Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2012/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Нека се посрамят и се смутят заедно всички oния, които търсят душата ми, за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят oния, които се наслаждават на злощастието ми” (Псалм 40:13-14). Египетски професор прогнозира унищожението на Израел „до следващата година” Няколко пъти в това издание сме споменавали прогнозите на арабите за унищожението на Израел; често сме споменавали и дилемата на тази нация относно действията, които трябва да предприеме спрямо заплахата, идваща от Иран. Като че ли през последните седмици и месеци предупрежденията за унищожението на Израел стават все по-чести и все по-силни от страна на мюсюлманския свят. Освен заплахите на Ахмадинеджад, една от последните прогнози беше тази на професор Гамал Заран, който е декан на факултета по политически науки в университета „Порт Саид”. В интервю за иранската държавна телевизия на 17 август той каза следното: Гамал Заран: „Ерусалим е сърцето на палестинската кауза, а палестинската кауза е кауза на всички араби и мюсюлмани. Ето защо ликвидирането на ционистката държава е неоспорима наша цел и е въпрос само на време. Вярвам, че арабските революции (той цитира различните страни, засегнати от Арабската пролет) пораждат надежда у хората, че един ден те ще си върнат Ерусалим и Палестина.” За един западен наблюдател тези непрекъснато повтаряни забележки са изключително дразнещи. Многократно сме казвали истината, че по-голямата част от арабската имиграция в „Палестина” е станала по времето на еврейската алия, а не преди това. Въпреки че е вярно, че евреите не са се върнали в „ненаселена земя”, също така е вярно, че по онова време там няма голям брой палестинци. Когато хората в околните народи чуват, че се появява възможност за работа и много други възможности в „Палестина”, те започват да прииждат от различни места, за което са доказателства фамилните имена, водещи началото си от Египет, Сирия, Гърция, Англия и др. Интересът към този изостанал район на Османската империя е малък, докато той не става важен за евреите. И едва ли е случайна липсата на доказателства, че Мохамед някога е посещавал Ерусалим (добре известната Сура 17:1 споменава единствено „по-далечния Храм”). Продължавайки интервюто, журналистът пита: „Защо да е само надежда? Защо не предприемаме действия?” Гамал Заран: „Причината е, че досега революциите не са достигнали трона на установените сили. Трудно е тази надежда да се превърне в реалност, докато тези революции не излязат на преден план. Ние постоянно поддържаме спомена в по-младите поколения, за да могат те да помнят, че палестинската кауза е много важна. Надеждата и споменът по-късно ще се превърнат в действия. Но следващата година, ако е волята на Аллах, Израел ще бъде унищожен”. Ето още една прогноза за скорошната гибел на Израел. Арабите си правят лоша услуга, опитвайки се сами да се убедят в това, което искат да чуят, вместо да се изправят срещу действителността. Ерусалим, който никога преди не е бил важен за мюсюлманите, изведнъж се оказва в центъра на всичко, което правят. Сион, който въплъщава всички надежди и желания на еврейския народ, изведнъж започва да въплъщава всичко, за което мечтаят и мюсюлманите – въпреки че те не го наричат с това име. Може ли, леко иронично, да го наречем „арабски ционизъм”? Според тях всичко ще се нареди, ако и когато „Палестина”, и особено Ерусалим, премине отново в арабски ръце. Ударът на Израел срещу Иран е омотан в американската политика Според статия, публикувана от агенция Ynetnews, използването на военна сила за предотвратяване възможността Иран да се сдобие с ядрени оръжия е единственото, което остава на Израел, но не е в негов интерес това да се случи преди изборите в САЩ. Удар на Израел срещу Иран през следващите два месеца ще помогне за преизбирането на президента Обама, като му даде чудесен повод да отклони вниманието от провалилата се американска икономика. Ynetnews пише: „От политическа гледна точка той няма да има избор и ще трябва да подкрепи Израел, но американският народ ще се обедини около президента си, както се случва винаги при криза зад граница. Израел не може да си позволи още четири години политиката на Обама”. За да има Ромни шанс да спечели изборите, икономиката трябва да остане основен проблем в умовете на гласоподавателите. Ако Израел нанесе удар срещу Иран през следващите два месеца, президентът Обама ще трябва да подкрепи Израел, за да не отблъсне еврейските гласоподаватели и донори. Но това, което е по-лошо, е, че Иран ще нанесе ответен удар. С присъщата си откровеност шефът на Вътрешното командване Матан Вилнай каза, че според него въздушните удари на Израел ще бъдат последвани от 30-дневна война между Иран и Израел, която ще отнеме около 500 израелски живота, като жертвите ще са главно поради ирански ракетни удари. В продължение на месец войната ще присъства в медиите ежедневно и ежеминутно и ще завладее вниманието на американската общественост, особено ако американските бази и сили бъдат застрашени, което ще отмести на заден план разделенията във връзка с икономиката на страната. Обама ще придобие образ на главнокомандващ и рейтингът му ще се покачи. Два дни след убийството на Бин Ладен през 2011 г. рейтингът на Обама се покачи с 9% до най-високото му ниво от 2009 г. насам въпреки стагнацията в икономиката. Ако той бъде преизбран, въпреки че е подкрепил Израел срещу Иран, Обама, който вече няма да се нуждае от еврейските гласове за нов мандат, ще накара Израел да плати скъпа цена за това, че е нападнал ислямска страна и е замесил САЩ в нова война. Авторът продължава: „Ако Израел твърди, че не може да поеме риск като отстъпи територии в Западния бряг на страни в нестабилния след Арабската пролет Близък изток, на Израел и поддръжниците му непрекъснато ще бъде напомняно, че Обама е подкрепил Израел по време на конфликта с Иран. Това ще доведе до продължаване на външната му политика, която той водеше през първите три години от мандата си – политика, включваща създаването на палестинска държава в границите от 1967 г., разделяне на Ерусалим и установяване на по-близки взаимоотношения с мюсюлманския свят чрез дистанциране на САЩ от Израел. След множество публични конфронтации и заплахи Израел ще се окаже обграден от „Хамастан” в Газа и в Западния бряг, от Мюсюлманското братство и други водещи джихад организации, които искат да го унищожат”. Вярно е, че Израел поема голям риск, като не нанася удар сега. Ако Обама бъде преизбран, той ще продължи своята „политика на ограничаване”, която в крайна сметка ще доведе до ядрен Иран. До тогава Близкият изток ще се е превърнал в буре с барут, което чака Иран да натисне спусъка. Тогава само Бог може да помогне на Израел. Кризата в Сирия може да доведе до химическа война Една от най-големите опасности от настоящата война в Сирия е арсеналът от химически оръжия, които Асад може да използва в тази война. На 11 август в Истанбул Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън се срещна с турския премиер Ердоган и лидери на сирийската опозиция. След това тя обяви, че военните и службите за сигурност на САЩ и Турция ще съставят екип, който ще изработи план за действие в случай, че се развие ужасният сценарий с използването на химически оръжия. (Debkafile, 11.08.2012) Турция наскоро изпрати на сирийските бунтовници, които се бият в Алепо, първата доставка с противовъздушни ракети FIM-92 Stinger. Според източници на разузнаването, снабдяването на бунтовниците с оръжие може да накара Асад да използва химическо оръжие срещу бунтовниците, както и срещу Турция, Израел и Йордания. Предвид тази заплаха миналата седмица Франция изпрати полева болница, специализирана в третирането на химически отравяния. Болницата беше изпратена от френската медицинска база в Истрес, северна Йордания до място в близост с границата между Йордания и Сирия. Очевидно решението на премиера Ердоган да въоръжи сирийските бунтовници дойде, след като силите на Асад свалиха турски самолет F-4 с руски противовъздушни ракети на 22 юни в Латакия. Той също така отвърна на Асад и затова, че позволи на кюрдските бунтовнически сили ПКК да прехвърлят 2500 бойци през границата. Турция произвежда ракети FIM-92 Stingerпо американски лиценз и е задължена да получи разрешението на САЩ, преди да ги продаде на друга страна. Вашингтон даде разрешение тихомълком. Това позволи на Анкара да снабди Сирийската свободна армия с оръжията, необходими за свалянето на правителствени хеликоптери, докато администрацията на Обама продължи да настоява, че Америка снабдява бунтовниците единствено с „несмъртоносни помощни средства”. Ракетите Stingerса привличани от топлина и могат да свалят самолети и хеликоптери. Според информирани източници досега бунтовниците не са успели да свалят никакви въздушни обекти. Това може и да е поради липсата на опит, но също и поради това, че руснаците са снабдили сирийските самолети с примамки, които объркват електронните устройства на подобни ракети. Ако ракетите Stingerнанесат сериозни щети, Асад може сериозно да се замисли за варианта с използване на химическо оръжие. „Спрете да заплашвате Израел” Наскоро главният секретар на ООН Бан Ки-мун се срещна с висши лидери на Иран. Той настоя иранските лидери да предприемат конкретни мерки, за да докажат, че ядрената програма на страната им е с мирни цели и да използват влиянието си за слагане край на конфликта в Сирия, който продължава вече 17 месеца. В отделна среща с Ахмадинеджад и Върховния лидер Аятола Хaменей, Бан каза, че устните нападки срещу Израел са обидни, подстрекаващи към насилие и неприемливи. В отговор Хaменей каза, че Иран работи по въпроса да успокои света относно ядрените оръжия. „Американците знаят, че Иран не се интересува от разработването на ядрени оръжия”, каза той. „Те просто си търсят извинение да нападнат Иран. Това, което е опасност за региона, е фактът, че Израел разполага с ядрени оръжия. Очаквам ООН да предприеме действия по този въпрос.” Разбира се! Просто обръщаме нещата. Но той знае, че ООН няма да предприеме действия. В друга среща преди това с говорителя на парламента Али Лариджани Бан каза: „Иран може да изиграе важна роля в мирното разрешаване на сирийската криза.” Той отбеляза, че „сирийският народ страда достатъчно... повече от 20 000 души са загинали през последните 18 месеца.” В отговор Лариджани каза: „За нещастие, някои големи страни действат авантюристично в региона и създадоха разцепления, каквито в момента виждаме в Сирия”. (Ynetnews, August29) Най-вероятно лекото смъмряне от страна на Бан ще остане без резултат. Иран както винаги обръща обвинителния пръст към САЩ и Израел, настоявайки че техните действия в региона са предизвикали нестабилността. Тъй като думите на Бан няма да бъдат подкрепени с военни действия, Техеран също не вижда причина да им обръща внимание. Така войната продължава, като дори и към този момент ситуацията става все по-взривоопасна. „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога” (Псалм 62:5-7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). СЕПТЕМВРИ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772/ 5773 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Яков излезе от Вирсавее и... сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти... и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята” (Битие 28:10-14). В самото начало на Писанията, които ние, християните, наричаме „Стар завет”, още в първата книга на Библията (която на иврит се нарича Берешит и означава „в началото”) Бог засяга темата за „Земята”. Всъщност Той утвърждава Словото Си на Яков, докато стои до или над него и заявява, че Земята, над която Той се намира в момента, е заветен дар от Него за Израел. Това е Земята, където Бог изпълни плана Си за човечеството, като откри Себе си на света чрез юдаизма и християнството. Tова парче земя не беше дадено само на Яков, но и на потомството му завинаги. Стиховете, свидетелстващи за този вечен завет за Земята, който Бог направи с Авраам, Исаак и Яков, са много. Библията изобилства с текстове за това колко важно е народите на земята да благославят завръщането на Израел в Земята на предците му. Ние сме призвани да помагаме на Израел чрез молитва и по практичен начин, да го подкрепяме в духовната и физическа битка за запазване на това, което според Писанията отдавна му принадлежи. Мисля, че за съжаление все още не са много онези, които разбират колко е важно да стоим в подкрепа на нашите приятели – потомците на древните израелтяни, днешните израелци. Църкво, събуди се! Веднъж видели Израел през очите на Господа, ще се прилепим за него така, както Рут за Ноемин. „Едва ли потомците на Авраам, познати също така като евреи, са осъзнавали какво им предстои, когато са влизали в Ханаанската земя. Тяхната сравнително малка територия е била в сърцето на древния свят и на границите с три гигантски континента – Азия, Африка и Европа. Всяко велико царство около тях – на север, юг, изток и запад – начело с техните владетели, е щяло да се сблъска с Израел и да научи за този народ, за законите му и святите заповеди на Онзи, чието царство няма край. Не винаги е било очевидно, че малката държава Израел се намира точно в центъра на древния свят и че местоположението й е от изключителна важност. Израел е разположен между Средиземно море на запад и Сирийската арабска пустиня на изток. Всъщност той оформя един тесен мост, който свързва великите сили на древния Близък изток. На юг е Египет, а на север Сирия, Анатолия и северозападна Месопотамия. Плодородният полумесец В нашите дни и епоха възприемаме света като планета, на която има почти 200 независими държави на седем континента. В древността цивилизацията се ражда в района на Месопотамия близо до Персийския залив и се разраства от там. Наблюдава се голяма миграция по т.нар „Плодороден полумесец”, който представлява голяма ивица от обработваема земя, простираща се от Персийския залив на север, около Месопотамия и обратно на юг към Израел. До 1000 г. пр. Хр. познатият свят се е простирал на запад до Европа. Основните пътища за търговия между изтока и запада са минавали през Плодородния полумесец. Първият евреин, Авраам, всъщност е следвал този маршрут – от древен Ур в Месопотамия на север, около Плодородния полумесец до Харан и на юг до Израел. Когато армиите на изтока са се сблъсквали с армиите на запада, това се е случвало някъде по линията на Плодородния полумесец. Това ни довежда до един интересен факт. Израел е разположен на западния край на Плодородния полумесец. За да се пътува от изток към запад или от север към юг, е трябвало да се мине през Израел. Великите царства на древния свят са били в Египет, Вавилон, Асирия, Персия, Гърция и Рим. Всички те в един или друг момент са били управляващи империи в познатия ни свят. Невероятното е, че малката държава Израел се е намирала точно в центъра сред тях. Всъщност почти всеки път, когато е имало сблъсък между тези империи, той се е случвал в земята на Израел. Географията на Близкия изток е принуждавала хората, които са пътували от Египет към Гърция, да минават през Израел. За да се стигне от Вавилон до Рим или от Персия до Египет, е трябвало да се мине през Израел. Не е чудно, че Александър Велики е зачитал народа на Ерусалим и техния храм. Господ е направил Израел да бъде светлина на народите и е поверил на евреите Божието Слово. Народът на Израел е бил наречен „избран народ”, тъй като чрез него Бог е щял да покаже грижата Си към целия свят. Авраам е разбрал това, когато е срещнал Мелхиседек и когато Господ му се е открил чрез името „Ел Елион”, което означава, че Той не е само Бог на евреите, но и „Всемогъщият” Бог на цялото човечество”. (Bible History Online) Нека се молим за тази скъпоценна Земя Израел: МОЛЕТЕ СЕ Египет да изтегли противовъздушните и противотанковите ракети, които е разположил близо до границата с Израел (и по точно в района на Ел Ариш) без разрешението на Израел. „Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас” (Псалм 44:5). МОЛЕТЕ СЕ израелските войници да се обърнат към Бога – тяхната сила – в смутните времена, които предстоят. БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА за трите китайски военни кораба, които са на приятелско посещение в Хайфа като гости на израелския флот. Нека подобни посещения бъдат пример за други и благословение за Израел. „Възлюбил си правда и намразил си нечестие; затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя” (Псалм 45:7). ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за Вътрешното командване на Израел предвид плановете за раздаване на противогази, укрепването на училища и други обществени сгради. Има още много неща, които трябва да бъдат направени. Молете се също така Израел да се погрижи и за не-евреите, които живеят в Земята, за да получат и те противогази и инструкции. Десетки хиляди ракети са насочени към израелските центрове и инфраструктура и е много вероятно те да бъдат изстреляни, ако Иран бъде нападнат. В случай на една такава война тилът ще се превърне във фронтова линия. „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата,Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване. Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; издаде Той гласа си; земята се разтопи. Господ на Силите е с нас; прибежище е нам Якововият Бог” (Псалм 46:1,2,5-7). УМОЛЯВАЙТЕ ГОСПОДА за служителите на „Християни приятели на Израел” в Ерусалим – да бъдат скрити в прибежището на Всевишния (Псалим 91:1) и нашето сътрудничество с „Маген Давид Адом” (Червената Давидова звезда, еквивалентът на Червения кръст в Израел) да бъде за благословение в случай на нужда. (http://www.mdais.com/) МОЛЕТЕ СЕ УСЪРДНО за изкуплението на Израел и спасението на множества от арабските народи. Днес много хора биват избавяни от заблудата на исляма в мюсюлманските страни и духовното пробуждане в някои общности в Израел е глътка свеж въздух. „Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол” (Псалм 47:8). БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че Йешуа, Месията, идва скоро и че когато Той дойде, ще донесе истинския мир, към който Израел и светът се стремят. Тогава Ерусалим ще се зарадва и ще танцува след изливането на Божия дух на благодат и моление, и „те ще погледнат на Мене, когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си. В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим” (Захария 12:10,11). Нека Земята да бъде изчистена от всичкото кръвопролитие и нечисти духове и нека Господ да царува и управлява от Ерусалим. Скъпи стражи на стените, продължавайте да се молите. Навлизаме в един критичен период от време, от където няма връщане назад и трябва да насочим духовните си очи към Бога на Израел и Неговия Месия – Господ Йешуа. Събирайте се заедно, дори двама или трима, създавайте молитвени групи за Израел в църквите си и стойте в пролома за Земята. Нека Бог да издигне по света много стражи-молитвени лидери с Библия в ръка, молещи се със Словото, което Бог изговори над народа Си, докато Неговото Спасение излезе от Сион като запалено светило (Псалм 53:6). В очакване на Неговото идване, Шарън Сандърс, Християни приятели на Израел – Ерусалим

Withdrawal From Gaza

филма е много интересен говори се на еврит,но има английски субтитри вградени.

МОЛИТВА ЗА ИЗРАЕЛ

6.07.2012 (по материала на Шарън Сандърс „Молитвено писмо на стражата” –май 2012 г.) Господи, Боже, Израелев! „До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие ,но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене и каране и препирня се повдига” (Авак.1:2-3). Но Ти ни казваш: „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2Лет.7:14). Господи, Боже Израелев, Ти положи любовта Си на еврейския народ и го избра да бъде Твой собствен народ между всичките народи, които са по лицето на земята, чуй молитвата ни. Към Теб издигаме Твоя народ, който Ти освети за Себе Си. Ти си Бог, верният Бог, Който пази завета и милостта Си за хиляда поколения (Второзакон.7:6-9). Нека бъде благословено Твоето Име до века (Пс.113:24). Защо да кажат народите: Къде сега е техният Бог? Израилю, уповавай се на Господа! Той им е помощ и щит. Доме Ааронов, уповавай се на Господа! Той им е помощ и щит. Ние, които се боим от Господа, уповаваме на Тебе, Господи. Ти си наша помощ и щит. (Пс.115:2, 9-12). Нека каже сега Израел: Твоята милост е вечна! Нека каже сега Аароновият дом: Твоята милост е вечна! Нека кажат сега всички, които се боят от Господа: Твоята милост, Господи, е вечна! (Пс.118:2-4). Ние сме Твоята църква, която си поставил стража на народа Ти, Израел. В Словото Си казваш за стражите: Така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой! Пазете стража при Господния дом! (4Цар.11:6р7). И ето, ние сме на поста си при Господния дом. Призовал си ни да се молим за Израел и ние ходатайстваме за него сега. В тази духовна война, ние издигаме щита на вярата си около Твоя народ Израел. Ти, Господи, си негов защитник, както си бил винаги. Тази битка е за истината - истината за Ерусалим и за земята Израел. Молим Те , Господи, да даваш свръхестествена мъдрост на израелските управници какви действия да се предприемат сега или в бъдеще спрямо иранския режим. Нека бъде Твоят начин да се възпре трайно и дългосрочно този враг на Израел, като защити не само себе си, но и другите нации по света. Молим Те, Господи, да предотвратиш по свръхестествен начин всяка само убийствена ядрена атака. Дай смелост Израел да направи това, което е необходимо за безопастността на народа си, ако Иран успее да го въвлече в регионална война. Дай мъдрост на военните водачи да направят необходимата подготовка срещу вероятни ракетни нападения по всички части на Израел, особено района на Тел Авив, който е най-гъсто населен. Нека се изготви защита срещу "първичния удар", който би могъл да предизвика масови жертви и травматичен шок всред населението. Молим Те, Господи, за ангелска защита около границите на Израел по суша, море и въздух. Молим се за защита на армията и населението срещу всеки "вторичен удар" с химическо оръжие от страна на Сирия. Укрепи, Господи, Израел със Своите войнстващи ангели. Молим се за сила - Твоята мощна сила срещу Ливан, "Хизбула" и ракетите им. Молим се за сила срещу Йордания, Египет и "Мосюлманското братство". Молим се за сила срещу Газа и "Хамас" и ракетите им. Молим си за сила срещу палестинските амбиции, коренящи се в огорчение, заблуда и тероризъм. Молим се за сила срещу крадеца, който иска да открадне земята, която Ти, Господи, даде на Израел. Молим Те, Господи, укрепи границите на Израел! Днес, ние, Твоите молитвени воини, заставаме, издигаме и прогласяваме истината за Израел. В тези последни дни, ние стоим в пролома и ходатайстваме за Твоя народ, Господи и нека Твоите планове и цели за Израел да се осъществят. В сърцата си носим този това, даден ни от св.Дух- товар да ходатайстваме за най-стратегическото и важно място в света в човешката история. Ние сме силни в Духа, защото имаме Божието слово, което е нашето оръжие срещу силите на злото, действащи срещу Божия народ. Във време като това, ние стоим до него. Стоим в тронната зала и ходатайстваме в името на Иисус за Израел. Молим се за специална защита на всеки евреин, където и да се намира по света. Също така, ние се застъпваме и за милионите заблудени от исляма души. Молим се за тяхното спасение. Нека да се отворят духовните им очи за истината на Божието слово. Благодарим Ти, Господи, за многото свидетелства всред мосюлманите в Близкия изток, в резултат на които много от тях се обръщат и приемат Йешуа. Молим се за всички араби, които са заблудени от лъжите на дявола. Молим се, също така, за евреите да имат пълно откровение от Теб, Господи, като Личност. Молим се за лидерите на Израел във военните части да изучават как Бог е използвал обстоятелствата в древните дни, за да спре и отблъсне неприятеля. Дай им мъдрост, Господи, как да планират военните си мисии. Ходатайстваме за премиера на Израел, Бенямин Нетаняху, когато той заседава с генералния щаб на армията, със съветниците по национална сигурност, разузнаването, полицията и граничните служби, да взема правилни решения. Ти, Господи, си го поставил в тази позиция на власт, но Ти си истинския водач на Израел. Нека гласът Ти да бъде ясен за него и нека бъде Твоята воля. Господи, молим се за всички евреи, които са приели Иисус в сърцата си. Молим се за специална защита на месианските евреи от нападките на ортодоксални евреи. Нека има толерантност и разбирателство между тях . Сега, прочее, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугите Си и обърни внимание на молитвите им, за да послушаш вика им и молитвата, с която ние се молим днес пред Теб! (3Царе8:26;28) АМИН !

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2012 „Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14) „ПО ПРИНЦИП СМЕ ГОТОВИ ДА ДЕЙСТВАМЕ” Това бяха думите на шефа на генерал-щаба на израелската армия Бени Ганц в интервю малко преди началото на тържествата по повод Деня на независимостта на Израел, който тази година се падна на 26 април. Той каза за репортерите, че израелската армия е готова да нанесе удар срещу ядрените съоръжения на Иран. В интервю за „Йедиот Ахронот” Ганц заяви, че 2012 г. ще бъде „критична година” в нажежената криза между Иран и Израел. „Държавата Израел вярва, че притежаването на ядрени оръжия от страна на Иран е много лош вариант и че светът и Израел трябва да направят всичко възможно това да не се случи. Подготвяме плана си за действие в тази посока.” Шефът на армията също така засегна вероятността от избухването на по-широкомащабна регионална война в близко бъдеще: „Сведенията на разузнаването ни потвърждават, че предвид стратегическата реалност и нестабилност в региона, рискът от война е по-голям отколкото в миналото. Няма признаци за война, но вероятността положението да се влоши и да се стигне до такава е по-голяма отпреди.” По време на интервюто Ганц също така разкри, че операциите на израелската армия зад граница също са се засилили: „Не мисля, че е имало време, когато някъде по света не се е случвало нещо”, каза той. „Степента на риска също се е увеличила. Това не е нещо, което Бени Ганц е направил. Не си приписвам никакви заслуги. Просто ускорявам всички тези специални операции.” Беше изтъкнато също така, че Израел е изгубил търпение по отношение на президента Обама и че времето за вземане на едностранно решение спрямо Иран много бързо наближава. Новинарски източници съобщават, че ако се случи, то най-вероятно ще се случи преди лятото. Това означава, че крайният срок може да е месец май. Искам да добавя, че повечето израелски граждани подкрепят удар срещу Иран, ръководен от САЩ, докато по-малък брой са за това Израел да предприеме едностранни действия срещу Иран. Като се има предвид, че САЩ разполагат изтребители F-22 Raptors в ОАЕ близо до Иран, може да се случи и първият вариант. НОВИ ЗАПЛАХИ ОТ ГАЗА Ако някога Израел се окаже в положение да няма за какво да се притеснява, винаги може да разчита на проблеми с Газа. Това блато на човешкото нещастие, което палестинците сами си създават, винаги може да бъде източник на нови вълни на омраза и всяване на страх. Последната такава вълна е призивът на ислямските лидери в ивицата Газа за отвличане на израелци, които да бъдат използвани като разменна монета, за да се осигури освобождаването на хиляди палестинци от израелските затвори. В крайна сметка, щом това даде резултат с Шалит, защо да не даде резултат отново и отново? Наскоро около 2000 затворници започнаха безсрочна гладна стачка, протестирайки срещу условията в израелските затвори и хиляди палестинци организираха митинг в Газа в тяхна подкрепа. „Трябва да работим усилено, за да се сдобием с израелци, които да ни помогнат да освободим нашите братя в затворите”, каза на тълпата Халид Ал-Бач, висш служител на „Ислямски джихад”. „Казвам на всички въоръжени фракции: пътят към свободата на затворниците е чрез размяна... Арест за арест, свобода за свобода. Това е начинът”, каза той. Миналата година Израел освободи около 1000 палестинци в замяна за освобождаването на Гилад Шалит – войника, който бе отвлечен през 2006 г. и бе държан в плен от ислямската групировка „Хамас” в продължение на 5 години. Организацията "HumanSources” казва, че поне 4700 палестинци се намират в израелски затвори, много от които излежават присъди за насилствени престъпления. Палестинските лидери искат те да бъдат третирани като военнопленници – нещо, което Израел отхвърля. Исмаил Ханийе, лидерът на „Хамас” в Газа, каза, че палестинските войнствени групировки никога „няма да изоставят” затворниците. „Разменната сделка бе послание към израелската окупация, че съпротивата и палестинският народ ще извърви и най-трудния път, за да разруши оковите от ръцете на тези герои”, каза той. „Ние водим битка за затворниците и или ще спечелим, или ще спечелим”, добави той. На митинга в петък участниците размахваха зелените и черни знамена на „Хамас” и на „Ислямски джихад” – знак за сближаването между двете групировки, които споделят една и съща ислямистка теология и проповядват унищожението на Държавата Израел. Затворниците са считани за герои в техните общности и масовата гладна стачка оказва натиск върху лидерите да откликнат. Израел сключи сделка с двама затворника тази година, които се съгласиха да сложат край на гладната си стачка, но отказва да прави други отстъпки (Ройтерс, 28 април 2012). НАСИЛИЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА В ИЗРАЕЛ Някои стари вражди не умират и израелско-арабският конфликт е един такъв пример. В края на април милиони израелци радостно отпразнуваха 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава с тържества и пикници на много места. За съжаление радостта и тържествата бяха помрачени от насилие. Например Ципи Шукрун и роднините й се опитаха да отпразнуват Деня на независимостта с пикник в долината Еном, в близост до Стария град на Ерусалим. Но банда арабски младежи от близкия квартал Абу Тор бяха решили да провалят събирането им. Ципи Шукрун каза на журналистите, че няколко младежи нападнали семейството й с железни пръти, камшици и ножове, крещейки им да напуснат района. Трима членове на семейството са били ранени и били приети в болница. Един от ранените братя, Йонатан Шукрун, разказа инцидента за израелската агенция Ynetnews. „Осем араби на възраст между 15 и 22 години пристигнаха, точно когато се приготвяхме да си тръгваме. В един момент те се приближиха и се опитаха да стигнат до малките деца – на 2, 8 и 10 г.”, каза Йонатан. „Когато се опитахме да ги спрем, те извадиха камшик и нож, и започнаха да ни удрят. Аз бях ударен с прът. Успяхме да защитим жените и децата, но не беше лесно.” По-късно полицията арестува четирима заподозряни във връзка с нападението. Приблизително по същото време едно 11-годишно момче бе ранено, когато араби започнаха да замерват с камъни семейството му при Лъвовата порта в другия край на Стария град. При друг инцидент късно вечерта, отново в Стария град, двама арабски младежи нападнаха ортодоксален евреин. Във връзка с Деня на независимостта хиляди араби в северен Израел участваха в протестен марш срещу възстановяването на Израел, което те виждат като „катастрофа” за своята общност. Тези подстрекателства бяха насърчавани от арабски членове на израелския парламент. Арабските депутати Джамал Захалка и Ахмед Тиби взеха участие в анти-израелските демонстрации, проведени на Деня на независимостта, очевидно напълно слепи за факта, че собствената им позиция в израелското общество напълно противоречи на твърденията им за „ционистки апартейд и подтисничество”. (Израел днес) МИРНИЯТ ПРОЦЕС ЗА НИКЪДЕ Наскоро в статия за Ynetnewsжурналистите Дона Дивайн и Асаф Ромировски писаха: „Нещо ужасно се е объркало в палестинско-израелския мирен процес. Решението на палестинският премиер Салям Фаяд наскоро да не се срещне с израелския премиер Бинямин Нетаняху е последният пример за това. Това е и причината за широкоразпространения песимизъм относно посоката на мирния процес”. Когато четях тази статия, видях, че авторите се опитваха да бъдат безпристрастни. Като приятел на Държавата Израел и автор за „Християни приятели на Израел” аз не съм безразличен към Божия избран народ, когато пиша за конфликта в Близкия изток. В същото време имам приятели сред арабите и то арабски вярващи, които са не само наши приятели, но братя и сестри. Осъзнаваме техните надежди и съчувстваме на страданията им. Казвайки това, искам да споделя, че бях доста впечатлен от някои от нещата, които авторите изтъкват в статията си. Те казват, че е станало по-трудно, а не по-лесно да се обуздава конфликта в Близкия изток, след като палестинските и израелските лидери са започнали да полагат усилия да го разрешават чрез преговори. „Наистина почти две десетилетия преговори не са успели да покажат на палестинските и израелските лидери начина да си поделят земята и ресурсите й. И всъщност в основата на конфликта е по-скоро съжителстването в една и съща земя вместо разделянето й.” Авторите казват, че и „двете страни се държат по-здраво за националните си повествования (начина на представяне на историята) отколкото за предложенията, които могат да си разменят за правене на отстъпки. Това е така, тъй като пропастите са не толкова между двата екипа преговарящи, а между действителността и мечтите, които обикновените палестинци и израелци са били насърчавани да мечтаят за окончателното разрешение. Националните повествования поне дават на израелците и палестинците ясно определение за колективните им идентичности, дори и те да ги заклещват в този конфликт.” Тук трябва да отбележа обаче, че „повествованието” на едната страна е дадено от Бога, водейки началото си от планината Синай, докато „повествованието” на другата страна е дело на човек и ограничено. Авторите казват: „За палестинците повествованието, основано на несправедливостта и подтисничеството, е за предпочитане пред основаването на палестинска държава. В тази държава няма да има място за многото бежанци, които не могат да се измъкнат от бежанските лагери (в арабските страни - бел. ред.), създадени преди десетилетия, уж за временно настаняване. За израелците, чиято национална история се корени в оцеляването на еврейския народ, е за предпочитане да си запазят контрола над Териториите. Тези територии служат като площадка за организиране на терористични атаки срещу Израел – въпреки че патрулите, КПП-та и разделителните бариери често са описвани като белег на подтисничество. Израелците предпочитат да си запазят контрола над тези територии, вместо да предадат земята си без ясни гаранции от палестинска страна за спиране на войната и недоволството срещу еврейската държава.” Бих искал да добавя, че Израел няма да може да оцелее, ако не запази контрол над тези територии. „И така конфликтът продължава, преговорите са в задънена улица и призивите на международната общност за компромиси чрез Четворката приличат повече на един словесен ритуал вместо на заповед за действия”, казват авторите. И макар че палестинците заслужават държава и приличен, добър живот, вярвам, че тяхното повествование е нереално и непостижимо. Дори и всеки евреин в Израел да си отиде и да им остави Земята, това малко парче земя не би могло да събере милионите бежанци, които си мислят, че един ден ще си отидат „у дома”. Освен това има толкова много разделения сред арабите в Израел – между „Хамас” и палестинската власт, между тези, които предпочитат мирното съществуване и тези, които разпалват омраза и насилие, между християни и мюсюлмани – не би могло да има мир в тази земя, дори и думата „евреин” никога вече да не бъде чута тук. Авторите заключават: „Ето защо мирният процес не може да има успех, ако двете страни не се пуснат от повествованията, за които са се хванали толкова здраво и които поддържат конфликта. А това може да стане само ако и палестинци, и израелци започнат да имат различни преживявания едни с други и различни очаквания за това как ще изглеждат двете държави, съжителстващи една до друга.” Лично аз не мисля, че ционисткото повествование ще бъде изоставено от израелците, нито пък мисля, че това трябва да бъде направено. Съгласен съм обаче с едно нещо от цитата по-горе. Евреите и арабите трябва да започнат „да имат различни преживявания едни с други”. Възможно е, случва се и може да се случва по-често, ако бълващите огън и жупел имами спрат да наливат масло в огъня, което само ожесточава непостижимото палестинско повествование и тяхната въображаема утопия в тази малка земя. „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). МАЙ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Обърнал си плача ми на играние за мене; съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие” (Псалм 30:11). Малката нация Израел наскоро (през април) преживя една от най-тъжните си и същевременно радостни седмици. Заедно със съпруга ми бяхме в северен Израел и по-точно в Галилея, където участвахме в някои от възпоменателните служби заедно с еврейския народ. Намирахме се на брега на Галилейското езеро в един кибуц и се наслаждавахме на гледката, когато зазвучаха познатите сирени в памет на жертвите от Холокоста. В същото време целият Израел, където и да се намираха хората – в колите си, в автобуси, на улицата или в къщи – спираха и заставаха неподвижни, припомняйки си цената, която еврейският народ плати по време на Втората световна война. След няколко дни сирените отново зазвучаха в памет на всички загинали израелски войници и жертви на терористични атентати. В края на този ден започнаха тържествата за Деня на независимостта на Израел послучай 64 години от възстановяването на еврейската държава. Навсякъде в Израел имаше фойеверки, авио-шоута, концерти, хората готвеха барбекю на открито, прекарваха цялата нощ навън заедно, точно както израелтяните в древни времена са прекарвали в палатки. Връщайки се в Ерусалим, минахме през Йорданската долина, наслаждавайки се на красивата земя, в която Бог е върнал народа Си. Направихме много снимки; една от тях беше на храст с розови цветове, който растеше сред пустошта и пясъците. Прославихме Бога за Неговата творческа сила и красотата на тази земя. По време на церемониите в памет на загиналите израелски войници Израел отново си спомни за почти 23 000 войници, служители на службите за сигурност и жертви на тероризма, които са дали живота си за основаването и защитата на Държавата Израел, като само през последната година техният брой достигна 100. Поради тяхната жертва много израелци все още живеят и работят за развиването на тази процъфтяваща нация. Докато мнозина от нас спят спокойно всяка вечер, хиляди израелски войници стоят на стража по границите със съседните арабски страни, пазейки нацията, която Бог им е дал. Мнозина са могли да се насладят на постиженията на тази малка държава не поради собствените й възможности, но поради това, което Всемогъщият Бог е извършил. Той е тяхната сила. Той е вложил в тях находчивостта и изобретателността им. Той ги е насадил в тази земя с цялото Си сърце. Кой би се осмелил да се изправи срещу този могъщ Бог? Само безумните и невярващите. Да, последните дни в Израел бяха дни на „игране и веселие”, но нека не си мислим, че това може да продължи вечно, тъй като заговорите и кроежите на лукавия продължават. Не трябва да сваляме гарда. Стражи, „така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой” (4 Царе 11:6 б). Стражите на царя пазеха дома на Господа и царя със своите оръжия. Нашата задача е да изграждаме един силен духовен щит около Израел чрез молитва. Когато всеки страж стоеше на мястото си, с оръжието си, царят бе защитен. Същото е и с Израел. Ние имаме сериозна отговорност и не трябва да заспиваме на поста си. Бог е техният Защитник, но ние сме призвани да бъдем „помощници на Израел”. Ние помагаме, като се молим за това, което Бог ни е заповядал. МОЛЕТЕ СЕ! Израел се нуждае от нашето усърдно, горещо и искрено ходатайство! Един от нашите ходатаи пише: „Когато четях Словото днес, Бог привлече вниманието ми към това, че в един момент Израел, предвождан от Моисей, не можа да продължи, защото „границата на амонците бе твърде силна и укрепена”. (Рос Полтън, Австралия). Рос е изброил няколко молитвени точки, които бихме искали да споделим с вас, за да се молите и вие: Молете се границите на Израел да са СИЛНИ и УКРЕПЕНИ! Господи, укрепи Израел със Своите войнствени ангели, които да пазят стража по суша, въздух и море. Ходатайствайте за сила срещу Ливан, „Хизбула” и ракетите им. Сила срещу Сирия и химическото й оръжие. Сила срещу Йордания и иранските елементи, които се промъкват там. Сила срещу Египет и „Мюсюлманското братство”. Сила срещу Газа, „Хамас”, и ракетите им. Сила срещу палестинските амбиции, коренящи се в огорчение, заблуда и тероризъм. Сила срещу духа на крадеца, който иска да открадне земята, която Бог даде на Израел. Сила срещу Иран и всякакво ядрено и химическо оръжие. Господи, УКРЕПИ границите на Израел! „Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво”(4 Царе 14:26).Така, както Господ видя притеснението на Израел в древността, така Той вижда и борбите му днес. Последната част на 4 Царе 14 глава говори за това как Бог не намери никой, който да помогне на Израел. Днес, ние – молитвените воини – трябва да застанем, да се издигнем, да прогласим, да се молим, да ходатайстваме и да стоим в пролома, съдействайки на Божиите планове и цели за Израел в тези последни дни. Какво би трябвало да видим? „Молитвата е най-висшата енергия, на която е способен човешкият ум, молитвата е пълна концентрация на способностите ни. По-голямата част от хората в света и учените хора са абсолютно неспособни да се молят” – Самуел Тейлър Колридж Актът на молитвата за повечето от нас, които четем това Молитвено писмо е носенето на даден ни от Духа товар вътре в сърцето ни – товар да ходатайстваме за най-стратегическото (от всяка гледна точка) място в света: Израел. Когато се молим и се целим в конкретните „мишени” чрез силата на Святия Дух, Той ни показва как да вземем власт над нещата, към които Бог привлича вниманието ни. Ние сме силни в Духа, защото разполагаме с Божието Слово – нашето оръжие срещу силите на злото, които действат срещу Божията земя и народ. Трябва да сме винаги готови и въоръжени с истината на Словото. Това ще ни помогне да бъдем напълно концентрирани и да сме наясно със стратегиите на врага и това какво Господ казва по въпроса. Продължавайте да стоите в Словото и да стоите в молитва! Това ще ни помогне да „видим” в духовната област и да бъдем водени от Господа в ходатайството си пред Него. Така по целия свят ще има една духовна армия, която ефективно ще изпълнява Божиите цели за Неговия избран народ. Божият Дом е дом на молитва за всички нации! Някои казват, че последните минути изтичат по отношение на ситуацията с Иран. Други казват, че Израел няма да предупреди останалите нации, ако реши да нанесе удар срещу Иран. Никой не знае със сигурност какво ще се случи, освен Бог: Той знае със сигурност! Не трябва да закъсняваме с молитвите си, но да бъдем духовно нащрек. През последните дни Израел си спомни за много „паднали” герои. Твърде много синове на Израел са загинали, защитавайки страната си, защото са искали да живеят в мир със съседите си. „В Израел нещата се променят на минутата – от скръб нацията преминава в радост. Скърбим, защото трябва да си спомним за онези, които са загинали, защитавайки страната ни или просто живеейки в тази земя. Нещо ме стяга в гърлото, когато се замисля за това.” (Джонатан Фелдщайн) Никога паралелът между скръбта и радостта не е бил толкова осезаем както бе през тази година. Преди церемониите в Ерусалим се случи трагичен инцидент, когато се издигаше скелето за сцената на тържествата. То се срути, при което загина едно 20-годишно момиче от израелската армия, а няколко други бяха ранени. Тя не беше в битка, просто подготвяше тържествата заедно с приятелите си. Понякога границата между скръбта и радостта тук в Израел е много тясна – като че ли едното неминуемо е свързано с другото. Ще има дни на празнуване в бъдеще, но ще има и дни на борба и разочарование. Ние, помощниците на Израел, трябва да бъдем до него и да не напускаме поста си. Бог е този, който вижда нашата верност. Онези, които са призвани да бъдат стражи, плащат цена – времето, прекарано в ходатайство. Нека да отидем заедно в Тронната зала · Четете и изучавайте специалните псалми на благодарност и възхвала (Псалм 113-118), които израелците добавиха към молитвите си тази година за 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава. · Молете се Израел да намери начин за трайно и дългосрочно възпиране на обезумелия си враг (Иран), с което да защити не само себе си, но и другите нации по света. · Молете се израелските военни да могат по свръхестесвен начин да предотвратят всяка самоубийствена ядрена атака. · Ходатайствайте за милионите заблудени хора, които следват шиитската есхатология. Молете се за тяхното спасение и за отварянето на очите им за истината на Божието Слово, който е самият Йешуа. · Умолявайте Бога Израел да запази и усъвършенства плановете си за защита на гражданите си. Бог е техният Защитник. Молете се израелците да се обърнат към Бога за отговори! Едно проучване показа, че 80% от израелците вярват в Бога. Сега е времето сърцата им да се обърнат към Него за пълното откровение за Неговата личност. · Ходатайствайте за мобилните части на службите за сигурност в Израел, за да могат да обучат обикновените хора как да са готови във всяка една ситуация, която може да промени хода на живота им. · Бъдете посветени в молитва за това Израел да бъде силен, силен като армия, която да защитава народа си. · Ходатайствайте за лидерите на Израел във военните части – да започнат да изучават как Бог е използвал обстоятелствата в Библията в древни дни, за да възпре враговете им, да ги отблъсне и как внимателно да планират военните си мисии. · Молете се за спасението на милиони араби по света, които не осъзнават, че са заблудени и за милионите израелци, които се нуждаят да познаят Господа. · Ходатайствайте за премиера Бинямин Нетаняху, който трябва да провежда срещи с генерал-щаба на армията, със съветниците по националната сигурност, разузнаването, полицията и граничните служби, за вземане на правилни стратегически решения. Изговаряйте Словото над този важен за Израел лидер, който е поставен в позиция на власт за време като това, но винаги прогласявайки, че Бог е истинският водач на тази нация. · Молете се, ако Израел трябва да вземе решение „сам”, без другите нации, той да вземе това решение „с Бога” и да го изпълни според Божието водителство. · Ходатайствайте за християните и вярващите, които работят и служат на Господа в Израел днес. Молете се за защита, сила и духовна проницателност във всичко, което Бог върши за Израел и нациите. · Благодарете на Бога за невероятните свидетелства на пастори и лидери от конференцията за Близкия изток, която наскоро се проведе в Истанбул, Турция. Там бяха дадени свидетелства от Сирия, Судан, Египет, Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен, Ливан, Кувейт, Йордания и дори Иран – за това как Евангелието достига до мнозина и за многото вярващи в Йордания, които се молят за Израел. Бе споделено, че в Иран мюсюлманите виждат видения и имат сънища и приемат Йешуа. Смята се, че в Иран има около милион вярващи. „Те мразеха Израел, но сега обичат и се молят за Израел”. Още една чудесна причина да благодарим на Бога: Поради изобилните дъждове, за които споменахме в предния брой, тази година цялата земя на Израел е покрита с цветове. Както споменах с последното си писмо, „дъждът е чудесен преобраз на освежаването от Святия Дух, което само Богът на Израел може да донесе на народа Си”. Бог определено е дал на Израел причина да не отстъпва земята си, да се гордее с нея (разбира се, в Него) и да обича земята, която само Бог би могъл да даде на народа Си. Нека всички мъже и жени се предават на молитва за Израел, тъй като ние сме стражите, които бдим в Духа. Пребъдвайки и работейки в Него, докато Той дойде, Шарън Сандърс

Д’ВАР ТОРА ТЕЦАВЕ – ЗАПОВЯДАЙ ШМОТ (ИЗХОД) 27.20-30.10

Шмот/ Изход 27:20-30:10
Йехезкил/ Езекиил 43:10-27
Иврим/ Евреи13:10-17

Шмот (Изход) {28:1} А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. {28:2} И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие. {28:3} И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.

В тези стихове от парашата ни за тази седмица се спрях на този, който говори за духа на мъдрост.

Изход {28:3} И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост...

Има една стара поговорка, която гласи: „Твърде скоро остарял, твърде късно помъдрял.” В тези трудни дни, в които живеем, с толкова много заблуда и фалшиви учения около нас, ако има нещо, от което Божиите деца се нуждаят повече от всичко, то това е мъдрост.

Светът ни учи, че мъдростта идва с възрастта. Не мога напълно да се съглася, защото има много възрастни хора, които не са спасени и са обречени на една вечност, отделени от Бога. Ако имаха мъдрост, щяха да видят от Писанията, че Йешуа е Месията и щяха да бъдат спасени и да прекарат вечността с Бога. Вярвам, че с възрастта се натрупва опит и светът погрешно нарича това мъдрост.

Според пасажа, с който започнахме, Бог е този, който ни изпълва с мъдрост. Той каза: „…които Аз изпълних с дух на мъдрост...” Как получаваме тази мъдрост от Бога? В случая, описан в парашата, Бог даде мъдрост на хората, които Той бе определил да направят свещеническите дрехи. Той се нуждаеше от квалифицирани хора, които да извършат работата и от целия Израел избра онези, които щеше да дари с мъдрост, за да свършат работата. От тук и поговорката: „Бог не призовава квалифицираните, Той квалифицира призованите”. Писанието ни казва и за друг начин, по който можем да получим мъдрост.

Псалм {111:10} Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

Преди сме обсъждали какво означава да се страхуваш от Бога. Означава да Го почиташ, да Го считаш за достоен. Това естествено ще доведе до изпълнение на заповедите Му, което е началото на мъдростта. Най-добрият начин да получиш мъдрост е да поискаш от Бога.

Яков {1:5} Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

Това е начинът, по който цар Соломон се сдоби с мъдрост. Той призна, че е недостатъчен да може да ръководи и управлява Божия народ и поиска мъдрост от Бога.

2 Летописи {1:8} А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него {1:9} Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, което Ти даде на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята. {1:10} Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам} прилично пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?

Поискай мъдрост от Бога и Той няма да ти откаже. Има една молитва, която е част от сутрешните молитви в синагогата, която може да ти помогне в тази област. Малко съм я променил, за да я направя по-лична.

Ти милостиво даряваш човека с мъдрост и даваш прозрение на немощния простосмъртен. Дари ни с милост, като ни дадеш мъдрост, прозрение и проницателност. Благословен да си Ти, който благосклонно ни даваш мъдрост.

Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер

Урокът за днешно време

До преизбирането на Нетаняху за премиер на Израел, предишните премиери от Рабин през Шарон и до Олмерт бяха като Ахаав – милостиви към Арафат, Абас и другите палестински терористични лидери. Хуманистичният манталитет се противи на Божия закон, че убиецът ще бъде убит (Битие 9:5-6; Числа 35:16-18, 30-31 и др.). Рабин възкреси Арафат и неговата умираща ООП и направи завет с него - Ословското мирно споразумение. Рабин плати за това с живота си и израелците платиха с кръв – точно както Бог бе казал на Ахаав и както Исая каза за онези, които влизат в завет със смъртта и се съгласяват с ада (Исая 28:14-22).

Днес Израел има лидер, който изглежда разбира това по-добре от повечето други лидери на демокрации. Затова и духът на този свят го мрази и използвайки други лидери и световните медии, оказва натиск върху него да направи „компромис”. Мъже като Биби имат нужда от нашите молитви, за да продължат да заемат правилната позиция. Всъщност ние трябва да се молим за всички, които са на власт в нашите нации (1 Тимотей 2:2:1-4).

Разбира се, нашият Бог е милостив,

но тази част от Неговото естество не може да се отдели от цялата Негова същност. Бог е любящ и мил, но също така е праведен и справедлив. Той обича грешника, но мрази греха. Чрез Месията Йешуа милостта на Бог достигна до нас, привличайки ни към Него. „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми” (Псалм 23:6а). Но ако хората се присмиват и отхвърлят Божията милост, те ще се срещнат с Бога като съдия. „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд” (Евреи 9:27).

В Библията четем, че отделните хора ще бъдат съдени пред белия престол (Откровение 20:11-15), а нациите ще пожънат това, което са посели в отношението си спрямо Божия заветен народ. Като част от това понякога Бог поставя лидери, за да покаже Своя суверенитет, като ги свали от власт (Римляни 9:14-24; Данаил 2:21; 4:17, 34-35; Откровение 17:17).

Що се отнася до Израел, Псалм 102:1-9 изглежда описва Холокоста, а след това в стих 13 говори за положението, в което Израел се намира днес: „Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.”

Бог не се стреми да бъде политически коректен, нито пък е светски хуманист! Понякога можем да си мислим, че Той прави или позволява нещо, което не е в съответствие с характера Му. И въпреки това, един напълно разбираем бог, би бил бог, който сме си създали сами, за да ни е удобен на нас. Бог (Яхве) е разбираем само дотолкова, доколкото е избрал да ни се открие чрез Словото Си (Псалм 36:9; 119:130; 2 Тимотей 3:16-17), чрез Сина Си (Йоан 14:9; 2 Коринтяни 4:6) и чрез творението Си (Римляни 1:18-20).

Урок от Библейската история

Един епизод от живота на цар Ахаав е много показателен за днешно време. Сирийският цар Венадад поиска богатството на цар Ахаав. Ахаав му даде каквото искаше (3 Царе 20:4). Разбира се, колкото повече се стремиш да угодиш на насилника, толкова повече той иска и Венадад поиска още (ст. 5-6). Този път Ахаав му отказа (ст. 8-9) и това разгневи сирийския цар, който в пиянското си безумие изпрати армията си и съюзниците си срещу Израел.

Един пророк каза на Ахаав, че Бог ще разгроми враговете на Израел, за да познае царят, че Той е Бог (ст. 13). Израел победи, но по-късно Венадад отново нападна Израел. Както и днес, в естественото изглежда, че Израел няма шанс; децата на Израел, събрани пред сирийската армия, изглеждат като две малки стада, а сирийците изпълниха страната (ст.27). Бог каза на Ахаав, че той ще победи и този път Израел ще познае, че „Аз съм Господ” (ст. 28).

След поражението на Сирия Венадад молеше Ахаав за милост, тъй като знаеше, че израелските царе са милостиви (ст. 31)! Ахаав не само запази живота му, но и нарече Венадад свой брат (ст. 32) и направи (буквално разсече) завет с него (ст. 34).

След това Бог смъмри Ахаав за това, че е бил милостив към онзи, който Бог бе осъдил! „Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде” (ст. 42).

Стражите от Ерусалим

Шалом от Сион,

Въпреки че никой не знае какво предстои през 2012 г., знаем Кой държи времената и годините. Благославяме ви за вашите молитви и подкрепа за нас през всичките тези години.

„Нека ви благослови от Сиона Господ, който направи небето и земята” (Псалм 134:3).

Насърчаване на любовта към Божието Слово

Събитията в историята на Израел често са пример за нас днес (1 Коринтяни 10:11). Това е една от причините, поради която се молим лидерите на Израел да започнат да четат и изучават Божието Слово. Ето защо се зарадвахме, когато разбрахме, че израелският премиер Бинямин (Биби) Нетаняху обяви, че възстановява изучаването на Библията в резиденцията си в Ерусалим. Той добави, че първият премиер на Израел Давид Бен Гурион е възприемал Библията като указ за страната ни и като уникалното духовно, културно и историческо наследство на нашия народ, както и за крайъгълен камък на човешката култура.

По времето на премиера Менахем Бегин в резиденцията също се е провеждало изучаване на Библията. Целта на Биби чрез възстановяването на това библейско изучаване е да насърчи любовта към Библията сред правителствените служители и по този начин и в цялата нация. (Израел днес, 11.12.2011)

Нетаняху: Светът мълчи пред лицето на заплахите за унищожение на Израел

Премиерът Бинямин Нетаняху използва специалното пленарно заседание, на което бе отбелязан Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, за да предизвика вниманието на световната общественост към заплахите срещу съществуването на Израел днес.

„70 години след Холокоста, голяма част от света мълчи пред лицето на открито заявеното намерение на Иран да изтрие Израел от лицето на земята”, каза Нетаняху.

„Голяма част от света мълчи на призивите на „Хизбула” за унищожението на Израел и продължаващите смъртоносни действия срещу Израел. Мнозина мълчат на призивите на „Хамас” за убийството на евреи навсякъде по света. Живеем в дни, когато повечето световни правителства мълчат на призивите на палестинските мюфтии за унищожението на евреите. Защо световните лидери не осъждат подстрекателствата на тези мюфтии? Не мюфтиите в миналото, а тези, които подстрекават към насилие днес? Международният ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста трябва да е ден, в който светът да застане зад думите „Никога вече””, каза Нетаняху.

Той добави: „Това е ден, когато светът трябва да се обедини срещу реалната опасност оръжията за масово унищожение да попаднат в ръцете на жестоки режими, като ръководения от аятоласите режим в Иран и съюзниците му. Поздравявам европейските лидери за важната стъпка, която предприеха, налагайки санкции срещу Иран.” Той също така порица някои ключови клиенти на иранския нефт, които засега отказват да участват в санкциите срещу Иран и поради което износът на петрол от Техеран продължава.

„Важно е и другите страни в света да се присъединят към тези санкции. Имам предвид Китай, Япония, Индия и Северна Корея. Само съчетаването на много строги санкции с реална военна заплаха срещу Иран могат да го принудят да преосмисли ядрената си програма”, добави той.

„Трябва да си зададем въпроса дали сме научили уроците от Холокоста. Можем ли да приемем смъртните заплахи насериозно или нашето поколение евреи не вижда опасността, пред която сме изправени? Не можем да си заровим главата в пясъка. Иранският режим открито призовава за унищожението на Израел, планира унищожението на Израел и всеки ден работи за унищожението на Израел. Урокът от Холокоста би трябвало да подтикне света към действие днес”, каза Нетаняху.

Иран нарича Израел „държава, за която е необходима само една бомба”.

My love Israel

Az Yashir

Silent Scream

Alabanza

Yerushalayim

Rahem

Shema Yisroel

Cry No More by Yaakov Shwekey

Milost

CFOIC FINAL

Концерт на Етиен Леви - Фестивал "Израел моя възлюбен"

"ЧУЙ ИЗРАЕЛ"

МОЛИТВЕНОТО ПИСМО НА СТРАЖАТА ЯНУАРИ 2012

“Любовта не е написана на хартия, защото написаното може да бъде изтрито. Нито пък е издълбана на камък, защото камъкът може да се счупи. Но тя е написана на сърцето, защото там може да остане завинаги.” (Неизвестен автор)

Божията любов е тази, която върна народа Му. Неговата любов възстанови народа на Израел в Земята им и тъй като Бог обича народа Си, Неговата воля за тях е начертана на сърцето Му и ще остане там завинаги. Бог никога няма да си промени мнението. Неговият избран народ ще си остане Негов народ (Църквата е прибавена към този „избран” народ чрез Йешуа, еврейския Месия и Спасител на света) и Неговият избор за възлюбения Му град – Ерусалим – и избраната Земя, където Той ще съгради земното си царство, са завинаги вкоренени в сърцето Му.
През първи век един евреин, който е искал да стане ученик на даден равин, е трябвало да напусне семейството си и работата си и да последва своя равин (учител). Той вече е трябвало да живее с него, да е с него по 24 часа в денонощието, да пътува с него, да поучава, да се учи и да работи. Учениците са обсъждали с равина си Писанията, учили са ги наизуст и са ги прилагали в живота си. Призивът на ученика, според както е описан в еврейските Писания, е бил да „се покрие с прахта от нозете на учителя си”, попивайки всяка негова дума. Ученикът е следвал равина си толкова близко, че е „ходил в прахта му”. По този начин той ставал като равина, като учителя си. Симон, Андрей, Яков и Йоан знаеха за този тип взаимоотношения, към които ги призоваваше Йешуа и затова незабавно оставиха работата си и Го последваха. Три години те стояха близо до Йешуа, слушайки всяка Негова дума и заповед, виждайки чудесата Му, учейки се от Него по всеки начин и „ходейки в прахта Му”.
Днес като християни, които обичат своя Учител и Равин Йешуа, ние можем да „ходим в прахта Му”, като изучаваме Библията, от която и Йешуа поучаваше: Тората, Танаха. Не бива да се наричаме само „новозаветни вярващи”, а християни, които вярват и приемат цялата Библия. Като прекарваме време, изучавайки цялата Библия, ще разберем много по-добре това, което Йешуа поучаваше и ще можем да приложим принципите Му в живота си. Тогава ще приличаме все повече и повече на нашия равин и Господ. „И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете” (Лука 4:16). От коя книга четеше Йешуа? Това бе свитъкът на Исая – част от днешния т.нар. Стар завет.
Когато изучаваме Писанията, които Йешуа четеше, ще видим какво пророците на Израел говореха за идването на Месията, за това как трябва да се роди (Исая 7:14), къде трябва да се роди (Михей 5:2) и по какъв начин ще умре (Псалм 22). Те също ни говорят за копнежа на Божието сърце: „дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа” (Еремия 32:41).
Бог ни казва, че е вложил цялото Си сърце в това да види народа Си в притежание на Неговата земя. Той се удоволства в този процес и Израел ще бъде благословен. Всъщност Бог казва, че Той ги взема от нациите в света и ги засява като семе в Земята. Бог завършва това твърдение, като казва, че Той ще го извърши с цялото Си сърце (с цялата Си същност) и с всичкия Си Дух. Това не е маловажно или тривиално твърдение. Това ясно ни показва, че всеки народ, племе или нация, които излизат срещу Божията воля за Неговия народ и земя, ще се сблъскат с Бога и Неговия съд.
Още от 1948 г. насам враждебните арабски нации се стремят да унищожат Израел, когото Бог съгражда и еврейския народ, когото Бог връща у дома отсред народите по света. Тези, които мразят Израел, могат да се опитат да го изтрият от картите; те обаче няма да успеят, тъй като Бог е постановил Израел да остане в земята си. Сам Бог е обещал тази земя на евреите чрез Авраам, Исаак и Яков и техните потомци. Потомците на Исмаил получиха толкова много земя, че те нямат нужда от тази малка ивица. Но Израел им е трън в очите, защото там действа “друг дух”.
“Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24) “Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете люде, и Аз ще бъда ваш Бог.” (Езекиил 36:28)

Като стражи ние сме поставени да бдим на кулите (4 Царе 9:17; Исая 21:5), на стените на градовете (Исая 62:6), по улиците на градовете (Псалм 127:1) и около Храма в Ерусалим (4 Царе 11:6). Стражите често обикаляха улиците през цялата нощ, за да гарантират реда, особено във време на опасност. Често те трябваше да увеличават броя си (Еремия 51:12) и да бият тревога при наближаването на врага (Езекиил 33:2,3). Те често се сменяха (Неемия 7:3), защото е много опасно да заспиш, когато си на стража (Матей 28:13, 14). Когато стражата не е давал предупреждение за идещата опасност, той е бил наказван със смърт (Езекиил 33:6). Стражата е бдял в очакване на утрото. Сега, когато ви съобщаваме за случващото се в Израел с това Молитвено писмо, нека да се обединим като една духовна войска по целия свят и да се погрижим за това в стената да няма дупки; нека да се бием в Духа, като част от екипа на стражите.

Израел казва, че отново ще навлезе в Газа

Висшестоящи израелски военни служители и законодатели казват, че повторното навлизане в Газа е неизбежно, за да може да се парира терористичната заплаха на “Хамас”.

Терористите от Газа продължиха 11-годишната война, изстрелвайки два снаряда на първи януари срещу западен Негев. Не се съобщава за ранени или щети.
Израелската армия съобщи, че две ракети, изстреляни от Газа, са се приземили в района на Ешкол, където живеят около 11 000 израелци.

Терористичните организации на Народното съпротивително движение, които бяха участници в отвличането на Гилад Шалит през юни 2006 г., поеха отговорност за атаките. Според израелската армия правителството на “Хамас” в Газа носи директна отговорност за нападенията. Практиката на Израел е в случаи на такива нападения в рамките на 24 часа да нанесе контра удар по ракетните остановки на терористите, фабриките им за производство на оръжие и тунелите, които те използват за контрабанда на оръжие в Газа.
На 30 декември израелските военно-въздушни сили елиминираха висшестоящ терорист, след като засякоха екип от терористи, които се готвеха да изстрелят ракети срещу израелски цивилни. През последните години “Хамас” на няколко пъти обяви примирие, но всеки път то траеше по няколко седмици, а понякога часове. Стотици ракети и снаряди бяха изстреляни срещу южен Израел през изминалата година, която е единадесетата поредна година от започването на Втората интифада, ръководена от Палестинската власт (ПВ).
Тази война също е позната като “Войната след Осло” по името на провалилото се Ословско споразумение. То буквално се взриви в лицето на Израел, след като ПВ отхвърли предложението на тогавашния министър Ехуд Барак през 2000 г. Това предложение имаше за цел създаването на независима палестинска държава върху почти цялата територия на Ерусалим, Юдея и Самария, които Израел си възстанови по време на Шестдневната война през 1967 г. (Аруц 7).
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за свръхестествена защита за израелските войници, които рискуват живота си, за да опазят народа на Израел от изстрелваните ракети.
* БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че пази синовете и дъщерите на Израел, които отиват в битка за доброто на народа си.
* УМОЛЯВАЙТЕ БОГА Неговата десница да ръководи командирите и отрядите и да им дава сили за битките.
* МОЛЕТЕ СЕ да се случват чудеса, които да доведат много войници до по-дълбоко посвещение и вяра в Бога и нека те да намерят своя Месия.
“Хамас” призовава за сформирането на арабска армия за освобождението на Ерусалим
Уеб сайт на “Ал Касам” съобщава, че отделът на “Хамас” по въпросите с бежанците настоява палестинският премиер Исмаил Ханийе да работи за сформирането на арабска армия за освобождаването на ислямския град Ерусалим от “окупацията”. В съобщение за пресата “Хамас” изтъкна, че палестинските бежанци в арабските страни трябва да застанат в предните редици на тази армия; „Хамас” призова арабските страни, които преживяха арабската пролет, да положат началото, като започнат подготвителни стъпки за сформирането на такава армия. Първата от тези стъпки е да се създаде отряд на “Ал Кудс” във всяка една от тези арабски страни, приканяйки палестинските бежанци да се включат в нея и да се основе арабски военен команден център, който да постанови плановете и да ръководи армията. Тази идея е дошла в резултат на засилващите се „опасности” срещу Ерусалим и останалите “окупирани” палестински земи. “Ние сме уверени, че битката за освобождение на Ерусалим е по-близо от всякога и Аллах ни е обещал сигурна победа”. (23.12.2011)
Стратегически и молитвени точки:
* УМОЛЯВАЙТЕ Господа да осуети сформирането на такава армия. Нека всички планове, които целят да навредят на Божия свят град, да се провалят. (Захария 12:3, 9) “Всички, които се натоварят с него, ще се смажат… В оня ден ше потърся да изтребя всичките народи, които идат против Ерусалим”. “Бог ще съди между много племена... нито ще се учат вече на война” (Михей 4:3). МОЛЕТЕ СЕ за идването на този ден на мир, който може да донесе единствено Княза на мира.

* БЛАГОДАРЕТЕ НА ГОСПОДА, че ще защити и закриля Ерусалим, така както Той е обещал в Захария 12:8: “В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители…” Според Библията в последните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове т.е. няма да бъде разрушен или завзет от нито една чужда армия. (Михей 4:1)

* ХВАЛЕТЕ БОГА за обещанието Му “да излее дух на благодат и на моление на Давидовия дом и на ерусалимските жители” (Захария 12:9), за да донесе спасение и изкупление на Израел.

Проблеми в сърцето на Израел
Хълмовете на Юдея се споменават за пръв път в книгата на Исус Навин, когато израелтяните завладяваха Обещаната земя. От тогава до днес – за повече от 3000 г. – името Юдея се употребява, за да опише територията на юг от Ерусалим по протежение на юдейските планини, които се простират на изток от планините до Мъртво море. Хълмистата територия на север и запад от Ерусалим е известна като Самария (Шомрон) от времето на цар Йеровоам – първият цар, при когото десетте племена на Израел бяха откъснати след смъртта на цар Соломон. Юдея и Самария са познати с тези имена от много векове и са регистрирани така в официалните документи и карти, от международните институции и справочници до 1950 г. Историческата родина на еврейския народ винаги е била “Пътеката на патриасите” сред юдейските хълмове. Блокът от общности Гуш Ецион е разположен върху древните планини между Ерусалим, Давидовия град и Хеврон, Града на патриарсите. Светът нарича тези общности “заселища”. За тези, които вярват в Библията и живеят в Израел, тези “заселища” са еврейски общности и това с право е така. Но с продължаващата демонизация на еврейските жители на Юдея и Самария, както от страна на международната общност, така и от левите институции в самия Израел, изглежда, че насилственото им изкореняване вече не е необходимо, тъй като Израел вече започва да се разделя на две отделни еврейски държави. Така че докато външният дипломатически натиск може и да не успее да раздели Земята на Израел, той успява да раздели народа на Израел и това е много важна молитвена нужда. (Израел днес)
Стратегически и молитвени точки:
* МОЛЕТЕ СЕ за новия бригаден генерал Агай Мордехай, който е назначен за командир на израелската армия в Юдея и Самария.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за новото стратегическо командване, което израелската армия сформира наскоро. Нищо не може да работи или функционира без Божието благословение и сила. МОЛЕТЕ СЕ, ако това ново командване е от Бога, то да успее.
* ИЗВИКАЙТЕ за командирите на израелската армия – Бог да им даде мъдрост да вземат правилните решения на правилното време.
* ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за войниците и се молете те да не излизат в собствената си сила, но да се молят преди битка и да ходят в силата на Господа, Бога на Израел. “Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи както когато воюва в ден на бой.” (Захария 14:3)
Ханийе в Судан: “Хамас” никога няма да признае Израел
Премиерът на “Хамас” в Газа Исмаил Ханийе потвърди на 31 декември, че неговата организация никога няма да признае Израел и никога няма да се откаже от Ерусалим, съобщи Канал 10.
Ханийе каза това по време на разговори в суданската столица Хартум, където преди няколко дни той се срещна с президента Омар ал-Башир. Посещението в Судан е част от първата официална обиколка на Ханийе в региона откакто “Хамас” завзе властта в Газа през 2007 г.
Бе съобщено, че Ханийе е направил тези коментари по време на т. нар. “Ерусалимски форум”, който се е провел в Хартум. Канал 10 съобщи, че по време на дискусиите хората на Ханийе са се срещнали с висшестоящи служители на екстремисткото движение “Мюсюлманско братство”. Според сведенията целта на срещата е била да се обсъди възможността “Хамас” да се присъедини към “Мюсюлманско братство”.
Въпреки че коментарите на Ханийе са подобни на онези, които той направи наскоро по време на 24-та годишнина на “Хамас”, когато той каза, че дългосрочната стратегическа цел на “Хамас” е да елиминира целия Израел, те не съответстват с коментарите на други лидери на “Хамас” през последната седмица.
Шефът на политбюро на “Хамас” Халед Машаал каза миналата седмица, че засега “Хамас” възнамерява да се фокусира по-скоро върху национални протести в духа на арабската пролет, отколкото върху въоръжената съпротива срещу Израел.
Коментарите на Машаал дойдоха след преговорите за помирение между “Фатах” и “Хамас” в Кайро миналата седмица, които завършиха със заявлението, че “Хамас”, “Ислямски джихад” и другите тетористични фракции ще се присъединят към ООП. Съоснователят на “Хамас” Махмуд ал-Заар по-късно потвърди думите на Машаал. (Аруц 7)
Стратегически и молитвени точки:
*МОЛЕТЕ СЕ за спасението на арабите, които са под заблудата на исляма. Техните души трябва да бъдат освободени, за да познаят истината за Господа и Спасителя.
*УМОЛЯВАЙТЕ Господа за повече срещи с Бога като тази на апостол Павел по пътя за Дамаск и нека повече хора да бъдат спасени в тези последни дни преди да е твърде късно за тях.
*ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за разрушаване на коалициите между враговете на Израел и се молете за объркване в лагера на онези, които мразят и целят унищожението и убийството на израелци.
*СТОЙТЕ В МОЛИТВА срещу отвличането на израелски войници. Това е непрекъсната заплаха за израелските бойци. Покривайте всички части и командири в молитва за Божията протекция.
В началото на Новата година изпращаме поздрави от Ерусалим на всички вас, християните приятели на Израел в нациите. Нека Господ, Богът на Израел, единственият жив Бог да бъде с вас и нека Месията на Израел и Спасител на света – Йешуа – да дойде по специален начин през тази година в живота на всеки от вас. Нека Неговото присъствие и помазание да бъде с всички вас, които “стоите в пролома”, затваряйки чрез молитва всяко място в стените, където враговете на Израел могат да навлязат в Земята.

Докато Той дойде,
Шарън Сандърс

Д’ВАР ТОРА ВАЙЕХИ – И ТОЙ ЖИВЯ БЕРЕШИТ (БИТИЕ) 47.28-50.26

Берешит / Битие 47:28-50:26
Мелахим Алеф / 3 Царе 2:1-12
Кифа Алеф / 1 Петрово 1:3-9

Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Когато внимателно четох тези стихове, забелязах нещо много интересно. И преди съм говорил за това как Бог употребява имената Израел и Яков, когато говори за един и същ човек. Понякога Бог нарича сина на Исаак Яков, а друг път го нарича Израел. Както знаем, Бог е този, който промени името на Яков на Израел в Битие 32:28. Яков означава „онзи, който измести”, а Израел означава „Божий княз”. Промяната от едното към другото име не е на посоки, тъй като нищо в Библията не е случайно. Истината е, че Бог целенасочено употребява едното или другото име, за да направи разлика между двете природи на един и същ човек.
Името Яков се отнася към плътската природа, старото естество, което често се проявява в отношенията му с други хора в Библията. А името Израел се отнася към духовната му природа, към новото му естество. Според мен Бог използва двете имена в пасажа по-горе, именно по този начин. Нека да погледнем и да видим как Бог го прави и какво се опитва да ни каже, като използва и двете имена – Яков и Израел.

Берешит (Битие) {47:27} И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Смятам, че тук ни се казва, че докато Яков и семейството му живееха в Египет, те бяха духовно свързани и имаха взаимоотношения с Бога. Това, че живееха в земята Гесен, означава, че те бяха изолирани, като изгнаници в една безбожна материалистична земя. Виждаме, че семейството, въпреки че беше сред Египет, продължаваше да е в духовни взаимоотношения с Бога.
Берешит (Битие) {47:28} И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Смятам, че тук ни се казват две неща. Първо, употребата на името Яков ни посочва, че той бе повлиян от материализма на Египет. Второ, Бог ни съобщава за физическата смърт на този човек и годините, които той е живял на тази земя. Мъдреците дори отбелязват, че когато Тората говори за 17-те години живот на Яков в Египет, те включват и физическата почивка, която той получава след духовните борби, които е изпитвал до този момент.
Берешит (Битие) {47:29} А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, {47:30} но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Мисля, че този пасаж ни дава изключително много информация. Първо Бог ни казва, че със смъртта на Яков ще дойде и духовната смърт за нацията. Това е ясно от факта, че името се променя на Израел, когато става дума за смъртта на Яков.
Друго интересно наблюдение е защо Яков извика своя син Йосиф, когато разбра, че идва времето му да умре? Не бяха ли при него и другите му единадесет синове? Защо не повика някой от тях? Към този момент Йосиф не бе главата на семейството. Според мен отговорът се крие в това, че Йосиф е прототип на Йешуа. Бог ни показва бъдещето. Яков иска Йешуа да му обещае, че ще възстанови духовните взаимоотношения на нацията с техния Бог и ще ги насели отново в Земята на обещание.
Както знаем, след смъртта на Яков народът е поробен в Египет за повече от 200 г. През това време те загубват концепцията си за взаимоотношенията си с Бога на небето и земята и приемат обичаите на египтяните. За съжаление и до днес по-голямата част от нацията на Израел (еврейския народ) все още живее в изгнание и духовен мрак. Но скоро Йешуа ще се върне и ще възстанови техните взаимоотношения с Бога и ще ги върне в Земята на обещание.




Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер

ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ЯНУАРИ 2012

„Ето люде, които ще се заселят отделно, и няма да се считат между народите... Господ Бог негов с него е, и царско възклицание има между тях” (Числа 23:9, 21).

ИЗРАЕЛ САМ СРЕЩУ ПОЛУМЕСЕЦА
Някога питали ли сте се откъде идват определени „поговорки”? Всъщност, освен в библейската книга Притчи (която вярвам, че е Боговдъхновена), различните афоризми и поговорки възникват, защото изразяват добре потвърдени и изпитани истини за човешката (или животинската) природа. Поговорката за „сварената жаба” определено е една от тях. Както повечето от вас знаете, ако сложите една жаба във вода и бавно увеличавате температурата, жабата ще остане във водата и няма да разбере как се сварява. Причината за това е, че тя или не знае, че ще умре, или не го разбира навреме, за да изскочи от водата.
Използвам този пример във връзка с влиянието на исляма върху света и особено върху Запада. Има някои гласове, които се надигат, предупреждавайки света срещу възраждащия се войнствен ислям, който бавно засилва натиска си върху враговете си. Но очевидно „температурата” се увеличава толкова бавно, че повечето от западните лидери не забелязват, че скоро ще стигнат точката на кипене. Предупреждавам за това от няколко години, но често чувствам, че предупрежденията остават незабелязани. Не става въпрос, че имам някакво специално знание или прозрение за тези неща. Просто знаците са толкова ясни и очевидни, че всеки, който не ги вижда, или е заспал, или е умишлено сляп.
С всичко това искам да кажа, че има само една нация в света, чиито лидери изглежда напълно осъзнават опасността, пред която сме изправени. И това е Израел. Израел е наясно, че през всичките години на краткото си съществуване от 1948 г. насам е изправен сам срещу мюсюлманските нации. За Израел е ясно в какво се корени конфликта и той не се нуждае от закони, забраняващи говоренето против исляма. В Израел няма синагоги, които се отдават под наем на ислямски общества или еврейски равини, които посещават джамии, опитвайки се да създадат нова смесица от евреи и мюсюлмани (подобна на хрисляма). Израел не се нуждае от Съвет за еврейско-ислямски връзки или други подобни организации, чиято скрита цел е да прокарат исляма сред нищо неподозиращите граждани на съответната страна. Не, това не се случва в Израел, защото разграничителните линии са ясно очертани.
Изправен срещу мюсюлманските си (и други) врагове, Израел се оказва все по-изолиран. Израелският посланик в САЩ Майкъл Орен пише:
„Твърдението за изолацията на Израел, отекващо от лидерите и на демократите, и на републиканците, започва да се превръща във факт. Наскоро Джон Хайлеман писа за списание „Ню Йорк”: „Израел се намира във все по-голяма изолация, обсаден от всички страни.” Сп. „Икономист” съобщава, че „изолацията на Израел се задълбочава и предвид влошаването на отношенията му с Турция и Египет”. Журналистът в „Ню Йорк Таймс” Николас Кристоф обвини израелския премиер Бинямин Нетаняху, че „поставя страната си в изолация”, а Томас Фрийдман описа Израел като „самотен остров”.
Интересно е, че Орен казва: „Изолацията не е непременно знак за лоша политика. Великобритания бе в изолация в началото на Втората световна война, когато се изправи срещу Германия. Силите на съюзниците също бяха в изолация в началото на Гражданската война. Младият Джордж Вашингтон пише: „По-добре да си сам, отколкото в лоша компания.” Според Орен Израел не е толкова изолиран, колкото смятат някои и посочва мирните договори на Израел с Йордания и Египет, добрите му отношения със страни като Гърция, Индия, Китай и разбира се, на пръв поглед, непоклатимите отношения със САЩ.” (Вашингтон пост, 13.10.2011)
Но факт е, че Израел остава все по-сам и основната причина за тази изолация е, че светът просто не разбира това, което Израел разбира: че силите на исляма са си поставили за цел да завладеят целия свят, а що се отнася до Близкия изток - единствено Израел им пречи да го извършат. Мюсюлманите са завладявали Ерусалим поне два пъти (през 638 г . и 1187 г.) и изглежда са уверени, че могат да го завладеят отново.
КОНФЛИКТ В СЕМЕЙСТВОТО
Исус предупреди, че разделен дом не може да устои. Днес наблюдаваме обезпокоителни признаци за сериозни разделения в еврейската държава, не само по културен и религиозен принцип, но и в политически аспект. Според статия в сп. „Израел днес”, която излезе наскоро, все повече и повече евреи, живеещи в Юдея и Самария се чувстват „извън” Държавата Израел.

Списанието пише: „В Юдея и Самария вече наблюдаваме еврейски протести, които медиите и правителството се опитват да скрият от обществото. Идеята за отделяне от Израел набира поддръжници, заради доброто на Израел... Все повече заселници разбират, че те са тук въпреки израелската държава и виждат все повече различия между себе си и израелците...”.
Но различията не се наблюдават единствено в заселищата. Отношението на ултра-ортодоксалните евреи към жените наскоро доста се изостри, дори и в градовете. Един от най-сериозните инциденти се случи в Бет Шемеш, където един ултра-ортодоксален евреин демонстрирал своето отношение към жените, като наплюл едно осемгодишно момиче на име Наама. Причината, която той изтъкнал за това, била, че момичето не било облечено както трябва. Този (и някои други инциденти наскоро) доведоха до размирици, които наложиха намесата на полицията. Бяха арестувани поне шест ултра-ортодоксални демонстранти. Планират се още такива протести, включително и в Ерусалим.

Към този момент повечето израелци са на страната на малкото момиче и родителите, приятелите и връстниците й. Една статия във вестник „Ерусалим пост” наскоро бе озаглавена „Силата на сълзите на Наама”. Авторът казва: „През последната седмица сълзите на едно осемгодишно момиче на име Наама Марголис станаха основният образ в конфликта между ултра-ортодоксалните и не-религиозните евреи. Наама се страхува да ходи на училище в Бет Шемеш поради тормоза на ултра-ортодоксални екстремисти. Страхът на Наама да измине 300 метра до училището си докосна струна дълбоко в сърцето на израелското общество.”

Конфликтът е започнал по повод използването на някаква сграда в Бет Шемеш, която се намира близо (или в) ултра-ортодоксален квартал. Няма да повтаряме тази дълга история, но основният конфликт явно е за тази сграда и за това кой да я използва, а не само във връзка с този инцидент с малкото момиче, което не е било облечено „както трябва” според определени стандарти на ултра-ортодоксалните.

Авторът на статията в „Ерусалим пост” казва: „Тормозът по време на отварянето на училището за момичета „Орот” в Бет Шемеш през септември привлече вниманието на медиите и предизвика недоволството на обществото, но то не може да се сравни с инцидента през последната седмица. Случаят с Наама предизвика критиките на премиера, на началника на полицията, на финансовия министър и редица депутати и политици, да не говорим за арестите на мъже, обвинени, че са наплюли жени и са нападнали медийни екипи. Единствено сълзите на Наама имаха силата да развълнуват толкова много хора.”

Подобни инциденти се случват и в Ерусалим и в много от случаите причина за това са предразсъдъците на ултра-ортодоксалните евреи към жените. За наша изненада дори и министърът на вътрешните работи Ели Ишай се произнесе по случая и заклейми отношението към малкото момиче като нарече подобно поведение от страна на ултра-ортодоксалните „отвратително” и „възмутително”. Браво на него, като се има предвид, че той самият е ортодоксален евреин (но не ултра-ортодоксален, които се смятат за една стъпка по-горе в йерархията).

Бих искал да кажа, че от публикуваните снимки на Наама Марголис не мислим, че е възможно да е била облечена неприлично. Всъщност на една от снимките, където тя е седнала до майка си, дори и майка й е облечена подобно да ортодоксалните еврейки, като главата й е покрита с шал.

ПАЛЕСТИНСКАТА АВТОНОМНА ВЛАСТ КАЗВА, ЧЕ МОЖЕ „ДА ОТМЕНИ” ПРИЗНАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

От многото партии, групи и фракции в Близкия изток ПВ (Палестинската автономна власт) представлява мнозинството палестинци в Западния бряг и се счита за една от по-умерените групировки, с които Израел може да преговаря. През последните месеци, обаче, може би след искането ООН да признае палестинската държава – ПВ, начело с Абас, заема все по-твърди и крайни позиции.

Това, което още повече влошава положението, е започналата кампания за единство между ПВ и „Хамас”. Най-голямата разлика между двете (освен факта, че „Хамас” управлява Газа, а ПВ управлява палестинците в Западния бряг) е това, че „Хамас” многократно е заявявала и се е заклевала, че никога няма да признае Израел, докато ПВ дефакто признава Израел, тъй като участва в мирните преговори с израелските лидери.

Сега, явно поради нуждата да се сближат с „Хамас”, лидерите на ПВ казват, че може да „отменят” признаването на Израел. Мохамед Штайе, член на централния комитет на „Фатах” и един от преговарящите за ПВ с Израел, бе цитиран да казва на 25 декември, че палестинците може да отменят споразуменията, подписани между ООП и Израел.

(Обяснение: В резултат на споразумението от Осло, ООП учреди временен административен орган: Палестинската автономна власт, която изпълнява правителствени функции в части на Западния бряг. Така че ООП си остава главната организация, докато ПВ е органът с управленчески функции в ООП.)

Отменянето на споразуменията с Израел ще подготви почвата за включването на „Хамас” и другите радикални групировки в ООП. Това също така ще означава, че всички палестинци изведнъж ще се окажат радикалисти и в резултат на това преговорите ще бъдат прекратени и ще настъпи продължително състояние на война (което няма да е толкова различно от сегашното състояние). Но – и това е важно „но” – има редица лидери на ПВ, които критикуват Абас за това, че се е съгласил да приеме „Хамас” в ООП. Освен това сам Израел каза, че няма да преговаря с ПВ, ако „Хамас” влезе в състава й.

Един израелски лидер наскоро заяви, че може да мине „още едно десетилетие” преди да се постигне някакво стабилно споразумение с палестинците. Изглежда, че състоянието на война се очаква да продължи. Израел отчаяно се нуждае от молитвите ни.

ЧУДО НА ХАНУКА
На 27 декември един бдителен войник от израелската армия може би предотврати мащабен терористичен акт в голям израелски град. Войниците и командирите нарекоха това Ханукално чудо. Във вторник сутринта израелски войник арестува един млад арабин, който е носил две големи бомби и е бил на път за Ар Браха в централна Самария.
Вниманието на войника е било привлечено от необикновено голямата раница, която е носил арабинът. Войникът спрял подозрителния човек, който се изкачвал по хълма, водещ към Ар Браха, недалеч от Шомрон. Войникът сграбчил раницата на 18-годишния арабин и открил, че в нея има не само бомби, но и коктейли „Молотов” и амуниции. Арабинът незабавно е бил арестуван за разпит. След като войниците са претърсили района, са открили и втора раница с подобно съдържание.
„Аруц 7” отбеляза, че мястото, на което е бил арестуван арабинът, е само на няколко метра от бившия КПП Хауара, който бе премахнат по заповед на премиера Бинямин Нетаняху и министъра на отбраната Ехуд Барак. Когато КПП-то все още действаше, войниците редовно залавяха терористи, които се опитват да внасят контрабанда оръжие в централен Израел.
Председателят на Съвета на Самария Гершон Месика позвъни на командира на отряда, който извърши ареста, и му благодари за усилията на войниците. (Аруц 7, 27.12.2011) Без съмнение животът на много хора е бил спасен поради бдителността на този войник – едно истинско Ханукално чудо.

„Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Бог, който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми, учи ръцете ми да воюват,
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала” (Псалм 18:30-35).



В Месията,
Лони Мингс

Защо християните са призвани да бъдат приятели на Израел?

*Защото Бог е направил вечен завет с наследниците на Авраам, Исаак и Яков.

„Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: „Аз съм Бог Всемогъщи; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много.” Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки; „Ето, Моят завет с тебе; и ти ще станеш отец на много народи. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.” (Битие 17:1-8)

*Защото Бог е показал верността Си към този завет, като е запазил евреите като народ с отличаваща се идентичност пред Него.

„Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина на деня и нарежда луната и звездите за светлина през нощта, Който повдига морето така щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му: Ако изчезнат тия наредби от пред Мене, казва Господ, тогава и израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене. Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили, казва Господ.” (Еремия 31:35-37)

*Защото нашето спасение е дошло чрез евреите.

„... защото спасението е от юдеите.” (Йоан 4:22)

Библията, която говори за нашето спасение, беше написана от евреи. Месията Йешуа, който ни донесе спасението, дойде на света като евреин. Учениците, които първи донесоха Божието послание за спасението на езичниците, бяха евреи.

*Защото, когато са били разпръснати между народите, към евреите са се отнасяли позорно и то често хора, които са наричали себе си християни.

„Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.” (Битие 12:3)

„Недей влиза в портата на людете Ми в деня на бедствието им; Да! Не гледай злорадо злощастието им в деня на бедствието им, нито да туриш ръка на имота им в деня на бедствието им.” (Авдий 13)

*Защото завръщането на евреите в Земята им е в изпълнение на библейските пророчества.

„А вие, израилеви планини, ще изкарате клоните си; и ще давате плода си на людете Ми Израиля; защото скоро ще дойдат.” (Езекиил 36:8)

„Защото ще ви взема из сред народите, и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви.” (Езекиил 36:24)

*Защото възстановената еврейска държава, с Ерусалим като нейна столица, ще бъде седалището на управлението на Месията при Неговото завръщане.

„И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и Словото Господно от Ерусалим. Бог ще съди между народите и ще решава между много племена; и те ще изковат ножовете си на палечници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.” (Исая 2:3-4)

*Защото Бог има план да направи Израел благословение и за арабите, за които ние също се молим.

„В оня ден ще има път от Египет за Асирия; и асирийците ще дойдат в Египет, и египтяните в Асирия, и египтяните с асирийците ще служат Господу. В оня ден Израил ще бъде с Египет и с Асирия; трето благословение всред земята; защото Господ на Силите ще ги благослови, като ще рече: Благословен да бъде Египет, Мои люде, и Асирия, делото на ръцете Ми, и Израил, наследството Ми.” (Исая19:23-25)

ДА ЗАСТАНЕМ ЗА ИЗРАЕЛ

Библията ясно ни говори, че християните са призвани да бъдат приятели на еврейския народ и да подкрепят нацията Израел и правото му на съществуване. Сега повече от всякога евреите се нуждаят от християни, които не само да се молят за мира на Ерусалим, но и открито да застанат рамо до рамо с тях.

„Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения, което изговори на Авраама... утвърди на Якова... на Израиля за вечен завет, като рече: На тебе ще дам ханаанската земя.” (Псалм 105:8-11)

„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” ( Римляни 11:1,2,29)

ОСНОВОПОЛОЖНИ ПРИНЦИПИ

Като християни, които са приели от Бога любовта към Израел и евреите, ние искаме да ги благословяме в името на Месията Исус.

Ранната Църква беше еврейска. Християнството е с еврейски корени и никога не е преставало да бъде свързано и задължено на евреите.

Вярваме, че възстановяването на евреите в земята на Израел е в изпълнение на обещанията в Божието Слово, и че Божието време за „благоволение към Сион” е започнало.

Ние вярваме, че Израел (народ, земя и нация) има предопределено от Бога, славно бъдеще, и че Бог нито е отхвърлил, нито е заменил Своя народ - евреите.

Ние съзнаваме, че бариерите, които днес съществуват между евреи и християни, се дължат до голяма степен на християнския антисемитизъм и гонението на евреите от страна на хора, наричащи себе си християни.

Ние вярваме в еврейския произход на Исус и на Новия Завет.

Въпреки че вярваме, че нашият Господ Исус е Месията на Израел и Спасителят на света, нашата подкрепа за Израел не е условна и не се основава на това дали еврейският народ приема вярата ни или не.

ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ (ХПИ)

Международното служение „Християни приятели на Израел” е основано през 1985 г. с център гр. Ерусалим. ХПИ има представители в страни по целия свят, включително и България от 1997 г.

„Приятел обича всякога ... ” (Притчи 17:17)

Основни цели:
• Да показва на дело приятелството и солидарността на християните към Израел и еврейския народ по целия свят.
• Да се противопоставя и бори срещу всякакви форми на антисемитизъм, включително и сред християните.
• Да информира Църквата за събитията в Израел и да насърчава християните по целия свят да се молят и ходатайстват за еврейския народ.
• Да осигурява практическа подкрепа на нуждаещите се в Израел.
• Да помага на евреите в диаспората да се завърнат в Земята Израел.
• Да насърчава и да се моли за помирението между евреи и араби.


За контакти:
Пловдив 4023
П.К.95
Митка Атанасова –ХПИ
Email: cfi_bg@yahoo.com;
Web: http://cfibul.daznam.com