Шофар

"Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата " (Исаия 18:3) Скъпи български християни приятели на Израел, В началото на декември еврейският народ отбеляза празника Ханука или още известен като „Празника на светлината” и празника на Освещението на Храма (Йоан 10:22). В продължение на осем дни в еврейските домове се запалва специален светилник, наречен „ханукия”, чиято светлина напомня за победата, дадена от Бог на Неговия народ в борбата му срещу елинската империя, която преди хиляди години се е опитвала да наложи духа на хуманизъм и поклонението на фалшиви богове в Святата земя. Този дух на хуманизъм продължава да действа и днес в света, издигайки се против Бога, против Неговия избран народ Израел и против Божията Църква. Натискът над Израел да отстъпи от земята си – тяхното дадено им от Бога наследство и заплахите за унищожението на еврейския народ продължават и до днес. Повече от всякога те се нуждаят от нашите молитви. Както ще прочетете в това издание, атаките срещу Израел в ООН и антисемитските нападения срещу евреи, особено в Европа, се засилват. Като християни Бог ни е призовал да бъдем светлина на света и да говорим библейската истина за Неговите обещания към народа Му. Една еврейска мъдрост гласи, че дори светлината само на една свещ е достатъчна, за да разпръсне и най-гъстия мрак. Нека бъдем тази светлина, колкото повече времето на идването на нашия Господ наближава. „Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина” (Псалм 36:9). Шалом и благословения, Митка Атанасова и екип „Християни приятели на Израел”- България От Амазонската джунгла до Ерусалим – историята на една алия (по материали на Йедиот Ахоронот) В продължение на десетилетия евреите се завръщат в Израел от всички части на света – Полша, Мароко, Русия, Ирак, Аржентина, Унгария, Египет, Етиопия и много други страни. Скоро в Израел се очаква да пристигне една доста екзотична група от около 100 евреи, които в продължение на столетия са живеели сред индианците по бреговете на Амазонка в Перу. Историята на тези хора започва в края на 19 век. Млади хора с еврейски произход, главно мъже, имигрират от Мароко в Перу и се заселват в Икуитос – отдалечен индиански град в Амазонската джунгла, който се смята за един от най-изолираните градове в света и до днес. До там може да се стигне само с лодка или самолет. Тези млади мъже имали за цел да се включат в бизнеса с каучуково дърво, който е много развит в региона, и да спечелят добри пари. Първоначално тези евреи съблюдавали еврейския си начин на живот, но в последствие се оженили за местни християнки-индианки. През годините потомството им знаело за еврейските си корени, но поради средата, в която живеели, било трудно да спазват еврейския начин на живот. Преди няколко десетилетия била установена връзка между еврейската група в Икуитос и движението „Масорти”, което има за цел възстановяването на еврейските традиции и което се опитало да започне връщането им в Израел. Малка група евреи пристигнали в Израел през 1990 г. След няколко години ги последвала и друга група. Останалата част от общността продължава да живее в Икуитос, като мнозина от тях мечтаят да се върнат в Израел един ден и нито за миг не забравят еврейските си корени. Те започват да се връщат към еврейските традиции, да съблюдават шабат, да се молят в местната синагога, която построяват и са погребвани в еврейското гробище в града. На вратите на много от семействата можете да видите звездата на Давид и мезуза (кутийка със свитък от Писанието, която се закрепва на праговете на еврейските домове). Преди 12 години около 100 души от общността подават молби към Еврейската агенция да направят алия. Към този момент документите им са придвижени в Министерството на вътрешните работи на Израел и се очаква окончателното решение. Сред хората от тази група има търговци, учители, правителствени служители, както и водачи на рикша – които най-вероятно ще трябва да се преквалифицират. Възрастта им варира от бебета до хора на 80 г. Някои са запазили еврейските си имена през вековете – Пинто, Леви, Абрамович. Йехуда Шарф – директор на Отдела по абсорбция и специални операции към Еврейската агенция каза: „Голяма част от тази група имат роднини, които вече са пристигнали в Израел и успешно са се интегрирали в израелското общество. Сега роднините им, които са останали в Перу, искат да се съберат със семействата си и да започнат да градят бъдещето си в Израел.” Все повече евреи в Европа обмислят да направят алия (по материали на „Израел днес”) Много европейски евреи вече не се чувстват в безопасност в страните, в които са родени. Това стана ясно от проучване, направено наскоро от Агенцията за основни човешки права към Европейския съюз. Средно 76% от анкетираните евреи на Стария континент съобщават за засилване на антисемитизма през последните години и 29% заявяват, че обмислят алия в Израел. Почти 90% от анкетираните са казали, че са се сблъсквали с хора, които не считат евреите за свои сънародници. Проблемът изглежда най-остър в Унгария, Франция и Белгия, където броят на евреите, които обмислят алия, е най-висок. Един на всеки пет анкетирани казва, че умишлено избягват да носят на публично място нещо, което би издало, че са евреи. Този проблем е особено застъпен в Швеция, където 34% не искат другите хора да знаят, че са евреи. Президентът на Европейския еврейски конгрес Моше Кантор подчерта значението на това изследване. Фактът, че „евреите вече не могат да изразяват открито вярата си, понеже се страхуват, е повратна точка за Европа”, каза той, призовавайки европейските правителства да вземат под внимание резултатите от проучването. Ключът към Святата земя (по материали на „Молитвената армия на Илия”) Трябва да продължаваме да се молим за правото на Израел да се защитава, но също така трябва да се молим за разрешение на проблема – а именно заплахата за самото съществуване на Израел. И отговорът не е в ядрените оръжия, а във връщането на Месията! Йосиф Рабинович (1837-99) е бил руски евреин, който е вярвал в Йешуа. Той е наречен бащата на месианското еврейско движение. През 1882 г. той пътува до тогавашна „Палестина”, за да разбере дали завръщането в Израел би било отговорът на проблемите на руските евреи. Тогава той преживява лична среща с Йешуа на Елеонския хълм и се връща в Русия с един вик: „Ключът към Святата земя е в ръцете на нашия брат Йешуа.” След няколко години той основава първото месианско еврейско събрание в Кишинев, Молдова. В периода преди Холокоста трудовете на Рабинович имат голямо влияние в Източна Европа. В много синагоги в този регион евреите масово се обръщат към Йешуа като обещания Месия на Израел. Рабинович е един от главните инструменти, които Бог използва в това удивително месианско движение, което е било напълно заличено по време на Холокоста. Също толкова удивително е, че днес в Израел има един ортодоксален евреин, който споделя мнението на Рабинович относно Йешуа и Земята на Израел. Той се казва Ариел Коен Алоро и е част от ортодоксалното движение „Хабад” в Израел. Алоро е написал книга за Йешуа, която на иврит се казва: „Им”х Шмо”. Това е стар акроним, който означава: „Да бъде изличено името Му!” и е използвано като клетва срещу Йешуа от много ортодоксални евреи. Алоро посочва, че тази клетва може да е знак, че Йешуа е Месията, тъй като, ако се разместят буквите на иврит, се получава думата „м-ш-и-х”, която означава „Машиах” или „Месия”. Алоро е стигнал до някои удивителни заключения, че във враждебното отношение на евреите към Йешуа се коренят много от проблемите на Израел днес. Например израелската организация, която бе сформирана през 1967 г., за да представлява еврейските заселища в Юдея, Самария и Газа, се нарича Йеша. Тя е съкращение на еврейските названия на Йехуда (Юда), Шомрон (Самария) и Аза (Газа). Йеша е еврейската дума за спасение. Алоро посочва, че акронимът Йеша всъщност е трябвало да бъде точно Йешуа (у – се изпозлва за съюза и на иврит), но е бил изпуснат поради връзката с името на Йешуа. Според Алоро това е една от причините Израел да изгуби Газа! В книгата си той пише: „Мисля, че ако еврейският народ заяви пред целия свят, че са постъпили несправедливо спрямо този човек (Йешуа) и Му поискат прошка, това ще донесе мир и прошка за целия свят. Тогава, както казват пророците, ще бъдем достойни да получим Земята на Израел в нейната цялост и то ще стане с помощта на народите, а не с обвиненията им... Както се казва в Словото „Именно този ден е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен (спасен = йеваша) от него” (Еремия 30:7). Това са удивителни думи от един ортодоксален евреин днес в Израел! Наистина без Княза на мира не може да има мир! Както Рабинович е казал преди много години: „Ключът към Святата земя е в ръцета на нашия брат Йешуа”. „Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст” (Матей 23:37-38). Църква в Ерусалим продължава дързостно да проповядва Евангелието въпреки палеж (по материали на „Израел днес”) Пастор Стивън Къри на арабската църква „Голгота” в Ерусалим е решен да стои твърдо за Евангелието, въпреки съпротивата и наскорошния палеж на сградата на църквата в арабския квартал Шуафат в Източен Ерусалим. П-р Къри току-що се бил завърнал от пътуване в чужбина, където е говорил за арабските християни в Израел, когато един от дяконите в църквата му се обадил спешно и му съобщил за палежа. „Пасторе, току-що бяхме свършили младежкото съживително събрание в неделя вечер. Пожарната дойде с две големи коли и успяха да потушат умишлено предизвикания пожар, преди да изгори цялата сграда, детската площадка и автомобила на църквата.” Оказва се, че нито един от съседите на църковната сграда не си е дал труда да уведоми п-р Къри или други служители за пожара, което е показател, че тяхното евангелизаторско служение не е добре прието в арабския квартал. „Не че съседите ни не ги е грижа”, обясни дяконът, „но поради нашето служение, което сме приели, да бъдем фар и да носим светлината на Исус, мнозина се страхуват да ни се обадят, за да не бъдат нападнати децата им, собствеността им или те самите”. Арабският квартал Шуафат отдавна е място на конфликти и израелската полиция избягва да влиза там, за да не се предизвикват размирици. Но точно тук п-р Къри и екипът му споделят с хората любовта на Йешуа. И техните проблеми не се изчерпват само с пожара. Църквата обитава временни помещения, тъй като хазяите не са склонни да отдават под наем собствеността си на християни. Наскоро църква „Голгота” бе уведомена, че скоро ще трябва да освободи сградата. Затова сега църквата търси да закупи място, където да се помещава. Вече е намерена подходяща сграда и както п-р Къри обясни: „Тази възможност е чудо от Господа, тъй като Бог ни заведе при единствения мюсюлманин, който е склонен да продава на християни. С това той рискува много и затова знаем, че Святият Дух е този, който се намеси.” След закупуването на собствена сграда е възможно атаките срещу църквата да се засилят. Но п-р Къри възнамерява нейната светлина да свети още по-силно. „Каква възможност е това – да бъдем фар в тъмнината между два от най-големите арабски мюсюлмански градове извън Източен Ерусалим”, каза той. „Църква „Голгота” вече дава възможност на хората тук да чуят и научат за Исус. Ще продължим да устояваме, тъй като вярваме, че това, което правим, носи съживление за църквата в града, където всичко започна”. Синът на свещеника, който насърчава арабите-християни да служат в израелската армия, бе нападнат в Назарет Седемнадесетгодишният син на православния свещеник отец Габриел Надаф беше пребит в Назарет на 7 декември, като се предполага, че причината е кампанията, която баща му води за насърчаване на арабите-християни в Израел да служат в армията и да бъдат лоялни граждани на еврейската държава. Момчето е било прието в болница с наранявания по главата. http://www.israelheute.com/Portals/0/news/131207_Nadaf.jpgВ миналото отец Надаф е получавал многобройни смъртни заплахи от местни мюсюлмани. В този случай изглежда, че виновникът за жестокото пребиване на сина му е поддръжник на радикалната лява арабска партия „Хадаш”, която е представена и в израелския парламент. Надаф си навлече гнева на мюсюлманите депутати в израелския Кнесет, които обикновено използват високите си постове да хвърлят презрение и да говорят против държавата, която им плаща високите заплати. В отговор на нападението срещу сина му, Надаф каза за израелската телевизия: „Докато се опитвам да интегрирам арабските младежи в израелското общество, екстремистите се опитват все повече да го разделят и да насаждат омраза срещу мен.” „Побоят над момчето премина границата”, каза отец Надаф. „Съпругата ми се страхува да излезе от дома ни, а другият ми син – на 15 г. – също отказва да излиза навън от страх да не бъде нападнат и той”. Заместник-министърът на отбраната Дани Данон се срещна с Надаф и изрази благодарността на еврейската държава за позицията, която свещеникът и други арабски християни са заели. Данон призова израелските власти да сложат край на подстрекателствата срещу Надаф от страна на арабските депутати в Кнесета. „Заплахите им се превърнаха в действия”, каза Данон. „Отец Надаф и семейството му, както и други християни, които искат да служат в израелската армия, сега живеят в страх”. В предишно интервю за списанието „Израел днес” отец Надаф каза, че дълго време е приемал за даденост привилегиите, които се предоставят от държавата, но е време арабите християни да са готови и те да служат. Той също така посочи, че Израел е единствената държава в Близкия изток, където християните могат свободно да практикуват вярата си. Папа Франциск открито похвали евреите (по материали на „Израел днес”) Наскоро главата на Католическата църква направи историческа стъпка, като публично похвали еврейския народ. В отворено писмо до италианския вестник La Repubblica папа Франциск отговори на въпроси, свързани с Божиите обещания за благословение и добруване на еврейския народ в светлината на гоненията и преследванията срещу тях, които достигнаха кулминацията си по време на Холокоста. Въпросите са били зададени от Еугенио Скалфари, бивш редактор и съосновател на вестника. Папа Франциск подчертал, че въпреки гоненията Бог не е оставил еврейския народ и евреите не са оставили вярата си в Него. „Повярвайте ми, това е въпрос, който дълбоко ни засяга като християни, защото с Божията помощ, особено след Втория събор във Ватикана (преди 50 г.), ние преоткрихме, че еврейският народ остава святият корен, от който дойде Исус.” „През всичките си години на приятелство с нашите братя евреи в Аржентина аз също съм питал Бога много пъти в молитва, особено когато си припомнях ужасите на Холокоста”, каза той. Като архиепископ на Буенос Айрес папа Франциск е поддържал тесни връзки с еврейската общност. Израелският президент Шимон Перес подарява Библия на папа Франциск Еврейският народ е пример за християните в това, че продължава да очаква идването на Месията, каза папата, припомняйки на християните, че са само пътници в този живот. „За това никога няма да можем да им се отблагодарим не само като Църква, но и като човешки същества”, каза той. „С постоянството на вярата си в Бога на Завета те призовават всички, включително и нас, християните, да си спомним факта, че очакваме завръщането на Господа като пътници и затова винаги трябва да останем отворени за Него и да не отстъпваме от това, което вече сме достигнали”, продължи той. „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (2 Петър 3:10-12) Неизключен микрофон предаде изненадата на преводачка в ООН от тормоза, на който е подложен Израел Преводачка от английски на испански език в Общото събрание на ООН се превърна в неочакван герой за Израел, след като неизключен микрофон предаде изненадата й, че светът е толкова вманиачен на всяка цена да заклеймява еврейската държава. Във видеото, което бе разпространено в мрежата, може да се чуе как преводачката казва на колегата си, смятайки че микрофонът е изключен, че е изненадана от изкривения фокус, с който се представят предполагаемите злодеяния на Израел. „Като се замислиш, след като има пет изявления, а те не са пет, а повече от десет резолюции за Израел и Палестина, трябва да има нещо и за другата страна – не е ли прекалено много?”, пита тя. „Има толкова много други лоши неща, които се случват, но никой не казва нищо за тях”. На видеото се вижда как членове на Общото събрание, сред които председателят и секретарката, се усмихват при този инцидент, докато преводачката се извинява, че е забравила да изключи микрофона си. Всъщност цифрите са по-големи от това, което предполага преводачката. На последната сесия на Общото събрание на ООН Израел е бил заклеймен вече 22 пъти. За сравнение само четири подобни изявления са били направени срещу всички други страни в света взети заедно. На заседание на кабинета премиерът на Израел Бинямин Натаняху каза, че „се надява да няма последствия за преводачката в резултат на инцидента, но ако я уволнят от ООН, може да разчита, че Държавата Израел ще й предложи работа.” Израелският лидер отбеляза, че пристрастието, което тази жена е забелязала, не е нещо ново, но „понякога, някой се осмелява да отмахне булото на лицемерие, което съществува в тези непрестанни нападки срещу нас и тази жена се осмели да направи точно това.” Лидерът на „Хамас” изпраща внучката си в Израел за лечение (по материали на „Израел днес”) За палестинците Израел е дяволът и безмилостният им враг. Освен когато палестински лидер или член на неговото семейство се нуждае от спешна медицинска помощ. На 17 ноември Израел оказа такава помощ на Амал Ханийе – внучка на премиера на „Хамас” Исмаил Ханийе. След остра инфекция на хранопровода състоянието на едногодишното момиченце Амал станало критично. Очевидно без да се колебае, Ханийе изпратил внучката си в Израел, а еврейската държава също без да се колебае, приела детето. Амал не е първият член на семейство Ханийе, който получава медицинска помощ от Израел. През лятото на 2012 г. зетът на Ханийе е бил откаран по спешност в Израел, за да му бъде направена спешна операция на сърцето в болница в Тел Авив. Това не е нещо ново за Израел. Стотици палестинци от Газа влизат в Израел всеки месец за лечение, което за някои е животоспасяващо. Но дали Ханийе не изпраща погрешно послание на последователите си, като изпраща собствената си кръв и плът в това, което той и другите лидери на „Хамас” наричат „бърлогата на врага”? По време на конференция по въпросите на образованието миналата година Ханийе нарече Израел „раков тумор, който трябва да бъде отстранен и премахнат” и насърчи палестинските учители да „възпитат поколение, което ще се бие и ще освободи палестинците от окупацията”. А неговата дефиниция за окупация не се вмества само в границите от преди 1967 г. „Въоръжената борба е пътят и стратегическият избор за освобождение на палестинската земя от Средиземно море до р. Йордан и за изгонването на нашествениците и узурпаторите (Израел)... Няма да отстъпим нито един сантиметър палестинска земя”, каза Ханийе през декември 2011 г. по повод 24- годишнината от създаването на „Хамас”. Два месеца по-късно в Техеран Ханийе настоя, че „Хамас” „никога няма да признае Израел”, без значение какво мирно споразумение се постигне между Израел и други палестински лидери. Човек се пита, ако дългосрочните стратегически цели на Ханийе бъдат постигнати, къде ще изпрати той роднините си, когато се разболеят? В израелска болница се роди сирийско бебе (по материали на „Израел днес”) През последната година в израелските болници са били лекувани стотици сирийски бежанци от продължаващата в Сирия гражданска война. Но в средата на ноември станахме свидетели за пръв път на раждането на сирийско бебе в израелска болница. Майката е 20-годишна медицинска сестра, която живее близо до израелско-сирийската граница и която не е могла да стигне до сирийска болница в резултат на боевете в района между правителствените сили и бунтовниците. Отчаяна, тя направила единственото, за което се сетила – тръгнала към Израел. За щастие младата жена била застигната от израелски войници, които я завели в болница в израелския град Цфат в Галилея. Малко след това младата жена родила здраво момченце. „Екипът от израелски акушерки и лекари се отнесе към мен с уважение и внимание”, каза тя за израелския Канал 2. „Не се чувствам във вражеска страна, тук всички ми помагат и се грижат за мен”. Израел и Сирия все още официално са във война. Но това не спира еврейската държава да осигурява медицинска помощ за сирийци, прекосили границата с Израел от февруари тази година. За над 250 от тях, тази помощ е била животоспасяваща. Израелските „ангели в зелено” се спуснаха над Филипините (по материали на „Израел днес”) Израел отдавна е една от първите страни, които се притичат на помощ в случай на природни бедствия. Трябва да се отбележи, че помощта, която Израел е оказал при опустошителните земетресения в Хаити (2010) и Япония (2011), надминава пропорционалната помощ, оказана от много по-развити и богати държави от Израел. Еврейската държава отново се притече на помощ, след като тайфунът Хаян уби 10 000 и остави 800 000 ранени и бездомни във Филипините. Израелската армия изпрати стотици лекари, медицински персонал, достатъчно оборудване и консумативи за изграждането на полева болница от най-висок клас. Министерството на външните работи на Израел, израелската хуманитарна организация IsraAid, както и няколко други по-малки израелски и еврейски организации, също изпратиха свои спасителни екипи и медицински персонал. Посланикът на Филипините в Израел Генеросо Калон каза, че народът му е изключително благодарен за огромната и незабавна помощ от страна на еврейската държава. И не само народът на Филипините беше впечатлен от Израел. „Винаги съм се възхищавала на това как израелската армия откликва и оказва медицинска помощ в най-тежки условия”, каза журналистката Нанси Снайдерман от американската телевизия NBC, която предаваше от Филипините. Тя описа как израелците са избрали най-бедните и нуждаещи се райони, за да окажат помощ, която се отличава с изключителен професионализъм и посвещение. Подготвя ли се Израел за поредното навлизане в Газа? (по материали на „Израел днес”) На 27 ноември, в навечерието на Ханука, израелската армия приключи няколко-дневните си учения, симулиращи навлизане в ивицата Газа и ответен удар на ракетен огън от страна на „Хамас”. На 26 ноември през нощта разположените в Газа терористични групи отново изстреляха ракети срещу южния израелски град Ашкелон. През последните седмици подобни атаки отново се засилиха и някои израелски служители смятат, че „Хамас” може би се подготвя за поредния си удар срещу еврейската държава. По време на последната „война в Газа” преди една година – през ноември 2012 г – под меджународния натиск Израел беше принуден да прекрати контра-офанзивата си преждевременно и в крайна сметка „Хамас” заяви, че е победила Израел и през последните месеци продължи да се превъоръжава. Изглежда Израел е решен следващия път да нанесе достатъчно силен удар, преди световните сили да се притекат на помощ на „Хамас”. Междувременно израелските военно-въздушни сили също провеждат учения, този път с ВВС и на други държави, за които бе отбелязано, че са най-широкомащабните досега. Над 60 летателни машини от Израел, САЩ, Италия и Гърция участват в ученията, които се провеждат във военна база в южен Израел. Служители на ВВС на Израел казаха, че ученията не са свързани с някаква конкретна заплаха, въпреки че мнозина смятат, че избраният за провеждането на ученията момент следва да се разглежда като предупреждение за Иран. Еврейските празници за 2014 Пурим – 15-16 март 2014 Песах – 15-22 април 2014 Шавуот 3-5 юни 2014 9’Ав – 5 август 2014

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ДЕКЕМВРИ 2013/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774 „Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилата Си от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават" (Псалм 17:8-9). Ядрените оръжия в Близкия изток Саудитски принцове и служители дадоха да се разбере, че ако Иран се сдобие с ядрено оръжие или се приближи до последния етап на разработването му, Саудитска Арабия няма да „се бави”. Към този момент (3 декември) се смята, че Иран има материал поне за четири атомни бомби. Според агенция Debkafile всичко, което Рияд трябва да направи сега, е да се позове на споразумението, подписано в Исламабад през 2004 г., според което саудитците са финансирали пакистанската ядрена програма в замяна на това да се изработят някои от бомбите или бойните глави. Явно е необходимо Саудитска Арабия само да каже и доставката ще й бъде изпратена, снабдена със съответните ракети. Както се очакваше, Пакистан отрече да е правил такава доставка. Военни и разузнавателни експерти на Запад считат, че макар и доставка да е нямало все още, тя със сигурност скоро ще бъде осъществена, като се има предвид етапа, до който са стигнали преговорите между Иран и Запада. В разговор със саудитския крал Абдула наскоро президентът Обама насочи усилията си към това да не позволява на Саудитска Арабия (а не на Иран) да се сдобие с ядрена бомба. Явно той вече е приел, че Иран ще се превърне в ядрена сила в региона. Историята ни учи какво се случва, когато прекалено много се опитваш да угодиш на някой, но Обама явно не е научил този урок, ако дори изобщо го е чувал. От 2008 г. насам израелският премиер Бинямин Натаняху многократно е заявявал, че ще попречи на Иран да стигне до направата на бомбата, давайки да се разбере, че ако се наложи, израелските въоръжени сили ще бъдат изпратени в действие. Според Debkafile, обаче, на него може да се вярва, колкото и на Обама по този въпрос. Но тази преценка не е обективна. Възможностите на Натаняху са значително ограничени поради отношението на западните лидери, особено на тези в САЩ. В известен смисъл, ако Натаняху заповяда удар срещу Иран сега, това означава да се изправи срещу целия западен свят, само със саудитците и може би египетската армия на своя страна. Това, което някои искат Натаняху да направи, изобщо не е лесна задача. Времето за бомбардиране с единичен удар на ядрен реактор като Осирак (Ирак) и след това победоносно прибиране у дома е отминало. В онези дни малкият Давид нападна гиганта и го сломи. Сега обаче става въпрос за цяла армия от добре въоръжени гиганти, които не само искат да победят Израел, но и да го изтрият от лицето на земята. На 11 ноември на Стената на плача, в навечерието на Ханука, Натаняху перифразира популярна песен за празника и заяви: „Дойдохме да изтласкаме мрака и най-големият мрак, който застрашава света днес, е ядрен Иран!” Журналист от Debkafile пита: „Какво искаше да каже той с тези думи, ако не възнамерява да се възползва от военната възможност Израел да изтласка мрака?” Генерал-майор от запаса Яков Амидрор, бивш съветник по националната сигурност на премиера, каза миналата седмица за The New York Times, че Иран вече има достатъчно обогатен уран за четири бомби. „Всъщност обсъжданията в Женева изобщо не засегнаха ядрената заплаха”, каза той. Иран вече стигна на този етап преди една година. Затова сега критиците искат да знаят как да използват многократните закани на премиера, че „Израел ще действа сам”, за да попречат това да се случи. Някои казват, че „възможността за военен удар на Натаняху” губи доверието на хората, както у дома в Израел, така и в чужбина. При последния разговор на Обама с Натаняху се твърди, че президентът е описал подробно мерките, които САЩ ще предприеме, за да се увери, че Иран ще спази своята част от сделката, постигната в Женева. Той също така каза, че всички сведения ще бъдат предоставени на Израел, който ще може да даде своето мнение и преценка. Сделката в Женева? Даже ако Иран спази условията на сделката, това не означава, че всичко ще бъде наред. Дори и в такъв случай Иран ще бъде на едно от челните места в ядрената надпревара в Близкия изток. Имайки предвид иранската доктрина за идващия ислямски Махди, който ще се появи, когато светът е в хаос, не можем да очакваме, че целта на Иран е създаването на дружелюбен, благоденстващ Близък изток. Що се отнася до мира с Израел, иранският министър на външните работи Джавад Зариф каза по повод американско-израелското сътрудничество по въпроса с Иран: „Такова нещо никога няма да се случи и ние определено няма да бъдем в една стая с представители на ционисткия режим!”. Иранският президент Рухани освен това заяви, че „Иран никога няма да разглоби атомните си съоръжения”. Дотук с изгледите за мирен Близък изток. В крайна сметка Израел може да разчита само на един Приятел и това е Бога на Авраам, Исаак и Яков. Името "Йешуа" предизвика фурор в южен Израел Списанието „Израел днес” съобщи, че наскоро един генерал от израелската армия забелязал плакати с името „Йешуа” по магистралата, която води към базата му в Беершева. По-късно в базата той повикал батальона си на специално събрание и обяснил на войниците си кои са „месианските евреи” и какво вярват относно Йешуа. Въпреки че може да се каже, че този генерал се е отнесъл относително добре към кампанията на организацията „Евреи за Исус”, не всички имаха това отношение. „Нека името му бъде изличено за винаги”, заяви Офер Каради – член на ултра-ортодоксалната партия „Шас”, когато един месиански евреин си позволи да спомене името на Йешуа (Исус) по сутрешната програма на местната радио-станция. В тази програма радиото интервюирало местните представители на „Шас”, заедно със заместник-кмета на Беершева и местен месиански евреин. „Толкова ли сте изпаднали, че да позволявате на този нечестив неверник да говори по радиото?” извика Каради по адрес на месианския евреин. „Недопустимо е да позволяваме на тези неверници да говорят за тези неща в града ни”. Той също така заяви: „Всичко това са лъжи. Нека месианските евреи да отидат при бедуините и да им говорят за Йешу (подигравателно име, с което ултра-ортодоксалните евреи наричат Йешуа). Никога не трябваше да давате микрофона на този неверник. Трябваше да го ударите по главата с микрофона!”. Умолявайки Каради да даде на другите възможност да отговорят, водещият го призова да „прояви уважение към останалите”. „Аз уважавам всички”, каза той. „Докъде можете да изпаднете, вие хора! Тези хора са престъпници срещу човечеството. Те нямат нищо. Нямат интелект. От къде вземат всички тези глупости? Трябва да бъдат изселени от страната”. В крайна сметка водещият успя да попита месианския евреин: „Какво бихте искали да кажете за кампанията, която дава възможност на хората да се запознаят с името на Йешуа?”. Нашият брат отговори: „Някои хора в месианската общност са против подобни публични кампании, въпреки че всеки вярващ трябва да споделя вярата си с хората. Всеки трябва поне да има възможността да провери за себе си това, на което ни учи еврейската Библия за Месията”. „Как можете да давате думата на тези празноглави хора”, прекъсна го Каради. „Те са екстремисти. Те ще предизвикат гражданска война в Израел!” [Авторът на статията в „Израел днес” коментира: „Това всъщност означава, че ако месианските евреи проповядват Евангелието в Израел, ортодоксалните ще се надигнат срещу тях с насилие”]. „Толкова ли е слаб юдаизмът, че трябва да отправяте подобни заплахи към евреите, които вярват в Йешуа?”, попита водещият. Когато Каради продължи да крещи анти-месиански възгласи, водещият му каза „Довиждане”, след което му изключи микрофона. По-късно в програмата водещият попита месианския евреин: „Какво ще кажете за всичко това?” и ето отговора, който последва: „Йешуа е като Йосиф, за когото четохме в парашата от Тората тази седмица. Той все още е скрит за народа Си, но идва ден, когато ще им се открие. Всеки трябва да има възможността да прочете сам за себе си какво Писанието учи за Месията и да си направи своите изводи. Ние сме евреи, които вярваме, че Йешуа е обещаният Месия на Израел. Ние сме тук, за да дадем на всеки възможност да реши сам дали Йешуа е нашият Месия”. След това водещият попита заместник-кмета: „Какво ще кажете за всичко това?” Той отговори: „Аз представлявам всички граждани на Беершева и искам да бъдем приятели с хората и от двете страни”. Списанието „Израел днес” заключава: „Това не е лесна задача, имайки предвид религиозните страсти, които се разпалват сред ултра-ортодоксалните евреи, когато техни сънародници повярват в Исус”. Арабски шейх оправдава анти-семитизма в името на Коран В интервю за египетска телевизия, излъчено на 25 октомври, Ахмад Ал-Тайеб, шейх в университета Ал-Азар се изказа против ционизма и юдаизма. Главното му оплакване изглежда се коренеше в следното: „Вижте колко страдаме днес от глобалния ционизъм и юдаизъм”. Разбира се, всеки, който говори по този начин, игнорира страданията, които ислямът е причинил на другите – предимно не-мюсюлмани. Също така се подминават и добрините, които евреите и „ционистите” са направили по света и продължават да правят. „Това е историческа перспектива, която не се е променила до днес”, продължи шейхът. „Вижте как страдаме днес от глобалния ционизъм и юдаизъм, докато нашето мирно съжителство с християните е устояло на времето. От създаването на исляма преди 1400 г. ние страдаме от еврейската и ционистка намеса в живота на мюсюлманите. Това е най-голямата беда на мюсюлманите”. Това е широко застъпена тема в мюсюлманските политически речи. Много често в мисленето на мюсюлманите целта не е обективната истина, а по-скоро последователите на исляма целят създаването на своя собствена реалност, съобщавайки неща независимо дали са верни или не. Шейхът продължава: „Коранът казва и историята го доказва: Ще намериш, че най-силните сред хората, които са врагове на вярващите, са евреите и политеистите”. Това е първата част. А втората е: „Ще намериш, че най-близките в любов към вярващите са онези, които казват: „Ние сме християни”. Третата част обяснява защо християните са „най-близките в любов към вярващите”, докато евреите и политеистите са точно обратното”. Това е интересно като се има предвид, че в Египет християните са подложени на същите гонения, както евреите на други места. В крайна сметка мюсюлманите не толерират религиозни различия. Или си мюсюлманин, или получаваш смъртна присъда. (Алтернативата е да плащаш специален данък, която май вече не се прилага). Израелски лекари спасяват човешки животи във Филипините В пълно противоречие с отрицателните възгледи на шейха, съществуват безброй неоспорими факти, които недвусмислено доказват, че израелците ценят живота навсякъде по света и често са първите, които се притичат на помощ в случай на бедствие. Последният опустошителен тайфун във Филипините е поредният пример за това. Когато тайфунът Хайян удари средната част на Филипините на 8 ноември, 148-членен израелски медицински екип започна да се събира, за да се отправи натам. Пристигайки в силно засегнатата част Таклован седмица по-късно, израелският екип завари безпрецедентни разрушения и неописуеми страдания. Екипът издигна полева болница в гр. Бого и незабавно започна работа. В статия на уебсайта Times of Israel се казва: „Израелската болница в гр. Бого на остров Себи стана медицинският център в тази част на засегнатия от тайфуна регион, обслужвайки население от 250 000 и лекувайки над 300 пациента на ден, каза управителят на полевата болница на израелската армия миналата седмица”. В продължение на период от две седмици израелският екип е прегледал 2 686 пациента, извършил е 60 животоспасяващи операции и е изродил 36 бебета. Освен това е помогнал за ремонта на училища, засегнати от тайфуна, както и за създаването на инфраструктура за доставка на вода и храна за местното население. Когато си заминаха за Израел, израелците оставиха част от оборудването си, за да се използва от други, които могат да дойдат след тях, съобщи уебсайтът jewishpress.com (November 27). Те също така са транспортирали две деца от Филипините до Израел за допълнителни медицински изследвания. Това е, което Израел в действителност прави. Но, както обикновено, тези смели и жертвоготовни действия намират слаб отзвук в светските медии. „Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си" (Захария 7:9). В Месията, Лони Мингс

Shalom Aleichem

PM Netanyahu's Speech at the UN General Assembly

Свещенството и Финеес

(ЧИСЛА) 25.10-30.1 Има много неща в тази параша, които бих могъл да коментирам, но когато четох пасажа, мислите ми продължаваха да се връщат към Финеес и това, което направи. (Числа) {25:10} Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: {25:11} Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си. Всеки път, когато не се покорим на Божието Слово, всеки път, когато поставим някой друг пред Бога, всеки път, когато си направим идол в живота, Божията ревност се задейства и гневът Му се обръща срещу нас. Можем да издигнем в идол нещо материално или съпруга/та си, децата или внуците си – без значение какво е, то ще предизвика Божия гняв. В Писанията виждаме Божия гняв срещу децата на Израел, когато ревността Му се възпламени срещу тях поради тяхното непокорство и/или невярност – това се случва и с нас. В Писанието хиляди и десетки хиляди са били поразени в резултат на гнева Му. Както знаем, Израел започна да блудства след чужди богове в подножието на Моав. 24 000 души умряха в резултат на това и много още щяха да погинат, ако не беше Финеес. Поради ревността си той спря язвата и получи благословението на вечно свещенство. Какво беше специалното у Финеес, че Бог го почете по този начин? Някои от еврейските мъдреци казват, че по това време Финеес не е бил свещеник. Но от началните стихове разбираме, че Финеес е бил свещеник – син и внук на свещеници. Свещенството се наследява от баща на син и затова да предполагаме, че Финеес не е бил свещеник, докато Бог не му даде обещанието за вечно свещенство, не е логично. Но мисля, че има друго обяснение за на пръв поглед странното и не на място обещане към Финеес: (Числа) {25:12} За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир; {25:13} ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните. От Писанието знаем, че левитите не е трябвало да се оскверняват като докосват мъртвец, но им е било позволено да присъстват на погребението на близък роднина. Но на семейството на Първосвещеника не е било позволено да присъстват дори на погребението на собствената си майка или баща (Левит 21:10-11). Такъв беше случаят и с Финеес. Ревността не винаги е положително качество и определено Тората забранява убийството. Но когато убийството е извършено, за да се почете Божието име, случаят е различен. Когато Леви и Симеон отмъстиха за изнасилването на сестра си, като убиха жителите на Сихем, Яков произнесе проклятие срещу тях. (Битие) {49:7} Проклет гневът им, защото беше свиреп, ияростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, и ще ги разпръсна в Израиля. Това проклятие беше изпълнено в Танаха, където четем, че племето на Симеон се сля с племето на Юда и племето на Леви не получи наследство в Земята. Фактът, че левитите не получиха дял от Земята на Израел и поради това зависиха от другите племена за прехраната си, беше тяхното наказание. В крайна сметка племето на Леви получи изкупление и му беше дадено свещенството. Когато Израел съгреши със златото теле, Леви отново взе меча и извърши убийство и този път срещу собствения си народ. Когато Моисей се изправи и каза: „Който е за Господа, да мине откъм мен!” (Изход 32:26) Писанието ни казва, че „всички синове на Леви се събраха около него”. В този ден левитите убиха 3000 души. И сега отново Финеес – син на Леви, син на свещеника Елеaзaр – убива свой събрат-евреин! Какви са резултатите? За това дело на убийство Леви получава правото да бъде племето от свещеници, а на Финеес се дава завета на мир. Когато Симеон и Леви реагираха от ревност поради това, което беше сторено със сестра им, не знаем какви са били намеренията им, когато нападнаха жителите на Сихем. Изглежда, че те искаха да защитят честта на семейството си. Но когато левитите убиха 3000 души, а Финеес уби Зимрий, те защитаваха честта на Бога, а не своята собствена. Затова поради делото си на ревност в защита на Бога племето на Леви бе изкупено и получи свещенството, а Финеес не бе екзекутиран за убийството, а остана свещеник и получи завета на мир. Интересно е да отбележим също така, че Зимрий, когото Финеес уби, беше от племето на Симеон. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Месианско послание Слаби мъже за лидери

(ЧИСЛА) 30.2-36.13 Еремия 2.4-28,3 Яков 4.1-12 Една от тъжните констатации, които съм направил откакто съм лидер на събрание, е големият брой слаби мъже сред вярващите. Срещал съм безброй домове, където жените са поели ръководната роля, а мъжете второстепенната. Виждал съм мъже, които са оставили дисциплинирането на децата на жените си, вместо сами да поемат отговорността. Виждал съм дори невярващи съпруги, които диктуват на вярващите си съпрузи колко десятък да дават, какво служение могат да имат в църквата, в какви събития да участва в синагогата и дори в кои дни може да ходи на служба. Какво се случва с мъжете? Дори и в света виждаме как мъжете стават все по-феминизирани. Да, дори и сред светските мъже в днешното общество е нормално да си бръснат гърдите и краката и съм сигурен, че дори и сред вярващите има такива, които са изтърпели болката на кола маската. Живеем в един преобърнат свят. Знаете ли какво ме плаши дори повече? Това е броят на мъжете, които посещават църкви и месиански събрания, които са ръководени от жени. Моля, покажете ми в Библията къде от мъжете се очаква да бъдат под властта на жена. И не ми показвайте Девора като пример, защото ако правилно разбирате контекста на Писанията и отстъплението, което беше настъпило в Израел по това време в историята, щяхте да знаете, че фактът, че Девора водеше Израел, беше позор за Израел и наказание от Бога. Исая {3:12} А за Моите люде, - деца ги угнетяват, и жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, и развалят пътя, по който ходите. Не е трудно да видим в този пасаж, че жените-лидери не са Божията воля, а Божие наказание. Числа {30:14} но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул. {30:15} Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях. {30:16} Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, относно обреците. Мисля, че е ясно от парашата за тази седмица, че независимо дали съпругът иска да поеме отговорността за семейството или не, Бог въпреки всичко ще го държи отговорен. Само си помислете колко мъже са под Божието наказание и колко много домове страдат просто защото мъжът не си е взел властта. Вярвам, че това няма да бъде така в твоя дом. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията Месечно издание от Ерусалим ЮЛИ 2013

„В нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни” (2 Летописи 20:12). ВЕЧЕ МОЖЕ ДА Е „НЕВЪЗМОЖНО” ДА СЕ СПРЕ ИРАНСКАТА БОМБА Според списание The Economist Иран е по-склонен да приеме санкции, които вредят на икономиката му отколкото споразумение, което ограничава ядрената му програма. Иран вече разполага с капацитет да обогати много повече уран отколкото му е необходим за произвеждане на ядрена енергия и за провеждане на медицински изследвания. Както всички знаем, „дружелюбният” ирански президент неведнъж е споделял желанието си да изтрие Израел от картата на света. Всичко това подсказва на наблюдателите, че иранската държава възнамерява да се сдобие с ядрено оръжие, когато пожелае. Иран продължава да отрича, че иска да се сдобие с бомба и посочва, че съществува фатва (указ) срещу притежаването и употребата на ядрено оръжие. Тогава колко близо е Иран до производството на ядрена бомба? В гореспоменатата статия от 20 юни се отбелязва, че за да се превърне в ядрена сила, една държава трябва да има както делящия се материал за бомбата, така и средствата да я изпрати точно в мишените, които е набелязала. Смяташе се, че Иран е спрял работата си по последното изискване, но към този момент МААЕ (Международната агенция по атомна енергия) не е толкова сигурна в това. Освен това, за да произведе ядрено оръжие, Иран ще трябва да превърне високо обогатения уран в метална сфера и да направи достатъчно малък детонатор, който да се вмести в бойната глава на балистична ракета. Очевидно, това не е непостижимо за иранските технологични умения. Авторът на статията пита: Има ли Иран достатъчно уран за бомба? За да се произведе бомба, има нужда от около 20 кг високо обогатен уран. Обяснявайки подробно обогатяването на урана, статията посочва, че Иран вече е извършил по-трудната част от процеса (стигайки от 2% до 20% обогатяване) и поради това е напълно способен да стигне докрай. Британски и американски разузнавателни източници смятат, че Иран има още около година преди да се сдобие с достатъчно обогатен уран за ядрена бомба и е още доста далеч от усъвършенстването на технологиите, необходими за създаването на толкова малка ядрена бойна глава. Но Дейвид Олбрайт, бивш оръжеен инспектор към ООН, който е президент на Института за наука и международна сигурност, смята, че до средата на 2014 г. Иран ще има капацитета за производството на достатъчно количество делящ се материал за една бомба в рамките на една или две седмици, ако пожелае. Изглежда невероятно Иран да бъде принуден да се откаже от намеренията си само поради международния натиск. „Най-доброто, на което можем да се надяваме, е Иран да реши, че не иска или няма нужда от ядрено оръжие”, е заключението на статията. Ари Шавит написа за вестник Аарец статия, озаглавена: „Изненада: Бинямин Натаняху беше прав относно Иран”. Той казва: „Това, което светът обещаваше, че никога няма да се случи, се случва. Това, което израелските военни обещаваха, че никога няма да се случи, се случва. Иран се превръща в ядрена сила, а Израел остава сам”. „Ако Израел беше здравомислеща държава” , пише Шавит, „тази седмица щяхме да се занимаваме само с едно нещо: статията в списание The Economist. Британският седмичник е водещо, качествено западно списание и един от малкото медийни източници, които дават гласност на сериозни стратегически и икономически новини, идващи от световния елит. Затова, когато тази седмица списанието обяви, че е невъзможно да се спре Иран, важността на това твърдение трябваше да прикове вниманието на всеки израелец. За разлика от мнозинството журналисти, пишещи за вестник Аарец, някои от нас не са изненадани, че Натаняху е бил прав (Статията на Шавит се появи във вестник, свързан с лявото политическо пространство в Израел, чиито представители обикновено са склонни да критикуват вижданията и политиката на Натаняху). Въпросът сега е дали има нещо, което Израел може да направи в естественото или можем само да уповаваме на Бога за свръхестествена намеса. РУСИЯ ЕВАКУИРА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ ОТ СИРИЯ На 26 юни Русия обяви, че евакуира целия си военен и дипломатически персонал от Сирия, включително и военно-морската база в Тартус. „Русия реши да изтегли персонала си поради рисковете от конфликта в Сирия, както и поради опасенията от инцидент, в който участието на руските военни би имало мащабни последици”, каза служител на министерството на отбраната в Москва. Той подчерта, че състоящата се от 16 кораба флотилия остава на пост в Средиземно море и доставките на оръжия, включително и противовъздушни оръжия, ще продължат според предишните споразумения със сирийското правителство. Дали Русия знае нещо, което другите не знаят? Очаква ли се ескалация на войната в Сирия, за която другите не знаят? Ако е така, това не е тайна за Израел. На 26 юни пехотната бригада „Голани” на израелската армия започна необявени официално военни маневри в Голанските възвишения, на които присъстваха Бинямин Натаняху и висши военни офицери. В Лондон премиерът Дейвид Камерън събра Съвета за национална сигурност на сесия за обсъждане на положението в Сирия. Лидерът на опозицията Ед Милибанд беше поканен да присъства на сесията, което се случва само когато се обсъждат много сериозни въпроси, свързани със сигурността. Приблизително по същото време агенция Debkafile публикува специален доклад под надслов: „Путин и Обама кръстосаха шпаги по въпроса за Сирия. Какво следва?” Debkafile казва: „Враждебната конфронтация между президентите Путин и Обама на срещата на Г8 в Северна Ирландия миналата седмица обрече Сирия на още пет месеца ескалиращ, нерешен, яростен конфликт – поне до следващата среща на двамата лидери през септември. Засега между Вашингтон и Москва прехвърчат искри по въпроса със Сирия и други проблеми, като неуловимия американски беглец Едуард Сноудън. Според Debkafile наблюдатели от американското и израелско разузнаване смятат, че кризата в Сирия минава през седем зловещи фази: 1. Петмесечна кървава баня, в центъра на която е битката за Алепо – град с над 2.2 млн. жители. Сирийската армия заедно със съюзниците си и напълно мобилизираната опозиция ще хвърлят цялата си мощ и оръжия, за да спечелят битката за града. Военните експерти не смятат, че бунтовниците ще могат да удържат фронта срещу силите на Асад след края на август. 2. Нито една от страните няма достатъчно бойци или стратегически оръжия, за да спечели окончателно войната – освен ако президентите Обама и Путин не се намесят, за да наклонят везните. 3. САЩ и Русия са готови за военна намеса в конфликта почти до участие във военен сблъсък на сирийска земя. Американското разузнаване е преценило, че Путин е готов да стигне до край срещу САЩ заради Сирия. Междувременно руският президент умишлено подтиква Вашингтон към конфликт и нагорещява страстите, като си играе на криеница с Едуард Сноудън, бивш сътрудник на американската Национална агенция по сигурността. 4. Иран, Хизбула и Ирак също ще заявят присъствието си на бойното поле в идните дни и седмици. 5. Подготвя се ожесточен сблъсък между шиитите в Близкия изток, които се стичат в Сирия, за да спасят режима на Асад заедно с Русия и доминираните от сунитите бунтовници, които са подкрепяни от САЩ. Това може да саботира тайните преговори между САЩ и Иран, обект на които е иранската ядрена програма и които бяха стимулирани след избирането на прагматичния Хасан Рухани за президент. 6. Конференцията Женева-2 за политическо решение на сирийската криза е в задънена улица. Москва и САЩ не могат да се съгласят по принципни въпроси като например дали Башар Асад трябва да остане или да бъде свален от власт и дали има легитимни причини за иранското участие в конфликта. 7. Докато дипломатическите преговори за решаване на конфликта в Сирия буксуват, изгледите за избухване на регионална война поради конфликта в Сирия се увеличават. Иран, Израел, Йордания и Ливан може да бъдат въвлечени в нея всеки момент, ако вече не са, както Ливан например. Малка грешка от страна на една от воюващите страни в Сирия може да предизвика ответен удар от страна на Израел и конфликтът може да обхване целия регион. Този мрачен сценарий се базира на доклад на агенцияDebkafile от 26 юни. ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ ИЗРАЕЛСКИТЕ ВОЕННИ КРИЗАТА В СИРИЯ? Висши израелски военни офицери, особено от северното командване, смятат, че участието на израелската армия е едва 40% от това, което се изисква за защита на северната граница предвид засилващите се заплахи в района на Голанските възвишения. Според източниците израелското разузнаване се ръководи от погрешната представа, че дните на Башар Асад са преброени и подценява бойната ефективност на „Хизбула” във войната в Сирия. На 28 юни най-после противоракетната система „Железен купол” беше разположена на север от гр. Хайфа, след като от израелските лидери започнаха да се чуват друг вид становища. Обръщайки се към войниците от бригадата „Голани”, които бяха извикани на изненадващо военно учение на 26 юни, премиерът Бинямин Натаняху каза категорично: „Това не е теоретично учение; ситуацията около нас е лесно възпламенима и Израел е готов за всякакво развитие на събитията. Трябва да пречупим врага и да го накараме да трепери, за да победим”. (С други думи той казва, че Израел трябва да намери начин да накара враговете си да се страхуват от смъртта. Това може да се окаже трудно, като се има предвид, че враговете на Израел са мюсюлмани, които с нетърпение очакват да се срещнат със своите „72 девици в рая”). На следващия ден на церемонията по завършването на пилоти от военновъздушните сили в базата „Ацерим” началникът на Генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Бени Ганц каза: „Регионът се тресе от юг до север. Сирия кърви и в Ливан огънят започна да подпалва края на робата на лидера на „Хизбула” шейх Насрала. Вие, които завършвате, от сега нататък сте неделима част от усилията, които полагаме, за да бъдем в пълна бойна готовност за посрещане на тези предизвикателства.” Командващият военновъздушните сили генерал-майор Амир Ешел беше едновременно загадъчен и откровен, когато каза, че по-голямата част от дейността на ВВС е „скрита и невидима, граничеща с фантазията.” Тя може да е скрита и невидима, но аз лично се съмнявам, че тук има някаква „фантазия”. Според Debkafile причината Израел да се колебае да изпрати достатъчно сили за защита на северната граница е прекалената координация с темпото на американските военни операции в контекста на конфликта в Сирия. Според военните източници на Debkafile САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания се подготвят за навлизане в част от южна Сирия, за да компенсират неспособността си да предотвратят падането на Алепо. Идеята е да позволят на сирийския лидер да установи контрол на север, докато САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания изтласкат сирийската армия и „Хизбула” от южната част на Сирия – „едно доста непостоянно разделяне, което трудно можем да си представим, че Техеран ще приеме безропотно.” Но засега това са прогнозите и никой не знае със сигурност защо Израел все още изчаква преди да изпрати повече сили по северната си граница. „Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.… застанете и вижте извършеното от Господа избавление” (2 Летописи 20:15,17). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата ЮЛИ 2013 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5773

„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, които престояват нощем в дома Господен. Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа. Нека те благослови от Сиона Господ, който направи небето и земята” (Псалм 134:1-3). „Всеки християнин може да цитира клишето „Молитвата променя всичко”, но малцина могат да го докажат с живота си. Обикновено ние сме като църквата в Ерусалим, която се молеше за освобождаването на Петър от затвора, но когато той почука на вратата им, те не можеха да повярват, че това беше отговор на тяхната молитва. Благодарим на Бога за тази благодат, която пренебрегва неверието и въпреки всичко отговаря на молитвата! Неверието обаче е един от най-големите ни врагове. Често получаваме частични отговори на молитвите си поради своето неверие, което връзва ръцете на Бога. Трябва да се научим да се молим с молитви, които променят всичко” (Stanley Smith, "The Voice of One Crying" - The Banner, Vol. 43, 2012). „Шомер” е еврейската дума за страж. „Ашомер” е организация, създадена през 1909 г. за отбрана на еврейската общност в тогавашна Палестина. Евреите, завръщащи се в Земята Израел по време на Втората алия, започват да основават кибуци и в същата година създават организация, която да защитава тези новосъздадени селища. Както можем да си представим, ролята на страж, който пази хората от враговете на Израел, е била изключително важна. Всъщност тази роля никога не е губила важността си, тъй като Израел винаги е бил изправен пред всевъзможни заплахи за своето съществуване. Всеки човек в тази страна може да бъде наречен шомер, тъй като всички сме обучени да бъдем бдителни по всяко време. В духовната област ние, като християни-стражи за Израел, трябва да помним, че „нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Ефесяни 6:12). Ето защо е изключително важно да бдим духовно както денем, така и нощем – във всеки един момент молитвата на един човек може да означава победа или поражение в битката, която Израел е принуден да води непрекъснато. „Духовната война е сериозно нещо! Трябва да направим всичко възможно да затворим всяка врата към душите си, през която дяволът може да се опита да получи достъп до живота ни. И тъй като това е много сериозен въпрос, нека обърнем внимание на това, което Библията ни казва за врага на нашите души. Дяволът е унищожил твърде много християни, които са били невежи относно неговите действия. В Ефесяни6:12 апостол Павел ни показва едно божествено откровение, което описва как царството на Сатана е построено от военна гледна точка. Павел говори за зли духове, които нарича „началства”. Тази дума произлиза от гръцката дума архай, стара дума, която е използвана символично, за да опише древните дни. Тя също така е използвана, за да опише хора, които са заемали най-високите позиции в ранг и власт. Използвайки думата архай, Павел изрично ни казва, че по високите места в царството на Сатана има силни зли същества, които са заемали тези позиции на власт от древни дни – много вероятно от времето на падането на Луцифер” (Sparkling Gems, Rick Renner). Където и да се намираме по света, ние трябва да живеем в посвещение на призванието си като стражи, войници и защитници в Божията армия. Ние имаме оръжията, които са ни необходими срещу Божиите врагове, тъй като притежаваме двуострия меч на Божието Слово в ръката си, имаме пояса на истината и увереността, нагръдника на правдата и честността, шлема на спасението и обувки, покриващи краката ни с евангелието на мира. Нека Богът на Яков ни даде сила в Духа, така че винаги да слушаме гласа Му, когато ни говори да застанем в пролома за нацията на Израел и да щурмуваме портите, докато битката със злите сили свърши. Израел е изправен срещу множество зли сили в това последно време. Много от тях са в близост до пределите му – нации, в които царят хаос и размирици. Често заблудителните духове, които контролират живота на хората в тези нации, изглеждат много мощни. Ние обаче знаем, че Богът на Израел е Богът на цялата вселена и ничия друга сила не може да устои срещу Него. Нека се молим Божието величие и могъщество да се изявят във всяка една ситуация. Нека единодушно да издигаме пред Бога положението в съседните страни на Израел. Мнозинството от хората в тези страни живеят под заблудата на исляма и желаят унищожението на Израел. Нека се молим Бог да се справи с тях по Своя начин. Кой бди над стражите? Онзи, който е Великият Аз съм, който никога няма да задреме, нито да заспи. Той непрекъснато търси ходатаи. Когато ни намери, нека ни намери на поста ни, будни и бдящи. Нека да отидем заедно пред Божия трон с Библиите си: Според един ливански ежедневник сирийският президент Асад планира да открие „фронт на съпротивата” в Голан. Той вярва, че ако се насочи срещу Израел, това ще обедини народа муи затова вече е разработен подробен план за организирането на такъв фронт. • МОЛЕТЕ СЕ този фронт на съпротивата, който ще воюва срещу Израел и срещу всяка негова мирна инициатива, да бъде унищожен. Извиквайте Божията защита върху Израел от тази коалиция на злите сили, чиято цел е отношенията с еврейската държава да се влошат.„Избави ме, Господи, от нечестивия човек,опази ме от насилник човек,които измислюват зло в сърцето си,и всеки ден възбуждат боеве” (Псалм 140:1,2). • Благодарете на Бога за издръжливостта и силата на духа на израелската армия, защото сред целия този хаос израелските войници имат състрадание и помагат на цивилни хора, ранени в боевете в Сирия. Нека добрите им дела към техните съседи се върнат към тях като умножени благословения от Бог. Досега Израел е помогнал на 20 сирийци, които са били ранени в резултат от гражданската война в северната му съседка. „Научи ме да изпълнявам волята Ти,защото Ти си мой Бог;БлагиятТвой Дух нека ме води в земята на правдата” (Псалм 143:10). • МОЛЕТЕ БОГА да защити онези, които са Негови в Сирия, защото там има добри хора и вярващи, които са се оказали под кръстосан огън сред боевете. Миналата седмица един сирийски лекар изпрати бележка, закрепена за дрехите на един ранен човек, обяснявайки че не е могъл да му окаже необходимата помощ и отправяйки молба към израелските си колеги да спасят живота му. Те го сториха. Благодарим на Бога, че хора като този сириец са успели да получат такава скъпоценна помощ. Има обаче още много други, които по човешки са напълно безпомощни. Молете се за тях. „Господ има благоволение в ония,които Му се боят, в ония,които уповават на Неговата милост” (Псалм 147:11). • ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за израелската полева болница, която е разположена в Голан. Необходима е много мъдрост, така че там да не се внедрят зли хора с погрешни намерения и да се възползват от ситуацията. Миналата седмица лекарите бяха неприятно изненадани от ръчната граната, която намериха в джоба на друг сирийски пациент. • „Разпалени въглища нека паднат върху тях” (Псалм 140:10). Контекстът на Псалм 140 е буквален, но си мисля за добрината и милостта на израелската армия, която се опитва по всякакъв начин да помогне на съседите си – много от които заклети врагове на Израел – и да спаси живота им – нека се молим тази добрина да бъде като разпалени въглища върху враговете на Израел и да ги събуди, обръщайки ги към Господа и променяйки сърцата им. (Притчи 25:21,22) „Господ е близо при всички,които Го призовават, при всички,които с истина Го призовават” (Псалм 145:18). • УМОЛЯВАЙТЕ Господа за положението в Сирия, защото изглежда, че Израел е много близо до конфликт с тази страна, който би могъл да доведе до хаос в региона. Последните събития сочат, че конфликтът в Сирия продължава да се разпалва, вместо да затихва. Желанието на Русия да се включи в конфликта, като изпрати на сирийската армия противовъздушни ракети S-300, влошава ситуацията. Същото може да се каже и за действията и плановете на Асад, който все още контролира голяма част от страната. Нека се молим целият Израел да призове Господа и да получи мъдрост и помощ от Него в тези усилни дни. „С гласа си викам към Господа;с гласа си към Господа се моля” (Псалм 142:1). • ИЗВИКАЙТЕ за лидерите на Израел, които постоянно са изправени пред вземането на важни решения. Въпреки че еврейската вяра и нация са на хиляди години и са оцелели въпреки атаките на враговете си, Държавата Израел би била в много по-добра форма, ако политическите й лидери не се опитваха да бъдат като другите нации в света. Желанието да бъдат като тях е много силно. Но Този, който знае какво е най-добро за избрания Си народ, е Всемогъщият Бог. Той даде Земята на Израел на еврейския народ за тяхно наследство (Псалм 135:12). „Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; и ще се спасим” (Псалм 80:3; 80:19; 85:4; Плач на Еремия 3:40; 5:21). • МОЛЕТЕ СЕ Бог да насочи лицето на Яков към Себе Си. Нека народът Му се обърне и види Неговата простряна десница, за която да се хване. Нека Израел се обърне от самодоволството и светските стремежи към щастие без Бог. МОЛЕТЕ СЕ усилено изкуплението на Израел да дойде скоро. МОЛЕТЕ СЕ народът Му да Го потърси с цялото си сърце. „От все сърце Те потърсих;Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти” (Псалм 119:10). • МОЛЕТЕ СЕ Князът на мира да донесе истинския мир и целият Израел да Го приветства, когато Той дойде. „Благословен да бъде оня,който иде в името Господно;Благославяме ви от дома Господен” (Псалм 118:26). Нека Богът на пророците на Израел, на апостолите на Израел и на Месията на Израел да вдъхнови за молитва всяко едно вярващо сърце. Нека лампите ни да горят денем и нощем по целия свят, докато като стражи издигаме гласа си в молитва за Божия избран народ. Служейки Му, Шарън Сандърс

pray for the peace of Jerusalem

Miami Boys Choir - At Rehearsal

Yaakov Shwekey - Im eshkachech Yerushalayim

Areivim/Ya'akov Shwekey/Caesaria 5770 !! ISRAEL SHALOM ISRAEL

Yaakov Shwekey and Haim Israel in Kessaria - Malachim.avi

Purim story

Stand for a big story Susa is the place where it all began The hidden miracle One man, second in command Kill all the Jews was his wicked plan A scheme so miserable He chose a day for disaster It's ironic what came after I did not know a girl named Esther Does dumped So raise your glass if you can see the hidden meaning, it is right in front of you, we will never be never be more than proud to tell the story, v'nahafoch hu (It was the other way around) Will not you come and come and raise your glass just come and come and raise your glass Esther became queen For God 'was pulling the strings behind the scenes She took the royal crown 3 days the Jews just prayed, Queen Esther risked her life went to save the day She took Haman down The streets were filled with celebration Everyone ate Hamantashen Jubilation for the nation Ken tihiyeh lanu ... (It should be to us) So raise your glass if you can see, the hidden meaning, it is right in front of you, we will never be never be more than proud to tell the story, v'nahafoch hu Will not you come and come and raise your glass just come and come and raise your glass So in their costumes Make noise and drown out Haman Do not drink like a fool And remember and remember What is the day ... So raise your glass if you see God in hidden places, It's right in front of you, We will never be never be more than proud to tell our story v'nahafoch hu So raise your glass if you can see the hidden meaning, it is right in front of you, we will never be never be more than proud to tell the story, v'nahafoch hu Will not you come and come and raise your glass just come and come and raise your glass ... Lyrics of David Block and Immanuel Shalev (Lyrics © 2011 David Block and Immanuel Shalev)

The Maccabeats - Purim Song

Божият начин или нашият начин

Ваикра/ Левит 9:1-11:47 Шмуел Бет/ 2 Царе 6:1- 7:19 Иврим/ Евреи 8:1-6 Ваикра (Левит) {10:1} А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. {10:2} За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. Това не са единствените хора, които Бог порази на място. Имаме пример и в Новия завет: Деяния на апостолите {5:1} А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот {5:2} и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.{5:5} И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. {5:10} И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. Често съм се питал дали Бог върши подобни неща днес. Въпреки че е рядкост, както беше и в библейски дни, сигурен съм, че Бог, който не се променя, който е същият вчера, днес и до века, и днес поразява хора на място. Въпросът е какво се случва с тези хора, когато умрат? Дали отиват в рая или в ада? Често съм се питал къде е вечното жилище на хора, които Бог е убил, като пророка, който не се покори на Божиите инструкции, както четем в: 3 Царе {13:24} А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото. Колкото повече мисля по този въпрос, толкова повече смятам, че отговорът е очевиден. Небето е славно място; всъщност го наричаме рай и когато мислим за рая, се сещаме за спокойствие, красота и мир. Ето защо би имало обратен ефект, ако Бог порази някого поради непокорството му и го въведе в рая. Вярвам, че във всички случаи, които са записани в Библията, а и тези, които не са записани, при които Бог е поразявал някого, хората не са отивали в рая, а в ада. Това е много отрезвяваща мисъл, като се замислим, че пророкът, който Бог порази, беше подлъган да не се покори. Колко вярващи са били подлъгани от приятели, пастори, равини, библейски учители – може би всички с много добри намерения, но в резултат това е довело дори и до малко непокорство на Бога. Адът и раят съществуват. Вечността ни зависи от нас и изборът е наш. Има само два възможни избора; Божият начин или нашият начин и можем да сме сигурни, че нашият начин е погрешният начин. Притчи {14:12} Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Молитвено писмо на стражата

АПРИЛ 2013 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5773 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „през много скърби трябва да влезем в Божието царство” (Деяния на апостолите 14:22). “Злото никога не отстъпва без сериозна борба. Можем да влезем в духовното си наследство само чрез сурова битка на бойното поле, а не чрез приятна разходка сред природата. Същото се отнася и за дълбините на душата ни. Постигането на духовна свобода не става без проливането на кръв. Сатана няма да започне да бяга от нас заради учтивите ни молби. Той е изправен на пътя ни и ние не можем да продължим напред без проливането на кръв и сълзи. Трябва да помним това, за да не допуснем арогантност в отношението си поради неправилно тълкуване на Божието Слово. Когато се новородим, ние не се раждаме в удобството и сигурността на детската стая, а сред полето, където черпим сили от битките и бурите (Джон Хенри Джоует, Потоци в пустинята). Светът днес изглежда толкова различен от света, в който аз израснах – безгрижно детство със слънчеви дни, грижовни съседи и добри сърца; мили хора, които си помагаха едни на други и приятели, които оставаха приятели за цял живот. В днешния свят обаче изглежда, че насилието и тероризмът се надигат все повече и в различни точки на земятасе запалват политически „бурета с барут”. Детската невинност вече я няма. Девствеността е старомодна. Мирът между съседите е заменен със силна омраза. Да, светът е съвсем различен от времето, когато бях дете – когато можех да карам колелото си в безопасност по прашните селски пътища на Америка. Днес в региона, в който живея, се подготвяме за падането на настоящите режимив страни, съседни на Израел, като например Йордания. Красивият пейзаж на Сирия е помрачен от кръвта на бунтовниците, които се борят срещу управляващия режим. Живописният Ливан на север от Израел е раздиран от действията на терористични групи и унищожителни сили. Египет е залят от масови протести и сблъсъци и през последните седмици се бори с напаст от скакалци. Ирак също продължава да бъде сцена на политически размирици, а Иран е на ръба на това да предизвика катастрофа в Близкия изток и по целия свят. Една малка нация, избрана от Създателя да бъде Негов народ и земя (Израел), се намира точно в средата на този конфликт и бурята, която бушува около нас, има твърде познато ухание – нещо ще се случи. Страни като Алжир, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис, както и Чад, Мали, Нигер, са се превърнали в обезпокоителни за целия свят места, що се отнася до тероризма. Йемен, Сомалия, Нигерия и Алжир са сериозна заплаха за свободата в този регион. Европа е духовно заспала, Америка е в сериозен духовен упадък и Израел изглежда като последния бастион на свобода и истина. Разбира се, тази нация далеч не е съвършена и е затънала в греха както много от нациите в света. Самото нейно съществуване обаче е изпълнение на библейски пророчества. Има още пророчества, които предстоят да се изпълнят, като например думите в Исая 62:7 – че Ерусалим ще стане похвален по земята – и ние сме призвани да ходатайстваме за това изпълнение. Задачата, която ни предстои, е трудна. Да, злото никога няма да се предаде без борба, но от всички хора на тази планета ние сме тези, които трябва да имаме НАДЕЖДА! Когато никъде другаде няма надежда, винаги можем да намерим надежда в Господа. Никога не се отказвайте! Каквито и да са проблемите ви днес – Израелевият Бог царува! Той е с тези, които Го обичат и Неговият Единороден Син, Йешуа, наистина ще царува и управлява от Ерусалим един ден, може би в много близко бъдеще. Поради тази надежда трябва да изпълним дълга си за време като това – да се молим, да се молим и пак да се молим! Пътеводната звезда в живота ни трябва да бъде скорошното идване на Господа. Това трябва да ни мотивира да вземаме всяко едно решение в живота си въз основа на Неговото Слово. Нека приемем тази велика задача и да бъдем намерени достойни за голямата почит, която Той ни е оказал да бъдем Божии съработници и стражи на стените на Ерусалим. Докато мнозина се въоръжават срещу варвари и терористи, ние трябва да се въоръжаваме духовно с духовните оръжия, дадени ни от Бога. Откровение 16:14 ни говори за вида на битката, в която сме въвлечени днес. Докато повечето хора около нас се занимават с конфликти помежду си и са се вкопчили в своите егоистични амбиции, ние трябва да бъдем добри войници в Господната армия на бойното поле на молитвата. Когато хората умишлено злоупотребяват с Писанията, изваждайки библейски стихове извън техния контекст, осъждайки Израел и обявавайки, че върху тази нация има единствено проклятие, ние трябва да се разграничим от подобно погрешно тълкуване на Божието послание. Бог недвусмислено е обещал: „Ще благословя онези, които те благославят” (Битие 12:3). Когато бурята дойде и ние се окажем във вихъра й, трябва да продължим напред и да не бъдем унищожени от нея. Сред бушуването на бурята ние трябва да се държим за Бога и за Неговите обещания в неизменното Му Слово. Самият факт, че Той не се променя, би трябвало да ни помогне да направим Словото Му котва за нашите души. “Ще ускоря бягането си от вихъра и от бурята” (Псалм 55:8); „която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата” (Евреи 6:19). Нека да отидем заедно пред Божия престол: „постойте тук и бдете заедно с Мене...” (Матей 26:38). През тези дни, когато Израел празнува Песах (Пасхата), си припомняме, че Бог отмина онези домове, които имаха кръвта на агнето на вратите си. Ние, които имаме кръвта на Агнето, заклано за нас, на вратите на сърцата си, трябва да насочим всички усилия към това да се застъпваме за малката нация Израел днес, когато тя е изправена пред заплахи за унищожение от всички страни. „Слушайте, народи, словото Господно, и известете в далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере, и ще го опази както овчарят стадото си” (Еремия 31:10). Нациите трябва да чуят Словото на Господа, да внимават в Словото Му и да чуят посланието за Неговия избран народ. БОГ Е СЪБИРАЛ И ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪБИРА НАРОДА СИ И ТОЙ ЩЕ БДИ НАД НЕГО, а ние сме призвани да подкрепяме чрез молитва и практическа помощ Божието дело. Молете се силите на злото, които целят изличаването на Израел от картата на света, да бъдат разгромени. Молете се всички тези зли планове, включително плановете на настоящия ислямистки режим в Иран, да бъдат осуетени. Ходатайствайте в молитва за израелските отбранителни сили – за военноморските, военновъздушните и сухопътните войски. Нека се молим те да действат в единство и да се обърнат към живия Бог на Израел, черпейки силата си от Него. Нека се молим много еврейски сърца да се обърнат към Бога сред настъпващата буря. Издигнете в молитва генерал-щаба на израелската армия Бени Ганц – той да може да съветва войниците си с богоугодна мъдрост, когато се намират в трудна ситуация. Нека се молим войниците да покажат твърдост и готовност да служат. Нека се молим Господ, Богът на Израел, да осияе сърцата и душите им и да им открие важността на това да защитават земята, която Му принадлежи и която Той е дал на народа Си, за да бъдат нейни настойници – да я насаждат и съграждат. “Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя” (Псалм 62:2). Изговаряйте с вяра Божиите обещания за защита при всякакви бъдещи атаки срещу Израел, включително нападения по северната граница. Има пророчества, че следващата война на север ще бъде много по-тежка от предишните. Молете се да бъдат завършени всички необходими приготовления за една евентуална бъдеща война. Молете се много от израелските войници да носят Божието Слово със себе си в битката и те винаги да знаят къде е разположен врагът. Бдете в молитва винаги, защото не знаем кога врагът ще нанесе удар. Молете се за спасението на мнозина чрез Божията намеса. По време на едно пътуване до Индонезия срещнахме вярващи от Иран, които са повярвали наскоро. Тези нови вярващи в Исус Христос обичат Израел и дори искат да служат в израелската армия! Никога не подценявайте Божията способност да спасява хора в ситуации, където това изглежда много малко вероятно да се случи… Ходатайствайте за израелския премиер Бинямин Натаняху, който носи голям товар на раменете си като ръководител на израелското правителство. Нека се молим неговата коалиция да устои и да остане единна в тези дни на трудности и изпитания. Молете се Божията закрила да бъде върху него по всяко време. Благодарете на Бога за това, че виждаме Неговите обещания за Израел да се изпълняват ден след ден и месец след месец пред очите ни. Молете се усърдно за това библейските пророчества да продължат да се изпълняват според Божия план и Неговото Слово и евреите да осъзнаят своето призвание от Бог да бъдат нация, която е светлина за народите. Извикайте към Бога за всички изгубени в Тел Авив, които искат този град, съграден сред пясъците на пустинята, да бъде провъзгласен за „гей-столица на света”. Нека се молим за проглеждане на тези, които са заслепени и да се застъпваме с целите си сърца за обръщането на хора от всички групи в израелското общество към Всемогъщия Бог. Духовните стражи на стените на Ерусалим и на целия Израел трябва да бъдат воини, изпълнени с такова посвещение и молитва, че стрелите на врага да не могат да проникнат през стената. Нека няма никакви изненадващи атаки срещу тази земя, за които стражите не са предупредили народа да се приготви. Нека Господ, Богът на Израел, да благослови всеки един от вас, които използвате това молитвено писмо в събрания или молитвени групи, в личното си молитвено време или препращайки го до молитвени лидери по света. Нека бъдем нащрек. Нека бъдем бдителни. Нека се намерим верни. Докато Той дойде, Шарън Сандърс Християни приятели на Израел – Ерусалим

Хваление на руски и еврейски

Хваление на еврейски Изцели народа си,Боже!

Молитва за Израел сътворена от стихове от Библията

От Псалм 50:15; Псалм 108:13; Псалм 83:4; Псалм 83:12б; Езекил36:2б; Исая 41:10-11; Захария2:8в; Михей4:11-12;Наум 1:2-3,5,7,15 и Псалм 122:1б-9. Господи ние като едно пред Теб, Те призоваваме в този ден и Те молим да избавиш Израел от враговете му, за да се прославиш Ти, Йехова Адонай. Чрез Тебе Господи ние воюваме в Духа юнашки, защото само Ти Си този, Който ще стъпче противниците на Израел. С властта и авторитета, които си ни дал в мощното име на Исус ние се съпротивляваме на всеки план на врага да изтреби Израел като народ и да изличи името им и който иска да усвои Божиите заселища /Юдея, Самария и Голанските планини/. Господ днес ти казва Израел: ”Не бой се, защото Аз съм с тебе, не изпадай в ужас, защото Аз съм Твой Бог, ще те укрепя! Да! Ще ти помогна! Да! Ще те подпра с праведната Си десница! Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били. Защото Аз съм Господ твоят Бог, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна”. Понеже който докача теб, бърка в зеницата на окото Ми. Сега са се събрали против тебе много народи, които казват:” Нека се омърси и нека види окото ни желанието си върху Сион”. Но тези не познават мислите на Господа нито разбират Неговото намерение, че ги е събрал като снопове на гумно. Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си; И пази гняв за враговете си. Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му. Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители. Господи Ти Си благ, бъди крепост на еврейския народ в ден на бедствие и познай уповаващите се на Тебе. Ето върху планините нозете на онзи който разнася благата вест, Който проповядва мир! Празнувай народе Мой празниците си, бъди верен в обещанията си! Защото враговете ви няма вече да надделяват над вас, защото са отсечени! Зарадвах се когато ми казаха…:Да отидем в дома Господен! Ето нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалим. Ерусалим, който си съграден Като град сглобен в едно; Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израел, За да славят името Господно. Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом. Ходатайствайте за Божия Шалом на Ерусалим; Нека благоденстват ония които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти! Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе! Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти. Амин 21 март

Важни неща в християнския живот

Мат.6:33 ”Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.” Много са важните неща в християнството.Не може всичко да се каже,но ще спомена само някои основни важни неща. Вярата Ние разбираме,че вярата е движещия лост в християнския живот.Работата на християнина е да вярва. Евр.11:6”А без вяра не е възможно да се угоди на Бога,защото който идва при Бога,трябва да вярва,че има Бог и че Той възнаграждава ония,които го търсят.” Спасителната вяра обаче,ни подтиква към едно практическо християнство.Или да изпълняваме на практика в живота това,което сме чели от Библията.А Библията не е книга само за четене,а е книга за изпълнение.Трябва да я живеем.Божията цел е да бъдем добри християни,да правим добро впечатление с един свят живот.Само вяра,без добър живот,е мъртва вяра.Добрият живот,стабилизира вярата.Друго важно нещо е: Семейството То е едно малко училище,но с голяма стойност.В семейството,ние учим уроците на живота,където мъжът трябва да спечелва доверието и любовта на жената и жената с живота си също да спечелва мъжа си.В семейството ще се изпита нашето търпение и смирение.Целта на семейството е единство и любов...разбирателство.Доброто семейство,е второто нещо след вярата в Бога.Има ли полза,ако някой ходи само на църква,а в семейството му има сам кавги и разправии.Бог желае християните да имат здрави семейства.Църква,със здрави семейства е благословена и стабилна църква.Всеки мъж,всяка жена трябва да знаят своето място в семейството.Ако в едно семейство само жената е вярваща,това е вече друго.В такъв случай Библията препоръчва,жената с добрия си живот да прави всичко възможно да спечели своя мъж за вярата.С добрия личен пример(вярата).Следващо важно нещо е: Любовта Тя е есенцията на християнството.Без нея,вярата,християнството е без стойност. -Любовта поддържа семейството -Любовта е като солта в манджата -Любовта ще ни предпазва от грехове -Любовта ни прави да приличаме на Исус -Тя е,която ни прави да търпим.В 1Кор.13:4,7”любовта дтлго търпи,любовта всичко търпи.” -Любовта е,която ще ни придружи в небето... много неща ще ни оставят...Ако в небето ангелите се обичат,Бог иска и ние хората да правим това на земята. Но Рим.12:18 казва: ”доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци”. Божията любов в нас, е висша форма на удоволствие в душата ни. Рим.5:5 казва как идва Божията любов в нас: ”Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Св.Дух.”А Бог от любов към нас,даде своя Син,та всеки, който повярва... Друго важно нещо, това е: Църквата Това са хората.Църквата не е сградата...Ето какво казва Библията:1Петр.2:5”и вие като живи камъни, се съграждате в духовен дом”.Църквата трябва да бъде едно духовно щастлищо семейство, сплотено, съединено в единство,мир и любов. Тук на земята църквата на Исус има задачата да расте духовно,да бъде силна духом. Защото,същата тази църква,ще придружава Христос в небето, завинаги във вечността. Църквата трябва да бъде за пример на невярващите. Ето информация за първата християнска църква в :Деян.2:42”постоянстваха в поучението общението и в Господната вечеря,и в молитвите.”2:44”И всички вярващи бяха заедно(в църквата).2:46-47”(прекарваха)бяха единодушно в храма(църквата днес)...Хвалеха Бога и печелиха благоволението на всичките хора (наоколо).А Господ всеки ден прибавяше в църквата ония,които се спасяваха.” Деян. 4:32”А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа...”.Нека и нашата църква тук да бъде така-угодна на Бога...Църквата е духовна работилница,където се прави основен ремонт на човешкия живот от Св.Дух.Друго важно нещо,това е: Благовестието Или личната ни работа с Господа.Исус каза: ”Идете и говорете на всяка твар...”Длъжни сме да говорим на другите за Бога.Дори да нямаш други таланти,можеш със свои думи да говориш за Бога,за Исус.За Неговата смърт и възкресение. Говори за прощението на греховете! Кажи на някой, че Бог го обича!!!Моли се с него за неговата нужда! Прочети нещо от Новия Завет на някого! Бог ще ни държи сметка дали сме работили нещо за Него.Дали сме използвали възможностите,които Той ни е давал,за да говорим на някого...Хората трябва да чуят от нас.А как ще чуят,ако не отидем при тях? Можеш ли да убедиш някого да дойде с тебе на богослужение?Една душа да се спаси,на небето има радост,а ти ще имаш награда.Можен да спечелим сърцата на хората...Искам да кажа и няколко думи за християнина.Всеки християнин трябва да бъде развълнуван от думите и живота на Христос.Въодушевен от Христос.Ние сме християни,когато наистина сме ученици на Исус,когато сме истински последователи. Когато го следва, е, въпреки бурите на живота. Стабилният християнин чувства необходимост да търси Бога всеки ден. Иска да има взаимоотношения с Него. Душата на християнина чувства жажда за всекидневна връзка със Бога.Такъв вярваш разбира, че е зависим от Господа.Хората забелязват променения християнин и искат да станат като него. Хората обаче виждат и колебанията на християнина, виждат неговите отклонения.Ако те покани някой да направиш грях, не се колебай да му откажеш. Не се колебай и за доброто...Нека видим какво се казва за един християнин,наречен Варнава. Деян.11:24” Понеже той беше добър човек,пълен със Св.Дух и със вяра...”Ще бъдем качествени християни,ако се изпълваме със Святия Дух.Ако сме убедени,че Бог контролира нещата,ние ще вървим в правилна посока.Бог желае нашата промяна.Всеки ден да се променяме положително до ръста и мярката на Христовата пълнота.Нека да помним тези важни неща: -вярата -семейството -любовта -църквата -благовестието -и защо сме християни Бог да ни помогне в това!!!

Помни тези неща

Откровение 3:3 „Помни прочие, как си приел и си чул.” Човек може да помни много незначителни неща, може да има големи познания в много области, може да е интелигентен, учен, но ако не помни това, което Господ казва, какво го ползва, че е живял! Преди доста години повярва млада жена на около 30 години. Тя работеше на панаира и дойде при нас на гости, за да се видим. Каза ни така: „В семейството сме задоволени, имаме много пари, хубава кола, вила, голям апартамент в София. Имаме две деца, имам две висши образования и зная няколко езика, мъжът ми също. Освен това, той е влиятелен човек. В дома си имаме и много голяма библиотека, с каквато малко хора разполагат. Когато обаче, повярвах в Исус и Го приех за личен Спасител, аз разбрах, че съм била сляпа за истината.” Какво го ползва човек, ако има много от нещата на този свят, а не може да познае истината? Няма ли един такъв живот да бъде празен от духовна гледна точка? И така, какво да помним: Второзаконие 5:15 „И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишница...” Ако сме вече спасени, добре е да си припомняме какви сме били. Бяхме в нещастие, търсехме радост, щастие и надежда, бяхме вързани с веригите на пороци и страсти. Да помним, че Господ ни изведе от калта на живота. Бяхме купени с голяма цена. От роби на греха, Исус ни направи свободни синове и дъщери. От царството на греха и тъмнината, Той ни пресели в царството на светлината. Това е важно, защото се случва някой да забрави какво е бил и какво е сега като вярващ. Ако ти си повярвал вече и си спасен, припомняй си как стана твоята промяна, помни и водното кръщение, то беше заветът ти, договорът ти с Бога. Чрез това кръщение човек обещава да следва Бог без отклонения. Спомни си какви съвети ти бяха давани преди да вземеш водното кръщение. Помни отговорените нужди от Господа. Помни твоите лични опитности със свръхестественото, с Исус и Неговото присъствие. Когато размишляваме върху тези опитности, това действа стимулиращо. Помни, че ти съществуваш и това е факт и реалност. Твоят и моят живот вече текат. Нашето съществуване е започнало и то няма спиране. Помни обаче, че нямаш втора възможност да се връщаш обратно в живота си, за да поправяш грешки и пропуснати възможности. Няма и прераждане. Това са индийски култови учения, които нямат нищо в Бога. Библията говори не за ПРЕраждане, а за НОВОраждане. Това новорождение е свръхестествена намеса от Бог към човека, в следствие на неговата вяра, покаяние и решителност. Евреи 9:27 „И тъй, като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” Както виждате, няма място за прераждане. И понеже няма втора възможност втори път да живеем в плът, трябва да се осъзнае сериозността на съществуването ни, дадено от Бога. Той желае да осмислим нашия живот и да решим – ще Го следваме ли както трябва, или ще живеем живот на заблуда. Животът ни бавно, но сигурно върви към вечна участ и това трябва да го помним. Помни, че вечността е факт, тя е безкрайна. Това не трябва никога да го забравяме. Престояването в небето или във ада е вечно състояние. Откровение 14:11 „И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове... не ще имат отдих ни ден, ни нощ.” Сам Исус каза, че там ще бъде плач и скърцане със зъби. Ако ние наистина вярваме в другия свят, животът ни трябва да се променя, защото ще искаме да отидем на доброто място. Аз мисля, че ако човек няма достатъчно вяра в небето и в ада, ще му е все едно как живее и няма да има нужния, качествен страх от греха. В каква вечна участ ще навлезем зависи от живота ни на тази земя. Ние, християните, сме призвани да се подготвим за тази вечност. Трябва да бъдем без разум, ако не вземем мерки веднага и веднъж завинаги. Преди години, във вестник 168 часа, популярен физик, в своята статия, казва така: „Бог съществува, Той е създал вселената и я управлява. А Библейските писания се обясняват напълно с теорията за Торсионните полета.” Ако забелязваме, учените усещат и напипват, че освен материален свят съществува и друг, който е коренно различен. Библията, която е писана преди хиляди години, ни казва тези същите истини. Вярвам, че ако Господ би ни показал ада само за пет минути, вероятно щяхме да станем най-примерните християни. Помни, че Бог те наблюдава. Това е друго важно нещо, което трябва да помним. Господ следи живота ни, защото всичко е явно и разкрито пред Него. Който смята, че може да скрие нещо, той се заблуждава. Псалм 1:6 „Господ наблюдава пътя на праведните.” Исая 66:18 „Аз зная делата им и помислите им.” Как знае Бог и защо? Деяния 17:28 „Защото в Него живеем, движим се и съществуваме.” Ако вярваме наистина и помним, че Бог ни наблюдава постоянно, ще правим ли каквото си искаме? Помни и още нещо. Какво ти е дал Бог да правиш за Него? Онова, с което можеш да Му служиш. Обърнете сега особено внимание на Матей 25:14-30. Помнете Лотовата жена (Лука 17:32)! Тя може да не е добър пример, но не трябва да забравяме постъпката й. Който прави като нея ще прилича на нея. Въпреки заповедта, тя се обърна. Всъщност, сърцето й се обърна. Жално й стана за света, за земните придобивки. Те изместиха думите на Бог от сърцето й. Тя пренебрегна Божията заповед заради материалните неща. Затова в 33 стих Исус дава тълкуванието за нейния случай, казвайки: „Който иска да спечели живота си, ще го изгуби.” Това, което се случи с нея, както знаем, е жалко. Причината беше непослушанието и непокорството. Аз мисля, че дори имаше съмнение в нея. Може би си е казала: „Дали Господ казва истината?” Нека да не връзваме сърцата си за материализма. Думите на Исус: „Помнете Лотовата жена!”, не са казани случайно, а са едно сериозно предупреждение за следващите поколения хора, които ще повярват. Помни какво ти е заръчал Господ! Второзаконие 6:24 „Господ ни заповяда да вършим всички тези повеления и да се боим от Господа, нашия Бог, за да ни бъде всякога добре и да пази Той живота ни.” Обърнахте ли внимание, че само в едно изречение са вместени няколко важни неща – Той ни е поръчал да изпълняваме Неговите думи, да се боим от Господа, и когато правим това, ни обещава, че ще пази живота ни и ще ни бъде добре. Помни, че Бог не гледа на лице. Второзаконие 10:17 „Защото Еова... Великият, Мощният и Страшният Бог, който не гледа на лице, нито приема дар.” Няма значение кой си – беден, богат, малък, голям, стар или млад. Ако вършиш волята Му, Бог те помни. Може дори да нямаш образование, но Господ да те образова така, че думите ти, вложени от Бога да направят впечатление на образованите. Помни къде падна! Откровение 2:5 „И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела. И ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.” Смятате ли, че да помним това не е важно? Да си спомним това, което още не сме изповядали. Блудният син си спомни, и направи крачка на вяра. Той дойде на себе си, защото си спомни състоянието си, взе решение да се поправи и го направи. А ние какво ще си спомним? Ако нещо не върви в живота ни, трябва да се запитаме: „Какво загубихме?” – мирът, радостта, любовта, търпението, простителността. Даже и сега можем да си спомним нещо и да го изповядаме пред Бога. Чувстваме ли например, че преди сме били по-добре духовно? Да помним, че без промяна на живота, няма вход в небето при Бога! Да помним още, че трябва да бъдем плодоносни и плодовете ни да не бъдат гнили отвътре, а да са добри и отвън и отвътре! Да помним, че трябва да растем след спасението! Спомняме ли си първата ревност, първата чистота? Какъв страх имахме тогава, каква вяра и как бяхме очистени! Откровение 3:3 „Помни, прочие, как си приел и си чул, и пази го, и покай се!” Чрез Христос, при новорождението, ние бяхме поставени близо до Бога. Но сега дали сме близо? „Помни Исуса Христа от Давидовото потомство” (ІІ Тимотей 2:8)! Може да помниш много други твои приятели или личности, но не забравяй да помниш най-важната Личност! Исус е центърът на нашата вяра. Само Той е Спасител. Никой друг не се е разпънал на кръста, за да изработи спасение като Него. На Господната вечеря, която всъщност беше и последната пасха, Той каза на учениците: „Яжте от хляба и пийте от чашата за Мое възпоменание.” Това ни е поръчано, за да може Неговата вечеря да ни напомня винаги за жертвата Му. Помни! Бог те търпи със своята божествена любов! Помни, че Той ти мисли винаги доброто! Помни! Второзаконие 9:7 „Помни и да не забравяш колко пъти си раздразнял Господа твоя Бог в пустинята!” Пустинята днес е светът, в който живеем, ежедневието. Помни, че Исус ще дойде много скоро (І Солунци 4:16-17, І Коринтяни 15:50-53, Деяния 1:1-11)! Всеки искрен християнин знае, че Исус непременно ще дойде скоро. Но докато дойде, дали сме забъркани в някои неправилни неща.

Последните неща

Щом има първи неща,трябва да има и последни неща.Тук на земята е така.Горе на небето може да не е така.Нека да кажем за някои крайни,последни неща,в последното време. Последните дни(2 Тим.3:1-3) Последните дни подсказват,че сме на края на нещата.Това,което се сбъдва говори,че наистина живеем в последни дни. Последният Адам! Кой е Той?Ще попитат някои... 1Кор.15:45”Писано е :Първият човек Адам,стана жива душа,а последният Адам,стана животворящ дух.” Първият Адам е този,който Бог създаде в Едемския рай на земята преди Ева... Вторият Адам обаче,не е същия.За втория Адам тука се казва,че стана животворящ дух.Личност,която твори,създава живот.Нещо,което първия Адам не може да направи. Тук,втория Адам,е Христос.Тъй като Христос възкръсна от смъртта,Той вече е животворящ дух.Това означава,че Той прие нова форма на съществуване-това е новото възкресенско тяло. Христос е източника на духовния живот.И ако ние живеем духовен жовот,праведен живот,ние ще възкръснем,както Христос възкръсна...Ще имаме променено,ново,вечно тяло,подходящо за вечния живот. Последните дела Откр.2:19”Зная твоите дела,любовта,вярата и служението и търпението ти,и че последните ти дела са по много от първите.” Бог знаел,виждал делата на тези вярващи:любов,вяра,слушане,търпение.И в нашия живот Бог всичко вижда.Ако ти знаеш това-че Той вижда всичкия ти живот до подробности,тогава...какво мислиш по въпроса?Как ще я караш?После казва и друго откровение-че последните дела са повече от първите.Това не е малко,защото обикновено се получава обратното.Случва се хрстиянин да тръгва с ревност и да има повече дела,а след години,уморен от вярата,поохладнял,делата стават по малко.Това често се случва с повечето вярващи.Но тук Господ забелязал обратното...че последните дела са повече от първите.Какво значи това?Това е ревност за Господа,вяра,постоянство.Една жива вяра,която подтиква вярващия към дела и святост.Този стих говори,че Господ похвалил тези вярващи за увеличаващите се добри дела.Има нещо повече от вярата и ходенето на църква.И това е израстването на вярващия в любов,в дела,в служение.И ако знаем,че живеем в последно,критично време,трябва да го прекарваме умно и с вяра. Последните вярващи Марк.10:31”мнозина последни ще бъдат първи” Не всички,но мнозина от повярвалитеот последното време,в духовно отношение,ще изпреварят по дух и усърдие,дела,вяра,много от повярвалите преди тях.Така ще бъде и горе на небето.Ревностните и усърдните християни,които и служат,ще бъдат по-велики горе,с по-големи награди от много други,които са вярвали преди тях,но са били изсъхнали,поохладняли или с уморена вяра. Последните язви Те всъщност са последните лоши неща,които ще се изсипят от небето върху всички непокорни и невярващи човеци,които закоравяват себе си и не искат да повярват.Това са бедствия,билести,наводнения,земетресения и т.н. Откр.21:9”Тогава дойде един от седемте ангела,които бяха натоварени със седемте последни язви...” Последният ден За този ден ние четем от различни места: Йоан12:48”Който ме отхвърля и не приема думите ми,има кой да го съди-словото,което говорих,то ще го съди в последния ден.” Йоан6:54”Който се храни с плътта ми и пие кръвта ми,има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.” Тук е замесен и въпроса,за редовното взимане на Господната вечеря-участието ни в нея е от значение.Това обаче е друга тема.Сега говорим за посследните неща. В предния стих 53 ние четем: „Ако не ядете плътта на Човешкия син и не пиете кръвта Му,нямате живот в себе си.” Последната личност Откр.22:13”Аз съм Алфа и Омега,Първият и Последният,началото и краят.” Христос като Господ,е не само Първия и Последния,в смисъл,че Той ще бъде и края на всичко.Той е започнал и Той ще завърши Божия план.Последният,защото никой не ще може да притури или измени този план.Той започва,Той завършва.И ако е така,колко трябва да внимаваме в живота си,в краткия ни живот,който Господ ни е дал а живеем.