Реч на министър-председателя Бенямин Нетаняху пред Общото събрание на ООН от 27 септември 2012 година 28.09.2012

Когато става въпрос за оцеляването на моята държава, не е само мое право да говоря; мое задължение е да говоря. И вярвам, че е задължение на всеки отговорен лидер, който иска да съхрани световния мир. Въпросът, който трябва да си зададем, е не кога Иран ще се сдобие с бомба. Въпросът е на какъв етап повече няма да можем да спрем Иран от получаване на бомба. ​ Много Ви благодаря, господин Президент. За мен е удоволствие да видя Общото събрание, председателствано от Посланика на Израел и се радвам да видя всички Вас, почитаеми делегати. Дами и господа, Преди три хиляди години Цар Давид управлявал Еврейската държава от нашата вечна столица, Йерусалим. Казвам това за всички, които твърдят, че Еврейската държава няма корени в нашия регион и че ние скоро ще изчезнем. В хода на нашата история Еврейският народ е преодолял всички тирани, които са се стремили към нашето унищожение. Техните идеологии са били отхвърлени от историята. Народът на Израел продължава да живее. Казваме на иврит „Ам Исраел Хай“ и Еврейската държава ще съществува вечно. Еврейският народ е живял на земята на Израел в продължение на хиляди години. Дори след като голяма част от хората бяха изпратени в изгнание, евреите продължиха да живеят в страната на Израел през вековете. Множеството на нашия народ никога не се отказа от мечтата да се завърне в древната си родина. Побеждавайки законите на историята, ние направихме точно това. Ние събрахме изгнанниците, възстановихме своята независимост и построихме наново нашия живот като нация. Еврейският народ се завърна у дома. Ние никога няма да изоставим своите корени отново. Вчера беше Йом Кипур, най-свещеният ден от Еврейската година. Всяка година, в продължение на над три хиляди години, ние се събираме на този ден за размисъл и изкупление. Замисляме се за делата си в миналото. Молим се за нашето бъдеще. Спомняме си печала на нашето гонение; спомняме си голямата борба на нашето разпръсване; скърбим за унищожението на една трета от нашия народ, шест милиона души, по време на Холокоста. Но в края на Йом Кипур, ние празнуваме. Празнуваме възраждането на Израел. Празнуваме героизма на нашите млади мъже и жени, които са защитавали нашия народ с непобедимия кураж на Йешуа, Давид и макабейците от историята. Празнуваме чудото на процъфтяващата съвременна Еврейска държава. В Израел вървим по стъпките на нашите патриарси Авраам, Исаак и Яков. Но проправяме и нови пътища в областта на науката, технологиите, медицината и земеделието. В Израел миналото и бъдещето намират обща основа. За съжаление, това не се случва в много други държави. Защото днес се заражда безпределна битка между съвремието и средновековието. Силите на съвремието търсят светло бъдеще, в което правата на всички са защитени, в което всяко дете има достъп от дланта на ръката си до постоянно обогатяваща се дигитална библиотека, в което всеки живот е свещен. Силите на средновековието търсят свят, в който жените и малцинствата са потиснати, в който знанието е потъпкано, в който се прославя не животът, а смъртта. Тези сили са в конфликт по целия свят, но никъде така силно, както в Близкия изток. Израел гордо застава зад силите на съвремието. Ние защитаваме правата на всички граждани: мъже и жени, евреи и араби, мюсюлмани и християни – всички те са равни пред закона. Израел превръща света в едно по-добро място: нашите учени получават Нобелови награди. Нашето ноу-хау е във всеки мобилен телефон и компютър, който вие ползвате. Предотвратяваме глада, като напояваме пустинни земи в Африка и Азия. ​ Израел цени живота, както цени мира и търси мира. Преди малко от моето място говори президентът Аббас. Казах на него, казвам и на вас: Няма да разрешим нашия конфликт с клеветнически речи пред ООН. Това не е начинът за неговото разрешаване. Няма да разрешим нашия конфликт с едностранни декларации за държавност. Трябва да се съберем и преговаряме заедно, достигайки общ компромис, според който демилитаризираната Палестинска държава признава единствената по рода си Еврейска държава. При все това средновековните сили на радикалния ислям, които видяхте да атакуват американските посолства в целия Близък изток, се противопоставят на това. *** Мисля си, че въпросът, който трябва да си зададем, е не дали фанатизмът ще бъде победен. Въпросът е колко живота ще бъдат погубени, преди той да бъде победен. *** Питам ви, като вземем предвид иранската агресия без ядрени оръжия, представете си само иранската агресия с ядрени оръжия. Представете си техните ракети с голям обхват, заредени с ядрени глави, техните терористични мрежи, въоръжени с атомни бомби. Кой от вас ще се чувства в безопасност в Близкия изток? Кой ще се чувства в безопасност в Европа? Кой ще се чувства в безопасност в Америка? Кой ще се чувства в безопасност където и да било по света? Говоря за това сега, защото времето напредва безмилостно. Говоря за това сега, защото ядреният календар на Иран не забавя хода си за нищо и за никого. Говоря за това сега, защото когато става въпрос за оцеляването на моята държава, не е само мое право да говоря; мое задължение е да говоря. И вярвам, че е задължение на всеки отговорен лидер, който иска да съхрани световния мир. В продължение на близо едно десетилетие международната общност се опитваше да спре иранската ядрена програма с дипломация. Това не даде резултат. Иран използва дипломатическите отношения като средство, за да спечели време за напредването на ядрената си програма. *** В този късен час има само един начин Иран да бъде спрян по мирен път от разработването на атомни бомби. Това може да стане като се постави ясна червена линия пред програмата на Иран за ядрени оръжия. Червените линии не водят до война; червените линии предотвратяват войната. ​Дами и господа, Въпросът, който трябва да си зададем, е не кога Иран ще се сдобие с бомба. Въпросът е на какъв етап повече няма да можем да спрем Иран от получаване на бомба. Червената линия трябва да бъде поставена пред програмата на Иран за обогатяване на ядрени оръжия, защото тези съоръжения за обогатяване са единствените инсталации, които можем ясно да видим и проследим. *** Вярвам, че изправен пред ясна червена линия, Иран ще отстъпи. Това ще даде повече време за санкции и дипломация, за да убедим Иран да се откаже изцяло от своята ядрена програма. ​ Сблъсъкът между съвремието и средновековието не трябва да бъде непременно сблъсък между напредъка и традицията. Традициите на Еврейския народ датират от хиляди години. Те са източникът на нашите колективни ценности и основата на нашата национална сила. *** Тези са трансцендентните ценности на моя народ и това е най-големият дар на Еврейския народ за човечеството. Нека обещаем днес, че ще защитаваме тези ценности, защитавайки по този начин нашата свобода и обща цивилизация. Благодаря ви!