Стражите от Ерусалим

Шалом от Сион,

В последно време се сблъскваме с една дума. Наскоро Господ ни даде тази дума след нещо, което се случи с Чък. Чък чакаше таксито да го откара до летището, за да замине за Шотландия, където бе поканен да служи. Беше малко преди 1 ч. сутринта в Израел. Изведнъж от носа на Чък започна да шурти кръв, което продължи толкова силно през следващите 10-15 мин., че Карен вече мислеше да извика линейка. Най-после кървенето спря. И двамата бяхме разтърсени; Чък продължи към летището, а Карен остана в къщи.

След като кацна във Франкфурт за смяна на самолета, Чък вече се беше успокоил достатъчно, за да попита Господа за какво бе всичко това и много ясно той чу думата: „Внезапно!”. Той веднага се сети за това как цунамито изведнъж се надига от морето, за поредицата торнада, които опустошиха голяма част от Америка, за размириците в Близкия изток и за това как президентът Обама в миг на око промени националната политика на САЩ към Израел.

Думата „внезапно” в Писанията...

... означава точно това – бързо, неочаквано. Понякога това се отнася за нещо добро, но често Бог ни предупреждава за нещо.

Понякога Божиите наказания могат да дойдат внезапно:
„Защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който внезапно ще те изтреби.” (Второзаконие 7:4)

„Затова погубването му ще дойде внезапно; изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.” (Притчи 6:15; 29:1)

„От древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.” (Исая48:3)

Божиите благословения също могат да дойдат внезапно.
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.” (Деяния 2:1-2)

„Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.” (Деяния 16:25-26; Вижте също така: Малахия 3:1; Лука2:13-14; Деяния9:3)

Божиите праведни съдби в Господния Ден и връщането на Месията Йешуа също ще се случат внезапно, но онези, които бдят и се молят, няма от какво да се страхуват:
„Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите, защото Господ ще бъде твое упование, и ще опази ногата ти да се не хване.” (Притчи3:25-26)

„Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.” (Марк 13:35-37)

„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.” (1 Солунци 5:1-3)

„Наистина ида скоро. Амин!” (Откровение 22:20) Вижте също Еклесиаст9:12; Матей 24:27.

Великата блудница Вавилон – тази световна последна религия-цивилизация ще бъде внезапно разрушена.
„Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.” (Откровение 18:8; сравни с Исая 47:9)

„И земните царе ще заплачат и заридаят за нея: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!” (Откровение 18:9-10; вижте също така стихове 15-19 и забележете колко често се повтаря в един час; сравнете с Еремия 51:8)

Господното Слово от Ерусалим

Наскоро Бог даде слово чрез Ланс Ламбърт. Когато го чухме, се удивихме не толкова от пророкуваните наказания, които идват, колкото от спешността на това послание и призива за ходатайство. Ето някои откъси:

Добре е, че ходатайствате за спасението на Израел, защото Моят план е да го спася. Аз ще завърша цикъла на изкупление, който започна с Авраам и с Моето обещание, че от него ще произлезе велик народ и че в него всички народи по земята ще бъдат благословени. Това се случи! Израел стана проводникът, чрез който Словото Ми, Моето спасение и познаването на Моя план стигнаха до всички народи. Преди всичко чрез този народ дойде Месията. Скоро ще се изпълни числото на езичниците и Аз отново ще се обърна към Израел, Моя еврейски народ. Те ще бъдат присадени отново към собствената си маслина и обещанието Ми към Авраам ще бъде изпълнено в слава. Каменните им сърца ще се отмахнат и очите им ще се отворят, страданията им ще се заменят със сияйна Слава. Това е Моят непоколебим план и Аз няма да се отвърна от него. Скоро ще бъде изпълнен. Ще обърна слабостта им в невероятна сила и ще използвам тази нация като последен свидетел в света за това Кой Съм Аз.

Отнасяйте се много сериозно към това, което се случва в арабския свят. Това не е добре за Израел! Това не е ход към свобода и истинска демокрация, а към голямо предимство за войнствения ислям. Те ще се опитат да унищожат и ликвидират Израел, но не само че ще се провалят, a и силата и мощта им ще бъдат разрушени и ще има голяма жътва на души сред тях.

Чуйте Ме, призовавам ви към ходатайство! Няма да е лесно. Всичките сили на врага Ми са насочени към осуетяване на плана Ми този народ да влезе в Моето изкупление и спасение. Но врагът ще се провали! Затова търся хора, които ще застанат в пролома, които ще изградят стената; които ще застанат на мястото на ходатайство.

Не след дълго ще започна съда над западните народи. Ще ги преобърна, ще осуетя плановете им; ще ги стрия на прах. Няма да разберат какво се случва с тях. Нищо няма да остане от тях, след като приключа с тях, особено с онази супер-сила. Ще сломя силата й и тя вече няма да е супер-сила, а народите ще я окайват.

Чуйте това Мое Слово; призовавам ви да ходатайствате за онези, които Ми принадлежат сред тези народи; те ще бъдат избавени от този съд! Чуйте този вик. Сърцето Ми копнее за онези, които Ми принадлежат, за това те да имат ясно разбиране, ясна посока за ходенето си сред всичко това. Чуйте Ме! Защото говоря на вас, които Ме обичате, които Ме помните. Аз не желая да изливам съда Си, но тези нации ще бъдат сполетени от много сериозен и опустошителен съд. Чуйте това Слово от Мен и се покорете на призива Ми за ходатайство!

Времето да застанем в пролома е сега!

През май станахме свидетели на сблъсък между израелския премиер Бинямин (Биби) Нетаняху и президента Обама. Колкото повече Биби се приближава до библейската позиция относно Израел, толкова повече Обама се отдалечава, което не вещае нищо добро за Америка.

Много американци и голяма част от американските християни-ционисти не са съгласни с Обама, но Божието Слово е категорично – Той или благославя, или наказва нациите в зависимост от това какво правят техните лидери. За световните лидери това зависи от отношението им към Яков/Израел – т.е. към еврейския народ и Земята, която Бог им е обещал. (Захария 2:8; Битие 12:3; Псалм 83:1-18; Исая 60:9; Езекиил 35:2-5; Йоил 3:1-2; Авдий 1:10; Захария 12:9, и др.) Америка и повечето други нации в света днес са на път да се сблъскат с Бога на Израел.

В словото по-горе Бог ни призовава да се молим. Чрез ходатайство Божиите наказания могат да бъдат отклонени, поне отчасти.

„И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.” (Езекиил 22:30-31a; вижте също така Изход 32:9-14; Лука 18:1-8)

Обама срещу Израел

Лиат Колинс отбелязва, че по време на вечеря по случай Песах в Белия дом през април Обама е сравнил бунтовете в арабския свят с историята на изхода от Египет. Това е перфектното послание за интернет поколението. Обама взе най-епичното събитие в четири-хилядолетната история на еврейския народ и от перспективата едва на три месеца го принизи до най-ниския възможен общ знаменател, при това изопачавайки го. (1.05.2011)

Това, което последва, бе още по-зле. Обама шокира Нетаняху само часове преди срещата им в Белия дом, като внесе радикални промени във външната политика на САЩ, обръщайки гръб на Израел и съгласявайки се с предварителните условия за преговори, които постави председателят на ПВ Абас, като призова за пълно поетапно изтегляне на израелските сили от „окупираните палестински земи” до границите от 1967 г.

Неговата цел: две държави за два народа с граници от 1967 г., които всъщност са границите от примирието през 1949 г., след което Йордания окупира Юдея и Самария за 19 години. Тези граници от примирието, считани за твърде уязвими и незащитими от експертите по сигурността, често са наричани „Аушвиц граници” в Израел.

Обама иска Израел като еврейска държава за еврейския народ и Палестина като палестинска държава за палестинския народ. Но Палестинската власт (ПВ) отказва да признае Израел като еврейска държава. И въпреки това той оказва натиск върху Израел да направи отстъпки и мечтае за окончателни преговори с постоянни граници, преди да има разрешение на въпроса със сигурността на Израел, бъдещето на Ерусалим и палестинските „бежанци” – основните въпроси, по които двете страни не могат да се споразумеят. (Аруц 7, 20.05.2011)

Обама подкрепи всички искания на ПВ, а пренебрегна повечето условия на Израел за постигане на мир. Каролайн Глик обобщава:

Той каза, че Израел трябва да отстъпи правото си на защитими граници като предварително условие за преговорите; но не каза, че е против искането на палестинците за имигрирането на милиони араби в Израел. Той отново пренебрегна писмото на Буш до Шарон през 2004 г., с което той се обявява против връщането към границите от примирието през 1949 г., подкрепя еврейските заселища и защитимите граници и се противопоставя на масовата имиграция на араби в Израел. Обама каза, че ще остави Ерусалим на страна, но всъщност не го направи, като призова Израел да се върне към границите от 1949 г. Той призова Израел да бъде разделен на две, когато настоя палестинската държава да бъде неделима. Призовавайки палестинската държава да има граница с Йордания, той всъщност призова Израел да се изтегли от долината на р. Йордан, което ще го направи неспособен да се защити в случай на нападение. Концептуално и по същество Обама обърна гръб на съюза на САЩ с Израел. (www.carolineglick.com, 20. 05. 2011)

Гама Хелал, бивш съветник на няколко американски президенти по въпросите на Близкия изток, отбелязва обръщането на Обама към арабите, за които границите от 1967 г. винаги са били начална точка за мирния процес. За тях това е така, понеже не вярват, че би трябвало да се разделят с територии като следствие от усилията им преди няколко десетилетия да унищожат Израел. (Израел днес, 23.05.2011)

Израелският премиер Нетаняху отвръща на удара

По време на срещата си с Обама на следващия ден Нетаняху публично, учтиво, с търпение, но все пак категорично обясни защо отговорът му е „Не”. Много ционисти, дори и в САЩ, одобриха неговия смел отговор. В Израел рейтингът на Нетаняху се покачи в резултат на това, че той се противопостави на небиблейските постановления на Обама.

Анализаторът от „Ерусалим пост” Хърб Кейнън смята, че настоящите трудности в отношенията между САЩ и Израел не са просто „сблъсък на характери”, а сблъсък на концепции... Обама вярва във формулата „земя за мир” и че това, което ще разреши израелско-арабския конфликт е болезненото отстъпване на израелска земя. Нетаняху, от друга страна, вярва, въз основа на миналия си опит, че това няма да донесе сигурност за Израел – така че можем да забравим за това.

Също така Обама мисли, че точно сега когато Близкият изток е пълен с размирици, е времето за разрешаване на арабско-израелския конфликт. Но Биби вярва, че предвид всичко, което се случва в арабския свят и това, че Израел не е сигурен какво ще се случи с партньорите му в региона, сега е време да се изчака нещата да се уталожат, преди да се правят следващите съдбовни крачки. (ЕП, 21.05.2011)

Обама също така каза, че т.нар. проблем с палестинските бежанци може да бъде разрешен след постановяване на границите. Нетаняху не е съгласен. Арабското нападение над Израел през 1948 г. доведе до два проблема с бежанци – палестински и еврейски, като броят и на двете групи е приблизително равностоен. Евреите, които бяха изгонени от арабските страни, където са живяли още от библейски времена, бяха приети в малката държава Израел, докато огромният арабски свят отказа да приеме палестинските бежанци.

И въпреки това днес палестинците настояват Израел да приеме милиони от потомците на тези бежанци, като по този начин целта им е да унищожат бъдещето на Израел като еврейска държава. (Аруц 7, 22.05.2011)

Няколко дни по-късно Биби произнесе реч пред Американския конгрес. И макар че не изложи някакви нови инициативи от страна на Израел, това, което направи, както той сподели в частни разговори, бе да зададе някои основни положения, които да не могат да бъдат променени от надигащите се ветрове в региона... Няма да има завръщане към границите от 1967 г., няма да има завръщане на бежанци, няма да се преговаря с палестинско правителство, което включва „Хамас” и най-наложителното – палестинците трябва да признаят Израел като национален дом за еврейския народ.

Това, което направи тази реч толкова важна, бе начинът, по който тя бе приета. Израелският премиер получи всеобщи овации от двете камари на Конгреса, което изпрати важно послание за подкрепа както към приятелите, така и към враговете. Той знаеше символичното значение на един чуждестранен лидер пред общо събрание на Конгреса – нещо, което се случва само около четири пъти в годината. Въпреки че знаеше, че Обама не аплодира нито съдържанието на речта, нито факта, че той отиде в Конгреса, за да я произнесе, Нетаняху заложи на това, че в крайна сметка както той, така и Израел, според него, ще получат повече в резултат на това, че истината бе смело изложена пред власт-имащите. (ЕП, 27.05.2011)

Да говорим директно

Американската ционистка организация остро разкритикува речта на Обама за политиката на САЩ в Близкия изток. Тя го обвини, че в момент, когато подобната на нацистите терористична организация „Хамас”, която е пълномощник на Иран и чийто устав призовава за убийството на всеки евреин (член 7) и унищожението на Израел (член 12), се обединява с фракцията „Фатах” на Абас, за да направят правителство на единството, Обама може да призовава за Палестинска държава, оставяйки Израел с незащитимите граници от 1967 г... (www.zoa.org., 19. 05. 2011)

Месианското списание „Израел днес” пише, че Абас също така е решен да пренапише новата история на региона. В статия за „Ню Йорк Таймс” на 17 май Абас заявява, че след като ООН е решила да раздели „Палестина” на еврейска и арабска държави през 1947 г., „ционистите” са започнали офанзива, която с нищо не е била провокирана от арабите и са принудили околните арабски държави да се намесят. Това е направо смешно, но в този контекст Абас настоява, че през септември ООН трябва да поправи тази историческа грешка, като признае независимата палестинска държава.

Нетаняху отново защити истината, като каза, че статията на Абас е пренаписване на историята в стила на Сталин; че тя е грубо изопачаване на добре познати и документирани факти; че арабите са тези, които са пренебрегнали плана за разделяне на териториите, който еврейските лидери са приели, след което шест арабски армии са нападнали Израел с цел да го унищожат.

Той взе под внимание и нещо друго, което Абас писа – че създаването на палестинска държава ще отвори врати на Израел за предявяване на искове в ООН. Биби каза, че от 1993 г. Израел е участвал в мирния процес с гаранцията, че създаването на палестинска държава ще сложи край на конфликта. Но от статията на Абас човек може да стигне до извода, че палестинските лидери гледат на създаването на палестинска държава като на средство за продължаване борбата срещу Израел. (Израел днес, 18.05.2011)

„Защо историята е от значение: Шестдневната война от 1967 г.”

е заглавието на статия от Дейвид Харис, изпълнителен директор на Американския еврейски комитет.

„Преди 44 години избухна Шестдневната война. И докато някои войни се забравят, тази война има толкова голямо значение днес, колкото през 1967 г. Много от основните причини за нея останаха неразрешени. Политици, дипломати и журналисти продължават да се занимават с последиците от тази война, но без да ни дават контекста. А без контекст някои от съществено важните неща не могат да бъдат разбрани.

Първо, през юни 1967 г. нямаше държава Палестина. Не съществуваше и никога не е съществувала. Създаването й, предложено от ООН през 1947 г., бе отхвърлено от арабския свят, тъй като заедно с нея трябваше да бъде основана и еврейска държава. Второ, Западният бряг и Източен Ерусалим бяха в йордански ръце. Нарушавайки официалните споразумения, Йордания отказа на евреите достъп до техните най-святи места в Източен Ерусалим. И което е още по-зле, йорданците разрушиха много от тези места... Трето, арабският свят можеше да създаде палестинска държава в Западния бряг, Източен Ерусалим и Газа по всяко време. Но не го направи. Това дори не бе въпрос за обсъждане. Четвърто, границите от 1967 г. преди войната не бяха нищо повече от границите на примирието от 1949 г., след като арабските армии атакуваха Израел през 1948 г., опитвайки се да го унищожат. Те не успяха. Бяха очертани граници на примирието, но това не бяха официални граници... Пето, ООП бе основана през 1964 г. (три години преди избухването на войната през 1967 г.) с целта да се унищожи Израел. Трябва да помним, че през 1964 г. единственото заселище бе самият (целият) Израел! Шесто, в седмиците преди юни 1967 г. египетските и сирийските лидери непрекъснато повтаряха, че наближава война и че целта им е да изтрият Израел от картата... Двадесет и две години след Холокоста още един враг искаше да унищожи евреите... Седмо, египетският президент Насер поиска разположените в региона мироопазващи сили на ООН, които се намираха там в продължение на 10 години, да бъдат отзовани. За срам на ООН, тя се подчини.

Египет блокира израелските кораби в Червено море, което бе възприето като военен акт от Ерусалим. САЩ казаха, че ще се присъединят към други страни да пробият блокадата, но не го направиха...

В дните преди войната Израел предаде послание на Йордания посредством ООН и САЩ, настоявайки Йордания да не се намесва в предстоящия конфликт. Йорданският крал Хюсеин пренебрегна молбата на Израел и се присъедини към Египет и Сирия. Войските му бяха разгромени от Израел и той загуби контрола над Западния бряг и Източен Ерусалим.

След като спечели, Израел се надяваше, че ново-присъединените територии ще послужат за основа за споразумение „земя за мир”. Бяха изпратени пратеници. Официалният отговор дойде на 1 септември 1967 г., когато на срещата си в Хартум лидерите на арабските нации обявиха: Никакъв мир, никакво признаване, никакви преговори с Израел.

Всички войни имат последици и тази не прави изключение. Но арабските агресори не желаят да поемат отговорност за действията, които те започнаха. Те искат светът да повярва, че построените след 1967 г. еврейски заселища са ключ към арабско-израелския конфликт. Но Шестдневната война е доказателство, че същинският проблем се корени в това дали арабският свят приема правото на евреите да имат собствена държава. (ЕП, 9.06.2011)

Просто кажете „Не!” на палестинска държава

Статия в „Ерусалим пост” обяснява опасната ситуация, пред която Израел може да се изправи през месец септември.

„Палестинците се радват на небивал успех в опитите си да съберат международна подкрепа за признаването на „Палестина” и се очаква да отправят искане до Съвета за сигурност на ООН или Общото събрание през септември да бъде призната такава държава с „граници” от преди 4 юни 1967 г. Това е географска област с голямо историческо значение за евреите, която обхваща не само Юдея, Самария и Газа, но и големи части от Ерусалим, включително и Стената на плача... Половин милион израелци, които живеят в тези райони, могат да се окажат не само „окупатори”, но и нарушители на суверенитета на Палестина.” (ЕП, 5.04.2011)

Палестинските лидери редовно поставят спънки в пътя на мирния процес, което пречи на повечето израелци да кажат „да”. Най-голямата такава спънка е „правото на завръщане” на арабските „бежанци” от 1948 г. и техните потомци. Абас каза, че палестинските лидери никога няма да се откажат от правото на завръщане, тъй като „родната земя е крайната им цел”. Освен това съществува и Ерусалим – Божият „утегчителен камък” (Захария 12:3), за който Абас каза: „Никога няма да приемем палестинска държава без столица Ерусалим”. (14.05.2011)

Друга спънка е това, че палестинците отричат еврейската история. В Деня на независимостта на Израел, който арабите наричат „Накба” или „трагедия”, Абас отрече евреите да имат историческа връзка със Земята на Израел и настоя, че палестинците имат 9000-годишна история, която датира от 7000 г. пр. Хр. Той също така каза на Нетаняху: „Вие сте просто случайност в историята, ние сме народът на историята. Историята ни принадлежи.”

Тази версия на историята е безсрамно изопачаване на известни факти. Юдейската / израелската история в Земята на Израел датира от хиляди години и е документирана от древни еврейски и не-еврейски източници, а също така е потвърдена от многобройни археологически находки. За разлика от това никой друг освен палестинците не смее да твърди, че някога е съществувала древна палестинска история, тъй като никога дори не се споменава за палестинско-арабска нация в древността. Дори Коранът споменава за народа на Израел и разрушаването на Храма (сура 17), но не и за палестинци. (IMRA, 24.05. 2011)

Вестник „Ерусалим пост” потвърждава това, като казва, че ПВ не подготвя народа си за мир с Израел. Подстрекателствата срещу самото съществуване и легитимност на Израел продължават със същата сила. И твърде много палестинци, разглезени от международната общност, продължават да хранят надежди, че милионите потомци на бежанците ще получат разрешение да се върнат в Израел и да унищожат демографски еврейската държава. Би ли било разумно предвид тези обстоятелства, когато нестабилността и ислямските протести заливат региона да се създаде 22-ра палестинска държава, която най-вероятно само ще допринесе за още по-голямата нестабилност на региона? (ЕП, 23.06.2011)

„Фатах” и „Хамас”

Докато беше главен редактор на „Ерусалим пост”, Давид Хоровиц писа: „Откакто „Фатах” и „Хамас” обявиха споразумението си за „примирие”, съм в очакване международната общност да надигне глас в негодувание и да заклейми ПВ и президента Абас затова, че са избрали да свържат бъдещето си с една организация, която идеологически е решена да унищожи еврейската държава. Но чаках напразно. Глупава, заблудена или просто анти-семитска – международната общност пренебрегва инструкциите за избиване на евреи, които се съдържат в хартата на „Хамас”.”

Въпреки че това „примирие” се разпадна в средата на лятото, факт е, че по-голямата част от света е готова да го приеме, което е по-голяма причина за тревога, отколкото ако беше успяло.

Хоровиц също казва: „На 28 април шефът на администрацията на Белия дом У. Дейли отбеляза, че „Хамас” е терористична организация, която убива цивилни граждани. Ето защо моралът задължава международната общност да я лиши от всякаква легитимност, да направи всичко възможно да ѝ попречи да се въоръжава и ясно да демонстрира, че „Хамас” няма място в международните отношения. В същото си изказване, обаче, Дейли заяви, че САЩ подкрепя помиряването между палестинците, ако то доведе до напредък в мирния процес. Що за двуличие е това и то от един привидно морален лидер на свободния свят?” (2.05.2011)

Ерусалим – столица на Израел

В деня на годишнината от обединението на Ерусалим тази година премиерът Нетаняху каза: „Преди 44 г. израелските войници изпълниха видението на пророците и върнаха Ерусалим на правилното му място (Захария 12:6). Ерусалим никога повече няма да бъде разделен. Ние ще защитаваме Ерусалим, неговото единство, ще го съграждаме и развиваме”.

Проучване на общественото мнение за Деня на Ерусалим показа, че значително мнозинство от хора подкрепя политиката на Биби, тъй като 66% не са склонни Ерусалим да бъде разделен дори и като част от едно всеобхватно мирно споразумение. (сп. „Израел днес”, 1.06.2011)

Битката за този град е интензивна. Сатана всява заблуди, като разпространява лъжи за всичко, което е свято за Бога. Например един палестинец, опитващ се да преиначи историята, каза, че добре известният стих от еврейския Псалм: „Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си”, не е от еврейски източник. Той каза, че думите са били изречени от християнски кръстоносец и едва наскоро са били „заимствани” от евреите, които са ги преиначили в името на ционизма. (IMRA, 9.05. 2011)

Пророчески знаци

Нещо, което да ни разтърси и събуди:

Според статистиките само от първото полугодие на тази година, 2011 г. е годината с най-много загуби досега, вземайки предвид необичайното струпване на природни бедствия, между които земетресенията в Япония и Нова Зеландия, торнада и наводнения в САЩ и Нова Зеландия и др. В световен план се говори за 265 милиарда долара загуби само до края на юни, което надвишава цифрите за цялата 2005 г., която до този момент бе годината с най-много загуби... ( www.munichamerica.com, 12.07. 2011)

Геоложка карта, показана в Еврейския университет миналата седмица, показа, че басейнът Левант, който включва огромното газово поле Левиатан, може да съдържа големи количества нефт в дълбоките слоеве.

Израел също така може би разполага с огромни залежи на шистов нефт и Израелската компания за енергийни инициативи се надява да стартира пилотен проект до края на тази година, който да доведе до производството на 50 000 барела на ден, което е една пета от потребителството в Израел. Езекиил 38:12-13 казва на два пъти, че Гог и Магог ще атакуват Израел, за да „вземат користи”. Възможно ли е тези открития да доведат до това? (Аруц 7, 1.06.2011)

Честит 63-ти рожден ден, Израел!

Дейвид Харис отбелязва, че за повечето нации 63 години „може само да предизвика едно свиване на раменете. Е, и какво толкова? Но не и за Израел. Как е възможно тази малка нация, с размерите на щата Ню Джърси или Уелс, да се защити срещу многобройните си, добре въоръжени и решени да я унищожат врагове? Как е възможно този малък къс земя, лишен от всякакви естествени източници до скоро (когато бяха открити залежи на природен газ) да се нареди сред най-напредналите технически нации в света?

Древното пожелание и копнеж на сърцето на еврейския народ „Следващата година в Ерусалим” вече е тази година...

Древният език е възроден.

Една суха, безплодна почва днес изобилства с плодовете на земята.

Един народ, който бе почти унищожен от нацистите, преживя суверенното си възраждане само три години след Холокоста.

Една нация, заплашена с унищожение още от първия ден на зараждането й, никога не се предаде, нито отстъпи...

Израелското общество се разви бързо, обогатено от вълните на завръщащи се евреи от четирите краища на света. През последните години дори хиляди християни и мюсюлмани от Африка, рискувайки живота си и бягайки от размирни региони, минавайки през враждебни земи като Египет, дойдоха да търсят ново начало в Израел.

Работата все още не е завършена и предизвикателствата са много. Но за кратките 63 години израелците доказаха, че покойният премиер Бен Гурион беше прав, когато каза: „В Израел, за да си реалист, трябва да вярваш в чудеса”. (9.05.2011)

„И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ, твоят Бог.” (Амос 9:15)

Чък и Карен Коен

Чък Коен е бил дълги години пастир на най-големия месиански център в Израел „Цар на царете” и по-късно международен директор и съосновател на молитвеното служение „Ходатаи за Израел”, партньорско служение на „Християни приятели на Израел”.


Изрпрати тази страница на приятел