Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2012/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Нека се посрамят и се смутят заедно всички oния, които търсят душата ми, за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят oния, които се наслаждават на злощастието ми” (Псалм 40:13-14). Египетски професор прогнозира унищожението на Израел „до следващата година” Няколко пъти в това издание сме споменавали прогнозите на арабите за унищожението на Израел; често сме споменавали и дилемата на тази нация относно действията, които трябва да предприеме спрямо заплахата, идваща от Иран. Като че ли през последните седмици и месеци предупрежденията за унищожението на Израел стават все по-чести и все по-силни от страна на мюсюлманския свят. Освен заплахите на Ахмадинеджад, една от последните прогнози беше тази на професор Гамал Заран, който е декан на факултета по политически науки в университета „Порт Саид”. В интервю за иранската държавна телевизия на 17 август той каза следното: Гамал Заран: „Ерусалим е сърцето на палестинската кауза, а палестинската кауза е кауза на всички араби и мюсюлмани. Ето защо ликвидирането на ционистката държава е неоспорима наша цел и е въпрос само на време. Вярвам, че арабските революции (той цитира различните страни, засегнати от Арабската пролет) пораждат надежда у хората, че един ден те ще си върнат Ерусалим и Палестина.” За един западен наблюдател тези непрекъснато повтаряни забележки са изключително дразнещи. Многократно сме казвали истината, че по-голямата част от арабската имиграция в „Палестина” е станала по времето на еврейската алия, а не преди това. Въпреки че е вярно, че евреите не са се върнали в „ненаселена земя”, също така е вярно, че по онова време там няма голям брой палестинци. Когато хората в околните народи чуват, че се появява възможност за работа и много други възможности в „Палестина”, те започват да прииждат от различни места, за което са доказателства фамилните имена, водещи началото си от Египет, Сирия, Гърция, Англия и др. Интересът към този изостанал район на Османската империя е малък, докато той не става важен за евреите. И едва ли е случайна липсата на доказателства, че Мохамед някога е посещавал Ерусалим (добре известната Сура 17:1 споменава единствено „по-далечния Храм”). Продължавайки интервюто, журналистът пита: „Защо да е само надежда? Защо не предприемаме действия?” Гамал Заран: „Причината е, че досега революциите не са достигнали трона на установените сили. Трудно е тази надежда да се превърне в реалност, докато тези революции не излязат на преден план. Ние постоянно поддържаме спомена в по-младите поколения, за да могат те да помнят, че палестинската кауза е много важна. Надеждата и споменът по-късно ще се превърнат в действия. Но следващата година, ако е волята на Аллах, Израел ще бъде унищожен”. Ето още една прогноза за скорошната гибел на Израел. Арабите си правят лоша услуга, опитвайки се сами да се убедят в това, което искат да чуят, вместо да се изправят срещу действителността. Ерусалим, който никога преди не е бил важен за мюсюлманите, изведнъж се оказва в центъра на всичко, което правят. Сион, който въплъщава всички надежди и желания на еврейския народ, изведнъж започва да въплъщава всичко, за което мечтаят и мюсюлманите – въпреки че те не го наричат с това име. Може ли, леко иронично, да го наречем „арабски ционизъм”? Според тях всичко ще се нареди, ако и когато „Палестина”, и особено Ерусалим, премине отново в арабски ръце. Ударът на Израел срещу Иран е омотан в американската политика Според статия, публикувана от агенция Ynetnews, използването на военна сила за предотвратяване възможността Иран да се сдобие с ядрени оръжия е единственото, което остава на Израел, но не е в негов интерес това да се случи преди изборите в САЩ. Удар на Израел срещу Иран през следващите два месеца ще помогне за преизбирането на президента Обама, като му даде чудесен повод да отклони вниманието от провалилата се американска икономика. Ynetnews пише: „От политическа гледна точка той няма да има избор и ще трябва да подкрепи Израел, но американският народ ще се обедини около президента си, както се случва винаги при криза зад граница. Израел не може да си позволи още четири години политиката на Обама”. За да има Ромни шанс да спечели изборите, икономиката трябва да остане основен проблем в умовете на гласоподавателите. Ако Израел нанесе удар срещу Иран през следващите два месеца, президентът Обама ще трябва да подкрепи Израел, за да не отблъсне еврейските гласоподаватели и донори. Но това, което е по-лошо, е, че Иран ще нанесе ответен удар. С присъщата си откровеност шефът на Вътрешното командване Матан Вилнай каза, че според него въздушните удари на Израел ще бъдат последвани от 30-дневна война между Иран и Израел, която ще отнеме около 500 израелски живота, като жертвите ще са главно поради ирански ракетни удари. В продължение на месец войната ще присъства в медиите ежедневно и ежеминутно и ще завладее вниманието на американската общественост, особено ако американските бази и сили бъдат застрашени, което ще отмести на заден план разделенията във връзка с икономиката на страната. Обама ще придобие образ на главнокомандващ и рейтингът му ще се покачи. Два дни след убийството на Бин Ладен през 2011 г. рейтингът на Обама се покачи с 9% до най-високото му ниво от 2009 г. насам въпреки стагнацията в икономиката. Ако той бъде преизбран, въпреки че е подкрепил Израел срещу Иран, Обама, който вече няма да се нуждае от еврейските гласове за нов мандат, ще накара Израел да плати скъпа цена за това, че е нападнал ислямска страна и е замесил САЩ в нова война. Авторът продължава: „Ако Израел твърди, че не може да поеме риск като отстъпи територии в Западния бряг на страни в нестабилния след Арабската пролет Близък изток, на Израел и поддръжниците му непрекъснато ще бъде напомняно, че Обама е подкрепил Израел по време на конфликта с Иран. Това ще доведе до продължаване на външната му политика, която той водеше през първите три години от мандата си – политика, включваща създаването на палестинска държава в границите от 1967 г., разделяне на Ерусалим и установяване на по-близки взаимоотношения с мюсюлманския свят чрез дистанциране на САЩ от Израел. След множество публични конфронтации и заплахи Израел ще се окаже обграден от „Хамастан” в Газа и в Западния бряг, от Мюсюлманското братство и други водещи джихад организации, които искат да го унищожат”. Вярно е, че Израел поема голям риск, като не нанася удар сега. Ако Обама бъде преизбран, той ще продължи своята „политика на ограничаване”, която в крайна сметка ще доведе до ядрен Иран. До тогава Близкият изток ще се е превърнал в буре с барут, което чака Иран да натисне спусъка. Тогава само Бог може да помогне на Израел. Кризата в Сирия може да доведе до химическа война Една от най-големите опасности от настоящата война в Сирия е арсеналът от химически оръжия, които Асад може да използва в тази война. На 11 август в Истанбул Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън се срещна с турския премиер Ердоган и лидери на сирийската опозиция. След това тя обяви, че военните и службите за сигурност на САЩ и Турция ще съставят екип, който ще изработи план за действие в случай, че се развие ужасният сценарий с използването на химически оръжия. (Debkafile, 11.08.2012) Турция наскоро изпрати на сирийските бунтовници, които се бият в Алепо, първата доставка с противовъздушни ракети FIM-92 Stinger. Според източници на разузнаването, снабдяването на бунтовниците с оръжие може да накара Асад да използва химическо оръжие срещу бунтовниците, както и срещу Турция, Израел и Йордания. Предвид тази заплаха миналата седмица Франция изпрати полева болница, специализирана в третирането на химически отравяния. Болницата беше изпратена от френската медицинска база в Истрес, северна Йордания до място в близост с границата между Йордания и Сирия. Очевидно решението на премиера Ердоган да въоръжи сирийските бунтовници дойде, след като силите на Асад свалиха турски самолет F-4 с руски противовъздушни ракети на 22 юни в Латакия. Той също така отвърна на Асад и затова, че позволи на кюрдските бунтовнически сили ПКК да прехвърлят 2500 бойци през границата. Турция произвежда ракети FIM-92 Stingerпо американски лиценз и е задължена да получи разрешението на САЩ, преди да ги продаде на друга страна. Вашингтон даде разрешение тихомълком. Това позволи на Анкара да снабди Сирийската свободна армия с оръжията, необходими за свалянето на правителствени хеликоптери, докато администрацията на Обама продължи да настоява, че Америка снабдява бунтовниците единствено с „несмъртоносни помощни средства”. Ракетите Stingerса привличани от топлина и могат да свалят самолети и хеликоптери. Според информирани източници досега бунтовниците не са успели да свалят никакви въздушни обекти. Това може и да е поради липсата на опит, но също и поради това, че руснаците са снабдили сирийските самолети с примамки, които объркват електронните устройства на подобни ракети. Ако ракетите Stingerнанесат сериозни щети, Асад може сериозно да се замисли за варианта с използване на химическо оръжие. „Спрете да заплашвате Израел” Наскоро главният секретар на ООН Бан Ки-мун се срещна с висши лидери на Иран. Той настоя иранските лидери да предприемат конкретни мерки, за да докажат, че ядрената програма на страната им е с мирни цели и да използват влиянието си за слагане край на конфликта в Сирия, който продължава вече 17 месеца. В отделна среща с Ахмадинеджад и Върховния лидер Аятола Хaменей, Бан каза, че устните нападки срещу Израел са обидни, подстрекаващи към насилие и неприемливи. В отговор Хaменей каза, че Иран работи по въпроса да успокои света относно ядрените оръжия. „Американците знаят, че Иран не се интересува от разработването на ядрени оръжия”, каза той. „Те просто си търсят извинение да нападнат Иран. Това, което е опасност за региона, е фактът, че Израел разполага с ядрени оръжия. Очаквам ООН да предприеме действия по този въпрос.” Разбира се! Просто обръщаме нещата. Но той знае, че ООН няма да предприеме действия. В друга среща преди това с говорителя на парламента Али Лариджани Бан каза: „Иран може да изиграе важна роля в мирното разрешаване на сирийската криза.” Той отбеляза, че „сирийският народ страда достатъчно... повече от 20 000 души са загинали през последните 18 месеца.” В отговор Лариджани каза: „За нещастие, някои големи страни действат авантюристично в региона и създадоха разцепления, каквито в момента виждаме в Сирия”. (Ynetnews, August29) Най-вероятно лекото смъмряне от страна на Бан ще остане без резултат. Иран както винаги обръща обвинителния пръст към САЩ и Израел, настоявайки че техните действия в региона са предизвикали нестабилността. Тъй като думите на Бан няма да бъдат подкрепени с военни действия, Техеран също не вижда причина да им обръща внимание. Така войната продължава, като дори и към този момент ситуацията става все по-взривоопасна. „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога” (Псалм 62:5-7). В Месията, Лони Мингс