Както ние бихме повикали лекар

Тазрия-Мецора / Когато зачене-Заразнен

Ваикра / Левит 12:1-18:30
Мелахим Бет / 4 Царе 4:42-5:19, 7:3-20*
Матитяу / Матей 8:14
Ромим / Римляни 6:9-23

Ваикра (Левит) {13:1} Господ още говори на Моше и на Аарона, казвайки: {13:2} Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове. {13:3} И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист. {13:4} Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната. {13:5} А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена; {13:6} и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; болният нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

Мисля, че всички ще се съгласим, че е трудно да нaмерим съвременно приложение на тези две параши (имаме двойна порция от Тората тази седмица). Защото и двете са пълни с инструкции относно множество кожни заболявания, както и за плесен, открита в дрехите и в къщите. В началото на параша Тазария има само кратка препратка към Брит Мила (обрязването) в осмия ден.

Всичко, за което пише в тази параша, освен Брит Мила, вече не се извършва от левитите. Това е така, защото в момента няма активно левитско свещеничество, а освен това няма храм, в който да бъдат принасяни изискваните от Тората жертви. Така че освен връзката с това, че Йешуа А’Машиях е нашият принос за очистване изглежда, че тази параша няма никакво отношение към нас днес. Дали наистина е така?

Преди да продължа искам да отбележа, че думата проказа, не е точен превод от иврит на думата „тсарат”. “Тсарат” не означава точно проказа. Проказата е хронична бактериална болест. Бактерията причинява повреда на кожата, рани и обезцветяване, но тази болест засяга и нервната система, като допринася пациента да изгуби чувствителността си към болка. Човек с болестта на Хансен (проказа) може да нарани себе си и по този начин да причини повреда на кожата или дори да я изгуби, без да усети нищо. Без болка тези хора не могат забележат необходимостта и да се погрижат правилно за раните си. Думата “тсарат” има много по-общо значение. “Тсарат” може да се преведе като всякакъв вид нараняване на кожата, което може да проникне по-дълбоко от повърхността. Това се отнася и за заразяването с плесени при дрехите и къщите.

Когато имаме кожен обрив, възпалено място, което се разпространява, или каквото и да е нещо, което е нередно по кожата ни, ние веднага тичаме в аптеката, за да си купим мехлем, или тичаме при лекар, за да получим диагноза и лечение. Нашето упование днес е повече в хората отколкото в Бога. Но това не се случваше, когато имаше храм.

Не ме разбирайте погрешно! Аз не съм привърженик, нито оправдавам мнения като: „Уповавай на Господа и никога повече не посещавай лекаря си отново.” Не това е, което виждам в тази параша. Ние можем да уповаваме на Бога и да държим очите си фокусирани на Него, и все пак да използваме конвенционалните методи на диагностициране и лечение.

Децата на Израел, когато откриваха нещо нередно по кожата си, или ако имаха някакво ненормално отделяне на секрет, отиваха при свещеника, за диагноза и лечение (точно както ние правим това, отивайки при лекар). Те не си оставаха у дома, чакайки свръхестественото изцеление от Бога. Те отиваха инициативно, за да получат професионално мнение. След като такова мнение биваше давано, те следваха стриктно инструкциите, дадени им от Свещеника.

Това, което искам да отбележа е, че много от нас, когато сме болни отиваме на лекар за диагноза и лечение, което е правилно, но ние оставяме Бог извън този изцелителен процес. Дори това, което доктора е направил, или е изписал като лекарство да действа, Славата принадлежи на Бога!

Аз съм убеден, че в древен Израел е имало и традиционни лекарства. Дори днес всички ние сме използвали традиционни методи за лечение, които работят. Така, че те също е трябвало да ги имат. Въпреки, че тези лекарства са били ефективни, децата на Израел са продължавали да отиват при свещеника като по този начин предавали всичко на Бога. Нека да последваме този пример. Следващият път, когато сме болни или независимо колко е тежко или леко състоянието ни, нека първо да представим всичко пред Бога, точно както бихме го направили с лекаря.




Барух А'Шем,
раби Яков Фарбер