Духовни капани

Това са хитростите на сатана. Това са опасности за християните. Дяволът предлага на вярващия да влезне в неговите капани. Пс. 39:1”Рекох:ще внимавам в пътищата си,за да съгреша с езика си.” 2Лет.19:6,7”...Внимавайте какво правите...нека бъде върху вас страх от Господа,внимавайте в делата си,защото у Господа нашия Бог няма неправда...” Пс.119:9”Как ще очисти младежът(християнина) пътя си?Като му дава внимание според твоето Слово.” Мар.13:33”Внимавайте,бдете и молете се,защото не знаете кога ще настане времето...” Всички тези стихове ни предупреждават да внимаваме на капаните,чрез които дявола иска да ни излъже.Вижте например...естествените капани,с които се ловят животни.Тяхната цел и предназначение е, животното да бъде хванато,а после убито.Жертвата се хваща изненадващо.Капанът се замаскирва да не се вижда.Когато жертвата се хване,тя чувства и преживява не само разочорование,но и болка,кръв,рани,счупена кост,изобщо лоши последствия.Подобни неща стават с капаните на дявола.Жертвата е човешката душа и тяло,които са наранени.И тук капанът е замаскиран и изглежда нещо невинно,съблазнително,нещо,което и други хора правят и защо и аз да не го направя? Дяволските капани отнемат от душата на вярващия радостта на спасението,идват и разочорования,болки и душевни рани.Целта е бавно,но сигурно отделяне от духовното състояние.дяволът по всякакъв начин иска да ни убие.По принцип той прави това внимателно,с цел вярващия да не разбере неговата хитрост.Дяволът е като духовен паяк,който тъче мрежа за теб и мен.Простира я пред християнина и чака...Целта е да бъдем заблудени,изкушени и излъгани...ударени и повалени...хванати в примка...бутнати надолу...в по-ниско духовно ниво.Когато християнина угажда на света и на дявола,Божията благодат се отдръпва...а горчивина,мъка и страдание идва в душата на човека.Какви капани се изпречват на пътя на вярващия?Те не изглеждат нещо лошо!Може да ти изглеждат привлекателни.Първоначално много грехове така изглеждат.Дяволът е лъжец.Библията казва това.Той представя лъжите така,че да изглеждат като истина.И така...какви капани?Ето някои от тях: -Заминаване за постоянно живеене в чужбина...(не временно).А там…много работа...проблеми с езика...а слушането на Словото? Дали ще имаш време за църква...а и да отидеш не разбираш всичко...трябват ти години,за да разбираш всичко...а през това време или ще отпаднеш,или ще охладнееш.Някои в чужбина работят на две работи...изморени.Основното в чужбина е стремежът за забогатяване и надежда за по-лек живот. -Друг капан,който е крадец на време-това е телевизора.Ами децата и телевизора.... -След това,капанът на разводите в семействата.Смятат,че като се разделят,всеки ще живее по-хубаво.Самостоятелният живот ги блазни...Пренебрегва се търпението,любовта,смирението.Дава се преднина на гневни чувства,яд и непростителност.Някъде бях чел,че има семейства,без да са разведени,живеят така,сякаш са разведени.Много е лошо човек да живее ежедневно с някакъв грях...и то ден след ден. -Следващ капан,това е желанието за забогатяване.Богатството,многото пари,може да те направи щастлив само при едно условие:ако с богатството служим на Бога,без да е вързано сърцето за него.В противен случай богатството ограбва духовното в човека.Това ще рече,че в процеса към забогатяване, е за сметка на духовното израстване.Някои дори отпадат,не издържат да бъдат и с Господа и с грижите за придобиване на богатство.Хората в света казват,че две дини под една мишница трудно се носят. -Капанът:''Губене на време.'' Празни неща през деня...Ами вечер като човек вечеря,какво прави след това?Сигурно празни приказки,одумване,телевизия...и преди да си легне човекът се сеща и че трябва да се помоли!Какво време отделяме за Господа в четене,молитва,посещения,и колко време отделяме за приказки и ненужни неща? В някои църкви,когато проповядвам такива или подобни неща,слушам някои въздишат и казват:Ох,...така е!? Ако ние чувстваме,че е така и с нас, трябва да вземем мерки.Да не допускаме с живота си да разочароваме Бога. -Друг капан...непростителност с години...ходим на църква,а не прощаваме от сърце. -Залитане в идолопоклонство-традиции,светии и тяхните празници с курбани и т.н. -Отпадане.Не ти се ходи на църква,не ти се моли.Грехът не ти изглежда вече толкова страшен... -Духовна заблуда...криви учения.Неразбиране на някои духовни неща и човека продължава да живее с криви разбирания. Съществуват още заблудителни капани,но важното е да не се хващаме в тях.Дяволът,може да държи един християнин в своя капан до тогава,докато вярващия не се осъзнае,да се покае и да се поправи.Ние искаме победи,а Христос чака да коригираме живота си. Агей1:7''Така казва Господ на Силите:Помислете за постъпките си?'' Сега е удобно да преценим живота си-как сме живяли до този момент?Защо да внимаваме на постъпките си?Защото,ако не сме послушни на Бога и закоравяваме себе си,за да не вървим по Божия път...капаните на дявола ще ни прегърнат!!!Трябва в себе си да се съгласим да не угаждаме на стария човек.Да помним,че сме ново създание в Христа Исуса.Духовните сили идват в нас,когато не правим компромиси с честността,със справедливостта и греха.За да не се мъчим в капаните,Бог е дал Своето Слово-Библията,която не само да я четем,но на нужното време да я прилагаме.Който е разумен...чете Библията и се съобразява.А за неразумния Библията казва:''върви напред и страда''...блъска си главата поради непослушание. Въпросът е: Ще се хванем ли на капаните,или ще ги заобиколим? Кога не можем да ги схванем и да ги видим?Когато не виждаме добре духовно,когато сърцето ни не следва изцяло Господа. А кога ще забележим капаните? Когато сме будни,ревностни,внимателни и разумни.Трябва да се освобождаваме от всичко,което ни пречи,всичко,което ни ограбва времето за Господа. Осакати ли се пребъдването ни,ние вече не ходим във верност към Бога.А това се отразява на поведението ни и на взаимоотношенията ни с хората. Бог да ни даде откровение и допълнителна светлина,за да виждаме ясно опасностите около себе си. Марка13:37 ’’А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете’’!!!

Мисли с думата РАЗПОЗНАЙ

Тези мисли могат да бъдат въпроси, призив и зов към всеки един от нас. Те са и неща, чрез които можем да изпитаме себе си. Думата РАЗПОЗНАЙ ни приканва да мислим, да сравняваме, да изпитваме нещата. Това е като да разпознаеш ценното от фалшивото, истинското от лъжливото. Думата РАЗПОЗНАЙ ни призовава и към внимаване, към осторожност. Затова ще центрирам и някои стихове: Второзаконие 4:9а, 15-16, 23: „Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели... Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ) да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена... Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил.” Второзаконие 6:12 „Внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.” Когато човек внимава, той по-лесно ще разпознава. Животът е пълен с много неща, които можем да разпознаем и това ще бъде за наша полза. Когато сме с Бога, Той ще ни помага в това разпознаване. Ето и някои неща (15 на брой), които можем да разпознаем: Да разпознаем дали наистина сме във вярата както трябва – 2 Коринтяни 13:5 „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си (разпознайте себе си) Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?” (порицан=смъмрен) Тези размисли ни помагат да влезнем в следващото състояние, а то е: разпознай себе си. Това включва не само да внимаваш на себе си, но и по-подробно да прегледаш себе си като направиш ревизия или преглед на живота си, да разпознаеш плюсове и минуси в живота си. По-лесно е да разпознаеш слабостите на другите, отколкото своите собствени слабости. Може би ако разпознаем себе си, ще останем изненадани. Разпознаваме ли, наистина сме новородени. Или има още нещо, което пречи? Разпознай твоята най-голяма нужда. А това е Христос в теб и в мен. Ако Исус не присъства в нас, ние се разминаваме с истинския живот и с вечния живот. А когато Христос е в нас, ние лесно ще го разпознаем... Когато имаме Христос в живота си, другите благословения няма да закъснеят. Разпознаваме ли слабостите си, онова, което ни пречи и спъва да растем в святост. Важното е не само да разпознаем слабостите, но да имаме сили да ги преодолеем. Не е лесно да се разделиш със слабост или навик, с които си живял години. Нужно е усилие, търпение, вяра. Разпознай кои са най-важните неща, които първо трябва да направиш през деня. Разпознай нападките на тъмните сили. Можеш да спреш злото, което те изкушава още от самото начало. Разпознай хората, които искат да те предизвикат. Христос каза: „Бдете всякога!” (Лука 21:36) Разпознай точно кога трябва да търпиш! Пропуснеш ли този момент, идват смущения в чувствата, в душата ти. Няма ли търпение, няма и Божия мир. Търпението усъвършенства. Води към благородство. Разпознай дали не вървиш назад. Много е важно да разпознаваме това състояние. Разбираме ли кога охладняваме духовно? Разпознай духовните хора. Защо? Защото да общуваш с тях е полезно. Ще се учиш и насърчаваш. Разпознаваме ли кое ни губи времето за четене на Библията и за молитва? Който не обръща внимание на тези неща, ще изостане духовно. I Коринтяни 7:29 „Само това казвам братя, че останалото време е кратко.” I Петрово 4:7 „А краят на всичко е наближил. И тъй живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.” Разпознаваме ли духа на последното време? Пророчествата се изпълняват пред нашите очи. Разпознаваме ли това? Разпознаваме ли коя е причината да идват в нас горчиви чувства и лоша настройка към другите? Трябва да се пазим. Това са горчиви корени, които искат да виреят в нас. Тук е необходимо да имаме съобразителност и положителна реакция от наша страна, за да сме духовни хора. Писано е да побеждаваме злото чрез добро: Римляни 12:21 „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро.” Неща като омраза, презрение, горчивина, обидчивост и други подобни само ще ни тровят. Разпознай кой влияе зле на духовния ти живот. Библията предупреждава, че лошите приятели могат да разрушат добрия характер в нас. Да се събираме с вярващи, с духовни хора. Смятам, че изброените до тук неща могат да хвърлят допълнителна светлина в нас и да се замислим върху стремежа си към разпознаваме.

Божият план за живота на всеки един от нас

Шмот/ Изход 1:1-6:1 Йешаяху/ Исая 27:6-28:13; 29:22-23 Йермиаху/ Еремия1:1-2:28 Коринтим Алеф/ 1 Коринтяни14:13-25 Шмот (Изход) {2:1} В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. {2:2} И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. {2:3} Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. {2:4} А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. {2:5} И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. {2:6} Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. {2:7} Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? {2:8} И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. {2:9} И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. {2:10} А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. Тук се случва нещо много интересно. Фараонът издаде заповед всички новородени момчета евреи да бъдат хвърлени в река Нил. Разбира се, това означаваше или да бъдат изядени от крокодилите или да се удавят. Интересното е, че фараоновата дъщеря престъпи волята на баща си и не само спаси новороденото момче-евреин, но и го осинови. Какво се случва тук? Еврейските мъдреци обясняват това, като казват, че дъщерята на Фараона е приела юдаизма и затова се е намирала до реката в този момент, тъй като е получавала кръщение в новоприетата си религия. Те също така казват, че когато синовете на Израел напускат Египет, тя е тръгнала с тях. Всичко е възможно, но не всичко е вероятно. Ето защо, като имаме предвид, че всичко говори точно обратното, много ми е трудно да повярвам това, което твърдят нашите мъдреци. Но никак не ми е трудно да повярвам, че това събитие беше суверен акт на Бога в живота на онези, които Той бе избрал да повлияят еврейската история. Дъщерята на Фараона не правеше нищо различно от това, което правеше всеки ден. Тя е слизала до реката, за да се къпе всеки ден, само че този ден така се случи, че Моисей минаваше от там в плетената кошница. Най-вероятно Бог вече беше докоснал сърцето ѝ относно тежкото положение на евреите или може и да ѝ е дал сън или видение за това, че ще се сдобие с дете. Каквото и да беше, всичко се случи докато животът ѝ се развиваше както обикновено. Какво научаваме от този библейски разказ? Научаваме, че Бог може да докосне сърцето и живота на всеки човек, дори и той да се намира на висок пост, така че този човек да направи противно на това, което е свикнал или което би застрашило поста му. Притчи {21:1} Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща. Бог има суверен план за живота на всеки един от нас и чудесното е, че като вярващи в Йешуа А’Машиах не е нужно да вършим някакви необикновени неща, за да изпълним волята Му за живота ни. Просто трябва да живеем живота си. Бог ще нареди обстоятелствата и ще говори на сърцата на когото трябва, за да направим това, което иска, или да бъдем, където Той иска. И като знаем, че Бог ни обича с вечна любов и иска единствено доброто за нас, можем да Му вярваме. Еремия {29:11} Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Така че нека да спрем да се оплакваме за живота си и да позволим на Бога да изработи плана Си за живота ни за Негова слава и за наше добро. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Месианско послание-СТРАХ ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ

Шмот/ Изход 6:2-9:35 Йехезкел/ Езекиил 28:25-29:21 Ромим/ Римляни 9:14-25 Шмот (Изход) {6:12} Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани} устни? {6:13} Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. В предните стихове на тази параша Бог точно бе насърчил Моисей, казвайки, че ще изпълни завета Си с децата на Израел и че те ще завладеят Земята, която Той им е обещал. Помним, че Моисей отиде при децата на Израел с посланието, което прие от Бога, но те го отхвърлиха и му се присмяха. Сега Бог казва на Моисей да отиде при Фараона и да му каже да пусне народа Му. Реакцията на Моисей е негативна и причината за това е, че той страда от остра форма на страх от отхвърляне. Не важи ли същото и за нас! Намирам, че това е особено вярно, когато става дума за благовестието. Ние се вълнуваме и сме въодушевени от това, че можем да споделим вярата си с други хора и затова се присъединяваме към тима за евангелизиране в църквата. Заедно излизаме на улиците и сме нетърпеливи да говорим с минувачите за Йешуа. Но вместо да бъдем приети, ние сме обиждани, крещи ни се и дори плюят по нас. Какъв е резултатът? Отдалечаваме се с подвита опашка, чувствайки се отхвърлени. И което е по-лошо – вече не искаме да споделяме вярата си с други хора, тъй като се страхуваме какво може да се случи. Така беше и с Моисей – поради предишно отхвърляне той се страхуваше да не бъде отхвърлен отново. Какво да правим, ако ни отхвърлят първи път, втори път или дори трети път? Истината е, че чрез отхвърлянето Бог изпитва вярата ни! Защо приемаме за даденост, че само защото сме Божии деца, всичко ще върви добре в живота ни? Ще претърпим отхвърляне, но това, което е от значение, е как ние реагираме на това отхвърляне, а не факта, че са ни отхвърлили! Йоханан (Йоан) {16:33} Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света. Мисля, че в този стих Йешуа много ясно ни казва, че нещата не винаги ще се развиват така, както на нас ни се иска. Ще имаме проблеми, ще бъдем отхвърляни. Но Йешуа ни утешава, като ни казва, че Той е победил всичко това. Чрез Него ние можем да имаме мир сред скръбта и в лицето на отхвърлянето. Какво от това, че децата на Израел отхвърлиха Моисей първия път, когато той отиде при тях? В крайна сметка той не отиде при тях по собствена инициатива. Той отиде при тях по заповед и с властта на Царя на вселената. Със сигурност след като Моисей видя чудесата, които Бог извърши за тях, когато Бог го призова, щеше да разбере това. За съжаление, обаче, не беше така! Отхвърлянето от страна на децата на Израел беше тест за Моисей. Всички ние трябва да преодолеем страха си от отхвърляне и да осъзнаем, че Бог изпитва вярата ни, като допуска от време на време да бъдем отхвърлени. Да вземем например споделянето на вярата ни с хората. Знаем, че Бог иска да споделяме вярата си и че Той е Този, който спасява, а не ние. Ето защо, когато свидетелстваме на някого и не бъдем приети, той не отхвърля нас, а Бога. Затова това не трябва да ни спира да споделяме вярата си само защото някой е отхвърлил посланието ни последния път, когато сме го споделили. Посланието, което Моисей трябваше да донесе на Фараона, не беше негово, то беше на Бога. Моисей нямаше защо да се страхува от Фараона, защото ако той отхвърлеше посланието, той не отхвърляше Моисей, а Бога, но Бог не се влияе от отхвърляне, нито пък може да бъде подигран. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ЯНУАРИ 2013 „И Аз ще върна от плен людете Си Израиля; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, и ще направят градини и ядат плода им. И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ твоя Бог” (Амос 9:14-15). ЗАСЕЛВАНЕ НА ЗЕМЯТА? Когато израелците – независимо дали са „заселници” в обичайния смисъл на думата или не – строят домовете си на места, които не са включени в територията, дадена на Израел при разделянето на „Палестина” от ООН през 1947 г., светът ги осъжда, казвайки, че незаконно са окупирали нечия чужда земя. Заселниците, от друга страна, вярват, че поради Божията милост са успели да си възвърнат земята на предците си и считат, че имат библейски мандат да покрият тази земя с домове и общности. Светът обаче продължава да твърди, че това е незаконно. Не е възможно някой незаконно да окупира територия, ако тя не принадлежи на някой друг. Въпреки че палестинците казват, че земята им принадлежи, всъщност никъде ясно не е посочено, че е тяхна. В най-добрия случай това е „спорна” земя. Когато върху дадена територия не съществува суверенна държава, която да създава закони и да очертава граници, жителите са свободни да строят домовете си, където изберат. Подобен е случаят със заселването на Северна Америка от европейците. Въпреки че светът е пълен с хора, които смятат, че местните индианци са били ощетени (и това е така до известна степен), в крайна сметка Бог е този, който решава кой къде ще живее. Той даде на аморейците 400 години да се покаят и тъй катоте не го направиха, Бог доведе израелтяните в тази земя и изгони аморейците. Що се отнася до Палестина, много хора добре са обяснили, че земята е била дотолкова пренебрегната от Османската империя, че един известен писател я е обявил за „изоставена от Бога”. Имайки това предвид, хората, които са живеели там по онова време (т.нар. палестинци), са заслужавали нещо по-добро от управлението на османските турци. Днес еврейските граждани (т.нар. „заселници”) отново потвърждават библейското си право за притежание на земята. Обикновено евреите облагородяват земята, където и да отидат. Това личи по красивите бели домове, червените тухлени покриви, добре поддържаните градини и паркове и добре подредените улици на еврейските градове (например Сдерот). Новата територия, за която в момента се води спор, е заселището Оз Сион, разположено близо до Бет-Ел (Ветил) в Самария (част от библейската сърцевина на Земята Израел). Наскоро израелската армия се опита да евакуира заселището, но имаше сблъсък с около 150 заселници, решени да спрат евакуирането; в резултат на това поне петима гранични полицаи бяха ранени. Всъщност заселището Оз Сион е било евакуирано и повторно заселвано няколко пъти. Сега, опитвайки се отново да разчисти територията, израелската армия срещна силна съпротива. Към този момент евакуирането се провали, отчасти поради настъпването на шабат. Носи се слух, че израелската армия се опитва да убеди заселниците да напуснат доброволно. Очаква се службите за сигурност да останат в заселището, за да наблюдават областта и да се опитат да предотвратят идването на още активисти в района. Говорителят на израелската армия каза, че заселището ще бъде евакуирано в събота вечер след края на шабат. ИНТЕРЕСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Навярно сте чували старата поговорка, която гласи: „Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите”. Възможно е Израел и палестинците да се връщат към началото т.е. да са изправени пред споразумение, подобно на ситуацията през 1967 г., когато Йордания притежаваше част от земята и повечето палестинци се смятаха за йордански граждани или най-малкото имаха взаимоотношения с Йордания. Наскоро премиерът Бинямин Натаняху проведе среща с крал Абдула, на която двамата лидери разискваха възможността за конфедерация между палестинска държава в Западния бряг и Хашемитското кралство Йордания. На тази среща не беше решено нищо и двамата лидери се съгласиха да проведат допълнителни разговори в бъдеще. Очевидно тази идея започва да се превръща в основа за разговори в Аман, Вашингтон и палестинските центрове. Според агенция Debkafile Натаняху е повдигнал някои много конкретни въпроси в конфиденциалната си среща с хашемитския крал: Доколко Йордания ще поеме отговорност за контрола на сигурността и разузнаването в Западния бряг? Какви са плановете на краля за разширяване на контрола от Западния бряг в ивицата Газа? Как намеренията на Йордания ще се впишат в гаранциите за сигурността, които Израел иска да има като част от споразумението с палестинците? Според американски и йордански източници целта на следващия етап от израелско-палестинските преговори в идните месеци е да се постигне дългосрочно временно споразумение. В него няма да бъдат включени спорните въпроси за постоянните граници, Ерусалим, палестинските бежанци и бъдещето на израелските заселища в Юдея и Самария. Тези въпроси ще се разискват в някакъв неопределен момент в бъдещето. Не е никак сигурно обаче, че палестинците ще приемат такова споразумение. Създаването на палестинско-йорданска конфедерация може да избегне въпроса за взаимното признаване, а именно: палестинска държава, призната от Израел и признаване на Държавата Израел от палестинците; така двете държави могат да поддържат дипломатически отношения. „Управляващото тяло на конфедерацията ще може да признае Израел без палестинците да приемат официална декларация за целта. Също така на Израел няма да се наложи официално да приема палестинската държава и ще може просто да приветства новосъздадената конфедерация, гарантирайки сътрудничеството си с нея; на практика това сътрудничество ще бъде реализирано чрез Йордания или друг мюсюлмански участник в процеса” (Debkafile 27.12.12). Изглежда, че палестинските лидери обмислят подобна възможност. В началото на декември председателят на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас тайно посъветва палестинските лидери да бъдат „готови за конфедерация с Йордания и други участници в международната общност”. Под други участници той може би има предвид Египет, Турция и Катар – с други думи някои от про-американски настроените сунитски арабски държави. КОНФЛИКТЪТ НЕ Е ЗА ТЕРИТОРИИ В своя реч наскоро премиерът Бинямин Натаняху каза, че е време светът най-после да схване истината, че израелско-арабският конфликт не е за територии, а по-скоро за правото на съществуване на еврейска държава в Близкия изток. В началото на 20 век, когато еврейската алия започва да набира скорост, Емир Фейсал великодушно заявява: „Сърдечно приветстваме евреите у дома”. Явно обаче той е имал предвид кратко посещение, а не трайно заселване; очевидно арабската поговорка „Моят дом е и твой дом” не се отнася за евреите. В реч пред Националния обществен дипломатически форум Натаняху каза: „Главната цел на нашата дипломация е да разясним, че коренът на този конфликт не е териториален.” Той каза, че последният конфликт в Газа е още едно свидетелство за това. „За какво беше този конфликт? За нашето съществуване. Ние напуснахме ивицата Газа – една от териториите, които бяхме завладели по време на Шестдневната война през 1967 г., а сега срещу нас от Газа се изстрелват ракети”, каза той. Натаняху напомни на слушателите си, че и преди 1967 г., когато Израел все още не беше завоювал въпросните територии, атаките срещу тази нация не спряха. Атаките срещу Израел продължиха дори по време на т. нар. мирен процес. „Ден след ден, отново и отново палестинците проповядват, че Израел няма право на съществуване” продължи Натаняху. „Тази лъжа е пуснала корени и няма друг начин да се борим с лъжата освен чрез истината”. Някои хора, дори и в Израел, ще изтъкнат, че палестинският лидер Махмуд Абас е признал Израел. Това, което Абас признава, е фактът на съществуването на Израел; има обаче голяма разлика между признаването на този факт и признаване на правото на съществуване, което е основно искане на Израел. Ако бъдещите поколения палестинци не бъдат научени, че Израел има правото да съществува, а вярват точно обратното, условията за поддържане на един постоянен конфликт са налице. Без да бъде признато публично правото на Израел да съществува като суверенна държава и без промяна на палестинската образователна система, която да отрази тази истина, нито едно подписано споразумение няма да доведе до истински, траен мир. (Ryan Jones, Israel Today, 5.12.2012). КАНАДА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАНАТ САМИ През последните години под управлението на президента Обама приятелството и подкрепата на САЩ към Израел са поставени под съмнение. Затова е още по-насърчителен фактът, че Канада е непоколебим поддръжник на Израел – поне що се отнася до управлението на Стивън Харпър. Наскоро, преди гласуването за палестинска държава в ООН, канадският външен министър Джон Беърд произнесе реч в подкрепа на Израел. Той каза: „Канадското правителство няма да изостави еврейския народ и Държавата Израел, когато времената станат трудни.” В интервю по телефона от Ню Йорк Беърд каза, че той „няма никакви колебания” за това да застане пред ООН и да се противопостави на искането на палестинците за създаване на палестинска държава – нещо, което той знае, че не е популярна гледна точка сред останалите представители в залата. Канадският външен министър разкритикува президента на ПА Махмуд Абас за враждебния тон в речта му. „Знаейки, че има толкова значителна подкрепа сред страните-членки, това беше възможност за него да подаде ръка на правителството и народа на Израел, да говори за надеждите си за мир и да бъде великодушен” каза Беърд. „За съжаление той произнесе една по-скоро агресивна реч, която с нищо няма да допринесе за напредъка на мирния процес или за постигането на мир”. Беърд също така каза, че е разочарован от решението на някои европейски страни да не застанат зад Израел. Според него лидерите на Чешката република са постъпили изключително смело, заемайки позиция в подкрепа на Израел и разграничавайки се от ЕС. Чехия беше единствената европейска страна, която гласува срещу резолюцията на палестинците и заедно с Израел и Канада сформира групата от девет страни, отхвърлящи резолюцията. Библията обещава благословения за онези, които са приятели на Израел. Вярвам, че дълго време САЩ получаваха тези благословения. Но ако Америка оттегли подкрепата си за Израел, Бог несъмнено може да прехвърли това благословение върху нацията на Канада. „Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:2-3). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми” (Неемия 6:9). Божието дело винаги ще среща съпротива. Много от нас са свидетели на това как Бог използва враждебни за нас обстоятелства и обръща злото за наше добро. Писанията ни казват, че Бог е добър и никой не може да Му се противопостави (Матей 10:18). Въпреки това мнозина погрешно смятат Сатана за равностоен противник на Бога. Тъй като злото винаги е присъствало сред доброто, ние не винаги можем да разпознаем злото. За съжаление гласът на злото често заглушава всичко останало и предизвиква страх у много хора. Виждайки, че злото се разпространява все повече в тези последни дни, в които живеем, трябва да пазим Божието Слово в живота си и да познаваме гласа Му. Всеки, който се покори на Неговия глас, ще бъде победител. Неемия беше пример за човек, който не се плашеше лесно. Макар че беше еврейски пленник в чужда земя, той взе присърце разрушените стени и опожарените порти на Ерусалим,, които бяха срам за града и го правеха беззащитен срещу набезите на врага. Със сигурност мнозина от вас познават товара, който Неемия носеше – както от Писанията, така и от личните си молитви за Израел. „Молитвата ни прави способни първо вътрешно да победим врага и след това да се справим с него отвън. Всички, които са се борили срещу врага коленичейки, ще го видят победен, когато се изправят” (Уочмън Ний). Когато действаме без да се молим, нямаме плод и сме изтощени. Неемия прекара четири месеца в пост и молитва, преди да отиде при царя на Персия. В резултат на това той не само получи одобрението на царя и писма от него, които да гарантират пътуването му; Неемия получи и дървен материал от царските гори, за да възстанови Ерусалим, така че той отново да стане център на поклонение. Хоронецът Санавалат, амонецът Товия и арабинът Гисам, които бяха Божии врагове, почувстваха заплаха за властта си от съживлението, което започваше в земята на Юда. Затова те започнаха да се присмиват с такава злоба и злъч, които биха разколебали и най-опитните лидери:„Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?” (Неемия 2:19) „А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!” (Неемия 4:3) Подигравките и дразненето, които те отправяха към Божия народ през 5 в. пр. Хр., са много подобни на омразата и презрението, насочени към Израел в наши дни. Плановете за съграждане на Израел предизвикаха надигането на много хора като Санавалат, Товия и Гисам. Нека се молим богоугодните лидери да останат твърди пред всеки опит за сплашване. „Тогава пратих до него човеци да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си. Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми” (Неемия 6:8-9). В обръщение към кабинета премиерът Бинямин Натаняху каза, че Израел е видял истинското лице на враговете си. Върховният лидер на „Хамас” Машаал целуна земята и победоносно заяви, че арабите никога няма да отстъпят нито един сантиметър от Палестина, като каза, че цялата територия на Израел принадлежи на палестинците” (www.israelnationalnews.com). Израелският премиер насърчава строителството и заселването на Ерусалим и на целия Израел и ние вярваме, че той върши това по Божието водителство. Трябва да се молим той да остане непоколебим под натиска на световната общност. Натискът на световната общност често може да предизвика страх и да обърка лидера на нацията до такава степен, че той да се откаже от поста си, но „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила любов и себевладение” (2 Тимотей 1:7). Противникът ни търси кого да погълне (1 Петър 5:8). Той е обвинителят на братята пред Божия трон и неговата цел е да изтощи светиите (Откровение 12:10; Даниил 7:25) така, че те да бъдат негодни за Божието дело. Не трябва да забравяме важната роля на молитвата предвид обстоятелствата, в които се намираме. МОЛЕТЕ СЕ СВЕТИИТЕ ДА СА ЕКИПИРАНИ ЗА ДЕЛОТО И БИТКАТА Благодарим ви, че се молите за служителите на ХПИ- Ерусалим. Продължавайте да се молите за доброволците от нациите, които служат в Израел – за сила, защита и за единството, което гарантира ефективността на работата ни. „Така се свърши стената на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни. И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог” (Неемия 6:15-16). „И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом. Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене. И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други; затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас” (Неемия 4:16-20). МОЛЕТЕ СЕ СЪГРАЖДАНЕТО НА ЕРУСАЛИМ ДА ПРОДЪЛЖИ „Стори добро на Сион според благоволението Си; съгради стените на Ерусалим”(Псалм 51:18). „Господ гради Ерусалим, събира Израилевите заточеници. Изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им” (Псалм 147:2-3). МОЛЕТЕ БОГА ДА ОСУЕТИ ПЛАНОВЕТЕ НА ВРАГОВЕТЕ НА ИЗРАЕЛ Една статия наскоро съобщава, че Машаал е отправил хвалби към „съпротивата” и е обещал да „освободи” цялата Палестина. Той и председателят на Палестинската автономия Аббас са съставили план, в който най-важно място заема „съпротивата”. В речта си по повод 25-годишнината от създаването на „Хамас”, той каза: „Има различни видове съпротива – политическа, дипломатическа, обществена, правна и др.” Той също така даде ясно да се разбере, че Западният бряг и Ерусалим ще бъдат завладяни сантиметър по сантиметър. МОЛЕТЕ СЕ СРЕЩУ ШИРЕЩАТА СЕ В СВЕТА ЗАБЛУДА „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата”(2 Петър 3:3-5). „Всеки мами ближния си, никога не говорят истината, научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие. Жилището ти е всред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ” (Еремия 9:5-6). МОЛЕТЕ СЕ ЗА ИЗРАЕЛСКАТА АРМИЯ Израелската армия защитава Израел на всички фронтове. Тези млади момчета и момичета трябваше да засилят присъствието си в Юдея и Самария след нарастване на опитите за терористични атентати. На места имаше сблъсъци със силите на ПА и в Хеврон имаше бунтове, в които палестинци нападнаха израелски войници. (www.jpost.com/Defense/Article.aspx?id=295398). Областният управител на Хеврон заплаши Израел с трета интифада (israelnationalnews.com15/12/12). От Ерусалим, Роби и Томи Колман

father and son

Операция "Облачен стълб" 16.11.2012

Израел нарече започналата през тази седмица операция срещу терористите в Газа „Облачен стълб” по аналогия с облачния стълб, който пазеше народа на Израел от враговете му, след като Бог го изведе от Египет. В сряда следобед израелските военно-въздушни сили нанесоха удар по автомобил в гр. Газа. Всички пътници в колата бяха убити, сред които и Ахмед ал Джабари, заместник-командващ на военното крило на „Хамас”. През последните 10 г. Джабари беше пряк участник в повечето терористични атентати, причинили смъртта на голям брой израелски граждани. Той беше отговорен и за отвличането на израелския войник Гилад Шалит. Израел разполагаше със сведения, че Джабари планира няколко терористични атаки в близко бъдеще. Израелските военно-въздушни сили продължават да нанасят удари по мишени на терористите в Газа с цел „Хамас” да бъде лишена от възможността да извършва нападения срещу израелски цивилни граждани. Междувременно близо 200 ракети бяха изстреляни срещу Израел до четвъртък сутринта, причинявайки сериозни щети и жертви. Трима израелци бяха убити, когато ракета удари дома им в гр. Кирият Малахи. В четвъртък следобед (15.11.2012) премиерът на Израел направи изявление по националните медии, в което заяви, че Израел ще продължи да полага всички усилия, за да избегне жертвите сред цивилното население в Газа, въпреки факта, че враговете на Израел се целят именно в цивилни и се крият зад собственото си цивилно население. Ето какво още каза Натаняху: „През последните дни и седмици „Хамас” и другите терористични организации в Газа направиха невъзможно за над 1 милион израелци да водят нормален живот. Нито едно правителство по света не би толерирало подобна ситуация, при която почти една пета от населението му живее под постоянен ракетен обстрел. Израел повече няма да се примирява с това положение. Ето защо правителството ни упълномощи израелската армия да извърши целенасочени удари срещу терористичната инфраструктура в Газа. Израел ще предприеме всички необходими действия, за да защити населението си. Искам да напомня на всички, че преди седем години Израел се изтегли от Газа, където се настаниха силите на „Хамас”. Какво постигнаха те през тези седем години? Вместо да изградят по-добро бъдеще за жителите на Газа, лидерите на „Хамас”, подкрепяни от Иран, превърнаха Газа в крепост на тероризма. Те изстреляха хиляди ракети срещу цивилното население в нашите градове и срещу децата ни. „Хамас” внася контрабанда оръжие и все по-усъвършенствани ракети в Газа, като умишлено ги разполага в цивилни райони – в домове, училища и в близост до болници. Само тази година над 1000 ракети бяха изстреляни срещу Израел, от които 200 само през последните 24 ч. Изтъквам всичко това, защото трябва да разберем нещо много важно. Не може да правим паралел между държавата Израел и терористите в Газа. Терористите извършват двойни военни престъпления. Те не само се целят в цивилното население на Израел, но и се крият зад палестинските цивилни – зад жени и деца. За разлика от тях Израел прави всичко възможно да избегне жертвите сред цивилното палестинско население. Днес видях снимката на едно покрито с кръв израелско бебе. Тази снимка казва всичко: „Хамас” умишлено се цели в децата ни и умишлено разполага ракетите си сред своите деца. Въпреки това Израел ще продължи да полага всички усилия да запази живота на цивилните в Газа. Снимка на раненото бебе в гр. Кирият Малахи Искам да благодаря на световните лидери за разбирането им, че Израел има нуждата и правото да се защитава. През последните 24 ч. ние показахме, че няма да толерираме ракетни нападения срещу нашето цивилно население. Надявам се, че „Хамас” и другите терористични организации в Газа разбраха посланието. Ако ли не, Израел е готов да направи всичко необходимо да защити народа си”. Трябва да отбележим, че за пръв път тази седмица ракети от Газа достигнаха Тел Авив, а днес – 16 ноември – две ракети достигнаха и Ерусалим. Те са се разбили в северен Ерусалим близо до арабски квартал на града, без да нанесат щети и без да има жертви. Това показва, че ракетите, които „Хамас” използва, са все по-усъвършенствани и с все по-голям обсег. До преди 3 г., когато беше последният конфликт в Газа, при който израелската армия навлезе в ивицата по суша, ракетите на „Хамас” можеха да достигнат единствено до Беершева. Падналите в Ерусалим днес ракети показват, че вече почти няма точка в Израел, която да не може да бъде достигната от вражеските ракети от север (Хизбула) или от юг (Хамас). Ето какво споделиха с нас наши приятели-евреи от Израел: Деби от Ерусалим: „Днес почувствахме на какво са подложени нашите братя и сестри в южен Израел. Беше страшно! Преди минути сирените огласиха Ерусалим, когато две ракети паднаха в открита местност в северен Ерусалим. Няма жертви или щети. По телевизията съобщиха, че „Хамас” е казала, че е изстреляла „усъвършенствана ракета „Касам” срещу столицата”, наричайки я М-75. Военните специалисти казват, че за да може една ракета да прелети толкова дълго разстояние, тя не носи голямо количество амуниции и не би могла да причини много щети, но не можем да сме напълно сигурни. Шабат шалом.” Йосиф и Анита от Ашкелон: „Вече не знаем колко ракети са паднали. Вчера беше ужасно. Беше невъзможно да работим. Тази сутрин отново имаше ракети. Надяваме се арабите скоро да спрат.” Джейсън, Джанис и трите им деца от Тел Авив: „Молете се за нас. Ракети от Газа вече достигнаха и Тел Авив! Преди се смяташе, че Тел Авив като че ли живее в някакъв изолиран свят и докато на север и на юг се водеха военни действия, животът в Тел Авив продължаваше както и преди. Но всичко това се промени. Четири ракети удариха и Тел Авив. Терористите считат това си постижение за един вид трофей. На всеки няколко минути по радиото съобщават за изстреляна ракета срещу различни населени места в Израел. Днес бяха мобилизирани още 16 000 войници от запаса, някои от тях са наши лични познати. Армията обмисля навлизане в Газа по суша. Атмосферата в целия град е тягостна. Но ние знаем, че Бог използва подобни неща, за да ни приближи към Себе Си и да отвори пред нас врати за споделяне на Евангелието с хора, които в друга ситуация не биха били отворени да слушат и да приемат. Молете се за отворени врати за нас и за Божията защита. Само в новите сгради в страната има укрепени помещения, в нашата няма и ние се крием на стълбището. Благословения в Месията; Псалм 120:7” Йосиф от Тел Авив: „Миналата нощ имахме 60 сек. да стигнем до бомбоубежището. Беше страшно най-вече за децата, когато пуснаха сирените. Звукът им те пронизва. Пуснахме всичко и побегнахме към скривалището. Мислех, че Тел Авив не е застрашен, но явно не е така. За пръв път от 20 г. (откакто Саддам Хюсеин изстреля ракети „Скъд” по време на Войната в залива) градът бе огласен от сирените. Днес, петък, воят на сирените продължи. Общинските бомбоубежища са отворени за хората, които се стичат от кафенета, ресторанти и по улиците. Хората, които шофират, спират колите си и излизат, лягат на земята и си покриват главите с ръце, за да се защитят. Шабат настъпва в Святата земя, но със сигурност няма да имаме шабат шалом (мирна събота) и едва ли ще можем да заспим, тъй като сирените могат да зазвучат всеки момент. Молете се за нас.” Молитва за войниците на Израел - http://www.youtube.com/watch?v=24bOclbE_eg Използвани източници: Аруц 7, Ерусалим пост, Шорашим, Инетнюз, страница на п-р Даниел Розен и други приятелски служения в Израел. Екип на Християни приятели на Израел – България

Реч на министър-председателя Бенямин Нетаняху пред Общото събрание на ООН от 27 септември 2012 година 28.09.2012

Когато става въпрос за оцеляването на моята държава, не е само мое право да говоря; мое задължение е да говоря. И вярвам, че е задължение на всеки отговорен лидер, който иска да съхрани световния мир. Въпросът, който трябва да си зададем, е не кога Иран ще се сдобие с бомба. Въпросът е на какъв етап повече няма да можем да спрем Иран от получаване на бомба. ​ Много Ви благодаря, господин Президент. За мен е удоволствие да видя Общото събрание, председателствано от Посланика на Израел и се радвам да видя всички Вас, почитаеми делегати. Дами и господа, Преди три хиляди години Цар Давид управлявал Еврейската държава от нашата вечна столица, Йерусалим. Казвам това за всички, които твърдят, че Еврейската държава няма корени в нашия регион и че ние скоро ще изчезнем. В хода на нашата история Еврейският народ е преодолял всички тирани, които са се стремили към нашето унищожение. Техните идеологии са били отхвърлени от историята. Народът на Израел продължава да живее. Казваме на иврит „Ам Исраел Хай“ и Еврейската държава ще съществува вечно. Еврейският народ е живял на земята на Израел в продължение на хиляди години. Дори след като голяма част от хората бяха изпратени в изгнание, евреите продължиха да живеят в страната на Израел през вековете. Множеството на нашия народ никога не се отказа от мечтата да се завърне в древната си родина. Побеждавайки законите на историята, ние направихме точно това. Ние събрахме изгнанниците, възстановихме своята независимост и построихме наново нашия живот като нация. Еврейският народ се завърна у дома. Ние никога няма да изоставим своите корени отново. Вчера беше Йом Кипур, най-свещеният ден от Еврейската година. Всяка година, в продължение на над три хиляди години, ние се събираме на този ден за размисъл и изкупление. Замисляме се за делата си в миналото. Молим се за нашето бъдеще. Спомняме си печала на нашето гонение; спомняме си голямата борба на нашето разпръсване; скърбим за унищожението на една трета от нашия народ, шест милиона души, по време на Холокоста. Но в края на Йом Кипур, ние празнуваме. Празнуваме възраждането на Израел. Празнуваме героизма на нашите млади мъже и жени, които са защитавали нашия народ с непобедимия кураж на Йешуа, Давид и макабейците от историята. Празнуваме чудото на процъфтяващата съвременна Еврейска държава. В Израел вървим по стъпките на нашите патриарси Авраам, Исаак и Яков. Но проправяме и нови пътища в областта на науката, технологиите, медицината и земеделието. В Израел миналото и бъдещето намират обща основа. За съжаление, това не се случва в много други държави. Защото днес се заражда безпределна битка между съвремието и средновековието. Силите на съвремието търсят светло бъдеще, в което правата на всички са защитени, в което всяко дете има достъп от дланта на ръката си до постоянно обогатяваща се дигитална библиотека, в което всеки живот е свещен. Силите на средновековието търсят свят, в който жените и малцинствата са потиснати, в който знанието е потъпкано, в който се прославя не животът, а смъртта. Тези сили са в конфликт по целия свят, но никъде така силно, както в Близкия изток. Израел гордо застава зад силите на съвремието. Ние защитаваме правата на всички граждани: мъже и жени, евреи и араби, мюсюлмани и християни – всички те са равни пред закона. Израел превръща света в едно по-добро място: нашите учени получават Нобелови награди. Нашето ноу-хау е във всеки мобилен телефон и компютър, който вие ползвате. Предотвратяваме глада, като напояваме пустинни земи в Африка и Азия. ​ Израел цени живота, както цени мира и търси мира. Преди малко от моето място говори президентът Аббас. Казах на него, казвам и на вас: Няма да разрешим нашия конфликт с клеветнически речи пред ООН. Това не е начинът за неговото разрешаване. Няма да разрешим нашия конфликт с едностранни декларации за държавност. Трябва да се съберем и преговаряме заедно, достигайки общ компромис, според който демилитаризираната Палестинска държава признава единствената по рода си Еврейска държава. При все това средновековните сили на радикалния ислям, които видяхте да атакуват американските посолства в целия Близък изток, се противопоставят на това. *** Мисля си, че въпросът, който трябва да си зададем, е не дали фанатизмът ще бъде победен. Въпросът е колко живота ще бъдат погубени, преди той да бъде победен. *** Питам ви, като вземем предвид иранската агресия без ядрени оръжия, представете си само иранската агресия с ядрени оръжия. Представете си техните ракети с голям обхват, заредени с ядрени глави, техните терористични мрежи, въоръжени с атомни бомби. Кой от вас ще се чувства в безопасност в Близкия изток? Кой ще се чувства в безопасност в Европа? Кой ще се чувства в безопасност в Америка? Кой ще се чувства в безопасност където и да било по света? Говоря за това сега, защото времето напредва безмилостно. Говоря за това сега, защото ядреният календар на Иран не забавя хода си за нищо и за никого. Говоря за това сега, защото когато става въпрос за оцеляването на моята държава, не е само мое право да говоря; мое задължение е да говоря. И вярвам, че е задължение на всеки отговорен лидер, който иска да съхрани световния мир. В продължение на близо едно десетилетие международната общност се опитваше да спре иранската ядрена програма с дипломация. Това не даде резултат. Иран използва дипломатическите отношения като средство, за да спечели време за напредването на ядрената си програма. *** В този късен час има само един начин Иран да бъде спрян по мирен път от разработването на атомни бомби. Това може да стане като се постави ясна червена линия пред програмата на Иран за ядрени оръжия. Червените линии не водят до война; червените линии предотвратяват войната. ​Дами и господа, Въпросът, който трябва да си зададем, е не кога Иран ще се сдобие с бомба. Въпросът е на какъв етап повече няма да можем да спрем Иран от получаване на бомба. Червената линия трябва да бъде поставена пред програмата на Иран за обогатяване на ядрени оръжия, защото тези съоръжения за обогатяване са единствените инсталации, които можем ясно да видим и проследим. *** Вярвам, че изправен пред ясна червена линия, Иран ще отстъпи. Това ще даде повече време за санкции и дипломация, за да убедим Иран да се откаже изцяло от своята ядрена програма. ​ Сблъсъкът между съвремието и средновековието не трябва да бъде непременно сблъсък между напредъка и традицията. Традициите на Еврейския народ датират от хиляди години. Те са източникът на нашите колективни ценности и основата на нашата национална сила. *** Тези са трансцендентните ценности на моя народ и това е най-големият дар на Еврейския народ за човечеството. Нека обещаем днес, че ще защитаваме тези ценности, защитавайки по този начин нашата свобода и обща цивилизация. Благодаря ви!

Подвластни на всички условия

Дварим/ Второзаконие 26:1-29:8 Йешаяху/ Исая 60:1-22 Маасей Талмидим/ Деяния на апостолите 7:30-36 Дварим (Второзаконие) {29:1} Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. {29:2} Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; {29:3} големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; {29:4} но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. {29:5} А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, {29:6} хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог. {29:7} И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме, {29:8} завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе. {29:9} Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите. Много вярващи в Йешуа А’Машиах не разбират напълно на какво са се съгласили, когато са приели Йешуа за свой Господ и Спасител. Параша „Ке Таво” съдържа заповеди за живота, които Израел е задължен да следва и изпълнява. Това, което много вярващи в Йешуа А’Машиах не разбират, е, че когато приемат Йешуа за свой Господ и Спасител, те се съгласяват и приемат да живеят според всички тези заповеди и са подвластни на благословенията, които следват спазването им, и проклятията, които следват неспазването им. Римляни {11:17} Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, Маслиненото дърво е Израел; естествените клони, които бяха отрязани, са физическите потомци на Авраам, Исаак и Яков, а дивите клони са не-еврейските вярващи в Йешуа А’Машиах. Сега, нека прочетем какво се казва в следващия текст: Римляни {11:18} не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Ако свържем тези стихове с това, което ни се казва в следващия пасаж, можем да започнем да разбираме какво искаше да каже Павел: Ефесяни {2:12} в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. {2:13} А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. {2:14} Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, Това, което ни се казва тук е, че вярващите не-евреи стават сънаследници на заветните обещания чрез вяра в Йешуа А’Машиах. Павел продължава, казвайки: Ефесяни {3:5} която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, {3:6} а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието. Не-еврейските вярващи, които са присадени към Израел чрез вяра в Йешуа А’Машиах, стават неделима част от Израел; нещо, което не може да се отдели или разграничи. Двете стават едно. Разделителната стена, неверието и изключването им от завета е премахнато и сега те са едно с Израел. Изход {12:49} Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. Преди да бъда спасен, аз бях естествен клон, който бе отрязан поради неверието на предците ми. Когато приех Йешуа А’Машиах за свой Господ и Спасител, аз приех завета така, както е очертан в параша „Ке Таво” и в цялата Тора. Аз станах част от завета чрез скъпоценната кръв на Йешуа А’Машиах. Също и не-евреите, когато приемат Йешуа А’Машиах за свой Господ и Спасител като не-естествен клон, биват присадени към същото дърво. Ето защо те също са станали част от завета чрез кръвта на Йешуа А’Машиах. Бариерата, която разделяше еврейските вярващи от не-еврейските вярващи, е съборена, защото вече сме присадени към Израел. Ето защо не-еврейските вярващи (християните) са част от същия завет като еврейските вярващи и са подвластни на всичките му условия. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим СЕПТЕМВРИ 2012/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Нека се посрамят и се смутят заедно всички oния, които търсят душата ми, за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят oния, които се наслаждават на злощастието ми” (Псалм 40:13-14). Египетски професор прогнозира унищожението на Израел „до следващата година” Няколко пъти в това издание сме споменавали прогнозите на арабите за унищожението на Израел; често сме споменавали и дилемата на тази нация относно действията, които трябва да предприеме спрямо заплахата, идваща от Иран. Като че ли през последните седмици и месеци предупрежденията за унищожението на Израел стават все по-чести и все по-силни от страна на мюсюлманския свят. Освен заплахите на Ахмадинеджад, една от последните прогнози беше тази на професор Гамал Заран, който е декан на факултета по политически науки в университета „Порт Саид”. В интервю за иранската държавна телевизия на 17 август той каза следното: Гамал Заран: „Ерусалим е сърцето на палестинската кауза, а палестинската кауза е кауза на всички араби и мюсюлмани. Ето защо ликвидирането на ционистката държава е неоспорима наша цел и е въпрос само на време. Вярвам, че арабските революции (той цитира различните страни, засегнати от Арабската пролет) пораждат надежда у хората, че един ден те ще си върнат Ерусалим и Палестина.” За един западен наблюдател тези непрекъснато повтаряни забележки са изключително дразнещи. Многократно сме казвали истината, че по-голямата част от арабската имиграция в „Палестина” е станала по времето на еврейската алия, а не преди това. Въпреки че е вярно, че евреите не са се върнали в „ненаселена земя”, също така е вярно, че по онова време там няма голям брой палестинци. Когато хората в околните народи чуват, че се появява възможност за работа и много други възможности в „Палестина”, те започват да прииждат от различни места, за което са доказателства фамилните имена, водещи началото си от Египет, Сирия, Гърция, Англия и др. Интересът към този изостанал район на Османската империя е малък, докато той не става важен за евреите. И едва ли е случайна липсата на доказателства, че Мохамед някога е посещавал Ерусалим (добре известната Сура 17:1 споменава единствено „по-далечния Храм”). Продължавайки интервюто, журналистът пита: „Защо да е само надежда? Защо не предприемаме действия?” Гамал Заран: „Причината е, че досега революциите не са достигнали трона на установените сили. Трудно е тази надежда да се превърне в реалност, докато тези революции не излязат на преден план. Ние постоянно поддържаме спомена в по-младите поколения, за да могат те да помнят, че палестинската кауза е много важна. Надеждата и споменът по-късно ще се превърнат в действия. Но следващата година, ако е волята на Аллах, Израел ще бъде унищожен”. Ето още една прогноза за скорошната гибел на Израел. Арабите си правят лоша услуга, опитвайки се сами да се убедят в това, което искат да чуят, вместо да се изправят срещу действителността. Ерусалим, който никога преди не е бил важен за мюсюлманите, изведнъж се оказва в центъра на всичко, което правят. Сион, който въплъщава всички надежди и желания на еврейския народ, изведнъж започва да въплъщава всичко, за което мечтаят и мюсюлманите – въпреки че те не го наричат с това име. Може ли, леко иронично, да го наречем „арабски ционизъм”? Според тях всичко ще се нареди, ако и когато „Палестина”, и особено Ерусалим, премине отново в арабски ръце. Ударът на Израел срещу Иран е омотан в американската политика Според статия, публикувана от агенция Ynetnews, използването на военна сила за предотвратяване възможността Иран да се сдобие с ядрени оръжия е единственото, което остава на Израел, но не е в негов интерес това да се случи преди изборите в САЩ. Удар на Израел срещу Иран през следващите два месеца ще помогне за преизбирането на президента Обама, като му даде чудесен повод да отклони вниманието от провалилата се американска икономика. Ynetnews пише: „От политическа гледна точка той няма да има избор и ще трябва да подкрепи Израел, но американският народ ще се обедини около президента си, както се случва винаги при криза зад граница. Израел не може да си позволи още четири години политиката на Обама”. За да има Ромни шанс да спечели изборите, икономиката трябва да остане основен проблем в умовете на гласоподавателите. Ако Израел нанесе удар срещу Иран през следващите два месеца, президентът Обама ще трябва да подкрепи Израел, за да не отблъсне еврейските гласоподаватели и донори. Но това, което е по-лошо, е, че Иран ще нанесе ответен удар. С присъщата си откровеност шефът на Вътрешното командване Матан Вилнай каза, че според него въздушните удари на Израел ще бъдат последвани от 30-дневна война между Иран и Израел, която ще отнеме около 500 израелски живота, като жертвите ще са главно поради ирански ракетни удари. В продължение на месец войната ще присъства в медиите ежедневно и ежеминутно и ще завладее вниманието на американската общественост, особено ако американските бази и сили бъдат застрашени, което ще отмести на заден план разделенията във връзка с икономиката на страната. Обама ще придобие образ на главнокомандващ и рейтингът му ще се покачи. Два дни след убийството на Бин Ладен през 2011 г. рейтингът на Обама се покачи с 9% до най-високото му ниво от 2009 г. насам въпреки стагнацията в икономиката. Ако той бъде преизбран, въпреки че е подкрепил Израел срещу Иран, Обама, който вече няма да се нуждае от еврейските гласове за нов мандат, ще накара Израел да плати скъпа цена за това, че е нападнал ислямска страна и е замесил САЩ в нова война. Авторът продължава: „Ако Израел твърди, че не може да поеме риск като отстъпи територии в Западния бряг на страни в нестабилния след Арабската пролет Близък изток, на Израел и поддръжниците му непрекъснато ще бъде напомняно, че Обама е подкрепил Израел по време на конфликта с Иран. Това ще доведе до продължаване на външната му политика, която той водеше през първите три години от мандата си – политика, включваща създаването на палестинска държава в границите от 1967 г., разделяне на Ерусалим и установяване на по-близки взаимоотношения с мюсюлманския свят чрез дистанциране на САЩ от Израел. След множество публични конфронтации и заплахи Израел ще се окаже обграден от „Хамастан” в Газа и в Западния бряг, от Мюсюлманското братство и други водещи джихад организации, които искат да го унищожат”. Вярно е, че Израел поема голям риск, като не нанася удар сега. Ако Обама бъде преизбран, той ще продължи своята „политика на ограничаване”, която в крайна сметка ще доведе до ядрен Иран. До тогава Близкият изток ще се е превърнал в буре с барут, което чака Иран да натисне спусъка. Тогава само Бог може да помогне на Израел. Кризата в Сирия може да доведе до химическа война Една от най-големите опасности от настоящата война в Сирия е арсеналът от химически оръжия, които Асад може да използва в тази война. На 11 август в Истанбул Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън се срещна с турския премиер Ердоган и лидери на сирийската опозиция. След това тя обяви, че военните и службите за сигурност на САЩ и Турция ще съставят екип, който ще изработи план за действие в случай, че се развие ужасният сценарий с използването на химически оръжия. (Debkafile, 11.08.2012) Турция наскоро изпрати на сирийските бунтовници, които се бият в Алепо, първата доставка с противовъздушни ракети FIM-92 Stinger. Според източници на разузнаването, снабдяването на бунтовниците с оръжие може да накара Асад да използва химическо оръжие срещу бунтовниците, както и срещу Турция, Израел и Йордания. Предвид тази заплаха миналата седмица Франция изпрати полева болница, специализирана в третирането на химически отравяния. Болницата беше изпратена от френската медицинска база в Истрес, северна Йордания до място в близост с границата между Йордания и Сирия. Очевидно решението на премиера Ердоган да въоръжи сирийските бунтовници дойде, след като силите на Асад свалиха турски самолет F-4 с руски противовъздушни ракети на 22 юни в Латакия. Той също така отвърна на Асад и затова, че позволи на кюрдските бунтовнически сили ПКК да прехвърлят 2500 бойци през границата. Турция произвежда ракети FIM-92 Stingerпо американски лиценз и е задължена да получи разрешението на САЩ, преди да ги продаде на друга страна. Вашингтон даде разрешение тихомълком. Това позволи на Анкара да снабди Сирийската свободна армия с оръжията, необходими за свалянето на правителствени хеликоптери, докато администрацията на Обама продължи да настоява, че Америка снабдява бунтовниците единствено с „несмъртоносни помощни средства”. Ракетите Stingerса привличани от топлина и могат да свалят самолети и хеликоптери. Според информирани източници досега бунтовниците не са успели да свалят никакви въздушни обекти. Това може и да е поради липсата на опит, но също и поради това, че руснаците са снабдили сирийските самолети с примамки, които объркват електронните устройства на подобни ракети. Ако ракетите Stingerнанесат сериозни щети, Асад може сериозно да се замисли за варианта с използване на химическо оръжие. „Спрете да заплашвате Израел” Наскоро главният секретар на ООН Бан Ки-мун се срещна с висши лидери на Иран. Той настоя иранските лидери да предприемат конкретни мерки, за да докажат, че ядрената програма на страната им е с мирни цели и да използват влиянието си за слагане край на конфликта в Сирия, който продължава вече 17 месеца. В отделна среща с Ахмадинеджад и Върховния лидер Аятола Хaменей, Бан каза, че устните нападки срещу Израел са обидни, подстрекаващи към насилие и неприемливи. В отговор Хaменей каза, че Иран работи по въпроса да успокои света относно ядрените оръжия. „Американците знаят, че Иран не се интересува от разработването на ядрени оръжия”, каза той. „Те просто си търсят извинение да нападнат Иран. Това, което е опасност за региона, е фактът, че Израел разполага с ядрени оръжия. Очаквам ООН да предприеме действия по този въпрос.” Разбира се! Просто обръщаме нещата. Но той знае, че ООН няма да предприеме действия. В друга среща преди това с говорителя на парламента Али Лариджани Бан каза: „Иран може да изиграе важна роля в мирното разрешаване на сирийската криза.” Той отбеляза, че „сирийският народ страда достатъчно... повече от 20 000 души са загинали през последните 18 месеца.” В отговор Лариджани каза: „За нещастие, някои големи страни действат авантюристично в региона и създадоха разцепления, каквито в момента виждаме в Сирия”. (Ynetnews, August29) Най-вероятно лекото смъмряне от страна на Бан ще остане без резултат. Иран както винаги обръща обвинителния пръст към САЩ и Израел, настоявайки че техните действия в региона са предизвикали нестабилността. Тъй като думите на Бан няма да бъдат подкрепени с военни действия, Техеран също не вижда причина да им обръща внимание. Така войната продължава, като дори и към този момент ситуацията става все по-взривоопасна. „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. Само Той е канара моя, и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога” (Псалм 62:5-7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). СЕПТЕМВРИ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772/ 5773 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Яков излезе от Вирсавее и... сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти... и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята” (Битие 28:10-14). В самото начало на Писанията, които ние, християните, наричаме „Стар завет”, още в първата книга на Библията (която на иврит се нарича Берешит и означава „в началото”) Бог засяга темата за „Земята”. Всъщност Той утвърждава Словото Си на Яков, докато стои до или над него и заявява, че Земята, над която Той се намира в момента, е заветен дар от Него за Израел. Това е Земята, където Бог изпълни плана Си за човечеството, като откри Себе си на света чрез юдаизма и християнството. Tова парче земя не беше дадено само на Яков, но и на потомството му завинаги. Стиховете, свидетелстващи за този вечен завет за Земята, който Бог направи с Авраам, Исаак и Яков, са много. Библията изобилства с текстове за това колко важно е народите на земята да благославят завръщането на Израел в Земята на предците му. Ние сме призвани да помагаме на Израел чрез молитва и по практичен начин, да го подкрепяме в духовната и физическа битка за запазване на това, което според Писанията отдавна му принадлежи. Мисля, че за съжаление все още не са много онези, които разбират колко е важно да стоим в подкрепа на нашите приятели – потомците на древните израелтяни, днешните израелци. Църкво, събуди се! Веднъж видели Израел през очите на Господа, ще се прилепим за него така, както Рут за Ноемин. „Едва ли потомците на Авраам, познати също така като евреи, са осъзнавали какво им предстои, когато са влизали в Ханаанската земя. Тяхната сравнително малка територия е била в сърцето на древния свят и на границите с три гигантски континента – Азия, Африка и Европа. Всяко велико царство около тях – на север, юг, изток и запад – начело с техните владетели, е щяло да се сблъска с Израел и да научи за този народ, за законите му и святите заповеди на Онзи, чието царство няма край. Не винаги е било очевидно, че малката държава Израел се намира точно в центъра на древния свят и че местоположението й е от изключителна важност. Израел е разположен между Средиземно море на запад и Сирийската арабска пустиня на изток. Всъщност той оформя един тесен мост, който свързва великите сили на древния Близък изток. На юг е Египет, а на север Сирия, Анатолия и северозападна Месопотамия. Плодородният полумесец В нашите дни и епоха възприемаме света като планета, на която има почти 200 независими държави на седем континента. В древността цивилизацията се ражда в района на Месопотамия близо до Персийския залив и се разраства от там. Наблюдава се голяма миграция по т.нар „Плодороден полумесец”, който представлява голяма ивица от обработваема земя, простираща се от Персийския залив на север, около Месопотамия и обратно на юг към Израел. До 1000 г. пр. Хр. познатият свят се е простирал на запад до Европа. Основните пътища за търговия между изтока и запада са минавали през Плодородния полумесец. Първият евреин, Авраам, всъщност е следвал този маршрут – от древен Ур в Месопотамия на север, около Плодородния полумесец до Харан и на юг до Израел. Когато армиите на изтока са се сблъсквали с армиите на запада, това се е случвало някъде по линията на Плодородния полумесец. Това ни довежда до един интересен факт. Израел е разположен на западния край на Плодородния полумесец. За да се пътува от изток към запад или от север към юг, е трябвало да се мине през Израел. Великите царства на древния свят са били в Египет, Вавилон, Асирия, Персия, Гърция и Рим. Всички те в един или друг момент са били управляващи империи в познатия ни свят. Невероятното е, че малката държава Израел се е намирала точно в центъра сред тях. Всъщност почти всеки път, когато е имало сблъсък между тези империи, той се е случвал в земята на Израел. Географията на Близкия изток е принуждавала хората, които са пътували от Египет към Гърция, да минават през Израел. За да се стигне от Вавилон до Рим или от Персия до Египет, е трябвало да се мине през Израел. Не е чудно, че Александър Велики е зачитал народа на Ерусалим и техния храм. Господ е направил Израел да бъде светлина на народите и е поверил на евреите Божието Слово. Народът на Израел е бил наречен „избран народ”, тъй като чрез него Бог е щял да покаже грижата Си към целия свят. Авраам е разбрал това, когато е срещнал Мелхиседек и когато Господ му се е открил чрез името „Ел Елион”, което означава, че Той не е само Бог на евреите, но и „Всемогъщият” Бог на цялото човечество”. (Bible History Online) Нека се молим за тази скъпоценна Земя Израел: МОЛЕТЕ СЕ Египет да изтегли противовъздушните и противотанковите ракети, които е разположил близо до границата с Израел (и по точно в района на Ел Ариш) без разрешението на Израел. „Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас” (Псалм 44:5). МОЛЕТЕ СЕ израелските войници да се обърнат към Бога – тяхната сила – в смутните времена, които предстоят. БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА за трите китайски военни кораба, които са на приятелско посещение в Хайфа като гости на израелския флот. Нека подобни посещения бъдат пример за други и благословение за Израел. „Възлюбил си правда и намразил си нечестие; затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя” (Псалм 45:7). ХОДАТАЙСТВАЙТЕ за Вътрешното командване на Израел предвид плановете за раздаване на противогази, укрепването на училища и други обществени сгради. Има още много неща, които трябва да бъдат направени. Молете се също така Израел да се погрижи и за не-евреите, които живеят в Земята, за да получат и те противогази и инструкции. Десетки хиляди ракети са насочени към израелските центрове и инфраструктура и е много вероятно те да бъдат изстреляни, ако Иран бъде нападнат. В случай на една такава война тилът ще се превърне във фронтова линия. „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата,Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване. Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; издаде Той гласа си; земята се разтопи. Господ на Силите е с нас; прибежище е нам Якововият Бог” (Псалм 46:1,2,5-7). УМОЛЯВАЙТЕ ГОСПОДА за служителите на „Християни приятели на Израел” в Ерусалим – да бъдат скрити в прибежището на Всевишния (Псалим 91:1) и нашето сътрудничество с „Маген Давид Адом” (Червената Давидова звезда, еквивалентът на Червения кръст в Израел) да бъде за благословение в случай на нужда. (http://www.mdais.com/) МОЛЕТЕ СЕ УСЪРДНО за изкуплението на Израел и спасението на множества от арабските народи. Днес много хора биват избавяни от заблудата на исляма в мюсюлманските страни и духовното пробуждане в някои общности в Израел е глътка свеж въздух. „Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол” (Псалм 47:8). БЛАГОДАРЕТЕ НА БОГА, че Йешуа, Месията, идва скоро и че когато Той дойде, ще донесе истинския мир, към който Израел и светът се стремят. Тогава Ерусалим ще се зарадва и ще танцува след изливането на Божия дух на благодат и моление, и „те ще погледнат на Мене, когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си. В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим” (Захария 12:10,11). Нека Земята да бъде изчистена от всичкото кръвопролитие и нечисти духове и нека Господ да царува и управлява от Ерусалим. Скъпи стражи на стените, продължавайте да се молите. Навлизаме в един критичен период от време, от където няма връщане назад и трябва да насочим духовните си очи към Бога на Израел и Неговия Месия – Господ Йешуа. Събирайте се заедно, дори двама или трима, създавайте молитвени групи за Израел в църквите си и стойте в пролома за Земята. Нека Бог да издигне по света много стражи-молитвени лидери с Библия в ръка, молещи се със Словото, което Бог изговори над народа Си, докато Неговото Спасение излезе от Сион като запалено светило (Псалм 53:6). В очакване на Неговото идване, Шарън Сандърс, Християни приятели на Израел – Ерусалим

Withdrawal From Gaza

филма е много интересен говори се на еврит,но има английски субтитри вградени.

МОЛИТВА ЗА ИЗРАЕЛ

6.07.2012 (по материала на Шарън Сандърс „Молитвено писмо на стражата” –май 2012 г.) Господи, Боже, Израелев! „До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие ,но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене и каране и препирня се повдига” (Авак.1:2-3). Но Ти ни казваш: „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2Лет.7:14). Господи, Боже Израелев, Ти положи любовта Си на еврейския народ и го избра да бъде Твой собствен народ между всичките народи, които са по лицето на земята, чуй молитвата ни. Към Теб издигаме Твоя народ, който Ти освети за Себе Си. Ти си Бог, верният Бог, Който пази завета и милостта Си за хиляда поколения (Второзакон.7:6-9). Нека бъде благословено Твоето Име до века (Пс.113:24). Защо да кажат народите: Къде сега е техният Бог? Израилю, уповавай се на Господа! Той им е помощ и щит. Доме Ааронов, уповавай се на Господа! Той им е помощ и щит. Ние, които се боим от Господа, уповаваме на Тебе, Господи. Ти си наша помощ и щит. (Пс.115:2, 9-12). Нека каже сега Израел: Твоята милост е вечна! Нека каже сега Аароновият дом: Твоята милост е вечна! Нека кажат сега всички, които се боят от Господа: Твоята милост, Господи, е вечна! (Пс.118:2-4). Ние сме Твоята църква, която си поставил стража на народа Ти, Израел. В Словото Си казваш за стражите: Така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой! Пазете стража при Господния дом! (4Цар.11:6р7). И ето, ние сме на поста си при Господния дом. Призовал си ни да се молим за Израел и ние ходатайстваме за него сега. В тази духовна война, ние издигаме щита на вярата си около Твоя народ Израел. Ти, Господи, си негов защитник, както си бил винаги. Тази битка е за истината - истината за Ерусалим и за земята Израел. Молим Те , Господи, да даваш свръхестествена мъдрост на израелските управници какви действия да се предприемат сега или в бъдеще спрямо иранския режим. Нека бъде Твоят начин да се възпре трайно и дългосрочно този враг на Израел, като защити не само себе си, но и другите нации по света. Молим Те, Господи, да предотвратиш по свръхестествен начин всяка само убийствена ядрена атака. Дай смелост Израел да направи това, което е необходимо за безопастността на народа си, ако Иран успее да го въвлече в регионална война. Дай мъдрост на военните водачи да направят необходимата подготовка срещу вероятни ракетни нападения по всички части на Израел, особено района на Тел Авив, който е най-гъсто населен. Нека се изготви защита срещу "първичния удар", който би могъл да предизвика масови жертви и травматичен шок всред населението. Молим Те, Господи, за ангелска защита около границите на Израел по суша, море и въздух. Молим се за защита на армията и населението срещу всеки "вторичен удар" с химическо оръжие от страна на Сирия. Укрепи, Господи, Израел със Своите войнстващи ангели. Молим се за сила - Твоята мощна сила срещу Ливан, "Хизбула" и ракетите им. Молим се за сила срещу Йордания, Египет и "Мосюлманското братство". Молим се за сила срещу Газа и "Хамас" и ракетите им. Молим си за сила срещу палестинските амбиции, коренящи се в огорчение, заблуда и тероризъм. Молим се за сила срещу крадеца, който иска да открадне земята, която Ти, Господи, даде на Израел. Молим Те, Господи, укрепи границите на Израел! Днес, ние, Твоите молитвени воини, заставаме, издигаме и прогласяваме истината за Израел. В тези последни дни, ние стоим в пролома и ходатайстваме за Твоя народ, Господи и нека Твоите планове и цели за Израел да се осъществят. В сърцата си носим този това, даден ни от св.Дух- товар да ходатайстваме за най-стратегическото и важно място в света в човешката история. Ние сме силни в Духа, защото имаме Божието слово, което е нашето оръжие срещу силите на злото, действащи срещу Божия народ. Във време като това, ние стоим до него. Стоим в тронната зала и ходатайстваме в името на Иисус за Израел. Молим се за специална защита на всеки евреин, където и да се намира по света. Също така, ние се застъпваме и за милионите заблудени от исляма души. Молим се за тяхното спасение. Нека да се отворят духовните им очи за истината на Божието слово. Благодарим Ти, Господи, за многото свидетелства всред мосюлманите в Близкия изток, в резултат на които много от тях се обръщат и приемат Йешуа. Молим се за всички араби, които са заблудени от лъжите на дявола. Молим се, също така, за евреите да имат пълно откровение от Теб, Господи, като Личност. Молим се за лидерите на Израел във военните части да изучават как Бог е използвал обстоятелствата в древните дни, за да спре и отблъсне неприятеля. Дай им мъдрост, Господи, как да планират военните си мисии. Ходатайстваме за премиера на Израел, Бенямин Нетаняху, когато той заседава с генералния щаб на армията, със съветниците по национална сигурност, разузнаването, полицията и граничните служби, да взема правилни решения. Ти, Господи, си го поставил в тази позиция на власт, но Ти си истинския водач на Израел. Нека гласът Ти да бъде ясен за него и нека бъде Твоята воля. Господи, молим се за всички евреи, които са приели Иисус в сърцата си. Молим се за специална защита на месианските евреи от нападките на ортодоксални евреи. Нека има толерантност и разбирателство между тях . Сега, прочее, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугите Си и обърни внимание на молитвите им, за да послушаш вика им и молитвата, с която ние се молим днес пред Теб! (3Царе8:26;28) АМИН !

Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3 Царе 10:6) Месечно издание от Ерусалим МАЙ 2012 „Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14) „ПО ПРИНЦИП СМЕ ГОТОВИ ДА ДЕЙСТВАМЕ” Това бяха думите на шефа на генерал-щаба на израелската армия Бени Ганц в интервю малко преди началото на тържествата по повод Деня на независимостта на Израел, който тази година се падна на 26 април. Той каза за репортерите, че израелската армия е готова да нанесе удар срещу ядрените съоръжения на Иран. В интервю за „Йедиот Ахронот” Ганц заяви, че 2012 г. ще бъде „критична година” в нажежената криза между Иран и Израел. „Държавата Израел вярва, че притежаването на ядрени оръжия от страна на Иран е много лош вариант и че светът и Израел трябва да направят всичко възможно това да не се случи. Подготвяме плана си за действие в тази посока.” Шефът на армията също така засегна вероятността от избухването на по-широкомащабна регионална война в близко бъдеще: „Сведенията на разузнаването ни потвърждават, че предвид стратегическата реалност и нестабилност в региона, рискът от война е по-голям отколкото в миналото. Няма признаци за война, но вероятността положението да се влоши и да се стигне до такава е по-голяма отпреди.” По време на интервюто Ганц също така разкри, че операциите на израелската армия зад граница също са се засилили: „Не мисля, че е имало време, когато някъде по света не се е случвало нещо”, каза той. „Степента на риска също се е увеличила. Това не е нещо, което Бени Ганц е направил. Не си приписвам никакви заслуги. Просто ускорявам всички тези специални операции.” Беше изтъкнато също така, че Израел е изгубил търпение по отношение на президента Обама и че времето за вземане на едностранно решение спрямо Иран много бързо наближава. Новинарски източници съобщават, че ако се случи, то най-вероятно ще се случи преди лятото. Това означава, че крайният срок може да е месец май. Искам да добавя, че повечето израелски граждани подкрепят удар срещу Иран, ръководен от САЩ, докато по-малък брой са за това Израел да предприеме едностранни действия срещу Иран. Като се има предвид, че САЩ разполагат изтребители F-22 Raptors в ОАЕ близо до Иран, може да се случи и първият вариант. НОВИ ЗАПЛАХИ ОТ ГАЗА Ако някога Израел се окаже в положение да няма за какво да се притеснява, винаги може да разчита на проблеми с Газа. Това блато на човешкото нещастие, което палестинците сами си създават, винаги може да бъде източник на нови вълни на омраза и всяване на страх. Последната такава вълна е призивът на ислямските лидери в ивицата Газа за отвличане на израелци, които да бъдат използвани като разменна монета, за да се осигури освобождаването на хиляди палестинци от израелските затвори. В крайна сметка, щом това даде резултат с Шалит, защо да не даде резултат отново и отново? Наскоро около 2000 затворници започнаха безсрочна гладна стачка, протестирайки срещу условията в израелските затвори и хиляди палестинци организираха митинг в Газа в тяхна подкрепа. „Трябва да работим усилено, за да се сдобием с израелци, които да ни помогнат да освободим нашите братя в затворите”, каза на тълпата Халид Ал-Бач, висш служител на „Ислямски джихад”. „Казвам на всички въоръжени фракции: пътят към свободата на затворниците е чрез размяна... Арест за арест, свобода за свобода. Това е начинът”, каза той. Миналата година Израел освободи около 1000 палестинци в замяна за освобождаването на Гилад Шалит – войника, който бе отвлечен през 2006 г. и бе държан в плен от ислямската групировка „Хамас” в продължение на 5 години. Организацията "HumanSources” казва, че поне 4700 палестинци се намират в израелски затвори, много от които излежават присъди за насилствени престъпления. Палестинските лидери искат те да бъдат третирани като военнопленници – нещо, което Израел отхвърля. Исмаил Ханийе, лидерът на „Хамас” в Газа, каза, че палестинските войнствени групировки никога „няма да изоставят” затворниците. „Разменната сделка бе послание към израелската окупация, че съпротивата и палестинският народ ще извърви и най-трудния път, за да разруши оковите от ръцете на тези герои”, каза той. „Ние водим битка за затворниците и или ще спечелим, или ще спечелим”, добави той. На митинга в петък участниците размахваха зелените и черни знамена на „Хамас” и на „Ислямски джихад” – знак за сближаването между двете групировки, които споделят една и съща ислямистка теология и проповядват унищожението на Държавата Израел. Затворниците са считани за герои в техните общности и масовата гладна стачка оказва натиск върху лидерите да откликнат. Израел сключи сделка с двама затворника тази година, които се съгласиха да сложат край на гладната си стачка, но отказва да прави други отстъпки (Ройтерс, 28 април 2012). НАСИЛИЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА В ИЗРАЕЛ Някои стари вражди не умират и израелско-арабският конфликт е един такъв пример. В края на април милиони израелци радостно отпразнуваха 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава с тържества и пикници на много места. За съжаление радостта и тържествата бяха помрачени от насилие. Например Ципи Шукрун и роднините й се опитаха да отпразнуват Деня на независимостта с пикник в долината Еном, в близост до Стария град на Ерусалим. Но банда арабски младежи от близкия квартал Абу Тор бяха решили да провалят събирането им. Ципи Шукрун каза на журналистите, че няколко младежи нападнали семейството й с железни пръти, камшици и ножове, крещейки им да напуснат района. Трима членове на семейството са били ранени и били приети в болница. Един от ранените братя, Йонатан Шукрун, разказа инцидента за израелската агенция Ynetnews. „Осем араби на възраст между 15 и 22 години пристигнаха, точно когато се приготвяхме да си тръгваме. В един момент те се приближиха и се опитаха да стигнат до малките деца – на 2, 8 и 10 г.”, каза Йонатан. „Когато се опитахме да ги спрем, те извадиха камшик и нож, и започнаха да ни удрят. Аз бях ударен с прът. Успяхме да защитим жените и децата, но не беше лесно.” По-късно полицията арестува четирима заподозряни във връзка с нападението. Приблизително по същото време едно 11-годишно момче бе ранено, когато араби започнаха да замерват с камъни семейството му при Лъвовата порта в другия край на Стария град. При друг инцидент късно вечерта, отново в Стария град, двама арабски младежи нападнаха ортодоксален евреин. Във връзка с Деня на независимостта хиляди араби в северен Израел участваха в протестен марш срещу възстановяването на Израел, което те виждат като „катастрофа” за своята общност. Тези подстрекателства бяха насърчавани от арабски членове на израелския парламент. Арабските депутати Джамал Захалка и Ахмед Тиби взеха участие в анти-израелските демонстрации, проведени на Деня на независимостта, очевидно напълно слепи за факта, че собствената им позиция в израелското общество напълно противоречи на твърденията им за „ционистки апартейд и подтисничество”. (Израел днес) МИРНИЯТ ПРОЦЕС ЗА НИКЪДЕ Наскоро в статия за Ynetnewsжурналистите Дона Дивайн и Асаф Ромировски писаха: „Нещо ужасно се е объркало в палестинско-израелския мирен процес. Решението на палестинският премиер Салям Фаяд наскоро да не се срещне с израелския премиер Бинямин Нетаняху е последният пример за това. Това е и причината за широкоразпространения песимизъм относно посоката на мирния процес”. Когато четях тази статия, видях, че авторите се опитваха да бъдат безпристрастни. Като приятел на Държавата Израел и автор за „Християни приятели на Израел” аз не съм безразличен към Божия избран народ, когато пиша за конфликта в Близкия изток. В същото време имам приятели сред арабите и то арабски вярващи, които са не само наши приятели, но братя и сестри. Осъзнаваме техните надежди и съчувстваме на страданията им. Казвайки това, искам да споделя, че бях доста впечатлен от някои от нещата, които авторите изтъкват в статията си. Те казват, че е станало по-трудно, а не по-лесно да се обуздава конфликта в Близкия изток, след като палестинските и израелските лидери са започнали да полагат усилия да го разрешават чрез преговори. „Наистина почти две десетилетия преговори не са успели да покажат на палестинските и израелските лидери начина да си поделят земята и ресурсите й. И всъщност в основата на конфликта е по-скоро съжителстването в една и съща земя вместо разделянето й.” Авторите казват, че и „двете страни се държат по-здраво за националните си повествования (начина на представяне на историята) отколкото за предложенията, които могат да си разменят за правене на отстъпки. Това е така, тъй като пропастите са не толкова между двата екипа преговарящи, а между действителността и мечтите, които обикновените палестинци и израелци са били насърчавани да мечтаят за окончателното разрешение. Националните повествования поне дават на израелците и палестинците ясно определение за колективните им идентичности, дори и те да ги заклещват в този конфликт.” Тук трябва да отбележа обаче, че „повествованието” на едната страна е дадено от Бога, водейки началото си от планината Синай, докато „повествованието” на другата страна е дело на човек и ограничено. Авторите казват: „За палестинците повествованието, основано на несправедливостта и подтисничеството, е за предпочитане пред основаването на палестинска държава. В тази държава няма да има място за многото бежанци, които не могат да се измъкнат от бежанските лагери (в арабските страни - бел. ред.), създадени преди десетилетия, уж за временно настаняване. За израелците, чиято национална история се корени в оцеляването на еврейския народ, е за предпочитане да си запазят контрола над Териториите. Тези територии служат като площадка за организиране на терористични атаки срещу Израел – въпреки че патрулите, КПП-та и разделителните бариери често са описвани като белег на подтисничество. Израелците предпочитат да си запазят контрола над тези територии, вместо да предадат земята си без ясни гаранции от палестинска страна за спиране на войната и недоволството срещу еврейската държава.” Бих искал да добавя, че Израел няма да може да оцелее, ако не запази контрол над тези територии. „И така конфликтът продължава, преговорите са в задънена улица и призивите на международната общност за компромиси чрез Четворката приличат повече на един словесен ритуал вместо на заповед за действия”, казват авторите. И макар че палестинците заслужават държава и приличен, добър живот, вярвам, че тяхното повествование е нереално и непостижимо. Дори и всеки евреин в Израел да си отиде и да им остави Земята, това малко парче земя не би могло да събере милионите бежанци, които си мислят, че един ден ще си отидат „у дома”. Освен това има толкова много разделения сред арабите в Израел – между „Хамас” и палестинската власт, между тези, които предпочитат мирното съществуване и тези, които разпалват омраза и насилие, между християни и мюсюлмани – не би могло да има мир в тази земя, дори и думата „евреин” никога вече да не бъде чута тук. Авторите заключават: „Ето защо мирният процес не може да има успех, ако двете страни не се пуснат от повествованията, за които са се хванали толкова здраво и които поддържат конфликта. А това може да стане само ако и палестинци, и израелци започнат да имат различни преживявания едни с други и различни очаквания за това как ще изглеждат двете държави, съжителстващи една до друга.” Лично аз не мисля, че ционисткото повествование ще бъде изоставено от израелците, нито пък мисля, че това трябва да бъде направено. Съгласен съм обаче с едно нещо от цитата по-горе. Евреите и арабите трябва да започнат „да имат различни преживявания едни с други”. Възможно е, случва се и може да се случва по-често, ако бълващите огън и жупел имами спрат да наливат масло в огъня, което само ожесточава непостижимото палестинско повествование и тяхната въображаема утопия в тази малка земя. „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). В Месията, Лони Мингс

Молитвено писмо на стражата

"До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига” (Авакум 1:2-3). МАЙ 2012 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5772 „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14). „Обърнал си плача ми на играние за мене; съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие” (Псалм 30:11). Малката нация Израел наскоро (през април) преживя една от най-тъжните си и същевременно радостни седмици. Заедно със съпруга ми бяхме в северен Израел и по-точно в Галилея, където участвахме в някои от възпоменателните служби заедно с еврейския народ. Намирахме се на брега на Галилейското езеро в един кибуц и се наслаждавахме на гледката, когато зазвучаха познатите сирени в памет на жертвите от Холокоста. В същото време целият Израел, където и да се намираха хората – в колите си, в автобуси, на улицата или в къщи – спираха и заставаха неподвижни, припомняйки си цената, която еврейският народ плати по време на Втората световна война. След няколко дни сирените отново зазвучаха в памет на всички загинали израелски войници и жертви на терористични атентати. В края на този ден започнаха тържествата за Деня на независимостта на Израел послучай 64 години от възстановяването на еврейската държава. Навсякъде в Израел имаше фойеверки, авио-шоута, концерти, хората готвеха барбекю на открито, прекарваха цялата нощ навън заедно, точно както израелтяните в древни времена са прекарвали в палатки. Връщайки се в Ерусалим, минахме през Йорданската долина, наслаждавайки се на красивата земя, в която Бог е върнал народа Си. Направихме много снимки; една от тях беше на храст с розови цветове, който растеше сред пустошта и пясъците. Прославихме Бога за Неговата творческа сила и красотата на тази земя. По време на церемониите в памет на загиналите израелски войници Израел отново си спомни за почти 23 000 войници, служители на службите за сигурност и жертви на тероризма, които са дали живота си за основаването и защитата на Държавата Израел, като само през последната година техният брой достигна 100. Поради тяхната жертва много израелци все още живеят и работят за развиването на тази процъфтяваща нация. Докато мнозина от нас спят спокойно всяка вечер, хиляди израелски войници стоят на стража по границите със съседните арабски страни, пазейки нацията, която Бог им е дал. Мнозина са могли да се насладят на постиженията на тази малка държава не поради собствените й възможности, но поради това, което Всемогъщият Бог е извършил. Той е тяхната сила. Той е вложил в тях находчивостта и изобретателността им. Той ги е насадил в тази земя с цялото Си сърце. Кой би се осмелил да се изправи срещу този могъщ Бог? Само безумните и невярващите. Да, последните дни в Израел бяха дни на „игране и веселие”, но нека не си мислим, че това може да продължи вечно, тъй като заговорите и кроежите на лукавия продължават. Не трябва да сваляме гарда. Стражи, „така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой” (4 Царе 11:6 б). Стражите на царя пазеха дома на Господа и царя със своите оръжия. Нашата задача е да изграждаме един силен духовен щит около Израел чрез молитва. Когато всеки страж стоеше на мястото си, с оръжието си, царят бе защитен. Същото е и с Израел. Ние имаме сериозна отговорност и не трябва да заспиваме на поста си. Бог е техният Защитник, но ние сме призвани да бъдем „помощници на Израел”. Ние помагаме, като се молим за това, което Бог ни е заповядал. МОЛЕТЕ СЕ! Израел се нуждае от нашето усърдно, горещо и искрено ходатайство! Един от нашите ходатаи пише: „Когато четях Словото днес, Бог привлече вниманието ми към това, че в един момент Израел, предвождан от Моисей, не можа да продължи, защото „границата на амонците бе твърде силна и укрепена”. (Рос Полтън, Австралия). Рос е изброил няколко молитвени точки, които бихме искали да споделим с вас, за да се молите и вие: Молете се границите на Израел да са СИЛНИ и УКРЕПЕНИ! Господи, укрепи Израел със Своите войнствени ангели, които да пазят стража по суша, въздух и море. Ходатайствайте за сила срещу Ливан, „Хизбула” и ракетите им. Сила срещу Сирия и химическото й оръжие. Сила срещу Йордания и иранските елементи, които се промъкват там. Сила срещу Египет и „Мюсюлманското братство”. Сила срещу Газа, „Хамас”, и ракетите им. Сила срещу палестинските амбиции, коренящи се в огорчение, заблуда и тероризъм. Сила срещу духа на крадеца, който иска да открадне земята, която Бог даде на Израел. Сила срещу Иран и всякакво ядрено и химическо оръжие. Господи, УКРЕПИ границите на Израел! „Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво”(4 Царе 14:26).Така, както Господ видя притеснението на Израел в древността, така Той вижда и борбите му днес. Последната част на 4 Царе 14 глава говори за това как Бог не намери никой, който да помогне на Израел. Днес, ние – молитвените воини – трябва да застанем, да се издигнем, да прогласим, да се молим, да ходатайстваме и да стоим в пролома, съдействайки на Божиите планове и цели за Израел в тези последни дни. Какво би трябвало да видим? „Молитвата е най-висшата енергия, на която е способен човешкият ум, молитвата е пълна концентрация на способностите ни. По-голямата част от хората в света и учените хора са абсолютно неспособни да се молят” – Самуел Тейлър Колридж Актът на молитвата за повечето от нас, които четем това Молитвено писмо е носенето на даден ни от Духа товар вътре в сърцето ни – товар да ходатайстваме за най-стратегическото (от всяка гледна точка) място в света: Израел. Когато се молим и се целим в конкретните „мишени” чрез силата на Святия Дух, Той ни показва как да вземем власт над нещата, към които Бог привлича вниманието ни. Ние сме силни в Духа, защото разполагаме с Божието Слово – нашето оръжие срещу силите на злото, които действат срещу Божията земя и народ. Трябва да сме винаги готови и въоръжени с истината на Словото. Това ще ни помогне да бъдем напълно концентрирани и да сме наясно със стратегиите на врага и това какво Господ казва по въпроса. Продължавайте да стоите в Словото и да стоите в молитва! Това ще ни помогне да „видим” в духовната област и да бъдем водени от Господа в ходатайството си пред Него. Така по целия свят ще има една духовна армия, която ефективно ще изпълнява Божиите цели за Неговия избран народ. Божият Дом е дом на молитва за всички нации! Някои казват, че последните минути изтичат по отношение на ситуацията с Иран. Други казват, че Израел няма да предупреди останалите нации, ако реши да нанесе удар срещу Иран. Никой не знае със сигурност какво ще се случи, освен Бог: Той знае със сигурност! Не трябва да закъсняваме с молитвите си, но да бъдем духовно нащрек. През последните дни Израел си спомни за много „паднали” герои. Твърде много синове на Израел са загинали, защитавайки страната си, защото са искали да живеят в мир със съседите си. „В Израел нещата се променят на минутата – от скръб нацията преминава в радост. Скърбим, защото трябва да си спомним за онези, които са загинали, защитавайки страната ни или просто живеейки в тази земя. Нещо ме стяга в гърлото, когато се замисля за това.” (Джонатан Фелдщайн) Никога паралелът между скръбта и радостта не е бил толкова осезаем както бе през тази година. Преди церемониите в Ерусалим се случи трагичен инцидент, когато се издигаше скелето за сцената на тържествата. То се срути, при което загина едно 20-годишно момиче от израелската армия, а няколко други бяха ранени. Тя не беше в битка, просто подготвяше тържествата заедно с приятелите си. Понякога границата между скръбта и радостта тук в Израел е много тясна – като че ли едното неминуемо е свързано с другото. Ще има дни на празнуване в бъдеще, но ще има и дни на борба и разочарование. Ние, помощниците на Израел, трябва да бъдем до него и да не напускаме поста си. Бог е този, който вижда нашата верност. Онези, които са призвани да бъдат стражи, плащат цена – времето, прекарано в ходатайство. Нека да отидем заедно в Тронната зала · Четете и изучавайте специалните псалми на благодарност и възхвала (Псалм 113-118), които израелците добавиха към молитвите си тази година за 64-годишнината от възстановяването на еврейската държава. · Молете се Израел да намери начин за трайно и дългосрочно възпиране на обезумелия си враг (Иран), с което да защити не само себе си, но и другите нации по света. · Молете се израелските военни да могат по свръхестесвен начин да предотвратят всяка самоубийствена ядрена атака. · Ходатайствайте за милионите заблудени хора, които следват шиитската есхатология. Молете се за тяхното спасение и за отварянето на очите им за истината на Божието Слово, който е самият Йешуа. · Умолявайте Бога Израел да запази и усъвършенства плановете си за защита на гражданите си. Бог е техният Защитник. Молете се израелците да се обърнат към Бога за отговори! Едно проучване показа, че 80% от израелците вярват в Бога. Сега е времето сърцата им да се обърнат към Него за пълното откровение за Неговата личност. · Ходатайствайте за мобилните части на службите за сигурност в Израел, за да могат да обучат обикновените хора как да са готови във всяка една ситуация, която може да промени хода на живота им. · Бъдете посветени в молитва за това Израел да бъде силен, силен като армия, която да защитава народа си. · Ходатайствайте за лидерите на Израел във военните части – да започнат да изучават как Бог е използвал обстоятелствата в Библията в древни дни, за да възпре враговете им, да ги отблъсне и как внимателно да планират военните си мисии. · Молете се за спасението на милиони араби по света, които не осъзнават, че са заблудени и за милионите израелци, които се нуждаят да познаят Господа. · Ходатайствайте за премиера Бинямин Нетаняху, който трябва да провежда срещи с генерал-щаба на армията, със съветниците по националната сигурност, разузнаването, полицията и граничните служби, за вземане на правилни стратегически решения. Изговаряйте Словото над този важен за Израел лидер, който е поставен в позиция на власт за време като това, но винаги прогласявайки, че Бог е истинският водач на тази нация. · Молете се, ако Израел трябва да вземе решение „сам”, без другите нации, той да вземе това решение „с Бога” и да го изпълни според Божието водителство. · Ходатайствайте за християните и вярващите, които работят и служат на Господа в Израел днес. Молете се за защита, сила и духовна проницателност във всичко, което Бог върши за Израел и нациите. · Благодарете на Бога за невероятните свидетелства на пастори и лидери от конференцията за Близкия изток, която наскоро се проведе в Истанбул, Турция. Там бяха дадени свидетелства от Сирия, Судан, Египет, Ирак, Афганистан, Пакистан, Йемен, Ливан, Кувейт, Йордания и дори Иран – за това как Евангелието достига до мнозина и за многото вярващи в Йордания, които се молят за Израел. Бе споделено, че в Иран мюсюлманите виждат видения и имат сънища и приемат Йешуа. Смята се, че в Иран има около милион вярващи. „Те мразеха Израел, но сега обичат и се молят за Израел”. Още една чудесна причина да благодарим на Бога: Поради изобилните дъждове, за които споменахме в предния брой, тази година цялата земя на Израел е покрита с цветове. Както споменах с последното си писмо, „дъждът е чудесен преобраз на освежаването от Святия Дух, което само Богът на Израел може да донесе на народа Си”. Бог определено е дал на Израел причина да не отстъпва земята си, да се гордее с нея (разбира се, в Него) и да обича земята, която само Бог би могъл да даде на народа Си. Нека всички мъже и жени се предават на молитва за Израел, тъй като ние сме стражите, които бдим в Духа. Пребъдвайки и работейки в Него, докато Той дойде, Шарън Сандърс