Свещенството и Финеес

(ЧИСЛА) 25.10-30.1 Има много неща в тази параша, които бих могъл да коментирам, но когато четох пасажа, мислите ми продължаваха да се връщат към Финеес и това, което направи. (Числа) {25:10} Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: {25:11} Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си. Всеки път, когато не се покорим на Божието Слово, всеки път, когато поставим някой друг пред Бога, всеки път, когато си направим идол в живота, Божията ревност се задейства и гневът Му се обръща срещу нас. Можем да издигнем в идол нещо материално или съпруга/та си, децата или внуците си – без значение какво е, то ще предизвика Божия гняв. В Писанията виждаме Божия гняв срещу децата на Израел, когато ревността Му се възпламени срещу тях поради тяхното непокорство и/или невярност – това се случва и с нас. В Писанието хиляди и десетки хиляди са били поразени в резултат на гнева Му. Както знаем, Израел започна да блудства след чужди богове в подножието на Моав. 24 000 души умряха в резултат на това и много още щяха да погинат, ако не беше Финеес. Поради ревността си той спря язвата и получи благословението на вечно свещенство. Какво беше специалното у Финеес, че Бог го почете по този начин? Някои от еврейските мъдреци казват, че по това време Финеес не е бил свещеник. Но от началните стихове разбираме, че Финеес е бил свещеник – син и внук на свещеници. Свещенството се наследява от баща на син и затова да предполагаме, че Финеес не е бил свещеник, докато Бог не му даде обещанието за вечно свещенство, не е логично. Но мисля, че има друго обяснение за на пръв поглед странното и не на място обещане към Финеес: (Числа) {25:12} За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир; {25:13} ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните. От Писанието знаем, че левитите не е трябвало да се оскверняват като докосват мъртвец, но им е било позволено да присъстват на погребението на близък роднина. Но на семейството на Първосвещеника не е било позволено да присъстват дори на погребението на собствената си майка или баща (Левит 21:10-11). Такъв беше случаят и с Финеес. Ревността не винаги е положително качество и определено Тората забранява убийството. Но когато убийството е извършено, за да се почете Божието име, случаят е различен. Когато Леви и Симеон отмъстиха за изнасилването на сестра си, като убиха жителите на Сихем, Яков произнесе проклятие срещу тях. (Битие) {49:7} Проклет гневът им, защото беше свиреп, ияростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, и ще ги разпръсна в Израиля. Това проклятие беше изпълнено в Танаха, където четем, че племето на Симеон се сля с племето на Юда и племето на Леви не получи наследство в Земята. Фактът, че левитите не получиха дял от Земята на Израел и поради това зависиха от другите племена за прехраната си, беше тяхното наказание. В крайна сметка племето на Леви получи изкупление и му беше дадено свещенството. Когато Израел съгреши със златото теле, Леви отново взе меча и извърши убийство и този път срещу собствения си народ. Когато Моисей се изправи и каза: „Който е за Господа, да мине откъм мен!” (Изход 32:26) Писанието ни казва, че „всички синове на Леви се събраха около него”. В този ден левитите убиха 3000 души. И сега отново Финеес – син на Леви, син на свещеника Елеaзaр – убива свой събрат-евреин! Какви са резултатите? За това дело на убийство Леви получава правото да бъде племето от свещеници, а на Финеес се дава завета на мир. Когато Симеон и Леви реагираха от ревност поради това, което беше сторено със сестра им, не знаем какви са били намеренията им, когато нападнаха жителите на Сихем. Изглежда, че те искаха да защитят честта на семейството си. Но когато левитите убиха 3000 души, а Финеес уби Зимрий, те защитаваха честта на Бога, а не своята собствена. Затова поради делото си на ревност в защита на Бога племето на Леви бе изкупено и получи свещенството, а Финеес не бе екзекутиран за убийството, а остана свещеник и получи завета на мир. Интересно е да отбележим също така, че Зимрий, когото Финеес уби, беше от племето на Симеон. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер