Израел - анализ на събитията Месечно издание от Ерусалим ЮЛИ 2013

„В нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни” (2 Летописи 20:12). ВЕЧЕ МОЖЕ ДА Е „НЕВЪЗМОЖНО” ДА СЕ СПРЕ ИРАНСКАТА БОМБА Според списание The Economist Иран е по-склонен да приеме санкции, които вредят на икономиката му отколкото споразумение, което ограничава ядрената му програма. Иран вече разполага с капацитет да обогати много повече уран отколкото му е необходим за произвеждане на ядрена енергия и за провеждане на медицински изследвания. Както всички знаем, „дружелюбният” ирански президент неведнъж е споделял желанието си да изтрие Израел от картата на света. Всичко това подсказва на наблюдателите, че иранската държава възнамерява да се сдобие с ядрено оръжие, когато пожелае. Иран продължава да отрича, че иска да се сдобие с бомба и посочва, че съществува фатва (указ) срещу притежаването и употребата на ядрено оръжие. Тогава колко близо е Иран до производството на ядрена бомба? В гореспоменатата статия от 20 юни се отбелязва, че за да се превърне в ядрена сила, една държава трябва да има както делящия се материал за бомбата, така и средствата да я изпрати точно в мишените, които е набелязала. Смяташе се, че Иран е спрял работата си по последното изискване, но към този момент МААЕ (Международната агенция по атомна енергия) не е толкова сигурна в това. Освен това, за да произведе ядрено оръжие, Иран ще трябва да превърне високо обогатения уран в метална сфера и да направи достатъчно малък детонатор, който да се вмести в бойната глава на балистична ракета. Очевидно, това не е непостижимо за иранските технологични умения. Авторът на статията пита: Има ли Иран достатъчно уран за бомба? За да се произведе бомба, има нужда от около 20 кг високо обогатен уран. Обяснявайки подробно обогатяването на урана, статията посочва, че Иран вече е извършил по-трудната част от процеса (стигайки от 2% до 20% обогатяване) и поради това е напълно способен да стигне докрай. Британски и американски разузнавателни източници смятат, че Иран има още около година преди да се сдобие с достатъчно обогатен уран за ядрена бомба и е още доста далеч от усъвършенстването на технологиите, необходими за създаването на толкова малка ядрена бойна глава. Но Дейвид Олбрайт, бивш оръжеен инспектор към ООН, който е президент на Института за наука и международна сигурност, смята, че до средата на 2014 г. Иран ще има капацитета за производството на достатъчно количество делящ се материал за една бомба в рамките на една или две седмици, ако пожелае. Изглежда невероятно Иран да бъде принуден да се откаже от намеренията си само поради международния натиск. „Най-доброто, на което можем да се надяваме, е Иран да реши, че не иска или няма нужда от ядрено оръжие”, е заключението на статията. Ари Шавит написа за вестник Аарец статия, озаглавена: „Изненада: Бинямин Натаняху беше прав относно Иран”. Той казва: „Това, което светът обещаваше, че никога няма да се случи, се случва. Това, което израелските военни обещаваха, че никога няма да се случи, се случва. Иран се превръща в ядрена сила, а Израел остава сам”. „Ако Израел беше здравомислеща държава” , пише Шавит, „тази седмица щяхме да се занимаваме само с едно нещо: статията в списание The Economist. Британският седмичник е водещо, качествено западно списание и един от малкото медийни източници, които дават гласност на сериозни стратегически и икономически новини, идващи от световния елит. Затова, когато тази седмица списанието обяви, че е невъзможно да се спре Иран, важността на това твърдение трябваше да прикове вниманието на всеки израелец. За разлика от мнозинството журналисти, пишещи за вестник Аарец, някои от нас не са изненадани, че Натаняху е бил прав (Статията на Шавит се появи във вестник, свързан с лявото политическо пространство в Израел, чиито представители обикновено са склонни да критикуват вижданията и политиката на Натаняху). Въпросът сега е дали има нещо, което Израел може да направи в естественото или можем само да уповаваме на Бога за свръхестествена намеса. РУСИЯ ЕВАКУИРА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ ОТ СИРИЯ На 26 юни Русия обяви, че евакуира целия си военен и дипломатически персонал от Сирия, включително и военно-морската база в Тартус. „Русия реши да изтегли персонала си поради рисковете от конфликта в Сирия, както и поради опасенията от инцидент, в който участието на руските военни би имало мащабни последици”, каза служител на министерството на отбраната в Москва. Той подчерта, че състоящата се от 16 кораба флотилия остава на пост в Средиземно море и доставките на оръжия, включително и противовъздушни оръжия, ще продължат според предишните споразумения със сирийското правителство. Дали Русия знае нещо, което другите не знаят? Очаква ли се ескалация на войната в Сирия, за която другите не знаят? Ако е така, това не е тайна за Израел. На 26 юни пехотната бригада „Голани” на израелската армия започна необявени официално военни маневри в Голанските възвишения, на които присъстваха Бинямин Натаняху и висши военни офицери. В Лондон премиерът Дейвид Камерън събра Съвета за национална сигурност на сесия за обсъждане на положението в Сирия. Лидерът на опозицията Ед Милибанд беше поканен да присъства на сесията, което се случва само когато се обсъждат много сериозни въпроси, свързани със сигурността. Приблизително по същото време агенция Debkafile публикува специален доклад под надслов: „Путин и Обама кръстосаха шпаги по въпроса за Сирия. Какво следва?” Debkafile казва: „Враждебната конфронтация между президентите Путин и Обама на срещата на Г8 в Северна Ирландия миналата седмица обрече Сирия на още пет месеца ескалиращ, нерешен, яростен конфликт – поне до следващата среща на двамата лидери през септември. Засега между Вашингтон и Москва прехвърчат искри по въпроса със Сирия и други проблеми, като неуловимия американски беглец Едуард Сноудън. Според Debkafile наблюдатели от американското и израелско разузнаване смятат, че кризата в Сирия минава през седем зловещи фази: 1. Петмесечна кървава баня, в центъра на която е битката за Алепо – град с над 2.2 млн. жители. Сирийската армия заедно със съюзниците си и напълно мобилизираната опозиция ще хвърлят цялата си мощ и оръжия, за да спечелят битката за града. Военните експерти не смятат, че бунтовниците ще могат да удържат фронта срещу силите на Асад след края на август. 2. Нито една от страните няма достатъчно бойци или стратегически оръжия, за да спечели окончателно войната – освен ако президентите Обама и Путин не се намесят, за да наклонят везните. 3. САЩ и Русия са готови за военна намеса в конфликта почти до участие във военен сблъсък на сирийска земя. Американското разузнаване е преценило, че Путин е готов да стигне до край срещу САЩ заради Сирия. Междувременно руският президент умишлено подтиква Вашингтон към конфликт и нагорещява страстите, като си играе на криеница с Едуард Сноудън, бивш сътрудник на американската Национална агенция по сигурността. 4. Иран, Хизбула и Ирак също ще заявят присъствието си на бойното поле в идните дни и седмици. 5. Подготвя се ожесточен сблъсък между шиитите в Близкия изток, които се стичат в Сирия, за да спасят режима на Асад заедно с Русия и доминираните от сунитите бунтовници, които са подкрепяни от САЩ. Това може да саботира тайните преговори между САЩ и Иран, обект на които е иранската ядрена програма и които бяха стимулирани след избирането на прагматичния Хасан Рухани за президент. 6. Конференцията Женева-2 за политическо решение на сирийската криза е в задънена улица. Москва и САЩ не могат да се съгласят по принципни въпроси като например дали Башар Асад трябва да остане или да бъде свален от власт и дали има легитимни причини за иранското участие в конфликта. 7. Докато дипломатическите преговори за решаване на конфликта в Сирия буксуват, изгледите за избухване на регионална война поради конфликта в Сирия се увеличават. Иран, Израел, Йордания и Ливан може да бъдат въвлечени в нея всеки момент, ако вече не са, както Ливан например. Малка грешка от страна на една от воюващите страни в Сирия може да предизвика ответен удар от страна на Израел и конфликтът може да обхване целия регион. Този мрачен сценарий се базира на доклад на агенцияDebkafile от 26 юни. ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ ИЗРАЕЛСКИТЕ ВОЕННИ КРИЗАТА В СИРИЯ? Висши израелски военни офицери, особено от северното командване, смятат, че участието на израелската армия е едва 40% от това, което се изисква за защита на северната граница предвид засилващите се заплахи в района на Голанските възвишения. Според източниците израелското разузнаване се ръководи от погрешната представа, че дните на Башар Асад са преброени и подценява бойната ефективност на „Хизбула” във войната в Сирия. На 28 юни най-после противоракетната система „Железен купол” беше разположена на север от гр. Хайфа, след като от израелските лидери започнаха да се чуват друг вид становища. Обръщайки се към войниците от бригадата „Голани”, които бяха извикани на изненадващо военно учение на 26 юни, премиерът Бинямин Натаняху каза категорично: „Това не е теоретично учение; ситуацията около нас е лесно възпламенима и Израел е готов за всякакво развитие на събитията. Трябва да пречупим врага и да го накараме да трепери, за да победим”. (С други думи той казва, че Израел трябва да намери начин да накара враговете си да се страхуват от смъртта. Това може да се окаже трудно, като се има предвид, че враговете на Израел са мюсюлмани, които с нетърпение очакват да се срещнат със своите „72 девици в рая”). На следващия ден на церемонията по завършването на пилоти от военновъздушните сили в базата „Ацерим” началникът на Генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Бени Ганц каза: „Регионът се тресе от юг до север. Сирия кърви и в Ливан огънят започна да подпалва края на робата на лидера на „Хизбула” шейх Насрала. Вие, които завършвате, от сега нататък сте неделима част от усилията, които полагаме, за да бъдем в пълна бойна готовност за посрещане на тези предизвикателства.” Командващият военновъздушните сили генерал-майор Амир Ешел беше едновременно загадъчен и откровен, когато каза, че по-голямата част от дейността на ВВС е „скрита и невидима, граничеща с фантазията.” Тя може да е скрита и невидима, но аз лично се съмнявам, че тук има някаква „фантазия”. Според Debkafile причината Израел да се колебае да изпрати достатъчно сили за защита на северната граница е прекалената координация с темпото на американските военни операции в контекста на конфликта в Сирия. Според военните източници на Debkafile САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания се подготвят за навлизане в част от южна Сирия, за да компенсират неспособността си да предотвратят падането на Алепо. Идеята е да позволят на сирийския лидер да установи контрол на север, докато САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания изтласкат сирийската армия и „Хизбула” от южната част на Сирия – „едно доста непостоянно разделяне, което трудно можем да си представим, че Техеран ще приеме безропотно.” Но засега това са прогнозите и никой не знае със сигурност защо Израел все още изчаква преди да изпрати повече сили по северната си граница. „Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.… застанете и вижте извършеното от Господа избавление” (2 Летописи 20:15,17). В Месията, Лони Мингс