Самуил Ардити от Израел пред ПИК: Знайте, цар Борис ІІІ спаси българските евреи

Самуил Ардити (на снимката с книгата си за цар Борис) е 80-годишен и живее в Тел Авив, Израел. Той от български произход, строителен инженер е, а баща му Бениамин Ардити е бил сред лидерите на евреите у нас през Втората световна война. Покрай него Самуил е пряк свидетел на събития, които днес са скрити или забравени, за да се всее внушението, че България е виновна за изпращането на 11 000 евреи от Беломорието и Македония в камерите на смъртта. Истината е коренно различна, твърди Ардити в интервю за агенция ПИК. То бе дадено в София при откриването на изложба в Етнографския музей, посветена на връзките на царското семейство с еврейската общност у нас.

Днес, 30 януари,  се навършват 120 години от рождението на цар Борис ІІІ.

 -  Г-н Ардити, кой според вас спаси българските евреи?

 - Дойдох тук да защитавам българския народ и за тази изложба, наречена  „Записани в книгата на живота“. Така се казва в една наша молитва от празника Йом Кипур. Този празник е един баланс на живота – какво си направил през последната година. И ние вярваме, че тогава Господ ще реши кой ще продължи и ще стигне следващия Йом Кипур - кой ще бъде записан в Книгата на живота и кой не.

Българският народ записа българските евреи в Книгата на живота до самия край на Втората световна война. И би било най-естествено българските евреи да бъдат на първа бойна линия да защитят българския народ. За мое голямо съжаление, не виждам това явление. Бих казал, че аз съм може би единственият, който защитава честта им.

 - Защо? Това в Израел ли се случва?

 - Аз в Израел защитавам България. Особено, когато наскоро се отбеляза 70-годишнината от спасяването им. И беше голяма грешка, че то започна от 10 март. На тази дата, 10 март 1943 г., отбелязваме депортацията на македонските евреи и на евреите от Беломорска Тракия. Истинският празник е 24 май.

 -  Защо?

- На 9 март 1943 г. е подписан договор за изпращането на 20 000 евреи, а тях(германците) не ги интересува какъв паспорт имат евреите, защото в Аушвиц няма паспортен контрол. Приемат си ги всички в газовите камери. Комисарят по еврейскитевъпроси Белев и Даникер, който е офицер от СС и е предствител на Адолф Айхман, подписват договор за 20 000 души да бъдат изпратени. На 9 март депортацията набългарските евреи е анулирана. Тя трябваше да е в 2 часа през нощта на 9-ти срещу 10-ти март.

Аз съм роден 1935 г., разказвам ви всичко по мои преки спомени. Депортацията е анулирана от цар Борис ІІІ. Според мен той дори не е знаел за нея. Той е знаел, че ще има депортация от Македония, но не е можел да направи нищо, защото това не са негови(български поданици) евреи. Той казва: „Не можех нищо да направя“.

Тогава Македония е част от Югославия. Югославия е превзета страна от Вермахта. Тя не е присъединена официално към България и никой не я признава като българска, освен министър-председателят Богдан Филов. Даже и германците не бяха съгласни, че тези земи са български. Те казали за Македония: „Ще свърши войната и ще видим“. Това е временно административно положение.

- Българите какво са правили в Скопие по това време?

- Те са били гражданско управление. А пък военните работи и външната политика са изцяло в ръцете на германците. Това важи и за Македония, и за Беломорието.

-  Но там е имало български войски?

- Да, не отричам, че е имало български войски. Не отричам, че евреите са били вдигнати от български войници и полицаи, но и от германски. Фактите не се отричат. Но кой им дава заповед? Това е важното.

Българските войници не са отишли на своя глава да събират евреите в Македония и Беломорието. Те са принудени от германците да участват в тази акция. Те им ги предават, но не са убили нито един евреин. Те са ги предали на германците или на шлепове, или на гемии, които не са били български – били са три югославски и една австрийска. Въобще не са били българи. Българските власти са ги предали на парахода.

А в Скопие, в Монопола – както се е наричал голям склад за тютюн, евреите от Беломорието са били докарани вече, защото те са били вдигнати още на 4 март 1943 г . В пълна тайна, без никой да знае. Тогава не е имало телевизия, мобилни телефони... Младото поколение не разбира – днес ако стане нещо в Беломорието, веднага ще разберем. И те тогава са закарани в Монопола. Сега, истината е, че македонските евреи и евреите от Беломорието не се противят, защото Белев ги лъже. Той им казва: „Ние ви вдигаме, защото тук е военна зона, може да има военни сражения. Ще ви взема в България, в концентрационни лагери в България“. А пък евреите знаят, че българите са добри хора, няма да им направят зло, нито полицаите, нито политиците. Всички го знаят. И когато ги докарват на гарата и виждат германците, те разбират, че са били измамени.

По мои лични спомени от това време, майка ми извика мен и по-големият ми брат – Йожи, и ни каза, че ще ни вземат в лагери в Полша. Това баща ми го е разбрал от един офицер от Трети участък. Тя ни приготви едни ранички вътре с чорапи, малко долно бельо, няколко бучки захар. Да си кажа право как една майка може да каже това на децата си....аз не бих могъл да го направя.

- Тя предполагала ли е какво може да се случи?

- Ние знаехме. Евреите знаехме – думата Полша беше еквивалент на „смърт“. И затова ние, еврейските деца, станахме възрастни по-рано. Спомням си тези нощи – ние отиваме да спим, прегръщам раничката и чакаме. Те идваха в 2 часа призори да прибират хората. И ние спим и чакаме. И тези нощи не мога да ги забравя до ден днешен. Това ме гони до ден днешен. Стражарите останаха долу. Ние бяхме на първия етаж, стражарите не се качиха. И аз затова реших да посветя живота си на тези благородни българи, които ми дадоха възможност да живея. Моят живот е харизан живот. Българите ми дадоха живота. Как да не се боря за тях? Сега ние сме в едно сюреалистично положение – обвиняват българите, че са били убийци и т.н.

- Кой ги обвинява и защо?

- Имаше един конгрес в Хелзинки. Дойде един мой сънародник от Лос Анджелис. Добре платен, казва се Майкъл Беренбаум, някакъв учен. Билетът му от САЩ не го плаща той. И той каза: „Българите са били хем спасители, хем убийци“. В Кюстендил българите са били спасители, но като минат Крива паланка – границата, са убийци. Такова животно няма! Има или убийци, или спасители. Не може човек да е хем убиец, хем спасител.

Общественото мнение в света не приема тези политически манипулации, защото Адолф Бекерле през септември 1944 г. получава заповед от Берлин да бяга към Македония. Той вместо това бяга към Цариград. На границата го спират руски агенти, арестуван е и прекарва 10-11 години в Москва, в Любянка. След това го връщат в Германия, къдетопрокуратурата го обвинява, че е отговорен за депортацията и смъртта на тези 11 000 мъченици. Т.е. германците не ядат тази манджа, че българите са виновни.

Нито българското правителство, нито царят, нито местната администрация можеха да отменят тази депортация, защото македонските евреи бяха граждани на кралство Югославия, а евреите от Беломорието – на кралство Гърция. Как можем да докажем това? Евреите от Южна Добруджа имат българско гражданство и никой не ги пипа.

- А македонските евреи тогава – 1941-1943 г., са югославски поданици, така ли?

 - Те не са членове на еврейската консистория в София. Македония тогава не е България, който е живял тогава го знае. Днес има манипулации и лъжи от много антибългари и много българоубийци. Но тогава населението на Македония няма народни представители в Народното събрание в София. Те са превзета страна. Нямат представители. Пък и самите македонци не са цвете за мирисане. Те са били доста антисемити. Една част от полицаите са били македонци. 

Сега чета спомените на един човек на моя възраст, който е бил арестуван. Той казва -трябва да се събират тези архивни материали и да се четат. Баща му бил богат човек, имал мелница. Той не живеел в квартала на евреите, а в по-аристократичен квартал в Скопие. Евреите от махалата са открити бързо, но стражарите тръгват да търсят тези (богатите – б. р.). Македонци им показват пътя: „Ето тук живее евреинът“. И те участват вграбежа на вещите на евреите. Този човек пише това в Израел, озаглавил го е „До Монопола и обратно“.

 - Как София спасява българските евреи?

- В София през Втората световна война действа еврейски таен спасителен комитет.Фактите за този комитет отдавна са потулени. Не е писано нищо от нито един отбългарските историци. В този комитет членуват еврейски ционистки партии – център и десница. От левицата по разбираеми причини не участват в този комитет, за да не излезе, че това е антидържавна организация. Моят баща – Бенямин Ардити, е представител на еврейското дясно пространство.

- Как действа този комитет?

- Те ходатайстват. Тук не е можело да има въоръжена борба. Това е глупост. 25 000 евреи в София, 800 000 българи. Тези, които си го представяха, че с въоръжена борба ще спасят евреите – това е глупост. В комитета решават така: „Господине, Вие познаватели писатели? – Да, познавам. – Добре, имате връзки. Т.е. Ще идете при писателите, ти при лекарите, при запасните офицери. Ти имаш връзки с македонците? – Върви и говори с хората на македонците, които имат голямо влияние тогава в София“.

Баща ми имаше връзки с католиците. Тогава той е пратен заедно с още двама при монсеньор Ронкали. Монсеньорът казва, че веднага ще иде при царицата, която е католичка и той е неин изповедник. След два дни се връща, казва, че е говорил, но билоневъзможно да се спре депортацията. Както и цар Борис не можел да я спре. Евреите са в ръцете на германците. Няма какво да се правим. Това е много жалко, много ужасно! Даже един човек само да е унищожен, това само по себе си е ужасно. Няма какво да се прави.

Но царица Йоанна обещава чрез връзките си с правителството, че евреи-поданици на католически страни, ще бъдат освободени от временните лагери. Даже аз си спомнямтова, защото съм човек, който идва от там. Оставете тези хора, който са родени през 1954 г. и казват :“Родителите ми разправят...“! Техните спомени са от втора ръка.Спомням си един евреин с испанско гражданство беше смъкнат на гара София от влака и спасен! Ние му дадохме храна и т.н. И горе-долу 220 души бяха освободени от лагерите и даже измъкнати от влаковете. Имат италиански, испански, унгарски паспорт...

 - Значи София няма правомощия да ги спаси, така ли?

- Точно така, но докато цар Борис ІІІ спаси 49 000 български евреи, за да му се отблагодарят в Израел после му свалиха плочите. А тези плочи сега могат да се видят доСтоличната община, до църквата „Св. София“. Те смъкнаха и плочата на царица Йоанна. Гръцки спасени евреи вземат решение плочата да бъде разтурена. Но в това време Стефан Софиянски, (бившият кмет на София – б. р.) взема плочите и те днес могат да се видят на ул. “Московска “. Това са хора с мироглед черна неблагодарност. 

- Не изяснихте защо спасяването на българските евреи трябва да се чества на 24 май, а не на 10 март? 

 - Защото знам истината за събитията тези дати. На 9 март 1943 г. още никой не знае, че ще карат евреите към лагерите в Полша. Това е световно откритие. Това е една автобиография, написана от Юда Афаса. Това е детективски роман. Тук е напрежение. Той е председател на еврейската консистория през март 1943 г. Негов подпредседател е д-р Бокулеви. Той пише: „На 8 март сутринта рано пристига един човек пред общината, един делегат от комисарството. Той работи с Аврам Афаса. Името не е написано. Във всеки град, във всяко училище и еврейски институт Белев има представители, които да държат евреите в клещи, така да се каже. Той му разкрива тази тайна и му казва: „Утре в 14 часа или в 12 часа утре ще те вдигна теб и още 860 евреи или 800 евреи от София. Влакът вече е композиран на гара Подуене. Той е готов за Полша“. И това се пази в пълна тайна, никой не знае. Даже май и царят не е знаел.

Като научава това, подпредседателят д-р Бокулеви получава шок. На 8 март той казва: „Свърши се с българското еврейство. Това е краят“. Той има трима синове – „Няма да видя синовете си“.  Първият ден е в шок, нищо не прави. Вторият ден тръгва на работа. Той е български евреин, той знае да получава заплата – отива си на работа. Не вдига патардия за опасността, да не чуят хората, да стане олелия. Докато ходи към работата си, която е в еврейския народен дом, минава край общината и изведнъж – удря се по главата – осенен е от голяма идея.

През месец януари той е бил при екзарх Стефан, който казал, че е баща на угнетените и онеправданите, а и познава Търновската конституция – според нея царят може да промени решението. Той не знае кой е решил, не знае нищо, защото този делегат е нисш ранг. Той е делегат на Белев, той стои там от време на време. Той за всяко задание си взима парички. И той хуква към Стефан, пристига, вижда там един висок мъж, блондин.

Екзарх Стефан свършва с човека, кани го да седне и му казва: „Виждаш ли кой беше тук – Теодор Даникер“. Той идва при Стефан. Той знае, че човекът, който ще се противи на депортацията , това ще бъде екзарх Стефан. Той си взима предварителни мерки. Казва на Юда: „Нито му дадох стола, нито чаша вода му дадох. И хайде - разкарах го“.

Стефан казва: „Никой не знае за това. Как може той да знае за това?“. Юда Аврамов му казал: „Аз ако ти кажа името, утре ще бъда на бесилото“. Затова нито тогава му казва името, нито го пише в книгата. Какво казва Стефан: „Аз ще отида при царя“. А пък царя казва: „Аз царувам, не владея“. Но каквото и да е. Взима колата и отива в двореца сутрин рано. Царят се намира в кревата. Той може би си мисли, че той е дошъл за македонските евреи. И казва: „Не се чувствам добре“. Стефан взима стол до портата на спалнята, сяда и казва: „Аз ще те чакам тук, докато оздравееш“. 

Царят вижда, че тук няма кръшкане. Екзарх Стефан му казва: „ Как може ти да пазиш тези хора, които са....т.н.“.Царят е мислил, че той идва за македонските евреи. Това си е мое мнение, защото всичко е било в пълна тайна. Решението на правителство е само за евреи от новите територии – има там 11 000, това има.

Тогава Стефан му казва: „Виж какво, аз ще дам нареждане на всички църкви, на всички манастири, на всички попове и монаси да бият камбаните, да приберат евреите в църквите и манастирите, да видим как ще ги изкараш“. И Борис казва: „Добре, ще видя да направя нещо.“ – „Ееее“ – казал екзархът –  Ще ми дадеш царска дума“. И тогава царят дава царска дума на Стефан. Това е сутринта рано на 9-ти март.

-  Какво значи царска дума?

-  Това е казана дума - няма назад. Какво става? Историята ни разказва за делегацията от Кюстендил, която пристига и се среща с еврейския спасителен отряд. Горе-долу на обед те са при Габровски. С кого е говорил – никога няма да знаем. Има хора, които казва, че е говорил с Богдан Филов, но това е лъжа. Богдан Филов беше антисемит, от него не е дадена заповед за анулиране. Царят сутринта рано е обещал на църквата. Изведнъж гледа националистите – Димитър Пешев и делегацията, които един от тях е народен представител - Владимир Кутев е от македонската партия ВМРО, които са много силни тогава. Те не дават евреите. Щом те не ги дават, значи няма да ги даваме. Народът не дава евреите. Спасението е постигнато в двореца, а не в Народното събрание. Това е истината за 9-ти март – против историята, че спасението е в Народното събрание, то е в двореца.

Тъй като живея в Израел, имам възможност да намеря тези документи. Нямам оригиналът на тази автобиография, но ще ви разкажа. Юда Аврама Анфаса чува камбаните и взима своята автобиография, в която знае, че има много важни исторически данни. Отива при моя баща и му казва: „Буби, вземи автобиографията, аз вече съм на пътя. Ти си историк, ще я пазиш“.  Баща ми я пази, докато умира през 1981 г. и минава после в мое притежание до 1983 г. Но междувременно баща ми живееше в една паянтова къща, беше народен представител, имаше две паянтови стаи и всичко беше в плесен. Тогава на съвещание с майка ми и брат ми решихме, че ще го продадем за 16 000 долара, дадоха ни 12 000 долара. Дойдоха с един камион и взеха архива и днес в Яд Вашем. Има архив на име Ардити – сбирка Ардити. Това относно Юда Аврама Анфаса.

- А на 24 май 1943 г. какво става с евреите в България, че трябва да се чества тази дата според вас?          

- Сега истината за 24 май. Тогава се провежда еврейска демонстрация по улиците на София. Действат главно равинът Даниел Цион и неговият пръв помощник в синагогата – Габай. Те са членове на Дънов, на Бялото братство. Не знам дали са членове, това става с членска карта, симпатизират му. Те хукват към Семинарията, където е Дънов. Там ги среща Любомир Лулчев и казва: „трябва да се организира ден на демонстрация, пост и молитва пред двореца“. И Лулчев им пише молитвата. Имам я тази молитва. Демонстрацията е наредена от двореца, защото Лулчев е един от първите съветници на Борис, не е случаен съветник. Царят го праща, ама тихичко, да говори на евреите. Значи царят е човекът, който е организирал тази демонстрация.

Тълпата се стича в централната синагога. Еврейските водачи решават да затворят и да има молитва в друг храм, който е далеч от центъра на града. Какво разбират еврейските лидери? Че ако манифестацията стигне до двореца, в този ден има манифестации и на българските младежи за 24 май - денят на славянската писменост. Ще има стълкновение, размирици, ще има кръв.

Започва демонстрацията и от демонстрантите една делегация, която се състои от новия и стария равин, Моис Маджер, който е юрист консулт на консисторията и Менахем Мосонов, който е габай, значи енориаш. Те пристигат в къщата на екзарх Стефан още преди молебена.

Той телефонира в двореца, казват му, че царят не е там. Тогава екзарх Стефан телефонира на Павел Груев, който е секретар на тайния кабинет на царя. Царят го няма в София, въпросът е как той се свързва. На 22 май 1943 г. царят прокарва решение в Министерския съвет, че ще има преселване на евреите от София в провинцията -  в пределите на царството. Германците изпращат специален делегат от Хитлер да търси Борис, за да накара царя да анулира това решение. Какво прави обаче Борис? Взима автомобила, шофьор е Сава Джеврев, който му е личният му шофьор, лакеят на царя – Свилен, и още един – ловец – тогава бодигардите се наричаха „ловец“.

Те пътуват за Чамкория, днес Боровец, там му е дворецът царска Бистрица. Оставят Свилен на телефона, свързан с двореца в София, а те тримата се качват пеша на хижа Ястребец. В тази хижа има един полеви телефон до царска Бистрица. Полеви телефон – говори се само между двама човека, от място на място. Т.е. царят може да говори, но никой не може да му се обади на него. Лошите езици казват, че царят е избягал от евреите. Това са глупости. Евреите нямахме право да се движим. Евреин нямаше как да стигне до царска Бистрица, до Ястребец – глупости. Царят се е скрил от германците. Казва на ловеца и на Джеврев: „Не си изкарвайте носа навън, да не ви види никой!“. 

Когато екзарх Стефан телефонира на Груев, Груев телефонира до царска Бистрица, от царска Бистрица – с полеви телефон до Ястребец говори с царя и след това говори обратно със София, с Груев. Груев обявил на екзарх Стефан, че няма да има изселване извън пределите на царството!. Той дава на делегацията голяма надежда и те се връщат в синагогата и тогава Даниел Цион обявява: „Господ чу нашата молитва! Няма да има изселване извън пределите на страната“. Датата е 24 май 1943 г. Свещен ден за българските евреи!

Това е. помнете какво ви разказах, защото засега няма откъде другаде да го чуете. Аз затова живея - да пазя истината за спасяването на българските евреи и за ролята на цар Борис ІІІ и царица Йоанна.

Ofer Francis

The Third Temple In Jerusalem Soon?

President Peres' special statement to mark International Holocaust Memory

"The Holocaust is a great warning to us all. We shall never forget our sisters and brothers. We have to ensure that it is not repeated and to ensure that we never go back to the days when humans behaved as beasts. Forgetfulness is a menace, we must remember and remember to love and respect everyone no matter the color of their skin or the origin of their birth. Moses taught us that every human being was made in the image of the Lord, no-one has the right to take that away. We have a duty to remember the past but also to improve the future, this is not just a memorial day but a call to us all to move ahead, never forgetting the past but never losing hope in the future. Let us not be satisfied by condemning the Holocaust but rather join our hearts and hands to ensure that we live in a world where another Holocaust is impossible. Let God remind us of this duty, this call to remember and to hope."

Забравените хора

"6 милиона хора викат от гробовете си. Невидими хора извикват имената си. Прекрасни хора, извадени насила от домовете си.

Майки, бащи, синове, дъщери, откарани във влакове. Техните тела осакатени и разкъсани и изгорени и техните въглени падаха като дъжда. Те бяха дамгосани с номера и жълти звезди и ходеха наоколо, изпълнени със срам. Тях ги обвиняваха, че са престъпници, защото са се родили евреи и в името на Бога бяха убивани.

Благословени хора, които се опитваха да помогнат, когато зли хора крояха чудовищни планове помежду си. Хора от ежедневието, които не обръщаха внимание на новините, и безразлични хора, които седяха на църковните пейки.

А майки, бащи, синове, дъщери, бяха откарвани във влакове. Техните тела осакатени и разкъсани и изгорени и техните въглени падаха като дъжда. Те бяха дамгосани с номера и жълти звезди и ходеха наоколо, изпълнени със срам. Тях ги обвиняваха, че са престъпници, защото са се родили евреи и в името на Бога бяха убивани.

Забравените хора, 6 милиона хора... Забравеният народ, избраният народ...

Време е да се събудим от приятния сън. Време е да видим голотата си и да започнем да ридаем. Да засвирим тревога, викайки „никога повече!”Нека да започнем праведна революция.

Историята никога не трябва да се повтаря, така че издигнете гласовете си и заемете позиция! Единни заради Сион, неразделени, когато се надигат нациите. Трябва да се вдигнем като армия в името на нацията, която беше родена за един ден.

Забравените хора, 6 милиона хора. Забравеният народ, избраният народ.

..................

Днес Бог пита: Можеш ли да чуеш виковете им отново?"

Никога повече!

Библията казва (Изх.20:5-6) : ...защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

Господи, аз чувам виковете на 6 милиона хора. Мъже, жени, деца-избити и унищожени в Холокоста... изгорени... Ние признаваме и изповядваме това зверство и отвратителна жестокост като грях пред Тебе и се смиряваме пред Тебе, изпитвайки дълбок срам. Нека нашата молба и покаяние се явят пред Тебе сега.

Господи, аз виждам черен дим. Той се издига и се разпростира като воал на тъмнината върху нашите нации отново! Този тъмен воал е греха на нашето мълчание!

Както ние германците останахме в мълчание тогава, народите и нациите остават в мълчание отново днес! Отново Твоят народ е мразен и отхвърлян и въпреки това ние оставаме в мълчание, дори в църквите, Боже.

Ние мълчим за греха на нашите бащи. Ние, продължаваме да мълчим-и да гледаме как черният дим ни покрива отново.

От земята на незаслужената благодат, ние отправяме този призив: Нации, издигнете се!

Заради Сион, отворете устата си! Говорете! Никога повече клевети, омраза и смърт! Изреал, никога повече няма да те изоставим!

Ти си нашето наследство, нашата любов, благословението на всички нации! Чуйте! Приемете Словото!

То ще проникне във вашия дух! Нека кажем: Никога повече мълчание! Край на мълчанието!

Никога повече! Никога повече! Никога повече!

Това слово е било изговорено от пастор Jobst Bittner по време на песента “Забравените хора” от Тед Пиарс. www.tedpearce.com Песента е част от новия сборник “Заради Сион”.

The Forgotten People

Go to www.galileeofthenations.com and www.heartforisrael.com to find out more or email us at info@heartforisrael.com. Get behind this message! From the new cd/dvd release, "For Zion's Sake, I WIl Not Be Silent", the song and video "The Forgotten People," was written in remembrance of the Holocaust. This song sounds an alarm to the nations that all mankind must fight against the rising tide of anti-semitism which presently is at it's highest point since WWII. The video draws a clear parallel between Nazism of the past and radical Islam of the present.

Joshua Aaron sings "Oh the blood" in English and Hebrew.

Публикувано в 2.01.2013 г.

Joshua Aaron sings "Oh the blood" in English and Hebrew.
Available at: http://www.WorshipinIsrael.com/store or on iTunes at: http://itunes.apple.com/us/album/you-...

Lyrics:
Oh the blood of Jesus
Oh the blood of Jesus
Oh the blood of Jesus
It washes white as snow

Ho damo shel Yeshua
Ho damo shel Yeshua
Ho damo shel Yeshua
K'sheleg malbeen

Hatikva / Havenu Shalom Aleichem LIVE - Joshua Aaron

Публикувано в 7.03.2013 г.

HaTikva "the hope" (Israel's national anthem) and Havenu Shalom Aleichem by Joshua Aaron. Available on iTunes: itunes.apple.com/us/album/bo-yesh...ship­/id377065401. These songs can be heard on the live album entitled "Bo Yeshua באו ישוע (Come Jesus)" led by Israeli and Messianic worship leader Joshua Aaron.

For the full length CD and more information visit: www.WorshipinIsrael.com

כל עוד בלבב פנימה
נפש יהודי הומיה,
ולפאתי מזרח קדימה
עין לציון צופיה -

עוד לא אבדה תקותנו,
התקווה בת שנות אלפים,
להיות עם חופשי בארצנו
ארץ ציון וירושלים.

HATIKVA
Kol ʻod balevav penimah
Nefesh Yehudi Homiyah
Ulfa'atey Mizrakh Kadimah
ʻAyin letzion Tzofiyah

ʻOd lo avdah tikvatenu
Hatikvah bat shnot alpayim
Lihyot am chofshi be'artzenu
Eretz Tziyon v'Yerushalayim

Literal Translation
As long as in the heart, within,
A Jewish soul still yearns,
And onward, towards the ends of the east,
An eye still looks toward Zion;
Our hope is not yet lost,
The hope of two thousand years,
To be a free nation in our land,
The land of Zion and Jerusalem.

HAVENU SHALOM ALEICHEM
Chorus 1
Havenu Shalom Aleichem
Havenu Shalom Aleichem
Havenu Shalom Aleichem
Havenu Shalom, Shalom, Shalom Aleichem

Chorus 2
We're bringing Peace unto you
We're bringing Peace unto you
We're bringing Peace unto you
Havenu Shalom, Shalom, Shalom Aleichem

HEBREW - How Great is our God / Gadol Elohai by Joshua Aaron

Публикувано в 29.03.2013 г.

The song "How Great is our God" makes it's public appearance in Hebrew (lyrics below). Available on iTunes at:http://itunes.apple.com/us/album/you-... or http://www.Joshua-Aaron.org.

NEW ALBUM: http://www.indiegogo.com/projects/jos...

Chorus:
Gadol Elohai
Shiru ki Gadol Elohai
Kol echad Yirei
Ki gadol Elohai

Bridge (Name above all names):
Shem me'al kol shem
Otcha raui le'halel
Libi yashir ki gadol Elohai

Раждането на Израел

Изселването на евреите в провинцията през 1943г.

Вторият опит за депортиране на българските евреи е от май 1943г. На 17 май 1943г. германската служба за сигурност информира своето външно министерство, че цар Борис ІІІ не желае да депортира българските евреи. С активното участие на комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев е изработен нов план, според който до 30 септември всички евреи трябва да бъдат изселени от царството. След успеха на спасителната акция през март, на 20 май 1943г. вътрешният министър Н. Габровски отива при цар Борис ІІІ с нов план за антиеврейска акция в два варианта: "План А" - депортация на 48 000 евреи към Германия и "План Б" - изселване на евреите в провинцията - основно на софийските евреи. Царят отвхърля ''План А'' и приема "План Б", който също включва насилие, но поне измества временно въпроса за депортацията. "В срок от 3 дена те трябва да съберат багажа. На всичкото отгоре има разделяне между деца и родители - не цялото семейство заминава на едно и също място, поне така е било планирано", разказва Елена Бугарчева - експерт от ДА "Архиви". "План Б" съвпада с 24 май. Евреите са в шок - не знаят къде ще бъдат изселвани. По свидетелство на Михаел Бар-Зоар, именно секретарката на Ал. Белев - Лиляна Паница, е сред тези, които предупреждават свои близки за готвения удар. На 24 май синагогата е заключена и двамата равини - Ашер Хананел и Даниел Цион повеждат хората с жълти значки на открит протест към двореца. "Защото на 24 май има голям молебен с изнасяне пред "Св. Ал. Невски". И царят всяка година отваря вратите на двореца и може да стигнат до него. Това е голямата идея и да молят за закрила" - добавя експерт Бугарчева. За първи път обаче цар Борис III не участва в молебена на 24 май. Тогава митрополит Стефан в публична реч и в писма обвинява властта и апелира за "немедленото прекратяване на вандалщината спрямо евреите". "Той казва: "Малцинствен въпрос под българската държавна стряха на съграждайте, защото българинът е толерантен и основният му закон е свободолюбив. С каквато мярка мериш, с такава ще те мерят. Не гони, за да не те гонят. Знай, Борисе, че Бог бди на небето". Полицията се намесва и разпръсква еврейската демонстрация, стотици са арестувани. Изселването в провинцията и в трудови лагери все пак започва на 25 май. Срещу него обаче месеци наред работят и Св. Синод, и народни представители и общественици като Екатерина Каравелова и Елин Пелин, които са близки до двореца. Различни интереси и каузи обединяват хора и организации, така че тайната на спасението е многолика, но резултатът е налице - след смъртта на цар Борис III и обрата във войната, през септември 1943г. въпросът за депортацията на българските евреи излиза от дневния ред на правителството. Клипът е от поредицата на БНТ - Канал 1 "Спасените".

Eretz Eretz

Шофар

"Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата " (Исаия 18:3) Скъпи български християни приятели на Израел, В началото на декември еврейският народ отбеляза празника Ханука или още известен като „Празника на светлината” и празника на Освещението на Храма (Йоан 10:22). В продължение на осем дни в еврейските домове се запалва специален светилник, наречен „ханукия”, чиято светлина напомня за победата, дадена от Бог на Неговия народ в борбата му срещу елинската империя, която преди хиляди години се е опитвала да наложи духа на хуманизъм и поклонението на фалшиви богове в Святата земя. Този дух на хуманизъм продължава да действа и днес в света, издигайки се против Бога, против Неговия избран народ Израел и против Божията Църква. Натискът над Израел да отстъпи от земята си – тяхното дадено им от Бога наследство и заплахите за унищожението на еврейския народ продължават и до днес. Повече от всякога те се нуждаят от нашите молитви. Както ще прочетете в това издание, атаките срещу Израел в ООН и антисемитските нападения срещу евреи, особено в Европа, се засилват. Като християни Бог ни е призовал да бъдем светлина на света и да говорим библейската истина за Неговите обещания към народа Му. Една еврейска мъдрост гласи, че дори светлината само на една свещ е достатъчна, за да разпръсне и най-гъстия мрак. Нека бъдем тази светлина, колкото повече времето на идването на нашия Господ наближава. „Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина” (Псалм 36:9). Шалом и благословения, Митка Атанасова и екип „Християни приятели на Израел”- България От Амазонската джунгла до Ерусалим – историята на една алия (по материали на Йедиот Ахоронот) В продължение на десетилетия евреите се завръщат в Израел от всички части на света – Полша, Мароко, Русия, Ирак, Аржентина, Унгария, Египет, Етиопия и много други страни. Скоро в Израел се очаква да пристигне една доста екзотична група от около 100 евреи, които в продължение на столетия са живеели сред индианците по бреговете на Амазонка в Перу. Историята на тези хора започва в края на 19 век. Млади хора с еврейски произход, главно мъже, имигрират от Мароко в Перу и се заселват в Икуитос – отдалечен индиански град в Амазонската джунгла, който се смята за един от най-изолираните градове в света и до днес. До там може да се стигне само с лодка или самолет. Тези млади мъже имали за цел да се включат в бизнеса с каучуково дърво, който е много развит в региона, и да спечелят добри пари. Първоначално тези евреи съблюдавали еврейския си начин на живот, но в последствие се оженили за местни християнки-индианки. През годините потомството им знаело за еврейските си корени, но поради средата, в която живеели, било трудно да спазват еврейския начин на живот. Преди няколко десетилетия била установена връзка между еврейската група в Икуитос и движението „Масорти”, което има за цел възстановяването на еврейските традиции и което се опитало да започне връщането им в Израел. Малка група евреи пристигнали в Израел през 1990 г. След няколко години ги последвала и друга група. Останалата част от общността продължава да живее в Икуитос, като мнозина от тях мечтаят да се върнат в Израел един ден и нито за миг не забравят еврейските си корени. Те започват да се връщат към еврейските традиции, да съблюдават шабат, да се молят в местната синагога, която построяват и са погребвани в еврейското гробище в града. На вратите на много от семействата можете да видите звездата на Давид и мезуза (кутийка със свитък от Писанието, която се закрепва на праговете на еврейските домове). Преди 12 години около 100 души от общността подават молби към Еврейската агенция да направят алия. Към този момент документите им са придвижени в Министерството на вътрешните работи на Израел и се очаква окончателното решение. Сред хората от тази група има търговци, учители, правителствени служители, както и водачи на рикша – които най-вероятно ще трябва да се преквалифицират. Възрастта им варира от бебета до хора на 80 г. Някои са запазили еврейските си имена през вековете – Пинто, Леви, Абрамович. Йехуда Шарф – директор на Отдела по абсорбция и специални операции към Еврейската агенция каза: „Голяма част от тази група имат роднини, които вече са пристигнали в Израел и успешно са се интегрирали в израелското общество. Сега роднините им, които са останали в Перу, искат да се съберат със семействата си и да започнат да градят бъдещето си в Израел.” Все повече евреи в Европа обмислят да направят алия (по материали на „Израел днес”) Много европейски евреи вече не се чувстват в безопасност в страните, в които са родени. Това стана ясно от проучване, направено наскоро от Агенцията за основни човешки права към Европейския съюз. Средно 76% от анкетираните евреи на Стария континент съобщават за засилване на антисемитизма през последните години и 29% заявяват, че обмислят алия в Израел. Почти 90% от анкетираните са казали, че са се сблъсквали с хора, които не считат евреите за свои сънародници. Проблемът изглежда най-остър в Унгария, Франция и Белгия, където броят на евреите, които обмислят алия, е най-висок. Един на всеки пет анкетирани казва, че умишлено избягват да носят на публично място нещо, което би издало, че са евреи. Този проблем е особено застъпен в Швеция, където 34% не искат другите хора да знаят, че са евреи. Президентът на Европейския еврейски конгрес Моше Кантор подчерта значението на това изследване. Фактът, че „евреите вече не могат да изразяват открито вярата си, понеже се страхуват, е повратна точка за Европа”, каза той, призовавайки европейските правителства да вземат под внимание резултатите от проучването. Ключът към Святата земя (по материали на „Молитвената армия на Илия”) Трябва да продължаваме да се молим за правото на Израел да се защитава, но също така трябва да се молим за разрешение на проблема – а именно заплахата за самото съществуване на Израел. И отговорът не е в ядрените оръжия, а във връщането на Месията! Йосиф Рабинович (1837-99) е бил руски евреин, който е вярвал в Йешуа. Той е наречен бащата на месианското еврейско движение. През 1882 г. той пътува до тогавашна „Палестина”, за да разбере дали завръщането в Израел би било отговорът на проблемите на руските евреи. Тогава той преживява лична среща с Йешуа на Елеонския хълм и се връща в Русия с един вик: „Ключът към Святата земя е в ръцете на нашия брат Йешуа.” След няколко години той основава първото месианско еврейско събрание в Кишинев, Молдова. В периода преди Холокоста трудовете на Рабинович имат голямо влияние в Източна Европа. В много синагоги в този регион евреите масово се обръщат към Йешуа като обещания Месия на Израел. Рабинович е един от главните инструменти, които Бог използва в това удивително месианско движение, което е било напълно заличено по време на Холокоста. Също толкова удивително е, че днес в Израел има един ортодоксален евреин, който споделя мнението на Рабинович относно Йешуа и Земята на Израел. Той се казва Ариел Коен Алоро и е част от ортодоксалното движение „Хабад” в Израел. Алоро е написал книга за Йешуа, която на иврит се казва: „Им”х Шмо”. Това е стар акроним, който означава: „Да бъде изличено името Му!” и е използвано като клетва срещу Йешуа от много ортодоксални евреи. Алоро посочва, че тази клетва може да е знак, че Йешуа е Месията, тъй като, ако се разместят буквите на иврит, се получава думата „м-ш-и-х”, която означава „Машиах” или „Месия”. Алоро е стигнал до някои удивителни заключения, че във враждебното отношение на евреите към Йешуа се коренят много от проблемите на Израел днес. Например израелската организация, която бе сформирана през 1967 г., за да представлява еврейските заселища в Юдея, Самария и Газа, се нарича Йеша. Тя е съкращение на еврейските названия на Йехуда (Юда), Шомрон (Самария) и Аза (Газа). Йеша е еврейската дума за спасение. Алоро посочва, че акронимът Йеша всъщност е трябвало да бъде точно Йешуа (у – се изпозлва за съюза и на иврит), но е бил изпуснат поради връзката с името на Йешуа. Според Алоро това е една от причините Израел да изгуби Газа! В книгата си той пише: „Мисля, че ако еврейският народ заяви пред целия свят, че са постъпили несправедливо спрямо този човек (Йешуа) и Му поискат прошка, това ще донесе мир и прошка за целия свят. Тогава, както казват пророците, ще бъдем достойни да получим Земята на Израел в нейната цялост и то ще стане с помощта на народите, а не с обвиненията им... Както се казва в Словото „Именно този ден е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен (спасен = йеваша) от него” (Еремия 30:7). Това са удивителни думи от един ортодоксален евреин днес в Израел! Наистина без Княза на мира не може да има мир! Както Рабинович е казал преди много години: „Ключът към Святата земя е в ръцета на нашия брат Йешуа”. „Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст” (Матей 23:37-38). Църква в Ерусалим продължава дързостно да проповядва Евангелието въпреки палеж (по материали на „Израел днес”) Пастор Стивън Къри на арабската църква „Голгота” в Ерусалим е решен да стои твърдо за Евангелието, въпреки съпротивата и наскорошния палеж на сградата на църквата в арабския квартал Шуафат в Източен Ерусалим. П-р Къри току-що се бил завърнал от пътуване в чужбина, където е говорил за арабските християни в Израел, когато един от дяконите в църквата му се обадил спешно и му съобщил за палежа. „Пасторе, току-що бяхме свършили младежкото съживително събрание в неделя вечер. Пожарната дойде с две големи коли и успяха да потушат умишлено предизвикания пожар, преди да изгори цялата сграда, детската площадка и автомобила на църквата.” Оказва се, че нито един от съседите на църковната сграда не си е дал труда да уведоми п-р Къри или други служители за пожара, което е показател, че тяхното евангелизаторско служение не е добре прието в арабския квартал. „Не че съседите ни не ги е грижа”, обясни дяконът, „но поради нашето служение, което сме приели, да бъдем фар и да носим светлината на Исус, мнозина се страхуват да ни се обадят, за да не бъдат нападнати децата им, собствеността им или те самите”. Арабският квартал Шуафат отдавна е място на конфликти и израелската полиция избягва да влиза там, за да не се предизвикват размирици. Но точно тук п-р Къри и екипът му споделят с хората любовта на Йешуа. И техните проблеми не се изчерпват само с пожара. Църквата обитава временни помещения, тъй като хазяите не са склонни да отдават под наем собствеността си на християни. Наскоро църква „Голгота” бе уведомена, че скоро ще трябва да освободи сградата. Затова сега църквата търси да закупи място, където да се помещава. Вече е намерена подходяща сграда и както п-р Къри обясни: „Тази възможност е чудо от Господа, тъй като Бог ни заведе при единствения мюсюлманин, който е склонен да продава на християни. С това той рискува много и затова знаем, че Святият Дух е този, който се намеси.” След закупуването на собствена сграда е възможно атаките срещу църквата да се засилят. Но п-р Къри възнамерява нейната светлина да свети още по-силно. „Каква възможност е това – да бъдем фар в тъмнината между два от най-големите арабски мюсюлмански градове извън Източен Ерусалим”, каза той. „Църква „Голгота” вече дава възможност на хората тук да чуят и научат за Исус. Ще продължим да устояваме, тъй като вярваме, че това, което правим, носи съживление за църквата в града, където всичко започна”. Синът на свещеника, който насърчава арабите-християни да служат в израелската армия, бе нападнат в Назарет Седемнадесетгодишният син на православния свещеник отец Габриел Надаф беше пребит в Назарет на 7 декември, като се предполага, че причината е кампанията, която баща му води за насърчаване на арабите-християни в Израел да служат в армията и да бъдат лоялни граждани на еврейската държава. Момчето е било прието в болница с наранявания по главата. http://www.israelheute.com/Portals/0/news/131207_Nadaf.jpgВ миналото отец Надаф е получавал многобройни смъртни заплахи от местни мюсюлмани. В този случай изглежда, че виновникът за жестокото пребиване на сина му е поддръжник на радикалната лява арабска партия „Хадаш”, която е представена и в израелския парламент. Надаф си навлече гнева на мюсюлманите депутати в израелския Кнесет, които обикновено използват високите си постове да хвърлят презрение и да говорят против държавата, която им плаща високите заплати. В отговор на нападението срещу сина му, Надаф каза за израелската телевизия: „Докато се опитвам да интегрирам арабските младежи в израелското общество, екстремистите се опитват все повече да го разделят и да насаждат омраза срещу мен.” „Побоят над момчето премина границата”, каза отец Надаф. „Съпругата ми се страхува да излезе от дома ни, а другият ми син – на 15 г. – също отказва да излиза навън от страх да не бъде нападнат и той”. Заместник-министърът на отбраната Дани Данон се срещна с Надаф и изрази благодарността на еврейската държава за позицията, която свещеникът и други арабски християни са заели. Данон призова израелските власти да сложат край на подстрекателствата срещу Надаф от страна на арабските депутати в Кнесета. „Заплахите им се превърнаха в действия”, каза Данон. „Отец Надаф и семейството му, както и други християни, които искат да служат в израелската армия, сега живеят в страх”. В предишно интервю за списанието „Израел днес” отец Надаф каза, че дълго време е приемал за даденост привилегиите, които се предоставят от държавата, но е време арабите християни да са готови и те да служат. Той също така посочи, че Израел е единствената държава в Близкия изток, където християните могат свободно да практикуват вярата си. Папа Франциск открито похвали евреите (по материали на „Израел днес”) Наскоро главата на Католическата църква направи историческа стъпка, като публично похвали еврейския народ. В отворено писмо до италианския вестник La Repubblica папа Франциск отговори на въпроси, свързани с Божиите обещания за благословение и добруване на еврейския народ в светлината на гоненията и преследванията срещу тях, които достигнаха кулминацията си по време на Холокоста. Въпросите са били зададени от Еугенио Скалфари, бивш редактор и съосновател на вестника. Папа Франциск подчертал, че въпреки гоненията Бог не е оставил еврейския народ и евреите не са оставили вярата си в Него. „Повярвайте ми, това е въпрос, който дълбоко ни засяга като християни, защото с Божията помощ, особено след Втория събор във Ватикана (преди 50 г.), ние преоткрихме, че еврейският народ остава святият корен, от който дойде Исус.” „През всичките си години на приятелство с нашите братя евреи в Аржентина аз също съм питал Бога много пъти в молитва, особено когато си припомнях ужасите на Холокоста”, каза той. Като архиепископ на Буенос Айрес папа Франциск е поддържал тесни връзки с еврейската общност. Израелският президент Шимон Перес подарява Библия на папа Франциск Еврейският народ е пример за християните в това, че продължава да очаква идването на Месията, каза папата, припомняйки на християните, че са само пътници в този живот. „За това никога няма да можем да им се отблагодарим не само като Църква, но и като човешки същества”, каза той. „С постоянството на вярата си в Бога на Завета те призовават всички, включително и нас, християните, да си спомним факта, че очакваме завръщането на Господа като пътници и затова винаги трябва да останем отворени за Него и да не отстъпваме от това, което вече сме достигнали”, продължи той. „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (2 Петър 3:10-12) Неизключен микрофон предаде изненадата на преводачка в ООН от тормоза, на който е подложен Израел Преводачка от английски на испански език в Общото събрание на ООН се превърна в неочакван герой за Израел, след като неизключен микрофон предаде изненадата й, че светът е толкова вманиачен на всяка цена да заклеймява еврейската държава. Във видеото, което бе разпространено в мрежата, може да се чуе как преводачката казва на колегата си, смятайки че микрофонът е изключен, че е изненадана от изкривения фокус, с който се представят предполагаемите злодеяния на Израел. „Като се замислиш, след като има пет изявления, а те не са пет, а повече от десет резолюции за Израел и Палестина, трябва да има нещо и за другата страна – не е ли прекалено много?”, пита тя. „Има толкова много други лоши неща, които се случват, но никой не казва нищо за тях”. На видеото се вижда как членове на Общото събрание, сред които председателят и секретарката, се усмихват при този инцидент, докато преводачката се извинява, че е забравила да изключи микрофона си. Всъщност цифрите са по-големи от това, което предполага преводачката. На последната сесия на Общото събрание на ООН Израел е бил заклеймен вече 22 пъти. За сравнение само четири подобни изявления са били направени срещу всички други страни в света взети заедно. На заседание на кабинета премиерът на Израел Бинямин Натаняху каза, че „се надява да няма последствия за преводачката в резултат на инцидента, но ако я уволнят от ООН, може да разчита, че Държавата Израел ще й предложи работа.” Израелският лидер отбеляза, че пристрастието, което тази жена е забелязала, не е нещо ново, но „понякога, някой се осмелява да отмахне булото на лицемерие, което съществува в тези непрестанни нападки срещу нас и тази жена се осмели да направи точно това.” Лидерът на „Хамас” изпраща внучката си в Израел за лечение (по материали на „Израел днес”) За палестинците Израел е дяволът и безмилостният им враг. Освен когато палестински лидер или член на неговото семейство се нуждае от спешна медицинска помощ. На 17 ноември Израел оказа такава помощ на Амал Ханийе – внучка на премиера на „Хамас” Исмаил Ханийе. След остра инфекция на хранопровода състоянието на едногодишното момиченце Амал станало критично. Очевидно без да се колебае, Ханийе изпратил внучката си в Израел, а еврейската държава също без да се колебае, приела детето. Амал не е първият член на семейство Ханийе, който получава медицинска помощ от Израел. През лятото на 2012 г. зетът на Ханийе е бил откаран по спешност в Израел, за да му бъде направена спешна операция на сърцето в болница в Тел Авив. Това не е нещо ново за Израел. Стотици палестинци от Газа влизат в Израел всеки месец за лечение, което за някои е животоспасяващо. Но дали Ханийе не изпраща погрешно послание на последователите си, като изпраща собствената си кръв и плът в това, което той и другите лидери на „Хамас” наричат „бърлогата на врага”? По време на конференция по въпросите на образованието миналата година Ханийе нарече Израел „раков тумор, който трябва да бъде отстранен и премахнат” и насърчи палестинските учители да „възпитат поколение, което ще се бие и ще освободи палестинците от окупацията”. А неговата дефиниция за окупация не се вмества само в границите от преди 1967 г. „Въоръжената борба е пътят и стратегическият избор за освобождение на палестинската земя от Средиземно море до р. Йордан и за изгонването на нашествениците и узурпаторите (Израел)... Няма да отстъпим нито един сантиметър палестинска земя”, каза Ханийе през декември 2011 г. по повод 24- годишнината от създаването на „Хамас”. Два месеца по-късно в Техеран Ханийе настоя, че „Хамас” „никога няма да признае Израел”, без значение какво мирно споразумение се постигне между Израел и други палестински лидери. Човек се пита, ако дългосрочните стратегически цели на Ханийе бъдат постигнати, къде ще изпрати той роднините си, когато се разболеят? В израелска болница се роди сирийско бебе (по материали на „Израел днес”) През последната година в израелските болници са били лекувани стотици сирийски бежанци от продължаващата в Сирия гражданска война. Но в средата на ноември станахме свидетели за пръв път на раждането на сирийско бебе в израелска болница. Майката е 20-годишна медицинска сестра, която живее близо до израелско-сирийската граница и която не е могла да стигне до сирийска болница в резултат на боевете в района между правителствените сили и бунтовниците. Отчаяна, тя направила единственото, за което се сетила – тръгнала към Израел. За щастие младата жена била застигната от израелски войници, които я завели в болница в израелския град Цфат в Галилея. Малко след това младата жена родила здраво момченце. „Екипът от израелски акушерки и лекари се отнесе към мен с уважение и внимание”, каза тя за израелския Канал 2. „Не се чувствам във вражеска страна, тук всички ми помагат и се грижат за мен”. Израел и Сирия все още официално са във война. Но това не спира еврейската държава да осигурява медицинска помощ за сирийци, прекосили границата с Израел от февруари тази година. За над 250 от тях, тази помощ е била животоспасяваща. Израелските „ангели в зелено” се спуснаха над Филипините (по материали на „Израел днес”) Израел отдавна е една от първите страни, които се притичат на помощ в случай на природни бедствия. Трябва да се отбележи, че помощта, която Израел е оказал при опустошителните земетресения в Хаити (2010) и Япония (2011), надминава пропорционалната помощ, оказана от много по-развити и богати държави от Израел. Еврейската държава отново се притече на помощ, след като тайфунът Хаян уби 10 000 и остави 800 000 ранени и бездомни във Филипините. Израелската армия изпрати стотици лекари, медицински персонал, достатъчно оборудване и консумативи за изграждането на полева болница от най-висок клас. Министерството на външните работи на Израел, израелската хуманитарна организация IsraAid, както и няколко други по-малки израелски и еврейски организации, също изпратиха свои спасителни екипи и медицински персонал. Посланикът на Филипините в Израел Генеросо Калон каза, че народът му е изключително благодарен за огромната и незабавна помощ от страна на еврейската държава. И не само народът на Филипините беше впечатлен от Израел. „Винаги съм се възхищавала на това как израелската армия откликва и оказва медицинска помощ в най-тежки условия”, каза журналистката Нанси Снайдерман от американската телевизия NBC, която предаваше от Филипините. Тя описа как израелците са избрали най-бедните и нуждаещи се райони, за да окажат помощ, която се отличава с изключителен професионализъм и посвещение. Подготвя ли се Израел за поредното навлизане в Газа? (по материали на „Израел днес”) На 27 ноември, в навечерието на Ханука, израелската армия приключи няколко-дневните си учения, симулиращи навлизане в ивицата Газа и ответен удар на ракетен огън от страна на „Хамас”. На 26 ноември през нощта разположените в Газа терористични групи отново изстреляха ракети срещу южния израелски град Ашкелон. През последните седмици подобни атаки отново се засилиха и някои израелски служители смятат, че „Хамас” може би се подготвя за поредния си удар срещу еврейската държава. По време на последната „война в Газа” преди една година – през ноември 2012 г – под меджународния натиск Израел беше принуден да прекрати контра-офанзивата си преждевременно и в крайна сметка „Хамас” заяви, че е победила Израел и през последните месеци продължи да се превъоръжава. Изглежда Израел е решен следващия път да нанесе достатъчно силен удар, преди световните сили да се притекат на помощ на „Хамас”. Междувременно израелските военно-въздушни сили също провеждат учения, този път с ВВС и на други държави, за които бе отбелязано, че са най-широкомащабните досега. Над 60 летателни машини от Израел, САЩ, Италия и Гърция участват в ученията, които се провеждат във военна база в южен Израел. Служители на ВВС на Израел казаха, че ученията не са свързани с някаква конкретна заплаха, въпреки че мнозина смятат, че избраният за провеждането на ученията момент следва да се разглежда като предупреждение за Иран. Еврейските празници за 2014 Пурим – 15-16 март 2014 Песах – 15-22 април 2014 Шавуот 3-5 юни 2014 9’Ав – 5 август 2014

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ДЕКЕМВРИ 2013/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774 „Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилата Си от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават" (Псалм 17:8-9). Ядрените оръжия в Близкия изток Саудитски принцове и служители дадоха да се разбере, че ако Иран се сдобие с ядрено оръжие или се приближи до последния етап на разработването му, Саудитска Арабия няма да „се бави”. Към този момент (3 декември) се смята, че Иран има материал поне за четири атомни бомби. Според агенция Debkafile всичко, което Рияд трябва да направи сега, е да се позове на споразумението, подписано в Исламабад през 2004 г., според което саудитците са финансирали пакистанската ядрена програма в замяна на това да се изработят някои от бомбите или бойните глави. Явно е необходимо Саудитска Арабия само да каже и доставката ще й бъде изпратена, снабдена със съответните ракети. Както се очакваше, Пакистан отрече да е правил такава доставка. Военни и разузнавателни експерти на Запад считат, че макар и доставка да е нямало все още, тя със сигурност скоро ще бъде осъществена, като се има предвид етапа, до който са стигнали преговорите между Иран и Запада. В разговор със саудитския крал Абдула наскоро президентът Обама насочи усилията си към това да не позволява на Саудитска Арабия (а не на Иран) да се сдобие с ядрена бомба. Явно той вече е приел, че Иран ще се превърне в ядрена сила в региона. Историята ни учи какво се случва, когато прекалено много се опитваш да угодиш на някой, но Обама явно не е научил този урок, ако дори изобщо го е чувал. От 2008 г. насам израелският премиер Бинямин Натаняху многократно е заявявал, че ще попречи на Иран да стигне до направата на бомбата, давайки да се разбере, че ако се наложи, израелските въоръжени сили ще бъдат изпратени в действие. Според Debkafile, обаче, на него може да се вярва, колкото и на Обама по този въпрос. Но тази преценка не е обективна. Възможностите на Натаняху са значително ограничени поради отношението на западните лидери, особено на тези в САЩ. В известен смисъл, ако Натаняху заповяда удар срещу Иран сега, това означава да се изправи срещу целия западен свят, само със саудитците и може би египетската армия на своя страна. Това, което някои искат Натаняху да направи, изобщо не е лесна задача. Времето за бомбардиране с единичен удар на ядрен реактор като Осирак (Ирак) и след това победоносно прибиране у дома е отминало. В онези дни малкият Давид нападна гиганта и го сломи. Сега обаче става въпрос за цяла армия от добре въоръжени гиганти, които не само искат да победят Израел, но и да го изтрият от лицето на земята. На 11 ноември на Стената на плача, в навечерието на Ханука, Натаняху перифразира популярна песен за празника и заяви: „Дойдохме да изтласкаме мрака и най-големият мрак, който застрашава света днес, е ядрен Иран!” Журналист от Debkafile пита: „Какво искаше да каже той с тези думи, ако не възнамерява да се възползва от военната възможност Израел да изтласка мрака?” Генерал-майор от запаса Яков Амидрор, бивш съветник по националната сигурност на премиера, каза миналата седмица за The New York Times, че Иран вече има достатъчно обогатен уран за четири бомби. „Всъщност обсъжданията в Женева изобщо не засегнаха ядрената заплаха”, каза той. Иран вече стигна на този етап преди една година. Затова сега критиците искат да знаят как да използват многократните закани на премиера, че „Израел ще действа сам”, за да попречат това да се случи. Някои казват, че „възможността за военен удар на Натаняху” губи доверието на хората, както у дома в Израел, така и в чужбина. При последния разговор на Обама с Натаняху се твърди, че президентът е описал подробно мерките, които САЩ ще предприеме, за да се увери, че Иран ще спази своята част от сделката, постигната в Женева. Той също така каза, че всички сведения ще бъдат предоставени на Израел, който ще може да даде своето мнение и преценка. Сделката в Женева? Даже ако Иран спази условията на сделката, това не означава, че всичко ще бъде наред. Дори и в такъв случай Иран ще бъде на едно от челните места в ядрената надпревара в Близкия изток. Имайки предвид иранската доктрина за идващия ислямски Махди, който ще се появи, когато светът е в хаос, не можем да очакваме, че целта на Иран е създаването на дружелюбен, благоденстващ Близък изток. Що се отнася до мира с Израел, иранският министър на външните работи Джавад Зариф каза по повод американско-израелското сътрудничество по въпроса с Иран: „Такова нещо никога няма да се случи и ние определено няма да бъдем в една стая с представители на ционисткия режим!”. Иранският президент Рухани освен това заяви, че „Иран никога няма да разглоби атомните си съоръжения”. Дотук с изгледите за мирен Близък изток. В крайна сметка Израел може да разчита само на един Приятел и това е Бога на Авраам, Исаак и Яков. Името "Йешуа" предизвика фурор в южен Израел Списанието „Израел днес” съобщи, че наскоро един генерал от израелската армия забелязал плакати с името „Йешуа” по магистралата, която води към базата му в Беершева. По-късно в базата той повикал батальона си на специално събрание и обяснил на войниците си кои са „месианските евреи” и какво вярват относно Йешуа. Въпреки че може да се каже, че този генерал се е отнесъл относително добре към кампанията на организацията „Евреи за Исус”, не всички имаха това отношение. „Нека името му бъде изличено за винаги”, заяви Офер Каради – член на ултра-ортодоксалната партия „Шас”, когато един месиански евреин си позволи да спомене името на Йешуа (Исус) по сутрешната програма на местната радио-станция. В тази програма радиото интервюирало местните представители на „Шас”, заедно със заместник-кмета на Беершева и местен месиански евреин. „Толкова ли сте изпаднали, че да позволявате на този нечестив неверник да говори по радиото?” извика Каради по адрес на месианския евреин. „Недопустимо е да позволяваме на тези неверници да говорят за тези неща в града ни”. Той също така заяви: „Всичко това са лъжи. Нека месианските евреи да отидат при бедуините и да им говорят за Йешу (подигравателно име, с което ултра-ортодоксалните евреи наричат Йешуа). Никога не трябваше да давате микрофона на този неверник. Трябваше да го ударите по главата с микрофона!”. Умолявайки Каради да даде на другите възможност да отговорят, водещият го призова да „прояви уважение към останалите”. „Аз уважавам всички”, каза той. „Докъде можете да изпаднете, вие хора! Тези хора са престъпници срещу човечеството. Те нямат нищо. Нямат интелект. От къде вземат всички тези глупости? Трябва да бъдат изселени от страната”. В крайна сметка водещият успя да попита месианския евреин: „Какво бихте искали да кажете за кампанията, която дава възможност на хората да се запознаят с името на Йешуа?”. Нашият брат отговори: „Някои хора в месианската общност са против подобни публични кампании, въпреки че всеки вярващ трябва да споделя вярата си с хората. Всеки трябва поне да има възможността да провери за себе си това, на което ни учи еврейската Библия за Месията”. „Как можете да давате думата на тези празноглави хора”, прекъсна го Каради. „Те са екстремисти. Те ще предизвикат гражданска война в Израел!” [Авторът на статията в „Израел днес” коментира: „Това всъщност означава, че ако месианските евреи проповядват Евангелието в Израел, ортодоксалните ще се надигнат срещу тях с насилие”]. „Толкова ли е слаб юдаизмът, че трябва да отправяте подобни заплахи към евреите, които вярват в Йешуа?”, попита водещият. Когато Каради продължи да крещи анти-месиански възгласи, водещият му каза „Довиждане”, след което му изключи микрофона. По-късно в програмата водещият попита месианския евреин: „Какво ще кажете за всичко това?” и ето отговора, който последва: „Йешуа е като Йосиф, за когото четохме в парашата от Тората тази седмица. Той все още е скрит за народа Си, но идва ден, когато ще им се открие. Всеки трябва да има възможността да прочете сам за себе си какво Писанието учи за Месията и да си направи своите изводи. Ние сме евреи, които вярваме, че Йешуа е обещаният Месия на Израел. Ние сме тук, за да дадем на всеки възможност да реши сам дали Йешуа е нашият Месия”. След това водещият попита заместник-кмета: „Какво ще кажете за всичко това?” Той отговори: „Аз представлявам всички граждани на Беершева и искам да бъдем приятели с хората и от двете страни”. Списанието „Израел днес” заключава: „Това не е лесна задача, имайки предвид религиозните страсти, които се разпалват сред ултра-ортодоксалните евреи, когато техни сънародници повярват в Исус”. Арабски шейх оправдава анти-семитизма в името на Коран В интервю за египетска телевизия, излъчено на 25 октомври, Ахмад Ал-Тайеб, шейх в университета Ал-Азар се изказа против ционизма и юдаизма. Главното му оплакване изглежда се коренеше в следното: „Вижте колко страдаме днес от глобалния ционизъм и юдаизъм”. Разбира се, всеки, който говори по този начин, игнорира страданията, които ислямът е причинил на другите – предимно не-мюсюлмани. Също така се подминават и добрините, които евреите и „ционистите” са направили по света и продължават да правят. „Това е историческа перспектива, която не се е променила до днес”, продължи шейхът. „Вижте как страдаме днес от глобалния ционизъм и юдаизъм, докато нашето мирно съжителство с християните е устояло на времето. От създаването на исляма преди 1400 г. ние страдаме от еврейската и ционистка намеса в живота на мюсюлманите. Това е най-голямата беда на мюсюлманите”. Това е широко застъпена тема в мюсюлманските политически речи. Много често в мисленето на мюсюлманите целта не е обективната истина, а по-скоро последователите на исляма целят създаването на своя собствена реалност, съобщавайки неща независимо дали са верни или не. Шейхът продължава: „Коранът казва и историята го доказва: Ще намериш, че най-силните сред хората, които са врагове на вярващите, са евреите и политеистите”. Това е първата част. А втората е: „Ще намериш, че най-близките в любов към вярващите са онези, които казват: „Ние сме християни”. Третата част обяснява защо християните са „най-близките в любов към вярващите”, докато евреите и политеистите са точно обратното”. Това е интересно като се има предвид, че в Египет християните са подложени на същите гонения, както евреите на други места. В крайна сметка мюсюлманите не толерират религиозни различия. Или си мюсюлманин, или получаваш смъртна присъда. (Алтернативата е да плащаш специален данък, която май вече не се прилага). Израелски лекари спасяват човешки животи във Филипините В пълно противоречие с отрицателните възгледи на шейха, съществуват безброй неоспорими факти, които недвусмислено доказват, че израелците ценят живота навсякъде по света и често са първите, които се притичат на помощ в случай на бедствие. Последният опустошителен тайфун във Филипините е поредният пример за това. Когато тайфунът Хайян удари средната част на Филипините на 8 ноември, 148-членен израелски медицински екип започна да се събира, за да се отправи натам. Пристигайки в силно засегнатата част Таклован седмица по-късно, израелският екип завари безпрецедентни разрушения и неописуеми страдания. Екипът издигна полева болница в гр. Бого и незабавно започна работа. В статия на уебсайта Times of Israel се казва: „Израелската болница в гр. Бого на остров Себи стана медицинският център в тази част на засегнатия от тайфуна регион, обслужвайки население от 250 000 и лекувайки над 300 пациента на ден, каза управителят на полевата болница на израелската армия миналата седмица”. В продължение на период от две седмици израелският екип е прегледал 2 686 пациента, извършил е 60 животоспасяващи операции и е изродил 36 бебета. Освен това е помогнал за ремонта на училища, засегнати от тайфуна, както и за създаването на инфраструктура за доставка на вода и храна за местното население. Когато си заминаха за Израел, израелците оставиха част от оборудването си, за да се използва от други, които могат да дойдат след тях, съобщи уебсайтът jewishpress.com (November 27). Те също така са транспортирали две деца от Филипините до Израел за допълнителни медицински изследвания. Това е, което Израел в действителност прави. Но, както обикновено, тези смели и жертвоготовни действия намират слаб отзвук в светските медии. „Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си" (Захария 7:9). В Месията, Лони Мингс

Shalom Aleichem