Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)

Месечно издание от Ерусалим
НОЕМВРИ 2009/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770

“Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.” (Второзаконие 28:13)

ГЛАВА, А НЕ ОПАШКА
Наскоро американският уебсайт "The Daily Beast" публикува интересна статия от Дан Сенор и Сол Сингер, която насочва вниманието към един факт за Израел, известен на малцина, а именно, че всред световната икономическа криза Израел – като държава – процъфтява икономически. Авторите посочват, че Израел е на първо място в света по концентрация на нововъведения, високи технологии и предприемачество. Авторите казват, че от години световни инвеститори и високо-технологични компании постоянно инвестират в Израел. Дори през 2008 инвестициите на глава на населението в Израел са 2.5 пъти по-високи от тези в САЩ, 30 пъти повече от тези в Европа, 80 пъти повече от тези в Китай и 350 пъти повече от тези в Индия. Израел е на първо място в света по откриване на нови компании (общо 3850 – една за всеки 1844 израелци). На американската стокова борса има повече израелски компании от колкото тези от Европа, Китай, Индия, Корея и Япония взети заедно.
Докато доларът продължава да пада, шекелът в момента е с добри показатели – около 3.70 шекела за долар. Въпреки че в Израел все още има много бедност, израелците са оптимистично настроени за бъдещето на страната си и този оптимизъм допринася за стабилното финансово положение. Всичко това звучи като изпълнение на пророчеството във Второзаконие, цитирано по-горе. Каква е тайната на тези икономически надежди, които са в противоречие с всички прогнози за криза в световната икономика?
Можем да оставим настрана надеждата, че авторите на статията ще отдадат почит на Бога, който благославя народа Си. Сенор и Сингер предлагат по-недуховно обяснение. Те казват, че стабилността на израелската икономика и това, че успя да посрещне световната криза се дължи на това, че правителствената политика насърчава уникалното предприемачество. Това включва новаторска политика, насърчаваща алията и непропорционални разходи за изследвания и развитие (Израел е световен лидер в процента, който икономиката му отделя за изследвания и развитие). Но според авторите истинският "турбодвигател" за икономиката в Израел е задължителната военна подготовка и армейска служба.
Това означава, че колкото и да е странно, докато враговете на Израел се оплакват, че са "жертва" и искат парична помощ от по-богатите си събратя, строгата военна подготовка, на която те принуждават Израел да изисква от младежите си, всъщност способства за финансовия просперитет на страната. Ето как се получава това, казват Сенор и Сингър: "Докато учениците в другите страни са заети да решават в кой колеж да отидат, израелските младежи преценят предимствата на различните военни отряди. И както учениците във всички страни мислят какво трябва да направят, за да влязат в най-добрите училища, израелските младежи кандидатсват за елитните армейски отряди."
Една година преди да достигнат възрастта за влизане в армията, всички 17-годишни момчета и момичета трябва да се явят за първоначална еднодневна проверка, която включва оценяване на талантите и психологически тестове, интервюта и медицински прегледи. В края на деня се прави здравна и психометрична оценка и пред младежите се представят различните възможности. Както във всяка страна, влизането в престижните израелски университети е трудно, но еквивалентите на Харвард, Принстън и Йейл в Израел са елитните военни отряди. Отрядът, в който младежът е служил, показва на бъдещите работодатели подборът, през който той е преминал и какви умения и опит той вече е натрупал.
Авторите посочват, че в Израел академичните постижения на човек са по-малко важни от военните му постижения. Един от въпросите, задавани при интервю за работа, е къде си служил в армията? "Има нещо необяснимо в иновациите на Израел", казва един чуждестранен наблюдател. "Мисля, че всичко се свежда до зрялост. Това е така, защото никъде другаде в света хората, които работят в център за технологични нововъведения, трябва да служат и в армията и да ходят запас всяка година."
Казано накратко, службата в израелската армия способства за съзряването на израелските мъже и жени, за развиване на талантите и уменията, за придобиване на сериозен подход към живота и към разрешаване на проблемите. Съществува и факторът нетърпение. В Израел хората никога не знаят какво ще се случи утре. Затова човек, който иска да започне бизнес, ще го започне веднага, вместо да изчаква година. Това е едно предимство на израелските бизнесмени в бизнеса и финансовия свят.

РАЗОЧАРОВАЩИЯТ ДОКЛАД ГОЛДСТОУН
МЕдва ли можехме да очакваме от Ричард Голдстоун нещо друго освен пристрастност в доклада. Голдстоун, който е евреин, е съдия и прокурор от Южна Африка, където вече си е спечелил репутацията на издаващ пристрастни, едностранчиви решения и присъди. Той е също така известен с антипатията си към правителството на Де Кларк и с подкрепата си за Африканския национален конгрес, с това че пренебрегва актовете на насилие, които АНС извършват, като от друга страна е бил безкомпромисен към насилието от страна на белите в Южна Африка. Изглежда той е човек, който винаги иска да осъди някого.
Когато се премества на север, той започва работа като разследващ прокурор в Международния трибунал за Югославия и се забърква в каша, свързана с разследването на хора, замесени във военни престъпления в Югославия. По-късно той си подава оставката и предава поста на друг човек. Голдстоун е много амбициозен и се надяваше да бъде назначен за Генерален секретар на ООН след Бутрус Гали.
Известен с това, че решава повечето си дела по бързата процедура, прибързва с предявяване на обвинения, не взема под внимание всички доказателства, бе изненадващо, че Ричард Голдстоун бе избран да оглави комисията по разследването на операцията в Газа. Но от друга страна може би не е толкова изненадващо, като се има предвид, че той бе назначен от Съвета за човешките права към ООН. Като се има предвид, че ООН е пристрастна спрямо Израел, как можем да очакваме техният Съвет да назначи някой друг освен подобен човек, който вече е известен с това, че на всяка цена е решен да накаже "лошите" (т.е. "белите" или "поддръжниците на ционизма").
Вече ползващ се с недобра репутация сред евреите по целия свят, рейтингът на Голдстоун се "покачи" още повече след като публикува своя доклад от 575 страници. Дори безпристрастни наблюдатели отбелязаха, че докладът му е безнадеждно едностранчив, особено като се има предвид, че е получил всичките си доказателства от "Хамас".
Като жест към Израел, докладът обвинява и двете страни – включително и палестинците – във военни престъпления, но по-голямата част от обвиненията са срещу Израел. Докладът призовава и двете страни да проведат саморазследване и да предадат резултатите за определен срок от време. В противен случай комисията ще предаде и двете страни – но особено Израел – на Международния трибунал в Хага.
Израел напълно отхвърли доклада. Президентът Перес обобщи реакцията на Израел: "Докладът на комисията "Голдстоун" е подигравка с историята. В него не се прави разлика между агресора и държавата, която упражнява правото си на защита... На практика докладът легитимизира тероризма, умишлените нападения и убийства, пренебрегвайки правото и задължението на една държава да се защитава, което е изрично заявено в хартата на ООН."
Бе съобщено, че по-късно Голдстоун е оттеглил някои от заключенията си поради нови доказателства. На 16 октомври в Женева той е изразил съжаление, че докладът е бил използван като оръжие срещу Израел. Но при интервю за BBC след това той не е повторил тази си позиция.

ИЗРАЕЛ И „Джей Стрийт (”УЛИЦА „J”)
Някои от читателите ни може би са чували през последните седмици за „Джей Стрийт” („улица „J”), чудейки се какво означава това. Ето накратко обяснение какво означава това за Израел: В столицата на САЩ в един определен район улиците са наречени на букви от азбуката. Има улица “I” и улица “К”, но поради някаква причина липсва улица “J”, може би за да се избегне объркването с улица “I”. През април 2008 г. в САЩ бе сформирана група, която цели да помогне на американските лидери да разрешат арабско-израелския кофликт "по мирен и дипломатичен начин". Групата се нарекла с името на липсващата "улица J". Това е нестопанствена организация за лобиране с насоченост към Вашингтон.
Докато проучвах тази организация, си спомних за израелската партия "Мир сега", въпреки че между тях двете има огромни разлики. Макар че е съставена предимно от евреи, в „Джей Стрийт” са добре дошли и евреи, и неевреи. Организацията лансира нова посока на американската политика за Близкия изток – дипломатически подход вместо военни такива. Тя иска да покаже, че голям брой американци подкрепят политически кандидати, които вярват, че новата посока на американската политика ще е в полза на американските интереси в Близкия изток и ще донесе истински мир и сигурност за Израел и региона.
На 25-28 октомври във Вашингтон се състоя конференция на "Джей Стрийт". Израел, който не е особено доволен от тази организация, има един важен въпрос: е ли „Джей Стрийт” про-израелски насторена? Според мнозина тя още не е показала това. Наскоро израелският посланик в САЩ отказа да се срещне с представители на групата, посочвайки, че възгледите й може да са в ущърб на Израел. Въпреки че правителството на Обама е положително настроено към „Джей Стрийт”, Израел има своите подозрения. Това накара подръжниците на групата да излязат с подобни изявления: "Проблемът е, че израелското правителство не е доказало, че наистина иска да положи усилия за реални преговори." Освен всичко останало „Джей Стрийт” смята, че еврейските заселища са голям проблем.
"Израел трябва да положи усилия да преговаря и да намери общ език с арабите", смятат от „Джей Стрийт” Според мен „Джей Стрийт” е поредната лява организация, която не може да разбере какво всъщност искат арабите, а имено - пълното унищожение на Израел. Как може да се преговаря с някого, който използва преговорите единствено като уловка или тактика за окончателното ликвидиране на Държавата Израел? Основният проблем на „Джей Стрийт” е, че тя не разбира реалността в Близкия изток.

ПО СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА Е ВСЕ ТАКА ОПАСНО
Сценарият се повтаря: на 27 октомври от Ливан отново бе изстреляна ракета "Катюша". Тя се приземи в полето и няма жертви или щети. Това е първият подобен инцидент от месец насам и показва, че по северната граница "Хизбула" държи "пръста си на спусъка", готова за война. В деня след инцидента ливанските войски намериха още 4 ракети, готови за изстрелване, които те унищожиха. Явно "Хизбула" ще се радва да започне поредната война срещу Израел, но се страхува, като за момента се задоволява с играта на "котка и мишка". Израел отвърна на този пореден инцидент с артилерийски огън, но от ливанска страна няма жертви.
Въпреки че по границата с Ливан е значително спокойно след кратката, но ожесточена война между Израел и "Хизбула" през лятото на 2006 г., от тогава срещу Израел бяха изстреляни 9 ракети. Лидерът на партията "Ликуд" Ципи Ливни каза, че "Ливан носи отговорност за всичко, което се случва на негова територия". Ливни каза за радио "Израел", че страната ни трябва да изпрати категорично послание, че няма да се примирява повече с изстрелването на ракети по северната граница.
Само часове преди нападението министърът на отбраната Ехуд Барак бе на обиколка в северен Израел и заяви желанието на Израел да поддържа относително спокойствие в тази част на страната. Но той също така даде да се разбере, че Израел е готов за следващия "тест", ако "Хизбула" е достатъчно глупава да го започне.
Така че животът в Израел продължава, израелците постепенно развиват икономиката си, но като строителите на Ерусалим, предвождани от Неемия, трябва с една ръка да държат меча. И ако някой се изкуши да критикува подобно отношение, нека не забравяме, че това е концепция, подобна на американския орел, който от едната страна държи маслинена клонка, а от другата стрели. Това означава, че ние винаги се надяваме на мир, но сме готови да защитаваме родината си.
И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха Еврейски: Бяха зад.* целия Юдов дом. Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;… затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.” (Неемия 4:16,17, 20)
В Месията, Лони Мингс