Tuesday, September 29, 2009
WHY STAND WITH ISRAEL TODAY?
Israel is a land about which God says – uniquely,
prophetically, redemptively, and repeatedly in the
Bible – “This is Mine.” God refers to Israel as He does
to no other land on Earth. Israel was raised up to be
a light to the Gentiles.
The Church at its inception was virtually entirely
Jewish, and it remained so until the Gospel began to
spread. Ultimately the Gospel spread to Antioch –
where the first Gentile congregation began – the
base from which the Gospel spread into all the
world. In the book of Romans, chapters 9 through 11,
the Apostle Paul deals with the question of the Jews
in God’s providence and purpose. These three
chapters virtually stand alone, within the whole of
the Bible, as an elaboration of the theology of God’s
dealing with Jews. The Jews were the “firstfruit”…the
“first people” (through Abraham) to understand a
covenant God. They then relayed the riches of that
truth to the world, and through their agency, the
Messiah came into the world. The Word of God calls
Jews the “root” and Gentiles the “branches.” We’re
reminded that while “because of unbelief, some of
them were broken off and you stand by faith,” we are
not to become haughty but to fear: “For if God did
not spare the natural branches, He may not spare
you either.” When the fullness of the Gentiles is
completed, “all Israel will be saved.” (v. 11:16-27)
We are living in a sobering moment in history that
calls us, as believers in Jesus Christ, to take a stand
with Israel. We could be people of the last hours. We
are not to be passive in the face of prophecy; we are
called to pray with passion, to intercede, and to
minister according to the words of the Savior who
said it is not our task to speculate when the end will
be. It is our responsibility to do Kingdom business
until He comes (Luke 19:13).
This is not about politics, this is about the Word of
God…but the political ramifications are extremely
dramatic. Scripture declares there will come a time
when all the nations of the world will turn against
Israel. It is so highly conceivable this could happen in
our time that it is critical to outline: why we should
stand with Israel today.
EIGHT REASONS FOR STANDING WITH
ISRAEL
1) Every believer is charged to make the Jews a
priority in their value system and to render
thanksgiving from their hearts for God’s work via
them as a people.
Understanding the basis of the attention that we give
to the Jews has to do with understanding God’s
divine order and things that God said. It involves a
people and a land.
Every believer is charged to make Jews a priority
in their value system because God has.
The Lord selected a people… He began by
selecting a man named Abraham. The Lord said
that through the seed of Abraham (in relation
with his wife, Sarah, giving birth to the promised
child, Isaac) all the nations of the Earth will be
blessed…every human being having access to the
divine blessing of Almighty God.
In Genesis 12:3, the Lord says in the covenant He
makes with Abraham: “I will bless those who
bless you, and I will curse him who curses you;
and in you all the families of the earth shall be
blessed.”
o This relates not only to a people (the Jews),
but it also relates to a land (Israel).
o God will judge nations and deal with them for
their decisions, just as He does individuals.
The Lord chose them for purposes: “…who are
the Israelites, to whom pertain the adoption, the
glory, the covenants, the giving of the law, the
service of God, and the promises; of whom are
the fathers and from whom, according to the
flesh, Christ came, who is over all, the eternally
blessed God. Amen.” (Romans 9:4)
o The Adoption: God’s divine choice of the
seed of Abraham as a people.
o The Glory: the manifest presence of God
revealing Himself.
o The Covenants: commitments that God
makes:
The Abrahamic Covenant…God says, “I
will give you a people and a land, and
through this seed the nations of the Earth
will be blessed.” (Genesis 17)
The Mosaic Covenant…the revelation of
the law, given as a teaching means to lead
us to Christ: redemption through the
blood of the Lamb.
The New Covenant…In Jeremiah and
Ezekiel, God says in words almost parallel:
“For the time will come that I will take My
law and I will make a new covenant with
you, and I will put My Spirit within you.”
o The Greatest Gift: the wonder of the gift of
Jesus to mankind. God so loved that He gave
His only begotten Son…He gave Him through
the Jews, and He came as a Jew. Jesus
Himself, speaking to the woman of Samaria,
said, “Salvation is of the Jews.”
So Scripture speaks to us very clearly: we’re dealing
with the roots of everything that has to do with the
revelation of God to humankind. The proof of this is
in the very existence of the Jews as a people and the
fact that they’ve been recovered as a nation. Today
the struggle is over Jerusalem, over Israel, and over
the presence of Jews and their right to a have a land.
There are few nations willing to make an abiding
commitment to stand by the Jews and Israel, but the
Bible says God will honor those who do.
2) Our place in God’s present order inextricably
links us with the Jews as a people and thereby the
land of Israel according to the Word.
When we put our faith in the Redeemer who came
through the Jews, we enter into a line of those who
have trusted God according to His revealed grace and
redemptive purpose.
Scripture declares that, spiritually speaking, when
you receive the Lord, you become a Jew (Romans
2:28-29; Galatians 3:26-29).
If you are a believer, you cannot be consistent
with the whole of Scripture and take a position
that is passive toward the Jews and Israel.
3) God has made unique declarations regarding the
land of Israel which have never been rescinded:
Leviticus 25:23 – The land is the Lord’s land, and
it is His to assign and dispose of: “The land shall
not be sold permanently, for the land is Mine…”
Deuteronomy 32:43 – “Rejoice, O Gentiles, with
His people…He will provide atonement for His
land and His people.”
2 Chronicles 7:20 – God says if the people violate
Me “…I will uproot them from My land which I
have given them…”
Psalm 85:1-2 – “Lord, you have been favorable to
Your land, You have brought back the captivity of
Jacob. You have forgiven the iniquity of Your
people; You have covered all their sin.”
Isaiah 8:8 – This land belongs to Father God and it
is the land of His Messiah: “…and the stretching
out of his wings will fill the breadth of Your land,
O Immanuel.”
Jeremiah 2:7 – The Lord tells the people why
there will come the loss, the destruction of the
city of Jerusalem. “I brought you into a bountiful
country…but when you entered, you defiled my
land and made my heritage an abomination.”
Ezekiel 38:16 – God is speaking to people in the
end times who rise up against Israel. God is
speaking of a confrontation that will take place in
His land. “You will come up against My people
Israel…I will bring you against My land, so that
the nations may know Me, when I am hallowed in
you…”
Joel 1:6, 2:18, 3:2 – Three times in this book, the
land is referred to as belonging to the Lord. “For
a nation has come up against My land…” (1:6)
“Then the Lord will be zealous for His land…”
(2:18) “I will gather all nations, and bring them
down to the Valley of Jehoshaphat; and I will
enter into judgment with them there on account
of My people, My heritage Israel, Whom they
have scattered among the nations; they have also
divided up My land.” (3:2)
Hosea 9:3 – This refers to the scattering of Israel:
“They shall not dwell in the Lord’s land, but
Ephraim shall return to Egypt, and shall eat
unclean things in Assyria.”
Zechariah 9:16 – “The Lord their God will save
them in that day, as the flock of His people, for
they shall be like the jewels of a crown, lifted like
a banner over His land…”
When we talk about Israel, we are dealing with: 1) a
piece of property that God has made
pronouncements about and 2) God’s people to
whom He’s given the land. It is a major issue with the
Creator of all things, and it is non-negotiable. Things
that God has said, uniquely, about Israel have never
been rescinded.
Not only does the land belong to God, but also
God has committed the land to Abraham and his
offspring via Isaac forever. (Genesis 17:7-8)
“With a little wrath I hid My face from you…but
My kindness shall not depart from you, nor shall
My covenant of peace be removed…” (Isaiah 54:8-
10)
The loss of governance by Israel through sin and
dispersion has not altered God’s announced
commitment to make it theirs forever. (Read
Ezekiel 37:1-28)
4) Israel’s present conflict is neither by their
initiative nor perpetuated by expansionism on their
part.
The general attitude of the world today regards the
Palestinians as the underdog, but Israel is defending
the land covenanted to them in 1917 and established
by the United Nations Assembly in 1948. The
Palestinian goal is not to secure a homeland but to
drive Israel out altogether. For the sake of mounting
public opinion against Israel, surrounding, wellresourced
Arab nations have never offered refuge to
the Palestinians. The majority of the world doesn’t
know this, and nobody is bothering to tell them
because sympathies are so overridden by other
forces.
5) To stand with Israel is not to oppose Arab
peoples as an entity or to oppose the rights of Arabs
living in Israel to a peaceful, politically secure, and
prosperous life.
God has no disposition against any human being,
certainly not Arabs who are the offspring of Ishmael,
the other son of His chosen leader Abraham.
Standing for Israel doesn’t require an anti-Arab
stance and doesn’t require us to be loveless toward
other peoples.
6) The relentless animosities of sectors of the Arab
world are not merely political causes but are driven
by spiritual powers that will not be satisfied until
Israel ceases to exist.
The forces opposed to Israel are not simply those of
people who don’t like Jews. We are Caught in the
stream of spiritual forces greater than humanity,
forces that cannot be overthrown politically or by the
power of persuasion. These forces can only be broken
by intercessory prayer where principalities and
powers are cast down.
7) The same spirit driving these animosities is
equally opposed to Christians as to Jews and in time
will eventually bring persecution to both.
Just as Scripture states there are two witnesses that
will be put to death in Jerusalem at the very end of
time (Revelation 11), there have been two witnesses
that have stood for God throughout history – the
Jews and the Christians.
The hostilities and animosities are just as leveled at
believers as they are at Israel, because there is a
spirit in the world that is against all that is called God
and everything about Him.
God as Creator – to Whom we owe our
worship.
God as Judge – to Whom we owe our
accountability.
God as Redeemer – Who has shown Himself
through His Son, Jesus.
God as the moral Lawgiver of all humanity –
to Whom we owe a responsibility in terms of
our behavior.
8) A biblical assignment and a divine promise
summon our stand in faith, our intercession with
expectancy, and our support with promise.
We are called to stand with Israel today because we
could be people of the last hour. The Lord has called
us to be people with moral and biblical conviction,
walking wisely and knowing His Word. He will honor
those who make an abiding commitment to stand
with the land He’s called uniquely His. (Psalm 122:6).
ACTIONS YOU CAN TAKE TO “STAND UP
FOR ISRAEL.”
1. Equip yourself with reliable information,
avoiding bigotry and disallowing “blind
spots.” Recognize the disposition of the
popular press. Assess reports cautiously but
not with paranoia. Become familiar with the
basics of history in the Middle East, and
understand the past century.
2. Accept with continuing faithfulness the
Bible’s call to “Pray for the peace of
Jerusalem” (Psalm 122:6), and pray that our
Nation will govern in the light of Genesis
12:1-3… ”I will bless those who bless you…”
3. Prayerfully consider visiting Israel as a point
of practical support.
4. Show friendship toward Jewish friends. Affirm
that you, as a believer, stand with Israel as a
point of your Bible-based commitment to
God.
5. While acknowledging the terrorist habits of
radical Muslims, be gracious to others.
Take action because it’s such a pivotally important
time. Today, the showdown that we face is so close
to being the nations of the earth against Israel and
whoever is left that stands with them.
The final issue will be “Who is for Christ and His way
and who isn’t?” The Lord has called us to be a people
who will touch people and will stand with moral and
biblical convictions for critical issues…and this is one.
WANT TO LEARN MORE?
If you have enjoyed this article from Dr. Jack Hayford, you
can find more information in the Watchmen on the Wall
Training Manual by co-authors Miriam Rodlyn Park,
Robert Stearns, and Dr. Jack Hayford.
The Watchmen on the Wall Training
Manual is a broad-based but
structured curriculum written by
knowledgeable Christian Leaders,
with a variety of relevant material
and practical assignments. Our goal
in writing and compiling this practical
guide is to equip the believer for effective articulation to
people and “informed intercession” to God, regarding
Israel, her people and some of the political issues
surrounding her. The Training manual is made up of
approximately 15 chapters divided into three main
sections: Foundational Topics (including topics such as
God’s Everlasting Covenant with Israel, The Jewish Roots
of Christianity, The History of Christian Anti-Semitism, The
Timeline of Israel, etc.), Talking to God about Israel and
Her People (How to Pray for the Jewish People in Israel
and How to Pray for the Arabs in Israel), and How to Talk
to Others ( Scriptural Rebuttal to Replacement Theology,
Responding to Media Myths, How to Share Israel with
your Pastor, FAQ by Jewish People to Watchmen,
Important Facts about Israel, etc.) The manual is designed
to be a broad based foundation, with concise but meaty
chapters, that include statistics, facts, and insights from
knowledgeable Christian Leaders in the land. At the end
of each chapter, there is not only a list of additional
resources for people who desire to delve deeper into a
topic, but also, a series of Study Questions to reinforce
the key information and to use for group study and
discussions.
By Jack Hayford
prophetically, redemptively, and repeatedly in the
Bible – “This is Mine.” God refers to Israel as He does
to no other land on Earth. Israel was raised up to be
a light to the Gentiles.
The Church at its inception was virtually entirely
Jewish, and it remained so until the Gospel began to
spread. Ultimately the Gospel spread to Antioch –
where the first Gentile congregation began – the
base from which the Gospel spread into all the
world. In the book of Romans, chapters 9 through 11,
the Apostle Paul deals with the question of the Jews
in God’s providence and purpose. These three
chapters virtually stand alone, within the whole of
the Bible, as an elaboration of the theology of God’s
dealing with Jews. The Jews were the “firstfruit”…the
“first people” (through Abraham) to understand a
covenant God. They then relayed the riches of that
truth to the world, and through their agency, the
Messiah came into the world. The Word of God calls
Jews the “root” and Gentiles the “branches.” We’re
reminded that while “because of unbelief, some of
them were broken off and you stand by faith,” we are
not to become haughty but to fear: “For if God did
not spare the natural branches, He may not spare
you either.” When the fullness of the Gentiles is
completed, “all Israel will be saved.” (v. 11:16-27)
We are living in a sobering moment in history that
calls us, as believers in Jesus Christ, to take a stand
with Israel. We could be people of the last hours. We
are not to be passive in the face of prophecy; we are
called to pray with passion, to intercede, and to
minister according to the words of the Savior who
said it is not our task to speculate when the end will
be. It is our responsibility to do Kingdom business
until He comes (Luke 19:13).
This is not about politics, this is about the Word of
God…but the political ramifications are extremely
dramatic. Scripture declares there will come a time
when all the nations of the world will turn against
Israel. It is so highly conceivable this could happen in
our time that it is critical to outline: why we should
stand with Israel today.
EIGHT REASONS FOR STANDING WITH
ISRAEL
1) Every believer is charged to make the Jews a
priority in their value system and to render
thanksgiving from their hearts for God’s work via
them as a people.
Understanding the basis of the attention that we give
to the Jews has to do with understanding God’s
divine order and things that God said. It involves a
people and a land.
Every believer is charged to make Jews a priority
in their value system because God has.
The Lord selected a people… He began by
selecting a man named Abraham. The Lord said
that through the seed of Abraham (in relation
with his wife, Sarah, giving birth to the promised
child, Isaac) all the nations of the Earth will be
blessed…every human being having access to the
divine blessing of Almighty God.
In Genesis 12:3, the Lord says in the covenant He
makes with Abraham: “I will bless those who
bless you, and I will curse him who curses you;
and in you all the families of the earth shall be
blessed.”
o This relates not only to a people (the Jews),
but it also relates to a land (Israel).
o God will judge nations and deal with them for
their decisions, just as He does individuals.
The Lord chose them for purposes: “…who are
the Israelites, to whom pertain the adoption, the
glory, the covenants, the giving of the law, the
service of God, and the promises; of whom are
the fathers and from whom, according to the
flesh, Christ came, who is over all, the eternally
blessed God. Amen.” (Romans 9:4)
o The Adoption: God’s divine choice of the
seed of Abraham as a people.
o The Glory: the manifest presence of God
revealing Himself.
o The Covenants: commitments that God
makes:
The Abrahamic Covenant…God says, “I
will give you a people and a land, and
through this seed the nations of the Earth
will be blessed.” (Genesis 17)
The Mosaic Covenant…the revelation of
the law, given as a teaching means to lead
us to Christ: redemption through the
blood of the Lamb.
The New Covenant…In Jeremiah and
Ezekiel, God says in words almost parallel:
“For the time will come that I will take My
law and I will make a new covenant with
you, and I will put My Spirit within you.”
o The Greatest Gift: the wonder of the gift of
Jesus to mankind. God so loved that He gave
His only begotten Son…He gave Him through
the Jews, and He came as a Jew. Jesus
Himself, speaking to the woman of Samaria,
said, “Salvation is of the Jews.”
So Scripture speaks to us very clearly: we’re dealing
with the roots of everything that has to do with the
revelation of God to humankind. The proof of this is
in the very existence of the Jews as a people and the
fact that they’ve been recovered as a nation. Today
the struggle is over Jerusalem, over Israel, and over
the presence of Jews and their right to a have a land.
There are few nations willing to make an abiding
commitment to stand by the Jews and Israel, but the
Bible says God will honor those who do.
2) Our place in God’s present order inextricably
links us with the Jews as a people and thereby the
land of Israel according to the Word.
When we put our faith in the Redeemer who came
through the Jews, we enter into a line of those who
have trusted God according to His revealed grace and
redemptive purpose.
Scripture declares that, spiritually speaking, when
you receive the Lord, you become a Jew (Romans
2:28-29; Galatians 3:26-29).
If you are a believer, you cannot be consistent
with the whole of Scripture and take a position
that is passive toward the Jews and Israel.
3) God has made unique declarations regarding the
land of Israel which have never been rescinded:
Leviticus 25:23 – The land is the Lord’s land, and
it is His to assign and dispose of: “The land shall
not be sold permanently, for the land is Mine…”
Deuteronomy 32:43 – “Rejoice, O Gentiles, with
His people…He will provide atonement for His
land and His people.”
2 Chronicles 7:20 – God says if the people violate
Me “…I will uproot them from My land which I
have given them…”
Psalm 85:1-2 – “Lord, you have been favorable to
Your land, You have brought back the captivity of
Jacob. You have forgiven the iniquity of Your
people; You have covered all their sin.”
Isaiah 8:8 – This land belongs to Father God and it
is the land of His Messiah: “…and the stretching
out of his wings will fill the breadth of Your land,
O Immanuel.”
Jeremiah 2:7 – The Lord tells the people why
there will come the loss, the destruction of the
city of Jerusalem. “I brought you into a bountiful
country…but when you entered, you defiled my
land and made my heritage an abomination.”
Ezekiel 38:16 – God is speaking to people in the
end times who rise up against Israel. God is
speaking of a confrontation that will take place in
His land. “You will come up against My people
Israel…I will bring you against My land, so that
the nations may know Me, when I am hallowed in
you…”
Joel 1:6, 2:18, 3:2 – Three times in this book, the
land is referred to as belonging to the Lord. “For
a nation has come up against My land…” (1:6)
“Then the Lord will be zealous for His land…”
(2:18) “I will gather all nations, and bring them
down to the Valley of Jehoshaphat; and I will
enter into judgment with them there on account
of My people, My heritage Israel, Whom they
have scattered among the nations; they have also
divided up My land.” (3:2)
Hosea 9:3 – This refers to the scattering of Israel:
“They shall not dwell in the Lord’s land, but
Ephraim shall return to Egypt, and shall eat
unclean things in Assyria.”
Zechariah 9:16 – “The Lord their God will save
them in that day, as the flock of His people, for
they shall be like the jewels of a crown, lifted like
a banner over His land…”
When we talk about Israel, we are dealing with: 1) a
piece of property that God has made
pronouncements about and 2) God’s people to
whom He’s given the land. It is a major issue with the
Creator of all things, and it is non-negotiable. Things
that God has said, uniquely, about Israel have never
been rescinded.
Not only does the land belong to God, but also
God has committed the land to Abraham and his
offspring via Isaac forever. (Genesis 17:7-8)
“With a little wrath I hid My face from you…but
My kindness shall not depart from you, nor shall
My covenant of peace be removed…” (Isaiah 54:8-
10)
The loss of governance by Israel through sin and
dispersion has not altered God’s announced
commitment to make it theirs forever. (Read
Ezekiel 37:1-28)
4) Israel’s present conflict is neither by their
initiative nor perpetuated by expansionism on their
part.
The general attitude of the world today regards the
Palestinians as the underdog, but Israel is defending
the land covenanted to them in 1917 and established
by the United Nations Assembly in 1948. The
Palestinian goal is not to secure a homeland but to
drive Israel out altogether. For the sake of mounting
public opinion against Israel, surrounding, wellresourced
Arab nations have never offered refuge to
the Palestinians. The majority of the world doesn’t
know this, and nobody is bothering to tell them
because sympathies are so overridden by other
forces.
5) To stand with Israel is not to oppose Arab
peoples as an entity or to oppose the rights of Arabs
living in Israel to a peaceful, politically secure, and
prosperous life.
God has no disposition against any human being,
certainly not Arabs who are the offspring of Ishmael,
the other son of His chosen leader Abraham.
Standing for Israel doesn’t require an anti-Arab
stance and doesn’t require us to be loveless toward
other peoples.
6) The relentless animosities of sectors of the Arab
world are not merely political causes but are driven
by spiritual powers that will not be satisfied until
Israel ceases to exist.
The forces opposed to Israel are not simply those of
people who don’t like Jews. We are Caught in the
stream of spiritual forces greater than humanity,
forces that cannot be overthrown politically or by the
power of persuasion. These forces can only be broken
by intercessory prayer where principalities and
powers are cast down.
7) The same spirit driving these animosities is
equally opposed to Christians as to Jews and in time
will eventually bring persecution to both.
Just as Scripture states there are two witnesses that
will be put to death in Jerusalem at the very end of
time (Revelation 11), there have been two witnesses
that have stood for God throughout history – the
Jews and the Christians.
The hostilities and animosities are just as leveled at
believers as they are at Israel, because there is a
spirit in the world that is against all that is called God
and everything about Him.
God as Creator – to Whom we owe our
worship.
God as Judge – to Whom we owe our
accountability.
God as Redeemer – Who has shown Himself
through His Son, Jesus.
God as the moral Lawgiver of all humanity –
to Whom we owe a responsibility in terms of
our behavior.
8) A biblical assignment and a divine promise
summon our stand in faith, our intercession with
expectancy, and our support with promise.
We are called to stand with Israel today because we
could be people of the last hour. The Lord has called
us to be people with moral and biblical conviction,
walking wisely and knowing His Word. He will honor
those who make an abiding commitment to stand
with the land He’s called uniquely His. (Psalm 122:6).
ACTIONS YOU CAN TAKE TO “STAND UP
FOR ISRAEL.”
1. Equip yourself with reliable information,
avoiding bigotry and disallowing “blind
spots.” Recognize the disposition of the
popular press. Assess reports cautiously but
not with paranoia. Become familiar with the
basics of history in the Middle East, and
understand the past century.
2. Accept with continuing faithfulness the
Bible’s call to “Pray for the peace of
Jerusalem” (Psalm 122:6), and pray that our
Nation will govern in the light of Genesis
12:1-3… ”I will bless those who bless you…”
3. Prayerfully consider visiting Israel as a point
of practical support.
4. Show friendship toward Jewish friends. Affirm
that you, as a believer, stand with Israel as a
point of your Bible-based commitment to
God.
5. While acknowledging the terrorist habits of
radical Muslims, be gracious to others.
Take action because it’s such a pivotally important
time. Today, the showdown that we face is so close
to being the nations of the earth against Israel and
whoever is left that stands with them.
The final issue will be “Who is for Christ and His way
and who isn’t?” The Lord has called us to be a people
who will touch people and will stand with moral and
biblical convictions for critical issues…and this is one.
WANT TO LEARN MORE?
If you have enjoyed this article from Dr. Jack Hayford, you
can find more information in the Watchmen on the Wall
Training Manual by co-authors Miriam Rodlyn Park,
Robert Stearns, and Dr. Jack Hayford.
The Watchmen on the Wall Training
Manual is a broad-based but
structured curriculum written by
knowledgeable Christian Leaders,
with a variety of relevant material
and practical assignments. Our goal
in writing and compiling this practical
guide is to equip the believer for effective articulation to
people and “informed intercession” to God, regarding
Israel, her people and some of the political issues
surrounding her. The Training manual is made up of
approximately 15 chapters divided into three main
sections: Foundational Topics (including topics such as
God’s Everlasting Covenant with Israel, The Jewish Roots
of Christianity, The History of Christian Anti-Semitism, The
Timeline of Israel, etc.), Talking to God about Israel and
Her People (How to Pray for the Jewish People in Israel
and How to Pray for the Arabs in Israel), and How to Talk
to Others ( Scriptural Rebuttal to Replacement Theology,
Responding to Media Myths, How to Share Israel with
your Pastor, FAQ by Jewish People to Watchmen,
Important Facts about Israel, etc.) The manual is designed
to be a broad based foundation, with concise but meaty
chapters, that include statistics, facts, and insights from
knowledgeable Christian Leaders in the land. At the end
of each chapter, there is not only a list of additional
resources for people who desire to delve deeper into a
topic, but also, a series of Study Questions to reinforce
the key information and to use for group study and
discussions.
By Jack Hayford
Monday, September 28, 2009
Sunday, September 27, 2009
Friday, September 25, 2009
Стражите от Ерусалим
август-септември, 2009
Шалом приятели,
Когато искаме да бъдем политически коректни, често се оказваме библейски некоректни. Израел постоянно е изправен пред този проблем, но както каза наскоро един ходатай в Ерусалим, Израел е единствената нация в света, самото съществуване на която в очите на света не е политически коректно.
Възстановяването на Израел и завръщането на Йешуа
Наскоро Чък бе помолен да даде три ясни доказателства от Писанието за твърдението, че възстановяването и завръщането на еврейския народ в Божията земя и към техния Месия, е знак, че връщането на Йешуа е близо. Ето ги: “Когато Господ съгради Сион, Той ще се яви в слава.” (Псалм 102:16)
Очевидно, когато Месията Йешуа дойде на тази земя за пръв път, това не бе в изпълнение на този стих. Той дойде в смирение и бе презрян и отхвърлен. (Захария 9:9, Исая 53:3, Филипяни 2:5-8). Днес Бог съгражда Сион буквално и в духовен смисъл. Псалм 102 също казва в стих 18 а: “Това ще се напише за бъдещето поколение.” (буквално за последното поколение)
Матей 23:37-39 – Йешуа казва на Ерусалим: “Ето, вашият дом се оставя пуст, защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.” Като си помислим за ужасите спрямо еврейския народ, с които е изпълнена църковната история, за един евреин да каже това на “Исус Христос”, означава, че той трябва да познава Йешуа като Месия и Господ над всичко. (Деяния 10:36). Ерусалим, който представлява нацията, да изповяда, че Йешуа е Месията и да го покани да се върне (което се има предвид с тази фраза, която Йешуа цитира от Псалм 118:26), означава, че Израел е познал своя Месия.
Въпреки че много евреи в диаспората и в Израел предават живота си на Йешуа, Писанието описва “ден”, когато Израел като нация ще бъде спасен в собствената си земя. (Езекиил 36:23-30; Захария 12:10-14; Римляни 11:26-27) За да се случи това, евреите трябва да живеят в земята Израел. Захария 12:10 говори за дух на благодат и моление, който ще се излее върху евреите, живеещи в Ерусалим и Юдея. Езекиил 36 казва, че Бог ще спаси Израел, след като го върне на планините на Израел, които са символ на цялата Земя. (36:4) Забележете прогресията в стихове 24-28: алия (завръщане в Израел), след което йешуа (спасение). Има и други места, където виждаме същата прогресия (Еремия 30:18-22; 32:37-44; 33:7-9).
“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим. В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света.” (Захария 12:2-3a; 14:2a)
Това подготвя сцената за завръщането на Месията (виж 14:2-4a).
Дали този Ерусалим представлява израелското правителство, географската столица или и двете, факт е, че нациите ще се изправят против него. Слава на Бога, че ни даде достатъчно смело правителство, което прогласи, че тъй като Ерусалим е вечната столица на Израел, той няма да бъде разделен (виж по-долу). Натискът върху Израел ще се засилва, за да го накарат да се подчини на волята на света.
Кой стои зад всичко това? Създателят (виж 12:1) предизвиква света с Ерусалим и изпитва сърцата на нациите с Неговия народ Израел. Защо? За да се изпълни Словото Му (Откровение 17:12-17) и Синът Му да се завърне. Тогава Господ (Йешуа) ще излезе и ще воюва срещу ония народи.... (Захария 14:2-4a; cp. Откровение 19:11-21).
“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе....”
“.... и славата Господна те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над тебе ще осияе Господ, и славата Му ще ти се яви.” (Исая 60:1-2)
Тази глава говори за Израел, докато той все още се завръща от диаспората – точно това, което виждаме днес. Този стих бе мотото на конференцията на Ходатаи за Израел през януари и видяхме, че е свързан и с речта на американския президент Барак Хюсеин Обама в Кайро на 4 юни и речта на израелският премиер Бинямин Нетаняху в университета Бар Илан близо до Тел Авив на 14 юни.
Мракът – Неистините на Обама
За да може една лъжа да бъде пласирана, тя трябва да е облечена в доза истина. И макар че не бива да съдим сърцето на Обама, трябва да преценяваме думите му. Цитираме някои от изказванията му по време на речта в Кайро, като в скоби са нашите коментари.
Както ни казва Светият Коран: Помни Бога и винаги говори истината. Това е, което се опитвам да правя, да говоря истината....
[Казвайки, че иска да говори истината, Обама непрекъснато нарича Корана свят. Има много книги, които са свещени за хората, но само една книга е Свята за Бога. Коранът е безсрамно изкривяване и отричане на Библията. Ислямът учи, че Библията е изопачена от евреите и християните.]
Споменавайки напрежението между Запада и исляма, Обама казва: Екстремистите, които използват насилие, (т.е. ислямските терористи) експлоатират тези напрежения сред малък, но силен процент, мюсюлмани.
[Предвид един милиард мюсюлмани в света, ако този малък процент е едва 5%, това означава, че само 50 млн. вярващи в Корана мюсюлмани смятат, че за да отидат в рая, те трябва да обърнат света към исляма или да ни избият! И той нарича това малък процент? И защо е силен – защото използва методите на мафията.]
Ако погледнем в историята, ще видим, че ислямът е доказал както на думи, така и на дела, възможностите за религиозна толерантност и расово равенство.
[В Корана се настоява за обръщане към исляма или за смърт на всички неверници. Евреите и християните, които се ползват с “уважение” като хора на Книгата, трябва само да платят джизя – специален данък – след което могат да живеят като дими – втора класа граждани. Дими не могат да строят храмове за поклонение, да се женят за мюсюлманки, но техните жени могат да бъдат насилствено обръщани към исляма, за да се омъжат за мюсюлманин. Ако мюсюлманин смени религията си, той бива убит. Ислямът лансира редица подобни варварства и въпреки това Обама нарича това религиозна толерантност?]
Считам за своя отговорност като американски президент да се боря срещу негативните стереотипи спрямо исляма...
[А когато тези негативни стереотипи са верни, като например беззащитността на жените, или че Коранът нарича евреите потомци на маймуни и прасета и казва, че неверниците трябва да приемат исляма или да бъдат убити?]
...Америка не е във война с исляма, но ще продължаваме да се противопоставяме на екстремистите, които представляват заплаха за сигурността ни. Ние отхвърляме същите неща, които и хората от която и да е вяра отхвърлят: избиването на невинни мъже, жени и деца.
[Наистина ли Обама вярва, че всички религии отхвърлят избиването на невинни хора? “Добрите” мюсюлмани нямат нищо против избиването на невинни стига те да са “неверници”. Тъй като неверниците никога не са невинни.]
Тесните връзки на Америка с Израел се базират на културни и исторически основи, и признаването на съществуването на еврейска държава се корени в трагичната история...
[Погрешно! Надеждите ни за държава не са за нещо, което не сме имали преди. Това е завръщане към земята, която ни бе дадена от Бога, отнета от Бога, и която Бог обеща да ни даде отново. Тази трагична история (Холокоста) само показа, че евреите трябва да осъзнаят, че имат само един дом.]
... еврейският народ е преследван в продължение на векове и антисемитизмът в Европа кулминира до безпрецедентни размери в Холокоста... Бяха избити 6 млн. евреи.... Да се отрича този факт е безоснователно, невежество и признак на омраза. Заплахите за унищожение на Израел или повтаряне на унизителни стереотипи за евреите е напълно погрешно...
[Имайки предвид, че Обама произнесе тази реч в най-големия университет в Кайро, той заслужава признание за смелостта да заяви това. Но следващото му изречение е неправилно сравнение.]
...така както е неоспоримо, че палестинският народ страда с години в надеждите си да се сдобие с държава...
[Това сравнение на Холокоста със страданието на палестинците е небалансирано.]
В продължение на повече от 60 г. те страдат поради изгонване от земята си.
[Само че това не е нещо, което Израел е извършил. Арабските нации отхвърлиха създаването на палестинска държава редом с еврейска държава през 1947-8 г. и вместо това нападнаха новосъздадения Израел.]
Мнозина чакат в бежански лагери в съседни страни...
[Защо техните богати на нефт мюсюлмански арабски съседи не им помогнат да започнат нов живот както Израел прие повече от един милион евреи, които бяха изгонени от арабските нации след 1948 г.?]
Палестинците са ежедневно подложени на унижения...., които са част от окупацията...
[Погрешно! Те търпят ежедневни унижения заради палестинските терористични атентати – както опити за такива, така и успешни такива – които Израел търпи през последните 60 г. Между другото да обърнеш другата буза се отнася за индивиди, не за нации...]
...единственото разрешение е две държави, където израелци и палестинци да живеят редом едни с други в мир...
[Ако тази палестинска държава не е върху Земята, която Бог над 200 пъти в Библията е обещал на еврейския народ, дори и ние ще се съгласим. Но ако Обама се опита да накара Израел да раздели Божията земя, това ще е бедствено за Америка. Йосафатовата долина чака. (Йоил 3:1-2)]
САЩ не приема законността на еврейските заселища.
[В Самария, Юдея и Ерусалим – точно там, където Бог каза, че ще ни върне. (Еремия. 31:5; Захария 8:1-8; 12:2-9)]
Всички ние имаме отговорността да работим за деня, когато Святата Земя за трите велики религии ще бъде място на мир, както Бог е предназначил да бъде... [Кой Бог? Богът на Библията или Аллах на Корана?]... когато Ерусалим ще бъде сигурен и траен дом за евреи, християни и мюсюлмани, място, където всички деца на Авраам ще живеят в мир, както в [мюсюлманската] история за Изра, където Мойсей, Исус и Мохамед (мир да бъде върху тях) се молят заедно.
[Според Обама Исус е равен на Мохамед и Мойсей? Не знае ли той, че Йешуа е Божи Син? Не е ли Обама новороден?]
Обама завършва своята реч от типа ню ейдж – всички религии водят към Бога – като приравнява Корана и Талмуда с Божието Слово!
Светият Коран ни казва: О, човечество! Ние те създадохме нации и племена, за да се познавате. Талмудът ни казва: Цялата Тора има за цел да настъпи мир. Святата Библия ни казва: Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
("Вашингтон Пост”, 4 юни 2009)
Корекции на не-истините на Обама
Сп. “Израел днес” коментира, че ислямската аудитория на Обама остава с впечатлението, че според американския президент тежкото положение на палестинците е равностойно на Холокоста и за него разликата между нацистките концлагери и палестинските “бежански” лагери е едва ли не минимална. Явно бе удобно да се премълчи факта, че ситуацията, в която се намират палестинците, до голяма степен се дължи на насилието, което те сами практикуват, докато евреите с нищо не са провокирали нацистите, освен с факта, че са евреи. (4.06.09)
Коментирайки изказването на Обама, че израелците трябва да признаят, че така както правото на съществуване на Израел не може да се отрече, не може да се отрече и правото на съществуване на палестинска държава, д-р А. Лернер пита: “Къде е казано, че съществуването на палестинска “автономна държава”, където палестинците могат да се радват на самоуправление, но са лишени от средствата да унищожат еврейската държава, се оспорва?” (IMRA, 4.06.09)
Президентът на Американската ционистка организация М. А. Клайн отбеляза някои положителни коментари на Обама за Израел, след което каза: “Като цяло, обаче, това бе силно пристрастна реч, неблагоприятна за Израел и в подкрепа на фалшивите палестински и арабски обвинения срещу Израел и очевидно неправилна от фактическа гледна точка... Например Обама погрешно заяви, че палестинските араби са били “изгонени” от Израел през 1948 г.; погрешно заяви, че палестинските араби страдат, опитвайки се да основат своя държава в продължение на 60 г. (те можеха да имат държава през 1937, 1948 или 2000 г., но отхвърлиха всяка възможност).”
Въпреки че Обама заяви, че ще бъде напълно “честен” в дискутирането на въпросите, засягащи Близкия изток, той използва палестинския оправдателен термин “съпротива”, когато обсъждаше тероризма, което намеква, че насилието е оправдано. Също така той никога не помоли арабските страни или ПВ да включат Израел в картите на света, които те използват.
“Обама говори много за справедливите палестински надежди за собствена държава, но спомена малко за напълно неоправданите палестински цели да унищожат Израел и да извършват самоубийствени атентати. Той така и не призова арабите да приемат Израел като еврейска държава.”
Обама похвали арабската мирна инициатива, която настоява Израел да се върне към незащитимите граници от 1967 г. и да разреши на арабските бежанци и техните милиони потомци да се върнат в Израел. Той не отправи никакви искания да се анулира този въпрос с бежанците, който би унищожил Израел като еврейска държава...
“Отхвърляме настояването евреите да не могат да се заселват в Юдея и Самария – религиозното, историческо и политическо сърце на еврейския народ.... Мирът не може да почива върху идеята, че библейското, историческо и религиозно сърце на еврейския народ и която и да е еврейска територия, трябва да бъдат изчистени от евреи.”
Речта на Обама е съществена и в това, че не засегна сериозно надвисващата над по-голямата част от света заплаха – опитите на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. (5.04.09)
В статия във вестник “Ерусалим Пост” (ЕП) се казва: “Както и да разбираме еврейската цивилизация – като свещена история или през призмата на съвременната светска история и археология – древната връзка на евреите със Земята им е неоспорима.... Всеки ден се молихме за нашето завръщане в Сион... всеки ден в продължение на 2000 г. Когато Обама намеква, че правата на евреите се основават главно на случилото се по време на Холокоста, той обрича надеждите за мир на неуспех. Защо арабите да се съгласят с присъствието на еврейска държава, която е част от региона, когато американският президент продължава да намеква, че Израел бе създаден като изкупване вината за престъпленията на Европа?” (7.06.09)
В арабския и мюсюлманския свят Обама печели слава като първият американски президент в съвременната история, който не е обвинен, че е пристрастен към Израел, а има “балансиран” подход към израелско-арабския конфликт.
Една палестинка коментира: “Когато чух Обама да говори, все едно слушах главата на някоя арабска или ислямска държава.”
Дори лидерът на терористичната групировка “Хамас” не спря да сипе похвали за Обама, защото той се въздържа да нарече “съпротивителните атаки” срещу Израел “тероризъм”.
По времето на президента Буш ПВ се намираше под огромен натиск да се бори срещу тероризма, да сложи край на финансовата корупция и да сформира същински правителствени институции. Но сега служителите на ПВ могат да си отдъхнат... предишният натиск го няма. Един лидер се похвали, че американската администрация почти е одобрила палестинската позиция по почти всички основни въпроси... Друг служител каза: “Обама е нашият човек във Вашингтон.” (ЕП, 11.06.09)
Журналистът Майкъл Герсон публикува стряскащ анализ във вестник “Вашингтон Пост”: “Това е определящата реторична стратегия на президента Обама. За всяка теза-антитеза – ислямът срещу Запада; Иран срещу Америка; палестинците срещу Израел – той (Обама) е синтезът. Всички страни притежават част от истината. Обама събира пъзела.... реакцията на журналиста от “Нюзуик” Ивън Томас е красноречива: “В един смисъл Обама е над държавата, над света, той е един вид бог.” (10.06.09)
Колко лесно антихрист ще успее да заблуди хората и да владее над тях!
Светлината – Бинямин (Биби) Нетаняху говори истината
В сравнение с речта на Обама смятаме, че тази на Биби е в духа на Исая 60:1-2 “Стани и свети”. Коментарите отново са в скоби.
Изправени сме пред три огромни предизвикателства: заплахата от Иран, финансовата криза и мирния процес... Най-голямата заплаха за Израел, за Близкия изток и за цялото човечество, е сблъсъкът на радикалния ислям и ядрените оръжия.
[В сравнение със заблудите в речта на Обама последното изречение е отрезвително и стряскащо.]
Предвид световната финансова криза сме предприели незабавни мерки за стабилизиране на израелската икономика.
[Израелски и чуждестранни източници показват, че макар и Израел също да е разтърсен от световната финансова криза, икономиката на страната е в много по-добра форма от тези на много западни страни. Слава на Бога!]
Третото предизвикателство...,
...е мирният процес... Призовавам лидерите на арабските страни да се присъединят към нас и палестинците за постигане на икономически мир. Икономическият мир не е заместител на политическия мир, но е съществена част от постигането му.
[Нетаняху изброи няколко проекта, които ще са от полза за целия Близък изток – обезсоляване на вода, използване на слънчевата енергия, създаване на индустриални зони за осигуряване на работни места и поощряване на туризма за привличане на милиони туристи, които да посетят древните исторически места...]
Нетаняху се обърна към Палестинската власт:
Нека започнем мирните преговори незабавно, без предварителни условия... Искаме нашите и вашите деца да не воюват повече.... да посветят усилията си на сърповете и плуговете, а не на мечове и копия.
[Отдавна се молим за израелски лидери, които да цитират Писанията.]
Предвид очевидните “предимства на мира” и израелското желание за мир, Нетаняху пита: Защо този конфликт продължава 60 г.? Той казва:
Коренът на конфликта е бил и остава отказът да се признае правото на съществуване на еврейския народ в собствена държава в историческата му родина.
[Това е истината – ясно формулирана пред света, който не желае да я чуе.]
През 1947 г., когато ООН предлага Плана за разделяне на Земята за създаване на еврейска и арабска държава... еврейската общност го приема с радост и тържества. Арабите отхвърлят съществуването на каквато и да е еврейска държава, с каквито и да е граници.
Който си мисли, че продължаващата враждебност към Израел е резултат от присъствието на израелските сили в Юдея, Самария и Газа, бърка причината и следствието. Нападенията срещу нас започнаха през 1920-те, превърнаха се в повсеместни атаки след 1948 г., когато бе създадена държавата..., продължиха през 1950-те и кулминираха през 1967 в навечерието на Шестдневната война, която имаше за цел да унищожи Израел. Всичко това се случи 50 г. преди в Юдея и Самария да има и един израелски войник.
Много хора ни казват, че отстъпването на територии е ключ за мир с палестинците... Но всяко изтегляне на Израел бе посрещнато с нова вълна самоубийствени атентати.
В замяна на изтеглянето от Газа, Израел получи:
... дъжд от ракети над нашите градове, села и деца. Твърдението, че отстъпването на територии ще ни приближи към мира, не устоя проверката на времето.
Основополагащото условие за прекратяване на конфликта е палестинците искрено и публично да признаят Израел като национален дом на еврейския народ, като подкрепят това и с действия.
[Арабските лидери непрекъснато отхвърлят това условие – включително Египет и Йордания.]
За да може това да придобие значение на практика, трябва да разрешим проблема с палестинските бежанци извън границите на Израел. Ясно е, че искането те да се заселят в Израел противоречи на продължаващото съществуване на Държавата Израел като държава за еврейския народ.... Връзката между еврейския народ и Земята съществува повече от 3500 г. Правото на еврейския народ да има държава в Земята на Израел не произлиза от серията нещастия, сполетели еврейския народ в продължение на 2000 г., които кулминираха в Холокоста...
[Нетaняху коригира това, което Обама намеква.]
Правото да създадем суверенната си държава тук в Земята на Израел произлиза от един прост факт: Ерец Израел е родното място на еврейския народ....
Но в сърцето на нашата еврейска родина сега живее многобройно палестинско население. Ние не искаме да владеем над палестинците.... Моето виждане за мира включва два свободни народа, които живеят един до друг в тази земя в добри съседски отношения и уважаващи се взаимно...
Ние трябва да се придържаме към международните споразумения, но също така и към принципите, важни за Държавата Израел.
[Заявления като тези – които ни носят радост – ще накарат нациите да се изправят срещу Ерусалим.]
Първи принцип:
Палестинците трябва да признаят съществуването на Израел като еврейска държава.
Втори принцип:
Всяка област, намираща се в палестински ръце, трябва да бъде демилитаризирана. Без това условие, съществуват реални опасения, че една въоръжена палестинска държава ще бъде на практика терористична база срещу Израел, както се случи с Газа. Не желаем ракети в Петах Тиква или срещу международното летище Бен Гурион. Искаме мир. За да осигурим мир, не искаме палестинците да се запасяват с ракети или да имат армия, да имат контрол върху въздушно пространство или да сключват съюзи със страни като Иран или с “Хизбула”... Това е от съществено значение за съществуването на Израел.
Израел трябва да може да определя собствената си съдба и сигурност. Казах на президента Обама, че ако имаме гаранция за демилитаризация и ако палестинците признаят Израел като еврейска държава, сме готови да се съгласим на истинско мирно споразумение за демилитаризирана палестинска държава редом с еврейската държава.
[След като Биби каза това, което толкова много израелски лидери не казваха – ясно очертавайки израелските условия – едва тогава той споменава думите “палестинска държава”.]
Когато обсъждаме постоянно споразумение, трябва да сме сигурни, че Израел ще има защитени граници и Ерусалим ще остане неделима столица на Израел.
[Благодарим Ти, Господи, за това, че ни даваш премиер, който е готов да застане зад искането Ерусалим да е неделим и под еврейско управление.]
Едно силно палестинско правителство ще подкрепи мира, ако палестинците наистина искат мир, и ще възпитава децата си в стремеж към мир, а не с подстрекателства... ние ще положим всички усилия да им позволим свобода на движение и достъп до териториите, ще улесним живота им и това ще помогне за напредъка на мира. Но палестинците трябва да изберат между пътя на мира и пътя на “Хамас”.
Призовавам арабските и палестинските лидери: Нека вървим в пътя на Бегин и Садат, Рабин и крал Хюсеин. Нека вървим в пътя на пророк Исая, който преди хиляди години каза: Ще изковат мечовете си на сърпове и не ще се учат вече на война...” (Аарец, 14.06.09)
Коментари на речта на Биби
Израелският министър по стратегическите въпроси и бивш генерал щаб на израелската армия Моше Яалон похвали речта на Нетаняху за това, че разобличава истинския корен на израелско-арабския конфликт: дългогодишния отказ на арабите да приемат Израел като национален дом на евреите...
В интервю Каролин Глик отбелязва, че реакцията на палестинците и арабите към речта на Нетаняху бе да отхвърлят всички условия, които Нетаняху поставя и да заплашат с нови вълни на насилие. С това речта на Нетаняху показва: “...колко радикална е позицията на палестинците и арабите спрямо Израел. Палестинците отвърнаха с призиви за война в отговор на искането на Нетаняху те да признаят правото на съществуване на Израел. Това не е поведението, което бихме очаквали от предполагаемите “умерени” лидери на ПВ... Бе необходимо Нетаняху да отвърне на фалшивите и отвратителни твърдения на Обама, че Израел дължи създаването си на Холокоста. Обяснявайки, че Холокостът се случи именно защото по това време евреите нямаха държава и подчертавайки 3500 годишната връзка на евреите със Земята, Нетаняху контрира опита на Обама да елиминира еврейския народ от историята на Близкия изток.” (15.06.09)
Коментаторът Сол Сингър пише: “Има нещо особено в арабско-израелския конфликт. Всички приемат, че нещата се свеждат до едно – Израел трябва да даде на палестинците това, което те искат – държава. Но в действителност е обратното – арабският свят трябва да даде на евреите това, което те искат – държава.” Сингър казва, че второто условие, което Биби поставя, е истинският проблем – настояването арабите да признаят Израел: “Вижте официалната реакция на Белия дом към речта на Нетаняху: Президентът се обвързва със съществуването на две държави една до друга – еврейска държава Израел и независима палестинска държава в историческия дом на два народа. Това ли е, което палестинците искат? Не.”
“Еврейска държава? Какво означава това?”, пита Аббас на 27 април в Рамала. “Аз не я приемам и заявявам това публично.”
Египетският президент Мубарак каза, че призивите за признаване на еврейската държава спират развитието на мирния процес. Саудитският вестник “Ал Хаят” публикува заглавие: “Нетаняху заплашва мира”.
Арабският свят не прие нито една част от недвусмисленото заявление на президента Обама: че Израел е еврейска държава и че това е историческата родина на еврейския народ. (18.06.09)
Мир? Забравете!
В статия на в-к “Ерусалим Пост” се изброяват петте “Не” на Аббас, след интервю за “Вашингтон Пост” (29.05.09): Ще преговаря ли с Нетаняху без предусловия? – Не.
Ще признае ли Израел като еврейска държава? – Не.
Ще обмисли ли териториален компромис? – Не.
Ще направи ли компромис по въпроса с бежанците? – Не.
Ще направи ли промени в арабската мирна инициатива, за да я превърне в по-осъществимо средство за преговори? – Категорично не.
Слава на Бога, който продължава да закоравява сърцата на враговете на Израел. И алилуя, че все още няма палестинска държава. (Исая 14:29-32).
Ерусалим – препъни камък
В интервю за американската телевизионна програма “Среща с пресата” йорданският крал Хюсеин заяви, че заплахите от Иран и “Ал Кайда” ще престанат след разделянето на Ерусалим. Относно Иран той каза, че най-добрият начин за разрешаването на този проблем е да се стигне до корена му, а именно: палестинският проблем и проблемът с Ерусалим. (27.04.09)
Последното искане на САЩ евреите да прекратят строежа в определени места в Ерусалим срещна директния отговор на Биби, който каза: “Ерусалим е неделимата столица на еврейския народ и Държавата Израел. Суверенитетът ни върху Ерусалим не подлежи на обсъждане. Не можем да приемем идеята, че евреите няма да имат правото да живеят и купуват собственост в определени части на Ерусалим.” Биби поясни, че арабските граждани се ползват със същите права. (IMRA, 19.07.09)
Това, което светът нарича арабски източен Ерусалим, е библейският Ерусалим, където бе построен Храма, където управляваха израелските царе, за който говореха пророците и където Йешуа каза, че трябва да умре. (Лука 13:33) Той умря, бе погребан, възкръсна и се възнесе на небето там. Това е градът, в който Той ще се върне. Затова Сатана се бори да се сдобие с тази част на града на великия Цар (Псалм 48:2; Матей 5:35), който скоро ще стане трон на Господ Йешуа. (Еремия 3:17; Захария 14:16).
В заключение
В “Молитвеното писмо на стражата” за юни 2009 (издание на Християни Приятели на Израел), Франк и Карен Селч пишат: Ако ПВ получи всичките си искания, това, което ще остане от Ерец Израел, ще бъде държава с незащитими граници, заобиколена от враждебни съседи, които в продължение на поколения промиват съзнанието на децата си с омраза и лъжи от рода на: “евреите са рак за човешката раса и трябва да бъдат унищожени!”
Ето защо смятаме, че познаването по същество на нуждите на Израел и еврейския народ би трябвало да бъде много повече от умствено или духовно упражнение за християните. Имайки предвид всичко това, е от изключителна важност християните целенасочено да ходатайстват за Израел и Близкия изток. Амин!
“Молитвата на праведните е приятна Нему.” (Притчи 15:8)
Чък и Карен Коен
Шалом приятели,
Когато искаме да бъдем политически коректни, често се оказваме библейски некоректни. Израел постоянно е изправен пред този проблем, но както каза наскоро един ходатай в Ерусалим, Израел е единствената нация в света, самото съществуване на която в очите на света не е политически коректно.
Възстановяването на Израел и завръщането на Йешуа
Наскоро Чък бе помолен да даде три ясни доказателства от Писанието за твърдението, че възстановяването и завръщането на еврейския народ в Божията земя и към техния Месия, е знак, че връщането на Йешуа е близо. Ето ги: “Когато Господ съгради Сион, Той ще се яви в слава.” (Псалм 102:16)
Очевидно, когато Месията Йешуа дойде на тази земя за пръв път, това не бе в изпълнение на този стих. Той дойде в смирение и бе презрян и отхвърлен. (Захария 9:9, Исая 53:3, Филипяни 2:5-8). Днес Бог съгражда Сион буквално и в духовен смисъл. Псалм 102 също казва в стих 18 а: “Това ще се напише за бъдещето поколение.” (буквално за последното поколение)
Матей 23:37-39 – Йешуа казва на Ерусалим: “Ето, вашият дом се оставя пуст, защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.” Като си помислим за ужасите спрямо еврейския народ, с които е изпълнена църковната история, за един евреин да каже това на “Исус Христос”, означава, че той трябва да познава Йешуа като Месия и Господ над всичко. (Деяния 10:36). Ерусалим, който представлява нацията, да изповяда, че Йешуа е Месията и да го покани да се върне (което се има предвид с тази фраза, която Йешуа цитира от Псалм 118:26), означава, че Израел е познал своя Месия.
Въпреки че много евреи в диаспората и в Израел предават живота си на Йешуа, Писанието описва “ден”, когато Израел като нация ще бъде спасен в собствената си земя. (Езекиил 36:23-30; Захария 12:10-14; Римляни 11:26-27) За да се случи това, евреите трябва да живеят в земята Израел. Захария 12:10 говори за дух на благодат и моление, който ще се излее върху евреите, живеещи в Ерусалим и Юдея. Езекиил 36 казва, че Бог ще спаси Израел, след като го върне на планините на Израел, които са символ на цялата Земя. (36:4) Забележете прогресията в стихове 24-28: алия (завръщане в Израел), след което йешуа (спасение). Има и други места, където виждаме същата прогресия (Еремия 30:18-22; 32:37-44; 33:7-9).
“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим. В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света.” (Захария 12:2-3a; 14:2a)
Това подготвя сцената за завръщането на Месията (виж 14:2-4a).
Дали този Ерусалим представлява израелското правителство, географската столица или и двете, факт е, че нациите ще се изправят против него. Слава на Бога, че ни даде достатъчно смело правителство, което прогласи, че тъй като Ерусалим е вечната столица на Израел, той няма да бъде разделен (виж по-долу). Натискът върху Израел ще се засилва, за да го накарат да се подчини на волята на света.
Кой стои зад всичко това? Създателят (виж 12:1) предизвиква света с Ерусалим и изпитва сърцата на нациите с Неговия народ Израел. Защо? За да се изпълни Словото Му (Откровение 17:12-17) и Синът Му да се завърне. Тогава Господ (Йешуа) ще излезе и ще воюва срещу ония народи.... (Захария 14:2-4a; cp. Откровение 19:11-21).
“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе....”
“.... и славата Господна те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над тебе ще осияе Господ, и славата Му ще ти се яви.” (Исая 60:1-2)
Тази глава говори за Израел, докато той все още се завръща от диаспората – точно това, което виждаме днес. Този стих бе мотото на конференцията на Ходатаи за Израел през януари и видяхме, че е свързан и с речта на американския президент Барак Хюсеин Обама в Кайро на 4 юни и речта на израелският премиер Бинямин Нетаняху в университета Бар Илан близо до Тел Авив на 14 юни.
Мракът – Неистините на Обама
За да може една лъжа да бъде пласирана, тя трябва да е облечена в доза истина. И макар че не бива да съдим сърцето на Обама, трябва да преценяваме думите му. Цитираме някои от изказванията му по време на речта в Кайро, като в скоби са нашите коментари.
Както ни казва Светият Коран: Помни Бога и винаги говори истината. Това е, което се опитвам да правя, да говоря истината....
[Казвайки, че иска да говори истината, Обама непрекъснато нарича Корана свят. Има много книги, които са свещени за хората, но само една книга е Свята за Бога. Коранът е безсрамно изкривяване и отричане на Библията. Ислямът учи, че Библията е изопачена от евреите и християните.]
Споменавайки напрежението между Запада и исляма, Обама казва: Екстремистите, които използват насилие, (т.е. ислямските терористи) експлоатират тези напрежения сред малък, но силен процент, мюсюлмани.
[Предвид един милиард мюсюлмани в света, ако този малък процент е едва 5%, това означава, че само 50 млн. вярващи в Корана мюсюлмани смятат, че за да отидат в рая, те трябва да обърнат света към исляма или да ни избият! И той нарича това малък процент? И защо е силен – защото използва методите на мафията.]
Ако погледнем в историята, ще видим, че ислямът е доказал както на думи, така и на дела, възможностите за религиозна толерантност и расово равенство.
[В Корана се настоява за обръщане към исляма или за смърт на всички неверници. Евреите и християните, които се ползват с “уважение” като хора на Книгата, трябва само да платят джизя – специален данък – след което могат да живеят като дими – втора класа граждани. Дими не могат да строят храмове за поклонение, да се женят за мюсюлманки, но техните жени могат да бъдат насилствено обръщани към исляма, за да се омъжат за мюсюлманин. Ако мюсюлманин смени религията си, той бива убит. Ислямът лансира редица подобни варварства и въпреки това Обама нарича това религиозна толерантност?]
Считам за своя отговорност като американски президент да се боря срещу негативните стереотипи спрямо исляма...
[А когато тези негативни стереотипи са верни, като например беззащитността на жените, или че Коранът нарича евреите потомци на маймуни и прасета и казва, че неверниците трябва да приемат исляма или да бъдат убити?]
...Америка не е във война с исляма, но ще продължаваме да се противопоставяме на екстремистите, които представляват заплаха за сигурността ни. Ние отхвърляме същите неща, които и хората от която и да е вяра отхвърлят: избиването на невинни мъже, жени и деца.
[Наистина ли Обама вярва, че всички религии отхвърлят избиването на невинни хора? “Добрите” мюсюлмани нямат нищо против избиването на невинни стига те да са “неверници”. Тъй като неверниците никога не са невинни.]
Тесните връзки на Америка с Израел се базират на културни и исторически основи, и признаването на съществуването на еврейска държава се корени в трагичната история...
[Погрешно! Надеждите ни за държава не са за нещо, което не сме имали преди. Това е завръщане към земята, която ни бе дадена от Бога, отнета от Бога, и която Бог обеща да ни даде отново. Тази трагична история (Холокоста) само показа, че евреите трябва да осъзнаят, че имат само един дом.]
... еврейският народ е преследван в продължение на векове и антисемитизмът в Европа кулминира до безпрецедентни размери в Холокоста... Бяха избити 6 млн. евреи.... Да се отрича този факт е безоснователно, невежество и признак на омраза. Заплахите за унищожение на Израел или повтаряне на унизителни стереотипи за евреите е напълно погрешно...
[Имайки предвид, че Обама произнесе тази реч в най-големия университет в Кайро, той заслужава признание за смелостта да заяви това. Но следващото му изречение е неправилно сравнение.]
...така както е неоспоримо, че палестинският народ страда с години в надеждите си да се сдобие с държава...
[Това сравнение на Холокоста със страданието на палестинците е небалансирано.]
В продължение на повече от 60 г. те страдат поради изгонване от земята си.
[Само че това не е нещо, което Израел е извършил. Арабските нации отхвърлиха създаването на палестинска държава редом с еврейска държава през 1947-8 г. и вместо това нападнаха новосъздадения Израел.]
Мнозина чакат в бежански лагери в съседни страни...
[Защо техните богати на нефт мюсюлмански арабски съседи не им помогнат да започнат нов живот както Израел прие повече от един милион евреи, които бяха изгонени от арабските нации след 1948 г.?]
Палестинците са ежедневно подложени на унижения...., които са част от окупацията...
[Погрешно! Те търпят ежедневни унижения заради палестинските терористични атентати – както опити за такива, така и успешни такива – които Израел търпи през последните 60 г. Между другото да обърнеш другата буза се отнася за индивиди, не за нации...]
...единственото разрешение е две държави, където израелци и палестинци да живеят редом едни с други в мир...
[Ако тази палестинска държава не е върху Земята, която Бог над 200 пъти в Библията е обещал на еврейския народ, дори и ние ще се съгласим. Но ако Обама се опита да накара Израел да раздели Божията земя, това ще е бедствено за Америка. Йосафатовата долина чака. (Йоил 3:1-2)]
САЩ не приема законността на еврейските заселища.
[В Самария, Юдея и Ерусалим – точно там, където Бог каза, че ще ни върне. (Еремия. 31:5; Захария 8:1-8; 12:2-9)]
Всички ние имаме отговорността да работим за деня, когато Святата Земя за трите велики религии ще бъде място на мир, както Бог е предназначил да бъде... [Кой Бог? Богът на Библията или Аллах на Корана?]... когато Ерусалим ще бъде сигурен и траен дом за евреи, християни и мюсюлмани, място, където всички деца на Авраам ще живеят в мир, както в [мюсюлманската] история за Изра, където Мойсей, Исус и Мохамед (мир да бъде върху тях) се молят заедно.
[Според Обама Исус е равен на Мохамед и Мойсей? Не знае ли той, че Йешуа е Божи Син? Не е ли Обама новороден?]
Обама завършва своята реч от типа ню ейдж – всички религии водят към Бога – като приравнява Корана и Талмуда с Божието Слово!
Светият Коран ни казва: О, човечество! Ние те създадохме нации и племена, за да се познавате. Талмудът ни казва: Цялата Тора има за цел да настъпи мир. Святата Библия ни казва: Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
("Вашингтон Пост”, 4 юни 2009)
Корекции на не-истините на Обама
Сп. “Израел днес” коментира, че ислямската аудитория на Обама остава с впечатлението, че според американския президент тежкото положение на палестинците е равностойно на Холокоста и за него разликата между нацистките концлагери и палестинските “бежански” лагери е едва ли не минимална. Явно бе удобно да се премълчи факта, че ситуацията, в която се намират палестинците, до голяма степен се дължи на насилието, което те сами практикуват, докато евреите с нищо не са провокирали нацистите, освен с факта, че са евреи. (4.06.09)
Коментирайки изказването на Обама, че израелците трябва да признаят, че така както правото на съществуване на Израел не може да се отрече, не може да се отрече и правото на съществуване на палестинска държава, д-р А. Лернер пита: “Къде е казано, че съществуването на палестинска “автономна държава”, където палестинците могат да се радват на самоуправление, но са лишени от средствата да унищожат еврейската държава, се оспорва?” (IMRA, 4.06.09)
Президентът на Американската ционистка организация М. А. Клайн отбеляза някои положителни коментари на Обама за Израел, след което каза: “Като цяло, обаче, това бе силно пристрастна реч, неблагоприятна за Израел и в подкрепа на фалшивите палестински и арабски обвинения срещу Израел и очевидно неправилна от фактическа гледна точка... Например Обама погрешно заяви, че палестинските араби са били “изгонени” от Израел през 1948 г.; погрешно заяви, че палестинските араби страдат, опитвайки се да основат своя държава в продължение на 60 г. (те можеха да имат държава през 1937, 1948 или 2000 г., но отхвърлиха всяка възможност).”
Въпреки че Обама заяви, че ще бъде напълно “честен” в дискутирането на въпросите, засягащи Близкия изток, той използва палестинския оправдателен термин “съпротива”, когато обсъждаше тероризма, което намеква, че насилието е оправдано. Също така той никога не помоли арабските страни или ПВ да включат Израел в картите на света, които те използват.
“Обама говори много за справедливите палестински надежди за собствена държава, но спомена малко за напълно неоправданите палестински цели да унищожат Израел и да извършват самоубийствени атентати. Той така и не призова арабите да приемат Израел като еврейска държава.”
Обама похвали арабската мирна инициатива, която настоява Израел да се върне към незащитимите граници от 1967 г. и да разреши на арабските бежанци и техните милиони потомци да се върнат в Израел. Той не отправи никакви искания да се анулира този въпрос с бежанците, който би унищожил Израел като еврейска държава...
“Отхвърляме настояването евреите да не могат да се заселват в Юдея и Самария – религиозното, историческо и политическо сърце на еврейския народ.... Мирът не може да почива върху идеята, че библейското, историческо и религиозно сърце на еврейския народ и която и да е еврейска територия, трябва да бъдат изчистени от евреи.”
Речта на Обама е съществена и в това, че не засегна сериозно надвисващата над по-голямата част от света заплаха – опитите на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. (5.04.09)
В статия във вестник “Ерусалим Пост” (ЕП) се казва: “Както и да разбираме еврейската цивилизация – като свещена история или през призмата на съвременната светска история и археология – древната връзка на евреите със Земята им е неоспорима.... Всеки ден се молихме за нашето завръщане в Сион... всеки ден в продължение на 2000 г. Когато Обама намеква, че правата на евреите се основават главно на случилото се по време на Холокоста, той обрича надеждите за мир на неуспех. Защо арабите да се съгласят с присъствието на еврейска държава, която е част от региона, когато американският президент продължава да намеква, че Израел бе създаден като изкупване вината за престъпленията на Европа?” (7.06.09)
В арабския и мюсюлманския свят Обама печели слава като първият американски президент в съвременната история, който не е обвинен, че е пристрастен към Израел, а има “балансиран” подход към израелско-арабския конфликт.
Една палестинка коментира: “Когато чух Обама да говори, все едно слушах главата на някоя арабска или ислямска държава.”
Дори лидерът на терористичната групировка “Хамас” не спря да сипе похвали за Обама, защото той се въздържа да нарече “съпротивителните атаки” срещу Израел “тероризъм”.
По времето на президента Буш ПВ се намираше под огромен натиск да се бори срещу тероризма, да сложи край на финансовата корупция и да сформира същински правителствени институции. Но сега служителите на ПВ могат да си отдъхнат... предишният натиск го няма. Един лидер се похвали, че американската администрация почти е одобрила палестинската позиция по почти всички основни въпроси... Друг служител каза: “Обама е нашият човек във Вашингтон.” (ЕП, 11.06.09)
Журналистът Майкъл Герсон публикува стряскащ анализ във вестник “Вашингтон Пост”: “Това е определящата реторична стратегия на президента Обама. За всяка теза-антитеза – ислямът срещу Запада; Иран срещу Америка; палестинците срещу Израел – той (Обама) е синтезът. Всички страни притежават част от истината. Обама събира пъзела.... реакцията на журналиста от “Нюзуик” Ивън Томас е красноречива: “В един смисъл Обама е над държавата, над света, той е един вид бог.” (10.06.09)
Колко лесно антихрист ще успее да заблуди хората и да владее над тях!
Светлината – Бинямин (Биби) Нетаняху говори истината
В сравнение с речта на Обама смятаме, че тази на Биби е в духа на Исая 60:1-2 “Стани и свети”. Коментарите отново са в скоби.
Изправени сме пред три огромни предизвикателства: заплахата от Иран, финансовата криза и мирния процес... Най-голямата заплаха за Израел, за Близкия изток и за цялото човечество, е сблъсъкът на радикалния ислям и ядрените оръжия.
[В сравнение със заблудите в речта на Обама последното изречение е отрезвително и стряскащо.]
Предвид световната финансова криза сме предприели незабавни мерки за стабилизиране на израелската икономика.
[Израелски и чуждестранни източници показват, че макар и Израел също да е разтърсен от световната финансова криза, икономиката на страната е в много по-добра форма от тези на много западни страни. Слава на Бога!]
Третото предизвикателство...,
...е мирният процес... Призовавам лидерите на арабските страни да се присъединят към нас и палестинците за постигане на икономически мир. Икономическият мир не е заместител на политическия мир, но е съществена част от постигането му.
[Нетаняху изброи няколко проекта, които ще са от полза за целия Близък изток – обезсоляване на вода, използване на слънчевата енергия, създаване на индустриални зони за осигуряване на работни места и поощряване на туризма за привличане на милиони туристи, които да посетят древните исторически места...]
Нетаняху се обърна към Палестинската власт:
Нека започнем мирните преговори незабавно, без предварителни условия... Искаме нашите и вашите деца да не воюват повече.... да посветят усилията си на сърповете и плуговете, а не на мечове и копия.
[Отдавна се молим за израелски лидери, които да цитират Писанията.]
Предвид очевидните “предимства на мира” и израелското желание за мир, Нетаняху пита: Защо този конфликт продължава 60 г.? Той казва:
Коренът на конфликта е бил и остава отказът да се признае правото на съществуване на еврейския народ в собствена държава в историческата му родина.
[Това е истината – ясно формулирана пред света, който не желае да я чуе.]
През 1947 г., когато ООН предлага Плана за разделяне на Земята за създаване на еврейска и арабска държава... еврейската общност го приема с радост и тържества. Арабите отхвърлят съществуването на каквато и да е еврейска държава, с каквито и да е граници.
Който си мисли, че продължаващата враждебност към Израел е резултат от присъствието на израелските сили в Юдея, Самария и Газа, бърка причината и следствието. Нападенията срещу нас започнаха през 1920-те, превърнаха се в повсеместни атаки след 1948 г., когато бе създадена държавата..., продължиха през 1950-те и кулминираха през 1967 в навечерието на Шестдневната война, която имаше за цел да унищожи Израел. Всичко това се случи 50 г. преди в Юдея и Самария да има и един израелски войник.
Много хора ни казват, че отстъпването на територии е ключ за мир с палестинците... Но всяко изтегляне на Израел бе посрещнато с нова вълна самоубийствени атентати.
В замяна на изтеглянето от Газа, Израел получи:
... дъжд от ракети над нашите градове, села и деца. Твърдението, че отстъпването на територии ще ни приближи към мира, не устоя проверката на времето.
Основополагащото условие за прекратяване на конфликта е палестинците искрено и публично да признаят Израел като национален дом на еврейския народ, като подкрепят това и с действия.
[Арабските лидери непрекъснато отхвърлят това условие – включително Египет и Йордания.]
За да може това да придобие значение на практика, трябва да разрешим проблема с палестинските бежанци извън границите на Израел. Ясно е, че искането те да се заселят в Израел противоречи на продължаващото съществуване на Държавата Израел като държава за еврейския народ.... Връзката между еврейския народ и Земята съществува повече от 3500 г. Правото на еврейския народ да има държава в Земята на Израел не произлиза от серията нещастия, сполетели еврейския народ в продължение на 2000 г., които кулминираха в Холокоста...
[Нетaняху коригира това, което Обама намеква.]
Правото да създадем суверенната си държава тук в Земята на Израел произлиза от един прост факт: Ерец Израел е родното място на еврейския народ....
Но в сърцето на нашата еврейска родина сега живее многобройно палестинско население. Ние не искаме да владеем над палестинците.... Моето виждане за мира включва два свободни народа, които живеят един до друг в тази земя в добри съседски отношения и уважаващи се взаимно...
Ние трябва да се придържаме към международните споразумения, но също така и към принципите, важни за Държавата Израел.
[Заявления като тези – които ни носят радост – ще накарат нациите да се изправят срещу Ерусалим.]
Първи принцип:
Палестинците трябва да признаят съществуването на Израел като еврейска държава.
Втори принцип:
Всяка област, намираща се в палестински ръце, трябва да бъде демилитаризирана. Без това условие, съществуват реални опасения, че една въоръжена палестинска държава ще бъде на практика терористична база срещу Израел, както се случи с Газа. Не желаем ракети в Петах Тиква или срещу международното летище Бен Гурион. Искаме мир. За да осигурим мир, не искаме палестинците да се запасяват с ракети или да имат армия, да имат контрол върху въздушно пространство или да сключват съюзи със страни като Иран или с “Хизбула”... Това е от съществено значение за съществуването на Израел.
Израел трябва да може да определя собствената си съдба и сигурност. Казах на президента Обама, че ако имаме гаранция за демилитаризация и ако палестинците признаят Израел като еврейска държава, сме готови да се съгласим на истинско мирно споразумение за демилитаризирана палестинска държава редом с еврейската държава.
[След като Биби каза това, което толкова много израелски лидери не казваха – ясно очертавайки израелските условия – едва тогава той споменава думите “палестинска държава”.]
Когато обсъждаме постоянно споразумение, трябва да сме сигурни, че Израел ще има защитени граници и Ерусалим ще остане неделима столица на Израел.
[Благодарим Ти, Господи, за това, че ни даваш премиер, който е готов да застане зад искането Ерусалим да е неделим и под еврейско управление.]
Едно силно палестинско правителство ще подкрепи мира, ако палестинците наистина искат мир, и ще възпитава децата си в стремеж към мир, а не с подстрекателства... ние ще положим всички усилия да им позволим свобода на движение и достъп до териториите, ще улесним живота им и това ще помогне за напредъка на мира. Но палестинците трябва да изберат между пътя на мира и пътя на “Хамас”.
Призовавам арабските и палестинските лидери: Нека вървим в пътя на Бегин и Садат, Рабин и крал Хюсеин. Нека вървим в пътя на пророк Исая, който преди хиляди години каза: Ще изковат мечовете си на сърпове и не ще се учат вече на война...” (Аарец, 14.06.09)
Коментари на речта на Биби
Израелският министър по стратегическите въпроси и бивш генерал щаб на израелската армия Моше Яалон похвали речта на Нетаняху за това, че разобличава истинския корен на израелско-арабския конфликт: дългогодишния отказ на арабите да приемат Израел като национален дом на евреите...
В интервю Каролин Глик отбелязва, че реакцията на палестинците и арабите към речта на Нетаняху бе да отхвърлят всички условия, които Нетаняху поставя и да заплашат с нови вълни на насилие. С това речта на Нетаняху показва: “...колко радикална е позицията на палестинците и арабите спрямо Израел. Палестинците отвърнаха с призиви за война в отговор на искането на Нетаняху те да признаят правото на съществуване на Израел. Това не е поведението, което бихме очаквали от предполагаемите “умерени” лидери на ПВ... Бе необходимо Нетаняху да отвърне на фалшивите и отвратителни твърдения на Обама, че Израел дължи създаването си на Холокоста. Обяснявайки, че Холокостът се случи именно защото по това време евреите нямаха държава и подчертавайки 3500 годишната връзка на евреите със Земята, Нетаняху контрира опита на Обама да елиминира еврейския народ от историята на Близкия изток.” (15.06.09)
Коментаторът Сол Сингър пише: “Има нещо особено в арабско-израелския конфликт. Всички приемат, че нещата се свеждат до едно – Израел трябва да даде на палестинците това, което те искат – държава. Но в действителност е обратното – арабският свят трябва да даде на евреите това, което те искат – държава.” Сингър казва, че второто условие, което Биби поставя, е истинският проблем – настояването арабите да признаят Израел: “Вижте официалната реакция на Белия дом към речта на Нетаняху: Президентът се обвързва със съществуването на две държави една до друга – еврейска държава Израел и независима палестинска държава в историческия дом на два народа. Това ли е, което палестинците искат? Не.”
“Еврейска държава? Какво означава това?”, пита Аббас на 27 април в Рамала. “Аз не я приемам и заявявам това публично.”
Египетският президент Мубарак каза, че призивите за признаване на еврейската държава спират развитието на мирния процес. Саудитският вестник “Ал Хаят” публикува заглавие: “Нетаняху заплашва мира”.
Арабският свят не прие нито една част от недвусмисленото заявление на президента Обама: че Израел е еврейска държава и че това е историческата родина на еврейския народ. (18.06.09)
Мир? Забравете!
В статия на в-к “Ерусалим Пост” се изброяват петте “Не” на Аббас, след интервю за “Вашингтон Пост” (29.05.09): Ще преговаря ли с Нетаняху без предусловия? – Не.
Ще признае ли Израел като еврейска държава? – Не.
Ще обмисли ли териториален компромис? – Не.
Ще направи ли компромис по въпроса с бежанците? – Не.
Ще направи ли промени в арабската мирна инициатива, за да я превърне в по-осъществимо средство за преговори? – Категорично не.
Слава на Бога, който продължава да закоравява сърцата на враговете на Израел. И алилуя, че все още няма палестинска държава. (Исая 14:29-32).
Ерусалим – препъни камък
В интервю за американската телевизионна програма “Среща с пресата” йорданският крал Хюсеин заяви, че заплахите от Иран и “Ал Кайда” ще престанат след разделянето на Ерусалим. Относно Иран той каза, че най-добрият начин за разрешаването на този проблем е да се стигне до корена му, а именно: палестинският проблем и проблемът с Ерусалим. (27.04.09)
Последното искане на САЩ евреите да прекратят строежа в определени места в Ерусалим срещна директния отговор на Биби, който каза: “Ерусалим е неделимата столица на еврейския народ и Държавата Израел. Суверенитетът ни върху Ерусалим не подлежи на обсъждане. Не можем да приемем идеята, че евреите няма да имат правото да живеят и купуват собственост в определени части на Ерусалим.” Биби поясни, че арабските граждани се ползват със същите права. (IMRA, 19.07.09)
Това, което светът нарича арабски източен Ерусалим, е библейският Ерусалим, където бе построен Храма, където управляваха израелските царе, за който говореха пророците и където Йешуа каза, че трябва да умре. (Лука 13:33) Той умря, бе погребан, възкръсна и се възнесе на небето там. Това е градът, в който Той ще се върне. Затова Сатана се бори да се сдобие с тази част на града на великия Цар (Псалм 48:2; Матей 5:35), който скоро ще стане трон на Господ Йешуа. (Еремия 3:17; Захария 14:16).
В заключение
В “Молитвеното писмо на стражата” за юни 2009 (издание на Християни Приятели на Израел), Франк и Карен Селч пишат: Ако ПВ получи всичките си искания, това, което ще остане от Ерец Израел, ще бъде държава с незащитими граници, заобиколена от враждебни съседи, които в продължение на поколения промиват съзнанието на децата си с омраза и лъжи от рода на: “евреите са рак за човешката раса и трябва да бъдат унищожени!”
Ето защо смятаме, че познаването по същество на нуждите на Израел и еврейския народ би трябвало да бъде много повече от умствено или духовно упражнение за християните. Имайки предвид всичко това, е от изключителна важност християните целенасочено да ходатайстват за Израел и Близкия изток. Амин!
“Молитвата на праведните е приятна Нему.” (Притчи 15:8)
Чък и Карен Коен
Израел - анализ на събитията
"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)
Месечно издание от Ерусалим
СЕПТЕМВРИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769
„Пази ме от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават. Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво. Те обиколиха вече стъпките ми...” (Псалм 17:8-11)
Това съветват три статии в два главни консервативни вестника в Иран – „Джомхури-е Еслами” и „Кайян”. Два от тези вестника излагат подробно позицията на Иран във връзка с мирния план на САЩ. Те твърдят, че САЩ и Израел се опитват да наложат на палестинците мирен план, който защитава собствените им интереси и поставя палестинците в неизгодно положение. Ежедневникът „Джомхури-е Еслами” призовава палестинците да засилят съпротивата си и да не се съгласяват на нищо по-малко от унищожението на Израел. Авторът на статията добавя, че това е цел, която е напълно постижима.
Имайки предвид Египет и вероятно Йордания, един от вестниците споменава „арабите, които са в подкрепа на мира”, като ги нарича „лицемерите на ислямската нация”, които „сътрудничат за изпълнението на ционистко-американската версия на мира, като дават на американците зелена светлина”. Очевидно противопоставяйки се на мира, същият ирански вестник казва, че всеки един мир, независимо дали е по арабска или американска формула, е равностоен на признаването на „бруталния и фалшив ционистки режим”. Вестникът заявява, че никакъв мир не може да има в Близкия изток, докато „този режим” не бъде напълно изличен от политическата карта на региона.
В друга статия вестник „Кайян” призовава мюсюлманските страни да не участват в преговорите със САЩ и ционистите, които са насочени за септември 2009. Този вестник също призовава за унищожението на Израел и казва, че съществуването на две държави – палестинска и ционистка – ще бъде равносилно на „пълното погазване на правата на палестинския народ, вместо да гарантира спазването им”. Също така се отбелязва, че очевидният „конфликт” между САЩ и Израел не е истински, а заблуда, която цели да изкара арабите от „лагера на мира”.
Явно нищо не се е променило в Иран. Тъй като горе-цитираните коментари са от статии във вестници, ясно е, че поне част от хората са съгласни с Ахмадинеджад, който не се е отказал от целта си да унищожи Израел.
НОВА ОС?
Друг развой на събитията, който е повод за притеснение, е срещата между иранския президент Ахмадинеджад и сирийския президент Башар Ассад през май т.г., когато двамата лидери се „сдушиха”, предизвиквайки тревогите на мнозина. В общо изявление след срещата те заявиха, че взаимоотношенията между Иран и Сирия са стратегически и трябва да бъдат за пример за региона и света като цяло. Те също така казаха, че Иран и Сирия повеждат драматическа трансформация на региона, която ще е част от „новия световен ред”, който ще замени стария световен ред, в който САЩ е начело от края на Втората световна война.
В изявлението се настоява за „изгонване на чуждите сили от региона”, като се набляга, че Близкият Изток вече ще се управлява от местните народи под ръководството на Сирия и Иран. Също така се наблегна на важността за укрепяване на Ирак и изтеглянето на американските сили от там, както и нуждата от „сътрудничество на Четворката в региона”, т.е. Иран, Сирия, Ирак и Турция.
Изглежда, че след тази среща Дамаск изрично е приел иранската анти-американска позиция и категорично е минал на страната на Иран. Всъщност сирийците са усвоили някои от ключовите фрази на Ахмадинеджад – като „нов световен ред”, „отваряне на нови ключалки със стари ключове” – които сирийските вестници са използвали в статиите си, отразяващи посещението на Ахмадинеджад.
Може да зададем на Ассад въпроса: „Кво вадис, Башар?” (Накъде отиваш?) До скоро той говори за преговори с Израел, а съпругата му бе поканила Обама в Дамаск. Сега явно той вече е направил избора си и той е да мине на страната на Иран. Това може само да означава, че според него Америка си е изпяла песента. В противен случай той не би се съюзил с иранския диктатор. Това не само поставя Ассад срещу САЩ и Израел, но и срещу голяма част от арабските страни, които вече са се дистанцирали от Иран.
В такъв случай виждаме да се оформя нова ос, която към този момент определено включва Иран и Сирия. Не се знае кой още ще се присъедини към тази ос, макар че според Иран, Ирак и Турция определено ще бъдат част от нея. Тези сили ще бъдат част от „новия световен ред”, който няма да включва САЩ и Израел. Въпреки че не можем да твърдим със сигурност, тези развития сочат към един сценарий, който ще се разгърне в последните дни, и който определено набира скорост.
НЕОСНОВАТЕЛНИ ОБВИНЕНИЯ ЗА „ТЪРГОВИЯ С ОРГАНИ”
Наскоро един шведски вестник, наречен “Афтонбледет”, публикува странна статия, обвинявайки израелските войници, че убиват палестинци, за да използват органите им. Тази статия е написана от репортера Доналд Бостром, който очевидно е прекарал известно време в Западния бряг. Въпреки че израелската армия – понеже се състои от човешки същества – прави понякога грешки, твърдението, че войници залавят цивилни, за да търгуват с органите им, е абсолютно невероятно. В един европейски блог наскоро Нийл Унгерлайдер казва: „Дори фактът, че уважаван вестник като “Афтонбледет” е публикувал подобна статия, е недопустим... Това показва някои неща за настоящия политически климат в Европа – че дори нещо толкова глупаво с привкус на градски легенди, може да бъде публикувано.”
Ето част от статията, появила се в шведския вестник “Афтонбледет”: „Засегнатите семейства от Западния бряг и Газа са сигурни какво се е случило с техните синове. „Синовете ни бяха използвани за търговия с органи”, казват роднини на Нафе Кхалед от Наблус... Защо задържаха телата им пет дни преди да можем да ги погребем? Какво са правили с телата им през това време? И защо им бе направена аутопсия против волята ни, след като причината за смъртта им бе ясна? И защо телата им ни бяха върнати през нощта? Защо имаше военни карти? Защо района на погребението бе отцепен? Защо спря електричеството? Въпросите са много и предизвикаха яростта на чичото на Нафе. Семействата на убитите палестинци вече не се съмняват какво се е случило със синовете им.”
По време на операцията Израел “винаги е защитавал нашите ценности като държава и армия”, каза Пелед по време на интервю за Армейското радио. “Трябва да отбележим, че въпросният войник не бе на бойното поле по това време”, продължи той. Явно войникът е казвал неща, които само е чувал. Пелед добави: “Мога да кажа, че в нито един момент цивилни не са били използвани като живи щитове. Никога не сме изпращали цивилни пред нас в нито едно място.”
Говорителят на израелската армия каза, че обвиненията за търговия с органи са изфабрикувани от палестинците. Всички убити палестинци се подлагат на аутиопсия”, каза той.
Статията в “Афтонбледет” също твърди, че палестински младежи са били отвлечени от селата им посред нощ и след това били погребани с липсващи части от тялото им. Бостром казва, че е бил уведомен за тези жестокости от служители на ООН, докато е работил върху книга в Западния бряг.
Разбираемо е, че израелските власти бяха разгневени от обвиненията. „Статията е чиста проба расизъм”, каза говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор, в обръщение за CNN.
„Този вид средновековни обвинения не трябва да бъдат толерирани в нито едно общество и шведската общественост и правителство трябва да заклеймят и отхвърлят тези ужасяващи инсинуации, преди някой да бъде повлиян от тази статия и да бъде подтикнат към извършване на престъпления на расова основа”.
РЕАКЦИЯТА НА ШВЕЦИЯ
Посредством посланика си в Стокхолм, Швеция, Израел настоя шведското правителство да заклейми статията. Когато CNN се свърза с шведското външно министерство, то нямаше коментар за статията, публикувана на 18 август, като заяви, че медиите в Швеция имат „свобода на словото”. Но шведският посланик в Израел отхвърли статията, като каза, че шведското посолство „трябва категорично да се дистанцира от нея”.
По-късно Бостром каза, че няма доказателства, че израелски войници са откраднали органи, а че целта на статията е била да призове за разследване на множеството подобни обвинения от 1991 г. насам за подобна дейност. Едно от тези обвинения е от семейството на Билал Ахмед Гханем на 19 г., за когото се твърди, че е бил застрелян от израелски войници в село Иматин в Западния бряг през 1992 г. Бостром твърди, че е бил там по това време и е видял как Гханем е бил отведен и по-късно тялото му е било върнато и е имал шевове по гръдния си кош.
Само че палестинското семейство, което е в центъра на всичко това, казва, че няма доказателства, че от сина му са били извадени органи и не знае дали тези обвинения са верни или не. (Забележка: Ако те не знаят, откъде знае Бостром?) Това семейство живее в село Иматин в северната част на Западния бряг. Синът им е бил активист на „Фатах”, който е бил издирван от израелската армия за участието му в терористични актове. Джалал, брат на Гханем, каза, че брат му е бил евакуиран от израелската армия с хеликоптер и по-късно е бил върнат на семейството няколко дни след като е бил застрелян. Майката отрича да е казала пред чуждестранен журналист, че органите на сина й са били откраднати.
Очевидно цялата история е силно преувеличена и Бостром просто е писал неща, които мисли, че може да са вярни, поради силната симпатия, която изпитва към палестинците в Западния бряг. Но човек може да симпатизира на палестинците и без да изкарва израелците чудовища. Бостром, обаче, явно не го е направил.
Междувременно израелски адвокат е завел дело за $7.5 милиона във Върховния съд в Манхатън срещу вестник “Афтонбледет” и автора на статията Бостром.
БЕЗ ДА ИСКА, ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ ХВАЛИ ИЗРАЕЛ
В статия, публикувана на уебсайта paltoday.com, висшият служител на „Хамас” Гази Хамад казва, че арабите трябва да спрат да описват пораженията си като победи и да се поучат от израелците. Той казва, че палестинците трябва да спрат да разчитат на лозунги и емоции и цветист език и да започнат да наричат нещата с истинските им имена.
„Не искаме емоциите и помпозните лозунги да изместят и заемат мястото на фактите, ограбвайки ги от възможността да ни убедят да приемем болезнената действителност. Емоциите и вълненията, лозунгите, виковете и митингите не могат да ни донесат истинска победа, а ни карат да вярваме в една илюзия.”
Авторът също казва, че арабите нямат куража да назначат комисия за разследвания, каквито израелците рутинно назначават.
„Странно е, че се радваме много, когато видим, че израелците назначават комисии за разследване след всяка война, за да се поучат от грешките си. Комисиите разпитват премиера, министъра на отбраната, генерал-щаба и офицери, от които искат сметка за грешките. Нещо повече, Израел публично признава грешките и провалите си, докато ние ликуваме, когато те се „провалят”....
КЪДЕ Е ДОВЕРИЕТО?
„Ние, от друга страна, дори нямаме куража да назначим една такава комисия – нито една – която да ни покаже голата истина и да я раздели от емоциите и лозунгите, както и да говори открито с обществеността. Нямаме истинска смелост да признаем грешките си, а ги покриваме с митинги. Къде е доверието, ако истината е прикрита или опакована в целофан?”
По-нататък Хамад порицава палестинците за разделенията между тях, за дърпанията и вътрешните борби, като казва, че те се нуждаят от единство, за да постигнат „победа”. Макар че не можем да симпатизираме на мотивите, стоящи зад неговите забележки (целящи унищожението на Израел), можем да се възхищаваме от честността и директния му подход към проблемите на палестинците. Можем да се надяваме този човек да отиде и по-нататък и да признае, че израелците имат много какво да предложат в областта на икономиката, медицинските изследвания, религията, културата, и да стигне до заключението, че е по-добре за палестинците да спрат да се борят срещу Израел и да постигнат мир. В крайна сметка любовта му към истината изисква той да признае, че положението на палестинците и животът на всички в региона ще се подобри много повече, ако си сътрудничат с Израел, отколкото ако продължават да са в опозиция.
ОЩЕ ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ, КОЙТО СЕ ЗАБЛУЖДАВА
Главният ислямски съдия на ПВ шейх Тайсер Раджаб Тамими наскоро каза, че няма доказателства, които да подкрепят твърденията, че евреите са живели в Ерусалим или че Храмът някога е съществувал. Нещо повече, използвайки „сензационни разкрития”, той заяви, че израелски археолози са „признали”, че Ерусалим никога не е бил населяван от евреи.
Тамими освен това заяви, че всички археологически разкопки, извършени от Израел след 1967 г., не са успели да „докажат, че евреите са имали история или присъствие в Ерусалим или че техният храм някога е съществувал.”
Затова нека продължаваме да се молим за мира на Ерусалим. Особено през тази Нова 5770 Година – нека той да бъде град на мир и град на молитва за всички, които го обичат и за всички, които обичат Бога на Авраам, Ицхак и Яков.
“…. евусците, жителите на земята говориха на Давида, казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука. Обаче Давид превзе крепостта Сион; която и нарече Давидов град.” (2 Царе 5:6-9) (около 1000 г. пр. Хр)
В Месията, Лони Мингс
Месечно издание от Ерусалим
СЕПТЕМВРИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769
„Пази ме от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават. Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво. Те обиколиха вече стъпките ми...” (Псалм 17:8-11)
Това съветват три статии в два главни консервативни вестника в Иран – „Джомхури-е Еслами” и „Кайян”. Два от тези вестника излагат подробно позицията на Иран във връзка с мирния план на САЩ. Те твърдят, че САЩ и Израел се опитват да наложат на палестинците мирен план, който защитава собствените им интереси и поставя палестинците в неизгодно положение. Ежедневникът „Джомхури-е Еслами” призовава палестинците да засилят съпротивата си и да не се съгласяват на нищо по-малко от унищожението на Израел. Авторът на статията добавя, че това е цел, която е напълно постижима.
Имайки предвид Египет и вероятно Йордания, един от вестниците споменава „арабите, които са в подкрепа на мира”, като ги нарича „лицемерите на ислямската нация”, които „сътрудничат за изпълнението на ционистко-американската версия на мира, като дават на американците зелена светлина”. Очевидно противопоставяйки се на мира, същият ирански вестник казва, че всеки един мир, независимо дали е по арабска или американска формула, е равностоен на признаването на „бруталния и фалшив ционистки режим”. Вестникът заявява, че никакъв мир не може да има в Близкия изток, докато „този режим” не бъде напълно изличен от политическата карта на региона.
В друга статия вестник „Кайян” призовава мюсюлманските страни да не участват в преговорите със САЩ и ционистите, които са насочени за септември 2009. Този вестник също призовава за унищожението на Израел и казва, че съществуването на две държави – палестинска и ционистка – ще бъде равносилно на „пълното погазване на правата на палестинския народ, вместо да гарантира спазването им”. Също така се отбелязва, че очевидният „конфликт” между САЩ и Израел не е истински, а заблуда, която цели да изкара арабите от „лагера на мира”.
Явно нищо не се е променило в Иран. Тъй като горе-цитираните коментари са от статии във вестници, ясно е, че поне част от хората са съгласни с Ахмадинеджад, който не се е отказал от целта си да унищожи Израел.
НОВА ОС?
Друг развой на събитията, който е повод за притеснение, е срещата между иранския президент Ахмадинеджад и сирийския президент Башар Ассад през май т.г., когато двамата лидери се „сдушиха”, предизвиквайки тревогите на мнозина. В общо изявление след срещата те заявиха, че взаимоотношенията между Иран и Сирия са стратегически и трябва да бъдат за пример за региона и света като цяло. Те също така казаха, че Иран и Сирия повеждат драматическа трансформация на региона, която ще е част от „новия световен ред”, който ще замени стария световен ред, в който САЩ е начело от края на Втората световна война.
В изявлението се настоява за „изгонване на чуждите сили от региона”, като се набляга, че Близкият Изток вече ще се управлява от местните народи под ръководството на Сирия и Иран. Също така се наблегна на важността за укрепяване на Ирак и изтеглянето на американските сили от там, както и нуждата от „сътрудничество на Четворката в региона”, т.е. Иран, Сирия, Ирак и Турция.
Изглежда, че след тази среща Дамаск изрично е приел иранската анти-американска позиция и категорично е минал на страната на Иран. Всъщност сирийците са усвоили някои от ключовите фрази на Ахмадинеджад – като „нов световен ред”, „отваряне на нови ключалки със стари ключове” – които сирийските вестници са използвали в статиите си, отразяващи посещението на Ахмадинеджад.
Може да зададем на Ассад въпроса: „Кво вадис, Башар?” (Накъде отиваш?) До скоро той говори за преговори с Израел, а съпругата му бе поканила Обама в Дамаск. Сега явно той вече е направил избора си и той е да мине на страната на Иран. Това може само да означава, че според него Америка си е изпяла песента. В противен случай той не би се съюзил с иранския диктатор. Това не само поставя Ассад срещу САЩ и Израел, но и срещу голяма част от арабските страни, които вече са се дистанцирали от Иран.
В такъв случай виждаме да се оформя нова ос, която към този момент определено включва Иран и Сирия. Не се знае кой още ще се присъедини към тази ос, макар че според Иран, Ирак и Турция определено ще бъдат част от нея. Тези сили ще бъдат част от „новия световен ред”, който няма да включва САЩ и Израел. Въпреки че не можем да твърдим със сигурност, тези развития сочат към един сценарий, който ще се разгърне в последните дни, и който определено набира скорост.
НЕОСНОВАТЕЛНИ ОБВИНЕНИЯ ЗА „ТЪРГОВИЯ С ОРГАНИ”
Наскоро един шведски вестник, наречен “Афтонбледет”, публикува странна статия, обвинявайки израелските войници, че убиват палестинци, за да използват органите им. Тази статия е написана от репортера Доналд Бостром, който очевидно е прекарал известно време в Западния бряг. Въпреки че израелската армия – понеже се състои от човешки същества – прави понякога грешки, твърдението, че войници залавят цивилни, за да търгуват с органите им, е абсолютно невероятно. В един европейски блог наскоро Нийл Унгерлайдер казва: „Дори фактът, че уважаван вестник като “Афтонбледет” е публикувал подобна статия, е недопустим... Това показва някои неща за настоящия политически климат в Европа – че дори нещо толкова глупаво с привкус на градски легенди, може да бъде публикувано.”
Ето част от статията, появила се в шведския вестник “Афтонбледет”: „Засегнатите семейства от Западния бряг и Газа са сигурни какво се е случило с техните синове. „Синовете ни бяха използвани за търговия с органи”, казват роднини на Нафе Кхалед от Наблус... Защо задържаха телата им пет дни преди да можем да ги погребем? Какво са правили с телата им през това време? И защо им бе направена аутопсия против волята ни, след като причината за смъртта им бе ясна? И защо телата им ни бяха върнати през нощта? Защо имаше военни карти? Защо района на погребението бе отцепен? Защо спря електричеството? Въпросите са много и предизвикаха яростта на чичото на Нафе. Семействата на убитите палестинци вече не се съмняват какво се е случило със синовете им.”
По време на операцията Израел “винаги е защитавал нашите ценности като държава и армия”, каза Пелед по време на интервю за Армейското радио. “Трябва да отбележим, че въпросният войник не бе на бойното поле по това време”, продължи той. Явно войникът е казвал неща, които само е чувал. Пелед добави: “Мога да кажа, че в нито един момент цивилни не са били използвани като живи щитове. Никога не сме изпращали цивилни пред нас в нито едно място.”
Говорителят на израелската армия каза, че обвиненията за търговия с органи са изфабрикувани от палестинците. Всички убити палестинци се подлагат на аутиопсия”, каза той.
Статията в “Афтонбледет” също твърди, че палестински младежи са били отвлечени от селата им посред нощ и след това били погребани с липсващи части от тялото им. Бостром казва, че е бил уведомен за тези жестокости от служители на ООН, докато е работил върху книга в Западния бряг.
Разбираемо е, че израелските власти бяха разгневени от обвиненията. „Статията е чиста проба расизъм”, каза говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор, в обръщение за CNN.
„Този вид средновековни обвинения не трябва да бъдат толерирани в нито едно общество и шведската общественост и правителство трябва да заклеймят и отхвърлят тези ужасяващи инсинуации, преди някой да бъде повлиян от тази статия и да бъде подтикнат към извършване на престъпления на расова основа”.
РЕАКЦИЯТА НА ШВЕЦИЯ
Посредством посланика си в Стокхолм, Швеция, Израел настоя шведското правителство да заклейми статията. Когато CNN се свърза с шведското външно министерство, то нямаше коментар за статията, публикувана на 18 август, като заяви, че медиите в Швеция имат „свобода на словото”. Но шведският посланик в Израел отхвърли статията, като каза, че шведското посолство „трябва категорично да се дистанцира от нея”.
По-късно Бостром каза, че няма доказателства, че израелски войници са откраднали органи, а че целта на статията е била да призове за разследване на множеството подобни обвинения от 1991 г. насам за подобна дейност. Едно от тези обвинения е от семейството на Билал Ахмед Гханем на 19 г., за когото се твърди, че е бил застрелян от израелски войници в село Иматин в Западния бряг през 1992 г. Бостром твърди, че е бил там по това време и е видял как Гханем е бил отведен и по-късно тялото му е било върнато и е имал шевове по гръдния си кош.
Само че палестинското семейство, което е в центъра на всичко това, казва, че няма доказателства, че от сина му са били извадени органи и не знае дали тези обвинения са верни или не. (Забележка: Ако те не знаят, откъде знае Бостром?) Това семейство живее в село Иматин в северната част на Западния бряг. Синът им е бил активист на „Фатах”, който е бил издирван от израелската армия за участието му в терористични актове. Джалал, брат на Гханем, каза, че брат му е бил евакуиран от израелската армия с хеликоптер и по-късно е бил върнат на семейството няколко дни след като е бил застрелян. Майката отрича да е казала пред чуждестранен журналист, че органите на сина й са били откраднати.
Очевидно цялата история е силно преувеличена и Бостром просто е писал неща, които мисли, че може да са вярни, поради силната симпатия, която изпитва към палестинците в Западния бряг. Но човек може да симпатизира на палестинците и без да изкарва израелците чудовища. Бостром, обаче, явно не го е направил.
Междувременно израелски адвокат е завел дело за $7.5 милиона във Върховния съд в Манхатън срещу вестник “Афтонбледет” и автора на статията Бостром.
БЕЗ ДА ИСКА, ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ ХВАЛИ ИЗРАЕЛ
В статия, публикувана на уебсайта paltoday.com, висшият служител на „Хамас” Гази Хамад казва, че арабите трябва да спрат да описват пораженията си като победи и да се поучат от израелците. Той казва, че палестинците трябва да спрат да разчитат на лозунги и емоции и цветист език и да започнат да наричат нещата с истинските им имена.
„Не искаме емоциите и помпозните лозунги да изместят и заемат мястото на фактите, ограбвайки ги от възможността да ни убедят да приемем болезнената действителност. Емоциите и вълненията, лозунгите, виковете и митингите не могат да ни донесат истинска победа, а ни карат да вярваме в една илюзия.”
Авторът също казва, че арабите нямат куража да назначат комисия за разследвания, каквито израелците рутинно назначават.
„Странно е, че се радваме много, когато видим, че израелците назначават комисии за разследване след всяка война, за да се поучат от грешките си. Комисиите разпитват премиера, министъра на отбраната, генерал-щаба и офицери, от които искат сметка за грешките. Нещо повече, Израел публично признава грешките и провалите си, докато ние ликуваме, когато те се „провалят”....
КЪДЕ Е ДОВЕРИЕТО?
„Ние, от друга страна, дори нямаме куража да назначим една такава комисия – нито една – която да ни покаже голата истина и да я раздели от емоциите и лозунгите, както и да говори открито с обществеността. Нямаме истинска смелост да признаем грешките си, а ги покриваме с митинги. Къде е доверието, ако истината е прикрита или опакована в целофан?”
По-нататък Хамад порицава палестинците за разделенията между тях, за дърпанията и вътрешните борби, като казва, че те се нуждаят от единство, за да постигнат „победа”. Макар че не можем да симпатизираме на мотивите, стоящи зад неговите забележки (целящи унищожението на Израел), можем да се възхищаваме от честността и директния му подход към проблемите на палестинците. Можем да се надяваме този човек да отиде и по-нататък и да признае, че израелците имат много какво да предложат в областта на икономиката, медицинските изследвания, религията, културата, и да стигне до заключението, че е по-добре за палестинците да спрат да се борят срещу Израел и да постигнат мир. В крайна сметка любовта му към истината изисква той да признае, че положението на палестинците и животът на всички в региона ще се подобри много повече, ако си сътрудничат с Израел, отколкото ако продължават да са в опозиция.
ОЩЕ ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ, КОЙТО СЕ ЗАБЛУЖДАВА
Главният ислямски съдия на ПВ шейх Тайсер Раджаб Тамими наскоро каза, че няма доказателства, които да подкрепят твърденията, че евреите са живели в Ерусалим или че Храмът някога е съществувал. Нещо повече, използвайки „сензационни разкрития”, той заяви, че израелски археолози са „признали”, че Ерусалим никога не е бил населяван от евреи.
Тамими освен това заяви, че всички археологически разкопки, извършени от Израел след 1967 г., не са успели да „докажат, че евреите са имали история или присъствие в Ерусалим или че техният храм някога е съществувал.”
Затова нека продължаваме да се молим за мира на Ерусалим. Особено през тази Нова 5770 Година – нека той да бъде град на мир и град на молитва за всички, които го обичат и за всички, които обичат Бога на Авраам, Ицхак и Яков.
“…. евусците, жителите на земята говориха на Давида, казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука. Обаче Давид превзе крепостта Сион; която и нарече Давидов град.” (2 Царе 5:6-9) (около 1000 г. пр. Хр)
В Месията, Лони Мингс
Молитвено писмо на стражата
“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)
СЕПТЕМВРИ 2009 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769
МОСТ НАД ПРОПАСТТА
“Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си” (Второзаконие 32:43).
Един от най-силните и ефективни символи в разпространяването на Евангелието е идеята за Йещуа, който е мостът, свързващ Бога и човека. Това определено е вярно за евангелизирането на езическия свят, но не бива да забравяме, че 2000 г. преди Йешуа Бог протегна ръка на света, избирайки народ за Себе Си – евреите. Това стана възможно чрез верността и послушанието на един човек – Авраам. Бог обеща на Авраам: „…В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.” (Битие 22:16-18).
Предвид обстоятелствата, в които Израел се намира и постоянния натиск върху него от почти целия свят, смятаме, че е необходимо да си припомним дълга, който имаме към еврейския народ.
Апостол Павел много красноречиво обяснява в Ефесяни, “Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани - с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израелевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.” (Ефесяни 2:11-12).
След това в стихове 19-21 Павел продължава, “Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа;”
Какво изумително и незаслужено благословение имаме да бъдем съграждани и сънаследници с Божия народ!
Предвид всички тези фактори, не е ли разумно да очакваме последователите на Йешуа днес да правят всичко по силите си да премахнат пропастта между евреите и езичниците, както Йешуа положи живота Си, за да бъдем и ние присадени? Не трябва ли да сме готови да положим живота си за Неговите братя и сестри по плът?
МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да премахне заслепението на толкова много християни, за да могат да осъзнаят какво означава това, че са присадени към маслината и да постъпват според тази истина.
* МОЛЕТЕ Бог да положи товар на сърцата на християните да желаят единствено доброто на Израел и еврейския народ.
* МОЛЕТЕ СЕ евреите в Израел и диаспората да продължат да откликват на Божия призив за тях и да започнат да признават и осъзнават призива си и Божиите цели за целия свят и да действат според този призив и цели.
ИСЛЯМЪТ И ХРАМОВИЯТ ХЪЛМ
На 6 август агенцията World Net Daily съобщи, че един влиятелен турски мюсюлмански лидер Аднан Октар, който е известен писател в мюсюлманския свят, се е обърнал към Синедриона в Ерусалим с предложение да възстанови Соломоновия храм. Според израелското национално радио предложението – въпреки разбираемия и значителен скептицизъм – е било сериозно обсъдено от израелските равини. Това, което прави предложението особено интересно, е фактът, че мюсюлманският лидер, който използва псевдонима Харун Яхуа, предлага „Храмът” да стане дом за поклонение на всички нации – особено на евреи, християни и мюсюлмани!
Мотивите на г-н Октар са настъпването на траен световен мир чрез превръщането на най-святото място в света в район, достъпен за всички вери! Не е ли възможно той да се опитва да предизвика появата на ислямския махди (месия) чрез заблуда? Или Аднан Октар е обсебен от някаква илюзия за лично величие? Или може би приближаваме изпълнението на пророчеството в Данаил за мерзостта, която докарва запустение (Данаил 7:25; 11:31; 12:8-12)?
Ще наложи ли този проект разрушаването на Омаровата джамия? Не – тя ще бъде включена в проекта на Храма! Времето за изграждане на този грандиозен проект е едва една година!
Ето защо мнозина биха сметнали това за интересна възможност, ако не и идеалното разрешение за напредък в мирния процес, който не сме наблюдавали досега.
Въпреки че от политическа гледна точка проектът изглежда твърде идеалистичен, не бива да забравяме духовните измерения за евреите и християните според библейските пророчества! Могат ли Йеова и Ваал (Аллах) да съжителстват в едно място? Ще сподели ли Творецът на Вселената Святия Си Хълм с някой, който оспорва Неговото величие? Отговорът е и ще остане категорично НЕ! Защото Той е казал: „Да нямаш други богове освен Мен (буквално пред лицето Ми).” (Изход 20:3, Второзаконие 5:7; 4:39.)
Въпреки че в пророците Бог заявява, че „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички нации” (Исая 56:7) и “Името Ми ще бъде велико сред народите....” (Малахия 1:11), никъде в Библията не се споменава за такъв дом за поклонение за евреи, християни и мюсюлмани!
Омаровата джамия (която е отделна от джамията Ал Акса) се счита от ислямския свят за третото най-свято място за мюсюлманите, както и за единствената автентична структура върху Храмовия хълм. Ето защо подобен опит за обединяване на християни, евреи и мюсюлмани под един покрив би бил най-голямата екуменическа заблуда, някога осъществявана в света. Въпреки че много религиозни и политически лидери ще направят всичко по силите си да убедят последователите си, че разликите между трите вери са минимални, ислямът никога няма да се съгласи да замени името на Аллах с Йеова, тъй като Коранът ясно учи, че всички религии трябва да се покорят на Аллах (Сура 3:64; 8:39)!
МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ християните да получат откровение за библейското значение на Храмовия хълм.
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да даде на народа Си – и евреи и християни – дух на мъдрост и разпознаване в тези трудни времена на масова заблуда.
* МОЛЕТЕ СЕ християните да се въоръжат с Божието слово, да бдят и постоянстват в молитвите си за Ерусалим, Израел и еврейския народ.
ДЕНЯТ НА МЕСИЯТА
“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, така че той седи както бог в Божия храм и представя себе си за Бог.” (2 Солунци 2:1-4)
Приближаваме ли се към този ден? Твърде вероятно е, но кой може да каже със сигурност? Това, което със сигурност знаем на този етап, е, че нациите в света се обединяват срещу Израел, така че той да се окаже в безизходно положение, както политически, така и духовно. Тези от нас, които разбират значението на Земята на Израел и еврейския народ като цяло, ще продължат да викат към Господа: „Да не бъде!” От друга страна не пророкува ли Данаил: „и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” (Даниил 7:24б-25).
Фактите показват, че светът все повече се отдалечава от Господа и прегръща хуманизма, който вярва в един “сътворен бог”. Сега е времето последователите на Йешуа да извикат към Бога да обедини народа Си – и евреи, и тези, които са прибегнали под крилете на Израилевия Бог – за да застанат срещу тази лавина на безбожност, която залива света.
Нека бъдем бдителни и готови, да не би този ден да ни застигне като крадец в нощта! Както казва псалмистът:
МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ всички Божии люде да получат просветление и разбиране за времето, в което живеем.
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да ни открива как да ходатайстваме за Израел и за всички Божии люде в тези трудни дни.
* МОЛЕТЕ СЕдумите на пророк Йоил да бъдат изпълнени и сред нас да се издигнат истински пророци.
В Месията,
Франк и Карен Селч
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)
СЕПТЕМВРИ 2009 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769
МОСТ НАД ПРОПАСТТА
“Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си” (Второзаконие 32:43).
Един от най-силните и ефективни символи в разпространяването на Евангелието е идеята за Йещуа, който е мостът, свързващ Бога и човека. Това определено е вярно за евангелизирането на езическия свят, но не бива да забравяме, че 2000 г. преди Йешуа Бог протегна ръка на света, избирайки народ за Себе Си – евреите. Това стана възможно чрез верността и послушанието на един човек – Авраам. Бог обеща на Авраам: „…В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.” (Битие 22:16-18).
Предвид обстоятелствата, в които Израел се намира и постоянния натиск върху него от почти целия свят, смятаме, че е необходимо да си припомним дълга, който имаме към еврейския народ.
Апостол Павел много красноречиво обяснява в Ефесяни, “Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани - с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израелевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.” (Ефесяни 2:11-12).
След това в стихове 19-21 Павел продължава, “Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа;”
Какво изумително и незаслужено благословение имаме да бъдем съграждани и сънаследници с Божия народ!
Предвид всички тези фактори, не е ли разумно да очакваме последователите на Йешуа днес да правят всичко по силите си да премахнат пропастта между евреите и езичниците, както Йешуа положи живота Си, за да бъдем и ние присадени? Не трябва ли да сме готови да положим живота си за Неговите братя и сестри по плът?
МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да премахне заслепението на толкова много християни, за да могат да осъзнаят какво означава това, че са присадени към маслината и да постъпват според тази истина.
* МОЛЕТЕ Бог да положи товар на сърцата на християните да желаят единствено доброто на Израел и еврейския народ.
* МОЛЕТЕ СЕ евреите в Израел и диаспората да продължат да откликват на Божия призив за тях и да започнат да признават и осъзнават призива си и Божиите цели за целия свят и да действат според този призив и цели.
ИСЛЯМЪТ И ХРАМОВИЯТ ХЪЛМ
На 6 август агенцията World Net Daily съобщи, че един влиятелен турски мюсюлмански лидер Аднан Октар, който е известен писател в мюсюлманския свят, се е обърнал към Синедриона в Ерусалим с предложение да възстанови Соломоновия храм. Според израелското национално радио предложението – въпреки разбираемия и значителен скептицизъм – е било сериозно обсъдено от израелските равини. Това, което прави предложението особено интересно, е фактът, че мюсюлманският лидер, който използва псевдонима Харун Яхуа, предлага „Храмът” да стане дом за поклонение на всички нации – особено на евреи, християни и мюсюлмани!
Мотивите на г-н Октар са настъпването на траен световен мир чрез превръщането на най-святото място в света в район, достъпен за всички вери! Не е ли възможно той да се опитва да предизвика появата на ислямския махди (месия) чрез заблуда? Или Аднан Октар е обсебен от някаква илюзия за лично величие? Или може би приближаваме изпълнението на пророчеството в Данаил за мерзостта, която докарва запустение (Данаил 7:25; 11:31; 12:8-12)?
Ще наложи ли този проект разрушаването на Омаровата джамия? Не – тя ще бъде включена в проекта на Храма! Времето за изграждане на този грандиозен проект е едва една година!
Ето защо мнозина биха сметнали това за интересна възможност, ако не и идеалното разрешение за напредък в мирния процес, който не сме наблюдавали досега.
Въпреки че от политическа гледна точка проектът изглежда твърде идеалистичен, не бива да забравяме духовните измерения за евреите и християните според библейските пророчества! Могат ли Йеова и Ваал (Аллах) да съжителстват в едно място? Ще сподели ли Творецът на Вселената Святия Си Хълм с някой, който оспорва Неговото величие? Отговорът е и ще остане категорично НЕ! Защото Той е казал: „Да нямаш други богове освен Мен (буквално пред лицето Ми).” (Изход 20:3, Второзаконие 5:7; 4:39.)
Въпреки че в пророците Бог заявява, че „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички нации” (Исая 56:7) и “Името Ми ще бъде велико сред народите....” (Малахия 1:11), никъде в Библията не се споменава за такъв дом за поклонение за евреи, християни и мюсюлмани!
Омаровата джамия (която е отделна от джамията Ал Акса) се счита от ислямския свят за третото най-свято място за мюсюлманите, както и за единствената автентична структура върху Храмовия хълм. Ето защо подобен опит за обединяване на християни, евреи и мюсюлмани под един покрив би бил най-голямата екуменическа заблуда, някога осъществявана в света. Въпреки че много религиозни и политически лидери ще направят всичко по силите си да убедят последователите си, че разликите между трите вери са минимални, ислямът никога няма да се съгласи да замени името на Аллах с Йеова, тъй като Коранът ясно учи, че всички религии трябва да се покорят на Аллах (Сура 3:64; 8:39)!
МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ християните да получат откровение за библейското значение на Храмовия хълм.
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да даде на народа Си – и евреи и християни – дух на мъдрост и разпознаване в тези трудни времена на масова заблуда.
* МОЛЕТЕ СЕ християните да се въоръжат с Божието слово, да бдят и постоянстват в молитвите си за Ерусалим, Израел и еврейския народ.
ДЕНЯТ НА МЕСИЯТА
“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, така че той седи както бог в Божия храм и представя себе си за Бог.” (2 Солунци 2:1-4)
Приближаваме ли се към този ден? Твърде вероятно е, но кой може да каже със сигурност? Това, което със сигурност знаем на този етап, е, че нациите в света се обединяват срещу Израел, така че той да се окаже в безизходно положение, както политически, така и духовно. Тези от нас, които разбират значението на Земята на Израел и еврейския народ като цяло, ще продължат да викат към Господа: „Да не бъде!” От друга страна не пророкува ли Данаил: „и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” (Даниил 7:24б-25).
Фактите показват, че светът все повече се отдалечава от Господа и прегръща хуманизма, който вярва в един “сътворен бог”. Сега е времето последователите на Йешуа да извикат към Бога да обедини народа Си – и евреи, и тези, които са прибегнали под крилете на Израилевия Бог – за да застанат срещу тази лавина на безбожност, която залива света.
Нека бъдем бдителни и готови, да не би този ден да ни застигне като крадец в нощта! Както казва псалмистът:
МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ всички Божии люде да получат просветление и разбиране за времето, в което живеем.
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да ни открива как да ходатайстваме за Израел и за всички Божии люде в тези трудни дни.
* МОЛЕТЕ СЕдумите на пророк Йоил да бъдат изпълнени и сред нас да се издигнат истински пророци.
В Месията,
Франк и Карен Селч
Saturday, September 19, 2009
Friday, September 18, 2009
Произхода на еврейския народ
Името евреин най-напред е било дадено на Авраам (Бит. 14:13) и въобще се предполага, че е произлязло от Евера - последният от дългогодишните патриарси. Евер преживял 6 поколения (430 години) от потомците си. Вижда се, че Юдеите са били известни под името евреи на чужденците, а помежду си се наричали „Синове Израилеви”. Името юдеи произлязло от Юда, и им било дадено после, като станали жители на Юдея. (4 Царе 16:6). Авраам е великият основател на Еврейския народ. Той е син на Тара, потомък на Сим (един от Ноевите синове). Роден в град Ур Халдейски през 2008 г. Пр. Хр. Там той е живял 70г, когато по Божие повеление напуска идолослужащия си род и се заселва в Хараан, в Месопотамия (Деяние 7:2-4), придружен от баща си, жена си Сара, братята си Нахор и Аран и племенника си Лот. Няколко години след смъртта на баща си той се преселва пак по Божие повеление,с жена си и братята си и влиза в обетованата земя като скитник овчар. Като живял няколко години в Сихем, успял да направи олтар на Господа, Който му се явил и му обещал тази земя на потомството му. Като се местел от място на място за по-добра паша, той е бил принуден да отиде в Египет. Двамата със Сара били бездетни. Когато бил на 86г. му се родил син Исмаил от Египетската слугиня Агар, която Сара му пратила, а когато бил на 100 г., Сара му родила син Исак. Авраам влиза в споразумение (завет) с Бога, при което му се обещава, че ще има голям род, народи ще му бъдат наследници и те ще притежават Ханаанската земя. Умира на 175 години. Синът му и внукът му, Исак и Яков, наследили бащиния и дядовия си занаят. По Божие провидение, Йосиф, един от 12 Яковови синове, станал пръв министър на Египет; и по едно време, когато настъпил глад, Йосиф повикал бащиното си семейство да се засели в една част на египетската земя. В Египет евреите останали 430г., но през това време те били поробени. При едно видение на Яков, Бог му казва: „Няма да се именуваш Яков, а Израил.” ( Бит 32:28). От тук държавата Израел получава своето име. От тежкото робство Яхве или Еова ги избавил чрез Моисей, който ги извел с големи знамения и чудеса, наречени „язвите на Египет". Моисей – име на знаменит пророк и законодател на Евреите, който ги извежда от Египет и ги завежда до пределите на Обетованата земя. Той е роден през 1571 г. пр. Хр. Бил син на Амрам, от Левиевото племе и имал по-малки брат и сестра (Аарон, Мариам.). Животът му е разделен на 3 периода, всеки от по 40 години. I период – детство. Когато бил хвърлен в река Нил и намерен и осиновен от фараоновата дъщеря, до бягството му в Мадиам. През това време той живял в Египетския двор и бил научен на всички египетски мъдрости, и силен на слово и дело. II период обхваща бягството и завръщането в Египет. През цялото това време той е живял в Мадиам. Тук той се оженил за Сапфор, дъщеря на мъдреца Йотор и се запознал с живота в пустинята. По този начин Бог го приготвил да послужи като средство за избавление на хората, през 3 период от „Изхода от Египет” до смъртта му.
След като се среща със своя брат и със старейшините на Израил (Изх 4:27), Моисей отива заедно с Арон при фараона и го моли да пусне евреите да принесат жертва на Йехова в пустинята. Фараонът обаче им отказва, изразявайки презрението си към тях (Изх 5:1). Не е изненадващо, че за Моисей не се оказва трудно да се срещне с фараона, особено ако той е Рамзес II. Фактът, че фараонът обвинява работниците в безделие (Изх 5:9), също е засвидетелстван в документи от онази епоха. Поредицата напасти (язви) ( Изх 7-12 глава) показва на фараона силата на израелския Бог. Непосредствено преди последната напаст, когато са поразени всички първородни от мъжки пол- от животното до човека във всеки израелски дом, евреите заколват по едно агне и с него намазват двата стълба и горния праг на вратите си , като белег, който да ги предпази от възмездието. От тук води началото си Пасхата. След това Моисей извежда евреите от Египет. Те като че ли попадат в капан между морето, към което са тръгнали. Но Бог извежда своя народ през Червно море (Изх 14-15 гл.). Тогава Моисей отива на планината Синай, за да приеме Божиите заповеди, които формират основата на завета между Бога и неговия народ. (Изход 20-23 гл.).На втората година след излизането от Египет Моисей изпраща 12 съгледвачи в Ханаан - „Обетованата (обещаната) земя”. Вестите на повечето от тях карат израилтяните да тръгнат да бягат от страх. Те се възпротивяват на Бог и той ги осъжда на 40 години странстване в пустинята, вместо да ги изведе направо в земята, която им е предопределил. (Числа 10-14 гл.). Следват бунтове, водени от Корей и Датан. Изпаднал в отчаяние и безсилие, Моисей престъпва границата на своята власт като Божий служител Кадис (Кадес) – варни и е наказан от Бог да не влезе в Ханаан – нещо, от което той много страда.(Числа 20гл.; Втр. 3:24). При един по-късен бунт Моисей още веднъж се озовава в ролята на ходатай за сънародниците си (Числа 21 гл.). Към края на живота си той води своя народ към победни битки – след едно нищо не предизвикано нападение на амонците. (Числа 21гл.) и срещу мадиамците. Той подготвя Израил за влизането в Ханаан, вижда Завета с Бог обновен и успява от далаче да зърне Ханаан, преди да умре (Числа 29-34гл.). Умира на 120г. За наследник на народа бил определен Исус Навиев, който бил от ефремовото племе, и който ги завел в обещаната земя и я поделил между израелските племена.
: Рувимовото племе, Симеоновото племе, Гадовото племе, Юдовото племе, Исахаровото племе, Завулоновото племе, Ефремовото племе, Манасиевото племе, Дановото племе, Асировото племе, Нефталимовото племе.След разпределянето на племената в обетованата земя, както Моисей, така и Исус Навиев, ги управлявал до смъртта си (110г.). След това те са били управлявани в името на Бога, от главатари, съдии или родоначалници, до Самуилово време, когато правителството се променило на монархическо. Израилтяните виждали, че другите народи били управлявани от царе, и заради това помолили пророк Самуил да помоли Бог да им даде цар. Самуил го помолил и Бог му казал да помаже Саул. От тогава започнало управлението на царете. Саул е от вениаминовото племе и е син на Киш. Той е помазан за цар на Израел през 1095 г. Пр. Хр. Вдига Израил срещу Амонците, за да освободи Явсе-Галаад, а после официално е обявен в Галгал за цар (I Царе 9:11). Въодушавени от нападението което Йонатан и оръженосецът му предприемат срещу филистимците който са пазели на стража при Михмаш, Израилтяните прогонват филистимците от Михмаш доЕалон ( I Царе 14гл.). След като се допитват в Ен-дор до запитвачка на зли духове Саул умира в битка с филистимците на хълма Гелвуй. Царува 40г, и живял около 65години. След царуването на Саул за цар е помазан Давид. Той е най-малкият син на Йесей и е от Юдовото племе. Роден е във Витлеем през 1085 г. пр. Хр., и е правнук на Вооз и Рут. Синът на Саул Исвостей е цар в Маханаам. Войските на двете царства се срещат в битка при Гаваонския водоем, след което разгромените израилтяни преминават повторно река Йордан и се връщатв Механаим (II Царе 2:12-32). В Хеврон, Авенир влиза в съзаклятие с Давид и предава Исвостей и отнася главатаму на Давид в Хеврон (II Царе 4 гл.) – така израилтяните признават Давид за свой цар. След 7 години управление в Хеврон той превзема и Йерусалим и го обявява за свой престолен град. ( II Царе 5:1-10). Разположен между Юда и Вениамин, той е неуязвим за съперничеството между различните племена. Давид пренася в Йерусалим и ковчегът на завета. (II Царе 6 гл.) и така градът става Свято място. Със завоеванията си Давид разширява земите на царството. Покорява филистимците, чието владичество след смъртта на Саул се простира чак до Бет-Син. Те нахлуват в Рефаимската долина, югозападно от Йерусалим, но Давид ги побеждава първо при Ваалферазин, както и в долината, преследва ги от Гива до Гезер, така ги отстранява като заплаха за владенията си (II Царе 5:17-25). Разгромява в Солната долина и сирийците, поставя гарнизони из цял Едом и така владенията му достигат Червено море ( II Царе 8:13-14; III Царе 11:15-16). Моавците в Трансйордания също са покорени и стават поданици на Давид (II ЦАре 8:2). Съюзът на Амонците със Сирииците от Вет-рехов и Сова и с хората на цар Мааха и на Тов е осуетен от Йоав, а Давид разбива при Елам сирийците и салга гарнизони в „Дамаска Сирия”.(II Царе 8:3-8; 10:6-19). Амонците са покорени, разгромени и взети в робство, а столицата им Раава е обсадена ( II Царе 11:1; 12:26-31).Давид влиза в изгодни за него съюзи с ематския цар Тоа и царя на Тир Хирам ( II Царе 5:11; 8:9-11).Имало е и раздори при царуването на Давид. Във Ваал-Хацор слугите на Авесалом убиват брат му Амнон, а Авесалом бяга в Гесур. С помоща на една жена от Текоа, Йоав се застъпва за Авесалом и той се връща, а по-късно се обявява в Хеврон за цар.Давид бяга към Маслинения хълм ( Елионската палнина), сетне през пустинята и река Йордан отивав Механаим ( II Царе 13-17 гл.). След битката при Ефремовия лес Авесалом е убит и Юда е помолен да върне Давид в Йерусалим ( II Царе 18-19 гл.). Огорчени, израилтяните възстават под предводителството на Савей Вениаминеца. След като убива при Гаваон своя съперник Амаса, Йоав обсажда Савей в Авел на Вет-мааха и царството е спасено ( II Царе 20 гл.). Когато Давид вече е на смъртно легло, опитите на Адония да се качи на престола са осуетени и Соломон е помазан в Гион за цар. Давид е живял 71 години и е царувал 40 години.Соломон е роден от Виасавее през 1033 г. пр.хр. Скоро след като се качва на престола, Авиатар е заточен в Анатот, Адония и Йоав са убити, убит е и Симей, тръгнал към Гет да гони избягалите роби. ( III Царе 3гл.). Чрез строго управление, държавен монопол върху търговията, система на принудителен труд и политически изгодни бракове Соломон постига мир и благоденствие в своето обединено царство, и го покрива със слава. Владенията са му разделени на 12 административни окръга,
Йерусалим се прославя благодарение на Соломон.Той построява в града великолепни обществени сгради, например храма и двореца. Но той не строи само в Йерусалим. Също така строи градовете Хацор, Мегидон, Гезер, Долен Ветхорон, Ваалат, Тамар ( III Царе 9:15-18). Археологическите разкопки, най-вече в Хацор и Мегидон, разкриват размаха и характера на гражданското строителство. Укрепените градски порти в Гезер, Хацор и Мегидон носят отпечатъка на същите майстори архитекти. Соломон строи градове за житници, конюшни за свойте жребци, навеси за колесниците и сгради за войската си ( III Царе 4:26; 9:19; 10:26), внася от Египет коне и колесници за продан. Огромните постройки в Мегидон, за който се смята, че са служели за конюшни, спадат по-скоро към периода на Ахав, но дори и предназначението им се оспорва. По времето на Соломон добиването на мед в долината е държавен монопол, същото важи и за търговията по бреговете на Червено море от пристанището Ецион-гебер. Тирският цар Хирам доставя на Соломон кедри и кипариси за дървен материал и той от части се разплаща с него, като му преотстъпва 20 града в областта Галилея, наричана Земите на Кавул ( III Царе 9:10-13). По време на царуването си Соломон има за противници Адад от Едомската област, Резон от Сова, който става цар на Дамаск и владее Сирия и Еровоам, ефремец от Цереда. Последният е насърчен от Ахия от Сило да вдигне бунт, но после е принуден да търси убежище в Египет ( III Царе 11:14-40). Царува 40 години и живее 58 години.След смъртта на Соломон обединеното царство се разпада, но потомците на Давид продължават да властват на престола в Йерусалим над Юдея, а пророците правят всичко възможно да възстановят обединеното царство с владетел от Давидовото коляно. Бог е имал промисъл и за този народ. Европа е била заселена с много дивашки племена, когато евреите са градили своята история. Ето те са уповавали на Библията и на Бог и заради това Той ги е извел напред. Бог има промисъл за всички нас. Ако изпълняваме Неговите закони и Му служим вярно, ще бъдем благословени и преуспяващи.
След като се среща със своя брат и със старейшините на Израил (Изх 4:27), Моисей отива заедно с Арон при фараона и го моли да пусне евреите да принесат жертва на Йехова в пустинята. Фараонът обаче им отказва, изразявайки презрението си към тях (Изх 5:1). Не е изненадващо, че за Моисей не се оказва трудно да се срещне с фараона, особено ако той е Рамзес II. Фактът, че фараонът обвинява работниците в безделие (Изх 5:9), също е засвидетелстван в документи от онази епоха. Поредицата напасти (язви) ( Изх 7-12 глава) показва на фараона силата на израелския Бог. Непосредствено преди последната напаст, когато са поразени всички първородни от мъжки пол- от животното до човека във всеки израелски дом, евреите заколват по едно агне и с него намазват двата стълба и горния праг на вратите си , като белег, който да ги предпази от възмездието. От тук води началото си Пасхата. След това Моисей извежда евреите от Египет. Те като че ли попадат в капан между морето, към което са тръгнали. Но Бог извежда своя народ през Червно море (Изх 14-15 гл.). Тогава Моисей отива на планината Синай, за да приеме Божиите заповеди, които формират основата на завета между Бога и неговия народ. (Изход 20-23 гл.).На втората година след излизането от Египет Моисей изпраща 12 съгледвачи в Ханаан - „Обетованата (обещаната) земя”. Вестите на повечето от тях карат израилтяните да тръгнат да бягат от страх. Те се възпротивяват на Бог и той ги осъжда на 40 години странстване в пустинята, вместо да ги изведе направо в земята, която им е предопределил. (Числа 10-14 гл.). Следват бунтове, водени от Корей и Датан. Изпаднал в отчаяние и безсилие, Моисей престъпва границата на своята власт като Божий служител Кадис (Кадес) – варни и е наказан от Бог да не влезе в Ханаан – нещо, от което той много страда.(Числа 20гл.; Втр. 3:24). При един по-късен бунт Моисей още веднъж се озовава в ролята на ходатай за сънародниците си (Числа 21 гл.). Към края на живота си той води своя народ към победни битки – след едно нищо не предизвикано нападение на амонците. (Числа 21гл.) и срещу мадиамците. Той подготвя Израил за влизането в Ханаан, вижда Завета с Бог обновен и успява от далаче да зърне Ханаан, преди да умре (Числа 29-34гл.). Умира на 120г. За наследник на народа бил определен Исус Навиев, който бил от ефремовото племе, и който ги завел в обещаната земя и я поделил между израелските племена.
: Рувимовото племе, Симеоновото племе, Гадовото племе, Юдовото племе, Исахаровото племе, Завулоновото племе, Ефремовото племе, Манасиевото племе, Дановото племе, Асировото племе, Нефталимовото племе.След разпределянето на племената в обетованата земя, както Моисей, така и Исус Навиев, ги управлявал до смъртта си (110г.). След това те са били управлявани в името на Бога, от главатари, съдии или родоначалници, до Самуилово време, когато правителството се променило на монархическо. Израилтяните виждали, че другите народи били управлявани от царе, и заради това помолили пророк Самуил да помоли Бог да им даде цар. Самуил го помолил и Бог му казал да помаже Саул. От тогава започнало управлението на царете. Саул е от вениаминовото племе и е син на Киш. Той е помазан за цар на Израел през 1095 г. Пр. Хр. Вдига Израил срещу Амонците, за да освободи Явсе-Галаад, а после официално е обявен в Галгал за цар (I Царе 9:11). Въодушавени от нападението което Йонатан и оръженосецът му предприемат срещу филистимците който са пазели на стража при Михмаш, Израилтяните прогонват филистимците от Михмаш доЕалон ( I Царе 14гл.). След като се допитват в Ен-дор до запитвачка на зли духове Саул умира в битка с филистимците на хълма Гелвуй. Царува 40г, и живял около 65години. След царуването на Саул за цар е помазан Давид. Той е най-малкият син на Йесей и е от Юдовото племе. Роден е във Витлеем през 1085 г. пр. Хр., и е правнук на Вооз и Рут. Синът на Саул Исвостей е цар в Маханаам. Войските на двете царства се срещат в битка при Гаваонския водоем, след което разгромените израилтяни преминават повторно река Йордан и се връщатв Механаим (II Царе 2:12-32). В Хеврон, Авенир влиза в съзаклятие с Давид и предава Исвостей и отнася главатаму на Давид в Хеврон (II Царе 4 гл.) – така израилтяните признават Давид за свой цар. След 7 години управление в Хеврон той превзема и Йерусалим и го обявява за свой престолен град. ( II Царе 5:1-10). Разположен между Юда и Вениамин, той е неуязвим за съперничеството между различните племена. Давид пренася в Йерусалим и ковчегът на завета. (II Царе 6 гл.) и така градът става Свято място. Със завоеванията си Давид разширява земите на царството. Покорява филистимците, чието владичество след смъртта на Саул се простира чак до Бет-Син. Те нахлуват в Рефаимската долина, югозападно от Йерусалим, но Давид ги побеждава първо при Ваалферазин, както и в долината, преследва ги от Гива до Гезер, така ги отстранява като заплаха за владенията си (II Царе 5:17-25). Разгромява в Солната долина и сирийците, поставя гарнизони из цял Едом и така владенията му достигат Червено море ( II Царе 8:13-14; III Царе 11:15-16). Моавците в Трансйордания също са покорени и стават поданици на Давид (II ЦАре 8:2). Съюзът на Амонците със Сирииците от Вет-рехов и Сова и с хората на цар Мааха и на Тов е осуетен от Йоав, а Давид разбива при Елам сирийците и салга гарнизони в „Дамаска Сирия”.(II Царе 8:3-8; 10:6-19). Амонците са покорени, разгромени и взети в робство, а столицата им Раава е обсадена ( II Царе 11:1; 12:26-31).Давид влиза в изгодни за него съюзи с ематския цар Тоа и царя на Тир Хирам ( II Царе 5:11; 8:9-11).Имало е и раздори при царуването на Давид. Във Ваал-Хацор слугите на Авесалом убиват брат му Амнон, а Авесалом бяга в Гесур. С помоща на една жена от Текоа, Йоав се застъпва за Авесалом и той се връща, а по-късно се обявява в Хеврон за цар.Давид бяга към Маслинения хълм ( Елионската палнина), сетне през пустинята и река Йордан отивав Механаим ( II Царе 13-17 гл.). След битката при Ефремовия лес Авесалом е убит и Юда е помолен да върне Давид в Йерусалим ( II Царе 18-19 гл.). Огорчени, израилтяните възстават под предводителството на Савей Вениаминеца. След като убива при Гаваон своя съперник Амаса, Йоав обсажда Савей в Авел на Вет-мааха и царството е спасено ( II Царе 20 гл.). Когато Давид вече е на смъртно легло, опитите на Адония да се качи на престола са осуетени и Соломон е помазан в Гион за цар. Давид е живял 71 години и е царувал 40 години.Соломон е роден от Виасавее през 1033 г. пр.хр. Скоро след като се качва на престола, Авиатар е заточен в Анатот, Адония и Йоав са убити, убит е и Симей, тръгнал към Гет да гони избягалите роби. ( III Царе 3гл.). Чрез строго управление, държавен монопол върху търговията, система на принудителен труд и политически изгодни бракове Соломон постига мир и благоденствие в своето обединено царство, и го покрива със слава. Владенията са му разделени на 12 административни окръга,
Йерусалим се прославя благодарение на Соломон.Той построява в града великолепни обществени сгради, например храма и двореца. Но той не строи само в Йерусалим. Също така строи градовете Хацор, Мегидон, Гезер, Долен Ветхорон, Ваалат, Тамар ( III Царе 9:15-18). Археологическите разкопки, най-вече в Хацор и Мегидон, разкриват размаха и характера на гражданското строителство. Укрепените градски порти в Гезер, Хацор и Мегидон носят отпечатъка на същите майстори архитекти. Соломон строи градове за житници, конюшни за свойте жребци, навеси за колесниците и сгради за войската си ( III Царе 4:26; 9:19; 10:26), внася от Египет коне и колесници за продан. Огромните постройки в Мегидон, за който се смята, че са служели за конюшни, спадат по-скоро към периода на Ахав, но дори и предназначението им се оспорва. По времето на Соломон добиването на мед в долината е държавен монопол, същото важи и за търговията по бреговете на Червено море от пристанището Ецион-гебер. Тирският цар Хирам доставя на Соломон кедри и кипариси за дървен материал и той от части се разплаща с него, като му преотстъпва 20 града в областта Галилея, наричана Земите на Кавул ( III Царе 9:10-13). По време на царуването си Соломон има за противници Адад от Едомската област, Резон от Сова, който става цар на Дамаск и владее Сирия и Еровоам, ефремец от Цереда. Последният е насърчен от Ахия от Сило да вдигне бунт, но после е принуден да търси убежище в Египет ( III Царе 11:14-40). Царува 40 години и живее 58 години.След смъртта на Соломон обединеното царство се разпада, но потомците на Давид продължават да властват на престола в Йерусалим над Юдея, а пророците правят всичко възможно да възстановят обединеното царство с владетел от Давидовото коляно. Бог е имал промисъл и за този народ. Европа е била заселена с много дивашки племена, когато евреите са градили своята история. Ето те са уповавали на Библията и на Бог и заради това Той ги е извел напред. Бог има промисъл за всички нас. Ако изпълняваме Неговите закони и Му служим вярно, ще бъдем благословени и преуспяващи.
Wednesday, September 16, 2009
Tuesday, September 15, 2009
МОЛЕТЕ СЕ ЗА ИЗРАЕЛ
“Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде. А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на
Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.”
(I Царе 12:22,23)
“... СТРАЖИ,... НЕ ЗАМЪЛЧАВАЙТЕ И НЕ МУ ДАВАЙТЕ ПОЧИВКА, ДОГДЕТО НЕ УТВЪРДИ ЕРУСАЛИМ, И ДОГДЕТО НЕ ГО НАПРАВИ ПОХВАЛЕН ПО ЗЕМЯТА.”(Исаия 62:6,7)
“Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде!” (Псалм 102:13)
Когато нациите застават срещу Израел и еврейския народ, ходатаите в Тялото на Месията трябва да се молят на Бога за Неговия народ.
Молете се еврейския народ да се върне към вярата в Бога.
(Еремия 24:7)
Молете се те да осъзнаят, че Бог е направил с тях завет за наследство на Земята Израел.
(Второзаконие 11:24)
Молете се евреите да се завърнат у дома в Израел.
(Езекиил 37:12; Захария 8:7-8; Второзаконие 30:4-5)
“... върху всяко Божие дете лежи отговорността не само да стои с Израел и еврейския народ, но да ги обича с чисто сърце. Тази любов ще ни води до такава молитва, която само Святия Дух може да даде, тази любов ще ни доведе до усилена молитва, която е настойчива до толкова, че да не дава мира на Бога” – Ланс Ламбърт
Молете се те да имат откровение за техния Месия, който идва скоро.
(Захария 12:10)
Молете се Бог да ги опазва от всичките им враговете, които желаят тяхното унищожение.
(Исаия 59:19)
Молете се еврейския народ да получи ново сърце.
(Езекиил 36:26)
Молете се Святия Дух да вдъхне духовен живот в тях.
( Езекиил 37:14)
Молете се за мира на Ерусалим. (Псалм 122:6)
Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.”
(I Царе 12:22,23)
“... СТРАЖИ,... НЕ ЗАМЪЛЧАВАЙТЕ И НЕ МУ ДАВАЙТЕ ПОЧИВКА, ДОГДЕТО НЕ УТВЪРДИ ЕРУСАЛИМ, И ДОГДЕТО НЕ ГО НАПРАВИ ПОХВАЛЕН ПО ЗЕМЯТА.”(Исаия 62:6,7)
“Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде!” (Псалм 102:13)
Когато нациите застават срещу Израел и еврейския народ, ходатаите в Тялото на Месията трябва да се молят на Бога за Неговия народ.
Молете се еврейския народ да се върне към вярата в Бога.
(Еремия 24:7)
Молете се те да осъзнаят, че Бог е направил с тях завет за наследство на Земята Израел.
(Второзаконие 11:24)
Молете се евреите да се завърнат у дома в Израел.
(Езекиил 37:12; Захария 8:7-8; Второзаконие 30:4-5)
“... върху всяко Божие дете лежи отговорността не само да стои с Израел и еврейския народ, но да ги обича с чисто сърце. Тази любов ще ни води до такава молитва, която само Святия Дух може да даде, тази любов ще ни доведе до усилена молитва, която е настойчива до толкова, че да не дава мира на Бога” – Ланс Ламбърт
Молете се те да имат откровение за техния Месия, който идва скоро.
(Захария 12:10)
Молете се Бог да ги опазва от всичките им враговете, които желаят тяхното унищожение.
(Исаия 59:19)
Молете се еврейския народ да получи ново сърце.
(Езекиил 36:26)
Молете се Святия Дух да вдъхне духовен живот в тях.
( Езекиил 37:14)
Молете се за мира на Ерусалим. (Псалм 122:6)
About The Music Video
Aviad Cohen's "Israel" music video was shot on location in the Old City of Jerusalem in both the Jewish and Arab quarters in Israel. Aviad would like to thank everyone who prayed for him, encouraged him and supported him on the 9 month mission trip to Israel to share the Good News with the Jews, Arabs and people of many nations. Many seeds of Truth were planted during this time. Aviad would also like to thank the body of Messiah in Israel for their prayers and encouragement as well as the people in Israel who took the time to hear the Good News and have respectable conversations with Aviad about God and His Word. For the first time many people got the chance to read and hear Aviad read to them from the Bible and to hear that Yeshua is their Messiah. Israel is open to hearing the Good News of salvation through Yeshua Messiah.
The video was directed and edited by Aviad Cohen and videographed by a friend of Aviad's. The "Israel" song is available on the Fire Starter album at www.aviadcohen.com
An interesting note, during the main alleyway scene in the Arab quarter, a number of young Arab children were standing around listening to Aviad sing the "Israel" song as it was videotaped for the music video. At the Wailing Wall, Ultra Orthodox and other Jewish onlookers were also present during the time the music video was recorded. It was an intense spiritual moment in both locations but perhaps God uses those moments to plant seeds of Truth amongst the people. He does not want any of them to perish but to come to know their Messiah Yeshua (Jesus), repent of their sins, to follow Him and to have everlasting life.
The video was directed and edited by Aviad Cohen and videographed by a friend of Aviad's. The "Israel" song is available on the Fire Starter album at www.aviadcohen.com
An interesting note, during the main alleyway scene in the Arab quarter, a number of young Arab children were standing around listening to Aviad sing the "Israel" song as it was videotaped for the music video. At the Wailing Wall, Ultra Orthodox and other Jewish onlookers were also present during the time the music video was recorded. It was an intense spiritual moment in both locations but perhaps God uses those moments to plant seeds of Truth amongst the people. He does not want any of them to perish but to come to know their Messiah Yeshua (Jesus), repent of their sins, to follow Him and to have everlasting life.
Friday, September 11, 2009
Wednesday, September 9, 2009
Subscribe to:
Posts (Atom)
