Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)

Месечно издание от Ерусалим
СЕПТЕМВРИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5769



„Пази ме от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават. Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво. Те обиколиха вече стъпките ми...” (Псалм 17:8-11)

Това съветват три статии в два главни консервативни вестника в Иран – „Джомхури-е Еслами” и „Кайян”. Два от тези вестника излагат подробно позицията на Иран във връзка с мирния план на САЩ. Те твърдят, че САЩ и Израел се опитват да наложат на палестинците мирен план, който защитава собствените им интереси и поставя палестинците в неизгодно положение. Ежедневникът „Джомхури-е Еслами” призовава палестинците да засилят съпротивата си и да не се съгласяват на нищо по-малко от унищожението на Израел. Авторът на статията добавя, че това е цел, която е напълно постижима.

Имайки предвид Египет и вероятно Йордания, един от вестниците споменава „арабите, които са в подкрепа на мира”, като ги нарича „лицемерите на ислямската нация”, които „сътрудничат за изпълнението на ционистко-американската версия на мира, като дават на американците зелена светлина”. Очевидно противопоставяйки се на мира, същият ирански вестник казва, че всеки един мир, независимо дали е по арабска или американска формула, е равностоен на признаването на „бруталния и фалшив ционистки режим”. Вестникът заявява, че никакъв мир не може да има в Близкия изток, докато „този режим” не бъде напълно изличен от политическата карта на региона.

В друга статия вестник „Кайян” призовава мюсюлманските страни да не участват в преговорите със САЩ и ционистите, които са насочени за септември 2009. Този вестник също призовава за унищожението на Израел и казва, че съществуването на две държави – палестинска и ционистка – ще бъде равносилно на „пълното погазване на правата на палестинския народ, вместо да гарантира спазването им”. Също така се отбелязва, че очевидният „конфликт” между САЩ и Израел не е истински, а заблуда, която цели да изкара арабите от „лагера на мира”.

Явно нищо не се е променило в Иран. Тъй като горе-цитираните коментари са от статии във вестници, ясно е, че поне част от хората са съгласни с Ахмадинеджад, който не се е отказал от целта си да унищожи Израел.

НОВА ОС?

Друг развой на събитията, който е повод за притеснение, е срещата между иранския президент Ахмадинеджад и сирийския президент Башар Ассад през май т.г., когато двамата лидери се „сдушиха”, предизвиквайки тревогите на мнозина. В общо изявление след срещата те заявиха, че взаимоотношенията между Иран и Сирия са стратегически и трябва да бъдат за пример за региона и света като цяло. Те също така казаха, че Иран и Сирия повеждат драматическа трансформация на региона, която ще е част от „новия световен ред”, който ще замени стария световен ред, в който САЩ е начело от края на Втората световна война.

В изявлението се настоява за „изгонване на чуждите сили от региона”, като се набляга, че Близкият Изток вече ще се управлява от местните народи под ръководството на Сирия и Иран. Също така се наблегна на важността за укрепяване на Ирак и изтеглянето на американските сили от там, както и нуждата от „сътрудничество на Четворката в региона”, т.е. Иран, Сирия, Ирак и Турция.

Изглежда, че след тази среща Дамаск изрично е приел иранската анти-американска позиция и категорично е минал на страната на Иран. Всъщност сирийците са усвоили някои от ключовите фрази на Ахмадинеджад – като „нов световен ред”, „отваряне на нови ключалки със стари ключове” – които сирийските вестници са използвали в статиите си, отразяващи посещението на Ахмадинеджад.

Може да зададем на Ассад въпроса: „Кво вадис, Башар?” (Накъде отиваш?) До скоро той говори за преговори с Израел, а съпругата му бе поканила Обама в Дамаск. Сега явно той вече е направил избора си и той е да мине на страната на Иран. Това може само да означава, че според него Америка си е изпяла песента. В противен случай той не би се съюзил с иранския диктатор. Това не само поставя Ассад срещу САЩ и Израел, но и срещу голяма част от арабските страни, които вече са се дистанцирали от Иран.

В такъв случай виждаме да се оформя нова ос, която към този момент определено включва Иран и Сирия. Не се знае кой още ще се присъедини към тази ос, макар че според Иран, Ирак и Турция определено ще бъдат част от нея. Тези сили ще бъдат част от „новия световен ред”, който няма да включва САЩ и Израел. Въпреки че не можем да твърдим със сигурност, тези развития сочат към един сценарий, който ще се разгърне в последните дни, и който определено набира скорост.

НЕОСНОВАТЕЛНИ ОБВИНЕНИЯ ЗА „ТЪРГОВИЯ С ОРГАНИ”

Наскоро един шведски вестник, наречен “Афтонбледет”, публикува странна статия, обвинявайки израелските войници, че убиват палестинци, за да използват органите им. Тази статия е написана от репортера Доналд Бостром, който очевидно е прекарал известно време в Западния бряг. Въпреки че израелската армия – понеже се състои от човешки същества – прави понякога грешки, твърдението, че войници залавят цивилни, за да търгуват с органите им, е абсолютно невероятно. В един европейски блог наскоро Нийл Унгерлайдер казва: „Дори фактът, че уважаван вестник като “Афтонбледет” е публикувал подобна статия, е недопустим... Това показва някои неща за настоящия политически климат в Европа – че дори нещо толкова глупаво с привкус на градски легенди, може да бъде публикувано.”

Ето част от статията, появила се в шведския вестник “Афтонбледет”: „Засегнатите семейства от Западния бряг и Газа са сигурни какво се е случило с техните синове. „Синовете ни бяха използвани за търговия с органи”, казват роднини на Нафе Кхалед от Наблус... Защо задържаха телата им пет дни преди да можем да ги погребем? Какво са правили с телата им през това време? И защо им бе направена аутопсия против волята ни, след като причината за смъртта им бе ясна? И защо телата им ни бяха върнати през нощта? Защо имаше военни карти? Защо района на погребението бе отцепен? Защо спря електричеството? Въпросите са много и предизвикаха яростта на чичото на Нафе. Семействата на убитите палестинци вече не се съмняват какво се е случило със синовете им.”

По време на операцията Израел “винаги е защитавал нашите ценности като държава и армия”, каза Пелед по време на интервю за Армейското радио. “Трябва да отбележим, че въпросният войник не бе на бойното поле по това време”, продължи той. Явно войникът е казвал неща, които само е чувал. Пелед добави: “Мога да кажа, че в нито един момент цивилни не са били използвани като живи щитове. Никога не сме изпращали цивилни пред нас в нито едно място.”

Говорителят на израелската армия каза, че обвиненията за търговия с органи са изфабрикувани от палестинците. Всички убити палестинци се подлагат на аутиопсия”, каза той.

Статията в “Афтонбледет” също твърди, че палестински младежи са били отвлечени от селата им посред нощ и след това били погребани с липсващи части от тялото им. Бостром казва, че е бил уведомен за тези жестокости от служители на ООН, докато е работил върху книга в Западния бряг.

Разбираемо е, че израелските власти бяха разгневени от обвиненията. „Статията е чиста проба расизъм”, каза говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор, в обръщение за CNN.

„Този вид средновековни обвинения не трябва да бъдат толерирани в нито едно общество и шведската общественост и правителство трябва да заклеймят и отхвърлят тези ужасяващи инсинуации, преди някой да бъде повлиян от тази статия и да бъде подтикнат към извършване на престъпления на расова основа”.

РЕАКЦИЯТА НА ШВЕЦИЯ

Посредством посланика си в Стокхолм, Швеция, Израел настоя шведското правителство да заклейми статията. Когато CNN се свърза с шведското външно министерство, то нямаше коментар за статията, публикувана на 18 август, като заяви, че медиите в Швеция имат „свобода на словото”. Но шведският посланик в Израел отхвърли статията, като каза, че шведското посолство „трябва категорично да се дистанцира от нея”.

По-късно Бостром каза, че няма доказателства, че израелски войници са откраднали органи, а че целта на статията е била да призове за разследване на множеството подобни обвинения от 1991 г. насам за подобна дейност. Едно от тези обвинения е от семейството на Билал Ахмед Гханем на 19 г., за когото се твърди, че е бил застрелян от израелски войници в село Иматин в Западния бряг през 1992 г. Бостром твърди, че е бил там по това време и е видял как Гханем е бил отведен и по-късно тялото му е било върнато и е имал шевове по гръдния си кош.

Само че палестинското семейство, което е в центъра на всичко това, казва, че няма доказателства, че от сина му са били извадени органи и не знае дали тези обвинения са верни или не. (Забележка: Ако те не знаят, откъде знае Бостром?) Това семейство живее в село Иматин в северната част на Западния бряг. Синът им е бил активист на „Фатах”, който е бил издирван от израелската армия за участието му в терористични актове. Джалал, брат на Гханем, каза, че брат му е бил евакуиран от израелската армия с хеликоптер и по-късно е бил върнат на семейството няколко дни след като е бил застрелян. Майката отрича да е казала пред чуждестранен журналист, че органите на сина й са били откраднати.

Очевидно цялата история е силно преувеличена и Бостром просто е писал неща, които мисли, че може да са вярни, поради силната симпатия, която изпитва към палестинците в Западния бряг. Но човек може да симпатизира на палестинците и без да изкарва израелците чудовища. Бостром, обаче, явно не го е направил.

Междувременно израелски адвокат е завел дело за $7.5 милиона във Върховния съд в Манхатън срещу вестник “Афтонбледет” и автора на статията Бостром.

БЕЗ ДА ИСКА, ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ ХВАЛИ ИЗРАЕЛ

В статия, публикувана на уебсайта paltoday.com, висшият служител на „Хамас” Гази Хамад казва, че арабите трябва да спрат да описват пораженията си като победи и да се поучат от израелците. Той казва, че палестинците трябва да спрат да разчитат на лозунги и емоции и цветист език и да започнат да наричат нещата с истинските им имена.

„Не искаме емоциите и помпозните лозунги да изместят и заемат мястото на фактите, ограбвайки ги от възможността да ни убедят да приемем болезнената действителност. Емоциите и вълненията, лозунгите, виковете и митингите не могат да ни донесат истинска победа, а ни карат да вярваме в една илюзия.”

Авторът също казва, че арабите нямат куража да назначат комисия за разследвания, каквито израелците рутинно назначават.

„Странно е, че се радваме много, когато видим, че израелците назначават комисии за разследване след всяка война, за да се поучат от грешките си. Комисиите разпитват премиера, министъра на отбраната, генерал-щаба и офицери, от които искат сметка за грешките. Нещо повече, Израел публично признава грешките и провалите си, докато ние ликуваме, когато те се „провалят”....

КЪДЕ Е ДОВЕРИЕТО?

„Ние, от друга страна, дори нямаме куража да назначим една такава комисия – нито една – която да ни покаже голата истина и да я раздели от емоциите и лозунгите, както и да говори открито с обществеността. Нямаме истинска смелост да признаем грешките си, а ги покриваме с митинги. Къде е доверието, ако истината е прикрита или опакована в целофан?”

По-нататък Хамад порицава палестинците за разделенията между тях, за дърпанията и вътрешните борби, като казва, че те се нуждаят от единство, за да постигнат „победа”. Макар че не можем да симпатизираме на мотивите, стоящи зад неговите забележки (целящи унищожението на Израел), можем да се възхищаваме от честността и директния му подход към проблемите на палестинците. Можем да се надяваме този човек да отиде и по-нататък и да признае, че израелците имат много какво да предложат в областта на икономиката, медицинските изследвания, религията, културата, и да стигне до заключението, че е по-добре за палестинците да спрат да се борят срещу Израел и да постигнат мир. В крайна сметка любовта му към истината изисква той да признае, че положението на палестинците и животът на всички в региона ще се подобри много повече, ако си сътрудничат с Израел, отколкото ако продължават да са в опозиция.

ОЩЕ ЕДИН ПАЛЕСТИНЕЦ, КОЙТО СЕ ЗАБЛУЖДАВА

Главният ислямски съдия на ПВ шейх Тайсер Раджаб Тамими наскоро каза, че няма доказателства, които да подкрепят твърденията, че евреите са живели в Ерусалим или че Храмът някога е съществувал. Нещо повече, използвайки „сензационни разкрития”, той заяви, че израелски археолози са „признали”, че Ерусалим никога не е бил населяван от евреи.

Тамими освен това заяви, че всички археологически разкопки, извършени от Израел след 1967 г., не са успели да „докажат, че евреите са имали история или присъствие в Ерусалим или че техният храм някога е съществувал.”

Затова нека продължаваме да се молим за мира на Ерусалим. Особено през тази Нова 5770 Година – нека той да бъде град на мир и град на молитва за всички, които го обичат и за всички, които обичат Бога на Авраам, Ицхак и Яков.


“…. евусците, жителите на земята говориха на Давида, казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука. Обаче Давид превзе крепостта Сион; която и нарече Давидов град.” (2 Царе 5:6-9) (около 1000 г. пр. Хр)

В Месията, Лони Мингс