Реч на министър-председателя Бенямин Нетаняху пред Общото събрание на ООН от 27 септември 2012 година 28.09.2012

Когато става въпрос за оцеляването на моята държава, не е само мое право да говоря; мое задължение е да говоря. И вярвам, че е задължение на всеки отговорен лидер, който иска да съхрани световния мир. Въпросът, който трябва да си зададем, е не кога Иран ще се сдобие с бомба. Въпросът е на какъв етап повече няма да можем да спрем Иран от получаване на бомба. ​ Много Ви благодаря, господин Президент. За мен е удоволствие да видя Общото събрание, председателствано от Посланика на Израел и се радвам да видя всички Вас, почитаеми делегати. Дами и господа, Преди три хиляди години Цар Давид управлявал Еврейската държава от нашата вечна столица, Йерусалим. Казвам това за всички, които твърдят, че Еврейската държава няма корени в нашия регион и че ние скоро ще изчезнем. В хода на нашата история Еврейският народ е преодолял всички тирани, които са се стремили към нашето унищожение. Техните идеологии са били отхвърлени от историята. Народът на Израел продължава да живее. Казваме на иврит „Ам Исраел Хай“ и Еврейската държава ще съществува вечно. Еврейският народ е живял на земята на Израел в продължение на хиляди години. Дори след като голяма част от хората бяха изпратени в изгнание, евреите продължиха да живеят в страната на Израел през вековете. Множеството на нашия народ никога не се отказа от мечтата да се завърне в древната си родина. Побеждавайки законите на историята, ние направихме точно това. Ние събрахме изгнанниците, възстановихме своята независимост и построихме наново нашия живот като нация. Еврейският народ се завърна у дома. Ние никога няма да изоставим своите корени отново. Вчера беше Йом Кипур, най-свещеният ден от Еврейската година. Всяка година, в продължение на над три хиляди години, ние се събираме на този ден за размисъл и изкупление. Замисляме се за делата си в миналото. Молим се за нашето бъдеще. Спомняме си печала на нашето гонение; спомняме си голямата борба на нашето разпръсване; скърбим за унищожението на една трета от нашия народ, шест милиона души, по време на Холокоста. Но в края на Йом Кипур, ние празнуваме. Празнуваме възраждането на Израел. Празнуваме героизма на нашите млади мъже и жени, които са защитавали нашия народ с непобедимия кураж на Йешуа, Давид и макабейците от историята. Празнуваме чудото на процъфтяващата съвременна Еврейска държава. В Израел вървим по стъпките на нашите патриарси Авраам, Исаак и Яков. Но проправяме и нови пътища в областта на науката, технологиите, медицината и земеделието. В Израел миналото и бъдещето намират обща основа. За съжаление, това не се случва в много други държави. Защото днес се заражда безпределна битка между съвремието и средновековието. Силите на съвремието търсят светло бъдеще, в което правата на всички са защитени, в което всяко дете има достъп от дланта на ръката си до постоянно обогатяваща се дигитална библиотека, в което всеки живот е свещен. Силите на средновековието търсят свят, в който жените и малцинствата са потиснати, в който знанието е потъпкано, в който се прославя не животът, а смъртта. Тези сили са в конфликт по целия свят, но никъде така силно, както в Близкия изток. Израел гордо застава зад силите на съвремието. Ние защитаваме правата на всички граждани: мъже и жени, евреи и араби, мюсюлмани и християни – всички те са равни пред закона. Израел превръща света в едно по-добро място: нашите учени получават Нобелови награди. Нашето ноу-хау е във всеки мобилен телефон и компютър, който вие ползвате. Предотвратяваме глада, като напояваме пустинни земи в Африка и Азия. ​ Израел цени живота, както цени мира и търси мира. Преди малко от моето място говори президентът Аббас. Казах на него, казвам и на вас: Няма да разрешим нашия конфликт с клеветнически речи пред ООН. Това не е начинът за неговото разрешаване. Няма да разрешим нашия конфликт с едностранни декларации за държавност. Трябва да се съберем и преговаряме заедно, достигайки общ компромис, според който демилитаризираната Палестинска държава признава единствената по рода си Еврейска държава. При все това средновековните сили на радикалния ислям, които видяхте да атакуват американските посолства в целия Близък изток, се противопоставят на това. *** Мисля си, че въпросът, който трябва да си зададем, е не дали фанатизмът ще бъде победен. Въпросът е колко живота ще бъдат погубени, преди той да бъде победен. *** Питам ви, като вземем предвид иранската агресия без ядрени оръжия, представете си само иранската агресия с ядрени оръжия. Представете си техните ракети с голям обхват, заредени с ядрени глави, техните терористични мрежи, въоръжени с атомни бомби. Кой от вас ще се чувства в безопасност в Близкия изток? Кой ще се чувства в безопасност в Европа? Кой ще се чувства в безопасност в Америка? Кой ще се чувства в безопасност където и да било по света? Говоря за това сега, защото времето напредва безмилостно. Говоря за това сега, защото ядреният календар на Иран не забавя хода си за нищо и за никого. Говоря за това сега, защото когато става въпрос за оцеляването на моята държава, не е само мое право да говоря; мое задължение е да говоря. И вярвам, че е задължение на всеки отговорен лидер, който иска да съхрани световния мир. В продължение на близо едно десетилетие международната общност се опитваше да спре иранската ядрена програма с дипломация. Това не даде резултат. Иран използва дипломатическите отношения като средство, за да спечели време за напредването на ядрената си програма. *** В този късен час има само един начин Иран да бъде спрян по мирен път от разработването на атомни бомби. Това може да стане като се постави ясна червена линия пред програмата на Иран за ядрени оръжия. Червените линии не водят до война; червените линии предотвратяват войната. ​Дами и господа, Въпросът, който трябва да си зададем, е не кога Иран ще се сдобие с бомба. Въпросът е на какъв етап повече няма да можем да спрем Иран от получаване на бомба. Червената линия трябва да бъде поставена пред програмата на Иран за обогатяване на ядрени оръжия, защото тези съоръжения за обогатяване са единствените инсталации, които можем ясно да видим и проследим. *** Вярвам, че изправен пред ясна червена линия, Иран ще отстъпи. Това ще даде повече време за санкции и дипломация, за да убедим Иран да се откаже изцяло от своята ядрена програма. ​ Сблъсъкът между съвремието и средновековието не трябва да бъде непременно сблъсък между напредъка и традицията. Традициите на Еврейския народ датират от хиляди години. Те са източникът на нашите колективни ценности и основата на нашата национална сила. *** Тези са трансцендентните ценности на моя народ и това е най-големият дар на Еврейския народ за човечеството. Нека обещаем днес, че ще защитаваме тези ценности, защитавайки по този начин нашата свобода и обща цивилизация. Благодаря ви!

Подвластни на всички условия

Дварим/ Второзаконие 26:1-29:8 Йешаяху/ Исая 60:1-22 Маасей Талмидим/ Деяния на апостолите 7:30-36 Дварим (Второзаконие) {29:1} Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. {29:2} Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; {29:3} големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; {29:4} но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. {29:5} А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, {29:6} хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог. {29:7} И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме, {29:8} завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе. {29:9} Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите. Много вярващи в Йешуа А’Машиах не разбират напълно на какво са се съгласили, когато са приели Йешуа за свой Господ и Спасител. Параша „Ке Таво” съдържа заповеди за живота, които Израел е задължен да следва и изпълнява. Това, което много вярващи в Йешуа А’Машиах не разбират, е, че когато приемат Йешуа за свой Господ и Спасител, те се съгласяват и приемат да живеят според всички тези заповеди и са подвластни на благословенията, които следват спазването им, и проклятията, които следват неспазването им. Римляни {11:17} Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, Маслиненото дърво е Израел; естествените клони, които бяха отрязани, са физическите потомци на Авраам, Исаак и Яков, а дивите клони са не-еврейските вярващи в Йешуа А’Машиах. Сега, нека прочетем какво се казва в следващия текст: Римляни {11:18} не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Ако свържем тези стихове с това, което ни се казва в следващия пасаж, можем да започнем да разбираме какво искаше да каже Павел: Ефесяни {2:12} в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. {2:13} А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. {2:14} Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, Това, което ни се казва тук е, че вярващите не-евреи стават сънаследници на заветните обещания чрез вяра в Йешуа А’Машиах. Павел продължава, казвайки: Ефесяни {3:5} която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, {3:6} а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието. Не-еврейските вярващи, които са присадени към Израел чрез вяра в Йешуа А’Машиах, стават неделима част от Израел; нещо, което не може да се отдели или разграничи. Двете стават едно. Разделителната стена, неверието и изключването им от завета е премахнато и сега те са едно с Израел. Изход {12:49} Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. Преди да бъда спасен, аз бях естествен клон, който бе отрязан поради неверието на предците ми. Когато приех Йешуа А’Машиах за свой Господ и Спасител, аз приех завета така, както е очертан в параша „Ке Таво” и в цялата Тора. Аз станах част от завета чрез скъпоценната кръв на Йешуа А’Машиах. Също и не-евреите, когато приемат Йешуа А’Машиах за свой Господ и Спасител като не-естествен клон, биват присадени към същото дърво. Ето защо те също са станали част от завета чрез кръвта на Йешуа А’Машиах. Бариерата, която разделяше еврейските вярващи от не-еврейските вярващи, е съборена, защото вече сме присадени към Израел. Ето защо не-еврейските вярващи (християните) са част от същия завет като еврейските вярващи и са подвластни на всичките му условия. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2012/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Нека се посрамят и се смутят заедно всички oния, които търсят душата ми, за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят oния, които се наслаждават на злощастието ми” (Псалм 40:13-14). Египетски професор прогнозира унищожението на Израел „до следващата година” Няколко пъти в това издание сме споменавали прогнозите на арабите за унищожението на Израел; често сме споменавали и дилемата на тази нация относно действията, които трябва да предприеме спрямо заплахата, идваща от Иран. Като че ли през последните седмици и месеци предупрежденията за унищожението на Израел стават все по-чести и все по-силни от страна на мюсюлманския свят. Освен заплахите на Ахмадинеджад, една от последните прогнози беше тази на професор Гамал Заран, който е декан на факултета по политически науки в университета „Порт Саид”. В интервю за иранската държавна телевизия на 17 август той каза следното: Гамал Заран: „Ерусалим е сърцето на палестинската кауза, а палестинската кауза е кауза на всички араби и мюсюлмани. Ето защо ликвидирането на ционистката държава е неоспорима наша цел и е въпрос само на време. Вярвам, че арабските революции (той цитира различните страни, засегнати от Арабската пролет) пораждат надежда у хората, че един ден те ще си върнат Ерусалим и Палестина.” За един западен наблюдател тези непрекъснато повтаряни забележки са изключително дразнещи. Многократно сме казвали истината, че по-голямата част от арабската имиграция в „Палестина” е станала по времето на еврейската алия, а не преди това. Въпреки че е вярно, че евреите не са се върнали в „ненаселена земя”, също така е вярно, че по онова време там няма голям брой палестинци. Когато хората в околните народи чуват, че се появява възможност за работа и много други възможности в „Палестина”, те започват да прииждат от различни места, за което са доказателства фамилните имена, водещи началото си от Египет, Сирия, Гърция, Англия и др. Интересът към този изостанал район на Османската империя е малък, докато той не става важен за евреите. И едва ли е случайна липсата на доказателства, че Мохамед някога е посещавал Ерусалим (добре известната Сура 17:1 споменава единствено „по-далечния Храм”). Продължавайки интервюто, журналистът пита: „Защо да е само надежда? Защо не предприемаме действия?” Гамал Заран: „Причината е, че досега революциите не са достигнали трона на установените сили. Трудно е тази надежда да се превърне в реалност, докато тези революции не излязат на преден план. Ние постоянно поддържаме спомена в по-младите поколения, за да могат те да помнят, че палестинската кауза е много важна. Надеждата и споменът по-късно ще се превърнат в действия. Но следващата година, ако е волята на Аллах, Израел ще бъде унищожен”. Ето още една прогноза за скорошната гибел на Израел. Арабите си правят лоша услуга, опитвайки се сами да се убедят в това, което искат да чуят, вместо да се изправят срещу действителността. Ерусалим, който никога преди не е бил важен за мюсюлманите, изведнъж се оказва в центъра на всичко, което правят. Сион, който въплъщава всички надежди и желания на еврейския народ, изведнъж започва да въплъщава всичко, за което мечтаят и мюсюлманите – въпреки че те не го наричат с това име. Може ли, леко иронично, да го наречем „арабски ционизъм”? Според тях всичко ще се нареди, ако и когато „Палестина”, и особено Ерусалим, премине отново в арабски ръце. Ударът на Израел срещу Иран е омотан в американската политика Според статия, публикувана от агенция Ynetnews, използването на военна сила за предотвратяване възможността Иран да се сдобие с ядрени оръжия е единственото, което остава на Израел, но не е в негов интерес това да се случи преди изборите в САЩ. Удар на Израел срещу Иран през следващите два месеца ще помогне за преизбирането на президента Обама, като му даде чудесен повод да отклони вниманието от провалилата се американска икономика. Ynetnews пише: „От политическа гледна точка той няма да има избор и ще трябва да подкрепи Израел, но американският народ ще се обедини около президента си, както се случва винаги при криза зад граница. Израел не може да си позволи още четири години политиката на Обама”. За да има Ромни шанс да спечели изборите, икономиката трябва да остане основен проблем в умовете на гласоподавателите. Ако Израел нанесе удар срещу Иран през следващите два месеца, президентът Обама ще трябва да подкрепи Израел, за да не отблъсне еврейските гласоподаватели и донори. Но това, което е по-лошо, е, че Иран ще нанесе ответен удар. С присъщата си откровеност шефът на Вътрешното командване Матан Вилнай каза, че според него въздушните удари на Израел ще бъдат последвани от 30-дневна война между Иран и Израел, която ще отнеме около 500 израелски живота, като жертвите ще са главно поради ирански ракетни удари. В продължение на месец войната ще присъства в медиите ежедневно и ежеминутно и ще завладее вниманието на американската общественост, особено ако американските бази и сили бъдат застрашени, което ще отмести на заден план разделенията във връзка с икономиката на страната. Обама ще придобие образ на главнокомандващ и рейтингът му ще се покачи. Два дни след убийството на Бин Ладен през 2011 г. рейтингът на Обама се покачи с 9% до най-високото му ниво от 2009 г. насам въпреки стагнацията в икономиката. Ако той бъде преизбран, въпреки че е подкрепил Израел срещу Иран, Обама, който вече няма да се нуждае от еврейските гласове за нов мандат, ще накара Израел да плати скъпа цена за това, че е нападнал ислямска страна и е замесил САЩ в нова война. Авторът продължава: „Ако Израел твърди, че не може да поеме риск като отстъпи територии в Западния бряг на страни в нестабилния след Арабската пролет Близък изток, на Израел и поддръжниците му непрекъснато ще бъде напомняно, че Обама е подкрепил Израел по време на конфликта с Иран. Това ще доведе до продължаване на външната му политика, която той водеше през първите три години от мандата си – политика, включваща създаването на палестинска държава в границите от 1967 г., разделяне на Ерусалим и установяване на по-близки взаимоотношения с мюсюлманския свят чрез дистанциране на САЩ от Израел. След множество публични конфронтации и заплахи Израел ще се окаже обграден от „Хамастан” в Газа и в Западния бряг, от Мюсюлманското братство и други водещи джихад организации, които искат да го унищожат”. Вярно е, че Израел поема голям риск, като не нанася удар сега. Ако Обама бъде преизбран, той ще продължи своята „политика на ограничаване”, която в крайна сметка ще доведе до ядрен Иран. До тогава Близкият изток ще се е превърнал в буре с барут, което чака Иран да натисне спусъка. Тогава само Бог може да помогне на Израел. Кризата в Сирия може да доведе до химическа война Една от най-големите опасности от настоящата война в Сирия е арсеналът от химически оръжия, които Асад може да използва в тази война. На 11 август в Истанбул Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън се срещна с турския премиер Ердоган и лидери на сирийската опозиция. След това тя обяви, че военните и службите за сигурност на САЩ и Турция ще съставят екип, който ще изработи план за действие в случай, че се развие ужасният сценарий с използването на химически оръжия. (Debkafile, 11.08.2012) Турция наскоро изпрати на сирийските бунтовници, които се бият в Алепо, първата доставка с противовъздушни ракети FIM-92 Stinger. Според източници на разузнаването, снабдяването на бунтовниците с оръжие може да накара Асад да използва химическо оръжие срещу бунтовниците, както и срещу Турция, Израел и Йордания. Предвид тази заплаха миналата седмица Франция изпрати полева болница, специализирана в третирането на химически отравяния. Болницата беше изпратена от френската медицинска база в Истрес, северна Йордания до място в близост с границата между Йордания и Сирия. Очевидно решението на премиера Ердоган да въоръжи сирийските бунтовници дойде, след като силите на Асад свалиха турски самолет F-4 с руски противовъздушни ракети на 22 юни в Латакия. Той също така отвърна на Асад и затова, че позволи на кюрдските бунтовнически сили ПКК да прехвърлят 2500 бойци през границата. Турция произвежда ракети FIM-92 Stingerпо американски лиценз и е задължена да получи разрешението на САЩ, преди да ги продаде на друга страна. Вашингтон даде разрешение тихомълком. Това позволи на Анкара да снабди Сирийската свободна армия с оръжията, необходими за свалянето на правителствени хеликоптери, докато администрацията на Обама продължи да настоява, че Америка снабдява бунтовниците единствено с „несмъртоносни помощни средства”. Ракетите Stingerса привличани от топлина и могат да свалят самолети и хеликоптери. Според информирани източници досега бунтовниците не са успели да свалят никакви въздушни обекти. Това може и да е поради липсата на опит, но също и поради това, че руснаците са снабдили сирийските самолети с примамки, които объркват електронните устройства на подобни ракети. Ако ракетите Stingerнанесат сериозни щети, Асад може сериозно да се замисли за варианта с използване на химическо оръжие. „Спрете да заплашвате Израел” Наскоро главният секретар на ООН Бан Ки-мун се срещна с висши лидери на Иран. Той настоя иранските лидери да предприемат конкретни мерки, за да докажат, че ядрената програма на страната им е с мирни цели и да използват влиянието си за слагане край на конфликта в Сирия, който продължава вече 17 месеца. В отделна среща с Ахмадинеджад и Върховния лидер Аятола Хaменей, Бан каза, че устните нападки срещу Израел са обидни, подстрекаващи към насилие и неприемливи. В отговор Хaменей каза, че Иран работи по въпроса да успокои света относно ядрените оръжия. „Американците знаят, че Иран не се интересува от разработването на ядрени оръжия”, каза той. „Те просто си търсят извинение да нападнат Иран. Това, което е опасност за региона, е фактът, че Израел разполага с ядрени оръжия. Очаквам ООН да предприеме действия по този въпрос.” Разбира се! Просто обръщаме нещата. Но той знае, че ООН няма да предприеме действия. В друга среща преди това с говорителя на парламента Али Лариджани Бан каза: „Иран може да изиграе важна роля в мирното разрешаване на сирийската криза.” Той отбеляза, че „сирийският народ страда достатъчно... повече от 20 000 души са загинали през последните 18 месеца.” В отговор Лариджани каза: „За нещастие, някои големи страни действат авантюристично в региона и създадоха разцепления, каквито в момента виждаме в Сирия”. (Ynetnews, August29) Най-вероятно лекото смъмряне от страна на Бан ще остане без резултат. Иран както винаги обръща обвинителния пръст към САЩ и Израел, настоявайки че техните действия в региона са предизвикали нестабилността. Тъй като думите на Бан няма да бъдат подкрепени с военни действия, Техеран също не вижда причина да им обръща внимание. Така войната продължава, като дори и към този момент ситуацията става все по-взривоопасна. „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога” (Псалм 62:5-7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). СЕПТЕМВРИ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772/ 5773 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Яков излезе от Вирсавее и... сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти... и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята” (Битие 28:10-14). В самото начало на Писанията, които ние, християните, наричаме „Стар завет”, още в първата книга на Библията (която на иврит се нарича Берешит и означава „в началото”) Бог засяга темата за „Земята”. Всъщност Той утвърждава Словото Си на Яков, докато стои до или над него и заявява, че Земята, над която Той се намира в момента, е заветен дар от Него за Израел. Това е Земята, където Бог изпълни плана Си за човечеството, като откри Себе си на света чрез юдаизма и християнството. Tова парче земя не беше дадено само на Яков, но и на потомството му завинаги. Стиховете, свидетелстващи за този вечен завет за Земята, който Бог направи с Авраам, Исаак и Яков, са много. Библията изобилства с текстове за това колко важно е народите на земята да благославят завръщането на Израел в Земята на предците му. Ние сме призвани да помагаме на Израел чрез молитва и по практичен начин, да го подкрепяме в духовната и физическа битка за запазване на това, което според Писанията отдавна му принадлежи. Мисля, че за съжаление все още не са много онези, които разбират колко е важно да стоим в подкрепа на нашите приятели – потомците на древните израелтяни, днешните израелци. Църкво, събуди се! Веднъж видели Израел през очите на Господа, ще се прилепим за него така, както Рут за Ноемин. „Едва ли потомците на Авраам, познати също така като евреи, са осъзнавали какво им предстои, когато са влизали в Ханаанската земя. Тяхната сравнително малка територия е била в сърцето на древния свят и на границите с три гигантски континента – Азия, Африка и Европа. Всяко велико царство около тях – на север, юг, изток и запад – начело с техните владетели, е щяло да се сблъска с Израел и да научи за този народ, за законите му и святите заповеди на Онзи, чието царство няма край. Не винаги е било очевидно, че малката държава Израел се намира точно в центъра на древния свят и че местоположението й е от изключителна важност. Израел е разположен между Средиземно море на запад и Сирийската арабска пустиня на изток. Всъщност той оформя един тесен мост, който свързва великите сили на древния Близък изток. На юг е Египет, а на север Сирия, Анатолия и северозападна Месопотамия. Плодородният полумесец В нашите дни и епоха възприемаме света като планета, на която има почти 200 независими държави на седем континента. В древността цивилизацията се ражда в района на Месопотамия близо до Персийския залив и се разраства от там. Наблюдава се голяма миграция по т.нар „Плодороден полумесец”, който представлява голяма ивица от обработваема земя, простираща се от Персийския залив на север, около Месопотамия и обратно на юг към Израел. До 1000 г. пр. Хр. познатият свят се е простирал на запад до Европа. Основните пътища за търговия между изтока и запада са минавали през Плодородния полумесец. Първият евреин, Авраам, всъщност е следвал този маршрут – от древен Ур в Месопотамия на север, около Плодородния полумесец до Харан и на юг до Израел. Когато армиите на изтока са се сблъсквали с армиите на запада, това се е случвало някъде по линията на Плодородния полумесец. Това ни довежда до един интересен факт. Израел е разположен на западния край на Плодородния полумесец. За да се пътува от изток към запад или от север към юг, е трябвало да се мине през Израел. Великите царства на древния свят са били в Египет, Вавилон, Асирия, Персия, Гърция и Рим. Всички те в един или друг момент са били управляващи империи в познатия ни свят. Невероятното е, че малката държава Израел се е намирала точно в центъра сред тях. Всъщност почти всеки път, когато е имало сблъсък между тези империи, той се е случвал в земята на Израел. Географията на Близкия изток е принуждавала хората, които са пътували от Египет към Гърция, да минават през Израел. За да се стигне от Вавилон до Рим или от Персия до Египет, е трябвало да се мине през Израел. Не е чудно, че Александър Велики е зачитал народа на Ерусалим и техния храм. Господ е направил Израел да бъде светлина на народите и е поверил на евреите Божието Слово. Народът на Израел е бил наречен „избран народ”, тъй като чрез него Бог е щял да покаже грижата Си към целия свят. Авраам е разбрал това, когато е срещнал Мелхиседек и когато Господ му се е открил чрез името „Ел Елион”, което означава, че Той не е само Бог на евреите, но и „Всемогъщият” Бог на цялото човечество”. (Bible History Online) Нека се молим за тази скъпоценна Земя Израел: МОЛЕТЕ СЕ Египет да изтегли противовъздушните и противотанковите ракети, които е разположил близо до границата с Израел (и по точно в района на Ел Ариш) без разрешението на Израел. „Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас” (Псалм 44:5). МОЛЕТЕ СЕ израелските войници да се обърнат към Бога – тяхната сила – в смутните времена, които предстоят. БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА за трите китайски военни кораба, които са на приятелско посещение в Хайфа като гости на израелския флот. Нека подобни посещения бъдат пример за други и благословение за Израел. „Възлюбил си правда и намразил си нечестие; затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя” (Псалм 45:7). ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за Вътрешното командване на Израел предвид плановете за раздаване на противогази, укрепването на училища и други обществени сгради. Има още много неща, които трябва да бъдат направени. Молете се също така Израел да се погрижи и за не-евреите, които живеят в Земята, за да получат и те противогази и инструкции. Десетки хиляди ракети са насочени към израелските центрове и инфраструктура и е много вероятно те да бъдат изстреляни, ако Иран бъде нападнат. В случай на една такава война тилът ще се превърне във фронтова линия. „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата,Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване. Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; издаде Той гласа си; земята се разтопи. Господ на Силите е с нас; прибежище е нам Якововият Бог” (Псалм 46:1,2,5-7). УМОЛЯВАЙТЕ ГОСПОДА за служителите на „Християни приятели на Израел” в Ерусалим – да бъдат скрити в прибежището на Всевишния (Псалим 91:1) и нашето сътрудничество с „Маген Давид Адом” (Червената Давидова звезда, еквивалентът на Червения кръст в Израел) да бъде за благословение в случай на нужда. (http://www.mdais.com/) МОЛЕТЕ СЕ УСЪРДНО за изкуплението на Израел и спасението на множества от арабските народи. Днес много хора биват избавяни от заблудата на исляма в мюсюлманските страни и духовното пробуждане в някои общности в Израел е глътка свеж въздух. „Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол” (Псалм 47:8). БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че Йешуа, Месията, идва скоро и че когато Той дойде, ще донесе истинския мир, към който Израел и светът се стремят. Тогава Ерусалим ще се зарадва и ще танцува след изливането на Божия дух на благодат и моление, и „те ще погледнат на Мене, когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си. В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим” (Захария 12:10,11). Нека Земята да бъде изчистена от всичкото кръвопролитие и нечисти духове и нека Господ да царува и управлява от Ерусалим. Скъпи стражи на стените, продължавайте да се молите. Навлизаме в един критичен период от време, от където няма връщане назад и трябва да насочим духовните си очи към Бога на Израел и Неговия Месия – Господ Йешуа. Събирайте се заедно, дори двама или трима, създавайте молитвени групи за Израел в църквите си и стойте в пролома за Земята. Нека Бог да издигне по света много стражи-молитвени лидери с Библия в ръка, молещи се със Словото, което Бог изговори над народа Си, докато Неговото Спасение излезе от Сион като запалено светило (Псалм 53:6). В очакване на Неговото идване, Шарън Сандърс, Християни приятели на Израел – Ерусалим