ЗАЩО ИЗРАЕЛЦИТЕ СЕ ОТНАСЯТ ПОДОЗРИТЕЛНО КЪМ МИРНИТЕ ИНИЦИАТИВИ

Ако израелците все по-малко се интересуват от мира, за това си има някои много основателни причини.
Първо, израелците са уморени до смърт от „мирния процес”, който продължава с години и не е довел до нищо. Алберт Айнщайн казва, че „безумието е да вършиш едно и също нещо по един и същ начин и да очакваш различен резултат”. Израелците са твърди умни и осъзнават, че в регион, където властва ислямът, жителите му най-вероятно никога няма напълно да приемат една демократична (и в известен смисъл западна) държава.
Второ, израелците знаят, че „мирът” обикновено означава смърт. Това е единственото, до което доведе „мирното” споразумение с Арафат: една интифада с взривяване на автобуси, кафенета, стрелба срещу евреи и много други страдания.
И трето, израелците знаят, че ако изобщо могат да бъдат поне малко щастливи на тази земя, те просто трябва да продължат напред с живота си. С други думи трябва да живеят за деня – в противен случай може изобщо да не са живи. Това е една от причините, поради които понякога израелските родители позволяват твърде много на децата си. Поне отчасти това се дължи на факта, че те знаят, че много скоро тези деца отиват в армията, откъдето някои никога не се завръщат. „Децата ни са с нас днес, утре може да ги няма. Нека да им позволим малко радост”, така разсъждават много от по-възрастните израелци.
Ако журналистът Карл Вик наистина знаеше нещо за положението на евреите в Израел днес, той можеше да разбере някои от тези причини. Както често се случва, западните журналисти, се опитва да пишат – а понякога дори и да диктуват поведението – за жителите на даден регион, за който знаят много малко или почти нищо.