Явно всеки американски президент трябва да се пробва и до сега всеки един се е опарил. Не случайно Писанието обещава, че в последните дни Ерусалим ще бъде утегчителен камък и онези, които се опитат да го преместят, ще се наранят
(Захария 12:3)
Президентът Обама също мислеше (явно следвайки лош съвет), че трябва да се опита да „разреши” израелско-арабския проблем, макар че и у дома си има достатъчно проблеми. И така, той докара Нетаняху и Абас във Вашингтон и в една атмосфера на обновени надежди за пореден път даде летящ старт на мирните преговори.
Една от разликите този път, обаче, е, че досега повечето американски президенти бяха доста про-израелски настроени. Не и Обама. След като бе доста критикуван дори от своите си, Обама промени тактиката си. Но дълбоко в сърцето си той не е истински приятел на Израел. Сега той упражнява силен натиск върху Израел да продължи забраната за строителство на еврейски домове в Юдея и Самария. Строителството, обаче, вече започна и противниците на Израел гледат на него като на поредния саботаж на мирните преговори. Какво казахме, че е определението на „безумие”?
Палестинският президент Махмуд Абас неколкократно се зарича да напусне преговорите, ако строителството започне отново. Продължаването на мораториума върху строителството не се случи; официално забраната бе вдигната на 26 септември и заселниците се приготвиха да продължат строежите.
Несигурните до последния момент разговори продължиха до рано сутрин в понеделник на 27 септември, докато израелски, палестински и американски лидери се опитваха да спасят близкоизточните мирни преговори от поредния крах. Нетаняху два пъти говори по телефона с американския държавен секретар Хилъри Клинтън, докато в същото време заселниците се приготвяха да продължат строителните работи.
На 28 септември премиерът Нетаняху все още се надяваше мирния процес да продължи, а Абас, макар и да заплашваше да преустанови преговорите, още не го е направил. В разговор по време на полет от Париж до Аман Абас се задоволи да каже, че „ако преговорите се провалят, вината ще е на Израел.” Той още каза: „Нетаняху трябва да знае, че мирните преговори са по-важни от заселищата.”
Същия ден в разговори по телефона с френския президент Саркози и с Държавния секретар на САЩ Клинтън Нетаняху им каза, че вярва, че е възможно да се постигне мирно споразумение до една година. Повечето хора иронично биха казали: „Е, желаем ви успех.” Като вярващи ние можем да се молим Бог да извърши съвършената Си воля.
“Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим...
В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света... В оня ден ще направя Юдовите началници като жарник с огън между дърва, и като запален факел всред снопове; те ще погълнат всичките околни племена отдясно и отляво, и Ерусалим пак ще се насели на своето си място.” (Захария 12:2,3,6).
В Месията, Лони Мингс
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment