Свещенството и Финеес

(ЧИСЛА) 25.10-30.1 Има много неща в тази параша, които бих могъл да коментирам, но когато четох пасажа, мислите ми продължаваха да се връщат към Финеес и това, което направи. (Числа) {25:10} Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: {25:11} Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си. Всеки път, когато не се покорим на Божието Слово, всеки път, когато поставим някой друг пред Бога, всеки път, когато си направим идол в живота, Божията ревност се задейства и гневът Му се обръща срещу нас. Можем да издигнем в идол нещо материално или съпруга/та си, децата или внуците си – без значение какво е, то ще предизвика Божия гняв. В Писанията виждаме Божия гняв срещу децата на Израел, когато ревността Му се възпламени срещу тях поради тяхното непокорство и/или невярност – това се случва и с нас. В Писанието хиляди и десетки хиляди са били поразени в резултат на гнева Му. Както знаем, Израел започна да блудства след чужди богове в подножието на Моав. 24 000 души умряха в резултат на това и много още щяха да погинат, ако не беше Финеес. Поради ревността си той спря язвата и получи благословението на вечно свещенство. Какво беше специалното у Финеес, че Бог го почете по този начин? Някои от еврейските мъдреци казват, че по това време Финеес не е бил свещеник. Но от началните стихове разбираме, че Финеес е бил свещеник – син и внук на свещеници. Свещенството се наследява от баща на син и затова да предполагаме, че Финеес не е бил свещеник, докато Бог не му даде обещанието за вечно свещенство, не е логично. Но мисля, че има друго обяснение за на пръв поглед странното и не на място обещане към Финеес: (Числа) {25:12} За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир; {25:13} ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните. От Писанието знаем, че левитите не е трябвало да се оскверняват като докосват мъртвец, но им е било позволено да присъстват на погребението на близък роднина. Но на семейството на Първосвещеника не е било позволено да присъстват дори на погребението на собствената си майка или баща (Левит 21:10-11). Такъв беше случаят и с Финеес. Ревността не винаги е положително качество и определено Тората забранява убийството. Но когато убийството е извършено, за да се почете Божието име, случаят е различен. Когато Леви и Симеон отмъстиха за изнасилването на сестра си, като убиха жителите на Сихем, Яков произнесе проклятие срещу тях. (Битие) {49:7} Проклет гневът им, защото беше свиреп, ияростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, и ще ги разпръсна в Израиля. Това проклятие беше изпълнено в Танаха, където четем, че племето на Симеон се сля с племето на Юда и племето на Леви не получи наследство в Земята. Фактът, че левитите не получиха дял от Земята на Израел и поради това зависиха от другите племена за прехраната си, беше тяхното наказание. В крайна сметка племето на Леви получи изкупление и му беше дадено свещенството. Когато Израел съгреши със златото теле, Леви отново взе меча и извърши убийство и този път срещу собствения си народ. Когато Моисей се изправи и каза: „Който е за Господа, да мине откъм мен!” (Изход 32:26) Писанието ни казва, че „всички синове на Леви се събраха около него”. В този ден левитите убиха 3000 души. И сега отново Финеес – син на Леви, син на свещеника Елеaзaр – убива свой събрат-евреин! Какви са резултатите? За това дело на убийство Леви получава правото да бъде племето от свещеници, а на Финеес се дава завета на мир. Когато Симеон и Леви реагираха от ревност поради това, което беше сторено със сестра им, не знаем какви са били намеренията им, когато нападнаха жителите на Сихем. Изглежда, че те искаха да защитят честта на семейството си. Но когато левитите убиха 3000 души, а Финеес уби Зимрий, те защитаваха честта на Бога, а не своята собствена. Затова поради делото си на ревност в защита на Бога племето на Леви бе изкупено и получи свещенството, а Финеес не бе екзекутиран за убийството, а остана свещеник и получи завета на мир. Интересно е да отбележим също така, че Зимрий, когото Финеес уби, беше от племето на Симеон. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Месианско послание Слаби мъже за лидери

(ЧИСЛА) 30.2-36.13 Еремия 2.4-28,3 Яков 4.1-12 Една от тъжните констатации, които съм направил откакто съм лидер на събрание, е големият брой слаби мъже сред вярващите. Срещал съм безброй домове, където жените са поели ръководната роля, а мъжете второстепенната. Виждал съм мъже, които са оставили дисциплинирането на децата на жените си, вместо сами да поемат отговорността. Виждал съм дори невярващи съпруги, които диктуват на вярващите си съпрузи колко десятък да дават, какво служение могат да имат в църквата, в какви събития да участва в синагогата и дори в кои дни може да ходи на служба. Какво се случва с мъжете? Дори и в света виждаме как мъжете стават все по-феминизирани. Да, дори и сред светските мъже в днешното общество е нормално да си бръснат гърдите и краката и съм сигурен, че дори и сред вярващите има такива, които са изтърпели болката на кола маската. Живеем в един преобърнат свят. Знаете ли какво ме плаши дори повече? Това е броят на мъжете, които посещават църкви и месиански събрания, които са ръководени от жени. Моля, покажете ми в Библията къде от мъжете се очаква да бъдат под властта на жена. И не ми показвайте Девора като пример, защото ако правилно разбирате контекста на Писанията и отстъплението, което беше настъпило в Израел по това време в историята, щяхте да знаете, че фактът, че Девора водеше Израел, беше позор за Израел и наказание от Бога. Исая {3:12} А за Моите люде, - деца ги угнетяват, и жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, и развалят пътя, по който ходите. Не е трудно да видим в този пасаж, че жените-лидери не са Божията воля, а Божие наказание. Числа {30:14} но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул. {30:15} Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях. {30:16} Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, относно обреците. Мисля, че е ясно от парашата за тази седмица, че независимо дали съпругът иска да поеме отговорността за семейството или не, Бог въпреки всичко ще го държи отговорен. Само си помислете колко мъже са под Божието наказание и колко много домове страдат просто защото мъжът не си е взел властта. Вярвам, че това няма да бъде така в твоя дом. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията Месечно издание от Ерусалим ЮЛИ 2013

„В нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни” (2 Летописи 20:12). ВЕЧЕ МОЖЕ ДА Е „НЕВЪЗМОЖНО” ДА СЕ СПРЕ ИРАНСКАТА БОМБА Според списание The Economist Иран е по-склонен да приеме санкции, които вредят на икономиката му отколкото споразумение, което ограничава ядрената му програма. Иран вече разполага с капацитет да обогати много повече уран отколкото му е необходим за произвеждане на ядрена енергия и за провеждане на медицински изследвания. Както всички знаем, „дружелюбният” ирански президент неведнъж е споделял желанието си да изтрие Израел от картата на света. Всичко това подсказва на наблюдателите, че иранската държава възнамерява да се сдобие с ядрено оръжие, когато пожелае. Иран продължава да отрича, че иска да се сдобие с бомба и посочва, че съществува фатва (указ) срещу притежаването и употребата на ядрено оръжие. Тогава колко близо е Иран до производството на ядрена бомба? В гореспоменатата статия от 20 юни се отбелязва, че за да се превърне в ядрена сила, една държава трябва да има както делящия се материал за бомбата, така и средствата да я изпрати точно в мишените, които е набелязала. Смяташе се, че Иран е спрял работата си по последното изискване, но към този момент МААЕ (Международната агенция по атомна енергия) не е толкова сигурна в това. Освен това, за да произведе ядрено оръжие, Иран ще трябва да превърне високо обогатения уран в метална сфера и да направи достатъчно малък детонатор, който да се вмести в бойната глава на балистична ракета. Очевидно, това не е непостижимо за иранските технологични умения. Авторът на статията пита: Има ли Иран достатъчно уран за бомба? За да се произведе бомба, има нужда от около 20 кг високо обогатен уран. Обяснявайки подробно обогатяването на урана, статията посочва, че Иран вече е извършил по-трудната част от процеса (стигайки от 2% до 20% обогатяване) и поради това е напълно способен да стигне докрай. Британски и американски разузнавателни източници смятат, че Иран има още около година преди да се сдобие с достатъчно обогатен уран за ядрена бомба и е още доста далеч от усъвършенстването на технологиите, необходими за създаването на толкова малка ядрена бойна глава. Но Дейвид Олбрайт, бивш оръжеен инспектор към ООН, който е президент на Института за наука и международна сигурност, смята, че до средата на 2014 г. Иран ще има капацитета за производството на достатъчно количество делящ се материал за една бомба в рамките на една или две седмици, ако пожелае. Изглежда невероятно Иран да бъде принуден да се откаже от намеренията си само поради международния натиск. „Най-доброто, на което можем да се надяваме, е Иран да реши, че не иска или няма нужда от ядрено оръжие”, е заключението на статията. Ари Шавит написа за вестник Аарец статия, озаглавена: „Изненада: Бинямин Натаняху беше прав относно Иран”. Той казва: „Това, което светът обещаваше, че никога няма да се случи, се случва. Това, което израелските военни обещаваха, че никога няма да се случи, се случва. Иран се превръща в ядрена сила, а Израел остава сам”. „Ако Израел беше здравомислеща държава” , пише Шавит, „тази седмица щяхме да се занимаваме само с едно нещо: статията в списание The Economist. Британският седмичник е водещо, качествено западно списание и един от малкото медийни източници, които дават гласност на сериозни стратегически и икономически новини, идващи от световния елит. Затова, когато тази седмица списанието обяви, че е невъзможно да се спре Иран, важността на това твърдение трябваше да прикове вниманието на всеки израелец. За разлика от мнозинството журналисти, пишещи за вестник Аарец, някои от нас не са изненадани, че Натаняху е бил прав (Статията на Шавит се появи във вестник, свързан с лявото политическо пространство в Израел, чиито представители обикновено са склонни да критикуват вижданията и политиката на Натаняху). Въпросът сега е дали има нещо, което Израел може да направи в естественото или можем само да уповаваме на Бога за свръхестествена намеса. РУСИЯ ЕВАКУИРА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ ОТ СИРИЯ На 26 юни Русия обяви, че евакуира целия си военен и дипломатически персонал от Сирия, включително и военно-морската база в Тартус. „Русия реши да изтегли персонала си поради рисковете от конфликта в Сирия, както и поради опасенията от инцидент, в който участието на руските военни би имало мащабни последици”, каза служител на министерството на отбраната в Москва. Той подчерта, че състоящата се от 16 кораба флотилия остава на пост в Средиземно море и доставките на оръжия, включително и противовъздушни оръжия, ще продължат според предишните споразумения със сирийското правителство. Дали Русия знае нещо, което другите не знаят? Очаква ли се ескалация на войната в Сирия, за която другите не знаят? Ако е така, това не е тайна за Израел. На 26 юни пехотната бригада „Голани” на израелската армия започна необявени официално военни маневри в Голанските възвишения, на които присъстваха Бинямин Натаняху и висши военни офицери. В Лондон премиерът Дейвид Камерън събра Съвета за национална сигурност на сесия за обсъждане на положението в Сирия. Лидерът на опозицията Ед Милибанд беше поканен да присъства на сесията, което се случва само когато се обсъждат много сериозни въпроси, свързани със сигурността. Приблизително по същото време агенция Debkafile публикува специален доклад под надслов: „Путин и Обама кръстосаха шпаги по въпроса за Сирия. Какво следва?” Debkafile казва: „Враждебната конфронтация между президентите Путин и Обама на срещата на Г8 в Северна Ирландия миналата седмица обрече Сирия на още пет месеца ескалиращ, нерешен, яростен конфликт – поне до следващата среща на двамата лидери през септември. Засега между Вашингтон и Москва прехвърчат искри по въпроса със Сирия и други проблеми, като неуловимия американски беглец Едуард Сноудън. Според Debkafile наблюдатели от американското и израелско разузнаване смятат, че кризата в Сирия минава през седем зловещи фази: 1. Петмесечна кървава баня, в центъра на която е битката за Алепо – град с над 2.2 млн. жители. Сирийската армия заедно със съюзниците си и напълно мобилизираната опозиция ще хвърлят цялата си мощ и оръжия, за да спечелят битката за града. Военните експерти не смятат, че бунтовниците ще могат да удържат фронта срещу силите на Асад след края на август. 2. Нито една от страните няма достатъчно бойци или стратегически оръжия, за да спечели окончателно войната – освен ако президентите Обама и Путин не се намесят, за да наклонят везните. 3. САЩ и Русия са готови за военна намеса в конфликта почти до участие във военен сблъсък на сирийска земя. Американското разузнаване е преценило, че Путин е готов да стигне до край срещу САЩ заради Сирия. Междувременно руският президент умишлено подтиква Вашингтон към конфликт и нагорещява страстите, като си играе на криеница с Едуард Сноудън, бивш сътрудник на американската Национална агенция по сигурността. 4. Иран, Хизбула и Ирак също ще заявят присъствието си на бойното поле в идните дни и седмици. 5. Подготвя се ожесточен сблъсък между шиитите в Близкия изток, които се стичат в Сирия, за да спасят режима на Асад заедно с Русия и доминираните от сунитите бунтовници, които са подкрепяни от САЩ. Това може да саботира тайните преговори между САЩ и Иран, обект на които е иранската ядрена програма и които бяха стимулирани след избирането на прагматичния Хасан Рухани за президент. 6. Конференцията Женева-2 за политическо решение на сирийската криза е в задънена улица. Москва и САЩ не могат да се съгласят по принципни въпроси като например дали Башар Асад трябва да остане или да бъде свален от власт и дали има легитимни причини за иранското участие в конфликта. 7. Докато дипломатическите преговори за решаване на конфликта в Сирия буксуват, изгледите за избухване на регионална война поради конфликта в Сирия се увеличават. Иран, Израел, Йордания и Ливан може да бъдат въвлечени в нея всеки момент, ако вече не са, както Ливан например. Малка грешка от страна на една от воюващите страни в Сирия може да предизвика ответен удар от страна на Израел и конфликтът може да обхване целия регион. Този мрачен сценарий се базира на доклад на агенцияDebkafile от 26 юни. ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ ИЗРАЕЛСКИТЕ ВОЕННИ КРИЗАТА В СИРИЯ? Висши израелски военни офицери, особено от северното командване, смятат, че участието на израелската армия е едва 40% от това, което се изисква за защита на северната граница предвид засилващите се заплахи в района на Голанските възвишения. Според източниците израелското разузнаване се ръководи от погрешната представа, че дните на Башар Асад са преброени и подценява бойната ефективност на „Хизбула” във войната в Сирия. На 28 юни най-после противоракетната система „Железен купол” беше разположена на север от гр. Хайфа, след като от израелските лидери започнаха да се чуват друг вид становища. Обръщайки се към войниците от бригадата „Голани”, които бяха извикани на изненадващо военно учение на 26 юни, премиерът Бинямин Натаняху каза категорично: „Това не е теоретично учение; ситуацията около нас е лесно възпламенима и Израел е готов за всякакво развитие на събитията. Трябва да пречупим врага и да го накараме да трепери, за да победим”. (С други думи той казва, че Израел трябва да намери начин да накара враговете си да се страхуват от смъртта. Това може да се окаже трудно, като се има предвид, че враговете на Израел са мюсюлмани, които с нетърпение очакват да се срещнат със своите „72 девици в рая”). На следващия ден на церемонията по завършването на пилоти от военновъздушните сили в базата „Ацерим” началникът на Генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Бени Ганц каза: „Регионът се тресе от юг до север. Сирия кърви и в Ливан огънят започна да подпалва края на робата на лидера на „Хизбула” шейх Насрала. Вие, които завършвате, от сега нататък сте неделима част от усилията, които полагаме, за да бъдем в пълна бойна готовност за посрещане на тези предизвикателства.” Командващият военновъздушните сили генерал-майор Амир Ешел беше едновременно загадъчен и откровен, когато каза, че по-голямата част от дейността на ВВС е „скрита и невидима, граничеща с фантазията.” Тя може да е скрита и невидима, но аз лично се съмнявам, че тук има някаква „фантазия”. Според Debkafile причината Израел да се колебае да изпрати достатъчно сили за защита на северната граница е прекалената координация с темпото на американските военни операции в контекста на конфликта в Сирия. Според военните източници на Debkafile САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания се подготвят за навлизане в част от южна Сирия, за да компенсират неспособността си да предотвратят падането на Алепо. Идеята е да позволят на сирийския лидер да установи контрол на север, докато САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Йордания изтласкат сирийската армия и „Хизбула” от южната част на Сирия – „едно доста непостоянно разделяне, което трудно можем да си представим, че Техеран ще приеме безропотно.” Но засега това са прогнозите и никой не знае със сигурност защо Израел все още изчаква преди да изпрати повече сили по северната си граница. „Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.… застанете и вижте извършеното от Господа избавление” (2 Летописи 20:15,17). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата ЮЛИ 2013 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5773

„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, които престояват нощем в дома Господен. Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа. Нека те благослови от Сиона Господ, който направи небето и земята” (Псалм 134:1-3). „Всеки християнин може да цитира клишето „Молитвата променя всичко”, но малцина могат да го докажат с живота си. Обикновено ние сме като църквата в Ерусалим, която се молеше за освобождаването на Петър от затвора, но когато той почука на вратата им, те не можеха да повярват, че това беше отговор на тяхната молитва. Благодарим на Бога за тази благодат, която пренебрегва неверието и въпреки всичко отговаря на молитвата! Неверието обаче е един от най-големите ни врагове. Често получаваме частични отговори на молитвите си поради своето неверие, което връзва ръцете на Бога. Трябва да се научим да се молим с молитви, които променят всичко” (Stanley Smith, "The Voice of One Crying" - The Banner, Vol. 43, 2012). „Шомер” е еврейската дума за страж. „Ашомер” е организация, създадена през 1909 г. за отбрана на еврейската общност в тогавашна Палестина. Евреите, завръщащи се в Земята Израел по време на Втората алия, започват да основават кибуци и в същата година създават организация, която да защитава тези новосъздадени селища. Както можем да си представим, ролята на страж, който пази хората от враговете на Израел, е била изключително важна. Всъщност тази роля никога не е губила важността си, тъй като Израел винаги е бил изправен пред всевъзможни заплахи за своето съществуване. Всеки човек в тази страна може да бъде наречен шомер, тъй като всички сме обучени да бъдем бдителни по всяко време. В духовната област ние, като християни-стражи за Израел, трябва да помним, че „нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Ефесяни 6:12). Ето защо е изключително важно да бдим духовно както денем, така и нощем – във всеки един момент молитвата на един човек може да означава победа или поражение в битката, която Израел е принуден да води непрекъснато. „Духовната война е сериозно нещо! Трябва да направим всичко възможно да затворим всяка врата към душите си, през която дяволът може да се опита да получи достъп до живота ни. И тъй като това е много сериозен въпрос, нека обърнем внимание на това, което Библията ни казва за врага на нашите души. Дяволът е унищожил твърде много християни, които са били невежи относно неговите действия. В Ефесяни6:12 апостол Павел ни показва едно божествено откровение, което описва как царството на Сатана е построено от военна гледна точка. Павел говори за зли духове, които нарича „началства”. Тази дума произлиза от гръцката дума архай, стара дума, която е използвана символично, за да опише древните дни. Тя също така е използвана, за да опише хора, които са заемали най-високите позиции в ранг и власт. Използвайки думата архай, Павел изрично ни казва, че по високите места в царството на Сатана има силни зли същества, които са заемали тези позиции на власт от древни дни – много вероятно от времето на падането на Луцифер” (Sparkling Gems, Rick Renner). Където и да се намираме по света, ние трябва да живеем в посвещение на призванието си като стражи, войници и защитници в Божията армия. Ние имаме оръжията, които са ни необходими срещу Божиите врагове, тъй като притежаваме двуострия меч на Божието Слово в ръката си, имаме пояса на истината и увереността, нагръдника на правдата и честността, шлема на спасението и обувки, покриващи краката ни с евангелието на мира. Нека Богът на Яков ни даде сила в Духа, така че винаги да слушаме гласа Му, когато ни говори да застанем в пролома за нацията на Израел и да щурмуваме портите, докато битката със злите сили свърши. Израел е изправен срещу множество зли сили в това последно време. Много от тях са в близост до пределите му – нации, в които царят хаос и размирици. Често заблудителните духове, които контролират живота на хората в тези нации, изглеждат много мощни. Ние обаче знаем, че Богът на Израел е Богът на цялата вселена и ничия друга сила не може да устои срещу Него. Нека се молим Божието величие и могъщество да се изявят във всяка една ситуация. Нека единодушно да издигаме пред Бога положението в съседните страни на Израел. Мнозинството от хората в тези страни живеят под заблудата на исляма и желаят унищожението на Израел. Нека се молим Бог да се справи с тях по Своя начин. Кой бди над стражите? Онзи, който е Великият Аз съм, който никога няма да задреме, нито да заспи. Той непрекъснато търси ходатаи. Когато ни намери, нека ни намери на поста ни, будни и бдящи. Нека да отидем заедно пред Божия трон с Библиите си: Според един ливански ежедневник сирийският президент Асад планира да открие „фронт на съпротивата” в Голан. Той вярва, че ако се насочи срещу Израел, това ще обедини народа муи затова вече е разработен подробен план за организирането на такъв фронт. • МОЛЕТЕ СЕ този фронт на съпротивата, който ще воюва срещу Израел и срещу всяка негова мирна инициатива, да бъде унищожен. Извиквайте Божията защита върху Израел от тази коалиция на злите сили, чиято цел е отношенията с еврейската държава да се влошат.„Избави ме, Господи, от нечестивия човек,опази ме от насилник човек,които измислюват зло в сърцето си,и всеки ден възбуждат боеве” (Псалм 140:1,2). • Благодарете на Бога за издръжливостта и силата на духа на израелската армия, защото сред целия този хаос израелските войници имат състрадание и помагат на цивилни хора, ранени в боевете в Сирия. Нека добрите им дела към техните съседи се върнат към тях като умножени благословения от Бог. Досега Израел е помогнал на 20 сирийци, които са били ранени в резултат от гражданската война в северната му съседка. „Научи ме да изпълнявам волята Ти,защото Ти си мой Бог;БлагиятТвой Дух нека ме води в земята на правдата” (Псалм 143:10). • МОЛЕТЕ БОГА да защити онези, които са Негови в Сирия, защото там има добри хора и вярващи, които са се оказали под кръстосан огън сред боевете. Миналата седмица един сирийски лекар изпрати бележка, закрепена за дрехите на един ранен човек, обяснявайки че не е могъл да му окаже необходимата помощ и отправяйки молба към израелските си колеги да спасят живота му. Те го сториха. Благодарим на Бога, че хора като този сириец са успели да получат такава скъпоценна помощ. Има обаче още много други, които по човешки са напълно безпомощни. Молете се за тях. „Господ има благоволение в ония,които Му се боят, в ония,които уповават на Неговата милост” (Псалм 147:11). • ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за израелската полева болница, която е разположена в Голан. Необходима е много мъдрост, така че там да не се внедрят зли хора с погрешни намерения и да се възползват от ситуацията. Миналата седмица лекарите бяха неприятно изненадани от ръчната граната, която намериха в джоба на друг сирийски пациент. • „Разпалени въглища нека паднат върху тях” (Псалм 140:10). Контекстът на Псалм 140 е буквален, но си мисля за добрината и милостта на израелската армия, която се опитва по всякакъв начин да помогне на съседите си – много от които заклети врагове на Израел – и да спаси живота им – нека се молим тази добрина да бъде като разпалени въглища върху враговете на Израел и да ги събуди, обръщайки ги към Господа и променяйки сърцата им. (Притчи 25:21,22) „Господ е близо при всички,които Го призовават, при всички,които с истина Го призовават” (Псалм 145:18). • УМОЛЯВАЙТЕ Господа за положението в Сирия, защото изглежда, че Израел е много близо до конфликт с тази страна, който би могъл да доведе до хаос в региона. Последните събития сочат, че конфликтът в Сирия продължава да се разпалва, вместо да затихва. Желанието на Русия да се включи в конфликта, като изпрати на сирийската армия противовъздушни ракети S-300, влошава ситуацията. Същото може да се каже и за действията и плановете на Асад, който все още контролира голяма част от страната. Нека се молим целият Израел да призове Господа и да получи мъдрост и помощ от Него в тези усилни дни. „С гласа си викам към Господа;с гласа си към Господа се моля” (Псалм 142:1). • ИЗВИКАЙТЕ за лидерите на Израел, които постоянно са изправени пред вземането на важни решения. Въпреки че еврейската вяра и нация са на хиляди години и са оцелели въпреки атаките на враговете си, Държавата Израел би била в много по-добра форма, ако политическите й лидери не се опитваха да бъдат като другите нации в света. Желанието да бъдат като тях е много силно. Но Този, който знае какво е най-добро за избрания Си народ, е Всемогъщият Бог. Той даде Земята на Израел на еврейския народ за тяхно наследство (Псалм 135:12). „Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; и ще се спасим” (Псалм 80:3; 80:19; 85:4; Плач на Еремия 3:40; 5:21). • МОЛЕТЕ СЕ Бог да насочи лицето на Яков към Себе Си. Нека народът Му се обърне и види Неговата простряна десница, за която да се хване. Нека Израел се обърне от самодоволството и светските стремежи към щастие без Бог. МОЛЕТЕ СЕ усилено изкуплението на Израел да дойде скоро. МОЛЕТЕ СЕ народът Му да Го потърси с цялото си сърце. „От все сърце Те потърсих;Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти” (Псалм 119:10). • МОЛЕТЕ СЕ Князът на мира да донесе истинския мир и целият Израел да Го приветства, когато Той дойде. „Благословен да бъде оня,който иде в името Господно;Благославяме ви от дома Господен” (Псалм 118:26). Нека Богът на пророците на Израел, на апостолите на Израел и на Месията на Израел да вдъхнови за молитва всяко едно вярващо сърце. Нека лампите ни да горят денем и нощем по целия свят, докато като стражи издигаме гласа си в молитва за Божия избран народ. Служейки Му, Шарън Сандърс