Стражите от Ерусалим

август-септември, 2009

Шалом приятели,
Когато искаме да бъдем политически коректни, често се оказваме библейски некоректни. Израел постоянно е изправен пред този проблем, но както каза наскоро един ходатай в Ерусалим, Израел е единствената нация в света, самото съществуване на която в очите на света не е политически коректно.

Възстановяването на Израел и завръщането на Йешуа

Наскоро Чък бе помолен да даде три ясни доказателства от Писанието за твърдението, че възстановяването и завръщането на еврейския народ в Божията земя и към техния Месия, е знак, че връщането на Йешуа е близо. Ето ги: “Когато Господ съгради Сион, Той ще се яви в слава.” (Псалм 102:16)

Очевидно, когато Месията Йешуа дойде на тази земя за пръв път, това не бе в изпълнение на този стих. Той дойде в смирение и бе презрян и отхвърлен. (Захария 9:9, Исая 53:3, Филипяни 2:5-8). Днес Бог съгражда Сион буквално и в духовен смисъл. Псалм 102 също казва в стих 18 а: “Това ще се напише за бъдещето поколение.” (буквално за последното поколение)

Матей 23:37-39 – Йешуа казва на Ерусалим: “Ето, вашият дом се оставя пуст, защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.” Като си помислим за ужасите спрямо еврейския народ, с които е изпълнена църковната история, за един евреин да каже това на “Исус Христос”, означава, че той трябва да познава Йешуа като Месия и Господ над всичко. (Деяния 10:36). Ерусалим, който представлява нацията, да изповяда, че Йешуа е Месията и да го покани да се върне (което се има предвид с тази фраза, която Йешуа цитира от Псалм 118:26), означава, че Израел е познал своя Месия.

Въпреки че много евреи в диаспората и в Израел предават живота си на Йешуа, Писанието описва “ден”, когато Израел като нация ще бъде спасен в собствената си земя. (Езекиил 36:23-30; Захария 12:10-14; Римляни 11:26-27) За да се случи това, евреите трябва да живеят в земята Израел. Захария 12:10 говори за дух на благодат и моление, който ще се излее върху евреите, живеещи в Ерусалим и Юдея. Езекиил 36 казва, че Бог ще спаси Израел, след като го върне на планините на Израел, които са символ на цялата Земя. (36:4) Забележете прогресията в стихове 24-28: алия (завръщане в Израел), след което йешуа (спасение). Има и други места, където виждаме същата прогресия (Еремия 30:18-22; 32:37-44; 33:7-9).

“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим. В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света.” (Захария 12:2-3a; 14:2a)
Това подготвя сцената за завръщането на Месията (виж 14:2-4a).

Дали този Ерусалим представлява израелското правителство, географската столица или и двете, факт е, че нациите ще се изправят против него. Слава на Бога, че ни даде достатъчно смело правителство, което прогласи, че тъй като Ерусалим е вечната столица на Израел, той няма да бъде разделен (виж по-долу). Натискът върху Израел ще се засилва, за да го накарат да се подчини на волята на света.

Кой стои зад всичко това? Създателят (виж 12:1) предизвиква света с Ерусалим и изпитва сърцата на нациите с Неговия народ Израел. Защо? За да се изпълни Словото Му (Откровение 17:12-17) и Синът Му да се завърне. Тогава Господ (Йешуа) ще излезе и ще воюва срещу ония народи.... (Захария 14:2-4a; cp. Откровение 19:11-21).

“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе....”

“.... и славата Господна те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над тебе ще осияе Господ, и славата Му ще ти се яви.” (Исая 60:1-2)

Тази глава говори за Израел, докато той все още се завръща от диаспората – точно това, което виждаме днес. Този стих бе мотото на конференцията на Ходатаи за Израел през януари и видяхме, че е свързан и с речта на американския президент Барак Хюсеин Обама в Кайро на 4 юни и речта на израелският премиер Бинямин Нетаняху в университета Бар Илан близо до Тел Авив на 14 юни.

Мракът – Неистините на Обама

За да може една лъжа да бъде пласирана, тя трябва да е облечена в доза истина. И макар че не бива да съдим сърцето на Обама, трябва да преценяваме думите му. Цитираме някои от изказванията му по време на речта в Кайро, като в скоби са нашите коментари.

Както ни казва Светият Коран: Помни Бога и винаги говори истината. Това е, което се опитвам да правя, да говоря истината....

[Казвайки, че иска да говори истината, Обама непрекъснато нарича Корана свят. Има много книги, които са свещени за хората, но само една книга е Свята за Бога. Коранът е безсрамно изкривяване и отричане на Библията. Ислямът учи, че Библията е изопачена от евреите и християните.]

Споменавайки напрежението между Запада и исляма, Обама казва: Екстремистите, които използват насилие, (т.е. ислямските терористи) експлоатират тези напрежения сред малък, но силен процент, мюсюлмани.

[Предвид един милиард мюсюлмани в света, ако този малък процент е едва 5%, това означава, че само 50 млн. вярващи в Корана мюсюлмани смятат, че за да отидат в рая, те трябва да обърнат света към исляма или да ни избият! И той нарича това малък процент? И защо е силен – защото използва методите на мафията.]

Ако погледнем в историята, ще видим, че ислямът е доказал както на думи, така и на дела, възможностите за религиозна толерантност и расово равенство.

[В Корана се настоява за обръщане към исляма или за смърт на всички неверници. Евреите и християните, които се ползват с “уважение” като хора на Книгата, трябва само да платят джизя – специален данък – след което могат да живеят като дими – втора класа граждани. Дими не могат да строят храмове за поклонение, да се женят за мюсюлманки, но техните жени могат да бъдат насилствено обръщани към исляма, за да се омъжат за мюсюлманин. Ако мюсюлманин смени религията си, той бива убит. Ислямът лансира редица подобни варварства и въпреки това Обама нарича това религиозна толерантност?]

Считам за своя отговорност като американски президент да се боря срещу негативните стереотипи спрямо исляма...

[А когато тези негативни стереотипи са верни, като например беззащитността на жените, или че Коранът нарича евреите потомци на маймуни и прасета и казва, че неверниците трябва да приемат исляма или да бъдат убити?]

...Америка не е във война с исляма, но ще продължаваме да се противопоставяме на екстремистите, които представляват заплаха за сигурността ни. Ние отхвърляме същите неща, които и хората от която и да е вяра отхвърлят: избиването на невинни мъже, жени и деца.

[Наистина ли Обама вярва, че всички религии отхвърлят избиването на невинни хора? “Добрите” мюсюлмани нямат нищо против избиването на невинни стига те да са “неверници”. Тъй като неверниците никога не са невинни.]

Тесните връзки на Америка с Израел се базират на културни и исторически основи, и признаването на съществуването на еврейска държава се корени в трагичната история...

[Погрешно! Надеждите ни за държава не са за нещо, което не сме имали преди. Това е завръщане към земята, която ни бе дадена от Бога, отнета от Бога, и която Бог обеща да ни даде отново. Тази трагична история (Холокоста) само показа, че евреите трябва да осъзнаят, че имат само един дом.]

... еврейският народ е преследван в продължение на векове и антисемитизмът в Европа кулминира до безпрецедентни размери в Холокоста... Бяха избити 6 млн. евреи.... Да се отрича този факт е безоснователно, невежество и признак на омраза. Заплахите за унищожение на Израел или повтаряне на унизителни стереотипи за евреите е напълно погрешно...

[Имайки предвид, че Обама произнесе тази реч в най-големия университет в Кайро, той заслужава признание за смелостта да заяви това. Но следващото му изречение е неправилно сравнение.]

...така както е неоспоримо, че палестинският народ страда с години в надеждите си да се сдобие с държава...

[Това сравнение на Холокоста със страданието на палестинците е небалансирано.]

В продължение на повече от 60 г. те страдат поради изгонване от земята си.

[Само че това не е нещо, което Израел е извършил. Арабските нации отхвърлиха създаването на палестинска държава редом с еврейска държава през 1947-8 г. и вместо това нападнаха новосъздадения Израел.]

Мнозина чакат в бежански лагери в съседни страни...

[Защо техните богати на нефт мюсюлмански арабски съседи не им помогнат да започнат нов живот както Израел прие повече от един милион евреи, които бяха изгонени от арабските нации след 1948 г.?]

Палестинците са ежедневно подложени на унижения...., които са част от окупацията...

[Погрешно! Те търпят ежедневни унижения заради палестинските терористични атентати – както опити за такива, така и успешни такива – които Израел търпи през последните 60 г. Между другото да обърнеш другата буза се отнася за индивиди, не за нации...]

...единственото разрешение е две държави, където израелци и палестинци да живеят редом едни с други в мир...

[Ако тази палестинска държава не е върху Земята, която Бог над 200 пъти в Библията е обещал на еврейския народ, дори и ние ще се съгласим. Но ако Обама се опита да накара Израел да раздели Божията земя, това ще е бедствено за Америка. Йосафатовата долина чака. (Йоил 3:1-2)]

САЩ не приема законността на еврейските заселища.

[В Самария, Юдея и Ерусалим – точно там, където Бог каза, че ще ни върне. (Еремия. 31:5; Захария 8:1-8; 12:2-9)]

Всички ние имаме отговорността да работим за деня, когато Святата Земя за трите велики религии ще бъде място на мир, както Бог е предназначил да бъде... [Кой Бог? Богът на Библията или Аллах на Корана?]... когато Ерусалим ще бъде сигурен и траен дом за евреи, християни и мюсюлмани, място, където всички деца на Авраам ще живеят в мир, както в [мюсюлманската] история за Изра, където Мойсей, Исус и Мохамед (мир да бъде върху тях) се молят заедно.

[Според Обама Исус е равен на Мохамед и Мойсей? Не знае ли той, че Йешуа е Божи Син? Не е ли Обама новороден?]

Обама завършва своята реч от типа ню ейдж – всички религии водят към Бога – като приравнява Корана и Талмуда с Божието Слово!

Светият Коран ни казва: О, човечество! Ние те създадохме нации и племена, за да се познавате. Талмудът ни казва: Цялата Тора има за цел да настъпи мир. Святата Библия ни казва: Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
("Вашингтон Пост”, 4 юни 2009)

Корекции на не-истините на Обама

Сп. “Израел днес” коментира, че ислямската аудитория на Обама остава с впечатлението, че според американския президент тежкото положение на палестинците е равностойно на Холокоста и за него разликата между нацистките концлагери и палестинските “бежански” лагери е едва ли не минимална. Явно бе удобно да се премълчи факта, че ситуацията, в която се намират палестинците, до голяма степен се дължи на насилието, което те сами практикуват, докато евреите с нищо не са провокирали нацистите, освен с факта, че са евреи. (4.06.09)

Коментирайки изказването на Обама, че израелците трябва да признаят, че така както правото на съществуване на Израел не може да се отрече, не може да се отрече и правото на съществуване на палестинска държава, д-р А. Лернер пита: “Къде е казано, че съществуването на палестинска “автономна държава”, където палестинците могат да се радват на самоуправление, но са лишени от средствата да унищожат еврейската държава, се оспорва?” (IMRA, 4.06.09)

Президентът на Американската ционистка организация М. А. Клайн отбеляза някои положителни коментари на Обама за Израел, след което каза: “Като цяло, обаче, това бе силно пристрастна реч, неблагоприятна за Израел и в подкрепа на фалшивите палестински и арабски обвинения срещу Израел и очевидно неправилна от фактическа гледна точка... Например Обама погрешно заяви, че палестинските араби са били “изгонени” от Израел през 1948 г.; погрешно заяви, че палестинските араби страдат, опитвайки се да основат своя държава в продължение на 60 г. (те можеха да имат държава през 1937, 1948 или 2000 г., но отхвърлиха всяка възможност).”

Въпреки че Обама заяви, че ще бъде напълно “честен” в дискутирането на въпросите, засягащи Близкия изток, той използва палестинския оправдателен термин “съпротива”, когато обсъждаше тероризма, което намеква, че насилието е оправдано. Също така той никога не помоли арабските страни или ПВ да включат Израел в картите на света, които те използват.

“Обама говори много за справедливите палестински надежди за собствена държава, но спомена малко за напълно неоправданите палестински цели да унищожат Израел и да извършват самоубийствени атентати. Той така и не призова арабите да приемат Израел като еврейска държава.”

Обама похвали арабската мирна инициатива, която настоява Израел да се върне към незащитимите граници от 1967 г. и да разреши на арабските бежанци и техните милиони потомци да се върнат в Израел. Той не отправи никакви искания да се анулира този въпрос с бежанците, който би унищожил Израел като еврейска държава...

“Отхвърляме настояването евреите да не могат да се заселват в Юдея и Самария – религиозното, историческо и политическо сърце на еврейския народ.... Мирът не може да почива върху идеята, че библейското, историческо и религиозно сърце на еврейския народ и която и да е еврейска територия, трябва да бъдат изчистени от евреи.”

Речта на Обама е съществена и в това, че не засегна сериозно надвисващата над по-голямата част от света заплаха – опитите на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. (5.04.09)

В статия във вестник “Ерусалим Пост” (ЕП) се казва: “Както и да разбираме еврейската цивилизация – като свещена история или през призмата на съвременната светска история и археология – древната връзка на евреите със Земята им е неоспорима.... Всеки ден се молихме за нашето завръщане в Сион... всеки ден в продължение на 2000 г. Когато Обама намеква, че правата на евреите се основават главно на случилото се по време на Холокоста, той обрича надеждите за мир на неуспех. Защо арабите да се съгласят с присъствието на еврейска държава, която е част от региона, когато американският президент продължава да намеква, че Израел бе създаден като изкупване вината за престъпленията на Европа?” (7.06.09)

В арабския и мюсюлманския свят Обама печели слава като първият американски президент в съвременната история, който не е обвинен, че е пристрастен към Израел, а има “балансиран” подход към израелско-арабския конфликт.

Една палестинка коментира: “Когато чух Обама да говори, все едно слушах главата на някоя арабска или ислямска държава.”

Дори лидерът на терористичната групировка “Хамас” не спря да сипе похвали за Обама, защото той се въздържа да нарече “съпротивителните атаки” срещу Израел “тероризъм”.

По времето на президента Буш ПВ се намираше под огромен натиск да се бори срещу тероризма, да сложи край на финансовата корупция и да сформира същински правителствени институции. Но сега служителите на ПВ могат да си отдъхнат... предишният натиск го няма. Един лидер се похвали, че американската администрация почти е одобрила палестинската позиция по почти всички основни въпроси... Друг служител каза: “Обама е нашият човек във Вашингтон.” (ЕП, 11.06.09)

Журналистът Майкъл Герсон публикува стряскащ анализ във вестник “Вашингтон Пост”: “Това е определящата реторична стратегия на президента Обама. За всяка теза-антитеза – ислямът срещу Запада; Иран срещу Америка; палестинците срещу Израел – той (Обама) е синтезът. Всички страни притежават част от истината. Обама събира пъзела.... реакцията на журналиста от “Нюзуик” Ивън Томас е красноречива: “В един смисъл Обама е над държавата, над света, той е един вид бог.” (10.06.09)

Колко лесно антихрист ще успее да заблуди хората и да владее над тях!

Светлината – Бинямин (Биби) Нетаняху говори истината

В сравнение с речта на Обама смятаме, че тази на Биби е в духа на Исая 60:1-2 “Стани и свети”. Коментарите отново са в скоби.

Изправени сме пред три огромни предизвикателства: заплахата от Иран, финансовата криза и мирния процес... Най-голямата заплаха за Израел, за Близкия изток и за цялото човечество, е сблъсъкът на радикалния ислям и ядрените оръжия.

[В сравнение със заблудите в речта на Обама последното изречение е отрезвително и стряскащо.]

Предвид световната финансова криза сме предприели незабавни мерки за стабилизиране на израелската икономика.

[Израелски и чуждестранни източници показват, че макар и Израел също да е разтърсен от световната финансова криза, икономиката на страната е в много по-добра форма от тези на много западни страни. Слава на Бога!]

Третото предизвикателство...,
...е мирният процес... Призовавам лидерите на арабските страни да се присъединят към нас и палестинците за постигане на икономически мир. Икономическият мир не е заместител на политическия мир, но е съществена част от постигането му.

[Нетаняху изброи няколко проекта, които ще са от полза за целия Близък изток – обезсоляване на вода, използване на слънчевата енергия, създаване на индустриални зони за осигуряване на работни места и поощряване на туризма за привличане на милиони туристи, които да посетят древните исторически места...]

Нетаняху се обърна към Палестинската власт:
Нека започнем мирните преговори незабавно, без предварителни условия... Искаме нашите и вашите деца да не воюват повече.... да посветят усилията си на сърповете и плуговете, а не на мечове и копия.

[Отдавна се молим за израелски лидери, които да цитират Писанията.]

Предвид очевидните “предимства на мира” и израелското желание за мир, Нетаняху пита: Защо този конфликт продължава 60 г.? Той казва:
Коренът на конфликта е бил и остава отказът да се признае правото на съществуване на еврейския народ в собствена държава в историческата му родина.

[Това е истината – ясно формулирана пред света, който не желае да я чуе.]

През 1947 г., когато ООН предлага Плана за разделяне на Земята за създаване на еврейска и арабска държава... еврейската общност го приема с радост и тържества. Арабите отхвърлят съществуването на каквато и да е еврейска държава, с каквито и да е граници.
Който си мисли, че продължаващата враждебност към Израел е резултат от присъствието на израелските сили в Юдея, Самария и Газа, бърка причината и следствието. Нападенията срещу нас започнаха през 1920-те, превърнаха се в повсеместни атаки след 1948 г., когато бе създадена държавата..., продължиха през 1950-те и кулминираха през 1967 в навечерието на Шестдневната война, която имаше за цел да унищожи Израел. Всичко това се случи 50 г. преди в Юдея и Самария да има и един израелски войник.
Много хора ни казват, че отстъпването на територии е ключ за мир с палестинците... Но всяко изтегляне на Израел бе посрещнато с нова вълна самоубийствени атентати.

В замяна на изтеглянето от Газа, Израел получи:
... дъжд от ракети над нашите градове, села и деца. Твърдението, че отстъпването на територии ще ни приближи към мира, не устоя проверката на времето.
Основополагащото условие за прекратяване на конфликта е палестинците искрено и публично да признаят Израел като национален дом на еврейския народ, като подкрепят това и с действия.

[Арабските лидери непрекъснато отхвърлят това условие – включително Египет и Йордания.]

За да може това да придобие значение на практика, трябва да разрешим проблема с палестинските бежанци извън границите на Израел. Ясно е, че искането те да се заселят в Израел противоречи на продължаващото съществуване на Държавата Израел като държава за еврейския народ.... Връзката между еврейския народ и Земята съществува повече от 3500 г. Правото на еврейския народ да има държава в Земята на Израел не произлиза от серията нещастия, сполетели еврейския народ в продължение на 2000 г., които кулминираха в Холокоста...

[Нетaняху коригира това, което Обама намеква.]

Правото да създадем суверенната си държава тук в Земята на Израел произлиза от един прост факт: Ерец Израел е родното място на еврейския народ....
Но в сърцето на нашата еврейска родина сега живее многобройно палестинско население. Ние не искаме да владеем над палестинците.... Моето виждане за мира включва два свободни народа, които живеят един до друг в тази земя в добри съседски отношения и уважаващи се взаимно...
Ние трябва да се придържаме към международните споразумения, но също така и към принципите, важни за Държавата Израел.

[Заявления като тези – които ни носят радост – ще накарат нациите да се изправят срещу Ерусалим.]

Първи принцип:
Палестинците трябва да признаят съществуването на Израел като еврейска държава.

Втори принцип:
Всяка област, намираща се в палестински ръце, трябва да бъде демилитаризирана. Без това условие, съществуват реални опасения, че една въоръжена палестинска държава ще бъде на практика терористична база срещу Израел, както се случи с Газа. Не желаем ракети в Петах Тиква или срещу международното летище Бен Гурион. Искаме мир. За да осигурим мир, не искаме палестинците да се запасяват с ракети или да имат армия, да имат контрол върху въздушно пространство или да сключват съюзи със страни като Иран или с “Хизбула”... Това е от съществено значение за съществуването на Израел.
Израел трябва да може да определя собствената си съдба и сигурност. Казах на президента Обама, че ако имаме гаранция за демилитаризация и ако палестинците признаят Израел като еврейска държава, сме готови да се съгласим на истинско мирно споразумение за демилитаризирана палестинска държава редом с еврейската държава.

[След като Биби каза това, което толкова много израелски лидери не казваха – ясно очертавайки израелските условия – едва тогава той споменава думите “палестинска държава”.]

Когато обсъждаме постоянно споразумение, трябва да сме сигурни, че Израел ще има защитени граници и Ерусалим ще остане неделима столица на Израел.

[Благодарим Ти, Господи, за това, че ни даваш премиер, който е готов да застане зад искането Ерусалим да е неделим и под еврейско управление.]

Едно силно палестинско правителство ще подкрепи мира, ако палестинците наистина искат мир, и ще възпитава децата си в стремеж към мир, а не с подстрекателства... ние ще положим всички усилия да им позволим свобода на движение и достъп до териториите, ще улесним живота им и това ще помогне за напредъка на мира. Но палестинците трябва да изберат между пътя на мира и пътя на “Хамас”.
Призовавам арабските и палестинските лидери: Нека вървим в пътя на Бегин и Садат, Рабин и крал Хюсеин. Нека вървим в пътя на пророк Исая, който преди хиляди години каза: Ще изковат мечовете си на сърпове и не ще се учат вече на война...” (Аарец, 14.06.09)

Коментари на речта на Биби

Израелският министър по стратегическите въпроси и бивш генерал щаб на израелската армия Моше Яалон похвали речта на Нетаняху за това, че разобличава истинския корен на израелско-арабския конфликт: дългогодишния отказ на арабите да приемат Израел като национален дом на евреите...

В интервю Каролин Глик отбелязва, че реакцията на палестинците и арабите към речта на Нетаняху бе да отхвърлят всички условия, които Нетаняху поставя и да заплашат с нови вълни на насилие. С това речта на Нетаняху показва: “...колко радикална е позицията на палестинците и арабите спрямо Израел. Палестинците отвърнаха с призиви за война в отговор на искането на Нетаняху те да признаят правото на съществуване на Израел. Това не е поведението, което бихме очаквали от предполагаемите “умерени” лидери на ПВ... Бе необходимо Нетаняху да отвърне на фалшивите и отвратителни твърдения на Обама, че Израел дължи създаването си на Холокоста. Обяснявайки, че Холокостът се случи именно защото по това време евреите нямаха държава и подчертавайки 3500 годишната връзка на евреите със Земята, Нетаняху контрира опита на Обама да елиминира еврейския народ от историята на Близкия изток.” (15.06.09)

Коментаторът Сол Сингър пише: “Има нещо особено в арабско-израелския конфликт. Всички приемат, че нещата се свеждат до едно – Израел трябва да даде на палестинците това, което те искат – държава. Но в действителност е обратното – арабският свят трябва да даде на евреите това, което те искат – държава.” Сингър казва, че второто условие, което Биби поставя, е истинският проблем – настояването арабите да признаят Израел: “Вижте официалната реакция на Белия дом към речта на Нетаняху: Президентът се обвързва със съществуването на две държави една до друга – еврейска държава Израел и независима палестинска държава в историческия дом на два народа. Това ли е, което палестинците искат? Не.”

“Еврейска държава? Какво означава това?”, пита Аббас на 27 април в Рамала. “Аз не я приемам и заявявам това публично.”

Египетският президент Мубарак каза, че призивите за признаване на еврейската държава спират развитието на мирния процес. Саудитският вестник “Ал Хаят” публикува заглавие: “Нетаняху заплашва мира”.

Арабският свят не прие нито една част от недвусмисленото заявление на президента Обама: че Израел е еврейска държава и че това е историческата родина на еврейския народ. (18.06.09)

Мир? Забравете!

В статия на в-к “Ерусалим Пост” се изброяват петте “Не” на Аббас, след интервю за “Вашингтон Пост” (29.05.09): Ще преговаря ли с Нетаняху без предусловия? – Не.
Ще признае ли Израел като еврейска държава? – Не.
Ще обмисли ли териториален компромис? – Не.
Ще направи ли компромис по въпроса с бежанците? – Не.
Ще направи ли промени в арабската мирна инициатива, за да я превърне в по-осъществимо средство за преговори? – Категорично не.

Слава на Бога, който продължава да закоравява сърцата на враговете на Израел. И алилуя, че все още няма палестинска държава. (Исая 14:29-32).

Ерусалим – препъни камък

В интервю за американската телевизионна програма “Среща с пресата” йорданският крал Хюсеин заяви, че заплахите от Иран и “Ал Кайда” ще престанат след разделянето на Ерусалим. Относно Иран той каза, че най-добрият начин за разрешаването на този проблем е да се стигне до корена му, а именно: палестинският проблем и проблемът с Ерусалим. (27.04.09)

Последното искане на САЩ евреите да прекратят строежа в определени места в Ерусалим срещна директния отговор на Биби, който каза: “Ерусалим е неделимата столица на еврейския народ и Държавата Израел. Суверенитетът ни върху Ерусалим не подлежи на обсъждане. Не можем да приемем идеята, че евреите няма да имат правото да живеят и купуват собственост в определени части на Ерусалим.” Биби поясни, че арабските граждани се ползват със същите права. (IMRA, 19.07.09)

Това, което светът нарича арабски източен Ерусалим, е библейският Ерусалим, където бе построен Храма, където управляваха израелските царе, за който говореха пророците и където Йешуа каза, че трябва да умре. (Лука 13:33) Той умря, бе погребан, възкръсна и се възнесе на небето там. Това е градът, в който Той ще се върне. Затова Сатана се бори да се сдобие с тази част на града на великия Цар (Псалм 48:2; Матей 5:35), който скоро ще стане трон на Господ Йешуа. (Еремия 3:17; Захария 14:16).

В заключение

В “Молитвеното писмо на стражата” за юни 2009 (издание на Християни Приятели на Израел), Франк и Карен Селч пишат: Ако ПВ получи всичките си искания, това, което ще остане от Ерец Израел, ще бъде държава с незащитими граници, заобиколена от враждебни съседи, които в продължение на поколения промиват съзнанието на децата си с омраза и лъжи от рода на: “евреите са рак за човешката раса и трябва да бъдат унищожени!”

Ето защо смятаме, че познаването по същество на нуждите на Израел и еврейския народ би трябвало да бъде много повече от умствено или духовно упражнение за християните. Имайки предвид всичко това, е от изключителна важност християните целенасочено да ходатайстват за Израел и Близкия изток. Амин!

“Молитвата на праведните е приятна Нему.” (Притчи 15:8)

Чък и Карен Коен