КАКВО ПО-ТОЧНО Е БЕЖАНЕЦ?

„Горко на ония, които измислят беззаконие” (Михей 2:1). Има всякакви определения, които могат да се отнесат към този термин. Едно от по-интересните такива е определението на Организацията за бежанците към ООН, която носи отговорност за заселването на палестинските бежанци след израелско-арабската война от 1948 г. Според определението на ООН „…[палестинските] бежанци са хора, чието място на обитаване е било Палестина между юни 1946 и май 1948 г., които са загубили както домовете си, така и средствата си на препитание в резултат на арабско-израелския конфликт от 1948 г., т.е. те са обитавали този район минимум две години.” С други думи, всеки гостуващ арабин от която и да е част на арабския свят, който е попаднал в района на войната по това време, може официално да се класифицира като „палестински бежанец” на базата на това определение и да настоява за жителство в Израел днес! (Източник: www.unrwa.org/etemplate.php?id=86). Ако такива хора са живели в „Палестина” поне две години, защо да не могат да се завърнат в страната, от която произхождат? Ако разгледаме европейската история през същия период, не може да не забележим, че проблемът с бежанците там съвсем не е бил разрешен през 1948 г. и много хора не са могли да се завърнат в местата, които са били техен дом по редица причини. Ако приложим същия критерий, който ООН използва спрямо палестинците, днес Европа все още щеше да е залята от бежанци. Но в крайна сметка хората са осъзнали, че са преминали през една опустошителна война и е време да продължат напред! Трудно е да си представим хаоса в следвоенна Европа, без да знаем някои сурови факти от онова време. Въпреки споразумението между Съюзниците, стотици хиляди етнически немци, жители на Югославия и Румъния, са били транспортирани в трудови лагери в СССР, в окупираната от Съюзниците Германия и след това съответно в ГДР, Австрия и ФРГ. Това е най-големият трансфер на население в историята – милиони хора са били засегнати от това и милиони са загинали в процеса на преустрояването. Между края на Втората световна война и построяването на Берлинската стена през 1961 г. почти 600 000 бежанци от Източна Германия преминаха в Западна Германия в търсене на убежище от СССР. Пред същия период милиони бивши руски граждани бяха насилствено репатрирани против волята им в СССР независимо, че те не желаеха това. Тези принудителни операции по репатриране на население се случиха между 1945 и 1947! Със сигурност споменът за цялото това преустройство в Европа не може да е потънал в бездънната яма на политическото забвение само ЕДНА ГОДИНА по-късно, когато в Близкия изток избухна геноцида срещу евреите, живеещи в Палестина. Защо бе направено такова изключение за палестинските араби, които останаха без домове в резултат на войната, започната от техните роднини? Оправдано ли е да питаме дали не са съществували – и продължават да съществуват – двойни стандарти от изключителен калибър, на които ставаме свидетели? Арабско-израелската война от 1948 г. бе отбранителна война, наложена на суверенната израелска държава от арабите и техните немски и британски съюзници, докато в по-голямата част от Европа продължаваха процесите на реконструкция. В същото време почти 750 000 евреи бяха оставени без домове и собствеността им бе конфискувана в арабските страни, където те са живели в продължение на векове. Разбира се, най-ужасяваща беше катастрофата на Холокоста и смъртта на 6 милиона еврейски мъже, жени и деца. Евреите, които бяха убити, както и оцелелите от Холокоста, са живели в своите градове и села в продължение на десетилетия и дори поколения, но това нямаше значение за нацистите. Истината е, че като народ те са били бежанци през последните 2000 г., откакто са били прокудени от древната си родина от римляните. Те са били толерирано малцинство сред не-евреи, но през по-голямата част от тези 2000 г. са били лишавани от правото да обработват и притежават земя, да не говорим за собствена страна. Когато им е било изгодно, управниците на съответните държави, където са живеели евреи, просто са ги депортирали от териториите си! Ето защо призоваваме както тези християни, които демонизират Израел, пренебрегвайки фактите, така и онези, които обичат Израел: Нека да се молим усърдно и да предприемат конкретни действия по този въпрос, за да не бъдем държани отговорни от Всемогъщия Бог за това как сме постъпили с народа Му! Кога, кога ние, християните, ще кажем категорично НЕ на такива двойни стандарти спрямо еврейския народ? „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата, и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той...” (Авакум 2:1) След тези кратки разсъждения остава въпросът: Кои са истинските бежанци в света?

СТРАТЕГИЧЕСКИ ТОЧКИ ЗА МОЛИТВА:
МОЛЕТЕ СЕ
срещу унищожителния атеизъм в Израел. „Ти непременно ще се убоиш от Мене” (Софония 3:7)
МОЛЕТЕ СЕ
членовете на израелския парламент да решат да положат усилия да изпълняват Божията воля за народа Му.
МОЛЕТЕ СЕ
Църквата да издигне знаме на любов над еврейския народ, върху който се упражнява все по-силен натиск да бъде асимилиран и да стане като другите народи.
МОЛЕТЕ СЕ за по-голяма морална сила на духа сред религиозните и политически лидери, които ръководят еврейския народ – както в Израел, така и в диаспората. „Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите” (Захария 1:3)
МОЛЕТЕ СЕ
специално за СВОБОДА за Гилад Шалит. Молете се за нуждите на „Християни приятели на Израел” (ХПИ), за Божията мъдрост и водителство за служението, както и за здравето на Рей и Шарън Сандърс, които продължават да ръководят служението в Израел.
Молете се за всички представители на ХПИ в нациите

В Месията,
Франк и Карен Селч