията обещава благословения за онези, които са приятели на Израел. Вярвам, че дълго време САЩ получаваха тези благословения. Но ако Америка оттегли подкрепата си за Израел, Бог несъмнено може да прехвърли това благословение върху нацията на Канада. „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:2-3). В Месията, Лони Мингс

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2012/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Нека се посрамят и се смутят заедно всички oния, които търсят душата ми, за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят oния, които се наслаждават на злощастието ми” (Псалм 40:13-14). Египетски професор прогнозира унищожението на Израел „до следващата година” Няколко пъти в това издание сме споменавали прогнозите на арабите за унищожението на Израел; често сме споменавали и дилемата на тази нация относно действията, които трябва да предприеме спрямо заплахата, идваща от Иран. Като че ли през последните седмици и месеци предупрежденията за унищожението на Израел стават все по-чести и все по-силни от страна на мюсюлманския свят. Освен заплахите на Ахмадинеджад, една от последните прогнози беше тази на професор Гамал Заран, който е декан на факултета по политически науки в университета „Порт Саид”. В интервю за иранската държавна телевизия на 17 август той каза следното: Гамал Заран: „Ерусалим е сърцето на палестинската кауза, а палестинската кауза е кауза на всички араби и мюсюлмани. Ето защо ликвидирането на ционистката държава е неоспорима наша цел и е въпрос само на време. Вярвам, че арабските революции (той цитира различните страни, засегнати от Арабската пролет) пораждат надежда у хората, че един ден те ще си върнат Ерусалим и Палестина.” За един западен наблюдател тези непрекъснато повтаряни забележки са изключително дразнещи. Многократно сме казвали истината, че по-голямата част от арабската имиграция в „Палестина” е станала по времето на еврейската алия, а не преди това. Въпреки че е вярно, че евреите не са се върнали в „ненаселена земя”, също така е вярно, че по онова време там няма голям брой палестинци. Когато хората в околните народи чуват, че се появява възможност за работа и много други възможности в „Палестина”, те започват да прииждат от различни места, за което са доказателства фамилните имена, водещи началото си от Египет, Сирия, Гърция, Англия и др. Интересът към този изостанал район на Османската империя е малък, докато той не става важен за евреите. И едва ли е случайна липсата на доказателства, че Мохамед някога е посещавал Ерусалим (добре известната Сура 17:1 споменава единствено „по-далечния Храм”). Продължавайки интервюто, журналистът пита: „Защо да е само надежда? Защо не предприемаме действия?” Гамал Заран: „Причината е, че досега революциите не са достигнали трона на установените сили. Трудно е тази надежда да се превърне в реалност, докато тези революции не излязат на преден план. Ние постоянно поддържаме спомена в по-младите поколения, за да могат те да помнят, че палестинската кауза е много важна. Надеждата и споменът по-късно ще се превърнат в действия. Но следващата година, ако е волята на Аллах, Израел ще бъде унищожен”. Ето още една прогноза за скорошната гибел на Израел. Арабите си правят лоша услуга, опитвайки се сами да се убедят в това, което искат да чуят, вместо да се изправят срещу действителността. Ерусалим, който никога преди не е бил важен за мюсюлманите, изведнъж се оказва в центъра на всичко, което правят. Сион, който въплъщава всички надежди и желания на еврейския народ, изведнъж започва да въплъщава всичко, за което мечтаят и мюсюлманите – въпреки че те не го наричат с това име. Може ли, леко иронично, да го наречем „арабски ционизъм”? Според тях всичко ще се нареди, ако и когато „Палестина”, и особено Ерусалим, премине отново в арабски ръце. Ударът на Израел срещу Иран е омотан в американската политика Според статия, публикувана от агенция Ynetnews, използването на военна сила за предотвратяване възможността Иран да се сдобие с ядрени оръжия е единственото, което остава на Израел, но не е в негов интерес това да се случи преди изборите в САЩ. Удар на Израел срещу Иран през следващите два месеца ще помогне за преизбирането на президента Обама, като му даде чудесен повод да отклони вниманието от провалилата се американска икономика. Ynetnews пише: „От политическа гледна точка той няма да има избор и ще трябва да подкрепи Израел, но американският народ ще се обедини около президента си, както се случва винаги при криза зад граница. Израел не може да си позволи още четири години политиката на Обама”. За да има Ромни шанс да спечели изборите, икономиката трябва да остане основен проблем в умовете на гласоподавателите. Ако Израел нанесе удар срещу Иран през следващите два месеца, президентът Обама ще трябва да подкрепи Израел, за да не отблъсне еврейските гласоподаватели и донори. Но това, което е по-лошо, е, че Иран ще нанесе ответен удар. С присъщата си откровеност шефът на Вътрешното командване Матан Вилнай каза, че според него въздушните удари на Израел ще бъдат последвани от 30-дневна война между Иран и Израел, която ще отнеме около 500 израелски живота, като жертвите ще са главно поради ирански ракетни удари. В продължение на месец войната ще присъства в медиите ежедневно и ежеминутно и ще завладее вниманието на американската общественост, особено ако американските бази и сили бъдат застрашени, което ще отмести на заден план разделенията във връзка с икономиката на страната. Обама ще придобие образ на главнокомандващ и рейтингът му ще се покачи. Два дни след убийството на Бин Ладен през 2011 г. рейтингът на Обама се покачи с 9% до най-високото му ниво от 2009 г. насам въпреки стагнацията в икономиката. Ако той бъде преизбран, въпреки че е подкрепил Израел срещу Иран, Обама, който вече няма да се нуждае от еврейските гласове за нов мандат, ще накара Израел да плати скъпа цена за това, че е нападнал ислямска страна и е замесил САЩ в нова война. Авторът продължава: „Ако Израел твърди, че не може да поеме риск като отстъпи територии в Западния бряг на страни в нестабилния след Арабската пролет Близък изток, на Израел и поддръжниците му непрекъснато ще бъде напомняно, че Обама е подкрепил Израел по време на конфликта с Иран. Това ще доведе до продължаване на външната му политика, която той водеше през първите три години от мандата си – политика, включваща създаването на палестинска държава в границите от 1967 г., разделяне на Ерусалим и установяване на по-близки взаимоотношения с мюсюлманския свят чрез дистанциране на САЩ от Израел. След множество публични конфронтации и заплахи Израел ще се окаже обграден от „Хамастан” в Газа и в Западния бряг, от Мюсюлманското братство и други водещи джихад организации, които искат да го унищожат”. Вярно е, че Израел поема голям риск, като не нанася удар сега. Ако Обама бъде преизбран, той ще продължи своята „политика на ограничаване”, която в крайна сметка ще доведе до ядрен Иран. До тогава Близкият изток ще се е превърнал в буре с барут, което чака Иран да натисне спусъка. Тогава само Бог може да помогне на Израел. Кризата в Сирия може да доведе до химическа война Една от най-големите опасности от настоящата война в Сирия е арсеналът от химически оръжия, които Асад може да използва в тази война. На 11 август в Истанбул Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън се срещна с турския премиер Ердоган и лидери на сирийската опозиция. След това тя обяви, че военните и службите за сигурност на САЩ и Турция ще съставят екип, който ще изработи план за действие в случай, че се развие ужасният сценарий с използването на химически оръжия. (Debkafile, 11.08.2012) Турция наскоро изпрати на сирийските бунтовници, които се бият в Алепо, първата доставка с противовъздушни ракети FIM-92 Stinger. Според източници на разузнаването, снабдяването на бунтовниците с оръжие може да накара Асад да използва химическо оръжие срещу бунтовниците, както и срещу Турция, Израел и Йордания. Предвид тази заплаха миналата седмица Франция изпрати полева болница, специализирана в третирането на химически отравяния. Болницата беше изпратена от френската медицинска база в Истрес, северна Йордания до място в близост с границата между Йордания и Сирия. Очевидно решението на премиера Ердоган да въоръжи сирийските бунтовници дойде, след като силите на Асад свалиха турски самолет F-4 с руски противовъздушни ракети на 22 юни в Латакия. Той също така отвърна на Асад и затова, че позволи на кюрдските бунтовнически сили ПКК да прехвърлят 2500 бойци през границата. Турция произвежда ракети FIM-92 Stingerпо американски лиценз и е задължена да получи разрешението на САЩ, преди да ги продаде на друга страна. Вашингтон даде разрешение тихомълком. Това позволи на Анкара да снабди Сирийската свободна армия с оръжията, необходими за свалянето на правителствени хеликоптери, докато администрацията на Обама продължи да настоява, че Америка снабдява бунтовниците единствено с „несмъртоносни помощни средства”. Ракетите Stingerса привличани от топлина и могат да свалят самолети и хеликоптери. Според информирани източници досега бунтовниците не са успели да свалят никакви въздушни обекти. Това може и да е поради липсата на опит, но също и поради това, че руснаците са снабдили сирийските самолети с примамки, които объркват електронните устройства на подобни ракети. Ако ракетите Stingerнанесат сериозни щети, Асад може сериозно да се замисли за варианта с използване на химическо оръжие. „Спрете да заплашвате Израел” Наскоро главният секретар на ООН Бан Ки-мун се срещна с висши лидери на Иран. Той настоя иранските лидери да предприемат конкретни мерки, за да докажат, че ядрената програма на страната им е с мирни цели и да използват влиянието си за слагане край на конфликта в Сирия, който продължава вече 17 месеца. В отделна среща с Ахмадинеджад и Върховния лидер Аятола Хaменей, Бан каза, че устните нападки срещу Израел са обидни, подстрекаващи към насилие и неприемливи. В отговор Хaменей каза, че Иран работи по въпроса да успокои света относно ядрените оръжия. „Американците знаят, че Иран не се интересува от разработването на ядрени оръжия”, каза той. „Те просто си търсят извинение да нападнат Иран. Това, което е опасност за региона, е фактът, че Израел разполага с ядрени оръжия. Очаквам ООН да предприеме действия по този въпрос.” Разбира се! Просто обръщаме нещата. Но той знае, че ООН няма да предприеме действия. В друга среща преди това с говорителя на парламента Али Лариджани Бан каза: „Иран може да изиграе важна роля в мирното разрешаване на сирийската криза.” Той отбеляза, че „сирийският народ страда достатъчно... повече от 20 000 души са загинали през последните 18 месеца.” В отговор Лариджани каза: „За нещастие, някои големи страни действат авантюристично в региона и създадоха разцепления, каквито в момента виждаме в Сирия”. (Ynetnews, August29) Най-вероятно лекото смъмряне от страна на Бан ще остане без резултат. Иран както винаги обръща обвинителния пръст към САЩ и Израел, настоявайки че техните действия в региона са предизвикали нестабилността. Тъй като думите на Бан няма да бъдат подкрепени с военни действия, Техеран също не вижда причина да им обръща внимание. Така войната продължава, като дори и към този момент ситуацията става все по-взривоопасна. „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога” (Псалм 62:5-7). В Месията, Лони Мингс