Милост, а не жертви

Д’ВАР ТОРА

ШЕМИНИ – ОСМИ

ВАИКРА (ЛЕВИТ) 9:1-11:47

 

22/03/2014

 

 

•           Ваикра/ Левит 9:1-11:47

•           Йехезкел/ Езекиил 36:16-38

•           Иврим/ Евреи 7:1-19

            Ваикра (Левит) {10:16} И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: {10:17} Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? {10:18} Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. {10:19} Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? {10:20} И като чу това Моисей видя му се задоволително.

            Това, което ме впечатли в този пасаж от Писанието, е отношението на Аарон и Моисей към ситуацията. Чрез този пасаж виждаме една друга страна на характера на законодателя Моисей, когато той ядосано порицава Аарон, че не е спазил точно инструкциите на Бога. Той много добре знаеше, че Аарон е изгубил двамата си синове. Да не би да мислеше, че брат му е от камък? Естествено, че ще скърби за синовете си и може би беше дори малко ядосан на Бога. И въпреки това изглежда, че Моисей не взема това предвид. Явно той е бил от типа хора, които се фокусират върху задачата и следват правилата и смятат, че човек трябва да подтисне чувствата си и да продължи с делото си въпреки извънредните обстоятелства. Мисля, че Моисей забрави, че Бог е казал:

             Осия {6:6} Защото милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.

            Йешуа А’Машиах също повтори и потвърди това Слово, като каза:

             Матей {12:7} Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: „Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

            Като вярващи в Йешуа А’Машиах ние трябва да знаем, че ако искаме милост, трябва и да показваме милост. Когато има извънредни ситуации, не можем винаги да се придържаме строго към правилата.    

            Също така тук можем да видим и една страна от характера на Аарон. Той скърбеше и не можеше да служи пред Господа с чисто сърце. Със сигурност той можеше да изпълни всички обряди и да се преструва, че всичко е наред, но не искаше да го прави така! Аарон не искаше да е лицемер. Той не искаше да изпълнява задълженията си на свещеник с неосвободено сърце.

           Псалм {100:2} Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост.

            Бог не иска ние да бъдем лицемери. Ако решим да Му служим, трябва да Му служим с цялото си сърце и внимание. Ако умът ни е зает с нещата от този свят или с обстоятелствата, в които се намираме, не с възможно да отидем при Него с веселие. Аарон постъпи правилно, като не яде от приноса. В състоянието, в което се намираше, и предвид начина, по който се чувстваше, той нямаше да бъде очистен, а да се покаже като лицемер.

              Откровение {3:15} Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

            Когато служим на Господа, като вярващи, ние не можем да Му служим, ако не е с цяло сърце, защото няма да бъдем продуктивни. Господ не ни е заповядал да Му служим с тъга и натежало сърце, а с радост.

           И накрая този пасаж ни показва и характера на Бога. В крайна сметка Той прие обяснението на Аарон и това означава много. Това ни говори, че служенето ни пред Бога не бива да е според предписанията на религията, а трябва да е движено от личните ни взаимоотношения с Бога. Би било безмислено, ако следваме заповедта, която ни е дал, само защото ни я е дал. Трябва да пазим заповедите Му, защото Го обичаме и искаме да Му угодим и да го следваме, така както ни е казал.

Йешуа А’Машиах каза:   Йоан {14: 15} Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Месианско послание

Грехът е заразен

Д’ВАР ТОРА

МЕЦОРА – ПОРАЗЕН ОТ ПРОКАЗА

ВАИКРА (ЛЕВИТ) 14:1-15:33

 

5/04/2014

•           Ваикра  /Левит 14:1-15:33

•           Мелахим Бет / 4 Царе  7:3-20

•           Матитяху / Матей 23:16-24:2, 30-31

            Ваикра (Левит) {14:1} Господ говори още на Моисея, казвайки: {14:2} Ето законът за прокажения в деня, когато се очиства: да се заведе при свещеника;

            Когато четем тази параша, можем лесно да се оплетем в сляпа религиозна практика. Това се случва в ортодоксалния и ултра-ортодоксалния юдаизъм. Или можем да станем негативни като Църквата и да кажем „Законът беше премахнат.” Според мен, обаче, ако разгледаме тази параша, както Бог би искал, ще придобием напълно различна картина и няма да се оплетем в религия, а ще изградим взаимоотношения.           

            Според мен цялата 14 глава е за греха. Но тази глава описва греха като проказа. Бог ни е създал съвършени и здрави; всъщност Той ни е обещал, че ако следваме заповедите Му, нито една от болестите на Египет, няма да се допре до нас.

            Изход {15:26} Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

            Всички пасажи в тази параша говорят за едно и също нещо – греха. Затова, ако Бог ни е създал съвършени и ни е обещал, че спазването на заповедите Му ще ни пази от болест, то болестите, за които четем тук, представляват последствията от греха.           

В 14 глава Бог иска да ни покаже, че грехът не само ни отделя от Него, но и един от друг. Тук Бог говори за проказата, но този термин може да се отнася за всякакъв вид кожна болест, всъщност за която и да е болест. От къде знаем това? Ами просто от факта, че свещеникът не извършваше ритуала, описан в тази параша, за да изцели човека, а по-скоро с цел очистване и то очистване от грях.

            Нека да разгледаме целия процес. Казва ни се, че човекът с проказата е трябвало да бъде доведен при Свещеника. Ако приемем, че той е прототип на Йешуа А’Машиах, за да бъде човек изцелен от болестта на греха, той е трябвало да бъде доведен при Месията. Къде е Месията? Той е в небето! Ето защо, за да бъдем изцелени, трябва да се представим пред небето. След това ни се казва:

            Левит {14:3} и свещеникът, като излезе вън от стана да прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата,

            Изцелението на греха се случва в небето, но очистването от греха се случва на земята:

            Евреи {2:16} (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство). {2:17} Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

            В нашата параша свещеникът трябваше да излезе от стана и да провери и очисти прокажения, и по същия начин Йешуа А’Машиах трябваше да напусне небето, за да очисти хората от греховете им. Грехът трябва да бъде изповядан пред Отца, който е на небесата и след това да бъде очистен от Онзи, Който напусна небесата – Йешуа А’Машиах.           

            1 Йоан {1:7}  Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

            Левит 15 глава, която е също част от парашата, също може да накара човек да изпадне в легализъм. Ако погледнем всички тези писания като цяло, те ни учат на три неща. Първо, на физическо ниво ни учат, че е важно да спазваме лична хигиена. Второ, на духовно ниво ни учат, че е важно да се явяваме пред Бога духовно чисти. Трето, отново на духовно ниво, това ни учи колко лесно грехът може да се разпространи от човек на човек.     

          2 Коринтяни {6:17} Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим АПРИЛ 2014/                                   ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

„Издигам очите си към хълмовете, от гдето иде помощта ми.  Помощта ми е от Господа, който е направил небето и земята” (Псалм 121:1).

Регионът е все така враждебен

Според статия на Брус Рийдъл в Al Monitor– новинарски източник/блог за Близкия изток – „Ал Кайда” и съюзниците ѝ постепенно, но сигурно, обграждат Израел. На север и на юг от Израел се формират лагери и бази на „Ал Кайда”, както никога досега в историята на глобалния джихад. „Израел остава трудна мишена за терористите и е в състояние да се защити, но истината е, че е изправен пред множество предизвикателства”.

В статията също така се посочва, че по-голямата част от дейността на „Ал Кайда” до преди две години се е съсредоточавала в части на ислямския свят, които са далеч от арабския свят като цяло и Израел. „Ал Кайда” процъфтяваше в Пакистан, Йемен, Алжир и Иран, но имаше слабо присъствие в източното Средиземноморие.

Арабската пролет промени това. Иракският клон на „Ал Кайда” даде начало на сирийски клон, който процъфтяваше по време на гражданската война в Сирия. Сега се смята, че двете групи се борят за влияние в източна и северна Сирия. Израелски разузнавателни източници казват, че общо двете фракции имат 40 000 верни бойци. Много са и чужденците, привлечени в Сирия от „видението”, че са част от кампания за „освобождаване” на Ерусалим, след като първо свалят диктаторския режим на Асад. Според американски източници има около 7000 чуждестранни доброволци в Сирия от над 50 страни. Дори от такава малка страна като Люксембург „има доброволци, които са дошли да се бият и умрат в сирийския джихад”.

„Ал Кайда” също така е създала и ливански клон – бригадите „Абдула Азам” – носещ името на палестински идеолог, който е бил партньор на Бин Ладен в Афганистан през 1980-те. „Ситуацията е перфектна за разрастването на „Ал Кайда”, имайки предвид, че на сунитската общност в Ливан ѝ е дошло до гуша от господството на „Хизбула” в страната”, се казва в статията на Рийдъл. През януари Зауахири призова клоновете на „Ал Кайда” в Сирия и Ирак да работят заедно, за да подготвят почвата за „освобождението” на Ерусалим.

На юг „Ал Кайда” се разраства в Египет след военния преврат миналото лято, при който бе свалено правителството на „Мюсюлманското братство”. Зауахири предвиди от самото начало на Арабската пролет в Египет, че армията ще извърши контра-революция и насърчи симпатизантите си да бъдат готови за военна борба срещу нея. Пропагандата на „Ал Кайда” твърди, че военният преврат е бил направен зад кулисите от разузнаването на Саудитска Арабия с благословението на Израел и сътрудничеството на САЩ.

Засега не изглежда, че „Ал Кайда” има развита структура в Йордания. Но ако това се случи, примката ще се затегне напълно. Йорданското разузнаване е „изключително ефективно” в борбата си срещу „Ал Кайда”, но групировката има дълга история на набиране на доброволци в кралството, според статията на Рийдъл. Според йордански източници над 2500 йорданци вече се бият в редиците на двете групировки на „Ал Кайда” в Сирия.

В заключението на статията в Al Monitor се казва, че разрастването на „Ал Кайда” в региона и създаването на нови клонове е резултат от Арабската пролет и хаоса, който се създаде след нея, а не благодарение на някакъв грандиозен план на „Ал Кайда”. Можем ли обаче да бъдем сигурни в това? Вярно е, че Зауахири беше изненадан от египетската революция през 2011 г., но не трябва да забравяме, че „Ал Кайда” има адаптивна идеология. Тя се „възползва от ситуацията в региона, за да изпълни бленуванията на основателите си Бин Ладен и Зауахири да доведат военните действия до границите на Израел, а един ден и вътре в самия Израел”.

Или поне така се надяват. В същата статия се посочва, че Израел има дълга история на борба с тероризма и изключителни способности в областта на контра-тероризма. Можем да бъдем сигурни, че това е така; иначе днес еврейската държава нямаше да съществува.

Бунтовнически групировки се събират в Сирия, за да помогнат за създаването на нова ислямска държава

Коментирайки факта, че джихадистите контролират сирийската територия по границата с Израел, висш офицер от израелското разузнаване каза: „Провеждат се много дискусии зад закрити врати относно възможността за преосмисляне на стратегията за неутралитет на Израел в сирийската война.” С други думи, за пръв път от началото на продължаващата вече три години гражданска война в Сирия, Израел обмисля активно участие, за да предотврати това, което би било директна заплаха за сигурността му.

Освен бойците на „Ал Кайда”, за които споменахме по-горе, се смята, че още 1200 бойци са се настанили в контролираната от „Хамас” ивица Газа. Това поставя огромен натиск върху Израел да предприеме превантивни действия, преди силите, групиращи се срещу него, да нанесат удар от няколко точки едновременно (Prophecy News Watch, March 26).

Анализатори от разузнаването стигнаха до заключението, че крайната цел на хилядите чуждестранни бойци от целия мюсюлмански свят, както и от Европа и Северна Америка, които се стичат в Сирия, е сформирането на нова, мощна ислямска държава в сърцето на Близкия изток. Целта на тази държава е да откъсне големи части от Ирак и Сирия, преди да се насочи към Йордания и Израел. Анализаторите обаче казват, че тъй като първата им цел, а именно – да свалят Асад – е осуетена от руско-сирийско-иранския съюз, в който участва и „Хизбула”, бойците възнамеряват да променят дневния си ред и да се насочат направо към Израел.

Към този момент в сирийската гражданска война действат четири радикални ислямски групировки:  

1.      „Джубхат ал-Нусра” – тя е позната още като „Нусра фронт” и е под пряк контрол на Айман ал-Зауахири. На 22 януари израелското вътрешно разузнаване Шин Бет съобщи, че е осуетило план за извършването на три терористични операции в Израел от тази групировка. Местни палестинци, заедно с терористи на „Ал Кайда” от Турция, Сирия и руските кавказки републики, са имали за цел да взривят американското посолство в Тел Авив, както и Конферентния център и автобусна линия в Ерусалим.

2.      „Ислямската държава в Ирак и източното Средиземноморие” е организация, която е завладяла големи области от източна Сирия, включително и някои от нефтените ѝ полета, както и стратегически райони в западен Ирак.

       3.  „Ахрам ал Шам” („Ислямско движение на свободните бойци в източното        Средиземноморие”) –тази групировка с набрала 15 000 бойци от “Ал Кайда” и други радикални    движения. Тя оглавява новосформирания ислямски фронт на седем терористични групировки,  които се борят срещу Асад.

4.      „Джаиш ал-Ислям” (“Армията на исляма”). Това е най-голямата сирийска бунтовническа сила в района на Дамаск и групировката, която Асад най-вероятно ще призове за помощ, ако собствените му войски се окажат недостатъчни.

Израел има няколко варианта, чрез които да се противопостави на всичко това, но към този момент анализаторите изразяват различни мнения по този въпрос.

В Израел обстановката от известно време изглежда спокойна, но докато израелците се радват на живота, примката бавно се затяга около тях. Само Бог може да спаси Израел и разбира се, чрез нашите молитви и вяра Той ще направи това. Молете се за Израел.

Еврейски лекари помагат на палестинските си съседи

Доктор Ицхак Глик е американски евреин, който разпределя времето си между Кливлънд, Охайо и домашните посещения на съседите си в арабското село Уади Нис, близо до заселището Ефрат. Той е добре познат и харесван от съседите си и с него се отнасят като цар, когато влезе в селото. „Той е благословение”, казва един възрастен човек, преди топло да прегърне американския оле хадаш(новозавърнал се в Израел евреин).

Друг жител на Уади Нис разказа пред репортер на изданиетоThe Times of Israel за инцидент, който се случил с дъщеря му миналия месец, когато тя разляла гореща супа на крака си и получила сериозни изгаряния. Той завел дъщеря си в болница във Витлеем, но по-късно помолил д-р Глик за второ мнение. Глик веднага се обадил на кожен лекар в Ерусалим, който да продължи лечението.

„Всички в Уади Нис ме познават”, казва Глик, докато кара през неравните улици на селото. „Почти няма семейство, което да не съм лекувал; спасил съм живота на много деца. Още от началото за мен стана приоритет да помагам на палестинците в градовете и селата около нас”.

Чрез Спешния медицински център в Ефрат, който работи във вечерните часове, д-р Глик обслужва палестинците в областта по два начина: оказвайки неотложна помощ и консултации от специалисти-доброволци, които той кани. Те са или жители на Ефрат, или лекари от болници в Ерусалим, които идват няколко пъти в месеца за няколко часа безплатни прегледи (Times of Israel).

Д-р Глик изчислява, че средно по петима палестинци получават медицинско обслужване в клиниката в Ефрат всяка седмица, което е около 10% от броя на пациентите в клиниката. Палестинските пациенти трябва предварително да организират идването си в заселището, което се охранява (общността Ефрат е създадена в началото на Втората интифада през 2000 г.). Често екипите посрещат палестинците и на входа на заселището и решават какво лечение да се предприеме.

„Нашите екипи отиват на места, където са се случили катастрофи, инциденти или при пациенти, които не могат да дишат или изпитват болки в гърдите”, казва Глик. „Палестинците знаят, че могат да дойдат при нас и че ще получат помощ”.

Този и много други случаи говорят за посвещението на израелските лекари, които често пътуват до други държави, за да окажат експертна помощ при бедствия и други спешни случаи. Те правят това, защото високо ценят човешкия живот. Докато т.нар. мюсюлмански „борци за свобода” знаят само да убиват и осакатяват, Израел полага големи усилия да помага на враговете си. Нека Бог да благослови израелските лекари и службите за спешна помощ.

  „...но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ” (Левит 19:18).

В Месията,

Лони Мингс 

  

  

Молитвено писмо на стражата

„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14).  

„И тъй, Авраам се помоли на Бога...”  (Битие 20:17)

„Господ го послуша” (Битие 25:21)

„Излязъл си за избавление на людете Си ...”  (Авакум 3:13)

Разпознаването на времената е изключително важно за онези, които очакват Господа.  Бог е избрал един народ(еврейския),една Земя (Земята на Израел) и един град (Ерусалим). На нас, които сме част от останалите народи, ни е казано да се радваме с еврейския народ затова, че Бог ги е избрал (Римляни 15:9-11). Както Дерек Принс винаги е казвал: „Бог никога не прави грешки”. Неговите избори винаги са правилни и ние сме призвани да подкрепяме обещанията Му към Израел, дадени в Неговото Слово. Ние сме призвани да се молим и да бъдем като „щит” в Духа около Израел. Според статистиките християнството е най-голямата религия в света днес с около 2 млрд. християни, от които 648 млн. евангелски вярващи. Това е достатъчно за сформирането на здрав духовен щит на вяра чрез молитва, който да се издига за Израел от цялата земя. Авраам, Исаак и Яков знаеха как да се молят в трудни ситуации. Нека последваме примера им, за да виждаме победи за Божия слава чрез Неговия избран народ Израел.

Божието Слово е оприличено на двуостър меч. Сред евреите Божието Слово се е използвало като едно от имената на Месията. Затова и авторът на Посланието към Евреите говори за Словото, което е самият Исус, като за двуостър меч. Исус е живият Бог и Изкупител. Той е нашият посредник, който живее вечно, за да ходатайства за нас. Той е изворът и източникът на живота – на естествения, духовния и вечния живот. Той присъстваше при сътворението и поддържа всичко живо. Той се проявява в чудеса и знамения, в изработването на изкуплението за хората, в опазването на народа Си и в ходатайството за него. Словото е по-остро от двуостър меч. Бог пронизва със Словото на устата Си, със силата на Духа Си и чрез силата на Своята благодат. От устата Му излиза остър меч (Исая 49:2), който пронизва сърцата на човеците и ги оставя открити. Словото е наречено двуостър меч от евреите и евреинът Филон Александрийски говори за пламтящия меч на Логос.

 Думата „пронизва” е толкова силна, че тя може да премества планини. Тя поваля всичко по пътя си и разчиства пътека за онези, които вървят по прави пътища, за да преодоляват всички препятствия. Словото разделя дори сърцата на християните, тъй като някои от тях си играят с вярата си, а други я практикуват. Божието Слово е толкова силно, че достига най-тайните и скрити части на живота ни и разпознава мислите и намеренията на сърцето.

Нека винаги да се молим, основавайки се на Божието Слово и с вяра да се предоставим на Бога като стражи за народа на Израел.

Основни точки за молитва

Изданието TheTimes of Israel съобщи наскоро, че тилът на Израел не е готов за вражеска атака. Имайки предвид 170 000-те ракети, които са насочени към Израел, гражданите на еврейската държава се нуждаят от силна защита. Оглавяващият командването в тила генерал майор Еял Айнсберг каза за вестник Haaretz миналата година, че капацитетът на „Хизбула” да нанесе удар по централната част на страната е десет пъти по-голям отколкото по време на Втората война в Ливан, когато 4200 ракети бяха изстреляни срещу Израел в рамките на 3-4 дни. Той изчислява, че Израел може да бъде обстрелван с 1000 ракети на ден при една следваща война и че врагът ще запази капацитета си до края на конфликта (TheTimes of Israel, 3/1/2014).

Наскоро израелските военно-морски сили заловиха кораб, натоварен с ракети за Газа. Разбира се, източникът на ракетите е Иран – знаем, че иранските диктатори постоянно призовават за унищожението на Израел. Не можем да отместваме поглед от часовника, който стремглаво отмерва секундите, както и от ръката на врага, която с нетърпение чака да натисне спусъка.

·        Молете се враговете на Израел да не успеят да вкарат лидерите на Израел в капан, но тези лидери да останат единни на всички фронтове и добре подготвени за следващите атаки, които със сигурност ще се засилват.„Нечестивите поставиха примка за мене; но аз не се отклоних от Твоите правила” (Псалм 119:110).

·        Ходатайствайте за онези, които отговарят за сигурността на цивилните граждани в случай на нападение. „Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха според словото Ти към Твоя слуга” (Псалм 119:76).

·        Умолявайте Господа Държавата Израел да бъде подготвена за всички предстоящи атаки по суша, море или въздух. Молете се всички войници да се научат да се молят преди да влизат в битка. „По среднощ ставам за да Те славя за Твоите справедливи съдби. Аз съм другар на всички, които Ти се боят... Научи ме на Твоите повеления” (Псалм 119: 62-64).

Ролята на Църквата: Изпращат се смесени сигнали към Израел

Колкото и да не ни се вярва, в Църквата има хора, чиято цел е да очернят еврейската държава и да я представят за незаконна. За мен е непонятно как цели деноминации, включително и евангелски, могат така да изопачават Божието Слово. Словото на Бог обаче не се променя, то е непоклатимо и върши това, за което Господ го изпраща. В твърде много църкви по света се разпространяват документи, посветени на „края на еврейската държава” и Заместителната теология. Някои наричат завръщането на Израел в неговите библейски граници „окупация”, което само по себе си е неправилна употреба на думата. Някои смятат, че нито една нация не може да изгради идентичността си на основата на религия, етнос или друга категория. Поддръжниците на „Бойкот на Израел” отиват толкова далеч, че критикуват еврейските молитвеници за това, че съдържат молитва за Държавата Израел. Всъщност те се опитват да изтрият завета на Бога с Израел. Светът има нужда да се събуди, преди да е станало твърде късно. Сега е възможността да покажем, че сме за благословение, а не запроклятие. Не знаем колко дълго ще продължи това благовремие, когато все още имаме възможност да се покаем и да използваме Писанията за наше добро. Изглежда християнският антисемитизъм отново надига глава и се засилва.

„Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни” (Псалм 119:86). Нека Бог да застигне онези, които се наричат християни, а въпреки това остават в греха на антисемитизма. Нека очите им да бъдат отворени за благословението, което еврейският народ е за човечеството, тъй като Бог ги е призовал да бъдат „светлина на народите” и Той все още има планове и цели за тях. Онези, които познават Бога и Словото Му, са призовани да подкрепят този народ.

·        Усърдно се молете Бог да издигне смели гласове в Църквата, които да застанат с Израел, където и да се намират. Нека не се страхуваме от хора, но да се покорим на Господа. „Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми...” (Псалм 119:108).

·        Благодарете на Бог за възможността, която е дал на човечеството да бъде благословение за избрания Му народ. Ние избираме дали ще употребим тази възможност, за да получим Неговото благоволение и одобрение в живота си, домовете си, работата си и в духовния си път с Него. Битие 12:3 е духовен принцип, който трябва да бъде проповядван в църквите ни.

 

 

Внимавайки на времената,

Шарън Сандърс

„Християни приятели на Израел” – Ерусалим

 

ИЗРАЕЛ

Месианско послание

Сатана –фалшификаторът

Д’ВАР ТОРА

ТЕЦАВЕ – ЩЕ ЗАПОВЯДАШ

ШМОТ (ИЗХОД) 27:20-30:10

 

8/02/2014

 

 

•           Шмот/ Изход 27:20-30:10

•           Йехезкил/ Езекиил 43:10-27

•           Мордехай/ Марк 4:35-5:43

            Шмот (Изход) {28:29} Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа. {28:30} На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.

            Никой не знае точно какво е представлявал Урим и Тумим. Знаем, че е бил част от нагръдника на Първосвещеника; нещо, което само той е можел да използва. От този пасаж става ясно, че е можело да се използва само когато Първосвещеникът е влизал в Божието присъствие в Светая Светих. Освен това става ясно, че е бил използван за вземането на решения.           

          Намерих още два пасажа в Писанието, които показват важността на използването на Урим и Тумим от Първосвещеника. Също става ясно и важността на това да има Първосвещеник, който да може да се допитва до Бога в Неговото присъствие.

            Ездра {2:63} И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

            Неемия {7:65} И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

            Не, не съм сгрешил. Не съм написал два пъти един и същи стих, а съм ги взел от книгите Ездра и Неемия. И Ездра, и Неемия са написали едно и също нещо. Помним, че тези двама мъже имаха отговорността да възстановят Храма и стените на Ерусалим след Вавилонския плен. Следователно виждаме важността на Урим и Тумим в библейски времена.           

            Разбира се, днес нямаме Урим и Тумим, защото нямаме функциониращ Храм. Освен това нямаме нужда от Урим и Тумим, защото имаме Йешуа А’Машиах за свой Първосвещеник и когато застанем пред Него в молитва, получаваме отговори на молитвите си чрез Святия Дух, който обитава в нас.

            Интересното е, че Сатана фалшифицира Урим и Тумим и Святия Дух. Как го прави ли? Чрез окултизма! Не знам за вас, но когато бяхме малки с приятелите ми играехме на дъска за викане на духове. Задавахме въпроси и използвахме тази дъска, която насочваше ръцете ни към отговора. Но когато се спасих, разбрах, че тази дъска ме е изложила на влиянието на демоните и че тя е един сатанински фалшификат на Урим и Тумим. Не дъската насочваше ръцете ни, а невидимите демони, които оказваха влияние върху нас. Разбира се, отдавна съм се покаял за това, че съм използвал тази дъска, но виждам че те все още са в употреба днес. Сатана също е фалшифицирал и Святия Дух. Сигурен съм, че много от нас, преди да се спасят са ходили при врачки или екстрасенси, които да ни предскажат бъдещето. Посланието, което получаваме от тях, идва директно от духове, които се преструват на Духа на светлината. След като повярвах, се покаях и за всичките си такива посещения. Писанието ни предупреждава:

            1 Йоан {4:1} Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.  {4:2} По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; {4:3} а никой, който не изповядва Спасителя Исуса, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света.

            Внимавайте как тълкувате тези стихове. Сатана може и ще признае, че Йешуа А’Машиах дойде в плът, така че тук не става въпрос са това. Има се предвид, че макар и да признават, че Той дойде в плът, животът и посвещението на тези хора отрича този факт: По плодовете им ще ги познаете. Това е нещо, което анти-Христ не може да направи.           

Барух А’Шем,

Равин Яков Фарбер

Израел - анализ на събитията

Месечно издание от Ерусалим ФЕВРУАРИ 2014/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5774

„Молете се за мира на Ерусалим; нека благоденствуват ония, които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, благоденствие в палатите ти!” (Псалм 122:6-7)

Мирните преговори не водят до никъде

Повечето от вас сигурно са чули, че мирните преговори, инициирани от Държавния секретар на САЩ  Джон Кери, се натъкнаха на трудности. Израел е готов да разговаря и палестинските лидери също изглеждат склонни да разговарят – но донякъде. Абас и екипът му поставят огромни пречки на пътя на всяко бъдещо мирно споразумение. Освен това наскоро стана ясно, че палестинците като цяло не са съгласни с преговорите.

На 25 януари хиляди палестински араби излязоха по улиците на градовете в Западния бряг, настоявайки лидерите им да спрат участието си в мирните преговори с Израел, които се провеждат с посредничеството на САЩ. Организирани от леви палестински политически движения, те се обявиха против мирните предложения на Кери, казвайки, че тези предложения легитимират „израелската окупация”, съобщи новинарската агенция Ма’ан от Витлеем.

Израел отдавна е заявил, че една от основните пречки за мира е неспособността на Палестинската автономия (ПА) да научи народа си, че за постигането на мир с Израел са необходими отстъпки и от двете страни. За палестинците, както и за техните лидери, въпросът е „всичко или нищо”. На 25 януари висш служител на управляващата партия „Фатах” каза пред арабските медии, че е време палестинците да се откажат от преговорите и да започнат отново атаките срещу Израел. Тауфик Тирауи каза: „Трябва да възобновим действията си, защото те могат да променят много неща. Имам предвид съпротивата във всичките ѝ аспекти.” Това бяха думите му за разположения в Бейрут сателитен канал „Ал Маядиин”. Запознатите с конфликта знаят, че „съпротива във всичките ѝ аспекти” означава самоубийствени атентати и други терористични нападения срещу израелски цивилни граждани (Israel Today).

В резултат на това дори и най-либералните кръгове в Израел явно започват да виждат истината и да се пробуждат за реалните проблеми, които стоят пред преговорите. В интервю за израелския Канал 2 министърът на правосъдието Ципи Ливни, която ръководи преговорите с палестинците, каза, че позицията на палестинския лидер Махмуд Абас е „не само неприемлива за нас, но и за целия свят и ако той продължи да се придържа към нея, палестинците ще са тези, които ще трябва да платят цената”.

Това изказване беше доста шокиращо за мнозина израелци, защото Ливни отдавна е един от най-горещите защитници на Абас като достоен партньор за мир. Въпреки изказването си обаче и въпреки скорошното проучване на Канал 2 (показващо, че 87% от израелците смятат, че настоящите преговори няма да доведат до мирно споразумение), Ливни продължава да настоява, че тези резултати не могат да повлияят на преговорите.

Ливни е непреклонна в позицията си, че ако на масата бъде сложено разумно предложение за мир, повечето израелци ще променят мнението си и ще подкрепят мирните преговори. При всичките ми уважения към нея, не мога да не кажа, че това нейно отношение я прави също толкова заблудена, колкото и някои от палестинците.

Министърът на отбраната Аялон „обиди” Джон Кери

Според израелския вестник Йедиот Ахаронот наскоро Моше Аялон „нахокал” мирните преговори, ръководени от американския държавен секретар Джон Кери, казвайки, че „не заслужават хартията, на която са напечатани” и че няма да доведат до сигурност за Израел. Очевидно Аялон също така е казал, че Кери е „необяснимо обсебен от месианската си идея” да постигне мирно споразумение между двете страни. Аялон още казал: „Кери няма на какво да ме научи за конфликта с палестинците”. Без съмнение това твърдение е много вярно.

„Можем да се спасим само ако Джон Кери спечели Нобелова награда и ни остави на мира,” казал още Аялон. Тези забележки предизвикаха дипломатическа буря и на двата бряга, като израелските лидери се дистанцираха от коментарите на Аялон, а САЩ остро го разкритикуваха затова, че е „обидил” Кери. По-късно Аялон си взе думите назад, казвайки: „Дори и да има несъгласия между нас и американците, те не трябва да застрашават общите ни цели и интереси”.

Аялон, който е считан за един от най-крайните десни политици в Израел, и преди е изразявал скептицизма си по повод плановете за изтегляне на Израел от Западния бряг и категорично се противопоставя на изтеглянето на Израел от Йорданската долина.

В частен разговор Аялон е казал, че американският план по въпросите на сигурността, който привидно ще улесни безопасното изтегляне на Израел и който ще наложи електронно наблюдение на Западния бряг вместо израелско военно присъствие, „гарантира, че летище „Бен Гурион” и Натания ще се превърнат в мишени на ракетен обстрел”. Аялон добавя: „Единствено нашето присъствие в Юдея, Самария и Йорданската долина може да предотврати това”.

Когато наскоро Кери направи наивната забележка, че неговото предложение за мир ще направи източната граница на Израел по-спокойна от тази между САЩ и Канада, Аялон не можа да се сдържи и попита: „За какво изобщо говори той?”. Предвид подобни глупави забележки от страна на САЩ, мнозина от нас трябва да се съгласят с Аялон поне по този въпрос.

Аялон също така отбеляза: „Предлагате ни план, основан на високи технологии – сателити, сензори, военни стаи с телевизионни екрани – но без военно присъствие на Израел в областта. Как тези технологии ще ни помогнат, когато терористична клетка на „Ислямски джихад” или на някоя друга организация се опита да нападне израелски мишени? Как сателитите ще спрат ракетната индустрия, която процъфтява в Наблус и която ще започне да изстрелва ракети срещу Тел Авив и централната част на Израел?”.

Той също така остро разкритикува президента на Палестинската автономия (ПА) Махмуд Абас, казвайки, че той продължава да управлява в Западния бряг само благодарение на Израел. „В мига, в който напуснем Юдея и Самария, с него е свършено. На практика през последните месеци ние не водим преговори с палестинците, а с американците”, каза Аялон.

Той също така заяви, че палестинците тепърва трябва да правят отстъпки, докато Израел вече е „освободил убийци”, имайки предвид поредицата освобождаване на затворници, благодарение на която 78 закоравели палестински терористи бяха освободени през последните месеци. „Стига вече”, заяви Аялон. (TheTimes of Israel, January 27).

Израел прави разбор на участието си във войната в Сирия

На специална прес-конференция за чуждестранни кореспонденти на 24 януари висш израелски офицер от разузнаването, който пожела да остане анонимен, съобщи, че в Сирия действат над 30 000 свързани с „Ал Кайда” бойци. Техният брой е нараснал изключително много през последните две години, тъй като през 2011-2012 г. в района са се намирали само около 2000 джихадисти. Имайки предвид, че те контролират сирийската територия по северната граница на Израел, висшият офицер каза: „У нас се водят много дискусии при закрити врати относно вероятното преосмисляне на стратегията ни на неутралитет в гражданската война в Сирия” (Debkafile, January 25).

Това, което се подразбира от тези заключения, е, че за пръв път в тригодишния граждански конфликт в Сирия Израел може би е готов да предприеме транс-гранични военни действия, които да неутрализират тази заплаха. На прес-конференцията израелският офицер подчерта, че ислямистките бунтовнически групи в Сирия открито заплашват след като свалят Асад, да се насочат към Израел.

Той също така съобщи, че още 1 200 свързани с „Ал Кайда” бойци са пристигнали в управляваната от „Хамас” ивица Газа. Освен това се е засилило сътрудничеството между клоновете на „Ал Кайда” в Сирия и египетската част на Синай, където местните салафисти са основали джихадистка коалиция, наричайки себе си „Ансар Бейт ал Макдис” (Ерусалимски фронт). Според Debkafile тази групировка е виновна за извършването на четири атаки в Кайро на 24 януари, при които бяха убити поне 6 души, а над 60 бяха ранени. За пръв път станахме свидетели на координирана терористична атака в египетската столица. Промяната в политиката на Израел, която този военен служител описа, предполага потенциална израелска намеса в Сирия с цел обезвреждане на заплахата от страна на джихадистите срещу северните села и градове на Израел.

Израел е следващата мишена след Сирия и Ирак

Хиляди чуждестранни бойци от целия мюсюлмански свят, както и от Европа и Северна Америка, се стичат към Сирия, за да подпомогнат свързаните с „Ал Кайда” групировки, които действат там. Тяхната цел е създаването на голяма независима ислямска държава в сърцето на Близкия изток. Такова е заключението на експерти от разузнаването, основано на контра-терористични и военни източници. Целта е на първо време тази държава да обхване големи части от Иран и Сирия, след което основателите ѝ ще насочат погледа си към Израел и Йордания. Ако, обаче, тяхната първа цел – свалянето на режима на Асад – бъде осуетена от съюза между Русия, Сирия, Иран и „Хизбула”, те са готови направо да се насочат към Израел – или поне така казват самите те.

Това, което повечето мюсюлмани искат, е халифат, който ще се простира през целия Близък изток. Този халифат ще обхваща всички мюсюлмански земи с изключение на Израел, който те се надяват да е изчезнал до тогава. Някои биха искали столицата да е в Анкара, други в Багдад, а трети – дори в Дамаск. Разположена в това море от арабски държави, малката еврейска държава се нуждае от молитвите ни както никога преди. Въпреки че знаем, че Израел ще устои, той все пак се нуждае от нашата подкрепа – както материална, така и духовна. Молим ви, не забравяйте да се молите за мира на Ерусалим!

„Защото Господ избра Сиона, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах” (Псалм 132:13-14).

В Месията,

Лони Мингс 

  

Молитвено писмо на стражата

„Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 Летописи 7:14).  

„Слабите падат, но силните устояват и няма да бъдат победени!”

 (Ане, Дневникът на едно момиче)

„Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог”(1 Летописи 19:13).

Еврейската дума за „силен” е хазак. Преди няколко години в Синайската пустиня беше намерена кожена торбичка с древен печат и еврейски надпис, който гласи: „Равин Моше Бен Нахман от Герона”, завършвайки с думата хазак. Тази информация идва от сина на Хаим Йосиф Нахман, който живее в Израел и споделя, че баща му винаги казвал на децата си да посрещат нещастията с тази дума. Той стискал ръката си в юмрук, тропвал с крак и казвал: „Бъди силен!”Хазак! Днес печатът се намира в музей в Ерусалим и се смята, че всичко това е свързано с устен разказ, който датира от 1270 г. сл. Хр. и е бил предаван от поколение на поколение. (Родословие на Нахман)

Светът днес е пълен с предизвикателства, с които предишните поколения не са се сблъсквали. И преди е имало ужасни конфликти от световен мащаб, но днес предизвикателствата са от различно естество. Можем да сравним времето, в което живеем, с „дните на Ной” или със „Содом и Гомор”, тъй като живеем в свят, изпълнен с насилие. Дори и да виждаме света, в който живеем, в най-положителна светлина, имаме нужда да бъдем силни и да имаме тази думахазак в духа си. Когато дойдат предизвикателствата, когато всичко в живота ни се обърка, когато ни сполети трагедия и трябва да събираме парчетата на разбития си живот, тогава със сигурност имаме нужда от Божията сила (свързана с думата хазак), за да устоим на бедите, които ни дебнат отвсякъде. Когато подобни неща се случват с вас в нациите, чиито граници са защитени, молим ви да си спомните за еврейската майка, чийто син наскоро е загинал, защитавайки страната си. Когато изгубите работата си и не знаете какво да правите, помислете за възрастните евреи, които се връщат в земята си, но след като са постигнали мечтата си, са твърде възрастни да работят и получават само скромна пенсия. Може би се възстановявате след брачен конфликт или тежка раздяла и чувствате, че не можете да се справите сами. Спомнете си тогава за всички семейства тук, които се опитват да се справят с ракетния обстрел в южен Израел и които са преживели терористични атаки, взривявания на автобуси и са получили наизлечими рани в телата си. Това, което преживяваме в живота си, може да ни направи да се чувстваме слаби и без надежда, но това не означава, че не можем да поискаме от Бога да ни подкрепи със силната (хазак) Си десница. Кризисните ситуации, с които се сблъскваме, ни правят по-силни, когато ги преодолеем. Точно във време като това както ние, така и Израел, трябва да бъдем силни. Нека си спомним известните думи на Уинстън Чърчил: „Никога, никога, никога, никога, никога не се отказвай!” Или с други думи: „Бъди силен!”.

В библейски времена понякога израелтяните трябваше да се борят с врага, идващ от всички посоки, но те знаеха, че със сигурност имат причина да не се отказват. Те знаеха, че всичко е заради народа им, заради нацията им. Те знаеха, че е заради техния Бог, единствения истински Бог и заради святото Му име! Ние трябва да бъдем силни. Израел трябва да бъде силен. Християните и Израел са единствените две групи хора на тази земя, които вярват в Бога на Израел и между нас има толкова много общи неща. Молитвата ми за този месец е да растем в издръжливост и постоянство, гледайки на Бога на Израел и да останем на поста си, не отстъпвайки земята си на врага. За да извършим това, трябва да бдим в молитва, а  понякога и да преминем през духовни „родилни болки”. Когато пребъдваме в Духа, ще бъдем силни и няма да бъдем победени. Бъдете силни!

Нека да отидем пред Божия престол заедно, издигайки Израел в молитва:

Новият годишен бюджет за здравеопазването в Израел включва значително увеличение на държавните средства за извършване на легални аборти. Имайки предвид, че всяка година се извършват над 20 000 аборта, това означава разрешение и финансиране за 97% от тях. (Санди Шошани,Israel Today)

УМОЛЯВАЙТЕ БОГА за милост за Израел. Проблемът с абортите отваря врати за плановете на Сатана срещу Израел и отчасти анулира Божията защита и покривало над народа Му.

Извикайте към Бога! Това е сериозен проблем както тук, така и в други нации, но Израел е призван да бъде „светлина на народите”... „В гнева Си помни милостта” (Авакум 3:2).

„Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето” (Марк 13:33). 

„Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син” (Лука 21:36).

„Сериозно съм разтревожен за Израел, но не толкова поради опасността от конвенционална или ядрена война, или нова вълна от тероризъм, а по-скоро поради моралното състояние на Израел.” (Лудвиг Шнайдер, IsraelToday).

МОЛЕТЕ СЕ УСЪРДНО срещу влиянието на света върху този възлюбен от Бога народ. Моралният и духовен упадък на Израел може да доведе до Божия съд. Израел е Божият избран народ. „Защото вие сте свят народ, избран да бъдете Нему собствен народ” (Второзаконие 7:6).

ИЗВИКАЙТЕ за народа на Израел, който иска да бъде „като всички други народи”. Молете се Израел да не погине заедно със света.

МОЛЕТЕ СЕ покаялите се евреи да мобилизират народа на Израел за молитва – в домовете, в синагогите, на молитвени събрания, на Стената на плача.

Много евреи, които обичат Господа и вярват в Него, очакват изливането на Божия Дух върху Израел в последните дни.„Ще излея Духа Си... и синовете и дъщерите ви ще пророкуват”. Йоил 2:28 обещава това проявление на Божията любов и милост към народа Му. Това ще се случи в „последните дни”. Нека се молим горещо Израел и истинската Невяста на Христос да бъдат докоснати от силата на Духа на Всемогъщия Бог, за да покажат на света истинския Бог и Месия.

СТОЙТЕ ТВЪРДО върху обещанията на Бога и се молете за тяхното изпълнение в нашите дни. Трябва да се молим за праведност, святост, богоугоден живот за Божиите люде, които в действителност очакват завръщането на Господа  и искрено желаят да бъдат поданници на идващото Му царство. Трябва да останем верни в молитва, за да видим това чудесно проявление на Божията сила на земята.

Нека се молим, когато учениците в Израел изучават космоса и се стремят да достигнат звездите, те да пожелаят да познаят Бога, който е над звездите. Предвижда се нова програма за над 150 000 ученици в Израел, включваща изучаване на астрономия, електро-оптика, изследване на астероиди, Слънчевата система и наносателити. Нека се молим онези, които не познават Бог, да Го открият като Създателя на Слънчевата система и да повярват в Него. „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му” (Псалм 19:1).

Благодарете на Бога, че Той може да се открие на всички, които призоват името Му. Той обича Своя избран народ Израел. Ние също сме призвани да обичаме този народ и да се молим за него. Благодарете на Бога за добрината, която е показал към нас и към Израел.

И накрая, нека, издигайки Израел пред Божия престол днес, да се молим срещу надигането на антисемитизма по света, включително в Интернет и медиите.

Иранският президент Рухани наскоро каза за CNN, че Иран няма да разглоби центрофугите си. Молете се за спасението на този човек, който в момента действа като вълк в овчи кожи.

Нека да се молим и срещу корупцията, която беше разкрита наскоро в Израел. В тази връзка един израелец написа следните думи: „Преди 2000 години един богобоязлив евреин от Галилея дойде да посети Ерусалим. Много бързо Той разкри неуместните сделки на свещениците в двора на Храма и започна да събаря масите. В продължение на 2000 години евреите страдат от ужасните последици на тази корупция. Надявам се, че корупцията в нашето съвремие няма да струва толкова скъпо и скоро ще бъде прекратена.”

Нека Господ, Богът на Израел, да продължи да ви укрепява въпреки ежедневните проблеми. Продължавайте да гледате нагоре и да Му се доверявате въпреки всичко. Тук бихме искали да споделим и нуждата си от нова сграда и постоянен дом за служението ни в Ерусалим. Ще ви бъдем много благодарни за вашите молитви относно Божието водителство и финансова подкрепа за снабдяване на тази нужда.                                                 

Със сърдечни благословения от вечния град,

Шарън Сандърс

Християни приятели на Израел – Ерусалим 

Самуил Ардити от Израел пред ПИК: Знайте, цар Борис ІІІ спаси българските евреи

Самуил Ардити (на снимката с книгата си за цар Борис) е 80-годишен и живее в Тел Авив, Израел. Той от български произход, строителен инженер е, а баща му Бениамин Ардити е бил сред лидерите на евреите у нас през Втората световна война. Покрай него Самуил е пряк свидетел на събития, които днес са скрити или забравени, за да се всее внушението, че България е виновна за изпращането на 11 000 евреи от Беломорието и Македония в камерите на смъртта. Истината е коренно различна, твърди Ардити в интервю за агенция ПИК. То бе дадено в София при откриването на изложба в Етнографския музей, посветена на връзките на царското семейство с еврейската общност у нас.

Днес, 30 януари,  се навършват 120 години от рождението на цар Борис ІІІ.

 -  Г-н Ардити, кой според вас спаси българските евреи?

 - Дойдох тук да защитавам българския народ и за тази изложба, наречена  „Записани в книгата на живота“. Така се казва в една наша молитва от празника Йом Кипур. Този празник е един баланс на живота – какво си направил през последната година. И ние вярваме, че тогава Господ ще реши кой ще продължи и ще стигне следващия Йом Кипур - кой ще бъде записан в Книгата на живота и кой не.

Българският народ записа българските евреи в Книгата на живота до самия край на Втората световна война. И би било най-естествено българските евреи да бъдат на първа бойна линия да защитят българския народ. За мое голямо съжаление, не виждам това явление. Бих казал, че аз съм може би единственият, който защитава честта им.

 - Защо? Това в Израел ли се случва?

 - Аз в Израел защитавам България. Особено, когато наскоро се отбеляза 70-годишнината от спасяването им. И беше голяма грешка, че то започна от 10 март. На тази дата, 10 март 1943 г., отбелязваме депортацията на македонските евреи и на евреите от Беломорска Тракия. Истинският празник е 24 май.

 -  Защо?

- На 9 март 1943 г. е подписан договор за изпращането на 20 000 евреи, а тях(германците) не ги интересува какъв паспорт имат евреите, защото в Аушвиц няма паспортен контрол. Приемат си ги всички в газовите камери. Комисарят по еврейскитевъпроси Белев и Даникер, който е офицер от СС и е предствител на Адолф Айхман, подписват договор за 20 000 души да бъдат изпратени. На 9 март депортацията набългарските евреи е анулирана. Тя трябваше да е в 2 часа през нощта на 9-ти срещу 10-ти март.

Аз съм роден 1935 г., разказвам ви всичко по мои преки спомени. Депортацията е анулирана от цар Борис ІІІ. Според мен той дори не е знаел за нея. Той е знаел, че ще има депортация от Македония, но не е можел да направи нищо, защото това не са негови(български поданици) евреи. Той казва: „Не можех нищо да направя“.

Тогава Македония е част от Югославия. Югославия е превзета страна от Вермахта. Тя не е присъединена официално към България и никой не я признава като българска, освен министър-председателят Богдан Филов. Даже и германците не бяха съгласни, че тези земи са български. Те казали за Македония: „Ще свърши войната и ще видим“. Това е временно административно положение.

- Българите какво са правили в Скопие по това време?

- Те са били гражданско управление. А пък военните работи и външната политика са изцяло в ръцете на германците. Това важи и за Македония, и за Беломорието.

-  Но там е имало български войски?

- Да, не отричам, че е имало български войски. Не отричам, че евреите са били вдигнати от български войници и полицаи, но и от германски. Фактите не се отричат. Но кой им дава заповед? Това е важното.

Българските войници не са отишли на своя глава да събират евреите в Македония и Беломорието. Те са принудени от германците да участват в тази акция. Те им ги предават, но не са убили нито един евреин. Те са ги предали на германците или на шлепове, или на гемии, които не са били български – били са три югославски и една австрийска. Въобще не са били българи. Българските власти са ги предали на парахода.

А в Скопие, в Монопола – както се е наричал голям склад за тютюн, евреите от Беломорието са били докарани вече, защото те са били вдигнати още на 4 март 1943 г . В пълна тайна, без никой да знае. Тогава не е имало телевизия, мобилни телефони... Младото поколение не разбира – днес ако стане нещо в Беломорието, веднага ще разберем. И те тогава са закарани в Монопола. Сега, истината е, че македонските евреи и евреите от Беломорието не се противят, защото Белев ги лъже. Той им казва: „Ние ви вдигаме, защото тук е военна зона, може да има военни сражения. Ще ви взема в България, в концентрационни лагери в България“. А пък евреите знаят, че българите са добри хора, няма да им направят зло, нито полицаите, нито политиците. Всички го знаят. И когато ги докарват на гарата и виждат германците, те разбират, че са били измамени.

По мои лични спомени от това време, майка ми извика мен и по-големият ми брат – Йожи, и ни каза, че ще ни вземат в лагери в Полша. Това баща ми го е разбрал от един офицер от Трети участък. Тя ни приготви едни ранички вътре с чорапи, малко долно бельо, няколко бучки захар. Да си кажа право как една майка може да каже това на децата си....аз не бих могъл да го направя.

- Тя предполагала ли е какво може да се случи?

- Ние знаехме. Евреите знаехме – думата Полша беше еквивалент на „смърт“. И затова ние, еврейските деца, станахме възрастни по-рано. Спомням си тези нощи – ние отиваме да спим, прегръщам раничката и чакаме. Те идваха в 2 часа призори да прибират хората. И ние спим и чакаме. И тези нощи не мога да ги забравя до ден днешен. Това ме гони до ден днешен. Стражарите останаха долу. Ние бяхме на първия етаж, стражарите не се качиха. И аз затова реших да посветя живота си на тези благородни българи, които ми дадоха възможност да живея. Моят живот е харизан живот. Българите ми дадоха живота. Как да не се боря за тях? Сега ние сме в едно сюреалистично положение – обвиняват българите, че са били убийци и т.н.

- Кой ги обвинява и защо?

- Имаше един конгрес в Хелзинки. Дойде един мой сънародник от Лос Анджелис. Добре платен, казва се Майкъл Беренбаум, някакъв учен. Билетът му от САЩ не го плаща той. И той каза: „Българите са били хем спасители, хем убийци“. В Кюстендил българите са били спасители, но като минат Крива паланка – границата, са убийци. Такова животно няма! Има или убийци, или спасители. Не може човек да е хем убиец, хем спасител.

Общественото мнение в света не приема тези политически манипулации, защото Адолф Бекерле през септември 1944 г. получава заповед от Берлин да бяга към Македония. Той вместо това бяга към Цариград. На границата го спират руски агенти, арестуван е и прекарва 10-11 години в Москва, в Любянка. След това го връщат в Германия, къдетопрокуратурата го обвинява, че е отговорен за депортацията и смъртта на тези 11 000 мъченици. Т.е. германците не ядат тази манджа, че българите са виновни.

Нито българското правителство, нито царят, нито местната администрация можеха да отменят тази депортация, защото македонските евреи бяха граждани на кралство Югославия, а евреите от Беломорието – на кралство Гърция. Как можем да докажем това? Евреите от Южна Добруджа имат българско гражданство и никой не ги пипа.

- А македонските евреи тогава – 1941-1943 г., са югославски поданици, така ли?

 - Те не са членове на еврейската консистория в София. Македония тогава не е България, който е живял тогава го знае. Днес има манипулации и лъжи от много антибългари и много българоубийци. Но тогава населението на Македония няма народни представители в Народното събрание в София. Те са превзета страна. Нямат представители. Пък и самите македонци не са цвете за мирисане. Те са били доста антисемити. Една част от полицаите са били македонци. 

Сега чета спомените на един човек на моя възраст, който е бил арестуван. Той казва -трябва да се събират тези архивни материали и да се четат. Баща му бил богат човек, имал мелница. Той не живеел в квартала на евреите, а в по-аристократичен квартал в Скопие. Евреите от махалата са открити бързо, но стражарите тръгват да търсят тези (богатите – б. р.). Македонци им показват пътя: „Ето тук живее евреинът“. И те участват вграбежа на вещите на евреите. Този човек пише това в Израел, озаглавил го е „До Монопола и обратно“.

 - Как София спасява българските евреи?

- В София през Втората световна война действа еврейски таен спасителен комитет.Фактите за този комитет отдавна са потулени. Не е писано нищо от нито един отбългарските историци. В този комитет членуват еврейски ционистки партии – център и десница. От левицата по разбираеми причини не участват в този комитет, за да не излезе, че това е антидържавна организация. Моят баща – Бенямин Ардити, е представител на еврейското дясно пространство.

- Как действа този комитет?

- Те ходатайстват. Тук не е можело да има въоръжена борба. Това е глупост. 25 000 евреи в София, 800 000 българи. Тези, които си го представяха, че с въоръжена борба ще спасят евреите – това е глупост. В комитета решават така: „Господине, Вие познаватели писатели? – Да, познавам. – Добре, имате връзки. Т.е. Ще идете при писателите, ти при лекарите, при запасните офицери. Ти имаш връзки с македонците? – Върви и говори с хората на македонците, които имат голямо влияние тогава в София“.

Баща ми имаше връзки с католиците. Тогава той е пратен заедно с още двама при монсеньор Ронкали. Монсеньорът казва, че веднага ще иде при царицата, която е католичка и той е неин изповедник. След два дни се връща, казва, че е говорил, но билоневъзможно да се спре депортацията. Както и цар Борис не можел да я спре. Евреите са в ръцете на германците. Няма какво да се правим. Това е много жалко, много ужасно! Даже един човек само да е унищожен, това само по себе си е ужасно. Няма какво да се прави.

Но царица Йоанна обещава чрез връзките си с правителството, че евреи-поданици на католически страни, ще бъдат освободени от временните лагери. Даже аз си спомнямтова, защото съм човек, който идва от там. Оставете тези хора, който са родени през 1954 г. и казват :“Родителите ми разправят...“! Техните спомени са от втора ръка.Спомням си един евреин с испанско гражданство беше смъкнат на гара София от влака и спасен! Ние му дадохме храна и т.н. И горе-долу 220 души бяха освободени от лагерите и даже измъкнати от влаковете. Имат италиански, испански, унгарски паспорт...

 - Значи София няма правомощия да ги спаси, така ли?

- Точно така, но докато цар Борис ІІІ спаси 49 000 български евреи, за да му се отблагодарят в Израел после му свалиха плочите. А тези плочи сега могат да се видят доСтоличната община, до църквата „Св. София“. Те смъкнаха и плочата на царица Йоанна. Гръцки спасени евреи вземат решение плочата да бъде разтурена. Но в това време Стефан Софиянски, (бившият кмет на София – б. р.) взема плочите и те днес могат да се видят на ул. “Московска “. Това са хора с мироглед черна неблагодарност. 

- Не изяснихте защо спасяването на българските евреи трябва да се чества на 24 май, а не на 10 март? 

 - Защото знам истината за събитията тези дати. На 9 март 1943 г. още никой не знае, че ще карат евреите към лагерите в Полша. Това е световно откритие. Това е една автобиография, написана от Юда Афаса. Това е детективски роман. Тук е напрежение. Той е председател на еврейската консистория през март 1943 г. Негов подпредседател е д-р Бокулеви. Той пише: „На 8 март сутринта рано пристига един човек пред общината, един делегат от комисарството. Той работи с Аврам Афаса. Името не е написано. Във всеки град, във всяко училище и еврейски институт Белев има представители, които да държат евреите в клещи, така да се каже. Той му разкрива тази тайна и му казва: „Утре в 14 часа или в 12 часа утре ще те вдигна теб и още 860 евреи или 800 евреи от София. Влакът вече е композиран на гара Подуене. Той е готов за Полша“. И това се пази в пълна тайна, никой не знае. Даже май и царят не е знаел.

Като научава това, подпредседателят д-р Бокулеви получава шок. На 8 март той казва: „Свърши се с българското еврейство. Това е краят“. Той има трима синове – „Няма да видя синовете си“.  Първият ден е в шок, нищо не прави. Вторият ден тръгва на работа. Той е български евреин, той знае да получава заплата – отива си на работа. Не вдига патардия за опасността, да не чуят хората, да стане олелия. Докато ходи към работата си, която е в еврейския народен дом, минава край общината и изведнъж – удря се по главата – осенен е от голяма идея.

През месец януари той е бил при екзарх Стефан, който казал, че е баща на угнетените и онеправданите, а и познава Търновската конституция – според нея царят може да промени решението. Той не знае кой е решил, не знае нищо, защото този делегат е нисш ранг. Той е делегат на Белев, той стои там от време на време. Той за всяко задание си взима парички. И той хуква към Стефан, пристига, вижда там един висок мъж, блондин.

Екзарх Стефан свършва с човека, кани го да седне и му казва: „Виждаш ли кой беше тук – Теодор Даникер“. Той идва при Стефан. Той знае, че човекът, който ще се противи на депортацията , това ще бъде екзарх Стефан. Той си взима предварителни мерки. Казва на Юда: „Нито му дадох стола, нито чаша вода му дадох. И хайде - разкарах го“.

Стефан казва: „Никой не знае за това. Как може той да знае за това?“. Юда Аврамов му казал: „Аз ако ти кажа името, утре ще бъда на бесилото“. Затова нито тогава му казва името, нито го пише в книгата. Какво казва Стефан: „Аз ще отида при царя“. А пък царя казва: „Аз царувам, не владея“. Но каквото и да е. Взима колата и отива в двореца сутрин рано. Царят се намира в кревата. Той може би си мисли, че той е дошъл за македонските евреи. И казва: „Не се чувствам добре“. Стефан взима стол до портата на спалнята, сяда и казва: „Аз ще те чакам тук, докато оздравееш“. 

Царят вижда, че тук няма кръшкане. Екзарх Стефан му казва: „ Как може ти да пазиш тези хора, които са....т.н.“.Царят е мислил, че той идва за македонските евреи. Това си е мое мнение, защото всичко е било в пълна тайна. Решението на правителство е само за евреи от новите територии – има там 11 000, това има.

Тогава Стефан му казва: „Виж какво, аз ще дам нареждане на всички църкви, на всички манастири, на всички попове и монаси да бият камбаните, да приберат евреите в църквите и манастирите, да видим как ще ги изкараш“. И Борис казва: „Добре, ще видя да направя нещо.“ – „Ееее“ – казал екзархът –  Ще ми дадеш царска дума“. И тогава царят дава царска дума на Стефан. Това е сутринта рано на 9-ти март.

-  Какво значи царска дума?

-  Това е казана дума - няма назад. Какво става? Историята ни разказва за делегацията от Кюстендил, която пристига и се среща с еврейския спасителен отряд. Горе-долу на обед те са при Габровски. С кого е говорил – никога няма да знаем. Има хора, които казва, че е говорил с Богдан Филов, но това е лъжа. Богдан Филов беше антисемит, от него не е дадена заповед за анулиране. Царят сутринта рано е обещал на църквата. Изведнъж гледа националистите – Димитър Пешев и делегацията, които един от тях е народен представител - Владимир Кутев е от македонската партия ВМРО, които са много силни тогава. Те не дават евреите. Щом те не ги дават, значи няма да ги даваме. Народът не дава евреите. Спасението е постигнато в двореца, а не в Народното събрание. Това е истината за 9-ти март – против историята, че спасението е в Народното събрание, то е в двореца.

Тъй като живея в Израел, имам възможност да намеря тези документи. Нямам оригиналът на тази автобиография, но ще ви разкажа. Юда Аврама Анфаса чува камбаните и взима своята автобиография, в която знае, че има много важни исторически данни. Отива при моя баща и му казва: „Буби, вземи автобиографията, аз вече съм на пътя. Ти си историк, ще я пазиш“.  Баща ми я пази, докато умира през 1981 г. и минава после в мое притежание до 1983 г. Но междувременно баща ми живееше в една паянтова къща, беше народен представител, имаше две паянтови стаи и всичко беше в плесен. Тогава на съвещание с майка ми и брат ми решихме, че ще го продадем за 16 000 долара, дадоха ни 12 000 долара. Дойдоха с един камион и взеха архива и днес в Яд Вашем. Има архив на име Ардити – сбирка Ардити. Това относно Юда Аврама Анфаса.

- А на 24 май 1943 г. какво става с евреите в България, че трябва да се чества тази дата според вас?          

- Сега истината за 24 май. Тогава се провежда еврейска демонстрация по улиците на София. Действат главно равинът Даниел Цион и неговият пръв помощник в синагогата – Габай. Те са членове на Дънов, на Бялото братство. Не знам дали са членове, това става с членска карта, симпатизират му. Те хукват към Семинарията, където е Дънов. Там ги среща Любомир Лулчев и казва: „трябва да се организира ден на демонстрация, пост и молитва пред двореца“. И Лулчев им пише молитвата. Имам я тази молитва. Демонстрацията е наредена от двореца, защото Лулчев е един от първите съветници на Борис, не е случаен съветник. Царят го праща, ама тихичко, да говори на евреите. Значи царят е човекът, който е организирал тази демонстрация.

Тълпата се стича в централната синагога. Еврейските водачи решават да затворят и да има молитва в друг храм, който е далеч от центъра на града. Какво разбират еврейските лидери? Че ако манифестацията стигне до двореца, в този ден има манифестации и на българските младежи за 24 май - денят на славянската писменост. Ще има стълкновение, размирици, ще има кръв.

Започва демонстрацията и от демонстрантите една делегация, която се състои от новия и стария равин, Моис Маджер, който е юрист консулт на консисторията и Менахем Мосонов, който е габай, значи енориаш. Те пристигат в къщата на екзарх Стефан още преди молебена.

Той телефонира в двореца, казват му, че царят не е там. Тогава екзарх Стефан телефонира на Павел Груев, който е секретар на тайния кабинет на царя. Царят го няма в София, въпросът е как той се свързва. На 22 май 1943 г. царят прокарва решение в Министерския съвет, че ще има преселване на евреите от София в провинцията -  в пределите на царството. Германците изпращат специален делегат от Хитлер да търси Борис, за да накара царя да анулира това решение. Какво прави обаче Борис? Взима автомобила, шофьор е Сава Джеврев, който му е личният му шофьор, лакеят на царя – Свилен, и още един – ловец – тогава бодигардите се наричаха „ловец“.

Те пътуват за Чамкория, днес Боровец, там му е дворецът царска Бистрица. Оставят Свилен на телефона, свързан с двореца в София, а те тримата се качват пеша на хижа Ястребец. В тази хижа има един полеви телефон до царска Бистрица. Полеви телефон – говори се само между двама човека, от място на място. Т.е. царят може да говори, но никой не може да му се обади на него. Лошите езици казват, че царят е избягал от евреите. Това са глупости. Евреите нямахме право да се движим. Евреин нямаше как да стигне до царска Бистрица, до Ястребец – глупости. Царят се е скрил от германците. Казва на ловеца и на Джеврев: „Не си изкарвайте носа навън, да не ви види никой!“. 

Когато екзарх Стефан телефонира на Груев, Груев телефонира до царска Бистрица, от царска Бистрица – с полеви телефон до Ястребец говори с царя и след това говори обратно със София, с Груев. Груев обявил на екзарх Стефан, че няма да има изселване извън пределите на царството!. Той дава на делегацията голяма надежда и те се връщат в синагогата и тогава Даниел Цион обявява: „Господ чу нашата молитва! Няма да има изселване извън пределите на страната“. Датата е 24 май 1943 г. Свещен ден за българските евреи!

Това е. помнете какво ви разказах, защото засега няма откъде другаде да го чуете. Аз затова живея - да пазя истината за спасяването на българските евреи и за ролята на цар Борис ІІІ и царица Йоанна.