Урок от Библейската история

Един епизод от живота на цар Ахаав е много показателен за днешно време. Сирийският цар Венадад поиска богатството на цар Ахаав. Ахаав му даде каквото искаше (3 Царе 20:4). Разбира се, колкото повече се стремиш да угодиш на насилника, толкова повече той иска и Венадад поиска още (ст. 5-6). Този път Ахаав му отказа (ст. 8-9) и това разгневи сирийския цар, който в пиянското си безумие изпрати армията си и съюзниците си срещу Израел.

Един пророк каза на Ахаав, че Бог ще разгроми враговете на Израел, за да познае царят, че Той е Бог (ст. 13). Израел победи, но по-късно Венадад отново нападна Израел. Както и днес, в естественото изглежда, че Израел няма шанс; децата на Израел, събрани пред сирийската армия, изглеждат като две малки стада, а сирийците изпълниха страната (ст.27). Бог каза на Ахаав, че той ще победи и този път Израел ще познае, че „Аз съм Господ” (ст. 28).

След поражението на Сирия Венадад молеше Ахаав за милост, тъй като знаеше, че израелските царе са милостиви (ст. 31)! Ахаав не само запази живота му, но и нарече Венадад свой брат (ст. 32) и направи (буквално разсече) завет с него (ст. 34).

След това Бог смъмри Ахаав за това, че е бил милостив към онзи, който Бог бе осъдил! „Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде” (ст. 42).