Израел - анализ на събитията

"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)

Месечно издание от Ерусалим

ЯНУАРИ 2011/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5771

“Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.” (2 Летописи 20:9)

СЛАБАТА АМЕРИКАНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ЗАПЛАХА ЗА ИЗРАЕЛ

През последните дни и седмици Уикилийкс доказа това, което мнозина вече подозираха: че определен брой арабски страни отчаяно искат САЩ да спрат ядрената програма на Иран. Например саудитският крал Абдула многократно е настоявал САЩ да унищожат ядрената програма на Иран, казвайки: „Трябва да отрежете главата на змията.” Той също така е казал на американските дипломати: „В крайна сметка на иранците не може да се вярва.” Дипломати от Йордания също са призовали иранската програма да бъде спряна „с всички възможни средства”, а служители от ОАЕ и Египет са нарекли иранския режим „зъл” и „заплаха за съществуването им”.

Въпреки това американският президент Обама отказва да направи каквото и да било по въпроса, освен да разпореди някои санкции, които вече са показали, че са неефективни за целта. Не само че администрацията на САЩ е отказвала да предприеме каквито и да е военни действия срещу Иран, но и е предприела мерки за предотвратяване на всякакви планове на Израел да нанесе удар срещу реакторите в Бушер и Натанц. Нещо по-лошо: икономическите несгоди на САЩ може би са изпратили послание до света, че Америка е един гигант с отслабнала сила, който вече не може да предизвиква страха и уважението, които е предизвиквал в миналото.

И макар че отслабването на мощта на САЩ, което мнозина забелязват, може и да не означава неминуем крах на Америка, това поставя нейния съюзник Израел в много опасно положение. Разочаровани от действията на Америка – или по-скоро от липсата на такива – някои държави в Близкия изток, които някога бяха приятелски настроени към САЩ и към Израел, започнаха да правят стъпки за сближаване с Техеран. Например йорданският крал Абдула е приел покана за посещение на Иран и е призовал за подобряване на отношенията между Иран и Йордания. В същото време той предприема действия за прекратяване на отношенията на кралството с Израел. Очевидно според него Израел е на губещата страна.

В заключение, враговете на Израел – Сирия, „Хизбула” и „Хамас” са укрепили връзките си с Иран, докато Египет, Йордания и Саудитска Арабия все още обмислят своето малко или много мирно съжителстване с Израел. Опитите за сближаване с еврейската държава от страна на Гърция са окуражителни, но не обещават твърде силна подкрепа за Израел. Заобиколен от врагове – или в най-добрия случай от съмнителни приятели – според мнозина, времето на Израел изтича.

Може би трябва да се стигне до там, за да могат лидерите на Израел да се обърнат към Бога на Авраам, Исаак и Яков за помощ. Със сигурност трябва да се молим това да бъде положителния изход за Израел от това състояние на „шах и мат”. Но докато самият Израел може и да е притиснат до стената, неговият Цар определено не е поставен в шах!