СПЕШЕН ПРИЗИВ ЗА МОЛИТВА

Изпратено от Редактор на Съб., 14/06/2014 - 20:31.

Продължава издирването на тримата израелски младежи, за които се смята, че са отвлечени

(източници: Arutz7, Ynetnews, Jerusalem Post; the Times of Israel)
Тримата младежи бяха обявени за изчезнали през нощта в четвъртък срещу петък, когато контактът с тях е бил прекъснат. Последно за тях се знае, че са смятали да пътуват на стоп към домовете си около 22 ч. на 12 юни от тяхната йешива (религиозно училище) в Гуш Ецион, разположен между Ерусалим и Хеврон в Юдея.
Говорителят на израелската армия съобщи, че от петък сутринта се провежда широкомащабна операция по издирването им. Премиерът Бинямин Натаняху проведе среща с офицери от службите за сигурност и разузнаването в петък и се свърза със семействата на изчезналите момчета, като изрази подкрепата си към тях в този труден момент и заяви, че Държавата Израел ще направи всичко възможно да намери синовете им. Той също така заяви, че смята президента на Палестинската автономия Махмуд Абас отговорен на съдбата на младежите.
Рано сутринта в петък по време на петъчните молитви в джамиите духовници от „Ислямски джихад” продължиха да призовават палестинците да отвличат израелски граждани, посочвайки, че това е успешен начин за освобождаване на терористи от израелските затвори. Палестинските ислямисти многократно са призовавали за отвличането на израелци, които в последствие да бъдат използвани като разменна монета. В петък вечер в онлайн форум на „Хамас” се появи непотвърдена информация, че отговорност за отвличането носи свързана с „Ал Кайда”  групировка, чиято цел е създаването на ислямска държава в Сирия и Левант (територията на Ливан, Израел и други близко източни страни).
В събота министърът на отбраната Моше Аялон каза, че Израел е предотвратил 14 опита за отвличане на израелски граждани тази година. „Няма да спрем, докато не намерим момчетата и не заловим терористите, които са отговорни за това. Докато не получим категорични доказателства за обратното, ще считаме момчетата за живи и ще продължим издирването”, каза той.

В събота бяха оповестени имената на тримата младежи. Това са Еял Йифра на 19 г., Гилад Шаер на 16 г. и Нафтали Фенкел на 16 г., единият от които е и с американско гражданство.

„Издигам очите си към хълмовете,

От гдето иде помощта ми.

Помощта ми е от Господа,

Който е направил небето и земята.

Той няма да остави да се поклати ногата ти;

Оня, който те пази, няма да задреме.

Ето, няма да задреме нито ще заспи

Оня, Който пази Израиля“ (Псалм 121:1-4)

Скъпи братя и сестри, приятели на Израел,
Нека се присъединим към молитвите на нашите братя и сестри евреи, които днес се молиха и продължават да се молят в синагогите за изчезналите момчета с Псалм 130 и Псалм 121.
Нека се молим и да вярваме, че Господ ще послуша гласа ни (Псалм 130).
С благодарност за всеки един от вас за верността според Притчи 17:17
“Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда.“,
Екип Християни Приятели на Израел, България

Месианско послание

Просто защото Той е Бог

Д’ВАР ТОРА

НАСО – ИЗДИГНИ

Б’МИДБАР (ЧИСЛА) 4:21-7:89

Б’Мидбар/ Числа 4:21-7:89

•           Шофтим/ Съдии 13:2-25

•           Йоханан/ Йоан 11:1-54

            Б’Мидбар (Числа) {4:24} Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им на товари {4:25} ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане, {4:26} и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват.{4:29} Ще преброиш и мерарийците по семействата им, по бащините им домове; {4:30} от тридесет години и нагоре до петдесет години ще ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане. {4:31} И ето нещата, които са длъжни да носят през всичкото си слугуване в шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й  {4:32}  и стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им, въжата им, заедно с всичките им прибори и всичко що им принадлежи; и да определяте по име вещите, които те са длъжни да носят.

            Б’Мидбар (Числа) {7:9} А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена.

            След като прочетохте тази параша, кое от трите свещенически семейства според вас имаше най-тежката работа? А чия работа беше най-важна? Истината е, че не е наша работа да определяме това. Истината е, че всички са важни и трудни, тъй като трите свещенически клана трябваше да работят като екип. Ако единият не си свърши работата на време или както трябва, това щеше да се отрази на цялостното преместване на Скинията и щеше да настъпи хаос. Когато става въпрос за служене на Господа, всяка работа е важна без значение колко трудна или дребна е.           

            Твърде много вярващи смятат, че ако това, което вършат за Бога, не се вижда от цялото събрание, то не е важно. Истината е, че няма неважна работа. Само помислете какво ще се случи, ако човекът, който се грижи за изхвърлянето на боклука, не си свърши работата, или онзи, който отключва вратите за сутрешната молитва, не се появи на време в средата на зимата. Какъв хаос би настъпил!

            Бог няма да ни възнагради въз основа на това колко работа вършим или колко е трудна или колко е важна. Бог ще ни възнагради въз основа на това колко сме верни във вършенето на това, което ни е призвал да правим. Ако си мислите: „Работата, която върша, не ми беше възложена от Бога, а от лидерите на събранието. На мен не ми харесва, затова няма да дам най-доброто от себе си”, помислете си отново. Всяко решение на сърцето се ръководи от Господа. Ако са ви поверили някаква дребна задача, сам Бог ви я е поверил, без значение чрез кого. Това, което интересува Бог, е верността ни.

            Лука {17:7} А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? {17:8} Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? {17:9} Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. {17:10} Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

            Като слуги на Бога не трябва да очакваме благодарност или оценяване на работата си за Господа. Нито пък трябва да очакваме някакви отличия. Подобни очаквания биха били знак за греха на гордостта. Ние трябва да вършим задълженията си като за Господа като Негови верни слуги, просто защото Той е Бог.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Шофар

"Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата " (Исаия 18:3)

Скъпи български християни приятели на Израел,
Както ще прочетете в това издание на „Шофар”, положението на евреите на много места по света се влошава, което прави и молитвите ни за еврейския народ и Земята Израел все по-нужни. Нашите братя и сестри от служението „Ходатаи за Израел” в Ерусалим – партньорско служение на ХПИ – ни изпратиха насоки за ефективно ходатайство за Израел, които вярваме, че ще са ви от полза, когато се молите за Божия народ. Освен това можете да използвате и „Петминутната молитва за Израел”, която сме публикували на сайта на служението:  http://cfibul.daznam.com/index.php?q=bg/node/385
От друга страна, можем да благодарим на Богa, че използва дори и случващото се в Украйна, за да ускори завръщането на народа Си у дома. Нека не преставаме да се молим, знаейки че „голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Яков 5:16).

Благословения в Месията на Израел,

Екип на „Християни приятели на Израел – България”

Пророчески насоки за ходатайствена молитва за Израел днес(източник: Стражите от Ерусалим)
За да ходатайстваме ефективно за Израел днес, предвид целия хаос и размирици в света, трябва да се фокусираме върху Божията цялостна цел и върху начина, който ни е открил за постигането й. Нашият Бог царува (Псалм 103:19) и върши волята Си независимо от разбунтувалото се човечество (Псалм 2:1). И все пак Той търси онези, които са готови да застанат пред Него и да се молят за извършването на волята Му (Исая 62:6-7; Езекиил 22:30; Матей 6:9-10). Божията цел е „земята да се изпълни със знанието на славата Господна, както водите покриват морето“ (Авакум 2:14).Следователно това трябва да бъде и нашата цел. Тя ще се изпълни, когато Месията Йешуа се завърне да царува като Цар на царете от Ерусалим  (Захария 14:16; Откровение 19:11-16).
В Божието Слово виждаме две основни неща, които трябва да се изпълнят преди завръщането на Господа и тези две неща се случват в наши дни!
1. „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14). Днес хиляди хора се обръщат към Христос в Китай, Иран, Монголия, Африка, Индия и др. Всъщност съживлението на последните дни, което много християни на Запад очакват, като цяло подминава Европа и Северна Америка, където заместителната теология и „християнския“ анти-ционизъм нарастват.
2. Евреите, които са в изгнание (разпръснати по света), се завръщат (Исая 43:5-6). Някои от тях също така получават откровение за Месията (Езекиил 36:24-28; Захария 12:10) и са готови да посрещнат Йешуа в Ерусалим (Матей 23:37-39).
И все пак, за да се изпълни напълно втората точка, е необходимо да са на лице определени условия:

• Евреите трябва да могат да живеят на всяко място в Обещаната земя. Езекиил  36:1-15 говори за цялата земя (виж ст. 4-6; Еремия 32:41-44; 33:13; Еремия 31:4-5 – Самария; Захария 12:2-3 – Ерусалим и Юдея; Еремия 50:19 – Голан или т.нар. библейски Башан). Всички тези области неправилно се наричат от света „окупирани територии“. Затова трябва да се молим срещу всеки план за разделяне на Божията земя (Левит 25:23; Йоил 3:1-2).
• За да може Израел да устои на натиска за разделяне на даденото Му от Бога наследство (Псалм 105:8-11), той трябва да има доброто правителство, което Бог обеща, когато върне Израел у дома (Исая 1:26; Еремия 23:3-4). Затова трябва да се молим за лидери, които се боят от Бога.
• За да бъдат спасени, евреите трябва да са физически живи, затова трябва да се молим за силна армия, което също е в съответствие с Божиите обещания (Исая 41:14-16; Еремия 51:20-14; Езекиил 37:10; Михей 4:11-13; Захария 9:13-15; 12:6-8).
• От Божието Слово разбираме, че националното изкупление на Израел, при което „целият Израел ще се спаси“ ще се случи в Земята Му (Еремия 32:37-44; Езекиил 36:23-28; Захария 12:10). Затова трябва да се молим за алия – завръщането на евреите от изгнание в Израел.

Ние ходатайстваме срещу всичко, което би попречило на тези неща да се случат. Затова молитвата срещу т.нар. „мирен” процес, основан на формулата „земя за мир“, не е молитва срещу мира! И тъй като Божият мир може да се постигне единствено в Месията (Исая 9:6; Деяния 10:36), ние се молим за истинския „мирен процес“. Нашите молитви не се определят от дати и човешки планове, но от пророческите събития, които са ясно изложени в Божието Слово.

Израел изпраща помощи на сирийските бежанци в Европа (източник: Israel today)

Израел продължава да изпраща помощи на бежанците от неспиращата в Сирия гражданска война, като този път оказва помощ в бежанските лагери за сирийци вБългария. Израелската неправителствена организация „IsraAID” изпрати през април делегация в България, която да окаже помощ с наплива от сирийски бежанци, пристигащи в тази страна през Турция.
Към този момент около 11 000 сирийски бежанци живеят в три бежански лагера в България, от които два се намират в столицата София. Лагерите са пренаселени с хора, достъпът на бежанците до обществени услуги е ограничен и хигиенните условия са лоши. Наскоро българското правителство призова за международна помощ, за да се справи с вълната от сирийски бежанци и организацията „IsraAID”  беше една от малкото, които се отзоваха. Израелската делегация пристигна с храна и други продукти от първа необходимост, както и с екип психолози, които имат богат опит в оказване помощ на пострадалите от подобни бедствия. Израелските психолози също така ще споделят своя опит чрез семинари за обучение на социални работници в София.
Израел оказва помощ и на сирийските бежанци в съседна Йордания, както и медицинска помощ на всички ранени сирийци, пострадали от войната, които пресичат границата с Израел и се нуждаят от лечение.

Християните към Европейския съюз: Израел е нашето прибежище (източник:Israel today)

Млади израелски араби-християни демонстрират в подкрепа на Израел в Тел Авив
Около 150 израелски араби-християни се събраха в края на март в Тел Авив, за да проведат демонстрация пред офиса на Европейския съюз, настоявайки международната общност да спре да очерня Израел и да започне да се бори срещу преследването на християните в другите страни в Близкия изток, където това реално се случва. „Отделни държави, организации и международни мисии много бързо заклеймяват Израел при всеки удобен случай”, казва отец Габриел Надаф, духовен баща на Израелския християнски форум за араби, служещи в израелската армия, които са организатори на демонстрацията. По думите му „същите държави и организации не си помръдват пръста срещу етническото прочистване на християни, което се случва в Близкия изток”. Той посочва, че християните са подложени на ежедневен страх и заплахи, тормоз, мъчения, изнасилване, малтретиране и убийства в цялата територия на Близкия изток от Сирия до Египет и от Ирак до Палестинската автономия. Отец Надаф казва, че „според статистиките на всеки пет минути в Близкия изток бива убиван по един християнин, а Западният свят мълчи”. В посланието си по време на демонстрацията, както и във Фейсбук, протестиращите заявиха, че „няма друго място като Израел, който е прибежище на сигурност за християните в Близкия изток!”.
Въпреки че демонстрацията беше пренебрегната от повечето западни медии, израелските медии бяха силно заинтересовани. Говорителят на форума, Шади Халул – ветеран от израелската армия – беше интервюиран от различни телевизии и вестници. Халул много пъти е давал интервюта за месианското списание „Израел днес” по въпроса за християнското пробуждане в Израел и братските връзки, които свързват местните арабски християни с еврейския народ и еврейската държава.
През март израелският парламент (Кнесет) направи първата важна крачка към признаването на местните християни като независимо малцинство, различно от арабите-мюсюлмани. Както отец Надаф, така и Халул, считат, че това е изключително важно, тъй като местните арабски християни водят началото си по тези земи от преди арабското мюсюлманско нашествие през 7 век сл. Хр. Все повече израелци, включително и законодатели, започват да забелязват силното присъствие на християнското малцинство – малцинство, което дълго време е било пренебрегвано, но което сега започва смело да застава редом с евреите в Земята Израел.
Църквата уволни арабския свещеник, който насърчава арабските християни да служат в израелската армия (източник: Arutz 7)
На 8 май говорителят на Гръцката православна църква в Израел Еса Мусле заяви, че е било взето решение отец Габриел Надаф да бъде освободен от поста си на свещеник в Назарет. Мусле казва: „Предупредихме го да се придържа към свещеническите си задължения и да не се меси в работата на армията, но той не ни послуша. Тогава свикахме събрание на църковния съд и решихме да го уволним”.
Отец Надаф доби популярност през 2012 г., когато започна инициативата за насърчаване на арабите-християни в Израел да служат в израелската армия. Надаф е радетел за здрава връзка между арабските християни и Държавата Израел. Възгледите на Надаф доведоха до уволнението му от Гръцката православна църква, а арабски депутати в Кнесета го заклеймиха като „ционистки агент, който иска да раздели арабите”. Миналият декември 17-годишният син на Надаф беше нападнат в Назарет, а нападателят беше идентифициран като активист на крайната лява партия „Хадаш”. Мусле още каза, че църквата не е уведомила отец Надаф писмено за решението си, а направо е решила да го обяви на пресконференция.
Отец Надаф многократно е заявявал, че „младите хора в християнската общност трябва да разберат важността на това да служат в армията и да участват в живота на държавата, в която живеят, която ги защитава и на която са пълноправни граждани.” Арабското малцинство в Израел съставлява 20% от населението на страната, като по-голямата част са мюсюлмани. През последните години се наблюдава силна радикализация на арабския сектор, като в много населени места се появяват плакати, възхваляващи терористи и насърчаващи демонстрациите срещу Деня на независимостта на Израел например.

Евреите в Украйна трябва да се регистрират (източник: Messianic Bible Project)

В навечерието на Песах тази година (в средата на април) евреите в украинския град Донецк бяха разтревожени от листовки, разлепени пред синагогите им. В тези листовки се казва, че ако не се регистрират, те ще бъдат застрашени от изселване и конфискация на имуществото.
„За последен път подобен текст е бил разпространен сред еврейската общност през 1939 г. по време на нацизма”, каза главният равин на Донецк Пинхас Вишедски. В обявлението се обяснява, че регистрацията се налага поради еврейската подкрепа за „националистката хунта на Бандера в Киев” (политик, който се е борил за независимостта на Украйна през 1940-те г.) и тяхната враждебност към „ортодоксалната република Донецк и гражданите ѝ” (HaAretz). В листовката се казва, че трябва да се декларира всяка собственост и че неподчинението на тази заповед ще доведе до загуба на гражданство. Съобщава се също така, че регистрацията ще се извърши от про-руските сепаратисти, които са завзели общинските сгради. Когато няколко евреи опитали да се регистрират, им казали, че това е измама и не трябва да ѝ обръщат внимание. Отбелязва се, обаче, че брошурата е била написана на руски и съдържала руски национални символи заедно с герба на Народна република Донецк и е била подписана от лидера на временното правителство Денис Пушилин.
Смята се, че целта на листовката е била провокация чрез всяване на страх, тъй като сепаратистите обвиняват Киев, че се опитва да дискредитира про-руската кауза. „Мисля, че някой се опитва да използва еврейската общност в Донецк като инструмент в този конфликт. Затова сме обезпокоени”, сподели Вишедски. „Бяхме ужасени през първите няколко минути, докато четяхме листовките. Хората бяха много разстроени от факта, че някой е могъл да напише това”. В Донецк има около 4,2 милиона жители, от които 17 000 евреи.
Дори и листовката да е фалшива, самият факт, че е направена, е повод за безпокойство. Антисемитизмът нараства по целия свят и Украйна не е изключение. Същата седмица пред главната синагога в гр. Николаев в югоизточна Украйна беше взривена запалителна бомба. Нападението е заснето от видеокамери и като по чудо преминаващ шофьор е успял да потуши огъня с пожарогасителя на колата си.
Eвреите бягат от Украйна
„Тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал”  (Второзаконие 30:3).
В отговор на ескалиращото насилие в Украйна, много украински евреи обмислят алия. През изминалата седмица в Израел пристигнаха 19 евреи от Украйна. Една от тях, 23-годишната Дария Герновски, каза: „Положението в Украйна не е добро. Не виждам бъдеще там поради цялото напрежение и финансова криза”(YNet).Промените в правителството на Украйна доведоха и до нарастване на антисемитизма, което намира отражение сред определени екстремистки елементи от крайния десен политически сектор. Наскоро Генадий Кернес, кметът на Харков от еврейски произход, стана жертва на нападение от неизвестен извършител, който стрелял по него. Кернес беше транспортиран до Израел, където му беше оказана медицинска помощ и той дойде в съзнание. Това е второро подобно нападение след намушкването с нож на равина Хилел Коен в Киев (Arutz 7).
Илена Файнголд – украинска еврейка, която работи в Еврейската Агенция – институцията, която помага на евреите да имигрират в Израел, каза, че се забелязва нарастване на броя на желаещите украински евреи да направят алия. Алията е нараснала със 142% през 2014 г. в сравнение с миналата година.
В Одеса, където сблъсъкът с про-руски сили е силен, около 70% от еврейското население обмисля алия. Равинът на Одеса Авраам Улф каза, че никога досега от 1992 г. насам (когато е пристигнал в този град), не е виждал толкова много хора да искат да заминат за Израел. Ситуацията е толкова напрегната, че евреите в Одеса са разработили план за евакуация в случай, че сблъсъците ескалират. Много израелци, сред които и Файнголд, все още имат роднини в Украйна, за които се тревожат. „Аз съм от Донецк. Пристигнах в Израел през 1991 г. със семейството си, но леля ми все още живее в Донецк. Тя е на 86 г. и много се тревожа за нея. Моля се да е добре”, казва Файнголд.
70 години от унищожението на унгарските евреи(източник: Messianic Bible Project)
Тази година се навършват 70 години от извършването на масови депортации, маршове на смъртта и кланета на унгарските евреи по времето на Холокоста. На 29 април 1944 г. нацистите и техните поддръжници започват депортирането на евреи от Унгария. Първите унгарски евреи пристигат в Аушвиц на 2 май, а последните на 11 юли 1944 г.
Депортациите и убийствата се извършват с изключителна „ефективност”. 75% от 800 000 унгарски евреи са изпратени на смърт в Аушвиц. След края на депортациите през юли под ръководството на национал-социалистическото правителство много унгарски евреи са избити в системни погроми и маршове на смъртта към Австрия. Най-малко 25 000 от 85 000 евреи, изпратени на тези маршове на смъртта, умират от глад, изтощение, болести или просто са застреляни по пътя.

От 22 до 26 април, участвайки в отбелязването на тази годишнина, стотици евреи и християни, германци и унгарци, потомци на извършителите и на жертвите на тези събития, както и приятели на евреите от целия свят, изминаха целия този исторически маршрут от Сопрон до Будапеща, където са се провеждали маршовете на смъртта през 1944 г. Кулминацията на възпоменателните събития беше на 26 април в Будапеща пред Мемориала на обувките на брега на р. Дунав близо до сградата на парламента. След това участниците се присъединихакъм общия „Марш на живота” към концлагера Аушвиц и други концлагери в Полша, който се организира ежегодно в Деня за възпоменание на жертвите на Холокоста (Йом А’Шоа) през последните 25 години. Обикновено оцелели от Холокоста изминават този път заедно с еврейски младежи, за да почетат паметта на онези, които са загинали през Холокоста.
Отбелязването на Холокоста в Унгария тази година е още по-важно, като се има предвид нарастването на антисемитизма в тази страна. Според едно проучване наскоро Унгария е една от най-антисемитски настроените страни в Европа. И въпреки че унгарският премиер Виктор Орбан публично заяви, че правителството му е решено да спре нарастването на антисемитизма, третата по големина партия в Унгария – „Джобик” – е нео-нацистка.
„Обувките” на брега на р. Дунав е мемориал в памет на евреите, убити от унгарските фашисти в Будапеща по време на Втората световна война. Тук на евреите е било заповядано да се събуят, след което са били застреляни и изхвърлени във водите на реката и отнесени от течението.

Един ден в Сдерот (писмо на служители на ХПИ–Ерусалим от проект „Под Неговите криле”, подпомагащ жертвите на терористични атентати)

Какво е чувството да си в Сдерот, след като терористите от Газа са изстреляли 60 ракети срещу южен Израел в един ден? На 12 март сирените в този град се включиха поне пет пъти – три пъти около пет след обед и два пъти в десет вечерта, което накара хората да се втурнат към бомбоубежищата. Изданието „TheTimesofIsrael” съобщи: „Най-малко две ракети паднаха в жилищни райони, като едната причини леки щети в Сдерот. Нямаше ранени, но една 57-годишна жена от Сдерот пострада леко, докато е бягала да се скрие”. В отговор на дъжда от ракети Израел нанесе въздушни удари срещу 29 мишени на терористите в Газа.
Когато пристигнахме в Сдерот на следващата сутрин, ни съобщиха, че срещу Ашдод и Ашкелон току-що са били изстреляни нови ракети. Всичко това се отразява върху живота на хората в Сдерот. Първият човек, с който се срещнахме в общината – Габриел Пинто – каза, че най-малкият му син, (който е силно травматизиран през по-голямата част от времето), не е спал цяла нощ и е отказал да отиде на училище на следващия ден, защото не иска да излиза от бомбоубежището. Сузи, която живее в квартала на Сдерот най-близо до Газа – само на няколкостотин метра от границата – каза,  че предната нощ усещането е било като на война. Посетихме една възрастна двойка – сем. Битон. Давид Битон, който е бил равин, е останал в инвалидна количка вследствие на ракетен удар. Заедно със съпругата си, която също е в инвалидна количка, заради преживян мозъчен удар, той обитава апартамент на горен етаж в жилищна сграда. В сградата няма асансьор и двамата възрастни хора са принудени да стоят у дома по цял ден.
Семейството на Кати Алкоби, което също посетихме в този ден, ни казаха, че не са посмели да спят на горния етаж на къщата, а са спали на земята в приземния етаж, където е по-малко вероятно да достигне ракета. Преди няколко години Кати е била ударена от шрапнел от ракета „Касам” и от тогава е подложена на физическо и психологическо лечение. Малко след като започва военната си служба, Кати е уцелена от ракета, докато чака на автобусната спирка, за да се върне в базата. Шрапнелът засяга тежко десния ѝ крак и тя изпада в шок. През двете години на военната си служба тя продължава да ходи по лекари заради раните си от ракетния удар. След като излиза от армията, Кати се омъжва и забременява. Но един ден в седмия месец на бременността ѝ, когато сирената в Сдерот се включва, тя изпада в паника, спомняйки си травмиращия момент, когато е била улучена от ракета и бебето ѝ се ражда преждевременно. За съжаление бебето – момченце – живее само няколко дни. Преди две години и половина Бог благославя Кати и съпруга ѝ с първата им дъщеря, а само преди шест месеца се ражда и второто им момиченце. Съпругът на Кати е от Ашкелон и след като се женят, семейството се премества да живее там, но тъй като Кати все още се нуждае от медицинска и психологическа помощ, както и помощ за отглеждането на децата, Кати се връща при родителите си. Засега през седмицата тя е в Сдерот с децата, а през уикендите се връща в Ашкелон при съпруга си.
По време на посещението ни Кати не спираше да плаче под тежестта на всички трудности, през които преминава – физически, емоционални, финансови и т.н. Всичко това се отразява и на брака ѝ. Жилището, в което живее със съпруга си, няма почти нищо освен легла. Благодарение на даренията на християни от различни страни чрез проект „Под крилете Му” можахме да закупим маса и столове за тях. Молете се за Кати и семейството ѝ и ако Бог вложи в сърцето ви да ги подпомогнете финансово, отбележете дарението си за „Кати Алкоби”. Бог да ви благослови!
Продължаващият ракетен обстрел се отразява както физически и емоционално, така и финансово на населението на Сдерот, тъй като много предприятия са затворили и са изнесли производството си на по-сигурно място. Преди около 12 години Сдерот е бил прекрасно място за живеене (и все още е такова в дните, когато не се изстрелват ракети). Тогава можете да видите възрастни хора по пейките, които се наслаждават на слънчевата светлина, деца, които играят в парка и хора, които чакат на автобусните спирки. Местните жители си спомнят как преди израелската армия да се изтегли от Газа и „Хамас” да започне да изстрелва ракетите си, те са можели спокойно да посещават Газа, да се разхождат и да пазаруват там, но днес това вече е невъзможно.
През март проект „Под крилете Му” организира тържество по случай празника Пурим за оцелели от терористични атентати. Благодарим на Бога, че поне за малко тези хора успяха да забравят за трудностите и болката, които изпитват ежедневно и някои дори станаха да танцуват. През следващите дни получихме много обаждания от хора, които искаха да ни благодарят за това, което сме направили за тях. Благодарим ви за финансовата подкрепа, която прави всичко това възможно! Не преставайте да издигате на крилете на молитвата всички „наскърбени в Сион”

Еврейските празници през 2014 г.

Шавуот (Петдесятница) 3-5 юни 2014

9’Ав – 5 август 2014

Рош А’Шана – 24-26 септември 2014

Йом Кипур – 4 октомври 2014

Сукот – 8-15 октомври 2014

Молитвено писмо на стражата

 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14).  

Да опазим дрехата си

В предишни издания на Молитвеното писмо сме споменавали за историческата роля на стражите в древен Израел. Когато стражът е бил на пост през нощта, той е трябвало да стои буден. И Исус, и апостол Павел, говорят за „крадеца през нощта”. В древността свещениците е трябвало да стоят на стража в Храма през нощта по време на Господните празници и да пазят Светилището. Те са били боси и студеният каменен под ги е държал будни. Освен това с тях е имало и един младеж, който е трябвало да събуди свещеника, ако случайно заспи през нощта. Първосвещеникът е обикалял Храма през нощта (тихо като крадец, без да бъде забелязан) и ако е виждал, че стражът е заспал, е подпалвал свещеническата му дреха. Това го е карало бързо да се събуди. Разбира се, на следващия ден, когато всички са виждали, че дрехата му е обгорена, са знаели, че той е заспал на поста си и е трябвало да понесе срама си. Тъй като никой не знае деня или часа на завръщането на Йешуа, ние трябва да бдим и да внимаваме за дрехата си, пазейки я бяла и чиста. Не трябва да забравяме, че един ден Царят ще има царски пир и за да присъстваме, трябва да имаме сватбарска дреха, както знаем от Матей 22:11-14. Не знаем защо дрехата на непоканения гост не е била подходяща, но едно е сигурно – трябва да сме духовно бдителни за това, което се случва в света. Още по-бдителни трябва да сме и за това, което се случва в Израел, тъй като Израел е пророческият часовник. В противен случай няма да можем да разпознаваме времената.

„... който бди всеки ден при портите” (Притчи 8:34; Колосяни 4:2; 2:7; Лука 18:1).

Нека заедно да издигнем Израел в молитва пред Божия престол.

Нарастващата изолация на Израел в света се усеща все по-силно и все по-ясно виждаме как еврейският народ остава сам. Много деноминации в християнския свят са анти-израелски настроени. Те са повярвали на лъжите на исляма и си мислят, че постъпват правилно, като изтеглят инвестициите си от Израел и бойкотират израелските стоки. От своя страна, ислямските терористи се опитват да попречат на това Ерусалим да приветства Своя Цар и с всички сили се стремят да постигнат крайната си цел – да завземат Ерусалим в името на своя фалшив пророк. Ние, Църквата, трябва да не замлъкваме и да издигаме гласа си – най-вече към Бога.

·         Извикайте към Бога за живота на новородените палестински бебета, които се посвещават на Аллах и на терористични групировки още от деня на раждането им. Отразявайки приемствеността в джихад („свещена” война в името на исляма), едно след друго поколенията се обучават в тероризъм още от майчината утроба.

·         Изисквайте спасение за душите на мюсюлманите, които са се посветили да унищожат всеки, който подкрепя християните. Ислямският светоглед на превъзходство над всички останали хора не оставя място в този свят за никой друг – нито за евреи, нито за християни. „нечестивият ще падне чрез своето нечестие” (Притчи 11:5).

·         Молете се срещу булото на заблуда на Сатана, което той е хвърлил над милиони мюсюлмани. Тяхната надежда е в един фалшив бог, който ги е поразил с духовна слепота. „Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива; така загива надеждата на насилниците” Притчи 11:7).

·         Ходатайствайте за големия брой израелски войници, разположени по границата със Сирия. Миналия месец там бяха изпратени войски, за да защитават Голанските възвишения от нарастващото насилие и анархия в Сирия, където ежедневно продължават да загиват хора. Молете се за свръхестествена бдителност на войниците за всяка заплаха срещу еврейската държава. Молете се войниците да отправят молби към Бога за своята защита.  „С гласа си викам към Господа; сгласа си към Господа се моля. Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене” (Псалм 142:1,6).

·         Умолявайте Бог да укрепи тила на Израел.Според различните източници има от 170 000 до 250 000 ракети, насочени срещу Израел от всички посоки, които могат да бъдат изстреляни срещу Израел по всяко време. Това може да постави страната в положение на пълно вражеско обграждане от всички страни. Благодарете на Бога, че дори когато нациите са срещу Израел, Той е с народа Си и е по-велик от всичките му врагове! Трябва да се молим Израел да извика към Господа и да се обърне към Него за силата да победи враговете си. Както в Съдии 6, когато многобройните мадиамци заобиколиха Израел, „синовете на Израел извикаха към Господа” (Съдии 6:6). Израел твърде често забравя, че Бог може да разгроми враговете му, но той трябва да извика към Него! „Дълго време живя душата ми с ония, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой” (Псалм 120:6,7).

„И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат”          (Лука 19:40)

В този стих Всемогъщият Бог ни казва, че може да направи камъните да хвалят Господ Йешуа, ако се наложи. Когато става въпрос за любов към Израел и еврейския народ, сърцата на много хора, които наричат себе си християни, са като камък. В Исая 62:10 се говори за „премахване на камъните” и „изравняване на пътя”. Това включва изпращането на предшественик, който ще върви преди Царя и ще разчисти пътя от всякакви камъни и спънки по пътя на триумфалното влизане на Царя в града (Малахия 3:1). Преди Йешуа да дойде, Писанието говори, че Бог изпрати пратеник, който прогласи идването на Царя. Той трябваше да приготви и да разчисти пътя.

Премахването на камъните и изравняването на пътя е трудна работа. През последните близо 30 години хората от служението „Християни приятели на Израел” се стремят да премахват от пътя на евреите духовните пречки, които Църквата е поставила по пътя към Сион през вековете. За да може еврейският народ да продължи по пътя си, ние, християните, трябва да продължим да издигаме знамето на любовта на Месията и да разчистваме пътя. Една от огромните пречки по пътя е антисемитизмът и особено „християнският” антисемитизъм. Един ден Бог ще премахне всички форми на антисемитизъм, които са препятствие по пътя на еврейския народ. Наскоро Израел отпразнува 66 години от възстановяването си, отчитайки население от 8.2 милиона. От тях 74% са евреи. Еврейската държава не е без проблеми и предизвикателства, но като цяло е силна, развита и растяща нация с много постижения, с които да се гордее (в Господа) и за които да благодари (на Бога). Християните трябва да се радват, че Божието Слово се изпълнява. През миналата година 24 000 евреи направиха алия и тази година очакваме още много, особено от Украйна и Франция, където антисемитизмът достига нива, подобни на онези преди Втората световна война.

·         Хвалете Бога: През първата половина на май Израел стана свидетел на гръмотевични бури, които донесоха много нужни дъждове. Въпреки че бурите причиниха и много неудобства като наводнения, прекъснати кабели и затворени пътища, водите на езерото Кинерет се покачиха с 2.5 см. Благодарете на Бога за изобилната благодат, която Той изпрати на Земята Израел през тази зима и пролет. „...защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене” (1 Царе 9:16).

·         Хвалете Бога: Последователи на Исус от различни страни в Близкия изток, които са били мюсюлмани, се срещнаха с месиански евреи и християни от 7 до 12 май в Стария град в Ерусалим. Конференцията „На кръстопът” се проведе в духа на Исая 19, където пророкът говори за ПЪТ, който ще свързва Египет с Израел и с Асирия – един модел на поклонение и партньорство, който ще направи християните в региона „благословение за цялата земя”. Повече от 70 лидери се събраха и хвалиха Бога и се молиха заедно на арабски, турски, кюрдски, иврит и споделяха свидетелствата си и предизвикателствата на това да следваш Исус. Сред говорителите бяха преп. Андрю Уайт, викар на Багдад и пастор и Али Пекташ, мюсюлманин, който е приел Христос, докато е бил на поклонение в Мека.

·         Ходатайствайте за нашите еврейски и арабски братя и сестри в Христос и се молете те да се събират при всяка възможност, за да се опознават и да споделят любовта си към Йешуа. Нека всички стени на отхвърляне, болка и непростителност да паднат, за да имат молитвите ни повече сила.

·         Издигнете в молитва египтянина, който е бил арестуван за това, че е заявил подкрепа към Израел и се е опитал да предприеме пътуване до еврейската държава. EgyptIndependent, английското издание на египетския вестник Ал-Масри Ал-Йоум, съобщи, че „24-годишен мъж е бил задържан в гр. Соаг на река Нил за това, че си е кореспондирал с израелци чрез Фейсбук и е критикувал Египет”. Вестникът също така съобщи, че мъжът на име Шенуда Ашраф Соби Зекри е имал на ръката си татуировка със звездата на Давид. Според вестника той се е опитал да стигне до Израел през Судан, но не е успял. Не знаем дали този човек е християнин или не, но според полицията той е искал да се пресели в Израел. Молете се усърдно за него, тъй като египетският закон може да бъде доста строг към онези, които показват подкрепата си към Израел. Той е смел човек, молете се да бъде мъдър. „Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа, и отклонявай се от зло; това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти” (Притчи 3:7, 8). „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена” (2 Тимотей 3:1).

·         Извикайте към Бога за нациите, които са на Божиите везни поради начина, по който се отнасят към еврейския народ. Повечето от тях вече са под Божия съд (Данаил 5:26, 27).

Нека продължаваме да се укрепяваме в Бога сред всички битки, докато победата бъде извоювана.

Докато Той дойде,

Шарън Сандърс

„Християни приятели на Израел” – Ерусалим

 

Happy Birthday ISRAEL

Дерзайте и бдете, на Бог благодарете!
1. Израел Мой възлюбен!
Сътворен и съграден от Мен!
Щом си в Мене, ти си в безопастност.
Стъпи здраво на Канарата силна.
2. Дерзайте, бдете и на Бог благодарете!
Ти си Божий народ, Израел, пазя теб вътре в Мен!
Всички вражески стрели изпратени срещу теб няма,
да преминат през защитата, която имаш в Мене! Амин
3. Изпращам Своите ангели да бдят над теб, Израел!
На границите твои стражи поставих да пазят теб.
Ходатаи от всички страни обединете се и се молете.
Израел сега се нуждае от всички наши молитви! Амин
4. Израел чуй, вика на Месията днес, как нежно Той те зове.
Израел, Мой възлюбен, дадох живота Си за теб....!
Остави твоите проблеми и грижи на Мене и ще те възстановя.
Моят мир, на тебе давам, защото ти си познал името Ми! Амин
5. Дерзайте и бдете, на Бог благодарете!
В ръката Своя, Той нас държи, далеч от враговете ни!
Благодарим Ти, ИСУСЕ слава отдаваме на Тебе!
Ти победата спечели и достоен Си за почит и хвала! Амин
14 май 2014 г.

написах това стихотворение, вдъхновена от Бог,
посвещавам го на 66 годишнината от
създаването на държавата Израел,
това е тяхният рожден ден, който те празнуват днес!
Псалм 122 целият happy birthday Israel!

Yeshua HaMashiach Jesus is Lord Majesty with Lyrics Messianic Praise and Worship YouTube

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2014/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

„Повърхностно са лекували те раната на людете Ми,като са казвали: Мир, мир! А пък няма мир” (Еремия 6:14).

По-далеч от преди

Мирни преговори – празнодумство, вилнеене, маневриране, надежда, отчаяние, отказване. Това е накратко историята на мирните преговори между Израел и палестинците. Ясно е, че мнозина в Близкия изток не желаят мир. Да, те искат предимствата, които би им донесъл мирът в региона, но не искат да направят отстъпките, които истинският мир с Израел изисква.

Наскоро палестинците закоравиха позицията си, като се опитаха да постигнат помирение с „Хамас“. „Хамас“ обаче побърза да увери своята публика, че Аббас е в „голяма грешка“. Всъщност говорителят на „Хамас“ Тахир Нуну заплаши да осъди в-к „Вашингтон поуст“ за това, че е цитирал негови думи относно готовност за отстъпки спрямо Израел. Омразата им към Израел е толкова голяма, че биха осъдили човек даже само за предположение относно промяна на позицията им. Все едно казват: „Не, ние таим вечна, варварска омраза и ще ви осъдим, дори само да намекнете обратното.“

Очевидно е, че ако Палестинската автономия (ПА) се помири с „Хамас“, няма да има мир с Израел. Премиерът Натаняху ясно заяви наскоро: „Той [Абас] трябва да избере дали иска мир с „Хамас“ или с Израел”. Не може и двете. Той още каза: „Какво искат – да се обединят с „Хамас“ или да се разоръжат? Когато поискат мир, нека да ни кажат“.

Стъпката към помирение с ПА дойде от страна на „Хамас“. Нейният лидер Ханийе каза: „Необходимо е да се сформира едно правителство, една политическа система и една национална програма за палестинските араби.“ Той още каза: „Продължаващото разделение между „Хамас“ и ПА е непоносимо.“ Той съобщи, че в края на юни ще бъде представено правителство.

Проблемът е, че терористите от ивицата Газа продължават да изстрелват ракети срещу израелски граждани. Те също така критикуват Аббас за това, че участва в мирни преговори с Израел. Какво добро тогава може да се роди от помирението с ПА? Или ПА трябва да се справи с терористите в Газа, или „Хамас“ ще превърне ПА в още по-терористична организация. Не може и двете. Според мен помирението ще се провали, както се е случвало и преди и Газа ще остане варварско място с непоносимост към мира, каквото е сега.

Всъщност ПА може би вече е направила избор в полза на тероризма. Въпреки че твърди, че е заинтересован от постигането на мир, Аббас продължава да отказва да признае еврейската държава, настоявайки за освобождаването на печално известните терористи от израелските затвори, насърчава подстрекаването към насилие и възхвалява терористите.

„Апартейд“ в Израел?

Израел отдавна е обвиняван в апартейд от хора, на които не им харесва неговото отношение към арабските му съседи и това обвинение вече започва да става банално. Сега вече и Джон Кери започна да повтаря това, като предупреди, че Израел може да се превърне в апартейдна държава (все пак не се осмели да каже, че Израел вече е такава държава).

Какво е „апартейд“? Това е ситуация, при която две групи хора живеят наблизо, но по-силната група упражнява политическа, икономическа и друг вид дискриминация към малцинствената група. Както мнозина знаят, такава ситуация съществуваше дълго време в Южна Африка. Израел обаче никога не е водил такава политика към арабите на своя територия. Ето някои причини, поради които можем да кажем, че в Израел нямаапартейд: 1. Голям брой араби живеят в близост до израелски населени места. Те имат същите права като израелците и някои от тях дори служат в израелската армия. 2. Израелски араби работят на високи постове във Върховния съд и са министри в правителството и депутати в Кнесета. 3. Много араби казват, че предпочитат израелското правителство пред правителство на „Хамас“ или ПА. 4. Палестинците имат същия достъп до болници, зъболекари и много други израелски институции и ресурси. 5. Единствените араби, срещу които има някаква дискриминация, са онези, които извършват враждебни действия срещу Израел и открито се опитват да унищожат еврейската държава. Нима това не би било така във всяка една друга страна? Повечето спазващи закона, нормални правителства биха арестували и осъдили всеки човек, който избива гражданите им, независимо от това каква е етническата принадлежност на такъв човек.

Досега висши американски служители много рядко са си позволявали да използват думата „апартейд“ във връзка с Израел. Дори Обама каза, че този термин не се отнася за еврейската държава. Може би неговият държавен секретар не е схванал това. Използването на този термин от страна на Кери разгневи еврейските лидери в САЩ, да не говорим за тези в Израел. Говорител на Държавния департамент каза, че Кери просто е искал да каже, че единственият начин Израел да остане еврейска държава и да живее в мир с палестинците е съществуването на две държави една до друга. Кога всички ще осъзнаят, че това не е разрешение?

Палестинско момиче разобличава лъжите за Израел

Според списание „Израел днес“ една млада палестинска християнка от Витлеем е направила видео, в което разобличава лъжите, според които Израел е виновен за страданията на палестинците и за бягството на християните от Витлеем. Младата жена, чието име е Кристи Анастас, „говори свободно английски и е много смела“.

Тази година в реч пред студентите в Упсала тя изрази позицията си, че неудобствата и страданията, причинени на семейството й и на други палестинци, не могат да се припишат на Израел. Всъщност християнското население нарасна в годините, когато Витлеем беше под „израелска окупация“, т.е. военно правителство, каза тя, като по този начин „сложи край на лъжите, че Израел извършва някакво етническо прочистване, особено срещу християните“ (Israel Today).

Истинските виновници, каза Кристи, са собственият й народ. Тя описа как при избухването на Втората интифада през 2000 г., тя е можела да вижда всичко с очите си, тъй като домът на семейството й се е намирал близо до гроба на Рахил. Тя каза, че палестинците са извършвали нападения над гроба на Рахил ден и нощ, умишлено излагайки на опасност живота на цивилните  палестинци в региона. Но по-виновна от тези „бойци за свобода“ с промити мозъци е самата Палестинска автономия (ПА), която е поела ангажимента да поддържа обществения ред и да разпространява принципите на мира, напомни Анастас на слушателите си. Вместо това палестинският режим активно насърчава младите араби да излизат на улиците и да упражняват насилие.

Сред всичко това, каза Анастас, местните християни във Витлеем бързо започнали да осъзнават, че мюсюлманските бойци умишлено откриват огън срещу израелците, използвайки християнски домове, така че ответният удар на Израел да нанесе щети или да разруши тези домове. Това дало резултат и християните започнали да напускат, страхувайки се от ответните удари на Израел.

В потвърждение на идеята, че палестинците са най-големият враг на самите себе си, младата жена разказа, че по това време чичо й е решил да спре да плаща джизя – данък, който не-мюсюлманите плащат за правото си да живеят в доминирано от мюсюлмани общество. (Нима това все още съществува? Да, според Israel Today, това все още съществува в „Палестина“.) В отговор палестински бойци арестували, измъчвали и в крайна сметка екзекутирали чичо й. Можем да добавим, че ако израелската армия все още управляваше Витлеем, това нямаше да се случи.

Младата жена също каза: „Вярвам, че Бог е дал тази земя на евреите за вечен завет… Колко мюсюлмански страни има в света? Защо евреите не могат да имат една държава?“

Тя отбелязва, че палестинските деца са насърчавани да се конфронтират с израелските войници, за да умрат като мъченици и подстрекателствата към това включвали пари, изпращани от иракския диктатор Саддам Хюсеин и ПА, които се дават на семействата на убитите палестинци. 

Кристи също така се обърна директно към преговарящия за ПА Саеб Ерекат, като го попита дали наистина, когато бъде постигнато мирно споразумение, ще има свобода и справедливост, включително и за нейното семейство, след като тя открито конфронтира лъжите. Ерекат отговори общо, казвайки че според него крайният резултат ще бъде свободна, отворена и отговорна палестинска държава. Нямаме търпение да видим това!

Бог да благослови Кристи. Тя вече е заплашвана за това, че се е осмелила да говори истината и е нужно да се молим за нейната безопасност.

Онези, които отричат Холокоста, не са малко

За съжаление Махмуд Аббас, който е лидер на ПА, е известен с отричането на Холокоста като историческа действителност. Наскоро списание Tablet Magazine публикува следното:

„Една от не толкова лицеприятните страни на биографията на палестинския лидер Махмуд Абас е неговата дисертация, която му е спечелила докторска степен и в която той отрича Холокоста. Неговата дисертация от 1982 г. със заглавие „Другата страна: тайната връзка между нацизма и ционизма“ твърди, че ционистите са сътрудничели на нацистите, за да подтикнат повече  евреи да имигрират в Палестина. Той обяснява: „Ционисткото движение води широка кампания на подстрекателство срещу евреите, които живеят под управлението на нацистите, за да предизвикат омразата на правителството, което да предприеме ответни действия и да се предизвика масово унищожение.“ Според неговия труд „ционистите са били основният съучастник на Третия Райх.“ В дисертацията също така се твърди, че цифрата от шест милиона жертви е преувеличена с политическа цел и  се изказва предположението, че действителната цифра е от порядъка на един милион” (tablet mag.com).

Вестник „Ню Йорк Таймс“ смята, че Абас вече е опровергал тези твърдения, тъй като наскоро е признал, че Холокостът е бил действителност  и е изразил съболезнованията си към евреите, които са пострадали. Но това може да е прибързано заключение. Съмнително е, че той си е променил мнението. Явно той вярва, че Холокостът е бил действителност, но счита, че евреите са сътрудничели с нацистите и са спомогнали това да се случи – което е просто абсурдно.

Дори и някой да каже нещо против волята си, той не си променя мнението. За съжаление мюсюлманите продължават да считат евреите за свой враг, както заради писаното в Корана, така и заради примера на самия Мохамед, който е водил битки срещу няколко еврейски общности и е отговорен за смъртта на много евреи.

Бог обаче счита евреите за Свой народ. Дори и само един остатък да е верен и покорен на Бога днес, те продължават да са „възлюбени заради бащите“.

„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.Защото даровете и призванието от Бога са неотменими” (Римляни 11:1, 29).

В Месията,

Лони Мингс 

  

Молитвено писмо на стражата

МАЙ 2014 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

  „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14).  

„Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха" (Исус Навин 21:45).

Това, което Богът на Израел е изговорил и ни е дал в Словото Си (Светите Писания), е здравата основа, на която трябва да бъдат основани молитвите ни за Израел. Всеки път, когато отваряме страниците на Библиите си и намираме обещания за Израел, трябва да ги отправяме към Господа с пълната вяра в Неговите обещания, както за Израел, така и за себе си. Когато благодарим на Бога за Неговото Слово, ние Му припомняме обещанията, които е дал. Самото Писание ни казва за какво да се молим. Когато се молим с обещанията от Словото, може да се молим с абсолютната увереност и сигурност, че Бог ще извърши необходимото според Своите твърди обещания в Словото. Нашата задача като стражи на стените е да идваме пред Него, издигайки еврейския народ в молитва и да бъдем хора, на които Бог може да разчита и да има доверие. Неговите обещания са сигурни и Бог не може да лъже. „Спомни си за тях Своя завет...” (Псалм 106:45). „Ще ти се поклоня към светия Твой храм...” (Псалм 138:2)

 В Словото Си Бог ни открива Своя замисъл в завета Си със Своя избран народ. Еврейската дума  „брит“ се превежда като „завет“, но тя също означава и „обещание“, „клетва“. В обещаниетоСи към  Авраам Бог избра него и потомството му за отделен народ. Той обеща на Авраам, че потомството му ще притежава Земята на Израел и че Бог ще го закриля от враговете му. Именно тези обещания и произтичащите от тях взаимоотношения между Бога на Израел – единствения истински Бог – и народа Му определят еврейската културна и историческа идентичност. По времето на древните римляни думата „обещание“ също така се е превеждала като „залог по договор“. Това означава, че Бог дава Своята честна дума, уверява ни, гарантира ни, както Исус Навин направи преди смъртта си: „Не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ вашият Бог говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна“ (Исус Навин 23:14). Йешуа каза на учениците си: „ Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Матей 5:18). Разбира се, Той говори за това, което пророците преди Него бяха обещали: „Наистина Господ Иеова няма да направи нищо Без да открие Своето намерение на слугите Си пророците“ (Амос 3:7).

В Духа пророците видяха, че един ден обещанията ще се изпълнят. Имаме здрава основа, на която да стъпим в очакването си за определени неща, които да се случат в Израел, Божия избран народ. Всичко, което предстои да се случи, ще се случи в съответствие с Неговото изговорено Слово.  „Понеже в Него е „Да“за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е„Амин“, за Божията слава чрез нас“ (2 Коринтяни 1:20).

Когато се молим с Божието Слово, нека помним, че съединяваме молитвите си в Духа с Неговата воля. Ние работим в екип с Бога. Неговата воля е Словото Му. Словото дойде към Израел, не към нациите: „Възвестява словото Си на Якова, повеленията Си и съдбите Си на Израиля. Не е постъпил така с никой друг народ; и те не са познали съдбите Му. Алилуя!” (Псалм 147:19, 20).

Еврейският народ занесе Словото Му на народите, след като Исус ги изпрати от Ерусалим. Когато ходатайстваме за Божия народ според Писанията, нашите молитви ще имат сила, те ще бъдат мощни, ще потвърждават изговорените Божии обещания. Една от най-важните страни на преодоляващата препятствия молитва за Израел е постоянството. В синагогите, най-отпред, обикновено над Арон Акодеш (шкафа със свитъците на Тората), има висящ светилник, който винаги трябва да бъде запален. На иврит той се нарича нер тамид. Постоянството и настойчивостта означават винаги да стоим в Словото и в молитва. Ние имаме важна роля в последните дни като стражи на стените на Ерусалим. Затова е изключително важно да постоянстваме и никога, никога, никога да не се отказваме!

Нека отидем заедно пред Божия престол, издигайки Израел в молитва.

Пишейки за изданието „Израел Айом“ на 18 април, Йорам Етингер съобщава, че всичко тук в Израел говори за ескалация на подривна и разрушителна  дейност. Израелската армия многократно заяви, че това не е началото на трета интифада. Военните офицери твърдят, че в региона се поддържа стабилност и че сътрудничеството с палестинските служби за сигурност е на сравнително добро ниво. Но много малко е необходимо, за да се възпламени ситуацията, особено в Юдея и Самария, където това може да се случи за секунди. „Нечестието на собствените им устни нека покрие главата на ония, които ме окръжават“ (Псалм 140:9).

·       МОЛЕТЕ СЕ на 15 май, когато палестинците отбелязват деня „Накба“ (Катастрофата – както те наричат създаването на Държавата Израел) и три седмици по-късно деня „Накса“ (поражението им във войната с Израел от 1967 г.), да няма ексцесии и изблици на насилие. Тези събития, в комбинация със застоя в мирните преговори и отказа на Израел да освободи четвъртата поредна група терористи, може да доведе до нарастване на напрежението и враждебни действия от страна на палестинците. „Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех… Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене“ (Псалм 142: 3-6).

·       УМОЛЯВАЙТЕ ГОСПОДА да огради Израел със Своите войнства и да го защити от нациите, които са станали убежище за „Ал Кайда“. Бази на тази терористична организация изникват на север и на юг от Израел, както никога преди в историята на глобалния джихад.

·       УМОЛЯВАЙТЕ ГОСПОДА за действията на новинарските агенции – вместо да бичуват и заклеймяват Израел, да публикуват истинни и насърчаващи новини, като например факта, че израелските болници в северната част на страната приемат и лекуват стотици сирийски ранени – включително и деца – от продължаващата вече четвърта година война в Сирия. Става ясно, че сирийските снайперисти умишлено се целят в гръбначния стълб на децата, за да ги парализират. Също така молете се повече хора да научават новини като например тази, че израелската армия помага на палестинци, станали жертва на пътни произшествия.

·       БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че Стената на плача беше пълна с хора за благословението на левитите, което се извършва по време на Песах в Израел. Винаги когато еврейският народ се събира в свято събрание да отправи молитва към Бога, молейки се за Неговото благословение за семействата си, това може само да ни радва. „Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!” (Псалм 144:15).

·       МОЛЕТЕ СЕ за батальона „Шакед“ от бригадите „Гивати“, който е разположен по границата с Газа. Войниците са изложени на огромни опасности от експлозивни устройства и подземни тунели на „Хамас“.„Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; укрепиха се моите погубители...” (Псалм 69:4).

·       МОЛЕТЕ СЕ за евреите в Украйна, Латинска Америка, Северна Америка и всички други нации да чуят в сърцата си Божия глас кога е точното време да се завърнат в Израел. Молете се те да не чакат докато стане твърде късно. „О! о! Бягайте от северната земя, казва Господ; защото ще ви разширя към четирите небесни ветрища, казва Господ“ (Захария 2:6).

 

Внимавайки на времената,

Шарън Сандърс

„Християни приятели на Израел” – Ерусалим

Israel Independence Day

It was a wonderful day!  Today, we celebrated  Israel Independence Day, honoring 66 years of statehood, the rebirth of the Nation of Israel in the Land of Israel.

  The festivities began last night, after 24 hours dedicated to mourning the soldiers who gave their lives to protect the nation, and the terrorist victims who were murdered simply because they were Jewish, living in the Jewish state.  The transition from  mourning to celebration is always an abrupt one but reflects the reality that we live on a daily basis – the ups and downs of amazing accomplishments coupled with amazing sacrifices that is life in Israel.

In Karnei Shomron, the celebrations continued for more than 24 hours!  Last night, we gathered in a local park and prayed together, singing the traditional hymns of praise to the G-d of Israel who brought this salvation to us 66 years ago and who continues to protect us and save us at every juncture.  Following the service, we mingled and chatted, the children getting snow cones and balloons, while their parents caught up with friends.

Ed and I walked over to friends for our annual BBQ dinner.  For years, the same couples have been gathering to celebrate the special day.  Years ago, when our children were little, we all ate together and then the children would squeeze into the TV room to watch one of the old movies shown on television that celebrated Israel – Exodus and Cast a Giant Shadow were two favorites!  This year, we are all grandparents and our children are off doing their own thing but we reminisced about years past and remembered fondly some of the older residents of our community who are no longer with us but who used to share with us their amazing stories of pioneering and adventure from the early years of the State.

This morning, we went to the synagogue for another  prayer service, following which was our annual Independence Day breakfast.  We gather in the small social hall, where a wonderful spread has been set.  Everyone shares in the food preparation and set-up and the buffet is always a hit.  The rabbi shared some inspirational words with us and then we listened intently to our invited speaker. Each year, we invite someone to share a personal story of heroism and Zionism.  In past years, we have heard people who suffered in the former Soviet Union before being allowed to make aliyah, others who discovered a hidden Jewish identity after their parents had tried to assimilate, Holocaust survivors who fought for independence in 1948, and some of the original pioneers of Judea and Samaria.  Our speakers have always represented the mosaic that is Israel and the human resource that has made our country to special.

This year was no exception.  We heard from Asael Shabo, the grandson of a member of our congregation and a survivor of the one of the worst terrorist attacks in Samaria in recent years.  In 2002, his home in Itamar was attacked by terrorists, his mother and four brothers were murdered, and he and his sister were seriously wounded.  Asael was only 9 years old when he was attacked and his right leg was amputated above the knee as a result.  He suffered several surgeries and years of rehabilitation.  He became a champion swimmer, participated in para-athletic competitions in both swimming and basketball, and is now studying for his degree in Physical Education.

At 21 years old, Asael is a true hero.  As he told the story of the challenges and losses that he had to cope with, he credited his family and his faith for getting him through.  As the terrorist was moving through his home, shooting his family, after having already been shot 3 times in the knee, he somehow understood that he needed to be silent and still, to “play dead” so that the terrorists would move on.  He doesn’t know how he knew to do that but believes strongly that it was G-d who guided him and protected him during those terrible moments of his life.  And he carried a message of pride, in our country and in our people, a message which he conveys to young people all over the country all the time.  Asael is a proud Israeli and a wonderful Jew!

The day drew to a close with fireworks and an amazing performance of the Gat brothers, a new musical duo of ultra-Orthodox Jews who sing a combination of American rock from the 70′s, songs of faith and Israeli classics.  They are wonderful musicians and represent something totally new that is happening in Israel today. They are people of faith reaching out to Israelis of all stripes and colors, religious, secular and everything in between.   And Israel is reaching back to them with enthusiasm.

One of this morning’s headlines included the typical survey for Independence Day, which tries to tell us something about where our country is going and how we are changing.  But this year, the statistic was amazing – Israel’s younger generation is more religious and more conservative than the older generation.  No other western country can boast that fact.

Israel is an amazing country and we have so much to be thankful for.  As our Israel Independence Day celebrations came to a close, I felt a camaraderie with everyone sitting around me, and indeed, with the entire nation.  We are a strong nation and we are a united nation.   In Karnei Shomron, as the performance came to an end, we all stood and sang the Hatikvah, our national anthem, and then sang the ancient traditional song of faith: 

I believe with complete faith in the coming of the Messiah and even though he may tarry I will still wait for him to come, every single day.

 Shalom,

Sondra Baras
Director, Israel
CFOIC Heartland

אירוע "שרים עצמאות" בבית הנשיא

Милост, а не жертви

Д’ВАР ТОРА

ШЕМИНИ – ОСМИ

ВАИКРА (ЛЕВИТ) 9:1-11:47

 

22/03/2014

 

 

•           Ваикра/ Левит 9:1-11:47

•           Йехезкел/ Езекиил 36:16-38

•           Иврим/ Евреи 7:1-19

            Ваикра (Левит) {10:16} И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: {10:17} Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? {10:18} Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. {10:19} Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? {10:20} И като чу това Моисей видя му се задоволително.

            Това, което ме впечатли в този пасаж от Писанието, е отношението на Аарон и Моисей към ситуацията. Чрез този пасаж виждаме една друга страна на характера на законодателя Моисей, когато той ядосано порицава Аарон, че не е спазил точно инструкциите на Бога. Той много добре знаеше, че Аарон е изгубил двамата си синове. Да не би да мислеше, че брат му е от камък? Естествено, че ще скърби за синовете си и може би беше дори малко ядосан на Бога. И въпреки това изглежда, че Моисей не взема това предвид. Явно той е бил от типа хора, които се фокусират върху задачата и следват правилата и смятат, че човек трябва да подтисне чувствата си и да продължи с делото си въпреки извънредните обстоятелства. Мисля, че Моисей забрави, че Бог е казал:

             Осия {6:6} Защото милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.

            Йешуа А’Машиах също повтори и потвърди това Слово, като каза:

             Матей {12:7} Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: „Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

            Като вярващи в Йешуа А’Машиах ние трябва да знаем, че ако искаме милост, трябва и да показваме милост. Когато има извънредни ситуации, не можем винаги да се придържаме строго към правилата.    

            Също така тук можем да видим и една страна от характера на Аарон. Той скърбеше и не можеше да служи пред Господа с чисто сърце. Със сигурност той можеше да изпълни всички обряди и да се преструва, че всичко е наред, но не искаше да го прави така! Аарон не искаше да е лицемер. Той не искаше да изпълнява задълженията си на свещеник с неосвободено сърце.

           Псалм {100:2} Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост.

            Бог не иска ние да бъдем лицемери. Ако решим да Му служим, трябва да Му служим с цялото си сърце и внимание. Ако умът ни е зает с нещата от този свят или с обстоятелствата, в които се намираме, не с възможно да отидем при Него с веселие. Аарон постъпи правилно, като не яде от приноса. В състоянието, в което се намираше, и предвид начина, по който се чувстваше, той нямаше да бъде очистен, а да се покаже като лицемер.

              Откровение {3:15} Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

            Когато служим на Господа, като вярващи, ние не можем да Му служим, ако не е с цяло сърце, защото няма да бъдем продуктивни. Господ не ни е заповядал да Му служим с тъга и натежало сърце, а с радост.

           И накрая този пасаж ни показва и характера на Бога. В крайна сметка Той прие обяснението на Аарон и това означава много. Това ни говори, че служенето ни пред Бога не бива да е според предписанията на религията, а трябва да е движено от личните ни взаимоотношения с Бога. Би било безмислено, ако следваме заповедта, която ни е дал, само защото ни я е дал. Трябва да пазим заповедите Му, защото Го обичаме и искаме да Му угодим и да го следваме, така както ни е казал.

Йешуа А’Машиах каза:   Йоан {14: 15} Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер