22-ри януари 2011 / 17-ти шеват 5771
Шемот/ Изход18:1-20:23
Йешаяху/ Исая6:1-7:6; 9:5-6
Матитяху/ Матей5:17-32
Иврим/ Евреи12:18-24
Шемот (Изход) {20:16} "Не свидетелствувай лъжливо против ближния си”.
Има Един, който никога не лъже. Ноима и един друг, който непрекъснато лъже. Този, който е лъжец, и Този, който никога не лъже, са във война и бойното поле сме ние - хората. Тази война се води за това кой от тях ще контролира живота ни.
Наистина ли казваме истината, цялата истина и нищо друго освен истината? Казваме ли истината за това на колко години сме, колко тежим; казваме ли истината за продуктите, които продаваме, за данъците, които би трябвало да плащаме, и дори казваме ли истината за Бога? Това не са дребнави или несъществени въпроси! Причината е, че те имат последици за вечността. Трябва да разберем, че в Божиите очи това е въпрос на почтеност.
Този, който говори само истината, е Йешуа А’Машиах. Онзи, който непрекъснато лъже, е Сатана. Дори и в този момент и двамата работят в живота ни. От къде знам ли? Знам, защото всеки един от нас, в един или друг момент, по един или друг начин, е изричал лъжа.
Йоханан (Йоан) {8:44} "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.”
И така, днес за нас се води битка между Сатана, който е пълен с лъжа, и Йешуа, който е пълен с истина. Ти и аз сме в центъра и причината за тази война. Ние сме бойното поле! Ние сме територията, на която войната може да бъде спечелена или загубена. Залогът е репутацията на Бога, посланието на Царството и това къде ще прекараме вечността. Всичко се върти около един факт, една абсолютна константа на Бога, а именно - заповедта: „Да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.” Ако го правиш, автоматично ти „няма да свидетелстваш лъжливо”, но ще говориш истината, цялата истина и нищо друго освен истината, с Божията помощ!
Какво означава лъжливо свидетелство? Човек, който лъжесвидетелства, е някой, който разкрива посредством разговор, свидетелство, изречено или написано слово, нещо относно друг човек, което е по-малко или различно от истината – без значение колко тънка и едва забележима може да е разликата! Човек може да лъжесвидетелства в съда. Можем да лъжесвидетелстваме в процеса на някакъв спор. Можем да лъжесвидетелстваме във взаимоотношенията си. Можем да лъжесвидетелстваме във всекидневните си разговори. Лъжесвидетелстваме, когато повтаряме дори една празна дума или клюка. Лъжесвидетелстваме, когато сме саркастични в говоренето си. Знаете какво имам предвид: всякакви двусмислени фрази и извъртания, повдигане на вежди и намигане с очи. Всъщност ние лъжесвидетелстваме, когато изговорим лъжа за някого или за нещо, а Бог мрази лъжците!
Мишлей (Притчи) {6:16} „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му {6:17} Надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв...”
Йешуа, от друга страна, е олицетворението на всяка истина.
Йоханан (Йоан) {8:32} „...и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”
Степента, до която говорим истината, почитаме истината и живеем истината, е степента, до която ще имаме свободата в Месията да живеем изпълнен с Духа живот. Ако говорим лъжи, ставаме роби на лъжите, които говорим. Ако повярваме на лъжа, ще загубим връзката си с реалността и ще се окажем роби на лъжите, които сме повярвали. Истината е тази, която ни освобождава! Всеки път, когато кажем истината, ние издигаме и почитаме Бога и това ни освобождава. Всеки път, когато сме изкушени да излъжем, но вместо това кажем истината, ние унижаваме Сатана и това ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, това ни освобождава от греха и от вината, която е следствие на лъжата. Всеки път, когато кажем истината, ние прекъсваме закономерността на лавинообразния ефект, който се изразява в измислянето на нова лъжа, която да покрие предната лъжа и т.н. Това също ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, ние утвърждаваме характера на Бога като абсолютната реалност и това ни прави свободни. Всеки път, когато кажем истината, ние свидетелстваме пред един свят на лъжа, че принадлежим на Бога на истината и това ни прави свободни.
Казването на истината е въпрос на почтеност. Води се война и войната е за това кой ще има контрол върху твоя и моя живот. Затова, следващия път, когато някой ви се обади по телефона и не ви се иска да говорите с него, не карайте някого да каже, че не сте си у дома, когато сте там. Когато отидете на работа утре и шефът ви попита дали сте завършили проекта, който ви е дал, а вие не сте, не започвайте да извъртате и да му хвърляте прах в очите, просто кажете „Не” – това ще ви направи свободни. Ако ви попитат дали сте платили сметката за телефона и знаете, че все още стои на бюрото ви, не казвайте „Да” и след това да се затичате да я плащате. Кажете „Не, забравих” и това ще ви направи свободни!
Йешуа е съвършената истина. Всяко отклонение от съвършената истина ни кара да спрем да пребъдваме в Него. Ако пребъдвате в Него, то и Той ще пребъдва във вас и вие ще имате близко познаване на първоизточника на истината и истината ще ви направи свободни.
В небето се води война между бащата на лъжата и Бога на всяка истина. Ти и аз сме бойното поле. Добрата вест е, че битката вече е била спечелена в Йешуа А’Машиах. Просто казвайки истината, ние ставаме победители.
Барух А’Шем,
Равин Яков Фарбер
Wednesday, January 26, 2011
ЕДНОСТРАННО ОБЯВЯВАНЕ НА ПАЛЕСТИНСКА ДЪРЖАВА?
От известно време ПВ, раздразнена от слабите шансове за успех на мирните преговори, започна да заплашва едностранно да обяви държава. Тази идея придоби известно благоволение в някои нации по света, сред които Бразилия, Аржентина, Боливия и Турция, които вече „признаха” тази несъществуваща държава. Цялото това движение в посока към едностранно обявяване на палестинска държава е изпълнено с опасности. На 29 декември Джоел Розенберг (месиански евреин в САЩ, автор на няколко бестселъра – бел. прев.) писа в блога си:
„С бързи темпове се задава една нова много сериозна заплаха за мира и сигурността на Израел – вероятността палестинските лидери едностранно да обявят своя независима, суверенна държава през лятото на 2011 г., както и опит за разделяне на Ерусалим. Светът по-скоро ще се опита да накара Израел да приеме тази нова държава, отколкото да настоява палестинците да седнат и да постигнат справедливо споразумение, което и двете страни да приемат.” След това той казва: „Не се заблуждавайте: едностранното обявяване на палестинска държава не е рецепта за мир.
Това е рецепта за война.”
Изглежда Европа и САЩ не гледат благосклонно на подобен едностранен ход, макар и някога везните им да са се накланяли в тази посока. На 29 декември в статия за CBN Джули Стаал пише: „САЩ и Европа се отдалечават от идеята за едностранно признаване на палестинска държава”, съобщи израелският вицепремиер Моше Яалон. В интервю за държавното радио Яалон каза, че Египет и Йордания, заедно с Израел, се боят „Хамас” да не се опита да вземе властта в Юдея и Самария – Западния бряг – който в момента е под контрола на подкрепяния от Запада лидер на ПВ Махмуд Абас.
Според Яалон в една едностранно обявена палестинска държава ще царува анархия, враждебност и в крайна сметка тя ще се превърне в Хамастан (това е нова дума, която свързва „Хамас” и наставката „стан” от персийски, която означава „дом на”, „място на”).
През декември Израел и САЩ отправиха критики към южноамериканските страни, които едностранно признаха палестинската държава, основана върху това, което те твърдят, че са границите от 1967 г. Преди две седмици Камарата на представителите на САЩ единодушно одобриха резолюция, в която се казва, че „истински и траен мир между Израел и палестинците може да бъде постигнат единствено посредством директни преговори между двете страни”. Те настояха американските лидери да „отхвърлят всякакво едностранно обявяване на палестинска държава”, както и да наложат вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН, имаща за цел създаването на палестинска държава извън рамките на постигнато споразумение”.
Изглежда идеята за едностранно обявяване на държава няма да доведе до нищо. Освен няколкото клонящи към лявото политическо пространство държави с твърде слабо влияние в света, нито една спазваща международните закони страна не би обърнала внимание на една подобна „държава”. Не само това, но следва да си зададем и един много важен въпрос: „Готови ли са палестинците за държава?” Какво да кажем за конфликта между „Хамас” и ПВ? Разрешен ли е? Няма ли да се създаде положение, в което отделните фракции ще се бият помежду си за контрол върху палестинците? Всичко това кара здравомислещите хора да се отнасят с подозрение към подобно развитие на нещата.
С това не целим да обидим палестинците. Господ има Своите Си люде и сред тях, и освен земя за избрания Си народ Бог иска и най-доброто за палестинците. Нека и нашите молитвите бъдат в тази насока.
„Защото от изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико между народите, защото Моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите” (Малахия 1:11).
В Месията, Лони Мингс
„С бързи темпове се задава една нова много сериозна заплаха за мира и сигурността на Израел – вероятността палестинските лидери едностранно да обявят своя независима, суверенна държава през лятото на 2011 г., както и опит за разделяне на Ерусалим. Светът по-скоро ще се опита да накара Израел да приеме тази нова държава, отколкото да настоява палестинците да седнат и да постигнат справедливо споразумение, което и двете страни да приемат.” След това той казва: „Не се заблуждавайте: едностранното обявяване на палестинска държава не е рецепта за мир.
Това е рецепта за война.”
Изглежда Европа и САЩ не гледат благосклонно на подобен едностранен ход, макар и някога везните им да са се накланяли в тази посока. На 29 декември в статия за CBN Джули Стаал пише: „САЩ и Европа се отдалечават от идеята за едностранно признаване на палестинска държава”, съобщи израелският вицепремиер Моше Яалон. В интервю за държавното радио Яалон каза, че Египет и Йордания, заедно с Израел, се боят „Хамас” да не се опита да вземе властта в Юдея и Самария – Западния бряг – който в момента е под контрола на подкрепяния от Запада лидер на ПВ Махмуд Абас.
Според Яалон в една едностранно обявена палестинска държава ще царува анархия, враждебност и в крайна сметка тя ще се превърне в Хамастан (това е нова дума, която свързва „Хамас” и наставката „стан” от персийски, която означава „дом на”, „място на”).
През декември Израел и САЩ отправиха критики към южноамериканските страни, които едностранно признаха палестинската държава, основана върху това, което те твърдят, че са границите от 1967 г. Преди две седмици Камарата на представителите на САЩ единодушно одобриха резолюция, в която се казва, че „истински и траен мир между Израел и палестинците може да бъде постигнат единствено посредством директни преговори между двете страни”. Те настояха американските лидери да „отхвърлят всякакво едностранно обявяване на палестинска държава”, както и да наложат вето върху всяка резолюция на Съвета за сигурност на ООН, имаща за цел създаването на палестинска държава извън рамките на постигнато споразумение”.
Изглежда идеята за едностранно обявяване на държава няма да доведе до нищо. Освен няколкото клонящи към лявото политическо пространство държави с твърде слабо влияние в света, нито една спазваща международните закони страна не би обърнала внимание на една подобна „държава”. Не само това, но следва да си зададем и един много важен въпрос: „Готови ли са палестинците за държава?” Какво да кажем за конфликта между „Хамас” и ПВ? Разрешен ли е? Няма ли да се създаде положение, в което отделните фракции ще се бият помежду си за контрол върху палестинците? Всичко това кара здравомислещите хора да се отнасят с подозрение към подобно развитие на нещата.
С това не целим да обидим палестинците. Господ има Своите Си люде и сред тях, и освен земя за избрания Си народ Бог иска и най-доброто за палестинците. Нека и нашите молитвите бъдат в тази насока.
„Защото от изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико между народите, защото Моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите” (Малахия 1:11).
В Месията, Лони Мингс
ЕВРОПЕЙСКОТО ДЯСНО ПРОСТРАНСТВО СЕ ОПИТВА ДА СЕ СБЛИЖИ С ИЗРАЕЛ
Според статия на Ройтерс наскоро, крайно десните партии в Европа засилват анти-мюсюлманската си реторика и изграждат транс-гранични връзки; те стигнаха дотам, че да посетят Израел и да приветстват еврейската държава като бастион на защита срещу войнствения ислям. Разбира се, тази идея не е нова. Консервативните наблюдатели отдавна казват, че ако Ерусалим и Тел Авив паднат, следващите ще са Ню Йорк, Париж и Амстердам. Либералите се присмиваха на тази идея. В Европа, която, обаче, стремително върви към ислямизация, някои политически лидери започват да се пробуждат и да осъзнават какво става. Френски, швейцарски и холандски десни лидери са някои от онези, които започват да усещат заплахата.
Геерт Уилдърс, холандският политик, който наскоро бе изправен на съд за „клевета” срещу исляма, е един от главните лидери на това движение.
В началото на декември Уилдърс посети Израел и изрази подкрепата си за заселищата в Западния бряг, като каза, че палестинците, които живеят там, трябва да се преселят в Йордания. Заедно с него на посещение в Израел бяха негови съмишленици от Германия, Австрия, Белгия, Швеция и др. Уилдърс каза: „Нашата култура е основана на християнство, юдаизъм и хуманизъм и борбата, която израелците водят, е нашата борба. Ако Ерусалим падне, ние ще сме следващите.”
По-рано през 2010 г. бившият испански премиер Хосе Мария Азнар написа статия в английския вестник „Таймс”, в която категорично заяви подкрепата си за Израел и за борбата му срещу крайния ислям от един малко по-различен ъгъл. Той каза: „Коренът на проблема в Близкия изток се крие в неясния и често погрешен начин, по който твърде много западни държави реагират на ситуацията там. Лесно е да обвиним Израел за всички злини в Близкия изток. Някои дори говорят така, все едно с мюсюлманския свят може да се постигне ново разбирателство, само ако сме готови да пренесем в жертва еврейската държава в името на тази цел. Това ще бъде безумие.”
Азнар продължава: „Ако изоставим Израел на произвола на съдбата точно в този момент, това само ще покаже колко дълбоко сме затънали и колко безжалостно изглежда падението ни. Не можем да позволим това да се случи. Мотивиран от нуждата да възродим западните ценности, изразявайки дълбока загриженост относно вълната на агресия срещу Израел и осъзнавайки, че един силен Израел означава, че ние сме силни, а един слаб Израел, означава, че ние сме слаби, реших да започна една нова инициатива „Приятели на Израел” с помощта на някои изтъкнати хора....”
След което той назовава имената на няколко известни лидери,
сред които Дейвид Тримбъл от Ирландия, Джон Болтън от САЩ и др.).
Геерт Уилдърс, холандският политик, който наскоро бе изправен на съд за „клевета” срещу исляма, е един от главните лидери на това движение.
В началото на декември Уилдърс посети Израел и изрази подкрепата си за заселищата в Западния бряг, като каза, че палестинците, които живеят там, трябва да се преселят в Йордания. Заедно с него на посещение в Израел бяха негови съмишленици от Германия, Австрия, Белгия, Швеция и др. Уилдърс каза: „Нашата култура е основана на християнство, юдаизъм и хуманизъм и борбата, която израелците водят, е нашата борба. Ако Ерусалим падне, ние ще сме следващите.”
По-рано през 2010 г. бившият испански премиер Хосе Мария Азнар написа статия в английския вестник „Таймс”, в която категорично заяви подкрепата си за Израел и за борбата му срещу крайния ислям от един малко по-различен ъгъл. Той каза: „Коренът на проблема в Близкия изток се крие в неясния и често погрешен начин, по който твърде много западни държави реагират на ситуацията там. Лесно е да обвиним Израел за всички злини в Близкия изток. Някои дори говорят така, все едно с мюсюлманския свят може да се постигне ново разбирателство, само ако сме готови да пренесем в жертва еврейската държава в името на тази цел. Това ще бъде безумие.”
Азнар продължава: „Ако изоставим Израел на произвола на съдбата точно в този момент, това само ще покаже колко дълбоко сме затънали и колко безжалостно изглежда падението ни. Не можем да позволим това да се случи. Мотивиран от нуждата да възродим западните ценности, изразявайки дълбока загриженост относно вълната на агресия срещу Израел и осъзнавайки, че един силен Израел означава, че ние сме силни, а един слаб Израел, означава, че ние сме слаби, реших да започна една нова инициатива „Приятели на Израел” с помощта на някои изтъкнати хора....”
След което той назовава имената на няколко известни лидери,
сред които Дейвид Тримбъл от Ирландия, Джон Болтън от САЩ и др.).
АМЕРИКАНСКА ТУРИСТКА УБИТА В ИЗРАЕЛ
На 18 декември две жени, едната от които американка, са се разхождали в национален парк недалеч от Бет Шемеш, когато са били нападнати от двама араби; арабите убиват едната и тежко раняват другата. Кристин Лукен, на около 40 г., е дошла в Израел на учебно пътуване с „Крайст Чърч” (една от най-старите евангелски църкви в Ерусалим –бел. прев.). Заедно с нейна приятелка - Кей Уилсън, която е направила алия от Великобритания и работи като екскурзовод, двете жени са се разхождали в гората на шабат (събота), когато двама араби са се приближили и са им поискали вода. Опасявайки се от намеренията на мъжете, двете жени бързо се отдалечили. След малко, обаче, двамата мъже се появили изненадващо и ги нападнали с ножове. Кристин Лукен е била убита, а Кей Уилсън, която е била много тежко ранена, се е престорила на мъртва, което й е спасило живота. Когато мъжете се отдалечили, очевидно влачейки със себе си умиращата си приятелка, тя изпълзяла до близкия паркинг, където хора й оказали помощ.
Според израелската позиция инцидентът е бил политически мотивиран – т.е. се разглежда като терористичен акт, но не се изключва това да е изцяло криминално деяние. Никой не е поел отговорност за случая, което предполага, че това е по-скоро дело на отделни хора, а не на войнствена групировка. Към този момент двама мъже са били арестувани във връзка с убийството, но още не са им предявени обвинения.
Означава ли това, че вече не е безопасно за туристи да посещават Израел? Не, не означава, тъй като милиони туристи посещават Святата земя всяка година и подобни инциденти са единици. Но трябва да се изтъкне, че не е разумно две жени (а и не само жени) да се разхождат в гората или планината сами. Със сигурност причина да се чувстват в безопасност е била любовта им към Божията земя, която и двете са споделяли.
Според израелската позиция инцидентът е бил политически мотивиран – т.е. се разглежда като терористичен акт, но не се изключва това да е изцяло криминално деяние. Никой не е поел отговорност за случая, което предполага, че това е по-скоро дело на отделни хора, а не на войнствена групировка. Към този момент двама мъже са били арестувани във връзка с убийството, но още не са им предявени обвинения.
Означава ли това, че вече не е безопасно за туристи да посещават Израел? Не, не означава, тъй като милиони туристи посещават Святата земя всяка година и подобни инциденти са единици. Но трябва да се изтъкне, че не е разумно две жени (а и не само жени) да се разхождат в гората или планината сами. Със сигурност причина да се чувстват в безопасност е била любовта им към Божията земя, която и двете са споделяли.
МЕСЕЦ НА ОПУСТОШИТЕЛНИ ПОЖАРИ
Пожарът, обхванал планината Кармил, който започна на 2 декември, бе наречен най-тежкото гражданско бедствие в историята на Израел. Огънят бушува няколко дни, унищожавайки хиляди акри красива гора и отнемайки живота на 44 души. Тъй като повечето от вас вече знаят за пожарите, няма да се впускаме в подробности. Един от най-лошите аспекти на този пожар бе това, че той показа сериозната липса на готовност от страна на Израел за реагиране при подобна мащабна катастрофа.
В една бъдеща война стотици ракети могат да уцелят населени места в Израел, предизвиквайки много повече пожари, отколкото Израел може да овладее. За потушаването на пожара в Кармил трябваше да бъдат извикани на помощ пожарникари и техника, а също и самолети, от няколко страни. Израел нае огромен американски танкер „Боинг 747”, който макар и да пристигна късно, изглежда изигра решаваща роля в овладяването на стихията.
Този пожар разтърси повечето израелци, които шокирани питаха: „Какво още ще се случи на страната ни?”. Не трябваше да чакат дълго, за да получат отговор. В края на декември избухна още един голям пожар – този път във влак, който пътуваше към гр. Шфаим в централната част на Израел. Според сведенията пожарът, избухнал в задния локомотив, е бил причинен от неизправност в електрическите кабели, и е започнал да се разпространява към вагоните. Той е засегнал три вагона, като един от тях е бил почти напълно изгорен. Вратите на влака не са се отворили автоматично, както би трябвало, но за щастие пътниците са успели да счупят прозорците и да разбият вратите и пострадалите са само със средно тежки наранявания.
В една бъдеща война стотици ракети могат да уцелят населени места в Израел, предизвиквайки много повече пожари, отколкото Израел може да овладее. За потушаването на пожара в Кармил трябваше да бъдат извикани на помощ пожарникари и техника, а също и самолети, от няколко страни. Израел нае огромен американски танкер „Боинг 747”, който макар и да пристигна късно, изглежда изигра решаваща роля в овладяването на стихията.
Този пожар разтърси повечето израелци, които шокирани питаха: „Какво още ще се случи на страната ни?”. Не трябваше да чакат дълго, за да получат отговор. В края на декември избухна още един голям пожар – този път във влак, който пътуваше към гр. Шфаим в централната част на Израел. Според сведенията пожарът, избухнал в задния локомотив, е бил причинен от неизправност в електрическите кабели, и е започнал да се разпространява към вагоните. Той е засегнал три вагона, като един от тях е бил почти напълно изгорен. Вратите на влака не са се отворили автоматично, както би трябвало, но за щастие пътниците са успели да счупят прозорците и да разбият вратите и пострадалите са само със средно тежки наранявания.
Израел - анализ на събитията
"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)
Месечно издание от Ерусалим
ЯНУАРИ 2011/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
“Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.” (2 Летописи 20:9)
СЛАБАТА АМЕРИКАНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ЗАПЛАХА ЗА ИЗРАЕЛ
През последните дни и седмици Уикилийкс доказа това, което мнозина вече подозираха: че определен брой арабски страни отчаяно искат САЩ да спрат ядрената програма на Иран. Например саудитският крал Абдула многократно е настоявал САЩ да унищожат ядрената програма на Иран, казвайки: „Трябва да отрежете главата на змията.” Той също така е казал на американските дипломати: „В крайна сметка на иранците не може да се вярва.” Дипломати от Йордания също са призовали иранската програма да бъде спряна „с всички възможни средства”, а служители от ОАЕ и Египет са нарекли иранския режим „зъл” и „заплаха за съществуването им”.
Въпреки това американският президент Обама отказва да направи каквото и да било по въпроса, освен да разпореди някои санкции, които вече са показали, че са неефективни за целта. Не само че администрацията на САЩ е отказвала да предприеме каквито и да е военни действия срещу Иран, но и е предприела мерки за предотвратяване на всякакви планове на Израел да нанесе удар срещу реакторите в Бушер и Натанц. Нещо по-лошо: икономическите несгоди на САЩ може би са изпратили послание до света, че Америка е един гигант с отслабнала сила, който вече не може да предизвиква страха и уважението, които е предизвиквал в миналото.
И макар че отслабването на мощта на САЩ, което мнозина забелязват, може и да не означава неминуем крах на Америка, това поставя нейния съюзник Израел в много опасно положение. Разочаровани от действията на Америка – или по-скоро от липсата на такива – някои държави в Близкия изток, които някога бяха приятелски настроени към САЩ и към Израел, започнаха да правят стъпки за сближаване с Техеран. Например йорданският крал Абдула е приел покана за посещение на Иран и е призовал за подобряване на отношенията между Иран и Йордания. В същото време той предприема действия за прекратяване на отношенията на кралството с Израел. Очевидно според него Израел е на губещата страна.
В заключение, враговете на Израел – Сирия, „Хизбула” и „Хамас” са укрепили връзките си с Иран, докато Египет, Йордания и Саудитска Арабия все още обмислят своето малко или много мирно съжителстване с Израел. Опитите за сближаване с еврейската държава от страна на Гърция са окуражителни, но не обещават твърде силна подкрепа за Израел. Заобиколен от врагове – или в най-добрия случай от съмнителни приятели – според мнозина, времето на Израел изтича.
Може би трябва да се стигне до там, за да могат лидерите на Израел да се обърнат към Бога на Авраам, Исаак и Яков за помощ. Със сигурност трябва да се молим това да бъде положителния изход за Израел от това състояние на „шах и мат”. Но докато самият Израел може и да е притиснат до стената, неговият Цар определено не е поставен в шах!
Месечно издание от Ерусалим
ЯНУАРИ 2011/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
“Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.” (2 Летописи 20:9)
СЛАБАТА АМЕРИКАНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ЗАПЛАХА ЗА ИЗРАЕЛ
През последните дни и седмици Уикилийкс доказа това, което мнозина вече подозираха: че определен брой арабски страни отчаяно искат САЩ да спрат ядрената програма на Иран. Например саудитският крал Абдула многократно е настоявал САЩ да унищожат ядрената програма на Иран, казвайки: „Трябва да отрежете главата на змията.” Той също така е казал на американските дипломати: „В крайна сметка на иранците не може да се вярва.” Дипломати от Йордания също са призовали иранската програма да бъде спряна „с всички възможни средства”, а служители от ОАЕ и Египет са нарекли иранския режим „зъл” и „заплаха за съществуването им”.
Въпреки това американският президент Обама отказва да направи каквото и да било по въпроса, освен да разпореди някои санкции, които вече са показали, че са неефективни за целта. Не само че администрацията на САЩ е отказвала да предприеме каквито и да е военни действия срещу Иран, но и е предприела мерки за предотвратяване на всякакви планове на Израел да нанесе удар срещу реакторите в Бушер и Натанц. Нещо по-лошо: икономическите несгоди на САЩ може би са изпратили послание до света, че Америка е един гигант с отслабнала сила, който вече не може да предизвиква страха и уважението, които е предизвиквал в миналото.
И макар че отслабването на мощта на САЩ, което мнозина забелязват, може и да не означава неминуем крах на Америка, това поставя нейния съюзник Израел в много опасно положение. Разочаровани от действията на Америка – или по-скоро от липсата на такива – някои държави в Близкия изток, които някога бяха приятелски настроени към САЩ и към Израел, започнаха да правят стъпки за сближаване с Техеран. Например йорданският крал Абдула е приел покана за посещение на Иран и е призовал за подобряване на отношенията между Иран и Йордания. В същото време той предприема действия за прекратяване на отношенията на кралството с Израел. Очевидно според него Израел е на губещата страна.
В заключение, враговете на Израел – Сирия, „Хизбула” и „Хамас” са укрепили връзките си с Иран, докато Египет, Йордания и Саудитска Арабия все още обмислят своето малко или много мирно съжителстване с Израел. Опитите за сближаване с еврейската държава от страна на Гърция са окуражителни, но не обещават твърде силна подкрепа за Израел. Заобиколен от врагове – или в най-добрия случай от съмнителни приятели – според мнозина, времето на Израел изтича.
Може би трябва да се стигне до там, за да могат лидерите на Израел да се обърнат към Бога на Авраам, Исаак и Яков за помощ. Със сигурност трябва да се молим това да бъде положителния изход за Израел от това състояние на „шах и мат”. Но докато самият Израел може и да е притиснат до стената, неговият Цар определено не е поставен в шах!
КАКВО ПО-ТОЧНО Е БЕЖАНЕЦ?
„Горко на ония, които измислят беззаконие” (Михей 2:1). Има всякакви определения, които могат да се отнесат към този термин. Едно от по-интересните такива е определението на Организацията за бежанците към ООН, която носи отговорност за заселването на палестинските бежанци след израелско-арабската война от 1948 г. Според определението на ООН „…[палестинските] бежанци са хора, чието място на обитаване е било Палестина между юни 1946 и май 1948 г., които са загубили както домовете си, така и средствата си на препитание в резултат на арабско-израелския конфликт от 1948 г., т.е. те са обитавали този район минимум две години.” С други думи, всеки гостуващ арабин от която и да е част на арабския свят, който е попаднал в района на войната по това време, може официално да се класифицира като „палестински бежанец” на базата на това определение и да настоява за жителство в Израел днес! (Източник: www.unrwa.org/etemplate.php?id=86). Ако такива хора са живели в „Палестина” поне две години, защо да не могат да се завърнат в страната, от която произхождат? Ако разгледаме европейската история през същия период, не може да не забележим, че проблемът с бежанците там съвсем не е бил разрешен през 1948 г. и много хора не са могли да се завърнат в местата, които са били техен дом по редица причини. Ако приложим същия критерий, който ООН използва спрямо палестинците, днес Европа все още щеше да е залята от бежанци. Но в крайна сметка хората са осъзнали, че са преминали през една опустошителна война и е време да продължат напред! Трудно е да си представим хаоса в следвоенна Европа, без да знаем някои сурови факти от онова време. Въпреки споразумението между Съюзниците, стотици хиляди етнически немци, жители на Югославия и Румъния, са били транспортирани в трудови лагери в СССР, в окупираната от Съюзниците Германия и след това съответно в ГДР, Австрия и ФРГ. Това е най-големият трансфер на население в историята – милиони хора са били засегнати от това и милиони са загинали в процеса на преустрояването. Между края на Втората световна война и построяването на Берлинската стена през 1961 г. почти 600 000 бежанци от Източна Германия преминаха в Западна Германия в търсене на убежище от СССР. Пред същия период милиони бивши руски граждани бяха насилствено репатрирани против волята им в СССР независимо, че те не желаеха това. Тези принудителни операции по репатриране на население се случиха между 1945 и 1947! Със сигурност споменът за цялото това преустройство в Европа не може да е потънал в бездънната яма на политическото забвение само ЕДНА ГОДИНА по-късно, когато в Близкия изток избухна геноцида срещу евреите, живеещи в Палестина. Защо бе направено такова изключение за палестинските араби, които останаха без домове в резултат на войната, започната от техните роднини? Оправдано ли е да питаме дали не са съществували – и продължават да съществуват – двойни стандарти от изключителен калибър, на които ставаме свидетели? Арабско-израелската война от 1948 г. бе отбранителна война, наложена на суверенната израелска държава от арабите и техните немски и британски съюзници, докато в по-голямата част от Европа продължаваха процесите на реконструкция. В същото време почти 750 000 евреи бяха оставени без домове и собствеността им бе конфискувана в арабските страни, където те са живели в продължение на векове. Разбира се, най-ужасяваща беше катастрофата на Холокоста и смъртта на 6 милиона еврейски мъже, жени и деца. Евреите, които бяха убити, както и оцелелите от Холокоста, са живели в своите градове и села в продължение на десетилетия и дори поколения, но това нямаше значение за нацистите. Истината е, че като народ те са били бежанци през последните 2000 г., откакто са били прокудени от древната си родина от римляните. Те са били толерирано малцинство сред не-евреи, но през по-голямата част от тези 2000 г. са били лишавани от правото да обработват и притежават земя, да не говорим за собствена страна. Когато им е било изгодно, управниците на съответните държави, където са живеели евреи, просто са ги депортирали от териториите си! Ето защо призоваваме както тези християни, които демонизират Израел, пренебрегвайки фактите, така и онези, които обичат Израел: Нека да се молим усърдно и да предприемат конкретни действия по този въпрос, за да не бъдем държани отговорни от Всемогъщия Бог за това как сме постъпили с народа Му! Кога, кога ние, християните, ще кажем категорично НЕ на такива двойни стандарти спрямо еврейския народ? „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата, и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той...” (Авакум 2:1) След тези кратки разсъждения остава въпросът: Кои са истинските бежанци в света?
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
срещу унищожителния атеизъм в Израел. „Ти непременно ще се убоиш от Мене” (Софония 3:7)
МОЛЕТЕ СЕ
членовете на израелския парламент да решат да положат усилия да изпълняват Божията воля за народа Му.
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да издигне знаме на любов над еврейския народ, върху който се упражнява все по-силен натиск да бъде асимилиран и да стане като другите народи.
МОЛЕТЕ СЕ за по-голяма морална сила на духа сред религиозните и политически лидери, които ръководят еврейския народ – както в Израел, така и в диаспората. „Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите” (Захария 1:3)
МОЛЕТЕ СЕ
специално за СВОБОДА за Гилад Шалит. Молете се за нуждите на „Християни приятели на Израел” (ХПИ), за Божията мъдрост и водителство за служението, както и за здравето на Рей и Шарън Сандърс, които продължават да ръководят служението в Израел.
Молете се за всички представители на ХПИ в нациите
В Месията,
Франк и Карен Селч
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
срещу унищожителния атеизъм в Израел. „Ти непременно ще се убоиш от Мене” (Софония 3:7)
МОЛЕТЕ СЕ
членовете на израелския парламент да решат да положат усилия да изпълняват Божията воля за народа Му.
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да издигне знаме на любов над еврейския народ, върху който се упражнява все по-силен натиск да бъде асимилиран и да стане като другите народи.
МОЛЕТЕ СЕ за по-голяма морална сила на духа сред религиозните и политически лидери, които ръководят еврейския народ – както в Израел, така и в диаспората. „Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите” (Захария 1:3)
МОЛЕТЕ СЕ
специално за СВОБОДА за Гилад Шалит. Молете се за нуждите на „Християни приятели на Израел” (ХПИ), за Божията мъдрост и водителство за служението, както и за здравето на Рей и Шарън Сандърс, които продължават да ръководят служението в Израел.
Молете се за всички представители на ХПИ в нациите
В Месията,
Франк и Карен Селч
Молитвено писмо на стражата
“До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене има и каране, и препирня се повдига.” (Авакум 1:2-3.)
ЯНУАРИ 2011 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
ВРЕМЕТО ЗА МИРА ИЗТИЧА?
„Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; страх има, а не мир... Защо са лицата на всичките пребледнели? Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал; именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него.” (Еремия 30:6-7) Тези отрезвяващи думи на пророк Еремия са в умовете на мнозина през последните десетилетия. И ако се вгледаме внимателно в духовното състояние на нашия свят, логично е да се запитаме: „Дали условията, които наблюдаваме, не са предшественици на идването на Машиах (Месията)?” „Аз съм за мир... но те са за война...” (Псалм 120:7) Мирът има за цел да установи справедливост между две страни. Ето защо не е трудно да разберем какво казва израелският президент Шимон Перес, който по време на конференция в Галилея на 14 декември заяви, че според него отворената врата за мир между Израел и съседите му няма да остане отворена още дълго: „Започваме последното преброяване и времето изтича. Свидетели сме на опитите Израел да бъде обявен за незаконна държава, на все по-голямо надигане на радикалния ислям в региона и на ядреното въоръжаване на Иран. Трябва да се осъзнаем сега, тъй като времето за преговори изтича.” Дали Шимон Перес е песимист заради провала на Ословското споразумение, за което той бе активен радетел, или опасенията му са оправдани?
НАРОДИТЕ НА ЗЕМЯТА
Само ден преди това - на 13 декември - Европейският съюз стигна само на крачка от обявяването на палестинска държава, като потвърди готовността си да признае „палестинската държава в подходящия момент”. Освен това през последните седмици на израелците им бе поднесена неочаквана изненада, когато Бразилия, Аржентина, Боливия и Венецуела признаха „независимата Палестинска държава със столица Ерусалим”! Ако вземем предвид голямата вероятност другите южноамерикански страни – Уругвай, Парагвай, Чили, Перу, Еквадор и Салвадор - да ги последват, изказването на президента Перес може би е твърде уместно. Определено тук можем да говорим за ефекта на доминото, особено като се има предвид, че 55 от възможните 192 държави членки на ООН са ислямски нации, които по всяка вероятност ще гласуват в полза на едностранно обявяване на палестинска държава. Сега, когато и ЕС заяви намерението си да подкрепи ПВ, смеем ли да се запитаме какъв още тласък е необходим за събарянето на цялото домино, което и без това вече е силно разклатено? „Всички земни народи ще се съберат против него...” (Захария 12:3) Не е нужно човек да е любител на теории за конспирации или разпространител на тревожни слухове, когато говорим за положението на Израел в света и за всички оръжия, насочени срещу него. Двойните стандарти, откритата омраза към еврейския народ от страна на голяма част на т.нар. цивилизован свят, както и демонизирането на Израел и опитите да се представи за незаконна държава, дори и в средите на църквата, са извършили своето дяволско дело. Не се и съмнявам, че сме на път да навлезем в един период с епични размери, когато Бог ще покаже делото на десницата Си по непогрешим начин, но чуйте какво казва пророкът:
„Яков ще бъде избавен от него...!” (Еремия 30:7)
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
християните да осъзнаят, че няма неутрална зона, когато става въпрос за Израел – той е граничната бразда за света. „Който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8)
МОЛЕТЕ СЕ
Божията светлина да бъде върху нациите на света в този час на вземане на решения.
„Множества, множества в долината, където ще се отсъди за тях...” (Йоил 3:14)
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да заеме категорична позиция в защита на Израел в неговото време на нужда.
„Ще благословя тези, които благославят народа Ми...” (Битие 12:3)
МОЛЕТЕ СЕ
Израел да разпознае този момент на истина – че единствената му възможност е да се върне към Бога на бащите си с цяло сърце „Ето, вика на израилтяните стигна до Мене..” (Изход 3:9)
ЯНУАРИ 2011 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771
ВРЕМЕТО ЗА МИРА ИЗТИЧА?
„Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; страх има, а не мир... Защо са лицата на всичките пребледнели? Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал; именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него.” (Еремия 30:6-7) Тези отрезвяващи думи на пророк Еремия са в умовете на мнозина през последните десетилетия. И ако се вгледаме внимателно в духовното състояние на нашия свят, логично е да се запитаме: „Дали условията, които наблюдаваме, не са предшественици на идването на Машиах (Месията)?” „Аз съм за мир... но те са за война...” (Псалм 120:7) Мирът има за цел да установи справедливост между две страни. Ето защо не е трудно да разберем какво казва израелският президент Шимон Перес, който по време на конференция в Галилея на 14 декември заяви, че според него отворената врата за мир между Израел и съседите му няма да остане отворена още дълго: „Започваме последното преброяване и времето изтича. Свидетели сме на опитите Израел да бъде обявен за незаконна държава, на все по-голямо надигане на радикалния ислям в региона и на ядреното въоръжаване на Иран. Трябва да се осъзнаем сега, тъй като времето за преговори изтича.” Дали Шимон Перес е песимист заради провала на Ословското споразумение, за което той бе активен радетел, или опасенията му са оправдани?
НАРОДИТЕ НА ЗЕМЯТА
Само ден преди това - на 13 декември - Европейският съюз стигна само на крачка от обявяването на палестинска държава, като потвърди готовността си да признае „палестинската държава в подходящия момент”. Освен това през последните седмици на израелците им бе поднесена неочаквана изненада, когато Бразилия, Аржентина, Боливия и Венецуела признаха „независимата Палестинска държава със столица Ерусалим”! Ако вземем предвид голямата вероятност другите южноамерикански страни – Уругвай, Парагвай, Чили, Перу, Еквадор и Салвадор - да ги последват, изказването на президента Перес може би е твърде уместно. Определено тук можем да говорим за ефекта на доминото, особено като се има предвид, че 55 от възможните 192 държави членки на ООН са ислямски нации, които по всяка вероятност ще гласуват в полза на едностранно обявяване на палестинска държава. Сега, когато и ЕС заяви намерението си да подкрепи ПВ, смеем ли да се запитаме какъв още тласък е необходим за събарянето на цялото домино, което и без това вече е силно разклатено? „Всички земни народи ще се съберат против него...” (Захария 12:3) Не е нужно човек да е любител на теории за конспирации или разпространител на тревожни слухове, когато говорим за положението на Израел в света и за всички оръжия, насочени срещу него. Двойните стандарти, откритата омраза към еврейския народ от страна на голяма част на т.нар. цивилизован свят, както и демонизирането на Израел и опитите да се представи за незаконна държава, дори и в средите на църквата, са извършили своето дяволско дело. Не се и съмнявам, че сме на път да навлезем в един период с епични размери, когато Бог ще покаже делото на десницата Си по непогрешим начин, но чуйте какво казва пророкът:
„Яков ще бъде избавен от него...!” (Еремия 30:7)
СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
християните да осъзнаят, че няма неутрална зона, когато става въпрос за Израел – той е граничната бразда за света. „Който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8)
МОЛЕТЕ СЕ
Божията светлина да бъде върху нациите на света в този час на вземане на решения.
„Множества, множества в долината, където ще се отсъди за тях...” (Йоил 3:14)
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да заеме категорична позиция в защита на Израел в неговото време на нужда.
„Ще благословя тези, които благославят народа Ми...” (Битие 12:3)
МОЛЕТЕ СЕ
Израел да разпознае този момент на истина – че единствената му възможност е да се върне към Бога на бащите си с цяло сърце „Ето, вика на израилтяните стигна до Мене..” (Изход 3:9)
Sunday, January 23, 2011
Писмо до българските вярващи
Скъпи приятели,
През последните четири години стотици протестантски църкви в България заедно с хиляди църкви в Европа участват в инициативата „Да се поучим от историята”. От 2005 г. тази инициатива ежегодно се организира от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, 27 януари. Тази година, както и досега, в неделната служба най-близо до този ден (30 януари, 2011г.) ние ще почетем паметта на жертвите на Холокоста и ще си спомним за тази чудовищна трагедия в историята на човечеството, за да не позволим тя някога да се повтори.
Като част от подготовката на тазгодишната кампания, Европейска коалиция за Израел се обръща към християните в Европа със специален призив – да почетем не само жертвите, но и оцелелите от Холокоста, които днес живеят в Израел. Броят на тези хора е около 200 000 души, като една трета от тях живеят в условия на бедност и лишения. Всички те са много възрастни и в повечето случаи живеят сами, тъй като съпрузите или съпругите им са починали. Поради кошмара, през който тези хора са преминали в нацистките лагери, много от тях страдат от сериозни болести, които се влошават с напредването на възрастта им и постоянно се нуждаят от средства за медицинска помощ.
Всеки евреин, оцелял от Холокоста, получава социална помощ и обезщетения от Държавата Израел, но те не са достатъчни, за да покрият нуждите на тези хора. Въпреки че израелската икономика продължава да просперира, правителството е принудено да отделя голяма част от държавния бюджет за нужди, свързани с отбраната и сигурността поради постоянната заплаха от унищожение на Израел от страна на враговете му. Също така, в израелското общество има много други групи от нуждаещи се хора, които държавата подпомага, като например жертвите на терора и новите имигранти. Това са основните причини, поради които държавната финансова помощ за хората, оцелели от Холокоста, не е по-голяма.
На уебсайта ни можете да видите видеоклипа на ЕКИ, специално посветен на тази тема и да го изтеглите, за да го покажете във вашите църкви. Това е една вълнуваща презентация за това как можем да докоснем сърцата на тези скъпоценни хора.
Молим ви също да прочетете писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт, което прилагаме тук. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление. За много от хората, оцелели от Холокоста, 2011-а може да се окаже тяхната последна година. Според статистиките, на всеки 30 минути в Израел умира един от тях. За нас това може да е последният ни шанс да изразим любовта и подкрепата си към тези хора.
На нашия уебсайт може да намерите нови материали за провеждането на възпоменателна служба в неделя, 30 януари, 2011 г., а също така и да регистрирате своето участие в кампанията:
Както мнозина от вас знаят, през последните три години българската кампания по отбелязването на Международния ден за възпоминание на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като изключително успешна национална кампания и пример, от който останалите европейски страни биха могли да се поучат. Този успех се дължи на всеки един от вас, който е участвал досега. Вярваме, че тазгодишната кампания ще бъде още по-успешна и с още по-значимо духовно влияние, ако всеки от нас положи усилие чрез своето даване да докосне поне един човешки живот.
Ваши в Христос,
Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София,
Представител за България на Европейска коалиция за Израел
Митка Атанасова,
Представител за България на Християни приятели на Израел
През последните четири години стотици протестантски църкви в България заедно с хиляди църкви в Европа участват в инициативата „Да се поучим от историята”. От 2005 г. тази инициатива ежегодно се организира от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, 27 януари. Тази година, както и досега, в неделната служба най-близо до този ден (30 януари, 2011г.) ние ще почетем паметта на жертвите на Холокоста и ще си спомним за тази чудовищна трагедия в историята на човечеството, за да не позволим тя някога да се повтори.
Като част от подготовката на тазгодишната кампания, Европейска коалиция за Израел се обръща към християните в Европа със специален призив – да почетем не само жертвите, но и оцелелите от Холокоста, които днес живеят в Израел. Броят на тези хора е около 200 000 души, като една трета от тях живеят в условия на бедност и лишения. Всички те са много възрастни и в повечето случаи живеят сами, тъй като съпрузите или съпругите им са починали. Поради кошмара, през който тези хора са преминали в нацистките лагери, много от тях страдат от сериозни болести, които се влошават с напредването на възрастта им и постоянно се нуждаят от средства за медицинска помощ.
Всеки евреин, оцелял от Холокоста, получава социална помощ и обезщетения от Държавата Израел, но те не са достатъчни, за да покрият нуждите на тези хора. Въпреки че израелската икономика продължава да просперира, правителството е принудено да отделя голяма част от държавния бюджет за нужди, свързани с отбраната и сигурността поради постоянната заплаха от унищожение на Израел от страна на враговете му. Също така, в израелското общество има много други групи от нуждаещи се хора, които държавата подпомага, като например жертвите на терора и новите имигранти. Това са основните причини, поради които държавната финансова помощ за хората, оцелели от Холокоста, не е по-голяма.
На уебсайта ни можете да видите видеоклипа на ЕКИ, специално посветен на тази тема и да го изтеглите, за да го покажете във вашите църкви. Това е една вълнуваща презентация за това как можем да докоснем сърцата на тези скъпоценни хора.
Молим ви също да прочетете писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт, което прилагаме тук. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление. За много от хората, оцелели от Холокоста, 2011-а може да се окаже тяхната последна година. Според статистиките, на всеки 30 минути в Израел умира един от тях. За нас това може да е последният ни шанс да изразим любовта и подкрепата си към тези хора.
На нашия уебсайт може да намерите нови материали за провеждането на възпоменателна служба в неделя, 30 януари, 2011 г., а също така и да регистрирате своето участие в кампанията:
Както мнозина от вас знаят, през последните три години българската кампания по отбелязването на Международния ден за възпоминание на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като изключително успешна национална кампания и пример, от който останалите европейски страни биха могли да се поучат. Този успех се дължи на всеки един от вас, който е участвал досега. Вярваме, че тазгодишната кампания ще бъде още по-успешна и с още по-значимо духовно влияние, ако всеки от нас положи усилие чрез своето даване да докосне поне един човешки живот.
Ваши в Христос,
Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София,
Представител за България на Европейска коалиция за Израел
Митка Атанасова,
Представител за България на Християни приятели на Израел
Да помним да Не се повтори
Скъпи пастори, братя и сестри, приятели.
Изпращаме ви писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление.
До християнските лидери в Европа
5 януари, 2011 г.
Скъпи приятели,
През последните няколко години ние – християнските църкви и общности в Европа – заедно отбелязвахме Международния ден в памет на Холокоста, посвещавайки на това неделята, която е най-близо до този ден, 27 януари. Европейска коалиция за Израел разполага с информация за хиляди църкви из цяла Европа, които са участвали в тази инициатива, целяща да почетем паметта на жертвите на Холокоста и да се поучим от историята.
Тази година бихме искали да направим още една крачка напред, като послужим на оцелелите от Холокоста, живеещи в Израел. В тази връзка се обръщаме към вас с молба за финансова подкрепа за тези хора.
В Израел общият брой на оцелелите от Холокоста е 200 000 души. Наскоро ние разбрахме, че днес, 66 години след освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, една трета от тези хора живеят в бедност. Всички те са в много напреднала възраст и не малко от тях са болни. За много от тях 2011-а може да се окаже тяхната последна година.
За нас, последователите на Исус Христос, това може би е последният ни шанс да достигнем тези хора с любов и състрадание. Бихте ли ни помогнали да докоснем сърцата им чрез дарение от името на християните в Европа? Заедно ние можем да направим така, че тази тъмна глава в европейската история да завърши в дух на изкупление.
Моля помогнете ни да разпространим това писмо до всички ваши партньорски общности, за да можем да мобилизираме за участие колкото е възможно повече църкви. Може да използвате нашия 12-минутен видеоклип, за да почетете оцелелите хора от Холокоста в неделята на 30 януари, 2011 г.
На страницата ни скоро ще може да намерите и бележки за поучение по темата.
При заявено желание, можем да изпратим отделно DVD на видеоклипа на всяка църква, която участва в събирането на средства.
30 януари, 2011 г. е централната дата за тази инициатива, но ви молим да разпространите тази информация също преди и след тази дата.
Важно е да отбележим, че кампанията се провежда в сътрудничество с три от официално признатите организации в Израел, подпомагащи оцелелите от Холокоста. Така можем да сме сигурни, че финансовата помощ ще отиде при онези, които най-много се нуждаят от нея.
Благодарим ви за вашето партньорство с нас и през тази година. За тези от вас, които желаят, можем да ви изпратим лична покана за събитието по повод на Международния ден в памет на Холокоста, организирано от ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел. То ще се състои на 25 януари, 2011 г. и главен говорител ще бъде Председателят на Европейския парламент, г-н Йежи Бузек.
Ваши в Господа
и от името на Европейска коалиция за Израел,
Харалд Екерт Томас Сандел
Председател Директор
Скъпи пастори, братя и сестри, приятели.
Изпращаме ви писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление.
До християнските лидери в Европа
5 януари, 2011 г.
Скъпи приятели,
През последните няколко години ние – християнските църкви и общности в Европа – заедно отбелязвахме Международния ден в памет на Холокоста, посвещавайки на това неделята, която е най-близо до този ден, 27 януари. Европейска коалиция за Израел разполага с информация за хиляди църкви из цяла Европа, които са участвали в тази инициатива, целяща да почетем паметта на жертвите на Холокоста и да се поучим от историята.
Тази година бихме искали да направим още една крачка напред, като послужим на оцелелите от Холокоста, живеещи в Израел. В тази връзка се обръщаме към вас с молба за финансова подкрепа за тези хора.
В Израел общият брой на оцелелите от Холокоста е 200 000 души. Наскоро ние разбрахме, че днес, 66 години след освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, една трета от тези хора живеят в бедност. Всички те са в много напреднала възраст и не малко от тях са болни. За много от тях 2011-а може да се окаже тяхната последна година.
За нас, последователите на Исус Христос, това може би е последният ни шанс да достигнем тези хора с любов и състрадание. Бихте ли ни помогнали да докоснем сърцата им чрез дарение от името на християните в Европа? Заедно ние можем да направим така, че тази тъмна глава в европейската история да завърши в дух на изкупление.
Моля помогнете ни да разпространим това писмо до всички ваши партньорски общности, за да можем да мобилизираме за участие колкото е възможно повече църкви. Може да използвате нашия 12-минутен видеоклип, за да почетете оцелелите хора от Холокоста в неделята на 30 януари, 2011 г.
На страницата ни скоро ще може да намерите и бележки за поучение по темата.
При заявено желание, можем да изпратим отделно DVD на видеоклипа на всяка църква, която участва в събирането на средства.
30 януари, 2011 г. е централната дата за тази инициатива, но ви молим да разпространите тази информация също преди и след тази дата.
Важно е да отбележим, че кампанията се провежда в сътрудничество с три от официално признатите организации в Израел, подпомагащи оцелелите от Холокоста. Така можем да сме сигурни, че финансовата помощ ще отиде при онези, които най-много се нуждаят от нея.
Благодарим ви за вашето партньорство с нас и през тази година. За тези от вас, които желаят, можем да ви изпратим лична покана за събитието по повод на Международния ден в памет на Холокоста, организирано от ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел. То ще се състои на 25 януари, 2011 г. и главен говорител ще бъде Председателят на Европейския парламент, г-н Йежи Бузек.
Ваши в Господа
и от името на Европейска коалиция за Израел,
Харалд Екерт Томас Сандел
Председател Директор
Subscribe to:
Posts (Atom)
